Търсене в текстове за 'Жажда'

Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки.
"Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата. С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове.
към текста >>

2. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари.
Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя. Те се явяваха като музикална пауза в живота на ученика.
към текста >>

3. 5_34 Къде е Изгревът?

От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със студената вода.
"Къде е "Изгревът"? " Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Наоколо - дървета, които хвърлят приятна сянка. Навън е топло, а прохладно. От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със студената вода. Времето е тихо, а въздухът трепти от слънчевите лъчи. Чистота е наоколо - и на поляната, и във въздуха. Изведнъж се чу говор, той се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше мястото им, където бяха техните бараки. Карат се, че пушек се вдигна.
към текста >>

4. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература.
към текста >>

5. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше. Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
към текста >>

6. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото.
Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света.
към текста >>

Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си.
Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г.
към текста >>

7. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

За това знание ВЛАД имаше неутолима жажда.
Той беше неин благодарен почитател. Тя го привличаше с невидимите нишки на Любовта: Високите планински върхове, Изгревите на Слънцето, Великите Гори, Достойните Скали, потоците, изворите, цветята и тревите - това беше негов свят. Това беше онази свята обстановка, в която той разговаряше с Бога. Но над всичко ВЛАД обичаше звездното небе. Душата му беше отворена за Живото Знание, което идеше от ВСЕМИРА. За това знание ВЛАД имаше неутолима жажда. С благодарност приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието. Който познава ВЛАД отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка - неговата готовност да помогне и услужи. Дълго време приятелите ще си спомнят простичката картофена супич-ка на Витоша и Рила. Така ВЛАД влезе в живота на всички. Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен.
към текста >>

8. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ Възходящият път Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов.
към текста >>

Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>

9. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри.
След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден! Този ден беше един от последните предпролетни дни. С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът! Тази идея стана действителност. Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една бяла палатка. Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря. Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот.
към текста >>

10. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото.
Това общество, за разлика от другите, съчетаваше най-разнообразни индивидуалности. То представляваше миниатюра на цялото човечество. Тези индивидуалности бяха на различни възрасти, различно социално положение, образователен уровен, изобщо съвкупност от индивиди с различни психични нюанси, изобщо това общество представляваше по своята структура нещо оригинално, неповторимо. Наистина, обществото около Учителя, за моята крайно любознателна природа, представляваше една дебела книга, за която трябваше да посветя редица години, за да разчета нейното дълбоко и интересно съдържание. Също така и Учителят представляваше за мене една голяма тайна. В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото. Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм. Паралелно с разучаване на обществото, аз се заех сериозно да проуча беседите на Учителя, които представляваха неизчерпаем източник на знание, опитности и методи за работа. Същевременно започнах да посещавам трите вида беседи: лекциите на Младежкия клас, на Общия окултен клас и Неделните беседи. В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част студенти и висшисти. В Общия окултен клас влизаха, извън учениците на младежкия, част и голяма част от обществото.
към текста >>

11. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа.
7. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ Неочаквано за мен настъпи едно важно събитие. Учителят по своя инициатива ме повика на дълъг интимен разговор. Този разговор стана в малката приемна стая на бялата къща на ул. „Опълченска" 66. Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща. Следях внимателно и най-малките движения и мимики по лицето на Учителя. Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност. Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото познание. В този път на посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо тяло; на второ място - астралното ти тяло, което е свързано с твоя емоционален живот и на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят.
към текста >>

12. 6.25. Змията ментора

Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество.
Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва.
към текста >>

13. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

ТОМ 5

Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище.
Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите. Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите. Аз чаках да свърши филма и да дойде моят ред да свиря. И изведнъж в салона стана тягостно и психически едва издържах. Имаше към 400 човека.
към текста >>

14. 72. ГОНЕНИЯ

ТОМ 5

Човек може да е равнодушен към радостите и скърбите, когато умре, но аз намирам по-хубаво от това да изпитва глад и жажда и търпеливо да понася страданията.
Той ще чуе молбата ти и ще ти помогне". Досега, че не си умряла или не си подлудяла, то е отговор на молитвите ти. Че се намираш в това положение, то е благодарение на молитвите ти. Ако не се молеше, щеше да е още по-лошо. Като влезеш в духовния свят много противоречия ще ти се разяснят. Човек може да е равнодушен към радостите и скърбите, когато умре, но аз намирам по-хубаво от това да изпитва глад и жажда и търпеливо да понася страданията. Хубаво е ако ти вземеш кръста си и го носиш, но аз искам от тебе сега само да си издържиш изпита. Ако не издържиш изпита вашите ще обвинят учението. Ще кажат: „Всички все такива стават". За да не се компрометира учението, издръж си изпита." „Учителю, имам усещането, че не мога да се справя и че ще полудея." „Така ли зле ще се отплатиш на Бога за всичкото добро, което ти е направил? Ако досега при всички доказателства не си повярвала, от сега нататък няма какво да ти доказвам.
към текста >>

15. 26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА

Наталия Чакова

„Ах, Савке, умирам от жажда.
На края ми подаде един лист - някакъв празен формуляр, който не погледнах и рече: „Занесете го, рекох, на Савка". Аз го занесох. Тя ме покани вътре. Топло и у1отно. На печката ври, клокочи цял чайник от пет литра вода. „Ах, Савке, умирам от жажда. Ще ме почерпиш ли 1-2 чаши вода? Ще пътувам цяла нощ и почти цял ден." „Разбира се. Разбира се. Ей сега. Чакай да разбера какъв е този лист, защо ми го праща Учителя?
към текста >>

Нали казваш, че умираш от жажда, а тука цял чайник ври.
" Гледа, гледа нищо не може да разбере. Незначителен, ненужен, празен, нищо неподсказващ формуляр, случайно попаднал при Учителя, може би е било увито нещо в него. Чуди се, чуди, най-после се досеща: „Ах, този Учител! Този Учител! Ами че Той те праща да те напоя с вода. Нали казваш, че умираш от жажда, а тука цял чайник ври. Знае, че си стеснителна и не е искал да те засрами." Подаде листа и на мене. Нищо не говореше листа, освен това, за което се досети и Савка. Смяхме се, радвахме се на нашия чудноват Баща. Напои ме с 2-3 чаши топла вода и ме пита: „А защо си отиваш пред клас? Утре е сряда, имаме сутринта беседа." „Невъзможно ми е, Савке, да остане повече.
към текста >>

16. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

По едно време ми се препи вода и си казах, че трябва да слезна долу, за да си утоля жаждата.
И изведнъж от някъде ревна мечка, а ние бяхме застанали до един сух бор. Приятелят ми беше малко тежък и аз го подбутнах отдолу да се качи нагоре, а след него аз се изкатерих като котка. От там наблюдавахме как мечката реве в клека. По едно време спря. Ние не я виждахме. По едно време ми се препи вода и си казах, че трябва да слезна долу, за да си утоля жаждата. А пък долу вода чудна - таман слязох и се наведох да пия, че като ревна онази ми ти мечка над мене и аз право бегом на бора. Тя продължи непрекъснато да реве, но стоеше в клека и не се виждаше. Така ние от бор на бор на прибежки излязохме някъде към Салоните. От там се спуснахме към второто езеро. А тая долина беше пълна с ягоди, малини, боровинки, огромно изобилие.
към текста >>

17. 1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА

Донка Георгиева Кънева

Когато отивахме на полето аз винаги търсех да намеря някои захвърлени или скъсани вестници и през време на почивката ги сглобявах, за да мога да прочета макар и няколко реда от тях, защото жаждата ми за наука не се намали, а обратното, с всеки изминат ден се увеличаваше.
Освен това имаме още две деца, едно момиче и едно момче, които непременно трябва те да учат. И какво ще бъде и трите мои деца да са учени, а тези двете, от първата майка да не са. Затова Донка няма повече да продължи образованието си". Така останах вкъщи и започнах да помагам на родителите си в полската работа. В нашия край се занимаваме с тютюносадене и рози. Когато отивахме на полето аз винаги търсех да намеря някои захвърлени или скъсани вестници и през време на почивката ги сглобявах, за да мога да прочета макар и няколко реда от тях, защото жаждата ми за наука не се намали, а обратното, с всеки изминат ден се увеличаваше. Справедливостта на майка ми ме спря да уча!
към текста >>

18. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

С това отчасти се задоволяваше жаждата ми за наука.
Разказите ми правеха много силно впечатление и ми допадаха, защото в основата си имаха нещо много положително и добро. После научих, че разказите са от Толстой. Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от Толстой. Всичко, което слушах така дълбоко ме затрогна, че аз и досега го помня съвсем ясно. По-после Злата започна да ми дава и на мене, самата аз да ги чета. С това отчасти се задоволяваше жаждата ми за наука. Един ден, когато бях отишла у кака Злата да й поискам пак някоя книга, дойде й на гости художника Минчо Кацаров от Брезово, на 15 км от нашето село. Той беше с една нормална ръка - лявата, а дясната беше съвсем недоразвита. Той рисуваше с лявата си ръка. Като се разговаряхме аз слушах и научих, че като ученик в Пловдивската гимназия, там е бил постоянно подигравай от съучениците си поради неговия недостатък. Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие.
към текста >>

19. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Тъй като и двамата бяхме без особено голямо образование, с особена жажда се стремяхме към придобиване на духовни знания.
Аз го поведох и не зная как се намерихме на Изгрева. Учителят ни посрещна при стаята си и аз се обърнах към Него: „Учителю, братът иска да го доведа при Тебе и ето, аз го доведох". Учителят му подаде ръката си и го въведе в стаята си. Аз се събудих и споделих съня с другаря си, с когото винаги си споделяме мислите върху всички вълнуващи ни духовни проблеми. При всеки свободен час, той четеше на глас книгите, които взимаше от нашите приятели, а аз шиейки дрехи на хората, слушах с голямо внимание. Тъй като и двамата бяхме без особено голямо образование, с особена жажда се стремяхме към придобиване на духовни знания.
към текста >>

20. 3.Пленничество и предателство

ТОМ 7

Били озверени от жаждата.
Загубват се и така скитат 20 дни гладни и жадни. Един ден попадат на един гьол с вода. Всички се нахвърлят да пият вода. Илия им е забранявал, нали е бил офицер, но му казали, че е без пагони и без оръжие и е пленник. А пленникът не е офицер, а нещастник. Били озверени от жаждата. Илия само си наквасил устата и се нажабуркал. Следващите 2-3 дни повечето от половината измрели. Бродели още няколко дни. През най-различни мъчнотии, изкачване и слизане баири, гладни, изпокъсани, с изранени крака, след 20 дена пристигат на българска земя, близо до Кюстендил. Всички падат на колене, целуват земята и плачат.
към текста >>

21. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

ТОМ 7

С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден.
Но ето дойде време да нямам пари да платя тази минимална такса. Тичам веднага, записвам се като редовен студент и така си спасих следването, защото моят настойник проф. Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила?
към текста >>

22. 6. Постът и мирото

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

От глада и жаждата толкова били изтощени, че вътрешността им изгаряла, но те не се поколебали, а продължили молитвите си.
6. ПОСТЪТ И МИРОТО Юрданка Жекова често е чувала тогава от Учителя да говори за духовния пост, че когато човек е в пост и молитва, то тялото се пречиства и лекува, а и Бог го посещава. Тя решила с нейните приятелки от духовната група да постят една седмица и да не поемат никаква храна, нито вода, а по цял ден са били в молитва. Те се били събрали в техния дом и били десет приятелки. От глада и жаждата толкова били изтощени, че вътрешността им изгаряла, но те не се поколебали, а продължили молитвите си. На седмия ден, както се молели с вдигнати ръце, то в ръцете им се изляло миро. Стаята се изпълнила с чуден аромат. Отишли при Учителя да питат какво да правят с него. Той им казал: „Намажете първо челата си и другото идете го пуснете в бунара, за да осветите водата“. Те това и направили.
към текста >>

23. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Но тази неудовлетворена напълно жажда за знания, тази склонност да се нижат един след друг безчислени въпроси "защо" е присъща струва ми се на всеки сериозен млад човек, който бърза да се ориентира правилно в живота.
Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя. Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби. Много въпроси от живота искаха своето разрешение и докато разбера, че на някои такова изобщо не може да се получи, дълго съм се блъскала, дълго съм недоумявала. Но тази неудовлетворена напълно жажда за знания, тази склонност да се нижат един след друг безчислени въпроси "защо" е присъща струва ми се на всеки сериозен млад човек, който бърза да се ориентира правилно в живота. По невидими пътища Учителя съдействаше да се прояви Божественото начало, вложено у всеки човек и следеше зорко кой как се развива. Но задачите, изпитите, противоречията, които се нижеха, Той не докосваше, това беше индивидуална работа за всеки ученик, която той трябваше да върши. В този вътрешен процес на мисъл, на търсене много рядко Той се намесваше със загатване, с леко подсказване да насочи ученика, когато го виждаше, че се е вплел. В цялото си отношение и поведение Учителя беше строго последователен, верен на принципите си, един от които беше свободата. Учителят ни оставяше да постъпваме както мислим, свободно, разчиташе на вложената разумност у нас и се намесваше само, когато някой се готви да направи постъпки, фатална за развитието му.
към текста >>

24. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Възможно ли е, чашата вода, която ти държиш в ръката си, да ти даде представа за всичката вода, която изтича от извора, но ти държиш чашата и търсиш постоянно извора, за да утоляваш жаждата си.
Искам да кажа, кое беше най-важното, най-яркото нещо, което срещнах на тоя път още в началото, в дните на младостта си. Мога да кажа, че бях от малкото щастливи хора в нашето време, щастливи само в един миг, който стана съдба и определи по-нататък посоката на живота ми. И сега аз се учудвам на куража си, че заговорвам за туй, голямото, необикновеното, възвишеното, което срещнах, което ме заплени и се отрази з малкия екран на моето съзнание. Затова и казаното от мен ще бъде относително, далеч неизчерпателно, като отражение в малък екран. Пък и всички ония, а те не бяха малко, не бяха и много, които дойдоха в досег с това Велико Съзнание, получило в нашия човешки език знанието Учител, не биха могли да кажат всичко за Него. Възможно ли е, чашата вода, която ти държиш в ръката си, да ти даде представа за всичката вода, която изтича от извора, но ти държиш чашата и търсиш постоянно извора, за да утоляваш жаждата си. Ти, малкият, неопитният човек, залутан в прашния друм на живота да дириш верен път, изведнъж заставаш стъписан, омаян, очарован и казваш негласно в себе си: "Ето, това търсех". Очите се разтварят по-широко, като да приемат повече светлина, сърцето се вълнува от голяма, чиста радост и силите на ума вече чертаят перспективи за близки и далечни възможности и постижения. Това стана с мен в съдбовния и предопределен миг, който сгъстява времето, миг, в който душата се засреща с Великото, дало една проекция в лицето на един обикновен човек. Да, обикновен като всички нас и тъй различен и тъй далечен и близък, привличащ като духовен магнит. Няма нищо случайно в живота на всеки човек, всичко що става е предопределено.
към текста >>

25. 33. ЧИСТОТАТА

Това, което утолява жаждата ни, то остава.
33. ЧИСТОТАТА Учителят ни говори: "Водата съдържа водород и кислород. Но онова, което носи живот, то е по-висше. Водата, която я виждаме, влиза в нас и като пречисти тялото ни, излиза навън. Водата идва и от пространството, от слънцето. Това, което утолява жаждата ни, то остава. Един лош човек сред 9 добри човека е едно блато. Ако той се махне, те ще се вкиснат. Лошият човек е като канал, през който се изтичат нечистотиите. Добрият човек е комин. Природата дава изобилно, но не разточително.
към текста >>

26. 59. РИТЪМА НА ПРИРОДАТА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Животът на земята е жажда за любов, но любов няма".
Ти си сама. Ще има да преживееш големи бури. Дръж се. Аз ще бъда с тебе. Внимавай! Помни, че ще ти помагам. Животът на земята е жажда за любов, но любов няма". Гласът изчезна. Останах сама.
към текста >>

27. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Аз може да не ям, може ида не пия, може да понасям глада и жаждата, но все пак аз силно да желая хляба и водата ида се радвам само при мисъл та, че може да ги имам.
И ако някой е бил нежелателен, то е затова само, че аз не съм свободна да изразя чувствата си, още повече като зная нейните чувства към тебе. Може да не съм повдигната, може това да е много егоистично, но нали казах, че искам да бъда естествена: да се не показвам по-благородна отколкото съм и по-повдигната без да съм надрасла човешкото в мене. Има неща, които много неща не ми са безразлични. Да се показвам сита, когато чувствам глада. Защо да казвам, че не искам да пия, когато съм жадна. Аз може да не ям, може ида не пия, може да понасям глада и жаждата, но все пак аз силно да желая хляба и водата ида се радвам само при мисъл та, че може да ги имам. Не съм толкоз благородна да се радвам или поне да съм спокойна когато виждам, че друг яде хляба, който силно желая. От една загадка в писмото на N. /Невена/разбрах или ми се стори, че когато тя замина в село, ти си отишъл в Червен бряг т.е. вие сте се видели. Два деня плаках, още повече тогава не бях получила писмо много отдавна от тебе, пък и ти премълча.
към текста >>

28. 01 - 57. ПОМАГАЙ НА ПО-СЛАБИЯ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Въздухът треперел от жега, а само на стотина метра от тях имало чешма, която пълнела коритата с изобилна чиста вода, която с незнайна сила ги привличала да се освежат и да утолят жаждата си.
57. ПОМАГАЙ НА ПО-СЛАБИЯ (Случка, разказана от дъщеря му Донка, съпругата ми) Един ден баща ми и майка ми копаели на лозето. Това вероятно е било около 1930 година. Времето било горещо. Въздухът треперел от жега, а само на стотина метра от тях имало чешма, която пълнела коритата с изобилна чиста вода, която с незнайна сила ги привличала да се освежат и да утолят жаждата си. „Да, но това е изкушение за нас", думали си двамата съпрузи. „Край чешмата е приятно, но кой ще копае лозето? Лозето нас чака." Така се разговаряли те, увлечени в работа. Не забелязали как минали часове и наближавало обяд. Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат.
към текста >>

29. 03 - 01. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот... То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към висините на живота.
Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално" за тези, погледа на които е впит в материалното, във временното, външното. Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето. Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени. Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни. То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот... То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към висините на живота. По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища, на Провидението, на Бога, днес, в предверието на новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България. Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България. И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи. Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното. Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси, Божествения Мир, Божествената Любов, Божествената Истина... Изворът на Божественото избликна в България и оттук ще залее цялата земя.
към текста >>

30. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тази мантия не е нищо друго, освен безбожието, материализмът и социализмът, които жаждат да завладеят света, но това няма да им се удаде, фигурата под червената мантия е без глава, а какво може да направи тяло без глава?
кактоУчителят го назовава в Словото си. И в духовния свят пак има съблазни и изкушения, но те са от по-фино естество, Там е нужна още по-голяма будност и различаване. Трета картина. Това е сложна композиция, в която трябва добре да се вгледаме, за да я разберем. Тук на първи план виждаме кървавочервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен безбожието, материализмът и социализмът, които жаждат да завладеят света, но това няма да им се удаде, фигурата под червената мантия е без глава, а какво може да направи тяло без глава? Нищо. Под мантията се подават ръце на скелет, лишени от жизот. Ръцете са символ на правдата. Ръцете са мъртви, то ще рече, че при социализма и комунизма правдата и справедливостта са мъртви. Справедливостта е погазена, забравена. При социализма и комунизма неправдата и лъжата господаруват.
към текста >>

31. 09 - 131. СЪН, КОЙТО ПРЕДСКАЗВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Поискал втора, и нея изпил и чак тогава почувствал, че е утолил жаждата си и им разказал подробно за съдбата на ротата им и за ужаса, който преживял.
Изгладнял, изморен и изтощен от преживения ужас, той едва се движил из една гора, но ето че случайно попаднал на техния щаб. Другите войници като го видели, се изплашили, като че при тях се явил не войник, не техния другар, а някой дух или привидение. Взели да го разпитват за ротата му, но той не можел да говори. Дал знак, че е жаден. Дали му една манерка вода, която изпил на един дъх. Поискал втора, и нея изпил и чак тогава почувствал, че е утолил жаждата си и им разказал подробно за съдбата на ротата им и за ужаса, който преживял. Но дори и нищо да не бе казал, скъсаните му дрехи от куршуми ясно говорели за преживяния ужас. Този войник бил верующ и тази му вяра вероятно е направила тялото му неуязвимо за куршумите. По разказа на Пею Кръстев от Тополовград /П. Камбуров/
към текста >>

32. 09 - 227. ЗЛАТНАТА ЧАША

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Учителят пи и утоли жаждата си.
Когато след време отидох на Изгрева, а след това и на изворчето „Дианабат", разглеждах го и му се радвах. Правеше ми впечатление неговото устройство, с открити циментирани вадички, където водата се загрява от преките слънчеви лъчи, преди обяд. Като стоях при изворчето и му се любувах, неусетно при мене се изправи Учителят, който ме погледна благо и ми каза: „Искам да пия малко вода." Нямаше чаша, с която да се пие вода, освен една консервна кутия, и тя с ръжда по дъното и отстрани. „Няма с какво", казах аз. „Тук има само тази ръждива кутия." - „Дай ми да пия", повтори той. Учителят пи и утоли жаждата си. Кога си отиде, не го видях. Както внезапно се яви, така и изчезна, докато аз бях улисана в изворчето. Тогава веднага си спомних думите на приятелите от Прослав: „Той пие вода със златна чаша." Аз се усмихнах на хорската мълва от една страна, а от друга се удивих на скромността на благия Учител. Разказала: Донка Кошева. [1] Вегетарианци толстоисти.
към текста >>

33. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си.
Те са имали ясен спомен за невидимия свят. но и физическият свят е привличал тяхното внимание. Тук индивидуалното чувство започнало да се пробужда и усилва. Виждали са, че колкото по-голяма нива е засята, толкова повече жито ще вземат, повече ще се облагодетелстват. Това ги е накарало да търсят помощници - такива са станали по-слабите, неуките, непредприемчивите. Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си. Със засилване на това себично чувство, на този егоизъм, човек започнал да забравя за интересите на другите, почувствувал се господар. Свещен егоизъм завладял народите и се образували класите. Народите възставали едни срещу други, това довело до хаос, в който загинали древните цивилизации. Хората са се отчуждили един от друг, станали са жестоки, отмъстителни. Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили.
към текста >>

34. І.02.08. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ

Летопис Вергилий Кръстев

Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда.
Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го! ". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя. Стълбата - с нея се изкачвало и прекрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда. Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса. Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната дреха на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват. Зажребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18).
към текста >>

35. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда.
Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат своите облаги.
към текста >>

36. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

Жаждата за власт е поставена в постоянна борба, брат срещу брата.
Евангелие на Йоана -13 глава. Защото Христос, като уми краката на учениците си, с това им даде пример на смирение и взаимно помагание. Тъй че само чрез Христа можем да бъдем умити и изчистени и ако приемам в сърцето си заповедите на Бога, казва Соломон в Притчите - 2глава, тогава ще бъдем запазени от всяко зло и ще разумеем що е правота и наслаждение на душата. Ill петък // книга на Царете - 2-3 глави; Послание към евреите - 8 глава. От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти. Жаждата за власт е поставена в постоянна борба, брат срещу брата. Това е времето, когато се придържаме само от формата на Божествения закон. Но Бог, поради голямата Своя милост, е дал обещание, както апостол Павел говори в 8 глава в Посланието си към евреите, че тоя закон ще го напише в сърцата и умовете на хората и тогава всяка борба и вражда ще се изпари от сърцето и ще се възстанови царството наЛюбовта. Понеже първият закон е вече остарял и времето на унищожението му е вече дошло. IV петък Послание към Римляните - 6глава; Данаил - 8 глава; Еклисиаст - 3 глава. Послание към Римляните - 6 глава-.
към текста >>

37. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие, и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате; „Как да се прекара този извор? " Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: Водата, която аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно. Следователно думата „спасение" подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
към текста >>

Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж.
Ще запитате; „Как да се прекара този извор? " Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: Водата, която аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно. Следователно думата „спасение" подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! " Казвам: „Нагълтахте се с прах." Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам." То е, защото си гълтал прах.
към текста >>

38. Наряди за 1923 г.

Пиението без жажда може ли?
11.IX.1923 г. София Вторник, 5.30 ч. сутринта. Аз ще ви кажа малко работи, които ще бъдат сега особени. Живот без здравие може ли да съществува? Ядението без глад може ли да се прояви? Пиението без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите, докато трае този наряд. Чисти уста - на земята. Чисто сърце - горе. Чист ум - на земята.
към текста >>

39. Наряди за 1945 г.

- Ще дойдатжадните от всички краища на земята, да утолят жаждата си.
Бог всякога навреме изпраща работниците Си и не ще остави да пропадне нито едно зрънце. Трябвали да се смущава оня, който има пресния пшеничен хляб? Какво ще стане с хляба? - Ще дойдат гладните от всички краища на земята да се нахранят. Трябвали да се смущава чистият планински извор какво ще стане с водата му? - Ще дойдатжадните от всички краища на земята, да утолят жаждата си. Словото Божие е извор с вода на живот вечен. „Който пие от тоя извор, няма да ожаднее во веки." Ние принадлежим на делото Божие, защото ядохме от живия хляб и пихме от извора на живота. Учителят изпълва целия ни живот. Когато посрещаме слънцето, какво ни говори първият лъч? Не говори ли ни за нашия обичен Учител?
към текста >>

40. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Ще внесете струя нова вода в тази локва - ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки [от] миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате: „Как да се прекара този извор? “ Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно.“ Следователно, думата „спасение“ подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
към текста >>

Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж.
Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате: „Как да се прекара този извор? “ Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно.“ Следователно, думата „спасение“ подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! “ Казвам: Нагълтахте се с прах.
към текста >>

41. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Всеки, който пие от този извор, неговата жажда ще се утоли.
Тези същества са архангелите. По-после, като направите тези опити, ще дойдем до това да изгонваме ревматизъм, главоболие, сърцебиене, охтика и др. болести, които съществуват не само в организма, но и в ума горе, и в сърцето. Казва се в Писанието: „Ще бъдеш венец и слава в ръката Господня.“ Под „венец“ се разбират най-възвишените ангелски същества. Да имаш венец Господен, то значи да си в съприкосновение със серафимите, с възвишените духове на любовта, които са и извор на Божествената любов. Всеки, който пие от този извор, неговата жажда ще се утоли. Има две категории: „венец“ и „слава“. Славата, това са архангелите, които са носители на Божествената воля на физическото поле. Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Всяка майка, която зачва детето си, какъвто идеал е имала в ума си, такова ще бъде детето й.
към текста >>

42. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение.
Тази любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не едно приятно настроение, а една постоянна топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане промяна, това е човешка любов. Някой път лицето ви е светло и казвате: „Близо до Христа съм.“ На другия ден обаче - друго настроение. Това са фази на човешката любов, която от една страна е топла, а от друга студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената любов хармонира двете състояния - на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.“ Че, вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете.
към текста >>

43. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Тя разправя как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала в някого, който е бил болен и тя му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого - цяла една история.
“ И страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.“ „Любовта Христова ни принуждава.“ Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото. Божественото във вас да блика. Аз отивам при някоя чешма, спирам се, правя някоя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история. Тя разправя как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала в някого, който е бил болен и тя му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого - цяла една история. Ти казваш: „Водата само си мърмори.“ Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние не можем да работим, както тя! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля. Животът никога не може да се окаля.
към текста >>

44. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Съчинения и писма на ученичките

И в глада, и в жажда, всичко, което става в света, е все хубаво.
Да бъдат благословени ръцете ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро.“ Бог обича умните хора. Толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, като сте играли, като сте тропали, той ви е гледал и чакал и казвате: „Намерих си един другар.“ - „Много хубаво.“ - „Роди ни се дете.“ - „Много хубаво.“ Почвате да гладувате, Той казва: „Много добре.“ „Гладни сме! “ - Той казва: „Много хубаво.“ „Жадни сме! “ - Той казва: „Много хубаво.“ Бог никога не казва, че е лошо. И в глада, и в жажда, всичко, което става в света, е все хубаво. Това са условията, които създават бъдещата култура, към която се стреми човек. Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, всичко това ще се превърне за ваше лично добро. Целият ваш бъдещ живот, зашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания. Дърветата и животните не преживяват като вас, но утре изсъхнат, умират.
към текста >>

45. Класът на Добродетелите

Затова аз Ви сърадвам, че вашата карма е да сте по-близо при извора и можете да утолявате жаждата на душата си, колкото за мен не губя надежда, че звездата, която малко се е скрила зад облаците, чака отминаванието или за да може пак да се осветява от Слънцето.
Този месец работих върху Любовта, имах само съвсем малки преживявания на същинска любов, но то беше цяло блаженство. Колкото съм в чистота толкова, повече чувствах любовта в своята красота. С тази си болест или нека кажа по-добре, това чистене, което го имам изучавам едно от качествата на Любовта, а именно дълготърпението. Цяла година да се разхожда моята болест от краката в коленете, че в кръста, раменете, лактите и пръстите с китката наедно, това не е ли да учиш един хубав урок и за да го научиш не трябва ли да си дълготърпелив. Сега разбрах, че с Учителя по-лесно се държат изпитите, а като си далеч, гледаш някой да донесе нещо от Него или да ри в съновидение, да си наедно. Затова аз Ви сърадвам, че вашата карма е да сте по-близо при извора и можете да утолявате жаждата на душата си, колкото за мен не губя надежда, че звездата, която малко се е скрила зад облаците, чака отминаванието или за да може пак да се осветява от Слънцето. А вие мои мили звезди, прожектирвайте от тази светлина, за да стане и в нас топлина. Работете за слава Божия и Бог, които е Любов, да изпълва сърдцата Ви, за да отоплявате изстиналите мили, загубени душички, които много са. Поздравете Обичния Учител и кажете Му, че жадувам и гладувам за достигане на съвършенството - моя идеал, който гледам, мъча да постигна. Поздрав на нашия клас и Вас мои обични. Сотирка Да бъде нашата любов като Божията.
към текста >>

Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш?
И всяка клетка проявена, тъй осигурява величието на цялото. Обичай себе си, душата си първо, сиреч не позволявай на некрасиви мисли и недостойни чувства да я обременяват. Пази я като зеницата на окото си. Тя е твоята спътница, твоята сестра в живота, а ти какво си, ако оставаш тя да се тормози от неканени гости всеки ден? Ти бъди воля, бъди страж, бъди приятел на това Божествено трептение, което единствено ще услажда живота ти. Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш? Обичай душата си, след като си възлюбил Бога, за да може да те посети Неговия Дух в чистото светилище на твоя Божествен живот. Иначе где ще слезе Той? - Ще те отмине, ще отиде при тая що е приготвила себе си за жениха, а ти ще останеш жаднеюща и тъжна. А когато дойде жадния пътник и застане при кладенеца ти, какво ще му дадеш? Имаш ли съсъд чист, с който да почерпиш вода от Божествения извор?
към текста >>

46. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

" - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр.
- Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта.
към текста >>

47. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост.
Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта. Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания.
към текста >>

Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят.
Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота.
към текста >>

48. 27. МОМИНСКИ СВЯН

След корекциите материалът се даваше за печат и томчетата беседи, по- малки и по-големи, бяха готови и бързо се пласираха поради жаждата на слушателите към великото Слово, очаквано с нетърпение.
Животът на Изгрева бе голям духовен кошер с безброй малки и големи пчели - работници, всяка със своя специална работа в кошера и вън от кошера. На нас трите стенографки - една обща барака, в която и да живеем, и да работим. Нарекохме я „Параход", защото напомняше каюта на параход. Някои я наричаха художествено ателие, понеже имаше само горно осветление. Често ходех при Учителя с предвидения за печат материал за корекция, или за някакво допълнение, както той намираше за добре. След корекциите материалът се даваше за печат и томчетата беседи, по- малки и по-големи, бяха готови и бързо се пласираха поради жаждата на слушателите към великото Слово, очаквано с нетърпение. Веднъж, пак с материал влязох при Учителя и започнах да чета. Още незавършила четеното, някой тропна на вратата на Учителя и на отговора, че е свободно, влезе една от сестрите - работничка в кухнята. Аз схванах, че е свободно да присъствувам и не се поместих. Сестрата остана права и може би очакваше да й каже нещо Учителят. А той стана бързо, обърна се назад, направи 1-2 крачки и без да каже нещо, взе от една маса един затворен плик, задържа го известно време в ръката си.
към текста >>

49. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Там идват и ще дохождат жадни и страдащи да утоляват жаждата си, и да лекуват болките си.
Казвам малка, защото ти сама измерваш своите граници. Казвам велика си ти и не знаеш, защо си велика. В тебе се роди, живя и работи на твоята почва и условия онзи, който посади семето на великото дърво на живота. Той намери най-здравата почва да го посади, отдето никой не може да го изкорени и никой не може да злоупотреби с неговите плодове. Около това дърво се създаде велик оазис. Там идват и ще дохождат жадни и страдащи да утоляват жаждата си, и да лекуват болките си. Ще каже някой: Какво от това? - Едно дърво. България е пълна с дървета. Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността. И си мисля: ако и ти, Българио, си определена да бъдеш разсадник на тия плодове, малка ли е твоята задача?
към текста >>

50. 5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.

Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи.
Учителят започна своето Велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма от него, писани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и по име ги зове." Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
към текста >>

51. 6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло.
И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота. Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш.
към текста >>

52. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Тя събужда жаждата за знание и утолява тази жажда.
Художникът, който внася красота в живота, от Нея черпи вдъхновение. Онези, които изкачват високите планински върхове, онези, които отиват на полюсите, онези, които преодоляват пустините и океаните, онези, които излитат в космичното пространство, всички те - знайни и незнайни герои, черпят подтик и сила, и вдъхновение от Божията Любов. Ако искате да се запознаете с духа на епохата, ще го търсите в най- добрите представители на човечеството. Те са носители на този дух, те живеят в Божията Любов. Божията Любов докосва човешките души чрез Словото, чрез великите творби на изкуството. Тя събужда жаждата за знание и утолява тази жажда. Тя събужда копнежа към чист и свят живот, и отговаря на него, като изпраща учители и наставници на човека. Божията Любов е велик живот, живот на интелигентни, разумни, силни души. Те са, които повдигат човечеството и го водят напред, в пътя на живота. Чрез тях идат всички блага на живота. В молитвата е казано: „Господ и Бог на Великата жертва." Бог е, който се жертвува за мъчениците.
към текста >>

53. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Вашето положение е като пътник, който пътува лете през горещите и прашни дни и очаква да си поотпочине при някой планински извор и утоли своята жажда.
Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис) София, 8.II.1922г. Обична Паша, Получих писмото и беседите. Вашето положение е като пътник, който пътува лете през горещите и прашни дни и очаква да си поотпочине при някой планински извор и утоли своята жажда. Сега повечето хора гладуват и жадуват. Обедното слънце е жежко. При все, че изгряващото слънце е положено много надалече, неговата светлина навсякъде ни намира и донася поздравите отгоре. Всяка душа копнее за нещо и това, което иска, е най-близо до нея. Всеки дом си има своята светлинка и топлинка.
към текста >>

54. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

Задуши ме омраза и жажда за мъст срещу убийците на баща ми.
„Нима тук е татко? " - се питах аз. Спомних си последната ни среща. Видях го отново под ударите на прикладите... Парна ме сякаш сълзата на почернялото му изтерзано лице. Тук, на братската могила, малкото ми детско сърце изпита ново, непознато дотогава чувство. Задуши ме омраза и жажда за мъст срещу убийците на баща ми. Заклех се да се боря срещу злодеите, които отнеха детството на хиляди деца като мене! Заклех се да стана като татко борец срещу неправдата! Моят път беше вече очертан. Той водеше от бреговете на Крива вада към борбите на работниците за хляб и свобода, към нелегалните партийни събрания, където се закаляваше стоманата... След 9 септември, когато свободата озари братската могила край Крива вада, аз и сестра ми Вера с трепетни ръце поехме червеното сандъче с костите на нашия загинал баща, за да ги поставим в общата гробница в градската градина на Самоков. От площада звучеше вълнуващата бойка реч на Васил Коларов.
към текста >>

55. 30. ЗАМИНАХА СИ, НО СИ ОСТАВИХА СПОМЕНИТЕ ЗА ИЗГРЕВА И УЧИТЕЛЯ

Когато споделих съня си със съпругата му, сестра Маринка, тя ми каза: „Да, точно така е, Лазар усмихнат си замина от този свят." Сега когато чета и препрочитам с ненаситна жажда първия до последния том на „Изгрева на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", виждам как се реализират думите на Учителя, Който е казал: „Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението."
А той ми отговори: „Виждаш ли ги тези, дето са заобиколили елипсата на Учителя, един ден всички до един ще си заминат за онзи свят." След време прочетох в беседа Учителят казва: „Ще дойде ден, когато ще умрат родителите ви, ще умрат и приятелите ви и вие ще останете сам с Бога." Ето че дойде времето, когато всички онези, които бяха тогава около елипсата на Учителя, си заминаха за онзи свят, след тях и самият брат Лазар. А аз си останах с Великата привилегия, че съм имала щастливата привилегия да бъда с всички тях, да слушам опитностите им, които ме хранят духовно, наравно със Словото на Учителя. Скоро след като си замина брат Лазар, го сънувах в един красив камион, прав и засмян, гледа към Небето. Като се събудих, си казах: Камион, а не катафалка на мъртвец. Значи както тук на земята пътуваше из провинцията да събира цветя за градината на Учителя, така и Горе пътува с красив камион да събира духовни цветя, които ще поднася на земните чрез внушение на музика, песен и стихотворение. Когато споделих съня си със съпругата му, сестра Маринка, тя ми каза: „Да, точно така е, Лазар усмихнат си замина от този свят." Сега когато чета и препрочитам с ненаситна жажда първия до последния том на „Изгрева на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", виждам как се реализират думите на Учителя, Който е казал: „Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението."
към текста >>

56. I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.)

В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Н.
Завършва (1930) живопис в Художествената академия, София, при професор Н. Маринов и графика (1938) в Академията за приложно изкуство в Прага при професор Франтишек Шимон. Художник-график в Държавната печатница и дългогодишен преподавател в Техническото училище и техникума по графика в София. В областта на живописта твори малко, успехи постига в някои акварели: „Свиленградчанинът" (1943), „Овчарче от Странджа" (1943) и др. Изявява се главно в графиката, където твори в различни техники. В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Н. Хрелков" (1971, суха игла), и др. От 1930 г. участва в ОХИ, колективни и изложби в чужбина - Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Варшава. Негови творби притежава НХГ, СГХГ, ХГ в Пазарджик, Бургас и др. обществени и частни сбирки в България и чужбина.
към текста >>

57. V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.)

В тях е изявена трескавата жажда на твореца да се потопи в атмосферата на родното и близкото, до което по-късно Трингов се докосва с чувството за неговата трайна и истинска красота.
Решителната стъпка е направена - той никога вече няма да се отклони от избрания път. В Академията негови професори по живопис са Цено Тодоров и Никола Ганушев. Те високо ценят своя даровит ученик. Още като студент Трингов устройва две самостоятелни изложби в Казанлък - през 1934 и 1936 г. - в които преобладават пейзажи от родния край. В тях е изявена трескавата жажда на твореца да се потопи в атмосферата на родното и близкото, до което по-късно Трингов се докосва с чувството за неговата трайна и истинска красота. Първият контакт с произведенията на световното класическо и модерно изкуство се осъществява през време на едномесечната екскурзия до Италия в 1939 г. Тази страна със своята природна красота и културни съкровища оставя незаличими впечатления у художника. Тя открива за него нови светове, събужда поетични възприятия и дава тласък за развитие на таланта му. Макар да е известен предимно като пейзажист, Константин Трингов има прояви и в други жанрове. Той създава богата поредица от цветя, обикновено полски букети, които разполага на тъмни контрастни фонове.
към текста >>

58. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

Глад и жажда.
Това, което свързва умовете и сърдцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. след N 129 Молитвата подразбира вътрешна връзка с Божествения свят! Светлина. към N1 42 При светлината телата възрастват и се увеличават. Огън. след N143 При горенето телата губят от теглото си. При горенето човек губи Любовта си, а при растенето - придобива Любов. Глад и жажда. Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата. Те са мощни сили, с които природата си служи. Като мощни сили, те движат всичко живо, заставят го да работи Добро и глад. Доброто е глад, който уталожава глада. Колкото и да е силен глада, той слуша и изпълнява всичко каквото му заповяда доброто.
към текста >>

Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата.
след N 129 Молитвата подразбира вътрешна връзка с Божествения свят! Светлина. към N1 42 При светлината телата възрастват и се увеличават. Огън. след N143 При горенето телата губят от теглото си. При горенето човек губи Любовта си, а при растенето - придобива Любов. Глад и жажда. Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата. Те са мощни сили, с които природата си служи. Като мощни сили, те движат всичко живо, заставят го да работи Добро и глад. Доброто е глад, който уталожава глада. Колкото и да е силен глада, той слуша и изпълнява всичко каквото му заповяда доброто. след N 144 Да се възвеличи Господ.
към текста >>

59. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
(Пътят на живота.) т. „Методи за възпитание" 26 лекция от 6.03.1931 г. [МОК г.10, т.2] Възходящият път. Светлината тича, въздухът п р и с т ъ п , вода- та се мести, почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а семето от земята ще поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранна сутрин изгрява, на работа идва; по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва. На почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единия, що в него живее. Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.
към текста >>

60. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1061-1080

Савка Керемидчиева

Най-същест- веното - един хубав извор да утоли жаждата ви; една хубава мисъл, в която да не се съмнявате. Работата.
Първото Начало. 1071 Глава на всички неща в света, това е Първото Начало. Това е Бог. Най- същественото. 1072 Вий пътувате в безводни места. Най-същест- веното - един хубав извор да утоли жаждата ви; една хубава мисъл, в която да не се съмнявате. Работата. 1073 Единственото нещо, което повдига човека, това е работата. За да се проявиш в каквото и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Човек като мисли - това е работа; като чувствува - това е работа; човек като постъпва добре - това е работа. На всички ви трябва работа! 21.01.1940 г. Човещина.
към текста >>

61. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Глад и жажда не чувствам.
Аз ядох спанак с яйца и много кисело мляко към 1.30 и към 2.15 пих 2 чаши чай и се помолих Господ да ми даде сила да изкарам поста спокойно. Падна ми се от Йоанна 11 гл. ст. 40. Казва й Исус: „Не ти ли казах, че ако повярваш ще видиш славата Божия? " До вечерта се чувствах не много бодра, но това състояние отпаднало е вече от няколко дена. Глад и жажда не чувствам. Цял ден ходих, не спах. 09.06. Сряда. Пак цял ден бях вън. Настроение тихо, повечето ми се мълчи, сърцето и стомаха бодри, само умът малко негативен. Голяма отпадналост не чувствам, легнах си към 11.15. 10.06. Четвъртък.
към текста >>

Миналия път аз чувствувах много силна жажда, но тя не бе по-силна от думите Ви казани чрез Паша, че ако искаме да пием вода, то по-добре да не постим.
ЧЕРНОВА ОТ ПИСМО НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Може би последни Ви се обаждаме ние. Преди всичко Ви благодарим за всичко, което ни дадохте, за всичко, което получихме, видяхме и преживяхме там. Тази година си наредихме следната програма: всяка вечер си миеме краката, лицето, шията, ушите и ръцете, било със студена, било с топла вода. Сутрин си правим упражненията. Сега сме пред прага на 7 дневния ни пост и молим Вашето съдействие. Миналия път аз чувствувах много силна жажда, но тя не бе по-силна от думите Ви казани чрез Паша, че ако искаме да пием вода, то по-добре да не постим. Когато чувствувах силна жажда, аз си спомнях всичките места, къде и кога съм пила и кога съм я изливала и пр. и сега си я представлявам в най-светли краски. След поста първия ден пием само чай, а после пюре от спанак или картошки. Сега ще запостим от неделя 28.09 до другата неделя. Всички тук желаем Вашето завръщане.
към текста >>

Когато чувствувах силна жажда, аз си спомнях всичките места, къде и кога съм пила и кога съм я изливала и пр.
Преди всичко Ви благодарим за всичко, което ни дадохте, за всичко, което получихме, видяхме и преживяхме там. Тази година си наредихме следната програма: всяка вечер си миеме краката, лицето, шията, ушите и ръцете, било със студена, било с топла вода. Сутрин си правим упражненията. Сега сме пред прага на 7 дневния ни пост и молим Вашето съдействие. Миналия път аз чувствувах много силна жажда, но тя не бе по-силна от думите Ви казани чрез Паша, че ако искаме да пием вода, то по-добре да не постим. Когато чувствувах силна жажда, аз си спомнях всичките места, къде и кога съм пила и кога съм я изливала и пр. и сега си я представлявам в най-светли краски. След поста първия ден пием само чай, а после пюре от спанак или картошки. Сега ще запостим от неделя 28.09 до другата неделя. Всички тук желаем Вашето завръщане. Ние момичетата тук се събираме всяка сряда, но по махали, тъй една група се събират у Сийка Динова, други у Марийка Неделкова и трета група това сме ние у Марийкини.
към текста >>

62. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти", Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си.
Изповядва се пред едного. Онзи му казва: „Не знам дали ще ти се прости. Ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини. На всички, които минават ще им даваш по една диня. Никого няма да пропуснеш. Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти", Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си. Сбъркаш ли ще дойде изповедта. Съвременният свят страда от такива анормалности. Малки работи произвеждат дисхармония. Някои искат да се уредят. Вземете пример от българските министри.
към текста >>

Пиене без жажда може ли?
1923 г., вторник, 5.30 часа сутринта Тайна молитва. Добрата молитва. Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ум може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите додето трае този наряд.
към текста >>

63. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак утеготяванието съществува.
Вие в провинцията какви нужди имате? Бр. Георги Куртев, Айтос: Охлаждение има един към други. Бр. Панайот Ковачев, Ст. Загора: Необходими са обиколките от Учителя между нас. Бр. Минчо Сотиров, Бургас: Утеготяванието го има навсякъде между приятелите от провинцията. Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак утеготяванието съществува. Идванието на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителя ни! Той да ни посетеше! Бр. Деню Цанев, София: Това утеготявание е отражение на положението в София и там го възприемат. Бр. Емануил Иванов, Варна - говори в същатата смисъл, изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя и добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя и внасят разкол. Учителят: Такива си устройват гнездо и друг път да идват.
към текста >>

64. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Това вмъкване е опасно даже и когато е временно, защото в многото случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява лесно вземат преднина.
При смъртта, имаме едно излизане и откъсване от тази индивидуалност, без тя да може да се върне. Когато излиза временно, при спане, припадък, упойка, има предохранителни мерки, които пазят тялото, да не би да се вмъкне друг с желание да използува човека и по-специално мозъка му. Тези предохранителни мерки обаче, могат да се разхлабват и тогава успява да се вмъкне някой друг и да командва мозъка. Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените медиуми, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни, какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Това вмъкване е опасно даже и когато е временно, защото в многото случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява лесно вземат преднина. Те ограбват човека чрез когото се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси, медиумите се чувствуват обикновено отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели търсещи пътища, за бърза и ускорена еволюция. Подтик получен от четенето на теософската литература. В този си стремеж, без да искат попадат в лапите на такива примитивни двойници проявяващи се чрез две момичета медиуми.
към текста >>

Тук само ще мога да задоволя своята жажда към духовното, към възвишеното, за което тъй много копнееше душата ми".
Помещението беше по-скоро голяма стая. В нея на малък подиум имаше масичка, стол, а пред подиума наредени столове в няколко реда. С влизането си виждам на подиума, седнал на стол пред масичката, човек с брада и дълга коса. Той прочете нещо от Библията, а след това почна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и благоговение и си казах: „Само тука ще намеря смисъла на живота, само тука е истината. Тук само ще мога да задоволя своята жажда към духовното, към възвишеното, за което тъй много копнееше душата ми". Гледах този човек и виждах около него някаква неземна синкава светлина. След това редовно посещавах беседите му, които ставаха на различни места - на ул. „Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия, друг път в някакво салонче намиращо се на ъгъла на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев". Разбрах, че лицето, което държеше беседите е Учителя Петър Дънов.
към текста >>

65. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

Студената вода не само, че вреди, но тя не утолява жаждата.
Първо - на екскурзия се пие само гореща вода. Учителят, изобщо забрани да се пие студена вода. За тази цел се поръчаха самовари, които по указание на Него, се направиха удобни за носене на гръб. По-младите и здрави братя още от София запалваха тези самовари, нарамваха ги и тръгваха. Всеки, който му се допиеше вода можеше вече да ползува от горещата вода на тези самовари. Студената вода не само, че вреди, но тя не утолява жаждата. А спрем ли на бивак, наклаждахме огньовете, туряхме ръчните чайници, каквито отделно почти всеки си носеше и канчета напълнени с вода, затова вряла вода имаше обилно за всички. Второто правило - на екскурзия - всеки трябва да си носи поне по една чиста суха риза. Щом се стигне до определния бивак, всеки изпотен, трябва да се преоблече с чиста суха риза. И това правило се спазваше много строго. Третото правило - за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огряни от слънцето.
към текста >>

66. 37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ

Жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, в едно по-ново, по-съвършено човешко общество.
Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, Империята на Чингис Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род, в една безумна кървава баня в която загинаха милиони хора, съпроводени с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтика за търсене смисъла и порядките на този свят. Жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, в едно по-ново, по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условията за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Хут Хуми, живяли някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не се поясняваше, дали тези Учители са във физически тела, или в някакви други, за каквито те в своята литература, тъй много говореха. Тела, които могат да се видят само от избраници.
към текста >>

67. 42. АТОМНАТА ЕРА

Всички събудени хора, с интерес и жажда се нахвърляха, върху всяка книга, върху всеки труд, който третираше въпроса за атома.
Когато светът през 1945 г. беше разтърсен от атомните бомби над Хирошима и Нагазаки, вниманието на хората и по-специално на по-събудените в интелектуално отношение хора беше приковано към нов свят. Излезнаха по книжарниците, първите популярни трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, грамадната сила, заключена в онази частица наречена Атом. Малкото равенство от три букви Е = МС2 написано от ръката на един гениален човек, слезна от отвлечените математични изрази и доби реален, полезен и напълно практичен израз готов да помогне на хората. Разбира се, че веществото е кондензирана енергия, само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си, двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата тогава в света, водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички събудени хора, с интерес и жажда се нахвърляха, върху всяка книга, върху всеки труд, който третираше въпроса за атома. Съвсем пресилено, един журналист по това време беше отбелязал, че всяка книга заглавието, на която започваше с буквата „А" се разграбваше моментално. Излезна наяве, че една група хора, ярки представители на човешкият род, дълбоко са проникнали в битието и са могли до открехнат завесата към един нов свят, свят на първичните сили в природата. С голяма жажда се нахвърлих и аз, за да изучавам този нов буден свят, свят на микрокосмоса, велик и необятен. Могъществото на елементарните частици, техните свойства, да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме още слепи. В една от тези книги тогава ми попадна следният израз: „През пролетта на 1942 г.
към текста >>

С голяма жажда се нахвърлих и аз, за да изучавам този нов буден свят, свят на микрокосмоса, велик и необятен.
Малкото равенство от три букви Е = МС2 написано от ръката на един гениален човек, слезна от отвлечените математични изрази и доби реален, полезен и напълно практичен израз готов да помогне на хората. Разбира се, че веществото е кондензирана енергия, само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си, двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата тогава в света, водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички събудени хора, с интерес и жажда се нахвърляха, върху всяка книга, върху всеки труд, който третираше въпроса за атома. Съвсем пресилено, един журналист по това време беше отбелязал, че всяка книга заглавието, на която започваше с буквата „А" се разграбваше моментално. Излезна наяве, че една група хора, ярки представители на човешкият род, дълбоко са проникнали в битието и са могли до открехнат завесата към един нов свят, свят на първичните сили в природата. С голяма жажда се нахвърлих и аз, за да изучавам този нов буден свят, свят на микрокосмоса, велик и необятен. Могъществото на елементарните частици, техните свойства, да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме още слепи. В една от тези книги тогава ми попадна следният израз: „През пролетта на 1942 г. известният американски физик Енрико Ферми по произход италианец бомбардирайки атома на Уран 235 с неутрони можа да осъществи разпадането на веществото чрез верижна реакция и с това атомната енергия беше в ръцете на човешкия род". Прочитайки тези редове, то цялата случка, която преживях през пролетта на 1942 г. пред салона с Учителя намери своя отговор.
към текста >>

68. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

В него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение.
Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала. Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства, което показваше човек с много ценни качества: умен, честен, внимателен. В него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение. Имаше много голямо умение в своята професия, като кираджия. Той се приобщи към нас. като наш брат и при нашето летуване, всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си.
към текста >>

69. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух.
За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен. За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно". Освен на Витоша и Рила, Учителят е ходил с приятели и е прекарвал известно време и на Родопите и Стара планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захласт чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

70. 87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ

Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати.
Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този характер. Така през 1926г. знаменитият индийски поет РабиндранатТагор, обиколи европейските държави, където е изнасял беседи засягащи отношенията между хората. В тези беседи той е подчертавал, че спасението на човешкия род може да стане само по пътя на мира и любовта между хората. Това беше тихият глас, на доброто, великото и разумното, което искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна към диктатури, лакомия за земи, богатства и впрягане на човешкия род, чрез военни похвати за осъществяването на тези подтици. Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. Древна мъдрост казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него". На 17 ноември същата година - 1926 г., Тагор дойде и в България. Народът го посрещна с възторг и братска топлота. Той изнесе своята беседа в салона на Оперетния театър, до паметника на Левски.
към текста >>

71. 8. ЮПИТЕР

Той свети с жълтеникава светлина, което му придава по-голяма мъдрост, отколкото Венера със своята ослепително бяла светлина, което е израз на жажда за външен показ и любезност.
Другите два спътника ГАНИМЕД с диаметър от 5,600 километра и КАЛИСТО с диаметър от 5,200 километра, са по-големи от планетата Меркурий, който има диаметър 4,840 километра. При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство, с диаметър от 142 000 километра, което е около единадесет пъти по-голям от Земният. Той разбира се не е толкова голям, което нещо показва и неговата плътност от 1,34 „надул се е значи", обвил се е с дебел слой атмосфера. Тази черта на Юпитер, тази надутост, е ясно изразена в неговото влияние от гледището на Астрологията. От нас, от Земята, той се вижда малко по-голям от Венера при своя най-голям блясък, но далече й отстъпва по яркост. Той свети с жълтеникава светлина, което му придава по-голяма мъдрост, отколкото Венера със своята ослепително бяла светлина, което е израз на жажда за външен показ и любезност. Като наблюдавахме Юпитер, Учителят често се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Разбира се това е едно от неговите влияния, неблагоприятното, но то всякога ме е подтиквало към един по-дълбок размисъл, както за самата планета, така и за произхода на Слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия.
към текста >>

Астрологията приема становището, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване.
Какви спътници са те, като се има предвид, че четири от тях имат диаметър от не повече от 30 километра, два са с диаметър от по около 60 колиметра, други два имат диаметър от по 160 километра и най-после напоследък откритите още два са със съвсем малки размери. Редно е между другото да се запитаме, възможно ли е поне някакъв геологичен живот в такива дребни небесни тела, какъвто без съмнение поне ще трябва да приемем, че има в определено приетите небесни тела? Не, в тях такъв не може да има. Следователно, ние спокойно можем да приемем, че тези, извън четирите спътника на Юпитер, наречени Галилееви, не са небесни тела в истинския смисъл на думата, а са късове от разрушената между Марс и Юпитер планета, наречена от древните ФАЕТОН. Тези късове поради грамадната си притегателна сила е могъл да привлече около себе си, като спътници. Астрологията приема становището, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване. От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разтояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата.
към текста >>

Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани.
От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разтояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата. Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани. Със Сатурн, създава една излишна самонадеяност, една грандомания за ръководене, жажда за разпореждане и тогава когато това е съвсем излишно. С Уран, резки и неочаквани с нищо неоправдани промени, както в отношенията си към хората, така и към работата, която извършват. Крайно честолюбиви. С Нептун, носи една неопределеност, една несигурност, една хлъзгавост. Такъв човек едно мисли, друго говори, трето върши.
към текста >>

Със Сатурн, създава една излишна самонадеяност, една грандомания за ръководене, жажда за разпореждане и тогава когато това е съвсем излишно.
Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разтояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата. Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани. Със Сатурн, създава една излишна самонадеяност, една грандомания за ръководене, жажда за разпореждане и тогава когато това е съвсем излишно. С Уран, резки и неочаквани с нищо неоправдани промени, както в отношенията си към хората, така и към работата, която извършват. Крайно честолюбиви. С Нептун, носи една неопределеност, една несигурност, една хлъзгавост. Такъв човек едно мисли, друго говори, трето върши. Тук имаме липса На координация, между тези три изяви в човека.
към текста >>

72. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Това въздействие се изразява в един подтик на разединение, несъгласуваност, нетърпеливост, нетърпимост към околните хора, една жажда за разруха.
Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен. Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди становището на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон. Техните размери са значително завишени от облаците прах и газове, които имат около тях. Тези именно късове придават на влиянието на Уран върху човека, онова злокобно въздействие, носещо елемента на „демоничното" оставено от черното слънце, станало причина за разрушаването на планетата Фаетон. Това въздействие се изразява в един подтик на разединение, несъгласуваност, нетърпеливост, нетърпимост към околните хора, една жажда за разруха. Така например, ако Уран в хороскопа на даден човек, мъж или жена е ярко изразен и се намира в самия сектор на небесната сфера, определящ близките, тесни връзки между хората, какъвто е брака между мъжа и жената, то разкъсването на тези връзки - развода е неминуем, при сегашният стадии на човешкото развитие, още не влязло в този трети период на човешката еволюция. Да превъзмогне човека въздействието на тези демонични разединителни сили, изтичащи от тези късове е също много важно и наложително в този етап от неговото развитие. Човекът трябва да може да приема с разположение, с любов всеки човек, такъв какъвто е, независимо от неговите качества и прояви. Никакви забележки или критика, никакво недоволство от проявите на околните. Само тогава разединителните сили няма да могат да се проявят.
към текста >>

73. 14. ДРУЖБАТА

Ако обаче тази сфера е в своя примитивен стадий, ще имаме човек погълнат изцяло в жаждата за лични изгоди, само за себе си, един егоизъм не подбиращ средства за постигане на своите цели, като лъжата, измамата са на първо място.
Но всичко това само толкова. Следващата сфера,с която ние влизаме в контакт е сферата на Меркурий. Силовото поле на Меркурий е създало и оформило мозъчните центрове около и над веждите. При благоприятно облагородено развитие на тези центрове имаме човек с правилна преценка за всички практични въпроси и извличане ползата от тях. Дружбата ни с такъв човек всякога ще допринесе за едно навременно и полезно разрешение на всички трудности, пред които живота ще ни изправи. Ако обаче тази сфера е в своя примитивен стадий, ще имаме човек погълнат изцяло в жаждата за лични изгоди, само за себе си, един егоизъм не подбиращ средства за постигане на своите цели, като лъжата, измамата са на първо място. Такива едни прояви са готови да убият събуденото преди това, нежното и деликатното, чувство на дружбата и приятелството. Със следващите сфери в контакт, с които ние идваме при по продължителни контакти, които сфери се изявяват при по-специалните случаи. Сферата на Венера е следващата, тя ще ни даде човека в една по- друга светлина. При добра изява имаме човека естет, красивото и изящното намира израз както в самия него и обходата му, така и в обстановката, в която той живее, а това внася един многоценен и приятен елемент в дружбата. Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи.
към текста >>

Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи.
Ако обаче тази сфера е в своя примитивен стадий, ще имаме човек погълнат изцяло в жаждата за лични изгоди, само за себе си, един егоизъм не подбиращ средства за постигане на своите цели, като лъжата, измамата са на първо място. Такива едни прояви са готови да убият събуденото преди това, нежното и деликатното, чувство на дружбата и приятелството. Със следващите сфери в контакт, с които ние идваме при по продължителни контакти, които сфери се изявяват при по-специалните случаи. Сферата на Венера е следващата, тя ще ни даде човека в една по- друга светлина. При добра изява имаме човека естет, красивото и изящното намира израз както в самия него и обходата му, така и в обстановката, в която той живее, а това внася един многоценен и приятен елемент в дружбата. Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи. Тази сфера е създала и оформила мозъчните центрове и средната част на челото. Марсовата сфера в своята добра форма дава смелият, безстрашен енергичен човек, готов на жертва и защита на справедливостта. В лошият смисъл имаме един сприхав, избухлив човек готов да се възбуди и при най-малкия повод, като в такова състояние нагрубява, оскърбява, става безогледен, а с това и дружбата е погребана. Силовите полета на Марс са създали и оформили мозъчните центрове в долната част на мозъка около ушите. В тази част главата добива по-голяма широчина.
към текста >>

74. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Когато да се запозная с Дора Карастоянова, нали така, у мене се събуди някаква жажда така, за внимание, за любов.
Туй е, иначе да е имало някакво официално разделяне не мога да приема, нямаше такова нещо. В.К. Сега, друго. Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една стомна вода, опръска те с капки. Ти мислиш, че има вода, а тя е празна стомната. Н.Д. Този случай, да. Когато да се запозная с Дора Карастоянова, нали така, у мене се събуди някаква жажда така, за внимание, за любов. И понеже аз ходех да я посрещам в операта, тя беше там хористка. До Изгрева където имаше барака всяка вечер Николай там чака до 12 часа до 1 часа. Учителят виждаше, че аз жадувам за едно мило, топло отношение, но това беше, но тя не можеше да ми го даде. Срещна ме един път и ми каза: „Николай, ти си жаден и гледаш, че момата носи стомните с вода". Но по онуй време селянките като отидат на чешмата за вода, след като напълнят стомните пущат водата да ги облее с вода отгоре и се напръскат с вода.
към текста >>

Но една малка чертичка така, жажда у мен непременно да понатисна, да спечеля повече.
Той гледа какво си направил и пет пари не дава ще страдаш ли, няма ли да страдаш, или какво. В известно отношение, Велики разумни същества отиват при тези роботи и му казват - чакай. Така е мойто разбиране за този свят. По този случай за пръв път го споделям с теб. И мъка ми е и сега ми е мъка, че аз в някои случай понатисках малко малките производители, които горките имаха нужда да ми намалят цената, защото те нямаше къде да продадат своите стоки, а аз имах широки връзки в България и продавах стоките, и те бяха много доволни. Но една малка чертичка така, жажда у мен непременно да понатисна, да спечеля повече. Мойта жажда за печалба не беше толкоз да имам богатства, колкото затуй защото богатствата ми даваха власт. Където и да отида посрещаха ме „Господин Дойнов, тък, тък ....", всичко е готово. Тази именно черта всеки път си я спомням и ми е мъчно, че тогава не разбрах и не послушах Учителя. В.К. Значи дойде закона на Везните. Аз искам точно затова, като си пригледаш твоят хороскоп и твоите аспекти.
към текста >>

Мойта жажда за печалба не беше толкоз да имам богатства, колкото затуй защото богатствата ми даваха власт.
В известно отношение, Велики разумни същества отиват при тези роботи и му казват - чакай. Така е мойто разбиране за този свят. По този случай за пръв път го споделям с теб. И мъка ми е и сега ми е мъка, че аз в някои случай понатисках малко малките производители, които горките имаха нужда да ми намалят цената, защото те нямаше къде да продадат своите стоки, а аз имах широки връзки в България и продавах стоките, и те бяха много доволни. Но една малка чертичка така, жажда у мен непременно да понатисна, да спечеля повече. Мойта жажда за печалба не беше толкоз да имам богатства, колкото затуй защото богатствата ми даваха власт. Където и да отида посрещаха ме „Господин Дойнов, тък, тък ....", всичко е готово. Тази именно черта всеки път си я спомням и ми е мъчно, че тогава не разбрах и не послушах Учителя. В.К. Значи дойде закона на Везните. Аз искам точно затова, като си пригледаш твоят хороскоп и твоите аспекти. Ето ти това нещо ще провериш на коя година отговаря и ще провериш там в хороскопа, и ще си видиш аспектите и да подредиш твоите аспекти по години.
към текста >>

75. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Според мен това са били сегашните наши цигани, които са имали свои хора първенци и тези първенци в жаждата си да завладеят Атлантида, защото са оказвали под влияние на тази първична раса, а те са ревнували, че хората от примитивната раса са ги слушали.
Н.Д. Във физически тела, да се разберем. Така например от най-старата история има загадки, които хората не могат да си обяснят. Пирамидите, Стоухендж от Англия и много строежи, които не могат да се обяснят даже, и със сегашна техника не могат да се направят. Следователно, тези разумни същества са притежавали сили, за които ние нямаме представа. Та в Атлантида е имало и една примитивна раса. Според мен това са били сегашните наши цигани, които са имали свои хора първенци и тези първенци в жаждата си да завладеят Атлантида, защото са оказвали под влияние на тази първична раса, а те са ревнували, че хората от примитивната раса са ги слушали. И повдигат бунт срещу тези разумни велики същества. И ние знаем от легенди в Америка, че от морето дошли хора с плавателен съд, бели с бради и са ги научили на земеделие, скотовъдство и т.н. Също така и в Египет са отишли - Хермес заедно с други хора и първите фараони на Египет казват, че са били именно хора дошли от Атлантида. Значи разумните учители не са могли да проникнат в този промисъл на злото да размножат тази примитивна раса в тези размери, че тя наистина да се опълчи. Та сега два пъти грешка няма да направим.
към текста >>

76. 15. ЕЛЕКСИР

Сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи се плъзнат по зелените гънки на Витоша, полянката заприличваше на някакъв величав и вълшебен смарагд, който човек с ненаситна жажда съзерцаваше.
Други в своите прояви черпят сили от втория източник - ядрения синтез или процеса на обединяването - Божествения процес". В един разговор с Учителя, когато стана въпрос за злото, за смъртта, Той каза: „Вие какво мислите? Ангелът на смъртта е много могъщ, много силен". Друг път бяхме на полянката, на която си правехме упражненията. Беше чудно дивен кът, наситен с една възвишена аура, където човек се разтоварваше и си отдъхваше от досадните и натрапчиви ежедневни грижи и тревоги, и се чувствуваше обновен. Сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи се плъзнат по зелените гънки на Витоша, полянката заприличваше на някакъв величав и вълшебен смарагд, който човек с ненаситна жажда съзерцаваше. В тишината и чистотата, която тогава тук цареше, се създаваше една чудна мистична обстановка. Учителят често излизаше там и ние не пропущахме случая, когато сме свободни от работа да заговорим с Него по най-различни въпроси. Така и него ден Му казвам: „Вие казвате, че доброто е много, много по-могъщо от злото. Но виждате, на нашата Земя има вещества, има отрови, като например отровата на змиите, от която малка, много малка частица може да простре и да умъртви човека или животното. Така например, изследванията на учените са установили, че един грам сухо вещество от отровата на кобрата /най-отровната намерена досега змия на земята/ може да умъртви около 170 човека или стотина коня.
към текста >>

77. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда.
Имаме ли обаче един добре организиран двойник, то по него ще протекат силите на онези високоиздигнати, разумни братя, пратени там, които носят вечно новото, новите гениални идеи, каквито Бог създава всеки миг. НЕПТУН е още по-отдалечен. Планета на най-ярката светлина от всички планети, макар че с обикновено око не се вижда, поради грамадната си отдалеченост от нас. От всички планети на слънчевата система, тя не се подчинява на порядъка за дистанциите на планетите до слънцето, изразен в тъй нареченото правило на Тициос - Боде. Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организираният двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него.
към текста >>

78. 22. РАСИ

Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко.
Косата е къдрава с малък радиус на кривина, признак на лесна възбудимост. Развитието на челото около веждите е признак, че сетивата са в особено подострено състояние и интерес само към онова, което задоволява непосредствените примитивни нужди на човека. Очите са тъмни и когато са лъскави като маслини, това е интерес към задоволяване само на личните им нужди. Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота. Долу при ноздрите носа е силно развит, широк, месест - признак на ненаситност. Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние. На много места има изкривени и несъразмерно развити форми, силна симетрия на главата и на лицето. Всичко това ясно показва разрушителните пориви, минали през съзнанието на тези народи, живели някога на Атлантида - континент намиращ се между Европа и Америка, на мястото на сегашния Атлантически океан.
към текста >>

Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят.
Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост. Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота. В много случаи челюстите и брадата са добре развити - признак на енергия и правилен подход за действие. Така поставена, бялата раса е с големи възможности за прогрес. Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят. Великият градинар зорко бди. Този път победата е на наша страна". В.К. Ти разглеждаш няколко случаи с расите и тяхната историческа предопределеност. От бялата раса и нейната историческата предопределеност. Н.Д. Бялата раса има за задача да развие човешкия интелект.
към текста >>

79. 24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР

Оттам е жаждата за заблудите.
Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по-друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото слънце". В.К. Сега, тука въпрос за Юпитер, планетата на най-големите заблуди и например в човека, в неговия хороскоп, ако е застъпен как се изразява? Н.Д. Да, ще ти кажа. Ако имаме една квадратура на Слънцето с Юпитер, този човек е надут, горд и иска да представи себе си, че е нещо повече от околната среда, което нещо е една заблуда. Туй влияние на Юпитер на заблудите идва от многото спътници, които има той около себе си, които спътници не са нищо друго освен късове от разрушената планета Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер. Оттам е жаждата за заблудите. За влиянието на Юпитер, че всякога кара човека да се изтъкне, да блесне и т.н. това особено силно влияние оказва неговия спътник, защото той има четири истински спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. От тези спътници Йо има най-голяма отразителна способност от всички небесни образувания в слънчевото семейство. Този именно спътник предава на Юпитер жаждата да блесне, да се изпъкне, защото отразителната способност носи именно туй влияние, да поднесе в човешкия двойник жаждата да блесне, да се изпъкне. Спирахме се също и на онези черни трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които с най-силните телескопи, поради своята грамадна отдалеченост се виждат само като светли кръгчета.
към текста >>

Този именно спътник предава на Юпитер жаждата да блесне, да се изпъкне, защото отразителната способност носи именно туй влияние, да поднесе в човешкия двойник жаждата да блесне, да се изпъкне.
Туй влияние на Юпитер на заблудите идва от многото спътници, които има той около себе си, които спътници не са нищо друго освен късове от разрушената планета Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер. Оттам е жаждата за заблудите. За влиянието на Юпитер, че всякога кара човека да се изтъкне, да блесне и т.н. това особено силно влияние оказва неговия спътник, защото той има четири истински спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. От тези спътници Йо има най-голяма отразителна способност от всички небесни образувания в слънчевото семейство. Този именно спътник предава на Юпитер жаждата да блесне, да се изпъкне, защото отразителната способност носи именно туй влияние, да поднесе в човешкия двойник жаждата да блесне, да се изпъкне. Спирахме се също и на онези черни трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които с най-силните телескопи, поради своята грамадна отдалеченост се виждат само като светли кръгчета. Те са слънца, като нашето слънце. Небесни тела, които дават, само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето слънце, повече от сигурно е, че има планети, които да получават и използуват тези дарове, с които да се оправдае тази длъжност. Но за съжаление, човекът засега все още не е открил начин, за да ги види.
към текста >>

80. 25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО

Всъщност за моя голяма изненада попадна ми нещо от Мадъл Колинс, в Цанка, като разтребвах багажа на Цанка и ми попадна едно книжле, и с най-голяма жажда започнах да го чета, и останах безкрайно изненадан от тъпотата, бих казал от невежеството, което беше изнесено в тази работа. В.К.
Учителят го тласкал да се залови с една постоянна работа. В.К. „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере", значи за него се отнася. Понеже той превежда Бо Ин Ра. Н.Д. А, да, по онуй време имаше един особен импулс от приятелите всеки да се изтъква, че чете в оригинал чужди автори и знай повече от туй, което ние не знаем. И една сестра: „Аз, чета Мадъл Колинс", Георги Радев - Бо Ин Ра, фръцкаха се насам-нататък да се покажат, че нещо друго знаят и могат повече от туй, което ние знаем. Всъщност за моя голяма изненада попадна ми нещо от Мадъл Колинс, в Цанка, като разтребвах багажа на Цанка и ми попадна едно книжле, и с най-голяма жажда започнах да го чета, и останах безкрайно изненадан от тъпотата, бих казал от невежеството, което беше изнесено в тази работа. В.К. Интересно, че Жорж превежда Бо Ин Ра, а Учителят казваше, че е учител на Черната ложа. Ето виж тука дава потвърждение, че Учителят го е откупил от Черната ложа. Н .Д. Да, хубав човек беше Георги. Събираше ни и ни четеше от Бо Ин Ра. В.К.
към текста >>

81. 34. МЕЗОНИ

Беше горещ, летен ден, изпитвах голяма жажда.
Един ден видях една каруца дини, пред магазина на един продавач на плодове. Най- отгоре на каруцата гледам една красиво оформена диня, някак ми се усмихва. Мигнах няколко пъти, поозърнах се, с оглед на това, да не съм изпаднал в някакво особено състояние, да не е някакво разстройство на зрението, но всичко друго наоколо беше нормално, същата позната обстановка. Пак поглеждам динята, но топлата и приятна усмивка не беше изчезнала. И аз я купих. Беше горещ, летен ден, изпитвах голяма жажда. Срязах динята. Беше великолепна, прясна диня, напълно узряла. И резен по резен изядох я цялата. Като станах, почувствах се лек, подвижен, пълен със сила и живот, със светлина. Наоколо ми също се разливаше една мека, приятна светлина, изпълваше ме една тиха радост.
към текста >>

82. 35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА

Живот, в който жаждата за придобиване на знания и мъдрост могат да бъдат удовлетворени от всяка форма, от всяко явление и събитие, които тъй много изобилстват около нас.
От изненада и смущение нищо не отговорих, но в това свое пасивно състояние, можах да прочета по израза на лицето му. „Виж, разбери, щом като земята може да дава такива плодове, тя е все пак една напреднала планета". Каква привилегия е за нас хората, че можем да живеем, че ни е дадена голямата чест, да бъдем жители на този рай. Каква велика възможност и условия имаме, да изучаваме всичко, което са създали и създават на нея плеядата разумни същества, със знание и мъдрост работили милиарди години тук. Сега, когато човек стъпи на друго небесно тяло, на нашата спътница Луната и видя пред себе си там само една безжизнена, безкрайна пустиня, лесно ще оцени изключителните предимства, които земята поднася за един тъй всестранен и пълноценен живот. Живот, в който жаждата за придобиване на знания и мъдрост могат да бъдат удовлетворени от всяка форма, от всяко явление и събитие, които тъй много изобилстват около нас. Ето например, в топлите летни вечери лети малко безобидно насекомо, което с неподражаема ритмичност светва. Това са познатите на всички светулки. Кой не ги познава? Каква красота, какво величие се крие в това малко явление, което те създават. Това чудо, което те ни поднасят, може да възхити само онзи, у когото е събудена любовта му към Божествената мъдрост.
към текста >>

83. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Иван Толев

Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители.
Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права.
към текста >>

84. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?
286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна Вселената тогава, препълнен със Любов! И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по Твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората да се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце? Из „ Трепети на една душа " Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява. Животът предлага на Толев участие не само в литературата, но и в политиката на страната. Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922).
към текста >>

85. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>

Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?...
Астрализирането на земята. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 8 (1.I.1920), с. 2 ЛИЛИЯ "Разгледайте лилиите как растят... нито Соломон в всичката си слава се облече като една от тях..." Лука, 12;27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик - във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье - във блян за щастие всред мразовити дни?...
към текста >>

86. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

Гладът и жаждата ги бяха изтощили.
Сред тая хубава гора бе построен манастирът, а около него бяха построени кошарите на стадата и оборите на едрия добитък. Игуменът бай Христо ме въведе в обора, където лежаха четири чифта волове с подути крака. Из двойните копита на воловете пъкаха червеи, из копитата им изтичаше кръв. Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама. Животните изръмжаха, като ни видяха. Гладът и жаждата ги бяха изтощили. Влязохме в свинарника. Свинете вървяха по колене, а между копитата и на тях пъкаха червеи. Същата и по-страшна картина видях в кошарата, когато затваряха овцете. Хората, които работеха манастирските имоти и гледаха манастирските стада, бяха балканджии, евакуирани от Добро поле поради бойната линия. Хора неграмотни, с дебели шаячни дрехи, жените им - с груби тела, дебели крака като на ескимоси, обути в дебели вълнени чорапи, нашарени с дебели черни прежди, престилки нашарени с планински тъкани платове.
към текста >>

87. 19. ПЪРВОТО МИ ОТИВАНЕ НА МУСАЛА

Пихме всички чай, но се чувстваше, че на всеки му се иска да пие още чай, защото 10 литра вода за 26 человека на връх Мусала бе недостатъчна да ни уталожи жаждата.
Събрахме много дърва и накладохме буен огън. Братята носеха два петлитрови чайника. Дадоха заповед всеки да си върже на раницата по някое дърво, за да може сутринта на върха да си направим чай. Станахме пак рано и посрещнахме изгрева на Слънцето на върха. След молитвата накладохме огън и възварихме водата в двата чайника. Пихме всички чай, но се чувстваше, че на всеки му се иска да пие още чай, защото 10 литра вода за 26 человека на връх Мусала бе недостатъчна да ни уталожи жаждата. Аз извиках, че ще отида да донеса още вода с двата чайника от Маричините езера, които ми се виждаха близо. Че за късо време ще прибягам и да донеса вода в двата чайника. Брат Русчев, гимназиален учител в София, ми изкряска да не правя тая лудория, че езерата изглеждат на очи близо, но всъщност са много далече. Аз не обърнах внимание на виковете му. Съблякох горната си дреха, грабнах двата чайника и полетях надолу към Маричините езера.
към текста >>

88. 79. ГЛАДУВАНЕ ЗА ПОСТ

Третият ден обаче се превърна в жажда.
79. ГЛАДУВАНЕ ЗА ПОСТ Веднъж, когато учителствувах в с. Равна, ми писаха, че Учителят препоръчвал 10 дена пост. Ама не ми писаха, че трябвало да се употребява вода. И аз се отдадох на абсолютен пост, пък учех четири отделения в една стая само, понеже селото беше малко. С хората живеех добре и на първия и втория ден не чувствах глад. Третият ден обаче се превърна в жажда. Все сънувам, че съм на езерата, че съм на Дунава, на Черно море, че водата да се прекара при мене. Страшна работа е това абсолютният глад. И като дойде седмият ден, аз пресипнах вече. Нямах сили, обаче продължих да уча четири отделения. Децата забелязали и казали на родителите си: „Учителят е болен." Тогава дойдоха някои от селяните, които ме обичаха, и казаха: „Г-н Ганев, ти си софиянец, затвори училището, понеже няма друг учител, де, и иди се лекувай в София и като оздравееш, ела." А аз не им казвам, че съм се подложил на глад, че не ям.
към текста >>

Исках да ям, обаче не ми приема организмът, то е жажда.
Децата забелязали и казали на родителите си: „Учителят е болен." Тогава дойдоха някои от селяните, които ме обичаха, и казаха: „Г-н Ганев, ти си софиянец, затвори училището, понеже няма друг учител, де, и иди се лекувай в София и като оздравееш, ела." А аз не им казвам, че съм се подложил на глад, че не ям. И като минаха десет дена, пък не ми дойде на ума, че трябва клизма да се прави, да се очистят червата. То се запечатало, храната останала в мене, извержението станало сачми вече, камъни вътре в стомаха. И към дванайсетия ден там съобщиха, че при разпостването първо трябвало много вода да се пие. Тъй, ама аз сам разрешавам тия въпроси и към 12-ия ден вече пих вода, много вода. Исках да ям, обаче не ми приема организмът, то е жажда. И чак към 13-ия ден вече си сварих супа от картофи и изпих най-напред сока, че после вече полека-лека проядох. А то било друго: ще постиш, ама ще употребяваш вода. А аз не пия вода, жадувам, пък все за вода мисля. ВК: И така учителят на учениците оздравя. Учителят от село Равна оздравя.
към текста >>

89. 1929 година - продължение

Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята".
Вечерта работих до късно отчетите и сведенията. 9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне.
към текста >>

Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми.
Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото.
към текста >>

90. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа.
Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни. Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот. Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с.
към текста >>

91. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
към текста >>

92. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
IV.Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 1. Разговор с Учителя на 18.111.1923 год., София Вяра непреодолима, физическите почиствания са едно Божие благословение. И когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва и запълва всички празнини на временния и вечен живот.
към текста >>

93. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Жаждата Жаждата показва, че си нечист - пиеш, за да се очистиш.
Щом не мислиш и не работиш за Бога, ще дойде ангелът на смъртта и ще те заведе там, където не искаш. Ако не изпълните волята Божия, лошо ви очаква. Уреждането работите Доколкото ти работиш за природата - свършваш работата си добре, дотолкова и тя ще те възнагради. Природата има един план, който ще го наложи в края на краищата. Онези, които отиват нагоре, към Бога, отиват в един жив свят, а които надолу - в един мъртъв свят. Жаждата Жаждата показва, че си нечист - пиеш, за да се очистиш. Скръбен си, защото си нечист. Радостен си, защото си чист. След всяка работа трябва да се чистим. Певецът Който знае да пее, той е влязъл в един свят на прогрес, там има хармония и ритъм. Немузикалността е живот без ритъм.
към текста >>

94. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Гладът е глад, жаждата е жажда, а не нещо друго.
Най-реалното е да стане музикален. Нека всеки отделя по 5 минути сутрин, обед и вечер, за да попее. Онази песен е хубава, в която думите имат едно значение, а не две. Истината е Истина, а не лъжа. Любовта е Любов, а не нещо друго. Гладът е глад, жаждата е жажда, а не нещо друго. „Всичко, което чух, ви го казах." Отчасти е казано, отчасти ще се разбере и отчасти ще се изпълни. Но все пак всичко е хубаво и нека посрещнем новите, светли бъднини с песен. (19.1.1936 год., неделя) 159. Песента „Махар Бену" „Махар" - значи Великият Дух слиза при бедните, да им даде условия да учат, да им помогне. Големият Махар да слезне.
към текста >>

95. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Човек чувствува жажда към свежия въздух.
После се заоблачава. Обявено е военно положение в България. Казаха разни минувачи, че полицията била арестувана и други сведения са нямали, понеже не съм лично срещал никого. 20.V.1934 год., неделя Ясен ден. Понеже снощи валя дъжд и то много към Егри Дере, а малко по нас, затова утрото бе свежо, чисто небе и много приятна утрина. Човек чувствува жажда към свежия въздух. За наряд и гимнастики излязох горе. Беседа четох тук, в училищния двор, и правих слънчеви бани. Сън. Сънувам, че съм на „Изгрева". Пенка Кънева, нашата сестра, засмяната Пенка ме посрещна и дълго време водихме с нея разговори по най-разнообразни въпроси. Разхождахме се и дълго време говорихме по най-различни въпроси из учебното дело, за разбиранията и схващанията.
към текста >>

Плаках за българския народ, за България, че нейните водители, особено духовните, съзнателно пречат и нито приемат Словото, което истински основно ще възроди нашия народ, нито пък дават на народа да намери истинското учение, чистата вода и храна, за да утолят духовният си глад и жажда.
Четох снощи в. „Братство" - и тамо имаше статия на тема обнова, но нашите хора и важното - Учителят, в тая беседа разглеждат въпроса тъй съдържателно и основно и коментирайки въпросите на обновата, Учителят прави бегъл поглед върху настоящето и методите на съвремениците за изправянето на света, та мен така ми домъчня за народа, за колегите в Годеч, че се така ядат и че са така издребнели в одумничества и клевети, че ще се изядат, и схващайки основните принципи на истинската обнова, облегната на базата на любовта - братството, произлизащи от това, че човек търси Бога и Божественото в живота и щом се държи за Божественото, то другото, обновата и всички необходими средства, среди, условия - материални и духовни - сами по себе си ще се създадат. И че трябва сега да се създадат общества, които да създадат условия за идването на Божествените енергии от горе. Четейки тая хубава беседа и размишлявайки, аз дойдох до неудържим плач. Плаках много и молих Вишния да ми помогне и помага, да ме ръководи всякога в пътя на Божествената светлина. Плаках за българския народ, за България, че нейните водители, особено духовните, съзнателно пречат и нито приемат Словото, което истински основно ще възроди нашия народ, нито пък дават на народа да намери истинското учение, чистата вода и храна, за да утолят духовният си глад и жажда. През деня продавах билети за фонд „Читалище на слепите в България".
към текста >>

96. 15. Писмо

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Също като отивате при чистия извор, от който се струи като кристал бистра водица, за да утоли жаждата Ви, за да Ви умие и окъпе, не е ли това едно писмо, с което природата Ви говори и Ви съобщава нещо?
15. Писмо 21. VIII. 1933 г., понеделник Уважаеми господине, Може би ще Ви стане чудно, че Ви пиша. И защо да не Ви пиша, когато имам пълно право и пълно основание за това? Ще ми възразите: „Докажете това." - Ето: като Ви грее слънцето всеки ден и Ви дава живот и здраве, не е ли това едно писмо отдалечен мир? Също като отивате при чистия извор, от който се струи като кристал бистра водица, за да утоли жаждата Ви, за да Ви умие и окъпе, не е ли това едно писмо, с което природата Ви говори и Ви съобщава нещо? Ами като се докосвате до зрелия и сладък плод в градината, за да се потопите в ароматичните му сокове, не е ли и това едно препоръчано писмо до Вас, с което Ви съобщават нещо? Ако пък знаете да четете тези писма, ще видите, че чрез тях Ви се съобщават най-хубавите и най-радостни новини, чрез които Вие се приближавате до оная тайна врата, която се отваря само на разумните и отворени души и през която се влиза в света на Светлината, на Истината, на Мира и Свободата. Аз чувствувам, че душата Ви ожида да прочетете тези писма. Но нека се знае, че съдържанието на тези писма е обширно като вселената. Все пак, обаче, и ний, малките деца, можем отчасти да четем според силите и способностите си тези писма.
към текста >>

Ами аз не съм ли едно малко слънце, един малък извор или един плод, който без шум, доброволно ида да Ви огрея, да Ви утоля жаждата, или да Ви нахраня?
Най-сетне, плодовете ни напомнят, че човекът, който представлява едно голямо дърво на живота, може да дава своите плодове - добродетелите си, на всяка душа, която е гладна. Само тогава човек ще се приближи до портите на новия живот, като чете и разбира книгата на живота. Потоци кръв се разляха за добиване Свободата, Истината и Мира и въпреки това човекът и до днес е роб на греха, и до днес лъжата го разяжда и насилието го убива. Защо? - Защото още не се е научил да чете писмата, които природата му изпраща чрез слънцето, изворите, плодовете и чрез безброй други дарове на живота. Затова нека бъдем като слънцето, като изворите и като плодовете - да даваме безкористно на познати и непознати, на приятели и на неприятели. Ами аз не съм ли едно малко слънце, един малък извор или един плод, който без шум, доброволно ида да Ви огрея, да Ви утоля жаждата, или да Ви нахраня? Тогава с право приемете и моето писмо, мислите на което не са мои, а са взети из книгата на Великия живот, по която пишат само мъдреците. Ето някои от мислите на Мъдреца: „Мисли като Бога. Върши това, което Той иска, и ти ще реализираш копнежите на своята душа. Дръж в ума си свещената идея: да мислиш за всичко, което Бог е направил за тебе от начало на създаването досега. Не влагай надежди в дядо си, в баба си, сиреч не очаквай те да умрат, за да получиш наследството им; или другояче казано: не върви по стъпките на старата, отживяла култура!
към текста >>

97. 5. Разговор с Учителя на 23.VII.1932 г. при огъня, в 7.30 ч сутринта

Студената вода никак не утолява жаждата.
Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на студена вода страхът не ползува. Студената вода никак не утолява жаждата. А топлата вода я утолява. Може да се къпе човек в езерото или в течуща вода само когато е много горещо. И може да се къпе само този, който има будно съзнание. Но изобщо в планините, особено на тая височина, да се прави обливане и то с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват неприятни последствия. Планината във всеки момент е различна.
към текста >>

98. 13. Из беседа от Учителя на 31.VII.1932 г., 5 ч сутринта

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.
Йоана: „Крадецът не иде освен да открадне и да заколи. А аз дойдох, за да дам живот преизобилен." Този стих за размишление. „[В] начало бе Словото" Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има. Да се прочете 12 гл. Йоана. Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода.
към текста >>

Когато жадният види живота облечен, той съблича дрехата на любовта и я облича - това се нарича жажда.
Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода. Когато гладният види живота, облечен с дрехата на любовта, той я съблича и я облича. Когато жадният види живота облечен, той съблича дрехата на любовта и я облича - това се нарича жажда. Хлябът и водата, това са проявление на живота, това са реалната страна на живота, без тях животът не може да се прояви - другояче казано, не може да стане достъпен за живите същества. Живее само този, при когото е хлябът и водата. Расте и развива се само този, при когото те присъствуват. И казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира в човешките сърца." Когато Христос на кръста поиска вода и каза: „Жаден съм", Той поиска това, в което животът се проявява. Думите „жаден съм"... Защо умря Исус?
към текста >>

99. 4. Циркулярно писмо от 18.XI.1942 год.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Нека при следната среща през август идната година всички братя и сестри-учители да дойдат с жажда за работа за новата култура в света и за новото училище, в което да бъдат приложени идеите на Учителя.
Молим, изпратете адресите на такива братя и сестри-учители от вашата околия, за да ги имаме пред вид при изпращане съобщения и пр. При срещата се реши всеки учител да вземе един том беседи и да извади из него педагогическите мисли - да ги изкара в буквален препис, без коментарии. И тия извадки да бъдат предадени до август идната година. По технически причини сме заставени ние да определим беседите и лекциите от Учителя, от които ще се извличат педагогическите мисли. На вас се препоръчва за горната цел „Разумният живот". Нека при следната среща през август идната година всички братя и сестри-учители да дойдат с жажда за работа за новата култура в света и за новото училище, в което да бъдат приложени идеите на Учителя. С братски поздрав: [подписи:] М. Периклиева, Г. Тахчиев, Б. Боев
към текста >>

100. 5. Педагогическа лекция