Търсене в текстове за 'Боязън'

Аз не съм за проточени лица, за прозявката на скуката, за боязън, за обезсърчение и меланхолия.

Вие все още сте отрицателни. Вас все още ви съживяват външни влечения - вместо чрез вътрешната си същина да живеете положителен, самовладан живот. А кое може да замести тия неща, които сега са тъй много желани, и без които на вас невежите, съществуванието би се сторило пусто? Не се страхувайте. Животът ви не ще стане прозаичен, където аз мога да се изявя. Аз не съм за проточени лица, за прозявката на скуката, за боязън, за обезсърчение и меланхолия. Че те са произлезли от вашата чувствителност! Тъй болезнена е тя. Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия?
към текста >>

Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце.

И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък. Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа. Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина.
към текста >>

СЪН Сънувах Те, към Теб пристъпях бавно, с боязън на наказано дете.

СЪН Сънувах Те, към Теб пристъпях бавно, с боязън на наказано дете.
СЪН Сънувах Те, към Теб пристъпях бавно, с боязън на наказано дете. А Ти стоеше тих и лъчезарен и чакаше да сторя плахи стъпки. Сънувах Те, десницата Ти крепка посегнах да целуна с трепет. Но както друг път Ти не я отдръпна, а ме поведе мило като майка след себе си по стръмна стълба. Нагоре се изкачвахме в мълчание, скръбта ми тиха в тиха радост мина. А да промълвя думи нямах сили.
към текста >>

От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.

От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия. Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете.
към текста >>

В боязън смъртно-ледна Отваря вълчи взор в тъмата непрогледна И вижда надпис блед с неясни словеса Пред него да трепти под тъмни небеса.

В боязън смъртно-ледна Отваря вълчи взор в тъмата непрогледна И вижда надпис блед с неясни словеса Пред него да трепти под тъмни небеса.
„Туй стълб е! “ викна той и сегна с бледни пръсти, Изсъхнали почти в суровите тегла, И, бледен кат мъртвец, докосна там крака. Подобно бухал, в страх кой бяга да се скрие, Изтегли той ръка — тя цяла в кръв се мие. Кат лед са тез нозе, в тях гвоздей се черней, И тиня, злъч и кръв дървото сякаш лей! Той тегли се назад. В боязън смъртно-ледна Отваря вълчи взор в тъмата непрогледна И вижда надпис блед с неясни словеса Пред него да трепти под тъмни небеса. Стоеше тамо кръст . . . * * * До него делва тъмна, Хизопия и гъба в нея натопени; А там на страшний кръст, с наведено лице, Със мъртъв взор и в кръв, обвиснал на ръце, Опасан със коноп по кръста му обвити, С пронизано коляно, с ръце, нозе пробити, Сломен, разкъсан, гол, превит, обвесен, блед В мрака изпъкна труп, кой сякаш бе огрет На нечий сън велик от нощното сиянйе! И грейна тоя кръст сред гробното мълчанйе . . .
към текста >>