Търсене в беседите за 'Грозота'

А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува.
И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате.
към беседата >>

2. Чий е този образъ? / Чий е този образ

– Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. (втори вариант)
Как се образували планините в природата? Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му.
към втори вариант >>

3. Най-малкото чувство

Или вие искате да изнесете на показ вашата грозота?
Богатите сестри да отворят кесиите си за бедните. Блузите ви ще бъдат широки, с широки ръкави, долу с едно ширитче, за да не се вдигат нагоре. Казвате: „Защо да закриваме ръцете, вратовете си? “ Защото в това няма нищо красиво. Ако е въпросът за красота, разбирам, но тук няма нищо красиво. Или вие искате да изнесете на показ вашата грозота? – Не, вие трябва да бъдете или много грозни, или много красиви, или много добри, или много лоши. Два полюса има в живота. Някои от вас може да останат на особено мнение. Свободни сте, но и на братята ще кажа да си направят по едно бяло ленено палто и по една бяла жилетка. Ще кажете, че нямате пари.
към беседата >>

4. Показа им ръцете си

Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички.
Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка.
към беседата >>

Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта.
Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка. Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите. Христос посочи ръката си на своите ученици.
към беседата >>

5. Оглашен, вярващ, ученик

Красотата и грозотата са символи, които вие сами трябва да преведете.
Ако сте красив, всеки ще иска да вземе нещо от вас. Красотата може да се краде, вследствие на което красивият човек трябва да се брани. Грозният човек може навсякъде свободно да ходи, никой не го преследва. Обаче дайте в ръцете на малкото дете един красив диамант и вижте как ще се върне дома си. То ще се върне с празни ръце. Красотата и грозотата са символи, които вие сами трябва да преведете. Красотата е сила, която действа на повърхността; тя лесно може да се отбие. Тя е външен стимул, който действа върху душата на човека. Първо се създава външната красота, а после вътрешната. Външната красота се създава при инволюцията на човека, а вътрешната – при еволюцията. Тъй щото, ако човек при инволюцията си, т. е.
към беседата >>

6. Дело свършено

Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота.
Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота. Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален.
към беседата >>

– Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора.
Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота. Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея.
към беседата >>

С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален.
Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота. Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос.
към беседата >>

7. Скрити сили

Някои казват, че гениалните хора били грозни; грозотата или красотата на човека зависи от това откъде и как го гледате, гениалните хора не са грозни.
временния живот, с душата - животът на вечността. Гениалният разполага с ум, на който всички сили и способности са добре развити и се проявяват в положителна посока; геният прави нещата достъпни за окръжаващите. Всеки човек има условия да бъде гениален, това е въпрос на време. Често съвременните хора наричат талантливия човек гениален, вследствие на което изпадат в заблуждения. Гениалният човек коренно се различава от талантливия: организмът на гениалния е изтъкан от фина материя, нервната му система е добър приемник и предавател, понеже няма никакви наслоявания; ако клетките на мозъка му се разгледат под микроскоп, ще видите, че те имат особена форма, различна от тая на талантливия човек. Някои казват, че гениалните хора били грозни; грозотата или красотата на човека зависи от това откъде и как го гледате, гениалните хора не са грозни. Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечер, при залез слънце, когато хвърля сенки; гледайте планината сутрин, когато Слънцето я огрява, и ще видите, че е красива. Същото се отнася и до гениалния човек - гледайте гениалния човек сутрин, когато Слънцето го огрява, за да видите неговата красота. Гениалният не може да бъде грозен; грозен ли е, той не е истински гений. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда години - няколко светии, а на две хиляди години - един Велик Учител.
към беседата >>

Но тази грозота – това са сенки. (втори вариант)
Нервната му система е един добър проводник, в нея няма натрупани никакви излишни вещества. Мозъкът му, ако се разгледа под микроскоп, клетките му имат особена форма. Крачката на пирамидалните клетки [се] различават. Много голямо различие има. Някой ще каже, че гениалните хора са били грозни. Но тази грозота – това са сенки. Една планина в известен случай е грозна, когато хвърля сенки. Щом я огрява слънцето, красива е планината. Някой път някой гледа гениалните хора, когато слънцето залязва, и ги намира грозни. Не са грозни. Гениалният човек не може да бъде грозен.
към втори вариант >>

8. Постъпки

Злото създава грозотата в живота.
Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човек никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли.
към беседата >>

9. Зарадваха се учениците

Като я видял, той се изплашил от нейната грозота.
Когато някои вярващи срещнат Христа, те могат да се намерят в същото положение, в каквото изпаднала една млада булка туркипя. Един млад турчин решил да се ожени и, според техния обичай, неговите роднини требвало да му намерят мома за женене. Той се надявал, че те ще му изберат красива мома. В деня на сватбата, лицето на момата било покрито с було тъй че той не я видял. Вечерта, като я въвел в стаята си, едва тогава тя свалила булото си. Като я видял, той се изплашил от нейната грозота. Според турския обичай, тя не трябвало да се явява без було пред хората, затова запитала мъжа си: На кого мога да се показвам? Той отговорил: Показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай. Казвам: зад красотата седи истината. Красивият носи в себе си образа на истината. Следователно, ако истината е във вас, и вие ще бъдете красиви.
към беседата >>

10. Време и вечност

Който има изобилна любов в себе си, той може да обича и омразата, и злото, и грозотата.
– Какво трябва да обича? – Той тряб-ва да обича красивото, великото в света и към него да се стреми. И грозното може някога да се обича, но само толкова, колкото е контраст на красивото. Злото може да се обича само като контраст на доброто. Омразата може да се обича само като контраст на любовта. Който има изобилна любов в себе си, той може да обича и омразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? – Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му обичате. Когато не обичате някого, и най-малкият недъг в него, най-малката запетая е в състояние да ви отдалечи от този човек. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любов. Затова и Писанието казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
към беседата >>

11. Малки и големи придобивки

Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата.
Не делете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата са относителни неща. В един случай можете да кажете, че някой човек е красив, а друг - грозен, но в друг случай, грозният е сянка на красивия, а красивият е обект на грозния. Грозният е толкова необходим за красивия, колкото красивият – за грозния. Те не могат един без друг. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата. Сега онези, които не разбират закона, са недоволни защо да бъдат грозни, а да не бъдат красиви. – За всички хора има възможност красиви да бъдат, но има възможност и грозни да бъдат. Каквато възможност има за човека да бъде красив, такава възможност има да бъде и грозен. Това са неизбежни неща. Каквато възможност има за човека да бъде светия, такава възможност има да бъде и най-големият грешник.
към беседата >>

Грозотата на грозния показва красотата на красивия, и красотата на красивия показва грозотата на грозния. (втори вариант)
Никога не мисли, че един човек е по-красив, друг по-грозен. То е само относително. В дадения случай е така, вярно, но по отношение на друг закон този, грозният, човек е [сянка] на красивия, пък красивият е обект на грозния. Защото грозният е толкоз необходим, колкото и красивият. Един за друг са необходими. Грозотата на грозния показва красотата на красивия, и красотата на красивия показва грозотата на грозния. Сега, не разбирате закона, казвате: "Защо аз да бъда грозен? Аз искам да бъда красив." Ще бъдеш. Има възможност да бъдете красиви, но има възможност да бъдете и грозни. Каквато възможност има да бъдете красиви, такава възможност има да бъдете грозни. Неизбежни са тия неща.
към втори вариант >>

Нашият свят е грозота за Божествения свят. (втори вариант)
Светът от хиляди години все плаче. Майки са плакали, бащи са плакали, сестри са плакали, братя са плакали, но светът оправи ли се? Какво не са писали вестниците, какви не програми са се чертаели, какви не философски книги са се писали, учители са идвали, но грешката е в греха. Онзи свят, в който ние живеем, той е съвършен, няма какво да се усъвършенства. А нашият свят е сянка, [той] е като една сянка на този велик свят. Нашият свят е грозота за Божествения свят. Сега ние казваме: "Да оправим света." Сега ние искаме да оправим света. Роди се едно дете, искаш да го възпиташ. Ето първата погрешка. Искаш да го направиш учен. Ти не можеш да го направиш учен.
към втори вариант >>

12. Равнодействие на силите

Следователно и грозотата е лошо нещо, и красотата е лошо нещо. Кога?
Тази е причината, поради която хората не разбират живота и всякога остават недоволни. Ако имат малко, недоволни са; ако имат много, пак са недоволни. Ако са грозни, недоволни са; ако са красиви, пак са недоволни. Някоя мома е грозна, недоволна е, че никой не я обича, никой не я поглежда. Ако е красива, пак е недоволна, че много момци я обикалят. Следователно и грозотата е лошо нещо, и красотата е лошо нещо. Кога? – Когато са неразбрани, когато човек не знае как да ги използва. Според вас красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голямото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голямото зло. Според нас по-вярно е обратното: красотата е най-голя-мото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голямото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо?
към беседата >>

Според вас красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голямото зло.
Ако са грозни, недоволни са; ако са красиви, пак са недоволни. Някоя мома е грозна, недоволна е, че никой не я обича, никой не я поглежда. Ако е красива, пак е недоволна, че много момци я обикалят. Следователно и грозотата е лошо нещо, и красотата е лошо нещо. Кога? – Когато са неразбрани, когато човек не знае как да ги използва. Според вас красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голямото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голямото зло. Според нас по-вярно е обратното: красотата е най-голя-мото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голямото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо? – Защото сиромахът никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови. Богатият обаче е в очите на всички.
към беседата >>

Според нас по-вярно е обратното: красотата е най-голя-мото зло, грозотата е най-малкото зло.
Ако е красива, пак е недоволна, че много момци я обикалят. Следователно и грозотата е лошо нещо, и красотата е лошо нещо. Кога? – Когато са неразбрани, когато човек не знае как да ги използва. Според вас красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голямото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голямото зло. Според нас по-вярно е обратното: красотата е най-голя-мото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голямото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо? – Защото сиромахът никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови. Богатият обаче е в очите на всички. Апашът дебне да го обере; престъпникът замисля да го убие. Ако богатият си направи къща, всички казват: „Ще си направи къща, разбира се.
към беседата >>

13. Добри и лоши условия

“ – Изключи грозотата от съзнанието си, постъпвай по правилата на красотата, по правилата на новия живот и ти ще станеш красив.
Новият живот изключва греха и престъпленията. Новият живот изключва глупостта, безумието и безверието. Новият живот изключва безлюбието, омразата, завистта. С една дума, новият живот изключва всичко отрицателно, всичко грозно. – „Ако аз съм грозен? “ – Изключи грозотата от съзнанието си, постъпвай по правилата на красотата, по правилата на новия живот и ти ще станеш красив. Изкуство е да знае човек как да се освободи от стария живот и да влезе в новия – във вечната красота и хармония. За да влезете в новия живот, от вас се иска смирение. Когато Буда слязъл на земята, той се влюбил в една красива мома. Буда възлюбил в нея Божественото начало, Божествения принцип. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата ѝ, че неусетно заспал.
към беседата >>

14. Вечно веселие

Тъй щото, Любовта може да се изрази в красота и в грозота.
Великото в живота не седи във външната форма. Красивото в живота не се изразява в силата, която се съдържа в него. Силата не дава красота в живота. Силният човек не може да бъде красив; той може да бъде добър или лош. Любещият човек пък може да бъде красив, но може да бъде и грозен. Тъй щото, Любовта може да се изрази в красота и в грозота. Силата, т.е. разумното в живота може да те направи или добър, или лош. Значи, разумността дава съдържание на нещата, а Любовта – тяхната форма. Когато любиш, ти не трябва и не можеш да търсиш съдържание на Любовта. Който търси съдържание на Любовта, той погрознява.
към беседата >>

15. Тънкият конец и дебелото въже

Кое е отличителното качество на красотата и кое – на грозотата?
Великите хора работят, създават, откриват, но не за своите съвременници. Те се раждат по-рано, отколкото трябва. В това отношение те са предшественици, представители на бъдещата епоха. Някои се раждат 100, 200 години по-рано, а някои – 1000, даже 2000 години. Те първи се качват на върха на планината, дето слънцето ги огрява и разкрива красотата на живота. Кое е отличителното качество на красотата и кое – на грозотата? Красотата работи с късите вълни или с бързите трептения, а грозотата – с дългите вълни или с бавните трептения. Значи красивият човек предизвиква съкращаване на мускулите, а грозният – удължаване. Какво ще кажете за музиканта, който свири само с цели ноти? Колкото и да е добър музикант, нищо хубаво не може да изсвири. Изкуството на свиренето се заключава в съкращаването и удължаването на времето.
към беседата >>

Красотата работи с късите вълни или с бързите трептения, а грозотата – с дългите вълни или с бавните трептения.
Те се раждат по-рано, отколкото трябва. В това отношение те са предшественици, представители на бъдещата епоха. Някои се раждат 100, 200 години по-рано, а някои – 1000, даже 2000 години. Те първи се качват на върха на планината, дето слънцето ги огрява и разкрива красотата на живота. Кое е отличителното качество на красотата и кое – на грозотата? Красотата работи с късите вълни или с бързите трептения, а грозотата – с дългите вълни или с бавните трептения. Значи красивият човек предизвиква съкращаване на мускулите, а грозният – удължаване. Какво ще кажете за музиканта, който свири само с цели ноти? Колкото и да е добър музикант, нищо хубаво не може да изсвири. Изкуството на свиренето се заключава в съкращаването и удължаването на времето. За да се произведе музикален тон, непременно трябва да срещнете някакво препятствие.
към беседата >>

16. Към свобода!

МС

Тази голяма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния човек, и той си казва: „Аз мислех, че съм най-грозният човек в света, а то, имало и от мене по-грозни”.
Сега ще ви изнеса друго противоречие, което се среща в живота. Вървите по улицата и виждате един грозен, слаб човек. Дето мине, на всички обръща внимание; всички му се смеят, подиграват го. Този човек разбира това и страда, скърби. По едно време, отнякъде се задава друг човек, още по-грозен от първия, и всички спират погледа си върху него. Тази голяма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния човек, и той си казва: „Аз мислех, че съм най-грозният човек в света, а то, имало и от мене по-грозни”. Питам: защо красотата и силата на човек, по-красив от вас, ви произвежда скръб? И защо грозотата и безсилието на човек, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление? Това са въпроси, с които вие трябва да се справите. Това са положения, които съществуват в свят, дето отсъства свободата. Казвам; когато намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено, без никаква връзва между тях.
към беседата >>

И защо грозотата и безсилието на човек, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление?
Дето мине, на всички обръща внимание; всички му се смеят, подиграват го. Този човек разбира това и страда, скърби. По едно време, отнякъде се задава друг човек, още по-грозен от първия, и всички спират погледа си върху него. Тази голяма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния човек, и той си казва: „Аз мислех, че съм най-грозният човек в света, а то, имало и от мене по-грозни”. Питам: защо красотата и силата на човек, по-красив от вас, ви произвежда скръб? И защо грозотата и безсилието на човек, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление? Това са въпроси, с които вие трябва да се справите. Това са положения, които съществуват в свят, дето отсъства свободата. Казвам; когато намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено, без никаква връзва между тях. Схващате ли предметите и явленията в живата природа разединено, те не водят към една обща цел. Едно трябва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички неща съществува единство.
към беседата >>

Ако не разбирате дълбокия смисъл на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе някому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе някому вашата грозота?
Питам: трябва ли жадният да каже, че не струва да се ходи при извора? Не, жадният човек, като намери извора, трябва да се напие от неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намерил. И затова когато някой казва, че не трябва да се говори Истината, той не разбира същността на Истината. Тъй както жадният, като отиде при извора и пие от неговата вода, се чувствува свободен от жаждата и безсилието, така и Истината прави човека свободен. Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисъл на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе някому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе някому вашата грозота? За изяснение на мисълта ще ви приведа следното сравнение. Допуснете, че някой човек има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вън е 32° под нулата. Друг човек има вълнена дреха, от прост плат, лошо ушита, и той я облича в същия ден, когато е 32° под нулата. Значи, първият човек в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата. Кой от тия двамата е за предпочитане пред тази низка температура: красивият или грозният?
към беседата >>

Значи, първият човек в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата.
Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисъл на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе някому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе някому вашата грозота? За изяснение на мисълта ще ви приведа следното сравнение. Допуснете, че някой човек има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вън е 32° под нулата. Друг човек има вълнена дреха, от прост плат, лошо ушита, и той я облича в същия ден, когато е 32° под нулата. Значи, първият човек в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата. Кой от тия двамата е за предпочитане пред тази низка температура: красивият или грозният? Сега ще поставя въпроса в друга форма: ако единият е красив, но няма добродетели в себе си, а другият е грозен, но добродетелен човек, кой от двамата е за предпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нещата. Красотата у нас трябва да бъде като светлината. Тя трябва да бъде образ на вътрешния живот в човека, а не само като външна форма.
към беседата >>

Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нещата.
Допуснете, че някой човек има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вън е 32° под нулата. Друг човек има вълнена дреха, от прост плат, лошо ушита, и той я облича в същия ден, когато е 32° под нулата. Значи, първият човек в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата. Кой от тия двамата е за предпочитане пред тази низка температура: красивият или грозният? Сега ще поставя въпроса в друга форма: ако единият е красив, но няма добродетели в себе си, а другият е грозен, но добродетелен човек, кой от двамата е за предпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нещата. Красотата у нас трябва да бъде като светлината. Тя трябва да бъде образ на вътрешния живот в човека, а не само като външна форма. Питам: какво заключение ще извадите от тези две положения, които ви се изтъкнаха? Някои ще кажат: „Човек не трябва да бъде нито грозен, нито красив.” Не човек трябва да бъде красив! Човек трябва да бъде и грозен!
към беседата >>

Красотата и грозотата са две положения за човека.
Питам: какво заключение ще извадите от тези две положения, които ви се изтъкнаха? Някои ще кажат: „Човек не трябва да бъде нито грозен, нито красив.” Не човек трябва да бъде красив! Човек трябва да бъде и грозен! Чудни са хората! Човек трябва едновременно да бъде и красив, и грозен! Красотата и грозотата са две положения за човека. Те са толкова необходими смени в живота, колкото са необходими денят и нощта. Някои учени казват, че растенията се развиват и растат главно при дневната светлина. Не, при дневната светлина растенията само събират енергия, без да растат, а вечер, при нощната тъмнина, те обработват събраната енергия и тогава растат. Значи, дневната светлина служи на растенията като условие за възприемане на енергия, а нощната тъмнина им служи за обработване на тази енергия. Казвам: когато се намерим в тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме.
към беседата >>

Ако някой човек е грозен, той трябва да осмисли своята грозота.
Чукът работи върху желязото. Значи, когато съединим противоречията в едно цяло, ние намираме, че всички неща имат свое определено предназначение. Когато наргилето се превърне във фабрика, или в работилница, или в ковачница, или в житница, тогава и противоречията сами по себе си ще се осмислят. Казвате: „Какво трябва да правим с противоречията в живота? ” – Да се осмислят. Ако някой човек е грозен, той трябва да осмисли своята грозота. В какво отношение грозотата на човека може да бъде полезна? В простия народ съществува убеждението, че красивите хора са приятни на всички, че говорят добре, увлекателно. Тогава какви са грозните хора? – Те са работливи, способни. Грозотата е само външен процес, външна обстановка на нещата.
към беседата >>

В какво отношение грозотата на човека може да бъде полезна?
Значи, когато съединим противоречията в едно цяло, ние намираме, че всички неща имат свое определено предназначение. Когато наргилето се превърне във фабрика, или в работилница, или в ковачница, или в житница, тогава и противоречията сами по себе си ще се осмислят. Казвате: „Какво трябва да правим с противоречията в живота? ” – Да се осмислят. Ако някой човек е грозен, той трябва да осмисли своята грозота. В какво отношение грозотата на човека може да бъде полезна? В простия народ съществува убеждението, че красивите хора са приятни на всички, че говорят добре, увлекателно. Тогава какви са грозните хора? – Те са работливи, способни. Грозотата е само външен процес, външна обстановка на нещата. Работата е направила хората грозни.
към беседата >>

Грозотата е само външен процес, външна обстановка на нещата.
Ако някой човек е грозен, той трябва да осмисли своята грозота. В какво отношение грозотата на човека може да бъде полезна? В простия народ съществува убеждението, че красивите хора са приятни на всички, че говорят добре, увлекателно. Тогава какви са грозните хора? – Те са работливи, способни. Грозотата е само външен процес, външна обстановка на нещата. Работата е направила хората грозни. Хора, които работят с години, имат черни лица, корави, мазолести ръце. Тия хора пък, които са красиви, още не са започнали своята работа. Като видя някой красив човек, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този човек предстои велика работа в света, която той още не е започнал. Като видя някой грозен човек, казвам: той работи вече, но има още много да работи.
към беседата >>

Грозотата у него е привидна, дължи се на външните условия на живота, които са хвърлили известна сянка върху него.
Работата е направила хората грозни. Хора, които работят с години, имат черни лица, корави, мазолести ръце. Тия хора пък, които са красиви, още не са започнали своята работа. Като видя някой красив човек, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този човек предстои велика работа в света, която той още не е започнал. Като видя някой грозен човек, казвам: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външните условия на живота, които са хвърлили известна сянка върху него. Премахнат ли се външните условия, и грозотата изчезва. Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг начин. Казват за някого: този човек е грешен, т. е. грозен. Не, той е отличен човек, но животът е хвърлил известна сянка върху него.
към беседата >>

Премахнат ли се външните условия, и грозотата изчезва.
Хора, които работят с години, имат черни лица, корави, мазолести ръце. Тия хора пък, които са красиви, още не са започнали своята работа. Като видя някой красив човек, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този човек предстои велика работа в света, която той още не е започнал. Като видя някой грозен човек, казвам: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външните условия на живота, които са хвърлили известна сянка върху него. Премахнат ли се външните условия, и грозотата изчезва. Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг начин. Казват за някого: този човек е грешен, т. е. грозен. Не, той е отличен човек, но животът е хвърлил известна сянка върху него. За друг някой казват този човек е праведен, т.
към беседата >>

Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг начин.
Тия хора пък, които са красиви, още не са започнали своята работа. Като видя някой красив човек, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този човек предстои велика работа в света, която той още не е започнал. Като видя някой грозен човек, казвам: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външните условия на живота, които са хвърлили известна сянка върху него. Премахнат ли се външните условия, и грозотата изчезва. Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг начин. Казват за някого: този човек е грешен, т. е. грозен. Не, той е отличен човек, но животът е хвърлил известна сянка върху него. За друг някой казват този човек е праведен, т. е. красив.
към беседата >>

В дадения случай грозотата разрешава важния въпрос в живота – въпросът за хляба.
Казвам вие сте разрешили половината от живота. – Какво трябва да правим? – Да станете грозни. – Какво означава това? – Да отидете на работа. В дадения случай грозотата разрешава важния въпрос в живота – въпросът за хляба. Други казват: „Ние сме красиви хора”. – Имате ли какво да ядете? – Нямаме. В този случай най-малкият син иде отвън одърпан, прашен, грозен на вид, ходил някъде на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичат при него, обикалят го, казват му: „Грозен, си, наистина, но пълна ли е торбата ти?
към беседата >>

” – Те трябва да примирят своята красота със своята грозота, своето добро със своето зло, според техните схващания.
Сега вече е ясен стихът: ,,Ще изпрати Бог Духа си да ви ръководи”. Този Дух ще влезе в сърцата на всички хора и ще ги ръководи. Всеки, който може да ръководи другите хора, той е минал вече по пътя, по който те сега минават. И Христос, Който сега ръководи цялото човечество, е минал по пътя на всички страдания, затова, именно, може да помага на ония, които страдат. Често младите ученици питат: „Какво трябва да направим, за да постигнем идеалите на своята душа? ” – Те трябва да примирят своята красота със своята грозота, своето добро със своето зло, според техните схващания. След това, те требва да се проникнат от мисълта, че Истината ще ги направи свободни. Тази Истина, взета в широк смисъл, може да се приложи в живота на всички хора. Не допущайте в себе си мисълта, че това учение, че тази Истина не е за вас и може да се приложи само при благоприятни условия на живота ви. Не мислете така. Знайте, че когато и да е, вие ще се натъкнете на този въпрос.
към беседата >>

17. Гордост и ревност / Гордость и ревность

Грозота съществува само там, дето частите не са поставени на местата си.
Който разбира дълбокия смисъл на човешките отношения, ще каже на по-красивата мома от себе си: Сестра, ела между нас, да бъдеш идеал и за двама ни. На по-грозната мома ще каже: Сестра, ела между нас, да те поставим на твоето място. Като част от цялото, ти имаш свое определено място. В цялото тя не е грозна; вън от него тя губи красотата си и минава за грозна. В този смисъл, няма грозни неща в света. Грозота съществува само там, дето частите не са поставени на местата си. Поставите ли ги на местата им, както са в Божествения свят, те стават красиви. Това означават думите, че в Божествения свят няма противоречия. Тъй щото, когато някоя идея изглежда грозна, това се дължи на факта, че не е поставена на мястото си. Всяка идея трябва да бъде поставена на това място в ума ви, което Бог й е определил. Тя изглежда противоречива, защото е в сянка.
към беседата >>

Грозота сѫществува само тамъ, дѣто частитѣ не сѫ поставени точно на своитѣ мѣста. (втори вариант)
Това сѫ двѣ различни: състояния, двѣ различни опитности, прѣзъ които човѣкъ минава. Ако човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на тия отношения, ще каже на по-красивата мома: „Ела, сестра, при насъ! Ти ще бѫдешъ общъ идеалъ и за двама ни.“ Ако дойде по-грозната мома, ще й каже: „Ела, сестра, ще те поставимъ на твоето мѣсто.“ Като часть отъ цѣлото, тѣ я поставятъ на нейното мѣсто. Въ цѣлото тя не е грозна. Нѣма грозни нѣща въ свѣта. Грозота сѫществува само тамъ, дѣто частитѣ не сѫ поставени точно на своитѣ мѣста. Поставите ли ги на мѣстата имъ, ще видите, че въ Божествения свѣтъ нѣма противорѣчия, нѣма грозни нѣща. Нѣкоя идея изглежда грозна само затова, защото не е поставена въ ума ви на това мѣсто, което Богъ й опрѣдѣлилъ. Вие я виждате противорѣчива, защото е въ сѣнка. Поставите ли я, обаче, на нейното мѣсто, тя става красива. И тъй, бѫдете носители на новата култура!
към втори вариант >>

18. Той е реченият

И в красотата ти, и в грозотата ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа.
Ако не успеят в това, те хвърлят вече тези стоки развалени, за нищо негодни. Ние трябва да благодарим на Бога за всичко, което всеки ден ни се дава и да се научим да преценяваме всичко това. Иначе, с такива разбирания, каквито светът има, нищо не може да се постигне. Поет пише на своята възлюбена: О, мила моя какъв беше този нещастен час в моя живот да те срещна на пътя си, да ми причиниш толкова страдания! – Не, истинският поет трябва да пише на своята възлюбена: Щастлив съм, че те срещнах. И в красотата ти, и в грозотата ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа. И когато ми даваш, и когато взимаш от мене, ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа. – Това значи самоотричане, това значи правилно разрешаване на задачите на вашия живот. Щом дойдете до страданията, викате към Господа, искате да види, колко много страдате. Защо и при радостите и при скърбите, при красотата и грозотата в живота не се обръщате към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал? Защо не носите и страданията, както носите радостите?
към беседата >>

Защо и при радостите и при скърбите, при красотата и грозотата в живота не се обръщате към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал?
– Не, истинският поет трябва да пише на своята възлюбена: Щастлив съм, че те срещнах. И в красотата ти, и в грозотата ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа. И когато ми даваш, и когато взимаш от мене, ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа. – Това значи самоотричане, това значи правилно разрешаване на задачите на вашия живот. Щом дойдете до страданията, викате към Господа, искате да види, колко много страдате. Защо и при радостите и при скърбите, при красотата и грозотата в живота не се обръщате към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал? Защо не носите и страданията, както носите радостите? Една мома се оплаквала на едного, че много се измъчвала от любов. – Дай тази любов на мене, аз ще се справя с нея. – А, не я давам. ”Той е реченият от пророка Исайя.” – Кой е той?
към беседата >>

19. Външните линии на красотата

Красота и грозота са явления от един и същ свят.
Когато се говори за красота на човека, подразбираме неговото лице. Що се отнася до красота на животно, подразбираме известна пъргавина, подвижност на неговото тяло, но не на неговото лице. Изобщо, красотата на човека е не само външна, но и вътрешна. Тя има отношение към неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човека, толкова по-красив е той. Красота и грозота са явления от един и същ свят. Красивият съзнава, че е красив, защото някога е бил грозен. Грозният пък съзнава своята грозота, защото някога е бил красив. Красота и грозота са полюси на едно и също нещо, както святост и греховност са полюси на човешкия живот. Красота съществува във всички светове: физически, ангелски и Божествен. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мъчно се познава, кое същество е по-красиво.
към беседата >>

Грозният пък съзнава своята грозота, защото някога е бил красив.
Изобщо, красотата на човека е не само външна, но и вътрешна. Тя има отношение към неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човека, толкова по-красив е той. Красота и грозота са явления от един и същ свят. Красивият съзнава, че е красив, защото някога е бил грозен. Грозният пък съзнава своята грозота, защото някога е бил красив. Красота и грозота са полюси на едно и също нещо, както святост и греховност са полюси на човешкия живот. Красота съществува във всички светове: физически, ангелски и Божествен. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мъчно се познава, кое същество е по-красиво. В ангелския свят красотата е вътрешна. Външно всички ангели са еднакво красиви.
към беседата >>

Красота и грозота са полюси на едно и също нещо, както святост и греховност са полюси на човешкия живот.
Тя има отношение към неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човека, толкова по-красив е той. Красота и грозота са явления от един и същ свят. Красивият съзнава, че е красив, защото някога е бил грозен. Грозният пък съзнава своята грозота, защото някога е бил красив. Красота и грозота са полюси на едно и също нещо, както святост и греховност са полюси на човешкия живот. Красота съществува във всички светове: физически, ангелски и Божествен. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мъчно се познава, кое същество е по-красиво. В ангелския свят красотата е вътрешна. Външно всички ангели са еднакво красиви. Вътрешно, обаче, те се различават.
към беседата >>

В лицето има грозота, няма красота. (втори вариант)
Нещата, които се оформяват, представляват красотата на физическото поле. Щом е красив човек, имате вече завършен акт, животът се изразява. Красота има във всички съзнания, във всички области на живота. Запример, ако вие бихте се пренесли в един по-висш свят, [той е красив,] защото външната красота е израз на съзнанието вътре. У животните няма красота на лицето, има красота на тялото. В лицето има грозота, няма красота. Може ли да се възхищаваш от лицето на един вол, сокол, змия или от лицето на някоя жаба? Красота в лицето има у хората, а у животните има известна пластичност, красота в тяхното тяло. Красотата е един външен израз на съзнанието, разширение на съзнанието. Колкото човек е по-красив, толкова съзнанието е по-широко, по-будно е съзнанието. Красивият и грозният човек са противоположни.
към втори вариант >>

Красота и грозота спадат към едно и също явление, само че красивият съзнава, че е красив, и грозният съзнава, че е грозен. (втори вариант)
Може ли да се възхищаваш от лицето на един вол, сокол, змия или от лицето на някоя жаба? Красота в лицето има у хората, а у животните има известна пластичност, красота в тяхното тяло. Красотата е един външен израз на съзнанието, разширение на съзнанието. Колкото човек е по-красив, толкова съзнанието е по-широко, по-будно е съзнанието. Красивият и грозният човек са противоположни. Красота и грозота спадат към едно и също явление, само че красивият съзнава, че е красив, и грозният съзнава, че е грозен. Онзи, който съзнава, че е грозен, съзнава, че някога е бил красив, пък красивият съзнава, че някога е бил грозен. Там имате обратното. Светията, който съзнава, че е светия, съзнава, че е бил грешен. Грешният и светият човек са полюси на един и същ живот. Едно сравнение противоположно, което съществува в съзнанието.
към втори вариант >>

20. Промени в света

Ако пък не възприемете истината от някоя грозна мома само заради грозотата й – и в този случай вие не сте готови за истината.
Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни". Кой човек е готов да възприеме истината? – Който не се влияе от никакви външни форми. Представете си, че срещате млада, красива мома, която ви предава истината. Ако възприемете истината от младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. Ако пък не възприемете истината от някоя грозна мома само заради грозотата й – и в този случай вие не сте готови за истината. За да възприеме човек истината за самата истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата. Истината е неподкупна, никой нищо не може да й придаде, нито да отнеме. Истината стои над всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нещо особено. Онзи, който при възприемане на истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко, вътрешно разбиране, което му препятства да вижда нещата ясно.
към беседата >>

За да възприеме човек истината за самата истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата.
Кой човек е готов да възприеме истината? – Който не се влияе от никакви външни форми. Представете си, че срещате млада, красива мома, която ви предава истината. Ако възприемете истината от младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. Ако пък не възприемете истината от някоя грозна мома само заради грозотата й – и в този случай вие не сте готови за истината. За да възприеме човек истината за самата истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата. Истината е неподкупна, никой нищо не може да й придаде, нито да отнеме. Истината стои над всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нещо особено. Онзи, който при възприемане на истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко, вътрешно разбиране, което му препятства да вижда нещата ясно. Ако вярваш, че богатият може да ти даде голяма сума на заем само защото е богат, ти не си готов още за истината.
към беседата >>

Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нещо особено.
Ако възприемете истината от младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. Ако пък не възприемете истината от някоя грозна мома само заради грозотата й – и в този случай вие не сте готови за истината. За да възприеме човек истината за самата истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата. Истината е неподкупна, никой нищо не може да й придаде, нито да отнеме. Истината стои над всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нещо особено. Онзи, който при възприемане на истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко, вътрешно разбиране, което му препятства да вижда нещата ясно. Ако вярваш, че богатият може да ти даде голяма сума на заем само защото е богат, ти не си готов още за истината. И ако не вярваш, че бедният може да ти даде същата сума на заем, само защото е беден, и в този случай не си готов за истината. Истината се изявява еднакво и чрез богатия, и чрез сиромаха. Хората не могат да възприемат истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които имат в себе си.
към беседата >>

21. На планината

Така и във външната грозота понякога се крие нещо красиво.
Ако му дадете пари, няма да ги върне. Сега вие гледате облаците на небето и се страхувате да не вали дъжд. Не всички облаци са дъждоносни. Когато Мойсей се качи на планината, облак обви цялата планина, и тогава Бог проговори на Мойсея. Нещо хубаво се криеше в този облак. Така и във външната грозота понякога се крие нещо красиво. И в геометрическите линии има нещо красиво. Видите ли такива линии на човешкото лице, ще знаете, че красотата е зад тях. Когато ангелите гледат човешкото лице, те търсят главно две линии на него. Намерят ли ги, казват, че лицето е красиво. И любовта има свои характерни линии.
към беседата >>

22. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години

Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот.
Той никога не губи своята красота. Тези линии не са нито на носа, нито на ушите, нито на челото или на брадата на човека. Те се крият в неговия двойник. Външно носът на Човека може да не е много красив, но вътрешно погледнат, в двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красив. Има хора, които, като се засмеят, стават грозни, а като са сериозни, стават красиви. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот. Някои хора съзнават това в себе си и се стараят по външен начин да се прикрият. За да не издадат своята вътрешна дисхармония, те или се засмиват, или стават сериозни. Колкото и да се крият, не могат да излъжат нито себе си, нито другите. Пред невидимия свят всичко е открито. Там няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>

Ако се запитате де е тази грозота, не се вижда никъде - мястото й не е точно определено. (втори вариант)
Гледаш този човек, казваш: „Красив е носът му." Вътрешният нос е красив, а външният още не е красив. Сега ще ви приведа още един пример. Преди няколко дни дойде при мене една млада мома от света. Като я поглеждам, виждам, че очите й светят някак лошо, некрасиво. От устата й надолу има нещо красиво, а от устата нагоре - до веждите, към челото, като се засмее, има нещо грозно. Ако се запитате де е тази грозота, не се вижда никъде - мястото й не е точно определено. Като се засмее, цялото й лице става красиво, но стане ли малко сериозна - грозотата се явява. Казвам: който разбира, вижда, че липсва нещо на тази мома. Следя, наблюдавам я - като я погледна в очите, не е спокойна, иска да се скрие в себе си; взима сериозен вид - крие нещо в себе си. Какво има да крие? Пред невидимия свят няма скрито-покрито, всичко е отворено.
към втори вариант >>

Като се засмее, цялото й лице става красиво, но стане ли малко сериозна - грозотата се явява. (втори вариант)
Сега ще ви приведа още един пример. Преди няколко дни дойде при мене една млада мома от света. Като я поглеждам, виждам, че очите й светят някак лошо, некрасиво. От устата й надолу има нещо красиво, а от устата нагоре - до веждите, към челото, като се засмее, има нещо грозно. Ако се запитате де е тази грозота, не се вижда никъде - мястото й не е точно определено. Като се засмее, цялото й лице става красиво, но стане ли малко сериозна - грозотата се явява. Казвам: който разбира, вижда, че липсва нещо на тази мома. Следя, наблюдавам я - като я погледна в очите, не е спокойна, иска да се скрие в себе си; взима сериозен вид - крие нещо в себе си. Какво има да крие? Пред невидимия свят няма скрито-покрито, всичко е отворено. Какво ще се криеш?
към втори вариант >>

23. С благост и Истина

Който я виждал, ужасявал се от грозотата й и казвал: Какво страшилище!
Когато изгубят вътрешния неопределен импулс в себе си, хората изгубват смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяват, стават недоволни и започват да търсят външно богатство, външна слава. Колкото по-големи са богатството и славата им, толкова повече се товарят. Ако човек е красив повече, отколкото трябва, красотата му ще бъде товар. В един княжески палат имало една слугиня, която била много грозна. Тя чувала, че в света съществуват красиви хора, и затова често поглеждала през прозорците на палата, дано види някой красив човек. Който я виждал, ужасявал се от грозотата й и казвал: Какво страшилище! Каква грозота! Тя чувала всичко това и страдала, плачела, молела се на Бога, да направи нещо с нея, да стане красива. Най-после Бог чул молбата й и изпратил един ангел, да се всели в нея, да й предаде малко от красотата си. Щом влязъл в нея, ангелът й предал малко от своята красота, и тя, за учудване на хората, станала красива. Кой как минавал край двореца и виждал слугинята на някой прозорец, извиквал с радост: Колко красива е тази мома!
към беседата >>

Каква грозота!
Колкото по-големи са богатството и славата им, толкова повече се товарят. Ако човек е красив повече, отколкото трябва, красотата му ще бъде товар. В един княжески палат имало една слугиня, която била много грозна. Тя чувала, че в света съществуват красиви хора, и затова често поглеждала през прозорците на палата, дано види някой красив човек. Който я виждал, ужасявал се от грозотата й и казвал: Какво страшилище! Каква грозота! Тя чувала всичко това и страдала, плачела, молела се на Бога, да направи нещо с нея, да стане красива. Най-после Бог чул молбата й и изпратил един ангел, да се всели в нея, да й предаде малко от красотата си. Щом влязъл в нея, ангелът й предал малко от своята красота, и тя, за учудване на хората, станала красива. Кой как минавал край двореца и виждал слугинята на някой прозорец, извиквал с радост: Колко красива е тази мома! Колкото беше нещастна майката на грозната слугиня, толкова щастлива е майката на тази красива мома.
към беседата >>

Когато била грозна, тя плакала, а те минавали край палата и се смеели на грозотата й.
Всички момци, царски и княжески синове, които минавали край палата, в който слугувала красивата мома, влюбвали се в нея и предлагали ръката си. Обаче, на красивата мома било забранено да се жени. Тя отказвала на всички момци. От скръб, че не могат да се оженят за нея, те започвали да плачат. Момата се радвала на красотата си, а те плачели. Когато била грозна, тя плакала, а те минавали край палата и се смеели на грозотата й. Какво виждаме от този пример? Тук ясно се вижда законът на смените: когато един скърби, друг се радва. После става обратното: първият се радва, вторият скърби. Докато е на дървото, ябълката се радва на своята красота. Щом влезе в стомаха на човека, тя изгубва красотата си и започва да плаче.
към беседата >>

Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата.
След време водата на извора се пречиства, а човек става нечист. Докато дрехите на човека са нови, той се радва, че е добре облъчен. Щом овехтеят, той е недоволен от тях и не ги обича. Ако дрехите никога не овехтяват, човек не би пожелал да ги поднови. Следователно, ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света.
към беседата >>

Какво представя грозотата?
Докато дрехите на човека са нови, той се радва, че е добре облъчен. Щом овехтеят, той е недоволен от тях и не ги обича. Ако дрехите никога не овехтяват, човек не би пожелал да ги поднови. Следователно, ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света. Щом няма грозота, няма и грях.
към беседата >>

Грозотата представя греха в живота.
Щом овехтеят, той е недоволен от тях и не ги обича. Ако дрехите никога не овехтяват, човек не би пожелал да ги поднови. Следователно, ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света. Щом няма грозота, няма и грях. Така ли е в същност?
към беседата >>

Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха.
Ако дрехите никога не овехтяват, човек не би пожелал да ги поднови. Следователно, ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света. Щом няма грозота, няма и грях. Така ли е в същност? И в най-красивите работи се крие нещо грозно.
към беседата >>

Значи, грозотата на хората се дължи на греха.
Следователно, ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света. Щом няма грозота, няма и грях. Така ли е в същност? И в най-красивите работи се крие нещо грозно. И най-светлите неща произвеждат тъмнина.
към беседата >>

Някои казват, че няма грозота в света.
Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света. Щом няма грозота, няма и грях. Така ли е в същност? И в най-красивите работи се крие нещо грозно. И най-светлите неща произвеждат тъмнина. Слънцето, източник на най-голямата светлина, произвежда чернота.
към беседата >>

Щом няма грозота, няма и грях.
Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света. Щом няма грозота, няма и грях. Така ли е в същност? И в най-красивите работи се крие нещо грозно. И най-светлите неща произвеждат тъмнина. Слънцето, източник на най-голямата светлина, произвежда чернота. Ако два-три месеца наред се излагате на слънчевите лъчи, кожата ви ще почернее.
към беседата >>

Когато говорим за красотата и за грозотата, вие трябва да ги разбирате правилно.
Ако два-три месеца наред се излагате на слънчевите лъчи, кожата ви ще почернее. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че сте почернели. Почерняването показва, че слънцето може да ви лекува. Хора, които не почерняват от слънцето, не могат да се лекуват от него. Когато говорим за красотата и за грозотата, вие трябва да ги разбирате правилно. Не е въпрос за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говорим за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиват. Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи.
към беседата >>

Не е въпрос за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството.
Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че сте почернели. Почерняването показва, че слънцето може да ви лекува. Хора, които не почерняват от слънцето, не могат да се лекуват от него. Когато говорим за красотата и за грозотата, вие трябва да ги разбирате правилно. Не е въпрос за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говорим за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиват. Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи. Следователно, те са преходни неща.
към беседата >>

24. Близо е лятото

Тя се измъчвала от грозотата си толкова много, че постоянно търсила начин, как да си помогне.
Но има едно вътрешно богатство, което е достояние на всички. Когато всички хора се обединят в името на любовта, те ще влязат в изобилието на живота. Сега ще приведа един мистически разказ, да видите, какво прави любовта. В древността живял един цар, на име Абди Елра, който имал единствена дъщеря – Махаради. Нещастен се чувствал царят, но още по-нещастна неговата дъщеря, понеже била най-грозната мома в царството на баща си. Тя се измъчвала от грозотата си толкова много, че постоянно търсила начин, как да си помогне. Най-после в нея станал голям преврат: тя се обърнала към Бога, с молба да махне по някакъв начин грозотата й, като обещала да направи всичко, което Бог иска от нея. Молбата й се чула: от невидимия свят дошъл един ангел – Азраил, да й помогне. Той се явил при нея със следните думи: Бог чу молбата ти, ще премахне твоята грозота, но с условие, отсега нататък да обичаш най-грозните моми и да се отнасяш към тях внимателно, с най-красиви чувства. Ако обещаеш да изпълниш това и не изпълниш обещанието си, ще те сполети голямо зло. Питам: С какво трябва да се занимава човешкото сърце, когато се изпълни с любов?
към беседата >>

Най-после в нея станал голям преврат: тя се обърнала към Бога, с молба да махне по някакъв начин грозотата й, като обещала да направи всичко, което Бог иска от нея.
Когато всички хора се обединят в името на любовта, те ще влязат в изобилието на живота. Сега ще приведа един мистически разказ, да видите, какво прави любовта. В древността живял един цар, на име Абди Елра, който имал единствена дъщеря – Махаради. Нещастен се чувствал царят, но още по-нещастна неговата дъщеря, понеже била най-грозната мома в царството на баща си. Тя се измъчвала от грозотата си толкова много, че постоянно търсила начин, как да си помогне. Най-после в нея станал голям преврат: тя се обърнала към Бога, с молба да махне по някакъв начин грозотата й, като обещала да направи всичко, което Бог иска от нея. Молбата й се чула: от невидимия свят дошъл един ангел – Азраил, да й помогне. Той се явил при нея със следните думи: Бог чу молбата ти, ще премахне твоята грозота, но с условие, отсега нататък да обичаш най-грозните моми и да се отнасяш към тях внимателно, с най-красиви чувства. Ако обещаеш да изпълниш това и не изпълниш обещанието си, ще те сполети голямо зло. Питам: С какво трябва да се занимава човешкото сърце, когато се изпълни с любов? Христос казва:”Ако любите тези, които ви любят, какво повече правите от фарисеите?
към беседата >>

Той се явил при нея със следните думи: Бог чу молбата ти, ще премахне твоята грозота, но с условие, отсега нататък да обичаш най-грозните моми и да се отнасяш към тях внимателно, с най-красиви чувства.
В древността живял един цар, на име Абди Елра, който имал единствена дъщеря – Махаради. Нещастен се чувствал царят, но още по-нещастна неговата дъщеря, понеже била най-грозната мома в царството на баща си. Тя се измъчвала от грозотата си толкова много, че постоянно търсила начин, как да си помогне. Най-после в нея станал голям преврат: тя се обърнала към Бога, с молба да махне по някакъв начин грозотата й, като обещала да направи всичко, което Бог иска от нея. Молбата й се чула: от невидимия свят дошъл един ангел – Азраил, да й помогне. Той се явил при нея със следните думи: Бог чу молбата ти, ще премахне твоята грозота, но с условие, отсега нататък да обичаш най-грозните моми и да се отнасяш към тях внимателно, с най-красиви чувства. Ако обещаеш да изпълниш това и не изпълниш обещанието си, ще те сполети голямо зло. Питам: С какво трябва да се занимава човешкото сърце, когато се изпълни с любов? Христос казва:”Ако любите тези, които ви любят, какво повече правите от фарисеите? ” Това и животните правят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата.
към беседата >>

25. Имам ястие

Всички бягате от грозотата, но си казвате: Няма какво да се прави, с нея ще се свържа.
Ще се оженя за нея. Вие всички сте оженени за грозната царска дъщеря. Аз разглеждам женитбата в широк смисъл, като връзка между души. Всички знаете, кое е хубаво и красиво, но смърт ви чака там. Всички знаете, що е богатството, но робство има там. Всички бягате от грозотата, но си казвате: Няма какво да се прави, с нея ще се свържа. – Какво ще правите, сами сте разрешили този въпрос. Ще приведа още един разказ. Говори се за далечното минало. Един царски син, на име Ацек, ходел често на лов, дето срещнал една млада, красива овчарка и останал при нея, заедно да пасат овцете. Така прекарал той три-четири години.
към беседата >>

26. Общи и специфични идеи

Грозотата пък символизира специфичните идеи, които лесно се раждат и умират.
Банкерът веднага прекъсва работата си, става на крака, отправя се към младата мома и казва: „На ваше разположение съм“. Той не чака даже да каже защо е дошла – вади от касата си пари и дава. След това благодари на Бога, че му е дал възможност да срещне красивата мома. Какво представя красотата в живота? Красотата символизира общите идеи, които са вечни. Грозотата пък символизира специфичните идеи, които лесно се раждат и умират. Когато сте слаби, хилави, грозни, никой нищо не ви дава. Проявите ли своята красота, здраве и доброта, всички са готови да ви дават. Тъй щото, когато някой казва, че не обича да дава, това показва, че при него се е явил старият дядо. Щом дядото снеме маската си и се яви като млад, красив момък или млада, красива мома, човек отваря кесията си и дава. Аз взимам младата мома и младия момък в широк смисъл, като идеи, които символизират общото, Божественото в света, а не в тесен смисъл, както разбират обикновените хора.
към беседата >>

27. Иде Исус

Тръгнала царската дъщеря по света и, който я срещал, се подигравал на нейната грозота.
Баща й казал: Ти си млада, неопитна, ще се натъкнеш на големи страдания. – Хората са добри, ще ми помагат – казала царската дъщеря на баща си. – Не са толкова добри, както си ги представяш. Ще те пусна, с условие, да ти туря тази маска на лицето и да не я снемеш, докато не се върнеш при мене. Бащата турил на лицето й една грозна маска, с цел да прикрие красотата й и така да я предпази. Тръгнала царската дъщеря по света и, който я срещал, се подигравал на нейната грозота. Едни се гаврели с нея, други я съжалявали. Питам: Какво представя грозната мома, грозната маска? – Болестта, сиромашията, невежеството са грозните маски. Ще кажеш, че имаш знания, знаеш да хвърляш бомби, да стреляш с картечница, с далнобойни оръдия. Какво знание е това, което отнема живота на хиляди хора?
към беседата >>

28. Правилно разрешаване

За да се научи да работи, човек трябва да мине през грозотата.
Следователно, който иска да се радва, трябва да приеме страданията, които му се дават. Страданието представя грозна мома, а радостта – красива. Ако търсите слугиня, която да ви работи добре, вземете някоя грозна. Тя ще работи и ще ви задоволи. Вземете ли красива слугиня, скоро ще я загубите. За да се научи да работи, човек трябва да мине през грозотата. Щом се научи да работи, той ще стане красив. Каквото е отношението на грозната мома към господаря ѝ, такова е отношението на всеки човек към Бога. Окото на красивата мома гледа навън, към света, затова работите ѝ не вървят добре. Окото на грозната мома гледа навътре, към Бога, затова тя е работна и работите ѝ се нареждат добре. На какво се дължи неуспеха на човека?
към беседата >>

29. Гредите на живота

Когато видите голямата красота и голямата грозота заедно това значи, че между хората е станало примирение.
Да бъдеш най-лош човек това значи да издържаш на лошавината на всички хора. Да бъдеш най-добър, това значи да издържаш на добрините на всички хора. Не е лесно човек да издържа на добрините и на лошавините на хората. Някой човек вижда друг по-учен, по-красив, по-добър, по-силен от себе си и веднага сърцето му се свива. Защо? Не може да търпи хора, които го превъзхождат в нещо. Когато видите голямата красота и голямата грозота заедно това значи, че между хората е станало примирение. Ако грозната мома може да търпи при себе си красивата без да се смути сърцето й, тя е израз на доброта. И ако красивата мома търпи при себе си грозната, без да се възгордее или без да я унижи, и тя е израз на доброта.
към беседата >>

30. Хикс, игрек и зет

Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата.
Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека.
към беседата >>

31. Свиване и разширяване

“ Като видял грозотата ѝ, той отговорил: „Показвай се, на когото искаш, но не и на мене“.
Ако очите не гледат и не търсят красивото, човек не може да расте и да се развива. Един турски бей се оженил за мома, която той преди сватбата си не видял. Едва след сватбата той имал право да я види, и харесва ли я, или не, трябвало да се примири с положението си. Такъв бил старият турски обичай. След венчаването булката се обърнала към възлюбения си с думите: „На кого ще ми кажеш да се показвам? “ Като видял грозотата ѝ, той отговорил: „Показвай се, на когото искаш, но не и на мене“. Следователно пазете се от идеи, които внасят в ума и в сърцето нещо дисхармонично. Тези идеи приличат на грозната мома, на която възлюбения ѝ може да каже: „Показвай се, на когото искаш, само на мен не се показвай“. Защо ви са такива мисли и чувства, които рушат ума и сърцето? Защо ви са такива мисли и чувства, които внасят недоволство във вас? Каква полза ще ви допринесат ония мисли и чувства, които предизвикват неправилно свиване и разширяване на капилярите?
към беседата >>

32. Любовта към Бога

– „Аз не те обичам, не защото си грозна, но защото не си добродетелна.“ И действително, има една грозота в света, която не може да се обича.
Второто отношение е към своя ближен. Ако първото отношение не съществува, и второто няма да съществува. Момък среща една грозна мома. Минава-заминава покрай нея, не я поглежда. Тя му казва: „Ти не ме поглеждаш, не ме обичаш, понеже съм грозна“. – „Аз не те обичам, не защото си грозна, но защото не си добродетелна.“ И действително, има една грозота в света, която не може да се обича. После, същият момък среща една красива мома, която поглежда, замисля се и заминава. Тя му казва: „Ти ме погледна, защото ме обичаш. Обичаш ме пък, защото съм красива“. Момъкът отговаря: „Не че те обичам, но те погледнах и се замислих, защото видях, че си красива, но не и добродетелна“. Значи, има една красота в света, която не може да се обича.
към беседата >>

Грозотата е само изпит за човека.
След това среща една грозна мома, на която казва: „Тебе мога да обичам, защото си добродетелна“. Среща една красива мома, на която също така казва: „Тебе мога да обичам, защото си добродетелна“. Следователно, човек трябва да бъде добродетелен! Под думата „добродетел“ се разбира Божественото в човека. Отвън човек може да е грозен, но отвътре трябва да е добродетелен. Грозотата е само изпит за човека. Зад грозотата се крие нещо красиво. Навсякъде има нещо, което измамва, излъгва хората, за да привикнат да гледат на нещата не така, както са представени. Истинската красота, както и силата на живота, се заключава в Любовта. Някой казва: „Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари“.
към беседата >>

Зад грозотата се крие нещо красиво.
Среща една красива мома, на която също така казва: „Тебе мога да обичам, защото си добродетелна“. Следователно, човек трябва да бъде добродетелен! Под думата „добродетел“ се разбира Божественото в човека. Отвън човек може да е грозен, но отвътре трябва да е добродетелен. Грозотата е само изпит за човека. Зад грозотата се крие нещо красиво. Навсякъде има нещо, което измамва, излъгва хората, за да привикнат да гледат на нещата не така, както са представени. Истинската красота, както и силата на живота, се заключава в Любовта. Някой казва: „Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари“. – Не е въпросът в парите, дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва.
към беседата >>

33. Изново

Тя изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота.
Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това се изискват три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще се намери в разумната Природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота. И тъй, никой човек не се ражда произволно. За пример, предполага се първият човек да е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взимат участие при създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената.
към беседата >>

34. Входни врати

Грозотата е подобна на слабия и силния огън.
- Светиите, праведните и добрите хора. Всички останали са грозни, те са в процес на развитие. Добре, че хората са поставени далеч едни от други, да не изглеждат толкова грозни, колкото са в действителност. Благодарение на това, те се търпят. Ако бяха наблизо, не биха се търпели - несъвършен е засега човекът. Грозотата е подобна на слабия и силния огън. Тоя огън разтопява, изгаря и разлага всичко. Грозотата е причина за дисхармонията. Видите ли нещо дисхармонично на човешкото лице, ще знаете, че това се дължи на някаква грозна черта. Като ви говоря за грозотата, аз не искам да отправям ума ви към резултати на физическия свят. Грозотата е резултат на кривите човешки мисли и чувства, както и на погрешките и престъпленията на хората.
към беседата >>

Грозотата е причина за дисхармонията.
Добре, че хората са поставени далеч едни от други, да не изглеждат толкова грозни, колкото са в действителност. Благодарение на това, те се търпят. Ако бяха наблизо, не биха се търпели - несъвършен е засега човекът. Грозотата е подобна на слабия и силния огън. Тоя огън разтопява, изгаря и разлага всичко. Грозотата е причина за дисхармонията. Видите ли нещо дисхармонично на човешкото лице, ще знаете, че това се дължи на някаква грозна черта. Като ви говоря за грозотата, аз не искам да отправям ума ви към резултати на физическия свят. Грозотата е резултат на кривите човешки мисли и чувства, както и на погрешките и престъпленията на хората. Какво мисли сегашният човек? Българинът казва:Да спи зло под камък!
към беседата >>

Като ви говоря за грозотата, аз не искам да отправям ума ви към резултати на физическия свят.
Ако бяха наблизо, не биха се търпели - несъвършен е засега човекът. Грозотата е подобна на слабия и силния огън. Тоя огън разтопява, изгаря и разлага всичко. Грозотата е причина за дисхармонията. Видите ли нещо дисхармонично на човешкото лице, ще знаете, че това се дължи на някаква грозна черта. Като ви говоря за грозотата, аз не искам да отправям ума ви към резултати на физическия свят. Грозотата е резултат на кривите човешки мисли и чувства, както и на погрешките и престъпленията на хората. Какво мисли сегашният човек? Българинът казва:Да спи зло под камък! Това не е за упрек, но такива са фактите. Някой път искаш да направиш едно добро, но дойде дяволът около тебе, хлопа на една, на друга врата, докато му отвориш и най-после се отказваш от доброто и направиш това, което никога не си мислил.
към беседата >>

Грозотата е резултат на кривите човешки мисли и чувства, както и на погрешките и престъпленията на хората.
Грозотата е подобна на слабия и силния огън. Тоя огън разтопява, изгаря и разлага всичко. Грозотата е причина за дисхармонията. Видите ли нещо дисхармонично на човешкото лице, ще знаете, че това се дължи на някаква грозна черта. Като ви говоря за грозотата, аз не искам да отправям ума ви към резултати на физическия свят. Грозотата е резултат на кривите човешки мисли и чувства, както и на погрешките и престъпленията на хората. Какво мисли сегашният човек? Българинът казва:Да спи зло под камък! Това не е за упрек, но такива са фактите. Някой път искаш да направиш едно добро, но дойде дяволът около тебе, хлопа на една, на друга врата, докато му отвориш и най-после се отказваш от доброто и направиш това, което никога не си мислил. Не ти е приятно, че дяволът те разиграва, но не си господар на себе си.
към беседата >>

35. Законът на вярата и Любовта

Злото е грозотата в човека.
Отговарят: И доброто е голямо. Злото и доброто са две сестри: едната е грозна, а другата - красива. Няма по-грозно същество от злото; няма по-красиво същество от доброто. Видиш ли някога злото, повече няма да желаеш да го срещнеш. Видиш ли доброто, всякога ще искаш да го виждаш. Злото е грозотата в човека. Една млада, но грозна туркиня се оженила за един богат турчин. Според турския обичай, тя могла да вдига булото от лицето си само пред мъжа си и пред роднините му и го запитала: Пред кого мога да се откривам? - Пред когото искаш, само не пред мене. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултните науки. Някой се оплаква, че нямал знания, не могъл да чете по ръката.
към беседата >>

36. Постоянна благодарност

Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна.
Ако се ожениш за грозната, ще имаш деца от нея. Тя ще живее дълго време“. Царският син не могъл да се реши, коя от двете да вземе. И до днес въпросът стои неразрешен. Той знае, че силата е в децата. Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна. Радостта е красотата, а страданието – грозотата. Казваш: „От грозотата нищо не може да излезе“. – Не е така. Тя е обвивка на добродетелите. Мислете правилно, да не изпадате в заблуждения.
към беседата >>

Радостта е красотата, а страданието – грозотата.
Тя ще живее дълго време“. Царският син не могъл да се реши, коя от двете да вземе. И до днес въпросът стои неразрешен. Той знае, че силата е в децата. Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна. Радостта е красотата, а страданието – грозотата. Казваш: „От грозотата нищо не може да излезе“. – Не е така. Тя е обвивка на добродетелите. Мислете правилно, да не изпадате в заблуждения. Аз искам да ви наведа на правата мисъл, която ще ви предпази от падане.
към беседата >>

Казваш: „От грозотата нищо не може да излезе“.
Царският син не могъл да се реши, коя от двете да вземе. И до днес въпросът стои неразрешен. Той знае, че силата е в децата. Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна. Радостта е красотата, а страданието – грозотата. Казваш: „От грозотата нищо не може да излезе“. – Не е така. Тя е обвивка на добродетелите. Мислете правилно, да не изпадате в заблуждения. Аз искам да ви наведа на правата мисъл, която ще ви предпази от падане. – „Не сме ли свободни да правим, каквото искаме?
към беседата >>

37. Отец ми живее / Той е в нас и ние в Него

- Грозотата е изписана на лицето ти, но не е в самото лице.
Няма да питаш, как е дошъл и кога е дошъл. Той ще те учи, а ти ще слушаш и ще Му служиш. Ако изпълняваш волята на Бога, ще бъдеш подобен на Него. Когато някой пита за себе си, какъв е, ще знае, че той е такъв, каквито са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Някой се оглежда в огледалото и казва: Грозен съм. - Грозотата е изписана на лицето ти, но не е в самото лице. Грозотата се дължи на твоите мисли, чувства и постъпки. На тях се дължи вътрешния живот на човека. На тях се дължи и щастието на човека. Един 19 годишен момък се оплаква, че е нещастен. Той намира причината за нещастието си в своята майка и в своя баща и като вижда, че не може да си помогне, търси изходен път в смъртта.
към беседата >>

Грозотата се дължи на твоите мисли, чувства и постъпки.
Той ще те учи, а ти ще слушаш и ще Му служиш. Ако изпълняваш волята на Бога, ще бъдеш подобен на Него. Когато някой пита за себе си, какъв е, ще знае, че той е такъв, каквито са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Някой се оглежда в огледалото и казва: Грозен съм. - Грозотата е изписана на лицето ти, но не е в самото лице. Грозотата се дължи на твоите мисли, чувства и постъпки. На тях се дължи вътрешния живот на човека. На тях се дължи и щастието на човека. Един 19 годишен момък се оплаква, че е нещастен. Той намира причината за нещастието си в своята майка и в своя баща и като вижда, че не може да си помогне, търси изходен път в смъртта. На друга страна, млада мома също се оплаква от своето нещастие.
към беседата >>

" Ти погледнеш лицето си, и кажеш: "Грозен съм." Грозотата ти не седи в лицето, грозотата ти седи в твоите мисли. (втори вариант)
Няма да го питате кога дойде и как дойде. Няма да го питаш нищо. Какъвто си ти, такъв е и Господ. Писанието казва: "И направи Бог човека по образ и подобие свое." Какъвто ти е умът, сърцето, волята - това си ти. Ти казваш: "Какъв съм? " Ти погледнеш лицето си, и кажеш: "Грозен съм." Грозотата ти не седи в лицето, грозотата ти седи в твоите мисли. Грозотата ти не е в твоите дрехи, а в сърцето. После, погледнеш се, че нямаш много знания. Не, грозотата ти е в това, че не вършиш това, което трябва да вършиш. Значи човешките мисли, чувства и действия - те са, които определят вътрешната страна на човека. Да ви определя щастието на хората.
към втори вариант >>

Грозотата ти не е в твоите дрехи, а в сърцето. (втори вариант)
Няма да го питаш нищо. Какъвто си ти, такъв е и Господ. Писанието казва: "И направи Бог човека по образ и подобие свое." Какъвто ти е умът, сърцето, волята - това си ти. Ти казваш: "Какъв съм? " Ти погледнеш лицето си, и кажеш: "Грозен съм." Грозотата ти не седи в лицето, грозотата ти седи в твоите мисли. Грозотата ти не е в твоите дрехи, а в сърцето. После, погледнеш се, че нямаш много знания. Не, грозотата ти е в това, че не вършиш това, което трябва да вършиш. Значи човешките мисли, чувства и действия - те са, които определят вътрешната страна на човека. Да ви определя щастието на хората. Един млад момък на деветнадесет години се оплаква, че е нещастен.
към втори вариант >>

Не, грозотата ти е в това, че не вършиш това, което трябва да вършиш. (втори вариант)
Писанието казва: "И направи Бог човека по образ и подобие свое." Какъвто ти е умът, сърцето, волята - това си ти. Ти казваш: "Какъв съм? " Ти погледнеш лицето си, и кажеш: "Грозен съм." Грозотата ти не седи в лицето, грозотата ти седи в твоите мисли. Грозотата ти не е в твоите дрехи, а в сърцето. После, погледнеш се, че нямаш много знания. Не, грозотата ти е в това, че не вършиш това, което трябва да вършиш. Значи човешките мисли, чувства и действия - те са, които определят вътрешната страна на човека. Да ви определя щастието на хората. Един млад момък на деветнадесет години се оплаква, че е нещастен. Казва: "Баща ми е нещастен. Не мога да се събера в кожата си.
към втори вариант >>

38. Общото благо

Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания у човека, от които той трябва да се освободи.
Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближните си, мисли за Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. Някой казва: „Не зная защо толкова много погрознях“. Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания у човека, от които той трябва да се освободи. Тези мисли и чувства са предадени по наследство от неговите деди и прадеди. Те представляват необработен материал, който трябва да се облагороди. Непотребното ще се изхвърли навън, а потребното ще се задържи като основен материал, с който да се започне градежът. Непотребното в човека, това са неговите тревоги, безпокойства. Безпокои се човек какво ще стане с него след смъртта му.
към беседата >>

39. Свобода и ограничение

Значи, външната грозота е красота в астралния свят.
Така ли е в действителност? Вземете, например приказките „1001 нощ“. Там виждаме, че красивите жени се привличали от грозни, черни мъже. Това привличане се дължи на известен контраст. Ако черният човек е грозен във физическия свят, той е красив в чувствения, в астралния свят. Значи, външната грозота е красота в астралния свят. Една жена, физически красива, се стреми към мъж, красив в астралния свят. Външно черните мъже са красиви в астралния свят. Черният човек е чернозем, следователно, той е богата почва. И като се казва, че богатите няма да наследят Царството Божие, аз разбирам, че те не могат да влязат там, защото са черни. Питам: Колцина от вас имате ясна представа за тази сложна мисъл, която ви изнасям?
към беседата >>

40. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален

Красотата и грозотата са също две състояния.
Мързеливият и без болест си почива. Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива. Красотата и грозотата са също две състояния. Какво ще кажете за доброто и злото? Добрият всякога дава, той е положителен, ЗЛИЯТ всякога взима, той е отрицателен. Някога и злият дава, но по отрицателен път. Удари ти две плесници и с това ти предава нещо от себе си. В този момент, добрият приема.
към беседата >>

Красотата и грозотата също така са две състояния в човека, които постоянно се сменят и са потребни. (втори вариант)
Мързеливият и прилежният са две състояния в човека, еднакво необходими. Лошото не е в мързела, но в това, че понякога човек иска все да бъде мързелив, да не работи. Прилежният пък всякога иска да бъде прилежен, да работи. Не, и той трябва понякога да бъде мързелив. Необходимо е някога човек да бъде малко мързелив. Красотата и грозотата също така са две състояния в човека, които постоянно се сменят и са потребни. Злото и доброто също са два полюса. Какво представя злото и какво доброто? Злият човек всякога взима, то е отрицателен, а добрият всякога дава, той е положителен. Понякога и злият човек дава. Като те срещне, той те удари веднъж или два пъти по носа и с това ти предава нещо от себе си.
към втори вариант >>

41. Ще влезе Духът

Аз не съм за грозотата.
Устните станали сини, турят малко червено отгоре. Лицето жълто, турят червено, но не върви. Ти искаш да бъдеш красив. Това е една свещена идея. Ти трябва да бъдеш красив. Аз не съм за грозотата. Искаш устата ти да бъдат червени. Не туряй краска, която осакаща устата ти. Не я боядисвай. Имаше тук една Султана, един оригинал, около 45 години беше. Минаваше за много религиозна, ходеше с една македонска премяна, носия, носеше букет цветя.
към беседата >>

Аз не съм за грозотата. (втори вариант)
Като пожълтее лицето им, те пак слагат малко червено. Но това не е право. Ти искаш да бъдеш красив. Това е една свещена идея. Ти трябва да бъдеш красив. Аз не съм за грозотата. Искаш устните ти да бъдат червени. Не слагай краска, която осакатява устата ти. Не я боядисвай. Имаше тук една Султана, един оригинал, беше около 45 годишна. Минаваше за много религиозна, ходеше с една македонска носия, носеше винаги букет цветя.
към втори вариант >>

42. Топли чувства и светли мисли

Същото може да се каже и за грозотата.
Този закон на поляризиране действа в целия живот. Забелязано е, например, че когато един скърби, друг се радва. Защо ще плачеш за изгубеното богатство, което те прави нещастен? В известен случай богатството е благо, а в друг случай то е нещастие. В даден случай красотата е благо, а в друг случай – нещастие. Същото може да се каже и за грозотата. Не всякога грозотата носи нещастие. Някога тя е благо за човека. Всяка тлъста и угоена кокошка е осъдена на смърт по-рано от слабата и мършава кокошка. Като види, че е тлъстичка, господарят ѝ ще се съблазни от нея и ще каже: „Ще взема ножа да я заколя. Искам да опитам месцето ѝ“.
към беседата >>

Не всякога грозотата носи нещастие.
Забелязано е, например, че когато един скърби, друг се радва. Защо ще плачеш за изгубеното богатство, което те прави нещастен? В известен случай богатството е благо, а в друг случай то е нещастие. В даден случай красотата е благо, а в друг случай – нещастие. Същото може да се каже и за грозотата. Не всякога грозотата носи нещастие. Някога тя е благо за човека. Всяка тлъста и угоена кокошка е осъдена на смърт по-рано от слабата и мършава кокошка. Като види, че е тлъстичка, господарят ѝ ще се съблазни от нея и ще каже: „Ще взема ножа да я заколя. Искам да опитам месцето ѝ“. Ако е мършава, той няма да ѝ обърне внимание.
към беседата >>

43. Економия на енергиите / Икономия на силите

Казват: „Отречи се от богатството.“ Богатството е голяма грозота. (втори вариант)
Който слиза надолу, забогатява. Вие считате богатите за много красиви хора. Крайно безобразни са. По-безобразна линия от линията на богатството няма. От невидимия свят когато казват на някой да се отрече от богатството, то е, понеже иска да бъде красив. Казват: „Отречи се от богатството.“ Богатството е голяма грозота. Тук, на земята, минава за хубаво. Казвате: „Богат човек.“ Линиите на богатството са най-грозните линии в живота. Те функционират в една толкоз гъста материя. Всички са изкривени, няма нищо хармонично. Имат да преодоляват много големи препятствия.
към втори вариант >>

Ти ще се освободиш от линиите на грозотата. (втори вариант)
Имат да преодоляват много големи препятствия. Следователно никога човек не може да бъде красив, ако той е богат. Красота значи - трябва да се освободиш от богатството. Във вашия ум седи богатството. Щом се освободите от богатството, какво ще остане? Ти ще се освободиш от линиите на грозотата. Запример ти разчиташ, че си глупав човек. Имаш безобразна линия. Ти разчиташ на 200-300 хиляди в касата. На туй, което е мъртво. Казваш: „Тия пари докато са в мене...“ На какво основание „в мене“?
към втори вариант >>

Че сиромахът казва тъй: „За предпочитане е грозотата пред скитането.“ Защото грозотата е нещо установено, а пък да се скиташ - скитник. (втори вариант)
Ходите в една къща, в друга, обикаляте целия град, никъде не ви искат. Имате нужда да си починете, няма място заради вас. Това е то сиромашията. Каква линия има? Има една линия. Че сиромахът казва тъй: „За предпочитане е грозотата пред скитането.“ Защото грозотата е нещо установено, а пък да се скиташ - скитник. Грозотията е богатство. Скитането е сиромашия. Но тази философия не помага. При сегашните условия вие ще кажете така: „Какво ме интересува? Предпочитам аз да съм грозен, но да си имам нещо.“ Какво е туй нещо?
към втори вариант >>

Грозотата сама по себе си е опасна, когато иде отвън. (втори вариант)
Питам тогава. Много добре. Една отлична философска мисъл. Казвате: „Да си имам нещо.“ Какво е туй, което да си имаш? Какво нещо ще имате, кажете ми. Грозотата сама по себе си е опасна, когато иде отвън. Има една физическа грозота, която е наложена отвън, с която не можем да се справим. Има една сиромашия отвън, която ни се налага. И с нея по някой път не може човек да се справи. Следователно той трябва да намери една съединителна нишка между сиромашията и богатството. Да кажем, вие сте недоволен.
към втори вариант >>

Има една физическа грозота, която е наложена отвън, с която не можем да се справим. (втори вариант)
Много добре. Една отлична философска мисъл. Казвате: „Да си имам нещо.“ Какво е туй, което да си имаш? Какво нещо ще имате, кажете ми. Грозотата сама по себе си е опасна, когато иде отвън. Има една физическа грозота, която е наложена отвън, с която не можем да се справим. Има една сиромашия отвън, която ни се налага. И с нея по някой път не може човек да се справи. Следователно той трябва да намери една съединителна нишка между сиромашията и богатството. Да кажем, вие сте недоволен. Какво представя туй състояние?
към втори вариант >>

44. Пътя на енергията / Прав път на енергиите

Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота.
Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо.
към беседата >>

45. Добро и човещина

Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота.
Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял.
към беседата >>

Грозотата в нас носи тъмнота. (втори вариант)
Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако при един болен човек, който е изгубил смисъла на живота, дойде една красива жена, той веднага ще оздравее. Само като го пипне с ръка, ще оздравее. Красотата има магическа сила. Болният казва: Отивам на оня свят, но той като я погледне ще каже: Струва си да се живее. Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Тъмно е. Не ни се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което да изгрява и казваме: Не искам да живея. Красотата в този смисъл е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината, топлината и любовта.
към втори вариант >>

46. Отношение към нещата / Съответствие на нещата

Ти правиш усилия да прикриеш грозотата си.
Това са обикновени работи, с които не искам да ви занимавам. – Защо? – Не сте готови, не се познавате. Гледаш се в огледалото и се питаш, дали си красив. – Не си красив. Ти правиш усилия да прикриеш грозотата си. Работа се иска от тебе, докато станеш красив. – Добър ли съм? – Виждам, колко си добър. – Умен ли съм? – И това виждам.
към беседата >>

Той прави усилие да покрива човешката грозота. (втори вариант)
Сега те са обикновени работи. Не искам да ви занимавам с тях, защото вие още не се познавате. Да сте много красиви, не сте. Някой седи, гледа и казва: „Красив ли съм? “ Аз имам понятие за красотата. Той прави усилие да покрива човешката грозота. Друг казва: „Аз добър ли съм? “ Аз виждам колко е добър. Или някой мисли, че е умен. Аз виждам неговото разбиране. Толкоз детински разбирания има.
към втори вариант >>

47. Едно звено

Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество.
Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява. Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота.
към беседата >>

48. Слушайте Го! (Слушайте Го! Дай свобода!)

Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното.
Например кажат ви: „Много си грозен! “ Ами че всички силни хора в света са грозни хора. А всички слаби хора в света са чрезмерно красиви. Красивите хора са слаби хора. Силният човек красив не може да бъде. Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното. На едно място в Писанието се казва: „Страшен Си, Господи! “ Силният човек е страшен. Ти като дойдеш до него и като го погледнеш в лицето, ще настръхнат косите ти. Аз говоря за външното отношение на нещата, което трябва да разбирате. Сега вашето схващане аз го уподобявам на онзи човек, който седи и гледа една българска баница: със сирене, полята с мляко, каймак, зачервена отгоре, като я погледне, потреперва.
към беседата >>

49. Слушай, сине Мой!

Красотата е богатство, грозотата е сиромашия.
Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото. Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън.
към беседата >>

Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия.
Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото. Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия.
към беседата >>

При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека.
Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото. Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод.
към беседата >>

Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън.
Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото. Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат.
към беседата >>

Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод.
При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден. Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
към беседата >>

50. Послушание

Човек, като има външна грозота, една външна дреха, може и да няма доброта.
Казвам: И красивият може да влезе в Царството Божие и грозният може да влезе. И красивият може да е изключен от Царството Божие и грозният може да е изключен. Тогава кое е преимуществото? На красивия или на грозния? Може да бъде човек красив без да е добър и може да бъде грозен и да е добър. Човек, като има външна грозота, една външна дреха, може и да няма доброта. Значи красивата външна страна и грозната могат да влязат в Царството Божие, ако са добри. Значи, добротата съставлява едно качество, много по-основно, по-нужно отколкото външната красота. И силният и слабият може да влязат в Царството Божие, но кога? Когато се добие? Доброто не се нуждае от слабостта, нито от силата.
към беседата >>

51. Обективни и субективни разсъждения

Как трябва да поправите тази грозота?
Вие погрознеете. Той направил ли ви е някое зло? Физическо зло ви е направил, но вие може да се измиете. Но вътрешно нашарване може да стане, а именно в света на вашите мисли и чувства. Ако погрознее лицето на вашата мисъл. Как трябва да поправите тази грозота? За лицето на физическото поле водата ще помогне. Ако е грозна мисълта ви, ще приемете повече светлина да махне грозотата. Дишането е един процес, за да възстановите чрез правилното хубаво дишане процеса на светлината. А пък пиенето на вода е необходимо, за да пазим количеството топлина в нас. Ако правилно дишате, ще регулирате светлината във вас.
към беседата >>

Ако е грозна мисълта ви, ще приемете повече светлина да махне грозотата.
Физическо зло ви е направил, но вие може да се измиете. Но вътрешно нашарване може да стане, а именно в света на вашите мисли и чувства. Ако погрознее лицето на вашата мисъл. Как трябва да поправите тази грозота? За лицето на физическото поле водата ще помогне. Ако е грозна мисълта ви, ще приемете повече светлина да махне грозотата. Дишането е един процес, за да възстановите чрез правилното хубаво дишане процеса на светлината. А пък пиенето на вода е необходимо, за да пазим количеството топлина в нас. Ако правилно дишате, ще регулирате светлината във вас. Ако правилно пиете вода, ще регулирате топлината във вас. Животните неправилно дишат, неправилно регулират топлината.
към беседата >>

52. Ценната дума

Как ще обясните на хората, какво нещо е грозота и какво - красота?
Ето защо, благословението, което хората получават на земята, идва от духовния свят. Там има голямо изобилие, вследствие на което и хората се ползват от изобилието на духовния свят. Следователно, за да разберете духовния свят, трябва да имате будно съзнание. Значи, разбирането на нещата е въпрос, който има отношение до съзнанието на човека. Ето защо, вън от съзнанието, никакво описание на нещата не може да даде ясна представа за тях. Как ще обясните на хората, какво нещо е грозота и какво - красота? Както и да ги описвате, в края на краищата, те не могат да се ползват от тях. Красивият човек не иска да стане грозен, а грозният иска да стане красив. Оттук вадим заключението: това, което човек иска да придобие и към което се стреми, показва пътя, по който той върви. Щом не иска нещо, той е попаднал в път, който не желае да следва. Следователно, всяко нещо, което човек желае и към което се стреми, е неговото бъдеще; всяко нещо, което не желае и което избягва, е неговото минало.
към беседата >>

Как ще обясните на хората какво нещо е грозота и какво красота? (втори вариант)
Тъй щото благословението, което хората получават на земята, иде от духовния свят. Там има голямо изобилие, вследствие на което и хората се ползват от изобилието на духовния свят. Следователно, за да разберете духовния свят, трябва да имате будно съзнание. Значи разбирането на нещата е въпрос, който има отношение до съзнанието на човека. Ето защо вън от съзнанието никакво описание на нещата не може да даде ясна представа за тях. Как ще обясните на хората какво нещо е грозота и какво красота? Както и да ги описвате, в края на краищата те не могат да се ползват от тях. Красивият човек не иска да стане грозен, а грозният иска да стане красив. Оттук вадим заключението: това, което човек иска да придобие и към което се стреми, показва пътя, по който той върви. Щом не иска нещо, той е попаднал в път, който не желае да следва. Следователно всяко нещо, което човек желае и към което се стреми, е неговото бъдеще; всяко нещо, което не желае и което избягва, е неговото минало.
към втори вариант >>

53. Блажен, който яде хляб в Царството Божие

Нещастен е грозният, който яде хляб, защото ще покаже своята грозота.
Той има самоупование, той никога не отпада духом. Като го погледнат, всички хора се влияят от него. Но и красивият човек се нуждае от нещо. „Блажен, който яде хляб в Царството Божие“. Блажен е красивият, който яде хляб, защото ще покаже своята красота. Нещастен е грозният, който яде хляб, защото ще покаже своята грозота. Това са афоризми. Тогава красивият, който яде хляб, мисли, че ще му допринесе нещо. Грозният казва: Дано да съм красив като красивия. Той яде хляб със своето недоволство, вследствие на което недоволството му се отразява. Недоволството е създало почти всички нещастия в света.
към беседата >>

54. Приложението като източник на знанието / Източник на знанието

Грозотата, това е само един воал.
Има известни болки, които трябва да премахнете. Та, помнете сега – чистата мисъл. Трябват чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Чиста мисъл [е] тази, [в] която красивата мисъл е в началото, а грозната е в края; красивите чувства са, в които грозното е в началото, а [красивото] – в края. Красива постъпка, в която грозното е в началото, а красивото – в края. Грозотата, това е само един воал. То е на „бал маски“. Има една красота и една грозота. Те са неща привидни. Сега казвам: В новия живот трябва да проучавате себе си. Противоречията, които срещате, проучавайте ги и разбирайте себе си, за да разберете Божиите пътища.
към беседата >>

Има една красота и една грозота.
Трябват чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Чиста мисъл [е] тази, [в] която красивата мисъл е в началото, а грозната е в края; красивите чувства са, в които грозното е в началото, а [красивото] – в края. Красива постъпка, в която грозното е в началото, а красивото – в края. Грозотата, това е само един воал. То е на „бал маски“. Има една красота и една грозота. Те са неща привидни. Сега казвам: В новия живот трябва да проучавате себе си. Противоречията, които срещате, проучавайте ги и разбирайте себе си, за да разберете Божиите пътища. Защото, като разберете Божиите пътища, тогава вие ще дойдете до пътя на щастието. Или, ако не разберете себе си, вие в правия път не може да влезете.
към беседата >>

55. Трите плода

Грозотата е едно неестествено положение на живота.
Има учени хора, които казват, че сладчината си е сладчина и тя няма нищо общо с живота, и че горчивината си е горчивина и тя няма нищо общо със смъртта. И прави са – те така разбират. Питам сега: Какво представлява красотата? Красотата показва едно естествено положение, едно здравословно състояние. Красотата е здравословното състояние на живота, или естественото положение, в което животът може да се прояви. Грозотата е едно неестествено положение на живота. Следователно лицето отвън ако е красиво, органическият живот има едно проявление, ако тялото е грозно, деформирано, то животът има друго проявление. Мисълта, и тя може да бъде красива. Някой път мисълта не е нещо много отвлечено. Една мисъл си има своя форма. Едно чувство си има своя форма.
към беседата >>

56. Реализираната мисъл

Що е грозота?
Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат. Що е грозота? Не мислиш. Красиви са хората, когато мислят. Грозен е човек, когато не мисли. Можеш да носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил. Дали ти мислиш, то е друг въпрос.
към беседата >>

57. Познат от Бога

Виждате някой грозен човек и се възмущавате от неговата грозота.
Съзнанието на човека трябва да е будно, той трябва да живее в Бога. Ние трябва да се освободим от външните влияния. Ние се стремим да се освободим от влиянието на дявола. Дяволът влияе на всички хора. Като се върти около тях, той се опитва да им влияе. Виждате някой грозен човек и се възмущавате от неговата грозота. Виждаш някой добър човек – веднага в тебе се заражда користолюбие, искаш да бъдеш красив като него. Че ти пожелаваш неговата красота. Представи си, че в света само един човек може да бъде красив. Какво ще правите тогава? Представете си, че всички хора не могат да бъдат красиви.
към беседата >>

Грозотата произтича от нямане на идеал.
Веднага ще се намерят много кандидати да я обикалят. Всички ще казват: „Доста е красивичка.“ Ако аз бях пожелал 10-те милиона лева, щях да туря една красива маска на грозната мома и ще я гледам всякога красива. Действително, парите правят човека красив. Така е днес поне. Че, грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: „Остарях.“ Защо сте остарели? От страх. Казвате: „Това нямам, онова нямам.
към беседата >>

Отрицателното внася грозотата в човека.
Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: „Остарях.“ Защо сте остарели? От страх. Казвате: „Това нямам, онова нямам. Аз не съм умен, не съм богат...“ Като държите все такива отрицателни идеи в ума си, вие ще остареете преждевременно. Отрицателното внася грозотата в човека. Искаш да бъдеш силен, а мислиш, че не можеш да бъдеш силен и ставаш слаб. Искаш да бъдеш учен, а за това се иска труд, но ти не искаш да се трудиш и оставаш невежа. Знанието не иде така лесно. Ако държиш в ума си мисълта за това, което искаш и можеш да постигнеш, ти ще станеш красив. Защото доброто, което правиш, то носи красотата в тебе.
към беседата >>

58. Възприемане на словото / Да се възприеме Словото

Но гледали ли сте го под увеличително стъкло, колко голяма грозота е човек?
Ти ще идеш при богатия, той ще ти покаже, че има килими. Мене не ме интересуват килимите му; и къщите му, и дрехите му не ме интересуват. Даже най-хубавата къща направена не е добра заради мен. Едно същество, което иде от духовния свят, като погледне, няма някоя красота в него. Тук някой път гледат човек, че е красив. Но гледали ли сте го под увеличително стъкло, колко голяма грозота е човек? Човек, като малко лице, отдалеч да го гледате. Но отблизо страшен е човекът. Ако увеличите очите и устата му, страшно нещо е човекът. Красиви са нещата само като ги гледаш през очите на Любовта. Не гледаш ли през очите на Любовта, нещата не са красиви.
към беседата >>

59. Заведоха Исуса

Има два вида красота (грозота): външна и вътрешна.
Красотата не е външно нещо. Тя има динамическа сила. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек, забелязвате, че от него излиза нещо. Казвате, че някои хора са грозни. Има два вида красота (грозота): външна и вътрешна. Някои хора външно са красиви, а вътрешно – грозни. Други път са външно грозни, а вътрешно красиви. Кое наричате вие грозно? Черната земя не е ли грозна? Тя е черна, грозна, но ражда хубаво жито.
към беседата >>

60. Постижения на мисълта

Грозотата зависи от това как мисли човек.
Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене.
към беседата >>

Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота.
Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл.
към беседата >>

Грозотата произтича от [не]мислене.
Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така.
към беседата >>

61. Грозота и красота

Туй, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата?
Щом не го обичаш, ще му предадеш противоположни качества – пак такива, които няма. Но представете си едно същество, което има само чувстване, пък няма мисъл. Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, представете си човешкото съзнание без човешката мисъл. Сега между тия работи не може да намерите връзка. Туй, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г. К. – грозота и красота. В какво седи грозотата на човека? Физически в какво седи грозотата? Седи в очите, във веждите, в устата, в брадата, във всички съотношения, във всички удове, които има човек.
към беседата >>

– грозота и красота.
Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, представете си човешкото съзнание без човешката мисъл. Сега между тия работи не може да намерите връзка. Туй, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г. К. – грозота и красота. В какво седи грозотата на човека? Физически в какво седи грозотата? Седи в очите, във веждите, в устата, в брадата, във всички съотношения, във всички удове, които има човек. В какво седи външната красота? Например вземете нарисуваната тук уста.
към беседата >>

В какво седи грозотата на човека?
Представете си вашето съзнание без мисъл, представете си човешкото съзнание без човешката мисъл. Сега между тия работи не може да намерите връзка. Туй, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г. К. – грозота и красота. В какво седи грозотата на човека? Физически в какво седи грозотата? Седи в очите, във веждите, в устата, в брадата, във всички съотношения, във всички удове, които има човек. В какво седи външната красота? Например вземете нарисуваната тук уста. Кога тия линии са красиви?
към беседата >>

Физически в какво седи грозотата?
Сега между тия работи не може да намерите връзка. Туй, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г. К. – грозота и красота. В какво седи грозотата на човека? Физически в какво седи грозотата? Седи в очите, във веждите, в устата, в брадата, във всички съотношения, във всички удове, които има човек. В какво седи външната красота? Например вземете нарисуваната тук уста. Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я правил, не я е довършил, това е само една скица.
към беседата >>

Ако гледате човешкото лице отдалеч, то е красиво, но ако го гледате отблизо, голяма грозота е.
Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я правил, не я е довършил, това е само една скица. На горната линия й липсва нещо, за да се прояви красотата. Например, ако гледате един предмет отдалеч, той не е така красив. Някои предмети отдалеч изглеждат красиви, някои – отблизо. Ако гледате човешкото лице отдалеч, то е красиво, но ако го гледате отблизо, голяма грозота е. Ако увеличите човешкото лице сто пъти в сравнение със сегашната му големина, ще има едно несъответствие – ще видите, че някъде е гладко, а другаде има празнини, дупки в порите. Сега правим извода, че красивите неща винаги трябва да се гледат отдалеч. Всяко нещо, което се гледа отблизо, е грозно; всяко нещо, което се гледа от много далеч, е красиво. Затова аз превеждам: грозотата, това са неща, отблизо гледани, т. е. когато не можем да гледаме целия предмет, а само частите виждаме.
към беседата >>

Затова аз превеждам: грозотата, това са неща, отблизо гледани, т. е.
Някои предмети отдалеч изглеждат красиви, някои – отблизо. Ако гледате човешкото лице отдалеч, то е красиво, но ако го гледате отблизо, голяма грозота е. Ако увеличите човешкото лице сто пъти в сравнение със сегашната му големина, ще има едно несъответствие – ще видите, че някъде е гладко, а другаде има празнини, дупки в порите. Сега правим извода, че красивите неща винаги трябва да се гледат отдалеч. Всяко нещо, което се гледа отблизо, е грозно; всяко нещо, което се гледа от много далеч, е красиво. Затова аз превеждам: грозотата, това са неща, отблизо гледани, т. е. когато не можем да гледаме целия предмет, а само частите виждаме. При красотата виждаме целия предмет. Един планински връх е красив, ако отдалеч го гледаме, отблизо не е така красив. Сега, ние разглеждаме това философски. Всички предмети, които са много близко до нас, ние не ги разбираме – отношението не разбираме.
към беседата >>

Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш – виждаш грозотата, което не съставлява важната част, а не виждаш основното, което трябва.
Кога хората се карат? Всякога, когато са близо. Кога се обичат? Всякога, когато са много далеч. Това е същият закон. Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш – виждаш грозотата, което не съставлява важната част, а не виждаш основното, което трябва. Сега, това са противоречия. Казвате: „Той е близо до мен и далеч от мен“. Близките хора са по плът, а далечните – по дух. Казвате „близки роднини“ и „далечни роднини“. Щом кажеш „Този човек ми е близък“, подразбира се проява на физическото поле.
към беседата >>

Следователно, грозотата е свързана с малките работи, а красотата – с големите работи.
Под „далеч“ разбираме нещата, турени на определено разстояние. И голямата далечина, и голямата близост са извън фокуса. Нещата, които са много близко, не ги виждаме; и нещата, които са много далеч, също не ги виждаме. Далечните тела не можеш да ги видиш. Големите неща отдалеч трябва да ги гледаме, а малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, а красотата – с големите работи. Ако гледаш големите работи отблизо, те ще станат грозни. Ако гледаш малките работи, които, гледани отблизо, са красиви, гледани отдалеч, те са грозни, изгубват своите черти. Сега, от психологична гледна точка или в истинския живот, когато се говори за грозота, вие не разбирате какво нещо е тя. И когато се говори за Красота, пак не разбирате. Когато говорим за красота, разбираме някои линии на лицето.
към беседата >>

Сега, от психологична гледна точка или в истинския живот, когато се говори за грозота, вие не разбирате какво нещо е тя.
Далечните тела не можеш да ги видиш. Големите неща отдалеч трябва да ги гледаме, а малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, а красотата – с големите работи. Ако гледаш големите работи отблизо, те ще станат грозни. Ако гледаш малките работи, които, гледани отблизо, са красиви, гледани отдалеч, те са грозни, изгубват своите черти. Сега, от психологична гледна точка или в истинския живот, когато се говори за грозота, вие не разбирате какво нещо е тя. И когато се говори за Красота, пак не разбирате. Когато говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На красивото лице всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство, на някаква воля. Една линия в човека често пъти изразява Истината. Хора, които обичат Свободата, имат особени линии.
към беседата >>

Грозотата винаги разбира несъответствие на частите – ти не си избрал един фокус в света.
Казвате: „Той е грозен човек“. – Отблизо го гледаш. Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи – щом е грозен, отдалечи се малко, за да ти стане красив. Тогава имаме два вида Красота в света: красота на големите тела, които отдалеч трябва да се гледат, и красота на малките тела, които трябва да гледате отблизо. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите – ти не си избрал един фокус в света. Ти не разбираш едно положение: грозотата в света е една обстановка. Ти можеш да представиш човека грозен – например, един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура, какво означава тази дума, кой е нейният корен? Карикатурист значи да представяш нещата тъй, както не са. В карикатурата има голямо несъответствие на частите.
към беседата >>

Ти не разбираш едно положение: грозотата в света е една обстановка.
– Отблизо го гледаш. Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи – щом е грозен, отдалечи се малко, за да ти стане красив. Тогава имаме два вида Красота в света: красота на големите тела, които отдалеч трябва да се гледат, и красота на малките тела, които трябва да гледате отблизо. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите – ти не си избрал един фокус в света. Ти не разбираш едно положение: грозотата в света е една обстановка. Ти можеш да представиш човека грозен – например, един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура, какво означава тази дума, кой е нейният корен? Карикатурист значи да представяш нещата тъй, както не са. В карикатурата има голямо несъответствие на частите. Когато представят Америка, карикатуристите я представят като Чичо Сам – сух, висок, с тънки крака, с тънки ръце, с цилиндър, а Англия представят като Джон Бул – с хубаво благоутробие, пълничък.
към беседата >>

Грозотата, това са близките предмети; хубавите предмети са далечните.
Може ли да го направи някой? Не влагайте във вас идеята, че няма да мязате на вашите бащи, това е невъзможно. Сега, ще дойдем до същественото. Кое е същественото в Живота? – Туй, което съществува в Природата. Грозотата, това са близките предмети; хубавите предмети са далечните. Тогава има друго едно разрешение: големите неща отдалеч са красиви, отблизо са грозни; малките неща отблизо са красиви, отдалеч са грозни. Една малка красота може да я разглеждате отблизо – ако я турите под микроскоп, ще видите какво чудесно устройство е вложено вътре. Сега, каква беше основната мисъл? Вие се плашите и казвате: „Ти гладен ще умреш“. Какво значи да умре човек?
към беседата >>

Грозотата се образува от човешките чувства – чувствата са майката на грозотата.
Когато отиде в света, тя е с деколте, с голи ръце – отрязала е ръкавите. В началото момъкът е скромен, бастун не носи, носи шапката си право, но щом отиде в света, накриви си шапката, носи вече бастун, започва да го върти. Когато е религиозен, не носи фрак, но когато влезе в света, ходи с един фрак, разцепен отзад. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Аз гледах наскоро един наш беден брат – дали му един фрак; казвам: „Официално облечен“. Грозотата се образува от човешките чувства – чувствата са майката на грозотата. Хубостта или Красотата е качество на бащата, на човешкия ум – човешкият ум е, който образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът, грозните неща ги образува човешкото сърце. Ако се поддадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка. Наблюдавайте психологически всеки човек: у когото чувствата вземат надмощие, образува се една сянка в неговото лице. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка, т. е.
към беседата >>

Грозотата е тежка, Красотата е ефирна.
Ако се поддадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка. Наблюдавайте психологически всеки човек: у когото чувствата вземат надмощие, образува се една сянка в неговото лице. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка, т. е. върху човешкото лице не може да проникне Светлина и се раждат тъмните сенки. Извадете излишните чувства от грозния човек и той ще стане красив; турете му повече чувства и той ще стане грозен. Грозотата е тежка, Красотата е ефирна. Грозният човек е много тежък, красивите хора са тънки, деликатни. Ако в тоя смисъл разглеждате нещата, един светия никога не може да бъде грозен и, ако го претеглите, тежестта в него не е голяма. Човек, който е развил своя ум, винаги ще стане красив. В мисълта има нещо хармонично, тя е, която създава красотата на определена форма. Дотогава, докато твоят ум е силен, той изменя линиите на лицето, изменя линиите на ръката.
към беседата >>

Грозотата иде от това, че ние сме дошли близо до Живота и не сме в хармония с него.
Какво ще пише? – Поезия. Някой се готви за художник – ще рисува; или някой се готви за учен – коя област от растенията ще вземе? Той трябва да представи първоначалната форма, с която Животът е започнал – с нея може да започне. Тази първоначална форма е много красива, човек отпосле е погрознял. Грозотата иде от това, че ние сме дошли близо до Живота и не сме в хармония с него. Сега се изисква хармония със самия Живот. После, вземете младостта и старостта – те са два полюса. Младостта е влизане в Живота, а старостта е излизане от Живота навън. Влиза малкото, излиза голямото; ражда се малкото, умира голямото. Умният човек е малък, не умира.
към беседата >>

Вас ви смущава следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? (втори вариант)
Но представете си едно същество, което има само чувстване, няма мисъл. Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, само съзнание. Представете си човешкото съзнание, без човешката мисъл. Сега между тези неща не може да намерите връзка. Вас ви смущава следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г – грозота, К – красота. В какво е красотата на човека физически? Тя е в очите, във веждите, в устата, в брадата, в удовете, във всички отношения, които човек има. Външната красота в какво е? Запример, вземете устата: Кога тия линии са красиви?
към втори вариант >>

Г – грозота, К – красота. (втори вариант)
Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, само съзнание. Представете си човешкото съзнание, без човешката мисъл. Сега между тези неща не може да намерите връзка. Вас ви смущава следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г – грозота, К – красота. В какво е красотата на човека физически? Тя е в очите, във веждите, в устата, в брадата, в удовете, във всички отношения, които човек има. Външната красота в какво е? Запример, вземете устата: Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я рисувал, не я довършил.
към втори вариант >>

Затова казвам: грозотата са неща, гледани отблизо. (втори вариант)
Ако гледате отдалеч човешкото лице е красиво, но ако го гледате отблизо, грозно е. Ако увеличите човешкото лице сто пъти, отколкото е сега, има едно несъответствие. Ще видите, че някъде е гладко, другаде има празнини, дупки в порите. Изваждам извода: “Красивите неща трябва да се гледат отдалече.” Всяко нещо което се гледа отблизо е грозно. Всяко нещо, което се гледа от далече е красиво. Затова казвам: грозотата са неща, гледани отблизо. Отблизо не може да гледаме целия предмет, а само части. При красотата виждаме целия предмет. Един планински връх отдалеч го гледаме. Отблизо не е така красив. Философски разглеждам въпроса.
към втори вариант >>

Ти ще видиш грозотата, която не съставя важна част. (втори вариант)
Когато са наблизо. Когато се обичат? Когато са далече. Същият закон е. Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш. Ти ще видиш грозотата, която не съставя важна част. Няма да видиш основното, което трябва. Това сега са противоречия. Казваш:”Той е близо до мен и далеч от мен. Близките са по плът, а далечните по дух. Казвате: “Близки роднини и далечни роднини.” Щом кажеш, този човек ми е близък, разбира се на физическото поле.
към втори вариант >>

Следователно, грозотата е свързана с малките работи, красотата с големите. (втори вариант)
Ако гледате два съседни върха отблизо, други ако ги гледате отдалече, кои са по-хубави? Голямата далечина е извън фокуса и голямата близост е извън фокуса. Нещата, които са много близо не ги виждаме и нещата, които са много далеч, пак не ги виждаме. Далечните тела не могат да се видят. Големите неща отдалече трябва да ги гледаме, малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, красотата с големите. Ако гледаш големи работи отблизо, ще станат грозни; ако гледаш малките работи отблизо, са красиви, ако ги гледаш отдалече, са грозни. Изгубват своите черти. В истинския живот като се говори за грозота, вие не разбирате какво е грозотата; като се говори за красота, пак не разбирате. Като говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На лицето всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство или на някаква воля.
към втори вариант >>

В истинския живот като се говори за грозота, вие не разбирате какво е грозотата; като се говори за красота, пак не разбирате. (втори вариант)
Далечните тела не могат да се видят. Големите неща отдалече трябва да ги гледаме, малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, красотата с големите. Ако гледаш големи работи отблизо, ще станат грозни; ако гледаш малките работи отблизо, са красиви, ако ги гледаш отдалече, са грозни. Изгубват своите черти. В истинския живот като се говори за грозота, вие не разбирате какво е грозотата; като се говори за красота, пак не разбирате. Като говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На лицето всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство или на някаква воля. Една линия в човека често изразява истината. Ония хора, които са свободолюбиви, които обичат свободата, особени линии имат. Човек, в когото любовта е развита има особени линии.Човек, който е много умен, мъдър, в него има особени линии.
към втори вариант >>

Грозотата винаги разбира несъответствие на частите. (втори вариант)
Казвате: “Той е грозен човек.” – Отблизо го гледаш. Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи. Щом е грозен, отдалечи се малко, за да стане красив. Тогава имаме два вида красота в живота: Красотата на големите тела, които от далече трябва да се гледат и красотата на малките тела, които отблизо трябва да се гледат. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите. Ти не си избрал един фокус. Ти не разбираш едно положение. Грозотата в света е една обстановка. Може да представиш човека грозен. Един карикатурист представя човека грозен.
към втори вариант >>

Грозотата в света е една обстановка. (втори вариант)
Щом е грозен, отдалечи се малко, за да стане красив. Тогава имаме два вида красота в живота: Красотата на големите тела, които от далече трябва да се гледат и красотата на малките тела, които отблизо трябва да се гледат. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите. Ти не си избрал един фокус. Ти не разбираш едно положение. Грозотата в света е една обстановка. Може да представиш човека грозен. Един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура? Какво означава тази дума? Кой е коренът на тази дума?
към втори вариант >>

Грозотата са близките предмети; хубавите предмети са далечните. (втори вариант)
Не мислете, че няма да приличате на баща си, но не мислете, че ще бъдете точно като баща си. И то е невъзможно. Да дойдем до същественото. Кое е същественото в живота? Това, което съществува в природата. Грозотата са близките предмети; хубавите предмети са далечните. Има друго разрешение. Големите неща отдалече са красиви, отблизо са грозни. Малките неща отблизо са красиви, отдалече са грозни. Малко, красиво нещо отблизо може да го разглеждате. Ако го турите под микроскоп, ще видите чудесно устройство.
към втори вариант >>

Грозотата се образува от човешките чувства. (втори вариант)
Понапред не носи бастон, в света носи бастон, започва да го върти. Като религиозен не носи фрак, като влезе в света носи фрак. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Наскоро гледах един беден брат с фрак, дали му фрак. Казвам: “Официално облечен”. Грозотата се образува от човешките чувства. Чувствата са майката на грозотата. Хубостта или красотата е качество на бащата, на човешкия ум. Човешкият ум образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът. Грозните неща ги образува човешкото сърце.
към втори вариант >>

Чувствата са майката на грозотата. (втори вариант)
Като религиозен не носи фрак, като влезе в света носи фрак. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Наскоро гледах един беден брат с фрак, дали му фрак. Казвам: “Официално облечен”. Грозотата се образува от човешките чувства. Чувствата са майката на грозотата. Хубостта или красотата е качество на бащата, на човешкия ум. Човешкият ум образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът. Грозните неща ги образува човешкото сърце. Ако ти се подадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка.
към втори вариант >>

Грозотата е тежка, красотата е ефирна. (втори вариант)
Наблюдавайте всеки човек, у когото чувствата вземат надмощие, образува се една сянка около неговото лице. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка. На човешкото лице на може да проникне светлина и се раждат тъмните сенки. Извадете от грозния човек излишните чувства и той ще стане красив. Турете повече чувства и той ще стане грозен. Грозотата е тежка, красотата е ефирна. Грозният човек е много тежък. Красивите хора са тънки, деликатни. Като разглеждаме в този смисъл нещата, един светия никога не може да бъде грозен и ако го претеглите, тежестта му не е голяма. Човек, който е развил своя ум, става красив. В мисълта има нещо хармонично.
към втори вариант >>

Грозотата иде, че отблизо сте дошли. (втори вариант)
Какво ще пише за биологията? Той трябва да представи първичните форми, с които животът е започнал. Тази първоначална форма е много красива. С нея може да започне. Човек отпосле е погрознял. Грозотата иде, че отблизо сте дошли. Ние сме дошли от близо до живота и не сме в хармония с живота. Сега се изисква хармония със самия живот. Вземете младостта и старостта. Младостта е влизане в живота, старостта е излизане от живота навън. Влиза малкото, излиза голямото.
към втори вариант >>

62. Защо плачеш и кого търсиш?

Тяхната грозота се дължи на грубостта.
Това е общо и за външната, и за сърдечната, и за умствената красота. И духът е красив, и душата е красива. Значи красота има навсякъде. Тъй щото, външната красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душата, и умът, и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостта. Дето съществува грубост, там има грозота. Казвате: „Как да разберем това нещо? “ Вие го разбирате много добре. Кажете ли, че не го разбирате, аз съм уверен, че го разбирате повече, отколкото трябва. Съвременният свят страда от много знания.
към беседата >>

Дето съществува грубост, там има грозота.
И духът е красив, и душата е красива. Значи красота има навсякъде. Тъй щото, външната красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душата, и умът, и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостта. Дето съществува грубост, там има грозота. Казвате: „Как да разберем това нещо? “ Вие го разбирате много добре. Кажете ли, че не го разбирате, аз съм уверен, че го разбирате повече, отколкото трябва. Съвременният свят страда от много знания. Ще дойде някой да ме пита зная ли какви са последните теории за светлината.
към беседата >>

63. Мислене и чувствувание

Невидимият свят не са хора на грозотата, устроени са лицата им, има движение.
Та казвам: От вас всички като ученици, поне четири упражнения направете сутрин. Като станете сутрин, не си дигайте главата нагоре, но си дигнете очите нагоре, после надолу, наляво и надясно. После, като седнете изправете гръбнака си и седнете прав. Дръжте ръцете и краката си спокойно. Господ ще те попита защо рамото ти е нагоре, трябва да знаеш причините. Невидимият свят не са хора на грозотата, устроени са лицата им, има движение. Понеже мисъл имат те, същества на мисълта са. Когато видиш някой ангел, такава подвижност, такава пластичност във всяко движение, няма нещо, което да е в покой, всичко е в движение. И ние хората трябва да бъдем подвижни. Тръгнал някой да ходи, навел се, изкривил си ръцете и краката, отпуснато е тялото. Ти гледаш някой човек, гневен си, ти си причината.
към беседата >>

64. Старото отмина / Три фази има

От духовно гледище, грозотата представя мъчни и несносни условия за човешкия дух.
Той иска да бъде щастлив, пак по същата причина. Няма щастие на земята. Добре е да имаш дарби, защото без тях животът няма смисъл. – Не искам да бъда красив. – Ако си грозен, ще се натъкнеш на друго противоречие. От духовно гледище, грозотата представя мъчни и несносни условия за човешкия дух. Грозотата представя невежество, безсилие, ограничение, беднотия. Грехът, злото, завистта, безверието, безнадеждието са също ограничения, от които човек трябва постепенно да се освобождава. Въпреки това, сиромашията се препоръчва. Има една сиромашия, от която трябва да се освободим, но има сиромашия, която е желателна. Добре е да бъдеш беден от пороци, а богат с добродетели.
към беседата >>

Грозотата представя невежество, безсилие, ограничение, беднотия.
Няма щастие на земята. Добре е да имаш дарби, защото без тях животът няма смисъл. – Не искам да бъда красив. – Ако си грозен, ще се натъкнеш на друго противоречие. От духовно гледище, грозотата представя мъчни и несносни условия за човешкия дух. Грозотата представя невежество, безсилие, ограничение, беднотия. Грехът, злото, завистта, безверието, безнадеждието са също ограничения, от които човек трябва постепенно да се освобождава. Въпреки това, сиромашията се препоръчва. Има една сиромашия, от която трябва да се освободим, но има сиромашия, която е желателна. Добре е да бъдеш беден от пороци, а богат с добродетели. За богатите с пороци е казано: „Богатите няма да влязат в Царството Божие." Кой ще наследи Царството Божие?
към беседата >>

65. Естественият път

Затуй сега, в сегашният свят турят грозотата, за да се пазят хората от големи съблазни.
Вие понякой път искате да видите много добър човек. Вие, ако видите много добър човек, ще станете нещастни. Някоя жена иска да види някоя красива жена. Ако види тази красива жена и мъжът ѝ, и тя, ако видят красивата жена, на мъжа ще се завие свят. Тогава? Тя, ако види красивия мъж и на жената ще се завие свят. Затуй сега, в сегашният свят турят грозотата, за да се пазят хората от големи съблазни. По-добре да видиш грозна жена, отколкото красива. С два пръста дебели устни обърнати, очите свити, ушите свити, всичко туй. Никога тази грозната жена няма да съблазни мъжа. И да минава мъжът 10 пъти около нея, но туй положение е естествено. Другата страна.
към беседата >>

Някой път казваме: „Един добродетелен човек, една добродетелна жена може да носи маската на грозотата“.
Красотата е едно велико Божие благословение. Когато красотата дойде във вашия дом, тя ще остави своето благословение. Една красива жена за хиляди години ще я помнят. Една грозна жена за 100 години. Грозната какво ще остави в къщи? Някой път казваме: „Един добродетелен човек, една добродетелна жена може да носи маската на грозотата“. Има такива случаи. Но аз съм виждал грозни хора, но правилни глави, правилни лица. Казват за Сократ, че бил грозен. Правилна глава има Сократ, философска глава, един човек с творческо съзнание. Когато са му казали, че той има такива и такива пороци, той казва: „Всичко това е вярно, но със своята воля изправих всичките си погрешки – слабостта към жените, слабостта към парите.
към беседата >>

66. И виделината свети

Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота.
Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам.
към беседата >>

67. Правата линия

Щом като е грозен, той иска да направи смекчаващи условия, да направи грозотата да я носи.
Неизвестно пространство, или казва: „Грозен и хубав“. Каква е разликата между грозния и хубавия? /Фиг. 2.34/ Между тия линии има ли отношение? Никой не иска да бъде грозен. След като е грозен, той се мъчи да направи смекчаващи условия. Щом като е грозен, той иска да направи смекчаващи условия, да направи грозотата да я носи. Той иска да покаже, че и в грозотата има нещо хубаво. Кои са хубавите страни на грозотата? В красивия човек тщестлавието се развива. Всички красиви хора са тщестлавни. Всякога туй чувство е силно развито в тях.
към беседата >>

Той иска да покаже, че и в грозотата има нещо хубаво.
Каква е разликата между грозния и хубавия? /Фиг. 2.34/ Между тия линии има ли отношение? Никой не иска да бъде грозен. След като е грозен, той се мъчи да направи смекчаващи условия. Щом като е грозен, той иска да направи смекчаващи условия, да направи грозотата да я носи. Той иска да покаже, че и в грозотата има нещо хубаво. Кои са хубавите страни на грозотата? В красивия човек тщестлавието се развива. Всички красиви хора са тщестлавни. Всякога туй чувство е силно развито в тях. Грозните хора са груби изобщо.
към беседата >>

Кои са хубавите страни на грозотата?
/Фиг. 2.34/ Между тия линии има ли отношение? Никой не иска да бъде грозен. След като е грозен, той се мъчи да направи смекчаващи условия. Щом като е грозен, той иска да направи смекчаващи условия, да направи грозотата да я носи. Той иска да покаже, че и в грозотата има нещо хубаво. Кои са хубавите страни на грозотата? В красивия човек тщестлавието се развива. Всички красиви хора са тщестлавни. Всякога туй чувство е силно развито в тях. Грозните хора са груби изобщо. Тия центрове при ушите са развити.
към беседата >>

Де седи грозотата на човека?
Всеки, който е грозен, всеки като го погледне, казва в ума си: „Колко е грозен“. Понеже грозният го поглеждат, че е грозен, той започва да се сърди. Най-после свиква, престава да се сърди. Първоначално, ако ти кажа, че си грозен, ще се разсърдиш, ако ти кажат, че си красив, ще ти стане приятно. Вие казвате: „Грозен“. Де седи грозотата на човека? Вие имате известна мярка. Някой казва: „Де седи грозотата, може да не зная де седи грозотата, но да зная какво нещо е грозотата“. Например, ако ми дадете една бучка захар, няма ли да зная какво нещо е сладко? Казва: „Как знаеш, че е сладка? “ Как зная, че е сладка, тъй както и ти знаеш, че е сладка.
към беседата >>

Някой казва: „Де седи грозотата, може да не зная де седи грозотата, но да зная какво нещо е грозотата“.
Най-после свиква, престава да се сърди. Първоначално, ако ти кажа, че си грозен, ще се разсърдиш, ако ти кажат, че си красив, ще ти стане приятно. Вие казвате: „Грозен“. Де седи грозотата на човека? Вие имате известна мярка. Някой казва: „Де седи грозотата, може да не зная де седи грозотата, но да зная какво нещо е грозотата“. Например, ако ми дадете една бучка захар, няма ли да зная какво нещо е сладко? Казва: „Как знаеш, че е сладка? “ Как зная, че е сладка, тъй както и ти знаеш, че е сладка. Дайте една бучка захар на когото и да е, ще чувствува сладчината. Има един начин, в който хората еднакво чувствуват нещата.
към беседата >>

68. Светлина, топлина, доброта

Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете.
Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го.
към беседата >>

69. Освобождаване

Или да кажем имате грозота.
Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина. Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно.
към беседата >>

Как ще изпееш „грозота“?
Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее.
към беседата >>

Можеш ли в грозотата да туриш мекота?
Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста.
към беседата >>

В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата?
Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава.
към беседата >>

В „грозотата“, „р“-то е материално, силно.
Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“.
към беседата >>

70. Който има уши, нека слуша

В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик.
Слепият, като срещне своя ближен не намира никакво съдържание в него. Обаче, като прогледа, той вижда красиви неща в човека. Не е достатъчно само човек да има очи, но той трябва да знае да гледа. И в най-грозния човек художникът намира нешо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нещо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти вярваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човека. В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на големите скърби и на го-лемите радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане.
към беседата >>

Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик.
Не е достатъчно само човек да има очи, но той трябва да знае да гледа. И в най-грозния човек художникът намира нешо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нещо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти вярваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човека. В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на големите скърби и на го-лемите радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане. Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсела.
към беседата >>

Грозотата и красотата еднакво прославят човека.
И в най-грозния човек художникът намира нешо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нещо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти вярваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човека. В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на големите скърби и на го-лемите радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане. Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсела. Вързали ръцете и краката му с дебело, здраво въже, и така го затворили в участъка, докато излезе присъдата му.
към беседата >>

Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане.
В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нещо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти вярваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човека. В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на големите скърби и на го-лемите радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане. Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсела. Вързали ръцете и краката му с дебело, здраво въже, и така го затворили в участъка, докато излезе присъдата му. Стражарят, който надзиравал апашите и престъпниците, влязъл в стаята на този апаш, с запалена свещ в ръка, да му остави хляб и вода. В бързината си, обаче, той забравил свещта.
към беседата >>

71. Желаният мир

В природата и красотата, и грозотата имат свое място, както светлината и тъмнината.
Мнозина, учени и прости, не разбират, какво грамадно влияние имат мислите и чувствата върху вътрешния живот на човека, а оттам и върху неговото здраве, вследствие на което търсят щастието си по неестествен път. Те искат да станат богати, да се оженят за красива жена, да придобият много знания, без да подозират, че по този начин те сами си приготвят своето нещастие. Не е лошо да придобие човек знание, сила, красота, богатство, но той трябва да знае, как да се справя с тях. Турците казват: Благословение е за човека да гледа красиви неща. Наистина, естествено е човек да се стреми към красотата, да се вдъхновява от нея, но не и да я обсебва. В природата и красотата, и грозотата имат свое място, както светлината и тъмнината. Светлината царува, докато слънцето грее. Щом слънцето залезе, тъмнината иде. Обаче, без тъмнина звездите нямаше да светят. Значи, в човешкия живот тъмнината е необходима, за да се проявят добродетелите – звездите. Сега, като говоря за Божественото в света, някои се обезсърчават, мислят, че не могат да го постигнат.
към беседата >>

72. Горе на планината

Защото грозотата на живота произтича от факта, че Божията Любов я няма проявена в тебе.
В тревата аз виждам проявяването на Великия Божи Дух и Живот! Малко ти трябва. Една капка вода, като я видя някой път, една росна капка, като я видя, че свети, спра се там и казвам: „Там Бог се проявява.“ И виждам колко е красива тя. Любовта е, която осмисля нещата. Говоря ви сега за Любовта, която осмисля и най-противоречивите неща в живота, за да видим хубавата, красивата страна. Защото грозотата на живота произтича от факта, че Божията Любов я няма проявена в тебе. Но щом нещата се озарят от Божията Любов и Божествената светлина, всичките неща стават красиви. Та човешката душа трябва да се облече. Любовта е последната дреха или Божествената дреха, с която човешката душа трябва да се облече. И затова всички хора са голи сега. И казано е там: „И видя Адам, че е гол.“ Осем хиляди години работи Адам, за да се облече.
към беседата >>

73. Спокойно сърдце

Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл.
Ще намериш откъде станало отражението. Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал. Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение. Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти.
към беседата >>

74. Основен тон

/Към организирания свят./ Грозотата е към неорганизираното.
Какви бяха основните положения на миналата лекция? – /Организиран и неорганизиран живот./ Светът на красотата към кое спада? /Към организирания свят./ Грозотата е към неорганизираното. Злото е към неорганизираното. Доброто е към организираното. Ако само се напише една точка, към кой свят спада точката? Има видими и невидими. Кои неща са видими и кои невидими?
към беседата >>

Какво означава грозотата?
Сега, какъв е философският извод? Какво трябва да кажеш на себе си? Ти ще кажеш на себе си тъй: „Много си прост, голям простак си.“ Или: „Ти си празен.“ Какво трябва да направиш? Ще кажеш на себе си: „Ще станеш учен.“ – Напълни се значи. На себе си ти ще си кажеш, че не е лошо, но ти кажеш: „Трябва да бъдеш добър.“ – Грозен си. Какво означава грозотата? – Неорганизиран свят. Щом си неорганизиран, организирай се. Онзи, който не е учен, да каже на себе си: „Трябва да учиш.“ Под думата „трябва да бъда добър“ разбира наука. „Ти трябва да бъдеш богат“, разбира наука. Всички тия динамически процеси показват организиране.
към беседата >>

75. Божествената мярка

Грозотата е една спънка в живота.
И за всичкото онова изобилие, което имаме, от онова, което Бог ни е дал, ние сме недоволни. Някоя жена не е доволна, че не е красива. Питам: Ако ти си красив, какво полза има от това? Да искаш да бъдеш красив е хубаво нещо, то е едно Божие благословение. Защо искаш да бъдеш красив и не искаш да бъдеш грозен? Грозотата е една спънка в живота. Ти с грозотата си можеш само да обидиш хората, но не можеш да ги съблазниш. Но с красотата си можеш да ги съблазниш. Че где се вършат престъпленията? При хубавите дрехи се вършат престъпленията. Като влезеш ти в някой магазин, там има парцали и хубави дрехи.
към беседата >>

Ти с грозотата си можеш само да обидиш хората, но не можеш да ги съблазниш.
Някоя жена не е доволна, че не е красива. Питам: Ако ти си красив, какво полза има от това? Да искаш да бъдеш красив е хубаво нещо, то е едно Божие благословение. Защо искаш да бъдеш красив и не искаш да бъдеш грозен? Грозотата е една спънка в живота. Ти с грозотата си можеш само да обидиш хората, но не можеш да ги съблазниш. Но с красотата си можеш да ги съблазниш. Че где се вършат престъпленията? При хубавите дрехи се вършат престъпленията. Като влезеш ти в някой магазин, там има парцали и хубави дрехи. Кое ще задигнеш, парцалите ли или хубавите дрехи и балтони?
към беседата >>

Та казвам: В света грозотата не върши престъпления.
Че где се вършат престъпленията? При хубавите дрехи се вършат престъпленията. Като влезеш ти в някой магазин, там има парцали и хубави дрехи. Кое ще задигнеш, парцалите ли или хубавите дрехи и балтони? Хубавите дрехи, а пък парцалите ще ги оставиш за стока на онзи. Та казвам: В света грозотата не върши престъпления. Хубостта върши престъпления. Сиромашията престъпления не върши. Богатството върши престъпления. Престъплението отива само в имането. Та казвам: Трябва светлина в ума. Защо?
към беседата >>

76. Бъдете служители

Истината се занимава с хубавите, с красивите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата.
И от него ден Иван в къщи не седи, започва да търси кръчмите, започва да се запознава с кръчмарите и като се върне, има особен тертип. Дяволът казва: „Едно време какво ми казваше? Подлец, а? “ Не говорете лоши думи. Казвате: „Трябва да се казва истината.“ Истината никога не показва слабостите на хората. Истината се занимава с хубавите, с красивите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата. Да допуснем, че вас ви турнат грозна маска, маймунска маска. Вътре сте красив, но дяволът ви турнал маймунска маска. Казват: „Каква грозота! Маймун сурат! “ Често слушам да казват: „Ще ти кажа истината.“ Тази истина е дяволът.
към беседата >>

Казват: „Каква грозота!
“ Не говорете лоши думи. Казвате: „Трябва да се казва истината.“ Истината никога не показва слабостите на хората. Истината се занимава с хубавите, с красивите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата. Да допуснем, че вас ви турнат грозна маска, маймунска маска. Вътре сте красив, но дяволът ви турнал маймунска маска. Казват: „Каква грозота! Маймун сурат! “ Често слушам да казват: „Ще ти кажа истината.“ Тази истина е дяволът. Това е лъжа. Всяка истина, която не освобождава човека, всяка истина, която покваря човека, всяка истина, при която изгубваш мирът, не е истина. Истината най-първо носи мир, тя носи свобода.
към беседата >>

77. Прави и криви линии

Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието.
Топлината усещате ли я, или я виждате? Топлината се усеща. Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи. Философите имат специфично състояние. Някои хора даже не знаят какво нещо е философия. Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието. Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката?
към беседата >>

78. Реалността

Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се?
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете. Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността. Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек. Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене. Грозният човек и грозното ядене по какво се различават? Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена?
към беседата >>

79. Пестене на енергията

Грозотата сама по себе си съществува ли?
Каква е разликата между млад и стар? Когато кажем зима и пролет или есен и пролет, каква е разликата по отношение на земята? Казваме зима и мислим, че зимата не зависи от земята, като че тя съществува вън от земята. Имате думите грозен и красив. Грозотата сама по себе си съществува ли? Вън от човека грозотата може ли да съществува? И красотата вън от човека може ли да съществува? Добро и зло вън от човека може ли да съществува? Като кажете зло, мислите, че злото съществува вън от човека? Последствията на злото де съществуват?
към беседата >>

Вън от човека грозотата може ли да съществува?
Каква е разликата между млад и стар? Когато кажем зима и пролет или есен и пролет, каква е разликата по отношение на земята? Казваме зима и мислим, че зимата не зависи от земята, като че тя съществува вън от земята. Имате думите грозен и красив. Грозотата сама по себе си съществува ли? Вън от човека грозотата може ли да съществува? И красотата вън от човека може ли да съществува? Добро и зло вън от човека може ли да съществува? Като кажете зло, мислите, че злото съществува вън от човека? Последствията на злото де съществуват? Доброто съществува ли вън от човека?
към беседата >>

80. Станало раздор

Сега, аз не съм от тези, които препоръчват грозотата.
Сега се случва отвън да излезете с червени уста, но и вкъщи като влезете, устата ви да са червени. То е хубав червеният цвят. Аз го намирам здравословен, от чисто хигиенично гледище. Трябва да имаш едно огледало и десет пъти да се оглеждаш, да се запечати този цвят на устата. Ако твоята мисъл е червена, може да почервениш и устата колкото искаш. Сега, аз не съм от тези, които препоръчват грозотата. Според мене един благороден човек, той има едно отлично чело, един отличен нос. Скулите трябва да бъдат отлични, устата му – отлична, брадата му, ушите му, очите му, веждите му, всичките му линии трябва да бъдат отлични. Туй идеал трябва да бъде. После, ръцете му трябва да бъдат отлични, понеже външното тяло се стреми, според онова тяло, в което човек живее. Че, ако ти не може да моделираш своето тяло, ти на Земята как ще живееш в този свят?
към беседата >>

81. Двата принципа

Ако си грозен, тази грозота е на място.
Ти живееш много добре – не разбираш себе си, там е лошото. Ти си недоволен от своя живот. Имаш едно лице, огледаш се в огледалото и казваш: „Не съм тъй красив, онзи е по-красив от мене.“ Той се огледа в същото огледало, и той е недоволен. Всички сте недоволни. Питам сега: Кое е онова, което ви прави недоволни? Ако си грозен, тази грозота е на място. Че ти, ако си много красив, дяволът ще се влюби в тебе. А щом се влюби дяволът в тебе, ще ти одере кожата. Щом си грозен, той ще мине и ще замине. Да преведа. Щом мине онзи овчар или онзи, който има кокошки, той ги вика по някой път, пипа ги отгоре, много чувствителна е ръката му.
към беседата >>

82. Бъдете яки!

Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота.
Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение. Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение. Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите. Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си. Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота. Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е.
към беседата >>

83. Чантата на Любовта

Сега ако питате, какво нещо е грозотата?
Сега има различие в разбирането на хората. Някои хора са далекогледи, някои са близогледи. Някой хора от близо виждат нещата по-добре. Други ги виждат отдалече по-добре; отблизо не ги виждат. Отдалече някои предмети са красиви, отблизо са грозни; а пък има други, които отблизо са красиви, отдалече са грозни. Сега ако питате, какво нещо е грозотата? Аз го обяснявам. Какво нещо е горчевината ? Грозното е горчивото, красивото е сладкото. Красивото е приятно, грозното е неприятно. Що е грозотата?
към беседата >>

Що е грозотата?
Сега ако питате, какво нещо е грозотата? Аз го обяснявам. Какво нещо е горчевината ? Грозното е горчивото, красивото е сладкото. Красивото е приятно, грозното е неприятно. Що е грозотата? Има известни линии, като ги видиш, не харесваш тия линии. Да допуснем някой човек тури си ръката по лицето, глади те, приятно ти е. Друг тури ръката на лицето ти, поглади те, неприятно ти е. Защо в единия случай ти е приятно, в другия неприятно? Правя сравнение.
към беседата >>

84. Вечер и сутрин

Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата.
Под думата човек разбираме същество, на което мислите му са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действуват, са отмерени. То е човек. Всякога, когато дойде някакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: Грозота. Друг човек, който е малко по-умен – зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но никой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни.
към беседата >>

Казваш: Грозота.
То е човек. Всякога, когато дойде някакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: Грозота. Друг човек, който е малко по-умен – зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но никой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място.
към беседата >>

Друг човек, който е малко по-умен – зад тази грозота вижда нещо хубаво.
Всякога, когато дойде някакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: Грозота. Друг човек, който е малко по-умен – зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но никой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място. Светлината не влиза добре и ти в една такава къща ще боледуваш.
към беседата >>

85. Търпение

Защото красотата и грозотата са два полюса.
Ще Го познаят тъй, както децата познават баща си и майка си. Та казвам: В себе си ние може да имаме един свят без затвори, без погрешки, без престъпления. Като погледнеш да видиш, че никъде не си направил една погрешка. Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. То е философия сега. Злото е сянка на доброто.
към беседата >>

Ако няма грозота, не може да има и красота.
Та казвам: В себе си ние може да имаме един свят без затвори, без погрешки, без престъпления. Като погледнеш да видиш, че никъде не си направил една погрешка. Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. То е философия сега. Злото е сянка на доброто. Доброто без злото не може да се прояви.
към беседата >>

Грозотата е сянка на красотата.
Като погледнеш да видиш, че никъде не си направил една погрешка. Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. То е философия сега. Злото е сянка на доброто. Доброто без злото не може да се прояви. Ти не можеш да разбереш това добро, ако нямаш сенките.
към беседата >>

При грозотата красотата изпъква.
Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. То е философия сега. Злото е сянка на доброто. Доброто без злото не може да се прояви. Ти не можеш да разбереш това добро, ако нямаш сенките. Туй е в умствения свят.
към беседата >>

86. Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения

Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота.
Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата.
към беседата >>

Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата.
Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ.
към беседата >>

Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина.
Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде.
към беседата >>

Всички започват с красота и свършват с грозота. (втори вариант)
В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата.
към втори вариант >>

Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. (втори вариант)
Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън.
към втори вариант >>

Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. (втори вариант)
Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде.
към втори вариант >>

87. Тя иде / Любовта иде