НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Единият
закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята.
Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни. Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това ¢ помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.
Единият
закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята.
Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето. В този закон ще намерите извора на всичките блага.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Защото в света има два стремежа:
единият
нагоре, а другият надолу.
Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
Защото в света има два стремежа:
единият
нагоре, а другият надолу.
Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства.
към беседата >>
3.
Онова, което ще повдигне човека
,
ИБ
, , 30.12.1913г.,
Единият
процес обхваща външната страна – механическа; а другият – вътрешната - органическа.
Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. "Роденото от плътта е плът" – казва Христос – сегашното положение; а "роденото от Духа – дух" – то е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събирание и изваждание, и умножение и деление.
Единият
процес обхваща външната страна – механическа; а другият – вътрешната - органическа.
Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там – в събирането и изваждането. Ева направи първото събирание на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете, и Господ направи изваждането – изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.
към беседата >>
4.
Поздрав за новата 1914 г. Към всички
,
ИБ
, София, 19.1.1914г.,
Види ли
единият
у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да гледа да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи.
Когато Бог сътворил човека, дал му заповед "да расте и се умножава." Имате ли у себе си добри дарби и таланти, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът ще почне да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й връща със същата мярка, ще я обича, ще я цени и помага. Тъй трябва да постъпва мъжът.
Види ли
единият
у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да гледа да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи.
Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, се умножават. Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, че ние трябва да бъдем синове на виделината, значи, че трябва да умножаваме, да използуваме всички условия, в които сме, за наше и на близките ни добро. Както размножението на растенията и животните е възможно само при светлината, така и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон, са възможни само при виделината.
към беседата >>
5.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка;
единият
прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.
Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка;
единият
прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи.
Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката? " А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността". Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа - пакостят на себе си.
към беседата >>
Ако
единият
пада, влече и другия; ако
единият
се издига, тегли и другия.
Тогава ще станем собственици и до тогава не можем да бъдем небесни граждани. Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания. Външното ни тяло е скеля, под която се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими. Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли. В Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж.
Ако
единият
пада, влече и другия; ако
единият
се издига, тегли и другия.
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на ученика по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка. Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така те са важни и във вашия живот. Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано. Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват.
към беседата >>
6.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Например, в американската гражданска война довели двама престъпници,
единият
бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“.
Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия.
Например, в американската гражданска война довели двама престъпници,
единият
бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“.
Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите?
към беседата >>
И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат ябълки, и като ги хванат,
единият
казва: „Защо ме биете?
Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите? Човешкият инстинкт. Оня без краката? Човешкият ум.
И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат ябълки, и като ги хванат,
единият
казва: „Защо ме биете?
“, и другият казва: „Защо ме биете? “, но и двамата са виновни. Еволюция е потребна за нас; нас ни очакват по-големи блага; но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих – Добродетел, Правда, Мъдрост – са велики богатства, и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи. Но ще кажете: „Как можем да приложим това учение в света?
към беседата >>
7.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех,
единият
ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно.
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда.
Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех,
единият
ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно.
Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни.
към беседата >>
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години
единият
този орех дава хиляди ореха.
Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не!
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години
единият
този орех дава хиляди ореха.
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.
към беседата >>
Обаче за голямо учудване на бащата
единият
от тях бил сляп, а другият – глух.
По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци.
Обаче за голямо учудване на бащата
единият
от тях бил сляп, а другият – глух.
Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи.
към беседата >>
Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа –
единият
е сляп, а другият – глух?
Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух.
Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа –
единият
е сляп, а другият – глух?
Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство.
към беседата >>
8.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Човек, който се е оженил – той е
единият
талант, а жена му – другият.
Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два?
Човек, който се е оженил – той е
единият
талант, а жена му – другият.
Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото.
към беседата >>
9.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят –
единият
принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно.
След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана.
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят –
единият
принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно.
Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител.
към беседата >>
Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба –
единият
принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва.
– две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба –
единият
принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва.
А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква. Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота.
към беседата >>
10.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Обаче и двамата се заблуждават: нито
единият
е господар, нито другият е такъв, а и двамата са слуги.
Всеки иска да стане господар, всяка раса, която се издига, иска да господарува, всеки народ иска да бъде господар над всички други народи, и затова всички дохождат до сблъсквания. Ако всички хора имаха за ръководител Христовия принцип, да слугуват на човечеството, ако всеки имаше своя сфера на работа и би принесъл своята лепта на човечеството, нямаше да има никакви спорове. Сега всички се въоръжават, за да имат господство. Ние казваме: „Колко са глупави тия, които воюват! “ Но това, което става сега, то става всеки ден с нас: влезте в една къща и ще видите какво става: вземат се двама млади, оженят се, всички хора се радват – „Ето една двойка, която ще заживее в мир и съгласие“; видиш след 2–3 месеца жената разчорлена, мъжът също – бият се в къщи; жената иска да заповядва, а мъжът казва: „Аз съм господар на къщата“.
Обаче и двамата се заблуждават: нито
единият
е господар, нито другият е такъв, а и двамата са слуги.
„Ама казано е: мъжът е глава.“ Да бъдеш глава не значи да бъдеш господар; да бъдеш глава значи да бъдеш умен слуга и като по-стар от жена си, да я научиш как да слугува, и да кажете и двамата: „Ние сме слуги на нашия Господар; ние двама може да бъдем наказани, но аз ще ти кажа как трябва да се върши тази работа“. Това е в алегоричен смисъл, но то става ежедневно в света. Да оставим мъжа и жената. Някой път сме недоволни, роптаем против себе си – защо? – казваме: „Нямам воля, не мога да направя това и онова“.
към беседата >>
Влиза в една стая, в която имало и друг един пасажер; той имал навика да спи много дълбоко; през нощта хотелът се запалва; става
единият
пасажер и отива при сънливия и му вика: „Ставай, че хотелът гори“; той му отговаря: „Махай се, остави ме да спя спокойно“; „Ставай, ти казвам, че хотелът гори“, настоявал първият; другият става, взема че го изтласква навън, затваря вратата и пак ляга да спи; огънят обхваща хотела, най-после виждат го на покрива, че вика за помощ, но няма кой да му помогне.
Христос иска всинца вие да Му слугувате – онези, които искат да Му бъдат ученици, да Му слугуват в широк смисъл: да слугуват на страдащите, на хора, които са смутени, натъжени, да повдигнат техния дух. Има хора отчаяни и се питат: „Какво ще стане с нас? “ – да им покажете истинският път. Ще ви приведа един пример и с него ще заключа. Спира се един пътник в един от големите хотели на града Ню Йорк.
Влиза в една стая, в която имало и друг един пасажер; той имал навика да спи много дълбоко; през нощта хотелът се запалва; става
единият
пасажер и отива при сънливия и му вика: „Ставай, че хотелът гори“; той му отговаря: „Махай се, остави ме да спя спокойно“; „Ставай, ти казвам, че хотелът гори“, настоявал първият; другият става, взема че го изтласква навън, затваря вратата и пак ляга да спи; огънят обхваща хотела, най-после виждат го на покрива, че вика за помощ, но няма кой да му помогне.
И на вас ви казвам: този хотел, в който живеете временно, гори, и ви съветвам: спасявайте се, защото после ще се качите на покрива и ще викате за помощ, но не ще има кой да ви помогне. Когато ви казват, че хотелът гори, облечете се и излезте вън. Всичко това, което гори, ще се срути, всички тия неща, които са спъвали човешкия прогрес, ще бъдат съборени, и тогава върху развалините Господ ще съгради нещо добро. Да не мислите, че животът ще се свърши. Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега, и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще.
към беседата >>
11.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Значи
единият
да бъде в Небето, а другият в ада.
Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а другият – отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но, за да седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи?
Значи
единият
да бъде в Небето, а другият в ада.
И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате! " Не било Негова работа, кой да седне отляво и кой отдясно, защото, ако единият е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето. Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в 13-тата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка.
към беседата >>
" Не било Негова работа, кой да седне отляво и кой отдясно, защото, ако
единият
е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето.
Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но, за да седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате!
" Не било Негова работа, кой да седне отляво и кой отдясно, защото, ако
единият
е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето.
Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в 13-тата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим, какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е 13-та сфера, никой няма да иска да седне вляво.
към беседата >>
" Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето
единият
се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Истер-истемес [1] ще мисли. Следователно, трябва да се върнете; и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото, ако не заколеха Христа – телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото, нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете тялото ми, няма да влезете в небето?
" Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето
единият
се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме; та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка. Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон.
към беседата >>
12.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Сега и двамата, както
единият
, така и другият, имат нужда да изправят живота си.
Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил? “, и тя се посгуши. Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша. „Такъв митар не искам в къщата си.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как да се обличаш, как да си туриш връзката, не знаеш как да се изсекнеш“. Ужасни формалисти са тия фарисеи, когато започнат да изреждат.
Сега и двамата, както
единият
, така и другият, имат нужда да изправят живота си.
Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, иска да каже, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят.
към беседата >>
13.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Единият
закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта.
Питат какво ще стане със света. Казвам: След 12 часа или след 12 седмици, или след 12 години, всичко това ще утихне, напоените с кръв местности пак ще пресъхнат, и хората ще се попитат: „Каква беше тази работа, коя беше причината, защо туй море се разяри срещу нас? “ Морето не се е разярило, то диша и когато се напъне в дишането, неговата коруба, неговите гърди се подигат на 60 крака; само че когато морето диша и поема своя дъх, ти трябва да бъдеш 60 километра далеч – на някой висок връх. Когато издиша, можеш да отидеш на брега и да се полюбуваш, но щом видиш, че почва да поема въздух, пак бягай там – на високо място. Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света.
Единият
закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта.
Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен; казвате: „Господ не е направил света, както трябва“; всички дяволи са във вашия ум, вие сте готови да се карате с всекиго – пуснали сте си пояса и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противоположностите. Него ден жената, като види мъжа, че си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „У мъжа ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“. Не трябва да се смеете, защото утре пък жената ще си пусне пояса. То е закон. Всички едновременно не си пущат пояса.
към беседата >>
Не можем да примирим тия два закона; то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположно движение –
единият
се движи напред, а другият назад.
Всички се смеят, защото си го знаят, и по тоя начин се изреждат всички. Аз знаех кой кога е дежурен, и програмата вървеше ненарушимо. Хубаво, туй донякъде е приятно. Ако един си пусне пояса, а другият не, лесно е, но когато и двамата са дежурни и са пуснали пояса си, казано на научен език – когато и двамата имат „отлив“, тогава е лошо. Ето какво казва Апостол Павел в прочетената глава – че плътта противодейства на духа, и обратното.
Не можем да примирим тия два закона; то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположно движение –
единият
се движи напред, а другият назад.
Законът на противоположностите е закон, който разрушава, той руши хармонията, щастието; щом дойде във вас, като се връща, той задига всичката ви покъщнина. Когато попаднете дълго време в този закон на противоположностите, той може да има влияние върху вашия ум 12 минути, 12 часа, 12 години. Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди в периода на противоположностите, то ще стане непременно престъпник, най-големият вагабонтин, не може да избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока. Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди много благороден син или дъщеря, с добър и развит ум.
към беседата >>
Единият
ще каже на другия: „Махни се от тук, иди на друго място, на другия край на земята, аз ще търгувам тук“.
На Небето законът е друг, но на земята е тъй. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, всякога ще има нещастие. Защо? Защото трябва да има обмяна. Да кажем, един търговец има изработени платове за милиони левове, и съседът му има също такива платове, кому ще ги продават и двамата? Интересите им не съвпадат.
Единият
ще каже на другия: „Махни се от тук, иди на друго място, на другия край на земята, аз ще търгувам тук“.
То е, значи, законът на противоположностите. Затуй казва Христос, Който е разбирал този закон: „Да се отречем от себе си, да оставим на това място други да живеят“. Щом човек се отрича, става слуга, и като стане слуга, Господ казва: „Аз те обичам“. Ама ако каже някой: „И аз искам да бъда господар“, Бог казва: „Двама не могат да бъдат господари; единият трябва да бъде господар, а другият – слуга“. Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари.
към беседата >>
Ама ако каже някой: „И аз искам да бъда господар“, Бог казва: „Двама не могат да бъдат господари;
единият
трябва да бъде господар, а другият – слуга“.
Интересите им не съвпадат. Единият ще каже на другия: „Махни се от тук, иди на друго място, на другия край на земята, аз ще търгувам тук“. То е, значи, законът на противоположностите. Затуй казва Христос, Който е разбирал този закон: „Да се отречем от себе си, да оставим на това място други да живеят“. Щом човек се отрича, става слуга, и като стане слуга, Господ казва: „Аз те обичам“.
Ама ако каже някой: „И аз искам да бъда господар“, Бог казва: „Двама не могат да бъдат господари;
единият
трябва да бъде господар, а другият – слуга“.
Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари. А щом искат да станат господари, и настояват на това, Бог каже: „Двама господари не може да бъдат при Мене; щом настоявате на това, хайде на другия край на света! “ А кой е другият край на света? – Земята. Затуй Господ е пратил хората на земята.
към беседата >>
Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия;
единият
, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“.
“ А кой е другият край на света? – Земята. Затуй Господ е пратил хората на земята. Във всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа законът на контрастите, и затова сте нещастни; трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш не значи да изгубиш живота си, ни най-малко; ще замениш само една служба с друга.
Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия;
единият
, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“.
Кой ги управлява тук? – Законът на контрастите. А учението на Христа спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на „подобието“. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас; а искам да ви науча как да бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“.
към беседата >>
14.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Единият
направил грозд толкова изкусно, толкова приличен на природен, че заблудил птиците и те се спуснали да го кълват.
Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже: Той не Си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видим всички заблуждения. Ще ви приведа два примера от гръцката история. Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре изкуството и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор.
Единият
направил грозд толкова изкусно, толкова приличен на природен, че заблудил птиците и те се спуснали да го кълват.
Другият изваял една красива жена и метнал каменния воал толкова изкусно, че като дошъл другият художник, рекъл му: „Вдигни воала, за да видя статуята“. Значи първият художник измамил птиците, а вторият – майстора на птиците. Питам сега и вас: Кого искате да подражавате – птиците или майстора? Аз бих предпочел втория. Искате да обсебите целия свят, но как ще го обсебите без необходимото за това знание?
към беседата >>
15.
Разговор за Откровението
,
ИБ
, Бургас, 18.1.1915г.,
- Да вземем за пример двама съседи, от които
единият
отнема по някакъв начин имота на другия.
Сега културата се пренася в славянството. Българите и останалите славяни трябва да се съединят. Но на ума на поляци и сърби не трябва да се разчита, като се говори за бъдещата култура, защото техният ум е умът на парите. Те са достигнали да имат пари, сила и власт, а бъдещата култура иска нещо повече. Какво е изгубила България?
- Да вземем за пример двама съседи, от които
единият
отнема по някакъв начин имота на другия.
А ограбеният има син и другият - дъщеря. Те (младите) се влюбват и като се оженят, кой става по-богат? Сега гърци, сърби и българи Господ ще ги ожени, в съюз ще ги съедини Господ. Защо ни наказахте? - Защото бай Ганьо се дуелира - има си закон, по който го наказват.
към беседата >>
16.
Искайте сила, имайте вяра
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Единият
му крак е в Ромения, другият в Гърция.
Сегашният вятър от североизток носи нещо ново. Ще ловят антихриста - времето дойде вече - отлагане няма.
Единият
му крак е в Ромения, другият в Гърция.
Той е като голям октопод - за да се освободим, трябва да се отреже кракът му. България ще е последна на пожара. Кармичните работи, ако има да се прекарат, не може да се отминат, ако няма - пожарът ще ни заобиколи. Който може да изтърпи, той ще остане, другите ще си заминат - от там ще гледат, по-отдалеч. 1914 година носи свободата на отечеството.
към беседата >>
17.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Когато и двамата са сприхави,
единият
като каже нещо, другият трябва да го изслуша;
единият
като свири, другият трябва да слуша.
Ако мъжът е активен и пъргав, ти се радвай и не казвай: „Аз искам да бъда мъж“. Във всяко проявление трябва да има активност – ако не на физическото поле, то в умственото; ако не в ума, трябва да бъде в сърцето; но винаги човек трябва да бъде активен. Активност значи работа, произвеждане в трояко направление – физическо, умствено и духовно. Всички хора не могат да работят едновременно на едно и също място, в едно и също направление, а в различни полета. Туй различие, което е между вас, може да роди и дисхармония, и хармония – зависи от вас.
Когато и двамата са сприхави,
единият
като каже нещо, другият трябва да го изслуша;
единият
като свири, другият трябва да слуша.
Този е законът, който действа във физическия свят. Ако единият мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение. Обаче ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език; да ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене“. Не мислете, че ще бъдете освободени: на другия свят пак ще се преследвате, ако тук сте се преследвали. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота.
към беседата >>
Ако
единият
мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение.
Активност значи работа, произвеждане в трояко направление – физическо, умствено и духовно. Всички хора не могат да работят едновременно на едно и също място, в едно и също направление, а в различни полета. Туй различие, което е между вас, може да роди и дисхармония, и хармония – зависи от вас. Когато и двамата са сприхави, единият като каже нещо, другият трябва да го изслуша; единият като свири, другият трябва да слуша. Този е законът, който действа във физическия свят.
Ако
единият
мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение.
Обаче ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език; да ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене“. Не мислете, че ще бъдете освободени: на другия свят пак ще се преследвате, ако тук сте се преследвали. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите. Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости.
към беседата >>
18.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Единият
закон на Любовта стои отзад; ако го прилагаш, ще обичаш хората, но ако нямаш Божествения закон на мисълта, първият закон ще те въведе в много лоши работи.
Ръката никога не лъже, чрез пипането можете да имате най-вярно понятие за човека – като се ръкувате с него, можете да му познаете и сърцето, и характера, и разположението. Казват, че някой човек е глупав; глупав е, защото няма много възли на усещания, на впечатления по ръката (защото забелязано е, че по ръцете на глупавите, на лошите хора тия възли са малко) – защо? Защото на тях това им не трябва, онова им не трябва, а само ядене и пиене. Човекът иска култура и в тази култура Христос е внесъл основанието Аз съм Пътят и Истината, и Животът и Любов към Бога и Любов към ближния. Ако можете да приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма да има в света сила, която да може да ви се противи, няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал.
Единият
закон на Любовта стои отзад; ако го прилагаш, ще обичаш хората, но ако нямаш Божествения закон на мисълта, първият закон ще те въведе в много лоши работи.
Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича – да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори. Това не е Любов, това е незнание, това е паразитство; така правят ахтаподите, които, като уловят жертвата си, от обич изсмучат й кръвта със своите пипалца и тя отслабне, укроти се; някои мъже така укротяват жените си. Не е укротяване да вземеш силата й и да кажеш: „Жена ми сега е станала по-умна, поумняла“ – това не е поумняване; днес вие ще уморите една жена, утре друга жена ще умори вас. Христос казва: „Аз дойдох да дам Живот, а не да взема живота на другите“ – можете ли вие да дадете Живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли, а не вие да му казвате: „Аз искам да те накарам да мислиш“? Вие можете да направите вашия мъж да стане точно такъв, какъвто искате, но трябва да го турите не на наковалнята, а между тия две сили, между тия два закона, които ще го нагорещят и той ще се измени – красотата на човека зависи от това нагорещяване.
към беседата >>
19.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
И двамата са простаци:
единият
– затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере.
И двамата са глупави. Или пък представете си художник, който е нарисувал хубава картина, показва я на сляп човек и го пита: “Как ти се вижда? ” Слепият отговаря: “Имам пред себе си едно платно, което на места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде”. Художникът ще му казва: “Ти си простак, нищо не разбираш”.
И двамата са простаци:
единият
– затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере.
По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях. Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно платно с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”. Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от тези издатини и вдлъбнатини.
към беседата >>
20.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
Когато видял, че пожарът се усилва,
единият
се обърнал към другаря си и го запитал какво да правят.
Ако човек бъде поставен на върха, той ще каже, че вътрешният свят е по-малък, а всъщност не е така. Който се е решил философски да изучава религиозните въпроси, трябва да е много спокоен. По времето на един от турските султани се навъдили много дембели*. Един ден той пожелал да разбере кой от всички е най-голям дембел и заповядал да запалят зданието, в което били те. Уплашени от пожара, всички дембели се разбягали, а само двама останали вътре.
Когато видял, че пожарът се усилва,
единият
се обърнал към другаря си и го запитал какво да правят.
Оня му отговорил: “Как не те мързи да говориш?...” Когато на човек е определено да умре, той ще умре където и да е. Например, един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх.
към беседата >>
21.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Единият
от тях казал, че ще отиде на нивата, но не отишъл; другият казал, че няма да отиде, но се разкаял и отишъл.
” Не съжалявайте, той сега е станал по-здрав. Друг пък боледува и след това се поправя; това значи, че той се е родил. Тези неща не трябва да ви смущават, те не са съществени. За всяко нещо си кажете: “Изпратен съм с такава и такава мисия” и веднага ще почувствувате радост. Сега, аз ще свържа този стих от посланието на Яков с онази притча на Христа, където един баща отишъл при двамата си синове.
Единият
от тях казал, че ще отиде на нивата, но не отишъл; другият казал, че няма да отиде, но се разкаял и отишъл.
Има хора, които ходят на църква, но не вършат Божията воля, а има такива, които казват, че не искат да служат на Бога, а всъщност Му служат. Последните са истинските християни. Затова Христос казва: “Последният в света ще бъде пръв на Небето”. Новото учение идва не заради църквата, а за големите грешници, за светските хора. Нека не се лъжат онези, които са в църква, че ние сме чада Авраамови.
към беседата >>
Единият
ключ е у Петър, а другият е у Христа.
” Аз обичам да разглеждам шапките на жените, дрехите на мъжете, защото всичко това е една култура. Христовото учение e учението, което е вложено у вас. Отворете библиотеките си и ще намерите вашите книги. Ако искате да влезете във висшето положение на Живота, ще трябва да намерите Свети Петър – той ще ви даде ключовете, той ще ви даде Христовата книга. Ако искате да слезете в нисшите светове, трябва да слезете долу и в ада ще намерите Христа.
Единият
ключ е у Петър, а другият е у Христа.
Има две Евангелия; когато прочетете и двете, ще ги разберете и ще видите каква е Мъдростта, която слиза надолу. Защо Мъдростта не стои горе? Има причини. Тя слиза заради нас, тя е майка и баща, тя е храна и слиза заради нас. Само когато придобиете тази Мъдрост, вие ще намерите вашия Баща, ще видите какъв е Бог.
към беседата >>
22.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Двамата слуги излезли умни, а
единият
- глупав.
(втори вариант)
Няма какво да се спори, опитът ще покаже. Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча.
Двамата слуги излезли умни, а
единият
- глупав.
Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а единият заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял. Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато обичаме да лъжем, мислим, че и всички хора са такива. Всяко нещо в света е отражение на нашия вътрешен мир. Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат. То не е един въпрос индивидуален, само заради нас.
към втори вариант >>
Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а
единият
заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял.
(втори вариант)
Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. Двамата слуги излезли умни, а единият - глупав.
Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а
единият
заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял.
Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато обичаме да лъжем, мислим, че и всички хора са такива. Всяко нещо в света е отражение на нашия вътрешен мир. Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат. То не е един въпрос индивидуален, само заради нас. Христос като дойде, няма да отлъчи един народ от друг.
към втори вариант >>
23.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Защо
единият
да не отстъпи момата на другия и отдалеч да й се радва?
Човек трябва да се освободи от ненужните желания, от постоянните роптания, че това или онова няма. Само тогава Бог ще го научи на това, което му е нужно. Човек трябва да се освободи от тялото на желанията. Ако два момъка обичат една мома, как ще разрешат въпроса? Днес го разрешават чрез убийство.
Защо
единият
да не отстъпи момата на другия и отдалеч да й се радва?
Някоя жена не обича мъжа си, и обиква друг мъж. Или мъжът не обича жена си, обиква друга жена. Оня, който се счита изоставен, намира, че това е грешно, неправилно. Добре е, наистина, и двамата да се обичат, но любовта не се подчинява на човешки закони. Добре е жената да обича мъжа си, но как ще го обича, ако той я бие всеки ден?
към беседата >>
Единият
убива другия, за да я вземе.
(втори вариант)
Ние не трябва да се лъжем един друг, че това нямаме, че онова нямаме. Трябва да се освободим от тези ненужни желания, които са празни, и само тогава Бог ще ни научи. Ще трябва да се освободим от това тяло на желание. Например два момъка обичат една мома. Как разрешават въпроса?
Единият
убива другия, за да я вземе.
Няма защо да се убиват, нека й се радва единият. Например някоя жена не обича мъжа си, а другиго обича. Или мъж не обича жена си, а обича друга някоя. За любовта няма закон. Жената казва: „Не си позволявай да обичаш друга!
към втори вариант >>
Няма защо да се убиват, нека й се радва
единият
.
(втори вариант)
Трябва да се освободим от тези ненужни желания, които са празни, и само тогава Бог ще ни научи. Ще трябва да се освободим от това тяло на желание. Например два момъка обичат една мома. Как разрешават въпроса? Единият убива другия, за да я вземе.
Няма защо да се убиват, нека й се радва
единият
.
Например някоя жена не обича мъжа си, а другиго обича. Или мъж не обича жена си, а обича друга някоя. За любовта няма закон. Жената казва: „Не си позволявай да обичаш друга! " Така казва и мъжът.
към втори вариант >>
24.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
И тъй, понеже
единият
принцип разрушава, а другият гради, вие не може едновременно да разрушавате и да градите.
Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад. Всички тези неща са излезли от първия принцип. А в Любовта имате едно проявление на абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. „Този Бог, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам“, казва Павел. Само Той държи в себе си тези два велики принципа, чрез които се проявява.
И тъй, понеже
единият
принцип разрушава, а другият гради, вие не може едновременно да разрушавате и да градите.
Като мразите – разрушавате, а като любите – градите, създавате. Някои подразбират, че първият принип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. „Обичам те, обичам те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане.
към беседата >>
Единият
казва: „Аз съм забит 20 сантиметра, знаеш ли колко товар закачват на мене?
Тази сила е в ръката, а не в дръжката. Ръката пък казва: „Силата е в мозъка, а не в самата ръка“. Ако мозъкът не даде заповед да се дигне ръката, какво ще стане с нея? Така е и с хората. Двама приятели, два гвоздея се събират и се разговарят.
Единият
казва: „Аз съм забит 20 сантиметра, знаеш ли колко товар закачват на мене?
Никой не може да ме изтръгне, най-голяма работа върша аз“. Това са разсъждения на гвоздеи. Влиза някой християнин в църква и казва: „За Господа аз направих еди-какво си, обърнах едного към Господа“. Обърнал си го! Ти си като крадец, когато вземе кесията на някого и я отвори; бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставаш онзи човек да си оплаква дните и живота.
към беседата >>
25.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Двама души, от които
единият
има сърце и душа, а другият – не ги е проявил още, не могат да се разберат.
(втори вариант)
Христос казва: „Никой не познава Отца, тъкмо Синът”. Значи, който няма любов, не познава Отца; който има любов, той може да Го познае. Казано е; „Бог е Любов”. Следователно, само любовта познава себе си. Ти можеш да познаеш един предмет, ако имаш неговите качества; ти можеш да познаеш приятеля си, който е знаменит философ само ако имаш философски ум, да разбираш неговите идеи.
Двама души, от които
единият
има сърце и душа, а другият – не ги е проявил още, не могат да се разберат.
– Защо? – Защото нямат еднакви качества. Някоя жена се оплаква, че мъжът й не я разбира. – Той още Бога не е познал, а тя иска нея да познае. Докато не познае Бога, човек не може да познае никого.
към втори вариант >>
26.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Единиятъ
, който създава, е бащата, а другиятъ, който отглежда, е майката.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ сѫ започнали много добрѣ. Свържете се съ Господа и ще успѣете. Не говоря за Този Господь, Който е създалъ свѣта, а за Този, Който сега работи. Каква е разликата между първия и втория Господь? Такава, каквато е разликата между бащата и майката.
Единиятъ
, който създава, е бащата, а другиятъ, който отглежда, е майката.
Божествената майка, това е Любовьта. Като говоря за Любовьта, разбирамъ тази велика Божествена майка, на която дължимъ всичко и на която отдаваме всичкото почитание и уважение. Хора, които почитатъ тази майка, азъ ги наричамъ праведни, благородни, светии. Човѣкъ, който не люби, той е нищоженъ и такъвъ не го зачитамъ даже и колкото една въшка. Казвате: „Не ме обичатъ.“ Защо не те обичатъ?
към втори вариант >>
27.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Мъжът е
единият
полюс на виделината, жената – другият.
Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества. Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент. Съвременните физици казват за светлината: „Ако се срещнат светлини от два противоположни полюса с различни дължини и вибрации, те се неутрализират и тогава се образува тъмнина“. Същото е и с виделината.
Мъжът е
единият
полюс на виделината, жената – другият.
Събират се, за да образуват една Божествена хармония. Те ще образуват такава хармония, ако дължините на техните вибрации са еднакви. Тогава се създава у нас чувството любов; тогава ние усещаме разширение на ума, на сърцето. Но непременно двамата трябва да произвеждат виделина. Като казва: „Вие сте виделината“, Христос подразбира всички други.
към беседата >>
28.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Единият
от тях казал: Ела при мене за известно време.
Най-после той решил да се върне във Франция, там да прекара до края на живота си. Той имал двама братовчеди, при които мислил да живее, защото нямал намерение да се жени. За да разбере, при кого от тях да остане, той намислил начин да ги изпита, да види, кой от двамата е по-добър и безкористен. Той извикал двамата си братовчеди и казал: Бях богат, спечелих много пари в Африка, но всичко изгубих и се връщам в Париж, да умра в родния си град. Кой от двамата ще ме вземе при себе си?
Единият
от тях казал: Ела при мене за известно време.
Обаче, още на първата седмица той му казал: Търси си друго място, не можеш да останеш при мене за повече време. Той отишъл при втория си братовчед, който му казал: Братко, остани при мене, колкото време искаш. Моят дом е и твой; разполагай с всичко, като със свое. Като минали няколко месеца, той решил да открие истинското си положение и казал на братовчеда си: Аз исках да ви изпитам, да разбера, кой от двамата е истински човек, за да остана при него да живея. Ти прояви безкористие и любов към мен.
към беседата >>
29.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Единиятъ
изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ.
(втори вариант)
Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово зърно, а не житно? Синаповото сѣме има свойството да прави пришки и ако го турите на рѫката си, то извлича всички врѣдни, лоши сокове. Отъ житното зърно нѣма този ефектъ. Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви. Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето изкуство.
Единиятъ
изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ.
Другиятъ изрисувалъ Венера и отгорѣ нарисувалъ едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първиятъ художникъ се излъгалъ и се опиталъ да дигне булото. Единиятъ излъгалъ птицата, а другиятъ – човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора обичаме да лъжемъ [не] само птицитѣ. Ние често залъгваме своя стомахъ.
към втори вариант >>
Единиятъ
излъгалъ птицата, а другиятъ – човѣка.
(втори вариант)
Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви. Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето изкуство. Единиятъ изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ. Другиятъ изрисувалъ Венера и отгорѣ нарисувалъ едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първиятъ художникъ се излъгалъ и се опиталъ да дигне булото.
Единиятъ
излъгалъ птицата, а другиятъ – човѣка.
Ние, съврѣменнитѣ хора обичаме да лъжемъ [не] само птицитѣ. Ние често залъгваме своя стомахъ. На този стомахъ му кажи така: „Не бой се, ти ще имашъ храна достатьчно, имай вѣра, азъ ще ти приготвя храна.“ Вие, като се трѣвожите, стомашнитѣ клѣтки започватъ да се безпокоятъ. Тѣ сѫ около десеть милиона работници, започватъ да се смущаватъ и стомахътъ се разваля. Тѣ не трѣбва да знаятъ, че нѣма хлѣбъ, нѣма едно-друго.
към втори вариант >>
30.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Много рядко ще срещнете такива, които са готови да си услужват с любов и търпение, ако
единият
от тях заболее и се задържи в леглото няколко години.
— Останах само труп, отрязаха и двете ми ръце. — Сега те приемам с още по-голяма любов. Колко мъже и жени ще си останат верни при това положение? Колко хора могат да издържат на това изпитание? Колко жени и мъже биха издържали този изпит?
Много рядко ще срещнете такива, които са готови да си услужват с любов и търпение, ако
единият
от тях заболее и се задържи в леглото няколко години.
Една българка гледала болния си мъж цели 20 години и всякога казвала: Един момент даже не ми е дотегнало да му услужвам. – Защо? – Обичам го. Тази българка, както и американката, носели Божественото в себе си – любовта. Не може човек да влезе в Царството Божие, ако сърцето му не е изпълнено с любов.
към беседата >>
31.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Въ свѣта дѣйствуватъ два закона:
единиятъ
е на антипатията, а другиятъ – на симпатията.
(втори вариант)
Прѣди нѣколко дни бѣхъ съ приятели въ Борисовата градина. Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и азъ рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ. Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие? – Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва да научимъ. Какъ може да се приложи това учение въ свѣта?
Въ свѣта дѣйствуватъ два закона:
единиятъ
е на антипатията, а другиятъ – на симпатията.
Симпатията е законъ на хармонията, а антипатията – законъ на дисхармонията. Когато два индивида иматъ противоположни стремежи, у тѣхъ се явява антипатията. Когато се обичатъ, тѣ взаимно си помагатъ и всичко, което иматъ, го дѣлятъ братски, нѣма на единия повече или по-малко. Въ закона на антипатията ние отблъскваме отъ себе си тѣзи прѣдмети, които ни прѣдизвикватъ болезнено състояние, прѣдизвикватъ ни болка. Всѣки прѣдметъ, който прѣдизвиква у насъ приятность, чувствуваме къмъ него симпатия.
към втори вариант >>
32.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Христос говори за два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините." И
единият
, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни.
Христос говори за два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините." И
единият
, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни.
Значи, едно и също действие, или една и съща причина произвежда два различни резултата. Двама души сеят на нивите си едно и също нещо, но резултатите на сеитбата им са различни. Какво се разбира под думите „добро и зло съкровище"? За да придобие добро съкровище, човек трябва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богат и да вади от своето съкровище добрините.
към беседата >>
И
единиятъ
, и другиятъ изваждатъ, но резултатитѣ въ това изваждане сѫ различни.
(втори вариант)
Ще взема думата изваждане и днешната бесѣда може да се нарече бесѣда на изваждането. За да може човѣкъ да изважда, трѣбва да има отъ какво. Христосъ казва, че два начина има за изваждане: добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището добринитѣ, а злиятъ човѣкъ – злинитѣ.
И
единиятъ
, и другиятъ изваждатъ, но резултатитѣ въ това изваждане сѫ различни.
Една и сѫща причина може да произведе два различни резултата. Едно и сѫщо дѣйствие на изваждане произвежда два различни резултата. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата. Може двама души да сѣятъ на нивата, но резултатитѣ сѫ различни. Какво е разбиралъ Христосъ подъ тѣзи думи?
към втори вариант >>
33.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Нека двама мъже направят следния опит:
единият
да напише закони и правила, по които да се ръководи жена му, а другият да я остави свободна, да живее по свое вътрешно, дълбоко разбиране.
И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Под думата "мъж” разбирам още Божествения ум, а под „жена" – Божественото сърце. Умът представя човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето – движение. Умът представя волевите процеси, а сърцето – рефлексните. Ако мъжът иска да живее добре с жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятелен човек, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания.
Нека двама мъже направят следния опит:
единият
да напише закони и правила, по които да се ръководи жена му, а другият да я остави свободна, да живее по свое вътрешно, дълбоко разбиране.
Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето разумно сърце, всякога резултатите са добри. Ако мъжът е недоволен от жена си, че не върви по неговите лични изисквания, той е на крив път. Това не е Христовото учение. Христос е проповядвал любов и свобода. Там, дето любовта отсъствува, съществува насилие и безлюбие.
към беседата >>
Нека двама мѫже да направятъ опитъ:
единиятъ
нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна.
(втори вариант)
Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна.
Нека двама мѫже да направятъ опитъ:
единиятъ
нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна.
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира.
към втори вариант >>
34.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Единият
от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят.
Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека. Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората.
Единият
от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят.
В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне.
към беседата >>
Единият
от тях бил евангелист, а двамата – православни.
– Четвъртината? – Мога. Плати, колкото можеш и бъди свободен. В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели. Трима братя се сдружили, да работят заедно.
Единият
от тях бил евангелист, а двамата – православни.
Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя.
към беседата >>
Единиятъ
билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни.
(втори вариант)
– Не. – Четвъртъ ще можешъ ли? – Да. – Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума.
Единиятъ
билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни.
Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ. Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия. И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
35.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Единият
ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин.
Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре.
Единият
ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин.
Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената.
към беседата >>
Единият
от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил.
– Мозъчните им центрове не са еднакво развити. Кой човек наричаме пощурял? – Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла.
Единият
от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил.
Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение?
към беседата >>
Единиятъ
ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ.
(втори вариант)
Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре.
Единиятъ
ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ.
Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената.
към втори вариант >>
Единиятъ
отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ.
(втори вариант)
— Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити. Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ? — Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла.
Единиятъ
отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ.
Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение?
към втори вариант >>
36.
Писмо
,
ИБ
, Варна, 14.8.1917г.,
И аз, вашият брат, ви казвам, пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в любовта Му и ще чуете гласа Му и всички от голям до малък ще Го познаете, че е Той
Единият
и неизменният във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля.
"Мир казва Хрисос, на Моите ученици по целия свят, мир на всички, които прилагат Моето учение". Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните. "Мир - казва Господ - на Моите чада, тяхно е Царството отсега. "Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на всички". Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща на всички страдующи.
И аз, вашият брат, ви казвам, пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в любовта Му и ще чуете гласа Му и всички от голям до малък ще Го познаете, че е Той
Единият
и неизменният във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля.
Ваш верен
към беседата >>
37.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
И
единият
, и другият трябва да обичат!
Необятна е Вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат. Пред човека се открива велико бъдеще, с велики възможности. Трябва ли тогава жената да се пита какво да прави с мъжа си и със своя син? Трябва ли мъжът да се пита какво да прави с жена си и със своята дъщеря?
И
единият
, и другият трябва да обичат!
Плодовете на Духа са Любов, радост и мир. Люби, радвай се и носи мир. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена без мъж; каже ли мъжът, че не може да обича, той е мъж без жена. Каже ли някой, че не може да люби, той е мъж или жена разведена; той е паразит, с който лесно се справят – турят го на пръста си, чукват го и го хвърлят вън. В което общество и да влезе, темел няма да хване; на което дърво и да се качи, плод няма да намери.
към беседата >>
И
единиятъ
, и другиятъ трѣбва да обичатъ!
(втори вариант)
Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря?
И
единиятъ
, и другиятъ трѣбва да обичатъ!
Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри.
към втори вариант >>
38.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Майката на Заведеевите синове искаше нещо важно от Христа, а именно:
единият
от синовете й да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
Искането е подтик, движение в Живота, в една или в друга посока, предизвикано от човешките желания. Дето е Животът, там има и движение. Движението може да бъде или в хармония, или в дисхармония с Божиите закони. Същото може да се каже и за човешките мисли и желания. И т се дължат на някаква причина, външна или вътрешна.
Майката на Заведеевите синове искаше нещо важно от Христа, а именно:
единият
от синовете й да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
Христос има само една дясна и една лява страна, Ако Заведеевите синове заемат двете страни, где ще седнат другите хора? И до днес още хората спорят все за това кой да заеме десницата и кой левицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия закон, че не е възможно двамата й синове да седнат отдясно и отляво на Христа, както не е възможно две жени да се оженят за един мъж, или двама мъже – за една жена. Следователно когато Бог отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженим две жени за един мъж, или двама мъже за една жена. С други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Бог да го задоволи.
към беседата >>
Не може и двамата ни синове да седнат,
единият
отляво, а другият отдясно на Христа.
Христос има само една дясна и една лява страна, Ако Заведеевите синове заемат двете страни, где ще седнат другите хора? И до днес още хората спорят все за това кой да заеме десницата и кой левицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия закон, че не е възможно двамата й синове да седнат отдясно и отляво на Христа, както не е възможно две жени да се оженят за един мъж, или двама мъже – за една жена. Следователно когато Бог отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженим две жени за един мъж, или двама мъже за една жена. С други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Бог да го задоволи.
Не може и двамата ни синове да седнат,
единият
отляво, а другият отдясно на Христа.
Христос й отговорил: „Не знаете какво искате”. А човек трябва да знае какво иска. Сега ние не говорим за децата, но за онези, които вървят в пътя на посвещението. Те, именно, трябва да знаят какво искат. Много неща желаят децата, но майките им дават само това, което им е нужно.
към беседата >>
Когато Христос отговаря, че Заведеевите синове не могат да седнат,
единият
от лявата Му страна, а другият – от дясната, Той искаше да покаже на човечеството, че всеки трябва да желае само това, което му е определено.
Например, континентите са разпределени между различни раси: Африка се населява от черната раса, Азия – от жълтата, Америка – от червената, Европа – от бялата, Австралия – от кафявата. Като изучавате животните – риби, птици и млекопитаещи, виждате, че всяко от тях си има съответна форма. При това, всяко животно заема определено място. Който не разбира Божия закон, чуди се защо една малка бубулечица трябва да живее. По отношение на човека, бубулечицата е малко, дребно същество, но и човек, по отношение на Висшите същества, е също така малко същество, подобно на бубулечицата.
Когато Христос отговаря, че Заведеевите синове не могат да седнат,
единият
от лявата Му страна, а другият – от дясната, Той искаше да покаже на човечеството, че всеки трябва да желае само това, което му е определено.
Същевременно, Христос разглежда лявата и дясната страна на човека като два велики принципа: лявата страна представлява Божията Любов, а дясната – Божията Мъдрост. Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място?
към беседата >>
Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света:
единият
– в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта.
При това, всяко животно заема определено място. Който не разбира Божия закон, чуди се защо една малка бубулечица трябва да живее. По отношение на човека, бубулечицата е малко, дребно същество, но и човек, по отношение на Висшите същества, е също така малко същество, подобно на бубулечицата. Когато Христос отговаря, че Заведеевите синове не могат да седнат, единият от лявата Му страна, а другият – от дясната, Той искаше да покаже на човечеството, че всеки трябва да желае само това, което му е определено. Същевременно, Христос разглежда лявата и дясната страна на човека като два велики принципа: лявата страна представлява Божията Любов, а дясната – Божията Мъдрост.
Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света:
единият
– в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта.
Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност. На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност.
към беседата >>
Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно:
единиятъ
отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ— отлѣво.
(втори вариант)
Искането е потикъ, движение въ живота, въ една или въ друга посока, предизвикано отъ човѣшкитѣ желания. Дето е животътъ, тамъ има и движение. Движението може да бѫде или въ хармония, или въ дисхармония съ Божиитѣ закони. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и желания. И тѣ се дължатъ на нѣкаква причина, външна или вѫтрешна.
Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно:
единиятъ
отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ— отлѣво.
Христосъ има само една дѣсна и една лѣва страна. Ако Заведеевитѣ синове заематъ дветѣ страни, где ще седнатъ другитѣ хора? И доднесъ още хората спорятъ все за това, кой да заеме дѣсницата и кой лѣвицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия законъ, че не е възможно двамата ѝ синове да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа, както не е възможно две жени да се оженятъ за единъ мѫжъ, или двама мѫже — за една жена. Следователно, когато Богъ отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженимъ две жени за единъ мѫжъ, или двама мѫже за една жена.
към втори вариант >>
Не може и двамата ни синове да седнатъ,
единиятъ
отлѣво, а другиятъ отдѣсно на Христа.
(втори вариант)
Ако Заведеевитѣ синове заематъ дветѣ страни, где ще седнатъ другитѣ хора? И доднесъ още хората спорятъ все за това, кой да заеме дѣсницата и кой лѣвицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия законъ, че не е възможно двамата ѝ синове да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа, както не е възможно две жени да се оженятъ за единъ мѫжъ, или двама мѫже — за една жена. Следователно, когато Богъ отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженимъ две жени за единъ мѫжъ, или двама мѫже за една жена. Съ други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Богъ да го задоволи.
Не може и двамата ни синове да седнатъ,
единиятъ
отлѣво, а другиятъ отдѣсно на Христа.
Христосъ ѝ отговорилъ: „Не знаете, какво искате.” А човѣкъ трѣбва да знае, какво иска. Сега ние не говоримъ за децата, но за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на посвещението. Тѣ, именно, трѣбва да знаятъ, какво искатъ. Много нѣща желаятъ децата, но майкитѣ имъ даватъ само това, което имъ е нуждно. Всички нѣща въ свѣта сѫ разумно разпредѣлени.
към втори вариант >>
Когато Христосъ отговаря, че Заведеевитѣ синове не могатъ да седнатъ,
единиятъ
отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отъ дѣсната, Той искаше да покаже на човѣчеството, че всѣки трѣбва да желае само това, което му е опредѣлено.
(втори вариант)
Напримѣръ, континентитѣ сѫ разпредѣлени между различни раси: Африка се населява отъ черната раса, Азия — отъ жълтата, Америка — отъ червената, Европа — отъ бѣлата, Австралия — отъ кафявата. Като изучавате животнитѣ — риби, птици и млѣкопитаещи, виждате, че всѣко отъ тѣхъ си има съответна форма. При това, всѣко животно заема опредѣлено мѣсто. Който не разбира Божия законъ, чуди се, защо една малка бубулечица трѣбва да живѣе. По отношение на човѣка, бубулечицата е малко, дребно сѫщество, но и човѣкъ, по отношение на висшитѣ сѫщества, е сѫщо така малко сѫщество, подобно на бубулечицата.
Когато Христосъ отговаря, че Заведеевитѣ синове не могатъ да седнатъ,
единиятъ
отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отъ дѣсната, Той искаше да покаже на човѣчеството, че всѣки трѣбва да желае само това, което му е опредѣлено.
Сѫщевременно, Христосъ разглежда лѣвата и дѣсната страна на човѣка като два велики принципа: лѣвата страна представя Божията Любовь, а дѣсната — Божията Мѫдрость. Всѣки човѣкъ има по двама синове, които иска да постави въ два специфични свѣта: единиятъ — въ свѣта на любовьта, а другиятъ — въ свѣта на мѫдростьта. Това е невъзможно. Защо? — Защото въ тѣзи свѣтове не сѫществува никакво лицеприятие. Кой обикновенъ човѣкъ е достоенъ да заеме едното или другото мѣсто?
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ има по двама синове, които иска да постави въ два специфични свѣта:
единиятъ
— въ свѣта на любовьта, а другиятъ — въ свѣта на мѫдростьта.
(втори вариант)
При това, всѣко животно заема опредѣлено мѣсто. Който не разбира Божия законъ, чуди се, защо една малка бубулечица трѣбва да живѣе. По отношение на човѣка, бубулечицата е малко, дребно сѫщество, но и човѣкъ, по отношение на висшитѣ сѫщества, е сѫщо така малко сѫщество, подобно на бубулечицата. Когато Христосъ отговаря, че Заведеевитѣ синове не могатъ да седнатъ, единиятъ отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отъ дѣсната, Той искаше да покаже на човѣчеството, че всѣки трѣбва да желае само това, което му е опредѣлено. Сѫщевременно, Христосъ разглежда лѣвата и дѣсната страна на човѣка като два велики принципа: лѣвата страна представя Божията Любовь, а дѣсната — Божията Мѫдрость.
Всѣки човѣкъ има по двама синове, които иска да постави въ два специфични свѣта:
единиятъ
— въ свѣта на любовьта, а другиятъ — въ свѣта на мѫдростьта.
Това е невъзможно. Защо? — Защото въ тѣзи свѣтове не сѫществува никакво лицеприятие. Кой обикновенъ човѣкъ е достоенъ да заеме едното или другото мѣсто? Подъ думата „достоенъ”, Христосъ разбира онзи човѣкъ, който е въ състояние да възприеме нѣщата въ тѣхната сѫщность. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да схване нѣщата така, както сѫ въ действителность.
към втори вариант >>
39.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Всяка жена има двама мъже:
единият
е стар, а другият – нов.
Като говоря за черквата, за храма, имам предвид онова възвишено състояние на човешката душа, когато човек е готов да прояви Доброто, милосърдието и Любовта. Като изучавам човешките мисли, виждам старите дрехи, с които ги обличат, и зная, че тези мисли няма да им помогнат. Жената седи и мисли за мъжа си, че е нервен, гневен, лош. И мъжът мисли същото за жена си. И на двамата казвам: престанете да се оплаквате един от друг, но си задайте въпроса, от коя жена и от кой мъж сте недоволни – от стария, или от новия.
Всяка жена има двама мъже:
единият
е стар, а другият – нов.
Всеки мъж има две жени: стара и нова. От кого се оплаквате: от стария мъж и старата жена, или от новия мъж и новата жена? Думата жена произлиза от думата зео – живот. Лошата жена произлиза от лошия, от стария, покварен живот. Когато умът се съедини с Живота, ражда се мъжът.
към беседата >>
Всѣка жена има двама мѫже:
единиятъ
е старъ, а другиятъ — новъ.
(втори вариант)
Като говоря за черквата, за храма, имамъ предъ видъ онова възвишено състояние на човѣшката душа, когато човѣкъ е готовъ да прояви доброто, милосърдието и любовьта. Като изучавамъ човѣшкитѣ мисли, виждамъ старитѣ дрехи, съ които ги обличатъ, и зная, че тѣзи мисли нѣма да имъ помогнатъ. Жената седи и мисли за мѫжа си, че е нервенъ, гнѣвенъ, лошъ. И мѫжътъ мисли сѫщото за жена си. И на двамата казвамъ: Престанете да се оплаквате единъ отъ другъ, но си задайте въпроса, отъ коя жена и отъ кой мѫжъ сте недоволни — отъ стария, или отъ новия.
Всѣка жена има двама мѫже:
единиятъ
е старъ, а другиятъ — новъ.
Всѣки мѫжъ има две жени: стара и нова. Отъ кого се оплаквате: отъ стария мѫжъ и старата жена, или отъ новия мѫжъ и новата жена? Думата „жена” произлиза отъ думата „зео” — животъ. Лошата жена произлиза отъ лошия, отъ стария, покваренъ животъ. Когато умътъ се съедини съ живота, ражда се мѫжътъ.
към втори вариант >>
40.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Ако между двама души,
единият
си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта.
При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои. Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система. "Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него. Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта.
Ако между двама души,
единият
си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта.
Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.
към беседата >>
Ако между двама души,
единиятъ
си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система. „Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него. Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му. Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта.
Ако между двама души,
единиятъ
си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта.
Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога.
към втори вариант >>
41.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
В едно село двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата,
единият
от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости.
Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
В едно село двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата,
единият
от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости.
Като наближили къщата му, той взел едно дърво и набил другаря си. – Защо ме биеш? – запитал го той. – Бия те, защото идеш у дома да видиш жена ми. На никой мъж не позволявам да посещава моя дом.
към беседата >>
Въ едно село двама другари пили заедно и, на излизане отъ кръчмата,
единиятъ
отъ тѣхъ поканилъ другаря си у дома си, да го нагости.
(втори вариант)
Правете това наблюдение и върху кваса на своитѣ близки. Вижте, какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането въ единъ домъ се чувствувате добре разположени, квасътъ на този домъ е добъръ; ако изпитвате неразположение, стѣгане въ сърдцето, квасътъ на този домъ не е прѣсенъ — има нѣщо нечисто въ него. Това не значи, че мѫжътъ или жената въ този домъ сѫ лоши, но квасътъ имъ е лошъ. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявятъ лошитѣ качества на тѣхния квасъ.
Въ едно село двама другари пили заедно и, на излизане отъ кръчмата,
единиятъ
отъ тѣхъ поканилъ другаря си у дома си, да го нагости.
Като наближили кѫщата му, той взелъ едно дърво и набилъ другаря си. — Защо ме биешъ? — запиталъ го той. — Бия те, защото идешъ у дома да видишъ жена ми. На никой мѫжъ не позволявамъ да посещава моя домъ.
към втори вариант >>
42.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Единият
от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво.
Обаче, за онези, които са направени от Дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, в съгласие и Любов. Те ще бъдат верни в Любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора, само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба. Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях.
Единият
от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво.
Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него мечката започнала да го души, и, понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си: – Какво ти каза мечката?
към беседата >>
Единиятъ
отъ тѣхъ билъ по-срѫченъ, веднага се качилъ на едно дърво.
(втори вариант)
Обаче, за онѣзи, които сѫ направени отъ духъ и вода, то е приложимо. Тѣ го прилагатъ и живѣятъ въ миръ, въ съгласие и любовь. Тѣ ще бѫдатъ вѣрни въ любовьта си и задъ гроба, а не както сегашнитѣ хора, само до гроба; въ повечето случаи вѣрностьта имъ не стига и до гроба. Двама приятели пѫтували презъ една гѫста гора и се разговаряли любовно, за вѣрностьта и трайностьта на своитѣ чувства. По едно време тѣ чули нѣкакво шумолене и видѣли, че мечка иде срещу тѣхъ.
Единиятъ
отъ тѣхъ билъ по-срѫченъ, веднага се качилъ на едно дърво.
Вториятъ не успѣлъ да го последва и съобразилъ да легне на земята и да се пристори на умрѣлъ. Той чувалъ, че мечката не яде мърша. Като приближила до него, мечката започнала да го души, и, понеже помислила, че е мъртавъ, продължила пѫтя си. Онзи, който билъ на дървото, веднага слѣзълъ и запиталъ приятеля си: Какво ти каза мечката? — Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ на пѫть съ такива приятели.
към втори вариант >>
43.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Ако последният вложи в работата си Любов,
единият
декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов.
Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар.
Ако последният вложи в работата си Любов,
единият
декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото.
към беседата >>
Един ден, като се разхождал,
единият
от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии.
Един ден, като се разхождал,
единият
от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си.
към беседата >>
Единият
живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си.
Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение. Двама другари си живели добре, обичали се. След време те се оженили.
Единият
живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си.
Той запитал другаря си: – Коя е причината, че ти живееш добре с жена си, а аз не мога? – Преди да се оженим, – казал другарят му – аз разкъсах котка пред своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лош човек. – Щом е така, лесно ще се оправи работата, и аз мога да разкъсам котка.
към беседата >>
Ако последниятъ вложи въ работата си любовь,
единиятъ
декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь.
(втори вариант)
Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ.
Ако последниятъ вложи въ работата си любовь,
единиятъ
декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото.
към втори вариант >>
Единъ день, като се разхождалъ,
единиятъ
отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато.
(втори вариант)
Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета. Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове? Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть. Въ единъ монастиръ живѣли двама светии.
Единъ день, като се разхождалъ,
единиятъ
отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато.
Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели.
към втори вариант >>
Единиятъ
живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си.
(втори вариант)
Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ. Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение. Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили.
Единиятъ
живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си.
Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си.
към втори вариант >>
44.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова
единият
иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях.
Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова
единият
иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха. Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
към беседата >>
Десетимата негодуват, че
единият
иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата.
Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви.
Десетимата негодуват, че
единият
иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата.
Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство.
към беседата >>
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място:
единият
отдясно на Христа, а другият – отляво.
Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си. Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място:
единият
отдясно на Христа, а другият – отляво.
Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже.
към беседата >>
Двамата братя представятъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, които сѫ привилегировани, затова
единиятъ
иска да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво.
(втори вариант)
Този законъ изнесе Христосъ предъ своитѣ ученици. Значи, между двамата братя, които слизатъ надолу, и десеттѣ, които възлизатъ нагоре, има известно съотношение. Тѣ се свързватъ чрезъ Христа — Бащата, и започватъ да работятъ. Като дойде Бащата между тѣхъ, тѣ казватъ: Братя и сестри сме, трѣбва да се търпимъ. Въпрѣки това изявление, все пакъ има известно негодуване между тѣхъ.
Двамата братя представятъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, които сѫ привилегировани, затова
единиятъ
иска да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво.
Съ една дума, и двамата искатъ първитѣ мѣста. Десетимата представятъ волята, т. е. желанията въ човѣка, затова тѣ възнегодуваха. Като наблюдавате проявитѣ на човѣка, ще видите, че негодуване има навсѣкѫде въ живота: на концерти, въ театри, при посрѣщане на нѣкой голѣмъ човѣкъ, въ училища, въ семейства, въ общества. Музикантътъ негодува, че не го оценили, както трѣбва; актьорътъ негодува, че на другъ актьоръ дали по-голѣмо внимание, отколкото на него; нѣкой негодува, че при посрѣщането на голѣмия човѣкъ него оставили на последно мѣсто; ученикътъ негодува срещу учителя си, че неспособниятъ ученикъ получилъ по-добра бележка отъ него; учительтъ негодува за нехайството на ученицитѣ си, че не работятъ добре.
към втори вариант >>
Десетимата негодуватъ, че
единиятъ
иска да вземе дѣсната страна на Христа, а другиятъ — лѣвата.
(втори вариант)
Когато става въпросъ за взимане, всѣки представя програмата си. Щомъ трѣбва да даде нѣщо, той отстѫпва назадъ. Това показва, че човѣшката воля е склонна къмъ негодуване. Кога негодува човѣкъ? — Когато иска да се прояви.
Десетимата негодуватъ, че
единиятъ
иска да вземе дѣсната страна на Христа, а другиятъ — лѣвата.
Какво остава за тѣхъ? — Да застанатъ или отпредъ, или отзадъ на Христа, но тѣ не искатъ да бѫдатъ стражари. Въ християнството, подъ „стражарь” се разбира работникъ, т. е. човѣкъ, който е готовъ за работа. Да заемашъ дѣсната или лѣвата страна, това подразбира човѣкъ, който иска съ малко трудъ и работа да придобие голѣмо богатство.
към втори вариант >>
Въ разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро мѣсто:
единиятъ
отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво.
(втори вариант)
Голѣмъ споръ се повдигналъ между дамитѣ, коя отъ тѣхъ да избератъ. Понеже не дошли до нѣкакво съгласие, тѣ решили да пристѫпятъ къмъ гласуване. Като прегледали бюлетинкитѣ, въпросътъ пакъ останалъ неразрешенъ. Защо? — Получили се 12 различни бюлетинки: всѣка дама гласувала за себе си. Голѣмо изкуство е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си ученика — Заведеевитѣ синове.
Въ разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро мѣсто:
единиятъ
отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво.
Оттукъ виждаме многоженството на духа. Той има нѣколко жени, т. е. нѣколко души. Странно е, наистина, единъ мѫжъ да има много жени. Странно е и една жена да има много мѫже.
към втори вариант >>
45.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Мъжът е
единият
бог, жената – вторият.
Само при това положение, човечеството може да разчита на възвишени и напреднали майки и бащи, на разумни и напреднали духовници, учители, съдии, управници и др. Сегашните хора не вярват в съществуването на духове, т.е. на Духовния свят. Те искат да ги убедиш в съществуването на Бога. Щом не вярват в Него, не одобряват начина, по които светът е създаден, нека те станат богове поне за семейството си.
Мъжът е
единият
бог, жената – вторият.
Нека създават безсмъртни деца, нека поставят дома си на основа на щастието и го представят за образец на всички семейства. От две хиляди години насам Христос проповядва, но едва днес учението Му се възприема както трябва, а хората вече очакват резултати и се разочароват и обезверяват. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърцето, да приложите Любовта в нейната пълнота? Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъв образ, който да отговоря на първичния, създаден по образ и подобие на Бога? Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми." Тук думата грях означава тъмнина.
към беседата >>
Мѫжътъ е
единиятъ
богъ, жената — вториятъ.
(втори вариант)
Само при това положение, човѣчеството може да разчита на възвишени и напреднали майки и бащи, на разумни и напреднали духовници, учители, сѫдии, управници и др. Сегашнитѣ хора не вѣрватъ въ сѫществуването на духове, т. е. на духовния свѣтъ. Тѣ искатъ да ги убедишъ въ сѫществуването на Бога. Щомъ не вѣрватъ въ Него, не удобряватъ начина, по който свѣтътъ е създаденъ, нека тѣ станатъ богове поне за семейството си.
Мѫжътъ е
единиятъ
богъ, жената — вториятъ.
Нека създаватъ безсмъртни деца, нека поставятъ дома си на основа на щастието и го представятъ за образецъ на всички семейства. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ проповѣдва, но едва днесъ учението Му се възприема, както трѣбва, а хората вече очакватъ резултати и се разочароватъ и обезвѣряватъ. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърдцето, да приложите любовьта въ нейната пълнота? Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъвъ образъ, който да отговоря на първичния, създаденъ по образъ и подобие на Бога? Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Тукъ думата „грѣхъ” означава тъмнина.
към втори вариант >>
46.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Намигването съдържа два момента:
единият
е, когато се затваря окото, а другият – когато се отваря.
Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Сетивността в ухото се предава чрез известни вибрации на въздуха. При обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства – с доближаване към езика или с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение.
Намигването съдържа два момента:
единият
е, когато се затваря окото, а другият – когато се отваря.
Отварянето е денят, то е един миг. Като си отваряш и затваряш очите, преминава един период от двадесет и четири часа. Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате.
към беседата >>
47.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Вие имате двама приятели и казвате, че
единият
ви е по-близък от другия.
Може ли да върнете отново булката в банята? Не може. Щом е така, не плачете постоянно за заминалите. Къде са вашите покойници? Дето сте и вие.
Вие имате двама приятели и казвате, че
единият
ви е по-близък от другия.
Значи, единият е по-близо до вас, а другият – по-далеч. Такова е отношението между живите и умрелите. И едните, и другите са на едно и също място, но се различават само по разстоянията, на които се намират едни от други. Това показва, че между хората съществува вътрешна близост, или вътрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората към Бога.
към беседата >>
Значи,
единият
е по-близо до вас, а другият – по-далеч.
Не може. Щом е така, не плачете постоянно за заминалите. Къде са вашите покойници? Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единият ви е по-близък от другия.
Значи,
единият
е по-близо до вас, а другият – по-далеч.
Такова е отношението между живите и умрелите. И едните, и другите са на едно и също място, но се различават само по разстоянията, на които се намират едни от други. Това показва, че между хората съществува вътрешна близост, или вътрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората към Бога. Кажат ли, че някой е близо до Бога, това показва, че той върши волята на Бога, мисли и чувства като Него.
към беседата >>
Вие имате двама приятели и казвате, че
единиятъ
ви е по-близъкъ отъ другия.
(втори вариант)
Може ли да върнете отново булката въ банята? — Не може. Щомъ е така, не плачете постоянно за заминалитѣ. Кѫде сѫ вашитѣ покойници? — Дето сте и вие.
Вие имате двама приятели и казвате, че
единиятъ
ви е по-близъкъ отъ другия.
Значи, единиятъ е по- близо до васъ, а другиятъ — по-далечъ. Такова е отношението между живитѣ и умрѣлитѣ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но се различаватъ само по разстоянията, на които се намиратъ едни отъ други. Това показва, че между хората сѫществува вѫтрешна близость, или вѫтрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората къмъ Бога.
към втори вариант >>
Значи,
единиятъ
е по- близо до васъ, а другиятъ — по-далечъ.
(втори вариант)
— Не може. Щомъ е така, не плачете постоянно за заминалитѣ. Кѫде сѫ вашитѣ покойници? — Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единиятъ ви е по-близъкъ отъ другия.
Значи,
единиятъ
е по- близо до васъ, а другиятъ — по-далечъ.
Такова е отношението между живитѣ и умрѣлитѣ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но се различаватъ само по разстоянията, на които се намиратъ едни отъ други. Това показва, че между хората сѫществува вѫтрешна близость, или вѫтрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората къмъ Бога. Кажатъ ли, че нѣкой е близо до Бога, това показва, че той върши волята на Бога, мисли и чувствува като Него.
към втори вариант >>
48.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Имате два глобуса, еднакви по големина, обаче,
единият
е кух и само отвън позлатен; вторият е плътен и от чисто злато.
Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога. Това са отношения на величини. Какви биват величините? Реални или абсолютни и нереални или относителни. Коя величина е реална, и коя нереална?
Имате два глобуса, еднакви по големина, обаче,
единият
е кух и само отвън позлатен; вторият е плътен и от чисто злато.
Кой от двата е реален, и кой – нереален? Първият е нереален, а вторият – реален. Човек може да се ожени за празен глобус; може да се ожени и за плътен глобус, направен от злато. Той може да бъде учител на празни ученици, а може да бъде учител и на ученици от чисто злато. Това са отношения, които имат цена само за онези, които пипат, виждат нещата и желаят да ги разберат.
към беседата >>
Имате два глобуса, еднакви по голѣмина, обаче,
единиятъ
е кухъ и само отвънъ позлатенъ; вториятъ е плътенъ и отъ чисто злато.
(втори вариант)
Неговата сѫдба се опредѣля отъ хората, а не отъ Бога. Това сѫ отношения на величини. Какви биватъ величинитѣ? — Реални или абсолютни и нереални или относителни. Коя величина е реална, и коя нереална?
Имате два глобуса, еднакви по голѣмина, обаче,
единиятъ
е кухъ и само отвънъ позлатенъ; вториятъ е плътенъ и отъ чисто злато.
Кой отъ двата е реаленъ, и кой — нереаленъ? Първиятъ е нереаленъ, а вториятъ — реаленъ. Човѣкъ може да се ожени за празенъ глобусъ; може да се ожени и за плътенъ глобусъ, направенъ отъ злато. Той може Да бѫде учитель на праздни ученици, а може да бѫде учитель и на ученици отъ чисто злато. Това сѫ отношения, които иматъ Цена само за онѣзи, които пипатъ, виждатъ нѣщата и желаятъ да ги разбератъ.
към втори вариант >>
49.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
В любовта обикновено
единият
или другият ще се качи на гърба.
Да допуснем, че вие лежите на легло, на което само един човек може да се побере. Да предположим, че по липса на място вашият възлюблен легне отгоре ви. Вие половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви натежи и ще започнете да ритате. На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си.
В любовта обикновено
единият
или другият ще се качи на гърба.
Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си.
към беседата >>
50.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Като ги храните, те се мушкат, завиждат си и се страхуват, да не би
единият
да хапне повече от другия.
– Човешкото сърце. Мнозина мислят, че разбират човешкото сърце. Те го разбират дотолкова, доколкото да си причиняват страдания. И кокошките се разбират, но дайте им храна, да видите как се кълват. Така правят и воловете.
Като ги храните, те се мушкат, завиждат си и се страхуват, да не би
единият
да хапне повече от другия.
Когато хората очакват от вас, давайте храна на всеки поотделно, да няма кълване и мушкане между тях. Сипвайте на всекиго ядене в отделна чиния. Ако всеки сам си сипва, определете по колко лъжици да си вземе. Вземе ли повече, отколкото е определено, последните ще останат без ядене. За да познаете човека, наблюдавайте го как се храни и как постъпва с близките си през време на ядене.
към беседата >>
51.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Съвременните семейства не почиват на здрава основа, защото
единият
от младите дава 25 на сто от себе си, а очаква от другия 75 на сто.
Обаче, болният и лекарят трябва да призоват на помощ и природата; тогава лекуването е сто на сто рационално. Същия закон има отношение към семейния, към обществения и към общочовешкия живот. Когато двама млади се женят, момъкът трябва да вземе участие за добрия живот с 25 на сто от своите сили и възможности; момата също с 25 на сто. След това и двамата трябва да се обърнат към Бога, да искат Неговото участие в живота си. Той ще им помогне с 50 на сто от своите сили, и животът им ще бъде сто на сто нормален.
Съвременните семейства не почиват на здрава основа, защото
единият
от младите дава 25 на сто от себе си, а очаква от другия 75 на сто.
Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останалата част до сто трябва да очаква от ближния и от Господа. Не се ли поставят семейният и общественият живот на този принцип, всякога ще липсва нещо, поради което хората ще се разочароват едни от други. Прилагайте и трите закона, за да опитате тяхната сила. Служите ли си само с единия или с двата, всякога ще бъдете недоволни.
към беседата >>
Следователно, в любовта между двама души,
единият
трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен;
единият
да създава, а другият да гради.
Не се минало много време, останалите братя се помирили и дялбата станала по мирен и любовен начин. Забелязано е, че когато любовта между двама души е активна, и двамата стават положителни и се отблъсват. Ако са мъж и жена, те остават бездетни. Това е закон на физическия свят. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време да живеят.
Следователно, в любовта между двама души,
единият
трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен;
единият
да създава, а другият да гради.
Ако и двамата създават, не могат да раждат. Този закон има отношение и към обществото, и към държавата. Когато се явят двама души кандидати за един и същи министерски пост, работите на държавата не вървят добре. Ако държавата иска да успява, половината от нейните поданици трябва да бъдат положителни, а другата половина – отрицателни, т.е. едните да създават, а другите да градят, едните да слугуват, а другите да господаруват.
към беседата >>
52.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Двама овчари се карат, защото
единият
отнел една от овцете на другия.
Същото става и със създаването на човешкия живот. Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина.
Двама овчари се карат, защото
единият
отнел една от овцете на другия.
Двама момци се карат, защото единият е взел възлюбената на другия. Затова именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око в човека? – То представя физическия свят. За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада.
към беседата >>
Двама момци се карат, защото
единият
е взел възлюбената на другия.
Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина. Двама овчари се карат, защото единият отнел една от овцете на другия.
Двама момци се карат, защото
единият
е взел възлюбената на другия.
Затова именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око в човека? – То представя физическия свят. За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада. Среща го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му.
към беседата >>
53.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Двама родни братя се срещат на улицата:
единият
бил подполковник, а другият – прост войник.
Ще кажете, че религиозните само се молят. Чрез молитвата, обаче, те изпращат вода за помпите, да поливат изсъхналите градини. Когато житото узрее, плодът ще се разпредели по равно между всички, които са пращали вода на нивите чрез своите помпи. Житото се нуждае от добри мисли и чувства, които трябва да отправяме към всички ниви. Не постъпваме ли така, ние разваляме отношенията си като братя.
Двама родни братя се срещат на улицата:
единият
бил подполковник, а другият – прост войник.
Последният се приближил до брата си и започнал направо да се разговаря с него, без да му отдаде нужното уважение, като на подполковник. Той го арестувал на 24 часа строг тъмничен арест, като му казал: На улицата няма братски отношения; те съществуват само в къщи. Ти трябва да знаеш, че вън от къщи ние сме като чужденци. Братство съществува само в дома, т.е. вътре в човека, в неговите мисли и чувства, в неговия вътрешен живот и вътрешни отношения.
към беседата >>
Те мислят така, защото
единият
брат е подполковник, а другият – прост войник.
Ти трябва да знаеш, че вън от къщи ние сме като чужденци. Братство съществува само в дома, т.е. вътре в човека, в неговите мисли и чувства, в неговия вътрешен живот и вътрешни отношения. Съвременните хора разсъждават като двамата братя. Те казват: Бог е горе, на небето, а на земята Той не съществува.
Те мислят така, защото
единият
брат е подполковник, а другият – прост войник.
Как ще мисли подполковникът когато го уволнят? Един офицер разправял, че откак го уволнили, не му отдавали такова уважение, както по-рано. Той си казвал: Иване, не трябва да се обиждаш, че днес, като не носиш офицерски мундир, малцина те почитат. Днес навсякъде говорят за мундири: учител си, началник си, офицер си, министър си – всички те почитат за мундира, с който си облечен. Ако си прост, обикновен човек, малцина те почитат.
към беседата >>
54.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света.” По начина на живеенето си, хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които
единият
правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето.
– Не искаме да се помирим. – Щом не искате да се помирите, ще пратя вашето зло, т, е. моето добро. То ще вземе къщите на хората срещу дълговете им. Бог казва: „Аз ви пратих на земята да правите добро и да се учите, а не да събирате пари и да се удоволствате.
Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света.” По начина на живеенето си, хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които
единият
правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето.
Двамата светии се подвизавали цели 20 години в един от Александрийските манастири Случило се, че единият от тях, като се разхождал край манастира, видял една голяма дупка в земята. Надзърнал вътре и ужасен отскочил настрана. Другарят му забелязал това и отишъл да види, какво има в дупката, което уплашило първия светия. Приближил се, погледнал вътре и се зарадвал. В дупката имало едно котле с жълтици.
към беседата >>
Двамата светии се подвизавали цели 20 години в един от Александрийските манастири Случило се, че
единият
от тях, като се разхождал край манастира, видял една голяма дупка в земята.
– Щом не искате да се помирите, ще пратя вашето зло, т, е. моето добро. То ще вземе къщите на хората срещу дълговете им. Бог казва: „Аз ви пратих на земята да правите добро и да се учите, а не да събирате пари и да се удоволствате. Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света.” По начина на живеенето си, хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които единият правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето.
Двамата светии се подвизавали цели 20 години в един от Александрийските манастири Случило се, че
единият
от тях, като се разхождал край манастира, видял една голяма дупка в земята.
Надзърнал вътре и ужасен отскочил настрана. Другарят му забелязал това и отишъл да види, какво има в дупката, което уплашило първия светия. Приближил се, погледнал вътре и се зарадвал. В дупката имало едно котле с жълтици. Чудно нещо, си казал той.
към беседата >>
Единият
се мисли учен, другият прост;
единият
се гордее с богатството си, другият се стеснява от сиромашията си.
Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора; мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса. Днес не могат да се намерят двама души на един ум.
Единият
се мисли учен, другият прост;
единият
се гордее с богатството си, другият се стеснява от сиромашията си.
Учеността, богатството, това са титли, които нищо не допринасят. Откажете се от тия стари титли. Съберете се като хора с добри сърца и светли умове. Това е важно. Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете.
към беседата >>
По начина на живеенето си хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които
единият
правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето.
(втори вариант)
Иде денят, когато Божието добро ще слезе отгоре. Бог казва на сегашните хора: „Уредете света чрез вашето добро." Това значи: помирете се чрез вашето добро. „Не искаме да се помирим." „Щом не искате да се помирите, ще пратя вашето зло, тоест Моето добро. То ще вземе къщите на хората срещу дълговете им." Бог казва: „Аз ви пратих на земята да правите добро и да се учите, а не да събирате пари и да се удоволствате. Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света."
По начина на живеенето си хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които
единият
правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето.
Двамата светии се подвизавали цели двайсет години в един от александрийските монастири. Случило се, че единият от тях, като се разхождал край монастира, видял една голяма дупка в земята. Надзърнал вътре и ужасен отскочил настрана. Другарят му забелязал това и отишъл да види какво има в дупката, което уплашило първия светия. Приближил се, погледнал вътре и се зарадвал.
към втори вариант >>
Случило се, че
единият
от тях, като се разхождал край монастира, видял една голяма дупка в земята.
(втори вариант)
„Не искаме да се помирим." „Щом не искате да се помирите, ще пратя вашето зло, тоест Моето добро. То ще вземе къщите на хората срещу дълговете им." Бог казва: „Аз ви пратих на земята да правите добро и да се учите, а не да събирате пари и да се удоволствате. Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света." По начина на живеенето си хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които единият правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето. Двамата светии се подвизавали цели двайсет години в един от александрийските монастири.
Случило се, че
единият
от тях, като се разхождал край монастира, видял една голяма дупка в земята.
Надзърнал вътре и ужасен отскочил настрана. Другарят му забелязал това и отишъл да види какво има в дупката, което уплашило първия светия. Приближил се, погледнал вътре и се зарадвал. В дупката имало едно котле с жълтици. „Чудно нещо - си казал той.
към втори вариант >>
Единият
се мисли учен, другият - прост;
единият
се гордее с богатството си, другият се стеснява от сиромашията си.
(втори вариант)
Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора. Мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса. Днес не могат да се намерят двама души на един ум.
Единият
се мисли учен, другият - прост;
единият
се гордее с богатството си, другият се стеснява от сиромашията си.
Учеността, богатството, това са титли, които нищо не допринасят. Откажете се от тия стари титли. Съберете се като хора с добри сърца и светли умове. Това е важно. Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете.
към втори вариант >>
55.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Единият
вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат.
– Тогава вашето учение е старо, но с нов надпис. Вие носите старите тържици. Казвате, че според закона на кармата, човек непременно трябва да бъде бит, обиран, бесен – да пострада малко. Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи, обуща и тояга, непременно ще страдаш. Съберат се двама души на едно място.
Единият
вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат.
Това не е нищо друго, освен пренасяне на материалите от един тържик в друг. – Защо се карат тия хора? – Да докажат, кое учение е по-право. Право учение е това, което вади от своите пълни тържици и дава на ония, на които тържиците са празни. Право учение е това, което уравновесява енергиите в природата.
към беседата >>
Единият
стих е взет в отрицателна форма, а другият – в положителна.
” Ще намери ли хора, които ще приемат това учение? Питам: Дали пак ще се отрекат, както преди две хиляди години? Трябва ли пак да кажат: „Имай ме отречен! Не мога да страдам за Тебе.” Христос казва: Който не се отрече от баща си и от майка си и не ме последва, не е достоен за мене.” Аз правя допълнение към тоя стих: Който приеме баща си и майка си, брата си и сестра си в своя дом с любов, той е достоен за мене. Това е контраст на първия стих.
Единият
стих е взет в отрицателна форма, а другият – в положителна.
Христовото учение е приемливо и в двете форми: и в отрицателната, и в положителната. Какво заключение ще дадем на тая беседа? По-добре да свърша без заключение.
към беседата >>
Единият
вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат.
(втори вариант)
" „Бесим ги." „Мразите ли ги? " „Мразим ги." „Тогава вашето учение е старо, но с нов надпис. Вие носите старите тържици." Казвате, че според закона на кармата човек непременно трябва да бъде бит, обиран, бесен - да пострада малко. Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи, обуща и тояга, непременно ще страдаш. Съберат се двама души на едно място.
Единият
вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат.
Това не е нищо друго освен пренасяне на материалите от един тържик в друг. Защо се карат тия хора? Да докажат кое учение е по-право. Право учение е това, което вади от своите пълни тържици и дава на ония, на които тържиците са празни. Право учение е това, което уравновесява енергиите в природата.
към втори вариант >>
Единият
стих е взет в отрицателна форма, а другият - в положителна.
(втори вариант)
Ще намери ли хора, които ще приемат това учение? " Питам: дали пак ще се отрекат, както преди две хиляди години? Трябва ли пак да кажат: „Имай ме отречен. Не мога да страдам за Тебе." Христос казва: „Който не се отрече от баща си и от майка си и не Ме последва, не е достоен за Мене." Аз правя допълнение към тоя стих: „Който приеме баща си и майка си, брата си и сестра си в своя дом с любов, той е достоен за Мене." Това е контраст на първия стих.
Единият
стих е взет в отрицателна форма, а другият - в положителна.
Христовото учение е приемливо и в двете форми: и в отрицателната, и в положителната. Какво заключение ще дадем на тая беседа? По-добре да свърша без заключение.
към втори вариант >>
56.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Двама нервни хора, като се съберат на едно място, не могат да се спогаждат, затова
единият
трябва да бъде по-студен, а другият – по-горещ, за да има преливане.
Правят се, правят се грешки – и учените хора ги правят. Като се върнеш, за да поправиш задачата, ще разбереш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате. Малките грешки са по-опасни от големите, защото не се виждат. Необходимо е да се създаде сред вас хармония между темпераментите и съм решил да ви разделя на класове според темперамента.
Двама нервни хора, като се съберат на едно място, не могат да се спогаждат, затова
единият
трябва да бъде по-студен, а другият – по-горещ, за да има преливане.
Двама с шилести глави не могат да живеят заедно – ще има между тях ритане, както при конете. Всички, които се хапят, които се одумват, са с шилести глави. Затова като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е? ” – „Да.” Тогава друг потърсете. Човек, който не е милостив, главата му е като покрив.
към беседата >>
57.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Когато дойдат да защитят идеите си, и
единият
, и другият си държат къщите, взимат наемите си.
Ако турите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкус, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, – а вие я правите такава. Така е и с хората: едни внесат в чистия, Божествен живот някой елемент, който го опорочва и го прави светски, а други внесат доброто в живота, и той става духовен. По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора.
Когато дойдат да защитят идеите си, и
единият
, и другият си държат къщите, взимат наемите си.
Единият минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, а сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си. Това са понятия на хората. Следователно светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения. Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата. Сега мнозина между вас минават за светски хора.
към беседата >>
Единият
минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, а сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си.
Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, – а вие я правите такава. Така е и с хората: едни внесат в чистия, Божествен живот някой елемент, който го опорочва и го прави светски, а други внесат доброто в живота, и той става духовен. По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора. Когато дойдат да защитят идеите си, и единият, и другият си държат къщите, взимат наемите си.
Единият
минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, а сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си.
Това са понятия на хората. Следователно светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения. Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата. Сега мнозина между вас минават за светски хора. В някои отношения бих желал да бъда светски човек, а в други – духовен.
към беседата >>
Зная двама братя от Варна,
единият
от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник.
Христос казва: „Аз дойдох с тоя Господ, Който живее в мен, дойдох с Него, чрез Него, за да дам виделина на всички, за да повярват“. Кои? – Онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало.
Зная двама братя от Варна,
единият
от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник.
Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат.
към беседата >>
58.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
– Това показва, че
единият
от тях е без око и затова има нужда да го водят под ръка; ако и двамата имат това око, не се позволява да се хващат под ръка.
Защо се говори така за любовта, за женитбата? – Това показва, че тази любов не произтича от духовното око, а е сляпа. Затова, именно, аз наричам светската любов любов на слепи хора. Често мома и момък се хващат под ръка. Какво означава това нещо?
– Това показва, че
единият
от тях е без око и затова има нужда да го водят под ръка; ако и двамата имат това око, не се позволява да се хващат под ръка.
Някой ме пита: „Да хвана ли жена си под ръка? “ – Щом е сляпа, ще я хванеш, но ако има око, ще ѝ кажеш: „Жено, от мене до тебе разстоянието трябва да бъде един метър“ – този е спасителният момент в живота. Следователно, ако нашето око светеше добре, ние никога не бихме позволили да дойде някой близо до нас. Ако трябва някога да се доближим, ще обърнем окото си и тъй, на тъмно, ще се доближим. Така ние ще трябва да образуваме един народ.
към беседата >>
59.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Следователно в съвременното общество и
единият
, и другият процес се менят, само че онези пътници, които обикалят земята, са много малко.
Но казвате: „Имаме къща, ниви и т.н.“ Това е илюзия. Всичко, което се изгубва, е илюзия, а илюзията не е нищо друго, освен закон на движение. Тия неща са реални, но преходни. То значи, че един път те минават през нас, а друг път ние през тях. В един случай нашите мисли и желания ще минат като кинематограф пред нас, а в друг случай ние ще минем пред тях като пътници и ще гледаме тия фотографии.
Следователно в съвременното общество и
единият
, и другият процес се менят, само че онези пътници, които обикалят земята, са много малко.
Разправят една характеристика за англичаните, германците, французите и русите. Четирима от тези народности били някъде из Европа на курорт и заедно яли и пили. По едно време всички забелязали, че в пространството някъде, много високо, се виели две големи птици. Англичанинът, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идели, и като разбрал, че идат от изток, веднага задигнал чантата си и взел първия параход, да отиде да ги изследва. Французинът веднага си взел шапката и отишъл да провери какво пишат вечерните вестници за тяхното явяване.
към беседата >>
60.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Като се съберат мъж и жена да живеят заедно,
единият
от тях трябва да бъде Учител, а другият ученик.
Умът казва: „Ти имаш нечиста кръв, прати я да се пречисти“. Някога ви боли стомахът. Той казва: „Имаш нечиста кръв, изпрати я нагоре да се пречисти“. Като не знаете това, вие взимате няколко дози или хапчета от някакво лекарство, за да се възбуди стомахът и да престане болката. Същото нещо става и в семейния живот.
Като се съберат мъж и жена да живеят заедно,
единият
от тях трябва да бъде Учител, а другият ученик.
Но вие ще започнете да се борите за първенство. Ако мъжът ви има тези вибрации, които могат да подигнат вашия ум, дайте нему мястото на учител. Жената ще каже в този случай: „Аз не обичам да се подчинявам“. Знаете ли какво значи думата „подчинение“? – Да се подчиняваш, значи да възприемеш енергията, да я обработваш.
към беседата >>
Ако
единият
е прав, другият ще бъде крив.
Ще попитате: „Какво ще се образува тогава? “ – Ще се образува дъжд. Когато жената плаче, нека благодари, че има сълзи, защото този момент е най-благоприятен, за да превърне своята енергия в отрицателна. Нека каже на мъжа си: „Виждам, мъжо, че ти имаш право“. А в живота обикновено и двамата имат право, затова и двамата са криви.
Ако
единият
е прав, другият ще бъде крив.
Затова търсете такива хора, с които да сте противоположни по енергия. Така е и в света; половината свят са прави, добри или положителни, а другата половина са криви, лоши или отрицателни. Лошите хора са едно благословение, те имат запас от енергия, те носят условията за бъдещата култура. Добрите хора ще дойдат в бъдеще; те стават негативни и ще започнат да обработват енергията, която имат. Добрият поет, като дойде в света, създава нова поезия от лошия живот на хората; ученият ще създаде нова наука, музикантът – нови мелодии и така ще се поставят основите на нова култура.
към беседата >>
Те не са съзнали закона, по който
единият
става положителен, а другият отрицателен.
Двама мъже, които имат положителни енергии, се отблъсват. Днес има магнетизатори, които могат да превръщат енергиите. Отивам някъде, дето се бият мъж и жена. Аз вдигам ръцете си, после ги спускам надолу, и мъжът става положителен, а жената отрицателна. Постоя малко при тях, и те започват да се извиняват, че са направили грешка.
Те не са съзнали закона, по който
единият
става положителен, а другият отрицателен.
И наистина, след като се сменят енергиите им така, че да има и от двата вида енергии, те престават да се карат. Казвам: „Приятели, единият трябва да бъде горе, а другият долу“. Когато се заеме да лекува някого, магнетизаторът прекарва ръката си отгоре-надолу върху болния. То значи: Жената да бъде долу, а мъжът горе, т.е. мъжът да чупи камъни, а жената да гради.
към беседата >>
Казвам: „Приятели,
единият
трябва да бъде горе, а другият долу“.
Отивам някъде, дето се бият мъж и жена. Аз вдигам ръцете си, после ги спускам надолу, и мъжът става положителен, а жената отрицателна. Постоя малко при тях, и те започват да се извиняват, че са направили грешка. Те не са съзнали закона, по който единият става положителен, а другият отрицателен. И наистина, след като се сменят енергиите им така, че да има и от двата вида енергии, те престават да се карат.
Казвам: „Приятели,
единият
трябва да бъде горе, а другият долу“.
Когато се заеме да лекува някого, магнетизаторът прекарва ръката си отгоре-надолу върху болния. То значи: Жената да бъде долу, а мъжът горе, т.е. мъжът да чупи камъни, а жената да гради. Това е учил и Христос. Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ“.
към беседата >>
61.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Единият
от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво!
Тези милиони могат да бъдат мислите ви да спечелите богатства и да заемете високо положение или да завладеете света. Освободете се от тези мисли. Я кажете кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е стара Гърция, къде е Рим със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криво разбираме на Живота и че на това криво разбиране вече трябва да поставим кръст. Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира.
Единият
от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво!
". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха. Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота. Същността на Живота е да влезем в хармония с него.
към беседата >>
62.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Единият
и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга.
Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот. Най-после при мъдреца дохожда трети ученик, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък. Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други – малки.
Единият
и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга.
Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи. Първите два можете да научите от двамата ученици. Когато някой иска да научи тайните на хората, трябва да става малък, а когато иска да помага на хората, трябва да става голям – като простре ръката си, да стига. За да помагате на хората, трябва да бъдете силни във всяко отношение – и във физическо, и в умствено, и в духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си и злото в света е именно там, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза.
към беседата >>
Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и
единият
от вас ще пострада.
Като онзи ученик вие ще кажете: „Велика тайна е да може да превръщаме енергиите“, но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да й се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото. Вие се хвърляте в живота от едно положение в друго. Виждали ли сте как майките люлеят децата си – вие се намирате в положението на техните деца. Майката казва: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази насока в живота, към която майката се стреми повече. Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата й – там още тя дава насока на бъдещото му развитие.
Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и
единият
от вас ще пострада.
Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист. Да видиш Бога, значи да знаеш да употребяваш разумно тази велика сила, с която Той си служи. Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат.
към беседата >>
– Ами ако се обичат взаимно, но
единият
не се нрави на родителите на другия, трябва ли последните да пречат на младите?
Знаете ли как може да излекувате дъщеря си, която се е влюбила в някой момък? – Даяк? Не. Въздействайте на момъка да намери друга, по-красива мома, да се влюби в нея – той ще пренебрегне дъщеря ви. Така тя ще опита горчивината на отхвърлянето, ще се успокои и ще бъде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата.
– Ами ако се обичат взаимно, но
единият
не се нрави на родителите на другия, трябва ли последните да пречат на младите?
– Аз говоря за случаи, когато чувствата от двете страни не са еднакво искрени. Когато се обичат, те спадат в друга категория – там никой не може да им препятства. Законът изисква да ги оставите свободни. Въпросът е за превръщане на енергиите от едно състояние в друго, а не е въпрос за моми и момци. Например срещнете някой човек и мислите, че е добър, а в душата си питаете към него някакво отвращение.
към беседата >>
63.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
“ Да,
единият
ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха.
Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по хубост в света. Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!
“ Да,
единият
ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха.
Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата!
към беседата >>
Единият
е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!
Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата!
Единият
е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!
“ Точно такова ли е сегашното положение в обществото? Много дами ходят и събират хиляди левове за Господа – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора.“ Аз ви предавам как гледат на тази работа отгоре, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да замине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени в нашето съзнание и оттам произлизат всичките наши злини.
към беседата >>
64.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Представете си голямо колело, което има, да кажем, с 5000 зъбци, скачено с друго зъбчато колело така, че зъбците на едното колело влизат в междините на другото и се докарват взаимно в движение;
единият
зъбец е достатъчен, за да подкара цялото колело, а всички останали му помагат, но и всеки зъбец отделно управлява.
Един от тях ще изпъкне като водач, а останалите ще му бъдат помощници. – Това управление монархическо ли ще бъде? Теократическо ли? – Нека тази мисъл не ви спъва. Пак ще си послужа с пример.
Представете си голямо колело, което има, да кажем, с 5000 зъбци, скачено с друго зъбчато колело така, че зъбците на едното колело влизат в междините на другото и се докарват взаимно в движение;
единият
зъбец е достатъчен, за да подкара цялото колело, а всички останали му помагат, но и всеки зъбец отделно управлява.
Такъв е законът и при хората. Един цар управлява, да речем, двадесет години, после умира и вместо него дохожда синът му, който е един от зъбците на колелото. А онзи, който ще оправи света, е извън колелата и трябва да бъде вън от света. Вие не може да извадите един човек, който е потънал в тинята, ако не сте извън тинята. Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете.
към беседата >>
65.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света -
единият
образува големите светове, а другият - малките, т.е.
Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички. И аз изпълних желанието му". При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света". Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад.
Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света -
единият
образува големите светове, а другият - малките, т.е.
микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората. След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината. Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята". Учителят му отговорил: "Да бъде според желанието ти". И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно.
към беседата >>
66.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Поставете двама здрави хора на опит –
единият
да се храни с месо, а другият с зеленчуци и плодове и вижте, какъв ще бъде резултатът.
Наточиш ножа си и заколиш една кокошка. Това добро ли е? Щом колиш кокошка, и човек ще заколиш. Лекарите се опитват да доказват научно, че месната храна е по-добра от растителната. Де са техните данни за това?
Поставете двама здрави хора на опит –
единият
да се храни с месо, а другият с зеленчуци и плодове и вижте, какъв ще бъде резултатът.
Ще кажете, че всеки човек прави това, което може да подобри живота му. Вярно е, но всеки трябва да живее така, както му е определено. Ще избягваш да подражаваш на другите, но ще се концентрираш дълбоко в себе си, да разбереш, какво се иска от тебе и какво ти е необходимо. Питам сегашните културни хора: Защо се повдигнаха едни върху други? Защо избиха милиони хора?
към беседата >>
Единият
казва: Не зная, какво ще стане с мене, не мога да ям.
– Коя ластовичка падна в устата на. котката? – Крадливата. Така тя получи възмездието си. Връщам се един ден от Княжево с трамвай. Двама богаташи се разговарят.
Единият
казва: Не зная, какво ще стане с мене, не мога да ям.
– Защо? Жена ти ли не позволява, или докторът? – Нито жена ми, нито докторът, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия. Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна. Мойсей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни.
към беседата >>
Поставете двама здрави хора на опит:
единият
да се храни с месо, а другият - със зеленчуци и плодове, и вижте какъв ще бъде резултатът.
(втори вариант)
Наточиш ножа си и заколиш една кокошка. Това добро ли е? Щом колиш кокошка, и човек ще заколиш. Лекарите се опитват да доказват научно, че месната храна е по-добра от растителната. Де са техните данни за това?
Поставете двама здрави хора на опит:
единият
да се храни с месо, а другият - със зеленчуци и плодове, и вижте какъв ще бъде резултатът.
Ще кажете, че всеки човек прави това, което може да подобри живота му. Вярно е, но всеки трябва да живее така, както му е определено. Ще избягваш да подражаваш на другите, но ще се концентрираш дълбоко в себе си, да разбереш какво се иска от тебе и какво ти е необходимо. Питам, сегашните културни хора защо се повдигнаха едни върху други? Защо избиха милиони хора?
към втори вариант >>
Единият
казва: „Не зная какво ще стане с мене, не мога да ям." „Защо?
(втори вариант)
В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната. Коя ластовичка падна в устата на котката? Крадливата. Така тя получи възмездието си. Връщам се един ден от Княжево с трамвай. Двама богаташи се разговарят.
Единият
казва: „Не зная какво ще стане с мене, не мога да ям." „Защо?
Жена ти ли не позволява, или докторът? " „Нито жена ми, нито докторът, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия." Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна. Мойсей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни. Наистина всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума, в тялото на човека, както и в цялото общество, нищо не допринася за развитието на човека. Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени.
към втори вариант >>
67.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
И в съдилищата това е вярно – двама свидетели не могат да говорят едновременно: когато
единият
говори, другият трябва да мълчи; когато
единият
хаби енергия, другият трябва да седи тихо и спокойно.
Защото времето се познава по посоката на движението. Аз не разисквам философски какво е времето в самата си същина, но казвам: Времето е един фактор, който определя самото движение, насоката на вашия живот. А енергията е подтик на това движение отвътре. Ако иждивим енергията на ума, пестим енергията на сърцето, и наопаки, ако иждивим енергията на сърцето, пестим енергията на ума. Във всеки даден момент вие ще се спрете върху двамата свидетели.
И в съдилищата това е вярно – двама свидетели не могат да говорят едновременно: когато
единият
говори, другият трябва да мълчи; когато
единият
хаби енергия, другият трябва да седи тихо и спокойно.
Ако почнат да говорят изведнъж двамата, съдията ще им каже: „Чакайте! “ Единият, значи, ще определя времето, другият енергията. Следователно, когато единият свидетел вътре във вас говори, вие, ако сте съдия, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете време на вашия ум да се произнесе. Не го смущавайте, нека се изкаже докрай, и след туй ще дойде вашето сърце да каже и то своето свидетелство. Също и при възпитанието, трябва да турим ума и сърцето в най-нормални отношения и да ги оставим, да не ги спъваме с неща, които не са реални.
към беседата >>
“
Единият
, значи, ще определя времето, другият енергията.
А енергията е подтик на това движение отвътре. Ако иждивим енергията на ума, пестим енергията на сърцето, и наопаки, ако иждивим енергията на сърцето, пестим енергията на ума. Във всеки даден момент вие ще се спрете върху двамата свидетели. И в съдилищата това е вярно – двама свидетели не могат да говорят едновременно: когато единият говори, другият трябва да мълчи; когато единият хаби енергия, другият трябва да седи тихо и спокойно. Ако почнат да говорят изведнъж двамата, съдията ще им каже: „Чакайте!
“
Единият
, значи, ще определя времето, другият енергията.
Следователно, когато единият свидетел вътре във вас говори, вие, ако сте съдия, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете време на вашия ум да се произнесе. Не го смущавайте, нека се изкаже докрай, и след туй ще дойде вашето сърце да каже и то своето свидетелство. Също и при възпитанието, трябва да турим ума и сърцето в най-нормални отношения и да ги оставим, да не ги спъваме с неща, които не са реални. Най-първо на вас говоря, но под думата „на вас“ подразбирам тъй грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество от милиони и милиони души заедно. Всички тия души са разумни и слушат тази беседа.
към беседата >>
Следователно, когато
единият
свидетел вътре във вас говори, вие, ако сте съдия, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете време на вашия ум да се произнесе.
Ако иждивим енергията на ума, пестим енергията на сърцето, и наопаки, ако иждивим енергията на сърцето, пестим енергията на ума. Във всеки даден момент вие ще се спрете върху двамата свидетели. И в съдилищата това е вярно – двама свидетели не могат да говорят едновременно: когато единият говори, другият трябва да мълчи; когато единият хаби енергия, другият трябва да седи тихо и спокойно. Ако почнат да говорят изведнъж двамата, съдията ще им каже: „Чакайте! “ Единият, значи, ще определя времето, другият енергията.
Следователно, когато
единият
свидетел вътре във вас говори, вие, ако сте съдия, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете време на вашия ум да се произнесе.
Не го смущавайте, нека се изкаже докрай, и след туй ще дойде вашето сърце да каже и то своето свидетелство. Също и при възпитанието, трябва да турим ума и сърцето в най-нормални отношения и да ги оставим, да не ги спъваме с неща, които не са реални. Най-първо на вас говоря, но под думата „на вас“ подразбирам тъй грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество от милиони и милиони души заедно. Всички тия души са разумни и слушат тази беседа. Разбирате ли?
към беседата >>
Да кажем, че
единият
a е в началото на кръга, а другият b на 90 градуса от него, който период е равносилен на 6,300 години.
В живота има разни стадии на развитие; всяка минута, всяка секунда носят своите качества и сили. Не се стремете всички да бъдете еднообразни, еднакви. Когато Бог първоначално е създал света, всички души, които излезли от центъра на битието и тръгнали по разни посоки, като слънчевите лъчи, всяка от тях е понесла по нещо от този Божествен център – разни дарби, разни чувства и прочие: Няма две души еднакви в света, и не може да бъдат еднакви, макар разликата между едната и другата да бъде малка. Когато изучаваме астрологията, ще видите, че се намирате на известен градус от една или друга четвъртина на кръга, а тази дъга от 90 градуса е равна на четвъртината от тъй наречената платоническа или полярна година, сиреч на един промеждутък от 6,300 години. Двама души може да ги дели една дъга от 90 градуса, или все едно един период от 6,300 години.
Да кажем, че
единият
a е в началото на кръга, а другият b на 90 градуса от него, който период е равносилен на 6,300 години.
Душата b е с 6300 години по-стара от душата a; следователно тя има повече знания и опитност от a. Душата c, която е на същия диаметър с a, но на противоположен полюс, е още по-стара и по-напреднала. Докато a има да извърви низходящата половина на кръга, c се движи по възходящата му половина. Те ще извървят равен път, но знанията, които ще придобият, не ще бъдат еднакви. Едната част на кръга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива едно знание, а в слизането друго.
към беседата >>
68.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Единият
е наречен „закон на необходимостта" - кармически закон, а другият е „закон на свободата".
(втори вариант)
Някой път казвате: „Ние много страдаме." Отговарям: „В затворите вътре сте." Това са най-ужасните затвори. Като дойде началникът на затвора, заповядва на стражарите да ти ударят „деветнайсет и шест" и никой тогава не може да ти помогне. Викаш един лекар и друг, и всички се произнасят, че това е неврастения. Казвам: той е в затвора си и стражарите го налагат. И тъй, в света съществуват два закона.
Единият
е наречен „закон на необходимостта" - кармически закон, а другият е „закон на свободата".
Може да четете в други книги за кармата и да срещнете различни дефиниции за нея, но аз я наричам с името „закон на необходимостта". Законът на необходимостта не признава никакво щастие, никакъв процес, никаква култура, никакво право, никаква любов. Питате: „Какъв е този закон на кармата? " Вие всеки ден го прилагате. Като ви се прияде някоя кокошка, вие я улавяте и тя започва да ви се моли да я пуснете.
към втори вариант >>
69.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Единият
обещава, но не изпълнява.
Дълбоко в себе си, тя си мислела: Ето един човек, за когото мога да се оженя. С него ще живея добре. Проповедникът, като виждал предаността на младата мома към неговите проповеди, често си казвал: Ето, вкарах една овчица в тоя път. Най-после се оженили, но какво излязло? Двата сина не изпълняват Божията воля.
Единият
обещава, но не изпълнява.
Другият не обещава, а изпълнява. Като се оженили, работата излязла другояче. Тя казала на своя възлюбен: Дотегна ми да слушам твоите проповеди. Разбрах вече едната страна на живота, искам да разбера другата. Започнали да четат вестници, да видят, де се дава концерт, бал, или някаква забава.
към беседата >>
Следователно двете е
единият
син, който се е явил на света.
(втори вариант)
Пет. Защо едно и едно прави две? Ще кажете: може ли да бъде другояче? Защо две и две е равно на четири? Четири е резултат. Едно и едно е равно на две, значи две е резултат.
Следователно двете е
единият
син, който се е явил на света.
Днес единия син го заместват с майката, тоест с жената. Когато Господ поставил жената в рая, тя казала на Господа: „Аз няма да изпълня волята Ти, защото си имам свои умозрения и ще живея тъй, както намирам за добре. Ще уча нова философия, а не тази, която Ти си поставил в света." Този разговор не е станал в райската градина. То е едно положение, което сега съществува. Обаче съвременната жена, като първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си, а после се разкаял, от многото страдания се разкайва, пробужда се у нея съзнанието, и казва: „Я да отидем наново при нашия Баща, да изпълним волята Му, както по-рано ни говореше." Когато се говори, че жените ще изправят света, разбира се първите жени, които отказаха да изпълнят волята на Баща си.
към втори вариант >>
Единият
от тях заколва своето теленце, изяжда го и казва: „Добре свърших работата си." Другият оставя да израсне теленцето, става голяма крава, започва да му дава мляко и цели шест месеца се ползва от нея.
(втори вариант)
Питам: „Защо направих това престъпление? " Приятно е да се изпита това състояние. Друг се отказва да яде агнета или каквото и да е месо. Той временно ще страда, но после ще бъде доволен. Ще направя едно сравнение между философията на тези двама души.
Единият
от тях заколва своето теленце, изяжда го и казва: „Добре свърших работата си." Другият оставя да израсне теленцето, става голяма крава, започва да му дава мляко и цели шест месеца се ползва от нея.
Питам: кой от двамата е спечелил повече? Първият, като заколи теленцето, в една седмица ще го изяде, а вторият ще се ползва дълго време от кравата си. философията на първите е такава: „Не, ние трябва да изядем теленцето, защото без него не можем да живеем." Тези хора не съзнават, че след това те ще бъдат изложени на такива страдания, каквито не биха изпитвали, ако не бяха заколили телето. Например имате един приятел, комуто казвате някоя обидна дума. От този ден той става по-хладен към вас и от ден на ден отношенията ви се отчуждават, докато станете врагове. Защо?
към втори вариант >>
70.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би
единият
или другият да поглежда тук-там. „Религия!
Купува турчинът втори овен и го занася на ходжата. Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях. „Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери.
Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би
единият
или другият да поглежда тук-там. „Религия!
“ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било „религия“! Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат? Какво лошо има в това?
към беседата >>
Единият
казва: „У мене няма такава стока, каквато ми искаш, иди при друг“.
Всички имат една тактика, започват въведението, а като прочетеш цялата книга, същественото остава неразрешено. Този автор пише в книгата си, че разрешението на този въпрос ще намерите в книгата на еди-кого си. Отправяте се при другия автор, но и той не разрешава главния въпрос и ви отправя при трети автор. Започвате и него да четете, но и той не ви задоволява. Ходиш, ходиш, от автор на автор, и виждаш, че всички са търговци.
Единият
казва: „У мене няма такава стока, каквато ми искаш, иди при друг“.
Този вторият казва: „Аз свърших, каквото ми искаш, иди при друг“. Отиваш при трети, и той казва същото и т.н. Най-после ти казват: „Ще остане до второ разпореждане и когато дойдат нашите стоки, когато направим сделките си, ще ти услужим“. Така е било, ще обикаляш дюкяните. Но за бъдещата култура трябва да имаме поне 2–3 ръководни правила, които да прилагаме в живота си: Първо – Заради Любовта на Бога мога ли да извърша това?
към беседата >>
71.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Но ако
единият
е сух, другият трябва да бъде тлъстичък – двама сухи на едно място да не се сьбират.
При възстановяването им вие ще бъдете като в положението на онзи американец, който заедно със своята възлюблена тръгнал да прекара някъде медения си месец, и, като се сблъскал тренът, в който пътувал, с друг, насреща идващ, младоженецът полудял, турват го в лудница, дето престоява 16 години; по едно време избягва от там, качва се на друг трен, става ново сблъскване с този трен и умът му се намества; и с вас ще стане такова второ сблъскване, което ще намести ума ви. Но ще беде щастлив само онзи от вас, който успее да се качи на втория трен. Не се страхувайте от катастрофи – какво по-хубаво от това: ще се намести умът ви, и вие ще разберете смисъла на живота. Искам да се разделите двама по двама, между които има хармония. Може да направите опит най-малко по двама.
Но ако
единият
е сух, другият трябва да бъде тлъстичък – двама сухи на едно място да не се сьбират.
Търговец, който има капитал, е мазен – тлъстичък, а онзи, който е без пари, е сух и умен; но търговецът, за да успее, казва на сухия: "Аз съм мазен – богат, ти си сух – умен, ще дойдеш да работиш с моя капитал". И с почвата е така: тя трябва да бъде тлъста, защото инак хората не садят. Ще рече, ще се изберете: онзи, който има капитал, тлъстият, ще се събере с оня, който има ум; онзи, който има повече електричество – с друг, който има повече магнетизъм. Ще образувате така една разумна верига, за да видим, какво ще излезе от нея. Тогава ще пристъпим към ония малки опити, за които ви говорих.
към беседата >>
72.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Това е все едно,
единият
да погребва баща си, а другият да се радва, че му се родило дете.
Кажеш ли, че си лош, ти си прав по отношение на злото – влязъл си в еднообразието на живота. Живей в разнообразието. Обичай всички и работи за всички. И тъй, за да се разбираме, първата ни работа е да нагласим ключовете си, да знаем, кой на какъв ключ говори. Ако един свири в мажорна гама, а друг в минорна гама, те не могат да се разберат.
Това е все едно,
единият
да погребва баща си, а другият да се радва, че му се родило дете.
За да се разберат и двамата, трябва да почакат известно време, докато дойдат на една гама. Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб. Когато и на него се роди дете, тогава ще се разберат. Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви.” Това значи, да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на новото, което се ражда.
към беседата >>
Така се борят пехливаните:
единият
е горе, другият долу.
– Какво изисква новата култура? – Да се даде свобода на човека да се прояви. Как се проявяват хората днес? Майката се прояви, натиска дъщерята. Ако дъщерята се прояви, натиска майката.
Така се борят пехливаните:
единият
е горе, другият долу.
После обратно. Първият път майката е горе, дъщерята долу; после дъщерята е горе, майката долу. Така се редуват, докато се уморят. Въпросите не се разрешават така. Днес мачкат България, другите се повдигат.
към беседата >>
Единият
дойде веднъж отгоре, а после - другият.
Единият
път майката е отгоре, друг път - дъщерята, и така се редуват.
(втори вариант)
Когато в един народ има любов на самопожертване, да има правда и няма порок, и когато всички свещеници, учители и съдии действат според своето добро разбиране на нещата, ще има победа навсякъде. Само тогава можем да станем велики. Не искаш от всички хора да живеят еднообразно, а всеки да се прояви, защото първото нещо на новата култура е да се даде свобода да се проявиш. Дъщерята, като се прояви, натиска майката, а майката, като се прояви, натиска дъщерята. Двама пехливани се борят, мачкат се и се премятат.
Единият
дойде веднъж отгоре, а после - другият.
Единият
път майката е отгоре, друг път - дъщерята, и така се редуват.
Но това не е същественото разрешение на въпроса. Днес България я мачкат - отдолу е. Утре Франция, Сърбия ще бъдат отдолу и пак обръщане. Това не е разрешение на този съществен въпрос. Това е пехливанлък.
към втори вариант >>
73.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Единият
казал: “Да сварим боб, ама сол мислено да турим в боба.
Най-малко, тя ще възприеме една мисъл и след възприемането дори и в най-малки размери тя е опорочена. Съвременните хора считат, че човек е престъпник, когато извърши някое престъпление. Не, щом е намислил, той вече е извършил престъплението. Ама мнозина ще възразят, че престъпление само с помисъл не се върши. Двама стари отшелници светии спорили върху този въпрос, че човек само с мисълта си прави грях.
Единият
казал: “Да сварим боб, ама сол мислено да турим в боба.
Дали тогава той ще се осоли? ” Действително, той логически е прав. С мисъл бобът не се осолява. Но аз казвам, че ако мисълта е силна, той може да се осоли. Що е осоляване?
към беседата >>
Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето
единият
мина.” Като подразбирал, че
единият
ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата.
Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето
единият
мина.” Като подразбирал, че
единият
ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.”
към беседата >>
74.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че
единият
предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е.
Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата: влиза учителят по математика в клас – всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителя по химия, чийто предмет също възбужда електричеството у учениците. Вследствие на събралото се голямо количество електричество учениците се чувстват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, последните стават още по-нервни и правят скандали.
Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че
единият
предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е.
да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби.
към беседата >>
75.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Значи това семе, което може да се посади в името на Божията любов и Божията мъдрост, израства едновременно от тези два велики принципа -
единият
е принципът на ада и смъртта, а другият - принципът на живота.
(втори вариант)
Ама защо ще направя това? За да покажа истинността на този велик Божествен закон, че няма в него изключения; за да покажа това на онези, които не вярват, и на които вярата се колебае, които постоянно мислят какво ще стане с нас. Няма нищо, вие хора ще станете, хора в пълния смисъл на думата. Какво искам да ви кажа? (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Българите като играят ръченица, тези две семена на истината, положени долу в почвата, дават най- добрия живот вечен.
Значи това семе, което може да се посади в името на Божията любов и Божията мъдрост, израства едновременно от тези два велики принципа -
единият
е принципът на ада и смъртта, а другият - принципът на живота.
След като се развие в почвата, от него произлиза животът. Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Този ад, тази смърт ще се отнеме от Божията виделина, ще се отнеме тази отрова и ще остане това живото, което носи живот. Сега вие търсите Христа в този или онзи. Аз ще ви кажа защо има спор между проповедници. Някои мислят, да не заема аз мястото на Христа, та за тях да не остане.
към втори вариант >>
76.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
А религиозните хора казват, че при кръстенето
единият
пръст бил Отец, другият - Син, а третият - Свети Дух.
Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, тя е опасна! И когато в Православната църква се кръстят с три пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, да не те бутне с тях. Особеното значение на кръстенето в окултен смисъл е следното: помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си!
А религиозните хора казват, че при кръстенето
единият
пръст бил Отец, другият - Син, а третият - Свети Дух.
Може и така да е, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни Сили, които работят в нея. А тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да вдигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще и кажа да ви хване с трите си пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят. Тя ще ви попипа и ще каже: "Аз да се учите ли ви пратих или да философствате, да слугувате или да заповядвате?
към беседата >>
Този автор описва как двама се влюбили -
единият
бил на сцената, а другият - в някоя ложа.
Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно двадесет етажно здание, струващо няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. Аз правя една аналогия: някой автор описва къщите на един град, описва улиците му, неговата подредба, а ти четеш и си казваш: "Защо всичко това не може да ме развълнува? ". Защото няма нищо ново. Нека този автор развие действието всред Природата, нека опише нейните прояви, че да видите няма ли да има ефект.
Този автор описва как двама се влюбили -
единият
бил на сцената, а другият - в някоя ложа.
Има ли по-изопачени действия от тези. Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а четете само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопевецът в своите песни! Той казва: "Да плескат реките, да се снишат горите и високите кедри." Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н.
към беседата >>
77.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Единият
камертон поставят в хоризонтално положение, а другият – във вертикално.
Кажете, какво е приложението на правата линия и какво – на кръга в живота. Ще кажете, че правата линия представя диаметър в кръга. Обаче, правата линия има и друго определяне и друго значение. Съвременните учени физици, които изследват звука и светлината, са направили следния опит. Взимат два камертона.
Единият
камертон поставят в хоризонтално положение, а другият – във вертикално.
Срещу тях поставят едно огледалце, а срещу него насочват сноп светлинни лъчи. Те се отразяват върху бяло платно. След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху платното във вид на кръг. Колкото повече се намаляват вълните на камертоните, и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се превърне в права линия. Всеки може да направи тоя опит.
към беседата >>
В това положение и двамата ще паднат:
единият
по-рано, другият по-късно.
Ако го извадя временно и после пак затъне в калта, и аз ще отида след него. Такива са сегашните реформи. Реформират се хората! – Как? – Един се качил на гърдите на друг.
В това положение и двамата ще паднат:
единият
по-рано, другият по-късно.
– Защо? – Нямат основа. Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпита децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” Какво ще стане с тоя, който няма ухо?
към беседата >>
Ако сега
единият
от тези два камертона е нагласен една октава по-високо от другия и ги ударим, то вълните на трептенията от двата камертона ще образуват една осморка.
(втори вариант)
Какво означава кръгът? Кръгът е проявлението на физическия свят. Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или граница от невидимото към видимото. Следователно, когато енергията на физическото поле започва да се намалява, ние се приближаваме към правата линия, а когато енергията на физическото поле започва да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че всички наши съотношения на физическото поле са отмерени.
Ако сега
единият
от тези два камертона е нагласен една октава по-високо от другия и ги ударим, то вълните на трептенията от двата камертона ще образуват една осморка.
Оттук извеждам, че камертонът на сърцето е перпендикулярен, а този на ума - хоризонтален. Следователно интензивността на ума е два пъти по-голяма, отколкото тази на сърцето. Това значи, че материята на ума е по-висша, по-деликатна, или както казват простите хора - по-дребничка. И тъй, който има ухо, нека слуша що казва Духът. Велико е това ухо, с което трябва да слушаме. Кого?
към втори вариант >>
Единият
се качва на гърдите на другия.
(втори вариант)
Със съвременните методи, с които си служите, обществото не може да се подигне нито на един милиметър. Ако искам да извадя един човек от калта, нали трябва да имам основа. Ако извадя този човек временно само от калта, нали и аз след него ще отида. Такива са сегашните реформи! Реформират се хората.
Единият
се качва на гърдите на другия.
Казвам: в това положение и двамата ще потънат, единият - по-напред, другият - по-късно. Защо? Нямат основа. Следователно онова учение, което може да ни по- дигне, да възпита нашите деца, да даде нов строй, трябва да се зачита. Всеки трябва да зачита правата на всяка душа, защото тя е Божествена и е създадена от Бога. Духът казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша." Какво ще стане с този, който няма ухо?
към втори вариант >>
Казвам: в това положение и двамата ще потънат,
единият
- по-напред, другият - по-късно. Защо?
(втори вариант)
Ако искам да извадя един човек от калта, нали трябва да имам основа. Ако извадя този човек временно само от калта, нали и аз след него ще отида. Такива са сегашните реформи! Реформират се хората. Единият се качва на гърдите на другия.
Казвам: в това положение и двамата ще потънат,
единият
- по-напред, другият - по-късно. Защо?
Нямат основа. Следователно онова учение, което може да ни по- дигне, да възпита нашите деца, да даде нов строй, трябва да се зачита. Всеки трябва да зачита правата на всяка душа, защото тя е Божествена и е създадена от Бога. Духът казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша." Какво ще стане с този, който няма ухо? Преди десетина години на пристанището в Бургас се трупаха, блъскаха пътници, за да се качат на парахода.
към втори вариант >>
78.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Гледам двама души:
единият
има хубаво лице, а другият – почерняло лице, груби ръце и Господ предпочита втория, защото има хубаво сърце, а първият няма.
– Нямат. И когато някои хора разправят за духовния свят, казвам: „Тези хора говорят за шапките на духовния свят; те говорят за дрехите, за челиците на духовния свят“. А духовният свят не е нито шапки, нито рокли, нито чепичета. Всичко има смисъл, щом е според Писанието, в което се казва: „Бог не гледа на лице, а на сърце.“ Как ще разберете тази метафора? Господ не гледа как е устроено твоето лице, а гледа на сърцето ти.
Гледам двама души:
единият
има хубаво лице, а другият – почерняло лице, груби ръце и Господ предпочита втория, защото има хубаво сърце, а първият няма.
Някои ще ми възразят: „Да, но нали лицето е израз на сърцето.“ То е тъй, но не и на земята. Лицето е израз на сърцето само в Божествения свят. Когато някой тук на земята е скръбен, а иска да се представи радостен, изменя неестествено лицето си. Той отвътре скърби, а отвън се смее; отвътре мрази, а отвън показва, че е готов на всяка отстъпка. Питам сега: Лицето израз ли е на сърцето?
към беседата >>
НАГОРЕ