Търсене в беседите за 'Диез'

Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата.
Най-първо, трябва да роди добри и умни деца – това е нейната задача. Някои жени се оплакват и казват: „Защо съм жена? “ Кой, тогава, трябваше да бъде на тяхно място, питам аз. Мъжът трябва да приготви този материал на мисъл, воля, характер, да предаде, а жената да роди. Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят?
към беседата >>

2. Успоредните пътища

И в музиката имаме подобен знак, който се казва диез – знак за повишение на тоновете.
Третата линия представлява моста, през който се преминава реката. Мостът, като разумно същество, представлява връзка между бреговете, които започват да мислят. Щом трета линия пресича две успоредни, това показва, че тези две разумни същества мислят правилно. Тогава, ако искам да изразя, че трима души живеят правилно, хармонично помежду си, ще напиша две успоредни линии, пресечени с една трета. – Този знак показва, че тези хора разумно разрешават всички задачи. И в музиката имаме подобен знак, който се казва диез – знак за повишение на тоновете. Когато се изследват геологически някои пластове, пресечени с трети, това показва, че тук са работили разумни същества и са оставили своя знак. Геологът трябва да открие това сам и да го знае. Такива сечения има и по ръцете на човека. С тях се занимава хиромантията. Те говорят за разумна работа.
към беседата >>

3. Голяма радост и малка скръб

Тази вечер аз ви говоря на хроматическа гама с диези и бемоли, в която има известна дисхармония. Защо?
Само така може да се създаде едно разумно общество. Ако на кого и да е от вас се даде задача да поговори пет минути на музикален, разумен и плавен език, какво ще направи той? - Ще се види в чудо. Защо? - Защото езикът на съвременните хора още не е нито мелодичен, нито плавен, нито разумен. Езикът, с който сега ви говоря, и той не е хармоничен. Тази вечер аз ви говоря на хроматическа гама с диези и бемоли, в която има известна дисхармония. Защо? - Защото във вашия ум на първо място не седи идеята за служене на Бога, но седи идеята за служене на себе си. Малко хора днес мислят на първо място за служене на Бога. На Бога може да се служи идеално, а не материално. Да служиш на Бога, това подразбира да обхванеш в съзнанието си благото на всички живи същества: на хората, на животните и на растенията. Обаче като човек ти не можеш да помогнеш на всички същества материално, но можеш да им помогнеш идеално, като поддържаш в душата си най-добри мисли и чувства за тях.
към беседата >>

4. Говор и пение

Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо.
Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи. Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе. Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат?
към беседата >>

5. Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията

Ако вземете “до диез” и “до бемол”, по какво се отличават те? (втори вариант)
В какво ще превърнете мързела? (В труд.) На какво е символ мързелът? Каква е разликата между мързеливия и ленивия? Това са две думи синонимни, но те се различават. То е богатство на речта, но има едно различие. Ако вземете “до диез” и “до бемол”, по какво се отличават те? Има една разлика. Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. М, м, л, л. Мързеливият в диез казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва. А мързеливият в бемол, той е паднал духом, обезсърчил се е.
към втори вариант >>

Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. (втори вариант)
Каква е разликата между мързеливия и ленивия? Това са две думи синонимни, но те се различават. То е богатство на речта, но има едно различие. Ако вземете “до диез” и “до бемол”, по какво се отличават те? Има една разлика. Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. М, м, л, л. Мързеливият в диез казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва. А мързеливият в бемол, той е паднал духом, обезсърчил се е. Мързеливият има едно състояние на обезсърчение. Каква е коренната разлика между мързеливия и ленивия?
към втори вариант >>

Мързеливият в диез казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва. (втори вариант)
То е богатство на речта, но има едно различие. Ако вземете “до диез” и “до бемол”, по какво се отличават те? Има една разлика. Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. М, м, л, л. Мързеливият в диез казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва. А мързеливият в бемол, той е паднал духом, обезсърчил се е. Мързеливият има едно състояние на обезсърчение. Каква е коренната разлика между мързеливия и ленивия? Ленивият го мързи и да приказва. Кое от кое е произлязло?
към втори вариант >>

Ние ще ги турим тъй, зло диез който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга. (втори вариант)
Сега за злото. Онзи, който пита да прави ли зло и който не пита да прави зло? По-високо седи този, който пита дали да направи зло, или не. Законът е все същият. При злото пак същото правило действа. Ние ще ги турим тъй, зло диез който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга. Това е само за едно изяснение. Също и добро диез и добро бемол. Обаче вие можете ли да сменяте бемол с бемол? Вие може да сменяте диезите от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с диеза на доброто. Ако дойде да сменяте, може да ги сменим.
към втори вариант >>

Също и добро диез и добро бемол. (втори вариант)
По-високо седи този, който пита дали да направи зло, или не. Законът е все същият. При злото пак същото правило действа. Ние ще ги турим тъй, зло диез който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга. Това е само за едно изяснение. Също и добро диез и добро бемол. Обаче вие можете ли да сменяте бемол с бемол? Вие може да сменяте диезите от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с диеза на доброто. Ако дойде да сменяте, може да ги сменим. Но въобще онзи, който е бил отрицателен в злото, ще бъде отрицателен и в доброто. Законът е все същият.
към втори вариант >>

Вие може да сменяте диезите от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с диеза на доброто. (втори вариант)
При злото пак същото правило действа. Ние ще ги турим тъй, зло диез който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга. Това е само за едно изяснение. Също и добро диез и добро бемол. Обаче вие можете ли да сменяте бемол с бемол? Вие може да сменяте диезите от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с диеза на доброто. Ако дойде да сменяте, може да ги сменим. Но въобще онзи, който е бил отрицателен в злото, ще бъде отрицателен и в доброто. Законът е все същият. Сега, ако съберете деятелността на двама мързеливи хора, какво ще добиете? Единият е мързелив в първа степен, -01, а другият е във втора степен -02.
към втори вариант >>

6. Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'

От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”.
Сегашната музика се занимава с хармонията в природата, но тя още не може да изрази всички нейни прояви; тя не може да изрази ония дълбоки прояви на човешката душа. Има нещо скрито за нея. Затова казвам, че на съвременната музика липсва много нещо. Представете си, че една българска песен започва от тона “до.” Тоя тон има червен цвят – цветът на живота. Значи, тонът “до” е основният тон на живота. От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”. Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез. “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване.
към беседата >>

Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез.
Има нещо скрито за нея. Затова казвам, че на съвременната музика липсва много нещо. Представете си, че една българска песен започва от тона “до.” Тоя тон има червен цвят – цветът на живота. Значи, тонът “до” е основният тон на живота. От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”. Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез. “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване. Тонът “фа” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят.
към беседата >>

Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване.
От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”. Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез. “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване. Тонът “фа” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят. Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона “ре” – човешката индивидуалност – оранжев цвят. Обикновено българинът започва смело, с тона “до”. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в миньорната гама и си казва: Тая работа няма да върви добре. Сърцето му се свива от болка.
към беседата >>

Като не разбира закона, той внесъл диеза, но това е користолюбие.
Той казва: Тъжно ми е нещо. Казвам: Тоя човек плаче от неразбиране на нещата. Какво трябва да направи българинът? – Да премахне бемола в своята музика. Първо той трябва да го махне от мисълта си. Като не разбира закона, той внесъл диеза, но това е користолюбие. Не пей тъжна песен, но потърси начин, как да разрешиш противоречието в живота и да махнеш препятствието на пътя си. Българинът си пее тъжната песен, не иска да разреши противоречието. Българските музиканти, като свирят тъжни български песни, казват: Гениална е българската музика, има нещо класично в нея. – Кое е гениалното в българската музика? Кой е класичният елемент в нея?
към беседата >>

Сега, изпейте гамата: до, ре, ми бемол, фа диез, сол.
Като не успява, българинът става смел, хвърля се в борба, в движение. Той взима тона “ре”. Щом не може да реши въпросите с главата си, щом нивата ражда малко, той става пехливанин. В тъжната песен на българина се виждат три неразрешени проблеми: учен не е станал, богат не е станал и силен не е станал, но прилага силата си. И американецът, като не успява в живота си, най-после става боксьор. Сега, изпейте гамата: до, ре, ми бемол, фа диез, сол. Това е човешка гама. В природата не съществуват тъжни гами. Има някои гами, наредени от хората по естествен път, а други вървят неестествено. В първите са спазени правилата на природата. Тия хора имат възможност да се проявят като творци; те могат да мислят право.
към беседата >>

Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа диез” и спира на “сол”.
Слушате една българска народна песен. За оня, който възприема тоновете като цветове, по тях той ще познае, какви са били условията, при които българинът е живял, как е мислил, как е разрешавал противоречията и т.н. – Коя е причината за противоречията на българина? – Причината се крие в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата сила. като си служил с мислите и с чувствата си и не могъл да разреши противоречията си, най-после той казал: Ще приложа силата си, ще стана пехливанин. Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа диез” и спира на “сол”. После пак започва от “до” до “сол”. Това е неговата песен. Сега, не е въпрос за критика. Ако критикуваш, можеш да критикуваш своя вътрешен живот. – Тъжен съм, не мога да мисля.
към беседата >>

В коя гама влизат ми бемол и фа диез?
Сега, не е въпрос за критика. Ако критикуваш, можеш да критикуваш своя вътрешен живот. – Тъжен съм, не мога да мисля. – Трябва да знаеш, защо си тъжен. Тъгата ти е резултат на гамата, в която си попаднал. В коя гама влизат ми бемол и фа диез? – В сол минор. Изучавайте музиката като наука и изкуство, необходими условия за изграждане на човешкия характер. При изграждането на характера, човек се ползува от своите мисли, чувства и постъпки. Това са материал за строеж. Като казваме, че човек гради, имаме пред вид разумната природа.
към беседата >>

Казвам: Не е добре да се движиш само между бемоли, но и между диези само не е добре.
Кажеш ли една дума, не я повтаряй. Ако я употребиш няколко пъти, ще минеш през гамата “сол миньор”. Като минаваш през всички тонове на миньорната гама, ти се свързваш с техните цветове. Има смисъл да повтаряш тоновете, ако можеш да разредиш тия цветове, да станат по-разредени, по-чисти и светли. Ако цветовете на тоновете се сгъстяват, ти не разбираш смисъла нито на тоновете, нито на думите, започваш да се объркваш, взимаш противоположна посока и казваш: Не заслужава човек да живее. Казвам: Не е добре да се движиш само между бемоли, но и между диези само не е добре. Ти постоянно ще повишаваш, ще развиваш личните си чувства и ще влезеш в стълкновение с хората. Значи, не можеш да живееш нито само с бемоли, нито само с диези. И тъй, когато дойдем до духовните и до светските песни, важно е чистотата на тоновете. Във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти.
към беседата >>

Значи, не можеш да живееш нито само с бемоли, нито само с диези.
Като минаваш през всички тонове на миньорната гама, ти се свързваш с техните цветове. Има смисъл да повтаряш тоновете, ако можеш да разредиш тия цветове, да станат по-разредени, по-чисти и светли. Ако цветовете на тоновете се сгъстяват, ти не разбираш смисъла нито на тоновете, нито на думите, започваш да се объркваш, взимаш противоположна посока и казваш: Не заслужава човек да живее. Казвам: Не е добре да се движиш само между бемоли, но и между диези само не е добре. Ти постоянно ще повишаваш, ще развиваш личните си чувства и ще влезеш в стълкновение с хората. Значи, не можеш да живееш нито само с бемоли, нито само с диези. И тъй, когато дойдем до духовните и до светските песни, важно е чистотата на тоновете. Във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти. Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез. Не е така.
към беседата >>

Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез.
Ти постоянно ще повишаваш, ще развиваш личните си чувства и ще влезеш в стълкновение с хората. Значи, не можеш да живееш нито само с бемоли, нито само с диези. И тъй, когато дойдем до духовните и до светските песни, важно е чистотата на тоновете. Във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти. Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез. Не е така. Ще повишаваш и понижаваш според случая. Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там. С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там.
към беседата >>

Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона.
Във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти. Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез. Не е така. Ще повишаваш и понижаваш според случая. Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там. С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там. Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря. И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко.
към беседата >>

Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там.
Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти. Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез. Не е така. Ще повишаваш и понижаваш според случая. Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там. С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там. Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря. И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него.
към беседата >>

– Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез.
Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря. И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата.
към беседата >>

Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез.
Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези.
към беседата >>

Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез?
Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези.
към беседата >>

Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата.
– Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези. Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”.
към беседата >>

Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота.
Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези. Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”. Вие се нуждаете от чисти мисли и чисти чувства – нищо повече!
към беседата >>

Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези.
Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези. Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”. Вие се нуждаете от чисти мисли и чисти чувства – нищо повече! Казвате: Бог ще оправи работите.
към беседата >>

Оставете бемолите и диезите настрана.
Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези. Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”. Вие се нуждаете от чисти мисли и чисти чувства – нищо повече! Казвате: Бог ще оправи работите. Как ще ги оправи?
към беседата >>

Не ви трябват бемоли и диези.
Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези. Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”. Вие се нуждаете от чисти мисли и чисти чувства – нищо повече! Казвате: Бог ще оправи работите. Как ще ги оправи? Като дойде вашият добър учител по музика, как ще ви оправи?
към беседата >>

– Като премахне всички бемоли и диези.
Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”. Вие се нуждаете от чисти мисли и чисти чувства – нищо повече! Казвате: Бог ще оправи работите. Как ще ги оправи? Като дойде вашият добър учител по музика, как ще ви оправи? – Като премахне всички бемоли и диези. Като ученици, вие трябва да прилагате новите правила в живота. Досега сте живели с много правила, но днес те вече не работят. Срещате човек, който прави движения с ръцете, с раменете, с главата. Друг движи мускулите на лицето си, мърда устата си. Трети човек говори високо, грубо.
към беседата >>

Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез.
Работи върху това, което Бог ти е дал. Използвай добрите условия, при които си роден. Сега и на вас казвам: Използвайте настоящето, което ви е дадено. Използвайте условията, при които днес живеете. В бъдеще, когато станете силни, ще се върнете назад да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез. И вие, като объркате работите си, туряте бемоли и диези. Ти не знаеш, че така се отклоняваш от правия път. – Как ще се върнем в правия път? – Като се освобождавате от отрицателните мисли и чувства. Като станете сутрин от сън, отправете мисълта си към Бога, с молба да ви освободи от чуждите, натрапени мисли.
към беседата >>

И вие, като объркате работите си, туряте бемоли и диези.
Използвай добрите условия, при които си роден. Сега и на вас казвам: Използвайте настоящето, което ви е дадено. Използвайте условията, при които днес живеете. В бъдеще, когато станете силни, ще се върнете назад да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез. И вие, като объркате работите си, туряте бемоли и диези. Ти не знаеш, че така се отклоняваш от правия път. – Как ще се върнем в правия път? – Като се освобождавате от отрицателните мисли и чувства. Като станете сутрин от сън, отправете мисълта си към Бога, с молба да ви освободи от чуждите, натрапени мисли. Това не се постига изведнъж.
към беседата >>

Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". (втори вариант)
Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия.
към втори вариант >>

И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. (втори вариант)
Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност.
към втори вариант >>

И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. (втори вариант)
", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране. Този бемол не трябва да съществува. Той трябва да го премахне. Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното?
към втори вариант >>

Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". (втори вариант)
Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор. Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". Ти си създаваш изкуствено една тъга. В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата.
към втори вариант >>

Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до". (втори вариант)
Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до". Сега въпрос не е за критика. Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен.
към втори вариант >>

Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". (втори вариант)
Сега въпрос не е за критика. Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
към втори вариант >>

И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. (втори вариант)
И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез".
към втори вариант >>

"Ре диез". (втори вариант)
И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения.
към втори вариант >>

Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". (втори вариант)
Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее.
към втори вариант >>

Може и "до бемол" и "до диез". (втори вариант)
Всеки иска да живее. И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде. Нищо повече. Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове.
към втори вариант >>

Може бемол и диез. (втори вариант)
И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде. Нищо повече. Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят.
към втори вариант >>

Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. (втори вариант)
Нищо повече. Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там.
към втори вариант >>

В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. (втори вариант)
Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка. После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл. Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен.
към втори вариант >>

Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. (втори вариант)
Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака. Но това не е най-доброто. Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез?
към втори вариант >>

Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? (втори вариант)
Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака. Но това не е най-доброто. Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата. Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът. Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате.
към втори вариант >>

Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. (втори вариант)
Но това не е най-доброто. Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата. Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът. Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези.
към втори вариант >>

После и на "фа" имате много диези. (втори вариант)
Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът. Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече. Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите? Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
към втори вариант >>

Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". (втори вариант)
(Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е?
към втори вариант >>

Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (втори вариант)
Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга.
към втори вариант >>

Както българската песен с тези знаци бемол и диез. (втори вариант)
Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш. Използвай сега условията, при които си роден. Та сегашното трябва да използваме. Трябва да използваме условията, при които се намираме. Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме. Както българската песен с тези знаци бемол и диез. Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. Така той си туря един нов път на отклонение. Сега правилото, което остава във вас. Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим.
към втори вариант >>

Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. (втори вариант)
Използвай сега условията, при които си роден. Та сегашното трябва да използваме. Трябва да използваме условията, при които се намираме. Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме. Както българската песен с тези знаци бемол и диез. Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. Така той си туря един нов път на отклонение. Сега правилото, което остава във вас. Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим. Всички мислят.
към втори вариант >>

7. Естествената гама

Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува.
Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал.
към беседата >>

В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени.
Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални.
към беседата >>

Има ли разлика между ми бемол и ре диез?
Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив. Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл. Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични. Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама? Има ли разлика между ми бемол и ре диез? – Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества.
към беседата >>

Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар.
Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален.
към беседата >>

Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален.
Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече! Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много. Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли! Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна.
към беседата >>

Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. (втори вариант)
Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал.
към втори вариант >>

В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. (втори вариант)
Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални.
към втори вариант >>

Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? (втори вариант)
Запример казвате: Че той е религиозен или че той е учен. Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение. Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични. Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична. Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами.
към втори вариант >>

– Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. (втори вариант)
Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение. Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични. Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична. Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични.
към втори вариант >>

При ре диез не може да имате същата мелодия. (втори вариант)
Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция.
към втори вариант >>

Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. (втори вариант)
Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне.
към втори вариант >>

Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. (втори вариант)
Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли.
към втори вариант >>

Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. (втори вариант)
Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира. Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина.
към втори вариант >>

8. Приложете Добродетел

Някои казват, че при еди-кой си бемол, еди-кой си диез, на еди-кой си бекар било нещо божествено, изключително.
Един цигулар, на когото душата не може да влезе в ръчката на цигулката, той е прост цигулар. Като излезе душата му и влезе в ръчката, цялата публика може да плаче. Той мисли вече. А някой път душата не е в ръчката на цигулката, той свири, свири, напъва се и нищо не излиза. Един американец дошъл да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини, тя свирела „Сънят на живота.” Той казва: „В този момент аз бях готов да се примиря с цял свят, да раздам всичко.” Цялата музикална критика казва същото: в този момент, когато тя свиреше, всеки е готов да се примири с целия свят и да раздаде всичко на хората. Някои казват, че при еди-кой си бемол, еди-кой си диез, на еди-кой си бекар било нещо божествено, изключително. Казвам: Има една музика вън от всяка критика, вън от техническата страна. Има едно значение, което в знаците не може да се тури. Има една музика вън от физическия свят. Когато един цигулар влезе в тази музика, ти не мислиш дали право свири или не, но казваш: свири човекът. Като свири, да остане у вас една основна мисъл, едно хубаво, приятно чувство, да се вдъхновите така, че да обикнете всичко.
към беседата >>

9. Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес

Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете.
– Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2. Всеки знае, че 2 х 2 = 4. Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен. На какво прилича четворката? Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете. Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота.
към беседата >>

10. Ти ли си / Свещен трепет

Ти още нотите не може да пееш, че като дойдат диези и бемоли, как ще ги пееш.
Ама ти чакай, ти си много нетърпелив. Нищо не значи. То е цяла наука. То е като музиката. Дойдеш дотам, трябва да пееш. Ти още нотите не може да пееш, че като дойдат диези и бемоли, как ще ги пееш. Аз гледам, уж певци, които пеят, колко фалшиво пеят. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, изяждат ги, заменят ги, правят си далавери тези музиканти. Изяде нещо, после пее. Но певец е този, който не прави нито една погрешка. И в живота си някой направи една погрешка и току я закрива.
към беседата >>

Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, изяждат ги, заменят ги, правят си далавери тези музиканти.
То е цяла наука. То е като музиката. Дойдеш дотам, трябва да пееш. Ти още нотите не може да пееш, че като дойдат диези и бемоли, как ще ги пееш. Аз гледам, уж певци, които пеят, колко фалшиво пеят. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, изяждат ги, заменят ги, правят си далавери тези музиканти. Изяде нещо, после пее. Но певец е този, който не прави нито една погрешка. И в живота си някой направи една погрешка и току я закрива. Аз съм гледал в някоя къща – майката с очите си прави ишерети на дъщеря си как трябва да постъпи. Тя се усмихне, после стане сериозна, и дъщерята стане сериозна.
към беседата >>

Не можеш да пееш, ако не знаеш нотите, а трябва диези и бемоли да пееш. (втори вариант)
Но представете си, че моята ръка е охлузена и който и да ме бутне казвам: Не ме бутай, защото ръката ме боли. Всяко допиране ми причинява болка. Следователно, не ми е приятно да ме докосва човек, който не ми придава нещо. И когато в живота си нищо не можем да търпим, за това има някаква причина, която трябва да си изясним. Това не е толкова лесно, то е цяла наука, като музиката е. Не можеш да пееш, ако не знаеш нотите, а трябва диези и бемоли да пееш. Аз съм слушал певци, които пеят фалшиво. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, заменят ги, служат си с хитрост тези музиканти. Но певец е този, който не прави нито една погрешка. И в живота си някой като направи погрешка, току гледа да я скрие. Аз съм гледал как майката учи дъщеря си, как да постъпи, за да се хареса.
към втори вариант >>

Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, заменят ги, служат си с хитрост тези музиканти. (втори вариант)
Следователно, не ми е приятно да ме докосва човек, който не ми придава нещо. И когато в живота си нищо не можем да търпим, за това има някаква причина, която трябва да си изясним. Това не е толкова лесно, то е цяла наука, като музиката е. Не можеш да пееш, ако не знаеш нотите, а трябва диези и бемоли да пееш. Аз съм слушал певци, които пеят фалшиво. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, заменят ги, служат си с хитрост тези музиканти. Но певец е този, който не прави нито една погрешка. И в живота си някой като направи погрешка, току гледа да я скрие. Аз съм гледал как майката учи дъщеря си, как да постъпи, за да се хареса. Тя се усмихне, после стане сериозна и дъщерята стане сериозна. Това не е никаква наука.
към втори вариант >>

11. Музикален път

Ако една терца е основана на „до диез“, тогава с какво ще свършим? (втори вариант)
Има 7 тона. При седемте тона бие можете да започнете с който и да е от тях. Ти казваш: „Аз без този тон не мога.“ С един тон не се разрешава въпросът. Има 7 тона. Ако с целите тонове не можеш да почнеш, започни с полутоновете. Ако една терца е основана на „до диез“, тогава с какво ще свършим? С „ми диез“. В природата музиката е нещо необходимо. Аз не мога да бъда музикант. Това не е заради мене. Обаче в природата музиката е един от необходимите методи за постижение на каквото и да е.
към втори вариант >>

С „ми диез“. (втори вариант)
При седемте тона бие можете да започнете с който и да е от тях. Ти казваш: „Аз без този тон не мога.“ С един тон не се разрешава въпросът. Има 7 тона. Ако с целите тонове не можеш да почнеш, започни с полутоновете. Ако една терца е основана на „до диез“, тогава с какво ще свършим? С „ми диез“. В природата музиката е нещо необходимо. Аз не мога да бъда музикант. Това не е заради мене. Обаче в природата музиката е един от необходимите методи за постижение на каквото и да е. Музикално трябва да мислиш.
към втори вариант >>

12. Времето на доброто

И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите.
Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
към беседата >>

Например, един диез е натоварен.
Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват.
към беседата >>

В случая бемолът помага на диеза.
Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове.
към беседата >>

Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“?
към беседата >>

Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява.
Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото.
към беседата >>

Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. (втори вариант)
Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза.
към втори вариант >>

Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. (втори вариант)
Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова.
към втори вариант >>

Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. (втори вариант)
Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява.
към втори вариант >>

Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. (втори вариант)
Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
към втори вариант >>

Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. (втори вариант)
Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“ Вие така не сте мислили.
към втори вариант >>

Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“ (втори вариант)
Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“ Вие така не сте мислили. Вие сте заети с най- важната работа. И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат.
към втори вариант >>

13. Сигурното място

Веселата музика има повече диези, а тъжната – повече бемоли.
Когато двама музиканти се съгласяват в свиренето, между тях има хармония. Дисхармония съществува само между хора, които не се разбират. Могат ли да се съгласуват двама музиканти, ако в един и същ момент единият свири тъжни български песни, а другият – весели европейски песни? Единият е тъжен, а другият – весел. По какво се отличава веселата музика от тъжната? Веселата музика има повече диези, а тъжната – повече бемоли. Не е въпросът в повишението и понижението на тоновете. Мисълта се изразява и по друг начин, вън от радостта и скръбта. Във веселата музика трептенията са по-бързи, а в тъжната – по-бавни. Веселата музика уподобявам на здравия човек, който е подвижен, енергичен. Тъжната музика уподобявам на болния, който е инертен.
към беседата >>

Веселата музика има повече диези, а тъжната - повече бемоли. (втори вариант)
Когато двама музиканти се съгласяват в свиренето, между тях има хармония. Дисхармония съществува само между хора, които не се разбират. Могат ли да се съгласуват двама музиканти, ако в един и същ момент единият свири тъжни български песни, а другият - весели европейски песни? Единият е тъжен, а другият весел. По какво се отличава веселата музика от тъжната? Веселата музика има повече диези, а тъжната - повече бемоли. Не е въпросът в повишението и понижението на тоновете. Мисълта се изразява и по друг начин, вън от радостта и скръбта. Във веселата музика трептенията са по-бързи, а в тъжната - по-бавни. Веселата музика уподобявам на здравия човек, който е подвижен, енергичен. Тъжната музика уподобявам на болния, който е инертен.
към втори вариант >>

14. Перпендекулярно отношение

Седемте тона с повторение, имате и спомагателни знаци диези и бемоли - те образуват цялата сегашна музика.
Какво нещо са успоредните линии. Какво нещо е триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът, шестоъгълникът, сферата? Какво представя една правилна фигура, елипсата, параболата, хиперболата и т. н.? Това са съчетания, вие трябва да ги изучавате, тъй както музикантите изучават известни тонове. От седемте тона се образува цяла музика. Седемте тона с повторение, имате и спомагателни знаци диези и бемоли - те образуват цялата сегашна музика. Да допуснем сега, че в музикално отношение имате тона ми. Той е най-правилен тон. Кой следва ми? В гамата има известни съчетания. Ако вземете ми или ре, кой тон трябва да вземете след ре.
към беседата >>

15. Развитие на заложбите

Някой път, като удариш, ще вземеш или „до бемол“ или „до диез“.
Само че, при болезнено състояние този камертон на ръката се изменя. Щом човек е здрав, щом си в едно хубаво състояние, тонът е верен. Няма да отидете навън да го казвате това. Като седите в къщи ще си направите опита. Като ударите на дланта, някой път ще вземеш тона „до“ верно. Някой път, като удариш, ще вземеш или „до бемол“ или „до диез“. Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти, като развиваш музиката, ти служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си иден лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако ти разбираш, ти служиш на Бога.
към беседата >>

16. Мистичната чаша. Хигиена на душата

И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез.
А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез. А пък „фа“ представлява днес материалния свят. Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр.
към беседата >>

17. Най-високият връх

Права или крива, вие имате ясна представа, но като дойдете да постъпите право, вие не можете да постъпите право, както в музиката, като пеят, не могат да вземат вярно "си бемол", "ре диез", "ла диез", "сол", "ла" и прочее.
Дойде един българин и казва, че магия има заровена в двора и искаше сто лева да му платим, за да извади всичката магия. Казах му: "Ти защо даваш тези пари, за да извадиш всичката магия? Много евтино искат." Сега това са особен род разсъждения. Като му гледам лицето, той е съвсем обикновен човек При сегашните условия идеята ви за живота не е така ясна. Права или крива, вие имате ясна представа, но като дойдете да постъпите право, вие не можете да постъпите право, както в музиката, като пеят, не могат да вземат вярно "си бемол", "ре диез", "ла диез", "сол", "ла" и прочее. Как ще взема "ла", долно "ла" или горно "ла", или "ла" в трета октава? Как ще го вземеш? Трябва да имаш една ясна представа. "Ла" в първата октава, във втората октава, в третата, четвъртата октава как ще ги вземеш? В четвъртата октава колко души могат да вземат "ла"?
към беседата >>

18. Действието на музиката

Може да направите много музикални погрешки, да турите знаци там, дето не трябва, да турите диези или бемоли, да повишите или да понижите гдето не трябва.
Той е един способен брат, младеж, беден, така че на тази възраст не може да направи нищо. Има скъсани обуща и заставен е. Няма баща, нито майка, нито сестри, но е способен. Могат да се явят у вас много изкушения. Сега не искам да ви кажа где може да направите музикални погрешки. Може да направите много музикални погрешки, да турите знаци там, дето не трябва, да турите диези или бемоли, да повишите или да понижите гдето не трябва. И зависи от тази сестра, която ще направи добро, цялото бъдеще на този момък, зависи животът му. Вие ще дадете направление на живота му, но с това ще се повдигнете и вие. Ще бъде цяла симфония. Ще се повдигнете от това, че сте направили симфонията както трябва. Това ще бъде твоята теза.
към беседата >>

(Изпяваме.) Сега да изпеем думата „добро” с повишена терца - „до” и „ла” диез.
Започнеш ли да пееш, животът ти ще почне да се урежда. Животът ти е уреден, не че не е уреден, но ти мислиш, че не е уреден. Вземете „фа” и „ла”. Сега да изпеем думата „добро” само чрез „фа”. (Изпяваме.) Сега да изпеем думата „добро” в обратна терца - „ла” и „фа”. (Изпяваме.) Сега да изпеем думата „добро” с повишена терца - „до” и „ла” диез. Сега, с умалена терца - „до” и „ла” бемол. Тях ги наричаме терца във възходящо и низходящо положение. В едната терца ти взимаш направление нагоре, а в другата - направление надолу. В едната терца ти се показва път нагоре, а в другата - надолу. Музиката при увеличение и намаление е съвсем друга.
към беседата >>

19. Причини и условия

А пък фа диез показва, че материалните условия трябва да се подобрят.
Коя нота ще вземете тогава? Ще повишите фа, за да поправите до мажор, защото до мажор, това е живот, подтик. Вие сте се родили, излезли сте от това състояние, но на вас ви трябва подтик за движение. Това ще ви се даде от ре. Но за да ви даде ре това, трябва да повишите фа с половин тон. А пък фа диез показва, че материалните условия трябва да се подобрят. Майка ви и баща ви трябва да са здрави, за да може вашият ум и вашето сърце да вървят в мажорната система. От музиката ние преминаваме в други области. Това е една музикална теория в органическия свят. Да кажем, че вие имате едно болезнено състояние. С този музикален метод вие може да се излекувате.
към беседата >>

С един диез е сол мажор, а с два диеза ре мажор.
Имате понижение на тона. Всичко ви е криво, не искате да пеете на сцената. Искате да отложите концерта си или не искате да пеете даден номер. Казвате: „Не съм разположен.“ Това е ре мажор. Ще повишите фа, значи ще подобрите материалните условия. С един диез е сол мажор, а с два диеза ре мажор. Понеже вие искате да дадете подтик на живота, то ще повишите два пъти фа и до. Казваме, че фа е на материалните условия, а до на какво е? Вие по стремление вече имате усилена дейност на живота. В дадения случай с повишението на фа, условията се подобряват, но имате повишение и на самия живот вътре. Повишението на фа е външно повишение, а с повишението на до имате вътрешно повишение.
към беседата >>

20. Законът на свободата

Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее.
Престанете да желаете да станете светия, не желайте да станете и учени, и богати, и музиканти. А какво трябва да желаете? Желайте да пеете само. Не да станете музиканти специално, но желай да пееш. Най-лесната работа е да станеш музикант, но да пееш, и да пееш без да си музикант. Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее. Музиката има дълги и къси интервали. Интервалът зависи от времето. Първоначално ритъмът започва полека, после стигне до върха на най-силното движение и после започва обратния ход. После пак може да се засили. Когато музиката стигне до върха на най-силното движение, може да се спре за малко.
към беседата >>

21. Този е живият хляб

Но в един войнствен марш, там преобладават повече диезите.
Ако един съвременен гениален музикант внесе в едно от своите произведения дисонанс, или някаква особена гама, това не е произвол, това е един момент в самата музика. Този дисонанс е необходим, за да създаде известен дефект в музиката. Тези знаци са необходими. Например, в един погребален марш преобладават повече бемолите. Като ги слушаш, ще настръхнеш. Но в един войнствен марш, там преобладават повече диезите. Но бемолите ни най-малко не създават погребалната песен. Нито пък диезите правят песента войнствена. Това са наши погрешки. Ако аз повишавам тона си, а някога го понижавам, това е по отношение на онзи предмет или на онзи човек, на когото говоря. Ако човекът е по-далеч, аз трябва да му говоря по-силно, по високо, за да ме чуе.
към беседата >>

Нито пък диезите правят песента войнствена.
Тези знаци са необходими. Например, в един погребален марш преобладават повече бемолите. Като ги слушаш, ще настръхнеш. Но в един войнствен марш, там преобладават повече диезите. Но бемолите ни най-малко не създават погребалната песен. Нито пък диезите правят песента войнствена. Това са наши погрешки. Ако аз повишавам тона си, а някога го понижавам, това е по отношение на онзи предмет или на онзи човек, на когото говоря. Ако човекът е по-далеч, аз трябва да му говоря по-силно, по високо, за да ме чуе. То е не защото иска да му говоря високо, но понеже той е далеч, аз трябва да му говоря високо. Ако този човек дойде близо до мене, и аз му говоря високо, той ще ми каже: Не викай толкова!
към беседата >>

Значи, диезите и бемолите повишават и понижават.
Ако аз повишавам тона си, а някога го понижавам, това е по отношение на онзи предмет или на онзи човек, на когото говоря. Ако човекът е по-далеч, аз трябва да му говоря по-силно, по високо, за да ме чуе. То е не защото иска да му говоря високо, но понеже той е далеч, аз трябва да му говоря високо. Ако този човек дойде близо до мене, и аз му говоря високо, той ще ми каже: Не викай толкова! Не, че искам да викам толкова високо, но тонът ми трябва да се съобразява, като се приближавам или отдалечавам от човека трябва да зная как да говоря. Значи, диезите и бемолите повишават и понижават. Един човек с диези, това показва, че той е далеч, високо трябва да му се говори. Ако е с бемоли, ниско трябва да му се говори, т. е. тихо трябва да му се говори. Ако на един човек с бемоли говориш високо, ти ще му развалиш настроението, тихо трябва да говориш. Това е едно тълкувание, което съвременните музиканти не разбират и не приемат.
към беседата >>

Един човек с диези, това показва, че той е далеч, високо трябва да му се говори.
Ако човекът е по-далеч, аз трябва да му говоря по-силно, по високо, за да ме чуе. То е не защото иска да му говоря високо, но понеже той е далеч, аз трябва да му говоря високо. Ако този човек дойде близо до мене, и аз му говоря високо, той ще ми каже: Не викай толкова! Не, че искам да викам толкова високо, но тонът ми трябва да се съобразява, като се приближавам или отдалечавам от човека трябва да зная как да говоря. Значи, диезите и бемолите повишават и понижават. Един човек с диези, това показва, че той е далеч, високо трябва да му се говори. Ако е с бемоли, ниско трябва да му се говори, т. е. тихо трябва да му се говори. Ако на един човек с бемоли говориш високо, ти ще му развалиш настроението, тихо трябва да говориш. Това е едно тълкувание, което съвременните музиканти не разбират и не приемат. Те ще го предадат съвсем другояче.
към беседата >>

Диезите показват, че човек е надалеч и трябва да му се говори нависоко.
Ако е с бемоли, ниско трябва да му се говори, т. е. тихо трябва да му се говори. Ако на един човек с бемоли говориш високо, ти ще му развалиш настроението, тихо трябва да говориш. Това е едно тълкувание, което съвременните музиканти не разбират и не приемат. Те ще го предадат съвсем другояче. Диезите показват, че човек е надалеч и трябва да му се говори нависоко. Диезите показват значи, че силно трябва да свириш. Бемолите показват, че тихо трябва да свириш. Ние трябва да изучаваме законите, върху които почиват нашите мисли. Следователно, нашите мисли трябва да се изучават, защото те са нещо музикално. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален.
към беседата >>

Диезите показват значи, че силно трябва да свириш.
тихо трябва да му се говори. Ако на един човек с бемоли говориш високо, ти ще му развалиш настроението, тихо трябва да говориш. Това е едно тълкувание, което съвременните музиканти не разбират и не приемат. Те ще го предадат съвсем другояче. Диезите показват, че човек е надалеч и трябва да му се говори нависоко. Диезите показват значи, че силно трябва да свириш. Бемолите показват, че тихо трябва да свириш. Ние трябва да изучаваме законите, върху които почиват нашите мисли. Следователно, нашите мисли трябва да се изучават, защото те са нещо музикално. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не можеш да изпееш гамата.
към беседата >>

22. Органически, духовни и умствени сили в човека

Аз вземам: фа бемол и фа диез ,сол бемол и сол диез ,и ла диез.
За пример ако ви се даде един музикален тон, (Учителят взема един тон с глас, спокойно). Какъв тон е това? На пианото го намерете! (Тонът фа). То е българското фа. Аз вземам: фа бемол и фа диез ,сол бемол и сол диез ,и ла диез. Сега трябва да намерим най-първо в коя система е ла. Значи в една гама можеш да научиш тоновете. Но щом мине в по-горна гама, не можеш да ги различаваш. Има една естествена гама, отдето започват тоновете. Но щом минеш в друга, тоновете трябва да се различават.
към беседата >>

Аз вземам фа бе (бемол) и фа ди (диез). (втори вариант)
Сега ви задавам въпроси, на които не може да намерите връзката. За пример, ако ви се даде един музикален тон. (Учителя взема един тон с глас, спокойно.) Какъв тон е това? На пианото го намерете. (Тонът фа) То е българското фа. Аз вземам фа бе (бемол) и фа ди (диез). Сол бе и сол ди, и ла ди. Сега трябва да намериш най-първо в коя система е ла. Значи в една гама можеш да научиш тоновете. Но щом минеш в по-горна гама, не можеш да ги различиш. Има една естествена гама, отдето започват тоновете.
към втори вариант >>

23. Фа–фа диез / Фа и фа диез

Вземете тогава фа диез!
Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен! " Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез.
към беседата >>

Аз го казвам фа - ди, от фа диез.
Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен! " Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това.
към беседата >>

Я, вземете фа диез!
Учителят ви каже: "Много сте неспособен! " Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон.
към беседата >>

Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа.
" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол".
към беседата >>

Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез.
Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез.
към беседата >>

Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез.
Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане?
към беседата >>

Фа диез е разширение на този тон.
Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно. От какво произтича този спор между студента и професора?
към беседата >>

Фа диез и фа бемол има – понижение.
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката. Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
към беседата >>

Какво означава фа диез?
" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
към беседата >>

Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа.
Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш.
към беседата >>

Това е фа диез.
Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота.
към беседата >>

Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
към беседата >>

Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън.
Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез.
към беседата >>

А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни.
към беседата >>

Не можеш да вземеш фа диез.
Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
към беседата >>

Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама.
към беседата >>

Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава?
към беседата >>

Защото в музиката изходният пункт е фа диез.
Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите.
към беседата >>

Не е фа диез.
То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли?
към беседата >>

Излизането е фа диез.
Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез.
към беседата >>

Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно.
Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е?
към беседата >>

(-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез.
Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение.
към беседата >>

Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи!
Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа. Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез.
към беседата >>

Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез.
Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа. Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа.
към беседата >>

Обикалям, чакам фа диез.
Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа. Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез.
към беседата >>

И като каже фа, веднага каже фа диез.
Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината.
към беседата >>

Значи фа диез с какво се отличава?
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!
към беседата >>

" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез.
към беседата >>

Пей фа, фа диез!
– Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш.
към беседата >>

(Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата.
към беседата >>

При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
към беседата >>

Радиусът АВ е фа диез.
" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията?
към беседата >>

Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията? Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може.
към беседата >>

С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят.
към беседата >>

С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може.
Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят?
към беседата >>

При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.
Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие.
към беседата >>

Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете?
Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно.
към беседата >>

Фа, фа диез.
Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това. Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам.
към беседата >>

Същото и с фа диез.
Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това. Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване.
към беседата >>

Едно положение – излизането е фа диез.
Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън.
към беседата >>

Фа диез е взет правилно – излизам на работа.
Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок.
към беседата >>

Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам.
Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
към беседата >>

Фа диез.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето.
към беседата >>

(Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам.
към беседата >>

Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона.
Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата. Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно.
към беседата >>

Щом излезете навън от врата, то е фа диез.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие?
към беседата >>

Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън.
(Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил. Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш.
към беседата >>

Вземете фа диез.
Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене.
към беседата >>

Вземете фа диез. (втори вариант)
Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен! “ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте! “ И вие се разсърдите. Тогава вие имате фа. Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е.
към втори вариант >>

Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. (втори вариант)
Учителят ви каже: „Много сте неспособен! “ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте! “ И вие се разсърдите. Тогава вие имате фа. Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа.
към втори вариант >>

Я вземете фа диез! (втори вариант)
Тогава вие имате фа. Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел.
към втори вариант >>

Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. (втори вариант)
Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон?
към втори вариант >>

Защото фа диез е половин тон повече от фа. (втори вариант)
Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол.
към втори вариант >>

Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. (втори вариант)
Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез.
към втори вариант >>

Крайният предел се свързва с фа диез. (втори вариант)
“ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон.
към втори вариант >>

Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. (втори вариант)
Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон.
към втори вариант >>

Фа диез е разширение на този тон. (втори вариант)
Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш. Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение. В даден случай то може да е потребно.
към втори вариант >>

Фа диез и фа бемол − има понижение. (втори вариант)
Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
към втори вариант >>

Какво означава фа диез? (втори вариант)
Невежият, профанът, казва: „Разправят ми, че от фа зависи моите очи да виждат. Откъде е това? Фа-то ние го пеем.“ Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? − Фа диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече! Това е фа диез. Давам сега фа като метод, философия на музиката. Фа − ти си намерил вратата; това е туй полутоние. Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
към втори вариант >>

− Фа диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече! (втори вариант)
Откъде е това? Фа-то ние го пеем.“ Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? − Фа диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече! Това е фа диез. Давам сега фа като метод, философия на музиката. Фа − ти си намерил вратата; това е туй полутоние. Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш.
към втори вариант >>

Това е фа диез. (втори вариант)
Фа-то ние го пеем.“ Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? − Фа диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече! Това е фа диез. Давам сега фа като метод, философия на музиката. Фа − ти си намерил вратата; това е туй полутоние. Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не можеш да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота.
към втори вариант >>

Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. (втори вариант)
Какво означава фа диез? − Фа диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече! Това е фа диез. Давам сега фа като метод, философия на музиката. Фа − ти си намерил вратата; това е туй полутоние. Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не можеш да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата, излизаш навън. И целия ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана.
към втори вариант >>

Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата, излизаш навън. (втори вариант)
Давам сега фа като метод, философия на музиката. Фа − ти си намерил вратата; това е туй полутоние. Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не можеш да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата, излизаш навън. И целия ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! “ Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез.
към втори вариант >>

А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана. (втори вариант)
Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не можеш да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата, излизаш навън. И целия ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! “ Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: „Колко лесна работа! “ Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни човек да ги усвои.
към втори вариант >>

Не можеш да вземеш фа диез. (втори вариант)
Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата, излизаш навън. И целия ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! “ Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: „Колко лесна работа! “ Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни човек да ги усвои. Музиката е възпитание! Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там, той взема фа-то, присърце му е, но обича външната страна.
към втори вариант >>

Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. (втори вариант)
“ Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: „Колко лесна работа! “ Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни човек да ги усвои. Музиката е възпитание! Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там, той взема фа-то, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работата. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но, като свърши работата, трябва да мине през друга една гама.
към втори вариант >>

Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона. (втори вариант)
“ Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни човек да ги усвои. Музиката е възпитание! Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там, той взема фа-то, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работата. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но, като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (През ми.) Е, какво ще направи ми тогава?
към втори вариант >>

Защото в музиката изходният пункт е фа диез. (втори вариант)
Като дойде там, той взема фа-то, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работата. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но, като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (През ми.) Е, какво ще направи ми тогава? Да кажем, понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите.
към втори вариант >>

Не е фа диез. (втори вариант)
Ти можеш да не се върнеш по същия път. Точно, мотамо, не можеш да се върнеш. Вие казвате: „Ще се върна по същия път.“ Човек никога не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върне. Може да бързаш тогава. Как казвате „по същия път“? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема тона фа.) Я проверете сега.
към втори вариант >>

Излизането е фа диез. (втори вариант)
Точно, мотамо, не можеш да се върнеш. Вие казвате: „Ще се върна по същия път.“ Човек никога не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върне. Може да бързаш тогава. Как казвате „по същия път“? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема тона фа.) Я проверете сега. Камертон имате ли?
към втори вариант >>

Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. (втори вариант)
Вие казвате: „Ще се върна по същия път.“ Човек никога не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върне. Може да бързаш тогава. Как казвате „по същия път“? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема тона фа.) Я проверете сега. Камертон имате ли? (Тонът е верен.) Вземете сега фа диез.
към втори вариант >>

(Тонът е верен.) Вземете сега фа диез. (втори вариант)
Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема тона фа.) Я проверете сега. Камертон имате ли? (Тонът е верен.) Вземете сега фа диез. Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си изяснявате нещата. Този въпрос е отвлечен − философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение.
към втори вариант >>

А с музиката ще имаш малко, ако знаеш как да вземеш фа диез и фа. (втори вариант)
Какво е музиката? − Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: „Ще ида сега да му пея! “ Но ти ще пееш! Без музика можеш да работиш, но няма да имаш никакви постижения. А с музиката ще имаш малко, ако знаеш как да вземеш фа диез и фа. Целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа. Сега представете си, че сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ви допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа диез, обикалям, чакам фа диез.“ Няма изходен пункт.
към втори вариант >>

Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа диез, обикалям, чакам фа диез.“ Няма изходен пункт. (втори вариант)
А с музиката ще имаш малко, ако знаеш как да вземеш фа диез и фа. Целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа. Сега представете си, че сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ви допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа диез, обикалям, чакам фа диез.“ Няма изходен пункт. Един ден този човек може да умре в някой музикален лабиринт. Но като върви в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря.
към втори вариант >>

И като каже фа, веднага каже фа диез. (втори вариант)
Какво ще ви допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа диез, обикалям, чакам фа диез.“ Няма изходен пункт. Един ден този човек може да умре в някой музикален лабиринт. Но като върви в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря. Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина.
към втори вариант >>

Значи фа диез с какво се отличава? (втори вариант)
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря. Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре!
към втори вариант >>

“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. (втори вариант)
Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг.
към втори вариант >>

Пей фа, фа диез! (втори вариант)
Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез.
към втори вариант >>

(Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? (втори вариант)
Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш.
към втори вариант >>

При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. (втори вариант)
Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата.
към втори вариант >>

1) е фа диез. (втори вариант)
Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията на сол?
към втори вариант >>

Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. (втори вариант)
Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията на сол? Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може! “ Без всичко онова, без което не може, това е фа.
към втори вариант >>

Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. (втори вариант)
По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят?
към втори вариант >>

При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. (втори вариант)
А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие.
към втори вариант >>

Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? (втори вариант)
− С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно.
към втори вариант >>

Фа диез! (втори вариант)
И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш дървен нож. Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това. Вземете сега фа, фа, фа. Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам.
към втори вариант >>

Същото е с фа диез. (втори вариант)
Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това. Вземете сега фа, фа, фа. Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване.
към втори вариант >>

Излизането е фа диез. (втори вариант)
Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване. Само за обяснение ви давам това. „Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън.
към втори вариант >>

Фа диез е взет правилно − излизам на работа. (втори вариант)
Ставам във фа-то е едно положение − развиване. Само за обяснение ви давам това. „Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок.
към втори вариант >>

Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. (втори вариант)
Само за обяснение ви давам това. „Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
към втори вариант >>

Из-ли-зам − фа диез. (втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин. Когато работите се развалят, времето се оправя.
към втори вариант >>

(Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? (втори вариант)
Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин. Когато работите се развалят, времето се оправя. А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона.
към втори вариант >>

(Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (втори вариант)
(Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин. Когато работите се развалят, времето се оправя. А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата. Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно.
към втори вариант >>

Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. (втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно. С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата.
към втори вариант >>

Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. (втори вариант)
(Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил. Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш.
към втори вариант >>

Вземете фа диез! (втори вариант)
До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
към втори вариант >>

24. Тонът Фа / Няма да бъда излъган

Значи „фа“ е намерил една врата, „фа диез“ е отворил тази врата и излязъл в простора на Божиите блага. (втори вариант)
Но казвам, който се обърне така към Бога, той никога няма да бъде излъган. Ще се обърнете днес към Бога и ще кажете: „Господи, обичам те и съм готов да избърша твоята воля, тъй както ти искаш.“ Този е денят, в който ще вземете тона „фа“. Ако не може да вземете тона „фа“ и го вземете с половин тон по–нагоре и по– надолу, не ще можете да излезете от вашия живот. Като повишите този тон с половина, половин тон, тогаз ще излезете навън. Значи „фа“ е намерил една врата, „фа диез“ е отворил тази врата и излязъл в простора на Божиите блага. Тъй щото научете се да взимате правилно тона „фа“. „Фа диез“. Станете сега.
към втори вариант >>

„Фа диез“. (втори вариант)
Този е денят, в който ще вземете тона „фа“. Ако не може да вземете тона „фа“ и го вземете с половин тон по–нагоре и по– надолу, не ще можете да излезете от вашия живот. Като повишите този тон с половина, половин тон, тогаз ще излезете навън. Значи „фа“ е намерил една врата, „фа диез“ е отворил тази врата и излязъл в простора на Божиите блага. Тъй щото научете се да взимате правилно тона „фа“. „Фа диез“. Станете сега.
към втори вариант >>

25. Правилното пеене

Имаш ти "до", аз го турям "до" диез.
Всяко нещо, което не може да се понижи, е полутоние, всяко нещо, което може да се понижи и повиши, е цял тон. То е философия за този, който разбира. Никой от вас не обича да се понижава. Всеки от вас обича да се повишава. Я да понижат някого, да му турят един бемол, как ще го преживее? Имаш ти "до", аз го турям "до" диез. Я да ти турят един бемол, да те понижат от чин капитан, да те разжалват. В музиката и повишават, и понижават. И като влезеш в музиката, ако не може да се повишиш, не може да се понижиш. Тогава от понижението излизат минорните гами, от повишението излизат мажорните гами. Какво са гамите?
към беседата >>

26. Новото верую

Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез.
Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите. Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът.
към беседата >>

Фа вече го знаеш, но фа-диез?
Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите. Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб.
към беседата >>

Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.
Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни.
към беседата >>

27. Методи на самовъзпитание

Диезите** може да ги вземете.
Фалшивият тон е в определена гама. Имате вие определен тон, основен тон. Взимете фалшив тон, когато минавате от една гама в друга. Но за да взимете фалшив тон, трябва да има противоречие във вашите чувства. Ако чувствата ви са във възходяща степен, вие тогава бемолите* няма да можете да ги вземете на свят. Диезите** може да ги вземете. Като дойде повишение – върви, но като дойде понижение – не върви. Като сте неразположени, пониженията може да вземете добре, много хубаво, но повишенията не можете. По някой път гледам певците, които пеят – тъжните песни пеят много хубаво, щом дойде до веселите песни – не може, има известна сухота. Живите песни не могат да пеят хубаво, не могат да вземат вярно. Взимете един тъжен човек, дайте му една весела песен, той никога не може да я изпее.
към беседата >>

Взимете един, който е тъжно настроен, бемолите хубаво взема, като дойде до диезите, не върви.
Като дойде повишение – върви, но като дойде понижение – не върви. Като сте неразположени, пониженията може да вземете добре, много хубаво, но повишенията не можете. По някой път гледам певците, които пеят – тъжните песни пеят много хубаво, щом дойде до веселите песни – не може, има известна сухота. Живите песни не могат да пеят хубаво, не могат да вземат вярно. Взимете един тъжен човек, дайте му една весела песен, той никога не може да я изпее. Взимете един, който е тъжно настроен, бемолите хубаво взема, като дойде до диезите, не върви. Някой път диезите взема вярно, бемолите не може. Това са посторонни работи, специфични работи. Когато доктор Гал*** изучавал центровете на мозъка, открил центъра на разрушителността – грамадна енергия има. Един, който се занимавал с петлите – ония петли, които са силни, бойци – забелязал, че у смелите петли главата при ушите е широка, и още намерил, че у миролюбивите петли е по-тясна. Намерил едно различие в главата на миролюбивите петли и хубавите бойци.
към беседата >>

Някой път диезите взема вярно, бемолите не може.
Като сте неразположени, пониженията може да вземете добре, много хубаво, но повишенията не можете. По някой път гледам певците, които пеят – тъжните песни пеят много хубаво, щом дойде до веселите песни – не може, има известна сухота. Живите песни не могат да пеят хубаво, не могат да вземат вярно. Взимете един тъжен човек, дайте му една весела песен, той никога не може да я изпее. Взимете един, който е тъжно настроен, бемолите хубаво взема, като дойде до диезите, не върви. Някой път диезите взема вярно, бемолите не може. Това са посторонни работи, специфични работи. Когато доктор Гал*** изучавал центровете на мозъка, открил центъра на разрушителността – грамадна енергия има. Един, който се занимавал с петлите – ония петли, които са силни, бойци – забелязал, че у смелите петли главата при ушите е широка, и още намерил, че у миролюбивите петли е по-тясна. Намерил едно различие в главата на миролюбивите петли и хубавите бойци. Като сравнил с хората, намерил пак същото различие.
към беседата >>

28. Самопознание и самовъзпитание

Например, на пианото вземаш диеза на един тон и бемола на съседния по-горен тон на еднаква височина, когато между един бемол и един диез има различие.
Как трябва да се пее според правилата на музиката? Музикантите имат правила, в съвременната музика е тъй. Но природата също има право да се произнесе как трябва да пее човек. Защото в природата съществува музика отпреди съществуването на сегашните професори. Правилата са техните възгледи за музиката. Например, на пианото вземаш диеза на един тон и бемола на съседния по-горен тон на еднаква височина, когато между един бемол и един диез има различие. Трябва да се интересувате от пеенето. Аз наблюдавам, някой път в песните идва една мъчнотия. Когато се пее една песен, на някои места мелодията не съвпада с текста. Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно. Те вървят правилно, но не според законите на природата.
към беседата >>

29. Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране

Как ще обясни диеза и бемола в музиката?
Онзи свят всъщност не може да се описва. И то е немислимо да се опише. Ще кажеш: „Защо да не може да се опише? “ Питам сега: Ако дойде един вол, как ще опише на другите волове какво е пиано? Как ще обясни музиката той? Как ще обясни диеза и бемола в музиката? Как ще опише той един инструмент, струните „сол“, „ре“, „ла“ и „ми“? По кой начин ще предаде това той? Това са непонятни неща за вола. Вол е това! Как ще го обясни?
към беседата >>

30. Срещата на Любовта

Понякога някой взема тона "до", но това не е тонът "до"; после вземе "сол", но това не е "сол"; това е "сол", но "сол-диез" - осолен, пресолен е; или може да е "сол-бемол" – безсолен е.
Аз мога да ги нарисувам – като децата – да туря една линия, но това е само една представа. После, вземете носа като едно цяло; носът си има своите части – има свой корен горе, дето се държи, има своите крайни предели долу – основата, има и странични части. Вие не знаете свойствата на носа. Какво прави носът със своя корен, какво прави с основата си и какво прави със страните? Ще кажете: "Физиогномистите знаят." Много пъти те говорят за неща, които и те не знаят. Понякога някой взема тона "до", но това не е тонът "до"; после вземе "сол", но това не е "сол"; това е "сол", но "сол-диез" - осолен, пресолен е; или може да е "сол-бемол" – безсолен е. Представете си, че имате "сол-диез", който е пресолен, как ще го изсвирите вярно? Ако е чорба, ще турите малко повече вода и ще я направите да дойде до "сол-бемол". А като й турите някой път повече сол, ще стане "сол-диез". "Сол-ди" – това значи – пресолено, а "сол-бе" – това значи – малко безсолно. Тези сравнения важат за всички неща.
към беседата >>

Представете си, че имате "сол-диез", който е пресолен, как ще го изсвирите вярно?
После, вземете носа като едно цяло; носът си има своите части – има свой корен горе, дето се държи, има своите крайни предели долу – основата, има и странични части. Вие не знаете свойствата на носа. Какво прави носът със своя корен, какво прави с основата си и какво прави със страните? Ще кажете: "Физиогномистите знаят." Много пъти те говорят за неща, които и те не знаят. Понякога някой взема тона "до", но това не е тонът "до"; после вземе "сол", но това не е "сол"; това е "сол", но "сол-диез" - осолен, пресолен е; или може да е "сол-бемол" – безсолен е. Представете си, че имате "сол-диез", който е пресолен, как ще го изсвирите вярно? Ако е чорба, ще турите малко повече вода и ще я направите да дойде до "сол-бемол". А като й турите някой път повече сол, ще стане "сол-диез". "Сол-ди" – това значи – пресолено, а "сол-бе" – това значи – малко безсолно. Тези сравнения важат за всички неща. Ние нямаме ясна представа за нещата.
към беседата >>

А като й турите някой път повече сол, ще стане "сол-диез".
Какво прави носът със своя корен, какво прави с основата си и какво прави със страните? Ще кажете: "Физиогномистите знаят." Много пъти те говорят за неща, които и те не знаят. Понякога някой взема тона "до", но това не е тонът "до"; после вземе "сол", но това не е "сол"; това е "сол", но "сол-диез" - осолен, пресолен е; или може да е "сол-бемол" – безсолен е. Представете си, че имате "сол-диез", който е пресолен, как ще го изсвирите вярно? Ако е чорба, ще турите малко повече вода и ще я направите да дойде до "сол-бемол". А като й турите някой път повече сол, ще стане "сол-диез". "Сол-ди" – това значи – пресолено, а "сол-бе" – това значи – малко безсолно. Тези сравнения важат за всички неща. Ние нямаме ясна представа за нещата. Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори.
към беседата >>

31. Роденото от плътта

Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава. Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“. Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н. Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката. Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо.
към беседата >>

Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол.
Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото.
към беседата >>

диез, имат особеност, разположение за даване.
Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува.
към беседата >>

Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си.
Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува. Значи, има начин за лекуване чрез музиката. За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
към беседата >>

32. Подядане и ощетяване

– /„Няма“./ – Ако имате РЕ мажор, имате два диеза: ФА диез и ДО диез.
Никъде не може да го намерите. Затова аз казвам: ДО, МИ, СОЛ. Те разрешават всичко. Имате тогава ДО мажорната гама. В ДО мажор има ли някакъв знак? – /„Няма“./ – Ако имате РЕ мажор, имате два диеза: ФА диез и ДО диез. Откъде дойдоха? Защо РЕ мажор не е по същия начин? Любовта може без спомагателни знаци, другите не могат. За РЕ мажор трябват два спомагателни знака. Че от ДО до РЕ имате цял тон, от РЕ до МИ – цял тон, от МИ до ФА – половин тон, имате всичко два тона и половина.
към беседата >>

– /„ФА диез“./ Между МИ и ФА ще направите цял тон.
Любовта може без спомагателни знаци, другите не могат. За РЕ мажор трябват два спомагателни знака. Че от ДО до РЕ имате цял тон, от РЕ до МИ – цял тон, от МИ до ФА – половин тон, имате всичко два тона и половина. От РЕ до МИ – цял тон, от МИ до ФА – половин тон, всичко тон и половина. При РЕ мажор кое ще повишавате? – /„ФА диез“./ Между МИ и ФА ще направите цял тон. СОЛ ще остане неизменено. Имате и после ДО диез. Сега, системата е такава. Защо между МИ и ФА има половин тон, а между РЕ и МИ има цял тон? И между ДО и РЕ – цял тон?
към беседата >>

Имате и после ДО диез.
Че от ДО до РЕ имате цял тон, от РЕ до МИ – цял тон, от МИ до ФА – половин тон, имате всичко два тона и половина. От РЕ до МИ – цял тон, от МИ до ФА – половин тон, всичко тон и половина. При РЕ мажор кое ще повишавате? – /„ФА диез“./ Между МИ и ФА ще направите цял тон. СОЛ ще остане неизменено. Имате и после ДО диез. Сега, системата е такава. Защо между МИ и ФА има половин тон, а между РЕ и МИ има цял тон? И между ДО и РЕ – цял тон? На какво основание? Между ЛА [и] СИ има цял тон.
към беседата >>

33. Моралът

/Учителят показва ДО диез./ Той иска да излезе, как ще излезе?
„Живот, движение, красота, доброта“. /Пее Учителят./ Какъв тон ще дадете на „смелост“? Смелият вече има движение. Какъв тон има страхливият? В страхливия има полутонове. /Учителят показва ДО диез./ Той иска да излезе, как ще излезе? Вземи РЕ и ще излезеш. Щом вземеш ДО диез, то е страхливият. Който пее РЕ, иска да излезе. Който пее РЕ бемол, и той е страхлив. Щом вземеш РЕ, казваш: „Какво ще ме е страх“.
към беседата >>

Щом вземеш ДО диез, то е страхливият.
Смелият вече има движение. Какъв тон има страхливият? В страхливия има полутонове. /Учителят показва ДО диез./ Той иска да излезе, как ще излезе? Вземи РЕ и ще излезеш. Щом вземеш ДО диез, то е страхливият. Който пее РЕ, иска да излезе. Който пее РЕ бемол, и той е страхлив. Щом вземеш РЕ, казваш: „Какво ще ме е страх“. Бемол [щом] вземеш, то е страхливият. [И] ДО диез е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове.
към беседата >>

[И] ДО диез е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове.
Щом вземеш ДО диез, то е страхливият. Който пее РЕ, иска да излезе. Който пее РЕ бемол, и той е страхлив. Щом вземеш РЕ, казваш: „Какво ще ме е страх“. Бемол [щом] вземеш, то е страхливият. [И] ДО диез е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове. Хората, които се колебаят, с полутоние минават. Мажорната гама е за здравите хора. Съществуват само две гами. За слабите много са гамите. Двадесет и осем гами са те.
към беседата >>

ДО диез, половината тон е причината на слабия човек.
Слабите в света са повече, отколкото силните. Най-първо съзнаваш, че си слаб. Ти си мислиш, че си силен, когато си слаб. После, от страхливия до смелостта колко се изисква? Половин тон щом повишиш, смел си вече. ДО диез, половината тон е причината на слабия човек. Още половин тон като вземеш, работата е свършена. Ти си се спрял на полутонието. Като вземеш [цял тон], работата е свършена. Какво ти костува да станеш смел човек? Взел си ДО диез, вземи РЕ чисто.
към беседата >>

Взел си ДО диез, вземи РЕ чисто.
ДО диез, половината тон е причината на слабия човек. Още половин тон като вземеш, работата е свършена. Ти си се спрял на полутонието. Като вземеш [цял тон], работата е свършена. Какво ти костува да станеш смел човек? Взел си ДО диез, вземи РЕ чисто. Всяка несигурна мисъл е полутоние. Когато се колебаеш, същото е. Имаш една мисъл, дали е полутоние или не? Вземи цял тон, мисълта е права. Не че е лоша, тя е хубава.
към беседата >>

34. Съзнателно говорене

/Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.
Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре. Количествено схващат правилния тон. Я ми дайте тона до. Всеки човек има по един камертон. Вземи тона, нищо не значи, че си го взел половин тон по-ниско или по-високо. /Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез. [В] езика, с който хората си служат, са определени думите. Сега изучават количествено езика, те не изучават качествено думите. Никой не държи сметка за онези думи, които казва. Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите, каквото искате; нямате право да говорите, каквото искате; нямате право да постъпвате, както искате.
към беседата >>

35. Двата вида пеене

Много хубаво свири, но еди в коя гама, някой бемол, някой диез, някой динамичен знак не изпълнил.
Когато каже нещо светът, ще слушам; но когато аз кажа, ще го направя. Когато може да направи светът нещо, казвам: „Прави са хората – погрешката седи в мене, много говорих, малко направих“. Като му свиря една песен, като излезе вън, ще разправя навсякъде, ще каже: „Много хубаво свири човекът. Аз досега нищо не съм давал“. Свири човекът, никакви правила няма, но свири хубаво, отваря му се сърцето. Много хубаво свири, но еди в коя гама, някой бемол, някой диез, някой динамичен знак не изпълнил. Какъв динамичен знак? Тури динамически знак – един, и два, и три на умрелия – не става. Но като засвиря на умрелия, става човекът. Това са динамически знаци – знаковете, в които нещата стават. То е динамика.
към беседата >>

36. Слуги на Доброто

Дайте на един певец и почнете да увеличавате заплатата – ще видите как вярно ще взема диезите.
Пее човекът и всичките ноти ще ги вземе много правилно, тия понижения и повишения, всичкото взима. Тъй, както вие, когато бият някого, аз съм слушал, когато бият някого, той пее. Много хора съм слушал, тази минъорна гама, много вярно взима пониженията, бемолите много вярно взима. Или по някой път много хора могат да вземат повишенията. Плащат много добре. Дайте на един певец и почнете да увеличавате заплатата – ще видите как вярно ще взема диезите. Много вярно взима. В злото има нещо свойствено на човека. Но туй пение не е правилно. Липсва му нещо. То има сухота.
към беседата >>

Тогава духът му е повдигнат, и той си служи повече с диези. (втори вариант)
Какъв е този живот, в който тонът на любовта е колеблив, неверен и неясен? Като се говори за музика и тонове в материалния и духовния живот, имаме предвид вътрешната музика в човека. В това отношение, всеки човек пее и свири, понякога доброволно, понякога чрез насилие. Доброволно пее човек, когато му се плаща. Колкото повече му се плаща, толкова по-верни тонове взима. Тогава духът му е повдигнат, и той си служи повече с диези. Когато го бият, духът му е понижен, и той не пее доброволно. Тоновете са повече миньорни, с големи понижения. Музика има и в мислите, и в чувствата. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, тоновете са мъртви, сухи. Сухота има и в проявите на човека.
към втори вариант >>

37. Три категории храни. Първото обещание

Едното е бемол, второто е обикновено, а третото е диез.
Значи тонът фа може да бъде понижен и повишен. Така тя е поставила в първото междулиние три ноти фа, но идеята е на този, който й е диктувал. В обикновената музикална система те ще бъдат само фа, а тук аз виждам, че едното фа е понижено, другото е обикновено, а третото е повишено. Едното е близо до първата линия, но не е на нея, второто е по-нагоре, посредата, а третото е още по-нагоре. Как ще свирите тези три фа? Едното е бемол, второто е обикновено, а третото е диез. Могат да се свирят. Ще кажете: "Какво искат да кажат с това духовете? " Духовете искат да кажат, че много работи не знаем. Аз казвам на сестрата: Прочети написаното! Тя казва, че не може да го прочете.
към беседата >>

Едното е понижено, едното е бемол, второто е обикновено, а третото е повишено, диез. (втори вариант)
В обикновената музика между две линии се туря една нота, а тя турила няколко ноти в тази междина, но наклонени. Едната е близо до първата линия, а не е на първата линия. Втората е по-нагоре, по средата, а третата е още по-нагоре. В една междина има три „фа“. Как ще свирите тези три „фа“? Едното е понижено, едното е бемол, второто е обикновено, а третото е повишено, диез. Могат да се свирят. Ще кажеш: какво искат да кажат с това духовете? Духовете искат да кажат, че много работи не знаем. Аз й казвам: „Прочети написаното.“ Тя казва, че не може да го прочете. Известни мелодии могат да се преведат, на тази система могат да се свирят известни мелодии.
към втори вариант >>

38. Божественият глас

Първата, най-дългата струна е „фа“-диез.
Аз нося сега това, какво означава? Този, който правил този камертон, не е знаел, че той ще дойде тук. То е само предметно учение. Тия тръбички издават един звук, те имат един език, като ги бутнете, ще видите колко хубаво говорят. Всяка една знае по една песен да пее. Първата, най-дългата струна е „фа“-диез. Втората е „си“. Третата е „до“-диез и четвъртата е „ре“. Питам сега: Те знаят ли, че имат тия неща? Но онова разумно същество, което ги е направило, онзи човек, който ги е направил, разбирал от музика. (Учителят донесе един особен камертон: върху една поставка има един цилиндър, на който има прободени четири тръби с различна големина и всяка от тях издава казаните тонове.) Тъй щото едно музикално същество, което ги построило, ако вземе този инструмент и натисне поставката, тия струни имат един звук, който е ясен.
към беседата >>

Третата е „до“-диез и четвъртата е „ре“.
То е само предметно учение. Тия тръбички издават един звук, те имат един език, като ги бутнете, ще видите колко хубаво говорят. Всяка една знае по една песен да пее. Първата, най-дългата струна е „фа“-диез. Втората е „си“. Третата е „до“-диез и четвъртата е „ре“. Питам сега: Те знаят ли, че имат тия неща? Но онова разумно същество, което ги е направило, онзи човек, който ги е направил, разбирал от музика. (Учителят донесе един особен камертон: върху една поставка има един цилиндър, на който има прободени четири тръби с различна големина и всяка от тях издава казаните тонове.) Тъй щото едно музикално същество, което ги построило, ако вземе този инструмент и натисне поставката, тия струни имат един звук, който е ясен. Ако подигне и удари тия струни, звукът е слаб. Значи, да се прояви животът, трябва да има известно налягане.
към беседата >>

(Учителят удари струната „фа диез“.) Туй са четири струни.
Вие искате без налягане. Един ваш приятел, ако той ви хване ръката, и ако няма налягане, той не може да се ръкува. Но туй налягане трябва да бъде музикално налягане. В какво седи музикалното налягане? (Учителят удря последователно струните на камертона.) Един човек, който обича е това. (Учителят удари струната „фа диез“.) Туй са четири струни. Две са повишени, а двата са в естествено положение. Казвам: Любовта трябва да тонира цялото тяло. Телата на всинца ви трябва да бъдат музикални. Музиката подразбира един организиран свят. Когато аз говоря за музика, подразбирам един човек, който слуша Божественото, слуша гласа на всичките предмети, които славят Бога.
към беседата >>

39. Богатство и сиромашия

Кажеш „до диез“.
Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе.
към беседата >>

Според този закон, горното „до“ е по-повишено, то е „до диез“.
Прескачам „до“-то и я започвам от „си“, мисля, че е „си“. То е хармония. То е Божественото начало. Без Словото не пея аз. То е хармония, приемам Божественото. Според този закон, горното „до“ е по-повишено, то е „до диез“. Защо е повишено горно „до“? – Защото яйцето е вече излюпено. Повишението на „до“-то показва, че яйцето е излюпено, значи реализирано. Туй яйце, „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“, но аз пея „В начало бе Словото“, но трябва да влеза във връзка със Словото. В началото на Битието бе Словото.
към беседата >>

40. Обич и любов

Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“.
Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря.
към беседата >>

„До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря.
Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава.
към беседата >>

За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът.
В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия.
към беседата >>

41. Музикална любов

„До диез“, ако понижите, той ще придобие известна мекота.
А други само повишени. Питам сега: Кое е онова, което заставя един тон да измени своето нормално състояние, да се повиши? Да кажем повишавате „до“. Какво му предават с повишението на тона? Този тон вече е минал в понижено състояние, той придобива мекота, а в повишено състояние той придобива сила. „До диез“, ако понижите, той ще придобие известна мекота. Та казвам: Някой път зависи, трябва да повишавате тона, за да придобиете сила, някой път трябва да го понижавате, за да придобиете мекота, която е необходима. Музиката като възпитателно средство ще употребите. Отлични свойства има. Ако така не разбираш музиката, а искаш само да се повишаваш. Щом се повишаваш, ако един железар знае само да калява желязото, той ще добие един резултат, ако научи закона и да разкалява и да закалява.
към беседата >>

Два диеза.
Много пъти от една гама в друга гама поставят, но работата не се свършва. Дали е в „до-мажор“ или в „ла-мажор“, „до-минор“ или в „ла-минор“, в която и да е гама, трябва да се пее. Най-хубавите са които, минават от една гама в друга. Запример, ако аз мина от „до-мажор“ в „ре-мажор“. Какво е гамата? Два диеза. Но това са технически работи. Повишеният тон на „ре-мажор“ в дадения случай показва, че онова, което пееш, трябва да дадеш сила на движението. В „до-мажор“ ти се въртиш наоколо, спирално, както някои деца прашките си въртят, а като пусне камъка на прашката, то е вече „ре-мажор“. Сега туй между вас да остане. Трябва да го проверите.
към беседата >>

Най-първо трябва да разбирате в двата диеза – „ре-мажор“.
Повишеният тон на „ре-мажор“ в дадения случай показва, че онова, което пееш, трябва да дадеш сила на движението. В „до-мажор“ ти се въртиш наоколо, спирално, както някои деца прашките си въртят, а като пусне камъка на прашката, то е вече „ре-мажор“. Сега туй между вас да остане. Трябва да го проверите. „До-мажор“ вие дълго време трябва да го опитвате и трябва да го пуснеш, за да образуваш „ре-мажор“. Най-първо трябва да разбирате в двата диеза – „ре-мажор“. Ами ако са два бемола? Защо с два диеза е „ре-мажор“, а с два бемола е „си-миньор“? Музикантите си имат правила. Ние сега влизаме в една техническа област. Онези музиканти, които са образували гамите, са имали нещо предвид.
към беседата >>

Защо с два диеза е „ре-мажор“, а с два бемола е „си-миньор“?
Сега туй между вас да остане. Трябва да го проверите. „До-мажор“ вие дълго време трябва да го опитвате и трябва да го пуснеш, за да образуваш „ре-мажор“. Най-първо трябва да разбирате в двата диеза – „ре-мажор“. Ами ако са два бемола? Защо с два диеза е „ре-мажор“, а с два бемола е „си-миньор“? Музикантите си имат правила. Ние сега влизаме в една техническа област. Онези музиканти, които са образували гамите, са имали нещо предвид. Имали са определена идея. Практическа идея за постижение.
към беседата >>

42. И прослави Бога

Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния.
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта. Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно. Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии.
към беседата >>

43. Добро и зло

Някой път вие ги смесвате, ти се колебаеш, дали е „до“ или „до диез“, или „до бемол“.
Щом стават, то е вяра. Някой път вие си правите опити, запример, вземате „си“ от първата октава и вземате „фа“ от втората октава. То е наука. Тънко различие трябва. Казвам: Най-първо трябва да сте добре запознат с първата октава, с всички понижения, повишения, тогава да минете във втората октава, да имате ясна представа, тогава може да правиш това различие между тоновете. Някой път вие ги смесвате, ти се колебаеш, дали е „до“ или „до диез“, или „до бемол“. Широчината на челото показва правилността на тоновете. Трябва да се работи много. Музиката е един умствен процес, философията е умствен процес, математиката е умствен процес. Геометрията е умствен процес. Всичките науки са умствени процеси.
към беседата >>

44. Налягане и напрежение

Лесно се вземат тоновете и диези, и бемоли.
Тогава има една музикална вълна. Тя е следната: Има музикален магнетизъм. Когато човек обикне цигулката си, всичките тонове стават центрове. Когато обикнеш музиката, твоите пръсти започват да се привличат от тоновете като от центрове, както магнетизмът привлича железните стърготини, така и музикалните тонове привличат пръстите. Те падат точно на място. Лесно се вземат тоновете и диези, и бемоли. Щом го няма този музикален магнетизъм, вече свириш неверно. Все има един вътрешен недостатък. Това е една теория. Като знаеш, какво ще те ползува тази теория? Не е ли хубаво човек да знае някаква теория?
към беседата >>

45. Музика на мислите, чувствата и постъпките

При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре.
А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението. Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява. При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре. А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено. Та казвам. Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики. И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят. Те ги намират за най-интересни.
към беседата >>

46. Новата любов

В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите.
А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите. Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно. Да знаеш какво нещо е „ре“. Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“. Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“. „До“ дава подтик.
към беседата >>

47. Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя

Ще му туриш диез, ще го повишиш.
И не само тоновете, но и знаците. Всеки тон си има капризи. Някой път той е неразположен. Ще му туриш един бемол при неразположението. Някой път е разположен. Ще му туриш диез, ще го повишиш. Трябва да знаеш как е неразположен, как да му говориш. Има едно естествено положение. Обикновения тон ще го вземеш както трябва. А пък неразположеният, ако не го вземеш както е неразположен, ще каже: „Не ме вземаш правилно.“ Трябва да го понижиш с половин тон надолу. А пък друг един тон пееш и той ще каже: „Така не се пее.“ Един тон, който има разположение, ще го вдигнеш с половин тон нагоре.
към беседата >>

И ще вземеш до диез.
Трябва да знаеш как е неразположен, как да му говориш. Има едно естествено положение. Обикновения тон ще го вземеш както трябва. А пък неразположеният, ако не го вземеш както е неразположен, ще каже: „Не ме вземаш правилно.“ Трябва да го понижиш с половин тон надолу. А пък друг един тон пееш и той ще каже: „Така не се пее.“ Един тон, който има разположение, ще го вдигнеш с половин тон нагоре. И ще вземеш до диез. Я вземете до диез. Изпейте така думата „доброто“. Вземам до за основен тон на живота. Как ще вземеш повишено „добро“? Работи ми един работник.
към беседата >>

Я вземете до диез.
Има едно естествено положение. Обикновения тон ще го вземеш както трябва. А пък неразположеният, ако не го вземеш както е неразположен, ще каже: „Не ме вземаш правилно.“ Трябва да го понижиш с половин тон надолу. А пък друг един тон пееш и той ще каже: „Така не се пее.“ Един тон, който има разположение, ще го вдигнеш с половин тон нагоре. И ще вземеш до диез. Я вземете до диез. Изпейте така думата „доброто“. Вземам до за основен тон на живота. Как ще вземеш повишено „добро“? Работи ми един работник. Пазарил съм 10 лева.
към беседата >>

Ще му туриш диез, ще го повишиш. (втори вариант)
И не само тоновете, но и знаците. Всеки тон си има капризи. Някой път той е неразположен. Ще му туриш един бемол при неразположението. Някой път е разположен. Ще му туриш диез, ще го повишиш. Трябва да знаеш, ако е неразположен, как да му говориш. Има едно естествено положение. Обикновеният тон ще го вземеш както трябва. А пък неразположения, ако не го вземеш както трябва, ще ти каже: "Не ме взимаш правилно! " Трябва да го понижиш с половин тон надолу.
към втори вариант >>

И ще вземеш до диез. (втори вариант)
Обикновеният тон ще го вземеш както трябва. А пък неразположения, ако не го вземеш както трябва, ще ти каже: "Не ме взимаш правилно! " Трябва да го понижиш с половин тон надолу. Ако пък друг тон пееш, той ще каже: "Така не се пее! " Един тон, който има разположение, ще го повдигнеш с половин тон нагоре. И ще вземеш до диез. Изпейте така думата "добро". Вземам "до" за основен тон на живота. Как ще вземеш повишено "добро"? Работи ми един работник. Пазарил съм 10 лева.
към втори вариант >>

48. Към свобода!

След ключа може да има някой знак: диез или бемол.
Но не знаете кой тон какъв е. Може да е ре, може да е ми и т.н. Трябва някакъв ключ, за да знаете каква е нотата. Трябва и петолиние, и ключ. Сега отвлечено ви приказвам. След ключа може да има някой знак: диез или бемол. Защо в една песен трябва да повишиш някъде гласа от естествения ред на нещата, а пък другаде трябва да намалиш? Това са две течения. Бемолите дават едни възможности, а диезите – други. В едното ти се освобождаваш. Човек трябва да знае как да се освободи сам.
към беседата >>

Бемолите дават едни възможности, а диезите – други.
Трябва и петолиние, и ключ. Сега отвлечено ви приказвам. След ключа може да има някой знак: диез или бемол. Защо в една песен трябва да повишиш някъде гласа от естествения ред на нещата, а пък другаде трябва да намалиш? Това са две течения. Бемолите дават едни възможности, а диезите – други. В едното ти се освобождаваш. Човек трябва да знае как да се освободи сам. Вие седите в себе си и започва борбата. Борба съществува вътре и вън. Ако вие не знаете противоречието, което съществува, ако не знаете характера и причините, ще страдате.
към беседата >>

След ключа може да има някой знак - диез или бемол. (втори вариант)
Но не знаете, кой тон какъв е. Може да е "ре", може да е "ми" и т.н. Трябва някакъв ключ, за да знаете каква е нотата. Трябват и петолиние, и ключ. Сега отвлечено ви приказвам. След ключа може да има някой знак - диез или бемол. Защо в една песен трябва да повишиш някъде гласа от естествения ред на нещата, а пък другаде трябва да намалиш? Това са две течения. Бемолите дават едни възможности, а диезите - други. В едното ти се освобождаваш. Човек трябва да знае, как да се освободи сам.
към втори вариант >>

Бемолите дават едни възможности, а диезите - други. (втори вариант)
Трябват и петолиние, и ключ. Сега отвлечено ви приказвам. След ключа може да има някой знак - диез или бемол. Защо в една песен трябва да повишиш някъде гласа от естествения ред на нещата, а пък другаде трябва да намалиш? Това са две течения. Бемолите дават едни възможности, а диезите - други. В едното ти се освобождаваш. Човек трябва да знае, как да се освободи сам. Вие седите в себе си и започва борбата. Борба съществува и вътре, и вън. Ако вие не знаете противоречието, което съществува, ако не знаете характера и причините - ще страдате.
към втори вариант >>

49. Реалността

Ако вземете диези, всякога струната се скъсява.
Казвате за някого, че пее фалшиво. Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия. Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение.
към беседата >>

50. Словото бе Бог

Някой като пее, критикуват го и казват: „Високите тонове не взема вярно, повишенията, пониженията.“ Но има нещо по-тънко от диезите и бемолите.
Дават ти и цигулка. После ти трябва и пиано. Ако вие се намерите в един свят, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от памтивека, знаете какво ще постигнете? Знаете какъв глас може да развиете? Слушали ли сте такъв певец, като пее той, вие се въодушевявате. Някой като пее, критикуват го и казват: „Високите тонове не взема вярно, повишенията, пониженията.“ Но има нещо по-тънко от диезите и бемолите. Има не само полутония, но четвърт-тон. Опитвали ли сте вие да пеете с четвърт-тон? Някой казва, че не можел да вземе половин тон нагоре. Има нещо по-деликатно за бъдеще. В бъдеще ще има, освен полутония, още и четвърт-тонове.
към беседата >>

51. Към съвършенство!

Някой критик има и казва: „Фа диез и ла диез някъде горе не ги взел вярно.“ Обикновено кой взел право и кой взел криво не искате да знаете, но който разбира, намира грешката.
Но и като сте господари, пак може да направите погрешка. Вземете, и най-добрите певци правят погрешка. Някой път, като дойдат до високите тонове, не могат да вземат. Намират погрешка, че полутонията не са взели вярно някъде във втората и в третата октава. Казват: „Не можа да вземе“ и цял въпрос става. Някой критик има и казва: „Фа диез и ла диез някъде горе не ги взел вярно.“ Обикновено кой взел право и кой взел криво не искате да знаете, но който разбира, намира грешката. Религиозните хора, и те са много взискателни. И те са като музикантите, като дойдат някъде, казват: „Тази постъпка не е права. Някъде фа диез във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права. Че не може да се държи, не знае как да постъпи. Какво значи постъпката?
към беседата >>

Някъде фа диез във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права.
Намират погрешка, че полутонията не са взели вярно някъде във втората и в третата октава. Казват: „Не можа да вземе“ и цял въпрос става. Някой критик има и казва: „Фа диез и ла диез някъде горе не ги взел вярно.“ Обикновено кой взел право и кой взел криво не искате да знаете, но който разбира, намира грешката. Религиозните хора, и те са много взискателни. И те са като музикантите, като дойдат някъде, казват: „Тази постъпка не е права. Някъде фа диез във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права. Че не може да се държи, не знае как да постъпи. Какво значи постъпката? Какво има в това, че не знае как да постъпи? Казва: „Много тропаш като вървиш, някак удряш с петите. Ти удряш, че вдигаш прах.“ Някой казва: „Ти не вървиш хубаво, като някоя лисица вървиш.“ Как да върви, или като лисица, или като кон, все някак трябва да върви.
към беседата >>

52. Отворената врата

В музиката това са диези, за бъдещата музика дози.
Онзи музикант свири и той вижда дали взема вярно. Отбелязва си и казва: „Тук не взе хубаво, там не взе хубаво.“ Ти слушай, да остане нещо, недей гледа какво е писано там. Какво ще вземам една книга да пише някой Слънцето как изгрява? Ще гледам Слънцето не по книгите как изгрява. Като изгрее, ще го нарисувам, ще направя едно сравнение. В музиката това са диези, за бъдещата музика дози. Лекарят като дойде, доза ще бъде. Ти имаш разстройство на стомаха си, лекарят като дойде, ще даде доза. Бъдещите лекари ще бъдат музиканти, той, като дойде, ще изпее три тона. Кои са, няма да ви ги кажа. И като изпее тия трите тона, веднага чувството коремоболие ще изчезне.
към беседата >>

53. Основната мисъл

Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез.
Никъде не може да го намерите. Аз толкоз години се занимавам, нямам случай за идеален музикант. Сега някой музикант е нервен човек. Истинският музикант е най-разположеният човек, като свири. Той трепери. Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез. Че как ще вземе „фа“ диез? „Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш. „Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен.
към беседата >>

Че как ще вземе „фа“ диез?
Аз толкоз години се занимавам, нямам случай за идеален музикант. Сега някой музикант е нервен човек. Истинският музикант е най-разположеният човек, като свири. Той трепери. Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез. Че как ще вземе „фа“ диез? „Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш. „Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите.
към беседата >>

„Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш.
Сега някой музикант е нервен човек. Истинският музикант е най-разположеният човек, като свири. Той трепери. Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез. Че как ще вземе „фа“ диез? „Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш. „Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите. „Фа“ бемол ще снеме от товара.
към беседата >>

„Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш.
Истинският музикант е най-разположеният човек, като свири. Той трепери. Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез. Че как ще вземе „фа“ диез? „Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш. „Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите. „Фа“ бемол ще снеме от товара. „Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва.
към беседата >>

То е „фа“ диез.
Той трепери. Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез. Че как ще вземе „фа“ диез? „Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш. „Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите. „Фа“ бемол ще снеме от товара. „Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва. Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката.
към беседата >>

Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите.
Че как ще вземе „фа“ диез? „Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш. „Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите. „Фа“ бемол ще снеме от товара. „Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва. Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката. Тогава ще вземаш „фа“ бемол, да намалиш от товара си. Ако имаш повече, отколкото ти трябва, тогава ще вземеш „фа“ бемол.
към беседата >>

„Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва.
„Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите. „Фа“ бемол ще снеме от товара. „Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва. Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката. Тогава ще вземаш „фа“ бемол, да намалиш от товара си. Ако имаш повече, отколкото ти трябва, тогава ще вземеш „фа“ бемол. Бемолът и диезът, това е равновесие. Сега, разбира се, вие вземате тази музика.
към беседата >>

Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката.
То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите. „Фа“ бемол ще снеме от товара. „Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва. Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката. Тогава ще вземаш „фа“ бемол, да намалиш от товара си. Ако имаш повече, отколкото ти трябва, тогава ще вземеш „фа“ бемол. Бемолът и диезът, това е равновесие. Сега, разбира се, вие вземате тази музика. Ние говорим за една идеална музика, в която възвишените същества градят с нея и оправят света.
към беседата >>

Бемолът и диезът, това е равновесие.
„Фа“ бемол ще снеме от товара. „Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва. Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката. Тогава ще вземаш „фа“ бемол, да намалиш от товара си. Ако имаш повече, отколкото ти трябва, тогава ще вземеш „фа“ бемол. Бемолът и диезът, това е равновесие. Сега, разбира се, вие вземате тази музика. Ние говорим за една идеална музика, в която възвишените същества градят с нея и оправят света. Ако тия същества го оправяха, както ние го оправяме, никак нямаше да се оправи. Те, като дойдат, ще изпеят една песен, ще се оправи светът, ти не може да не се изправиш. Те като ти изпеят само един пасаж от една песен, ти не може да мърдаш.
към беседата >>

54. Съгласуване на мислите

Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа диез не е взет така, както трябва.
Дава се концерта. Тези които са добре запознати с музиката, всеки знае най-малката погрешка. Казва: Времето не беше право. После, казват, на този пасаж не му се даде изражението, което трябва. На другите им е безразлично, все едно им е този пасаж и онзи пасаж, какво изражение му дават. Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа диез не е взет така, както трябва. Какво има, че фа диез не е взет. Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа диез в горната октава не е взет добре? Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята. Тогава разбирам. Музикално всичките тонове са свързани с движението на земята.
към беседата >>

Какво има, че фа диез не е взет.
Тези които са добре запознати с музиката, всеки знае най-малката погрешка. Казва: Времето не беше право. После, казват, на този пасаж не му се даде изражението, което трябва. На другите им е безразлично, все едно им е този пасаж и онзи пасаж, какво изражение му дават. Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа диез не е взет така, както трябва. Какво има, че фа диез не е взет. Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа диез в горната октава не е взет добре? Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята. Тогава разбирам. Музикално всичките тонове са свързани с движението на земята. Следователно, всякога щом музикантите не пеят правилно, едно малко сътресение става на земята.
към беседата >>

Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа диез в горната октава не е взет добре?
Казва: Времето не беше право. После, казват, на този пасаж не му се даде изражението, което трябва. На другите им е безразлично, все едно им е този пасаж и онзи пасаж, какво изражение му дават. Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа диез не е взет така, както трябва. Какво има, че фа диез не е взет. Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа диез в горната октава не е взет добре? Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята. Тогава разбирам. Музикално всичките тонове са свързани с движението на земята. Следователно, всякога щом музикантите не пеят правилно, едно малко сътресение става на земята. Всичките неща в света излизат все от пеенето.
към беседата >>

Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята.
После, казват, на този пасаж не му се даде изражението, което трябва. На другите им е безразлично, все едно им е този пасаж и онзи пасаж, какво изражение му дават. Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа диез не е взет така, както трябва. Какво има, че фа диез не е взет. Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа диез в горната октава не е взет добре? Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята. Тогава разбирам. Музикално всичките тонове са свързани с движението на земята. Следователно, всякога щом музикантите не пеят правилно, едно малко сътресение става на земята. Всичките неща в света излизат все от пеенето. Ако някой не е взел фа диез тъй както трябва, ще го заболи глава.
към беседата >>

Ако някой не е взел фа диез тъй както трябва, ще го заболи глава.
Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята. Тогава разбирам. Музикално всичките тонове са свързани с движението на земята. Следователно, всякога щом музикантите не пеят правилно, едно малко сътресение става на земята. Всичките неща в света излизат все от пеенето. Ако някой не е взел фа диез тъй както трябва, ще го заболи глава. Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно фа диез, тук в България ще ги заболи главата. Или пък той в долните регистри сол бемол не го взел правилно, заболи го коремът. Сега във вас може да се зароди мисълта: Какво отношение може да има пеенето с нашата глава и с нашия стомах? Те са предположения. Да допуснем, че са предположения, но на какво се дължи главоболието?
към беседата >>

Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно фа диез, тук в България ще ги заболи главата.
Тогава разбирам. Музикално всичките тонове са свързани с движението на земята. Следователно, всякога щом музикантите не пеят правилно, едно малко сътресение става на земята. Всичките неща в света излизат все от пеенето. Ако някой не е взел фа диез тъй както трябва, ще го заболи глава. Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно фа диез, тук в България ще ги заболи главата. Или пък той в долните регистри сол бемол не го взел правилно, заболи го коремът. Сега във вас може да се зароди мисълта: Какво отношение може да има пеенето с нашата глава и с нашия стомах? Те са предположения. Да допуснем, че са предположения, но на какво се дължи главоболието? Ти, човекът, който мислиш, откъде ти дойде главоболието?
към беседата >>

55. Което е и което не е

От ла, от сол, от ми, от ре, от до, от до бемол, от до диез.
Казвам според мене да се живее добре, това е музика на живота. Ти трябва вярно да вземаш всичките тонове. Отдето да започне живота. От който и тон да започнеш, изведнъж да изпееш тона. Нищо да не те спъва. От ла, от сол, от ми, от ре, от до, от до бемол, от до диез. Каквото и да е, дали бързо или е полека, всичко туй да можеш да го вземеш, да си майстор, който така взема, той е музикант. Невидимият Божествен, разумен свят ни учи как да живеем, понеже ще участвуваме в този Божествен оркестър. Ти щом вземеш фалшиво един тон, ще слезеш долу на земята, мнозина само за едно фа, 30–40–50 години са слезли на земята да го учат как се пее. Има други за криво изпяване на до 60–70 години на земята са слизали да го изучават. Някой път човек се преражда за много малка причина.
към беседата >>

Даде ти едно парче с много диези, да види дали знаеш или не.
Макар че всеки един мърмори, Той мисли заради него, пак го благославя. Онзи мърмори, Той го благославя. Някой път трябва да направиш добро. После очакваш благословение. Той вижда, че прогресираш, дава ти по-трудна работа. Даде ти едно парче с много диези, да види дали знаеш или не. Защото като сгреши, един ангел веднага на земята го пращат. Там няма грях. За една малка погрешка си дошъл в света, какво има от това? Ако си голям грешник, ще ти забие главата в земята като растение да се учиш. Ако си по-праведен, ще те направи риба, във водата да живееш.
към беседата >>

Предварително да знаеш, преди да е дошло или до, или сол диез, или сол бемол, или изведнъж и трите да звучат, като вземеш вярно един тон.
Ако погрешката е голяма, ще ти турят конска глава. Ако е още по-голяма, рибешка глава, ако е още по-голяма, главата на някое растение. Ако погрешката е най-малка, ще ти дадат човешка глава. Щом се освободиш, ще носиш ангелска глава. И в оня свят ще бъдеш в хора, че като пееш ще кажеш, внимавай да знаеш песента. Предварително да знаеш, преди да е дошло или до, или сол диез, или сол бемол, или изведнъж и трите да звучат, като вземеш вярно един тон. Има тонове, които никога не ги вземаме криво. Аз имам камертон, като взема този тон, веднага има светлина. Този тон като взема, винаги има топлина и този тон като взема, сила се явява. При други тонове, мъжделива светлина се явява, при която не мога да чета. И топлина при която нищо не се постига.
към беседата >>

56. Музикални тонове

Някъде турят диез.
Ако разбираш така, постижения ще имаш. Ако не го разбираш, оттук ще се отклониш, оттам ще се отклониш, тук ще се удариш, там ще се удариш. Затуй музикантите турят повишение и понижение, понеже по пътя като вървиш, за пръв път минаваш, отбиеш се някъде. Тогава турят бемол. Кривнеш наляво, кривнеш надясно. Някъде турят диез. Питам тогава, какво представят диезите и бемолите? Те са почивка. Защото интензивен е пътят на музиката. Ако нямаш един бемол, ще се пръснеш. Ако нямаш един диез, ще се пръснеш.
към беседата >>

Питам тогава, какво представят диезите и бемолите?
Ако не го разбираш, оттук ще се отклониш, оттам ще се отклониш, тук ще се удариш, там ще се удариш. Затуй музикантите турят повишение и понижение, понеже по пътя като вървиш, за пръв път минаваш, отбиеш се някъде. Тогава турят бемол. Кривнеш наляво, кривнеш надясно. Някъде турят диез. Питам тогава, какво представят диезите и бемолите? Те са почивка. Защото интензивен е пътят на музиката. Ако нямаш един бемол, ще се пръснеш. Ако нямаш един диез, ще се пръснеш. Едно отклонение от пътя трябва.
към беседата >>

Ако нямаш един диез, ще се пръснеш.
Някъде турят диез. Питам тогава, какво представят диезите и бемолите? Те са почивка. Защото интензивен е пътят на музиката. Ако нямаш един бемол, ще се пръснеш. Ако нямаш един диез, ще се пръснеш. Едно отклонение от пътя трябва. Този път на правата линия е Божествен, мъчно може човек да мине без отклонение. Една крива линия трябва, спасително положение. Стават понижения и повишения. В музиката под думата бемол се разбира намаление на една материя, влага се събира в живота.
към беседата >>

Под думата диез разбираме ясно небе.
Едно отклонение от пътя трябва. Този път на правата линия е Божествен, мъчно може човек да мине без отклонение. Една крива линия трябва, спасително положение. Стават понижения и повишения. В музиката под думата бемол се разбира намаление на една материя, влага се събира в живота. Под думата диез разбираме ясно небе. Под бемол разбираме облачно небе. Под бемол аз разбирам облачно небе – влага има, няма образи. Като се тури мажорната гама, има диези – разбираме ясно време, няма да слиза енергия, онази енергия ще се оплодотвори. Бемолът не е само така, знак. Казваме: „Да се понижи или да се повиши.“ В музикално отношение разбираме какво се крие в една песен.
към беседата >>

Като се тури мажорната гама, има диези – разбираме ясно време, няма да слиза енергия, онази енергия ще се оплодотвори.
Стават понижения и повишения. В музиката под думата бемол се разбира намаление на една материя, влага се събира в живота. Под думата диез разбираме ясно небе. Под бемол разбираме облачно небе. Под бемол аз разбирам облачно небе – влага има, няма образи. Като се тури мажорната гама, има диези – разбираме ясно време, няма да слиза енергия, онази енергия ще се оплодотвори. Бемолът не е само така, знак. Казваме: „Да се понижи или да се повиши.“ В музикално отношение разбираме какво се крие в една песен. Всяка една песен има съдържание в себе си. Вземете думата искам да живея. Какво разбирате?
към беседата >>

Той се вдъхновява по някой път и има диези, бемоли.
Искате да постигнете големи работи. Искате да станете велик поет. За да станеш велик поет, поезията е разумно движение, трябва да знаеш как – да туриш думите, музикално да ги поставиш. Поетът е музикант, римува думите. После ритъм има. Той се вдъхновява по някой път и има диези, бемоли. И бекари има. Сега какъв е поетическият бекар, какъв е поетическият диез и бемол? Не искам от вас да ми отговорите. В природата животът е музикално създаден. За да живее човек, той трябва да изучава живота.
към беседата >>

Сега какъв е поетическият бекар, какъв е поетическият диез и бемол?
За да станеш велик поет, поезията е разумно движение, трябва да знаеш как – да туриш думите, музикално да ги поставиш. Поетът е музикант, римува думите. После ритъм има. Той се вдъхновява по някой път и има диези, бемоли. И бекари има. Сега какъв е поетическият бекар, какъв е поетическият диез и бемол? Не искам от вас да ми отговорите. В природата животът е музикално създаден. За да живее човек, той трябва да изучава живота. Ти искаш да постигнеш каква и да е идея. Има особени пътища, особени методи, особени начини.
към беседата >>

Светлината дава диези.
Дразниш се, спри се. Да придобиеш туй, хубавото, чувство в себе си. (Учителят пее „до“ и „ми“.) „Ми“ бемол. Бемолът показва, че сърцето се е намесило, влиянието на топлината е. Топлината дава бемол. Светлината дава диези. Волята дава бекари, тя отменя. Сегашната музика е преходен етап. Сегашната музика, както я разбират музикантите, тя е преходен етап в музиката. В старо време музиката е била чувствена мелодия – човек се е въртял в много тесен кръг, само за себе си е пял. Сега в мелодията той пее в по-широк кръг.
към беседата >>

57. Музикална екскурзия

Качваш се по стълбата, то е до диез.
Тя има най-хубавата хармония, най-хубавата мекота на мелодията, те са четвърт тоновете, които издават. Обикновената музика са цели и половини тонове. Има слизане и качване, нагоре, надолу. Качваш се по стълбата. Вървиш по равно, то е до. Качваш се по стълбата, то е до диез. Слизаш надолу, то е до бемол. То е музика в движение. Защото, на музиката ако не знаете движението какво е, няма да я разбирате. Всеки тон си има движение. Трябва да пеете, понеже музикалните тонове регулират електромагнитните течения в тялото.
към беседата >>

58. Тон и техника

За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите.
Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни.
към беседата >>

59. Трите метода

В музикално отношение в слизането се образуват диезите, защото излизат с устрем.
Ритъмът е посока на движение. Вътре е определена силата на това движение. Защото туй движение може да е в две посоки: низходяще и възходяще. Всеки ритъм е низходящ. Низходяще и възходяще, качване и слизане и пак качване и слизане. В музикално отношение в слизането се образуват диезите, защото излизат с устрем. Диезът представя умът, бемолът представя сърдцето. Сега както ги турят, представят човешкото сърдце – бемолите. При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта. В един бемол винаги има по-голяма топлина. Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези.
към беседата >>

Диезът представя умът, бемолът представя сърдцето.
Вътре е определена силата на това движение. Защото туй движение може да е в две посоки: низходяще и възходяще. Всеки ритъм е низходящ. Низходяще и възходяще, качване и слизане и пак качване и слизане. В музикално отношение в слизането се образуват диезите, защото излизат с устрем. Диезът представя умът, бемолът представя сърдцето. Сега както ги турят, представят човешкото сърдце – бемолите. При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта. В един бемол винаги има по-голяма топлина. Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези. Ако слизаш в инволюцията, след всяка радост ще дойде един бемол, ще дойде една скръб.
към беседата >>

При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта.
Всеки ритъм е низходящ. Низходяще и възходяще, качване и слизане и пак качване и слизане. В музикално отношение в слизането се образуват диезите, защото излизат с устрем. Диезът представя умът, бемолът представя сърдцето. Сега както ги турят, представят човешкото сърдце – бемолите. При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта. В един бемол винаги има по-голяма топлина. Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези. Ако слизаш в инволюцията, след всяка радост ще дойде един бемол, ще дойде една скръб. В реда на музиката е да има понижение. Или да има мекота вътре в твоята постъпка.
към беседата >>

Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези.
В музикално отношение в слизането се образуват диезите, защото излизат с устрем. Диезът представя умът, бемолът представя сърдцето. Сега както ги турят, представят човешкото сърдце – бемолите. При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта. В един бемол винаги има по-голяма топлина. Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези. Ако слизаш в инволюцията, след всяка радост ще дойде един бемол, ще дойде една скръб. В реда на музиката е да има понижение. Или да има мекота вътре в твоята постъпка. Някой път вие питате каква ще бъде музиката без диези и бемоли. Ще бъде обикновена.
към беседата >>

Някой път вие питате каква ще бъде музиката без диези и бемоли.
В един бемол винаги има по-голяма топлина. Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези. Ако слизаш в инволюцията, след всяка радост ще дойде един бемол, ще дойде една скръб. В реда на музиката е да има понижение. Или да има мекота вътре в твоята постъпка. Някой път вие питате каква ще бъде музиката без диези и бемоли. Ще бъде обикновена. Няма да има разнообразие, ще бъде обикновена, ще имате една песен. Не може да дадете на тази песен някакво разнообразие. Щом имате диези, може на тази песен да дадете движение. Та сега скръбта това е бемол, радостта това е диез.
към беседата >>

Щом имате диези, може на тази песен да дадете движение.
Или да има мекота вътре в твоята постъпка. Някой път вие питате каква ще бъде музиката без диези и бемоли. Ще бъде обикновена. Няма да има разнообразие, ще бъде обикновена, ще имате една песен. Не може да дадете на тази песен някакво разнообразие. Щом имате диези, може на тази песен да дадете движение. Та сега скръбта това е бемол, радостта това е диез. Радостта това е хармония. Защо си дошъл на Земята? Да се научиш да мислиш правилно, да се научиш да чувствуваш правилно, да се научиш да постъпваш правилно. Или защо си дошъл на Земята?
към беседата >>

Та сега скръбта това е бемол, радостта това е диез.
Някой път вие питате каква ще бъде музиката без диези и бемоли. Ще бъде обикновена. Няма да има разнообразие, ще бъде обикновена, ще имате една песен. Не може да дадете на тази песен някакво разнообразие. Щом имате диези, може на тази песен да дадете движение. Та сега скръбта това е бемол, радостта това е диез. Радостта това е хармония. Защо си дошъл на Земята? Да се научиш да мислиш правилно, да се научиш да чувствуваш правилно, да се научиш да постъпваш правилно. Или защо си дошъл на Земята? Да станеш добър, да проявиш Доброто.
към беседата >>

60. Възпитателен метод

Нали при диезът имате две успоредни линии.
А-то е натоварено. После, този плод, покаянието трябва да издържа на всичките мъчнотии. Ти, като се покаеш, знаеш колко мъчнотии ще срещне. Ще минеш няколко моста, като се покаеш. При Н-то ти трябва да означаваш успоредните линии. Нали при диезът имате две успоредни линии. Що е диезът? Разрешението на един въпрос, на една мъчнотия. С мажорната гама се разрешават преходни, активни състояния, минаваш от един свят на друг, от едно положение в друго положение. Сега много слабо са развити мажорните гами, защото нямат мекота. Повече сили ако се даде на една мажорна гама, мекотата усилва човешкия дух.
към беседата >>

Що е диезът?
После, този плод, покаянието трябва да издържа на всичките мъчнотии. Ти, като се покаеш, знаеш колко мъчнотии ще срещне. Ще минеш няколко моста, като се покаеш. При Н-то ти трябва да означаваш успоредните линии. Нали при диезът имате две успоредни линии. Що е диезът? Разрешението на един въпрос, на една мъчнотия. С мажорната гама се разрешават преходни, активни състояния, минаваш от един свят на друг, от едно положение в друго положение. Сега много слабо са развити мажорните гами, защото нямат мекота. Повече сили ако се даде на една мажорна гама, мекотата усилва човешкия дух. В миньорните гами то е човешкият дух, който слиза да вземе материал.
към беседата >>

61. Гласът на душата

СБ

РБ

Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли.
Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновете, с които си служите. Не е достатъчно само да пееш нотите „до, ре, ми, фа" и т. н., но трябва да знаеш, отде излизаш и накъде отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш подтика на мъдростта и не отиваш към подтика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пътя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбта ѝ се превръща в радост".
към беседата >>

Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето.
Не е достатъчно само да пееш нотите „до, ре, ми, фа" и т. н., но трябва да знаеш, отде излизаш и накъде отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш подтика на мъдростта и не отиваш към подтика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пътя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбта ѝ се превръща в радост". – Докога ще страда човек?
към беседата >>

62. Сопран и бас

Диезът е капитал, вложен в обръщение.
Те са на второ място. Има песни, на които основният тон е на повишаване; на други – основният тон е на понижаване. Тонът на повишаването има отношение към ума, а тонът на понижаването – към сърцето, т. е. към долината на живота – място за работа и за обработване. Понижаването не подразбира скръб. Диезът е капитал, вложен в обръщение. Бемолът обработва тоя капитал. „Давай, давай.” – Какво да даваш? – Всичко, което си взел от земята и от слънцето. Значи, каквото басът е взел от земята, да го даде. И каквото сопранът е взел от слънцето, да го даде.
към беседата >>

63. Мажорни и минорни гами