Търсене в текстове за 'Грозота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата.
Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.
към текста >>

Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
към текста >>

Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри.
Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено.
към текста >>

Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време.
към текста >>

2. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи.
Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките.
към текста >>

3. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота.
ВЕЧНАТА РАДОСТ Великото в живота не се крие във формата. Красивото в живота не се изразява в силата. Не е силата, която дава красотата на човека. Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш.
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да опита немощта, несъвършенството и грозотата, за да ме намери във висините на силата и красотата и жадно към тях да се стреми.
Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане. Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да възлюби и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни. Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне. Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае. Да опита немощта, несъвършенството и грозотата, за да ме намери във висините на силата и красотата и жадно към тях да се стреми. Върховна радост да изпитва тя при всяка стъпка, която я към Мене приближава! Най-висшето блаженство да намира в приобщаването с Моя Дух. В разцвета си на съвършенство да бъде тя за Моя Дух пресветъл храм, с най-светите сияния озарен. Да нямат брой душите и да се изплюят времена и пространства с красотата на тяхното възхождане. Да нямат брой душите и да се изпълнят времената с великото изгряване на моя вечен Дух в тях !
към текста >>

5. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там.
Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува. Поглежда към нея и казва: много си богата, но робство има при тебе, не искам да робувам. За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде. Поглежда към нея, казва си: грозна си, но затова пък живот ще имам с тебе, щастие ще ми донесеш; ще се оженя за тебе, няма какво да правя. Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там. Обаче въпреки всичко, хората често налитат там и казват: това ще бъде! Ще ни е неприятно да гледаме всеки ден тази картина, но няма какво да се прави, трябва да се живее! Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си? И този въпрос е един от неопределените и незнайните. Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства.
към текста >>

6. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота.
Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА. Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота.
към текста >>

7. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

8. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето.
За да си отмъсти, решава да го убие. Взима револвера си и тръгва. По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен.
към текста >>

Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице.
По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични.
към текста >>

9. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Човек видя безсилието си, грозотата на своята мисъл и чувства, злобата, която е пропита във всяка негова постъпка.
Изби накъде ли не! Най-ужасната форма бе световната война. Сега всеки търси спасение. Кризата, духовната криза откри в човека редица пролуки. Той надникна в себе си и се ужаси. Човек видя безсилието си, грозотата на своята мисъл и чувства, злобата, която е пропита във всяка негова постъпка. Човек вид ада, в който е живял. И се уплаши от себе си. Търси се днес, както през всички времена от историята на човечеството, спасител! Външно, търси се спасител на света, обновител, истински ръководител. Търси се спасение от този ад, в който човек е изпаднал и живее.
към текста >>

10. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля.
Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш. Ти виждаш това, което си. Което виждаш, това си ти.
към текста >>

Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш.
Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш. Ти виждаш това, което си. Което виждаш, това си ти. Добрият човек вижда добрите работи, лошият вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият - със здравето си. Умният се занимава със своята разумност, глупавият - със своята глупост.
към текста >>

При любовта никаква грозота не съществува.
След това се оформява цялото дърво - тонът “фа”. Като вземеш четирите тона вярно, растението се оформява вече. Остават още три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. Една мисъл, или едно чувство не могат да цъфнат, ако не вземеш вярно тона “сол”, ако в душата ти няма любов. Да имаш любов, това значи, да се облечеш в най-хубавите дрехи, в най-хубавите мисли и в най-хубавите чувства. При любовта никаква грозота не съществува. Станеш ли красив, устните ти не са вече тънки, ръцете ти не са сбити на юмрук, не си прегърбен, очите ти не са ококорени, всичко в тебе придобива хармонични линии. Какво внася красотата в човека? - Радост. Наистина, когато се приближаваш при красотата на живота, ти се радваш. Затова казвам: Обичай красиви хора.
към текста >>

11. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение.
Досега съм работил 73 часа. 27 ноември 1993 За движещите творби: Първата творба е посветена на Новата ера. Средната част се движи наляво и надясно. В средната част се вижда символът на Новата Ера и под него се чете: "Новата Ера изисква нови хора". Първо се чете текста: "внеси в себе си следните качества: любов, мъдрост,истина,правда, добродетел, добрина, радост, свобода, красота, творчество". Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение. Втората движеща творба е посветена на противоположните състояния. Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина, удоволствие и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога. "Тази творба ми струва около 160 ч. напрежение. Движи се във вертикална посока. Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа.
към текста >>

12. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата.
От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата. И за в бъдеще, всички хора ще бъдат красиви.
към текста >>

При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека.
За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата. И за в бъдеще, всички хора ще бъдат красиви. Но при сегашното ограничено състояние на човешкото съзнание, красотата ни причинява само неприятности.
към текста >>

Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата.
Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата. И за в бъдеще, всички хора ще бъдат красиви. Но при сегашното ограничено състояние на човешкото съзнание, красотата ни причинява само неприятности. Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у млади и у стари.
Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло. Законите на красотата и на съвършеното здраве с едни и същи. И едното и другото зависят от душевното състояние или. с други думи, от качеството на мислите, които най-често текат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у млади и у стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всяка проява на слабост, всичко, което прави външността на известен човек отблъсваща за нас, има своите причини в преобладаващото негово душевно състояние. Природата е насадила в нас това, което наричаме инстинкт. Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства. Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното. Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха!
към текста >>

Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства.
И едното и другото зависят от душевното състояние или. с други думи, от качеството на мислите, които най-често текат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у млади и у стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всяка проява на слабост, всичко, което прави външността на известен човек отблъсваща за нас, има своите причини в преобладаващото негово душевно състояние. Природата е насадила в нас това, което наричаме инстинкт. Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства. Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното. Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха! Тялото е жива дреха и същевременно оръдие на духа. Поколения преди нас — от епоха на епоха — ни е втълпявано още от детинство, че било неизбежна необходимост, че било закон и нещо. основано на реда в природата от цяла вечност вече, да видим след едно определено време тялото си повехнало грозно.
към текста >>

14. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя превръща грозотата в красота, нищожеството — във величие, човешкото — в Божествено.
Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека. Тя превръща злото в добро. Тя превръща низшето във висше. Нечистото — в чисто. Слабото — в силно. Тя превръща грозотата в красота, нищожеството — във величие, човешкото — в Божествено. Тя прави човека наистина подобен на Бога, — не само по замисъл, но и в проява. Велика е тайната на вътрешната Алхимия, чиято лаборатория е човешката душа, и оператора в която е човешкия дух, подпомаган от човешкия ум и човешкото сърце. Тази тайна не може да се научи отвън. Тя не може никому да се каже, никому да се предаде. Великата тайна на вътрешната, духовна алхимия, великото изкуство за превръщане на неблагородните елементи в нашия душевен живот в благородни, на оловото, желязото, медта и т. н.
към текста >>

15. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но, докато аз размишлявах и се питах в себе си дали трябва да направя това, той стана и се обърна към мене с една сладка и необикновена усмивка, която като че ли скриваше грозотата на неговите груби черти; „Ела с мен“, каза той; аз станах и го последвах.
“ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство. „Приеми моя поздрав, защото ти си предназначен да бъдеш един учител всред нас; ти си помощ за народа, ти си ясновидец! “ Смутен от тези думи, аз го гледах в мълчание. Аз бях изплашен, защото започвах да мисля, че той е луд. Аз гледах наоколо, питайки се, дали не мога да избягам и да се върна пак в храма. Но, докато аз размишлявах и се питах в себе си дали трябва да направя това, той стана и се обърна към мене с една сладка и необикновена усмивка, която като че ли скриваше грозотата на неговите груби черти; „Ела с мен“, каза той; аз станах и го последвах. Ний минахме през градината, която бе тъй пълна с очарования за моите любопитни очи, че аз закъснявах, вървейки след водача си. О! Тези блестящи цветя; тези разкошни пурпурни цветя с тъмночервени сърца! Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота. Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота.
„Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от мисълта де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук? “ „Няма нужда да идваш преди сутринната закуска. Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе. Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота. Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си. Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него. Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан. Така аз се успокоих с мисълта, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах. какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ли животът ни е пълен с грозота — и ония около нас без друго ще станат грозни.
как Павлова често танцуваше пред бедни хора, не защото те можеха да оценят техниката й, или да проникнат в духа на творческата й работа, но защото искаше те да бъдат щастливи поне за малко. Мнозина често я запитваха, защо танцува пред бедни хора, повечето от които не можеха да оценят изкуството й. Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света. Ако се стремим да живеем красиво, можем да направим и околната среда такава. Ако ли животът ни е пълен с грозота — и ония около нас без друго ще станат грозни. Аз съм напълно убедена, че жестокостта е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява. Потребно е де премахнем всяка грозота, а в това ще бъдем подпомогнати, като развиваме художествения усет във всичките му форми. Моят план в изкуството не се състои в това — да има нещо приятно за ухото, или за окото, или за кое да е от петте ни сетива. Той е много повече от това. Той е въпрос на гледище и на всекидневен живот.
към текста >>

Аз съм напълно убедена, че жестокостта е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява.
Мнозина често я запитваха, защо танцува пред бедни хора, повечето от които не можеха да оценят изкуството й. Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света. Ако се стремим да живеем красиво, можем да направим и околната среда такава. Ако ли животът ни е пълен с грозота — и ония около нас без друго ще станат грозни. Аз съм напълно убедена, че жестокостта е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява. Потребно е де премахнем всяка грозота, а в това ще бъдем подпомогнати, като развиваме художествения усет във всичките му форми. Моят план в изкуството не се състои в това — да има нещо приятно за ухото, или за окото, или за кое да е от петте ни сетива. Той е много повече от това. Той е въпрос на гледище и на всекидневен живот. Както всеки от нас трябва да бъде истински окултист, тъй всеки трябва да бъде истински художник в най малките подробности на живота.
към текста >>

Потребно е де премахнем всяка грозота, а в това ще бъдем подпомогнати, като развиваме художествения усет във всичките му форми.
Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света. Ако се стремим да живеем красиво, можем да направим и околната среда такава. Ако ли животът ни е пълен с грозота — и ония около нас без друго ще станат грозни. Аз съм напълно убедена, че жестокостта е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява. Потребно е де премахнем всяка грозота, а в това ще бъдем подпомогнати, като развиваме художествения усет във всичките му форми. Моят план в изкуството не се състои в това — да има нещо приятно за ухото, или за окото, или за кое да е от петте ни сетива. Той е много повече от това. Той е въпрос на гледище и на всекидневен живот. Както всеки от нас трябва да бъде истински окултист, тъй всеки трябва да бъде истински художник в най малките подробности на живота. Трябва естествено и несъзнателно да се отзоваваме на всичко, що е истински хубаво и да се отвращаваме от онова, що не е.
към текста >>

18. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Почувствал грозотата на запустялата си къща и страхотията на ужасната самотност.
На воденицата почнал рядко де отива и то да се кара с мливарите, които от ден в ден намалявали, защото се направили и други воденици. Един ден, като влязъл в къщата си, изтръпнал в изненада. Немерил, че жена му умряло на леглото си. Той знаел само, че тя лежи болна, уви сега я намерил студен труп. Поогледал се наоколо и полазили го студени тръпки. Почувствал грозотата на запустялата си къща и страхотията на ужасната самотност. Видял се той сам-самичък, безпомощен, изгубен сред белия свят. Ужасът който го обзел, вцепенил клепките на очите му, та не можел да склепне и пресушил извора на сълзите му, та не можал да заплаче. Само коленете му послушно се превили, та седнал до главата на мъртвата си другарка. Казват, че понякога смъртта идвала едного да търси, за да събуди другиго. Тука случаят бил такъв.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхната грозота се дължи на грубостите.
И духът е красив, и душата е красива. Значи, красота има навсякъде. Тъй щото, външната. красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешка.та душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душете, и умът и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостите. Дето съществува грубост, там има грозота. Грубостта, грозотата показва надмощие на първия принцип, който е силен, мощен и груб, и показва, че животът още не е напълно диференциран, т. е. не е излязло на лице вътрешното скрито богатство в него. Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота?
към текста >>

Дето съществува грубост, там има грозота.
Значи, красота има навсякъде. Тъй щото, външната. красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешка.та душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душете, и умът и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостите. Дето съществува грубост, там има грозота. Грубостта, грозотата показва надмощие на първия принцип, който е силен, мощен и груб, и показва, че животът още не е напълно диференциран, т. е. не е излязло на лице вътрешното скрито богатство в него. Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото.
към текста >>

Грубостта, грозотата показва надмощие на първия принцип, който е силен, мощен и груб, и показва, че животът още не е напълно диференциран, т. е.
Тъй щото, външната. красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешка.та душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душете, и умът и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостите. Дето съществува грубост, там има грозота. Грубостта, грозотата показва надмощие на първия принцип, който е силен, мощен и груб, и показва, че животът още не е напълно диференциран, т. е. не е излязло на лице вътрешното скрито богатство в него. Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото. Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край.
към текста >>

20. -

(из неделна беседа – 17 декември 1939 г.) Красотата и грозотата в духовния свят Разумното в живата природа В лабиринта на човешката душа – Из книгата „Сигнали“ от Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 275 - год. XIII. Севлиево, 6 април 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Слънце зад облаците – Пламен Бог в дърветата – Прентис Мълфорд Идеите на Всемирното Братство в света Словото на Учителя. Идете в Галилея. (из неделна беседа – 17 декември 1939 г.) Красотата и грозотата в духовния свят Разумното в живата природа В лабиринта на човешката душа – Из книгата „Сигнали“ от Г. Томалевски Из науката и живота. И звездите се размножават и умират Кръвожадното чудовище – Т. Ч. Книгопис СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАЦИТЕ Има една велика истина, която ние, хората, не трябва никога да забравяме. Никога, дори и в минутите на най-страшни събития в нашия живот ний не трябва да забравяме, че Божието слънце винаги грее и вечно ще продължава да грее, макар понякога и зад заплашително надвисналите над нашия хоризонт тъмни, страшни облаци. Има ли, в този свят, нещастие, което не може и което няма да бъде превърнато в щастие?
към текста >>

София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд.
Христос казва на учениците си: „Идете и кажете на братята си да отидат в Галилея.“ Галилея представя главата на човека. Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят.
към текста >>

— на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа.
Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска.
към текста >>

Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота.
1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската.
към текста >>

Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота.
И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества.
към текста >>

Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие.
Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове.
към текста >>

Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата.
Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят.
към текста >>

Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия.
И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво.
към текста >>

Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз.
Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа.
към текста >>

21. -

Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата.
Под думата човек разбираме същество на което мислите са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени. То е човек. Всякога, когато дойде некакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но ни кой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни.
към текста >>

Казваш: грозота.
То е човек. Всякога, когато дойде некакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но ни кой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място.
към текста >>

Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво.
Всякога, когато дойде некакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но ни кой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място. Светлината не влиза добре и ти в една такава къща ще боледуваш.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари.
10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство.
Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера. Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка. Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове. Предпочитайте да другарувате с боядисани носове: ако са живи, буйни, шумни, те биват поне откровени, великодушни и веселяци.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок.
В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т. н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва. Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок. Впечатлението е много по-дълбоко и по-трайно, отколкото ако тия обяснения се правеха в будно състояние. След това се внушава силно зачервяване, както и безпокойствие и треперене след всяка изказана лъжа. Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването, безпокойството и треперенето се явяват само при мисълта да излъже. Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство. Ние ще се ограничим с тия два случая.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана.
Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град. През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат. Сънят, обаче, му бе направил такова потресно впечатление, че той ме очаквал, като смятал, че е получил предупреждение отгоре. Поради това, той решил винаги да ме отбягва. Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40996503829956