Търсене в текстове за 'Адам'

Галилей Величков (1911-1985)

Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам.
Какво означаваше числото деветнадесет? Тук имаше някаква загадка, която трябваше да се разгадае. Аз нямах знанието за тази задача. Реших, че ще дойде време, когато лично ще го чуя от устата на Учителя. Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста. Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам. Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20. Разтреперан и с насълзени очи прозрях какво бе казал за числото 19. Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват. От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят. След време попаднах и на други тълкувания на числото 19.
към текста >>

2. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха.
Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай. Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше. Беше утеснен и съсредоточен. Говореше рядко. Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната. Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха. И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите. Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14. Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк. Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах за "Изгрева". На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя.
към текста >>

3. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева.
Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си. Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна.
към текста >>

Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението.
Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас.
към текста >>

На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта.
Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно.
към текста >>

4. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава.
Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците. А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух. Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците? " А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия.
към текста >>

5. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча.
Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари. Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие. Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София. Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча. И така, аз съм пред Учителя и след като Му се оплаках от часовете по физкултура в Свищов, казах Му, че имам голямо желание да продължа да уча. Затова съм дошла при Него за съвет. Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по цигулка, а за да се прехранвам ще давам уроци по цигулка. Учителят ме изслуша и ми каза, че най-хубавата професия е учителската. Поговори ми доста и завърши: "Ти тук ще станеш едно нищо!
към текста >>

6. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>

Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби.
към текста >>

Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа.
Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.
към текста >>

То беше невъзможно в самото естество на Адама.
Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел.
към текста >>

Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
към текста >>

Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството.
Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен.
към текста >>

7. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Адам беше в рая мястото на блаженство.
Отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други?
към текста >>

Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов.
към текста >>

8. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Борис Николов

И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г.
Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие. И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г. когато ме оперираха от спукана язва в затвора. Когато видяха, че ние сами си направихме жилище и беше доста хубаво и угледно отвън, чистичко отвътре, то и други пожелаха да си направят такова жилище. И ние, които имахме вече опит започнахме да им строим дъсчени бараки. Построихме към 15 бараки. Изникнаха за бързо време.
към текста >>

9. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Борис Николов

Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души".
Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси." Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже дума, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога! " Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта. Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: „Да видим как звучи песента". После изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да я свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е написал там на фронта и че той е първият слушател сега на Учителя.
към текста >>

10. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Борис Николов

Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето.
И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева. Изслуша ме и каза: „Скоро ще го видиш! " И го видях. Дойдоха годините 1957/58 г.
към текста >>

11. VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА

Благодаря Ти, Господи, Боже Мой, за гдето си ми позволил да слезна на земята, да страдам и да се трудя за своето повдигане. 2.
Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. подпис: п. к. дънов подписи: Пеню Киров, Тодор Стоименов гр. Бургас, 28.2.1899 год. МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 1. Благодаря Ти, Господи, Боже Мой, за гдето си ми позволил да слезна на земята, да страдам и да се трудя за своето повдигане. 2. Боже Мой, на Тебе поверявам сърцето си, в което е скрито всичкото ми богатство, и Те моля, упази го, очисти го от лоши желания и го озари с Твоята Божествена Любов! 3. Господи, Боже Мой, да възтържествува Твоята Добродетел; да възтържествува Твоята Правда, да възтържествува Твоята Аюбов и да се прояви тя в света; да възтържествува, Господи, Боже мой, Твоята Мъдрост и да се прославиш Ти В Своите Дела; да възтържествува Твоята Истина и чрез нея, Господи, да озариш света; да възтържествува, Господи, Боже Мой, Твоят живот и чрез него да ни се дадат всички блага. 4. Господи Боже и Отче мой, да възтържествува Твоят Дух, да се възцари Той и да бъде Вся и Все! 5. Да дойде, Отче Небесни, по-скоро Твоето Царство и на земята, за да заживеем един чист и свят живот. Амин. Отговорите публикувани в изгревите не са точни с оригинала.
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ 1. Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2. Едно пророчество за България - 4 3. Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г. - 6 4. Д-р Миркович и спиритизмът - 6 5. Пеню Киров (1868-1918) - 8 6.
към текста >>

13. 01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ

Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ.
БОРИС НИКОЛОВ 1. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ. Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г. То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и предаване на мисли от разстоя ние. Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г.
към текста >>

119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества".
То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и предаване на мисли от разстоя ние. Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция. На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г. е присъствал и д-р Миркович. Той бил поканен от нея да я посети. И той помол ва мадам Гранж да разпита неговия духовен ръководител, който да му каже нещо за бъдещето му.
към текста >>

И той помол ва мадам Гранж да разпита неговия духовен ръководител, който да му каже нещо за бъдещето му.
119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция. На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г. е присъствал и д-р Миркович. Той бил поканен от нея да я посети. И той помол ва мадам Гранж да разпита неговия духовен ръководител, който да му каже нещо за бъдещето му. Каквото трябвало му е казано и той си го записал. Но той не се задоволил с това. Поискал тя да попита някой съвършен дух за бъдещето на отечеството му - България, което също да запише. И той получава от нея това пророчество. Изминават 6 години, през което време той следял за предсказанието което се сбъднало.
към текста >>

14. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих.
От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори, което иска.
към текста >>

15. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо.
към текста >>

16. 107. ПЕТЪР МАНЕВ

Той публикува много свои разработки за предсказанията и системата на Нострадамус в списание „Житно зърно" както и за астрологията.
А да довършим разказа си, ще кажа, че предния ден тази сестра беше дошла уж да ми помогне нещо, а ми направи беля. Аз й се скарах и тя заплака. А сега тя ми го върна, аз не плачех, но сълзи ми се наляха в очите като видях листчето с написаната квадратура и точния час на моето премеждие. Какви хора имаше около нас? От всеки можеше да се учиш и от всеки можеше да провериш как действуват окултните закони безпогрешно в Школата на Учителя. Той публикува много свои разработки за предсказанията и системата на Нострадамус в списание „Житно зърно" както и за астрологията.
към текста >>

17. 28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ

" Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането.
Никола Антов имаше някакъв приятел там като началник и беше им говорил, че аз съм престъпник и много опасен човек и затова те взеха решение да вземат такива мерки срещу мен. Там където ме изпратиха, там държаха убийците и престъпниците. След един два дни дойде 1 май, а това бе един голям празник на комунистическата власт. Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря килия след килия и пак я затваря. Дойдоха пред моята килия, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо? " Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането. Нямаше как - трябваше да изпълнят нареждането. Купиха термос от моите пари, които бях оставил на гардероба и наистина започнаха да ми носят топла вода в термоса по два пъти на ден. Това ме спаси. Наистина разбрах, че ангели Божий слизат в ада. По-голям ад от този не можеше и да се измисли за мен.
към текста >>

18. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Ако страдаме, страдаме, за да се изяви Делото на Учителя. 37.
Изгрева на Слънцето е емблема на Новото Учение. 36. Получих съобщение, че държавата ще опише и конфискува къщичката ми на Изгрева. Аз се зарадвах. Те няма какво повече да ни вземат. Което ни остана, него никой не може да ни го отнеме. Ако страдаме, страдаме, за да се изяви Делото на Учителя. 37. Много пъти трябва да мине човек през смъртта, за да изчезне страха. „Любете враговете си! " „Молете се за онези, които ви гонят! " Ето нещо, което материалистите не могат да разберат. Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото. 38.
към текста >>

Да мислим, да се молим, да работим, да страдаме, за да се извърши правилно този процес.
Само този път остава за човека. Това не може да се отмени. Сега е развръзката. Учителят носи тази развръзка. Ние които принадлежим на Него, също трябва да присъствуваме и участвуваме. Да мислим, да се молим, да работим, да страдаме, за да се извърши правилно този процес. Не е в количеството. „Малкото квас, много тесто подквасва". Голямо е противодействието, което силите на стария живот указват. Но Божия план ще се изпълни. Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила.
към текста >>

19. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е.
То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също.
към текста >>

Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница.
е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав.
към текста >>

Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ).
(Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство.
към текста >>

Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама.
Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданието всички трябва да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението.
към текста >>

20. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист.
Наподобяваш събирателна леща. Ти еднакво ще привличаш и здравето, и болестите. Но когато поемеш повече болезнени състояния, ще рухнеш. За сега не си роден за медик! Категоричният отговор на УЧИТЕЛЯ разреши въпроса с моето следване. Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист. Вместо мен, бе изпратен друг младеж. Така продължих своите занимания. Вторият изпит Времето отнесе няколко години във вечността. Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката.
към текста >>

21. ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Летопис Вергилий Кръстев

А сега работя, труда се и страдам.
Това ме крепи досега, защото знам къде съм била. Знам, че има и друг живот, този на Рая, знам това, което другите не знаят. Знам, че този живот от Рая също може да бъде на земята. Аз го изживях до 19 години. И след това Учителят ме свали на земята, за да работя. А сега работя, труда се и страдам. Велико е моето страдание, защото бях привилегирована да бъда до 19 години в Рая, тук на Изгрева и при Учителя. След като слезнах на земята, измених се и остарях. Днес не мога да се позная в огледалото. Аз ли съм, или не съм? Но така ми каза Учителят: „Ние днес те пускаме на земята.
към текста >>

22. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

НЕСТОР ИЛИЕВ

Да, човекът от Адам и Ева е непослушен до днес.
„Така ли? Бъди спокойна, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг. С тази сума е било закупено мястото около салона на Изгрева. И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България. Ех, оженил се. Да, човекът от Адам и Ева е непослушен до днес. Приключвам този разказ, тази опитност, която е имал с нашия любим Учител, г-н Петър Дънов, бедното момче, станало лекар, който се отблагодари за Славата Божия, осветила неговия път
към текста >>

23. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Аз съм бил тогава на 15 години и съм могъл да задам такъв сериозен въпрос.
Приятелите имаха хубаво чувство към мен. Те проявяваха толерантност към моята искреност и младост. Аз бях техен гост. Те чуха изказването ми, което поднесох на Учителя, но и чуха отговора на Учителя и останаха много доволни от това. Имаха възможност да наблюдават пред очите си, как ще узрее моята глава до десет години, които Учителят ми бе дал като срок. Аз съм бил тогава на 15 години и съм могъл да задам такъв сериозен въпрос. Затова възрастните приятели само се усмихнаха. Гледаха със симпатия към мен. Съчувстваха ми, че търся онова, което не знаех до тогаз с моите 15 години. В изложението си аз употребявам думата "Мъдрец". Но когато говоря за Учителя, то се състои от три компонента: от висшата Личност, от чувствата пред онази велика Мъдрост и пред мисълта на онази необятна Истина.
към текста >>

24. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

С голямо внимание търсех удобен момент да му задам един въпрос и този момент действително настъпи.
Учителят все повече и повече навлизаше вътре в Себе Си. Той почти започна да не говори. Приятелите пазеха пълно мълчание. Брат Борис, със своя благ поглед, със своите меки обноски и изискано държане, тонираше атмосферата. Аз исках да питам нещо Учителя. С голямо внимание търсех удобен момент да му задам един въпрос и този момент действително настъпи. Аз запитах тихо Учителя: „Ще останете ли още на физическия свят? " Той ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане. След това Той се приближи до мен, до ухото ми и съвсем тихо, много тихо ми прошепна една магическа формула. Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми гръбначен стълб и в мозъка ми произведе такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение. Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше.
към текста >>

25. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Този организъм представлява Космичния човек, или, както са го наричали Адам Кадмон, в когото нищо не умира, но всичко се изменя.
Чрез посвещението душата на човека ще влезе във връзка със силите на живата разумна природа. Човек ще обладава органическото знание и посредством него той ще влиза в различните сфери на Космоса. Това влизане в Космоса не е нищо друго, освен проектиране на вътрешния му свят - микрокосмоса. Всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили ще направят контакт с първичните космични центрове, на които те са проекции в човека. Всички хора, според Учителя, могат да се съберат в един организъм. Този организъм представлява Космичния човек, или, както са го наричали Адам Кадмон, в когото нищо не умира, но всичко се изменя. Той взема грижата за всички същества, които съставляват неговия организъм. Всички тези обширни области на великото знание ще бъдат проучени и разработени през различните култури на новата раса - Шестата раса, според Учителя ще трае 365 000 години. Тази раса ще бъде раса на Доброто, на Любовта и Красотата.
към текста >>

26. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

А пък един мой познат каза следното: „Не смея да мисля за него, а камо ли да говоря за него, за да не пострадам".
64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Това е една личност, за която е говорено най-много, писано най-много, слушано е за него най-много и е забулено в тайна. Ето, вече тридесет години, от 1944 година до 1974 година продължава да се пише за него. Просто не могат да не говорят за тази личност, понеже комунистите се свързаха с него, като го убиха. А пък един мой познат каза следното: „Не смея да мисля за него, а камо ли да говоря за него, за да не пострадам". Този въпрос е от капитално значение за една личност, която е играла роля в Школата. Още в самото начало, когато говорих за котвата и след като я направих виждам, че Любомир Лулчев около нея прави елипса. Той беше във военна униформа, с чин полковник. В мене тогава настъпи една голяма реакция, понеже аз по природа съм антивоенен. Това още като дете ми се е вгнездило в подсъзнанието, защото в Балканската война аз видях един човек, който избиваше турците - военнопленници.
към текста >>

27. 6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ

В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела - да играе ролята на някакъв заместник.
Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада. Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителевите, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Разбира се, правилно беше становището на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя. В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела - да играе ролята на някакъв заместник. Просветният съвет в София в това направление не изигра никаква особена роля, освен няколкото престрелки във вид на писма, които се размениха между него и центъра на Михаил Иванов.
към текста >>

28. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо", Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо", Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995 г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г.
към текста >>

29. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо". Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г.
към текста >>

30. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

" Аз разбрах, че съм паднала в едно състояние на егоизъм и затова страдам.
Плаках много. Исках Учителят да ми помогне да го издържа. Учителят ме прие и няколко пъти ме чисти с „паси" - като простираше двете си ръце над главата ми на половин метър разстояние и правеше плавни движения. По този начин той махаше отровите от главата ми и аз изпитвах разведряване. После като ме хвана за главата ми каза: „Стани! " Аз разбрах, че съм паднала в едно състояние на егоизъм и затова страдам. След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце? Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали. Учителят продължи: „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува.
към текста >>

31. 41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[

„Човек трябва да реши ребром въпроса, ще каже: „Ще страдам каквото и да ми се случи, но ще го изнеса", тогава той може да бъде между хората, но ще бъде запалена свещ.
А придобихме и друго знание, че работата е обща, но отговорността на всеки един от нас е лична. И това разбрахме. Работата е обща, но отговорността е лична пред теб, пред твоята душа и пред Божествената душа и пред Бога. Ето това е решението на задачата на окултният ученик. Намирам се в стаята на Учителя, слушам и записвам. „Човек трябва да реши ребром въпроса, ще каже: „Ще страдам каквото и да ми се случи, но ще го изнеса", тогава той може да бъде между хората, но ще бъде запалена свещ. Някой може да каже: „Не трябва Бог". Растенията без светлина могат ли да растат? Плодове без светлина могат ли да зреят? Не могат. Сега трябва поне у едного да има пълно самоотричане, да бъде герой на положението, нищо да не може да го отстрани от пътя на ученика, нито сиромашия, нито препятствия.
към текста >>

32. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ Отивам веднъж при Учителя, бях се приготвила вътрешно какви въпроси да му задам за мое изяснение.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ Отивам веднъж при Учителя, бях се приготвила вътрешно какви въпроси да му задам за мое изяснение. Бях се съсредоточила и мислено разговарях с него. Така продължи целият път от моят дом - това беше една малка къщичка, която се намираше на Симеоновското шосе, на 30 минути път от Изгрева. Вървя и си мисля и разговарям мислено с Учителя и му разказвам това и онова. Разговарям със събеседник, но не виждам нито образа му, нито него, но имах чувството, че говоря на една голяма аудитория. Стигнах на Изгрева и се завъртях и се огледах да не би други посетители да има при него, което означаваше, че той е зает и трябва да изчакам своят ред.
към текста >>

33. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това.
Ние научихме това и събрахме една по-малка група от по-сериозни братя и сестри и тя успя пред тях да предаде онова, което рожденият й брат бе предал, т.е. тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Тази новина ние я приехме и едвам успяхме да издържим на нея. Това нещо го запазихме в себе си, а сега аз трябва да го разкажа. Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека. И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен. Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат страданието.
към текста >>

34. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това.
Ние научихме това и събрахме една по-малка група от по-сериозни братя и сестри и тя успя пред тях да предаде онова, което рожденият й брат бе предал, т.е. тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Тази новина ние я приехме и едвам успяхме да издържим на нея. Това нещо го запазихме в себе си, а сега аз трябва да го разкажа. Ето сега ясно ли е какво означава малката величина, която управлява света, която е у човека и около човека. И добре направихме, че запазихме тази новина, защото ако я бяхме разтръбили след време можеха да ни упрекнат, че сме английски шпиони и щяхме да пострадаме заради това. Аз съм пред Учителя за разговор. „Господ те е поставил в тези условия заради греховете ти. Това не са само твои грехове. Хората са свързани и грехът е колективен. Сега ти си поставена да страдаш заради всички, после ще дойдат други, които да поемат страданието.
към текста >>

35. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Едно време и ние имахме твоите страдания, но сега вече не страдаме, сега се радваме." Пред хората няма защо да си показваш хубавото, защото те ще го опетнят.
Някой път страдаш, за да опиташ положенията, в които се намират другите хора. Ето защо ще стоиш над страданията на народа, над страданията на домашните ти, над своите страдания и ще ги наблюдаваш от друго гледище. Така ще можеш да въздействаш и на вашите домашни. Ще гледаш как Господ работи. Ангелите като гледат твоите страдания ти казват: „Не бой се. Едно време и ние имахме твоите страдания, но сега вече не страдаме, сега се радваме." Пред хората няма защо да си показваш хубавото, защото те ще го опетнят. Когато някой се влюби, той иска най-напред да хване този, когото обича с ръцете си, защото ръцете са Божествената част у него. Той иска да се убеди в реалността на този, когото обича. После той пожелава да го опита с устата си, да го целуне. След това го пожелава със сърцето - то е по-интимна връзка. Най-после го познава с душата си - то е реалното и най-красивото."
към текста >>

36. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Посягам на една от книгите и попадам на Папюс преведена на български.
А това беше знак на ученолюбивост и напредък на ученика, който може да обхваща с ума си не само Словото на Учителя, но и да прехваща и знанието, идващо от целия свят. Нали е доста примамливо? Така аз решавам да бъда разумна и да прочета нещо от тази библиотека та и да блесна с някакво странично знание, защото Учителят е при нас и деня и нощта от него се излива само неговото Слово. А веднъж бе ми споменал, че ученикът трябва да се стреми към разнообразие. И така аз се приближавам към разнообразието, което се намира в тази библиотека. Посягам на една от книгите и попадам на Папюс преведена на български. Таман я разлиствам и ето вратата се скръцна зад гърба ми и аз се обръщам и виждам кого мислите? Ха, да видим ще се сетите ли кого виждам. Защо ли? После ще ви обясня. Пред мене е Учителя: „Какво правиш тук, Марийке?
към текста >>

37. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам?
Той се обърна леко към мен и ме видя. Не посмях да се приближа до него. Великата скръб стоеше още на лицето му. След малко той отпрати сестрата, вдигна поглед и попита: „Какво има? " „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико страдание". Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам? " „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето страдание. Но кога се радвате? " Учителят отговори: „Винаги се радвам". „А кога страдате? " „Когато обичаш някого и виждаш неговите страдания не можеш да не страдаш с него заедно".
към текста >>

38. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

„Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам".
Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти. И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа. На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам". Аз му казвам: „А пък аз от десет дена не съм ял и не страдам". Може да е прав, че страданието му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето. А пък аз макар че десет дена не съм ял ми е радостно, защото зная, че това е хубаво за моя идеал. Геройството е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда. Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си.
към текста >>

Аз му казвам: „А пък аз от десет дена не съм ял и не страдам".
И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа. На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам". Аз му казвам: „А пък аз от десет дена не съм ял и не страдам". Може да е прав, че страданието му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето. А пък аз макар че десет дена не съм ял ми е радостно, защото зная, че това е хубаво за моя идеал. Геройството е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда. Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса.
към текста >>

39. 145. ОТПЛАТАТА

Сега ако на вас ви задам такава тема вие ще вземете да се ровите, да четете какво е написано в беседите и все ще попаднете на нещо.
А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок. От това как прилагах или как се провалях Учителят съдеше за бъдещата си работа с учениците при тяхната самостоятелна работа. По-късно когато се отвори Школата той прилагаше някои изпитани методи върху мен и то главно в даване на резюмета да се правят по четени беседи или пък след слушане на същите. По-късно задаваше теми по различни въпроси и всеки ученик трябваше да развие темата. Сега ако на вас ви задам такава тема вие ще вземете да се ровите, да четете какво е написано в беседите и все ще попаднете на нещо. Но тогава Словото на Учителя не бе дадено, то започна да се дава чрез нас. Как чрез нас? Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене.
към текста >>

Пък този, който прави добро трябва да го направи заради Бога и на него да уповава." „Учителю, у дома ми моите родители и братята ми - всички страдаме." „Е, тежка карма имате.
Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." „Учителю, как трябва да постъпя, за да помогна на брат си Славчо. Аз мисля, че той трябва да се ожени." „Ти ще му пишеш едно насърчително писмо. Е, по Божествено другояче се разрешава въпроса. По Божествено човек сам никога не забравя доброто, което му е направено. Пък този, който прави добро трябва да го направи заради Бога и на него да уповава." „Учителю, у дома ми моите родители и братята ми - всички страдаме." „Е, тежка карма имате. Трябва да я изплащате. Няма мърдане, ще ви накарат да си я изплатите."
към текста >>

40. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога?
Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина.
към текста >>

41. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме.
Мислите ли Вие, че тъй както вървите, се приближавате до Християнския идеал. Не, Вие ежегодно потъвате в материята и се отдалечавате от него. Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български.
към текста >>

42. 263. ЧИСТОТАТА

Вместо да ги задам той започна да говори.
После той добави: „Чистотата е един обширен свят, а да стигнеш до нея трябва да работиш години и години". В беседите си той бе развил въпроса за чистотата, която човек се добира до нея по вътрешен път, който път е много трудей и труднодостъпен. А да се върви по него е още по-трудно, защото там при чистотата, там е обилната Светлина и само онзи, който има Светлина у себе си, който има Чистота у себе си може да гледа слънцето без да мигне, да върви по пътя на тази Светлина, защото света, в който се движи е Светлина. Но това е Учение за друга епоха и това остава идеал на човешката душа: Чистота и Светлина във всичко. Аз заставам пред Учителя и имам няколко въпроса към него. Вместо да ги задам той започна да говори. „Има сили, които те тласкат и те карат да се отдалечиш от мене, но ти ще им се противопоставиш. Тези сили и на Савка постоянно изпращат тези мисли да се отдалечи от мене и те доста й са навредили". „Учителю, какво трябва да правим? " „Савка, тя сега е забогатяла с онова, което аз й диктувам. В нея има нещо хубаво.
към текста >>

43. 14. ШКОЛАТА И БРАКЪТ

На този човек вече не е определено да се жени и той не трябва да се жени." Аз бях много стеснителна, за да му задам някой въпрос и да ми каже нещо повече по това, пък и не се интересувах.
И ако този на когото пък е определено да се жени, а не се ожени и той ще умре млад." Значи човек трябва да налучка какво е определено за него. Това ще стане като се вслушва в своето вътрешно влечение, в шепота, в желанието на душата си и като се моли Бог да го пази от външни влияния, влияния на неговите близки. Друго нещо, което ми каза върху въпроса за жененето е следното: „На всеки човек в процеса на всичките негови прераждания, които са 777 е определено да речем да се жени 1000 пъти. След като се е женил 1000 пъти, остават му още 900 пъти, после 800 пъти, 500 пъти, 300, 200, 100, 50, 20, 10, 5. После остава му само един път да се ожени и най-после - никак. На този човек вече не е определено да се жени и той не трябва да се жени." Аз бях много стеснителна, за да му задам някой въпрос и да ми каже нещо повече по това, пък и не се интересувах. За мене този въпрос беше предрешен. Всички мои близки: майка ми, вуйчо ми, леля ми, брат ми, кака Райна - сестра Каназирева много мои близки и познати бяха все нещастни в женитбата си. И женитбата за мене беше нещо неприемливо, а даже и отблъскващо. Затова аз приех нежененето без никакво колебание. И тогава даже се чудех защо Учителят ми говори тези неща.
към текста >>

44. 5. ЧИЧО СЛАВИ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Петър Камбуров

Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя!
Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров. Чичо ми поддържаше материалистическия възглед, като по най-убедителен начин аргументирано доказвал, че първичният принцип това е материята. Тодор Бъчваров пък по още по-убедителен начин доказвал, че духът е първичното начало и т.н. После тати каза, че този спор между двамата продължил три дни по три часа и в края на краищата не могли да дойдат до никакво разбирателство. Накрая, когато чичо Слави си тръгвал за Нова Загора, казал на баща ми: „Баша, искам като дойде господин Дънов в Стара Загора да ми телеграфираш да дойда. Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя! " Баща ми обещал. (Баша е обръщение към по-голям брат вместо бате.) И наистина, след известно време Учителят пристига. Баща ми телеграфирал и чичо Слави с първия влак пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев в квартал „Папиниерата". Тати завежда и представя чичо ми на Учителя.
към текста >>

45. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята".
И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителят с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на Колибата, Учителят се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините? " (Учителят знаеше за моите дини по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята". Учителят си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителят най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителят опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета.
към текста >>

46. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Искам да ви задам един въпрос, ще можете ли да ми отговорите?
" „От Арбанаси" , отговорих. „Не, не си от Арбанаси. В Арбанаси такива хора като тебе няма." „Вярно е, аз съм от Стара Загора, но сега живея в Арбанаси", му поясних аз. „Да не би да си от ония - дъновистите? " „Да, рекох - така ни назовава народът." „О, аз отдавна имам желание да се срещна с някоя дъновист. Искам да ви задам един въпрос, ще можете ли да ми отговорите? " „Ще се постарая, доколкото мога да ви отговоря", отвърнах аз. „Как се третира у вас въпросът за честността? " Отговорих: „Извинете, г-н шеф, но трябва да ви кажа, че у нас за честност не се говори." „Защо у вас за честност не се говори? " „За честност се говори там, дето я няма. А у нас честността е една от най-дебелите греди, върху които се изгражда Учението на Бялото Братство.
към текста >>

47. МАРИН КАМБУРОВ

Ще му задам само три въпроса, но кардинални".
Котев имал печатница. (Към N 5) Тодор Бъчваров бил много културен, начетен, с голяма ерудиция. Моя чичо Слави преди да влезе в Братството бил спорил с него цели два часа и не можал да го наддума, а чичо беше учител, голям комунист, много начетен и голям оратор-материалист. В Стара Загора е държал сказки по материализъм. Тати като влиза в Братството, чичо Слави остава последен и казал на тати: „Баша (значи бате), като дойде г-н Дънов, моля ти се, съобщи ми с една телеграма, искам да се срещна с него. Ще му задам само три въпроса, но кардинални". Дошъл Учителят в Стара Загора, тати праща телеграма и бати Слави пристига. В неделя отиват на събрание у брат Караенев. Тати представя чичо Слави на Учителя и Му казва: „Моят брат иска да се срещне с Вас". Учителят отговорил: „Добре". След беседата Учителят го приема.
към текста >>

48. 30. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА ПРИНЦА

Цанка Екимова

Но понеже Вие поставяте въпроса сам в този момент, то аз имам молба пред Вас,Не си виждам погрешка-та и от това много страдам.
Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: „Сестра, Вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото аз не смеех да го изнеса пред Него. Аз само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: „Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие и затова мълчах. Но понеже Вие поставяте въпроса сам в този момент, то аз имам молба пред Вас,Не си виждам погрешка-та и от това много страдам. Моля Ви се посочете ми погрешката, за да се коригирам". Учителят стана много сериозен: „Сестра, Вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: „Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат, а пък аз съм негова рождена сестра". Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови.
към текста >>

49. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Най-първо Адам се отделя от човека и после Ева се отделя.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г. Записала Цанка Екимова Послание към Римляните, I гл., 28 ст. 21.VII.1935 г., 8 ч. с. Христос страда, защото носи прегрешенията на хората. Човек е раздвоен на две. Най-първо Адам се отделя от човека и после Ева се отделя. От първия човек дойде Христос. Много мъчно е да се определи какво нещо е жена. От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши. От голямо щестлавие да придобие това, което Боговете имат. Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана.
към текста >>

Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана.
Най-първо Адам се отделя от човека и после Ева се отделя. От първия човек дойде Христос. Много мъчно е да се определи какво нещо е жена. От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши. От голямо щестлавие да придобие това, което Боговете имат. Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана. Сега е важно. Много лесно може да избегнете техните погрешки. Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши. За в бъдеще ще изучавате тази история при друго гледище. Само Любовта е неизменна.
към текста >>

Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание.
Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата. Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае. Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание. Доброто на жената ще строши главата на змията, „Петата на жената ще смаже главата на змията". Петата е символ на волята. Краката представляват човешкият свят. А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение.
към текста >>

50. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Велик Георгиев Константинов

„Мога ли да ви задам три въпроса?
Значи и Исус е работил с ренде покрай баща си. А ето тук виждам Петър Дънов с ренде в ръка, рендосва една дъска. Значи всичко е така както трябва да бъде. Вече успокоен аз спрях пред г-н Дънов и Го помолих за един разговор. Той кимна с глава. „Мога ли да ви задам три въпроса? " „Може.", отговори Той. „Първият въпрос: Вие Учител на Бялото Братство ли сте? " Той ме погледна, после погледна рендето, погледна дъската и отново се обърна към мен и каза само една дума: „Да! " Аз проследих погледа Му и движенията Му и огледах салона и онези дюлгери, които работеха за довършване на дограмата. Имах усещането, че се намирам в дърводелско училище и че един е майсторът, а другите са ученици на майстора.
към текста >>

„Ще мога ли да Ви задам втория въпрос: Какво е Бог?
" Аз проследих погледа Му и движенията Му и огледах салона и онези дюлгери, които работеха за довършване на дограмата. Имах усещането, че се намирам в дърводелско училище и че един е майсторът, а другите са ученици на майстора. Но после се сетих, че аз зададох точен въпрос, за което получих точен отговор. Тогава аз не знаех, че Петър Дънов е прочел моята мисъл, но Той остави рендето, изправи се смирено и каза тихо, но много строго, като с ръка посочи гърдите си: „Да, аз съм Учителят. Тук е Великият Учител". „Ще мога ли да Ви задам втория въпрос: Какво е Бог? " „Бог е Любов" отговори Учителят. Зададох и третия въпрос: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ? " „Ако отидете в САЩ ще страдате много". Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги.
към текста >>

51. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

И той каза: „Не, още един въпрос ще ви задам".
като се развика: „Хулиган, не знам какво вика. Как може така, без да ми се обадиш да си тръгнеш! " И аз сега знаете ли как постъпих? За миг ми изпъкна Учителят от къде ли ги знае тия работи? Като ми изпъкна и аз веднага, за миг викам: „Извинявайте, г-н професоре, свободен ли съм да си вървя". И той каза: „Не, още един въпрос ще ви задам". И ми зададе въпроса за заема, бежанския заем от 1923 г. А пък за Бежанския заем един чиновник от БНБ практически има доста познания по него въпрос. И аз започнах да развивам разни теории, това-онова, каквото зная за този заем и той вика: „Достатъчно" Рекох: „Да смятам ли, че съм получил тройка? " „Имате пълна тройка". „Довиждане" и си тръгнах.
към текста >>

52. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му.
Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил. Трябваше да се изповядвам не пред владиката, а пред Учителя. Трябваше да търся помощ от Него. За мен Той бе не само изповедник, а Велик, Светъл Дух дошъл на земята. Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му. Учителят се навежда и ме изправя. В очите ми сълзи, два реда сълзи се стичат по бузите ми. Поставя ме да седна на стол, а Той сяда на своя стол. След малко, след като се успокоявам ми казва: „Да знаеш, Симеоне, какви могъщи духове на Вселената съгрешават и след това се сгромолясват така р-р-р-р-р-р-р в Ада". Учителят е вдигнал двете си ръце насочени нагоре над главата си в ляво, после Той ги сваля пред лицето Си, после ги прекарва пред гърдите Си и ги сваля надясно надолу покрай стола, сочейки земята.
към текста >>

53. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада.
Каква мощ имаше само от гласът ми. Ами духът ми - чувствувах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме среща една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък бе и хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата? Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най- нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: „Учителят, Учителят". Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: „Учителю, аз съгреших!
към текста >>

Същия ден прочетох в Неговата беседа следното: „Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение.
" Той ме гледаше и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях попаднал в нея. Кой беше ме тикнал натам? Същия ден прочетох в Неговата беседа следното: „Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане Новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новият Адам". Това беше обяснението на този случай.
към текста >>

Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам.
Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях попаднал в нея. Кой беше ме тикнал натам? Същия ден прочетох в Неговата беседа следното: „Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане Новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новият Адам". Това беше обяснението на този случай.
към текста >>

Новото Учение е за Новата Ева и за Новият Адам".
Ако не беше сторил това аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях попаднал в нея. Кой беше ме тикнал натам? Същия ден прочетох в Неговата беседа следното: „Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане Новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новият Адам". Това беше обяснението на този случай.
към текста >>

54. 16. ПАРАТА ОТ ПАРНИЯ КОТЕЛ НА ЛОКОМОТИВА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът.
Една лека кола или един мотор имаше еди колко си конски сили. А в мен и в кръвта ми се движеха хиляди конски сили във всякакви енергии. Те се отправяха ту насам, ту натам. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновеност и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя и Го питам, какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: „Виж какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно „Пфуй" така както локомотива изпуска парата си, за да не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезнеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котела ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. „Разбра ли ме, Симеоне?
към текста >>

55. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Какво ли си мислеха, че аз страдам за Христо.
Аз все тъй чисто си мислех и си смятах по високия идеал. Нямах никакви други връзки. Баща ми мислеше другояче, защото е бил млад и е познавал този живот, а аз не го познавах. В това време компанията, която идваше у нас за беседи се подсмихваха и не знам какво си мислеха. А Жоро ме поглеждаше така някак особено и аз не му обръщах никакво внимание. Какво ли си мислеха, че аз страдам за Христо. Но много ми беше зор, за мен беше важно да изпълня обещанието пред баща ми. Те за мене бяха братя и нищо повече. Един ден при отворен прозорец играехме на шах с Жоро. В това време минава отсреща Христо с приятели и като погледна насам, измени му се физиономията, какво ли си е помислил, че аз съм имала може би нещо с Жоро, за да оставя него. Но аз устоях.
към текста >>

56. 2. БОЛНОТО УХО

Райна Димитрова Колева

2. БОЛНОТО УХО Аз от малка страдам от ухо.
2. БОЛНОТО УХО Аз от малка страдам от ухо. И тогава 1934 г. беше много голяма суша в нашия край и отиде мъжът ми да работи в Тополовград. Там отидох и аз с двете си деца, за да изкараме зимата заедно, да не са на две места разноски. Пък когато отидох заболя ме ухото. Там дружахме с един евангелски пастор, който беше запознат с една наша сестра учителка - Наталия Чакова.
към текста >>

57. 3. СИЛАТА НА ВЯРАТА

Райна Димитрова Колева

Йорданка Димитрова Колева

И когато отидох да Му целувам ръка, като рукнаха сълзи от мене, течат така в изобилие и наведох се да Му целувам ръка и: „Учителю, страдам!
„Аз ще ви дам дрехи." И ми даде обувки, дрехи и на мъжът ми и тръгнахме. Качихме се на рейса и заминахме. Стигнахме вечерта, както и да е, сутринта Учителят не отиде на изгрев на Молитвения връх, а на по-низкото място, сега там е кухнята им, там спря да говори и аз като Го видях най-напред, нали 10 години не съм Го видяла, ми се видя толкова освежен, подмладен и толкова така хубав и веднага като ми рукнаха сълзи. Притеснявах се, аз бях много стеснителна и как ще кажа на Учителя болката ми - не е на ръка, нито на крак. Да кажа: „Учителю, тук ме боли", да му покажа, много се стеснявах. И когато отидох да Му целувам ръка, като рукнаха сълзи от мене, течат така в изобилие и наведох се да Му целувам ръка и: „Учителю, страдам! " Само това проговорих, нищо не можах повече да кажа. Само слушам, цялата съм в слух, какво ще ми каже, да го изпълня. Учителят каза: „Рекох, вяра, вяра и само вяра. За предпочитане е реките да текат, отколкото да спрат". И аз вече разбрах, че Учителят ми схвана мисълта и това беше.
към текста >>

58. 13. ГЛАСУВАНИЯТ БЮДЖЕТ

Реших, мислено ще му задам въпроса.
Качихме се и като ще пътуваме вече за Ямбол, в едно купе се качихме на товарен влак, само едно купе има. И ние се качихме Цвета на Георги Радев, брат Влайчо и аз и някои други имаше там от братството духовното. И седна брат Влайчо и аз така съм от дясната му страна, така се наредихме. Аз от дясната му страна седя и исках да го питам. Ние вече ще напущаме Ямбол и исках да го питам, но не ща пред другите да говорим. Реших, мислено ще му задам въпроса. И той както седи така до мене мислено му зададох въпроса за моя проблем, че ще излезем от Ямбол и не знаем накъде да отидем. А той се размърда така и каза: „Сестра Данке, не се безпокой където и да отидете вашия хляб е сигурен. Вие вярвате много в Учителя и Учителят няма да ви остави. Където и да отидете бюджета ви е гласуван". И така се разделихме.
към текста >>

59. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам.
Едната беше физиогномика, Крум Въжаров ми я даде, но това беше след заминаването на Учителя. В тази книга имаше и френология, и хиромантия. Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка. През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години. Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам. На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Той даже приемаше някои хора у дома да преглежда болни, да не е у тях. Като се съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди.
към текста >>

60. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

И силна става моята десница Готова съм да страдам и живея И мощна ставам, смела кат орлица И към Голгота да погледна смея. 9.
Душата ми с ужаси се бори На бури и зловещи океани И с мишци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. 4. Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато мъка пълни ми сьрцето И няма никой близо да ме пази. 5. Когато превъзмогвам над вълните Светилника държаща в ръцете Съзирам нявга ликът на звездите И зная, туй от Бога мен привет е. 6. Тогава пак ме сила осиява Сърце ми крепне вече вдъхновено И слънцето отново ме съгрява Небето ме приветствува засмяно. 7. Тогаз ръка ми смело се издига С факела горящи към небето Като че ли Великий трон достига И мерва се на Бога пред лицето. 8. И силна става моята десница Готова съм да страдам и живея И мощна ставам, смела кат орлица И към Голгота да погледна смея. 9. Високо свети моят факел ярък Ей, ида, ида, Отче мой желани Сърцето си поднасям Ти подарък Подобно плод красив, благоуханен. Олга Славчева
към текста >>

61. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай".
Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им. Цветанка Малджиева се беше омъжила за него. И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици. Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета Йовович с хубав глас. Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай". Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др. В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави. Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си. Тя Го послушала.
към текста >>

62. 8. Разбунтуваният полк

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Нападаме обози и влака с провизии.
Те са бунтари, а не ние, които останахме. Те си лежат на топло, а ние теглим тука. Втората: Взеха ни нашите началници и ни дадоха непознати. Трета: Казват ни бунтарският полк и не ни зачисляват никъде на храна. Ето вече двадесет дена се храним с кражби. Нападаме обози и влака с провизии. След като ги изслушал, Илия им казва: „И трите причини са много важни. Ще изпратя вас четирима водачи с един джип в София да докладвате лично на министъра на войната“. Останалите войници не искали да пуснат водачите си, да не ги арестуват. Но Илия им обещава, че ако пострадат нещо или ги задържат, той лично ще ги поведе на бой срещу София. Влиза във връзка по телефона с министерството, че ги праща на доклад и че причините им са важни и трябва да бъдат удовлетворени.
към текста >>

63. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото.
Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира. Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни. Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната.
към текста >>

Трябва да се научим, за да не страдаме.
Всички народи са поумнели сега. Ако управниците не разрешат въпроса през следващите 10 години, ще станат големи промени в света. През следващите 45 години всички народи трябва да се освободят и ликвидират колониалното робство. Това са 45 юбилейни години. В природата всяка буболечка знае какво прави, а ние хората не знаем. Трябва да се научим, за да не страдаме. Отговор на въпрос: Многото мина, малкото остана. Новото не е материално и ще се различава от старото. Аз каквото говоря, не го говоря за вас, защото няма ида го разберете. Аз говоря за тези, които ще дойдат след три хиляди години. Българите са пионери на славянството.
към текста >>

64. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Поздравете мадамата.
са от Ив. Русев. Те са една малка помощ в дадения случай от Господа. Употребите ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре.
към текста >>

65. 26. Той присъствува навсякъде

Георги Йорданов Добрев

“ „Дошъл съм да освободя човечеството от заблужденията на стария им Адамов живот.
Той я запитал: „Сестра, от колко години сте вегетарианка? “ „От дълго, от 15 години.“ „Сестра, а къде са 15000 години. От тогава сте месоядци, а сега за 15 години какво можете да направите? Вегетарианството е идея, която се намира на 8000 метра височина в духовното поле“. „Ама вие, Учителю, много се мъчите с нас? “ „Дошъл съм да освободя човечеството от заблужденията на стария им Адамов живот. Помнете, аз присъствувам навсякъде.“ Друга сестра Данка от с. Горица отива при Учителя на Изгрева. Разговаряли за това-онова и накрая му казала, че ще отиде на село при нейните родители да им погостува, но имат много лоши кучета, които пазят овцете и няма да може да се приближи до дома, защото кучетата изобщо не я познават. Учителят казал: „Иди при твоите“. Когато отишла, стояла отвън, не смее да се доближи.
към текста >>

66. 37. Ученици за света и ученици за школата

Георги Йорданов Добрев

37. УЧЕНИЦИ ЗА СВЕТА И УЧЕНИЦИ ЗА ШКОЛАТА Г.Д.: Адам и Ева имаха двама сина.
37. УЧЕНИЦИ ЗА СВЕТА И УЧЕНИЦИ ЗА ШКОЛАТА Г.Д.: Адам и Ева имаха двама сина. И какво става. Единия прилича на майката, а другият на бащата да кажем. Впрочем единия се занимаваше с една наука там като ловец, а другия със земеделие. И единия изкористи, знаеш случая с първородството, за да остане той пръв, решава единия да убие другия, за да вземе първородството. Ето от там почва грехопадането от първите още чада, които Адам и Ева уредиха.
към текста >>

Ето от там почва грехопадането от първите още чада, които Адам и Ева уредиха.
37. УЧЕНИЦИ ЗА СВЕТА И УЧЕНИЦИ ЗА ШКОЛАТА Г.Д.: Адам и Ева имаха двама сина. И какво става. Единия прилича на майката, а другият на бащата да кажем. Впрочем единия се занимаваше с една наука там като ловец, а другия със земеделие. И единия изкористи, знаеш случая с първородството, за да остане той пръв, решава единия да убие другия, за да вземе първородството. Ето от там почва грехопадането от първите още чада, които Адам и Ева уредиха. После, казва Учителят така: „Някои женят се, раждат деца и т.н., но това е женитбата“. Той определя, виж това добре, че го запомних, женитбата какво нещо е? Още женят се, разженят се, раждат, убиват се, то е живота още от Адам и Ева. От там продължава Адамовия, грешния живот. Значи от там иде грехопадането.
към текста >>

Още женят се, разженят се, раждат, убиват се, то е живота още от Адам и Ева.
Впрочем единия се занимаваше с една наука там като ловец, а другия със земеделие. И единия изкористи, знаеш случая с първородството, за да остане той пръв, решава единия да убие другия, за да вземе първородството. Ето от там почва грехопадането от първите още чада, които Адам и Ева уредиха. После, казва Учителят така: „Някои женят се, раждат деца и т.н., но това е женитбата“. Той определя, виж това добре, че го запомних, женитбата какво нещо е? Още женят се, разженят се, раждат, убиват се, то е живота още от Адам и Ева. От там продължава Адамовия, грешния живот. Значи от там иде грехопадането. Адам нали се е съблазнил като гледа животните, той пожелал да има другарка и почва да живее като животните. Значи живота на женените е като на животните. Една сестра беше казала веднъж: „Учителю, искам да имам приятел“.
към текста >>

От там продължава Адамовия, грешния живот.
И единия изкористи, знаеш случая с първородството, за да остане той пръв, решава единия да убие другия, за да вземе първородството. Ето от там почва грехопадането от първите още чада, които Адам и Ева уредиха. После, казва Учителят така: „Някои женят се, раждат деца и т.н., но това е женитбата“. Той определя, виж това добре, че го запомних, женитбата какво нещо е? Още женят се, разженят се, раждат, убиват се, то е живота още от Адам и Ева. От там продължава Адамовия, грешния живот. Значи от там иде грехопадането. Адам нали се е съблазнил като гледа животните, той пожелал да има другарка и почва да живее като животните. Значи живота на женените е като на животните. Една сестра беше казала веднъж: „Учителю, искам да имам приятел“. Щото Учителят казва: „Бъдете братя и сестри, но чисто другарство само като братя и сестри, да си помагате, не и да се жените.
към текста >>

Адам нали се е съблазнил като гледа животните, той пожелал да има другарка и почва да живее като животните.
После, казва Учителят така: „Някои женят се, раждат деца и т.н., но това е женитбата“. Той определя, виж това добре, че го запомних, женитбата какво нещо е? Още женят се, разженят се, раждат, убиват се, то е живота още от Адам и Ева. От там продължава Адамовия, грешния живот. Значи от там иде грехопадането. Адам нали се е съблазнил като гледа животните, той пожелал да има другарка и почва да живее като животните. Значи живота на женените е като на животните. Една сестра беше казала веднъж: „Учителю, искам да имам приятел“. Щото Учителят казва: „Бъдете братя и сестри, но чисто другарство само като братя и сестри, да си помагате, не и да се жените. То и света се жени“. Една сестра казала: „Учителю, аз искам да имам приятел, един брат, тъй както са Борис и Мария“.
към текста >>

нали, той е Адамовия син.
Като брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. „А, рекох, не не, не като тях, не като Борис и Мария.“ Ясно ли е. не като тях. В.К.: Не като тях. Г.Д.: Не като тях. нали, той е Адамовия син. „Не като тях“ и сестрата ми го казва. Значи истински случай. „Брат така аз исках приятел, обаче Учителя ми каза, не като тях“. Веднъж Учителя обърна се към мен пред салона и ме гледа, в очите ме гледа и ми казва: „Ти, казва, знаеш ли какво нещо е женитбата? “ И аз Го гледам, гледам Го Учителя.
към текста >>

Като иска да проповядва туй старото учение на Адам и Ева да отиде в света да си вземе ученици.
Да бъдат, да живеят като братя и сестри. Тази е Божествената школа. Какво един път ще са така, а друг път иначе. Не може. Който не е съзнателен, като иска да живее като в света, да отива в света да живее. Като иска да проповядва туй старото учение на Адам и Ева да отиде в света да си вземе ученици. Тука няма работа. Тука е само Школа, училище. Ще се учи.. А много учители, които искат да стават заради тях е отворен света. От там да си вземат ученици, а не от тука. В.К.: Това е най-важното, от света да си вземат ученици, а не от тука.
към текста >>

67. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава трева, попадам на една хубава дива круша.
Тя както лежеше, стана и аз си рекох: „Какво ли ще прави мама“. Тя стана и като запали лампата, че като ме хвана напердаши ме хубавата и каза: „Да помниш кога съм те била като си ме ядосвал“. Значи, цял живот - мама веднъж ме удари по ръката когато въртях машината и втория път, когато препиках брат ми и не я послушах да се върна. Можеше да ми удари едно шамарче най-много, а не да ме пердаши, да та помня цял живот. Та значи така израснахме като деца. Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава трева, попадам на една хубава дива круша. А тя омекнала вече. Добре, но не нося никаква торба, нито дисаги. Чудя се какво да правя и по едно време се сещам, бях вече по-голям, не съм с рокля, нали по-рано ходех с бозевата рокля и с ризката. Сега имах вече дълги гащички, имам и панталонки. Свалям гащите, връзвам белите гащи за крачолите, напълвам ги с круши, макар че станаха на дъмги, изцапаха се.
към текста >>

68. 44. Неволи от лъжебратя

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

“ (Понеже съм чувал от Учителя, че конете виждат това нещо.) И какво да направя, вързах коня за един клек, вземах брат Борис, той беше с пелерина, сложих го на гърба си и оттам почнах да слизам по пътеката така, само че обикалях както обикалят конете, защото може да се плъзна, та да отиде и брат Борис и аз, да пострадаме.
Там имаше много скали и т.н. После ме остави сам и аз трябваше да се справям с тоя „лек случай“, държейки коня за юздата, да придържам и брат Бориса, който едва седи на самара на коня. Как го заведох до сипеите, там където свършват клековете, там беше много върло, сам не знам как се движим. По едно време като се изправи коня на задните крака, насмалко да падне брат Борис. Аз в това време се сетих и си казах: „Хей, брат Борис си заминава за оня свят! “ (Понеже съм чувал от Учителя, че конете виждат това нещо.) И какво да направя, вързах коня за един клек, вземах брат Борис, той беше с пелерина, сложих го на гърба си и оттам почнах да слизам по пътеката така, само че обикалях както обикалят конете, защото може да се плъзна, та да отиде и брат Борис и аз, да пострадаме. Слязох на полянката долу до боровата гора. Сложих брат Борис на пелерината и аз се върнах. Отвързах коня и тръгнах с него надолу. Като стигнахме полянката пак вързах коня, качих брат Борис на самара и пак полека, полека минах гората, минах Вадата и оттам слязох на хижа „Вада“. По него време слизахме на Гюлечица.
към текста >>

69. 16. Пост и мобилизация

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Защото сега като ми го каже имам да му задам още много въпроси, за да си допълня.
Някои работи може би да не си спомням точно как са били, но така линията си я знам. И когато ги разказвам по един и същи начин, не изпускам нали едно или да заменям друго. Ех, някой път може да употребя една дума или друга, но линията я знам точно. Всичко го имам в ума си, някой път жена ми Жечка ми вика, това съм го слушала, стига си ми го приказвал. А пък аз точно тогава си казвам, къде е бай Иван още един път, още два пъти да ми го каже. Защото сега като ми го каже имам да му задам още много въпроси, за да си допълня. Ами това защо е така, ами онова защо е така. Но няма го бай Иван вече. Останаха у мен само неговите спомени. А и това не е малко. Благодаря.
към текста >>

70. 43. Кой къде занимава в онзи свят?

Пак четейки разказите на нашите приятели, попадам на въпроса за Юда.
43. КОЙ КЪДЕ ЗАМИНАВА В ОНЗИ СВЯТ? Пак четейки разказите на нашите приятели, попадам на въпроса за Юда. Какво е знаел той и какво не е знаел? Ето какво казва Учителят за Юда според също пак както съм го научил от бай Иван. Юда е един от учениците на Христа и той е, както и останалите други, е имал доста знания от това, което им е казал Христос. Той е знаел, Юда е знаел, че Христос ще бъде разпънат на кръста и след като премине в другия свят една от работите, които ще свърши след това е, че ще отиде в Ада. До тогава в Ада са отивали всички души,които си заминават от земята, независимо от това дали са добри или лоши, дали са праведни или не, всички отивали на едно място.
към текста >>

71. 20. Целувание

Йотка Василева Младенова

И сега при брат Лулчев от света много мадами отивали за хороскопи, за това ти, онова ти и некога е по- късно, през гората трябва да минат, а па Аню Андреев беше сянката на брат Лулчев.
Тя е на 91 години. Тука срещу нас живее в хубавата къща. Не на ъгъла, а до ъгъла, другата къща. Тя е на Белеви къщата. На Паша Белева майката е много болна, скелет. И сега при брат Лулчев от света много мадами отивали за хороскопи, за това ти, онова ти и некога е по- късно, през гората трябва да минат, а па Аню Андреев беше сянката на брат Лулчев. Той ги вика, за да ги изпрати. Приятели бехме поради това роднинство, дето там имахме сватовство, гдето неговата сестра и сестрата на моят мъж беха се оженили за двама братя. И, разказва: „Да ги изпратя, аз ги изпращам, полека-лека почвам така, малко пускам си ръка, така като не се дърпат, движим се, на-на-стигна ги като ги нацелувам накрая. А-а, добре, ама те се не дърпат. Ама идат после при брат Лулчев и ме клеветят.
към текста >>

72. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева.
От там те идват при мене и ми разправят какво им е казал Учителят. Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“.
към текста >>

73. 11. Велик Дух и Велик мъченик

Анка Тодорова Петрова

Даже в хороскопа ми го имало, че ще страдам от близки хора.
Но Лулчев си казал, че имал някакъв сторен грях. И не знам по каква линия е греха, но съм сигурна, че бе казал: „В този живот ще платя за него“. И го съдиха и го убиха. Разплати се. А за брат ми Митко (Димитър) трябва да имам някаква карма с него. Даже в хороскопа ми го имало, че ще страдам от близки хора. Той има много лошо отношение към мене - отначало досега. Мъчих се много, мъчеха ме близките по кръв хора, но чужди по дух. Накрая дойде времето, че чужди хора по кръв, но близки по дух ми дадоха апартамент. Сега съм спокойна. Благодаря. Знам, че това е работа на Учителя и затова сега с моя един талант, който бях заровила - мога само да свиря.
към текста >>

74. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Ние страдаме от задържане на любовта!
Учителят каза да прави това. Ана не може да идва вече на Изгрева. Нарочен поздрав от Савка, Еленка, Паша, Георги Йорданов и всички други! , С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза в последните беседи и лекции между другото: „Всички вие имате велико бъдеще. Ние страдаме от задържане на любовта! Ти трябва да любиш и ако не любиш, ще дойде едно болезнено състояние. От ония добри мисли и чувства, които похлопат във вас, зависи вашето здраве! Да обичаш някого, е най-лесната работа! Какво ти коства да имаш едно добро чувство към някого! Любовта не позволява никакво отстъпление, или ще умреш или ще победиш!
към текста >>

75. 4. Първата група в Париж

Анина Бертоли

Ако и утре няма никой ще бъда принуден да се върна в България.“ Но тъй се случи, че намира на другия ден едни от тия хора, които също търсеха мадам Карден, която е била във връзка с доста духовни групи.
Там вече Тошо Симеонов ми разказваше, че е бил там по туй време. И казва: „Отивам там в Тюлери, казва се едно място, градината Тюлери. Виждам нашият Михаил седнал на една пейка така замислен“. „Абе какво има? “ „Е, казва, дошъл съм тука, имам адрес, но никой няма, а парите ми се свършиха. Ако и утре няма никой ще бъда принуден да се върна в България.“ Но тъй се случи, че намира на другия ден едни от тия хора, които също търсеха мадам Карден, която е била във връзка с доста духовни групи. И тя покани така хора, които знаеха вече за Учителя, представа им Михаил и казва: „Ето един ученик на Учителя дошъл“. А той умееше тъй да говори, беше представителен също така, хареса се и така се създаде групата на Михаил отначало. Благодарение на Карден, която го приела за първи път. В: И по-нататък как се развиха отношенията? А: За кое?
към текста >>

76. 2. Димитър Звездински

Крум Божинов

Тогава заминах за София, преспах при брат Звездински и на следващия ден отивам при Учителя и Го питам, дали ще пострадаме петричани от германците.
А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш Сила и Закрила. Сега разбрахте ли урока? През време на войната, през 1942 г. германците бяха окупирали нашият град Петрич. Всички се бяхме уплашили, да не би германците да ни изтрепят. Тогава заминах за София, преспах при брат Звездински и на следващия ден отивам при Учителя и Го питам, дали ще пострадаме петричани от германците. Учителят каза: „Не се плашете, няма да пострадате! “ И така стана. Никой не пострада. Ама да знаете, що страх брахме и що нощи не сме спали от този страх. След като разказах на всички от Братството какво бе казал Учителят, ние се успокоихме.
към текста >>

77. 27. ИСТИНСКИЯТ ИЗГРЕВ

" Аз спрях, поех дълбоко въздух, защото нещо в мен напираше да Му задам и последният и най-важен въпрос и той сам излезна от устата ми без да схващам какво отвори устата ми в този момент.
Каза и отсече и въздуха замря около мен. Но от къде намерих сили да продължа да го питам: "Но тогава Изгрева ще го има ли, Учителю? " Отговор: "Ще ви има! " "А вас ще ви има ли, Учителю? " Отговор: "И мен ще ме има! " Аз спрях, поех дълбоко въздух, защото нещо в мен напираше да Му задам и последният и най-важен въпрос и той сам излезна от устата ми без да схващам какво отвори устата ми в този момент. Вероятно друг чрез мен Му задаваше тези въпроси и аз получавах отговорите, които се запечатаха в моето съзнание. "Ами тези къщички тук ще ги има ли, Учителю? " Учителят изгледа цялото това пространство на Изгрева, след това ме погледна и изрече тези думи: "Истинският Изгрев след хиляда години ще бъде Изгрев на Човешката душа в Дух и Истина! " Учителят завърши. Аз стоях смаяна и поразена от този обрат и сравнение за една нова епоха, която ще дойде за човека и за неговият истински Изгрев на човешката душа.
към текста >>

78. 43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА?

Мъча се, боли ме и страдам.
А лъжата изречена от теб ти строши отново крака. Ненаучена от този свят няма да си тръгнеш! " После тя извика "Бърза помощ", натовариха ме на линейка и отново пролежах няколко месеца в "Пирогов". Бяха пробили с гвоздей петата ми и на една тел, окачена на една макара с провесена тежест ми изпъваха крака. Мъчение, като при инквизиция. Мъча се, боли ме и страдам. Как може така? На метър от кревата си да падна и да счупя кракът си. Какви ли бяха тия мои астрологически аспекти! Или може би тя беше пощаджийката, която дойде и ми донесе полица за изплащане на мои предишни дългове, или пък ми връчи повиквателна заповед за мобилизация за Невидимия свят. Лежа и се чудя.
към текста >>

79. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение.
Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя. Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение. В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга? И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно. Ако Той изискваше ние да постигнем това, колко повече Той го притежаваше в голяма мяра. Един образец неповторим на външен и вътрешен финес и съвършенство. У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше.
към текста >>

80. 34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

"А мога ли да задам още един въпрос, любима сестро?
И когато пеперудка размаха крилца пред него и когато пчелица прелети, той вижда Великото развитие, великата Любов и себе си вижда в тях и полюбва сърцето му с Неговата Любов. Шумът на гората се превръща в песен, изгледът на слънцето - в най-великия Извор на Живот и Красота. А човекът - брат. - Съдружник във Великия път. Учителят подари на човека очите на Любовта и Светлината на знанието и му даде свободата да люби и да учи. "А мога ли да задам още един въпрос, любима сестро? " "Да, може." "Кой беше Учителят? " "Учителят беше Този, или Тази Велика Любов, Която е присъствувала и присъствува в Цялото Велико Развитие, и ако ти полюбиш малкото агънце, което блее около майка си, ти го възлюбваш с Неговата Любов, Която е у тебе и която е и у малкото агънце. И Той те възлюбва със Своята Любов, Която е в малкото агънце и Която е у тебе. И ако Го възлюбиш в цялата Природа, Той е там и ще ти отговори на твоята Любов със Своята Любов, Която е в Цялата Природа. И ако Го възлюбиш с цялото Човечество, Той е и там, и ще отговори на твоята Любов със Своята Любов, Която е в цялото човечество.
към текста >>

81. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ В: Сега аз искам да задам въпрос, искам да приключим тоя въпрос.
21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ В: Сега аз искам да задам въпрос, искам да приключим тоя въпрос. Сега, след заминаването на Учителя минават 22 години. Минават още 22 години = 44 години. Сега слънчевият цикъл по 22 години на Школата е точно 22 години. От 1900 година до 1922 г. подготовка за Школата.
към текста >>

82. 42. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ НА УЧЕНИКА

Нали знаеш, че ти като грешиш и аз страдам".
Какво ще правиш? Как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш не можеш, да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи, който греши. Казваш му: "Моля ти се, бъди внимателен и не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш и аз страдам". Казвате: "Как ще придобием живота? " Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога, пък подразбира служене. Тъй щото, когато работите по закона на Любовта, Вие няма да се нуждаете от пари. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота.
към текста >>

83. 77. ОТГОВОРЪТ

Аз вървя след Него, защото от няколко дни имам един въпрос, който трябва да Му задам и да получа отговор, за да знам какво да правя.
Пристигам горе, при масите и всички са на обед. Обедът почти е привършен, макар че онези, които са дошли по-късно се хранят още. Учителят ме видя, стана и ме посрещна, аз Му давам питката и сядам на мястото, което ми сочи - до Него. Донасят ми храна. След молитвата, с която завършваме общия обед, Той се качва по стъпалата да се прибере в стаята си. Аз вървя след Него, защото от няколко дни имам един въпрос, който трябва да Му задам и да получа отговор, за да знам какво да правя. Аз успях да го задам както Той вървеше. Пред вратата, когато се обърна да ми отговори на въпроса, Той си отчупи една хапчица от питката и я сложи в устата си. Аз се зарадвах толкова много, че успях само да се поклоня и да тръгна обратно тичешком изпълнена с радост. Долу се спрях пред масите и тутакси в главата си чух отговора на Учителя. Беше хубав, слънчев, есенен ден след обед.
към текста >>

Аз успях да го задам както Той вървеше.
Обедът почти е привършен, макар че онези, които са дошли по-късно се хранят още. Учителят ме видя, стана и ме посрещна, аз Му давам питката и сядам на мястото, което ми сочи - до Него. Донасят ми храна. След молитвата, с която завършваме общия обед, Той се качва по стъпалата да се прибере в стаята си. Аз вървя след Него, защото от няколко дни имам един въпрос, който трябва да Му задам и да получа отговор, за да знам какво да правя. Аз успях да го задам както Той вървеше. Пред вратата, когато се обърна да ми отговори на въпроса, Той си отчупи една хапчица от питката и я сложи в устата си. Аз се зарадвах толкова много, че успях само да се поклоня и да тръгна обратно тичешком изпълнена с радост. Долу се спрях пред масите и тутакси в главата си чух отговора на Учителя. Беше хубав, слънчев, есенен ден след обед. Приближавам полянката.
към текста >>

84. 7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН

"Моля ви се, много ви се моля, аз имам артрит и голямо страдание в колената, много така страдам, попитайте го, помолете го да ми помогне, какво ще ме посъветва Той да направя".
Веска: А-ах, чакайте ще ви кажа сега, какво става в Ловеч още. В Ловеч и навсякъде знаеха от какво общество идвам; аз мълча и не давам нищо да се разбере. Една сутрин, както отивам в клас, имах първи час, отивам по-рано, влиза една колежка, моя колежка литераторка. Казва: "Г-це Величкова, разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз я погледнах, виж тия клюкарки, в себе си казах клюкарки, пък всичко знаят. "Моля ви се, много ви се моля, аз имам артрит и голямо страдание в колената, много така страдам, попитайте го, помолете го да ми помогне, какво ще ме посъветва Той да направя". Та по тоя повод писах писмо до Учителя. Аз написах писмо на Учителя и когато дойдох в София беше вече Коледната ваканция, Учителят ми изпраща писмо до тука, до вкъщи, отговора. Вие това писмо го знаете, нали? В: Не. Веска: Не съм ли ви го показвала?
към текста >>

85. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

Аз и сега си страдам от фарингит.
Той ми подаде чашата, като много внимателно ми обясни, че трябва от този маджун да взимам на върха на лъжичка или ножче и да го поставя в устната си кухина и да го държа там докато се стопи. Направи ми особено силно впечатление Неговата деликатна и предана грижа в този случай. И сега не веднъж си спомням тази изключително нежна изява на Учителя и размишлявам за онази необикновена чуткост към най-малките страдания, която е присъща на великата Любов на Бога към нас, малките, невръстните и невежите деца в пътя на живота. В: И беше сладък маджуна? Веска: Много приятен и тогава отидох при Райна Калпакчиева и им казах: "Вземете си и вие от него, защото може да ви потрябва". Аз и сега си страдам от фарингит. Моето уязвимо място е гърлото, понеже пеех и много си пазех аз гърлото на времето. Имах много хубави височини, имах голям диапазон, височини и големи височини и по едно време мислех така да вземам по-сериозни уроци по пеене.Отивам при Ана Тодорова. Тя беше мецосопран. Отивам след това да ми пробва гласа балдъ-зата на Георги Томалевски Бернщайн, Гизела Бернщайн. Тя каза: "О-о, ще ви направя великолепна Джилда!
към текста >>

86. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Нещо друго от Учителя: „Адам беше в рая -мястото на блаженство.
Бог не иска да остави своите деца в лишение. Щом си дошъл до най-приятното състояние на яденето, спри там. Всеки ученик трябва да знае къде да постави всяка една мисъл. Само при вътрешното богатство можеш да преустроиш тялото си. Всякой, който приложи закона, той ще чува хубавите неща." Това е поздравът от Милка. Нещо друго от Учителя: „Адам беше в рая -мястото на блаженство. И добре му беше. И нямаше от нищо да страда. Глава го не болеше. Но ето един ден по съвета на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място. Но, ето беше му забранено.
към текста >>

87. 9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Това, което беше моята грешка при тази женитба е, че аз не можах да разпозная духовете и да разбера в какво семейство попадам, оженвайки се за синът Данаил.
9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ По отношение на моята женитба, след като разбрах, че тя се оказа много, много тежка и в действителност, аз в лицето на бащата на моят съпруг, т.е. свекъра ми Иван Жеков, аз имах среща с един много тъмен дух, който го обсебваше. Аз разбрах, че в действителност ние сме длъжни като ученици най-напред, първата ни задача е да разпознаваме духовете. Това, което беше моята грешка при тази женитба е, че аз не можах да разпозная духовете и да разбера в какво семейство попадам, оженвайки се за синът Данаил. През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнасяха към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше.
към текста >>

88. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

На мене ми каза, че ще изненадам приятелите си в музиката, ще се изявя пред многобройна публика.
Това беше Любомир Лулчев. Така влязохме във връзка за първи път с Лулчев. Той пожела да ни види ръцете и на двамата. Той владееше хиромантията много добре. Това нещо разбрахме не след дълго. На мене ми каза, че ще изненадам приятелите си в музиката, ще се изявя пред многобройна публика. А на моя приятел Ангел каза, че ще се изяви като писател, но ще има един критичен момент в живота си и да внимава много около 33-годишната си възраст. Ако премине критичния момент ще се прочуе като писател и ще забогатее. А такива бяха мечтите на времето на всички млади хора. Много ни заинтригува това, което ни каза Лулчев и особено обясненията върху беседата на Учителя Дънов (Учител Го наричаха всички), която слушахме в салона, но ни се струваше малко несвързана. От този ден ние с Ангел чакахме с нетърпение следващата неделя, за да чуем Учителя, а след това и Лулчев.
към текста >>

89. 3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА

За Йовович мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г.
Кръстю Бояджиев (син на наскоро заминалия си 1997 г. наш брат Пейчо Бояджиев). Кръстю беше разработил за пиано песните от Учителя "Ма-хар Бену Аба", "В начало бе Словото" и "Духът Божий". 5. Тодор Маринчевски - изпя песента "Шуми" и др. 6. Елисавета Йовович-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала". За Йовович мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г. нейният съпруг като народен представител беше убит от тъй наречения "Народен съд". Тя беше веднага изселена от София и за наша радост беше назначена в Русенската народна опера като артистка и вокален педагог. Тя беше завършила пеене в Римската консерватория. Интересно е, че в операта знаеха за концерта, за който току-що ви разправих, но никой не повдигна въпрос и за мен, и за Йовович, че поддържаме връзки с Бялото Братство, като тогава го наричаха "Дъновистите" и че пеем песни от Учителя Дънов. Никой в Русе не преследваше Бялото Братство.
към текста >>

90. 6. МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ

дойдохме татко ми, майка ми и аз в София и татко ми предложи да се срещна с Учителя и да Му задам въпроса за моето бъдещо следване.
През 1926 г. в нашето семейство се постави въпросът за моето бъдещо следване в чужбина. Татко ми, като всеки добър баща ми предложи да следвам зъболекарство в Германия. Аз по негово време, макар че единствената ми по-сериозна дарба беше музиката не пожелах и не се наложих да следвам музика. На събора през август 1926 г. дойдохме татко ми, майка ми и аз в София и татко ми предложи да се срещна с Учителя и да Му задам въпроса за моето бъдещо следване. Учителят ме прие. Седнах срещу Него на стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разправих Му за желанието на татко си и Го попитах все пак добре ли е да следвам зъболекарство? Учителят ме изслуша и след малко заспа на стола. Захърка страшно.
към текста >>

91. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Затова има земен човек и небесен Адам!
Има етапи на възход. Има и етапи на падение. Възходът и падението се намират на едно и също място в човека. Или нагоре към възхода и към Изгрева на човешката душа към Бога. Или надолу чрез падението в света на обикновения земен човек. Затова има земен човек и небесен Адам! Небесният Адам е небесния човек или това е ученикът на земята, живеещ със Словото на Учителя Дънов, за да стане животворящ дух. Адам е животворящия Дух! Но на Небето при създание Мира сего! Словото на Учителя Дънов преминава в живота на учениците Му. Словото на Учителя Дънов е Третия заветна Бога към човечеството.
към текста >>

Небесният Адам е небесния човек или това е ученикът на земята, живеещ със Словото на Учителя Дънов, за да стане животворящ дух.
Има и етапи на падение. Възходът и падението се намират на едно и също място в човека. Или нагоре към възхода и към Изгрева на човешката душа към Бога. Или надолу чрез падението в света на обикновения земен човек. Затова има земен човек и небесен Адам! Небесният Адам е небесния човек или това е ученикът на земята, живеещ със Словото на Учителя Дънов, за да стане животворящ дух. Адам е животворящия Дух! Но на Небето при създание Мира сего! Словото на Учителя Дънов преминава в живота на учениците Му. Словото на Учителя Дънов е Третия заветна Бога към човечеството. Поредицата от томовете на "Изгревът" е история на човеците, на техните стъпки по тесните пътеки, които водят към Школата на Бялото Братство.
към текста >>

Адам е животворящия Дух!
Възходът и падението се намират на едно и също място в човека. Или нагоре към възхода и към Изгрева на човешката душа към Бога. Или надолу чрез падението в света на обикновения земен човек. Затова има земен човек и небесен Адам! Небесният Адам е небесния човек или това е ученикът на земята, живеещ със Словото на Учителя Дънов, за да стане животворящ дух. Адам е животворящия Дух! Но на Небето при създание Мира сего! Словото на Учителя Дънов преминава в живота на учениците Му. Словото на Учителя Дънов е Третия заветна Бога към човечеството. Поредицата от томовете на "Изгревът" е история на човеците, на техните стъпки по тесните пътеки, които водят към Школата на Бялото Братство. В бъдеще това е пътят: Изучаване опитностите на ученика.
към текста >>

92. 35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И аз щях, самата аз да пострадам.
И аз го преживях много тежко. Защото, Учителят ме гони, разбираш ли? Това беше все едно, че аз дойдох до самоубийство тогава във вътрешните си борби. Но слава Богу не направих тая глупост. Щото, ако я бях направила е грешка непоправима. И аз щях, самата аз да пострадам. Пък и на Учителя едно петно ще бъде. И наистина, че само мисълта ми за баща ми и за Учителя ме спряха да не направя това нещо. Аз обичах баща си. Казвам как ще го наскърбя така жестоко и Учителя обичам и уважавам. Как казвам, как мога, най-добрите същества, да направя това и затова не казах, но си понесох наказанието близо четири години в село Макоцево - затвор.
към текста >>

93. 108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ

Да ви кажа, много съм се радвала, че така съм мислила, за да не страдам.
Викам: „Учителю, няма я тука, не знам къде е". Сега, помислих да Му предложа да взема да ги предам, не посмях, сега пък може би ще се изкуша, какво да направя? Аз само се зарадвах на това, че не пожелах да ми дадат за мене картофите, защото имах едно чувство, че Учителят е справедлив и знае какво прави. И ако Той ги е донесъл за Савка, те са за Савка, защото за нея е нужно. Пък за мене ще ми дадат друго, което за мене е нужно. Да ви кажа, много съм се радвала, че така съм мислила, за да не страдам. Щото иначе ревността почва. В.К.: Защо? Е.А.: Ами защо на Савка дава, а мен ме подминава. Аз не съм видяла лошо отношение даже и към една Магдалина, каквато беше тя екстравагантна, но даже и към нея не се е отнасял лошо. Аз даже и с нея помня един случай така поразителен.
към текста >>

94. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

Щото някой път виждах някои неща, които не харесвах и исках да не изпадам в такива положения.
Е.А.: Това е, да. В.К.: Да. И то във връзка, как точно стана? Съвсем случайно ли стана или? Е.А.: Не знам, може би е ставало въпрос за ръце, аз не съм много подавала ръка, стеснявах се, да не бъда нахална, не за друго. Щото някой път виждах някои неща, които не харесвах и исках да не изпадам в такива положения. Ето сега, ето имам я още. В.К.: Да, да виждам я. Друг път ще я заснемем, ще коментираме. Е.А.: Веднъж Учителят ми каза за жената на Кадиев, тя караше в количката дете: „Добре направи, че се ожени". В.К.: Тя се казваше как?
към текста >>

95. 140. СКАНДАЛЪТ ЗА ПЪРВИТЕ МЕСТА

Защото ме беше срам и ми беше мъчно за положението, в което изпадаме.
Но те смятаха, че ние като работим, работим за всички, затуй трябва да имаме по-добри условия. И така стана кавгата. Намесиха се всички, почна и Симеонов, той нещо да говори. Стана направо един скандал, обадиха се хора, които бяха така далеч от братския живот, но като стане скандал нали знаете често най-неосведомените се намесват в тая работа и даже аз не можах да се стърпя и тогава плаках. Знам, че Учителят ме гледаше. Защото ме беше срам и ми беше мъчно за положението, в което изпадаме. Защото Учителят беше казал, никакви скандали да не стават, пък ние ставаме повод за скандали. Много ми беше мъчно. И така по едно време още часът не беше минал, цял час, Учителят стана и не помня, пяхме ли песен или не пяхме, но си излезе. Сега, Учителят беше дал няколко правила за класа, че никога Не трябва да става скандал никакъв и когато стане скандал, някой от тези, които са причина, може да си замине. Но Учителят след това, за да не пострада никой от учениците пак е поел сам отговорността, Той плати и Той заболя от страшна ангина.
към текста >>

96. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Това е закон, защото ако ние хулим грешник, ние страдаме, които хулим, щото грешникът има нужда да му помогнем.
мисля, че беше по някакъв повод, пак нещо ми казаха, че беше писано и говорено за Него и като излезе от долната стая Учителят, така показа си пръста - Юпитер каза: „Те няма престъпление, което да не са ми преписали, но то ще се върне на главите им". В.К.: Това е за свещениците. Е.А.: За свещениците, да. Та направи ми това впечатление. Сега това не е закана. Това е закон, защото ако ние хулим грешник, ние страдаме, които хулим, щото грешникът има нужда да му помогнем. Но, ако хулиш чистия човек, то там няма задръжка, то ще се върне към този, който хули и законът е такъв в природата. Свят човек не бива да се хули, нито да се закача, защото и в Библията е казано: Когато сестрата на Мариам осъди този Мойсей, че взе младата, каква беше там от кой народ, тя заболя от проказа, та после трябваше Араон да се моли на Мойсей, да й прости и той да се моли на Господа, за да оздравее сестра му. Щото то е закон. Мойсей може да сгреши, но Господ му даде задача и тази задача той я изпълнява, и той отговаря за това. Та същото е и с Учителя.
към текста >>

97. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

Чичото на Богдана е Атанас Ковачев от Пловдив е написал нотния текст на песента „Пред Теб припадаме Господи".
Той тука е описал този случай. Е.А.: Той сам си го написа. Е.А.: Ще разкажа за една наша сестра по име: Богдана Николова Ковачева - по баща, или Богдана Герасимова Терпонова - по мъж, която е родена на 26.01.1904 год. в гр. София. От баща Никола Димитров Ковачев от Пловдив и майка Зорница Тачева Среброва от Свищов. Чичото на Богдана е Атанас Ковачев от Пловдив е написал нотния текст на песента „Пред Теб припадаме Господи". Той е имал предчувствие, че ще бъде убит на фронта. Отива при Учителя Дънов, разказва Му предчувствието си и Учителя му дава текста на една молитва, която той на фронта в окопите да я нотира в песен. В момента, когато я пише започва неприятелската офанзива и около него се разпръсват мини и шрапнели. Всички отстъпват, но той остава в палатката си и довършва песента. Така остава жив.
към текста >>

98. 15.Словото му и музиката му еднакво ни завладяваха

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Отрицателните състояния, в които понякога изпадаме с всичка сила трябва да се преборим с тях, за запазване действието на добрите сили в нас, за запазване на здравето си.
Да имаме готовност да се съпротивляваме на всяка вътрешна вкостенялост. В ръцете ни разумния метод за смяната на състоянията е силно средство за повдигане и запазване на вътрешния мир и равновесие. Човек може сам да си помага. Това дава свобода. Човек трябва да отбягва всяко потискащо състояние като разрушително. Отрицателните състояния, в които понякога изпадаме с всичка сила трябва да се преборим с тях, за запазване действието на добрите сили в нас, за запазване на здравето си.
към текста >>

99. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Ще ви задам някои въпроси, на които вие ще ми отговорите.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ" ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев) В.К.: Искам да се спра на някои неща от „Образът на Учителя". Ще ви задам някои въпроси, на които вие ще ми отговорите. Е.А.: Добре. В.К.: За неща, които на мен не са достатъчно ясни. Четем: „Когато сме се изкачвали по планините и Учителят тогава вървеше бързо". Е.А.: Да. В .К.: Това беше в по-младите години.
към текста >>

100. 03.Когато се помина майка ми