Търсене в беседите за 'Жажда'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 210 резултата в 79 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

СБ

Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най-хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда.
Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най-хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат свои облаги.
към беседата >>

2. Любовта

НБ

Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.
– Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят. Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята.
към беседата >>

3. Необходимостта да познаваме Бога

НБ

– „Ама как ще пия, няма чаша.“ – „Коленичи при този планински извор, ето елементът, който може да уталожи твоята жажда.“ – „Не искам да коленича.“ – „Ще коленичиш, иначе ще стоиш жаден.“ – „Ама моите панталони, които сега съм купил, ще се окалят.“ – „Ако искаш да опазиш твоите нови панталони, ще останеш жаден.
Направете с вас един малък опит. Болен сте, нервен сте, неразположен сте, децата ви не са добри. Оставете децата на мира, не се безпокойте за тях, помислете малко за себе си. Защо сте нервен, защо сте неразположен – за това има дълбоки причини. Ако ми кажете: „Жаден съм“, ще ви река: „Напийте се“, „Гладен съм“ – „Нахранете се“. – „Ама как ще пия, няма чаша.“ – „Коленичи при този планински извор, ето елементът, който може да уталожи твоята жажда.“ – „Не искам да коленича.“ – „Ще коленичиш, иначе ще стоиш жаден.“ – „Ама моите панталони, които сега съм купил, ще се окалят.“ – „Ако искаш да опазиш твоите нови панталони, ще останеш жаден. По-хубаво е да коленичиш, да се окалиш, за да усетиш благата на водата.“ – „Гладен съм.“ – „Ела с мене“; завеждам го в една стая – „Ето ти хлебец, ще седнеш на земята и ще се нахраниш.“ – „Ама ще ме видят хората. Срамота е.“ – „Щом те е срам, ще останеш гладен. Ако те е срам да ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш.“ Та когато един човек е повикан да следва Христа, не трябва да казва: „Какво ще рекат хората“, а трябва да се приближи до Христа, да приложи Неговото учение и ще стане силен. Дяволът ни се заканва, защото сме слаби. Аз не искам да сте слаби, а да се нахраните – как?
към беседата >>

4. В начало бе

НБ

Тогава ще последва и друг резултат: градежът на нашето тяло ще тръгне по правилен път, страданията и болките ще изчезнат, ще имаме правилни схващания, ще можем да говорим на хората полезни неща и да утоляваме жаждата на жадните.
Сега и във вашия ум царуват смътни идеи. Казвате, че Христос е принцип. Принцип означава начало, глава, извор. Когато отидете до този извор, вие вече можете да вкусите чиста вода. И ако почерпим от Христовия извор, ако пием от тази вода на Живота, нашите мисли и желания непременно ще се прояснят. Тогава ще последва и друг резултат: градежът на нашето тяло ще тръгне по правилен път, страданията и болките ще изчезнат, ще имаме правилни схващания, ще можем да говорим на хората полезни неща и да утоляваме жаждата на жадните. Христос каза на онези жени: „Водата, която ще дам, ще бъде извор, който блика вътре в душата”. И вие всяка сутрин идвате тук да пиете от тази чешмичка. Хубаво, но аз, който обичам да говоря Истината, който не обичам нито да лъжа, нито да се лъжа, искам да си прокарате по една тръба от този изобилен извор, от който аз черпя, да я прокарате до вашия двор и щом дойде време, да отворите крана и да пиете. Говоря на тези от вас, които искат да бъдат ученици Христови, да имат прокарана от тази вода поне тръбичка, дълга един сантиметър. И когато светът изпадне в обсадно положение и хората жадуват, вашата тръба ще ви пои и няма да страдате от жажда.
към беседата >>

И когато светът изпадне в обсадно положение и хората жадуват, вашата тръба ще ви пои и няма да страдате от жажда.
Тогава ще последва и друг резултат: градежът на нашето тяло ще тръгне по правилен път, страданията и болките ще изчезнат, ще имаме правилни схващания, ще можем да говорим на хората полезни неща и да утоляваме жаждата на жадните. Христос каза на онези жени: „Водата, която ще дам, ще бъде извор, който блика вътре в душата”. И вие всяка сутрин идвате тук да пиете от тази чешмичка. Хубаво, но аз, който обичам да говоря Истината, който не обичам нито да лъжа, нито да се лъжа, искам да си прокарате по една тръба от този изобилен извор, от който аз черпя, да я прокарате до вашия двор и щом дойде време, да отворите крана и да пиете. Говоря на тези от вас, които искат да бъдат ученици Христови, да имат прокарана от тази вода поне тръбичка, дълга един сантиметър. И когато светът изпадне в обсадно положение и хората жадуват, вашата тръба ще ви пои и няма да страдате от жажда. Изворът ще бъде във вашата душа – това е Началото, това е и краят. А знаете ли какво нещо е край? Когато от извора прокарате в къщата си чешмичка – това е краят на нещата. И така, трябва да гледаме на мислите и желанията, които имаме, като на дадени нам. От нас само се иска да ги използваме.
към беседата >>

И когато го придобием, ще бъдем свободни граждани и ще се упътим към това Начало – към вечния извор, отдето трябва да уталожим своята жажда.
Защото не разбират основния закон, че всяка мисъл и желание са изпратени от Невидимия свят, за да ги използваме, след което да ги пуснем да вървят в света. Когато има движение, когато има размяна на мислите и желанията, които препращаме, ще получим съответните сокове на Живота. И затуй Христос казва: „Аз съм животът”. Същественото за нас е Животът. И тъй, трябва да впрегнем на работа всички наши мисли и желания, за да придобием Живота. И когато го придобием, ще бъдем свободни граждани и ще се упътим към това Начало – към вечния извор, отдето трябва да уталожим своята жажда. Когато някой умре, казват: „Отиде на онзи свят”. Ако семката е узряла, ще отиде на онзи свят, но ако не е узряла, ще капне край дънера, близо до корена и няма да отиде. Някой казва, че е узрял. Ако наистина си узрял, Господ ще дойде, ще вземе плода и ще го отнесе на добро място. Следователно, всеки трябва да се запита неговата семка узряла ли е.
към беседата >>

5. Спасението

НБ

Всички пустини трябва да се превърнат в оазиси на живота, дето умореният пътник да си почине и уталожи жаждата.
Мислете за него само добро. Лошото, което виждате, има отношение към неговия минал живот. Днес той се стреми към доброто и ще стане добър. Лошите хора ще станат по-добри от тия, които днес минават за добри. Аз съм си поставил за задача да помогна на всички хроми, слепи, сакати, да оздравеят и да се радват на живота. Всички пустини трябва да се превърнат в оазиси на живота, дето умореният пътник да си почине и уталожи жаждата. Всички празни пространства трябва да се насадят с плодни дръвчета, че който мине край тях, да му се даде нещо. Странникът да спре пред тях и да си хапне от сладките и вкусни плодове. Освободете мисълта си от всички отрицателни прояви – съмнение, колебание, подозрение. Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен.
към беседата >>

6. Оправдание и спасение

ИБ

БС

Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие. И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате как да се прекара този извор. Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Подобно на пътника през пустинята, много жени умират от жажда със своите камили – със своя багаж. Вие сте слушали думата извор. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички, ходят на разходка не по-далече от Борисовата градина, и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат у дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
към беседата >>

Подобно на пътника през пустинята, много жени умират от жажда със своите камили – със своя багаж.
И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате как да се прекара този извор. Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Подобно на пътника през пустинята, много жени умират от жажда със своите камили – със своя багаж. Вие сте слушали думата извор. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички, ходят на разходка не по-далече от Борисовата градина, и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат у дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! ” Казвам: нагълтахте се с прах.
към беседата >>

7. Радвайте се

НБ

Едно е вярно: човек има право да пие някаква течност, да уталожва жаждата си; тази течност е водата.
Той представя карикатура на Божествения свят. Едно време, когато Бог създал света, всичко било в пълен ред и порядък: и растенията, и животните, и хората живяли добре – всичко било хармонично. Днес не е така. Пияницата пие, разпилява богатството си, продава жена и деца и казва, че едновременно Бог е създал и човека, и лозата. Следователно, човек има право да пие вино, да се ползва от соковете на лозата. Едно е вярно: човек има право да пие някаква течност, да уталожва жаждата си; тази течност е водата. Дето и да отидете в природата, навсякъде ще намерите вода, но вино – никъде. Като казвам: да съборите кухните си, това не значи, че трябва да ги разрушите, преди да сте направили новите си къщи. Направете първо новите къщи и тогава разваляйте старите. Иначе, ще развалите старите и ще останете без нищо. Първо направете опит, да видите, как ще живеете без старите кухни и ако видите, че можете да живеете по нов начин, развалете кухните си, радвайте се и веселете се.
към беседата >>

8. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

НБ

Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови.
Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си.
към беседата >>

След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си.
Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново.
към беседата >>

Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си.
Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изявява законът на жертвата между растенията?
към беседата >>

Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди. (втори вариант)
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди. Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ.
към втори вариант >>

Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“ (втори вариант)
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“ Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага.
към втори вариант >>

9. Съхранение на душевната енергия

ИБ

БС

Всеки, който пие от този извор, жаждата му ще се утоли.
Тези Същества са Архангелите. По-после, като направите тези опити, ще дойдете до това да изгонвате ревматизъм, главоболие, сърцебиене, охтика и други болести, които съществуват не само в организма, но и в ума горе, и в сърцето. Казва се в Писанието: „Ще бъдеш венец на слава в ръката Господня.” Под венец се разбират най-възвишените Ангелски същества. Да имаш венец Господен, това е да си във връзка с Възвишените духове на Любовта, които са и извор на Божествената Любов. Всеки, който пие от този извор, жаждата му ще се утоли. Има две категории: венец и слава. Славата, това са Архангелите, които са носители на Божествената Воля на физическото поле. Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Какъвто идеал е имала пред ума си една майка, която зачева дете, такова ще бъде детето.
към беседата >>

10. В истия час

НБ

Като пиете от водата, която ви давам, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а някои ще се изпотят, ще пречистят кръвта си.
Много неща чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. За да възприемете мислите на Възвишените същества, на Ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост; с други думи, трябва да живеете в света на Любовта. Като слушат днешната беседа, някои си мислят какво ли ще им говоря следния път, от кое вино, от кой пелин ще им дам да пият. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете от водата, която ви давам, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а някои ще се изпотят, ще пречистят кръвта си. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час”. Това се иска днес от всички хора. Когато Духът ви научи какво трябва да правите, тогава светът ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава светът ще се радва на добри проповедници и учители, на добри управници, съдии и др. Не дойде ли Духът да научи хората какво да правят, не може да се говори за никакво възпитание.
към беседата >>

Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. (втори вариант)
Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта. Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание.
към втори вариант >>

11. Събличане и обличане

НБ

Отворете сърцата си, за да потече от тях жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пътници.
За да се облекат в Новото, те трябва да съблекат старите дрехи, да се окъпят добре. Това значи да приемат с радост Христовото учение и да са готови да помагат на бедни, нещастни и на страдащи. Те искат да станат богати и тогава да помагат на бедни и на страдащи. Те и днес са богати. В който ден и час дойде в ума ви една светла мисъл и в сърцето ви – добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Отворете сърцата си, за да потече от тях жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пътници. Какво значи да се облекат жената и мъжът в нови дрехи? Когато мъжът се връща неразположен и гневен от работа, жената не трябва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смени състоянието му. Как ще приложи новото учение? Преди да дойде мъжът от работа, тя трябва да изчисти и измие стаята, да проветри въздуха и да тури на масата три саксийки: в едната да има бяло цвете, във втората – синьо, а в третата – розово. Докато мъжът не се върне от работа, децата не трябва да влизат в стаята.
към беседата >>

Отворете сърдцата си, за да потече отъ тѣхъ жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пѫтници. (втори вариант)
За да се облѣкатъ въ новото, тѣ трѣбва да съблѣкатъ старитѣ дрехи, да се окѫпятъ добре. Това значи, да приематъ съ радость Христовото учение и да сѫ готови да помагатъ на бедни, нещастни и на страдащи. Тѣ искатъ да станатъ богати и тогава да помагатъ на бедни и на страдащи. Тѣ и днесъ сѫ богати. Въ който день и часъ дойде въ ума ви една свѣтла мисъль и въ сърдцето ви — добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Отворете сърдцата си, за да потече отъ тѣхъ жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пѫтници. Какво значи, да се облѣкатъ жената и мѫжътъ въ нови дрехи? Когато мѫжътъ се връща неразположенъ и гнѣвенъ отъ работа, жената не трѣбва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смѣни състоянието му. Какъ ще приложи новото учение? Преди да дойде мѫжътъ отъ работа, тя трѣбва да изчисти и измие стаята, да провѣтри въздуха и да тури на масата три саксийки: въ едната да има бѣло цвѣте, въ втората — синьо, а въ третата — розово. Докато мѫжътъ не се върне отъ работа, децата не трѣбва да влизатъ въ стаята.
към втори вариант >>

12. Скритият квас

НБ

Чешма, която утолява жаждата на всички пътници; тя напоява всички животни и освежава изсъхналите растения.
Целунете ръката й и благодарете за това, което прави за вас. Тя е единствената жена, която заслужава да целувате ръката й. Кой човек има право да целува? Чистият. Ако си чист, целувай всички хора; ако не си чист, никого не трябва да целуваш. Какво представлява чистият човек? Чешма, която утолява жаждата на всички пътници; тя напоява всички животни и освежава изсъхналите растения. Това, което руши и внася развала в живота, е нечистотата. От всички хора се иска чистота. Достоен за името си е само онзи учител, възпитател, философ, проповедник, общественик, който внася в умовете и в сърцата на своите възпитаници и последователи истинското, същественото знание. Това е чистото, положително знание, към което се стреми човешката душа. Защо ви е знание, което само товари човека, без да му помага?
към беседата >>

— Чешма, която утолява жаждата на всички пѫтници; тя напоява всички животни и освежава изсъхналитѣ растения. (втори вариант)
Тя е единствената жена, която заслужава да цѣлувате рѫката ѝ. — Кой човѣкъ има право да цѣлува? — Чистиятъ. Ако си чистъ, цѣлувай всички хора; ако не си чистъ, никого не трѣбва да цѣлувашъ. Какво представя чистиятъ човѣкъ? — Чешма, която утолява жаждата на всички пѫтници; тя напоява всички животни и освежава изсъхналитѣ растения. Това, което руши и внася развала въ живота, е нечистотата. Отъ всички хора се иска чистота. Достоенъ за името си е само онзи учитель, възпитатель, философъ, проповѣдникъ, общественикъ, който внася въ умоветѣ и въ сърдцата на своитѣ възпитаници и последователи истинското, сѫщественото знание. Това е чистото, положително знание, къмъ което се стреми човѣшката душа. Защо ви е знание, което само товари човѣка, безъ да му помага?
към втори вариант >>

13. В мое име

НБ

– Дай ми вода да уталожа жаждата си.
Следвайте Христовото учение, за да се справите с мъчнотиите си. Прилагайте Любовта, за да изправите погрешките си. Каже ли някой, че ви обича, отговорете му: - Нахрани ме тогава. – Обичам те, искам да те държа близо до сърцето си. – Дай ми вода да уталожа жаждата си. – Искам да живееш в мене. – Преди да вляза в тебе, ела да ме видиш в тъмницата и да ме освободиш оттам. Някои религиозни хора славят на думи името на Бога и на Христа, а като излязат от черква, веднага започват да роптаят и да протестират. С това изказват недоволството си от живота. После, дойде някой да ме пита, вярвам ли в иконите, в кръста, паля ли свещи.
към беседата >>

Като отивате да пиете вода от някой планински извор, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си.
Ако изчезнат те, книгата не може да се напише. Как може човек да се кланя на иконите? Питам: как се кланяте на изворите? Както се покланяте на извора, така ще се покланяте на живата икона, т.е. на човека. Като отивате да пиете вода от някой планински извор, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си. И тъй както не може черква без икони, така не може и Живот без живи икони. На живите икони ще помагате, няма защо да им се кланяте и да ги целувате. Целуването на иконите е идолопоклонство. Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо.
към беседата >>

— Дай ми вода да уталожа жаждата си. (втори вариант)
Сгрѣшихъ, но Той нѣма да се откаже отъ мене. Следвайте Христовото учение, да се справите съ мѫчнотиитѣ си. Прилагайте любовьта, за да изправите погрѣшкитѣ си. Каже ли нѣкой, че ви обича, отговорете му: Нахрани ме тогава. — Обичамъ те, искамъ да те държа близо до сърдцето си. — Дай ми вода да уталожа жаждата си. — Искамъ да живѣешъ въ мене. — Преди да влѣза въ тебе, ела да ме видишъ въ тъмницата и да ме освободишъ оттамъ. Нѣкои религиозни хора славятъ на думи името на Бога и на Христа, а като излѣзатъ отъ черква, веднага започватъ да роптаятъ и да протестиратъ. Съ това изказватъ недоволството си отъ живота. После, дойде нѣкой да ме пита, вѣрвамъ ли въ иконитѣ, въ кръста, паля ли свѣщи.
към втори вариант >>

Като отивате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си. (втори вариант)
Ако изчезнатъ тѣ, книгата не може да се напише. — Какъ може човѣкъ да се кланя на иконитѣ? Питамъ: Какъ се кланяте на изворитѣ? Както се покланяте на извора, така ще се покланяте на живата икона, т. е. на човѣка. Като отивате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си. И тъй, както не може черква безъ икони, така не може и животъ безъ живи икони. На живитѣ икони ще помагате, нѣма защо да имъ се кланяте и да ги цѣлувате. Цѣлуването на иконитѣ е идолопоклонство. Мѫжътъ отива на война, а жената скърби за него, плаче, цѣлува портрета му. Като се върне живъ и здравъ, тя пакъ се кара съ него, сърди му се, недоволна е отъ нѣщо.
към втори вариант >>

14. Да наеме работници

НБ

Ако е жаден, дай му вода, да утоли жаждата си.
Все ще кажете нещо да им помогнете. Колко повече не сте безразлични към себе си, дето вашите мисли и чувства строят своите домове. Ето защо, човек трябва да се самовъзпитава, да обработва мислите и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своите ближни. Затова казвам: като срещнеш гладен човек, нахрани го. Ако е жаден, дай му вода, да утоли жаждата си. Както работи във физическия свят, така човек може да работи и в Умствения свят. Страшно е положението на човек, който живее само за себе си. Само Бог има право да живее за себе си, защото Той включва всичко в себе си. Човек да живее за Бога, а Бог – за себе си. – "Искам да живея за себе си." – Обърни се тогава към Бога, Той да дойде в тебе, да живее за тебе, а ти – за другите.
към беседата >>

Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си. (втори вариант)
Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни. Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го. Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си. Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ. Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си. Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си. Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си. — Искамъ да живѣя за себе си.
към втори вариант >>

15. И рече баща му

НБ

Най-после Бог го пратил на служба в самия човек, да влиза в него и да утолява жаждата му.
Той постоянно въздишал, пак не бил доволен от положението си. – Доволен ли си от новото положение? – запитал го пак Господ. – Остави се, хората били много некултурни. Чудя се как ги търпиш! Най-после Бог го пратил на служба в самия човек, да влиза в него и да утолява жаждата му. И при това положение изворът не бил доволен. Сега се натъкнал на по-големи противоречия. Вътре в човека той намерил по-голяма нечистота, отколкото между невежите същества. Едно трябва да научите: истинският Живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята.
към беседата >>

Най-после Богъ го пратилъ на служба въ самия човѣкъ, да влиза въ него и да утолява жаждата му. (втори вариант)
Той постоянно въздишалъ, пакъ не билъ доволенъ отъ положението си. — Доволенъ ли си отъ новото положение? — запиталъ го пакъ Господъ. — Остави се, хората били много некултурни. Чудя се, какъ ги търпишъ! Най-после Богъ го пратилъ на служба въ самия човѣкъ, да влиза въ него и да утолява жаждата му. И при това положение изворътъ не билъ доволенъ. Сега се натъкналъ на по голѣми противоречия. Вѫтре въ човѣка той намѣрилъ по-голѣма нечистота, отколкото между невежитѣ сѫщества. Едно трѣбва да научите: истинскиятъ животъ минава презъ най-голѣмитѣ противоречия и най- голѣмата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нѣщата и да обновява всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>

16. Неизвестното

НБ

Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата.
Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците. Значи, не може да съществува учител, ако няма ученици. При това, ако учителят е добър, и учениците ще бъдат добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на учениците. Често учениците са външен подтик на учителя, за да прояви той своето вътрешно естество. Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертва от Любов. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всеки човек, който изпълнява известна служба не от Любов, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратен от Бога. Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога. Това са отношения на величини.
към беседата >>

Правилно е учительтъ да сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата. (втори вариант)
— Грѣшницитѣ. Значи, не може да сѫществува учитель, ако нѣма ученици. При това, ако учительтъ е добъръ, и ученицитѣ ще бѫдатъ добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на ученицитѣ. Често ученицитѣ сѫ външенъ потикъ на учителя, да прояви той своето вѫтрешно естество. Правилно е учительтъ да сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертвува отъ любовь. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всѣки човѣкъ, който изпълнява известна служба не отъ любовь, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратенъ отъ Бога. Неговата сѫдба се опредѣля отъ хората, а не отъ Бога. Това сѫ отношения на величини.
към втори вариант >>

17. Ако не бях дошъл

НБ

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда?
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ И солта, в широк смисъл на думата е тиха и кротка. Като се разтвори във вода, тя не ферментира, не вдига шум около себе си. И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол. Тя знае, че сега ще бъде по-чиста, отколкото е била по-рано. Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали. „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда? – Когато е ял солена храна. Тогава той има нужда от повече вода. Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н. Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“. Кроткият, който се уподобява на сол, трябва да гладува за правдата.
към беседата >>

Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н.
Тя знае, че сега ще бъде по-чиста, отколкото е била по-рано. Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали. „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда? – Когато е ял солена храна. Тогава той има нужда от повече вода. Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н. Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“. Кроткият, който се уподобява на сол, трябва да гладува за правдата. Христос казва на учениците си: „Вие сте солта на земята“. За себе си казва: „Аз съм виделината на света.“ Солта играе важна роля на земята. Даже и светлината не може да се прояви без сол.
към беседата >>

18. Моето иго

НБ

Тя прониква навсякъде, пои растенията и животните, утолява жаждата на пътниците, върши полезна работа.
Никой не може да изнасили кроткия, нито може да му причини някакво зло. Според някои, кроткият се познава по това, че е мирен, стои на едно място, не се движи много. Това не е кротост. Кротостта е вътрешно състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към един център, с единствената цел да съграждат. И водата е кротка. Тя прониква навсякъде, пои растенията и животните, утолява жаждата на пътниците, върши полезна работа. Понякога тя става буйна, причинява големи пакости, но това се дължи на хората, които изменят природата й. Те искат да впрегнат кротостта й, да я използват за свои лични облаги. Водата има свойството да пречиства различните вещества. Ако се разтвори в нея нечиста сол, утайките падат на дъното. След изпаряване на водата, солта отново се отделя, но вече чиста и във вид на кристали.
към беседата >>

19. Това учение

ИБ

БС

Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение.
Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане обратна промяна, това е човешка любов. Някой път лицето ви е светло и казвате: „Близо до Христа съм! ” На другия ден обаче сте в друго настроение. Това са фази на човешката любов, която, от една страна, е топла, а от друга, студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената Любов хармонизира двете състояния на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това Учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.” Че вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете.
към беседата >>

20. Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот

СБ

Следователно ние трябва да възприемем Любовта или да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда.
Това е великото спасение, великото новорождение за всички. Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас. Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христос ѝ каза: „Аз ще ти дам жива вода“ – нов живот, който ще извира, чийто извор изтича само от Любовта. Следователно ние трябва да възприемем Любовта или да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда. Трябва да превърнем старите извори в нови – от душите ни трябва да извират извори на Любовта. Любовта е свят, без който Духът не може да живее. Ако ме питате какво е Любов, аз я определям така: Любовта е светът, където живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите мъдреци и Христос, е Любовта. И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза.
към беседата >>

21. Добрият пастир

НБ

Учените ще започнат да обясняват, какво нещо е гладът и какво – жаждата, отде произхождат.
Значи, пак ти липсва нещо – храна. – Тоя човек е неморален, не може да издържа. – Гладен е човекът, нахранете го, за да се бори и устоява на всички сили, които работят против него. – Той е грешник, трябва да се изпъди вън от обществото. – Гладен е човекът. Учените ще започнат да обясняват, какво нещо е гладът и какво – жаждата, отде произхождат. Те определят, какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. Според мене, сегашната наука е религиозна, понеже се спира главно върху формата на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива.
към беседата >>

Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре.
На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. Знаете ли, какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква, и листата, които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула, не им трябва храна. Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е. с храната на новото учение. Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. В бъдеще, когато дойде някой гладен при мене, ще му дам десет капки от нектара на живота. От него той ще извади ония елементи, които му са необходими. Както от три хиляди килограма розов цвят може да извадите един килограм розово масло, така и от грубата материя вие може да извадите ония фини елементи за съграждането на вашите светли мисли и благородни чувства. Не можете да мислите и чувствувате, ако нямате съответствуващ материал за съграждане на вашите мисли и чувства. Някой казва, че не може да люби.
към беседата >>

Учените ще започнат да обясняват какво нещо е гладът и какво - жаждата, отде произхождат. (втори вариант)
Важно е, че ви липсва нещо. Тая липса не изменя характера ви. Казва: „Всичко имам, но съм гладен." Значи пак ти липсва нещо - храна. „Тоя човек е неморален, не може да издържа." Гладен е човекът, нахранете го, за да се бори и устоява на всички сили, които работят против него. „Той е грешник, трябва да се изпъди вън от обществото." Гладен е човекът. Учените ще започнат да обясняват какво нещо е гладът и какво - жаждата, отде произхождат. Те определят какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. Според мене сегашната наука е религиозна, понеже се спира главно върху формата на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива.
към втори вариант >>

Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. (втори вариант)
Много естествено. На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. Знаете ли какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква, и листата, които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула, не им трябва храна. Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, тоест с храната на новото учение. Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. В бъдеще, когато дойде някой гладен при мене, ще му дам десет капки от нектара на живота. От него той ще извади ония елементи, които му са необходими. Както от три хиляди килограма розов цвят може да извадите един килограм розово масло, така и от грубата материя вие може да извадите ония фини елементи за съграждането на вашите светли мисли и благородни чувства. Не можете да мислите и чувствате, ако нямате съответстващ материал за съграждане на вашите мисли и чувства. Някой казва, че не може да люби.
към втори вариант >>

22. Запалят свещ

НБ

Следователно, дайте условия на гладния да не гладува, на жадния – да не страда от жажда, на слепия – да поумнее и да прогледа.
Като срещне гладния, тя не го премахва от пътя си, но го задоволява. Какво прави бременната жена? Тя търпеливо чака деня на освобождаването си. Не може ли да хвърли детето си? Може, но тя не постъпва така. Следователно, дайте условия на гладния да не гладува, на жадния – да не страда от жажда, на слепия – да поумнее и да прогледа. Условията на живота трябва да се подобрят, да станем проводници на новия живот, на новата светлина. Често лекарите изпадат в противоречия, не знаят, как да помагат на болните. Викате един лекар, втори, трети, и всеки дава различни лекарства. И тримата са на различно мнение, не могат да се съгласят. Викате консулт от пет-шест лекари, всички дават мнението си, докато най-после болният замине за другия свят.
към беседата >>

23. Двата велики закона

ИБ

Последният, след като му прочел простителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си.
Той е в разумния живот. Там, където има смърт, там няма Господ; там, дето има живот, там е Господ. Когато видиш, че една буболечка се дави, че едно животно трябва да се облекчи, че един човек се нуждае от помощ, помогни им - там е Господ. Нашите прегрешения ще се опростят, но само с дела. Един престъпник убил деветдесет и девет души и отишъл да се изповяда на един свещеник. Последният, след като му прочел простителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си. Свещеникът още добавил, като му дал една суха, обгоряла тояжка, да я забие сред нивата с бостан и когато види, че на нея поникнат зелени листа, греховете му ще бъдат простени. Отишъл грешникът, посадил бостан, забил обгорялата тояжка и от узрелите дини давал задължително на всеки минаващ край бостана пътник. Десет години продължавал той изкупуването на греховете си по указания начин, обаче зелени листа на тояжката все не израствали. Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал.
към беседата >>

24. Любовта

НБ

Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излезат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове.
Слънцето пекнало силно, стопило снега, и водата се просмукала от земята, откъдето наново, като чисти, студени извори, излязла пак на повърхността на земята. Изверженията на вола се обърнали на тор, върху който израсли най-хубавите плодни дървета. Бялото ще се стопи, а извержението ще стане тор, върху който ще израснат хубави плодни дървета. Следователно, тези две противоречия в света ще се примирят. Слънцето, като стане възлюбен, ще напече и ще донесе радост. Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излезат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове. Следователно, от гледището на Любовта, всички страдания, които сега преживяваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърце, душа, ум и дух. Заемете се да разрешите тази задача: w : m = e : а. Това са четирите проявления на Любовта. В Любовта: w : m = e : а. С това ще турите основа на новата наука на живота, на възпитанието.
към беседата >>

Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излязат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове. (втори вариант)
Извержението на вола се обърнало на тор, върху който израсли най-хубавите плодни дървета. Мислете върху този разказ. Бялото ще се стопи, а извержението ще стане тор, върху който ще израснат хубави плодни дървета. Следователно, Тези две противоречия в света ще се примирят. Слънцето, като стане любовник, ще напече и ще донесе радост. Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излязат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове. Следователно, от гледището на любовта, всички страдания, които сега преживеваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърдце, душа, ум и дух. Заемете се да разреши- те тази задача: w: т = е : а. Това са четирите проявления на любовта. В любовта w : т = е : а. С това ще турите основа на новата наука на живота, на възпитанието.
към втори вариант >>

25. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

НБ

По едно време той усетил голяма жажда и казал: „Господи, жаден съм, искам вода“.
Всички момци имат общ знаменател, а различни числители; всички моми имат общ знаменател, а различни числители. За обяснение на тази идея, ще приведа един стар, окултен разказ, известен на всички народи. Когато Господ създал света, пожелал да види как живеят хората на земята, затова слязъл някъде на изток, при един брамин. Тръгнали двамата по света. Брамът задава различни философски въпроси на Господа, с цел да научи нещо. По едно време той усетил голяма жажда и казал: „Господи, жаден съм, искам вода“. – „Ще попитаме тоя говедар там, де има вода“ – отговорил Господ. Говедата си пасели спокойно, затова говедарят легнал на меката трева, вдигнал краката си нагоре и свирел с кавала си. Господ се спрял пред него и го запитал: „Знаеш ли де има наблизо вода? “ Говедарят показал с крака си де има вода и продължил да си свири. – „Колко мързелив човек!
към беседата >>

26. Пак ще ви видя

НБ

Гладът търси храната, жаждата търси водата.
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога? “, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може.
към беседата >>

От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек.
Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново.
към беседата >>

27. Какво трябва да искаме?

НБ

“ Казвам: Как ще познае гладният – след като се наситил, и жадният знае, че се е напил, след като уталожи жаждата си.
Но туй изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния си живот. Често енергията, която трябва да дойде за нашето сърце, не иде навреме. Някой път станете рано, но не сте разположен – нямате оная енергия. Както гладният, как ще познае, че е намерил храна – когато се наяде. Ще кажете: „Е, как ще позная кога съм намерил истината? “ Казвам: Как ще познае гладният – след като се наситил, и жадният знае, че се е напил, след като уталожи жаждата си. Сега онези, които следват в туй Божествено учение, са тръгнали с някои свои навици и искат да го приложат, да направят един компромис между Божественото и човека. Човек трябва да бъде основа, а градивото, то е само Божественото. Хармонията може да произтича само от Божествената Любов, и ако в едно общество няма хармония, Божествената Любов я няма там, Божествената Мъдрост я няма, те не са заработили в него. Ако самото общество не се проникне от тях, ние имаме едно механическо натрупване, но не органическо градене. Питам: Какъв е смисълът на земния живот?
към беседата >>

28. Царството Божие

НБ

Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко.
А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне.
към беседата >>

Да бъдеш баща, значи да развиваш гордостта, да си младоженик – да развиваш ревнивостта, готвач – да се гневиш, да бъдеш разбойник, то е жаждата.
Какво вълнува младите? – Любовта им. „Любов“, „Сърцето ми трепери“ – то е сладострастие. На младата мома тупа сърцето ѝ, от какво? Един смъртен грях има вътре в душата ти и ти мислиш, че този грях е някое благородно нещо. Да бъдеш баща, значи да развиваш гордостта, да си младоженик – да развиваш ревнивостта, готвач – да се гневиш, да бъдеш разбойник, то е жаждата. И най-после казваш: „Аз ще стана богомолец“. Този светия позна младия човек какъв е. И следователно вие разглеждайте в себе си какво искате да бъдете, вие ще познаете къде ви е слабата страна на живота. Туй значи да гледаме обективно на нещата. Защото всяка една форма може да роди две неща едновременно.
към беседата >>

Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата, и вместо тази леност на онзи светия-отшелник бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашия живот?
Ама пък, не да бъдете горделиви, не да бъдете ревниви. Казвате: „Той е ревнив в делото Божие“. Често казват: „Той е горделив между народа си“. Но от какво страдат народите? Друго трябва. Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата, и вместо тази леност на онзи светия-отшелник бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашия живот? Ако всички хора са чисти и сега всички отправим една колективна, обща молитва? Ама сега ще кажете: „Светът, общият строй е такъв, условията са такива, следователно ние трябва да се подчиним, ще дойде време, в бъдеще, туй щяло да стане, еволюцията щяла да се измени“. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията.“ – Тази биология виждали ли сте?
към беседата >>

Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси, и да ги разрешиш не по правилата на гордостта, не по правилата на гнева, леността, жаждата и сладострастието.
Ама сега ще кажете: „Светът, общият строй е такъв, условията са такива, следователно ние трябва да се подчиним, ще дойде време, в бъдеще, туй щяло да стане, еволюцията щяла да се измени“. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията.“ – Тази биология виждали ли сте? Еволюцията е в тебе, биологията е в тебе. Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси, и да ги разрешиш не по правилата на гордостта, не по правилата на гнева, леността, жаждата и сладострастието. Но ще каже някой: „Мъчно е“, после: „Е-е, то човек свят живот не може да живее, но поне да не е голям грешник, умерено да е всичко, да лъже, то без лъжа не може, но който лъже, малко да лъже“. Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама тогава каква ще бъде моята работа? “ Аз не говоря за твоята стара работа.
към беседата >>

29. В дома на Отца

НБ

Влезете ли там, Любовта е като жива вода, която ще разхлажда вашата жажда, и както казва Христос, „Там ще имате и жив хляб“.
„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И тия жилища ви чакат. И там атмосферата на тия жилища е пълна само с Любов. Нея ще дишате. Не само Любовта е като атмосфера, но има и живи извори, които постоянно извират. В тях животът ще бъде вечен. Влезете ли там, Любовта е като жива вода, която ще разхлажда вашата жажда, и както казва Христос, „Там ще имате и жив хляб“. „В дома на Отца вашего много жилища има.“ И сега Христос ви поканва след 2,000 години, готови ли сте вие? Той казва: „Отивам да ви приготвя място, и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Ние чакаме тук да ни вземе Господ, да ни занесе на небето. Не! Ти ще поканиш брата си, той пък ще покани друг, така всички, целият свят, всинца ще тръгнем нагоре. Всеки ще иде да покани брата си, вторият ще покани третият и т.н., а двадесетият и той ще иде да покани някой.
към беседата >>

30. Твоето Слово

НБ

Рибите не знаят, че тази вода може да разхладява хората и растенията в тяхната жажда, това е още непонятно за тях.
“ Но когато дойдем в Божествената школа, ние не боравим така отвлечено с нещата, но трябва да ги разбираме конкретно, да разбираме тяхното отношение. За пример, ако вземем думата „вода“, ще кажете: „Кой не знае какво е вода? “ Но ако вие попитате рибите, които живеят във водата, какво нещо е тя, те ще ви кажат: „Водата е една течност, в която ние живеем“, и нищо повече! За какво може да служи тази вода, те не знаят. Рибите не знаят нищо за парата – че водата може да се превърне в пара. Рибите не знаят, че тази вода може да разхладява хората и растенията в тяхната жажда, това е още непонятно за тях. Когато някой каже „истина“, ако си риба, разбираш истината като риба, и ще кажеш: „Ние живеем в истината“. Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Как? Като рибите ли? Едно време хората са живели като растения и като риби в Бога, а сега сме по-умни, живеем и се движим в Бога. А има други, които живеят привидно, като рибите във водата.
към беседата >>

31. Волята на Отца

НБ

Жаждата подразбира водата.
И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш?
към беседата >>

“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство?
Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури.
към беседата >>

32. Разбор на думи

МОК

Дойде второто положение, че тази вода трябва да уталожи жаждата; казвам: „Ти трябва да кажеш, че имаш вода“, значи да почнеш да се изпразваш.
И сега аз ще превърна този символ. Казвам: Може ли да бъде това? – Може. Когато отивам с едно празно шише на чешмата, наливам вода и турям запушалката на шишето, казвам: „Няма да казваш, че има нещо, ще мълчиш! “ Вземам аз туй шише и го нося. Дойде второто положение, че тази вода трябва да уталожи жаждата; казвам: „Ти трябва да кажеш, че имаш вода“, значи да почнеш да се изпразваш. Да кажеш някому да мълчи, значи да се изпълва, а да кажеш някому да говори, значи да се изпразва. И когато ние крием истината, ние се пълним, а когато я казваме, ние се празним. То е закон! Това са по-дълбоките мисли, скрити в думите: „Кажи Истината и не я казвай! “ Защо не трябва да казваш?
към беседата >>

33. Методи за чистене

МОК

Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода.
Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам.
към беседата >>

Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. (втори вариант)
Някой казва, че е индиферентен, че не иска да знае какво ще му се случи; не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него, той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи. Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. Друг пример за кармата: вземате една голяма кошница и слагате в нея седемдесет-осемдесет килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг четиридесет- петдесет километра. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб. По пътя срещате деца, на които непременно трябва да дадете от хляба си, за да ви олекне - не дадете ли, гърбът ви ще се охлузи, значи в дадения случай ще изпразните кошницата, за да не дойдат страданията. Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, за да не страдате от жажда.
към втори вариант >>

Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, за да не страдате от жажда. (втори вариант)
Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. Друг пример за кармата: вземате една голяма кошница и слагате в нея седемдесет-осемдесет килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг четиридесет- петдесет километра. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб. По пътя срещате деца, на които непременно трябва да дадете от хляба си, за да ви олекне - не дадете ли, гърбът ви ще се охлузи, значи в дадения случай ще изпразните кошницата, за да не дойдат страданията. Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, за да не страдате от жажда. Докато сте богати, докато на гърба си носите пълна кошница с хляб, ще раздавате наляво-надясно, а за себе си ще задържите само един хляб - само така можете да бъдете доволни и щастливи. Значи две причини има за страданията и нещастията на хората: първата причина е тази, че след като са били на чешмата, те са забравили да напълнят шишетата си с вода; втората причина за страданията е, че след като са носили пълна кошница с хляб на гърба си, никому не са дали от него. Тъй щото когато дойдат страданията и за вас, като ученици, не е достатъчно само да спорите и да философствате защо идват страданията, но задайте си ребром въпроса защо страдате - дали не сте напълнили шишетата си с вода, или не сте раздали на бедните от вашия хляб. Кармата на човека не би се явила, ако в най-близкия момент на настоящето не се създаде за това някаква причина. Казвате: „Коя е причината да дойде кармата в живота на човека?
към втори вариант >>

34. Изгрев и залез / Изгрев и залез

ООК

Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца.
Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“. Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си?
към беседата >>

Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си.
Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“. Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него.
към беседата >>

Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си?
Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“. Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент.
към беседата >>

Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца.
Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“. Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си?
към беседата >>

Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си.
Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“. Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него.
към беседата >>

Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си?
Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“. Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент.
към беседата >>

35. Гладуват и жадуват

НБ

Защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда.
Силни думи в стиха са: „Които жадуват и гладуват“. Това са силни думи, които изразяват силно желание. Защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда. Следователно Христос употребява тия две думи, които имат смисъл, а не са двусмислени. Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй като хлябът може да се оцени само от гладния и водата от жадния. Да се оцени, т.е. да се използва. Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го чувстваме всеки ден.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен.
Но представете си, че водата се изпарява и вие оставате пак без основа. Питате: „Какво трябва да правим? “ Но щом стане тази вода на пара, трябва да си направите крила. Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира. А туй е, което съвременните хора наричат: „Да се приспособиш към условията на живота“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот.
към беседата >>

Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав.
Питате: „Какво трябва да правим? “ Но щом стане тази вода на пара, трябва да си направите крила. Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира. А туй е, което съвременните хора наричат: „Да се приспособиш към условията на живота“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот. А когато кажете: „Мен много малко ме интересуват хората“, питам тогава: Щом много малко ви интересуват хората, тогава за какво ще се интересувате?
към беседата >>

Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено.
“ Но щом стане тази вода на пара, трябва да си направите крила. Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира. А туй е, което съвременните хора наричат: „Да се приспособиш към условията на живота“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот. А когато кажете: „Мен много малко ме интересуват хората“, питам тогава: Щом много малко ви интересуват хората, тогава за какво ще се интересувате? Същото е и в окултизма.
към беседата >>

Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав.
Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира. А туй е, което съвременните хора наричат: „Да се приспособиш към условията на живота“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот. А когато кажете: „Мен много малко ме интересуват хората“, питам тогава: Щом много малко ви интересуват хората, тогава за какво ще се интересувате? Същото е и в окултизма. Ако кажете: „Мене много малко ме интересува целия човек, щом престанат да живеят всичките отделни части на тялото му“.
към беседата >>

Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот.
„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот. А когато кажете: „Мен много малко ме интересуват хората“, питам тогава: Щом много малко ви интересуват хората, тогава за какво ще се интересувате? Същото е и в окултизма. Ако кажете: „Мене много малко ме интересува целия човек, щом престанат да живеят всичките отделни части на тялото му“. Е, хубаво, ако всичките отделни части престанат да живеят, къде е тогава животът? Помислете, че малкото пръстче каже: „Мен не ме интересуват другите неща“.
към беседата >>

Сега, най-първото нещо, трябва да се създаде този глад, истински глад и жажда трябва да се създадат вътре в душата.
Едни хора, когато влизат в живота, се радват, а когато излизат от живота, от затвора, скърбят. „Блажени, които гладуват и жадуват – казва Христос – за Правдата, защото те ще се наситят.“ Ще се наситят, на какво? Само Правдата ще отвори онзи път, да се наситят, от какво? – От Божествената Любов. Насита може да донесе само Любовта, да ви задоволи, но не както ние се задоволяваме, а да създаде онова ново състояние, при което ние можем да работим. Сега, най-първото нещо, трябва да се създаде този глад, истински глад и жажда трябва да се създадат вътре в душата. Онези, които искат да минат в пътя, трябва да разбират живота малко по-дълбоко, те трябва да пристъпят към първия опит. Сега аз говоря последователно, а някои ще кажат: „Имаме опит“. Разбирайте ме, опит в следното: когато онзи ученик е почнал да взема уроци по музика, той взима първия урок, втори, трети, пети, шести, после почва да изучава позициите – първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция, той не трябва да се спре на първия опит или наполовина, а да довърши всичките опити, които са необходими, и след като стане виртуоз, той ще има друго управление, той ще приложи съдържанието на своята техника. Сега съвременните вярващи, след като направят един малък опит, престават. Някой казва: „Аз искам да ида в онзи свят, да видя“.
към беседата >>

Та трябва да се създаде в нас този глад и тази жажда за онзи възвишен живот, дето Правдата съществува.
Нито ще занесеш, нито ще донесеш нещо. Тази е причината, дето мнозина от вас всяка вечер ходите все в другия свят, но все ви приспиват. Сега някои от вас ще кажете: „Това мяза на 1001 нощ“. Всъщност не е тъй, както аз ви го описвам. То е нещо много по-хубаво, аз ви начертах само една скица, то е хиляди пъти по-хубаво, отколкото аз мога да го опиша. Та трябва да се създаде в нас този глад и тази жажда за онзи възвишен живот, дето Правдата съществува. Само в един възвишен живот, проникнат от онази Божествена интелигентност, само там можем да разберем красивото и хубавото в живота, само там е мястото на Любовта. Сега, за пример, като ви говоря, ако вие можете да забравите вашия живот, щяхте да ме разберете другояче, а сега някои от вас си имате грижи и казвате, дали туй, което говоря, е вярно, „Дали ще ни измами? “ и т.н. Но представете си, че вие имате очи като мене, вземам едно цвете и двамата го гледаме еднакво, тогава в какво можете да се съмнявате? Казвам, това е едно цвете, червено, вие какво казвате?
към беседата >>

Но всъщност не жадува стомахът, а тук в слепоочните кости има един център, в който се заражда и гладът, и жаждата.
Но тия два живота съставляват две положения на човешката душа или две положения на човешкото съзнание. „Блажени, които гладуват“… Гладува, кой? – Стомахът. Жадува, кой? – Пак стомахът. Но всъщност не жадува стомахът, а тук в слепоочните кости има един център, в който се заражда и гладът, и жаждата. Следователно от мозъка се предава туй състояние на стомаха и стомахът изисква. Онзи, който не разбира, казва: „Коремът иска“. Но ако унищожим този център, никакъв глад няма да има, а хората щяха да ядат автоматически. Представете си друго положение: Ние можем да ядем, без да усещаме някаква приятност, какво щяхме да научим? Сега ние правим разлика между месце, кебапчета със солчица и черен пипер, като ви замирише на носа, казвате: „Това струва“.
към беседата >>

Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен, в каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата, и вие ще се наситите.
Казва Писанието: „Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие…“ Значи, Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват“… – не на физическото поле, не за къщи, не за ниви и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на Правдата, ще се наситят. Искат да се наситят, гладни са всички ония хора, които са недоволни, ония, на които животът е станал безсмислен. Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен, в каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска.
към беседата >>

И на земята гладът и жаждата са по-силни от Любовта.
Вие ще хванете човека, ще го стискате от едната страна, отляво, отдясно, ще го целувате насам, натам, ще кажете „Обичам ви“. И ще замязате на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но красива рускиня, и постоянно ѝ казвал: „Ну, поцелуем ся“. Първия ден ѝ дал 1,000 целувки. Но тя огладняла и трябвало малко хляб да се яде. „Ну, поцелуем ся.“ Обаче любовта на земята не може да устои срещу глада. И на земята гладът и жаждата са по-силни от Любовта. Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича и че е готова да умре заради вас, дръжте я 3 дена гладна и любовта в нея ще изчезне, и ще каже тъй: „Аз се ожених за един мъж да ме храни, а не да ме държи гладна“. Казват: „Няма нищо в света като Любовта“. А пък аз казвам: Гладът е по-силен от любовта. Какво ще кажете на туй? Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта.
към беседата >>

Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта.
И на земята гладът и жаждата са по-силни от Любовта. Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича и че е готова да умре заради вас, дръжте я 3 дена гладна и любовта в нея ще изчезне, и ще каже тъй: „Аз се ожених за един мъж да ме храни, а не да ме държи гладна“. Казват: „Няма нищо в света като Любовта“. А пък аз казвам: Гладът е по-силен от любовта. Какво ще кажете на туй? Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта. Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон. Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава.
към беседата >>

Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон.
Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича и че е готова да умре заради вас, дръжте я 3 дена гладна и любовта в нея ще изчезне, и ще каже тъй: „Аз се ожених за един мъж да ме храни, а не да ме държи гладна“. Казват: „Няма нищо в света като Любовта“. А пък аз казвам: Гладът е по-силен от любовта. Какво ще кажете на туй? Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта. Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон. Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава. Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда.
към беседата >>

да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов.
Какво ще кажете на туй? Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта. Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон. Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава. Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда. И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда. И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“.
към беседата >>

Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава.
Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта. Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон. Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава. Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда. И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда. И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“. Те са прави, от горе са те, на тази коруба те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, на другата страна.
към беседата >>

Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда.
Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон. Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава. Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда. И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда. И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“. Те са прави, от горе са те, на тази коруба те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, на другата страна. „Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства.
към беседата >>

И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда.
Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава. Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда. И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда. И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“. Те са прави, от горе са те, на тази коруба те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, на другата страна. „Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби.
към беседата >>

Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби.
И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда. И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“. Те са прави, от горе са те, на тази коруба те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, на другата страна. „Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби. Може да ви обича този човек, който е гладувал 3 дена и дойде на трапезата ви и в Любовта си забрави и глада, и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щом като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любов към вас – любов не може да има, то е едно физическо състояние. Не трябва да се лъжем с такива думи, че ние имаме Любов. Не! И казват, че Любовта заглажда много погрешки. Ако нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Сега нали аз говоря принципиално?
към беседата >>

Може да ви обича този човек, който е гладувал 3 дена и дойде на трапезата ви и в Любовта си забрави и глада, и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щом като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любов към вас – любов не може да има, то е едно физическо състояние.
И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“. Те са прави, от горе са те, на тази коруба те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, на другата страна. „Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби. Може да ви обича този човек, който е гладувал 3 дена и дойде на трапезата ви и в Любовта си забрави и глада, и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щом като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любов към вас – любов не може да има, то е едно физическо състояние. Не трябва да се лъжем с такива думи, че ние имаме Любов. Не! И казват, че Любовта заглажда много погрешки. Ако нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Сега нали аз говоря принципиално? Вие искате да поправите живота си.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват.“ Ние още глад и жажда за Правда нямаме.
А сега ние бъбрим, тъй туряме тук-там тухлите, наляво, надясно, и след туй като дойде комисията и каже: „Направил си погрешка“. – „Защо съм направил погрешка? “ – „Не градиш добре.“ Правото говорене е градеж в живота, туй е изкуството. Ти говори право и малко. Всяка дума да поставяме на нейното място. „Блажени, които гладуват.“ Ние още глад и жажда за Правда нямаме. Като казвам нямаме, аз съдя от резултатите. Аз измервам, а вие казвате, че някои от вас нямате инструмент. Дойда при него много обикновено, казва ми: „Колко голям огън имам“. Премервам: 100 градуса. Казвам: Това е огънят, на който едва олово може да се стопи.
към беседата >>

Следователно гладът и жаждата са стимул само на висока интелигентност.
После ние казваме: „Нашите скърби са много големи“. Но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб. И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката. А на другиго влязло едно голямо желязо в крака, той даже не чувства голяма болка. И тъй, „блажени, които гладуват и жадуват“. Следователно гладът и жаждата са стимул само на висока интелигентност. Само човек, който е високо интелигентен, той може да усеща глад и жажда. И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви. И затуй в природата всеки ден ние трябва да се молим. И всяка сутрин трябва да усещаме глад, и на обяд, и вечер, за да се подбужда нашия ум. Някой казва: „Защо трябва да ядем?
към беседата >>

Само човек, който е високо интелигентен, той може да усеща глад и жажда.
Но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб. И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката. А на другиго влязло едно голямо желязо в крака, той даже не чувства голяма болка. И тъй, „блажени, които гладуват и жадуват“. Следователно гладът и жаждата са стимул само на висока интелигентност. Само човек, който е високо интелигентен, той може да усеща глад и жажда. И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви. И затуй в природата всеки ден ние трябва да се молим. И всяка сутрин трябва да усещаме глад, и на обяд, и вечер, за да се подбужда нашия ум. Някой казва: „Защо трябва да ядем? “ Този глад трябва да бъде един стимул, да расте умът.
към беседата >>

И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви.
И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката. А на другиго влязло едно голямо желязо в крака, той даже не чувства голяма болка. И тъй, „блажени, които гладуват и жадуват“. Следователно гладът и жаждата са стимул само на висока интелигентност. Само човек, който е високо интелигентен, той може да усеща глад и жажда. И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви. И затуй в природата всеки ден ние трябва да се молим. И всяка сутрин трябва да усещаме глад, и на обяд, и вечер, за да се подбужда нашия ум. Някой казва: „Защо трябва да ядем? “ Този глад трябва да бъде един стимул, да расте умът. Сега обаче умът не расте, а стомахът расте.
към беседата >>

„Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава.
Да, но неговата умствена дейност е спряла. Следователно дейността трябва да върви нагоре, а не надолу. Главата ни трябва да се развива. И тогава ние ще замязаме на онези двама германци, двама приятели – аз съм привеждал този пример и друг път, станали богати, пък им се развили големи шкембета, около половин метър, дали си рандеву, бедни били, студенти, и сега в охолността си искали да изкажат как са прекарали своето студентчество, и като се срещнали, искали да се целунат, но не могли и казват: „Нещастие! “ И сега ние, съвременните хора, сме изопачили живота си със своя стомах. „Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си.
към беседата >>

Да имаме жажда, за какво?
Следователно дейността трябва да върви нагоре, а не надолу. Главата ни трябва да се развива. И тогава ние ще замязаме на онези двама германци, двама приятели – аз съм привеждал този пример и друг път, станали богати, пък им се развили големи шкембета, около половин метър, дали си рандеву, бедни били, студенти, и сега в охолността си искали да изкажат как са прекарали своето студентчество, и като се срещнали, искали да се целунат, но не могли и казват: „Нещастие! “ И сега ние, съвременните хора, сме изопачили живота си със своя стомах. „Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си. „Блажени“, казва Христос.
към беседата >>

Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението.
И тогава ние ще замязаме на онези двама германци, двама приятели – аз съм привеждал този пример и друг път, станали богати, пък им се развили големи шкембета, около половин метър, дали си рандеву, бедни били, студенти, и сега в охолността си искали да изкажат как са прекарали своето студентчество, и като се срещнали, искали да се целунат, но не могли и казват: „Нещастие! “ И сега ние, съвременните хора, сме изопачили живота си със своя стомах. „Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си. „Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек.
към беседата >>

Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим.
“ И сега ние, съвременните хора, сме изопачили живота си със своя стомах. „Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си. „Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи.
към беседата >>

И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си.
„Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си. „Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл.
към беседата >>

И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата.
„Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл. И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата. Този стимул е на ума, т.е. че ние трябва да се развиваме. И всеки един плод на дървото трябва да ни напомня за глада. Тия, красивите форми трябва да ни припомнят всичко. И Бог казва: „Нашите умове трябва да се развиват“.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда?
Не, а за хора, които имат очи, и чрез тия очи прозира тяхната интелигентност. И когато музикантът свири, той свири за хора, които имат уши и които имат интелигентни уши да слушат, т.е. да разбират. А хората казват: „Христос ще дойде за всички“. „Всички“ подразбира онези, у които тази интелигентност е развита. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност. Като се връщате от някоя екскурзия и срещнете някой, даде ви сухи корици, без вода, и като ядете малко, ще разправяте с години за тях: „Едно овчарче ми даде, но много сладко ядох, няма да го забравя“. Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света. Сега допуснете, че Христос дойде като един велик Учител в света, как ще го познаете? Ще кажете: „Как няма да го познаем, той ще носи цигулка и по нея ще го познаем“.
към беседата >>

Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света.
А хората казват: „Христос ще дойде за всички“. „Всички“ подразбира онези, у които тази интелигентност е развита. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност. Като се връщате от някоя екскурзия и срещнете някой, даде ви сухи корици, без вода, и като ядете малко, ще разправяте с години за тях: „Едно овчарче ми даде, но много сладко ядох, няма да го забравя“. Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света. Сега допуснете, че Христос дойде като един велик Учител в света, как ще го познаете? Ще кажете: „Как няма да го познаем, той ще носи цигулка и по нея ще го познаем“. Всеки може да носи цигулка, но тя не е още доказателство. Важното е, че ще свири тъй, както никой друг не може да свири. Неговото свирене се отличава по това, че никой не може да го подражава.
към беседата >>

Учителят, като влезе в клас, трябва да знае, учениците имат ли глад и жажда за знание или нямат.
Ще го четеш, когато направиш като Давида някое голямо престъпление, в което те обвиняват, тогава ще го четеш и като го четеш, ще го разбереш. А сега свещеникът тури си одеждите и започва да чете този псалом. Така, този псалом има обратно действие вече. Гладуване и жадуване трябва да има в нашите души. Гладуване и жадуване трябва да има и в науката. Учителят, като влезе в клас, трябва да знае, учениците имат ли глад и жажда за знание или нямат. Ако нямат, да не предава, а да излязат вън и да се упражняват с физическа работа. Ако забележи в душите им глад, да започне предмета си, и тогава и ученици, и учители ще се разбират. Някой път учителят говори, а учениците се прозяват. Учителят казва: „Какво се прозявате, ха навън! “ Проповедникът проповядва на своите слушатели, а те заспиват, значи той проповядва не на време.
към беседата >>

Казвам: Първото нещо е, да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истината, за знание.
“ Проповедникът проповядва на своите слушатели, а те заспиват, значи той проповядва не на време. Глад на всинца ви! И ако има някои гладни сега, ще ме разберат, а който не е гладен и жаден, няма да ме разбере. И аз бих желал да огладнеете и ожаднеете. Нашият метод е: Ние ще държим болния човек 3 дена гладен и жаден. Казвам: Първото нещо е, да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истината, за знание. Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, Което е създало цялото битие? Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви само когато Той се докосне? Имали ли сте вие такова преживяване? То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви?
към беседата >>

„Блажени, които гладуват.“ И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъв глад да имате неутолим и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност, всички да бъдете наситени с Божествена Любов.
Това е великото преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта. А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова преживяване, едно такова допиране на този Божествен пръст на Любовта, от хиляди проповеди струва повече. Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни. Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко туй, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, „Ще минат от смърт в живот“. „Блажени, които гладуват.“ И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъв глад да имате неутолим и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност, всички да бъдете наситени с Божествена Любов. И да кажете: „Знаем сега смисъла на глада и жаждата“. Създайте в себе си тия две състояния, тях ги има, дайте им място. Преживейте една малка опитност на великото в света. И тогава ще ви кажа: Не сте далеч от Царството Божие, вие ще бъдете до вратата на Царството Божие. И като дойде Христос и отвори тази врата, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще ви се обясни, много нещо, и така моментално, ще ви стане прясно всичко, и ще започне новият, разумният живот.
към беседата >>

И да кажете: „Знаем сега смисъла на глада и жаждата“.
И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта. А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова преживяване, едно такова допиране на този Божествен пръст на Любовта, от хиляди проповеди струва повече. Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни. Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко туй, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, „Ще минат от смърт в живот“. „Блажени, които гладуват.“ И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъв глад да имате неутолим и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност, всички да бъдете наситени с Божествена Любов. И да кажете: „Знаем сега смисъла на глада и жаждата“. Създайте в себе си тия две състояния, тях ги има, дайте им място. Преживейте една малка опитност на великото в света. И тогава ще ви кажа: Не сте далеч от Царството Божие, вие ще бъдете до вратата на Царството Божие. И като дойде Христос и отвори тази врата, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще ви се обясни, много нещо, и така моментално, ще ви стане прясно всичко, и ще започне новият, разумният живот. Приложете правилата за всяко нещо на време.
към беседата >>

И народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства.
Пък ако вършиш една благородна работа, на време ще я вършиш. Злото е един инцидент непредвиден, без време. И Павел казва много умно: „На време и без време“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Всякога този закон може да се приложи. И народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори. И Арабишапка, като са го затворили в Русия, 3 дена гладувал и като огладнял, един ден казал: „Господи, хляб, хляб! “ 10 минути не се минават и един негов приятел носи един голям хляб, и като го взел, усетил хубостта на този самун. Глад – нищо повече! И когато в нас дойде туй знание, този вътрешен глад, не можете всички да го използвате.
към беседата >>

И в глада, и в жаждата Господ говори.
Злото е един инцидент непредвиден, без време. И Павел казва много умно: „На време и без време“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Всякога този закон може да се приложи. И народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори. И Арабишапка, като са го затворили в Русия, 3 дена гладувал и като огладнял, един ден казал: „Господи, хляб, хляб! “ 10 минути не се минават и един негов приятел носи един голям хляб, и като го взел, усетил хубостта на този самун. Глад – нищо повече! И когато в нас дойде туй знание, този вътрешен глад, не можете всички да го използвате. Понякога аз като говоря, вие казвате: „Какво искаше да каже нашият Учител, там в беседата?
към беседата >>

Ако имате глад и жажда, как хубаво ще ме разберете!
И когато в нас дойде туй знание, този вътрешен глад, не можете всички да го използвате. Понякога аз като говоря, вие казвате: „Какво искаше да каже нашият Учител, там в беседата? “ Казвам: Вие не сте били гладни. „Ама аз не мога да го разбера.“ – Не сте били жадни. „Ама това е тъмно.“ – Гладен и жаден не сте били. Ако имате глад и жажда, как хубаво ще ме разберете! И тъй, аз определям: Когато някой човек казва – „Какво искаш да кажеш“, аз зная, че този човек не е гладен. Като дойде време да огладнеят и ожаднеят, те ще разберат. И тъй, глад и жажда ви трябват на всинца ви. Някои сте гладни, не казвам, че не сте гладни.
към беседата >>

И тъй, глад и жажда ви трябват на всинца ви.
„Ама аз не мога да го разбера.“ – Не сте били жадни. „Ама това е тъмно.“ – Гладен и жаден не сте били. Ако имате глад и жажда, как хубаво ще ме разберете! И тъй, аз определям: Когато някой човек казва – „Какво искаш да кажеш“, аз зная, че този човек не е гладен. Като дойде време да огладнеят и ожаднеят, те ще разберат. И тъй, глад и жажда ви трябват на всинца ви. Някои сте гладни, не казвам, че не сте гладни.
към беседата >>

36. Кое е полезно и кое не е

ИБ

Например някоя река минава покрай някое село, прави големи пакости, но понеже същата служи да напоява градините, кара водениците, утолява жаждата, хората казват: "Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни.
Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. За пример конкретно да може да опишете цвета и плодовете на ябълката, на слънчогледа, на лозата. Ако човек би постъпил тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и биха го затворили в лудницата. Тази свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава покрай някое село, прави големи пакости, но понеже същата служи да напоява градините, кара водениците, утолява жаждата, хората казват: "Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тези мухоловки! Отвори си венчето, а вътре на дъното има една киселина, дойде някое насекомо, тури си хобота и почва да смуче, затвори се венчето. И после как ще пишете "Цвете мило, цвете красно"...? Има цветя, които не са мили. Ще описвате общото принципно и ще бъдете конкретни в разсъжденията си.
към беседата >>

Може да кажете тъй: "Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: "Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: "Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Ще кажете: "Пих вода, нахраних се." Ако кажете: "Много съм гладен, много съм жаден", то те са слаби думи.
Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи, оставете го за други ден, прочетете го; и ако пак не ви се харесва, махнете го. Сега някой път може да имате желание с малко думи да пишете. Не е нито в многото думи, нито в малкото. За пример как ще изразите това предложение? Може да кажете тъй: "Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: "Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: "Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Ще кажете: "Пих вода, нахраних се." Ако кажете: "Много съм гладен, много съм жаден", то те са слаби думи. Но ако кажете: "Гладен съм", то показва едно истинско състояние на глад. Например, ако кажете: "Много ви обичам", то значи, че с тая дума "много" или "по" ограничавам любовта си. Но за да се изразите: "Аз се страхувам много", това може, защото означава състояние на физическото поле. Тия неща са относителни. Сега, в българския език вземете думата "чух го"; ако я изразите на турски или английски, нищо няма да ви разберат, ако не прибавиш "аз" - "аз го чух." На български казваме: "Аз го чух с ушите си!
към беседата >>

37. Мечешкият капан! / Мечешкият капан

ООК

Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик.
Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно. Ако е гладен или жаден, ще каже точно и определено: „Гладен съм“, „Жаден съм“, „Искам да се разходя“ и т.н. Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик. Така говорят само онези хора, които разполагат с време; те са свободни, не знаят какво да правят, затова се изказват с много думи. Когато пишете темите си, няма да философствате много, но ще изнесете отличителните черти. Например, ако трябва да пишете за водата, за хляба, за светлината, за Любовта, Мъдростта и Истината, ще опишете отличителните им черти, т.е. тези, които изпъкват на първо място. Коя е отличителната черта на светлината?
към беседата >>

Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик.
Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно. Ако е гладен или жаден, ще каже точно и определено: „Гладен съм“, „Жаден съм“, „Искам да се разходя“ и т.н. Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик. Така говорят само онези хора, които разполагат с време; те са свободни, не знаят какво да правят, затова се изказват с много думи. Когато пишете темите си, няма да философствате много, но ще изнесете отличителните черти. Например, ако трябва да пишете за водата, за хляба, за светлината, за Любовта, Мъдростта и Истината, ще опишете отличителните им черти, т.е. тези, които изпъкват на първо място. Коя е отличителната черта на светлината?
към беседата >>

38. Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони

ООК

Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание.
Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял.
към беседата >>

Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“.
Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар.
към беседата >>

Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието.
Ако е в астралния свят, там ще прави други пътешествия. Като влезе в умствения свят, там пък се предвиждат друг род пътувания. Всеки свят предвижда специфични условия и възможности. Това, което човек може да направи на земята, в другите светове не може да го направи. Затова, докато сте на земята, използвайте разумно условията и възможностите, които тя ви дава. Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието. Знанието се придобива чрез самостойна, оригинална мисъл, която определя мястото на човека в живота. Когато в неговия ум се роди една велика идея, той знае вече какво да прави. Наблюдавайте какво прави младата мома и какво – младата майка. Момата стои пред огледалото с часове, оглежда се, докарва се, ръцете си мие, ноктите си чисти, очаква нещо. Щом се омъжи и роди детенце, тя знае вече какво да прави.
към беседата >>

Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание.
Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял.
към беседата >>

Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“.
Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар.
към беседата >>

Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието.
Ако е в астралния свят, там ще прави други пътешествия. Като влезе в умствения свят, там пък се предвиждат друг род пътувания. Всеки свят предвижда специфични условия и възможности. Това, което човек може да направи на земята, в другите светове не може да го направи. Затова, докато сте на земята, използвайте разумно условията и възможностите, които тя ви дава. Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието. Знанието се придобива чрез самостойна, оригинална мисъл, която определя мястото на човека в живота. Когато в неговия ум се роди една велика идея, той знае вече какво да прави. Наблюдавайте какво прави младата мома и какво – младата майка. Момата стои пред огледалото с часове, оглежда се, докарва се, ръцете си мие, ноктите си чисти, очаква нещо. Щом се омъжи и роди детенце, тя знае вече какво да прави.
към беседата >>

39. Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите

ООК

През целия път изпитвала голяма жажда.
Ние казваме: От резултатите ще познаете, Духът ли ви говори, или някой малък дух. Който изпълнява Божията воля, той се радва на добри резултати. Който не изпълнява Божията воля, той носи лошите последствия, като се подчинява на чужда воля. Една сестра разправяше една своя опитност. Като се връщала от Витоша при изпълнение на задачата си, минала през с. Драгалевци. През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си.
към беседата >>

През целия път изпитвала голяма жажда.
Ние казваме: От резултатите ще познаете, Духът ли ви говори, или някой малък дух. Който изпълнява Божията воля, той се радва на добри резултати. Който не изпълнява Божията воля, той носи лошите последствия, като се подчинява на чужда воля. Една сестра разправяше една своя опитност. Като се връщала от Витоша при изпълнение на задачата си, минала през с. Драгалевци. През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си.
към беседата >>

40. Истината

СБ

Кога жадният може да знае, че жаждата му е престанала?
Сега на вас, учениците, ще ви задам един въпрос: кога гладният може да знае, че се е наял? Кога жадният може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: кога ситият може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свещта свети? Когато гори, когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вътре в нашата душа, в нашето съзнание. Това са все формули за Духовния свят.
към беседата >>

41. Музика, работа и пост

СБ

Жаждата може да се отстрани.
Чрез какво? Чрез чистата вода. Гладът може да се отстрани. Чрез какво? – Чрез хляба. Жаждата може да се отстрани. Чрез какво? – Чрез водата. Всичко туй не трябва да го отмахнем, а да го задоволим. Та ние имаме задачи. Някои казват, че сме несъвършени.
към беседата >>

42. Милосърдието

СБ

Някой път пие една чашка, после още една, после още една, и по такъв начин у него се заражда една вътрешна жажда.
Това са състояния на душата и вие трябва да изпитвате себе си. Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. Много пъти човек може да се намери в едно хипнотическо състояние, да е под влиянието на други духове, да върши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години ще различи туй състояние. Вземете например пиянството. У някой човек се заражда желание да пие, той мисли, че в чашката се състои всичко. Някой път пие една чашка, после още една, после още една, и по такъв начин у него се заражда една вътрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие и въпросът остава неразрешен. У вас има желание да се повдигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек – някой писател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бъдете задоволен. Не, няма да бъдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похвалват и вие се радвате.
към беседата >>

43. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

НБ

СБ

Целта на търговеца е да стане богат; целта на военния е да спечели сражението; целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да задоволи жаждата си, на ученика - да учи.
Така ли е? Питам тогава: Какви са качествата на окултния ученик? Качествата на окултния ученик са строго определени. Който има желание, може да бъде окултен ученик, но трябва да притежава неговите качества. Всеки човек има определена цел в живота си, която може да постигне. Целта на търговеца е да стане богат; целта на военния е да спечели сражението; целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да задоволи жаждата си, на ученика - да учи. И тъй, нашата цел през цялата година е да се научим да любим и да обичаме. Второто нещо: да намерим начин да изявим тази любов. Трето: да знаем, при какви условия да изявим любовта си. За да те обичат, трябва да имаш нещо в себе си. Ако обичаш музиката и свириш добре, ще те обичат; ако си добър художник и рисуваш, ще те обичат; ако си милосърден и помагаш на страдащите, ще те обичат.
към беседата >>

44. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

НБ

Отиват при една чешма да задоволят жаждата си.
– „Тин" е тяхната заплата. И тъй, когато изучавате Божествената наука, трябва да взимате живо участие в работата на природата, а не да седите индиферентни към нея. Когато се проповядват истините на новото учение, някои казват: Да видим какъв ще бъде резултатът на това учение, че тогава ще решим – да го приемем или не. – Не е нужно да минат години, за да видиш резултата. Сто души са жадни. Отиват при една чешма да задоволят жаждата си. Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. След него се изреждат останалите 99 души. Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене.
към беседата >>

Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене.
Отиват при една чешма да задоволят жаждата си. Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. След него се изреждат останалите 99 души. Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене. Не е нужно да минат векове, за да се произнесеш за качествата на тази вода. Казвате: За да се приложи истината, нужно е време. Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота е нужно много време, но прилагането истините на новото учение става моментално. Следователно, моментът, в който решиш да приложиш Божественото учение, решава съдбата на твоя живот.
към беседата >>

45. Влияние на музиката, пеенето и движенията

ООК

„Жажда“, „смърт“ – те са съдържателни думи.
Сега в музиката трябва да има естественост. Думите, които пеем, трябва да бъдат със смисъл. За пример в езика ни кои думи са съдържателни? Например „глад“, тя е съдържателна дума, всеки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладът означава страдание. „Жажда“, „смърт“ – те са съдържателни думи. Ще разделим думите на пасивни и негативни. Тъй ги наричам аз. Много от тях са активни по естество, но иначе са пасивни. За пример, щом дойде гладът, той разваля настроението. – „Гладна мечка хоро не играе“, или „Гладен човек не може да пее“.
към беседата >>

46. Възлюби го

НБ

Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода.
Може да свържеш някой лош човек, може да свържеш и добър човек. Тъй щото, тази дума не е силна. Макар, че тя е неразбрана, обаче, когато в нашето съзнание се произнесе такава дума – „свързан”, в подсъзнанието ни тя произвежда обратен ефект. И съвременните езици на културните народи, като англичани, французи, германци, са негативни. У всички тия народи, в езика им има малко думи, точно определени, които означават само една идея. Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода. Като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата „любов” е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват „любов”, но каква любов подразбират? Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика. В дипломацията, онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение, като риба или като змия.
към беседата >>

Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика.
У всички тия народи, в езика им има малко думи, точно определени, които означават само една идея. Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода. Като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата „любов” е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват „любов”, но каква любов подразбират? Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика. В дипломацията, онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение, като риба или като змия. Казват за някого: Цял дипломат е! А дипломатът е човек, който може да мине през всяка дупка, да извърти всяко положение. В това седи всичкото изкуство на дипломацията. Еди-коя си клауза не може да се тълкува другояче – така казват.
към беседата >>

47. Отличителните черти на живота

МОК

Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота.
Следователно може да се скърби само за реалното, а не за илюзиите в живота. Кога се радва човек? Когато намери изгубеното. Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота?
към беседата >>

48. Не знаете що искате

НБ

И пак ще остане вода за всеки жаден, който иска да утоли жаждата си.
Чешмата представя Божествен извор. Много хора са пили от този извор и продължават да пият. При това, който е пил от него, иска да забрани на другите да пит. Всеки има право да пие от Божествения извор. Той казва: Както ти имаш право да пиеш от мене, и то без позволение, така всички могат да пият. И пак ще остане вода за всеки жаден, който иска да утоли жаждата си. И тъй, не се страхувайте, че този, или онзи ще развали света. Тъй както светът с създаден, никой не може да го развали. Светът се развива добре – никой не може да измени неговия път. За някои може да е така – това е друг въпрос. – Ама аз страдам, мъча се.
към беседата >>

49. Добрата земя

НБ

Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8 000 години, такова е и днес.
Човек има свой вътрешен морал, някога съществен, някога несъществен, т.е. някога се изменя, някога не се изменя. Що е морал? Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8 000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи.
към беседата >>

50. Защо не можахме?

НБ

Пият, задоволят жаждата си и си отиват.
Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, бубулечици, мушици, те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички. Вечер се отбиват при мене змии, жаби, свраки, гарги и др. Пият, задоволят жаждата си и си отиват. "Защо ние не можахме да го изпъдим? " Ти връзваш вола си с тънко въже, което веднага се скъсва и питаш: Защо не можах да задържа този вол? — Много естествено, въжето ти е тънко. Вържи го с дебело, здраво въже и тогава говори. Ти впрягаш вола в счупеното си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си.
към беседата >>

51. Простри ръката си!

НБ

И като си жаден, а не можеш да задоволиш жаждата си, пак се питаш, защо трябва да пиеш вода.
Не може ли разумната природа да ни освободи от това нещо? – Щастие или нещастие е яденето? – За богатия е щастие, за бедния – нещастие. Когато на трапезата на богатия сложат тлъста, добре опечена кокошка, той е щастлив. Когато бедният няма нищо за ядене, той е нещастен и се пита, защо трябва да се яде. И като си жаден, а не можеш да задоволиш жаждата си, пак се питаш, защо трябва да пиеш вода. Докато кокошката е на трапезата, и детето може да реши задачата. Взима кокошката, отрязва си оттук - оттам и се чувствува щастливо. Ако няма какво да яде, ще плаче, не може да реши задачата си. При това, интересен е фактът, как човек е научил, какво да яде и какво не. Като види органическата материя – месо, зеленчуци, плодове, веднага ги използува.
към беседата >>

Ако си жаден, веднага ще се намериш мислено пред извора и ще задоволиш жаждата си.
Хлябът внася живот, сила в човека. Когато е гладен, той няма разположение за нищо, няма сила да свърши някаква работа. Щом се нахрани, хлябът внася в него разположение да учи, да работи, да се моли. Един ден, когато намериш първата дума, достатъчно е само да помислиш за хляба, и да се нахраниш. А сега месиш, печеш хляба и тогава го ядеш. Ако си жаден, веднага ще се намериш мислено пред извора и ще задоволиш жаждата си. Може ли такъв човек да бъде нещастен? Днес много хора продават честта и съвестта си само за хляб. Колко сестри и братя са пропаднали само заради хляба! Житото е затворено в хамбара, и да умира човек от глад, никой не отваря хамбара. Свещеници говорят за Христа, проповедниците – също, но и едните, и другите не знаят, как се проповядва.
към беседата >>

52. Прояви на съзнанието

МОК

С какво се лекува жаждата?
Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се лекува гладът? С хляб. С какво се лекува жаждата? С вода. Значи човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо състояние. Представете си, че сте скръбни; как ще превърнете скръбта си в Радост или най-малкото – как ще се освободите от скръбта? (– Ще се молим.) – Представете си, че не знаете да се молите. (– Ще плачем.) – Не можете и да плачете.
към беседата >>

53. Окултна страна на живота

МОК

Например, какво разбирате под думата жажда?
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея?
към беседата >>

Жаждата означава известно вътрешно състояние.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние.
към беседата >>

Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна.
към беседата >>

Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия.
към беседата >>

Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада? Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи.
към беседата >>

54. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

НБ

Не, всинца вие, които ме слушате, ако искате да се развивате правилно, вашиятъ организъмъ непрѣменно трѣбва да се прониква отъ слънчевата енергия, и всичкитѣ ви клетки трѣбва да бѫдатъ пълни съ слънчева енергия, и тогава жаждата, която се поражда въ всѣка клетка, ще даде потикъ на вашата душа, и храната, която приемате, ще се използува добре.
Считатъ, че отъ тогава е започнала астрономията. Донякѫдѣ е тъй, но астрономията си има по „далеченъ произходъ“. Съврѣменната биология се е явила много по-отдавна, отколкото ние си мислимъ. Наукитѣ за ума, за сърдцето, за душата, за Духа, това сѫ науки, които иматъ смисълъ, но днесъ тѣ сѫ изгубили смисъла си. Защо? Защото всинца не се интересуватъ отъ тия отвлѣчени въпроси, и нѣма защо да се интересуватъ. Не, всинца вие, които ме слушате, ако искате да се развивате правилно, вашиятъ организъмъ непрѣменно трѣбва да се прониква отъ слънчевата енергия, и всичкитѣ ви клетки трѣбва да бѫдатъ пълни съ слънчева енергия, и тогава жаждата, която се поражда въ всѣка клетка, ще даде потикъ на вашата душа, и храната, която приемате, ще се използува добре. После ще дойдатъ условия за вашия умъ, за вашето сърдце, за вашия духъ, за вашата душа, и тия по-високи проявления на вашия животъ ще бѫдатъ нормални. А сега ние съврѣменнитѣ хора най-малко обръщаме внимание на свѣтлината. Ние излизаме на пѫтя и си носимъ дъждобрани. Гледамъ нѣкой пѫть, нѣкоя жена отива при лѣкаря и си носи чадъръ, бои се да не слънчаса. Не, именно сега ще хвърлишъ шапката си, за да проникне въ тебе слънчевата енергия.
към беседата >>

55. Божественото и човешкото

ООК

Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне.
Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар? “ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш.
към беседата >>

По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда.
Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар? “ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш. На друго място друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте! Сега да ви приведа този пример.
към беседата >>

Те са изгубени из пустинята, имат голяма жажда, а не знаят къде има вода.
Всяко едно от тия шишета събира по 10 килограма вода. Можеш ли да носиш тия 100 килограма вода? Не можеш да я носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. Ето, 10 души ваши приятели идват. Те са изгубени из пустинята, имат голяма жажда, а не знаят къде има вода. Едно време те са били ваши неприятели и са били толкова гневни спрямо вас, че в друго време биха ви изтрепали, но сега гърлата им тъй изсъхнали за вода, че всичко това са забравили и ви питат: „Нямате ли малко вода? “ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят се и казват: „Много благороден човек сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма. След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи.
към беседата >>

56. Който слуша вас, Мене слуша

НБ

Малкият чучур не може да задоволи изведнъж жаждата на всички пътници.
Какъв пример ще дадете на другите? Ако не постъпвате разумно, не може да бъдете образец за тях. „Който слуша вас, Мене слуша.“ Ако носите Божествената светлина в себе си, всички ще ви слушат. Хората се бият, карат се, спорят, когато са в недоимък. Дето е изобилието, никакъв спор не съществува. Малкият чучур не може да задоволи изведнъж жаждата на всички пътници. Обаче изобилието на водата изключва всякакъв спор и недоразумения. Какво ще кажете за онази вода, която кара четири–пет воденични камъка? Тя е буйна, силна вода, задоволява нуждите на много хора. При Божествената Любов не съществува никакъв спор – в нея е изобилието на живота. При човешката любов има спорове и недоразумения.
към беседата >>

57. Три правила за ученика

ИБ

БР

Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти." Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си.
Не можел да си намери покой, 99 души го измъчвали. Изповядва се пред един. Онзи му казва:" Не знам дали ще ти се прости; ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини. На всички, които минават, ще им даваш по една диня. Никого няма да пропуснеш. Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти." Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си. Сбъркаш ли, ще дойде изповедта. Съвременният свят страда от такива анормалности. Малки работи произвеждат дисхармония. Някои искат да се уредят. Вземете пример от българските министри.
към беседата >>

58. За чистотата

ИБ

БР

Пиене без жажда може ли?
Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ума може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите, додето трае този наряд.
към беседата >>

59. Който люби

НБ

Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш.
Сега аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: Опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действа. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш. Всичко туй не е алчност, такъв човек не е нехаен, но изучава всичко, каквото види в света. А качеството на Мъдростта е точно обратното. Пък у мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга. Той като види, че една мравка се мъчи, ще се спре, ще ѝ направи услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи една услуга.
към беседата >>

60. Искаш ли да оздравееш?

НБ

“, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание.
„Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“.
към беседата >>

“, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро.
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос. Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси.
към беседата >>

Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере.
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос. Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси. Разбира се, всички биха дали по един отговор.
към беседата >>

Ние трябва да имаме едно непреодолимо желание, непреодолима жажда за онази Истина, която дава човешката свобода.
На онези, които искат да боравят с човешката душа, аз им казвам: Вие трябва да разполагате с една висока интелигентност и разумност, да разбирате тия вътрешни процеси, които стават в човека. Срамота е за хората на двадесети век, хората на просветата, да си служат със средствата на миналото човечество! Първото нещо: Хората трябва да се отличават със своята честност. Всеки трябва да бъде истинолюбив – да обича Истината. Не е въпросът за нашите погрешки. Ние трябва да имаме едно непреодолимо желание, непреодолима жажда за онази Истина, която дава човешката свобода. Това не трябва да бъде само за българите, но всички народи трябва да имат туй желание. Желанието ще даде онези резултати, които всеки човек се стреми да придобие. Стремежът е важен. Всеки иска да бъде икономически свободен, само че средствата ни са ограничени. Мислите ли, че всички тези французи, англичани, германци, всички видни хора, които управляват света днес, не искат туй?
към беседата >>

61. Съзнателната монада

ООК

Бог има отношение само към ония души, в които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учение, едно непреодолимо желание да Го познаят.
Всички хора, които не могат, са въпросителна, удивителна, запетая, точка. Ще каже някой от вас: „Аз зная какво нещо е Господ.“ Ти, който не можеш да ходиш, дрехите ти треперят от страх, знаеш какво е Господ! Преди всичко Господ няма нищо общо със страхливците. Господ най-първо няма нищо общо с мързеливците. Бог няма нищо общо с мъртвите. Бог има отношение само към ония души, в които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учение, едно непреодолимо желание да Го познаят. Такъв човек ще преброди целия свят, ще обърне Земята и ще каже: „Ще намеря Господа! “ Господ може да го зарови в центъра на Земята, но той ще Го намери. Толкова силно е желанието на душата да намери Господа. Няма сила в света, която може да спъне човека. Сега вие може да кажете: „Всеки философ има свое схващане.“ Да, един философ материалист има свое схващане, един философ идеалист има свое схващане, един философ натуралист има свое схващане.
към беседата >>

62. Новата азбука

СБ

Отговаряте: „Като пия една чаша студена вода, става ми добре, уталожвам жаждата си“.
За другите не искате знаете. Че плювате върху някой ангел, това не ви интересува. Казвате: „Ангелът е горе, в духовния свят, моята плюнка не го засяга“. Ще ви задам още един въпрос: Какво става с вас, като пиете вода? Ставате ли по-добри? Отговаряте: „Като пия една чаша студена вода, става ми добре, уталожвам жаждата си“. Обаче на водата не е добре. Ти пиеш чиста, планинска вода, като кристал, а тя излиза от тебе нечиста. Водата казва: „Ако човек става по-добър, не съжалявам, че правя жертва. Не става ли по-добър, жертвата ми отива напразно“. Когато водата влиза и излиза от човека, а той отправя погледа си към Бога, тя се радва и казва: „Радвам се, че жертвата, която направих, не отиде напразно“.
към беседата >>

Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си.
– „Защо бягате? “ – „В стаята има слон, не влизайте.“ По-смелите се решават да влязат и не виждат никакъв слон. Казвам: Човек не може да разреши мъчнотиите си като жабата; не може да ги разреши и като птицата. Той ще ги разреши по пътя на разумността и Любовта. Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно. Сега, като сме дошли на Рила, при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо.
към беседата >>

63. Разумният живот

ООК

Мислите ли, че онзи нагон, онази жажда и гладът, които имате, това са неща разумни?
Какво трябва да разбираме под думите разумен живот? Мислите ли, че онзи нагон, онази жажда и гладът, които имате, това са неща разумни? Гладът ви принуждава да работите, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този акт в Природата е разумен? Под разумни неща ние разбираме хармонични неща. Разумните неща са достояние само на Любовта.
към беседата >>

Жаждата ви принуждава да пиете.
Какво трябва да разбираме под думите разумен живот? Мислите ли, че онзи нагон, онази жажда и гладът, които имате, това са неща разумни? Гладът ви принуждава да работите, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този акт в Природата е разумен? Под разумни неща ние разбираме хармонични неща. Разумните неща са достояние само на Любовта. Като изключите всичко друго, само в Любовта може да има разумен живот. Но вие ще напуснете вашите възгледи за Любовта, която проявявате, понеже вашата любов е любов на насилието.
към беседата >>

Например вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света.
Лошият човек пък, който е изхвърлил чистата вода навън, и той е направил едно зло. Кое зло е по-голямо? Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на кофата с нечистата вода? Следователно това е резултат на един навик. Когато ние извършваме нещо в Природата, а ние извършваме често в нея известни длъжности, в нас остава само навикът и ние го носим, без да различаваме съдържанието, което се помества в него в дадения случай. Например вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света. Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време да мислите. Аз няма да ви отговарям на този въпрос, понеже всяко знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват. Щом ви дам една кесия със злато, вие я вземате и я носите надясно, наляво, навсякъде я разнасяте, но щом ви накарам да работите на лозето и така да припечелите нещо, това, спечеленото нещо, вие го цените вече. Тъй че знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знание, което се лесно добива. Не мислете, че отношенията между символите и подобията са произволни.
към беседата >>

64. Ако излекува болния (Бележки, държани при братската среща на ръководителите в София, 1924 г.)

СБ

БР

Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак отеготяването съществува.
Вие в провинцията какви нужди имате? Брат Георги Куртев (Айтос): Охлаждение има един към други. Брат Панайот Ковачев (Ст. Загора): Необходими са обиколките от Учителя между нас. Брат Минчо Сотиров (Бургас): Отеготяването го има навсякъде между приятелите от провинцията. Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак отеготяването съществува. Идването на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителят ни! Той да ни посетеше! Брат Деню Цанев (София): Това отеготяване е отражение на положението в София и там го възприемат. Брат Емануил Иванов (Варна): Говори в същия смисъл. Изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя – добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя, и внасят разкол.
към беседата >>

65. Правила на разумния живот

СБ

Вода, която, като пиеш, увеличава жаждата ти, вода ли е?
И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания – иска да ни застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре. Сега някои говорят за Любовта. Любов, която може да произведе омраза, любов ли е? Храна, която може да произведе болест, храна ли е? Вода, която, като пиеш, увеличава жаждата ти, вода ли е? – Не е. Пари, които се дават и не могат да ти услужат, пари ли са? – Не са. Аз бих желал между вас да има образци на искреност, чистосърдечие. Знаеш ли какво значи една такава душа!
към беседата >>

Вода, която като пиеш увеличава жаждата ти, (втори вариант)
И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания - иска да ни застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре. Сега, някой говорят за Любовта. Любов, която може да произведе умраза, любов ли е? Храна, която може да произведе болест, храна ли е? Вода, която като пиеш увеличава жаждата ти, Вода ли е? - Не е. Пари, които се дават и не могат да ти услужат, пари ли са? - Не сж. Аз бих желал между Вас да има образци на искреност, чистосърдечие.
към втори вариант >>

66. Ти си!

НБ

Съврѣменнитѣ хора толкова обичатъ златото и парицитѣ, че всички мислятъ само за тѣхъ, но не знаятъ какъ да прѣвърнатъ тази жажда за злато въ жажда за друго нѣщо.
Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея? – Проучилъ съмъ, разбира се. Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато. Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ? – Гладенъ ще бѫдешъ. Съврѣменнитѣ хора толкова обичатъ златото и парицитѣ, че всички мислятъ само за тѣхъ, но не знаятъ какъ да прѣвърнатъ тази жажда за злато въ жажда за друго нѣщо. Тази алчность, тази жажда за злато трѣбва да се прѣвърне въ жажда къмъ нѣщо велико, неизмѣнно. Какво нѣщо е великата любовь? – Тя е една сила, недостѫпна за хората. Всички говоримъ за Любовьта, но тя е недостѫпна. Любовьта като сила, трѣбва да се прѣвърне въ животъ, въ най-малката сила, и послѣ, да можешъ по косвенъ начинъ да прѣвърнемъ Любовьта въ злато.
към беседата >>

Тази алчность, тази жажда за злато трѣбва да се прѣвърне въ жажда къмъ нѣщо велико, неизмѣнно.
– Проучилъ съмъ, разбира се. Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато. Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ? – Гладенъ ще бѫдешъ. Съврѣменнитѣ хора толкова обичатъ златото и парицитѣ, че всички мислятъ само за тѣхъ, но не знаятъ какъ да прѣвърнатъ тази жажда за злато въ жажда за друго нѣщо. Тази алчность, тази жажда за злато трѣбва да се прѣвърне въ жажда къмъ нѣщо велико, неизмѣнно. Какво нѣщо е великата любовь? – Тя е една сила, недостѫпна за хората. Всички говоримъ за Любовьта, но тя е недостѫпна. Любовьта като сила, трѣбва да се прѣвърне въ животъ, въ най-малката сила, и послѣ, да можешъ по косвенъ начинъ да прѣвърнемъ Любовьта въ злато. Днесъ майкитѣ и бащитѣ прѣдставляватъ една велика лаборатория, въ която се изучава Любовьта.
към беседата >>

Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. (втори вариант)
Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно. Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато.
към втори вариант >>

Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно. (втори вариант)
– Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно. Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта.
към втори вариант >>

67. Които гладуват

НБ

Слѣдователно, въ човѣка, въ всѣко едно направление трѣбва да има една жажда, единъ гладъ.
Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно отъ грубитѣ удоволствия. Въ свѣта сѫществуватъ хиляди удоволствия, които разрушаватъ живота. Удоволствието, като единъ малъкъ масажъ, е необходимо, даже въ нѣкои случаи е приятно, но всѣкога човѣкъ трѣбва да бѫде наситенъ. Насищането е смисълътъ въ живота. Слѣдователно, въ човѣка, въ всѣко едно направление трѣбва да има една жажда, единъ гладъ. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата гладътъ сѫ единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Ако вие нѣмате този гладъ за знание, бихте ли се учили? Ако вие нѣмате този гладъ за духовенъ животъ, бихте ли го търсили?
към беседата >>

Жаждата гладътъ сѫ единъ вѫтрѣшенъ процесъ.
Удоволствието, като единъ малъкъ масажъ, е необходимо, даже въ нѣкои случаи е приятно, но всѣкога човѣкъ трѣбва да бѫде наситенъ. Насищането е смисълътъ въ живота. Слѣдователно, въ човѣка, въ всѣко едно направление трѣбва да има една жажда, единъ гладъ. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата гладътъ сѫ единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Ако вие нѣмате този гладъ за знание, бихте ли се учили? Ако вие нѣмате този гладъ за духовенъ животъ, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободимъ отъ глада. Азъ бихъ казал: не трѣбва да се освобождаваме отъ глада, а трѣбва да го разберемъ. Ако гладуваме, причината сме ние.
към беседата >>

Ти трѣбва дълбоко да почувствувашъ глада и жаждата, защото тѣ сѫ езикътъ на Бога.
Това виждаме и въ самия животъ. Нѣкой взиматъ Правдата въ абстрактенъ смисълъ и казватъ: Правдата има ли смисълъ въ живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човѣка. Че нѣкой пѫть, твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Слѣдователно, и онѣзи най-малкитѣ частици, които сѫ на крайнинитѣ, вслѣдствие на това кръвообращение се хранятъ. Ти трѣбва дълбоко да почувствувашъ глада и жаждата, защото тѣ сѫ езикътъ на Бога. Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда, Божественото съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ. Богъ разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бѣдниятъ човѣкъ, който е гладувалъ три дни, гладенъ е той, но Богъ разбира този езикъ и взима нужнитѣ мѣрки, за да му достави храна – хлѣбъ. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този езикъ не е понятенъ за Бога, и тогава Богъ казва: „На този богатия ще наложитѣ глоба“. Сегашнитѣ хора казватъ: е, блазе на богатитѣ!
към беседата >>

Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда, Божественото съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ.
Нѣкой взиматъ Правдата въ абстрактенъ смисълъ и казватъ: Правдата има ли смисълъ въ живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човѣка. Че нѣкой пѫть, твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Слѣдователно, и онѣзи най-малкитѣ частици, които сѫ на крайнинитѣ, вслѣдствие на това кръвообращение се хранятъ. Ти трѣбва дълбоко да почувствувашъ глада и жаждата, защото тѣ сѫ езикътъ на Бога. Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда, Божественото съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ. Богъ разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бѣдниятъ човѣкъ, който е гладувалъ три дни, гладенъ е той, но Богъ разбира този езикъ и взима нужнитѣ мѣрки, за да му достави храна – хлѣбъ. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този езикъ не е понятенъ за Бога, и тогава Богъ казва: „На този богатия ще наложитѣ глоба“. Сегашнитѣ хора казватъ: е, блазе на богатитѣ! На кои богати?
към беседата >>

Богъ разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието.
Има, разбира се, тя е кръвообращението у човѣка. Че нѣкой пѫть, твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Слѣдователно, и онѣзи най-малкитѣ частици, които сѫ на крайнинитѣ, вслѣдствие на това кръвообращение се хранятъ. Ти трѣбва дълбоко да почувствувашъ глада и жаждата, защото тѣ сѫ езикътъ на Бога. Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда, Божественото съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ. Богъ разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бѣдниятъ човѣкъ, който е гладувалъ три дни, гладенъ е той, но Богъ разбира този езикъ и взима нужнитѣ мѣрки, за да му достави храна – хлѣбъ. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този езикъ не е понятенъ за Бога, и тогава Богъ казва: „На този богатия ще наложитѣ глоба“. Сегашнитѣ хора казватъ: е, блазе на богатитѣ! На кои богати? Които се удоволствуватъ?
към беседата >>

Когато у насъ се зароди тази жажда, да придобиемъ всичко онова възвишено и благородно, за което копнѣе душата ни, тогава Богъ ще дойде: Този е пѫтьтъ.
Ами че това е едно велико качество у човѣка, това е единъ благороденъ импулсъ! Ние, съврѣменнитѣ хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното отъ себе си и казваме: да бѫдемъ смѣли и рѣшителни! Да, но въ това нѣма никаква философия. Въ какво седи тази смѣлость? Казва Христосъ: „Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Когато у насъ се зароди тази жажда, да придобиемъ всичко онова възвишено и благородно, за което копнѣе душата ни, тогава Богъ ще дойде: Този е пѫтьтъ. Когато нашитѣ сърдца сѫ така приготвени, само тогава Господь ще дойде да живѣе въ насъ, и когато Той дойде, ще приготви онѣзи велики блага, които очакваме. Ние, съврѣменнитѣ, хора, не сме щастливи, и прѣди насъ не сѫ били щастливи, и когато дойдатъ слѣдъ насъ сѫщо нѣма да бѫдатъ щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа въ живота и говоримъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Има нѣща вѣрни но не всички. И тогава ние се намираме въ положението на онзи староврѣмененъ герой, който си направилъ една крѣпость срѣщу неприятеля отъ соль и отъ захарь, твърди като камъкъ – това намѣрилъ наоколо си.
към беседата >>

Този човѣкъ може да е царь, може да е богатъ, може да има всичко на земята, но той е незадоволенъ, вѫтрѣ въ душата си усѣща една празнина, усѣща гладъ и жажда.
Колко велики нѣща има написани въ вашия мозъкъ, на вашитѣ очи, на вашитѣ вѣжди, на вашия носъ, на вашето лице, на вашето чело! Това е единъ цѣлъ животъ, който се отразява. Е, казватъ, това е лице! Да но колцина отъ васъ сѫ чели тѣзи свещени писма написани на човѣшкото лице? Колцина отъ васъ сѫ могли да прочетатъ онази дълбока скърбь, написана въ душата на нѣкой човѣкъ? Този човѣкъ може да е царь, може да е богатъ, може да има всичко на земята, но той е незадоволенъ, вѫтрѣ въ душата си усѣща една празнина, усѣща гладъ и жажда. Този гладъ, тази жажда въ него, това е Божественото. Благодарение на този гладъ и тази жажда, Богъ ни показва Истината, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Туй ние наричаме Богъ, природа и т.н. Когато ние така схванемъ този живия Господь и го разберемъ, Той ще вземе участие въ всичкитѣ наши дѣла. Кога ще вземе Богъ участие въ нашия животъ?
към беседата >>

Този гладъ, тази жажда въ него, това е Божественото.
Това е единъ цѣлъ животъ, който се отразява. Е, казватъ, това е лице! Да но колцина отъ васъ сѫ чели тѣзи свещени писма написани на човѣшкото лице? Колцина отъ васъ сѫ могли да прочетатъ онази дълбока скърбь, написана въ душата на нѣкой човѣкъ? Този човѣкъ може да е царь, може да е богатъ, може да има всичко на земята, но той е незадоволенъ, вѫтрѣ въ душата си усѣща една празнина, усѣща гладъ и жажда. Този гладъ, тази жажда въ него, това е Божественото. Благодарение на този гладъ и тази жажда, Богъ ни показва Истината, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Туй ние наричаме Богъ, природа и т.н. Когато ние така схванемъ този живия Господь и го разберемъ, Той ще вземе участие въ всичкитѣ наши дѣла. Кога ще вземе Богъ участие въ нашия животъ? – Когато възлюбимъ Бога, когато отворимъ сърдцата си и ги направимъ олтарь, на който да гори този свещенъ огънь на Любовьта и на нейната свѣтлина да четемъ свещената книга.
към беседата >>

Благодарение на този гладъ и тази жажда, Богъ ни показва Истината, къмъ която трѣбва да се стремимъ.
Е, казватъ, това е лице! Да но колцина отъ васъ сѫ чели тѣзи свещени писма написани на човѣшкото лице? Колцина отъ васъ сѫ могли да прочетатъ онази дълбока скърбь, написана въ душата на нѣкой човѣкъ? Този човѣкъ може да е царь, може да е богатъ, може да има всичко на земята, но той е незадоволенъ, вѫтрѣ въ душата си усѣща една празнина, усѣща гладъ и жажда. Този гладъ, тази жажда въ него, това е Божественото. Благодарение на този гладъ и тази жажда, Богъ ни показва Истината, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Туй ние наричаме Богъ, природа и т.н. Когато ние така схванемъ този живия Господь и го разберемъ, Той ще вземе участие въ всичкитѣ наши дѣла. Кога ще вземе Богъ участие въ нашия животъ? – Когато възлюбимъ Бога, когато отворимъ сърдцата си и ги направимъ олтарь, на който да гори този свещенъ огънь на Любовьта и на нейната свѣтлина да четемъ свещената книга. Само тогава Богъ ще ни посѣти.
към беседата >>

Гладътъ, жаждата, това сѫ едни велики сили, на които трѣбва да дадемъ ходъ, не трѣбва да се плашимъ отъ тѣхъ.
Когато дойде нѣкой, който ме обича и когото обичамъ, ще го въведа въ тази свещена стая. Нѣкой казва: азъ го обичамъ, така мисля за него. Питамъ: съ коя любовь обичашъ, съ тази въ която има промѣни? Не, въ Божията Любовь нѣма никакви промѣни но има отваряне на сърдца, има веченъ стремежъ за помагане. Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Божията правда, защото тѣ ще се наситятъ“. Гладътъ, жаждата, това сѫ едни велики сили, на които трѣбва да дадемъ ходъ, не трѣбва да се плашимъ отъ тѣхъ. Това сѫ качества, свойства вѫтрѣ въ живота. И сега всички трѣбва да жадувате и гладувате не за хлѣбъ, но за онази велика Божествена Любовь, да дойде по-скоро тя въ свѣта. Само тогава ще се разрѣшатъ въпроситѣ въ свѣта. Трѣбва да има абсолютна правда спрѣмо всички хора безразлично. Правдата е отношения на души.
към беседата >>

Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. (втори вариант)
Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно от грубите удоволствия. В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили?
към втори вариант >>

Жаждата, гладът са един вътрешен процес. (втори вариант)
Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободим от глада. Аз бих казал: Не трябва да се освобождаваме от глада, а трябва да го разберем. Ако гладуваме, причината сме ние.
към втори вариант >>

Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. (втори вариант)
Това виждаме и в самия живот. Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите!
към втори вариант >>

Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. (втори вариант)
Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати?
към втори вариант >>

Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. (втори вариант)
Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват?
към втори вариант >>

Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят. (втори вариант)
Ами че това е едно велико качество у човека, това е един благороден импулс! Ние, съвременните хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното от себе си и казваме: Да бъдем смели и решителни! Да, но в това няма никаква философия. В какво седи тази смелост? Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят. Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде да живее в нас и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме. Ние, съвременните, хора, не сме щастливи и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма да бъдат щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа в живота и говорим неща, които не са верни. Има неща верни, но не всички. И тогава ние се намираме в положението на онзи старовременен герой, който си направил една крепост срещу неприятеля от сол и от захар, твърди като камък – това намерил наоколо си.
към втори вариант >>

Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. (втори вариант)
Колко велики неща има написани във вашия мозък, на вашите очи, на вашите вежди, на вашия нос, на вашето лице, на вашето чело! Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот?
към втори вариант >>

Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. (втори вариант)
Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга.
към втори вариант >>

Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. (втори вариант)
Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга. Само тогава Бог ще ни посети.
към втори вариант >>

Гладът, жаждата, това са едни велики сили, на които трябва да дадем ход, не трябва да се плашим от тях. (втори вариант)
“ Когато дойде някой, който ме обича и когото обичам, ще го въведа в тази свещена стая. Някой казва: Аз го обичам, така мисля за него. Питам: С коя любов обичаш, с тази в която има промени? Не, в Божията Любов няма никакви промени, но има отваряне на сърца, има вечен стремеж за помагане. Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за Божията правда, защото те ще се наситят“. Гладът, жаждата, това са едни велики сили, на които трябва да дадем ход, не трябва да се плашим от тях. Това са качества, свойства вътре в живота. И сега всички трябва да жадувате и гладувате не за хляб, но за онази велика Божествена Любов, да дойде по-скоро тя в света. Само тогава ще се разрешат въпросите в света. Трябва да има абсолютна правда спрямо всички хора безразлично. Правдата е отношения на души.
към втори вариант >>

68. Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности

МОК

(– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека?
Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението.
към беседата >>

(– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това?
Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите.
към беседата >>

Човек може ли да уталожи жаждата си с течен водород? (втори вариант)
Разбира се, кислородът като елемент има своите белези; и водородът също. Какви са тогава признаците на водата? Отговор: Тя е течност. Водородът може ли да се превърне в течност? Отговор: Може. Човек може ли да уталожи жаждата си с течен водород? Отговор: Не може. Защо? Отговор: Защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и голямо налягане. При тази ниска температура човек може да замръзне. Какви свойства придава кислородът на водата?
към втори вариант >>

69. Азъ Те познахъ / Аз Те познах

НБ

Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ.
Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си.
към беседата >>

Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. (втори вариант)
Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си.
към втори вариант >>

70. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

НБ

Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си. Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь. Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“. Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ.
към беседата >>

Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината.
Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ. Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони. Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта. Това е стариятъ човѣкъ! Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината. Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече. Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина. Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте.
към беседата >>

Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си. (втори вариант)
Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си. Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер. Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет.
към втори вариант >>

Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината. (втори вариант)
Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек! Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината. Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте.
към втори вариант >>

71. Смяна на състоянията

МОК

Тъй както гладът ни кара да ядем, жаждата – да пием, нуждата от сън – да спим, така и нещо ни подтиква да пишем, да четем и да учим.
– Отнеха му радостта. Какво може да възпее един млад поет? Отговор: Любовта. Той виждал ли е Любовта? Не я е виждал, но все пак нещо го подтиква да пише. Тъй както гладът ни кара да ядем, жаждата – да пием, нуждата от сън – да спим, така и нещо ни подтиква да пишем, да четем и да учим. Ние не сме абсолютно свободни. Например дойде сънното състояние върху вас, налегне ви сън и вие заспивате. Преди да дойде сънят, вие казвате: „Никой не може да ме застави да направя това или онова – аз съм свободен човек.“ Дойде ли обаче сънят, вие не можете да му се противопоставите, лягате на леглото си и спите шест-седем часа. Сънното състояние у човека е резултат на неговите чувства, а не на мислите му. Чувствата приспиват човека.
към беседата >>

72. Козативни сили

ООК

Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо страдание; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо страдание: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест.
Може ли това нещастие да сполети и океана? И тъй човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Някой казва: „Защо са тия философски въпроси? Аз се занимавам с дребни работи, философията не ме интересува." Дребните работи създават страдания на хората. Страданията произтичат от малки, от дребни работи, а не от големи. Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо страдание; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо страдание: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест. Значи малките работи в света създават големи страдания и нещастия. Същото се забелязва и в сърдечния, и в умствения живот на човека, затова той не трябва да се занимава с дребнавости. Запитват едного, последовател на новото учение: „Какво представлявате вие от себе си? " Той отговаря: „Всички ние сме кандидати за светии." И прав е този човек. Когато един студент учи в университета, той има възможност и професор да стане - от него зависи.
към беседата >>

Представете си, че стотина души пътуват през един горещ ден и всички усещат голяма жажда, гърлата им са засъхнали.
И децата разбират кое е Божествено и кое човешко. Който не може да разбере Божественото, нека извика някое малко дете, то ще му определи точно коя проява е Божествена и коя човешка. Неговият отговор, макар и детински, ще бъде отличен. Сега ще ви запитам: Кое е Божественото, което тази вечер трябва да направим? Вие се смущавате, че не можете да отговорите, но аз ще ви помогна малко. Представете си, че стотина души пътуват през един горещ ден и всички усещат голяма жажда, гърлата им са засъхнали. Приближават до една река със здрав и хубав мост и запитват някои пътници има ли наблизо вода да пият. Казват им, че след като минат моста, на разстояние двеста-триста метра от него, има чешма с хубава, чиста вода. Кое е по-добре да направят: да преминат моста и да отидат при чешмата или да пият вода от реката? Най-доброто в случая е да минат през моста и да отидат при чешмата, да се напият с чиста, хубава вода. Като задоволят жаждата си от тази вода, те ще кажат: „Слава Богу, че намерихме такава хубава вода?
към беседата >>

Като задоволят жаждата си от тази вода, те ще кажат: „Слава Богу, че намерихме такава хубава вода?
Представете си, че стотина души пътуват през един горещ ден и всички усещат голяма жажда, гърлата им са засъхнали. Приближават до една река със здрав и хубав мост и запитват някои пътници има ли наблизо вода да пият. Казват им, че след като минат моста, на разстояние двеста-триста метра от него, има чешма с хубава, чиста вода. Кое е по-добре да направят: да преминат моста и да отидат при чешмата или да пият вода от реката? Най-доброто в случая е да минат през моста и да отидат при чешмата, да се напият с чиста, хубава вода. Като задоволят жаждата си от тази вода, те ще кажат: „Слава Богу, че намерихме такава хубава вода? " Водата е носителка на живота. Следователно тази вечер и вие трябва да минете през моста на реката и да отидете при чешмата, при Божествения живот, да пиете от неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т.е. омразата, която мори всички съвременни хора. След това ще насядате на зелената морава и ще кажете: „Заслужава да се живее на земята." Колко е хубаво човек вечер да излезе под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето! След това да се прибере в дома си да спи и сутринта бодър, свеж да продължи работата си.
към беседата >>

Следователно тази вечер и вие трябва да минете през моста на реката и да отидете при чешмата, при Божествения живот, да пиете от неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т.е.
Казват им, че след като минат моста, на разстояние двеста-триста метра от него, има чешма с хубава, чиста вода. Кое е по-добре да направят: да преминат моста и да отидат при чешмата или да пият вода от реката? Най-доброто в случая е да минат през моста и да отидат при чешмата, да се напият с чиста, хубава вода. Като задоволят жаждата си от тази вода, те ще кажат: „Слава Богу, че намерихме такава хубава вода? " Водата е носителка на живота. Следователно тази вечер и вие трябва да минете през моста на реката и да отидете при чешмата, при Божествения живот, да пиете от неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т.е. омразата, която мори всички съвременни хора. След това ще насядате на зелената морава и ще кажете: „Заслужава да се живее на земята." Колко е хубаво човек вечер да излезе под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето! След това да се прибере в дома си да спи и сутринта бодър, свеж да продължи работата си. Някои казват: „Как можем да постигнем всичко, което ни се говори? " Мъчни са тези работи за нас.
към беседата >>

73. Приложение на символите / Живите символи като методи за работа

МОК

Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си.
Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща. Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея. Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там. Да продължи пътя си навътре не се решава. Слънцето отдавна е залязло и той не вижда къде да върви.
към беседата >>

Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата.
Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея. Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там. Да продължи пътя си навътре не се решава. Слънцето отдавна е залязло и той не вижда къде да върви. Спира се замислен, но напипва в джоба си свещ и кибрит. Веднага запалва свещта и продължава пътя си.
към беседата >>

Ако сте пътник, който минава през някое безводно място, вие в скоро време ще ожаднеете и ще се измъчвате от жажда.
Слънцето отдавна е залязло и той не вижда къде да върви. Спира се замислен, но напипва в джоба си свещ и кибрит. Веднага запалва свещта и продължава пътя си. Той започва да разсъждава, че там, дето Слънцето е залязло, свещта може да продължи неговата работа. При това положение свещта се осмисля. Ако сте пътник, който минава през някое безводно място, вие в скоро време ще ожаднеете и ще се измъчвате от жажда. Обаче срещнете ли една чешма, мъката ви ще се превърне в радост. Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата си и ще утолите жаждата си. Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки.
към беседата >>

Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата си и ще утолите жаждата си.
Веднага запалва свещта и продължава пътя си. Той започва да разсъждава, че там, дето Слънцето е залязло, свещта може да продължи неговата работа. При това положение свещта се осмисля. Ако сте пътник, който минава през някое безводно място, вие в скоро време ще ожаднеете и ще се измъчвате от жажда. Обаче срещнете ли една чешма, мъката ви ще се превърне в радост. Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата си и ще утолите жаждата си. Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки. Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате да ядете. Тази ябълка ще ви създаде голяма радост, защото утолява глада ви, а същевременно използвате и нейната сянка.
към беседата >>

Като задоволи жаждата, глада, умората си, човек ще потърси някоя книга, от която да чете и да се развива.
Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки. Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате да ядете. Тази ябълка ще ви създаде голяма радост, защото утолява глада ви, а същевременно използвате и нейната сянка. Всяко дърво, което има плод, може да причини радост на човека. Като задоволи жаждата, глада, умората си, човек ще потърси някоя книга, от която да чете и да се развива. Книгата е най-важното нещо за духовното повдигане на човека. Като имате тия седем символа на разположение, направете опит да ги съчетаете в една хармонична картина. Според нареждането на символите се съди за състоянието на човека. Тези символи могат да се групират по два-три заедно, да образуват нещо цяло. Копието и чукът си хармонират; чашата, чешмата и ябълката – също; книгата и светилникът със свещта – също.
към беседата >>

74. Разковничето

ООК

Може ли това злато да задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня?
Трябва ли да скърбим в този случай? Представете си, че вие минавате през пустинята и носите в ръката си шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване. В това време иде при вас един човек, взима шишето ви и го напълва със злато. Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може да вземете, но злато не може да намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива. Вие продължавате пътя си в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня? -Не може. Казвам: Сега много хора се намират в пустинята, където се нуждаят от вода, а не от злато. Докато човек е в пустинята, той предпочита водата пред златото. Излезе ли от пустинята, той предпочита златото, т.е. знанието. Да добиеш злато, това е дълбокият смисъл на живота.
към беседата >>

75. Благ

НБ

Вземете един съвременен човек, нахрани се най-първо, но не се минава много време, започна да усеща голяма жажда, храносмилането се затруднява, кръвообращението му не става правилно и след време усеща болка в краката, в пръстите, започва да не вижда, да не дочува, додето най-после лекарите се произнасят: нервната система на този човек се е съвършено разстроила, той има такава и такава болест, осъден е да умре.
– Гладът е една проява на живота, стремеж към придобиване на Божествената Любов. Вечният глад показва, че ние сме изпускали много от условията, при които Любовта трябва да се прояви. И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи. Гладът, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас. А това показва, че материята в нас се е достатъчно сгъстила. Вземете един съвременен човек, нахрани се най-първо, но не се минава много време, започна да усеща голяма жажда, храносмилането се затруднява, кръвообращението му не става правилно и след време усеща болка в краката, в пръстите, започва да не вижда, да не дочува, додето най-после лекарите се произнасят: нервната система на този човек се е съвършено разстроила, той има такава и такава болест, осъден е да умре. Преди повече от 20 години един българин от Ново-пазарско заболява сериозно и отива във Варна да се лекува. Лекарите му препоръчват да остане на лечение в тамошната клиника. Той се съгласи, остава там, но положението му не се подобрява. От ден на ден положението му става все по-лошо и лекарите пишат на домашните му в Ново-пазарско: Положението на нашия болник се усложни, той е осъден да умре, затова елате да си го вземете, да не умре тук, защото ние имаме обичай да режем телата на много от болните които умират при нас, правим научни изследвания. Понеже българите не обичат да режат телата на покойниците им, домашните му веднага отиват да си го вземат.
към беседата >>

76. Реални величини / Реалното в живота

МОК

Гърлото ви е засъхнало, краката ви са се подкосили от жажда, едва се движите.
Някой се съмнява, че може да научи урока си. Обаче това се отнася само за един урок, а не за всички уроци. При това, ако в дадения момент не може да го научи, в друг някой момент ще го научи. Всички хора говорят за реални неща, но ако ги запитат коя мисъл, кое желание на човека е реално, те не могат да отговорят. Представете си, че пътувате през един горещ летен ден и цели три дни не сте пили вода. Гърлото ви е засъхнало, краката ви са се подкосили от жажда, едва се движите. Обаче срещате един човек и го питате знае ли къде има вода. В дадения момент не ви интересува нищо друго, освен водата. Мисълта ви за водата и желанието ви да пиете от нея е единственото реално нещо за вас. Този, когото срещате, ви казва, че на половин километър разстояние от вас има чист извор. Вие веднага се зарадвате, лицето ви светва, усилвате крачките си.
към беседата >>

77. Микроскопическите добрини

МОК

Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си.
Обаче състоянието на покой е временно: то не може да продължи много. Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън. Да живее човек само в радости, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата. Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо.
към беседата >>

78. Пътят на желанията

ООК

Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото знание.
Защо умрял този богаташ? – Защото той искаше да придобие зрението си на гърба на бедния човек – без страдания. И тъй ние не трябва да бъдем страхливи. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само да Го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му. Как можете да се наречете окултни ученици, ако не постъпвате по този начин? Питам: Какво можете да направите, когато един ден свършите школата? Ще кажете: “Ние да получим диплом, че сме завършили окултните науки, после лесна работа какво ще правим.” Окултен ученик е онзи, който може да докаже на някой виден професор, че съществуват душа и дух в човека. Как ще му докаже?
към беседата >>

79. Среда и условия

ООК

Освен тези явления забелязано е в природата и друго явление: когато сте много жаден, вие пиете малко вода и тя скоро уталожва жаждата ви.
Не, вие ще изпитате съвършено различни състояния. Тези две явления стават и в душевния живот на човека. Те бързо се сменят едно с друго. За пример роди се у вас някакво хубаво желание, което вие грижливо подхранвате, и в няколко часа то израсте, цъфне, завърже плод; вие се радвате на това свое желание. Не се минава много време и това ваше желание започва да изсъхва, да изчезва пред съзнанието ви и вие започвате да скърбите. Освен тези явления забелязано е в природата и друго явление: когато сте много жаден, вие пиете малко вода и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човек по необходимост трябва да приеме в по-голямо количество същата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Аз ще я обясня по следния начин. Докато водата се употребява като условие за поддържане на живота на човека, тя е безвредна за него. И в такъв случай малко количество от нея уталожва жаждата му.
към беседата >>

И в такъв случай малко количество от нея уталожва жаждата му.
Освен тези явления забелязано е в природата и друго явление: когато сте много жаден, вие пиете малко вода и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човек по необходимост трябва да приеме в по-голямо количество същата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Аз ще я обясня по следния начин. Докато водата се употребява като условие за поддържане на живота на човека, тя е безвредна за него. И в такъв случай малко количество от нея уталожва жаждата му. Обаче, превърне ли се условието в среда, то става вредно за човека. Значи, когато водата става среда за живеене на човека, той умира в тази среда. Тъй щото, ако човек се върне назад в своето развитие и условието направи среда за живеете, той непременно ще умре. Оттук вадим следния закон: когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека. Следователно човек може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него.
към беседата >>

НАГОРЕ

0.41851902008057