Търсене в текстове за 'Грозота'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2.
„Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство.
към текста >>

2. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат Иван, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа.
Исках да сляза. Отдолу ми подадоха сълба, но и сълбата една-долните шишове на нея, защото сълбата бе една вехта ритла, бяха счупени и съвсем липсваха. Аз гледах кръвта да не оцапа някого, защото отдолу тая дама държи стълбата и гледа нагоре. Като че ли тая дама бе една еврейка красива. Хванах се здраво за ритлата и за дирека и полека се заспущах, тътрузейки се по дирека. Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат Иван, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа. Сега, гледайки палтото си облечено на него, аз се отвратих от кирлявостта и скъсаността му, даже и от панталоните му, защото и те били мои. Казах на себе си, че трябва непременно да си купя нов костюм. Особено палтото било продрано и то чак разнищено на гърба откъм лявата страна и кирта съвсем бие на очи, та се възмутих от него, защо съм го носил досега. * Докато записвах съня си, лявото око леко пак потрепваше, за да ме уведоми, че това не е друго освен игра, трепкане на лявото ми око, на левия горен мигач, на горната част на мигача, заедно горната половина на ябълката. Следобед, особено на залез слънце, понеже днес денят бе ясен и тихичък, но не съвсем, обаче слънчев, приятен ден.
към текста >>

3. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Човек е слязъл на Земята, за да разбере що е сладчина и що е горчивина: а се качва на небето, да разбере що е красота и що е грозота.
С хубавите си дрехи и с мръсните си дрехи не се влиза в банята. Трябва да ги съблечете. Също и при Любовта с мръсните си дрехи не се отива, не се влиза. Сърцето разбира сладчината, а умът - красотата. Когато умът иска да разбере що е сладчина, трябва да слезе в сърието и обратно. Човек е слязъл на Земята, за да разбере що е сладчина и що е горчивина: а се качва на небето, да разбере що е красота и що е грозота. Най-хубавата песен иска (...) С един разгласен ум красотата не се разбира; с едно развалено сърце сладчината не се разбира. Никога не трябва да говорите това, което не е истина. Понеже бяхме облекли любовта с дрипави дрехи, затова се беше възмутила. Затова беше тази мъгла - казва: „На баня няма да идат." От банята каго излязат, това е Бож. Любов. Страданията и скърбите, това са дрипавите дрехи: като ги съблечеш и се избаняш, това е Бож. Любов.
към текста >>

Грозотата на Земята носи повече блага.
Онзи, който може да издържи с любовта - в това седи величието. Никога не се жени за човек, който не те люби. Любовта не се предава. Когато умът и сърцето на един момък и една мома дойдат на фокус, ще имат красиви деца, а иначе ще бъдат бездетни. Законът за Шестата раса е любовта. Грозотата на Земята носи повече блага. Красотата не е свободна - красивата мома. Трябва да се научим да живеем, да имаме отношения. Бог не ни създаде за царе, за министри, [а] за слуги. Умът ни, сърцето, душата и духът трябва да имат плодове в своята градина. Онова, което остане едно качество на нашия ум, на нашето сърце, душа и дух, това са неща, от които бъдещият човек се нуждае.
към текста >>

4. 12. На върха

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Хиляди хора, които обръщат гърба си към слънцето на живота и се сърдят на грозотата на собствената си сянка.
И бодрата ти мисъл те носи надалеч. Стотици и хиляди километри оттук е все Божия земя. Загъната в мъгла, в противоречия, недоволна и страдаща Майка земя. Хора, хиляди и милиони, мънички, като мравки, с голямо самочувствие за себе си, които търкат сънливите си очи и се сърдят на деня, че ги буди отново към нерадостната действителност. Хиляди и милиони хора, които поемат ежедневния си Кръст с проклятие. Хиляди хора, които обръщат гърба си към слънцето на живота и се сърдят на грозотата на собствената си сянка. Хиляди хора, наричащи неразбраните страници да живота си „безсмислица", а детинските упражнения, които животът им предлага - мъчения. Хиляди твои познати, роднини, братя, които се движат в живота като лишени от разсъдък сомнамбули. Усмивката на слънчевия лъч със сурова яснота ти припомня всичко това. Тя ти припомня още, че и ти сам си бил между тях, един от самите тях. И ти подсказва - защо така добре разбираш тихата радост на озарения от слънчевите лъчи планински връх.
към текста >>

5. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

СЛЪНЦЕТО в полуквадрат с ВЕНЕРА Тази е единствената дисхармония, която може да образува Слънцето с Венера; тя показва, че човек в минали животи се е занимавал с изкуство, но е сложил изкуството си в услуга на низши цели, използвал го е за удоволствия, продал е изкуството си за слава и облаги, похабил е дарбите си и е изопачил схващанията си за изкуството, послужил е с изкуството си не за да изрази проявите на красотата, а за да изрази проявите на лъжата, омразата и грозотата, като ги е издигал пакостно в добродетели, и пример за подражание, с една реч - вършил е престъпления с изкуството.
Човек може съзнателно да образува връзки, да си създаде отношения и да има обмяна с Венериния свят, т. е. съзнателно да възприема и се ползва от влиянията на този свят по умствен начин, като изучава изящните изкуства, по духовен начин - като преживява художествените творби и подражава на проявеното в тях добро или като общува с люде на изкуството и помага на тяхното творчество, по материален начин, когато употребява храни, които са под силното влияние на Венера или носи дрехи със цвета на Венера - тъмносини. Връзка със света на Венера той може да прави също като наблюдава нейния изгрев като вечерница и залеза й като зорница. Люде, които имат хармонично влияние на Слънцето и Венера в аспект, в минали животи са работили за придобиване на Венерините добродетели и в последното си въплъщение жънат благата, които са посяли. Хармонията между Слънцето и Венера в даден хороскоп показва, че в миналото такъв човек е работил най-много в областта на изящните изкуства, поради което в сегашния си живот притежава артистични дарби, качества и способности, организирано, любвеобилно и творчески проявяващо се сърце. СЛЪНЦЕТО в полуквадрат с ВЕНЕРА Тази е единствената дисхармония, която може да образува Слънцето с Венера; тя показва, че човек в минали животи се е занимавал с изкуство, но е сложил изкуството си в услуга на низши цели, използвал го е за удоволствия, продал е изкуството си за слава и облаги, похабил е дарбите си и е изопачил схващанията си за изкуството, послужил е с изкуството си не за да изрази проявите на красотата, а за да изрази проявите на лъжата, омразата и грозотата, като ги е издигал пакостно в добродетели, и пример за подражание, с една реч - вършил е престъпления с изкуството. Вследствие на недобросъвестност в изкуството и безпорядъчен живот такъв човек е изгубил добродетелите на Венера и е придобил много неестествени и грозни навици. Люде с такава дисхармония са без усет за красотата и реда, небрежни към чистотата и всичко друго, прекарват времето си в денгубство с компании и в противоестествени удоволствия и развлечения. Люде с тази дисхармония са създатели на блудкавото оперетно и съвсем противоестествено цирково „изкуство”. 7.4. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С МАРС СЛЪНЦЕТО в тригон, 72° или секстил с МАРС Марс е оттатък ЗЕМЯТА и той я включва в своята орбита. Марс е пo-малък от Земята.
към текста >>

6. 17. ОБЩО ЗА СВЕТИЛАТА И ТЕХНИТЕ СЪЧЕТАНИЯ

Иван Антонов

По пътя на тъмнината, грозотата, нечистотата, безпорядъка и злото дохождат и се проявяват разрушителните духове, противници на Бога и на всичко Божествено”.
не е положил съответната работа за развитието на низшите светове. По количеството и силата на дисхармоничните съчетания между злосторниците и на злосторниците с неутралните светила, съдим до каква степен човек е податлив на влиянието на тъмните и разрушителни духове поради страх или съблазън да стане техен служител, до каква степен човек е способен да нарушава всички Божествени закони и правила и да върши престъпления с мислите, чувствата, желанията, словото и делата си. Според силата на дисхармониите на злосторниците помежду им и на злосторниците с неутралните светила, може да съдим до каква степен човек ще храни ума, сърцето и волята си с нечисти и противоестествени мисли, чувства, желания идела, т. е. до каква степен ще внесе в себе си умствени, духовни и материални отрови и доколко ще стане разсадник и жертва на най- страшните, най-продължителните и най-пакостните умствени, духовни и физически болести. Учителят казва следната велика истина: „По пътя на светлината, на красотата, на чистотата, на порядъка и доброто шества и се проявява Бог с Неговите служители. По пътя на тъмнината, грозотата, нечистотата, безпорядъка и злото дохождат и се проявяват разрушителните духове, противници на Бога и на всичко Божествено”. Следователно, по количеството, силата и качествата на хармоничните съчетания на добротворците помежду им, на добротворците с неутралните светила или на добротворците със злосторниците, съдим до каква степен човек може да бъде добър ученик и добър слуга на Господа, доколко може да получава неговите благословения и да притежава неговите сили, качества, свойства, условия и възможности за прояви и постижения на доброто. Обратно, по количеството, силата и качествата на дисхармоничните съчетания на добротворците помежду им, на добротворците със злосторниците, на злосторниците помежду им, на добротворците с неутралните и на злосторниците с неутралните светила, съдим до каква степен човек се е отклонил от Божествените закони и пътища, доколко ги е нарушил и до каква степен е изгубил благословенията, силите, качествата, свойствата, възможностите и условията на Бога за прояви и постижения в доброто и доколко човек е внесъл нечистота, безредие, тъмнина и порочност в ума, сърцето и волята си. Учителят дава следния закон, който трябва да се знае и помни всякога: „Човек, който обича Бога и вярва в Бога, може да живее и в дъното на ада, може да премине всички изпитания и страдания, но на такъв човек всичко, което му се случва, се преобръща на добро”. Следователно, каквито и дисхармонични съчетания да има човек в хороскопа си, ако той започне да обича Бога и да вярва в него, всичките му грехове ще послужат като тор за развитието и размножаването на добродетели, висши дарби и способности.
към текста >>

7. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Скрий ме, тъмна нощ, да не видя грозотата си!
Отиде си любимата, която ме издигаше към вечната красота. Сега не зная никакъв път. Стоя неподвижна. Приближава времето на ураганите. Но те, не ще ме убият. Скрий ме, тъмна нощ, да не видя грозотата си! А когато слънцето грееше и тя беше с мен, животът имаше смисъл. Когато птичките пяха, животът беше красив, когато изворите бликаха, душата ми беше жива и пееше. Но аз не я последвах, Не я послушах; Изпъдих я. Тя си отиде. Завинаги !?
към текста >>

8. 13. Красивата уличка

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Уличката дали и тя се оплакваше... Колко бързо, колко безогледно, колко нахално грозотата понякога се настанява точно там, където е било чисто, красиво, изящно.
Две цигански семейства бяха настанени там. Къщата на Б. Боев, където работи и живя той бе отказана да се даде на наши приятели, които имаха нужда от жилища. Набелязани нарочно ли бяха тези обитатели, не знаехме. И вече не е интересно. Уличката дали и тя се оплакваше... Колко бързо, колко безогледно, колко нахално грозотата понякога се настанява точно там, където е било чисто, красиво, изящно. Това се случи и сега и ние побързахме да вземем четка и палитрата и да хванем първоначалните контури на тая малка, светла, любима наша уличка. Сега вече тя беше порутена, обезобразена, красивата чешма изтръгната от корен - стърчеше още нещо от нея, като трагичен символ на нещо, отявлен знак на тъмнина, която искаше да погълне светлината и всичко като знак на стъпкана красота. Много нещо се струпа на гърба на тази уличка - огъна се и не издържа - не беше всичко насочено срещу нея - не лежеше пестника върху нея, а върху нас, целяха само нас. Всичко бе израз на отношението към нас. Не се опитваме да крием фактите, няма смисъл да ги обикалят и те - ние няма да им повярваме.
към текста >>

9. 1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

В мрачните, студени, мъгливи, лишени от слънце октомврийски дни, редица тъмни човешки нагони използуват смутното време, използуват временната възможност, липсата на всякакви външни спирачки (поради това, че старата власт, старият ред почти не съществува, а новата власт и новият ред не са още оформени) - да се проявят на воля, при пълна свобода, във всичката своя голота и грозота.
Ще започнем с големия руски поет Алекс. Блок - по-точно, с известната негова поема „Двенадцат" („Дванадесетте”), посветена и изразяваща вътрешния смисъл на Великата руска октомврийска революция (1917 година). Може би това, за сега, ще ни бъде достатъчно, макар че по-нататък, ще подкрепим мисълта си и с цитати от Смирненски. Какво представлява, по своето съдържание, по своя смисъл и по своето крайно заключение поемата „Дванадесетте” на Ал. Блок? - По форма и съдържание, тя представлява, външно погледнато, откъслечни картини от една буйно развихрила се стихия - стихия на необуздани, почувствували се за момент неспирани от нищо страсти; нисши, най-обикновени, дори граничещи с животинство човешки чувства, инстинкти и страсти, които, при моментното, временно тъй да се каже безначалие, безцарствие, в дните, когато все още се води една жестока борба между две сили, и когато все още нито едната от тях не е извоювала окончателната победа, все още нито едната от тях не е окончателно повалена, използуват възможността да се проявят свободно, неспирани от нищо. В мрачните, студени, мъгливи, лишени от слънце октомврийски дни, редица тъмни човешки нагони използуват смутното време, използуват временната възможност, липсата на всякакви външни спирачки (поради това, че старата власт, старият ред почти не съществува, а новата власт и новият ред не са още оформени) - да се проявят на воля, при пълна свобода, във всичката своя голота и грозота. Обаче, това ли е, всъщност, истинският лик на октомврийската революция? Изчерпва ли се с това нейното съдържание и характеризират ли тия откъслечни сцени истинската същност, истинския смисъл и истинската цел на революцията? Не! По никакъв начин. Отделните, стихийни, необуздани прояви на тъмни човешки инстинкти, дремещи винаги в глъбините на нисшето човешко естество, и дебнещи всеки момент възможност за свободна проява, по никакъв начин не могат да бъдат отъждествявани с истинския дух, с истинската същност на революцията, по никакъв начин те не могат да лепнат срамно петно върху нейното чисто и свято чело.
към текста >>

10. 150. Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира

II. В колибата на Христов

И пак продължи: - Изгубената красота е грозота, защото й липсва това, което я прави красива.
Това е неоспорим факт, защото грозното е като бедняк, който само иска, разбойник, който ограбва доброто настроение, вземащ, който нищо не дава!... Затова всеки съзнателно или несъзнателно не желае грозното, бедното, искащото и гледа по-скоро, с най-малко загуби да се освободи от него. А да го обича, не може и да се помисли! Това ни говори логиката. Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!... И пак продължи: - Изгубената красота е грозота, защото й липсва това, което я прави красива. И всеки, който е загубил красотата, богатството... много добре знае какво е красота, богатство, хубост... и ги търси навсякъде. Всеки търси и иска това, което няма. Грозното иска много и всичко! Най-много от всичко иска да бъде обичано силно, абсолютно и безкористно, защото тъкмо това не му достига! То много добре познава истинската любов, и има необикновено силен афинитет към нея, защото знае, че само тя може да му възвърне загубеното - красотата, богатството... и всичко, което няма!
към текста >>

11. 10. Обертоновете и аромата на акордите. (12.05.1941, понеделник, София - Изгрев)

Красотата винаги е придружена от грозотата.
Тя ще се преустрои основно. Тези, които пият вино и живеят леко, не могат да пеят. Не е виното, което пее в природата, но водата пее из всяко кътче из природата - в чистите планински изворчета, в морето, в пълноводните реки, във водните капчици и пр. Не може да се пее без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. За колоритното пеене певецът трябва да има връзка между слънчевия възел, мозъка и мисълта му; между мислите и чувствата да няма противоречие; да няма никакво раздвояване между симпатичната нервна система (слънчевия възел) и мозъка. Когато колоритните тонове звучат правилно в маската, участва мисълта. Трябва да се създаде възможност, от страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист.
към текста >>

Грозотата е сянка на красотата.
Тези, които пият вино и живеят леко, не могат да пеят. Не е виното, което пее в природата, но водата пее из всяко кътче из природата - в чистите планински изворчета, в морето, в пълноводните реки, във водните капчици и пр. Не може да се пее без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. За колоритното пеене певецът трябва да има връзка между слънчевия възел, мозъка и мисълта му; между мислите и чувствата да няма противоречие; да няма никакво раздвояване между симпатичната нервна система (слънчевия възел) и мозъка. Когато колоритните тонове звучат правилно в маската, участва мисълта. Трябва да се създаде възможност, от страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист. - Учителю, попитах аз, ароматът на розата на кой акорд отговаря?
към текста >>

12. 64. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение”). (17.08.1944, четвъртък, село Светляево /Мърчаево/)

Красотата винаги е придружена от грозотата.
Той каза: - Ще му дойде времето. Когато пролетта дойде и птичките запеят. Те не могат да пеят и ти не можеш да пееш, когато Природата е скована от студа, егоизма и безлюбието. Не може да се работи без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. Не може една жена, която е на сто години, да се научи да пее! Всичко в нея е вече затвърдяло. Гласните й струни са задебелени. При пеенето трябва да има гъвкавост на мускулите, кордите и ларинкса, за да се предават и долавят и най-малките трептения.
към текста >>

Грозотата е сянка на красотата.
Когато пролетта дойде и птичките запеят. Те не могат да пеят и ти не можеш да пееш, когато Природата е скована от студа, егоизма и безлюбието. Не може да се работи без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. Не може една жена, която е на сто години, да се научи да пее! Всичко в нея е вече затвърдяло. Гласните й струни са задебелени. При пеенето трябва да има гъвкавост на мускулите, кордите и ларинкса, за да се предават и долавят и най-малките трептения. Там само има пеене.
към текста >>

0.57161021232605