Търсене в беседите за 'Боязън'

Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши.

Зарята на Духа Святий ги е вече осенила, те са към пътя на Спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на Възраждането, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът Святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото рождение – Раждане от Духа. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има – самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тяхна спънка.
към беседата >>

Тази боязън, този страх е благоразумието.

Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох? “ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава?
към беседата >>

В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота.

В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота.
И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страх Господен, „Такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господа Исуса“. Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси. И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните, няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страхът го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир. С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека.
към беседата >>

При преодоляването на тия причини във вас ще се яви една малка боязън.

Тогава човек прежълтява, пребледнява – артериалната му кръв не функционира отвън, а вътре в тялото. Например някой от вас пожълтее; причината е, че кръвта функционира повече във вътрешните съдове, а не във външните. На какво е резултат това навлизане на кръвта навътре? То се дължи на голямото съпротивление. Вие сте изгубили донякъде вяра в себе си, понеже не можете да преодолеете външните причини. При преодоляването на тия причини във вас ще се яви една малка боязън. Да ви наведа на една малка опитност, която имате: ученик сте, но веднага във вас се явява един малък страх, че ако ви извади професорът да говорите, ще объркате този урок. Най-често това става в математиката и геометрията: извадят те да докажеш нещо, объркаш се. От какво става объркването? Защото физиологично кръвта отива във вътрешните съдове на тялото. Щом тя отиде навътре, идва страхът.
към беседата >>

При преодоляването на причините във вас се явява боязън. (втори вариант)

При страха артериалната кръв се скрива във вътрешните кръвоносни съдове на организма, тогава човек побелява, пожълтява. Когато някои от вас пожълтее, причината е, че кръвта функционира във вътрешните съдове на организма, а се отдръпва от повърхностните. На какво се дължи? Това се дължи на голямо съпротивление. Вие сте загубили вяра в себе си, понеже не можете да преодолеете външните причини. При преодоляването на причините във вас се явява боязън. Ученик или студент сте, у вас се явява страх, че ако професорът ви извади вън от чина, ще объркате предмета. Най-често това става когато искат да докажете нещо по математика или геометрия. От какво става объркване? Объркването става, че физиологически кръвта в тялото се събира във вътрешните съдове. Като се яви страхът и кръвта отиде навътре, и човешката памет донякъде се парализира.
към втори вариант >>

Или по закона на наследствеността, или някаква боязън има, или чувствата му не работят.

Някой път крачката с левия крак е по-голяма, някой път с десния е по-голяма. Някой път с левия правите по-малка крачка, така стъпвате, като че накуцвате. Ако по този начин вървите, веднага ще се отрази върху вашето лице, ще се отрази върху целия облик на лицето. Природата всякога обича равномерните движения. Този човек, който с левия крак взема по-малко, има известни съображения. Или по закона на наследствеността, или някаква боязън има, или чувствата му не работят. Равномерни трябва да бъдат движенията. В мисълта си човек не трябва да преувеличава, нещата не трябва да ги намалява. Всичко в природата е точно определено, разумно определено. Имаме възможности да изправим всичките погрешки. Природата правила толкоз опити.
към беседата >>

Боязънта произтича, когато не познаваме Божия закон.

Туй ще го имате в ума си, тъй както ви е научил Бог. Няма да казвате как ви е научил. Адам като съгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме! Той мълчи. Казва: Чух гласа, но се убоях. Боязънта произтича, когато не познаваме Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Туй, което плаши хората, то е безлюбието. Туй, което насърдчава хората, то е любовта. Та казвам: Които Бог е научил, не ги учете.
към беседата >>

Боязънта произтича от непознаване на Божия закон. (втори вариант)

Той е веселие и радост на всичко живо в света. Ще държите в ума си мисълта, да правите всичко, както Бог ви е научил. Няма да казвате, как ви е научил. Адам, като сгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме. Той мълча, но после каза: Чух гласа ти, Господи, но се убоях. Боязънта произтича от непознаване на Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Това, което плаши хората, е безлюбието. Това, което насърчава хората, е любовта. Казвам: Когото Бог е научил, вие не го учете.
към втори вариант >>