НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
122
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
- И
единият
има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.
- И
единият
има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.
към текста >>
Така
единият
плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.
Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
Така
единият
плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.
Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме. Кръгът на Паневритмията се задвижи.
към текста >>
2.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Единият
начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.
И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите.
Единият
начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.
Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят. Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени месеци и години. А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи.
към текста >>
3.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Понеже учели в един и същ клас -
единият
тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници.
Понеже учели в един и същ клас -
единият
тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място.
Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем.
към текста >>
4.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика -
единият
, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство!
Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика -
единият
, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>
5.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бяха написани по двойки номера, като
единият
номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка.
Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане и да отстъпи стола, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът не склони и се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него.
Бяха написани по двойки номера, като
единият
номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка.
Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа? Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците. Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова.
към текста >>
6.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И
единият
почна да търси света, и другият почна да търси света.
Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат.
И
единият
почна да търси света, и другият почна да търси света.
Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството.
към текста >>
7.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така се образуваха два кръга -
единият
кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга -
единият
кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>
8.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори,
единият
остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи.
Нищо не сполучи този брат. Борис не ги даде тези негативи и толкоз. А защо ли? Има си причина за това. Това беше позицията на "майстор Борис".
Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори,
единият
остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи.
Накрая се стигна дотам, че Георги Радев преведе на български три книги и напечата най-големия враг на Учителя и на Бялото Братство. Този автор беше Бо Ин Ра. За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа. Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия.
към текста >>
9.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Единият
катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност.
Единият
катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени.
към текста >>
10.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Единият
от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя.
Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел. Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели.
Единият
от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя.
След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят. Решава и тутакси получава сила. Лека-полека става от леглото и с мъка се дотътря до Учителя.
към текста >>
Единият
представител е жена.
Тогава е бил на тридесет и седем години. Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България. Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос.
Единият
представител е жена.
Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса.
към текста >>
11.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това е
единият
закон, който е нарушен в този случай.
Това беше законът за изявлението и закона за проявлението на Божествения Дух на земята. Божественият Дух се излива непреривно и който посегне върху Него, посяга и върху оная струя, върху онзи лъч, определен от самия Дух и прекъсва връзката си с Него. Прекъсва връзката си с живота на Духа и постепенно секва у него онзи лъч, който съединява всеки човек със слънцето на Духа. Е, това бе законът, който не прощаваше. Защото изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух.
Това е
единият
закон, който е нарушен в този случай.
А по-нататък идва следното: изявеният Божествен Дух е проявеният Господен Дух на Силите - ето това е вторият закон, който е нарушен - законът за проявлението. Значи бяха нарушени два закона: закона за изявлението на Божествения Дух и закона за проявлението на Господния Дух. Затова Учителят му беше казал: "Аз ще ти простя, но законът няма да ти прости." И когато онзи продължаваше да се моли, Учителят добави: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости." А защо Бог да му прости? Защото само Бог може да заличи неговото престъпление и да покрие неговия грях. Защото Бог се изявява чрез Божествения Дух, проявява се чрез Господния Дух на Силите и оживява всичко чрез Христовия Дух на обединението, който събира в едно Небето и земята на Битието.
към текста >>
12.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Единият
я спъва с крак и тя полита да падне на земята.
По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея.
Единият
я спъва с крак и тя полита да падне на земята.
Тогава се сеща и извиква: "Учителю! ". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех.
към текста >>
Борис се опитва да ги върне, но тогава
единият
от тях изважда нож и се насочва към него, който изобщо не очаква, че някой може да извади нож тук, на "Изгрева".
Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат. Те започват да псуват, да викат, да ръкомахат и да се заканват. Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия.
Борис се опитва да ги върне, но тогава
единият
от тях изважда нож и се насочва към него, който изобщо не очаква, че някой може да извади нож тук, на "Изгрева".
Онзи тръгва към него, напълно убеден, че трябва да го намушка и убие. Борис се отмества встрани, като смята че онзи само го заплашва, но той по едно време замахва с ножа, Борис отскача встрани, но е намушкан с ножа в корема. Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце. Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва.
към текста >>
Единият
, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва.
Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия. Борис се опитва да ги върне, но тогава единият от тях изважда нож и се насочва към него, който изобщо не очаква, че някой може да извади нож тук, на "Изгрева". Онзи тръгва към него, напълно убеден, че трябва да го намушка и убие. Борис се отмества встрани, като смята че онзи само го заплашва, но той по едно време замахва с ножа, Борис отскача встрани, но е намушкан с ножа в корема. Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце.
Единият
, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва.
Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята.
към текста >>
13.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят -
единият
бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах.
Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата.
Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят -
единият
бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах.
Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго.
към текста >>
14.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Единият
от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите.
Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него.
Единият
от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите.
И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила. Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света.
към текста >>
15.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Единият
изсвирва един мотив, другият ще Му отговори.
"Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията.
Единият
изсвирва един мотив, другият ще Му отговори.
Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна. Когато прочетох преди години за този концерт - случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко. А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи.
към текста >>
16.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Единият
е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата.
Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно!
Единият
е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата.
Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки".
към текста >>
17.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Единият
от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия.
"Таксата" От далечната провинция дойдоха двама братя - млади. Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи. От село, изведнъж попаднаха в столична среда.
Единият
от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия.
Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари. Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше възможност да намери. Не смееше да поиска от братята. Още беше непознат и стеснителен.
към текста >>
18.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Оказа се, че Лулчев е имал два дневника -
единият
бе иззет от милицията от неговата барака, а другият бе потънал в вдън земя.
Защото това бяха разговори с Учителя, записани от него. С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-даване по времето на Учителя. По-късно не минаваше година във вестниците и в различни списания да не се атакува Братството и то заради Лулчев. Поставяха ни на една плоскост с него и гонеха Братството заради него. Години след това започнаха да публикуват части от неговия дневник.
Оказа се, че Лулчев е имал два дневника -
единият
бе иззет от милицията от неговата барака, а другият бе потънал в вдън земя.
Аз намерих и предадох за съхранение на Невена Неделчева вероятно втория дневник. Към личността на Лулчев аз нямам отношение, защото знам какви бели докара на Братството - гонеха ни и преди и сега ни гонят, и в бъдеще ще ни гонят заради него. Но не бива да се отхвърлят записаните разговори с Учителя, защото те се отнасят за някои политически събития в света от онова време. След време този народ трябва да види кой е бил Великият Учител, да види и да узнае имената и лицата на онези, които не изпълняваха съветите Му и работеха срещу Бялото Братство и срещу българския народ. Защото Бялото Братство бе дошло в България заради идването на Всемировия Учител, Който трябваше да предаде Словото на Бога.
към текста >>
19.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Воденичните камъни представляват:
единият
от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба.
Какъв е изводът? Не наливайте от живата водата на Словото на Учителя в чужди воденици. Ние сме Школа. Ние си имаме собствена воденица. Водата, която движи воденичните камъни на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител.
Воденичните камъни представляват:
единият
от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба.
Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота.
към текста >>
20.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
И ако някой беше им написал и дал нотен текст,
единият
от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен.
Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя. Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Това означаваше непослушание към Учителя. Те бяха музиканти.
И ако някой беше им написал и дал нотен текст,
единият
от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен.
Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално. И тогава щяхме да ги аплодираме като музиканти. Но те се ожениха, въпреки съвета на Учителя да не правят това и не можаха да съжителствуват в хармонични отношения. Поне изпълниха това, което им каза Учителят - да се разделят по взаимно споразумение, със съгласие и да останат с чисти отношения помежду си. Само чистите отношения между хората дават възможност на техните души да създадат правилно отношение към Словото на Учителя и Школата Му.
към текста >>
21.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Единият
екземпляр остана в мен и аз години след това го преписвах и го раздавах на онези, които желаеха да го имат.
След това го описвахме, Ярмила го научаваше и го изиграваше така, както трябва. Тази сестра се казва Магдалена Петрова. Тя бе от Русе и по това време учеше за учителка в София. След като всички упражнения бяха записани, те бяха подредени, бяха добавени тълкувания и обяснения и се оформи един сполучлив труд. Трите се подписахме и бяха подготвени четири екземпляра.
Единият
екземпляр остана в мен и аз години след това го преписвах и го раздавах на онези, които желаеха да го имат.
Но той бе раздаван в онези времена на преследване, без да се упомене кои са съставителите на този труд. Дори някои го притежаваха, без да знаят кои са го съставили. По-късно аз намерих една художничка, която направи скици на отделните упражнения така, както аз ги показвах. Един екземпляр предадох на Анина Бертоли заедно със скиците, за да бъде преведен на френски и да се издаде във Франция. Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него.
към текста >>
22.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Единият
от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона.
Единият
от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева".
към текста >>
23.
9_03 Дяволът и неговите два крака
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Единият
крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията.
Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене.
Единият
крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията.
Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София.
към текста >>
24.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече
единият
дядо или баба.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев.
Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече
единият
дядо или баба.
Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища.
към текста >>
25.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Единият
от стенографите разчита от собствената си стенограма, но едновременно проверява изречението, което дешифрира и в стенограмата на другите три тетрадки, които са стенографирали другите стенографи и които тетрадки са пред него на масата.
На масата имаше четири стенографи, които седяха на една маса пред него долу, за да Го чуват ясно. Зад стенографите седяха слушателите. Обикновено и четиримата стенографи записваха едновременно една и съща беседа. Така че ако някой пропусне нещо, ще го запише другия. После, когато идваше ред да се дешифрира обикновено с това се заемаха един или двама човека.
Единият
от стенографите разчита от собствената си стенограма, но едновременно проверява изречението, което дешифрира и в стенограмата на другите три тетрадки, които са стенографирали другите стенографи и които тетрадки са пред него на масата.
Това беше един труден етап. По този начин се изключваше да бъде пропусната някоя мисъл на Учителя незаписана или пък погрешно записана. Имаше ли нещо неясно в едната стенограма, проверяваше се в другите стенограми. Това бе къртовски труд на стенографите. Освен това дешифрираната стенограма прегледана и сверена от четири стенографни тетрадки трябваше да се напише на пишеща машина.
към текста >>
26.
155. ЗАЩИТАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Единият
е бил Петър Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев.
155. ЗАЩИТАТА Полковник Бошков пътува с влака от Велико Търново за София. Имал работа там непременно иска да се срещне с Учителя. Във влака пътуват още двама човека от Братството.
Единият
е бил Петър Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев.
Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа. По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях.
към текста >>
27.
140. ИЗГРЕВЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Единият
от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия.
140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя.
Единият
от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия.
Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки.
към текста >>
28.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи:
единият
от вас още тази година ще си замине.
А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото.
И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи:
единият
от вас още тази година ще си замине.
Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака.
към текста >>
29.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единият
предаваше, а другият приемаше.
Дочака ме. Знаеше, че трябва да ме изчака. А знаеше, че трябва да си заминава и не си правеше илюзии. Извика ме и смутено и развълнувано изрече: „Аз бях до тук, а ти продължавай нататък". Каквото имаше и някои и други неща, то аз прибрах.
Единият
предаваше, а другият приемаше.
Това е по правилата на Синар-хическата верига, която се осъществява само от братя. След време и при мен се случи същото. През 1972 г. аз боледувах много и тогава аз с Мария Тодорова определихме моят и нашият приемник. През 1986 г.
към текста >>
30.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единият
от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб.
А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона.
Единият
от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб.
А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш. Тогава ние започнахме от тук. Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича.
към текста >>
Дойде при мен
единият
от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам!
Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото.
Дойде при мен
единият
от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам!
" „Ела, ние за работа приемаме всички! " И другият старец дойде и се помоли. „Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници. Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото. Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб.
към текста >>
31.
44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единият
се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел, шишкав и много буен.
Та такъв бе състава на Школата. С една дума призваните и изпратените от Небето за Школата на Учителя не дойдоха, те се уплашиха от общественото мнение и останаха в света. Разбира се те се загубиха, а спечелиха онези, които допълнително слугите на Господаря извикаха и доведоха от друмищата на България. А сега един пример достоен за уважение. Имаше двама братя в Школата.
Единият
се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел, шишкав и много буен.
Другият бе Методи Константинов -също буен, невъздържан, бивш анархист. Двамата се скарват помежду си. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен.
към текста >>
32.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единият
от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза.
Единият
от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Другият брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант. Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух.
към текста >>
33.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единият
екземпляр бе занесен да се съхранява от Георги Куртев в Айтос.
„Велико Търново" 17. После дойде време, когато ни бе отнето правото за печат и аз сложих Елена Андреева на една отговорна работа. Да дешифрира стенограмите. И тя работи десет години докато разчете и дешифрира стенограмите и да ги напише на пишеща машина в четири екземпляра. След това аз приех от нея тези четири екземпляра и аз ги раздадох на верни на мен и на Учителя приятели и те бяха сложени на четири места.
Единият
екземпляр бе занесен да се съхранява от Георги Куртев в Айтос.
Вторият екземпляр бе занесен в Габрово при рождената ми сестра Цанка Екимова, която от своя страна ги бе укрила при свои приятели от тамошното Братство. Третия екземпляр го предадох на Анина Бертоли, която го изнесе в Италия при свои роднини, за да се съхранява. Четвъртият екземпляр го укрих на няколко места. Два куфара напълнени с непечатани беседи бе предаден на Георги Йорданов. Други два куфара бяха предадени на Драган Петков за съхранение.
към текста >>
34.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След време срещнах
единият
от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше.
Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си". Това са Божиите служители. 8. Видях в живота си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират.
След време срещнах
единият
от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше.
А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
към текста >>
Единият
бе Минчо, а другият - Буров. 51.
Йоан казва: „В начало бе Словото". 50. След всичко, което властта направи на Братството, къде другаде може да бъде моето място? Срещнах прост човек, но силен, устоял на всички мъчения. Срещнах интелигентен, богат човек, но сломен, отстъпил, изневерил и на себе си и на приятелите си. Това бяха два типа.
Единият
бе Минчо, а другият - Буров. 51.
Когато дойде времето, Господ ще промени условията, ще промени и хората и ще отвори пътя за Делото Си. А това е Волята Божия: „Не да унищожаваш враговете си, а да повдигнеш и спасиш враговете си." „Молете се за ония, които ви гонят! " Защото Бог е Любов. „Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат.
към текста >>
35.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Те имат два пътя:
единият
е да се съобразят с мнението на Учителя за уставите и да проследят патилата на учениците от Школата в резултат на тяхното непослушание към Учителя.
Това трябва да бъде ясно на всички. Школата има свой път и той е определен от Словото на Учителя. А опитностите на учениците от Школата са много важни и те представляват етапи, през които е минала Школата. Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на предишните поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа". Смятаме, че днешното поколение, както и утрешното такова ще се запознае с въпроса за уставите.
Те имат два пътя:
единият
е да се съобразят с мнението на Учителя за уставите и да проследят патилата на учениците от Школата в резултат на тяхното непослушание към Учителя.
Другият път е сами да си направят опита и да проверят колко струва цената на непослушанието им към думите на Учителя. Можем да ви уверим, че тази цена е много голяма и се заплаща понякога не само с време и години, а и с изразходване на сили и на пропилян човешки живот.
към текста >>
36.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Единият
изпит.
Но, лишен от опитности, незапознат със Словото на УЧИТЕЛЯ, неосведомен за трудния път на някои от съучениците ми, с които общувах дълги години, естествено бе да не допусна изпитанията и да приемам на „вяра", звучащи приятно за ухото „добри" пожелания. Само бдителното око на УЧИТЕЛЯ съзря уловките. Той ме остави да бъда в плен на предложенията и след това протегна мощна десница, и ме изтръгна от сладникавия поток. Така най-добре разбрах пясъчните основи на „общественото добруване" - несъвместимо с пътя на ученика в единствената и неповторима школа на УЧИТЕЛЯ. А изпитите бяха неизбежни, неотложими.
Единият
изпит.
В моята ранна биография има два момента. Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка. А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри).
към текста >>
Нито
единият
, нито другият проблем бяха леки за разрешаване.
Спря вниманието си на мен. Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да окръгля образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото. Слушах внимателно. Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни. За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата.
Нито
единият
, нито другият проблем бяха леки за разрешаване.
И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание. Родовите духове, не исках да ги хвърля в нови тревоги за препитание и поддръжка. А нямах никаква сила да дръзна и се оттегля от хармоничната среда в школата на УЧИТЕЛЯ. Това би било светотатство! Реших, с този случай да занимая УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
37.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Единият
от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове.
Наново повдигнахме въпросите, които ни вълнуваха. Този път бяхме изненадани от Неговото запитване: - Можем ли да изпратим съгледатели в село Кости? Те ще трябва да огледат, къде и как се провеждат танците и след като ни разкажат за онова, което са видяли и чули, тогава и ние ще се произнесем! Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти".
Единият
от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове.
Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове. Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай. Другият съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен. В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена.
към текста >>
38.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая -
единият
за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор.
Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая -
единият
за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път. Наскоро след този разговор случаят ни събра наново тримата. Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци.
към текста >>
39.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Случва се,
единият
да е на физическото поле, а другият в отвъдния свят, и обратното. Разминаване.
Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения. Често са необходими повече прераждания, докато враждуващите се срещнат на физическото поле и взаимно се опростят.
Случва се,
единият
да е на физическото поле, а другият в отвъдния свят, и обратното. Разминаване.
Въпросът не е разрешен. Кармичното разрешение се отлага. Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее. Разплатата е факт.
към текста >>
40.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С единствени два дълбоки кладенци за вода -
единият
за жадуващите жители и странници, другият - за добитъка.
40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО (ПО СПОМЕНИТЕ НА АНГЕЛ ХАДЖИЙСКИ) Малко и непретенциозно селце, на около 20 километра от Русе. Сухо и безводно.
С единствени два дълбоки кладенци за вода -
единият
за жадуващите жители и странници, другият - за добитъка.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи.
към текста >>
41.
ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Единият
бе в салона на Изгрева, а другият бе по обед, над небето на София.
От време на време препрочитахме записаните думи в нашите тефтерчета. Едни от нас дочакаха да се сбъднат много неща, които бе казал Учителят. Други пък ще дочакат да се сбъдне и онова, което не стана по наше време. То ще стане във ваше време. Тогава ще видите и разберете цената на тези два концерта, които бяха изнесени в неделя на 14 ноември 1943 година в София.
Единият
бе в салона на Изгрева, а другият бе по обед, над небето на София.
към текста >>
42.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Единият
лекар се разсърдил и го накарал да се разпише, че отказва инжекция и си тръгва.
Учителят се усмихна. У дома лекарят го виждаме, че е готов да слага инжекцията на майка ми. Брат ми, като вижда какво е положението с май-ка ми, извиква двама лекари. Казали му, че трябва да се сложи инжекция. Брат ми не се съгласил.
Единият
лекар се разсърдил и го накарал да се разпише, че отказва инжекция и си тръгва.
Другият лекар останал, за да види какво ще стане. Ние двете извикахме: „Учителят каза - никаква инжекция." Майка ни беше жълта като лимон. Повдигнахме я на възглавница и започнахме да й даваме с лъжичка топла вода. Малко по малко порозовя, оправи се и след десет минути стана от леглото. А лекарят извиква: „Каква е тази работа?
към текста >>
43.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Единият
ме хвана за едната ръка, другият за другата ръка и така, по дъските, преминахме реката.
Гледаме - широка река. Бяха сложили камъни, а върху камъните дъски и по тях трябваше да се премине от единия край на реката до другия. Аз държах в едната си ръка куфарче, а в другата - чанта. Седя и се чудя: „Боже, как ще премина сега тази река? Ще се прекатуря и ще падна в реката." Точно в този момент идват двама войници.
Единият
ме хвана за едната ръка, другият за другата ръка и така, по дъските, преминахме реката.
На отсрещния бряг ни натовариха в товарни конски вагони. Затвориха вратите и ни заключиха отвън. Влакът тръгна. Можеше да слезем, само ако ни отворят вратите отвън. Влакът пътува, върви донякъде, после спре и се връща назад.
към текста >>
44.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За тази цел Той магически създава тези два разностранни триъгълника,
единият
- отнасящ се до българския народ, а другият - за цялото човечество.
В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство. Учителят е дошъл тука на земята в един от най-важните моменти на човешкото развитие, именно при създаването на една нова раса, която е призвана да развърже тези големи кармически възли на отклонения от законите на Великата Разумна Природа. В своята лаборатория, именно Учителят, чрез своите ученици, които представляват колективни съзнания - действа, за да възстанови нарушената хармония между ума, сърцето и волята.
За тази цел Той магически създава тези два разностранни триъгълника,
единият
- отнасящ се до българския народ, а другият - за цялото човечество.
Тука ние само ще отбележим мимоходом, че за разностранния триъгълник на съзнанието на българския народ - беше избрал за трите му страни - три жени: за емоционалната страна -Магдалена Попова, за интелектуалния живот - Мара Граблашева и за волевия - Гина Гумнерова, домакинята, при която той отначало живееше на ул. „Опълченска" 66. Характерно е, че тези три съзнания не така случайно са избрани. Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак.
към текста >>
Единият
, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов.
Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак. Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите. Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека. Другият общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя.
Единият
, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов.
Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира.
към текста >>
45.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
На вилата в този град имаше действително двама актьори -
единият
беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
Но преди да пристъпим към това второ действие, ще направя едно малко встъпление към него. Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година.
На вилата в този град имаше действително двама актьори -
единият
беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г.
към текста >>
46.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса,
единият
представя неговата личност, другият представя Бога. З.
Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията. Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2.
Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса,
единият
представя неговата личност, другият представя Бога. З.
Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно".
към текста >>
Единият
беше комунист и бе много критичен.
Учителят поощри да излезе тази книжка. Там имаше неща, казани за материализация, дематериализация, за пренасяне на човешкото тяло по въздуха, които не са дадени в Словото на Учителя. Там има неща, които ни смущават и озадачават. Човек трябва да бъде резервиран към човешката фантазия, неосведоменост и фалшификация. Томов. Това бяха двама братя.
Единият
беше комунист и бе много критичен.
Другият пишеше статии за учението на Учителя. На стари години завърши медицина и написа книга за Учението. Беше предан и истински работник. Д-р Стефан Кадиев. Като студент, аз го запознах с Учителя.
към текста >>
47.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа -
единият
, който караше камиона, беше Учителят, а другият - току-що заминалият за отвъдния свят мой баща.
Камионът летеше така бързо и аз усещах, че ще падна. Действително при един завой виждам една огнена бездна. Картината на ада от Данте дава подобна илюстрация на тази огнена бездна. Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една скала и с неимоверни усилия излязох отново на пътя. Поглеждам ръцете си - цели облени с кръв от тези усилия.
От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа -
единият
, който караше камиона, беше Учителят, а другият - току-що заминалият за отвъдния свят мой баща.
Така че изпитанията, които минах, бяха така сложени, че почувствах мощната ръка на Провидението, което ме избави от бездната на този адски огън. Тази картина през време на изпитанията ми служеше като пътеводна звезда и ми подсказваше благополучният крайна тези страшни изпитания, през които трябваше да мина. При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло. Аз не само имах да разрешавам въпроса около моята личност, но мен ме вълнуваше съдбата на българския народ, съдбата на другите народи и бъдещето на цялото човечество. Моята личност, поради някакви недоразумения, поради някакви перспективни измами, беше застрашена.
към текста >>
48.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Единият
точи другия.
После видях как Учителят взе ножа на Лулчев, с който работеше и го наточи със Своят нож. Просто видях, че Учителят го намагнетизира. Той режеше с нож чимовете, правеше ги на квадрати и после ги донасяше и с чимовете очертаваше елипсата. Учителят му взе ножа, извади Своя и го наточи. Вие сте виждали как се точат два ножа.
Единият
точи другия.
Туй беше за мен един символ, че Учителят му отваря вратата към света. И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата.
към текста >>
49.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
На интелигентните казвам така: „Има два вида пчелен мед:
единият
е центрофугиран и само е мед.
67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ"? При особени обстоятелства излезе тази книга. Тя може да има своите слабости - технически и други. Но за българския народ е много ценна. Аз бях на мнение, тя да бъде наситена повече със Слово на Учителя, и тъй стана.
На интелигентните казвам така: „Има два вида пчелен мед:
единият
е центрофугиран и само е мед.
А другият е с питата и восъка, който е много по-ценен - с друг аромат и с друго съдържание. С тази книга е същото. Има и от единия и от другия мед. След 1945 г. не можеше да се отпечатат книги.
към текста >>
50.
6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Единият
център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен.
68. САМОЗВАНЕЦЪТ Във връзка с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действа-ха три центъра.
Единият
център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен.
Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно.
към текста >>
51.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Навремето, когато заминаха братя Янкови,
единият
цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител.
Навремето, когато заминаха братя Янкови,
единият
цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>
52.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Единият
образ по средата е в синьо - той е висок.
Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии.
Единият
образ по средата е в синьо - той е висок.
А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто.
към текста >>
А от двете му страни
единият
образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто.
Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок.
А от двете му страни
единият
образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто.
Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто. За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
53.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Единият
му казва: „Престани, не ми говори, защото аз знам всичко.
И те настроиха официалната власт срещу Братството. Така че врага беше вътре при нас, а те само извикаха онези отвън, та да разрушат Изгрева. Един ден стоя там, където е мястото на Учителя и съм се замислил на пейката. По едно време пристига един висок човек, хубав човек, заедно с още един и сядат на пейката. Ангел Вълков, който се грижеше за мястото, се приближава към тях и ги заговорва.
Единият
му казва: „Престани, не ми говори, защото аз знам всичко.
Преди Кючуков да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах. Казвам се Тагаров. И вашият човек Антов, който ви объркваше работите, постоянно идваше при мен и зная с подробности всички неща. И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт. Казах му: „Жалко, че преди духовенството, както и предишната власт, пък и сегашната власт не можаха да оценят и да разберат това Учение в Неговата чистота." Той ме изгледа и каза: „Напротив, аз знам всичко.
към текста >>
54.
6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Познах ги двамата,
единият
- мой приятел, бе комунист, а също и другият бе бетер комунист.
" Още по-куриозен случай на Изгрева. Аз стоя горе на поляната и съм в палатката с едно кученце. А на Жечо Панайотов майка му беше стара и дошла там нещо да си прави. Но два дни преди туй Учителят ми беше дал достатъчно храна за преживяване, защото аз нямах пари и рядко слизах в града. По едно време виждам, по селския път вървят двама души.
Познах ги двамата,
единият
- мой приятел, бе комунист, а също и другият бе бетер комунист.
И двамата осъдени на смърт. Срещат ме и плачат: „Гладни сме! " „Ето ви половината на вас от храната и половината на мен". "Къде живееш? " - ме питат те.
към текста >>
Единият
държи бомба, а другият пистолет.
Срещат ме и плачат: „Гладни сме! " „Ето ви половината на вас от храната и половината на мен". "Къде живееш? " - ме питат те. „Живея горе на една поляна, в една бяла палатка." След два дни виждам как двамата търчат към поляната.
Единият
държи бомба, а другият пистолет.
Викат: „Скрий ни! " Казвам им: „Ще ви скрия. Но ако решите да проливате кръв на това свещено място, аз ще взема пушка и сам ще ви разстрелям. Обещайте ми." Те обещаха. Аз ги скрих в една яма.
към текста >>
Единият
агент му казва: „Дай да го питаме тоя".
Ако не беше припаднала, тя щеше да ги издаде къде съм ги скрил. Припадна бабата и стражарите я подминаха. Отидоха в моята палатка и я направиха на перушина. Аз си раз-чорлих косата и започнах да пея високо на глас, колкото ми държи гласа. В този момент вървят двама души - агенти и съм заобиколен от конници и стражари.
Единият
агент му казва: „Дай да го питаме тоя".
А другият: „Остави го тоя, не го ли виждаш, че е залисан дъновист". Не ме питат. Аз си пея. Аз реших - няма да излъжа, но няма да кажа истината. Каквото искат да правят с мен.
към текста >>
55.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Единият
за теб,
единият
за сина ти.
Ще те провали и ще те направи за посмешище за цялото Братство. Освен това тя ще ни попречи да свършим онази работа с теб, за твоите спомени. За три месеца ще те умори. А ти имаш още дълъг живот. Освен това, като се разруши тази къща, ще получиш два апартамента.
Единият
за теб,
единият
за сина ти.
Утре той може да има деца. И така ще го лишиш от наследство и апартаментът ще остане за Лиляна Табакова. А тя няма нито пенсия, нито дом. И ти си за нея един тлъст петел, а път тя за мене е една Кума Лисана. Ще те изхруска барабар с перушината и помен няма да остане от тебе." Казах му и други неща, които само той знаеше, защото тогава в себе си имах пророчески дух.
към текста >>
56.
7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но
единият
заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент!
Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми. Търсят те всичко, но дали ще намерят скритата бележка. Стоя аз настрана, той току ме поглежда сериозно, уверен, че няма да намерят важното. За 5-10 минути двамата милиционери като че ли привършиха и ха, да си излизат.
Но
единият
заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент!
Още малко и опитните ръце набарват нещо съмнително. Никак не го питат нещо, но под мишницата на ръкава се оказа някаква бележка. Вземат я, но вместо да го изведат за освобождаване, пак затварят вратата. Сцена на ужасяване! Ще има ли наказания, какво ще стане с нас?
към текста >>
57.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Единият
за теб,
единият
за сина ти.
Ще те провали и ще те направи за посмешище за цялото Братство. Освен това тя ще ни попречи да свършим онази работа с теб, за твоите спомени. За три месеца ще те умори. А ти имаш още дълъг живот. Освен това, като се разруши тази къща, ще получиш два апартамента.
Единият
за теб,
единият
за сина ти.
Утре той може да има деца. И така ще го лишиш от наследство и апартаментът ще остане за Лиляна Табакова. А тя няма нито пенсия, нито дом. И ти си за нея един тлъст петел, а път тя за мене е една Кума Лисана. Ще те изхруска барабар с перушината и помен няма да остане от тебе." Казах му и други неща, които само той знаеше, защото тогава в себе си имах пророчески дух.
към текста >>
58.
20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Но
единият
заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент!
Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми. Търсят те всичко, но дали ще намерят скритата бележка. Стоя аз настрана, той току ме поглежда сериозно, уверен, че няма да намерят важното. За 5-10 минути двамата милиционери като че ли привършиха и ха, да си излизат.
Но
единият
заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент!
Още малко и опитните ръце набарват нещо съмнително. Никак не го питат нещо, но под мишницата на ръкава се оказа някаква бележка. Вземат я, но вместо да го изведат за освобождаване, пак затварят вратата. Сцена на ужасяване! Ще има ли наказания, какво ще стане с нас?
към текста >>
59.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Единият
пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред.
Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути.
Единият
пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред.
Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят.
към текста >>
60.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Ако щастието е на
единият
полюс, то на другият полюс стои жертвата".
„Опитът показва качествата на нещата". Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви.
Ако щастието е на
единият
полюс, то на другият полюс стои жертвата".
Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен.
към текста >>
Да речем, че аз галя
единият
пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам?
Всеки един орган на тялото човешко е Божествен и еднакво ценен. За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно.
Да речем, че аз галя
единият
пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам?
Не, аз после ще хвана другият пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване". Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат. То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога.
към текста >>
61.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
А когато
единият
от тях е беден, то като се съберат богатството им се намалява.
Човек да бъде чист. Чист значи неговата душа да има бързи трептения. Чистите хора усилват светлината. Богатството какво подразбира? Когато двама богати се съберат усилва се богатството им.
А когато
единият
от тях е беден, то като се съберат богатството им се намалява.
Казано е „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек, за да се задоволи трябва да види лицето на Бога. Ти ще учиш, ще учиш, то е първото нещо, което е потребно за Ученика. Любовта - то най-после. Тя любовта идва сама.
към текста >>
62.
32. РАНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
И така завърши тази екскурзия, а тези двамата после станаха много големи приятели, макар че
единият
беше млад, а другият възрастен.
Той е майстор за тези неща". „Ама, Учителю, той изнесе не само две раници на гърба си, но ме изтегли и мен". „Ето, сестра, виждаш ли какъв брат ние си имаме тук на Изгрева? " Учителят се смее, а сестрата се насълзява от умиление. Ние слушаме, усмихваме се и се радваме за приключеният случай, датиращ от преди няколко годйни.
И така завърши тази екскурзия, а тези двамата после станаха много големи приятели, макар че
единият
беше млад, а другият възрастен.
Тя го черпеше със сладкиши, а той й помагаше в мъжката работа - да насече дърва, да донесе вода, да донесе продукти и още много други неща, които се вършеха от силни хора, какъвто бе той. Ето ви един малък пример за методите на Учителя, съвсем естествени в случая идваха съвсем случайно, но на своето си място за строго определени хора и събития. Ето в една обикновена екскурзия се решиха толкова много неща. А в частните разговори Учителят разясняваше много от духовните закони. Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя.
към текста >>
63.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Единият
търсеше утеха на друго място.
С него бяха неразделни приятели. Та този приятел също беше женен, но така се случи, че се залюби с жената на друг, който живееше на Изгрева. Създаде се връзка между този приятел, който беше в града и жената на онзи, който беше на Изгрева. Хайде да не споменавам имената им, защото те имат деца и ще се срамуват за бащите и майките си. Това не бе тайна за никого и бяха явни любовници.
Единият
търсеше утеха на друго място.
Учителят вижда това и мълчи. Накрая аз отивам, не се стърпявам и казвам: „Учителю, това е вече безобразие и на нищо не прилича. Едни други да си крадат жените и мъжете". Учителят ме изгледа и каза с голяма болка: „Братята разрешиха въпроса за любовта и брака по-лошо от хората в света". Учителят беше много наскърбен и недоволен.
към текста >>
64.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Единият
се спре и почне да търси начин как да я пренесе изведнъж.
Веднъж Учителят бе казал: „Всяка праведна власт е от Бога дадена". И аз тук виждах намесата на Учителя и на Бога чрез властта, за да въведе правда, че Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да му се кланят. Аз съм пред Учителя на разговор. „Задачата може да се решава малко по малко. За пример, двама души им дадат по сто килограма да пренесат пръст.
Единият
се спре и почне да търси начин как да я пренесе изведнъж.
Другият пък веднага започва и малко по малко, докато първият намисли то вторият пренесе пръстта. А първият ка- 1 7 7 12. Изгревът.... 1. 5 то намери средството изведнъж я пренесе. Когато у човек дойде вдъхновение каквато работа залови всичко му върви добре.
към текста >>
65.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
И при
единият
случай, и при другият губех Изгрева и Учителя.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА Завърших музикалното си образование, успокоих се малко, вече можех да изкарвам хляба си сама, макар че у дома имаше още хляб за мене, но се отделих от семейството си и отидох на Изгрева. И аз бях на самоиздръжка, а пък и не бях малка вече. Бях на кръстопът - можех да отида учителка в провинцията и да си изкарвам хляба, но щях да се отдалеча от Изгрева и от Учителя, а пък какъв беше смисълът на живота ми след като се отдалечавах от Учителя. Та аз можех да си седя и у дома на топло и нахранена ако беше само за насъщния хляб.
И при
единият
случай, и при другият губех Изгрева и Учителя.
Бях взела в себе си решение в никакъв случай и при никакви обстоятелства да не се отделям от него. Но аз не можах да реша този въпрос без неговото съгласие. Бях свикнала и знаех, че трябва да го питам за всяко нещо. Та как иначе, по-добър съветник и баща нямаше никъде по света. Та той лично ми бе казал веднъж: „Между Мене и Бога разлика няма да правиш".
към текста >>
66.
110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
,
,
ТОМ 5
Така двамата се връщат в Хасково,
единият
със съветите на Учителя, а пък другият - бедният съсед с книга в ръка, която е трябвало да проучи и да види как и от къде идва Духът на Истината.
Казал му: „Е, разбра ли сега къде е Истината, кой е Учителя и кой стои начело? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: „Духът на Истината е този, който стои най-отгоре, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело „Сила и живот" и му казал: „Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека".
Така двамата се връщат в Хасково,
единият
със съветите на Учителя, а пък другият - бедният съсед с книга в ръка, която е трябвало да проучи и да види как и от къде идва Духът на Истината.
След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълги години четял и прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Накрая богатия съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал отново. Казал му: „Сега разбрах кой е Учителя Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка.
към текста >>
67.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Единият
от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята.
Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им.
Единият
от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята.
В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото. Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там".
към текста >>
68.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Човек на земята има два пътя:
единият
е чист, а другият е изкалян.
Те наистина после се обърнаха срещу нас и воюваха срещу нас като врагове със всички възможни средства, които имаха, позволени и непозволени. Ето ви един пример за онези, които на думи славославяха Бога а живееха по съвсем човешки начин. Учителят веднъж каза: „На земята събитието е малко, но последиците в Духовния свят са големи и обратното - в Духовния свят събитие е голямо, а долу на земята събитието е малко". Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е точка, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма. Затова трябва човек да внимава какво мисли в мис ловния си свят, какво чувства в чувствения си свят и какво върши долу на земята чрез своите постъпки.
Човек на земята има два пътя:
единият
е чист, а другият е изкалян.
„Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя. Затова ученикът трябва да има качество - различаване. А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава. Веднъж аз трябваше да занеса един билет в полицейския участък да го заверявам, за да ми послужи за пропуск по онези полицейски години. Чудех се на кого да възложа тази работа, защото не бе уместно жена да се вре по разни полицейски участъци.
към текста >>
69.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
Единият
движи, т.е.
Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда.
Единият
движи, т.е.
човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата.
към текста >>
70.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Единият
от тях е Ганди".
Учителят ги изслушваше. Ние от начало не можехме да изслушваме нейния наивитет, но после свиквахме на маниера й и се забавлявахме от самата й поезия като мисъл и като теми за разрешаване. Учителят стоеше и слушаше. Зад всяка форма имаше и стоеше нещо разумно, което движеше поетичното Слово на сестрата. На една беседа Учителят каза: „В настоящият момент на земята има трима добри хора.
Единият
от тях е Ганди".
Кои са другите двама не спомена. Искахме да се запознаем с историята на неговият живот и по-късно Георги Радев преведе книгата на Ромен Ролан от френски на български език автобиографията на Ганди. Тогава разбрахме, че Ганди препоръчваше принципа на ненасилието, който е по-мощна сила от самото насилие. Той бе убит, за да се докаже, че на света има сили на разрушение и сили на градеж. И да се докаже, че има сили и на ненасилие.
към текста >>
71.
141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Но Учителят направи така, че
единият
остана жив, и другият остана жив.
И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал.
Но Учителят направи така, че
единият
остана жив, и другият остана жив.
Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата. Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна. Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове. Как се случило, но вероятно чрез медиумичната природа на братята и сестрите възникнал спор, изпокарали се яко като едните обвинили другите, че са проводници на черни сили и се разделили на черни и бели. Белите се отделили, посещавали салона, четели беседи, молели се, а пък онези черните били изолирани и не били допускани в салона.
към текста >>
72.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ
,
,
ТОМ 5
Това бе
единият
въпрос, който исках да питам, а другият въпрос бе, че все в главата ми се въртеше една мисъл дошла от дълбоко, някъде от надалото на моето съществувание на земята, че в Невидимия свят съм плакала за някакъв грях и престъпление извършено от моя страна.
Аз все исках да питам Учителя за някои въпроси, които бяха в мен. В онези години аз бях млада и всичко в мене вреше и кипеше, бушуваше и едвам се справях с моята вътрешна природа. Бях толкова млада, че както майка ми казваше, че ми било отдавна минало времето за женитба и сега съм трябвало да имам най-малко две деца, да въртя къща и дом. Аз бях тръгнала по друг път и смятах, че тук ще ми бъде по-лесно. А тук на Изгрева и около Учителя се завъртя цялата ми вътрешна природа от памти века.
Това бе
единият
въпрос, който исках да питам, а другият въпрос бе, че все в главата ми се въртеше една мисъл дошла от дълбоко, някъде от надалото на моето съществувание на земята, че в Невидимия свят съм плакала за някакъв грях и престъпление извършено от моя страна.
Но после Христос идва и ми помага. Това беше една картина, която се въртеше непрекъснато в главата ми. Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина.
към текста >>
73.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Та посвещението има два етапа,
единият
е да съзреш и да направиш допир с Бога и да го намериш вън от себе си и вътре в себе си.
Отивам веднъж при него на разговор, това беше в по-кьсните години. Изведнъж той ме запитва: „Марийке, ти как смяташ аз кой съм, за кого ме взимаш? " Аз се взрях в него и с такава убеденост изрекох: „Ти си живият мой Господ," Бях цялата изтръпнала, някакъв ток, някаква струя бе преминала през мен, бях цялата от вътре изпъната като струна, бях цялата заредена с някаква необикновена вътрешна сила. Учителят ме изгледа внимателно и рече: „Блажена си ти, Марийке, че кръв и плът не са ти го казали". Това за мен бе цяло посвещение.
Та посвещението има два етапа,
единият
е да съзреш и да направиш допир с Бога и да го намериш вън от себе си и вътре в себе си.
В този момент аз бях доловила Божието изявление пред мен и го изрекох с думи пред Учителя. Това нещо не бе плод на моето естество, на личността Марийка, а на моят дух. На мен духа ми го каза. И вторият етап е, когато Бог съизволява към тебе. А какво по-хубаво можеше да се иска освен да ти се каже: „Блажена си ти, че кръв и плът не са ти го казали".
към текста >>
74.
148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА
,
,
ТОМ 5
" „Например, двама братя са:
единият
по-голям, а другият - по-малък.
Злото не да го изкорениш, но да го изпратиш по неговия канал." „Учителю, например дойде съмнение у мен, какво да го правя? " „Съмнението идва естествено. Човек се съмнява в това, което не знае. Ти ще му кажеш, че в Бога няма място за съмнение. Какво има да се съмняваш в извора, който постоянно тече." „Учителю, какви са проявленията на плътта?
" „Например, двама братя са:
единият
по-голям, а другият - по-малък.
Баща им като им разделя нивата ако на единият даде повече, другият е недоволен и роптае: виж колко е лошо това. Той вместо да се зарадва, че брат му има повече и да каже на баща си: „Дай му още и от моето" е готов да се кара. Толкова са слаби и несигурни връзките на земята между хората. После, имаме две сестри, които обичат някого. Ако той даде на едната повече, то другата се сърди.
към текста >>
Баща им като им разделя нивата ако на
единият
даде повече, другият е недоволен и роптае: виж колко е лошо това.
" „Съмнението идва естествено. Човек се съмнява в това, което не знае. Ти ще му кажеш, че в Бога няма място за съмнение. Какво има да се съмняваш в извора, който постоянно тече." „Учителю, какви са проявленията на плътта? " „Например, двама братя са: единият по-голям, а другият - по-малък.
Баща им като им разделя нивата ако на
единият
даде повече, другият е недоволен и роптае: виж колко е лошо това.
Той вместо да се зарадва, че брат му има повече и да каже на баща си: „Дай му още и от моето" е готов да се кара. Толкова са слаби и несигурни връзките на земята между хората. После, имаме две сестри, които обичат някого. Ако той даде на едната повече, то другата се сърди. Но те така се заблуждават.
към текста >>
75.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Единият
твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица.
Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена.
Единият
твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица.
Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение.
към текста >>
Накрая се сборичкали и
единият
паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува.
Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица.
Накрая се сборичкали и
единият
паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува.
И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро.
към текста >>
76.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК
,
,
ТОМ 5
Единият
отговор знаех.
А ето ние българите също вече не разбирахме какво ни говори Учителят на български. Тогава какво стана. Кой промени цялата обстановка? В главата ми започват да идват въпроси. Кой ги докара на Изгрева и кой ги вкара в този салон?
Единият
отговор знаех.
Дойде и другият отговор. А това беше Савка. И цялата ми неприязън по този случай се насочи към нея. Учителят приключи беседата си, излезна и нищо не каза по този въпрос. Обикновено след лекция отново запявахме, но сега Учителят си излезна без да продума.
към текста >>
77.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на
единият
къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия.
Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков.
Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на
единият
къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия.
Дадоха се на съд и отидоха да се съдят. Представяте ли си тук е Учителят, но тяхната вражда беше дошла от столетия и отидоха да се съдят пред светското съдилище. Учителят не беше доволен от тях и беше умъчнен. Та около този техен съд се разиграха много интересни случи и забавни неща та накрая тези двама дето се съдиха бяха принудени да се помирят от настъпилите обстоятелства, Бяха принудени да се помирят и се помириха. Когато Учителят научи за това, възкликна: „Чухте ли, онези двамата са се помирили.
към текста >>
78.
209. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 5
Ето брат Борис е вече свободен." А той натъжен изрече: „Е,
единият
брат излезе от затвора и си дойде, а другият трябва да си заминава от този свят." Той беше разбрал, че неговото време изтичаше както и дойде това време, че то изтече.
Но не се оплака нито веднъж. През времето когато Борис беше в затвора в разстояние на четири години аз първо ходех при него и споделях новините. А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим. Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен?
Ето брат Борис е вече свободен." А той натъжен изрече: „Е,
единият
брат излезе от затвора и си дойде, а другият трябва да си заминава от този свят." Той беше разбрал, че неговото време изтичаше както и дойде това време, че то изтече.
Боян си замина както ние, простосмъртните, ще си заминем, но той остави следи и един образ на безкористност. Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеот-дайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева. Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян Боев. „с. Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с.
към текста >>
79.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Та му се върна всичко в троен размер:
единият
път банкрутира и му взеха парите, вторият път му взеха всички имоти, трето напусна България и Учителя и няколко години стоя в Румъния.
Ами сега какво да се прави? Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен. Трябваше да напусне и собствената си къща, която също бе ипотекирана. След това Бертоли замина за Румъния, Букурещ и там престоя няколко години като извика семейството си да живее при него. Като се върна от там след няколко години с парите, които той бе спечелил успя отново да си откупи старата къща и да съгражда отново дом.
Та му се върна всичко в троен размер:
единият
път банкрутира и му взеха парите, вторият път му взеха всички имоти, трето напусна България и Учителя и няколко години стоя в Румъния.
А да се отдели по тези години от България когато тук бе Учителят бе голямо наказание особено за един ученик. Та ученика Бертоли трябваше да плаща в троен размер. Дали си научи урока? Минаха много години, той беше по-внимателен с такъв род неща, но беше изпитван и по други начини и това бе свързано с друга история, която трябва да разкажа. Та беше вече минала есента, наближаваше зимата и се чудехме как ще я караме и изкараме тази зима без пари и без зимнина.
към текста >>
80.
256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
В Словото си той много пъти е разглеждал как се движи едно човешко същество по пътя на елипсата, защото елипсата е създадена от два центъра -
единият
център е човешки, а другият център е Божествен.
256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ Около Учителя всичко се движеше по строго определени елипси на движение. Нали в слънчевата система движението на планетите става по елипси?
В Словото си той много пъти е разглеждал как се движи едно човешко същество по пътя на елипсата, защото елипсата е създадена от два центъра -
единият
център е човешки, а другият център е Божествен.
И да се премине по пътя на елипсата, човек трябва да спазва Божествения порядък като се движи в човешкия свят по строго определена елипса, определена за него. А това беше вътрешният и външен път на всеки ученик при Учителя. Пътят на всеки ученик бе строго определен и се движеше по строга елипса. Някой път елипсите се пресичаха и там ставаха сблъсъци, но това бе отклонението на ученика в човешкия свят и отклонението му от пътя на елипсата. И тогава идваха страданията, идваха мъчнотиите, за да го накарат да се върне в пътя си - на собствената си елипса.
към текста >>
81.
268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Единият
център бе този на Божествената душа, а другият център бе този на Божествения Дух.
Те идваха на Изгрева, срещаха се с Учителя, осъществяваха тази връзка и после си заминаваха по своят житейски път. След време те се явяваха пак и отново изчезваха. И техните опитности с Учителя са много интересни, защото те живееха и работеха в света, в различни сфери на общественият и политически живот. Те заемаха различни постове, имаха различни професии. Говорим за онези, в които имаше начертана вътрешна елипса, по която се движеха и по която елипса те трябваше да се срещнат два пъти с два центъра на елипсата.
Единият
център бе този на Божествената душа, а другият център бе този на Божествения Дух.
А в проекцията на човешкият им живот на земята човек трябваше да се срещне по законите на елипсата с човешката душа и с човешкия дух. Това бяха понятия неизвестни на посетителите, но техния вътрешен порив ги докарваше при Учителя и тези срещи бяха неизбежни, защото те се движеха по своята вътрешна елипса, а всички пък се движеха около елипсата, където единият център бе Учителя, а другият център бе Бога. Е, това бе най-интересното и това обяснява разнопосочните интереси на посетителите при Учителя и техните разнообразни професии и точно тук имаме предвид онова, което каза веднъж Учителя: „Моите ученици не са тук на Изгрева, а са в света". Ето едно противоречие за мнозина тогава на Изгрева, нали Школата беше тук и ние бяхме ученици в тази Школа? От къде на къде учениците на Учителя да са в света, но по-късно разбрахме окултният закон за движението на ученика към Учителя.
към текста >>
Това бяха понятия неизвестни на посетителите, но техния вътрешен порив ги докарваше при Учителя и тези срещи бяха неизбежни, защото те се движеха по своята вътрешна елипса, а всички пък се движеха около елипсата, където
единият
център бе Учителя, а другият център бе Бога.
И техните опитности с Учителя са много интересни, защото те живееха и работеха в света, в различни сфери на общественият и политически живот. Те заемаха различни постове, имаха различни професии. Говорим за онези, в които имаше начертана вътрешна елипса, по която се движеха и по която елипса те трябваше да се срещнат два пъти с два центъра на елипсата. Единият център бе този на Божествената душа, а другият център бе този на Божествения Дух. А в проекцията на човешкият им живот на земята човек трябваше да се срещне по законите на елипсата с човешката душа и с човешкия дух.
Това бяха понятия неизвестни на посетителите, но техния вътрешен порив ги докарваше при Учителя и тези срещи бяха неизбежни, защото те се движеха по своята вътрешна елипса, а всички пък се движеха около елипсата, където
единият
център бе Учителя, а другият център бе Бога.
Е, това бе най-интересното и това обяснява разнопосочните интереси на посетителите при Учителя и техните разнообразни професии и точно тук имаме предвид онова, което каза веднъж Учителя: „Моите ученици не са тук на Изгрева, а са в света". Ето едно противоречие за мнозина тогава на Изгрева, нали Школата беше тук и ние бяхме ученици в тази Школа? От къде на къде учениците на Учителя да са в света, но по-късно разбрахме окултният закон за движението на ученика към Учителя. А около Учителят имаше приближени, които правеха изключение от описаното движение на елипсата. В онзи момент аз бях много недоволна от това, че Савка беше много близко до Учителя и че тази близост тя я подчертаваше като голяма заслуга и заслужено признание от Учителя за нейната особа.
към текста >>
82.
33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Единият
някакъв певец познат с Учителя, а другият - редактор на един столичен вестник.
Не бях добре облечена.'Бях свалила празничното си облекло. Но Катя настойчиво ме задърпа както съм и почти влачейки ме, като дете, ме завлече при Учителя. Сама тя беше скромно облечена. Като ни видя от прозореца Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току-що започна и към Него пристъпиха двама важни господа.
Единият
някакъв певец познат с Учителя, а другият - редактор на един столичен вестник.
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета) певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: „Учителю, г-н X, редактор на вестник X желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде дори и ръката, но посочи с нея към нас: „Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие тях после, не зная.
към текста >>
83.
21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Изведнъж в тъмнината срещу нас се очертаха силуетите на трима мъже,
единият
от които неизвестно защо изкрещя с все гърло.
Засрамих се пред куража на тези беззащитни дечица, с който те изпълняваха дълга си. Като отидох при Учителя, разказах Му това. Той ми каза: „Помнете, че когато сте в молитва, не може да ви се случи никакво зло." Тези думи на Учителя ми се врязаха в паметта и ми дадоха силно оръжие в ръката за други случаи след това. Ето един такъв случай: четири сестри отивахме на беседа една заран в непрогледна тъмнина към четири и половина часа. Водех под ръка една сестра, която беше напълно сляпа.
Изведнъж в тъмнината срещу нас се очертаха силуетите на трима мъже,
единият
от които неизвестно защо изкрещя с все гърло.
Едната от двете сестри, които вървяха пред нас извика: ,91. псалм! " и се хвърли с другарката си в зашумения с акациеви храсти хендек. И досега не мога да се начудя как можах и аз да се намеря в миг в хендека с безпомощната си другарка. Безделниците минаха покрай нас и не ни видяха. Може и да са ни търсили по-долу, но не ни намериха.
към текста >>
84.
26. ЗАБРАВИЛА ДА ПИТА ЗА КОГО ДА СЕ ОЖЕНИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених -
единият
или другият.
26. ЗАБРАВИЛА ДА ПИТА ЗА КОГО ДА СЕ ОЖЕНИ Една млада сестра й дошло време за женитба.
Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених -
единият
или другият.
Единият имал едно, но нямал друго. Вторият имал другото, но нямал третото. А първото, второ и третото, както и Четвъртото и т.н. са ги била набелязала като неотменими изисквания и не трябвало да отстъпи от тях. Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки приказки и тя забравила за какво отишла.
към текста >>
Единият
имал едно, но нямал друго.
26. ЗАБРАВИЛА ДА ПИТА ЗА КОГО ДА СЕ ОЖЕНИ Една млада сестра й дошло време за женитба. Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених - единият или другият.
Единият
имал едно, но нямал друго.
Вторият имал другото, но нямал третото. А първото, второ и третото, както и Четвъртото и т.н. са ги била набелязала като неотменими изисквания и не трябвало да отстъпи от тях. Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки приказки и тя забравила за какво отишла. Като се върнала у дома, чак тогава се сетила, че е ходила на Изгрева да пита Учителя.
към текста >>
85.
8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
За да се прояви Любовта,
единият
трябва да поиска, другият да му даде;
единият
трябва да почука, другият - да му отвори.
След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен характер. Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, Вие знаехте ли, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата? " Учителят отговори: „Такъв е законът на земята.
За да се прояви Любовта,
единият
трябва да поиска, другият да му даде;
единият
трябва да почука, другият - да му отвори.
Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието". Разбрах закона: „Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието".
към текста >>
Иначе, ако
единият
не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието".
Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, Вие знаехте ли, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата? " Учителят отговори: „Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори.
Иначе, ако
единият
не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието".
Разбрах закона: „Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието".
към текста >>
86.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Гледам двама души:
единият
хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев и до него друг, прав едър мъж.
На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин. Аз използувах отворената врата и влязох.
Гледам двама души:
единият
хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев и до него друг, прав едър мъж.
Седналият, който именно беше шефа Бернкопор се обърна към мен и ме попита какво искам. Казах му, че съм дошъл да го помоля ако е възможно да ми се изплати сумата срещу продаденото цвекло. Той ми отговори, че ще плащат след два месеца съгласно установения ред и изключение не правят никому. „Ето, този човек, който то-ку-що излезе също искаше да му се изплати, но невъзможно е", каза шефът. Аз вече се готвех да си тръгна обратно, когато той втренчено се загледа в мене и ме попита: „Ти, момко, от къде си?
към текста >>
87.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Обаче, по време на пътуването
единият
от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Учителят ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари." Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари". Учителят каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни.
Обаче, по време на пътуването
единият
от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари.
към текста >>
88.
27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Искаше 3000 лева или щял да продаде
единият
катър, за да си прихване парите.
Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата. Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият.
Искаше 3000 лева или щял да продаде
единият
катър, за да си прихване парите.
Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр. Той слезе на 2000 лева, после на 1000 и най-после на 500 лева. Аз отидох при сестра Аня Тодорова, която ми даде 500 лева и по този начин откупих и освободих катърите. Сега разбрах защо Учителят не ме допусна да отида на Мусала. През септември се завърнахме обратно в Арбанаси.
към текста >>
89.
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Единият
бе от Невидимия свят, а другият бе Учителят.
Но Той ме превари и пръв започна да говори за нея: „Същата майка на Юрдан те обича и ти помага". Останах изненадана, аз не му бях казала още нищо за случая. Само се готвех да му разкажа. Това още повече ме успокои. Вече имах двама човека в моя защита.
Единият
бе от Невидимия свят, а другият бе Учителят.
А Учителят не бе човек, а бе Великият Учител. Майката на Юрдан не бе човек, а дух, същество, което си бе заминало и нямаше човешка форма. Каква необикновена защита имах вече. Да, имах защита, но тя не бе само мой тил, а беше в мен и над мен. Но борбите продължаваха около мене и в мене.
към текста >>
90.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Единият
начин е било да откраднеш мома и тогава близките й отиват и я питат: „Ти иска ли да те откраднат?
На следващия ден, тя чула и получила вест, че онзи момък, когото тя харесвала и комуто се е врекла да се сгоди за него и да тръгне подир него, бил пристигнал от Румъния, където бил известно време по работа и по търговия. Както й донесли вест, така и тя изпратила вест до него и вечерта тя избягва с него. Пристанала му. По ония времена българите са допускали и такъв начин за омъжване. Освен чрез сватове и годежари и уговаряне, има и още други два начина.
Единият
начин е било да откраднеш мома и тогава близките й отиват и я питат: „Ти иска ли да те откраднат?
" И когато момата каже „искала съм", въпросът се уреждал със сватба и родителите присъствуват на сватбата. Но когато откраднатата мома каже „не съм искала", тогава откраднатата мома не може да се върне при бащата. Тя се омъжва за този, който я е откраднал, но родителите не присъствуват на сватбата. Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце.
към текста >>
91.
28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Единият
бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи.
Времето бе топло, приятно, небе осеяно със звезди и звездният балдахин блестеше в своето най-чисто излъчване. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред него за чудният изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. Донесе след това един телескоп. Имаше на Изгрева два телескопа.
Единият
бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи.
Учителят насочи телескопа и ни показваше много чудни неща. Ние се нареждахме един след друг, а Учителят стоеше до окуляра, показваше ни и ни обясняваше като отговаряше и на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подбран материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната, която по-късно изгря чрез телескопа.
към текста >>
92.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите:
единият
екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове.
Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време.
Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите:
единият
екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове.
Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките. А занапред това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал. Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-напред да пратите нея. С нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри.
към текста >>
Единият
екземпляр (оригинала или преписа, все едно) веднага пуснете в маршрута, а другите екземпляри, нека се четат от братята и сестрите в Габрово и околията.
Ще предам на бр. Жорж сведенията за раждането, за да направи хороскоп. Аз съм уверен, че той ще го направи в най-скоро време. Вчера брат Славчо ви прати две лекции от 26 и 28 декември. Понеже занапред новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бьде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция.
Единият
екземпляр (оригинала или преписа, все едно) веднага пуснете в маршрута, а другите екземпляри, нека се четат от братята и сестрите в Габрово и околията.
По този начин в най-скоро време лекциите ще обиколят всички градове, които фигурират в маршрутния лист. Маршрутният лист винаги да придружава лекциите. В маршрутния лист накрая да наблегнете за нуждата от бързото препращане на лекциите. В скоро време ще ви изпратя разговора на Учителя у с. Янакиева на 19 декември т.
към текста >>
93.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Единият
върви най-напред, вторият е по средата, третият върви най-накрая като първия и последния си сигнализираха с определени сигнали според движението на приятелите.
Понякога багажа се возеше с камиони, а приятелите пътуваха с автобуси, които идваха до гората, която е веднага след Говедарци. Нямаше път за нагоре. И оттам с багажа върху конете отивахме за един ден на езерата. Обаче нашите хора се губеха и затова младежите организираха конвой, така че да не разбират приятелите, че ние бдим над тях. Бяхме най-малко трима.
Единият
върви най-напред, вторият е по средата, третият върви най-накрая като първия и последния си сигнализираха с определени сигнали според движението на приятелите.
Никой не пускаме да мине напред. Първият напред води, последният пази да не изостане някой, а средния поддържа връзката между първия и последния. Така всяка група се извеждаше до езерата. Сега 50 години след това голяма част от гората е изсечена и пътят е обозначен и човек трудно може да се изгуби, защото има и туристическа маркировка. Но в онова време човек лесно се губеше в тези дебри.
към текста >>
94.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Понеже бяхме и двамата с брат ми в немското училище директора предложи
единият
да остане без такса, като смяташе, че това може би ни тежи.
Раста и бях в Русе докато завърших гимназия през 1938 г. Завърших гимназия с отличие и дойдох в София да се запиша в Университета. Завършила съм немското училище до прогимназията до седми клас. Понеже там гимназията беше търговска, а аз исках да следвам не търговско образование и се прехвърлих, отидох, тогава имаше приемен изпит при постъпване в гимназията. Съвсем самостоятелно издържах приемния изпит, записах се в гимназията и отидох да се отпиша от немското училище.
Понеже бяхме и двамата с брат ми в немското училище директора предложи
единият
да остане без такса, като смяташе, че това може би ни тежи.
Викам: „Не ни тежи таксата", моят баща беше главен секретар на апелативния съд и вземаше на времето си достатъчно добри пари, за да може да си живеем, а той така си правеше сметката, че като дойдем в София през лятото си накупувахме доста работи и отивахме на Рила. Така си спестяваше той за лятото. Кога за първи път видях Учителя ли? Аз Учителя го знам още като малка, когато започнаха тука да стават съборите, в Търново да кажа, още когато съм била на пет години. А как се нарежда да дойде в София?
към текста >>
95.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Единият
път бе този, че Той Христа трябваше да извика Силите Господни и да се справи с евреите така както Илия изби триста пророци.
Юда не е това, което се пише в Евангелието. Юда знаеше силата на Христа. Но като Го предаде искаше да Го накара да си послужи със Силите Господни и да ги помете всички. И евреите, и римляните. Юда накара Христа да избира един от двата пътя.
Единият
път бе този, че Той Христа трябваше да извика Силите Господни и да се справи с евреите така както Илия изби триста пророци.
Другия път бе пътят на Мойсея - да извика легионите от Небето и с гръм и мълния да помете всичко, Единият път бе на физическата сила проявена на земята като Илия, а другата бе да прояви Духовните Сили като Мойсея. Но Христа избра третия път - пътят на страданието и отиде на кръста. Благодарение на Юда, Христа се прояви. Христа бе казал: „Един от вас ще ме предаде, т. е. чрез един от вас ще се проявя".
към текста >>
Другия път бе пътят на Мойсея - да извика легионите от Небето и с гръм и мълния да помете всичко,
Единият
път бе на физическата сила проявена на земята като Илия, а другата бе да прояви Духовните Сили като Мойсея.
Юда знаеше силата на Христа. Но като Го предаде искаше да Го накара да си послужи със Силите Господни и да ги помете всички. И евреите, и римляните. Юда накара Христа да избира един от двата пътя. Единият път бе този, че Той Христа трябваше да извика Силите Господни и да се справи с евреите така както Илия изби триста пророци.
Другия път бе пътят на Мойсея - да извика легионите от Небето и с гръм и мълния да помете всичко,
Единият
път бе на физическата сила проявена на земята като Илия, а другата бе да прояви Духовните Сили като Мойсея.
Но Христа избра третия път - пътят на страданието и отиде на кръста. Благодарение на Юда, Христа се прояви. Христа бе казал: „Един от вас ще ме предаде, т. е. чрез един от вас ще се проявя". Така седят нещата според Учителя.
към текста >>
96.
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Били са дошли с кола и
единият
от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя.
А онези долу в църквата ме упрекваха защо не остана долу, за да отида на някой водосвет, че да мога да взема и някой друг лев. А мен това хич не ме влечеше. Изобщо тази страна от църковните обреди. Обикновено хвърлях расото и търчах на Изгрева. Пристигам на Изгрева в строгото определено време за мен и веднага разбирам, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение върху Него.
Били са дошли с кола и
единият
от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя.
За да влезне отвън в приемната стая на Учителя, която била заключена, закова той разбива с ръката си стъклото, промушва си ръката през направения отвор, за-въртва ключалката на вратата, отключва вратата, отваря и влиза в малката стая на приемната. Но не Го намира тук и отива в салона, намира Го, насочва се към Учителя и Му нанася ударите. Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е прорязал ръцете си при счупването на прозореца. Така, по този начин лицето на Учителя бе окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал.
към текста >>
Единият
е чакал отвън, а другият е нанесъл побоя.
С носната си кърпичка Той я притискаше и едновременно си бършеше кръвта по лицето. Лявата Му ръка също беше наранена. Така Той излизаше от салона. А онези там, които бяха нанесли побоя бяха избягали, беше ги чакала една лека кола. Били са двама.
Единият
е чакал отвън, а другият е нанесъл побоя.
След като се е развикала сестра Веса Козарева, която е била вънка и е видяла всичко през прозореца на салона, то те са избягали с леката кола. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. Тука на челото от ляво вената бе клъцната и бе повредена и от нея течеше кръв. Може би някое счупено стъкло, което е било останало в ръката на побойника, с която той бе счупил онзи прозорец, вероятно някакво парченце от стъкло бе клъцнало вената на челото и тя течеше сега. От вената течеше много кръв.
към текста >>
97.
22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Единият
казва едно, а Учителят допълва с друго.
Вървял 40-годишен хубав мъж, облечен в самоковски дрехи. Идва и се отправя към Учителя, който си седял спокойно. Спира се, пред Учителя и вдига дясната си ръка за поздрав. Казва едно изречение от думи символични, а Учителят му вдига също ръка и му отговаря с друга символика. Разговорът протича с по няколко изречения.
Единият
казва едно, а Учителят допълва с друго.
Той казва три изречения и Учителят отвръща с три изречения. През това време Боян ги записва на стенограма и след това ми ги казва и аз ги знаех 30 години. Но от две години ги забравих. Нямаше кой да ги запише. Аз не ги записах, защото се занимавах с велики работи, които хвърчаха по въздуха.
към текста >>
98.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Единият
бряг, на който стоях бяха всички тези учени, които ме мъчеха - тези на църквата и три поколения свещеници, родени преди мене.
На древе днес е разпнат син Божий! " Аз пея, треперя едновременно, друг пее в мен, когато аз пеех, целият въздух трепереше и свещите изгасваха на големите полилеи. Това беше необикновено преживяване, защото смятаха, че някой друг духа свещите. Тогава, когато споделих с Учителя, усмихна се: „Чети Евангелието да видиш каква роля си изпълнявал при Христа! " Животът ми премина разпънат на кръст между тези два бряга.
Единият
бряг, на който стоях бяха всички тези учени, които ме мъчеха - тези на църквата и три поколения свещеници, родени преди мене.
А когато ми се изчистваше съзнанието аз летях, движех се в безпределни вътрешни простори. В мен течеше поезия: Спри в хаоса безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори. Обичай ме, както другите обичаш с горис, мъка и тегота. Обичай, както слънцето ме люби, свободно, чисто, в красота. Аз имах високи извисявания и големи падения в живота.
към текста >>
99.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Единият
тръгна напред към салона, а другия носеше пистолет затъкнат на колана.
По едно време от гората излезна една лека кола. Нали аз бях шофьор и това веднага ми направи впечатление. Аз се загледах натам. Двама души слезнаха, дойдоха при мене и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона.
Единият
тръгна напред към салона, а другия носеше пистолет затъкнат на колана.
Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, той се отправи към салона. А там беше Учителят. Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от счупеното стъкло. Аз като разбрах това, единствено, което можах да направя вдигнах един стол над главата си и стоях така до вратата.
към текста >>
100.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Единият
от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа.
Като се разговаряхме аз слушах и научих, че като ученик в Пловдивската гимназия, там е бил постоянно подигравай от съучениците си поради неговия недостатък. Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие. Снабдил се с револвер и един ден искал да сложи край на тежкия си живот, но чакал хазайката си да излезе и тогава да се застреля. Прозорецът му бил отворен и той през него е следял кога хазайката му ще излезе и мине покрай него, за да отиде някъде, където му била казала, че ще отиде. В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя.
Единият
от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа.
Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му. Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете. Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче? Виждам, че си тъжен нещо.
към текста >>
Единият
от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя. Единият от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа. Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му. Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете.
Единият
от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
Виждам, че си тъжен нещо. Какво ти тегне на душата? " „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого.
към текста >>
НАГОРЕ