Търсене в текстове за 'Диез'

При полутоновете действуват два органа и то така: до диез или ре бемол - сърцето и дихателната система; фа диез или сол бемол - бъбреците и далакът и пр.

При полутоновете действуват два органа и то така: до диез или ре бемол - сърцето и дихателната система; фа диез или сол бемол - бъбреците и далакът и пр.
Сол - на шията. Ми - в средата между точките до и сол. Тоновете си, ре и фа са в междините между другите тонове, както са наредени в гамата до мажор. Сърцето има определено отношение към тона до. Освен това то е централен орган за възбуждане на отделните органи и за създаването на основния тон в долния орган със своя обертон в главата. При полутоновете действуват два органа и то така: до диез или ре бемол - сърцето и дихателната система; фа диез или сол бемол - бъбреците и далакът и пр. Има разлика между полутоновете; напр. има разлика между до диез и ре бемол. При до диез участвуват два органа: сърцето и дихателната система, обаче повече ще се възбуди сърцето, а в по-слаба степен дихателната система. А при ре бемол участвуват същите два органа, обаче по-силно ще се възбуди дихателната система, а по-слабо сърцето. Значи всеки тон е свързан с един орган в трупа и с един център на главата.
към текста >>

има разлика между до диез и ре бемол.

Тоновете си, ре и фа са в междините между другите тонове, както са наредени в гамата до мажор. Сърцето има определено отношение към тона до. Освен това то е централен орган за възбуждане на отделните органи и за създаването на основния тон в долния орган със своя обертон в главата. При полутоновете действуват два органа и то така: до диез или ре бемол - сърцето и дихателната система; фа диез или сол бемол - бъбреците и далакът и пр. Има разлика между полутоновете; напр. има разлика между до диез и ре бемол. При до диез участвуват два органа: сърцето и дихателната система, обаче повече ще се възбуди сърцето, а в по-слаба степен дихателната система. А при ре бемол участвуват същите два органа, обаче по-силно ще се възбуди дихателната система, а по-слабо сърцето. Значи всеки тон е свързан с един орган в трупа и с един център на главата. Подобна зависимост има и между гласните в говора и тези органи и центрове. За отношенията между гласните към целия човешки организъм трябва да се спомене още и връзката им с разните части на крайниците и с техните движения.
към текста >>

При до диез участвуват два органа: сърцето и дихателната система, обаче повече ще се възбуди сърцето, а в по-слаба степен дихателната система.

Сърцето има определено отношение към тона до. Освен това то е централен орган за възбуждане на отделните органи и за създаването на основния тон в долния орган със своя обертон в главата. При полутоновете действуват два органа и то така: до диез или ре бемол - сърцето и дихателната система; фа диез или сол бемол - бъбреците и далакът и пр. Има разлика между полутоновете; напр. има разлика между до диез и ре бемол. При до диез участвуват два органа: сърцето и дихателната система, обаче повече ще се възбуди сърцето, а в по-слаба степен дихателната система. А при ре бемол участвуват същите два органа, обаче по-силно ще се възбуди дихателната система, а по-слабо сърцето. Значи всеки тон е свързан с един орган в трупа и с един център на главата. Подобна зависимост има и между гласните в говора и тези органи и центрове. За отношенията между гласните към целия човешки организъм трябва да се спомене още и връзката им с разните части на крайниците и с техните движения. При изговаряне и усещане на гласните у, а, и действуват несъзнателни сили, които подбуждат изобщо към едно движение.
към текста >>

Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза).

В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога".
към текста >>

Някой предмети дават тона „до“, други — „ре“ трети — „ми“, четвърти —“фа“, пети -“сол“ шести —“ла“, седми —“си“; други предмети дават тонове с диези или бемоли.

Някой предмети дават тона „до“, други — „ре“ трети — „ми“, четвърти —“фа“, пети -“сол“ шести —“ла“, седми —“си“; други предмети дават тонове с диези или бемоли.
Те са два полюса на един вечен процес. И затова окултистите подържат, че материята, плътта, това са спящи духове, които постепенно трябва да се събудят, т. е. да се повишават техните вибрации. От това гледище, цялата природа е съградена върху музиката, всеки предмет има известен тон, по който се различава, — т. е. има известен брой трептения, които го отличават от другите предмети. Някой предмети дават тона „до“, други — „ре“ трети — „ми“, четвърти —“фа“, пети -“сол“ шести —“ла“, седми —“си“; други предмети дават тонове с диези или бемоли. Всички тонове, в които има повишение, т. е. диез, дават разположение; rt дават нещо от себе си. Затова те могат да се използват за трансформиране на състоянията и за лекуване не болестите Но затова трябва да се разбират законите на музиката. Да се повърнем към въпроса за плътта. Плътта е реално нещо на земята.
към текста >>

диез, дават разположение; rt дават нещо от себе си.

да се повишават техните вибрации. От това гледище, цялата природа е съградена върху музиката, всеки предмет има известен тон, по който се различава, — т. е. има известен брой трептения, които го отличават от другите предмети. Някой предмети дават тона „до“, други — „ре“ трети — „ми“, четвърти —“фа“, пети -“сол“ шести —“ла“, седми —“си“; други предмети дават тонове с диези или бемоли. Всички тонове, в които има повишение, т. е. диез, дават разположение; rt дават нещо от себе си. Затова те могат да се използват за трансформиране на състоянията и за лекуване не болестите Но затова трябва да се разбират законите на музиката. Да се повърнем към въпроса за плътта. Плътта е реално нещо на земята. Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. Често религиозните хора говорят за плътта неверни неща.
към текста >>

— Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена.

Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя.
към текста >>