Търсене в текстове за 'Адам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 232 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
към текста >>

2. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Фактически го правим, пък за това и страдаме.
Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем. Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение. Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни. Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос.
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица.
В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%.
към текста >>

4. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам.
Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата.
към текста >>

5. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а.
А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша".
към текста >>

6. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон.
Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят. Той именно се грижи за всички същества, които образуват неговия организъм и съхранява законите на Цялото. Следователно при тези условия, при които живеем, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят. Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна. Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот.
към текста >>

7. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях.
- Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност.
към текста >>

8. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам!
Но аз трябва да използувам радостта само за това, щото чрез нея да дойда до разбиране на предмета, който ми донася радост. За мене радостта трябва да е само съобщение на това, че този предмет има свойство да доставя радост. Аз трябва да се науча да познавам това свойство. За учащия се, насладата и страданието, радостта и скръбта трябва да служат като поводи, благодарение на които той се учи. От това той не става тъп към радостта и скръбта, но се издига над тях, за да му разкрият естеството на предметите. Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам! Той всякога казва: както казва страданието, както казва радостта. Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката.
към текста >>

9. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло.
След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол. „Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика. Но ние се отклонихме от предмета.
към текста >>

10. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Необходимо е да страдаме!
Той разтвори ръцете си и махна настрана черното наметало. – О, страдание, ти си злато!? – Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти. Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията. Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб.
към текста >>

11. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот.
Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

12. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън.
" На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота.
към текста >>

Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая.
Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага.
към текста >>

Значи, Адам беше изпъден от живота.
Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали.
към текста >>

13. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

_____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек.
Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам". И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро. Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина.
към текста >>

14. Най-далечният и най-близкият – А. Т. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

СЪТВОРЕНИЕТО НА АДАМА (Старо-руска легенда) От осем части направи Бог човека.
СЪТВОРЕНИЕТО НА АДАМА (Старо-руска легенда) От осем части направи Бог човека. От земята той взе костите. От морето - кръвта. От Слънцето - красотата. От облаците - мисълта. От вятъра - дишането.
към текста >>

И Михаил проговори и рече: АДАМ И Адам бе първият човек на земята.
И го занесе Богу. Рафаил се отправи към „Пладне" - Срещна звезда с име Мебри. Взе от нея М. И занесе го Богу. И Бог заповяда на Арахангел Михаил да изговори Словото - името на човека. И Михаил проговори и рече: АДАМ И Адам бе първият човек на земята.
към текста >>

15. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или друг повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др.
към текста >>

16. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз винаги страдам, когато трябва да върша друго от онова, по което копнее моето сърце.
G. Nordman СЪРЦЕТО Аз нося в гърдите си едно сърце и чувствам, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ. Когато върша своята дневна работа, сърдцето ми мълчи, защото тя е чужда нему. Аз винаги страдам, когато трябва да върша друго от онова, по което копнее моето сърце. То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала. Разбирам, че моето сърце долавя по-лесно от моя разум словата от песента на утрото, шепненето в ромона на дъжда, провикването на ранобудните птици. Разбирам, че сърдцето ми е подарено от Него – от великия Господар на световете и то ме учи да слушам през него мелодиите на кротката Му ръка.
към текста >>

17. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ще страдаме някак си за това.
Благородността е едно чувство, което ни носи радост. Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле. Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения. Висшата сила никога не е упълномощавала човека да поеме в собствени ръце справедливостта или присъдата. Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ. Висшата сила ни казва: „Трябва винаги да желаете да добиете знание за вечната справедливост.
към текста >>

19. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Целта на природата не е ние да страдаме, Природата е тъй отзивчива, тъй разумна, само че ние трябва да се съобразяваме с нейните закони, за да напредваме.
, ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА НОВАТА КУЛТУРА Днешният живот е пълен с противоречия. Човек трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие, за да се справи с тези противоречия. Ако човек влезе в стълкновение с тези закони, ще пострада. Целта на природата не е ние да страдаме, Природата е тъй отзивчива, тъй разумна, само че ние трябва да се съобразяваме с нейните закони, за да напредваме. Ние трябва да се освободим от нашите лъжливи възгледи за живота. При сегашните ни възгледи ни чакат само страдания, каквото и да си въобразяваме. Ето защо трябва да дойде човекът с новите разбирания и начини за работа, за да преминем към онзи красив живот, който крие всички възможности в себе си. Великото, Разумното, което лежи в основата на цялата природа, образува същината и на човешкото естество. Човек не е само това, което виждаме днес проявено.
към текста >>

20. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците.
"Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени.
към текста >>

21. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво.
Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека.
към текста >>

22. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?!
И ако един престъпник намира навсякъде добро, то ясно е, че той не може да бъде престъпник. Но светът не е такъв, всеки не само че не прави добро, но не желае да прави добро. Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни?
към текста >>

23. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването.
За природата по-важни са подбудите на дадена постъпка, отколкото самата постъпка. Природата дава голямо изобилие, но тъкмо в това голямо изобилие се изпитва характерът на човека. По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие. Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви. Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни.
към текста >>

24. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам?
Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно.
към текста >>

Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри.
Вярата е ръка, която помага на ума, а надеждата е ръка, която помага на сърцето. А любовта е, която е родила човешката душа. Тя помага на човешкия дух. Защо трябва да гладува човек? – За да яде. Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри. Животът трябва да се изучи сега от ново гледище. И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство. Смърт е, когато човек бяга от тялото си, а не когато го напуща. Един психологически закон гласи: ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за тебе. Ти мислиш за онзи, който мисли за тебе.
към текста >>

Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията.
И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство. Смърт е, когато човек бяга от тялото си, а не когато го напуща. Един психологически закон гласи: ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за тебе. Ти мислиш за онзи, който мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли зарад нас. Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията. Тогава зло ли са страданията? В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно.
към текста >>

25. ВЕСТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ти предсказа бедния живот, Видя земята нова като храм, И там от тъмния човешки род, От стари свет, роди се нов Адам... 8.V.1932 г.
Ти слезе в хаос: хаос не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов. Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът. Видя ти първообраза живот В кристала многогранен да блести, В растението, в животински род – По стълба творчеството да цъфти. В човека, в ангелски небесен хор – Хармония в единство да сияй, А там сред тях – гори божествен взор И дивни сфери, атоми без край. На Космоса ти осите откри, (Те бяха оси на Духа незрим!) Вселена нова – в лунните зари, И в слънчев блясък – Нов Йерусалим. И ти предсказа бедния живот, Видя земята нова като храм, И там от тъмния човешки род, От стари свет, роди се нов Адам... 8.V.1932 г. Емануил п. Димитров
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Напротив, ние трябва да се радваме, че сме материал в ръцете на творец, че сме подложени на развой, макар и да страдаме.
Ние не можем да искаме друго освен това, което е замисъл на тая творческа воля и нашата воля не може да бъде друга освен крачка в общия поток към целите на това творчество. Който има друга воля, той ще срещне мощния ход на живота и неумолимите закони на природата ще го пометат напред със своите стихийни, шеметни сили. Това е насилие, ще каже някой. Не, това е мъдрост. Ако човекът би могъл да знае замисления план на природния разум, той не би пожелал друго, освен неговото осъществяване. Напротив, ние трябва да се радваме, че сме материал в ръцете на творец, че сме подложени на развой, макар и да страдаме. Ако ученикът би знаел колко ще му послужи писмото в живота, той с радост би приел мъката, която изпитва при заучаване на буквите и елементите на писмените знаци. Та нима не е по-достойно за един къс глина да е мачкан в ръцете на художника, а после превърнат на изящна ваза, на която ще се спират много очи, отколкото да лежи в неподвижна инертност и безформен на пътя?
към текста >>

27. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато страдаме и когато се радваме, Той е същият.
съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото искат, те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по големи поругания от Бога. Но той - казано на човешки език - дори и веждите си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост. Ала само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен, и само той има „свободна воля." А сега помнете тия прости истини, като сигурни мерки: Единственото същество, което ни люби, то е Бог. И когато страдаме и когато се радваме, Той е същият. И в страданията и в радостите Бог е, който ни говори. Друго не забравяйте. За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили - не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и на земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли що ще ви отговорят?
към текста >>

28. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях".
А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМАС ЕДИСОН Мадам Мария Кюри Мария Кюри е вече покойница.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМАС ЕДИСОН Мадам Мария Кюри Мария Кюри е вече покойница. Тя напусна отрудената земя недавна. Ала духът ù, името ù няма никога да умре. Тя живее в своето велико дело. Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза.
към текста >>

Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата.
Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза. Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове. Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията. Трите линии на аполоновия хълм - тук по средата на меркуриевия и аполоновия хълм, са вечен спътник на гениалните ръце. Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений. Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята. Томас А.
към текста >>

Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята.
Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията. Трите линии на аполоновия хълм - тук по средата на меркуриевия и аполоновия хълм, са вечен спътник на гениалните ръце. Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений. Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята. Томас А. Едисон Откривателят на грамофона и електрическата крушка Томас Н. Едисон, е известен и на най-малкото дете по широкия свет. Големи ся; заслугите му за съвременната култура. Той има около двеста открития и изобретения.
към текста >>

30. Списанието PDF Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ръцете на мадам Кюри и Тома А.
СЪДЪРЖАНИЕ на 4-5 бр. Двата принципа Майки и бащи в светлината на една нова мисъл – Д-р Ел. Р. Коен Вегетарианството от окултно гледище – Боян Боев Темпераменти – Г. Окото и погледът – характерологичното им значение – по Петерс, Хутер и др. Ръцете на мадам Кюри и Тома А. Едисон Учителят говори – Великото Всемирно Братство Из „Живото Слово” Походът на Светещите – притчи и приказки Из нашия живот – Б. Боев, Към Мусала Детство – Д. Стоянов Стихове – Цв. Г. Симеонова Здраве, Сила и Живот Вести и Книгопис Le Maitre parle: La Lumiere Съдържание
към текста >>

31. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо.
Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството.
към текста >>

32. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр.
Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството. Научни експериментални доказателства за преживяването след смъртта.
към текста >>

33. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията.
У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.).
към текста >>

По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.).
Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.
към текста >>

По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей.
Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто.
към текста >>

Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей.
Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми.
към текста >>

Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление.
Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена.
към текста >>

Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид.
Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей. Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди.
към текста >>

34. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕШУА-БЕНТАМ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Ръката на Грета Гарбо Грета Гарбо е една от най-известните и знаменити филмови артистки.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Ръката на Грета Гарбо Грета Гарбо е една от най-известните и знаменити филмови артистки. Тя завладява със своята дълбоко прочувствена игра. От продавачка в един търговски магазин в Стокхолм, съдбата я облагодетелствува и тя днес е една от най-любимите филмови звезди в света. От Сатурновата линия на нейната ръка се вижда, че съдбата й тръгва към добро и възход около двадесетата й година. Дългата линия на ума, която отива към лунната издигнатина, говори за тънкия й ум и големи творчески възможности, които тя наистина проявява в своята артистична кариера. Дългата линия на изкуството говори също за големите й артистични дарования.
към текста >>

Ръката на Жана Адамс Изразът на лицето на Жана Адамс е пропито с голяма любов.
Дългата линия на ума, която отива към лунната издигнатина, говори за тънкия й ум и големи творчески възможности, които тя наистина проявява в своята артистична кариера. Дългата линия на изкуството говори също за големите й артистични дарования. Характерна се явява косата линия на юпитеровия хълм. Тя е израз на голямата вглъбена емоционалност на Грета Гарбо. Лицето, изражението, погледът, веждите са още по-типични изразители на тази заразяваща емоционалност. Ръката на Жана Адамс Изразът на лицето на Жана Адамс е пропито с голяма любов. Това нейно голямо качество е много силно подчертано в дългата и хубава линия на сърцето, която се разклонява под юпитеровия пръст, на едноименната издигнатина. Великите морални качества на човека не се изтъкват само с един белег. Хармонично устроените линии на ръката допълват, подчертават и засилват дълбоката всеобемляюща любов на тази жена. Линията на Аполон говори, че у нея има и голямо чувство за красота - чувство извисяващо още повече нейното сърце. Като директорка на института Hull тя е имала възможност да прояви проникновена любов и покровителство над бедни, гладни, голи и боси.
към текста >>

35. Списанието PDF Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ръцете на Грета Гарбо и Жана Адамс Притчи и приказки. Ешуа-Бентам.
СЪДЪРЖАНИЕ на 6 бр. Великият човек Два свята – Г. Воля за живот – д-р Ел. Р. Коен Разцъфтяване на душата – Боян Боев Нещо из историята на хиромантията – Г. Ръцете на Грета Гарбо и Жана Адамс Притчи и приказки. Ешуа-Бентам. Из нашия живот – моментни снимки. Стихове –Д. А-ва, S. Естетичният вкус – Т. Савова Здраве, Сила и Живот Езикът на цветята –Г.
към текста >>

36. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато загубим нещо от това, с което сме свикнали, ние страдаме, ние чувствуваме силно загубата.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Страданието. Ние сме свикнали с дадена обстановка, с дадена среда, хора и неща. И когато загубим нещо от това, с което сме свикнали, ние страдаме, ние чувствуваме силно загубата. В зависимост от нашата привързаност към нещата и хората е и нашето страдание, когато ги загубим. Страданието е неизбежно изживяване за всичко живо по земята. Защото, наред с всяка придобивка, иде и загуба. За живата природа страданието е като приливите и отливите. При всеки отлив ние страдаме.
към текста >>

При всеки отлив ние страдаме.
И когато загубим нещо от това, с което сме свикнали, ние страдаме, ние чувствуваме силно загубата. В зависимост от нашата привързаност към нещата и хората е и нашето страдание, когато ги загубим. Страданието е неизбежно изживяване за всичко живо по земята. Защото, наред с всяка придобивка, иде и загуба. За живата природа страданието е като приливите и отливите. При всеки отлив ние страдаме. Но често хората страдат и от прекомерен прилив. Много неща, които ние придобиваме стават нерядко причина за големи страдания. И най-хубавото, което човек би могъл да си представи, когато го придобие в по-голямо количество отколкото е необходимо, докарва големи страдания и неприятности. Човек може да страда и от голяма любов и от много нежности и от много сладко и благо в живота. Крайностите винаги докарват страдания, ала страданията, които идат от разните крайности в живота са от най-различно естество.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота.
И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко. Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота. И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими. В своите търсения ние се въртим все в онзи кръг на задоволяване на нуждите, в който има забрава на въпросите на деня. Ние дирим някак нещата да вървят леко, неусетно, в една радост - израз на пълно безгрижие. И може би затова нашите страдания стават всеки ден по-големи и ние намираме все по-малко смисъл в живота. А възможно е човек никога да не намери спокойствие в живота, докато не обърне поглед към себе си и не намери в себе си пътя и сили за единение с всичко, за една дълбока неизказваема любов, която обгръща всичко в едно цяло.
към текста >>

38. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева.
Благодарение на своята свобода за избор, която е вложена първично в човека от Бога, той може да избере божественото или човешкото. А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта.
към текста >>

Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят.
А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви.
към текста >>

39. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества" на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите.
П. М-в АСТРОЛОГИЯТА В МИНАЛОТО И ДНЕС „Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития". Проф. В. Оствалд. Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества" на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на Наполеон - „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...". Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце.
към текста >>

От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на Наполеон - „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...".
П. М-в АСТРОЛОГИЯТА В МИНАЛОТО И ДНЕС „Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития". Проф. В. Оствалд. Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества" на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на Наполеон - „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...". Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П.
към текста >>

До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството.
П. М-в АСТРОЛОГИЯТА В МИНАЛОТО И ДНЕС „Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития". Проф. В. Оствалд. Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества" на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на Наполеон - „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...". Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория.
към текста >>

В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце.
Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества" на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на Наполеон - „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...". Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог.
към текста >>

Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития.
Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
към текста >>

Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория.
До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
към текста >>

Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е.
Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние.
към текста >>

На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука.
От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция.
към текста >>

40. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обаче, щом природата ни държи отговорни за незнанието и ние страдаме, това показва, че е имало възможност да придобием нужните познания, да развием способността да правим връзка между фактите и постигнем целите на живота с най-малко разходи.
След известно време се научавам, че в момента на моето неразположение се е случило голямо нещастие в нашия дом. В случая аз трябваше да имам способността да зная всичко, каквото става с онези, с които съм свързан във време на по-големи колебания на моите душевни състояния. Само в такъв случай аз бих могъл да направя връзка между фактите и да зная, как да действуваме, за да премахна причините и да изменя последствията. Може да се възрази, че е невъзможно за човека, не е в кръга на неговите способности да прониква тъй дълбоко в явленията на живота и тяхната връзка. Но природата за това не иска и да знае, че ние сме невежи за нейните закони; ние ще изпитаме последствията на нашето невежество. Обаче, щом природата ни държи отговорни за незнанието и ние страдаме, това показва, че е имало възможност да придобием нужните познания, да развием способността да правим връзка между фактите и постигнем целите на живота с най-малко разходи. И тъй, ние можем да реализираме идеята за Цялото и да вкусим от нейните сладки плодове, ако имаме едно любящо сърце, ако имаме един светъл ум и ако имаме една благородна воля.
към текста >>

41. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали!
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали! В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия. Но удивителното тук било посочването на месеца: септември. И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души.
към текста >>

42. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Астрономите Леверие и Адамс, изхождайки от пертурбациите на Уран, които не можели да се обяснят само с въздействието на известните дотогава планети, допуснали съществуването на една нова планета, която трябвало да се сметне като виновница за смущенията на Уран.
СФЕРА НА НЕПТУН Откриването на Нептун на 23 септември 1846 г. е един от най-познатите примери на научно предсказание. Астрономите Леверие и Адамс, изхождайки от пертурбациите на Уран, които не можели да се обяснят само с въздействието на известните дотогава планети, допуснали съществуването на една нова планета, която трябвало да се сметне като виновница за смущенията на Уран. Те предизчислили нейното положение и елементите на нейната орбита и съобщили тия данни на астронома Галле в Берлин. Той действително открил новата планета на посоченото место - наблюдаваното положение на Нептун се отличавало от изчисленото с по-малко от градус. Така броят на познатите членове от слънчевата система пораснал с още един. За астрономията това е представяло един нов и интересен обект за наблюдения и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е требвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите - математици, се бяха натъкнали на известни "пертурбации" в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори.
към текста >>

43. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета.
А първосвещеникът попита: Така ли е това? А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък.
към текста >>

44. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение.
В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам.
към текста >>

Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество.
" Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие". Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адам и се свърши с неговите по-далечни потомци. (следва) Г.
към текста >>

Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адам и се свърши с неговите по-далечни потомци.
Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие". Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адам и се свърши с неговите по-далечни потомци. (следва) Г.
към текста >>

45. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си.
В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески смисъл. Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път. Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си. Животът ù на младини протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия. Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки – физика, химия. Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри. Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката.
към текста >>

Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг.
Животът ù от там нататък е само работа и работа. Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия. Наглед една случайност, но тя открива радия и радиоактивните тела. И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа. В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава. Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността. През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях.
към текста >>

В живота на мадам Кюри, както в живота на всички велики хора се хвърля силно на очи тази предопределеност, тази пригодност за съграждане на едно грамадно дело.
Голямото дело на Мария Кюри остана неоценено от тия, които раздават наградите. Тя раздаде за медицински цели дори единствения грам радий, който е притежавала и сама добила след преработване на толкова много тона уранова руда. Направи го от цялото си сърце. Вековете ще бъдат признателни, но тя не намери отзвук в тия, на които служи – в тия, които представляваха Франция. Франция, въобще, последна отдаде дан към съграждане делото Кюри, една важна, много важна гранка от съвременния живот! В живота на мадам Кюри, както в живота на всички велики хора се хвърля силно на очи тази предопределеност, тази пригодност за съграждане на едно грамадно дело. Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност. В това тихо и скромно дело, което мълниеносно завладя света трябва да съзрем пръста на неведомата разумност на живота. Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в цялостното съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството. За да разберем тази проява на великата Разумност в живота, трябва да схванем живота на отделните велики личности и значението им в дадената епоха. Ако Кюри би се родила преди две хиляди години, тя не би могла да извърши своето дело и да допринесе за издигането на човечеството, както сега.
към текста >>

46. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Заради неверие бях изпъден от небето, заради неверие Адам ще излезе от рая.
„Човек! "... Разбрал тогава, че онова малко същество, което преди хиляди години не му вдъхнало никакво доверие, днес било вече един мощен и велик творец, който творил не само със своите ръце. Той видял и се уверил, че от малкото семенце еизлязъл велик човек, когото Бог е поставил да живее в рая и там да се развива. Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал: „Навремето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, сега пък аз ще стана причина да го изпъдят от рая!... И стъпка по стъпка по пътя на човека тръгнал той, въоръжен със своята опитност и знание; ден след ден той реализирал своята цел, упорито и неуморно. – Заради неверие бях изпъден от небето, заради неверие Адам ще излезе от рая. Такъв бе моят изпит, такъв ще бъде и неговият", – мислел си той. Целта на Луцифер била да внесе неверието между първите человеци. И той успял в желанието си. Той можал да разкаже на Ева един епизод от своя живот – една своя опитност, от която той научил един велик закон, защо и тя да не използува неговата опитност. „Не повярвах тогава, че от едно малко създание ще излезе един ден знаменит човек, който да бъде господар на рая.
към текста >>

Адам бил изпъден от рая.
„Не повярвах тогава, че от едно малко създание ще излезе един ден знаменит човек, който да бъде господар на рая. Научих един велик закон, че от малките неща излизат великите. Погледни, тоя великолепен плод е наглед малък, но веднъж да го вкуси човек, става велик, по-велик от създателя си! " Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал. Неговата работа била свършена. Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер. И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и трънлив път. Така и стана... Луцифер не го остави вече.
към текста >>

Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния.
Научих един велик закон, че от малките неща излизат великите. Погледни, тоя великолепен плод е наглед малък, но веднъж да го вкуси човек, става велик, по-велик от създателя си! " Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал. Неговата работа била свършена. Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер. И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и трънлив път. Така и стана... Луцифер не го остави вече. Той тръгна по неговите следи.
към текста >>

Адам не могъл да се нарече Син Божи.
Погледни, тоя великолепен плод е наглед малък, но веднъж да го вкуси човек, става велик, по-велик от създателя си! " Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал. Неговата работа била свършена. Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер. И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и трънлив път. Така и стана... Луцифер не го остави вече. Той тръгна по неговите следи. Ден и нощ човек усеща зад себе си фаталната му сянка.
към текста >>

И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и трънлив път.
Неговата работа била свършена. Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер. И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и трънлив път. Така и стана... Луцифер не го остави вече. Той тръгна по неговите следи. Ден и нощ човек усеща зад себе си фаталната му сянка. С кървави слова се пише историята на човека. Тя е тъмна и мрачна.
към текста >>

47. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сега всички страдаме, понеже ние вземаме участие в страданието на човечеството, което ражда.
То значи, че всичко, което става в природата, е разумно и добро. Или, другояче да се изразим: Всичко, което Бог е създал е обмислено и всичко в края на краищата ще се обърне за добро. Да имаме вяра в това! Щом дойдем до Божественото, никого да не вземаме за авторитет. Да вярваме, че всичко, което претъпяваме, ще се превърне за наше добро. Сега всички страдаме, понеже ние вземаме участие в страданието на човечеството, което ражда. Ние живеем на земята и когато се ражда нещо възвишено и ние вземаме участие. Ако искаме да участваме в бъдещите блага, ще трябва да вземем участие и в страданията, които хората днес претърпяват. Дотолкоз, доколкото сме взели участие в страданията, дотолкоз ще се ползуваме и от благата. Колкото по-големи страдания сме минали, толкоз и по-големи блага ще дойдат. Колкото са по-малки страданията ни, толкова и благата ни ще бъдат по-малки.
към текста >>

48. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Щом страдаме.щом се обезсърчаваме, щом се гневим, ще си кажем, че не мислим.
Един американски професор разправя една своя опитност, че до своята тридесетгодишна възраст той не знаел, какво нещо е мисълта. Когато в него се заражда съзнанието, че той може да мисли, изпитал голяма радост за възможността, която има да мисли и да разрешава някои въпроси. Страданията и мъченията, които имаме, са за да се научим да мислим. Те са условия, при които нашата мисъл може да расте и да се развива. Ако ние спазваме закона на мисълта, тези страдания и мъчения може да ги отстраним. Щом страдаме.щом се обезсърчаваме, щом се гневим, ще си кажем, че не мислим. Като дойдат разочарованието, обезсърчението, обезверяването и всички отрицателни състояния, да започнем да мислим за тях. Когато сме обезсърчени, да мислим, защо сме обезсърчени. Когато мислим, знаем как да постъпим. Само като мислим, ние ще имаме едно понятие за нашето бъдеще, ще имаме едно право понятие за Бога. В света съществува една велика разумност.
към текста >>

49. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Аз ужасно страдам от това".
Всъщност това не беше сън. Аз бях в будно състояние. Дойде майка ми и ми каза: „Направих едно прегрешение. Моли се за мене. Само ти можеш да помогнеш за спасението на моята душа. Аз ужасно страдам от това". — И разправи прегрешението си. Майка ми отива при баща й, разказва му за всичко това и му казва: „Ще ми кажеш, вярно ли е или не”. Бащата признава, че действително това прегрешение е направено. Само бащата и майката знаели за това и никой друг. СЪДЪТ С РИСУНКАТА Една моя позната ми се явява на сън и ми казва: – Иди при сестра ми, при която живеех.
към текста >>

50. ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние страдаме от нечистите мисли и чувства, които Господ ни връща.
Каквото ние пращаме към Господа, това Той ще върне към нас. Той е единственото чисто същество в света. В Него няма алчност. Нечистотата, която му пращаме, Той ни я връща с лихвите. И доброто, което Му пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли и чувства, които Господ ни връща. Ние сме причина за своето щастие и нещастие в света. Цялото желае щастието на всяка своя част. Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва.
към текста >>

Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме.
Нечистотата, която му пращаме, Той ни я връща с лихвите. И доброто, което Му пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли и чувства, които Господ ни връща. Ние сме причина за своето щастие и нещастие в света. Цялото желае щастието на всяка своя част. Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва. Днес хората са недоволни от това, което имат. Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в тялото си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен. Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си.
към текста >>

51. ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

П. М-в ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята.
П. М-в ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята. Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-висше прозрение. Сигурно, още не е дошъл часът, когато ще може да се снеме булото, което скрива неговата тайна. Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем. Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12.
към текста >>

Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12.
П. М-в ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята. Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-висше прозрение. Сигурно, още не е дошъл часът, когато ще може да се снеме булото, което скрива неговата тайна. Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем. Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12. 1503 г. към обяд в сен Реми ан Прованс. Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в Салон ан Прованс и другаде. По покана на марсилските първенци, той взима дейно участие в Борбата против чумата през 1546 год. както като лекар, така и като щедър дарител.
към текста >>

След загубата на първата си жена и двете си деца, Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания.
1503 г. към обяд в сен Реми ан Прованс. Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в Салон ан Прованс и другаде. По покана на марсилските първенци, той взима дейно участие в Борбата против чумата през 1546 год. както като лекар, така и като щедър дарител. След загубата на първата си жена и двете си деца, Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания. През 1555 год. той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува", както казва неговият биограф. Успешните му, почти чудотворни лекувания и сбъдването на някои предсказания, специално необикновената смърт на Хенрих II през 1559 год., описана с подробности в центуриите (I, 35), са.му създали още приживе широка известност и връзки с всички европейски дворове. Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в ССалон от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог. Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII.
към текста >>

Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII.
След загубата на първата си жена и двете си деца, Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания. През 1555 год. той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува", както казва неговият биограф. Успешните му, почти чудотворни лекувания и сбъдването на някои предсказания, специално необикновената смърт на Хенрих II през 1559 год., описана с подробности в центуриите (I, 35), са.му създали още приживе широка известност и връзки с всички европейски дворове. Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в ССалон от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог. Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII. 1566 г. — е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност. От 1550 до 1567 год. Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени. Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно: Десет центурии, т.е.
към текста >>

Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени.
Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в ССалон от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог. Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII. 1566 г. — е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност. От 1550 до 1567 год. Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени. Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно: Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания или 44, в по-късните. Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия.
към текста >>

Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия.
Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени. Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно: Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания или 44, в по-късните. Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия. В своя „Предговор до моя син" Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и местата са резултат на интуитивно прозрение. Той се е ползувал при това от „няколко тома, които са били пазени тайно през дълги векове" и които той е трябвало да изгори, „за да не се злоупотреби с тях в Бъдеще". Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от алманасите — 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус". Като едно от най-меродавните се сочи амстердамското от 1668 год. Съчиненията на астролога от Нотърдам са написани на средновековен френски език, но е употребен не френският, а латинският синтаксис.
към текста >>

В своя „Предговор до моя син" Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и местата са резултат на интуитивно прозрение.
Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно: Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания или 44, в по-късните. Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия. В своя „Предговор до моя син" Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и местата са резултат на интуитивно прозрение. Той се е ползувал при това от „няколко тома, които са били пазени тайно през дълги векове" и които той е трябвало да изгори, „за да не се злоупотреби с тях в Бъдеще". Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от алманасите — 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус". Като едно от най-меродавните се сочи амстердамското от 1668 год. Съчиненията на астролога от Нотърдам са написани на средновековен френски език, но е употребен не френският, а латинският синтаксис. Текстовете изобилствуват с астрологически термини и алегории от всякакъв вид.
към текста >>

Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от алманасите — 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус".
Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия. В своя „Предговор до моя син" Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и местата са резултат на интуитивно прозрение. Той се е ползувал при това от „няколко тома, които са били пазени тайно през дълги векове" и които той е трябвало да изгори, „за да не се злоупотреби с тях в Бъдеще". Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от алманасите — 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус". Като едно от най-меродавните се сочи амстердамското от 1668 год. Съчиненията на астролога от Нотърдам са написани на средновековен френски език, но е употребен не френският, а латинският синтаксис. Текстовете изобилствуват с астрологически термини и алегории от всякакъв вид. В това отношение не правят изключение и въведенията, написани в проза: „Предговорът до моя син", който е увод към първите седем центурии, както и „Писмото до Хенрих ІІ", което служи за предговор към останалите. И двата тия документа са се считали за непреводими.
към текста >>

С една дума, всичките работи на Нострадамус по-скоро отблъскват със своята хаотична неясност.
Текстовете изобилствуват с астрологически термини и алегории от всякакъв вид. В това отношение не правят изключение и въведенията, написани в проза: „Предговорът до моя син", който е увод към първите седем центурии, както и „Писмото до Хенрих ІІ", което служи за предговор към останалите. И двата тия документа са се считали за непреводими. От предсказанията в стихотворна форма само някои места от центуриите са по-понятни. „Пророчествата" са много по-мътни от центуриите, а „шестостишията" просто не се поддават на дешифриране. С една дума, всичките работи на Нострадамус по-скоро отблъскват със своята хаотична неясност. Впрочем, тъкмо това е било и намерението на автора, както е подчертано неколкократно в двата предговора. По-точно казано, мъглявият език е само една от многото мерки, които целят да направят нострадамусовото литературно наследство, колкото е възможно по-недостъпно. (следва)
към текста >>

По-точно казано, мъглявият език е само една от многото мерки, които целят да направят нострадамусовото литературно наследство, колкото е възможно по-недостъпно. (следва)
И двата тия документа са се считали за непреводими. От предсказанията в стихотворна форма само някои места от центуриите са по-понятни. „Пророчествата" са много по-мътни от центуриите, а „шестостишията" просто не се поддават на дешифриране. С една дума, всичките работи на Нострадамус по-скоро отблъскват със своята хаотична неясност. Впрочем, тъкмо това е било и намерението на автора, както е подчертано неколкократно в двата предговора. По-точно казано, мъглявият език е само една от многото мерки, които целят да направят нострадамусовото литературно наследство, колкото е възможно по-недостъпно. (следва)
към текста >>

52. Списанието PDF Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боев Тайната на Нострадамус - П.М-В Постите и гладът като лечебни методи - Д-р Ил. Стр.
СЪДЪРЖАНИЕ на 8 бр. Гладът Приложение на Любовта – Д-р Ел. К. Нещо от учението на Учителя за дишането – Б. Боев Тайната на Нострадамус - П.М-В Постите и гладът като лечебни методи - Д-р Ил. Стр. За красотата - Ст. Карапетров Из нашия живот - Среща с Учителя след лекция - Б.Боев Разговор на планината - Стрелец По колелото на зодиака. Везни – Стрелец Стихове – Д. Ан-ва Загадъчни явления Отзиви, вести, книгопис Du Maitre: Rapports raisonnable Съдържание
към текста >>

53. ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас.
Ако удря майсторски, т.е. ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака. Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение. Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание. Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела.
към текста >>

54. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

П.М. ПЪРВОТО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА Подтикнати от отделни сбъднали се предсказания, редица тълкуватели — Шавини, Гинό, Лувикан, Буис, Барест, Торне, Льо Пелтйе — са се опитали да проникнат в съчиненията на Нострадамус.
П.М. ПЪРВОТО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА Подтикнати от отделни сбъднали се предсказания, редица тълкуватели — Шавини, Гинό, Лувикан, Буис, Барест, Торне, Льо Пелтйе — са се опитали да проникнат в съчиненията на Нострадамус. Някои от тях (напр. Льо Пелтйе и др.) вярват, че са открили маса текстове, които се отнасят до минали, па дори и до бъдещи събития. Оптимизмът на тия изследователи сигурно не е твърде оправдан. В писмото си до Хенрих II Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)". От друга страна, по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на нострадамусовите предсказания (Аделунг, Шлайден и др.).
към текста >>

В писмото си до Хенрих II Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)".
П.М. ПЪРВОТО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА Подтикнати от отделни сбъднали се предсказания, редица тълкуватели — Шавини, Гинό, Лувикан, Буис, Барест, Торне, Льо Пелтйе — са се опитали да проникнат в съчиненията на Нострадамус. Някои от тях (напр. Льо Пелтйе и др.) вярват, че са открили маса текстове, които се отнасят до минали, па дори и до бъдещи събития. Оптимизмът на тия изследователи сигурно не е твърде оправдан. В писмото си до Хенрих II Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)". От друга страна, по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на нострадамусовите предсказания (Аделунг, Шлайден и др.). Най-нови и най-сериозни изследвания идват, обаче, да възстановят честта на автора на центуриите. Така, според астронома Д-ръ Вьолнер, Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите". Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема. Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка.
към текста >>

От друга страна, по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на нострадамусовите предсказания (Аделунг, Шлайден и др.).
П.М. ПЪРВОТО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА Подтикнати от отделни сбъднали се предсказания, редица тълкуватели — Шавини, Гинό, Лувикан, Буис, Барест, Торне, Льо Пелтйе — са се опитали да проникнат в съчиненията на Нострадамус. Някои от тях (напр. Льо Пелтйе и др.) вярват, че са открили маса текстове, които се отнасят до минали, па дори и до бъдещи събития. Оптимизмът на тия изследователи сигурно не е твърде оправдан. В писмото си до Хенрих II Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)". От друга страна, по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на нострадамусовите предсказания (Аделунг, Шлайден и др.). Най-нови и най-сериозни изследвания идват, обаче, да възстановят честта на автора на центуриите. Така, според астронома Д-ръ Вьолнер, Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите". Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема. Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П.
към текста >>

Така, според астронома Д-ръ Вьолнер, Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите".
Льо Пелтйе и др.) вярват, че са открили маса текстове, които се отнасят до минали, па дори и до бъдещи събития. Оптимизмът на тия изследователи сигурно не е твърде оправдан. В писмото си до Хенрих II Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)". От друга страна, по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на нострадамусовите предсказания (Аделунг, Шлайден и др.). Най-нови и най-сериозни изследвания идват, обаче, да възстановят честта на автора на центуриите. Така, според астронома Д-ръ Вьолнер, Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите". Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема. Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб. Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална психология през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми.
към текста >>

Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема.
Оптимизмът на тия изследователи сигурно не е твърде оправдан. В писмото си до Хенрих II Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)". От друга страна, по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на нострадамусовите предсказания (Аделунг, Шлайден и др.). Най-нови и най-сериозни изследвания идват, обаче, да възстановят честта на автора на центуриите. Така, според астронома Д-ръ Вьолнер, Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите". Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема. Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб. Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална психология през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми. Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика".
към текста >>

Една година след Д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус", която хвърля макар и непълна, все пак, обаче, задоволителна светлина върху въпроса.
Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб. Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална психология през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми. Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика". Една година след Д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус", която хвърля макар и непълна, все пак, обаче, задоволителна светлина върху въпроса. Ние ще се опитаме да предадем в следващите статии по-същественото от тоя труд. Тук ни се налага да отбележим, обаче, едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност. Би рекъл човек, че и Пиоб е сторил достатъчно, за да направи по възможност по-трудно едно резюме на неговите проучвания. Ето в няколко думи и историята на тия проучвания.
към текста >>

Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност.
Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална психология през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми. Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика". Една година след Д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус", която хвърля макар и непълна, все пак, обаче, задоволителна светлина върху въпроса. Ние ще се опитаме да предадем в следващите статии по-същественото от тоя труд. Тук ни се налага да отбележим, обаче, едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност. Би рекъл човек, че и Пиоб е сторил достатъчно, за да направи по възможност по-трудно едно резюме на неговите проучвания. Ето в няколко думи и историята на тия проучвания. През есента 1923 год. Пиобъ се е заинтересовал отворенията на Нострадамуса. За изходна точка той взима двете библейски хронологически таблици, които са дадени в писмото до Хенриха II.
към текста >>

Пиобъ се е заинтересовал отворенията на Нострадамуса.
Тук ни се налага да отбележим, обаче, едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност. Би рекъл човек, че и Пиоб е сторил достатъчно, за да направи по възможност по-трудно едно резюме на неговите проучвания. Ето в няколко думи и историята на тия проучвания. През есента 1923 год. Пиобъ се е заинтересовал отворенията на Нострадамуса. За изходна точка той взима двете библейски хронологически таблици, които са дадени в писмото до Хенриха II. След неколкомесечна методична работа Пиоб е изнесъл в една сказка, държана на 20. I. 24 г., резултата на своето изследване. Това е бил така нареченият „ключ на Катерина Медичи”. Тоя шифър, обаче, отказва да работи, щом се стигне „хилядо седемстотин деветдесет и втората година, годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус.
към текста >>

Тоя шифър, обаче, отказва да работи, щом се стигне „хилядо седемстотин деветдесет и втората година, годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус.
Пиобъ се е заинтересовал отворенията на Нострадамуса. За изходна точка той взима двете библейски хронологически таблици, които са дадени в писмото до Хенриха II. След неколкомесечна методична работа Пиоб е изнесъл в една сказка, държана на 20. I. 24 г., резултата на своето изследване. Това е бил така нареченият „ключ на Катерина Медичи”. Тоя шифър, обаче, отказва да работи, щом се стигне „хилядо седемстотин деветдесет и втората година, годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус. Изглежда, че тоя ключ е бил поверен на Катерина Медичи и Хенрих II и е трябвало да спре преди детронирането на Лудвик XVI през 1792 г., за да не бъде огорчено управляващото съсловие от следващите след това време събития във Франция. Пиоб не обяснява, как е успял да възстанови нишката на дешифрирането. По-интересно е, обаче, обстоятелството, че тя пак се прекъсва през 1924 год., т.е. тъкмо по времето на първия сериозен опит за разбулване на мистерията около центуриите. Впрочем, както можеше да се очаква, нострадамусовите съчинения, като типично херметични творби, е трябвало да имат повече от един ключ.
към текста >>

Впрочем, както можеше да се очаква, нострадамусовите съчинения, като типично херметични творби, е трябвало да имат повече от един ключ.
Тоя шифър, обаче, отказва да работи, щом се стигне „хилядо седемстотин деветдесет и втората година, годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус. Изглежда, че тоя ключ е бил поверен на Катерина Медичи и Хенрих II и е трябвало да спре преди детронирането на Лудвик XVI през 1792 г., за да не бъде огорчено управляващото съсловие от следващите след това време събития във Франция. Пиоб не обяснява, как е успял да възстанови нишката на дешифрирането. По-интересно е, обаче, обстоятелството, че тя пак се прекъсва през 1924 год., т.е. тъкмо по времето на първия сериозен опит за разбулване на мистерията около центуриите. Впрочем, както можеше да се очаква, нострадамусовите съчинения, като типично херметични творби, е трябвало да имат повече от един ключ. Сам Пиоб още през 1924 год. е бил на чисто по тоя въпрос. Ощо повече, осланяйки се на един куплет от центуриите, той е изтъкнал дори изрично в споменатата сказка, че „пророчествата на Нострадамус ще бъдат разбрани едва през 1927 год.". И наистина, след няколко годишен упорит труд авторът е дошъл до нови открития. Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции.
към текста >>

Ощо повече, осланяйки се на един куплет от центуриите, той е изтъкнал дори изрично в споменатата сказка, че „пророчествата на Нострадамус ще бъдат разбрани едва през 1927 год.".
По-интересно е, обаче, обстоятелството, че тя пак се прекъсва през 1924 год., т.е. тъкмо по времето на първия сериозен опит за разбулване на мистерията около центуриите. Впрочем, както можеше да се очаква, нострадамусовите съчинения, като типично херметични творби, е трябвало да имат повече от един ключ. Сам Пиоб още през 1924 год. е бил на чисто по тоя въпрос. Ощо повече, осланяйки се на един куплет от центуриите, той е изтъкнал дори изрично в споменатата сказка, че „пророчествата на Нострадамус ще бъдат разбрани едва през 1927 год.". И наистина, след няколко годишен упорит труд авторът е дошъл до нови открития. Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции. Пиоб докладвал за тая работа, която той смята от втора степен, в две сказки, едната от които — уводната — се е състояла на 20. II. 1927 г., а втората на 15. III. с. г.
към текста >>

В „Тайната на Нострадамус" авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използуването на което", обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка".
И наистина, след няколко годишен упорит труд авторът е дошъл до нови открития. Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции. Пиоб докладвал за тая работа, която той смята от втора степен, в две сказки, едната от които — уводната — се е състояла на 20. II. 1927 г., а втората на 15. III. с. г. В „Тайната на Нострадамус" авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използуването на което", обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка". Изглежда, че Нострадамус е предвидил и дешифрирането на своите предсказания. Като говори за разните опити В това отношение, някои от които крайно лоши, той прибавя, че „трябва да се стигне до 1923 г., за да се намери най-силната атака". Другаде (I, 48) той допълва: „Щом минат 20 години под господството на Луната... Тогава трябва да се изпълни и оповести публично моето пророчество". Според астрологическата традиция един лунен цикъл трае 19 години, така че 20х19=380 год. Като се прибави тоя период към датата на предговора към центуриите — 14. 3.
към текста >>

Изглежда, че Нострадамус е предвидил и дешифрирането на своите предсказания.
Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции. Пиоб докладвал за тая работа, която той смята от втора степен, в две сказки, едната от които — уводната — се е състояла на 20. II. 1927 г., а втората на 15. III. с. г. В „Тайната на Нострадамус" авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използуването на което", обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка". Изглежда, че Нострадамус е предвидил и дешифрирането на своите предсказания. Като говори за разните опити В това отношение, някои от които крайно лоши, той прибавя, че „трябва да се стигне до 1923 г., за да се намери най-силната атака". Другаде (I, 48) той допълва: „Щом минат 20 години под господството на Луната... Тогава трябва да се изпълни и оповести публично моето пророчество". Според астрологическата традиция един лунен цикъл трае 19 години, така че 20х19=380 год. Като се прибави тоя период към датата на предговора към центуриите — 14. 3. 1547 год., получаваме 14. 3.
към текста >>

Пиоб заявява, че сказката, в която той е изнесъл първото по-пълно дешифриране на нострадамусовото литературно наследство по съвсем независещ от неговата воля обстоятелства, се с състояла на 15. 3.
Другаде (I, 48) той допълва: „Щом минат 20 години под господството на Луната... Тогава трябва да се изпълни и оповести публично моето пророчество". Според астрологическата традиция един лунен цикъл трае 19 години, така че 20х19=380 год. Като се прибави тоя период към датата на предговора към центуриите — 14. 3. 1547 год., получаваме 14. 3. 1927 год. Пиоб заявява, че сказката, в която той е изнесъл първото по-пълно дешифриране на нострадамусовото литературно наследство по съвсем независещ от неговата воля обстоятелства, се с състояла на 15. 3. 1927 год., т.е. веднага след изтичане на срока, предсказан в центуриите.
към текста >>

55. Списанието PDF Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боев Първото дешифриране на Нострадамусовата система – П.
СЪДЪРЖАНИЕ на 9 бр. Какво ни трябва Пътят на Любовта – Д-р Ел. К. Космична музика – С. Д. Нещо от учението на Учителя за дишането – Б. Боев Първото дешифриране на Нострадамусовата система – П. М-в Физиология на поста – Д-р Ил. Стр. По колелото на зодиака. Скорпион – Стрелец Обичам есента – Ек. М-ва Стихове – Ек М-ва Скръб – Д. Ан-ва Не те чакам – S.
към текста >>

56. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус не скрива, че неговите съчинения са изплетени от „хитрости, примки и машинации" (IV, 6).
П. М-в. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус не скрива, че неговите съчинения са изплетени от „хитрости, примки и машинации" (IV, 6). Не е случайно, следователно, обстоятелството, че е трябвало да изминат близко четири века, за да се разбули донякъде мистерията около прочутите предсказания. Сам Пиоб е успял едва след много труд да преодолее една след друга доста прегради, които пазят центуриите от погледа на непризвания. Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка. От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите трудности, които трябва да се превъзмогнат в случая. Пиоб открива, че френският текст на предсказанията е една илюзия и че цялото съчинение трябва да се преведе преди всичко на латински език.
към текста >>

Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон".
Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка. От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите трудности, които трябва да се превъзмогнат в случая. Пиоб открива, че френският текст на предсказанията е една илюзия и че цялото съчинение трябва да се преведе преди всичко на латински език. Това е първата голяма тайна. Като се има пред вид, че някои латински думи имат двояко значение, няма да ни се види чудно, че понякога в латинския превод се получава съвсем различен смисъл от тоя на френския текст. Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон". Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод. в случай че се явят пет, една от тях трябва да се раздели, за да се получи истинският смисъл на предсказанието. Друга тайна на нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си. Изключение правят само някои три и четиристишия, които образуват началото на дадена верига стихове, и някои двустишия, които бележат края или една спирка в развитието на същата. Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм.
към текста >>

Друга тайна на нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си.
Това е първата голяма тайна. Като се има пред вид, че някои латински думи имат двояко значение, няма да ни се види чудно, че понякога в латинския превод се получава съвсем различен смисъл от тоя на френския текст. Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон". Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод. в случай че се явят пет, една от тях трябва да се раздели, за да се получи истинският смисъл на предсказанието. Друга тайна на нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си. Изключение правят само някои три и четиристишия, които образуват началото на дадена верига стихове, и някои двустишия, които бележат края или една спирка в развитието на същата. Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм. Тия свързани стихове са именно, които представляват сравнително по-ясни места сред останалите „тъмни текстове". Във всички други случаи трябва да се намери връзката между стиховете. Обаче, съгласно играта на числата, които образуват веригата, понякога стихът не се чете, понеже представлява земни или небесни координати, понякога той не трябва да се превежда, а само някои от неговите букви се разполагат върху такъв и такъв многоъгълник, за да дадат едно име на лице, понякога трябва да се преведе само 1/2, 1/3, 2/3 или само 1/6 от него „според мястото, което той заема при маневрата на геометричната конструкция", или дори стихът трябва да се чете в обратен ред и то не само думите, но и буквите на думите, за да съставят едно име.
към текста >>

Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм.
Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон". Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод. в случай че се явят пет, една от тях трябва да се раздели, за да се получи истинският смисъл на предсказанието. Друга тайна на нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си. Изключение правят само някои три и четиристишия, които образуват началото на дадена верига стихове, и някои двустишия, които бележат края или една спирка в развитието на същата. Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм. Тия свързани стихове са именно, които представляват сравнително по-ясни места сред останалите „тъмни текстове". Във всички други случаи трябва да се намери връзката между стиховете. Обаче, съгласно играта на числата, които образуват веригата, понякога стихът не се чете, понеже представлява земни или небесни координати, понякога той не трябва да се превежда, а само някои от неговите букви се разполагат върху такъв и такъв многоъгълник, за да дадат едно име на лице, понякога трябва да се преведе само 1/2, 1/3, 2/3 или само 1/6 от него „според мястото, което той заема при маневрата на геометричната конструкция", или дори стихът трябва да се чете в обратен ред и то не само думите, но и буквите на думите, за да съставят едно име. Това се случва всеки път, когато един стих съвпада с една точка на връщане на веригата. Първоначално ]Пиоб е открил реда на стиховете, както и времето на събитията, с помощта на двете хронологически серии, дадени в писмото до Хенрих II, т.е.
към текста >>

В „Тайната на Нострадамус" Пиоб говори главно за един ключ от втора степен — геометричен начин за тълкуване, върху който се дават, обаче, твърде оскъдни, неопределени изглежда, нарочно несистемазирани данни.
Първоначално ]Пиоб е открил реда на стиховете, както и времето на събитията, с помощта на двете хронологически серии, дадени в писмото до Хенрих II, т.е. с ключа на Катерина Медичи. При това, като изходна дата за първия период, който свършва през 1792 г., той е взел 14.3.1547 г. За начална дата на втория период, който прекъсва през 1924 г., е взел 21.1.1793 г., т.е. деня на гилотинирането на Лудвик XVI, едно обстоятелство, което пропуснахме да споменем в миналата статия. В „Тайната на Нострадамус" Пиоб говори главно за един ключ от втора степен — геометричен начин за тълкуване, върху който се дават, обаче, твърде оскъдни, неопределени изглежда, нарочно несистемазирани данни. В настоящето изложение ще се опитаме да резюмираме тия данни, като пропущаме твърде интересни подробности. Собствено, ще трябва да започнем с една подробност — с анализа на един от стиховете, от които изхожда коментаторът. Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основния елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за нострадамусовия метод на работа, за трудностите, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения. „Floram patere, entrer camp. Foy rompue" (22 куплет от „Предсказанията") Сам коментаторът смета, че в тоя стих няма нищо понятно.
към текста >>

Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основния елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за нострадамусовия метод на работа, за трудностите, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения.
За начална дата на втория период, който прекъсва през 1924 г., е взел 21.1.1793 г., т.е. деня на гилотинирането на Лудвик XVI, едно обстоятелство, което пропуснахме да споменем в миналата статия. В „Тайната на Нострадамус" Пиоб говори главно за един ключ от втора степен — геометричен начин за тълкуване, върху който се дават, обаче, твърде оскъдни, неопределени изглежда, нарочно несистемазирани данни. В настоящето изложение ще се опитаме да резюмираме тия данни, като пропущаме твърде интересни подробности. Собствено, ще трябва да започнем с една подробност — с анализа на един от стиховете, от които изхожда коментаторът. Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основния елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за нострадамусовия метод на работа, за трудностите, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения. „Floram patere, entrer camp. Foy rompue" (22 куплет от „Предсказанията") Сам коментаторът смета, че в тоя стих няма нищо понятно. Ясно е само, че първите две латински думи, дадени с курсив, както Нострадамус обикновено дава формулите, трябва да се вземат отделно. Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12.
към текста >>

Ясно е само, че първите две латински думи, дадени с курсив, както Нострадамус обикновено дава формулите, трябва да се вземат отделно.
В настоящето изложение ще се опитаме да резюмираме тия данни, като пропущаме твърде интересни подробности. Собствено, ще трябва да започнем с една подробност — с анализа на един от стиховете, от които изхожда коментаторът. Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основния елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за нострадамусовия метод на работа, за трудностите, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения. „Floram patere, entrer camp. Foy rompue" (22 куплет от „Предсказанията") Сам коментаторът смета, че в тоя стих няма нищо понятно. Ясно е само, че първите две латински думи, дадени с курсив, както Нострадамус обикновено дава формулите, трябва да се вземат отделно. Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12. А всеки начинаещ астролог знае ролята на това число в окултните науки. Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално деление. След това той съединява гласните букви и добива един неправилен, несиметричен петоъгълник.
към текста >>

В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1.
Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12. А всеки начинаещ астролог знае ролята на това число в окултните науки. Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално деление. След това той съединява гласните букви и добива един неправилен, несиметричен петоъгълник. В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1. Целият стих, преведен на латински гласи: Floram patere, ingrediri castra. Fides rupta.. ingrediri castra, според Пиоб, не значи нищо. Поради това, той се пита, дали тия думи не биха могли да се напишат по друг начин. По тоя път на разсъждение той дохожда до ingrediric. astra. Коментаторът заключава, че първата от тия думи се състои от две, втората от които е съкратена, а именно, ingrediri c.
към текста >>

Според него, Нострадамус е един практичен човек, който се занимава с практични неща.
Под Fides, пояснява Пиоб, астрономите разбират съзвездието „Лира". Изразът в случая, следователно, означава, че кръгът има отвор в точката, дето се намира Вега от съзвездието „Лира", т.е. че кръгът трябва да бъде ориентиран към небесната сфера чрез изчисление на Вега. Трябва да се признае, че въпреки всичката виртуозност на шифъра и дешифрирането, на пръв поглед не би могло да се очаква почти нищо особено от така получената база. Пиоб, обаче, е на друго мнение. Според него, Нострадамус е един практичен човек, който се занимава с практични неща. Той е един научен дух, един необикновено надарен професор, който не желае да излезне от областта на материалното. Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с матафизика. Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория.
към текста >>

Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология.
Той е един научен дух, един необикновено надарен професор, който не желае да излезне от областта на материалното. Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с матафизика. Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака.
към текста >>

Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод.
Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с матафизика. Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече.
към текста >>

Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука.
Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1.
към текста >>

Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос.
върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S.
към текста >>

Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.).
Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната.
към текста >>

Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака.
Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната. Макар след дълга борба, Пиоб е трябвало да приеме, че системата наистина функционира съгласно Кеплеровите закони.
към текста >>

Нещо повече, той установява, че Нострадамус държи сметка и за закона на гравитацията, иначе, както забелязвал самият той, не би могъл да пресметне прецесията на равноденствените точки.
Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната. Макар след дълга борба, Пиоб е трябвало да приеме, че системата наистина функционира съгласно Кеплеровите закони. Нещо повече, той установява, че Нострадамус държи сметка и за закона на гравитацията, иначе, както забелязвал самият той, не би могъл да пресметне прецесията на равноденствените точки. А знае се, че авторът на центуриите е живял преди Нютон и Кеплер. Методът се състои в това, казва Пиоб, да се определя постоянно и прецизно положението на дадена точка. Поради това, хроно-космографската система на Нострадамус представлява един инструмент абсолютно аналогичен на един теодолит. Лимбът на тоя теодолит е съставен от 4,680 подразделения, които носят номерата на стиховете на предсказанията. Върху тоя диск, който служи за постоянни ефемериди, ще се нанесат орбитите на планетите.
към текста >>

Поради това, хроно-космографската система на Нострадамус представлява един инструмент абсолютно аналогичен на един теодолит.
С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната. Макар след дълга борба, Пиоб е трябвало да приеме, че системата наистина функционира съгласно Кеплеровите закони. Нещо повече, той установява, че Нострадамус държи сметка и за закона на гравитацията, иначе, както забелязвал самият той, не би могъл да пресметне прецесията на равноденствените точки. А знае се, че авторът на центуриите е живял преди Нютон и Кеплер. Методът се състои в това, казва Пиоб, да се определя постоянно и прецизно положението на дадена точка. Поради това, хроно-космографската система на Нострадамус представлява един инструмент абсолютно аналогичен на един теодолит. Лимбът на тоя теодолит е съставен от 4,680 подразделения, които носят номерата на стиховете на предсказанията. Върху тоя диск, който служи за постоянни ефемериди, ще се нанесат орбитите на планетите. Апаратът се върти, тъй като е съгласуван с времето и то по такъв начин, че като се визира по отношение на пространството, човек получава изведнъж и във всяка точка, мерено ъглово, прецизни данни за пространство и време. Тогава остава само да се превърне последното към обикновения календар — т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали.
към текста >>

С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството." Но, не е само това.
Апаратът се върти, тъй като е съгласуван с времето и то по такъв начин, че като се визира по отношение на пространството, човек получава изведнъж и във всяка точка, мерено ъглово, прецизни данни за пространство и време. Тогава остава само да се превърне последното към обикновения календар — т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали. Като пояснение на тая мисъл, на друго место коментаторът добавя, че числата движат специални конструкции, които установяват веригата на стиховете. Това става по такъв начин, че спирките на полигоните се наместват от една страна върху стиховете, които трябва да се вземат и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всека година и всеки ден. С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството." Но, не е само това. Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя. Това, във всеки случай, съвсем не е криптографският начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус. Би трябвало, обаче, човек да знае да манипулира точно с шифъра — кръговите „решетки", както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията. Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г.
към текста >>

Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя.
Тогава остава само да се превърне последното към обикновения календар — т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали. Като пояснение на тая мисъл, на друго место коментаторът добавя, че числата движат специални конструкции, които установяват веригата на стиховете. Това става по такъв начин, че спирките на полигоните се наместват от една страна върху стиховете, които трябва да се вземат и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всека година и всеки ден. С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството." Но, не е само това. Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя. Това, във всеки случай, съвсем не е криптографският начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус. Би трябвало, обаче, човек да знае да манипулира точно с шифъра — кръговите „решетки", както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията. Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г. една статия, която хвърля светлина върху тоя въпрос.
към текста >>

Това, във всеки случай, съвсем не е криптографският начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус.
средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали. Като пояснение на тая мисъл, на друго место коментаторът добавя, че числата движат специални конструкции, които установяват веригата на стиховете. Това става по такъв начин, че спирките на полигоните се наместват от една страна върху стиховете, които трябва да се вземат и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всека година и всеки ден. С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството." Но, не е само това. Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя. Това, във всеки случай, съвсем не е криптографският начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус. Би трябвало, обаче, човек да знае да манипулира точно с шифъра — кръговите „решетки", както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията. Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г. една статия, която хвърля светлина върху тоя въпрос. Авторът на статията даваше един куплет из центуриите, в който френски думи бяха доста размесени с чужди и от който не можеше да се разбере почти нищо.
към текста >>

Ако се вземат, обаче, началните букви на думите и се разпределят по специален начин по върховете на два вплетени многоъгълника, вписани в една окръжност, то се получава името на първия дешифратор на нострадамусовите съчинения — Р.
Би трябвало, обаче, човек да знае да манипулира точно с шифъра — кръговите „решетки", както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията. Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г. една статия, която хвърля светлина върху тоя въпрос. Авторът на статията даваше един куплет из центуриите, в който френски думи бяха доста размесени с чужди и от който не можеше да се разбере почти нищо. Ако се вземат, обаче, началните букви на думите и се разпределят по специален начин по върховете на два вплетени многоъгълника, вписани в една окръжност, то се получава името на първия дешифратор на нострадамусовите съчинения — Р. V .Piob. Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са само илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор от научни ценности," че той е бил напълно поразен.
към текста >>

Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания.
Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г. една статия, която хвърля светлина върху тоя въпрос. Авторът на статията даваше един куплет из центуриите, в който френски думи бяха доста размесени с чужди и от който не можеше да се разбере почти нищо. Ако се вземат, обаче, началните букви на думите и се разпределят по специален начин по върховете на два вплетени многоъгълника, вписани в една окръжност, то се получава името на първия дешифратор на нострадамусовите съчинения — Р. V .Piob. Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са само илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор от научни ценности," че той е бил напълно поразен. Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания. Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот — астрономия, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена.
към текста >>

Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули.
Авторът на статията даваше един куплет из центуриите, в който френски думи бяха доста размесени с чужди и от който не можеше да се разбере почти нищо. Ако се вземат, обаче, началните букви на думите и се разпределят по специален начин по върховете на два вплетени многоъгълника, вписани в една окръжност, то се получава името на първия дешифратор на нострадамусовите съчинения — Р. V .Piob. Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са само илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор от научни ценности," че той е бил напълно поразен. Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания. Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот — астрономия, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена. Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо". На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб.
към текста >>

Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания.
V .Piob. Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са само илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор от научни ценности," че той е бил напълно поразен. Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания. Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот — астрономия, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена. Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо". На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб. и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението.
към текста >>

Но, както Нострадамус.
На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб. и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението. Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след тригодишен упорит труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало — впрочем смаян — да повярва на чудната точност на системата. Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от хиляда и една нощ. Но, както Нострадамус. така и коментаторът се въздържа най-строго да даде по-съществени сведения върху своите открития. Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива трудности, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат. Сигурно някой ще постави стария въпрос — защо окултистите крият своите познания. При наличността, обаче, на това, което хората направиха с други открития, като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен. Впрочем, Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус.
към текста >>

Впрочем, Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус.
Но, както Нострадамус. така и коментаторът се въздържа най-строго да даде по-съществени сведения върху своите открития. Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива трудности, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат. Сигурно някой ще постави стария въпрос — защо окултистите крият своите познания. При наличността, обаче, на това, което хората направиха с други открития, като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен. Впрочем, Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус. Тогава биха ме разбрали тия, които могат и трябва да ме разберат. И като казвам това", завършва той, „аз казвам точната и чиста истина". Но, тук се изправя един съдбовен проблем — тоя за свободата на волята. Пиоб го разглежда специално и дохожда до заключение, че „всеки от нас представлява независим център — следователно свободен — в рамките на един общ детерминизъм." Той илюстрира своята мисъл със свободата на пътниците да се занимават по желание в един трен, който ги носи по точно определен път. Интересно е, че и друг един изследовател — Кльоклер — идва до сходното схващане за една „условна свобода на волята" в своята „Астрологията като опитна наука", която биде издадена и снабдени с предговор от проф. X.
към текста >>

Дриш през 1927 г., когато се яви и „Тайната на Нострадамус" от П.
Тогава биха ме разбрали тия, които могат и трябва да ме разберат. И като казвам това", завършва той, „аз казвам точната и чиста истина". Но, тук се изправя един съдбовен проблем — тоя за свободата на волята. Пиоб го разглежда специално и дохожда до заключение, че „всеки от нас представлява независим център — следователно свободен — в рамките на един общ детерминизъм." Той илюстрира своята мисъл със свободата на пътниците да се занимават по желание в един трен, който ги носи по точно определен път. Интересно е, че и друг един изследовател — Кльоклер — идва до сходното схващане за една „условна свобода на волята" в своята „Астрологията като опитна наука", която биде издадена и снабдени с предговор от проф. X. Дриш през 1927 г., когато се яви и „Тайната на Нострадамус" от П. В. Пиоб.
към текста >>

57. Списанието PDF Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

– Боян Боев Хронокосмографската система на Нострадамус – П.
СЪДЪРЖАНИЕ на 10 бр. Пред прага на новата епоха Вам е дадено да познаете тайните – Д-р Ел. К. Върху характерологията на смеха – G. N. Новият начин на възприемане. Ангелският говор според Сведенборг. – Боян Боев Хронокосмографската система на Нострадамус – П. М-в Из нашия живот – Към Калинините върхове – Боян Боев По колелото на зодиака. Стрелец – Стрелец Стихове – Дим. Ан-ва и S. Отзиви, вести, книгопис Du Maitre: Ce qu`il nous fait Съдържание
към текста >>

58. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна.
При него имаме не само пречистване, но и една реакция от страна на телесния лекар. При едно тридневно постене започва и засилване на отбранителните сили в организма. То може да се понася леко от всекиго. След това, имаме вече седем, четиринадесет, двадесет и еднодневното до четиридесетдневното постене. При тях ние трябва да предвидим не само силите си, но и начина за начеване и прекратяване на постенето. Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна. За тази цел става едно подготвяне. Това се постига, като последните три дни преди постенето се храним само с плодове и намалим количеството им на третия ден. Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни. Още по-важно е прекратяването. Тъй като през време на постенето доставката на енергии, става от съвсем други източници, храносмилателната система почива, т.е.
към текста >>

59. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

СПОРЕД НОСТРАДАМУС П.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС П. М-в Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус. Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред. Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус). Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ.
към текста >>

„годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС П. М-в Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус. Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред. Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус). Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ. Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност.
към текста >>

Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус).
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС П. М-в Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус. Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред. Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус). Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ. Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност. Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството. Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите.
към текста >>

Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ.
М-в Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус. Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред. Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус). Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ. Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност. Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството. Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите. Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация. Фиг. 1.
към текста >>

Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя.
Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.). Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год. имаме едно пълно завъртване. Това е ориентацията във времето.
към текста >>

60. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всякога, когато хората не ценят божественото в нас, ние страдаме.
Щастлив съм, понеже имам ръце. Щастлив съм, понеже имам крака! " – Какви са новите отношения между хората ? – Срещнете някой човек. Да цените божественото в него. Всякога, когато хората не ценят божественото в нас, ние страдаме. Като обичате някого, вие виждате душата му. Виждате нещо вътре! А пък като не го обичате, вие виждате външното у него. Един ден направете опит да се отнесете много добре с когото и да е, и ще видите, че тогава и с вас ще се отнесат много добре. Ако вървите по Божиите пътища, Великата Разумност в света ще ви примири с всичките ви врагове.
към текста >>

61. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер. Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни.
към текста >>

При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон.
Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр. 1041 г. и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето! При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон. Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на 20 век, текстът става все повече и повече загадъчен. Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности. Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата.
към текста >>

Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности.
1041 г. и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето! При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон. Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на 20 век, текстът става все повече и повече загадъчен. Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности. Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата.
към текста >>

62. Списанието PDF Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

БОЕВ ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П.
СЪДЪРЖАНИЕ на бр.2 ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА - СЛАВИ П. КАМБУРОВ СТИХОВЕ-S.
към текста >>

63. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога.
Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие.
към текста >>

Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли.
Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога.
към текста >>

Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали.
Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил".
към текста >>

Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие.
Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре.
към текста >>

Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога.
Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре. Малък подтик може да произведе цял преврат у човека, да го избави от много мъчнотии.
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН В миналия брой на списанието предадохме геометричното тълкувание на историята на Наполеон въз основа на символа на импе¬рията (вж.
П. М-в НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН В миналия брой на списанието предадохме геометричното тълкувание на историята на Наполеон въз основа на символа на импе¬рията (вж. фиг. 1. в бр. 2/42 г. на „Ж.3."), трасиран от П. Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система.
към текста >>

Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система.
П. М-в НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН В миналия брой на списанието предадохме геометричното тълкувание на историята на Наполеон въз основа на символа на импе¬рията (вж. фиг. 1. в бр. 2/42 г. на „Ж.3."), трасиран от П. Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система. Сега ще приведем няколко пророчества на Нострадамус върху същата тема. Но, преди да минем към тоя въпрос, налага се да се кажат няколко думи върху предходните събития. Смъртта на Лудвик XVI е дадена у Нострадамус извънредно ясно. Куплетът започва с: „„Alors qu'en France un BOUR sera hors BON... ", иначе казано: „Alors qu'en France il y aura un Bourbon... „ т.е. тогава, когато във франция ще има един Бурбон... и свършва с думи, които ясно говорят, че тоя Бурбон ще бъде гилотиниран.: „Поради неоправдано бягство ще получи смъртно наказа¬ние" (VII, 44).
към текста >>

Сега ще приведем няколко пророчества на Нострадамус върху същата тема.
фиг. 1. в бр. 2/42 г. на „Ж.3."), трасиран от П. Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система. Сега ще приведем няколко пророчества на Нострадамус върху същата тема. Но, преди да минем към тоя въпрос, налага се да се кажат няколко думи върху предходните събития. Смъртта на Лудвик XVI е дадена у Нострадамус извънредно ясно. Куплетът започва с: „„Alors qu'en France un BOUR sera hors BON... ", иначе казано: „Alors qu'en France il y aura un Bourbon... „ т.е. тогава, когато във франция ще има един Бурбон... и свършва с думи, които ясно говорят, че тоя Бурбон ще бъде гилотиниран.: „Поради неоправдано бягство ще получи смъртно наказа¬ние" (VII, 44). За края на Мария Антоанета е казано следното: „Великата кралица, когато се види победена, — ще прояви не¬обикновена, мъжка смелост" (I, 86).
към текста >>

Смъртта на Лудвик XVI е дадена у Нострадамус извънредно ясно.
2/42 г. на „Ж.3."), трасиран от П. Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система. Сега ще приведем няколко пророчества на Нострадамус върху същата тема. Но, преди да минем към тоя въпрос, налага се да се кажат няколко думи върху предходните събития. Смъртта на Лудвик XVI е дадена у Нострадамус извънредно ясно. Куплетът започва с: „„Alors qu'en France un BOUR sera hors BON... ", иначе казано: „Alors qu'en France il y aura un Bourbon... „ т.е. тогава, когато във франция ще има един Бурбон... и свършва с думи, които ясно говорят, че тоя Бурбон ще бъде гилотиниран.: „Поради неоправдано бягство ще получи смъртно наказа¬ние" (VII, 44). За края на Мария Антоанета е казано следното: „Великата кралица, когато се види победена, — ще прояви не¬обикновена, мъжка смелост" (I, 86). Тия два стиха съставят, според Пиоб, една „стена” (вж. бр. 10/41 г.
към текста >>

Не е безинтересно и обстоятелството, че Нострадамус в същия куплет говори за „император, който ще струва твърде скъпо на империята" и то по едно време, когато Франция беше кралство и, следователно, не можеше и да се мисли за „императори". 2).
Корсика, според Пиоб, поради своето географско положение се намира вън от геометричната конструкция, която се прилага за континентална Франция (вж. фиг. 1. в бр. 2/42 г. на „Ж.3."), но също вън и от италианската конструкция; тя е включена в един средиземноморски кръг, който на юг достига тангенциално конструкцията на Северна Африка. Не е безинтересно и обстоятелството, че Нострадамус в същия куплет говори за „император, който ще струва твърде скъпо на империята" и то по едно време, когато Франция беше кралство и, следователно, не можеше и да се мисли за „императори". 2). „От морския и плащащ (tributaire) град" (VII, 13). Тук tributaire има повече геометричен, отколкото политически смисъл, казва коментаторът. Аячио, родният град на Наполеон, се намира в споменатия средиземноморски кръг чрез разделяне (tributum) на сферата. 3). Който ще има толкова почести и ласкателства (VI, 83). 4). Ще бъде избрана (От съдбата) лисица (хитър дипломат), която не говори много (VIII, 41). 5).
към текста >>

Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите.
... Bellerophon, mourir (VIII, 13) — една трета от стиха, която с две думи отбелязва заточението върху английския параход Bellerophon след поражението при Ватерлоо и после смъртта: това е, казва по-нататък Пиоб, което трябва да се изведе от правата, теглена в западната част на фиг. 1. (вж. кн. 2/42 г. „Ж.3."). Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св. Елена*”); името на пара¬хода се извежда чрез вторични конструкции, трасирани около остро Екс като център. Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите. Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на Наполеоновата верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. кн. 10/41 г. на „Ж.3."). Първата част на стиха е в действителност само указание за този, който маневрира; „Fera par Praytus" — но, ако човек не е запознат с начина, по който са дадени формулите, не може да го разбере. Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи.
към текста >>

Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи.
Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите. Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на Наполеоновата верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. кн. 10/41 г. на „Ж.3."). Първата част на стиха е в действителност само указание за този, който маневрира; „Fera par Praytus" — но, ако човек не е запознат с начина, по който са дадени формулите, не може да го разбере. Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи. Те се превеждат на латински, казва Пиоб, по следния начин: „faciet par Prae TVS"; вижда се, преди всичко, че думата Praytus трябва да се раздели на две (за да има стихътъ 6 думи), и че правописът на Ргау трябва да се поправи; после, че френската дума раг не се превежда на латински с рег, а с раг, което значи еднакъв, най-после, че краят tus се пише с главни букви. Тия букви са съкращения: Т означава tetrastichon, т.е. четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл). Стихът, означен по тоя начин, гласи: „Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18).
към текста >>

65. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в РЕСТАВРАЦИЯТА ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Ето сега „трите лилии", за които се спомена в миналата статия.
П. М-в РЕСТАВРАЦИЯТА ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Ето сега „трите лилии", за които се спомена в миналата статия. Фиг. 1., продължава Пиоб, показва положението на лилията от 1792 год. — годината на падането на монархията във Франция — по начин, да може да се вини, как е била наклонена тя на тая дата и как се премества наново през 1815 г. — т.е. по време на реставрацията. Символът на монархията обръща тогава своята долна част спрямо нахлуващата сила, така че той не ù се противопоставя, а напротив, той е тласнат от последната.
към текста >>

Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата.
И новият съюз одобрен (Предсказ. 51). Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията. 7. По-младият брат ще тури край на голямата война (VII, 12). 8. До пет последния... (VIII, 38) Това са според Пиоб условията на договора от 1815 г. Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата. Касаело се, прочее, за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Лудвик XVIII. Краят на стиха бил едно геометрично указание „proxime NOLA". Главните букви се отнасяли до общата конструкция; но коментаторът не иска да влиза в технически подробности, защото те биха забъркали читателя. 9. Две беди заедно, за да умре от жестока смърт (I, 35). Това е смъртта на Лудвик XVIII след една жестока болест.
към текста >>

Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е.
Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33). Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция. 4. Чрез Тях ще се роди чума, така широка (VIII, 62). „Тях" се отнася тук към революционерите от 1848 год., казва коментаторът, политическата дейност на които показва подробната маневра. Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история. Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е. събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes. „Чумата" от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава. „Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора?
Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си. Когато възлюбим безкористно живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи. Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и себепознание. Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора? В това ли, че имат злъчен мехур, сърце, стомах, бъбреци или, че тези органи са заболели? Нещастието е там, че тези хора един цял период от време в живота си не са знаели, че имат такива органи или най-много са мислили за тях, когато те са им доставяли удоволствия. Мнозинството се запознава с физическото си тяло, едва когато то е вече заболяло. Тогава в пълно неведение болният и хирургът намират спасението само в лекуване на болния орган. И нищо повече!
към текста >>

67. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж.
П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж. На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме. Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница. Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума.
към текста >>

Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр.
2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот. Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник". Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразътъ „pontife" на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста". По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12. 3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих. 4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31).
към текста >>

И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус.
Столицата е превзета, като е принудена да капитулира поради многочислеността на неприятелите. 3) Градът без горе и долу (Шестостишие 3.) Това е Парижката комуна. 4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60). Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната. Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти. 6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни.
към текста >>

И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год.
Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната. Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти. 6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни. При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка”, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4. септ. 1870 г. става в разгара на войната и тая промяна дава само един промеждутъчен режим до 1875 год., наречен от историята „моралният ред".
към текста >>

6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни.
И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти. 6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни. При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка”, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4. септ. 1870 г. става в разгара на войната и тая промяна дава само един промеждутъчен режим до 1875 год., наречен от историята „моралният ред". Но тъй като е обичай – логично – де считаме новия режим от тая историческа дата, трябва да прекъснем тук разрешението на проблема, завършва коментаторът.
към текста >>

68. НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС Символът на републиката, който се трасира, казва Пиоб, представлява буквите Р. F.
П. М-в МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС Символът на републиката, който се трасира, казва Пиоб, представлява буквите Р. F. (République Francaise), отделени от ликторския сноп. Но той се ражда през 1870 г. и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп. Това дава фиг. 1. През 1906 г.
към текста >>

Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус.
От договора в Cateau Cambrésis, казва коментаторът, до тоя от Версай – от 1559 г. до 1914 г. и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г. насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише. Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ. Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция. Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата. Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа.
към текста >>

Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус.
Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция. Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата. Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно. Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г. Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "Гроба на великия римлянин" (в. Ж.3., бр.10, 1941 г.) показва възможността за нахлуване. Символът RF, държейки се като живо същество, ще реагира по необходимост срещу атаките, и неговата реакция ще бъде ефикасна или неефикасна според положението, което той вземе в момента на нападението.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение.
Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди. Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края. По начало човек е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него. Човек е поставил над човека закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество. Той живя хиляди години без да я разбере и трябваше да дойде Христос – най-великият от майсторите на духа, – за да му я припомни. Тая абсолютна мърка е любовта, която е същевременно най-могъщият закон и най-безграничната свобода.
към текста >>

70. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА И по-рано имахме случай да изтъкнем, че Пиоб е много сдържан, когато говори за функционирането на Нострадамусовата система.
П. М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА И по-рано имахме случай да изтъкнем, че Пиоб е много сдържан, когато говори за функционирането на Нострадамусовата система. Той се задоволява обикновено с оскъдни бележки, които на времето се опитахме да систематизираме в една от уводните статии. Достигнал епохата след войната, коментаторът се спира по-обстойно върху тоя въпрос и то на две места, без обаче и тоя път да разкрие, каквото и да е, което би било от съществено значение. Ето едно от тия места: "Човек би могъл, обаче, да се учуди, като вижда, че председателят на републиката се означава в последните цитирани стихове по различен начин: най-големият, le monarque d`Hadrie, rex. Впрочем, не би могло да се познае, че тия изрази се прилагат за личности, които изпълняват по същия начин изпълнителната власт, ако нямахме за сигурен водач веригата, съставена от числата, и ако тия последните не караха да се въртят специалните конструкции, които установяват казаната верига по начин, щото върховете на многоъгълниците да дохождат от една страна върху стиха, който трябва да бъде взет, и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всяка година и всеки ден. Системата е наредена съвършено и ако пресметвачът не направи някоя погрешка по невнимание, не би трябвало да има никаква заблуда.
към текста >>

71. В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Страдаме и искаме да се избавим от страданията и се молим: да бъде волята твоя.
"Да бъде волята Твоя". Да бъде не личната воля на този или онзи, но "волята Твоя", волята на Вселюбящия, на Тогова, чиято воля е благо и любов за всички. Ето и с този трети стих, Христос не ни учи да се молим за нашето лично благо, а да бъде волята на Бога, да бъде тази воля, която желае доброто и съвършенството на всичко. Ала ние най-трудно от всичко разбираме именно този най-дълбок стих: "да бъде волята Твоя". Ние искаме, все пак, да бъде нам добре, да бъде някак не Неговата воля, а както на нас е най-удобно. Страдаме и искаме да се избавим от страданията и се молим: да бъде волята твоя. А всъщност ние искаме да бъде нашата воля. Верно е, че Бог не е създал страданията и че Той едва ли би ги желал, но факт е, че те съществуват. А съществуват защото хората сами са ги създали, поради своите егоцентрични стремежи. Всеки тегли към себе си, естествено е, че ще се родят страдания. Ние често биваме угнетени, нашият стремеж е да се освободим от този гнет и се молим с думите на царствената молитва: "да бъде волята Твоя".
към текста >>

72. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П.М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА (продължение) Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус.
П.М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА (продължение) Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус. Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина. Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият.
към текста >>

Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа.
П.М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА (продължение) Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус. Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина. Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа.
към текста >>

страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система.
Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа. Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система. Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност.
към текста >>

на Нострадамусовата система.
Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система. Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е.
към текста >>

Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава.
Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система. Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.).
към текста >>

73. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но аз не страдам.
Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи. Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах. Но аз не страдам. Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка. Аз благославя м сетната моя загуба, защото тя ме направи да се чувствувам по-близо до Тебе. Сега зная, че стъпките, които ми оста-ват, са най-трудните Но пали очите ми виждат първите лъчи на слънцето, което се показва зад белия, висок връх на планината. О, зная, че пътят към него води през пространни пустини. във среднощния мрак, когато се разнасят риканията на звяра, мнозина са подирили обратния път.
към текста >>

74. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Макар често да са ни наставлявали да не се съблазняваме от това или онова и следователно, да не изпадаме в изкушение, все пак нашата детска чувствителност едва ли би могла да разбере думите на този стих.
Е. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ В своята всекидневна молитва, ние често повтаряме този знаменит стих: „И не въведи нас в изкушение". Ние го повтаряме най-често механически, ей тъй, защото от деца са ни научили да казваме Господната молитва. Макар често да са ни наставлявали да не се съблазняваме от това или онова и следователно, да не изпадаме в изкушение, все пак нашата детска чувствителност едва ли би могла да разбере думите на този стих. Явно, те не са казани за деца; те не са казани за тия, които са символ на невинност и чистота. Чистият и невинният не изпадат в изкушение. Тях няма кой да изкуси, те не се съблазняват от нищо. Защото те живеят по благодат божия, те пият от чистото „словесно мляко", както казва апостолът. Затова великият Назарянин е казал, че само чистите по сърце ще видят Бога.
към текста >>

75. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Самият герб на Париж е бил изработен в рамките на неправилния, но симетричен петоъгълник, който, както се каза по-рано, съставя основата на Нострадамусовата система.
Коментаторът констатира преди всичко, че във всеки кръг в плана на Париж ще се намерят автоматично трите мачти на кораба. Но, защо кораб, се пита той и пояснява, че всеки символ (на една нация, както и на един град или на един индивид) трябва да се установи в съгласие с една географска дължина и ширина, и според ъгъла на личната ос с оста на Земята. Но, продължава след някои разсъждения коментаторът, асцендентната точка на хоризонта на Париж бе пресметната отдавна и тя е 15° от знака Дева. Ако се върнем в началото на V век, в самото раждане на онова, което е днес Франция, ние ще установим, че изгряването на източния парижки хоризонт на 15° от знака Дева трябвало почти да съвпада с появата на съзвездието на кораба Арго. Когато Париж стана столица през 506 г., приблизителният съвпад бе още ясен. Самият герб на Париж е бил изработен в рамките на неправилния, но симетричен петоъгълник, който, както се каза по-рано, съставя основата на Нострадамусовата система. Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната линия; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна линия, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност — Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера. Самият наклон на прътовете на платната е даден чрез една права, поддържаща дъга от 150° (дъга на дванадесетоъгълника) и тоя наклон включва формата на платната по такъв начин, че корабът е напътен към Запад.
към текста >>

76. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху перпендикуляра към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата.
Той поддържа конструкцията; но ако той е сам, не произвежда хармонично впечатление. За да съществува хармония, трябва върху правия ъгъл да се нанесат пропорционално други наведени ъгли. Такава е фасадата на Нотър Дам — Върху квадратната фасада (без кулите) е вписана окръжност, а в последната — равностранен триъгълник. Последният дава правилния смисъл на пропорциите и цялата катедрала се строи върху тия данни в своите най-малки подробности. Не е възможно да се направи грешка: човек е сигурен в произведения ефект. Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху перпендикуляра към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата. Кой е водил тия строители, кой им е показал както равностранния триъгълник, така и неговите приложения, кой им каза, че върху фасадата трябва да се проектира символичният кораб на герба на Париж, без да може да се види, но достатъчно видимо, за да го открият посветените? Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотър Дам, да се втвърдят в камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на девиза, който го придружава? Туй никога няма да се узнае — защото не трябва да се узнае. Каква връзка има между Нострадамус и тези строители? Фасадата на Нотър Дам поставя тия загадки.
към текста >>

Каква връзка има между Нострадамус и тези строители?
Не е възможно да се направи грешка: човек е сигурен в произведения ефект. Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху перпендикуляра към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата. Кой е водил тия строители, кой им е показал както равностранния триъгълник, така и неговите приложения, кой им каза, че върху фасадата трябва да се проектира символичният кораб на герба на Париж, без да може да се види, но достатъчно видимо, за да го открият посветените? Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотър Дам, да се втвърдят в камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на девиза, който го придружава? Туй никога няма да се узнае — защото не трябва да се узнае. Каква връзка има между Нострадамус и тези строители? Фасадата на Нотър Дам поставя тия загадки. Все пак нейните мрачни и подигравателни фигури гледат от високите капчуци тълпата на непосветените, които, не знаейки какво да мислят, предпочитат да не виждат нищо и да не чуват нищо. Тайната е добре запазена, завършва коментаторът.
към текста >>

77. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Помни закона: Че Бог, който иска да ни обикне, най-напред ще ни тури на едно пречистване през огън и при това пречистване страдаме.
Ще се върнат при теб всички онези, които те обичат и ще видиш всички ония, които те любят. Ако изгубиш истината — ще изгубиш всичко. Светът ще остане неустроен. Що е безлюбие? — Светът, който няма никаква форма, няма никакви възможности, няма никакви условия. Помни закона: Че Бог, който иска да ни обикне, най-напред ще ни тури на едно пречистване през огън и при това пречистване страдаме. И като ни пречисти, ще вложи най-хубавото, което има у себе си. Ще вложи истината у човка. Истината не може да се вложи в едно омърсено същество. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи истината в живота.
към текста >>

Ние не искаме да страдаме.
— Светът, който няма никаква форма, няма никакви възможности, няма никакви условия. Помни закона: Че Бог, който иска да ни обикне, най-напред ще ни тури на едно пречистване през огън и при това пречистване страдаме. И като ни пречисти, ще вложи най-хубавото, което има у себе си. Ще вложи истината у човка. Истината не може да се вложи в едно омърсено същество. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи истината в живота. Какво нещо е истината? — Щом помислиш за истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат. Ако сърцето ти е нечисто и мислиш за истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, има някаква нечистота у тебе.
към текста >>

Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи истината в живота.
Помни закона: Че Бог, който иска да ни обикне, най-напред ще ни тури на едно пречистване през огън и при това пречистване страдаме. И като ни пречисти, ще вложи най-хубавото, което има у себе си. Ще вложи истината у човка. Истината не може да се вложи в едно омърсено същество. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи истината в живота. Какво нещо е истината? — Щом помислиш за истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат. Ако сърцето ти е нечисто и мислиш за истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, има някаква нечистота у тебе. Благодарение на това, че ни обичат, ние съществуваме.
към текста >>

78. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета".
Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик.
към текста >>

79. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА Последната глава на „Тайната на Нострадамус" от Пиоб не носи сензационни разкрития.
П. М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА Последната глава на „Тайната на Нострадамус" от Пиоб не носи сензационни разкрития. Коментаторът дава в нея между друго две бележки върху характера на прочутата предсказатална система, които, обаче, са, както всички бележки на тая тема, недоизяснени. Той прави освен това опит да прозре в периода след 1927 г., т.е. след времето, когато е писана книгата. Сега ще предадем споменатите бележки в съкратен вид, като оставяме предсказанието за следната статия, която вероятно ще приключи нашата серия. Пиоб започва с един преглед на политическия живот във франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници.
към текста >>

Пиоб започва с един преглед на политическия живот във франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА Последната глава на „Тайната на Нострадамус" от Пиоб не носи сензационни разкрития. Коментаторът дава в нея между друго две бележки върху характера на прочутата предсказатална система, които, обаче, са, както всички бележки на тая тема, недоизяснени. Той прави освен това опит да прозре в периода след 1927 г., т.е. след времето, когато е писана книгата. Сега ще предадем споменатите бележки в съкратен вид, като оставяме предсказанието за следната статия, която вероятно ще приключи нашата серия. Пиоб започва с един преглед на политическия живот във франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници. При това авторът предпочитал да си служи повече с езика на кулоарите, отколкото с тоя на трибуната. Така, Клемансо е означен като „Старият Шарон" или „Тигърът", Поанкаре — „Феникс" Ерио — „от града, напояван от две реки" — Лион (както се знае, Ерио бе току речи несменяем кмет на тоя град) и пр. Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа.
към текста >>

Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата.
след времето, когато е писана книгата. Сега ще предадем споменатите бележки в съкратен вид, като оставяме предсказанието за следната статия, която вероятно ще приключи нашата серия. Пиоб започва с един преглед на политическия живот във франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници. При това авторът предпочитал да си служи повече с езика на кулоарите, отколкото с тоя на трибуната. Така, Клемансо е означен като „Старият Шарон" или „Тигърът", Поанкаре — „Феникс" Ерио — „от града, напояван от две реки" — Лион (както се знае, Ерио бе току речи несменяем кмет на тоя град) и пр. Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон I (вж. „Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо.
към текста >>

242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо.
Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон I (вж. „Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо. Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат направи, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. фиг. „Машината за управляване" в бр. 143 на „Ж.3."). Но, би могло да се процедира с приблизителност за един цял кабинет, като се вземе целият Париж за централна точка върху една намалена карта. Може да се направи и обратното при конституирането на едно правителство: познавайки парламентаристите, които го съставят и избирателните окръзи, които те представляват, трябва да се съедини избирателното седалище на тия последните със самия Париж, за да се състави една фигура, която после се проучва.
към текста >>

Такъв е духът, с който трябва да се пристъпи към изучаването на детерминациите, които според сложната система на Нострадамус образуват „предсказания", завършва Пиоб.
Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля. Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието. В очевидния факт, че Уран влезе в знака Овен на 31 март 1927 г., всички техници признават, че стрелката на еволюцията на идеите бележи нова ера. Но часът за това не е ударил веднага върху частния циферблат на всеки народ, нито на всеки индивид. За да стане промяната пълна, трябва да се чака, щото общата индукция да предизвика както в нацията, така и в индивидите специални индукции: силите се разлагат, съществува и принципът на инерцията. Такъв е духът, с който трябва да се пристъпи към изучаването на детерминациите, които според сложната система на Нострадамус образуват „предсказания", завършва Пиоб. ----------------------------------------------------------- [1] И се намира в дисхармоничен аспект (квадратура) с Уран и Марс (б.н.). [2] Слънцето е отминало кулминацията на квадратурата с Марс и образува хармоничен аспект (тригон) е Уран (б. н.).
към текста >>

80. Списанието PDF Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Драганов Още няколко особености на Нострадамусовата система – П. М.
СЪДЪРЖАНИЕ брой 2 Благодарността Към висш обществен порядък – Е. Взаимоотношение между човек и Природа – В. Пашов Учителят върху проблемите на образованието – Б. Боев Възможности за здрав живот – Г. Драганов Още няколко особености на Нострадамусовата система – П. М. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Боян Боев В светлината на Учителя – Любомили Стихове – Д. Антонова Поеми в проза – Б. К. Б. Най-малката радост – Благата Милва Говори, говори, Учителю!
към текста >>

81. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек.
G. N. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце. Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек. Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество?
към текста >>

82. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато се радваме, ние знаем що и за какво се радваме, а когато страдаме, ние сме безпомощни, както изпуснат кораб в бурно море.
Ние познаваме само това, което може да задоволи влеченията ни, а какви са последствията от това, нас най-малко не ни интересува. А това е по единствената причина, защото ние не поддържаме никаква връзка с духовното у нас. Тази липса на връзка, която ще ни обезпечи една добра преценка на реалното в живота, се предшествува от липса на вяра в доброто. Защото в този случай ние, като не проявяваме доброто, мислим, че това, което блазни нашите чувства, желания и влечения, е добро. Докато обаче ние бихме могли вечно и неотменно да проявяваме доброто в живота си, липсата на доброто в същия е временно и свързано със страдания. Когато се радваме, ние знаем що и за какво се радваме, а когато страдаме, ние сме безпомощни, както изпуснат кораб в бурно море. А това как е възможно да стане в един и същи индивид? Ясно е, че нещо е смутило връзката с нашето аз, ние сме се отклонили от вярата в нашето духовно битие и законите на временното, преходното са взели връх над нас. „Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото Любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията. Те не Го търсят в себе си, но само отвън.
към текста >>

83. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ Както се каза в една от уводните статии (вж. бр.
Н. М-В. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ Както се каза в една от уводните статии (вж. бр. 9/41 г. от „Ж. 3."), Пиоб бе открил през 1924 г. първия ключ на Нострадамусовата система, именно числения, който той нарича „ключ на Катерина Медичи". След 2-3 годишен упорит труд коментаторът се добира до геометричното тълкувание и още до един трети шифър, за който той, обаче, не иска да говори.
към текста >>

първия ключ на Нострадамусовата система, именно числения, който той нарича „ключ на Катерина Медичи".
Н. М-В. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ Както се каза в една от уводните статии (вж. бр. 9/41 г. от „Ж. 3."), Пиоб бе открил през 1924 г. първия ключ на Нострадамусовата система, именно числения, който той нарича „ключ на Катерина Медичи". След 2-3 годишен упорит труд коментаторът се добира до геометричното тълкувание и още до един трети шифър, за който той, обаче, не иска да говори. Както твърди авторът в книгата си „Тайната на Нострадамус" (1927 г.)» първият ключ прекъсва веднъж през 1792 г. и втори път през 1924 г. Въпреки това, обаче, Пиоб се опитва да хвърли поглед към следващите след 1927 г. събития и то, както сам казва, въз основа на някои места в писмото до Хенрих II.
към текста >>

Както твърди авторът в книгата си „Тайната на Нострадамус" (1927 г.)» първият ключ прекъсва веднъж през 1792 г.
9/41 г. от „Ж. 3."), Пиоб бе открил през 1924 г. първия ключ на Нострадамусовата система, именно числения, който той нарича „ключ на Катерина Медичи". След 2-3 годишен упорит труд коментаторът се добира до геометричното тълкувание и още до един трети шифър, за който той, обаче, не иска да говори. Както твърди авторът в книгата си „Тайната на Нострадамус" (1927 г.)» първият ключ прекъсва веднъж през 1792 г. и втори път през 1924 г. Въпреки това, обаче, Пиоб се опитва да хвърли поглед към следващите след 1927 г. събития и то, както сам казва, въз основа на някои места в писмото до Хенрих II. По тоя път той дохожда в последната глава на гореспоменатата си книга до заключението, че в недалечно бъдеще —1930-33 г. — във Франция може да се очаква настъпването на епохата на „Петела", която ще открие един блестящ период във френската история.
към текста >>

След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство.
В новия си труд — „Le sort del`Europe", излязла в навечерието на войната от 1939 г., Пиоб се връща към тоя въпрос. Той забелязва с право, че директивите, които е следвал в горния случай, са били прави, защото наистина там се говори за режим на личната власт. А, както се знае, опити в това направление — закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. — не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи. В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура. След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори.
към текста >>

Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества".
А, както се знае, опити в това направление — закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. — не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи. В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура. След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме".
към текста >>

Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи.
В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура. След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме". Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха. Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване.
към текста >>

Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус.
Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме". Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха. Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване. Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога. Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е.
към текста >>

По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме".
Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме". Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха. Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване. Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога. Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е. преди 1566 г.
към текста >>

Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха.
Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме". Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха. Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване. Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога. Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е. преди 1566 г. Според Пиоб, всички дати в него са фалшиви.
към текста >>

Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога.
При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме". Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха. Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване. Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога. Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е. преди 1566 г. Според Пиоб, всички дати в него са фалшиви. Датата на предговора — 14.3.1547 г. — е също фалшива.
към текста >>

Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е.
Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме". Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха. Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване. Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога. Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е. преди 1566 г. Според Пиоб, всички дати в него са фалшиви. Датата на предговора — 14.3.1547 г. — е също фалшива. Всъщност, продължава той, това са символични дати.
към текста >>

Тоя план е завещан в пророчествата — между друго и в тия, носещи името на Нострадамус — и предаден на една верига лица, които имали задачата да го дадат на оня, който би трябвало да си послужи с него.
Всичко това иде да покаже, че самото издание е една мистерия, както и самият текст. Очевидно, взети са били всички видове предпазни мерки и шифри, за да не може никой да проникне в тайната. Целта на книгите, прочее, не е била само да се публикуват няколко пророчества, главният ефект на които е да доставят едно забавление. Тайната се отнася, казва Пиоб, до нещо много по-важно, отколкото до обикновени езотерични истини. Според него, древните посветени — каквито са били и персийските маги, дошли да се поклонят на Вестителя на новата ера във Витлеем — в грижата си, щото човечеството да не загуби нишката на Ариадна на истинската традиция, която съставя необходимата база на наука, изкуство и социално усъвършенствуване, са изработили търпеливо и скрупульозно плана на неговата еволюция. Тоя план е завещан в пророчествата — между друго и в тия, носещи името на Нострадамус — и предаден на една верига лица, които имали задачата да го дадат на оня, който би трябвало да си послужи с него. Към края, коментаторът засяга и въпроса за непосредственото бъдеще. През 1939 г. той вече съвсем не е така оптимистично настроен, както през 1927 г.. Докато по-рано очакваше настъпването на една още по-блестяща ера във Франция, сега, макар че няма още война, той говори за „опасностите от всички страни" и за заплахата, която тегне върху света". Той загатва също, че всеобщият мир, може би, ще бъде предшествуван от всеобща война. Въпреки тревожния тон на пророчествата, обаче, Пиоб смята, че няма основание да губим надежда в едно по-добро бъдеще, защото в това са убедени и самите вестители на световни катастрофи.
към текста >>

С това ние привършваме нашето резюме на двете книги на Пиоб: „Тайната на Нострадамус" и „Съдбата на Европа" и пр.
Към края, коментаторът засяга и въпроса за непосредственото бъдеще. През 1939 г. той вече съвсем не е така оптимистично настроен, както през 1927 г.. Докато по-рано очакваше настъпването на една още по-блестяща ера във Франция, сега, макар че няма още война, той говори за „опасностите от всички страни" и за заплахата, която тегне върху света". Той загатва също, че всеобщият мир, може би, ще бъде предшествуван от всеобща война. Въпреки тревожния тон на пророчествата, обаче, Пиоб смята, че няма основание да губим надежда в едно по-добро бъдеще, защото в това са убедени и самите вестители на световни катастрофи. С това ние привършваме нашето резюме на двете книги на Пиоб: „Тайната на Нострадамус" и „Съдбата на Европа" и пр. Въпреки практикувания от коментатора маниер да не изяснява тъкмо най-важните въпроси, надяваме се, че все пак читателите са получили известна представа за разглеждания необикновено сложен проблем. Покрай това, те може би имат вече понятие и за възможностите на една истинска окултна наука, както и за трудностите, които се срещат по пътя към нея. Тук може би идва под съображение още един момент, който не сме имали пред вид, когато започнахме настоящата серия. В предговора към първата си книга Пиоб казва между друго и следното: „Във всеки случай, ако изложих словесно, ако излагам тук и ако развия още веднъж по-късно елементите на тайната на Нострадамус, които могат да бъдат разкрити (нещо, което той направи с гореспоменатата втора своя книга), то е, защото трябва да го направя. Обществото на „Новия век" според израза на шестостишие 1., трябва да бъде поставено в течение." Може би, статиите, които приключваме, са имали още и тая задача по отношение на българската публика.
към текста >>

В предговора към първата си книга Пиоб казва между друго и следното: „Във всеки случай, ако изложих словесно, ако излагам тук и ако развия още веднъж по-късно елементите на тайната на Нострадамус, които могат да бъдат разкрити (нещо, което той направи с гореспоменатата втора своя книга), то е, защото трябва да го направя.
Въпреки тревожния тон на пророчествата, обаче, Пиоб смята, че няма основание да губим надежда в едно по-добро бъдеще, защото в това са убедени и самите вестители на световни катастрофи. С това ние привършваме нашето резюме на двете книги на Пиоб: „Тайната на Нострадамус" и „Съдбата на Европа" и пр. Въпреки практикувания от коментатора маниер да не изяснява тъкмо най-важните въпроси, надяваме се, че все пак читателите са получили известна представа за разглеждания необикновено сложен проблем. Покрай това, те може би имат вече понятие и за възможностите на една истинска окултна наука, както и за трудностите, които се срещат по пътя към нея. Тук може би идва под съображение още един момент, който не сме имали пред вид, когато започнахме настоящата серия. В предговора към първата си книга Пиоб казва между друго и следното: „Във всеки случай, ако изложих словесно, ако излагам тук и ако развия още веднъж по-късно елементите на тайната на Нострадамус, които могат да бъдат разкрити (нещо, което той направи с гореспоменатата втора своя книга), то е, защото трябва да го направя. Обществото на „Новия век" според израза на шестостишие 1., трябва да бъде поставено в течение." Може би, статиите, които приключваме, са имали още и тая задача по отношение на българската публика.
към текста >>

84. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Пашов Новите открития на Пиоб върху Нострадамусовия проблем – П.
Свободно възпитание – Б. Боев Религиозната мисъл и духовният живот – най-важните фактори в живота днес и утре – Е. Вяра в живота – д-р мед. Ил. Стр. Пътят към истинското знание – В. Пашов Новите открития на Пиоб върху Нострадамусовия проблем – П. М-в В светлината на Учителя – Любомили Стихове- Д. Антонова Двете сълзи – S. Малките радости – Благата Милва Светът на Азраил – Б. К. Б. Небе – д-р Ст.
към текста >>

85. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
— Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка.
към текста >>

86. ИЗБРАНИТЕ - ПРЕВОД ГЕО ЧАЧАРОВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние страдаме от неестествени внушения.
Непослушанието към един вътрешен божествен подтик винаги води към скръб. Например, срещате едно цвете стъпкано или увяхвало и един вътрешен глас ви казва: Полей го Вие не го поливате и после чувствувате скръб. Или минавате и виждате насред пътя един камък. Един вътрешен глас ви казва: Дигни го и го тури настрани. Вие не правите това и после чувствувате скръб. Ние страдаме от неестествени внушения. Не е правилно да казвате, че сте сираци, че нямате майка. Никой не е сирак, защото разумната природа е Великата Световна майка. Вие сте винаги под нейните крила и ръководство. Като държи човек това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм. Радвайте се, че имате малко понятие за реалността.
към текста >>

87. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Случаят Грийн „Мадам Грийн от Лондон вижда на сън две жени, каращи сами една кола.
„Да се говори за едно сетиво, на което ние не познаваме органите, за едно сетиво, което нито простият, нито учените допускат, за едно сетиво, което се проявява в най-различни и най-чудни форми, това е много революционно. Но, когато въпросът се отнася до науката, ние трябва да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тая революция върху двете непоклатими основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита". „Бих желал, продължава авторът, щото всеки, който чете тая книга, да разбере, че тя е написана от един професор по физиология, който не е пожелал нито за момент да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука". От цялата редица наблюдения, изнесени в книгата на проф. Рише, които установяват реалността на шестото сетиво, ние ще дадем само едно. Случаят Грийн „Мадам Грийн от Лондон вижда на сън две жени, каращи сами една кола. Конят видя вода пред себе си. Той се спря да пие, но, губейки равновесие, падна във водата. При падането жените станаха, викайки за помощ. Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във водата. Аз се разплаках и казах: „Нямаше ли, кой да им помогне"?
към текста >>

На другата сутрин мадам Грийн била тревожна и, излизайки с кола, казала на кочияша да не се приближава до вода.
При падането жените станаха, викайки за помощ. Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във водата. Аз се разплаках и казах: „Нямаше ли, кой да им помогне"? В тоя момент се събудих и моят мъж ме запита, какво се е случило. След като му разказах съня си, той ме запита, дали познавам тия две жени и аз му отговорих, че не ги познавам". На другата сутрин мадам Грийн била тревожна и, излизайки с кола, казала на кочияша да не се приближава до вода. В това време братът на госпожа Грийн живеел в Австралия. Една от неговитее дъщери се е удавила в същия ден (10. януари 1878 год.) заедно със една своя приятелка при условия, идентични с тия при съня. Госпожица Ален, братовата дъщеря на госпожа Грийн и една от нейните приятелки излезли с една кола. Те се опитали да напоят коня при един бараж.
към текста >>

88. ПРИКАЗКА -Б.К.Б. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Престанах да страдам за загубата на своите богатства и за тези, които те направиха мои приятели.
Какъв дар можех да ти поднеса? Но Ти застана невидим до мене и кротко ми заговори: Аз имам всичко! Мои са всички съкровища! Сине мой, дай ми само сърцето си! Ненужни ми станаха всичките ми прежни знания. Престанах да страдам за загубата на своите богатства и за тези, които те направиха мои приятели. Защото в бедността на моето сърце аз Те намерих, Възлюблений мой! В нея познах Любовта Ти и Твойто безгранично снизхождение. И сега очите ми се усмихват радостно, защото навсякъде Те виждат.
към текста >>

89. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца.
В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието. И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие. Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите. В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца. Ето как един малко по дълбок поглед в историята и символиката на един от древните паметници открива макар и крайчеца на онова, което се нарича Божествена хармония. На една малка микроскопическа частица от тая Велика закономерност в живота, посветените люде на древността са дали израз чрез своето велико дело — Хеопсовата пирамида — мълчаливия показалец върху циферблата на хилядолетията.
към текста >>

90. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

През средновековието, началото на тоновото изкуство се приписвало на Адам.
Старите гърци вярвали, че Аполон е дарил музиката и поезията на хората, Хермес — лирата, Атина Палада — аулоса и др. У индусите началото на тона се свързва с музикалния инструмент вина, чийто изобретател е Нарада, един от седемте велики риши (митически мъдреци полубогове), син на Брахма, бащата на музиката. Египтяните смятали музиката за дар от бог Озирис. Лукреций в „De rerum natura (lib. V) прави опит да обясни началото на музиката с подражанието на пението на птиците, със звуците на ветъра от тръстоиката и т. н. През средновековието, началото на тоновото изкуство се приписвало на Адам. Съвременната наука прави опит да даде едно по естествено разрешение на тоя въпрос, като изхожда от качествата на човешката природа. Така, Спенсер в „Произход на музиката" вижда и мисли, че музикалното изкуство изхожда от интонациите на речта и от звуците, издаващи се под впечатлението на възбуда. Колебанията във височините на гласа при развълнувана реч малко по малко се превръщат в речитатив, от който се е вече развила мелодията. Така, че цялата музика е била първично вокална и е била идеализация на естествения език, на душевните прояви. Против това разбиране е възразил Дарвин (в „Произход на човека и половият подбор"), като изказал мисълта, че гласът е съществувал преди членоразделната реч, така че началото на музиката трябвало да се търси в гласовите упражнения, на които се предават животните в любовния период.
към текста >>

91. ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние страдаме не от любов, а от много знание, от много сила.
Да бъдем добродетелни - това са отношения на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания - под "ближни" разбирам и Всички млекопи-тающи, които ни обслужват, и дори малките животинки, те са също паши близки в широк смисъл на думата. Първото правило, за да придобием любовта е, непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е любов. Ние страдаме не от любов, а от много знание, от много сила. В света има две сили: сила без любов и сила с любов. Първата - силата без любов - е физическа сила, която руши, а Втората - силата с любов - е Божествена, която твори. И тъй, когато кажем, че трябва да сме силни, разбирам, че трябва да имаме силата на Божествената любов. Вън от това, което казах дотук за вашата задача през годината, ще ви дам като лозинка "Добрата молитва" - да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа. Четете през деня по едно изречение от нея, и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във Вас чрез закона на любовта.
към текста >>

92. Новото човечество - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние страдаме от неестествени внушения.
Непослушанието към един вътрешен Божествен подтик води към скръб. Например, срещате едно цвете стъпкано или увяхнало, и един вътрешен глас ви казва Полей го! Вие не го поливате и после чувствуваше скръб. Или минавате и виждате насред пътя един камък Един вътрешен глас ви казва: Дигни го и го сложи настрани! Вие не правите това и после чувствувате скръб. Ние страдаме от неестествени внушения. Не е правилно да казвате, че сте сираци, че нямате майка. Никой не е сирак, Защото разумната природа е Великата Световна Майка. Вие сте винаги под нейните крила и ръководство. Като държи човек това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм. Радвайте се, че имате малко понятие за реалността.
към текста >>

93. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Докато мислеше, Адам беше в рая.Щом престана да мисли, изпъдиха го вън от рая, да опита нещата; като се научи да мисли, той пак ще се върне в рая.
За това се изисква добре разбито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат,особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна. В това отношение хората се делят на право мислещи и на такива, които не мислят право. На онези, които не мислят, казвам да си вървят, защото училището не е за тях.Училището е само за онези, които мислят. Докато мислеше, Адам беше в рая.Щом престана да мисли, изпъдиха го вън от рая, да опита нещата; като се научи да мисли, той пак ще се върне в рая. Казвате: Как ще се върнем в рая? - Като се научите да мислите. – Кога може да стане това? - Още днес, още в този момент. – С какво облекло ще отидем?
към текста >>

94. Основни закони - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казвате: ние искаме да бъдем чисти, да не страдаме.
От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката? - С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха. Не си ли в този път, с години наред можеш да махаш клечката из въздуха, тя пак няма да се запали. Когато в положителния живот се случват страдания, това показва, че някой дух от невидимия свят иска да драсне клечка кибрит. Казвате: ние искаме да бъдем чисти, да не страдаме. Представете си че имате една хубава книга, със скъпа, красива подвързия. Вие искате да я четете, но тя казва-, не искам да ме пипа никой. Искам да остана чиста, свята, каквато съм. затова не позволявам да ме пипат. – И това може.
към текста >>

95. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум.
Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г.
към текста >>

96. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”.
към текста >>

“Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”.
Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи!
към текста >>

Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение!
към текста >>

Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето.
На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата.
към текста >>

97. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме.
Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти - остави ги, приближава ги - не ги отпъждай. Щом един човек люби, той е вече женен. Кармически свързаният човек, той трябва да се ожени, за да се разплати. Безбрачието е черна ложа - да ядат и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър.
към текста >>

98. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него.
Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него. Слави излязъл доста умърлушен от стаята, където разговаряли насаме с Учителя. Скоро след това честно споделил: “Ние в сравнение със знанията на г-н Дънов къде сме?! ” За Камбурови Учителят е казал: “Те са стар богомилски род! ” Стефка Делкинова ни описва една богата страна от духовната същност на баща си: “В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет.
към текста >>

99. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Приета е в EcoleI Normale de Musique, където учи пет години в класа на мадам Гийо - колоратурен сопран.През ваканциите остава там,не се връща в България.
В гр. Сливен. Музикалните й изяви започват още от най-ранна детска възраст, с нейни участия в оперетките “Деца и птички”, “Двете пролетни царици” и др. Наричали са я славейчето... По късно се преместват да живеят в Троян, където тя отново участва в детски представления, благодарение на своя музикален талант. С успешно взет конкурсен изпит в музикалното училище в София, е приета в класа на Мара Маринова-Цибулка, и за три години взима изпитите си за редовното петгодишно обучение. Заминава на специализация в Париж. Приета е в EcoleI Normale de Musique, където учи пет години в класа на мадам Гийо - колоратурен сопран.През ваканциите остава там,не се връща в България. Учила е и в класа на Алфред Корто - световно известен пианист, шопенист. Завършила е двата отдела - концертен и оперен,на това известно учебно заведение. След завръщането й в България нейната музикална кариера продължава възходящия си път. Но в живота й навлиза нещо ново, което измества всички други амбиции и стремежи. През 1940 година тя се свър- зва с Учителя и възприема като благословение неговото положително влияние върху по-ната- тъшното й развитие като човек и като музикант.
към текста >>

Когато я заучиш ние ще изненадаме сестрите и братята след беседата, в салона.
И Бог раздели светлината от тъмнината. И видя Бог, че бе добре, и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро, първи ден! ” Казал й: “Мелодията ще заучиш наизуст. Тази песен е много дълга. Когато я заучиш ние ще изненадаме сестрите и братята след беседата, в салона. Ти ще я пееш и аз ще свиря с цигулката.” Така започнала работата по предаването на “Новото Битие”, едно от най-дълбоките и мистични музикални произведения на Учителя. За обяснение на неговата поява той казва: “Бог сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно.
към текста >>

100. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая.
Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.62102198600769