НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
126
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Единият
е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си.
При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират. Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света.
Единият
е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си.
Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне
единият
от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност.
– Нито един. Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне
единият
от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
към текста >>
Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне
единият
от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност.
Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14).
Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне
единият
от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност.
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци
към текста >>
3.
Петър Дънов - №15
68.
Единият
е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.)
68.
Единият
е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
(У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>
4.
Пеню Киров - №23
Единият
му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен.
Единият
му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.
към текста >>
Единият
път беше към източната страна и все ме привличаше.
Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани.
Единият
път беше към източната страна и все ме привличаше.
Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
към текста >>
5.
Пеню Киров - №24
От тях
единият
е бр. Тодор.
И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях
единият
е бр. Тодор.
Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена. От изпратеното ти писмо през началото на м.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №49
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>
7.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
68.
Единият
е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.)
68.
Единият
е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
(У., №15, 11.03.1899 г.) №16 Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута.
към текста >>
Единият
му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен.
Единият
му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.
към текста >>
Единият
път беше към източната страна и все ме привличаше.
Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани.
Единият
път беше към източната страна и все ме привличаше.
Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
към текста >>
От тях
единият
е бр. Тодор.
И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях
единият
е бр. Тодор.
Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена. От изпратеното ти писмо през началото на м.
към текста >>
8.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>
9.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Единият
от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене".
Като отивал да следва в Париж медицина, той си казал: „Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш". Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България". И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци.
Единият
от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене".
Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. Събужда се на другия ден и заминава за Одрин. През нощта пак му се явяват тия трима турци, които му казват: „Иди при валията и му разкажи какво си видял". Той става, отива при валията и му казва: „Не съм проверил факта, но ми се присъни". Тогава валията изпраща с него един юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил.
към текста >>
10.
№53 /Петър Дънов/
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
11.
№55 /Пеню Киров/
Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже
единият
крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост.
Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин. Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави.
Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже
единият
крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост.
Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви. Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо].
към текста >>
12.
№124 (Петър Дънов)
Единият
процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата.
А роденото от Духа - Дух. [Йоан. 3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление.
Единият
процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата.
Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват.
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г. („Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
14.
90 ПИСМО
Единият
процес обхваща външната страна - механическа; а другият - вътрешната -органическата.
А роденото от Духа - Дух. То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждане чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество като събиране и изваждане, и умножение и деление.
Единият
процес обхваща външната страна - механическа; а другият - вътрешната -органическата.
Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото им беше казано да умножават и разплодяват.
към текста >>
15.
286 ПИСМО
„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казал
Единият
Учител, Който е отделил стария живот от Новия.
София, 6. VII. 1920 г. До всички ученици в София. До обичните ученици.
„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казал
Единият
Учител, Който е отделил стария живот от Новия.
Съвършени: в какво? В Любовта, в Доброто, в Справедливостта, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Можете ли вие да проявите тази истина на дело? А знаете ли вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на Боговете, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка"?
към текста >>
16.
Сегашното положение на човечеството
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи:
единият
метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене.
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи:
единият
метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
към текста >>
17.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Единият
процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия.
Единият
процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.
Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
към текста >>
18.
***
Да бъде тъй, както
Единият
, Вечният е казал!
Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си. Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот. Тези Думи са за трудолюбивите ученици. На тях ще се проговори със зрящите Лъчи на Виделината, в присъствието на Любовта, Мъдростта и Истината.
Да бъде тъй, както
Единият
, Вечният е казал!
„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишени във вас. ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА!
към текста >>
19.
250–300
Когато един избави някого от водата – и
единият
, и другият имат силно преживяване.
Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието! 269 Приложение. Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога.
Когато един избави някого от водата – и
единият
, и другият имат силно преживяване.
Но единият изпитва едно, а другият – друго. И двамата трябва да благодарят на Бога! 270 Благодарност. Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си.
към текста >>
Но
единият
изпитва едно, а другият – друго.
– И той да изяви Великото в Битието! 269 Приложение. Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата – и единият, и другият имат силно преживяване.
Но
единият
изпитва едно, а другият – друго.
И двамата трябва да благодарят на Бога! 270 Благодарност. Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа.
към текста >>
20.
МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТ
Единият
Син на Бога Живаго, в пълнотата Си в моята душа.
Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми виделината на Твоето лице. Господи, заради милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя свят Дух. Господи, да дойде Твоето Царство, да възлезе Твоята Правда, да възсияе Твоята Истина, да се въдвори Твоята Любов и да се вселиш Ти, Господи Иисусе Христе.
Единият
Син на Бога Живаго, в пълнотата Си в моята душа.
И да бъде слава на Господа, Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. Амин. Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:18
към текста >>
21.
МОЛИТВА ПРИ МЪЧНОТИ
Господи, Ти си
Единият
,
МОЛИТВА ПРИ МЪЧНОТИИ
Господи, Ти си
Единият
,
Който можеш да оправиш всичко. Ти най-добре уреждаш нещата. Амин.
към текста >>
22.
МОЛИТВА НА СИЛИТЕ
Да се прослави, Господи, името Ти на Земята и да Те познаят всички, че Ти си
Единият
, Истинният Бог, Спасител на мира - Христос.
МОЛИТВА НА СИЛИТЕ Господи на Силите, разпръсни всички лоши помисли на враговете ни и на всичкото съдружие, което е с тях, и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето свято дело на Земята. Разбий козните им. Да бъде, Господи, както си казал: "Мое е отмъщението и мъздовъздаянието."
Да се прослави, Господи, името Ти на Земята и да Те познаят всички, че Ти си
Единият
, Истинният Бог, Спасител на мира - Христос.
Благослови всички, които Те познават и Ти служат с Дух и Истина. Твоята Бащинска десница на охрана и покровителство да бъде върху ония, които се подвизават в Твоето име. Да се изпълни, Господи, Волята Ти на Земята и да се въдвори Царството Ти на Земята сега и през всичките векове. Амин.
към текста >>
23.
До обичните ученици
"Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни" е казал
Единият
учител, който е отделил стария живот от новия.
Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посвещава всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон. До обичните ученици,
"Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни" е казал
Единият
учител, който е отделил стария живот от новия.
Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли вие размерите на тая всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на господарите; на Учителя на учителите?
към текста >>
24.
Молитва на Духа Свят
Господи, да дойде Твоето царство, да възлезе Твоята правда, да възсияе Твоята истина, да се въдвори Твоята любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе,
Единият
Син на Бога Живаго, в пълнотата Си в моята душа.
Господи, Боже мой, душата ми на Тебе уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми виделината на Твоето лице. Господи, заради милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя Свят Дух.
Господи, да дойде Твоето царство, да възлезе Твоята правда, да възсияе Твоята истина, да се въдвори Твоята любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе,
Единият
Син на Бога Живаго, в пълнотата Си в моята душа.
И да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в духа на Своето слово през всичките векове. Амин.
към текста >>
25.
Молитва при мъчнотии
Господи, Ти си
Единият
, който можеш да оправиш всичко.
Молитва при мъчнотии
Господи, Ти си
Единият
, който можеш да оправиш всичко.
Ти най-добре уреждаш нещата. Амин.
към текста >>
26.
Молитва на силите
Да се прослави, Господи, името Ти на земята и да Те познаят всички, че Ти си
Единият
, Истинният Бог, Спасител на мира — Христос.
Молитва на силите Господи на силите, разпръсни всички лоши помисли на враговете ни и на всичкото съдружие, което е с тях, и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето свято дело на земята. Разбий козните им. Да бъде, Господи, както си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъздаянието".
Да се прослави, Господи, името Ти на земята и да Те познаят всички, че Ти си
Единият
, Истинният Бог, Спасител на мира — Христос.
Благослови всички, които Те познават и Ти служат с дух и истина. Твоята Бащинска десница на охрана и покровителство да бъде върху ония, които се подвизават в Твоето име. Да се изпълни, Господи, волята Ти на земята и да се въдвори царството Ти на земята сега и през всичките векове. Амин.
към текста >>
27.
Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа
Ти, Велики, който благославяш всичко и Баща на всичко, Ти,
Единият
, който всичко си направил, ела и благослови ни.
Махар Бену Аба, Веют Биладер, Адер Бену шела, Бену шела, Бену шела, шела, шела, шела, Биладер, Адер Бену шела.
Ти, Велики, който благославяш всичко и Баща на всичко, Ти,
Единият
, който всичко си направил, ела и благослови ни.
Събуди се моята душа за вечни блага, блага на любовта на моя Баща. формула 437 Целта трябва да бъде Божията любов, изпълнението - Божията мъдрост, приложението — Божията истина.
към текста >>
28.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Единият
закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята.
Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре. И тях трябва да любим, защото те са нам ближни; те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия. И като ги любим, ще знаем основата, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това и помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.
Единият
закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята.
Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята - да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него. Това е въз-шествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за
към текста >>
29.
ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'
И аз, вашият брат, ви казвам: Пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му и всички - от голям до малък - ще Го познаете, че е Той
Единият
и Неизменният във всичко на Живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра Воля.
Нека паднат павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ Бог. „Мир, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето Учение, Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките и смирените духом, Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. Мир на нажалените, наскърбените, Мир, казва Господ, на Моите чеда, тяхно е Царството отсега. Мир, Мир, иде Мирът Божий за праведните по сърце и утеха за всички." Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща, на всички страдующи.
И аз, вашият брат, ви казвам: Пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му и всички - от голям до малък - ще Го познаете, че е Той
Единият
и Неизменният във всичко на Живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра Воля.
Подпис *В. Т. И. X. С. Б. - съкращение на: Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий (бел. състав.) Варна, 28 септември 1917 г. Любезна Е. Казанлъклиева**,
към текста >>
30.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Единият
изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно...
Майката молела за смекчаване на смъртната присъда. При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя? - Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава.
Единият
изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно...
Скоро и другите от Братството слезли от върха. Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги. Не винаги беше удобно да се изкачваме на Ташла тепе. Имаше и възрастни хора между нас, а понякога и времето не позволяваше. Затова се заговори, че добре ще бъде, ако се събираме някъде по-близо до града.
към текста >>
31.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Елате да слезем и да смесим там езика им, защото
единият
да не разумява езика на другия.
24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците. 25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят.
Елате да слезем и да смесим там езика им, защото
единият
да не разумява езика на другия.
16 август, събота В 4 ч. сутринта имахме хвалебно събрание горе. Прочетохме всички с глас Хвалата, която ни се даде миналата година, а след това се молихме, щото Господ да изпълни Волята Си и да дойде Духът Му. Точно в 5 ч.
към текста >>
32.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Единият
закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята.
Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни. Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това й помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.
Единият
закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята.
Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето. В този закон ще намерите извора на всичките блага.
към текста >>
33.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Защото в света има два стремежа -
единият
нагоре, а другият надолу.
Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
Защото в света има два стремежа -
единият
нагоре, а другият надолу.
Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
към текста >>
34.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Значи
единият
да бъде в Небето, а другият в ада.
Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете и да седне отдясно, а другият - отляво. Желанието и беше добро, но просбата и беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но за да седнеш отляво и отдясно, знаете ли какво значи?
Значи
единият
да бъде в Небето, а другият в ада.
И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате! " Не било Негова работа кой да седне отляво и кой отдясно, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето. Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в Тринадесетата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в Тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка.
към текста >>
" Не било Негова работа кой да седне отляво и кой отдясно, защото ако
единият
е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето.
Желанието и беше добро, но просбата и беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но за да седнеш отляво и отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате!
" Не било Негова работа кой да седне отляво и кой отдясно, защото ако
единият
е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето.
Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в Тринадесетата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в Тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е Тринадесетата сфера, никой няма да иска да седне вляво.
към текста >>
Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето."358 Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето
единият
се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Човек излиза от Небето и слиза към Земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна - започне да мисли за Небето. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли. Следователно трябва да се върнете, и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото ако не заколеха Христа - телето, нямаше да ни приемат в Небето.
Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето."358 Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето
единият
се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме, та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка; също и писмо ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите.
към текста >>
35.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Елате да слезем и да смесим там езика им, защото
единият
да не разумява езика на другия.
24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците. 25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят.
Елате да слезем и да смесим там езика им, защото
единият
да не разумява езика на другия.
26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
36.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Хората скочиха от файтона, конете паднаха, а
единият
доста се нарани на телта.
На сутринта дойдоха посетители на манастира с файтон. Сестра Недялкова искаше да се завърне при семейството си с този файтон. Учителя не й позволи, като каза, че ще й се случи нещастие. Файтона го заеха други хора. Щом излязоха от манастира, конете се устремиха към една малка пропаст, оградена с бодлива тел.
Хората скочиха от файтона, конете паднаха, а
единият
доста се нарани на телта.
Тогава Учителя каза: „Още като излязохме от Търново, ни преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с тази на коня, иначе всички щяха да нападат в пропаста.“ За събора през 1912 г. Елена Иларионова си спомня следното: На събора в Търново Учителя показа пред няколко братя и сестри една картина, нарисувана в тефтерчето му, което той постоянно носеше със себе си.
към текста >>
37.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Защото в света има два стремежа:
единият
нагоре, а другият надолу.
когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
Защото в света има два стремежа:
единият
нагоре, а другият надолу.
Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства.
към текста >>
38.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Значи
единият
да бъде в Небето, а другият в ада.
Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а другият – отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но, за да седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи?
Значи
единият
да бъде в Небето, а другият в ада.
И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате! " Не било Негова работа, кой да седне отляво и кой отдясно, защото, ако единият е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето. Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в 13-тата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка.
към текста >>
" Не било Негова работа, кой да седне отляво и кой отдясно, защото, ако
единият
е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето.
Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но, за да седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате!
" Не било Негова работа, кой да седне отляво и кой отдясно, защото, ако
единият
е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето.
Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в 13-тата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим, какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е 13-та сфера, никой няма да иска да седне вляво.
към текста >>
39.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
" Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето
единият
се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Истер-истемес1 ще мисли. Следователно, трябва да се върнете; и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото, ако не заколеха Христа – телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото, нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете тялото ми, няма да влезете в небето?
" Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето
единият
се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме; та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка. Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон.
към текста >>
40.
1916 _2 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Само Той,
Единият
, остава винаги неизменяем.
Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов) * * * София, 3.09.1916 г. Любезна Е. Иларионова, В тия времена, които сега преживявате, се иска твърда вяра и упование в Господа, който е неизменяем.
Само Той,
Единият
, остава винаги неизменяем.
Не се смущавайте от временните бури на живота. Всичко върви по един строг и неумолим Божествен закон. Хората изпълняват, а Бог диктува. Всичко става тъй, както е отредено от съвкупната карма на човечеството. Изпитания идват, но те са за добро.
към текста >>
41.
1917_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
И всички, от голям до малък, ще Го познаете, че е Той,
Единият
и неизменният във всичко на Живота, и всичко произтича от Него Самия, от Неговата добра Воля.
Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. Мир на нажалените, наскърбените; Мир, казва Господ, на моите чада, тяхно е Царството отсега. Мир, Мир иде - Мирът Божий за праведните по сърце и утеха за всички. Така говори Моят Небесен Отец, Мой и ваш Баща на всички страдующи. И Аз, вашият брат, ви казвам: пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му.
И всички, от голям до малък, ще Го познаете, че е Той,
Единият
и неизменният във всичко на Живота, и всичко произтича от Него Самия, от Неговата добра Воля.
Ваш верен: Подпис: (П.К.Дънов) На Славка Симеонова услужете заради мен. Нека остане при Вас и аз ще се погрижа за нея. Моят Баща е Баща на сирачетата. Да ви не плаши нейното здравословно състояние.
към текста >>
42.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Представете си голямо колело, което има, да кажем, 5000 зъбци, скачено с друго зъбчесто колело така, че зъбците на едното влизат в междините на другото колело и се докарват взаимно в движение;
единият
зъбец е достатъчен, за да подкара цялото колело; всички останали зъбци му помагат, но и всеки зъбец отделно управлява.
Един от тях ще изпъкне като водител, а останалите ще му бъдат помощници. – Това управление монархическо ли ще бъде? Теократическо ли? – Да не ви спъва тази мисъл. Пак ще си послужа с пример.
Представете си голямо колело, което има, да кажем, 5000 зъбци, скачено с друго зъбчесто колело така, че зъбците на едното влизат в междините на другото колело и се докарват взаимно в движение;
единият
зъбец е достатъчен, за да подкара цялото колело; всички останали зъбци му помагат, но и всеки зъбец отделно управлява.
Такъв е законът и при хората. Един цар управлява, например, 20 години, умира; после, вместо него, дохожда син му, който е един от зъбците на колелото. А онзи, който ще оправи света, е вънка от колелетата и трябва да бъде вън от света. Вие не можете да извадите един човек, който е потънал в тинята, ако не сте извън тинята. Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете.
към текста >>
43.
1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов
На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори –
единият
беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов.
Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517)
На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори –
единият
беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>
44.
1921_13 Из Съборната беседа 'Милосърдието' от 23.08.1922г.
И
единият
почна да търси света, и другият почна да търси света.
Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един – наляво, друг – надясно, и после пак се примиряват, пак влязат, пак се примиряват. Най-после почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? – Двамата почнаха да въздишат.
И
единият
почна да търси света, и другият почна да търси света.
Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. (270-271 стр.) Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало.
към текста >>
45.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника,
единият
светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
(15, 218) КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака.
Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника,
единият
светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие.
към текста >>
46.
1922_22 Молитви и формули
В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но
единият
, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме?
И слабата страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям.". Без окаляне няма качване, работа не става. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината се състои в малките неща, не в големите.
В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но
единият
, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме?
" и започват и двамата да се дърпат. Окалят се и двамата и казват: "Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме". Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а за падналите е. Пита: „Обичаш ли ме?
към текста >>
47.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Гледам, двама души:
единият
– хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев, и до него друг – прав, едър мъж.
Отидох, но не беше лесно да се влезе в двора на фабриката. На портала, застанал като Цербер, вратарят не пущаше даже пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе едър селянин. Аз използвах отворената врата и влязох.
Гледам, двама души:
единият
– хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев, и до него друг – прав, едър мъж.
Седналият, който именно беше шефът Бернкопр, се обърна към мене и ме попита какво искам. Казах му, че съм дошъл да го помоля, ако е възможно, да ми изплати сумата срещу продаденото цвекло. Той ми отговори, че ще плащат след два месеца, съгласно установения ред, и изключение не правят никому. – Ето този човек, който току що излезе, също искаше да му се изплати, но невъзможно е – каза шефът. Аз вече се готвех да си тръгна обратно, когато той втренчено се загледа в мене и ме попита:
към текста >>
48.
1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
Обаче, по време на пътуването,
единият
от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Разбира се, съгласих се, но рекох: - Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни.
Обаче, по време на пътуването,
единият
от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари.
към текста >>
49.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
Вземете случая с двама ученици, от които
единият
се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит.
МОЛИТВАТА През цялата година вие ще четете „Добрата молитва" много пъти. При всяко прочитане, обаче, вие ще имате много аспекти заради нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда, само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползува нищо.
Вземете случая с двама ученици, от които
единият
се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит.
Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск.
към текста >>
50.
002. Увод
Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт:
единият
е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.
Нямаме намерение да увелича-ваме броя на възрожденците, воювали на мирния фронт, но ще спрем вниманието си на двама от тях, които без да са забравени, са отминавани и недооценявани от нашето съвремие. Това са свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които следва да се причислят към най-светлите личности на възрожденската ни история. Ореолът на делата им осветява изминатия от тях път и дава възможност да се оцени приносът им пред поколенията, както и просветителите-книжовници Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Константин Фотинов, Петко Славейков, Сава Доброплодни, Райно Попович, Добри Чинтулов, Неофит Бозвели и др. Изследването ще започне с проследяване живота и делото на Константин А. Дъновски.
Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт:
единият
е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.
Данните, които характеризират техния живот и дейност, са все още непълни. Пред прозорливия наблюдател обаче се очертават две одухотворени фигури, чиято дейност има своето естествено място всред плеядата български възрожденци.
към текста >>
51.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Единият
е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”.
Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба.
Единият
е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”.
Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия. Вдъхновител и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание. Под негово въздействие, ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове от 1841 г., дейността на формираната през 1862 г. Българска легия в Белград, четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), всеотдайната жертвеност на Левски (1873 г.), за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев (1876 г.). Вторият фронт, на който воюва другата група български възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на османските зверства срещу българската рая, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцката църковна асимилация, упражнявана от страна на цариградската патриаршия, от друга.
към текста >>
52.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
Същото се повтаря и във войната между руси и турци през 1828-1829 г., където вземат участие два български войскови отряда, от които
единият
, под командването на генерал Липранди, а другият, воден от капитан Г. Мамарчев.
Впоследствие под дипломатическия на-тиск на западните сили Русия се оттегля на север от Дунава. Пос-ледва Руско-турската война от 1806-1812 г., когато бъл-гарски доброволци образуват шест самостоятелни дружини, обединени в “Болгарское земское войско”, и през 1810 г. рамо до рамо с русите водят ожесточени боеве, като овладяват Тулча, Кюстенджа, Варна, Русе, Шумен, Търново, Никопол.(IV) Тези им усилия обаче остават също безрезултатни, тъй като според подписания през 1812 г. Букурещки мирен договор по дипломатически път руските войски биват принудени да се изтеглят от завзетите територии южно от Дунава. След войната османците вършат зверски изстъпления спрямо ония българи, които са посрещали радушно руските воини.
Същото се повтаря и във войната между руси и турци през 1828-1829 г., където вземат участие два български войскови отряда, от които
единият
, под командването на генерал Липранди, а другият, воден от капитан Г. Мамарчев.
Руските войски, командвани от генерал Дибич, отново се спускат на юг в Турската империя, преминават Дунава, превземат Силистра, Кюстенджа, Шумен, отми-нават Карнобат, Сливен, Одрин, за да се отзоват до Чорлу и Енос на Мраморно море, като заплашват Цариград. Но и този път под неудържимия дипломатически натиск на западните сили Русия се оттегля обратно зад Дунава. Настъпват същите изпитания и ужаси за българското население по тези краища на Турската империя. Всички, които са посрещали с радост и подпомагали руските войски по време на пребиваването им на полуострова, биват подлагани на сеч и нечувани изтезания. Най-обезсърчаващи са революционно-освободител-ните акции на българската емиграция в Браила през 1841, 1842 и 1843 г., които биват ликвидирани преди да влязат в борба с османските поробители.26
към текста >>
53.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които
единият
тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм.
При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които
единият
тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите.
към текста >>
54.
УЧЕНИЦИ
Бяха написани по двойки номера, като
единият
номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка.
Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него.
Бяха написани по двойки номера, като
единият
номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка.
Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова.
към текста >>
55.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Единият
от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия.
Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя.
Единият
от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия.
Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки.
към текста >>
56.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
Единият
бе с голяма леща, а другият с две по-малки.
Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа.
Единият
бе с голяма леща, а другият с две по-малки.
Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева.
към текста >>
57.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
Единият
се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел и много буен.
Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах. След няколко дни Методи отново се върна на Изгрева и целуна десницата на Учителя. Мария Тодорова Имаше двама братя в Школата.
Единият
се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел и много буен.
Другият бе Методи Константинов. Двамата се скарват. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен.
към текста >>
58.
ЖЕНИТБА
Единият
имал едно, но нямал друго.
Едно е да не питаш Учителя и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш, както си знаеш. Вторият случай се наказва много строго. Мария Тодорова На една млада сестра й дошло време за женитба. Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених.
Единият
имал едно, но нямал друго.
Вторият имал другото, но нямал третото. А първото, второто и третото, както и четвъртото и т.н. ги била набелязала като неотменими изисквания и не трябвало да отстъпи от тях. Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки приказки и тя забравила за какво отишла. Като се върнала у дома, чак тогава се сетила, че е ходила на Изгрева да пита Учителя.
към текста >>
59.
ПАНЕВРИТМИЯ
Единият
запита:
Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя.
Единият
запита:
- Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората.
към текста >>
60.
ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА
Единият
ще отиде и ще каже: "След 10 дена ще бъдеш здрав".
Ако човек иска да бъде здрав, трябва да бъде положителен в своите вярвания. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на Земята. Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най- много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение. Хубаво е да се направи един опит: ще изпратим 10 души при някого, който е на умиране.
Единият
ще отиде и ще каже: "След 10 дена ще бъдеш здрав".
На другия ден ще отиде друг и ще каже: "След 9 дни ще бъдеш здрав". На следващия ден ще отиде друг и ще му каже: "След 8 дни ще бъдеш здрав". Последният ще му каже: "Утре ще бъдеш здрав". Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е това насърчение. Човек трябва да има вяра в организма.
към текста >>
61.
ЯСНОВИДСТВО
Хората изпопадаха от файтона, а
единият
кон се нарани доста тежко в тела.
" Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел.
Хората изпопадаха от файтона, а
единият
кон се нарани доста тежко в тела.
Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака.
към текста >>
Така двамата се връщат в Хасково,
единият
- със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината.
Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека".
Така двамата се връщат в Хасково,
единият
- със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината.
След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка.
към текста >>
62.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Единият
е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението.
Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина.
Единият
е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението.
Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик.
към текста >>
63.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко
единият
й крак и едната й ръка.
Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и отново нямал болки. Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Мария Тодорова
Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко
единият
й крак и едната й ръка.
Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя. Какво говореха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги.
към текста >>
И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват:
единият
го заболява кръста, другият - корема.
Само един път. Пишат ми от Търново, че един брат се вцепенил. Лекарите го оставили за оня свят. Не може да стане, краката му се вцепенили и лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам да го излекуват.
И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват:
единият
го заболява кръста, другият - корема.
Пишат ми: тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам. Гледам, братът лежи и ми казва: "Аз съм готов за оня свят. Като е дошло времето, ще си вървя." Смел брат. Рекох: "Какво има?
към текста >>
64.
ЧУДОТВОРСТВО
Тези чайници бяха големи - 25 литра
единият
.
Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници.
Тези чайници бяха големи - 25 литра
единият
.
Два чайника бяхме направили. Единият го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше си наливаше да пие вода. Учителят не даваше да пием студена вода.
към текста >>
Единият
го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав.
Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници. Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили.
Единият
го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав.
Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше си наливаше да пие вода. Учителят не даваше да пием студена вода. Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата. Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е "Бай
към текста >>
65.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
Единият
занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева.
Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда.
Единият
занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева.
Тодорка Стоянова Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия. Една сутрин отидох рано на Изгрева, на полянката за Паневритмия, но нямаше още никой. Повъртях се и тръгнах да си отивам. На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари.
към текста >>
66.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Единият
я спъва с крак и тя полита и пада към земята.
По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се връщаха на Изгрева късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея.
Единият
я спъва с крак и тя полита и пада към земята.
Тогава се сеща и извиква: "Учителю! " Разказваше ми: "Онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха, не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех.
към текста >>
67.
УЧЕНЕ
Единият
катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
Според нея, хипотенузата на квадрат е равна на сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение. Учителят разглежда триъгълника - неговите катети и хипотенуза - като проекция на човешката личност.
Единият
катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
В такъв случай Питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. Има три вида хора: Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето. Бъдещето, като проекция на миналото, е за грешниците; настоящето е за праведните.
към текста >>
68.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА
Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че
единият
предмет да събужда електричество, а другият - магнетизма на учениците, да има смяна в предметите.
Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата. Влиза учителят по математика в клас, всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителят по химия, който предмет също събужда електричество у учениците. Вследствие на това събрало се в голямо количество електричество, учениците се чувстват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда също електричество у учениците, те са още по-нервни и стават скандали.
Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че
единият
предмет да събужда електричество, а другият - магнетизма на учениците, да има смяна в предметите.
За в бъдеще, когато искат да назначат някой учител, аз бих дал следната максима: да се избере една комисия, която да следи какъв резултат ще произведе явяването на назначения учител между децата. Тази комисия ще следи какво желание ще се яви у децата му, когато излязат извън класната стая. Ако четат помежду си, значи той е учител на мястото си; но ако се бият, той е един обикновен учител. Всеки учител трябва да носи нещо свещено в ума си. А ние днес поверяваме своите деца безобразно на този или онзи учител.
към текста >>
69.
РАДОСТ И СКРЪБ
Единият
вид жени са герои, а другите - страхливци.
При страдания най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек. Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени.
Единият
вид жени са герои, а другите - страхливци.
Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне.
към текста >>
Единият
вид мъже са герои, а другите - страхливци.
На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек. Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци.
Единият
вид мъже са герои, а другите - страхливци.
И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развитие на човека.
към текста >>
70.
ЛЮБОВ
Ако последният вложи в работата си любов,
единият
декар ще даде толкова плод, колкото десетте дка, работени без любов.
Любовта любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което като обикнете, да не разбере Любовта. Дето е Любовта, там е изобилието. Трима души да направят следния опит: Един от тях да посее 100 дка с жито, вторият да посее 10 дка, а третият - 1 дка.
Ако последният вложи в работата си любов,
единият
декар ще даде толкова плод, колкото десетте дка, работени без любов.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с любов. За онзи, който не работи с любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. В Любовта има и друг един закон - да не ставаш чрезмерно лаком, за да не изгубиш всичко. Любовта желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Любовта дели и най-малките трошици, тя е готова да раздели всички блага.
към текста >>
71.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Единият
- някакъв певец, познат с Учителя, а другият - редактор на столичен вестник.
Все още не се решавах да отида при Него. След малко иде Катя Грива и казва: Учителят каза веднага да отидеш при Него! " Заупорствах, но Катя настойчиво ме задърпа, като дете ме завлече при Учителя. Като ни видя от прозореца, Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току- що започна и към Него пристъпиха двама важни господа.
Единият
- някакъв певец, познат с Учителя, а другият - редактор на столичен вестник.
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на вестник X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная.
към текста >>
72.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Дошли с кола и
единият
от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя.
Този ден нещо ме накара да се кача там. Ту бързах, ту забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно. Пристигнах на Изгрева в строго определеното време за мен и веднага разбрах, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение над Него.
Дошли с кола и
единият
от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя.
За да влезе в приемната Му стая, която била заключена, той разбива с ръка стъклото, промушва я през направения отвор, завърта ключа, отключва вратата и влиза в малката стая на приемната. Не Го намира тук и отива в салона, насочва се към Учителя и Му нанася ударите. Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е порязал ръцете си при счупването на прозореца. Така лицето на Учителя беше окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал.
към текста >>
Единият
тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана.
Аз бях на Изгрева пред салона. По едно време от гората излезе лека кола. Нали бях шофьор - това веднага ми направи впечатление и се загледах натам. Двама души слязоха, дойдоха при мен и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона.
Единият
тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана.
Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, счупи с юмрук прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му срязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, се отправи към салона. А там бе Учителят! Влезе вътре, нахвърли се върху Него и започна да Го удря с юмруци по главата с окървавените си ръце. Единственото, което можах да направя като разбрах, е да вдигна един стол над главата си и да стоя така до вратата.
към текста >>
73.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Единият
син на баба Йова е убит като комунист, но въпреки това, тя не получава пенсия за сина си.
Начко беше твърде млад и неопитен, за да знае как да се справи с непокорната си жена, ето защо той се стъписал. Не можал да устои. Жена му го победила. Тя злоупотребила с неговата доброта, благост и отстъпчивост. Сега идват последствията.
Единият
син на баба Йова е убит като комунист, но въпреки това, тя не получава пенсия за сина си.
От тревоги се парализира и вече има нужда от грижи. И двете й снахи отказали да я гледат. Дъщеря й поела грижата за болната си майка - същата дъщеря, която я бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в духовния му път. Двете жени - майка и дъщеря, вече пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път. Веднъж един брат, на когото тя е сродница, й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили.
към текста >>
На две магарета качил двама души,
единият
дегизиран като Учителя, другият - като ръководителя на свищовското Братство - Анев.
Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Него. Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството.
На две магарета качил двама души,
единият
дегизиран като Учителя, другият - като ръководителя на свищовското Братство - Анев.
Наоколо жени в бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч, насочен към нея. От страх тя едва не полудява.
към текста >>
Някои се сбили, той отишъл да ги разтървава и
единият
от тях забил нож в гърба му и на място бил убит!
Помолих го да проучи и издири кой е бил този стражар, който е арестувал и блъскал Учителя и да следи до 1 -2 месеца дали няма да се случи на този стражар някое нещастие. Не се мина и месец и ме викат на телефона от Варна. Обажда се адютанта: "Гръблев, същият този стражар, който на Ташлъ тепе арестува Учителя и после го блъска с приклада на пушката си, вчера бил прободен с нож и починал веднага. Пратили го в село X. да пази реда на сбора там.
Някои се сбили, той отишъл да ги разтървава и
единият
от тях забил нож в гърба му и на място бил убит!
Брей, интересна работа, бе, Гръблев! Ти каза, че може да му се случи нещо и виж какво стана!..." Никола Гръблев В нападките срещу Учителя, освен църквата, бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. Л.
към текста >>
Та двойният ковчег беше за двама човека -
единият
за Евтимий, а другият - за кривия стълб на православието.
Ставаше само да бъде и изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че оттогава минаха цели десетилетия. През 1927/1928 г. той си замина и когато го погребваха, направиха му двоен ковчег, защото не можаха да го съберат в единичен. Изкопаха му и двоен гроб и така го погребаха.
Та двойният ковчег беше за двама човека -
единият
за Евтимий, а другият - за кривия стълб на православието.
Симеон Арнаудов През войната българите докараха едни арестанти по команда на германците. Понеже аз сутрин ставах много рано, преди да свири тръбата, видях, че ги докарваха с едни черни чергила - само сърби, вързани във вериги един за друг по десет души. Предния ден изкопаха един трап и доведоха там хванатите сърби да ги екзекутират. Видях как ги наредиха, дойде германски взвод войници, които да бъдат екзекуторите.
към текста >>
74.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
говореше за тези събития и начерта на черната дъска два кръга -
единият
със стрелка с посока нагоре, другият със стрелка с посока надолу.
Към края на Втората световна война Учителят каза: "Няма да се опомнят от тази война, ще започне още по-страшна. Жълтите ще повдигнат 500 милиона войници. Тогава европейските народи пред общата опасност ще се обединят." Запитаха Го: "Кой ще победи? " Учителят мълча известно време после каза: "Белите, но ще бъде трудна победа." Учителят още през 1940-1941 г.
говореше за тези събития и начерта на черната дъска два кръга -
единият
със стрелка с посока нагоре, другият със стрелка с посока надолу.
Първият, който сочи нагоре - това е бъдещето на бялата раса, която отива към възход, другият кръг със стрелката надолу е азиатската и черната раса, от които в разстояние на 100 години няма да остане и помен от нея. Тя предстои да изчезне. Бъдещето е на бялата раса. Последната война, казва Учителят, ще бъде с жълтата раса, с Япония. Тя ще организира Китай и другите азиатски държави и ще подеме война с бялата раса на живот и смърт.
към текста >>
75.
ШЕСТАТА РАСА
Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското,
единият
ще отиде на единия край на Земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма.
Досега може да сме имали изключения, но тогава ще дойдат мъже и жени, които ще внесат една Нова култура на Земята, ще наложат на поколението да не воюва. Това са ония мъже и жени, за които в 13-та глава на Откровението е казано, че ангелът е вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората. Тия мъже и жени ще турят такива корави въжета, че наистина ще вържат дявола да не изкушава вече хората. И тогава, в бъдещата култура ще се позволяват само две деца, не много деца, както сега: едно мъжко и едно женско. След като родят двете деца, бащата и майката ще бъдат свободни.
Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското,
единият
ще отиде на единия край на Земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма.
Вас ви се вижда странно. Мене ми се вижда още по-странно сегашното съвместно живеене на мъжа и на жената. Зазоряването на Новата култура ще дойде по-рано, но Шестата раса в пълния си разцвет и красота ще бъде на Земята след 2100 години. Господ е оставил хубавото за най-после. Такъв е законът.
към текста >>
76.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Единият
от тях беше да остане на Земята и на Изгрева, да подгонят Него и нас, учениците Му, и тогава българският народ да си навлече карма, хилядократно по-голяма от тази на евреите.
Влязоха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него.
Единият
от тях беше да остане на Земята и на Изгрева, да подгонят Него и нас, учениците Му, и тогава българският народ да си навлече карма, хилядократно по-голяма от тази на евреите.
Щеше да се случи същото, което направи навремето римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си за разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата, беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат! Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военна кола, за да извършат върху Него своето "възмездие", както умееха и както знаеха.
към текста >>
77.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Единият
кол беше паднал или беше се изместил, или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него.
Сега Учителят ще възкръсне." Аз, разбира се, не чаках да възкръсне, но минавайки покрай тях, видях хора, които тичат към мястото на Учителя, понеже се чу шум оттам. Затичах се и аз. Какво да видя? Гледам - гробът беше потънал в едната си част. Защо бе станало това?
Единият
кол беше паднал или беше се изместил, или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него.
Когато копаехме, на дъното на гроба нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна. За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега, а то беше високо метър. Ето така стоят нещата. Но това стана на четиридесетия ден. Съвпадение ли беше това?
към текста >>
78.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то
единият
от нас е вече стар и си отива.
Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.
Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то
единият
от нас е вече стар и си отива.
Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.” Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони. През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август.
към текста >>
79.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Единият
момент представлява съграждане, другият – рушене.
Той казва: Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер. Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика: Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб.
Единият
момент представлява съграждане, другият – рушене.
Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен. В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта.
към текста >>
След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава
единият
от двойката, после другият.
Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма. После под същия ритъм става обръщане на двойките към центъра на Пентаграма.
След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава
единият
от двойката, после другият.
Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред. Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре. Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение.
към текста >>
80.
ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ
Каквото мисли и чувства
единият
, ще го мисли и чувства и другият.
ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ Учителя формулира този закон така: Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства.
Каквото мисли и чувства
единият
, ще го мисли и чувства и другият.
Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.
към текста >>
Ако
единият
е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.
ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ Учителя формулира този закон така: Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият.
Ако
единият
е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.
към текста >>
81.
ЛЮБОВ И ОБИЧ
Той гласи: при Любовта между двама души
единият
е активен, а другият – пасивен.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който люби, предимно дава, а когото любят, предимно взема. У ч и т е л я Близък на горния закон е и законът за активното и пасивното състояние при Любовта.
Той гласи: при Любовта между двама души
единият
е активен, а другият – пасивен.
Двамата не могат да бъдат едновременно активни. Онзи, който изпраща Любовта, той има Любов. А онзи, който я приема и оценява, той е пасивният полюс на Любовта. Той има Обич. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя казва:
към текста >>
Когато двама души се обичат, между тях трябва да става правилна обмяна –
единият
ще дава, а другият ще взема.
У него има вече желание да го обичат. Ето защо, който люби, след известно време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и започва да люби. Така че след време онзи, който дава Любовта, започва да я приема, а който я приема, започва да я дава. Положителните сили дават, а отрицателните вземат. Който се е научил правилно да взема, той ще може и правилно да дава.
Когато двама души се обичат, между тях трябва да става правилна обмяна –
единият
ще дава, а другият ще взема.
За да изявят Любовта правилно, те трябва да се сменят в даването и вземането. Божествената Любов подразбира смяна на полюсите. Учителя казва: Който люби, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които той люби, ще се топлят и осветяват.
към текста >>
82.
ЗАКОН ЗА ПОЛЯРНОСТТА
Следователно в Любовта между двама души
единият
трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен,
единият
– да създава, а другият – да гради.
и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. У ч и т е л я Ако са мъж и жена, в такъв случай те остават бездетни. Това е закон на физическия свят. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време да живеят.
Следователно в Любовта между двама души
единият
трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен,
единият
– да създава, а другият – да гради.
Ако и двамата създават, не могат да раждат. Този закон има отношение и към обществата и държавите.
към текста >>
83.
ЖИВАТА НАУКА
Но
единият
съкратява пътя и усилията ни.
И в единия, и в другия случай ще сполучиш. Само че в единия случай целият ти живот ще отиде, за да приложиш нещо малко. Ще хлопаш на един милиард врати и на най-последната ще ти отворят. Ако пък вървиш по пътя на Живата наука, ще ти отворят по-скоро. И двата метода са потребни.
Но
единият
съкратява пътя и усилията ни.
Живата наука съдържа методите за реализиране на онова, към което се стремим. Тя има практическо приложение както в най-дребните наглед сфери на материалния живот, така и в най-възвишените области на Духа. Във всички области на Живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа. И този метод не е намерен чрез налучкване, а изхожда от дълбокото познание на действителността. Живата наука ни посочва методи за запазване на здравето, как да подобрим нашата нервна система, как да си създадем характер.
към текста >>
84.
ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Ако
единият
от тях не иска да седи на едно място с другия и скочи от гредата, то и двамата ще паднат в пропастта.
Учителя дава следния пример: Една греда е подпряна в средата и на двата края са седнали по един човек. Те са врагове. Трябва да пазят равновесие – под тях има голяма пропаст. Какво трябва да правят в случая?
Ако
единият
от тях не иска да седи на едно място с другия и скочи от гредата, то и двамата ще паднат в пропастта.
Щастието и равновесието на всеки от тях зависи от другия. Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло. За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло. Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието.
към текста >>
85.
ЕЗЕРОТО МАХАБУР
Когато двама души се обичат,
единият
представлява за другия слънце, което свети, и обратно.
Любещият казва: „Аз всичко давам и всичко вземам.“ Като обичаш някого, от тебе излиза струя вода, която полива неговата градина. Той пък прави пътека, за да тече водата в градината му. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите! Любовта е правилна обмяна между душите!
Когато двама души се обичат,
единият
представлява за другия слънце, което свети, и обратно.
Те взаимно си пращат светлина. Няма по-красиво нещо от срещата на двама души, които се обичат. Те получават мисли и чувства един от друг. Когато един човек те обича, в него периодически идва едно същество, което те обича. Това същество после си отива по работа и след това пак идва.
към текста >>
86.
ТЪРПЕНИЕТО
Единият
от тях е лекар.
- Хубавият, съвършеният живот ще дойде един ден, когато противоречията изчезнат. Водата трябва да се прецеди, да стане чиста. Засега човек ще слиза и ще се качва още много пъти. Всичко, което е допускано в света, си има предназначение, всичко се използва за добро. Например, двама души се скарали.
Единият
от тях е лекар.
Раняват сина на другия. Идва лекарят, излекува го. И двамата се сдобряват. Раняването става причина да се сдобрят двамата. Моята палатка има централен кол и затова е устойчива на всички ветрове.
към текста >>
87.
16 август 1909 г., неделя, 9.00 часа сутринта
Единият
закон показва слизането надолу, другият показва работата си на физическото поле.
Както във физическия свят не можем да живеем без здраве, така и в Духовния свят не можем да живеем без Бога. Във втория закон ще намерите условията за вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре и знаят Волята Божия. Като ги любим, ние ще открием основите, върху които те са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това й помагате, като едновременно тази помощ ще съдействува и за вашето повдигане.
Единият
закон показва слизането надолу, другият показва работата си на физическото поле.
Първият закон разкрива излизането от небесните жилища, а вторият задачата ни на земята: да любим. Третият закон е законът за възхода. Този закон има отношение само към живота, в който ще влезем, след като напуснем физическия свят. В него ще намерите извора на всички блага. Изпълнилият първите два закона се подготвя за изпълнение на третия закон най-силния.
към текста >>
88.
21 август 1927, 7 часа сутринта
Вие имате два живота:
единият
е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, раждат се омраза, надпреварване, спорове в него няма спокойствие.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над Твърдта небе, а което е под Твърдта - земя . И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. Понякога вие искате да пиете от водата, която е горе, а понякога искате да пиете от водата на Земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да утолите вашата жажда. Роденото от плътта е плът.
Вие имате два живота:
единият
е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, раждат се омраза, надпреварване, спорове в него няма спокойствие.
Другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост. Като разделите тези два живота, на Земята ще дойде Водата, която ще служи на физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на Земята. Забележете всички светци, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до Водата над Твърдта. Преведено на научен език, това значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божественият живот да действува върху човека, и той веднага произвежда реакция.
към текста >>
89.
Втора част
Единият
се движи напред, а другият назад.
А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море... Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света. Законът на подобието е закон на Небето, а другият е законът на Земята, на органическия свят, на плътта... И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение.
Единият
се движи напред, а другият назад.
Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията и щастието... Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки. Ако бащата и майката са под въздействието на закона на подобието, ще имат много благороден син или дъщеря, с добре развит ум. Така действат тези велики закони.
към текста >>
90.
Шеста част
Единият
е като кислорода, а другият като азота във въздуха.
Следователно не е позволено да се съединяват кислород с азот, защото тогава въздухът ще изчезне. Този принцип ще видите и при двата пола. Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединяват. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват.
Единият
е като кислорода, а другият като азота във въздуха.
Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример с много майки и бащи, на които измират децата. Причината е, че те са били съединени и вследствие на това отравят организма на своите деца... Защото, ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Ако мъж и жена цял ден се целуват и постоянно си повтарят: "Колко те обичам, за тебе умирам" децата им гладни ще умрат. Днес и мъжете и жените се оплакват, че нямало любов в света.
към текста >>
91.
Десета част
Единият
принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец...
Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или поет. Те са двете неща, които ще оправят света... Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас. Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго.
Единият
принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец...
Всички стремежи на политическите партии са добри, но им липсва едно, най-важното Любовта. И в религиите, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства, но им липсва Любов. Това се отнася и за съдилищата. Навсякъде липсва Любов!... Днес искам да ви попея и да ви съчиня нещо поетично.
към текста >>
92.
Единадесета част
Само двама велики музиканти, като се съберат, и
единият
вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо?
Тя е проява между две възвишени и разумни същества. Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма. Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две същества, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля. Само такива две същества могат да се разберат. Любовта е като музика.
Само двама велики музиканти, като се съберат, и
единият
вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо?
И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта. Някой път ще слушате изпълнението им, но и това е благодат. Има разлика между свирене и свирене. Едно нещо е да вземеш цигулката на Любовта и заедно с Христа да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън.
към текста >>
93.
Дванадесета част
Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса:
единият
, който разрушава, и другият, който гради.
Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. Например онези същества, ангелите, които са преминали през човешката еволюция и които са на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат... Понякога се опасявам да говоря много за Истината. Когато човек говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате.
Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса:
единият
, който разрушава, и другият, който гради.
Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи. Той може да се изяви по три начина: като един механичен закон като колело, което, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса.
към текста >>
Единият
е чрез възпитанието в училище, а другият чрез майките.
Отговорете ми според вашата статистиката... И друга трудност се явява в съвременното общество. Вече 8 хиляди години хората са правили погрешки, а сега искат, когато се проповядва едно учение, с един замах, за една седмица да се поправят. Така не може. Има два пътя, по които това учение може да се реализира.
Единият
е чрез възпитанието в училище, а другият чрез майките.
Последните трябва да познават онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат, както градинарите изучават новите условия, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката се наследяват от детето, и обратно. Положителните качества на майките и бащите се явяват като такива и при децата. Майката, която е обгърнала своето дете, но е готова и да се жертва за другите, е свързана с Бога. Цялото растително и животинско царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
към текста >>
94.
Дванадесета част
Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса:
единият
, който разрушава, и другият, който гради.
Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. Например онези същества, ангелите, които са преминали през човешката еволюция и които са на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат... Понякога се опасявам да говоря много за Истината. Когато човек говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате.
Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса:
единият
, който разрушава, и другият, който гради.
Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи. Той може да се изяви по три начина: като един механичен закон като колело, което, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса.
към текста >>
Единият
е чрез възпитанието в училище, а другият чрез майките.
Отговорете ми според вашата статистиката... И друга трудност се явява в съвременното общество. Вече 8 хиляди години хората са правили погрешки, а сега искат, когато се проповядва едно учение, с един замах, за една седмица да се поправят. Така не може. Има два пътя, по които това учение може да се реализира.
Единият
е чрез възпитанието в училище, а другият чрез майките.
Последните трябва да познават онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат, както градинарите изучават новите условия, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката се наследяват от детето, и обратно. Положителните качества на майките и бащите се явяват като такива и при децата. Майката, която е обгърнала своето дете, но е готова и да се жертва за другите, е свързана с Бога. Цялото растително и животинско царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
към текста >>
95.
Тринадесета част
Ако
единият
е богат, а другият беден, ще се примирят.
Непримиримостта показва, че е във второто измерение. И мъжът, като се разсърди на жена си, казва, че не иска да й се подчини, да унижи своето достойнство. Защо? Ще се примириш. Щеш, не щеш, ще се "огънеш", т.е. плоскостта трябва да се огъне, а не ти.
Ако
единият
е богат, а другият беден, ще се примирят.
Бедният, като погладува няколко дни, започва да се "огъва" тук ще поиска нещо, там ще помоли за друго. Като стигне до богатия, си казва: "Лош човек е този, враг ми е, но ще отида при него." Като си подадат ръка, работата се нарежда. Примиряването е закон на второто измерение. Мнозина питат: "Какъв е смисълът на примиряването? " Чрез него враговете стават приятели.
към текста >>
Единият
постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън.
Някой се чуди защо страда и казва: Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам! С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш... Чрез един пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души били затворени още от рождение в един замък и нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали.
Единият
постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън.
Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам.
към текста >>
96.
Четиринадесета част
Единият
катет е човешкият ум, а другият човешкото сърце.
Питагор казва: Пространството, което се съдържа в квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, е равно на пространството, което се съдържа в квадрата, построен на хипотенузата. Какво представлява хипотенузата? Всеки радиус на кръга. Тя е жива и активна линия. А какво представляват катетите?
Единият
катет е човешкият ум, а другият човешкото сърце.
Резултатите от катетите във времето и пространството са равни на енергията, която ги е произвела. Същото може да кажем и за енергията, която снарядът развива. Изчислено е, че енергията, която даден снаряд произвежда, се крие в самия снаряд. Учените правят ред изчисления, за да намерят отношението между енергията, която снарядът развива, и количеството енергия в него преди избухването му. Питам: Енергията, която семката на ябълката развива в процеса на зреене, в самата семка ли е?
към текста >>
единият
катет е равен на другия катет.
Понякога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата. Пак ще си послужа с Питагоровата теорема. Ще взема за пример един правоъгълен триъгълник с равни катети и ще кажа, че възможностите на ума са равни на възможностите на сърцето, т.е.
единият
катет е равен на другия катет.
Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т.е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувстване. Значи умът първо мисли, после чувства. И в сърцето има същите възможности: чувстване и мислене.
към текста >>
Единият
е физическият човек, който е по-плътен, а другият е духовният, и е по-ефирен.
Може ли да определите кога действа умът и кога сърцето? Може ли да определите вашето чувстване в даден момент на какво се дължи: на ума или на сърцето ви? Можете ли да определите откъде идва вашата мисъл: от ума или от сърцето?... "Не знаете, що искате." С този израз Христос е искал да каже на учениците си, че в тях трябва да се пробудят възвишени мисли и чувства, с които да разграничават видимите неща от невидимите. Ако гледате на човека от духовния свят, ще видите, че в него обитават двама души, които едновременно вървят и разговарят помежду си.
Единият
е физическият човек, който е по-плътен, а другият е духовният, и е по-ефирен.
Физическият човек живее повече със сърцето, а духовният повече с ума. Когато физическият човек е в синхрон с духовния, работите се нареждат добре, но ако двамата не са в съгласие, нещата не са добри. Какво трябва да правите? Ще приемете онзи ред, който е бил определен още преди слизането ви на Земята. Този, който те придружава навсякъде, е съществувал в духовния свят преди теб.
към текста >>
97.
22. Запознаване
Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към друг, то
единият
, който е отляво, обработва Доброто, а другият, който е отдясно, обработва Истината.
Тези шест такта се повтарят непрекъснато до края на упражнението. Обяснение: Двамата в двойката са обърнати един срещу друг със заловени ръце. После ръцете са пуснати и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване на самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.
Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към друг, то
единият
, който е отляво, обработва Доброто, а другият, който е отдясно, обработва Истината.
Центърът е между тях. Центърът е Любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра, към Любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса; а обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота.
към текста >>
98.
25. Стъпка по стъпка
Когато
единият
крак се отделя встрани или напред, слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двата крака са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето.
При 4-то време стъпка напред с левия крак. 6-и такт - при 1-во време стъпка напред с десния крак, при 4-то време левият крак се поставя до десния. От 7-и до 12-и такт се повтарят стъпките от първите шест такта, само че с разменени крака. Движенията на 12-те такта се повтарят до края на музиката. Обяснение: Нозете на място, последователно встрани и напред, и след това - движение напред.
Когато
единият
крак се отделя встрани или напред, слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двата крака са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето.
По този начин става обмяна. При отворени крака Слънцето и ние сме положителни към Земята: възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята. Когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към Слънцето. Чрез тия движения се развива усет кога действа Слънцето и кога - Земята. Те спомагат за придобиване на истинските методи, вложени в Природата.
към текста >>
99.
Паневритмия 1938
Когато двамата въ двойката сѫ обърнати гърбомъ единъ къмъ други, то
единиятъ
, който е отъ лѣво, обработва доброто, а другиятъ, който е отъ дѣсно — обработва истината.
22. ОПОЗНАВАНЕ. Двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу други съ заловени рѫце. После рѫцетѣ отпуснати и двамата гърбомъ единъ къмъ другъ. Това упражнение е органически начинъ за развиване самосъзнанието. То изразява, че човѣкъ трѣбва да оцени съзнанието на другитѣ хора, да вижда хубавитѣ страни, които тѣ иматъ въ себе си, и тѣ да виждатъ въ него тия хубави страни.
Когато двамата въ двойката сѫ обърнати гърбомъ единъ къмъ други, то
единиятъ
, който е отъ лѣво, обработва доброто, а другиятъ, който е отъ дѣсно — обработва истината.
Центърътъ е между тѣхъ. Центърътъ е любовьта. Когато двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу другъ, тѣ отиватъ къмъ центъра — къмъ любовьта. Обърнати единъ срещу другъ, тѣ образуватъ елипса. А обърнати гърбомъ единъ къмъ другъ, тѣ съ движенията на рѫцетѣ образуватъ хипербола.
към текста >>
Когато
единиятъ
кракъ се отдѣля въ страни или напредъ, то слънчевата енергия слиза надолу въ насъ, а когато двата крака сѫ събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре къмъ слънцето.
Първата часть е приготовление. Втората ни учи да придобиемъ способностьта да оценяваме правилно природнитѣ сили и да имъ дадемъ правиленъ изразъ. Тия движения развиватъ способностьта да оценяваме природнитѣ блага. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА. Нозетѣ на мѣсто последователно въ страни и напредъ и следъ туй движение напредъ.
Когато
единиятъ
кракъ се отдѣля въ страни или напредъ, то слънчевата енергия слиза надолу въ насъ, а когато двата крака сѫ събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре къмъ слънцето.
По този начинъ става обмѣна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни къмъ земята: възприемаме отъ слънцето и предаваме на земята. А когато нозетѣ сѫ събрани, тогазъ земната енергия е положителна и отива къмъ слънцето. Чрезъ тия движения се развива усѣтъ, кога действува слънцето и кога — земята. Тѣ спомагатъ за придобиване на истинскитѣ методи, вложени въ природата. 26.
към текста >>
100.
ПОНЕДЕЛНИК 5. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО
Единият
Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на нашия живот.
Да дойде Духът Ти и да прозябне Словото Ти в нашите сърца заради Любовта Ти, с Която Си ни възлюбил. Благий* Небесен баща, Ава Отче, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята Воля, да се освети Твоето Име на Земята - това и желае нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий* Господи на всяка сила и крепост, застани за делото си, прек-лони сърцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на Твоята Слава и Величие. Благий* Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни, да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме Закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите отоци.
Единият
Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на нашия живот.
Благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашия дух, да възродиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога. Амин 1914 г., Търново ____________________ * В по-късен вариант – „Благи, Велики“.
към текста >>
НАГОРЕ
