Търсене в текстове за 'Боязън'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Седмий. Заключение

Страхът, боязънта ги плаши.
Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот. Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка.
към текста >>

2. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

И сега се чувствувам все така малка и все така небезгрешна, и все така с боязън произнасям името на Бога, и все така с уплаха се запитвам служа ли на Бога?
Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея. Зад тази външна обстановка за нея започна една вътрешна и сериозна Школа. Пътят на ученика е път на смирение и послушание. „Аз съм грешна, аз съм малка, аз още не мога да произнеса с чистота името на Бога." С тези думи влизах в Братството, в Школата на Учителя. Прекарах 22 години при него в Школата и още толкова след това. И сега се чувствувам все така малка и все така небезгрешна, и все така с боязън произнасям името на Бога, и все така с уплаха се запитвам служа ли на Бога? Успявам ли? Какво смирение трябва да извървя, за да се приближа към Бога и какво велико послушание да имам, за да се срещна със Словото Му?
към текста >>

3. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи.
не много угледните палатки, някъде дори навеси, под които се виждаха раници, куфари наредени едно до друго одеала с по една възглавница за временно нощуване. Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега. А големите бакърени казани, около които блестяха наредени калайдисани баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя. Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови страници в живота ми. Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно". Но когато целунах десницата Му, неочаквано за самата мен се почувствувах тъй естествено отворена, че без всякакво стеснение, подхванах разговора непринудено, осведомих Го накратко в общи линии за себе си и затова как съм дошла без разрешение, като че се извинявах. Учителят слушаше усмихнат, видимо доволен (поне на мен така се стори) от начина, по който се представих, но от вълнение не запомних всичко, което ми е казал. Впрочем, тази първа среща бе кратка на крак, на двора, няколко минути само. Насочи ме към ръководителя на Търновското братство към когото ще се отнасям, било за книжнина или някакви разпоредби.
към текста >>

4. 14 - 6. БЕЛЕЖКИ

Надка Боева

Беше приятно да се работи с човек, който се отваряше пред нас и изваждаше на показ такива съкровени неща, които са свещени, и към които човек трябва да пристъпва със страх и боязън, да не би да ги опетни или оскверни.
При всяко пристигане в София при нейната племенница, ние правехме срещи и се опитвахме с магнетофон да запишем някои откъслеци от нейните спомени. Беше трудно, но все пак успяхме да подредим материала и в този обем за нас той е завършен. Ако допълнително ни бъде разказвано още, то също ще бъде включено. Нейните спомени ни дават една картина за мистичния живот и вътрешната работа на Георги Куртев, което липсва при разказа на другите дъщери. За сметка на това, нейния материал е по-малък, но за нас е напълно достатъчен. Беше приятно да се работи с човек, който се отваряше пред нас и изваждаше на показ такива съкровени неща, които са свещени, и към които човек трябва да пристъпва със страх и боязън, да не би да ги опетни или оскверни. Надка Боева е внучката на Георги Куртев и дъщеря на Цветанка, една от дъщерите на Георги. Тя откликна с удоволствие на нашата покана и ние можахме в няколко срещи да запишем на живо всичко онова, което тя можеше да възстанови като спомени. Ние ги прехвърлихме на пишуща машина и когато решихме, че трябва да ги изгладим и леко да ги редактираме, понеже това беше говорна и разказвателна реч, то ние се спряхме. Нещо у нас ни спря да не посягаме и осакатяваме свещени неща. Затова ние решихме да ги предадем така, както са разказани.
към текста >>

5. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1821-1840

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Боязън - Страх.
Милостив и жалостив е Господ. Неговата Благост е над всичко. Веселието му крепи всичко. В Господа всичко живей и се движи. Той е веселие и радост на всички. Боязън - Страх. 1833 К о г а т о човек не изпълнява закона на Любовта, явява се боязън. В Любовта няма страх. Това, което плаши хората, това е безлюбието. Това, което насърчава хората, това е Любовта. Оставете хората да проявят това, което Бог ги е научил.
към текста >>

1833 К о г а т о човек не изпълнява закона на Любовта, явява се боязън.
Неговата Благост е над всичко. Веселието му крепи всичко. В Господа всичко живей и се движи. Той е веселие и радост на всички. Боязън - Страх. 1833 К о г а т о човек не изпълнява закона на Любовта, явява се боязън. В Любовта няма страх. Това, което плаши хората, това е безлюбието. Това, което насърчава хората, това е Любовта. Оставете хората да проявят това, което Бог ги е научил. Погрешката на хората е, че се учат един от други.
към текста >>

6. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие.
Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците. Ангелът продължава: „Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем. От мор който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове. По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх". Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината. Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата - всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му. Ако човек по-често преживява такива тренировки, той ще се кали и за него няма да съществува „нощният страх".
към текста >>

7. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си.
към текста >>

8. XI. ЖАДУВАЩАТА ОБИЧ И АНГЕЛЪТ НА ЛЮБОВТА - 1. Молитва на жадуващата обич

Невена Неделчева

О, Боже мой, Ти си едничкото същество, на Което мога да говоря без страх, без боязън, че ще се оскърбиш, че няма да изрека фразата така, че да не ме разбереш и да се обидиш.
И все ми се струва, че човекът много прилича на водата. Когато детето е в утробата на майката, това е ледът- замръзналата вода - стои на едно място. Когато се размрази и тръгне - това е роденото вече дете, което може да ходи и се движи по своя воля. А когато умре човек, това е видимата смърт на водата и преобръщането й в пара. И новото й връщане на земята, във вид на дъжд, това е новото връщане на детето - на човека за ново раждане на Земята. О, Боже мой, Ти си едничкото същество, на Което мога да говоря без страх, без боязън, че ще се оскърбиш, че няма да изрека фразата така, че да не ме разбереш и да се обидиш. О, Господи, добре, че Тебе Те има. И когато Ти говоря на «Ти», Ти ми се радваш и не искаш официални обръщения. О, Боже, Ти си по-непридирчив и от хората. Колко бих искала да притежавам макар една твоя черта, да съм добра, о, колко много искам да съм добра, и не мога. Все негодувам, Господи, все негодувам.
към текста >>

9. 268. Което Бог търпи и ние трябва да търпим

Весела Несторова

Когато човек не изпълнява закона на Любовта, винаги се явява боязън.
Милостив и жалостив е Господ. Неговата благост е над всичко. Веселието му крепи всичко. В Господ всичко живее и се движи, Той е веселие и радост на всичко живо на света. В Любовта няма страх. Когато човек не изпълнява закона на Любовта, винаги се явява боязън. Когато дойде Господ, мирът ще дойде. С кръста нагоре, без кръста - надолу. Скръбта е най-голямата Любов. Мъдростта е пазител на великите Божии блага. Най-голямата любов, която можеше да се даде на Христа, бе разпятието.
към текста >>

10. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

И всичко това от отсъствие на нравствен кураж, да поемеш отговорността за стореното от тебе и от боязън за себе си не само да изтъкнеш невинния, но дори и този, чието нещастие би било всенародно сътресение!
При всичко че напечатаните напоследък документи показаха по най-очевиден начин, какво цар Фердинанд не е ни повече, но по-малко виноват, отколкото правителството и главното командване на армията, обаче лудият бяс против него още не е утихнал. То беше грозно, и няма да се забрави никога от чувствующата част от нашия народ, това поведение на нашите държавници от миналия народняшко-цанковистки кабинет, гдето те използвайки обстоятелството, че още никой не знае документите по войната, пуснаха лъжата, че ако не бил 16.VI. всичко било наредено за да получи България според договорите, но царят сбъркал като дал заповед. Преди всичко това излезе лъжа, и главно - да съчиниш лъжа и стовариш вината на един неотговорен фактор, който не може да излезе по мегдани да говори и се защищава, нито да пише по вестници - това е безподобна подлост! А когато прибави и опасността за държавата от настройването всичко против държавния глава, на когото може да се излее всенародния гняв и тъй да се хвърли страната в сътресения, то това дело става и престъпно. И всичко това от отсъствие на нравствен кураж, да поемеш отговорността за стореното от тебе и от боязън за себе си не само да изтъкнеш невинния, но дори и този, чието нещастие би било всенародно сътресение! Статията на генерал Фичева оправда царя за атаката на Чаталджа; документите печатани във вестник Камбана, оправдаха го и за 17 юни. Но тълпата е вече настроена. Тя вече си получи готово клише, което се вряза в мозъка и не се разделя от него. Масата е инертна; тя лесно не се поучава, лесно не се избива веднъж врязаното. И на където се обърнете ще чуете само един глас :главен виновник за катастрофата е царя; той е виновен за всичко.
към текста >>

11. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

Тези четири елемента; Право на бъркане и боязън от руска страна; и послушание и боязън към Русия от наша страна - те са виновниците на погрома.
През май и юни миналата година, в дните на полемика, всички сръбски вестници не пишеха ли в унисон, че „пак съюза ще остане" макар и не спазен договора? Уви, ако нещастната Сърбия беше подозирала великия дух на България и това свое днес окаяно положение - между три ужасно замахващи чука над главата й, Австрия, България и Албания - то тя не щеше да слуша съветите на Русия. Русия се бърка на всяка крачка, нашите държавници, при всичко че вижда намерението й, все пак я слуша. От една страна първата се опитва да окастри втората, защото преуголемена тя представлява опасност - да не би да поеме хегемонията на Балканите и един ден да ги откъсне от Русия; па и опасност от близостта на тази жизнена и напредничава България до Цариград. От друга страна,.България и слуша и се бои за своето обединение и независимост. Тези четири елемента; Право на бъркане и боязън от руска страна; и послушание и боязън към Русия от наша страна - те са виновниците на погрома. Не ни ли показват напечатаните напоследък във в. "Камбана" документи как патриотично и рисковано се е държал д-р Данев спрямо Русия? Но какво да прави, когато насреща си има една огромна империя, която освен милионите си щикове има и морално право както над нашия собствен народ, тъй и над съседите ни, та е могла, благодарение на това, да ни оплете отвред? Факт е, че през Балканската война нашият малък и героичен народ е водел паралелно две страшни войни; народът-армия - с турци и после с изменили съюзници; дипломацията ни - с тази на 170 милиона Русия - война още по-страшна. Но явява се въпрос: Отгде това право на Русия над нас, и от друга страна, защо това подозрение към нас?
към текста >>

12. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

Преди всичко, тази боязън е естествена.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО? Софроний Ников София, печ. Искра, 1914. 32 с. Миналият погром създаде в нас едно положение, което кара мнозина, ако не и всички, да се боят за бъдещето на България. Преди всичко, тази боязън е естествена. Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в живота. Той още не познава своите сили, той не знае дали те могат да го поддържат. Но ще мине някое време и друго, ще опита своите сили и способности, ще се роди вяра в него, и не след много и той ще стане като другите млади хора - мъж с пълна надежда в силите си. Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в живота. И ние като него изпитваме трепета на първите свободни дни, но и ние като него ще свикнем - както толкова други нации са свикнали.
към текста >>

- тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън.
Да, но и на това му идва края. Нали е тя заплашвана от вътрешни бури? - Тя винаги трябва сега да се бои от обидената България, да не използува като нея момента. Тя този път няма да има за съседка мирната благородна България от 1907 година, през време на миналата селска революция. Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата помощ, унищожена или унижена. Гърция? - тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън. Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост. Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си.
към текста >>

13. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Те може само смут да донесат и боязън да внесат в душата на отговорния началник.
Бойният поход на чичовците бе наистина "момчешки". Нито пълноводните реки и потоци на Странджа, нито планинските върхове на Странджанските пресечени неравности и гребени, нито дивните гори на поетичната и идилична Странджа, можеха да замедлят стремителния марш на опълченците-чичовци към техния обект. На връх след връх, на гребен след гребен, като соколи летци, а не като пешеходци, се изкачваха чичовците, оглеждайки, претърсваха, както някой ловец за своя дивеч и веднага изпращаха своите най-верни, точни и добросъвестни донесения: "Противника избягал, никъде не се вижда, връзка със съседните патрули имаме." Ротните командири са в недоумение - как можа да очисти противника своята територия и то така вихрено, че и следите му да се губят, когато вчера заран му ядохме топлия хляб от граничните фурни по постовете и в с. Гьок-Тепе! Дали не се е спрял някъде и дали не ще ни изненада! Нека по бавно вървим и не попаднем в засада... Обаче, когато човек има очи, които "виждат" далеко и през пространството и виждат самата действителност - реалност, боязливите мисли и донесения се пренебрегват. Те може само смут да донесат и боязън да внесат в душата на отговорния началник. И тогава? ... Трябва да се остави Истината да говори и се потвърдява дадената вече заповед: "Смело, безспирно напред. Търсете връзка с противника, с устрема си страх му създайте и обекта на всяка цена да се достигне преди мръкване. Турци няма в близост пред нас! " Тия ободрителни слова, енергичността и смелостта на действащите ротни командири, 1-ва и 2-ра роти, които бяха флангови, даваха вярата на началника водач, че успеха на днешното предприятие е осигурен... Часът е 4 след пладне.
към текста >>

14. 145. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 26 юли 1927 г., вторник, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Схващам, че имат боязън от присъствието у дома на с.
Напълно свободен. От съвети не приема и самостоятелен бил. Изглежда, че е под влиянието на други лица. Дъщерята Еленка го подкрепя и е в хармония с него. И тя посещава събранията, но види ми се от лицеприятие на мен да угоди. Схващам, че имат боязън от присъствието у дома на с. Пенка и често са в дисхармония с нея. Като има да шие нещо на тях - добра е, подбужда ли ги на работа - непотребна е! Разбирам че всички тия изпити са за мене дадени и вярвам, че по Волята Божия и с помощта и съдействието на Тебе Господи Мой ще издържа успешно тоя изпит за Славата Божия за величието Божие и пак за Славата Божия. Помагай ми Господи, защото без Тебе Христе, Господи мой нищо не можеме да сториме. Целувам Десницата Ви Учителю!
към текста >>

15. 2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш

Мнозина от неговите противници се обявяват и за врагове на унията чисто и просто от боязън да не би тя да предизвика разцепление в народните маси и с това да тури кръст върху току-що окопитилото се народно съзнание.
Бурмов, като говори за лошото впечатление от проповедите в полза на унията, моли го да се обади и той, защото го смята „най-способен” да й се противопостави в печата. Против нея се обявява и Ботьо Петков от Калофер. Веднага взема страна срещу Цанкова и Раковски. Докато по-рано го държи в течение на своите книжовни планове и намерения, сега той не може да намери думи, с които да го наругае и нахули в своя „Дунавски лебед”. Причините на тая опозиция срещу Цанков не са всякога от верски и църковен характер. Мнозина от неговите противници се обявяват и за врагове на унията чисто и просто от боязън да не би тя да предизвика разцепление в народните маси и с това да тури кръст върху току-що окопитилото се народно съзнание. Ако не е бил този страх, трябва да се предполага, че поне враждата между очерталите се два лагера - привърженици на унията и привърженици на православието - не би била толкова ожесточена. ______________________________ 116) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова. Вж Матвеев, Павел Апександрович. Болгария после Берлинското конгресса. С. Петербург: тип.
към текста >>

16. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

Все пак обаче огънят горял под пепелта и основателна е боязънта за близка експлозия, понеже събитията, които станали в българоуниатската община в Цариград, значително намалили изгледите за мирно уреждане на българския църковен въпрос чрез обръщането в католицизъм.
По тоя въпрос фон Прокеш отбелязва: „Оттогава новата българоуниатска община е почти разтурена.” И в друг свой доклад от 19 юли 1861 г. до Министъра на външните работи във Виена, също препратен на кардинал-префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим,329 барон Прокеш стига до същото заключение за безперспективността на унията, а пък и бурният, почти революционен ход на българското църковно движение, което увлича целия народ, му вдъхва вяра в успеха, и с това пресича пътя на униатската пропаганда. Той споменава за доклада на австрийския консул в Пловдив, съдържащ твърде любопитни факти върху непрестанно растящата съпротива, оказвана от българите на изпращаните от Цариградската патриаршия духовници. Така например митрополит Доротей, наскоро назначен от Патриаршията на Софийската катедра, само със сила е могъл да влезе в митрополитския дом, който дни наред е бил държан от партията на противещите се българи. Енергичната намеса на турските власти предупредила един сериозен конфликт и успяла да постигне временно съглашение. Все пак обаче огънят горял под пепелта и основателна е боязънта за близка експлозия, понеже събитията, които станали в българоуниатската община в Цариград, значително намалили изгледите за мирно уреждане на българския църковен въпрос чрез обръщането в католицизъм. Фон Прокеш преценявал правилно положението след удара, който униатското движение претърпяло с бягството на Йосифа Соколски и отказването на почти цялото българоуниатско духовенство от унията. Изгледите за покатоличване на българския народ, според него, са значително намалели, след като в предишния си доклад от 12 юли той се бе изказал, че българоуниатската община в Цариград е почти разтурена. Как Цариградската мисия е схващала твърде тежкия за нея случай по бягството на Йосиф Соколски, узнаваме от писмото на Боре, адресирано вероятно до главния началник на Конгрегацията на мисиите, и чрез него представено на папата. В това писмо, изхождащо от Цариград, 25 юни 1861 г., Боре споделя тъгата си поради бягството на Йосифа Соколски. Но как то да се обясни?
към текста >>

0.71953511238098