Търсене в беседите за 'Адам'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 192 резултата в 80 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

ИБ

„И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух.
към беседата >>

Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа.
По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях.
към беседата >>

Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание.
към беседата >>

„Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
към беседата >>

Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството.
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен.
към беседата >>

2. Трите неща. Разговор с Духа Господен

ИБ

Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше.
Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои, отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример.
към беседата >>

Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

СБ

Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама.
Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
към беседата >>

4. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

СБ

Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като, за да бъде помощта [ни] помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея.
Вашата Любов към Бога може да се прояви само във вашия Живот. Да ходите в Истината, това още не значи, че любите Господа, и с това вие може да сте далеч от Истината. Затова трябва да правим известни самоотричания. Между модерните спиритисти някои обичат да се молят за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват. Така че, предстои ни една жертва пред Бога. Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като, за да бъде помощта [ни] помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея. В тая стъпка, която ще вземем тази година, е необходимо да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек може да влезе в Рая, но да не е негов член, също [така], както може един човек да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Дух и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и то да ги изпълни, преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест.
към беседата >>

И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха.
Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К. Дънов, Т. Бъчваров, Д. Голов, Н.
към беседата >>

И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня.
И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К. Дънов, Т. Бъчваров, Д. Голов, Н. Ватев, В.
към беседата >>

Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено.
Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои – отношението на другите? Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила – няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
към беседата >>

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво.
Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши.
към беседата >>

5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

СБ

Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме.
Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление който струва това и подлежи на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. Прочее, сега ви трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал — да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел. песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: — Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение.
към беседата >>

Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него?
От болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек все може да се справедливо предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, то помощта не е идвала — не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с чене. А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

СБ

И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него.
Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянствува, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания. И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него. И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всичките лоши желания и тогава само Господ ще се всели у нас, ще проговори у нас и в нас ще се яви сила Господня, която не ще бъде друго, освен в наша услуга. И всичко това нещо е проста истина. Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие.
към беседата >>

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме.
Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата.
към беседата >>

7. И гласът му се чува

ИБ

Ние в света обезателно трябва да страдаме, ако искаме да се повдигнем, и когато страдаме, трябва да благодарим, нещо, което си заслужава, защото само чрез страданията човешкият ум става изобретателен.
Тук четем, че искаха да убият Лазара само защото беше възкресен от Исуса Христа, в Когото светът щеше да повярва, в случай че го оставят. Така е и сега: възкръсналите светът иска да убие. Често пъти нашите добри мисли могат да ни причинят най-големите неприятности и нещастия, а това можем си обясни с туй, че и топлината, и светлината на слънцето правят едно растение сладко а друго – горчиво; един минерал светъл, а друг – тъмен. Причината за катаклизмите в света е човешкият ум. Ние в света обезателно трябва да страдаме, ако искаме да се повдигнем, и когато страдаме, трябва да благодарим, нещо, което си заслужава, защото само чрез страданията човешкият ум става изобретателен. Умен и силен човек е този, у когото Господ живее, а не живее ли Господ във вас, вие сте просто един мехур. Забележете закона за мислите и желанията в свръзка с обществото, в което пребивавате и живеете. Когато сте в дисхармония с мислите на хората, усещате тежест горе в главата; когато сте в дисхармония с тяхната любов, усещате тежнение в гърдите; а когато тая дисхармония е с техните желания, тежнението ще усещате е стомаха. Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо в България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствувате Неговото идване. Той иде да работи, каквото и да стане, да ви не смущава.
към беседата >>

8. Съединителната линия

ИБ

И когато страдаме, ще ни лишат от средствата, които ние искаме.
Всякой праведен човек трябва да страда от рождение до край, защото синовете Божии са причина, за да се създаде тоя свят, те трябва да понесат отговорността. Страданията са указател към любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в любов и да се усъвършенствуваме. И когато страдаме, ще ни лишат от средствата, които ние искаме. Ние ще бъдем всесилни само когато се съединим с Божествения организъм. Всяка една душа е микрокосмос, а духът отпосле е дошъл. Душата има форма, а духът форма няма. Духът е съединителната линия между Великия Дух и човешките души. Ние трябва да имаме определен възглед как да живеем.
към беседата >>

9. Вечно млади

ИБ

Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка.
Който иска да участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Лично на живота не трябва да гледаме, а трябва да гледаме общо на Царството Божие, без да се сърдим, че някого Господ направил цяла нота, а тебе направил половина. Пиесата е такава и ако в нея ти хващаш мястото на осмината, то трябва да си благодарен, защото до ще и време, когато ще те направят цяла нота. Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или бас, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н. Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка. Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила: 1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря.
към беседата >>

10. Подквасата

ИБ

"Падам" – арам, това е този свят, а Ханаан, това е небето.
В тази глава има пояснение на един кармичен закон. Виждаме, че Яков взема с хитрост първородството на Исав чрез едно блюдо леща и после поднесе Исаку мнимия лов, та взема благословението. Оттам и името му Яков, което значи "препинател". "Падам" – арам, това е този свят, а Ханаан, това е небето. И хората от небето дохождат на земята, защото нещо съгрешават там, също както Яков, та затова ги изпращат при Лавана, който е търговец и като такъв добре си знае сметките и работите в света. Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг. После виждаме, че Яков е обещал, че десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени. Защо светът гони верующите?
към беседата >>

11. Ще дойде като светлина

ИБ

Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме.
Затова ние първом следва да потърсим Господа. От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста почва, ще бъде по-мътна. Важни са думите "Не притуряй на Божиите думи " Как да разбираме това? Не бива в това отношение да мислим като онзи свещеник, който допущал, че хлябовете, с които Христос нахранил множеството, били като планини. А ние трябва да се научим да не преувеличаваме, нито да смаляваме, защото грях е и едното, и другото. Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме. Когато във вашия мозък се побере баласт повече ще ви причини болки. Мозъкът е само за потребното и полезното. Не обръщайте внимание на хорските слабости, кой колко пари например е крал или кой колко престъпления е правил. Това не е наша работа. Защо да се товарим с хорските слабости, за да страдаме?
към беседата >>

Защо да се товарим с хорските слабости, за да страдаме?
Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме. Когато във вашия мозък се побере баласт повече ще ви причини болки. Мозъкът е само за потребното и полезното. Не обръщайте внимание на хорските слабости, кой колко пари например е крал или кой колко престъпления е правил. Това не е наша работа. Защо да се товарим с хорските слабости, за да страдаме? Светът е направен, да служи на Господа и него Господ ще оправи. Хорските слабости са като човешкото лайно. Видиш ли го, не го рови, защото ще ти вони, затова вместо да го ровиш, тури го при едно растение, което ще извади от него нужните сокове, когато ти не ще можеш да се ползваш от него. Нека се върнем към онова положение, в което Господ ни е поставил. Ние трябва да вземем тази жена, за която се говори в последните стихове на 31 глава.
към беседата >>

12. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

СБ

Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани.
Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. 16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Днес заседанието се започна в 10 часа сутринта.
към беседата >>

Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят?
Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По нататък имаме виолетовата краска. С нея се извърши спасението на человечеството.
към беседата >>

Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко.
Та вие сте между този народ, за да работите за неговото подигане и спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние сме длъжни да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помага да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва — изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо. а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват, Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова.
към беседата >>

Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме.
Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот.
към беседата >>

13. Защо ви помагам?

ИБ

А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме.
Господ е близо, но Той не казва повече от един път. Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме. Сега, аз искам да ви науча като как да сте и ако не слушате, ще повторите миналото. Досега са правени опити, но не са излезли сполучливо. Ние ще повторим нашия опит, като вземем три дена петъка, съботата и неделята. И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска. И не искам спорове помежду ви.
към беседата >>

14. Умни и силни

ИБ

Когато страдаме, то страда нашата душа, която се стреми към мисли и желания чисти и светли.
Да не се заблуждаваме, да не любим телата на близките си, но да любим душите на хората, да дирим душата, а не тялото – къщата. Ние го често меним, били сме в къщи животински и др. Животните се стремят да станат человеци, а человеците трябва да се стремят към ангелите, за да сме синове на виделината и докато не сме синове на виделината, то не ще бъдем синове Божии. Да не очакваме блага на земята, защото идат чистене, страдания, изпити, и да сме силни, крепки, и да не се колебаем, но да сме готови за Христа. Нашите мисли да не бъдат никога за материални блага, но да имаме добра, чиста, светла душа, която ще роди добри желания и добри мисли. Когато страдаме, то страда нашата душа, която се стреми към мисли и желания чисти и светли. Да ходим във виделина и да сме синове на виделината.
към беседата >>

15. Ще постигнем

ИБ

Небесният ни Баща постоянно работи, твори и ние трябва да творим добри мисли, те ни са бъдещите условия; и ако ние сега страдаме, то са нашите условия от миналото – тия условия ние сме си ги сами изковали, те са нашите креатури**.
"Ела да видиш", отговорил докторът и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал. Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили? Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят. Небесният ни Баща постоянно работи, твори и ние трябва да творим добри мисли, те ни са бъдещите условия; и ако ние сега страдаме, то са нашите условия от миналото – тия условия ние сме си ги сами изковали, те са нашите креатури**. Така например, ако срещнем някого и кажем, че е грозен или лош, то не е истина, защото Божиите творения не могат да бъдат грозни и лоши. Може в известно време да има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може да има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може да не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами си създаваме. Ние трябва да творим добри мисли и дела и да не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим. Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите.
към беседата >>

16. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

ИБ

И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия.
Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия на съществуване. Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувствуват. Ангелите са свободни. Те са в условия най-благоприятни за проявата на техния вътрешен живот. Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствували страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-висшите условия, в Божествената атмосфера, гдето са били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с могъщите праведни и светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме. Това пък значи, че ще сме синове на виделината, че сме използували дадените ни условия. Който е син на виделината, той се ползува от светлата и тъмната страна на живота. С други думи: той умее да използува за своя подем и щастие, и нещастие; и помощ, и пречки. Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити.
към беседата >>

Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с могъщите праведни и светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме.
Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувствуват. Ангелите са свободни. Те са в условия най-благоприятни за проявата на техния вътрешен живот. Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствували страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-висшите условия, в Божествената атмосфера, гдето са били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с могъщите праведни и светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме. Това пък значи, че ще сме синове на виделината, че сме използували дадените ни условия. Който е син на виделината, той се ползува от светлата и тъмната страна на живота. С други думи: той умее да използува за своя подем и щастие, и нещастие; и помощ, и пречки. Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията подпомагат спечелването на знание, но пречките обогатяват опитността.
към беседата >>

Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си в плода, събраха се и със змията.
Ето как синът на виделината придобива Божественото равновесие в себе си, а също го внася и в света. Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първата категория закони има механически характер и има две страни: събиране и изваждане. Втората пък има Божествен характер и страните й са умножение и деление. Грехът винаги се съпровожда с действия от първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си в плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог от рая. Събират се жени на едно място и почват да събират греховете, почват да клюкарствуват и да одумват хората - изваждане наяве хорските и свои недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува побожественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ.
към беседата >>

17. Беседа за празника на пролетта

ИБ

Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат.
Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце. Днес се започва нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота? Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието. До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте да се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се обичаме.
към беседата >>

18. Четирите основни елемента

НБ

ИБ

За този живот и свят не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати - ние страдаме, защото изменяме Божия план.
Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия живот и Господ ще изпрати Своя Дух и ще сме здрави и умни. Да оставим греховете си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Бог ще ги използува за нова почва, за да сее пшеница." Слънцето всеки ден грее, Господ е всеки ден пред нас. Бог живее над нас, както слънцето над земята: то ни праща нужната топлина и светлина, да растем, като премахва студа, който владее във вселената - спиращ всеки напредък Така и Бог чрез духовете Си ни осветлява, стопля и възраства. Щом сме здрави, умни и бодри, Духът е с нас и Господ е с нас. За този живот и свят не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати - ние страдаме, защото изменяме Божия план. Трябва да се освободим от всички лъжливи понятия, външни влияния и да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас -да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас - душата си. Бог е в душата - "мога" - и дяволът в душата - "не мога", т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме "мога", а на всяко не дело Божие има смисъл да казваме: "Не мога". Щом речем "мога", Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща. Като кажем "мога", непременно ще го изпълним.
към беседата >>

19. Любовта

НБ

„Да не пострадаме?
Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов?
към беседата >>

20. Сънищата на Йосифа

НБ

Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания.
Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му. Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли.
към беседата >>

21. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

СБ

Като помагаме на другите, ще пострадаме и ние, заедно с тях.
Това е първо събрание по рода си в Новата епоха. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна вяра; вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие; вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят. И понеже вие ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие. Като помагаме на другите, ще пострадаме и ние, заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както тези на Христос, Който страдаше в Себе Си. Защото не страдаше Той от камшиците, които My удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние, по този начин, ще пострадаме вътрешно – ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем.
към беседата >>

пострадаме вътрешно – ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем.
Като помагаме на другите, ще пострадаме и ние, заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както тези на Христос, Който страдаше в Себе Си. Защото не страдаше Той от камшиците, които My удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние, по този начин, ще пострадаме вътрешно – ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем. Прочете страниците 5, 6 и 7 от книжката „Завета на цветните лъчи на светлината", като разясни: – Духът вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и ви", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието.
към беседата >>

А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме.
Обаче, докато Св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно: имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас; и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано. То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата [1] на крокодила, който ги е глътнал.
към беседата >>

Най-умният, Божествен човек беше Адам, който и даде име на всяко нещо и първоначално, всяка дума си имаше своето определено значение.
Аз днес бях намислил и си бях наредил да ви говоря върху любовта, но Господ ми каза: „Ще им говориш върху 20-ий стих". – Желание и мисъл не са едно и също, но има желание, без да го искаш; а има желание, което го искаш. Желание и искане тоже не е едно и също. Най-умният, Божествен човек беше Адам, който и даде име на всяко нещо и първоначално, всяка дума си имаше своето определено значение. Във вас всинца ви аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре.
към беседата >>

Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света.
На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним.
към беседата >>

Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите?
към беседата >>

Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот.
Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно.
към беседата >>

Символично, тия двама представляват Адама и Ева.
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам.
към беседата >>

22. Мир вам!

НБ

Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония.
Който знае и седне някъде да свири, той получава заплата от хората. Който знае да страда, той гладен никога няма да остане. И забележете, хората всякога се притичат да помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на цигуларя. Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи. Ако се учи, той е новак, сега му преподават уроци, но след 12 години той ще бъде в симфоничен оркестър, и тогава вие ще плащата скъпо за един билет, да го слушате. Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. Христос, Който иде на земята, иде да научи хората как да пеят и свирят. Той ще ви научи как да стягате струните на вашата душа. Струната на душата е „ми“, най-горната струна, на ума – „ла“, на сърцето – „ре“, на живота – „сол“. Ето първият урок, който ще ви даде Христос. Много пъти се питат хората: „Защо Господ ми е дал това калпаво сърце?
към беседата >>

23. Необходимостта да познаваме Бога

НБ

Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и почват да залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това?
И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. Кога хората оголяват? Някой богат баща умира и оставя на сина си пари, чифлици и гори. Синът се запознава с другари, тръгва по разходки и веселби, изхарчва всичко и оголява – оголява не току-тъй, а от ядене, пиене и леност. Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и почват да залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това? Скоро вън! Отсега нататък с труд и пот на челото ще изкарвате прехраната си, за да се научите на този велик закон – да оценявате живота, който ви давам“. Човек лесно може да обеднее. Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и започва да събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало да го погребат на общински разноски. Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот?
към беседата >>

Адам и Ева са пожелали такъв един кръст, и Господ ги пратил на бойното поле.
Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и започва да събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало да го погребат на общински разноски. Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот? “ Ще ви кажа как. Имате син, здрав и читав, свършил в странство, но се заражда в неговия ум да стане велик, славен, да има Св. Георгиевски кръст; той казва: „Аз ще отида да се бия за слава“, и отива; един куршум го ударва; приема славата, но изгубва живота си. Адам и Ева са пожелали такъв един кръст, и Господ ги пратил на бойното поле. Излизат от рая, отиват да завладеят света, но изгубват вечния си живот. Сега да се върнем към Христовата мисъл. Да харчим пари, да изгубим живота си – знаем, но да спечелим живота – не знаем. Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Ще развия именно тази мисъл пред вас.
към беседата >>

24. Духът и плътта. Приливи и отливи в

НБ

Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед.
Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“. Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително, вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа в живота, без нея животът не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва.
към беседата >>

Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога.
Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“. Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си.
към беседата >>

25. Словесното мляко

НБ

„Колко страдам, ще ми се пръсне душата!
– „Ама как така? “, рекъл царят. – „Туй възнаграждение искам.“ След като му ударили 25 тояги, рекъл: „Имам ортак – вратарят Ви – моля, останалите 25 да платите на него“. И Христос, когато забивате гвоздеи в Неговото тяло, казва: „Повикайте ортака ми и ударете на него останалите“. Това, което става сега всеки ден, не е друго, освен останалите тояги – половината възнаграждение, което сме поискали. „Колко страдам, ще ми се пръсне душата! “; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили в Господа! Болни сте – „Да дойде лекарят“. Истинският лекар, който ще ви излекува, няма да влезе в къщата, докато продължавате забиването на гвоздеите. Туй, което ви проповядвам, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всеки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъл, когато пожелаете нещо недобро, турете този твърд камък в пещта, да се превърне във вар, с която да белосате душата си – да я направите да светне.
към беседата >>

26. Учителите

НБ

Някой българин от южната част на Балканския полуостров, нататък където е Солун, ходил с баща си да работи градинарство; станал на 20 години и нищо не спечелил от него; дотегнала му мотиката, и рекъл да подири някой друг подходящ на него занаят; настанява се по едно време на работа у един абаджия и казва си: „Ето лесен занаят: ще седя и прибадам“.
“ Ако вие правите погрешни изчисления, кой ви е крив? В живота всинца грешат. Вие искате да строите къща; ще повикате архитект, да ви направи плана и изчисленията за количеството на потребните камъни, дървета, железа, гвоздеи, пясък, вар и т.н.; ще купите тия материали; обаче ако не направите необходимите точни съчетания, вашата постройка ще се събори, и вие ще пострадате под нейните развалини. Ще обясня моята мисъл с един анекдот от българския живот. Това се е случило нещо около 40–50-те години. Някой българин от южната част на Балканския полуостров, нататък където е Солун, ходил с баща си да работи градинарство; станал на 20 години и нищо не спечелил от него; дотегнала му мотиката, и рекъл да подири някой друг подходящ на него занаят; настанява се по едно време на работа у един абаджия и казва си: „Ето лесен занаят: ще седя и прибадам“. След една седмица идва в дюкяна един турски бей, вика господаря му да взема аршина и ножиците, да му скрои гащи от сукно, и ей-такива – бирбучуклия; обаче господарят не бил разположен и праща чирака, който вече учил една седмица, като му казва: „Иди, аз ще дойда подир тебе“. Чиракът отива с бея, чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи? “ Калфата отговаря „Мога“. Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“.
към беседата >>

27. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

ИБ

Той участвува в нашите мисли, дела и ни предупреждава да не грешим, за да не страдаме.
И в разстояние на две седмици, като му казах "две-три думи", той се поправи и стана един добър син. Една добра дума, казана на времето си, произвежда своя ефект. Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу. Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот. Това е Бог. Той участвува в нашите мисли, дела и ни предупреждава да не грешим, за да не страдаме. Помагат ни и други възвишени същества, ангелите. А всички се направляват от една разумна сила. В еволюцията влизат интелигентни същества, които направляват еволюцията. Христос дойде да ни каже, че тия сили са разумни. Христос казва: "Ако изгубихме солта, която Той ни е дал, какво ще стане с нас?
към беседата >>

28. 8000 години

ИБ

Под "Адама" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа.
70 080 000 х 60 минути = 42 048 000 минути 42 048 000 х 60 секунди = 252 288 000 секунди Най-дългият период от сътворението на Земята е първият период - слизанието на човека от небето до Земята, а то е след млекопитающите. Първи са слезли растенията. Първият период е 75 000 години. Под "Адама" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа. Всички по-раншни раси са знаели за бялата раса и са я очаквали като един месия. Най- старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по- стари в духовния свят, а по-млади във физическия свят. След бялата раса иде шестата раса - светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около земята.
към беседата >>

29. Великден

НБ

Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“.
Съвременните хора умират, и често са ме питали защо умират. Има причини. Христос умря позорно и най-после възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“. В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте. „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път.
към беседата >>

Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.
„Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него. Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение отгоре надолу – към земята, него може само Божествената сила да избави от това течение. Именно затова Христос дойде на земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение. За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира по Отца?
към беседата >>

30. Новото основание

НБ

Казват: „Защо му е трябвало на Адам жена да го туря в беля?
Следователно и вие трябва да бъдете Исус и Христос. Някой казва: „Ама той е Исус“ – да, Исус всеки може да бъде, когато страда и като герой носи страданията; ако му турите кръст, ще го носи, няма никога да роптае. Той ще бъде като Сократ, който се оженил за най-лошата жена в Гърция и когато го попитали защо се е оженил за такава жена, отговорил: „Ако аз мога да победя тази жена, ако мога да се справя с нея, тогава другите мъчнотии са нищо за мен.“ Следователно, ако вие, мъже и жени, можете да се справите едни с други, вие сте разрешили една от най-великите задачи, но ако не можете да се справите, с нищо на света не ще можете да се справите. Някои питат защо се женят хората? Затова – да се справят един с друг; мъжът и жената – това са двете опорни точки, върху които се гради Животът. Казват: „Защо му е трябвало на Адам жена да го туря в беля? “ Не му създаде Бог беля, а му създаде работа – у Ева имаше инициатива и ум. Тя беше много умна жена, много по-умна от вас, които се мислите за умни – съвременната култура и знания се дължат на нея. Тя направи грях, но после се яви, че го изправи, като каза на мъжа си: „Аз те турих долу, аз ще те вдигна горе; сега ще те спася, за да се научиш на ум, защото ти нямаше ум – ако беше умен, не щеше да ме искаш да дойда на Земята.“ Ако вие, жените, разбирахте този закон, както вашата стара майка, бихте били много умни, но не го разбирате, а се само сърдите. Аз не ви харесвам, вие сте лоши дъщери. Майка ви е много по-умна от вас – осем хиляди години как тя работи и много умело.
към беседата >>

Адам само изпълнява нейните заповеди; той знае само да се бие, нож да вади и като се върне при жена си, тя го пита: „Свърши ли го?
Тя беше много умна жена, много по-умна от вас, които се мислите за умни – съвременната култура и знания се дължат на нея. Тя направи грях, но после се яви, че го изправи, като каза на мъжа си: „Аз те турих долу, аз ще те вдигна горе; сега ще те спася, за да се научиш на ум, защото ти нямаше ум – ако беше умен, не щеше да ме искаш да дойда на Земята.“ Ако вие, жените, разбирахте този закон, както вашата стара майка, бихте били много умни, но не го разбирате, а се само сърдите. Аз не ви харесвам, вие сте лоши дъщери. Майка ви е много по-умна от вас – осем хиляди години как тя работи и много умело. Не мислете, че Ева не работи – днешната цивилизация на нея се дължи. Адам само изпълнява нейните заповеди; той знае само да се бие, нож да вади и като се върне при жена си, тя го пита: „Свърши ли го? “ – „Свърших го.“ – „Хубаво си го свършил.“ Тук трябва да положим ние основание – напуснете онези илюзии да мислите, че когато идете на Небето, там ще ви научат. За да ви научат на Небето, трябва да носите рохък материал със себе си; какво носите с вас, кажете ми? Аз бих наел един трен да ви заведе на Небето, но колко дена бихте седели там? Някои от вас надали щяха да имат пари да седят един-два дена, други след десетина дена ще си похарчат парите и ще кажат: „Да се върнем на Земята да печелим.“ Значи ние трябва да турим една основа, като разберем в какво седи дълбочината на християнския живот.
към беседата >>

Сега искам само да ви избавя от заблуждението – да не мислите, че без да пострадаме, можем да спечелим.
Ние, които градим по същия закон, и ние решаваме един велик въпрос в Живота – не само България решава дали да воюва, или не, но и ние решаваме с Небето. Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас? “ – и ние трябва да решим с Христа или против Христа. Неутралност сега няма; има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна и ще се реши един велик въпрос. Туй, което става в света, става същевременно и вътре в нас. Сега искам само да ви избавя от заблуждението – да не мислите, че без да пострадаме, можем да спечелим. Не, печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба, радостта всякога се обуславя от едно голямо страдание. Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца; ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка – в Природата такъв е великият закон. Ние трябва да знаем как да смиламе нашите мисли, как да мислим: дойде ви една лоша мисъл да извършите едно престъпление – да откраднете; за да се отървете от нея, насочете ума си в друга посока – обърнете погледа си към душата на този човек, залюбете го, кажете си: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал да ме ограбят така? “ Дойде ли ви мисъл да направите зло някому, спрете се веднага и си помислете: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал той да постъпи така спрямо мен? “
към беседата >>

31. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

Като ги даде на Адам, тоя последният ги предаде само за един плод.
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е наука. Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: "Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адам, тоя последният ги предаде само за един плод. И ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера". И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма**, остави 99-те и отиде да търси едната". Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот.
към беседата >>

Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. (''П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена''). И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове.
към беседата >>

32. Рождението

НБ

Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда.
И ако бъде хвърлен с голяма сила и пътува 100,000,000 години, толкова години ще му трябват да се върне. Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога. И когато вече го наближи, Бог ще го привлече с по-голяма бързина. И тъй, да се роди човек, то значи да достигне крайния предел, до който неговата душа е хвърлена в пространството, дето ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своите прераждания, той ще се роди. Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда. Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши, и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: „Нямаме наследници – всичко туй ще остане на чужди хора“, и са обезсърчени. Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за да го избави – то е Христос. Във вашите умове често се раждат нови мисли. Слушах веднъж един виден проповедник да казва: „Аз имам толкова много идеи, че в 10–20 години не биха могли да се изкажат“. Но само след 10 проповеди той изповяда, че е изхвърлил всичкия си материал.
към беседата >>

33. Поради радостта

НБ

Както Адам роди жена, така жената ражда мъж.
Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. Законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш. У вас трябва да се яви една велика идея. Съвременният век е век на бръщолевене, говорене и т. н. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
към беседата >>

От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж.
Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. Законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш. У вас трябва да се яви една велика идея. Съвременният век е век на бръщолевене, говорене и т. н. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Когато детето бръщолеви, то е на мястото си, защото се учи.
към беседата >>

34. Да възлюбиш Господа

НБ

Казвате: Не искам да страдам заради Господа.
Успокоил я и я придружил до дома й. На другия ден графът отишъл при възлюбената си, да види, какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: Стойте далеч от мене. Не искам повече да ви виждам. Днес става същото с Господа. Вие сте в лодката с Него, но когато ви нападнат апаши, бягате и Го оставяте сам. Казвате: Не искам да страдам заради Господа. Като мине опасността, ще Го потърсите и ще Му кажете: Господи, прости ме, сгреших. Който люби Господа, трябва да бъде смел! Единственият, Който люби, е Бог, затова и ние трябва да любим. Единственият, Който работи, е Бог, затова и ние трябва да работим. И като мразите, пак мразите от любов към Бога.
към беседата >>

Казвате: „Не искам да страдам заради Господа." Като мине опасността, ще Го потърсите и ще Му кажете: „Господи, прости ме, сгреших." (втори вариант)
Успокоил я и я придружил до дома й. На другия ден графът отишъл при възлюбената си да види какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: „Стойте далеч от мене. Не искам повече да ви виждам." Днес става същото с Господа. Вие сте в лодката с Него, но когато ви нападнат апаши, бягате и Го оставяте Сам. Казвате: „Не искам да страдам заради Господа." Като мине опасността, ще Го потърсите и ще Му кажете: „Господи, прости ме, сгреших." Който люби Господа, трябва да бъде смел. Единственият, Който люби, е Бог. Затова и ние трябва да любим. Единственият, Който работи, е Бог, затова и ние трябва да работим. И като мразите, пак мразите от любов към Бога.
към втори вариант >>

35. Да я не пия ли?

НБ

Следователно ние не трябва да съжаляваме, когато страдаме. (втори вариант)
В тази чаша бе пак Божествената любов и страданията на тази любов не бяха нищо друго, освен че листът на тази чаша окапа и сее пак плода на живота. Христос беше плод върху дървото на живота. Казваха учениците на Христос: „Недей цъфти." Но Христос разбираше, че сега е времето. И ако Христос не беше цъфнал, не беше завързал, не щяхме да имаме тази благодат. Когато дойде тази чаша за нас, това показва, че ние ще трябва да цъфнем, да завържем. Следователно ние не трябва да съжаляваме, когато страдаме. С това индивидът, домът или цялото човечество стават благородни. И следователно Христос трябваше да цъфне на това дърво, да даде първия плод. Този плод е, който лекува хората. В този плод стои това учение, което като го приеме човек, той приема тези елементи на спокойствие. С това човек минава в космическото съзнание, във вселената, която е жива, в която и небето, и ангелите, и всичко служи на Бога.
към втори вариант >>

36. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

НБ

Ще кажете: „Защо ни трябва да живеем един такъв глупав живот, да създаваме условия, да живеем още толкова много години и да страдаме? (втори вариант)
Така е и с всички хора в света. Ще се върнете пак при майка си на земята. Тя ще вземе само малко подобри мерки за вас и вие всички ще станете добри. Няма друг изходен път, само че едни ще влязат по-рано в Божествения свят, а други - по-късно. Петте деви влязоха по-рано, а другите пет останаха вън. Ще кажете: „Защо ни трябва да живеем един такъв глупав живот, да създаваме условия, да живеем още толкова много години и да страдаме? " Страданията ние си ги създаваме. Сега ще ви проповядвам да слушате майка си, земята. И когато изядете един плод, кажете си: „Майко, благодаря ти за тази круша, и отсега нататък ще се старая да бъда по-добър." Като вземете един хляб, кажете: „Благодаря за този хляб." А вие казвате: „Колко е лош този хляб." Но Господ е много строг. Той ще ви пита: „Защо не почитате майка си? " Затова, като се върнете у дома си, трябва да се научите да почитате майка си, земята.
към втори вариант >>

37. Ще бъдат научени

НБ

Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар.
Ще кажете, че старият е ленив. Важно е, че леността го е заставила да търси другар да му помага. Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено. Бог му пратил другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тя намерила такъв в лицето на змията – черният адепт. От тоя момент започва втората култура – на познаване на доброто и на злото. Сегашната култура е на жените. Мъжете са безгласни букви, както шеговито се наричат „лукови глави." Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота.
към беседата >>

Това ме кара да се измъчвам и страдам.
Това се забелязва особено от 7–14 годишна възраст. От 14 години нататък децата започват да поумняват. Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни – започват да търсят Бога и Христа. Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христа. Днес, като наблюдавам живота на хората, навсякъде виждам дисхармония: В домовете, в обществата, в училищата. Това ме кара да се измъчвам и страдам. Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с пасомите си. В това отношение, всички хора са герои-мъченици. – Защо са мъченици? – Защото са дали първо място на своето тяло на желанията, а са изместили Бога от себе си. Днес никой не слуша Господа.
към беседата >>

Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура - културата на познание добро и зло. (втори вариант)
" Няма да се впущам да обяснявам как е било това. Тя е била най-славна, най-велика, без страдание. Когато човек е бил сам, живял е с Бога. Обаче този културен човек, като придобил много знания, станал ленив и казал на Бога. „Изпрати ми някой, който да ми помага." И казал Господ: „Ще изпратя жена при този мързелив човек." Мързелив човек става, когато започне да остарява. Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура - културата на познание добро и зло. Тъй че сега съществуват само жени, а сегашните мъже са с лукови глави. Сега е културата на жените. Сега третата култура, която иде, тя иде да съедини двата принципа, на мисълта и живота, да образува култура на милосърдието. Първата култура е била на мъдростта, втората - на правдата, третата, която иде, тя е култура на милосърдието - някои я наричат култура на любовта. И в тази трета култура мъжете и жените трябва да се съединят в едно.
към втори вариант >>

38. Отдайте Божието Богу

НБ

После даде и на Адама да яде.
– Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при мен. Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип.
към беседата >>

Един дявол излъга жената на Адама - Ева, и затова Господ ги изпъди от рая и остави ангел да пази рая. (втори вариант)
Не се сърдете - тъй разбират, тъй правят. Трябва правилно разрешение на нещата. Когато Бог изпъди човека от рая, остави там един ангел да пази. Какво пазеше ангелът? Той пазеше разумното на човека, което остана в рая. Един дявол излъга жената на Адама - Ева, и затова Господ ги изпъди от рая и остави ангел да пази рая. „Не заслужавате живота там - казва Господ. - И след години, като го научите, ще дойдете пак." Някои искат да са щастливи. Няма щастие за разсипници, за онези, които разсипват бащиното имане. Не че ви се карам, но прояснявам един принцип.
към втори вариант >>

39. Растете в благодат! / Растене и познание

НБ

Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се“.
В Небето без такава къща няма да ви приемат; трябва да имате такава. „Растене“ – подразбирам да имате в тази къща: градина, плодни дървета и цветя, които да я красят. За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки – като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат от вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове – всичко ще забравите, защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл, трябва да го любиш; само който люби, той познава хората. Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се“. Щом се страхуваш, няма Любов. Любовта не търпи страх при съществуването си. Всички противоречия в едно или друго направление създават неприятност. Човешкият дух без мъчнотии в света не може да се развива. Това учение трябва да се проповядва на сегашните, на културните хора.
към беседата >>

Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се." Щом се страхуваш, няма любов. (втори вариант)
Като заспите, всичко ще изчезне. И Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат из вашия ум; няма да има никакви войни, като отидете при Господа. Ще забравите и за захар, и за ориз, ще забравите вашите дългове; ще забравите и това, когато някой мъж: бие жена си - всичко ще забравите, защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл, трябва да го любиш. Само който люби, той познава всъщност хората, а който не люби, той не ги познава. Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се." Щом се страхуваш, няма любов. Любовта не търпи страх - подразбирам един процес Божествен. И всички противоречия в едно или друго направление съставляват приятност в човешката душа. Човешкият дух без мъчнотии в света не може да отива, да върви. Ето защо трябва да се проповядва това учение на сегашните, на културните хора - само тогава домовете ще се освободят от сегашните страдания, те са фиктивни страдания. Сегашните хипнотизатори, магнетизатори, като хипнотизират някого, теглят пред него една линия и му казват, че щом дойде дотам, ще срещне една стена; и действително, той не може да я премине.
към втори вариант >>

40. Марта и Мария

НБ

Ние не страдаме от това, че на земята има много змии: тяхното число е определено, те са на мястото си, но когато станат два пъти повече, отколкото трябва, непременно ще се унищожи излишното число.
Аз ще ви представя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрява, всички животни, и добри и лошо, и красиви и грозни, всички излизат със своята премяна, каквато имат. Господ огрява всички: и змиите, и гущерите, и комарите, и всички гадове, които правят толкова злини. Той не им казва: „Ти трябва да се скриеш в дупката си“. По същия начин явете се и вие пред Бога и напечете се. Това е смисълът на живота. Ние не страдаме от това, че на земята има много змии: тяхното число е определено, те са на мястото си, но когато станат два пъти повече, отколкото трябва, непременно ще се унищожи излишното число. Когато вълците са определено число, те са на мястото си, но когато се намножат, излишното пак число трябва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете всяка мисъл и всяко желание вътре в себе си, т.е. ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъл, това желание ще ви заповядва. И тогава, по същия закон, както вие се противите на Бога, така и вашите желания и мисли ще ви противодействат. Това, което ви говоря, ако може да го приложите в живота си, ще видите колко ефикасно е.
към беседата >>

41. Двамата господари

НБ

Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адам?
Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите: такова е неговото естество. Днес научихте да се пазите от средния пръст на Господа. Като благославят свещениците, съединяват палеца и безименния пръст и вдигат другите два нагоре, но те самите отдавна са изгубили ключа, забравили са смисъла на Божията наука. За това ще ви държа друга беседа. То е цяла философия, която е съществувала 10,000 години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адам? “ Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол.
към беседата >>

“ Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура.
Днес научихте да се пазите от средния пръст на Господа. Като благославят свещениците, съединяват палеца и безименния пръст и вдигат другите два нагоре, но те самите отдавна са изгубили ключа, забравили са смисъла на Божията наука. За това ще ви държа друга беседа. То е цяла философия, която е съществувала 10,000 години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адам? “ Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав.
към беседата >>

Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“.
Като благославят свещениците, съединяват палеца и безименния пръст и вдигат другите два нагоре, но те самите отдавна са изгубили ключа, забравили са смисъла на Божията наука. За това ще ви държа друга беседа. То е цяла философия, която е съществувала 10,000 години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адам? “ Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава.
към беседата >>

Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира.
За това ще ви държа друга беседа. То е цяла философия, която е съществувала 10,000 години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адам? “ Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже.
към беседата >>

Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар.
То е цяла философия, която е съществувала 10,000 години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адам? “ Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете.
към беседата >>

Не е син Божи този Адам, когото вие знаете.
Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адам, преди Аврам. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола.
към беседата >>

Христос е бил преди Адам, преди Аврам.
Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адам, преди Аврам. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи.
към беседата >>

Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“.
Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адам, преди Аврам. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи. Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало.
към беседата >>

Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос.
Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи. Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало. Сега вярвам, че като се върнете у дома си, ще започнете да търсите в себе си третия принцип. Онези, който малко се занимават с математика, да започнат да изучават уравненията и тогава в резултата на едно уравнение ще намерят третия принцип. В първата част на уравнението ще турите вашия ум, във втората част – вашето сърце, а в третата част ще влезе вашето тяло, и в тия отношения ще намерите какъв ще бъде вашият живот. Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа.
към беседата >>

42. Все що е писано

НБ

Той си казалъ: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голѣмъ бей.“ Сгодилъ се, но тѣ му казали: „Адамѫнѫ-якѫнъ“ [близо до мѫжетѣ].
“ Обърне тоягата навѫтрѣ и почва да размишлява. Тази тояга е Божествената Правда. Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей. Знаете ли турската поговорка за бейденъ бея? Единъ богатъ момъкъ, като влѣзълъ между момитѣ, тѣ го нарекли „бейденъ бей“ [отъ бейовете бей]. Той си казалъ: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голѣмъ бей.“ Сгодилъ се, но тѣ му казали: „Адамѫнѫ-якѫнъ“ [близо до мѫжетѣ]. Тогава той си рекълъ: „Я, да се ожена, ще стана още по-голѣмъ.“ Оженилъ се, момитѣ му казали: „Адамѫнѫ-барабаръ“ [мѫжъ като всички]. Той се почудилъ защо така го нарекли и си казалъ: „Чакай да напусна жена си.“ Слѣдъ това тѣ му казали: „Адамѫнѫ-маскарасѫ“ [мръсникъ]. Годподь ви праща свободни на земята, но вие казвате: „Чакай да се сгодимъ за дявола, ще придобиемъ повече знания.“ – Близо сте до него. „Я, да се оженимъ за дявола.“ – Сега сте заедно съ него. А като се парясате съ него, ще станете маскара на хората.
към беседата >>

Тогава той си рекълъ: „Я, да се ожена, ще стана още по-голѣмъ.“ Оженилъ се, момитѣ му казали: „Адамѫнѫ-барабаръ“ [мѫжъ като всички].
Тази тояга е Божествената Правда. Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей. Знаете ли турската поговорка за бейденъ бея? Единъ богатъ момъкъ, като влѣзълъ между момитѣ, тѣ го нарекли „бейденъ бей“ [отъ бейовете бей]. Той си казалъ: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голѣмъ бей.“ Сгодилъ се, но тѣ му казали: „Адамѫнѫ-якѫнъ“ [близо до мѫжетѣ]. Тогава той си рекълъ: „Я, да се ожена, ще стана още по-голѣмъ.“ Оженилъ се, момитѣ му казали: „Адамѫнѫ-барабаръ“ [мѫжъ като всички]. Той се почудилъ защо така го нарекли и си казалъ: „Чакай да напусна жена си.“ Слѣдъ това тѣ му казали: „Адамѫнѫ-маскарасѫ“ [мръсникъ]. Годподь ви праща свободни на земята, но вие казвате: „Чакай да се сгодимъ за дявола, ще придобиемъ повече знания.“ – Близо сте до него. „Я, да се оженимъ за дявола.“ – Сега сте заедно съ него. А като се парясате съ него, ще станете маскара на хората. Сега всѣки да каже на Господа: „Не искамъ този мѫжъ или тази жена.“ Всѣки мѫжъ трѣбва да се парясва съ жена си или жена съ мѫжа си.
към беседата >>

Той се почудилъ защо така го нарекли и си казалъ: „Чакай да напусна жена си.“ Слѣдъ това тѣ му казали: „Адамѫнѫ-маскарасѫ“ [мръсникъ].
Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей. Знаете ли турската поговорка за бейденъ бея? Единъ богатъ момъкъ, като влѣзълъ между момитѣ, тѣ го нарекли „бейденъ бей“ [отъ бейовете бей]. Той си казалъ: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голѣмъ бей.“ Сгодилъ се, но тѣ му казали: „Адамѫнѫ-якѫнъ“ [близо до мѫжетѣ]. Тогава той си рекълъ: „Я, да се ожена, ще стана още по-голѣмъ.“ Оженилъ се, момитѣ му казали: „Адамѫнѫ-барабаръ“ [мѫжъ като всички]. Той се почудилъ защо така го нарекли и си казалъ: „Чакай да напусна жена си.“ Слѣдъ това тѣ му казали: „Адамѫнѫ-маскарасѫ“ [мръсникъ]. Годподь ви праща свободни на земята, но вие казвате: „Чакай да се сгодимъ за дявола, ще придобиемъ повече знания.“ – Близо сте до него. „Я, да се оженимъ за дявола.“ – Сега сте заедно съ него. А като се парясате съ него, ще станете маскара на хората. Сега всѣки да каже на Господа: „Не искамъ този мѫжъ или тази жена.“ Всѣки мѫжъ трѣбва да се парясва съ жена си или жена съ мѫжа си. Христосъ иска парясване.
към беседата >>

43. Блажените

НБ

Казва някой: „Дотегна ми вече да страдам." Кажи ми по колко ще продадеш килограма на твоите страдания, аз съм готов да купя. (втори вариант)
Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат в гърлото дали има някаква болест, употребяват огледала. Това е Христовото учение - да се разбере дълбокия смисъл на страданията, че те са необходими за нашето щастие и блаженство, за в бъдещия живот. Нещастията и страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. Когато страдате, ако има някой, който се е много отеготил, нека дойде при мене - аз ще купя неговите страдания, като му дам нещо друго; ще направя една обмяна на чисто търговски начала. Казва някой: „Дотегна ми вече да страдам." Кажи ми по колко ще продадеш килограма на твоите страдания, аз съм готов да купя. И тъй, Господ слиза на земята, за да отнеме този товар на хората и затова Христос казва: „Възложете си товара на Господа." Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а ще ви даде радости. Това е учението на Христа. Като е слязъл на земята, Той е искал да ви направи щастливи. За да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри. Когато произнасяме думата „мъдрост", това да става само когато не можем да разясним някой труден въпрос.
към втори вариант >>

44. Децата

НБ

„Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички.
Малко дай, но от сърце го дай. Ако мъже и жени бяха приложили тази философия в живота, домовете и обществата щяха да се изменят на добро. Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът? Страда от „велики“ хора и идеи. „Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това – да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца.
към беседата >>

45. Без товар

ИБ

БС

Двамата разбойници бяха Адам и Ева, пречупиха им краката, защото се казва в Мойсеевия закон: "Проклети са всички, които ходят да крадат." Съвременната добродетел, понеже краде, й пречупват краката.
Щастието е вътрешен процес: например говориш умно - то е щастие. Говори ти Бог - то е щастие. Засяга те Божественият Дух - щастие. Господ говори само на тези, които Го слушат, а упоритите ги кове. Още един елемент има в кръста: двамата разбойници с пречупени колене и на Христа прободено ребро. Двамата разбойници бяха Адам и Ева, пречупиха им краката, защото се казва в Мойсеевия закон: "Проклети са всички, които ходят да крадат." Съвременната добродетел, понеже краде, й пречупват краката. Понеже сърцето на Бога пожела да създаде първите человеци, то го прободоха в сърцето. Който "пожелае", го пробождат в сърцето, който краде, му пречупват коленете. Закованият разбойник, от лявата страна на Христа, беше жената. Той каза на Христос: "Спасил си много, спаси Себе Си и нас." И Христос каза на другия разбойник, от дясната Му страна (който каза: "Помогни ми, Боже, когато отидеш в Царството Божие"): "Днес ще бъдеш с Мене в Царството Божие" и го взе горе, а жената остави на земята. Сега Христос взема всички мъже на небето, а на земята оставя жените, които ще посрещнат Христа на земята.
към беседата >>

46. Кръстът

НБ

Двамата разбойници бяха първите човеци, които Бог създаде и които съгрешиха – Адам и Ева.
В кръста има и още един елемент, който ще ви изясня. От двете страни на Христа имаше двама разбойника. Той беше прикован, а те бяха вързани. Защо на разбойниците пречупиха пищялите, а на Христа прободоха сърцето? Понеже Христос идва сега, ще ви кажа. Двамата разбойници бяха първите човеци, които Бог създаде и които съгрешиха – Адам и Ева. Не вземайте думите ми буквално, говоря в преносен смисъл. Двамата ядоха от запретеното дърво, затова бяха наказани с пречупване на пищялите им. Защото е казано: “Проклет е онзи, който с краката си отива да върши зло”. А “пречупване на крака” значи хора, които са изгубили Добродетелта. А защо прободоха Христа в сърцето?
към беседата >>

Разпнатите отстрани на Христа, казах, бяха Адам и Ева.
А защо прободоха Христа в сърцето? Защото не трябва да се желае да се вкусва от запретения плод. И каза Христос: “Понеже пожелах да ви туря в Рая, затова трябва да бъда прободен в сърцето. А понеже вие отидохте и взехте от запретения плод, затова вашите крака трябва да бъдат пречупени”. Сега мислете: който пожелае, ще бъде прободен в сърцето, а който извърши престъплението, ще му бъдат пречупени краката. Разпнатите отстрани на Христа, казах, бяха Адам и Ева. И двамата се спасиха изобщо. Оня, който беше отляво, каза: “Толкова хиляди Си спасил, спаси и нас, спаси ни без страдания”. Той беше жената, говоря в преносен смисъл. И каза Христос: “Ще ви спася”. Но на оня, който беше отдясно, каза “Ще бъдеш днес с мен в рая.” И Той изпълни думата си – взе мъжа горе и остави жената долу.
към беседата >>

Съвременните хора казват: “Страдаме много”, а аз отговарям: “Вие сега сте трезви”.
Когато виждаме, че хората са ненормални, именно тогава ние сме ненормални и обратното – когато виждаме, че хората са нормални, и ние сме нормални. Щастливите са пияни хора, страдащите са трезви. Влизате в някоя кръчма, виждате някого пиян, засмян, весел, но щом се върне вкъщи, не можете да му говорите. “Аз съм щастлив”, си казва той, но на другия ден, когато изтрезнее, главата го боли и започва да размишлява добре ли е направил или зле. Тогава той е в нормално състояние. Съвременните хора казват: “Страдаме много”, а аз отговарям: “Вие сега сте трезви”. През миналия 19-ти век всички хора бяха опиянени: “Господ няма! Ха, ха – концерти, балове, веселба...” Сега, през този 20-ти век, хората отрезвяха: “Какво ще правим сега? ” Един офицер от бойното поле ми казваше: “Всички ние там се молим, измениха се мислите ни”, а един социалист питаше: “Какво става с мен? Аз съм бил най-глупавият човек досега, сега познавам, че има Господ, сега аз зная защо съм дошъл на Земята”. Изтрезняват. И вас ако турят на фронта срещу англичаните и французите и започнат да пукат над главите ви снаряди, каква ще бъде вашата вяра?
към беседата >>

– “Едно време и аз бях от тези щастливци, а сега страдам”.
Споделям скръбта на онзи, който скърби, и му казвам: “Ти си бил и можеш да бъдеш щастлив”. Преди няколко години, някъде между май и юни минавахме с един бивш учител край една гостилница във Варна. Това беше един хотел с градина, бяха сложени маси, бяха сервирани пържоли, които изпущаха много хубава миризма, беше сложено и винце. Когато минавахме, този учител извика: “Ох! ” попитах го защо пъшка. – “Едно време и аз бях от тези щастливци, а сега страдам”. Казах му: “За мен ще бъде най-голямо нещастие да ме турите на това място. Благодари се, че Бог те е отчислил, за да се научиш на закона скромно да живееш, защото достатъчни са и малко хляб и солчица. Опитал си едното, но още хиляди пържоли да изядеш, няма да станеш по-добре”. Господ казва: “Понеже с този живот не си по-добре, отчислявам те, за да научиш Христовия кръст – смисъла на Живота”. Да, това са великите тайни на Христа, Който идва.
към беседата >>

47. Божията воля / Волята Божия

НБ

Гледам да се освободя от тях, да не пострадам.
Един търговец идел от Мала-Азия. Той носел торба, пълна със скъпоценни камъни, които продавал евтино. Един евреин, също търговец, пожелал да купи всичките камъни, но мислел, че не може да ги вземе, защото нямал много пари. Обаче, търговецът на скъпоценните камъни му казал: Приятелю, продавам цялата торба за десет хиляди лева. Нося ги контрабанда, затова ги давам толкова евтино. Гледам да се освободя от тях, да не пострадам. Евреинът помислил, че щастието иде пред краката му и, за да не го изпусне, купил всичките скъпоценни камъни. Като отишъл у дома си и ги прегледал внимателно, разбрал, че бил излъган: само няколко камъни били истински, т.е. скъпоценни, а останалите – фалшиви. Днес много хора носят торби, пълни с фалшиви скъпоценни камъни, които представят за истински. В края на краищата, и те, и окръжаващите се убеждават, че са се лъгали.
към беседата >>

48. Взимане и даване / Взимане и даване

НБ

Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и азъ имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа. (втори вариант)
Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли? “ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога. Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение. Когато говоря за това учение, азъ разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н. Бихъ желалъ вашитѣ уши да се отворятъ и да слушате. Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и азъ имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа. Азъ, като гледамъ отъ Божествено гледище, намирамъ, че тѣ не сѫ изпълнили както трѣбва своята работа, но Богъ ще ги упѫти, ще ги научи какъ да си вършатъ работата. Богъ ще сѫди всички. Ако окото ти е извадено, Богъ ще каже: „Турете му здраво око.“ Ако кракътъ е отсѣченъ, ще каже: „Намѣстете му другъ кракъ.“ Това е сѫдба. Сѫдията, като отсѫжда, дава всѣкиму нуждното, тъй че всички да бѫдатъ доволни отъ присѫдата. Тъй и Господь ще отдаде всѣкиму нуждното за развитието на неговия умъ, сърдце и душа, за да задоволи всички.
към втори вариант >>

49. Доброто съкровище

НБ

След това ще дойдат страданията, но кажете си: Готов съм да страдам, за да се облагородя, да придобия търпение и любов.
Това, което е вярно за един ден, вярно е и за много дни. Ако станете сутрин с лошо разположение на духа и през целия ден не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище в сърцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни и т.н. Нищо не може да ви извини – съкровището ви не е добро. Не ви остава нищо друго, освен да вземете лошото съкровище и да го хвърлите на нивата си като тор. След това ще дойдат страданията, но кажете си: Готов съм да страдам, за да се облагородя, да придобия търпение и любов. Човек трябва да бъде търпелив. Някой минава за търпелив, защото условията му налагат да търпи. Това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човека, а търпението е резултат на разумната човешка воля. Никога не налагайте на човека своите вярвания, разбирания и убеждения.
към беседата >>

Съ бързината си да не изпадаме въ слѣдното положение: единъ американски лѣкарь, билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала Азия. (втори вариант)
Ако се интересувате, може да се занимавате съ окултната наука и да видите, че у човѣка има около седемь центрове, които може да се развиятъ, има извѣстни научни методи, чрѣзъ които може външната енергия отъ въздуха да се възприеме и складира въ тѣзи вѫзли и послѣ да се прѣпрати чрѣзъ гръбначния мозъкъ въ задния мозъкъ, а отъ тамъ въ прѣднята часть на мозъка и той става активенъ. Затова ще трѣбва да научите сѫщия законъ, споредъ който постѫпватъ градинаритѣ? Тѣ, като насѣятъ своята бахча, взиматъ водата отъ главния източникъ и чрѣзъ вадички я прѣнасятъ по цѣлата градина да се полива. По сѫщия законъ човѣкъ трѣбва да събира своята енергия и да я прѣпраща тамъ, на това мѣсто, което не е обработено. Въ този процесъ ние трѣбва да избѣгваме безпокойствие, да имаме търпѣние и да не бързаме да извършимъ скоро този процесъ. Съ бързината си да не изпадаме въ слѣдното положение: единъ американски лѣкарь, билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала Азия. Като го прѣгледалъ, прѣдписалъ му една рецепта, споредъ която да взима по три лъжички на день отъ това лѣкарство и въ десеть дни да го изпие и тогава ще забѣлѣжи резултата. Манафинътъ си казалъ: „Вмѣсто да го пия въ продължение на десеть дни, азъ ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ. Постѫпвайте споредъ както е прѣпорѫчалъ лѣкарьтъ, по три лъжички на день, както е писалъ и Господь въ своята книга – по три лъжички на день. Ще кажете: „Ама че билъ глупавъ този манафинъ! “ Ами съврѣменнитѣ хора като прѣядатъ?
към втори вариант >>

Вземи този торъ, занеси го на нивата си и кажи: „Трѣбва да страдамъ и отъ тѣзи страдания да се науча да бѫда търпеливъ.“ Най-първо научи се да бѫдешъ търпеливъ. (втори вариант)
“ Ще ви дамъ признаци, диагноза, по която може да провѣрите това. Ако сутринъ, като ставате, имате добро настроение и прѣзъ цѣлия день приемашъ хората весело, отнасяшъ се съ жена, дѣца, приятели добрѣ и до 9 часа, когато си легнешъ, запазишъ сѫщото настроение, значи имашъ добро съкровище. Това, което е вѣрно за единъ день, вѣрно е и за много други дни. Но ако, слѣдъ като станешъ сутринь, си неразположенъ, ти си отъ тѣзи, на които съкровището не е добро. Но ще се извинишъ, че си нервенъ, че си боленъ, нищо не те оправдава, съкровището ти не е добро. Вземи този торъ, занеси го на нивата си и кажи: „Трѣбва да страдамъ и отъ тѣзи страдания да се науча да бѫда търпеливъ.“ Най-първо научи се да бѫдешъ търпеливъ. Има два вида търпѣние: неволя и търпение. Неволята ти се налага, а търпѣнието се дължи на човѣшката воля. Никога не трѣбва да налагаме на хората и да имъ казваме: „Ти ще вѣрвашъ, както азъ вѣрвамъ.“ Остави този човѣкъ да си насади градината, както той иска. Ти не му прави планъ, но му дай само сѣмена. Ама той щѣлъ да направи грѣшки.
към втори вариант >>

И тъй, да се спрѣмъ на принципа: къмъ кои хора спадаме, къмъ добритѣ или злитѣ, къмъ вѣрующитѣ или невѣрующитѣ? (втори вариант)
Една двѣ години то може да се храни съ млѣко, но послѣ ще трѣбва да започне да употрѣбява твърда храна. Свободата е необходима за растенето, за развитието. Пуснете единъ конь на свобода, ще видите какъ той ще започне да рита, да скача, но и това скачане си има смисълъ. Ако въ града скача, той ще смачка нѣкого, но грѣшката не е у него, а у насъ. Сѫщото се случва и съ насъ. И тъй, да се спрѣмъ на принципа: къмъ кои хора спадаме, къмъ добритѣ или злитѣ, къмъ вѣрующитѣ или невѣрующитѣ? Казвате за нѣкого: „Той е невѣрникъ.“ Подъ думата „невѣрникъ“ азъ разбирамъ, че въ неговия мозъкъ нѣма свѣтлина. Рекохъ, отворете прозорци у този човѣкъ, дайте по малко пари, за да му направимъ такива и той ще ви благодари. А вие казвате за него, че билъ еретикъ, невѣрникъ. Че и тебе да те турятъ въ такава тъмна стая, безъ прозорци, нѣма да вѣрвашъ. Вѣрването подразбира свѣтлина, а невѣрието – тъмнина.
към втори вариант >>

50. Пребъдете / Пръбѫдване

НБ

Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама.
Щом се нахрани добре, той е готов да работи. Значи, любовта е потребна като храна за човека. Без любов животът му не върви добре. Ще ми възразите, че животът е тежък, трябва да се издържат жена и деца. Чудно нищо! Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама. Тъй щото, дали човек е женен, или не, това не усложнява, нито улеснява живота. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си.
към беседата >>

51. Бог е Дух / Богъ е Духъ

НБ

Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? (втори вариант)
Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия? Това е философия. Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва.
към втори вариант >>

52. Доведете го

НБ

Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева.
Най-добър проповедник на Христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът. Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари.
към беседата >>

Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и!
човешкото тяло. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът. Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а!
към беседата >>

"– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам.
То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът. Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек".
към беседата >>

Като видяло Адам, то казало: "А-а!
Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! " То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало.
към беседата >>

" То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си.
" – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! " То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича Истината, но човекът го наказал за искреното му мнение. Христос, обаче, го възнаградил, качил се на него и отишъл в Ерусалим.
към беседата >>

Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората.
След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! " То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича Истината, но човекът го наказал за искреното му мнение. Христос, обаче, го възнаградил, качил се на него и отишъл в Ерусалим. Понеже конят не казал Истината, Бог го назначил на служба при човека, да ходи навсякъде с него: на нивата, на война.
към беседата >>

реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. (втори вариант)
Най-добъръ проповѣдникъ на Христовото учение е оселътъ, т. е. човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ. Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари.
към втори вариант >>

Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! (втори вариант)
човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ. Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а!
към втори вариант >>

— така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. (втори вариант)
То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ. Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а! . .
към втори вариант >>

Като видѣло Адама, то казало: А — а! (втори вариант)
Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си.
към втори вариант >>

То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. (втори вариант)
Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ.
към втори вариант >>

Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. (втори вариант)
. . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ. Понеже коньтъ не казалъ истината, Богъ го назначилъ на служба при човѣка, да ходи навсѣкѫде съ него: на нивата, на война.
към втори вариант >>

53. Трите положения

НБ

Всички хора, които от времето на Адама досега са се хранили само с хляб, са фалирали.
Каква нужда има тогава да превръща камъните в хляб? Той сам е живият хляб и, който го яде, има Живот в себе си. Затова Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Какво ще стане с човечеството, ако се храни само с хляб? Ще фалира. Всички хора, които от времето на Адама досега са се хранили само с хляб, са фалирали. Ще възразите, че хората могат да се осигурят с храна и да продължат живота си. Идете на гробищата, да видите доколко идеята ви е права. Няма осигурен човек на земята. Колкото и да се осигурява, в края на краищата ще останат само сухи кости от него – всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само с хляб може да се живее, но и със Словото Божие, Христос има предвид последствията и от двата вида храна.
към беседата >>

Всички хора, които отъ времето на Адама досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали. (втори вариант)
Каква нужда има тогава да превръща камънитѣ въ хлѣбъ? Той самъ е живиятъ хлѣбъ и, който го яде, има животъ въ себе си. Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Какво ще стане съ човѣчеството, ако се храни само съ хлѣбъ? — Ще фалира. Всички хора, които отъ времето на Адама досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали. Ще възразите, че хората могатъ да се осигурятъ съ храна и да продължатъ живота си. Идете на гробищата, да видите, доколко идеята ви е права. Нѣма осигуренъ човѣкъ на земята. Колкото и да се осигурява, въ края на краищата ще останатъ само сухи кости отъ него — всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ Словото Божие, Христосъ има предъ видъ последствията и отъ двата вида храна.
към втори вариант >>

54. Да Го посрещнат

НБ

Не казвайте, че като е сгрешил Адам, и вие трябва да грешите.
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването са закони на физиката. И Земята пада към Слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението – за Живота. Не казвайте, че като е сгрешил Адам, и вие трябва да грешите. Аз разглеждам падането като метод за въздигане. С този метод си служи Природата, когато иска да повдигне някоя форма или някое живо същество. И в Природата има примеси, чужди неща, вмъкнати отвън, от които тя постоянно се чисти и освобождава. Законът за чистенето в Природата не е нищо друго, освен този, с който старите алхимици са си служили. Чрез този закон те отделяли ценното от безценното, благородното от неблагородното, полезното от безполезното.
към беседата >>

Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. (втори вариант)
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното.
към втори вариант >>

55. Двата полюса

НБ

Които последваха Адама.
Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе. Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама. Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват. Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него. Всяко животно е символ на нещо. Например, волът е символ на търпението, но той има рога, с които разрешава социалните въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трябва да се приближава до него.
към беседата >>

Това са разсъжденията на Адамовите хора, които се индивидуализирали, поради което всеки търси щастието само за себе си.
Той казва: "Никой няма право да стои зад мене." Защо волът боде, а канят рита? Като научиш философията на коня, ще дойдеш до орела, и от него да научиш нещо. Той може да те сграбчи и да те понесе във въздуха. Така орелът иска да каже: "Когато хвърча високо във въздуха, на никого не позволявам де се движи под краката ми." Каква философия има в това, да се пазиш от рогата на вола, от задните крака на коня и от краката на орела? Това са разсъжденията на Адамовите хора, които се индивидуализирали, поради което всеки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всеки да бъде щастлив само за себе си. Бог е създал материал и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човек не се противопоставя на Божественото, ще бъде, ако не блажен и щастлив, поне доволен. Ако внушиш една лоша мисъл в ума на своя ближен, все едно, че го мушкаш с рогата си.
към беседата >>

— Които последваха Адама. (втори вариант)
— Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ. Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него.
към втори вариант >>

Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. (втори вариант)
Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо. Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха. Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми. Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела? Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си.
към втори вариант >>

56. Дух Господен

НБ

Божествения Адам.
Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си. "Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия.
към беседата >>

Всички хора са деца на този Адам.
Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си. "Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство.
към беседата >>

Божествения Адамъ. (втори вариант)
Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества. Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си. „Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия.
към втори вариант >>

Всички хора сѫ деца на този Адамъ. (втори вариант)
Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си. „Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство.
към втори вариант >>

57. Като чуха

НБ

Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде.
Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите. Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят.
към беседата >>

Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите. Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
към беседата >>

– “Защо страдаме?
Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума. Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш." Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма. Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас. Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>

Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. (втори вариант)
Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ.
към втори вариант >>

Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите. (втори вариант)
Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка.
към втори вариант >>

— Защо страдаме? (втори вариант)
Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>

58. Изобилният живот

НБ

И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири.
И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: “Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната врата”. Следователно когато Христос казва, че иде да даде Живот, Той има предвид всички живи същества. Той носи Живот и на хората, и на крадеца в тях. Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. Ще пеят и ще Го славословят в един глас, с една песен: “Да бъде благословен невидимият Господ, Който живее във всички същества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всяко дихание! ”
към беседата >>

И Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да помагамъ на ангелитѣ, но на загубеното Адамово сѣме.” На друго мѣсто е казано: „Чухъ отъ мало до голѣмо да славятъ Бога.” Ще слѣзе Богъ между всички сѫщества и ще ги примири. (втори вариант)
Следователно, когато Христосъ казва, че иде да даде животъ, Той има предъ видъ всички живи сѫщества. Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ. Мисъльта, която Христосъ оставя на съвременнитѣ хора, е следната: Приятели и неприятели, жители на ада и на небето, живѣйте всички въ миръ и съгласие, обикнете се като братя. Велики духове слизатъ въ ада да помагатъ на падналитѣ души. Колкото по-великъ е духътъ, толкова по- дълбоко трѣбва да слѣзе, да работи за изкуплението на падналитѣ и изоставени сѫщества. И Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да помагамъ на ангелитѣ, но на загубеното Адамово сѣме.” На друго мѣсто е казано: „Чухъ отъ мало до голѣмо да славятъ Бога.” Ще слѣзе Богъ между всички сѫщества и ще ги примири. Ще пѣятъ и ще Го славославятъ въ единъ гласъ, съ една пѣсень: Да бѫде благословенъ невидимиятъ Господъ, Който живѣе въ всички сѫщества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всѣко дихание!
към втори вариант >>

59. Малък разбор / Лемуил

НБ

ИБ

БС

И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби.
защото всичкият . дом са облечени с двойни дрехи. (31:21) Двойни дрехи в окултния език означава магнетични дрехи. Има хора, които се поддават на всяка болест – те са голи. Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас.
към беседата >>

Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, оголѣха и не можаха да издържатъ на външнитѣ, неблагоприятни условия. (втори вариант)
Не се бои отъ снѣгъ за дома си; Защото всичкиятъ ѝ домъ сѫ облѣчени съ двойни дрехи. Въ окултенъ смисълъ, двойнитѣ дрехи подразбиратъ магнетични дрехи. Който се поддава лесно на болести, той е голъ, безъ дреха. Който се гнѣви и съмнява, той е сѫщо голъ. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, оголѣха и не можаха да издържатъ на външнитѣ, неблагоприятни условия. Следъ грѣхопадането трѣбваше да се яви християнството, да покаже на хората, какъ да се облѣкатъ. И сегашнитѣ хора още сѫ голи. Силата на християнството се заключава, именно, въ това, че учи хората да се обличатъ. Облѣче ли се съ магнетична, т. е. съ двойна дреха, човѣкъ става силенъ.
към втори вариант >>

60. Неизвестното

НБ

Когато създаде втория Адам, Бог му даде жената за другарка, която да го регулира.
На много мъже керемидите на покрива са счупени или разместени, затова къщите им текат. Като не знаят причината за това, жените се оплакват от мъжете си, че били лоши. Щом жената се грижи за къщата, трябва да се качи на покрива, да види какво е състоянието на керемидите и, ако има счупени или разместени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена от Бога да живее в една къща, тя няма право да я напуска. В дадения случай, къщата е нейна собственост. Когато създаде втория Адам, Бог му даде жената за другарка, която да го регулира. Мъжът се оплаква от жената, като виновница за греха, но без нея той щеше съвсем да пропадне. Жената е най-малкото зло в света. Без нея светът щеше да бъде по-зле. Защо излезе жената от къщата? За да стане ученичка.
към беседата >>

Майката на човечеството умря преди осем хиляди години, като остави Адам и Ева сираци – това беше наказанието им.
И до днес още срещате хора, които се оплакват, че нямат къща, пари, нямат възможност да пращат децата си на училище. Щом нямат къща, това показва, че майката е умряла. Да умре майката, това е лош признак. Майката трябва да живее, колкото и синът живее, да внесе нещо ценно в него. Син, на когото майката е умряла рано, е лишен от много блага. Майката на човечеството умря преди осем хиляди години, като остави Адам и Ева сираци – това беше наказанието им. Те трябваше да минат през големи страдания, за да възприемат по друг начин това, което не получиха направо от майка си. Ако майката на човечеството беше жива, нямаше да има страдания на земята. Всеки човек има по една майка. Умре ли тя, умът му се помрачава, сърцето му се втвърдява, и Любовта престава да действа. Той не вижда вече нищо красиво.
към беседата >>

Когато създаде втория Адамъ, Богъ му даде жената за другарка, която да го регулира. (втори вариант)
На много мѫже керемидитѣ на покрива сѫ счупени или размѣстени, затова кѫщитѣ имъ текатъ. Като не знаятъ причината за това, женитѣ се оплакватъ отъ мѫжетѣ си, че били лоши. Щомъ жената се грижи за кѫщата, трѣбва да се качи на покрива, да види, какво е състоянието на керемидитѣ и, ако има счупени или размѣстени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена отъ Бога да живѣе въ една кѫща, тя нѣма право да я напуща. Въ дадения случай, кѫщата е нейна собственость. Когато създаде втория Адамъ, Богъ му даде жената за другарка, която да го регулира. Мѫжътъ се оплаква отъ жената, като виновница за грѣха, но безъ нея той щѣше съвсемъ да пропадне. Жената е най-малкото зло въ свѣта. Безъ нея свѣтътъ щѣше да бѫде по-зле. Защо излѣзе жената отъ кѫщата? — За да стане ученичка.
към втори вариант >>

Майката на човѣчеството умрѣ преди осемь хиляди години, като остави Адамъ и Ева сираци. (втори вариант)
И доднесъ още срѣщате хора, които се оплакватъ, че нѣматъ кѫща, пари, нѣматъ възможность да пращатъ децата си на училище. Щомъ нѣматъ кѫща, това показва, че майката е умрѣла. Да умре майката, това е лошъ признакъ. Майката трѣбва да живѣе, колкото и синътъ живѣе, да внесе нѣщо ценно въ него. Синъ, на когото майката е умрѣла рано, е лишенъ отъ много блага. Майката на човѣчеството умрѣ преди осемь хиляди години, като остави Адамъ и Ева сираци. Това бѣше наказанието имъ. Тѣ трѣбваше да минатъ презъ голѣми страдания, за да възприематъ по другъ начинъ това, което не получиха направо отъ майка си. Ако майката на човѣчеството бѣше жива, нѣмаше да има страдания на земята. Всѣки човѣкъ има по една майка. Умре ли тя, умътъ му се помрачава, сърдцето му се втвърдява, и любовьта престава да действува.
към втори вариант >>

61. Встъпление в Любовта

ИБ

БС

Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?
По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже с катран. Посланието на Павел към ефесяните ще го проучите във връзка с Притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание – тези, които съставляват ядката. Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля? ” Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат.
към беседата >>

62. Голямата вяра

НБ

Ако някой купи много земя и започне да я обработва, първият въпрос, който ще му задам, ще бъде, има ли вода на разположение и какво количество.
Те съществуват и в природата. Навсякъде ще видите големи и малки планини, големи и малки реки, морета, езера, големи и малки градове, държави и т.н. За да каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере, дали може да се излекува дъщеря й. Ако някой купи много земя и започне да я обработва, първият въпрос, който ще му задам, ще бъде, има ли вода на разположение и какво количество. За много земя е нужна много вода. Ако водата е малко, по-добре да не се заема с обработването на земята. Вярата представя особен род енергии в човешкия живот. Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-енергичен е той и толкова по-голяма работа може да свърши. Христос зададе на жената няколко въпроси и, след като тя отговори разумно на всички въпроси, Той й каза: „Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата“.
към беседата >>

63. Противоречие в съзвучието

НБ

Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде и от този момент се отвориха очите им.
Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности. „Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й. Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде и от този момент се отвориха очите им. С дясното си око те гледаха към света, т.е. към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях.
към беседата >>

Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така.
„Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й. Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде и от този момент се отвориха очите им. С дясното си око те гледаха към света, т.е. към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях. В развитието си, човечеството е минало по пътя на еволюцията, но в какво се заключава тя, малцина знаят. Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаят.
към беседата >>

Истинските човеци, създадени по образ и подобие Божие са на небето, а Адам и Ева, направени от кал, са още на земята.
Но, въпреки това, те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха. Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате да влязат.“ Така и съвременните християни се готвят за небето, без да отговарят на името „истински християни“. За да носиш това име, трябва да се проникнеш от великото учение на Христа, от едно дълбоко разбиране за всичко, което става в света, и от готовността да изправиш всяка своя погрешка. В това се крие благородството на човешката душа. Много са заблужденията на хората и то, по причина на друго заблуждение, че човек е короната на създанията, че е създаден по образ и подобие на Бога. Истинските човеци, създадени по образ и подобие Божие са на небето, а Адам и Ева, направени от кал, са още на земята. Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята. Наистина, плътта гние, кръвта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вечни времена. То е Божественото начало в човека, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията. Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно.
към беседата >>

Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама.
В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание.
към беседата >>

Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора.
И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства.
към беседата >>

64. Ако не бях дошъл

НБ

В първата глава от Битието, Бог заповяда на Адам и Ева да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Казано е в Писанието: „Заплатата на греха е смъртта“. Това значи: грехът лишава човека от най-голямото благо – от живота. Пита ли някой, защо не трябва да греши, ще знае, че грехът ще го лиши от най-великото благо, което му се дава. – Защо ме лишава Господ от живота? Отговорът е в стиха: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ В първата глава от Битието, Бог заповяда на Адам и Ева да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не Го послушаха и не изпълниха заповедта Му, те сгрешиха. Така те внесоха греха в човешкия живот, от който хората и до днес още не могат да се освободят. – Какви бяха тези плодове? – Това не е важно. Едно трябва да се знае: Както ръждата разяжда желязото, така и грехът подкопава основите на човешкия живот.
към беседата >>

65. Детето растеше

НБ

Какво направиха първите човеци, Адам и Ева, в рая?
Мнозина се произнасят за християнството, за социализма или за комунизма като за крайни учения, които не могат да донесат никакво благо на хората. Разумния свят слуша техните разсъждения и след няколко години ще ги извика на доклад, да кажат мнението си обосновано, доказано, за да изправят погрешките на тези учения. Ще кажете, че като ги викат горе, те умират. За вас това е смърт, а за възвишения свят не е нищо друго, освен извикване на човека горе, да даде своя доклад върху важни житейски въпроси. В заключение може да се каже, че хората заминават на другия свят от много знание. Какво направиха първите човеци, Адам и Ева, в рая? Като придобиха много знания, те се срещнаха с един велик адепт, който им каза, че има нещо, което те още не знаят. Те се заинтересоваха от това ново учение и пожелаха да го придобият. – В какво се заключава това ново учение? – Че ако ядат от плодовете на забраненото дърво, не само че няма да умрат, но очите им ще се отворят и ще станат като Господа. Това учение ги разколеба, те се усъмниха в думите на Господа и пристъпиха Неговата заповед.
към беседата >>

66. Нито тържик

НБ

Не мога да страдам за Тебе.” Христос казва: Който не се отрече от баща си и от майка си и не ме последва, не е достоен за мене.” Аз правя допълнение към тоя стих: Който приеме баща си и майка си, брата си и сестра си в своя дом с любов, той е достоен за мене.
– Търся истински човеци. И Христос зададе въпроса: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра? ” Ще намери ли хора, които ще приемат това учение? Питам: Дали пак ще се отрекат, както преди две хиляди години? Трябва ли пак да кажат: „Имай ме отречен! Не мога да страдам за Тебе.” Христос казва: Който не се отрече от баща си и от майка си и не ме последва, не е достоен за мене.” Аз правя допълнение към тоя стих: Който приеме баща си и майка си, брата си и сестра си в своя дом с любов, той е достоен за мене. Това е контраст на първия стих. Единият стих е взет в отрицателна форма, а другият – в положителна. Христовото учение е приемливо и в двете форми: и в отрицателната, и в положителната. Какво заключение ще дадем на тая беседа? По-добре да свърша без заключение.
към беседата >>

Не мога да страдам за Тебе." (втори вариант)
" „Човеци." „Не виждаш ли, че светът е пълен с човеци? " „Търся истински човеци." И Христос зададе въпроса: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра? Ще намери ли хора, които ще приемат това учение? " Питам: дали пак ще се отрекат, както преди две хиляди години? Трябва ли пак да кажат: „Имай ме отречен. Не мога да страдам за Тебе." Христос казва: „Който не се отрече от баща си и от майка си и не Ме последва, не е достоен за Мене." Аз правя допълнение към тоя стих: „Който приеме баща си и майка си, брата си и сестра си в своя дом с любов, той е достоен за Мене." Това е контраст на първия стих. Единият стих е взет в отрицателна форма, а другият - в положителна. Христовото учение е приемливо и в двете форми: и в отрицателната, и в положителната. Какво заключение ще дадем на тая беседа? По-добре да свърша без заключение.
към втори вариант >>

67. Като го видя Петър

НБ

Когато аз живея, когато чувствам и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества.
И строят се крепки чрез сила, но не чрез насилие, както мнозина разбират. Някой престъпва законите, и законът го наказва с затвор или със смърт. – Право ли е това? Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване? Ако е за бесене, трябва да се бесят и вярващите, и безверниците, да останат само истински правоверните, които имат една мярка и гледат на живота като на велика проява на Битието. Когато аз живея, когато чувствам и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества. Ще кажете, че страданията на мравката не са като моите. Как ще докажете това? Представете си, че от земята до планетата Нептун, която е на грамадно разстояние от нас, е проточен един човек. Може ли да си представите, колко голям ще бъде той, с какви дълги пръсти? Окото ви не може да обхване големината на тоя човек.
към беседата >>

Когато аз живея, чувствам и страдам, зная, че с мене заедно страдат, живеят и чувстват много други същества. (втори вариант)
Някои престъпват законите и ние какво правим с тях? Обесваме ги. Ако мравките отричат моето съществуване, трябва ли да ги обеся? Ако аз бих бесил, бих избесил и двата вида хора - които вярват и които не вярват в Бога. Ще останат правоверните, тоест хората, които имат само една мярка и съзнават, че животът е едно велико проявление в света. Когато аз живея, чувствам и страдам, зная, че с мене заедно страдат, живеят и чувстват много други същества. Но ще кажете, че страданията на една мравка не са като моите. Как ще се докаже това нещо? Представете си, че до планетата Нептун, която е два милиарда мили далеч от слънцето, е проточен един човек. Можете ли да си представите колко голям ще бъде той изобщо и колко големи ще бъдат неговите пръсти? Като гледате толкова големи пръсти, вие ще мислите, че тези пръсти представляват нещо отделно от цялото тяло и ще започнете да режете пръстите му.
към втори вариант >>

68. Изгряващото слънце

НБ

Аз ще ви задам един въпрос: Когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си?
Като казвам „безидейни хора“, не разбирам, че у такива хора няма никакви идеи, но техният поглед, тяхното движение, техният стремеж не е тъй фиксиран в известна посока, както на земята. Христос като казва: „Аз дойдох“, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея, и ние се лъжем, като мислим, че един човек идва или е дошъл. Дойде някой проповедник и ние казваме: „Той ще оправи света“. Дойде Христос преди 2,000 години, и тогава казаха: „Той ще оправи света“, но светът пак не се оправи, дойдоха след него много други, светът пак не се оправи, според нашето схващане. Защо? – Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: Когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен.
към беседата >>

69. Светило на тялото

НБ

Ако някой се интересува да знае защо страдаме, бих отговорил, че страданията са резултат на това, че ние сме в противоречие с духовното око.
Следователно онези, които казват, че човек може да живее без око, поддържат, че няма разумност в природата. На туй око, казва Христос, съответства човешкото сърце. Между духовното око и сърцето има тясна връзка. Това не е само теория, но твърдения, които може да се проверят всеки ден на опит. Който не е на правия път, животът му е все от нещастия и страдания. Ако някой се интересува да знае защо страдаме, бих отговорил, че страданията са резултат на това, че ние сме в противоречие с духовното око. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло“. И наистина, ако окото ни е чисто, ние ще виждаме всичките предмети. Често очите ни се развалят от храната, която приемаме; ако храната е нездравословна, тя покваря кръвта, а покварената кръв поврежда очите и става нужда да се правят операции. Защо? – Защото животът ни не е съобразен с Божествените закони. Както във физическото око се явяват наслоявания, по същия закон и в духовното ни око се явяват подобни наслоявания, които създават нещастия както за индивида, така и за семейството, обществото, народа и цялото човечество.
към беседата >>

70. Гредата

НБ

Първият процес, на събиране, е дошъл в света с Адам, а вторият процес, на изваждане, е дошъл в света с Ева, затова Господ е създал жената чрез изваждане реброто на Адам.
Като се върнете вкъщи, ще кажете: „От днес започвам да вадя гредата от своето око“. Но гредата не се вади с един калем, а много пъти ще изваждате. Трябва верижно изваждане. Като научите този закон на изваждането, ще дойдете до процеса на умножаването. Тогава ще разберете и закона: „Плодете се и множете се“. Първият процес, на събиране, е дошъл в света с Адам, а вторият процес, на изваждане, е дошъл в света с Ева, затова Господ е създал жената чрез изваждане реброто на Адам. Коя жена? – Райската жена, която обичала да има сношение с „онзи“. Следователно мъжете ще се научат да изваждат жените си. Жените ще се научат да изваждат синовете и дъщерите си, затова те раждат. Раждането е закон на изваждане.
към беседата >>

71. Отхвърленият камък

НБ

Дотогава, докато умираме, ние глава нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме.
Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам. Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние глава нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме. Казвам: Когато се появил центърът на окръжността, вселената станала бременна, при което точката се подвижила и разделила кръга наполовина. С това вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина, и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича.
към беседата >>

В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца.
Културните хора, които живеят над вас, ви изваждат с въдиците си и казват: „Да оставим ли този човек тук, или да го изпратим да се прероди? “ И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се туря някоя глиста, за да се хване рибата. Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до скончанието на века; едни ще изважда от морето и ще ги туря на сушата, а други ще хвърля отново в него. Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не тъй, както светът и църковниците разбират. Защо? Защото ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията изваждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгъла в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия.
към беседата >>

72. Гърбавата жена

НБ

Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам.
Най-благородните мисли, чувства и действия се раждат от топлината. Ще ме попитате: „Какво отношение има това, че Христос е положил ръцете си върху тази жена? “ – Жената е основа в света. Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът без жени, Господ не би ги създал. Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам. Да, но кой Адам? Който бе направен от пръст ли? Господ създаде мъжкия и женския пол заедно. Мъжкият и женският пол подразбират една противоположност в света, но и това разногласие е велика наука. Христос искаше да постави тази жена на нейната висота.
към беседата >>

Да, но кой Адам?
Ще ме попитате: „Какво отношение има това, че Христос е положил ръцете си върху тази жена? “ – Жената е основа в света. Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът без жени, Господ не би ги създал. Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам. Да, но кой Адам? Който бе направен от пръст ли? Господ създаде мъжкия и женския пол заедно. Мъжкият и женският пол подразбират една противоположност в света, но и това разногласие е велика наука. Христос искаше да постави тази жена на нейната висота. Тази жена беше гърбава.
към беседата >>

73. Призваха Исуса

НБ

Понеже условията на Живота са такива, че ако нямаме подслон, ще пострадаме – затова си строим къща.
Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път – това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш – ти си все на железния път. Излизането и влизането в света има съвсем друго значение от това, което вие разбирате. Например ние си правим къща, в която ще живеем; защо си правим къща? Понеже условията на Живота са такива, че ако нямаме подслон, ще пострадаме – затова си строим къща. По същия начин и ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини. Затова на сватбата е присъствал Исус с учениците си. Бих желал всички да започнете добре, а тези от вас, които не работят, ще останат назад. Извадете от всички държани досега за вас беседи общия принцип, който всяка една включва, и него разучавайте.
към беседата >>

74. Малкият закон

НБ

Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен да отваря и затваря движещия се мост, когато минавали и заминавали треновете.
Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3–4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам: Какъв е сегашният наш живот по отношения на бъдещия? За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота. Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота, без да го наруши. Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен да отваря и затваря движещия се мост, когато минавали и заминавали треновете. Той живеел на една кула, всред моста. Един ден той отворил моста и не го затворил; много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат“. Как са постъпили с този американец? – Изпратили хора да го свалят от моста и вместо него поставили друг, който да затваря моста.
към беседата >>

Тъй че тези същества, които са извън нашите сфери, като по-отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме.
Някои казват, че аз говоря хубави неща. Не е важно какво говоря аз, но е важно да приложите този закон, защото в приложението на това учение е вашата радост, и смисълът на вашия живот е в повдигането ви. Когато вие сте радостни или скръбни, и околните ви имат същото разположение. Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат. Тъй че тези същества, които са извън нашите сфери, като по-отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. Всички вярващи трябва да ги приложат, защото тия малки закони са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия.
към беседата >>

Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен надзирател на треновете, които минавали и заминавали. (втори вариант)
В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот." Нима може да се нарече „живот" този на свинята, която се храни редовно от своя господар и която си мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма? Питам: какъв е сегашният наш живот по отношение на бъдещия ни? У нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за да може да се наречем велики в Царството Божие. Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля. Човек не може да бъде със силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота - без да го наруши. Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен надзирател на треновете, които минавали и заминавали. Той живеел на една кула покрай един голям мост и работата му се състояла в отварянето и затварянето на моста, за да може свободно треновете да се движат без опасност на катастрофи. Един ден той отваря моста и не го затваря, затова много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат." Как са постъпили с този [американец]? Изпратили хора да го свалят от моста и вместо него поставили друг, който да затвори моста. Така правим и ние - отворим моста и не го затваряме, като казваме, че ние сме господари на положението и от нас зависи всичко.
към втори вариант >>

Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. (втори вариант)
Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен? " Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. Когато имате някоя рана, то най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона - политиката, културата, всички верующи трябва да ги приложат, защото те са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, ще може да изпълни и големия; онзи, който не може да изпълни малкия закон, не ще може да изпълни и големия. Това е правило. Ако вие не можете да обикнете една малка буболечка, една малка мушица - вие не може да обикнете и един човек. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица, той не говори право - не те обича.
към втори вариант >>

75. Обяснение върху обстановката на залата за събрания

СБ

Ние страдаме не от любов, а от многознание, от много сила.
Да бъдем добродетелни — това с отношения на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания — под „ближни" разбирам и всички млекопитаещи, които ни обслужват, и дори малките животинки, те са също наши близки в широк смисъл на думата. Първото правило, за да придобием любовта, е непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е любов. Ние страдаме не от любов, а от многознание, от много сила. В света има две сили: сила без любов и сила с любов. Първата — силата без любов — е физическа сила, която руши, а втората — силата с любов—е божествена, която твори. И тъй, когато кажем, че трябва да сме силни, разбира, че трябва да имаме силата на божествената любов. Вън от това, което казах дотук за вашата задача през годината, ще ви дам, като лозинка, „Добрата молитва" — да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа. Четете през деня по едно изречение от нея, и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във вас чрез закона на любовта.
към беседата >>

Ние страдаме не отъ любовь, а отъ многознание, отъ много сила. (втори вариант)
Да бѫдемъ добродѣтелни — това сѫ отноше- ния на хората едни къмъ други. Трѣбва да сме добродѣтелни не само къмъ своите ближни, но и къмъ всички създания — подъ „ближни“ разбирамъ и всички млѣкопитающи, които ни обслужватъ, и дори малкитѣ животинки, тѣ сѫ сѫщо наши близки въ широкъ смисълъ на думата. Първото правило, за да придобиемъ любовьта, е непрѣмѣнно да имаме смирение. Любовьта е качество, което познаватъ само смиренитѣ, слабитѣ; тя е тѣхенъ даръ. Силнитѣ хора, които уповаватъ на себе си, не знаятъ какво нѣщо е любовь. Ние страдаме не отъ любовь, а отъ многознание, отъ много сила. Въ свѣта има двѣ сили: сила безъ любовь и сила съ любовь. Първата — силата безъ любовь — е физическа сила, която руши, а втората — силата съ любовь—е божествена, която твори. И тъй, когато кажемъ, че трѣбва да сме силни, разби- рамъ, че трѣбва да имаме силата на божествената любовь. Вънъ отъ това, което казахъ дотукъ за вашата задача прѣзъ годината, ще ви дамъ, като лозинка, „Добрата молитва” — да размишлявате върху дълбокия смисълъ, който тя съдържа. Четете прѣзъ деня по едно изречение отъ нея, и принципитѣ, които сѫ легнали тамъ, да се одухотворятъ въ васъ чрѣзъ закона на любовьта.
към втори вариант >>

76. Методи за лекуване

СБ

Ние, съвременните хора, все за Любов говорим, но страдаме от липса на Любов, нямаме я в себе си – нямаме вадичка с вода.
Щом пуснем Любовта, тя веднага ще го оправи. Не трябва да взимаме страната нито на едните, нито на другите. Това, което твърдя, обосновавам на един естествен закон. Ще ви обясня как стои този въпрос. Допуснете, че влизаме в една градина с разни цветя и зеленчуци, които са клюмнали, повехнали; виждам отвън, край градината, река и казвам, че ако се прокара водата Ă да тече полека върху всички цветя и зеленчуци, няма да се минат 5-6 часа и всичко ще се освежи. Ние, съвременните хора, все за Любов говорим, но страдаме от липса на Любов, нямаме я в себе си – нямаме вадичка с вода. Нашата Любов е съвсем друга, различна от Любовта, за която говоря. Изпием една-две чашки изстудено винце, развеселим се, но туй е изкуствена проява на Любовта у нас. – Може ли човек, духовно развит, да се нагърби да управлява един народ? – Човек, духовно развит, у когото има Любов, може да управлява един народ. – С какви закони ще си служи?
към беседата >>

– Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията Ă каза: „Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене – ум, който ти търсиш, и така заедно ще вършим работа в живота.“ „Ами как ще влезеш в мене?
Той ще ви преследва по целия свят и през целия ви живот, докато си изплатите кармата. – Откъде се е взела в Рая змията, която измами Ева, щом се знае, че Раят е място на блаженство? – Змията е човешкият ум. Забележете, че змията дойде в Рая след създаването на Ева. – Защо не дойде по-рано? – Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията Ă каза: „Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене – ум, който ти търсиш, и така заедно ще вършим работа в живота.“ „Ами как ще влезеш в мене? “ – запитала Ева. „Като ядеш от този плод.“ – Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? – Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше.
към беседата >>

– Нали Ева беше създадена от реброто на Адам?
Забележете, че змията дойде в Рая след създаването на Ева. – Защо не дойде по-рано? – Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията Ă каза: „Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене – ум, който ти търсиш, и така заедно ще вършим работа в живота.“ „Ами как ще влезеш в мене? “ – запитала Ева. „Като ядеш от този плод.“ – Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? – Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева без него, дойде змията и Ă предложи ума си, който Ева искаше от Адам, и Ă рече: „Аз съм, когото търсиш.“ Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него.
към беседата >>

– Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум.
– Защо не дойде по-рано? – Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията Ă каза: „Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене – ум, който ти търсиш, и така заедно ще вършим работа в живота.“ „Ами как ще влезеш в мене? “ – запитала Ева. „Като ядеш от този плод.“ – Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? – Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева без него, дойде змията и Ă предложи ума си, който Ева искаше от Адам, и Ă рече: „Аз съм, когото търсиш.“ Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Тогава Господ му рече: „Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.“ И наистина, Ева се отказа от Адам.
към беседата >>

Като остана Ева без него, дойде змията и Ă предложи ума си, който Ева искаше от Адам, и Ă рече: „Аз съм, когото търсиш.“ Адам и Ева не представят нещо цяло.
“ – запитала Ева. „Като ядеш от този плод.“ – Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? – Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева без него, дойде змията и Ă предложи ума си, който Ева искаше от Адам, и Ă рече: „Аз съм, когото търсиш.“ Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Тогава Господ му рече: „Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.“ И наистина, Ева се отказа от Адам. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава и жените ще поправят своите към мъжете.
към беседата >>

Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам.
„Като ядеш от този плод.“ – Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? – Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева без него, дойде змията и Ă предложи ума си, който Ева искаше от Адам, и Ă рече: „Аз съм, когото търсиш.“ Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Тогава Господ му рече: „Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.“ И наистина, Ева се отказа от Адам. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава и жените ще поправят своите към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувства свободен, тогава и Ева поиска да се освободи.
към беседата >>

Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него.
– Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? – Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева без него, дойде змията и Ă предложи ума си, който Ева искаше от Адам, и Ă рече: „Аз съм, когото търсиш.“ Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Тогава Господ му рече: „Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.“ И наистина, Ева се отказа от Адам. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава и жените ще поправят своите към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувства свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът.
към беседата >>

Тогава Господ му рече: „Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.“ И наистина, Ева се отказа от Адам.
– Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен, знаеше каква сила има умът и не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева без него, дойде змията и Ă предложи ума си, който Ева искаше от Адам, и Ă рече: „Аз съм, когото търсиш.“ Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Тогава Господ му рече: „Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.“ И наистина, Ева се отказа от Адам. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава и жените ще поправят своите към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувства свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни.
към беседата >>

Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувства свободен, тогава и Ева поиска да се освободи.
Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога – дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Тогава Господ му рече: „Ти се отказа от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе.“ И наистина, Ева се отказа от Адам. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава и жените ще поправят своите към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувства свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни. – Осъдителни ли са неволните убийства на животни и растения? Може ли да се убиват вредните животни? – Въшката, която е паразит и която вие сте създали, можете да убиете, да я натиснете с нокътя си, ако ви прави лошо.
към беседата >>

77. Космичната Обич

СБ

Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие.
Да разбереш вътрешния смисъл на Живота, да намериш ония закони, по които тялото е съградено, законите, на които се подчиняват стомахът, дробовете, мозъкът и т.н., за да може да ги организираш правилно". За да се прояви Обичта в нас, трябва да имаме подходящи за това условия. Тези условия ние ги имаме в Живота, те са ни дадени. Ако не ги използваме, ние не ще можем да се избавим от лоши последици. Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие. Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата. В Рим живял велик художник. В ума му се зародила мисъл да нарисува идеалния образ на Христа. Тръгнал да се разхожда из града, да намери субект, който да изрази тази идея. Намерил един младеж - двадесет и две-двадесет и три годишен и започнал да го рисува.
към беседата >>

78. Аз съм онзи човек

НБ

Ето защо, когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път.
Всички мъже и жени, дъщери и синове ще разберат, защо плаче Иеремия. Какво правеха евреите, когато Бог изпращаше между тях някой пророк? Те са го гонели, били, убивали. Това не показва, че еврейският народ е лош, но, понеже той е избрал пътя на мъдростта, трябва да мине по него. Провидението не е отхвърлило еврейския народ, но го прекарва през страдания. Ето защо, когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път. Покажете ми един велик или добър човек, който да не е страдал. Не говоря за страданията, които сами си създавате, но за ония, които мъдростта ви налага. Аз говоря за ония страдания, които повдигат народите, обществата и индивидите. Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички: Да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия.
към беседата >>

В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи – дробовете, сърцето, стомахът, няма да страдаме.
Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени. Като изучават човешкия организъм, дохождат до заключението, че материята, от която е направен мозъкът, е най-организирана, т. е най-одухотворена, най-чиста. Забелязано е, че когато човек заболее от сериозна, тежка болест, той губи от тялото си голяма част, само мозъкът нищо не губи. Това показва, че материята на мозъка е най-устойчива. В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи – дробовете, сърцето, стомахът, няма да страдаме. Тогава ще бъдем истински културни хора и ще разбираме великите Божии закони. Тогава ще дойде истинският комунизъм, не чрез насилие, а по общ избор, чрез закона на любовта. Тоя комунизъм съществува в нас. Клетките на нашия организъм живеят по закона на любовта. Някои мислят, че комунизмът е нова наука.
към беседата >>

Всички страдаме все от тия главни гъби.
Горко на ония майки и бащи, синове и дъщери, които вършат престъпления! Така казва Господ, Който е горе на небето и долу на земята. Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: Ти разбра ли? Ти не си син на дявола, но Син Божи. Желая сега всички българи да са като оня салепджия, а не главни гъби. Всички страдаме все от тия главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: Той ще повдигне България. България си има свой план, определен от Бога. Земята, която и е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания.
към беседата >>

Ето защо, когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път. (втори вариант)
Всички мъже и жени, дъщери и синове ще разберат защо плаче Йеремия. Какво правеха евреите, когато Бог изпращаше между тях някой пророк? Те са го гонели, били, убивали. Това не показва, че еврейският народ е лош, но понеже той е избрал пътя на мъдростта, трябва да мине по него. Провидението не е отхвърлило еврейския народ, но го прекарва през страдания. Ето защо, когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път. Покажете ми един велик или добър човек, който да не е страдал. Не говоря за страданията, които сами си създавате, но за ония, които мъдростта ви налага. Аз говоря за ония страдания, които повдигат народите, обществата и индивидите. Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия. Защо?
към втори вариант >>

В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи - дробовете, сърцето, стомаха, няма да страдаме. (втори вариант)
Наистина всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума, в тялото на човека, както и в цялото общество, нищо не допринася за развитието на човека. Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени. Като изучават човешкия организъм, дохождат до заключението, че материята, от която е направен мозъкът, е най-организирана, тоест най-одухотворена, най- чиста. Забелязано е, че когато човек заболее от сериозна, тежка болест, той губи от тялото си голяма част, само мозъкът нищо не губи. Това показва, че материята на мозъка е най-устойчива. В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи - дробовете, сърцето, стомаха, няма да страдаме. Тогава ще бъдем истински културни хора и ще разбираме великите Божии закони. Тогава ще дойде истинският комунизъм, не чрез насилие, а по общ избор, чрез закона на любовта. Тоя комунизъм съществува в нас. Клетките на нашия организъм живеят по закона на любовта. Някои мислят, че комунизмът е нова наука.
към втори вариант >>

Всички страдаме все от тия главни гъби. (втори вариант)
Горко на ония майки и бащи, синове и дъщери, които вършат престъпления! Така казва Господ, Който е горе на небето и долу на земята. Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: „Ти разбра ли? " Ти не си син на дявола, но син Божи. Желая сега всички българи да са като оня салепджия, а не главни гъби. Всички страдаме все от тия главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: „Той ще повдигне България." България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания. Кажете и вие като Йеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб."
към втори вариант >>

79. И отиде та се представи

НБ

В края на краищата, ще кажете: Страдам невинен, от всички изоставен и неразбран.
Ако някой ви обещава много неща, кажете му, че не искате да станете отговорен редактор. Повярвате ли в обещанията му, без да усетите, ставате редактор на списание и веднага ви държат отговорен за всичко, което се пише в него. Ще минат една-две години и ще ви турят в затвор. Ще се чудите после, защо ви затворили. Ако не можете скоро да излезете от затвора, ще се озлобите против всички хора, ще се разочаровате от живота и ще вземете крив път на мисълта си. В края на краищата, ще кажете: Страдам невинен, от всички изоставен и неразбран. Не е така. Веднъж си станал редактор, плаща ти се за това.; ти трябва да носиш отговорност за всичко, което се пише в твоя вестник. Като знаете това, не отивайте при гражданина на онази страна. Не слушайте неговите съвети. Не отваряйте кесията си пред него, защото ще ви обере и ще ви изпрати на полето да пасете свинете му.
към беседата >>

Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това.
И тъй, вървете в пътя, дето живите величини растат, т.е. събират се и се умножават. Само излишъкът от тези величини се вади и дели. Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде.
към беседата >>

Адам настояваше и така пристъпи законите на рая.
събират се и се умножават. Само излишъкът от тези величини се вади и дели. Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура.
към беседата >>

Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо.
Само излишъкът от тези величини се вади и дели. Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега.
към беседата >>

Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци.
Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея?
към беседата >>

Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена.
Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие.
към беседата >>

80. Ще живее

НБ

Питаш: Защо страдам толкова много?
Той печели лесно, не губи време, но изразходва много енергия. Който пести времето си, а иждивява повече енергия, той лесно намира затвора. Това с неправилно решаване на уравнението. – Де са затворите? – Те не съществуват само вън от нас, но са и в нашите умове и сърца. Питаш: Защо страдам толкова много? – Защото си в затвор. Страшно е да бъдеш в затвор. Ако началникът на затвора не те хареса, заповядва на стражаря да ти ударят 25 тояги. При това положение, никой не може да ти помогне. – Защо?
към беседата >>

Някой път казвате: „Ние много страдаме." Отговарям: „В затворите вътре сте." Това са най-ужасните затвори. (втори вариант)
Всякога, когато човек иска да прекара един охолен живот, да спестява време, а да иждивява повече енергия, той е в кармичния закон. Някой млад момък не иска да се учи, не иска да работи, а отива да играе на комар, да се осигурява по лесен начин, или намисля да обере някого, който е работил. Този младеж прави своите уравнения, като иждивява енергията си, а пести времето си. А всеки, който пести времето си, той намира затвора. Не мислете, че затвори има само в обществата, но и в нашите умове и сърца има затвори. Някой път казвате: „Ние много страдаме." Отговарям: „В затворите вътре сте." Това са най-ужасните затвори. Като дойде началникът на затвора, заповядва на стражарите да ти ударят „деветнайсет и шест" и никой тогава не може да ти помогне. Викаш един лекар и друг, и всички се произнасят, че това е неврастения. Казвам: той е в затвора си и стражарите го налагат. И тъй, в света съществуват два закона. Единият е наречен „закон на необходимостта" - кармически закон, а другият е „закон на свободата".
към втори вариант >>

НАГОРЕ

0.20820879936218