НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
151
резултата в
98
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стар и нов порядък (По нов начин)
,
ООК
, София, 10.10.1934г.,
Целият Изгрев е заприличал на едно
вестникарско
бюро.
Като го потупва малко, вършее го. Какво лошо има в това, че мъжът потупва малко жената? Казват: "Много хубаво бие тъпанът, намясто удря." Где седи сега лошото, че натупал някой жена си? Писанието казва: "Когото Бог обича, бие го." Правете в себе си преводи. Вие седите всички и се занимавате с външния живот.
Целият Изгрев е заприличал на едно
вестникарско
бюро.
Някой казва: "Представете си, еди-кой си брат се оженил. Той е от специалния клас – оженил се." Хубаво. Че всички хора, които Бог ги е създал, са все от специалния клас. Няма някой, който да не е от специалния клас. Сега знаете ли защо аз се смея?
към беседата >>
2.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Чета в един
вестник
, че някой си в Унгария взел един лотариен билет и му се паднали 500 хиляди марки.
Той очаква да спечели поне 400–500 хиляди лева и тогава да се върне в България. Все не печели билетът му. Колкото пари е дал, най-много толкова е спечелил. Той ме пита коя година да се върне. Казвам му: Като прекараш още хиляда години, все ще изтеглиш един билет, който да печели.
Чета в един
вестник
, че някой си в Унгария взел един лотариен билет и му се паднали 500 хиляди марки.
Той раздал тия пари на бедни. Купил втори билет, спечели един милион марки. И тях раздал. Купил трети билет, спечелил повече от един милион марки. Питам: Как ще обясните това нещо?
към беседата >>
3.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 4.11.1934г.,
Например, един български
вестник
пише, че някой дъновист убил сръбския крал.
Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват.
Например, един български
вестник
пише, че някой дъновист убил сръбския крал.
Това се писало после и в сръбските вестници. Но после един от сръбските вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство. Питам: Какво се ползуват българските вестници, ако кажат, че онзи, който убил краля в Марсилия, бил дъновист? Това е невъзможно. Защо? – Невъзможно е човек да върви в закона на Любовта и да извърши някакво престъпление.
към беседата >>
4.
Естественото положение на човешката душа
,
ООК
, София, 6.2.1935г.,
Руският княз изважда
вестник
„Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници.
И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат.
Руският княз изважда
вестник
„Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници.
Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.” Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне.
към беседата >>
Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете
вестника
, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели
вестника
, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници.
Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете
вестника
, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели
вестника
, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша.
към беседата >>
5.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
В Цариград е това, в един цариградски
вестник
.
(втори вариант)
Унижението е не че някой е станал вол, унижението е това, че той не разбира, че е вол. Има много хора, които са волове, без да знаят, че са такива. Та ще ви приведа онзи пример. Умира един турски бей. Ще разкажа един разказ.
В Цариград е това, в един цариградски
вестник
.
И като умира, той мисли, че ще иде в онзи свят, в рая. Но като умира, въвеждат го в една магарешка форма, в едно магаре го тургат вътре. Вижда магарето това и тръгва. Потегля магарето и той върви с магарето заедно. Хваща го един дърварин и го натоварват.
към втори вариант >>
6.
Най-добрият плод
,
ООК
, София, 13.3.1935г.,
От съседа си го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази
вестникарска
новина няма нищо вярно.
Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт. И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен. Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат. Изводът, който правя е този: винаги трябва да се пазим от един навик, който може да ни увлече в едно изкушение. Например следния навик - нещо си чул, но не си го проверил.
От съседа си го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази
вестникарска
новина няма нищо вярно.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша. Този човек е положителен. Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл. Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите.
към беседата >>
7.
Първото стъпало на Любовта
,
ООК
, София, 3.4.1935г.,
Във
вестник
„Мир" има една статия, в последния брой.
И богатият е по-търпелив от сиромаха, но не е той търпелив, а търпеливо е богатството му. Вземете му богатството и ще бъде нетърпелив. Търпелив е здравият, нетърпелив е болният. Вземете здравето на здравия, за да видим колко ще бъде търпелив. Не когато си здрав, колко си търпелив е важно, а когато си болен.
Във
вестник
„Мир" има една статия, в последния брой.
(Брой 10 412 от 2 април 1935 г.) Четете я, за да видите как се придобива търпение. Един светски човек казва: ,,При големи страдания създай на ума си работа." В Англия един от най-видните директори на голямо предприятие бил почти сляп, и бил директор. Как се е справял с това положение? В света мнозина учени не могат да станат директори, не могат да постигнат това. Сега под търпение не разбирам само да се въздържате.
към беседата >>
Това е
предвестник
.
В съвременния свят е много мъчно да ви обидят, да ви хукат и да ви кажат нещо неприятно, и вие да извадите да му помогнете. Вие ще му покажете пътя и ще му кажете: „Втори път да не те срещам." Това е според Римското право. Но за развитието на човека необходимо е едно вътрешно самообладание. Вие още не сте изучавали закона на самообладанието. Някой ми разправя, че нещо го смущава в ума, че има някои мъчнотии.
Това е
предвестник
.
Има два вида предвестници. Щом имате някоя мъчнотия, това значи, че ви чака голямо изпитание. Казва ви се: „Приготви се, бъди готов." Да не те изненада. Това е един вид изпитание, това говори интуицията ви. Някой път ще минете през друго голямо изпитание.
към беседата >>
8.
Колко е хубава твоята любов
,
НБ
, София, 14.4.1935г.,
Даже и сегашният живот на хората е
предвестник
на Любовта.
Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта.
Даже и сегашният живот на хората е
предвестник
на Любовта.
Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат.
към беседата >>
9.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Наскоро във
вестник
„Мир" поставят една научна статия по погрешка от някой си професор.
В какво седят общите погрешки? Кажете ми една погрешка, от която всички страдате. Ако дойде една лъжа на Изгрева, тази лъжа веднага ще обиколи всичките, ще я разнесете. Ако ви кажат една истина, вие ще я задържите за себе си, никому няма да кажете. Идете в София, пуснете една голяма лъжа, до вечерта всичко ще се пише във вестниците.
Наскоро във
вестник
„Мир" поставят една научна статия по погрешка от някой си професор.
Всички четат статията, казват: „Този професор много учен." Обаче професорът нищо не знае. Като научава професорът, пише едно опровержение, че тази статия не е негова, че той не е писал това нещо. Събират се другите професори и го обвиняват в това, че той е писал тази статия, после се е видял на зор и затова се отказва. Някой е писал, набедили го него, че той писал. Докато мислеха, че я е писал професорът, говореха, че много умно е написана.
към беседата >>
10.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Ще му турите всякакви нови обяснения във
вестник
„Мир“ или в друг някой
вестник
, но то не е нищо научно.
(втори вариант)
Ако отидете на екватора, ще правите други погрешки. Ето преди няколко дена дойде една топла вълна, изгори житото, задигна керемидите от къщите. Гледаш, всичко се разфуча, задигна, направи пакости. Това нещо го обясняват научно. А то е толкова проста работа, никакво обяснение не е нужно.
Ще му турите всякакви нови обяснения във
вестник
„Мир“ или в друг някой
вестник
, но то не е нищо научно.
Тази буря, която сега мина, е последствие от освобождението на електричеството, което стана през земетресението. Това става с цел да се освободи известна част от излишната енергия, да даде място на по–гъстата материя да мине през по–рядката. И понеже Европа попада на тази вълна, там се освобождава много електричество. Но тя се освободи с много малко. Ние се освободихме само с една буря, която трая само четири–пет часа, но събори много плодове, обрули ги.
към втори вариант >>
11.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Руснакът изважда
вестник
„Таймс“ и започва да го чете.
(втори вариант)
И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат.
Руснакът изважда
вестник
„Таймс“ и започва да го чете.
Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса? “
към втори вариант >>
След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете
вестника
, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението.
(втори вариант)
Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора.
След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете
вестника
, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението.
След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса? “ Казвам ви, на всинца ви трябва търпение. Направите една погрешка, вие бързате да я изправите.
към втори вариант >>
След като прочел
вестника
, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си?
(втори вариант)
С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението.
След като прочел
вестника
, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си?
Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса? “ Казвам ви, на всинца ви трябва търпение. Направите една погрешка, вие бързате да я изправите. Не бързайте много.
към втори вариант >>
12.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
Сега се явява един хиромант, някой си Мити, който разправяше във
вестника
, че е имал вече дванайсет хиляди изследвания и предсказвал много точно бъдещето.
В животинското царство дават място на силното животно, там силата господства. Там не господства умът, не господства и любовта, но грубата сила направлява нещата. Вие в живота искате всичко да ви върви по мед и масло. Тогава трябва да имате сила. Ако нямате сила, де е погрешката?
Сега се явява един хиромант, някой си Мити, който разправяше във
вестника
, че е имал вече дванайсет хиляди изследвания и предсказвал много точно бъдещето.
Той предсказал, че Дан Колов щял да победи Сики. Вие сте един съвременен учен и имате съобщения с целия свят. Има станции, които ще ви съобщят с каква бързина пътува една буря и можете да предскажете след колко време ще дойде. А другите, които нямат съобщения, няма да знаят. Та казвам: при сегашните условия, при които ние живеем, трябва да имате едно правилно понятие за живота.
към беседата >>
13.
Степени на числата
,
МОК
, София, 13.9.1935г.,
Написах една статия във
вестника
, та като ме срещнаха, с бастуни ме налагаха здравата тия хора, за които писах; пуснаха толкова кръв, колкото аз сам си пущах.
Веднъж правех френологически изследвания. Имаше един знаменит българин, който се наричаше Шангов. След като му направих измерванията, говорехме си за някои научни работи и той каза: "В нашия род има наследствена черта – на всеки две години трябва да си пущаме кръв, иначе ни хваща лудория. Непременно, за да не направя лудория, трябва да си пусна кръв. Една година бях забравил да си правя тази операция, да си пусна кръв.
Написах една статия във
вестника
, та като ме срещнаха, с бастуни ме налагаха здравата тия хора, за които писах; пуснаха толкова кръв, колкото аз сам си пущах.
Идват телеграми, писма от провинцията, изказват своите съжаления, а аз се радвам, че ми направиха операцията, моята лудория изчезна. Като ме биха, пуснаха ми толкова кръв, колкото сам си пущах. В света има закон, провидение. Аз, който забравих да си пусна кръв, провидението намери тези хора, да ми пуснат кръв в едно нормално състояние." И вие, по някой път като Шангов, случи ви се някое нещастие, пуснат ви малко кръв, какво лошо има?
към беседата >>
14.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
На другия ден като изтрезнял, чете във
вестника
, дето се съобщава за боя в еди-коя си кръчма.
Трябва да ви е приятно, когато се говори лошо за вас. Трябва да бъдете като онзи млад българин Стоян, на когото майка му често му казвала: Стоянчо, сине Стоянчо, от тебе човек няма да стане. Ако между вас има някой Стоян, да не се обижда. Една вечер той се напил и отишъл в една кръчма, дето се бил с някои хора. Те му пукнали главата, след което той се върнал дома си.
На другия ден като изтрезнял, чете във
вестника
, дето се съобщава за боя в еди-коя си кръчма.
Като прочел това съобщение, Стоян извикал майка си и казал: Мамо, ти казваш, че от мене човек няма да стане. Виж какво пишат вестниците за мене. Казвам, не е добре да пишат такива работи за човека, но за предпочитане е това, отколкото да държиш някакъв бръмбар в главата си, че не може да живее с жена си, или с окръжаващите, или да тръгне да се самоубива, да се хвърля от някой кладенец или да си туря на врата въже да се беси. Според мене за предпочитане е да живее според теорията на Стоянча, отколкото да си религиозен и да казваш, че еди-кой си човек бил такъв или онакъв, че не бил с всичкия си ум. Не, прями трябва да бъдете към себе си, а не прями към другите хора.
към беседата >>
15.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
“ Тогава му казвам, така мимоходом, сега туй преди 30 години съм казал някому и сега гледам в един меродавен
вестник
една научна теория, че Вселената била толкоз голяма първоначално, колкото един сапунен мехур.
Като остарява, смалява се. По който начин е дошъл, по същия начин си заминава от света. Преди години ме питат колко голяма е вселената. Казвам: Вселената може да я събереш в една черупка, лешникова. „Ех – казва, – [той] е съвсем малък!
“ Тогава му казвам, така мимоходом, сега туй преди 30 години съм казал някому и сега гледам в един меродавен
вестник
една научна теория, че Вселената била толкоз голяма първоначално, колкото един сапунен мехур.
И от този сапунен мехур взела тия грамадни размери. Взело ѝ няколко милиарди години, за да дойде в това положение, и още не е спряла. И колко още може да се разшири, ние не знаем. Казвам: Туй са мъчно разбираеми неща. Като вземем този, малкия свят, който бил като сапунен мехур, откъде е взел да израсне, та станал такъв голям?
към беседата >>
16.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като
вестникари
– носят лъжливи работи, непроверени.
Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува. Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам? Чудното е, че някои не са господари.
Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като
вестникари
– носят лъжливи работи, непроверени.
Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне.
към беседата >>
Вие знаете ли статистиката на
вестникарските
лъжи?
Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам? Чудното е, че някои не са господари. Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците писали.
Вие знаете ли статистиката на
вестникарските
лъжи?
Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го.
към беседата >>
Вие не се учете от
вестникарите
.
И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет! “ Е, как? Вестниците казали.
Вие не се учете от
вестникарите
.
Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец.
към беседата >>
Ако от
вестникарите
искате да научите истината, много мъчно ще я научите.
Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет! “ Е, как? Вестниците казали. Вие не се учете от вестникарите.
Ако от
вестникарите
искате да научите истината, много мъчно ще я научите.
Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито.
към беседата >>
17.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Гледа един френски
вестник
, но го обърнала със заглавието надолу и уж чете.
Човек е отворена книга. А вие мислите, че нещо е скрито. Скрито-покрито няма в света. Откъдето минавате, всичко се чете. Минава една селянка, която е станала гражданка – облечена хубаво, с лачени обувки, с ръкавици.
Гледа един френски
вестник
, но го обърнала със заглавието надолу и уж чете.
Минава един господин и казва: "Госпожо, вестникът е наопаки." "Така ли?! " Хубаво. Той си мисли: "Може би се е захласнала нещо, може да има деца и да мисли за тях." После минава друг и като вижда, че тя чете този вестник, си казва: "Тази госпожа разбира френски! " Мисли, че тя е учена. Тя иска да покаже, че разбира нещо.
към беседата >>
Минава един господин и казва: "Госпожо,
вестникът
е наопаки." "Така ли?!
А вие мислите, че нещо е скрито. Скрито-покрито няма в света. Откъдето минавате, всичко се чете. Минава една селянка, която е станала гражданка – облечена хубаво, с лачени обувки, с ръкавици. Гледа един френски вестник, но го обърнала със заглавието надолу и уж чете.
Минава един господин и казва: "Госпожо,
вестникът
е наопаки." "Така ли?!
" Хубаво. Той си мисли: "Може би се е захласнала нещо, може да има деца и да мисли за тях." После минава друг и като вижда, че тя чете този вестник, си казва: "Тази госпожа разбира френски! " Мисли, че тя е учена. Тя иска да покаже, че разбира нещо. Аз не засягам вашето знание от миналото.
към беседата >>
Той си мисли: "Може би се е захласнала нещо, може да има деца и да мисли за тях." После минава друг и като вижда, че тя чете този
вестник
, си казва: "Тази госпожа разбира френски!
Откъдето минавате, всичко се чете. Минава една селянка, която е станала гражданка – облечена хубаво, с лачени обувки, с ръкавици. Гледа един френски вестник, но го обърнала със заглавието надолу и уж чете. Минава един господин и казва: "Госпожо, вестникът е наопаки." "Така ли?! " Хубаво.
Той си мисли: "Може би се е захласнала нещо, може да има деца и да мисли за тях." После минава друг и като вижда, че тя чете този
вестник
, си казва: "Тази госпожа разбира френски!
" Мисли, че тя е учена. Тя иска да покаже, че разбира нещо. Аз не засягам вашето знание от миналото. Не искам да засягам това как сте живели. Това, което сте придобили, вие го носите в себе си.
към беседата >>
18.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Но в някой
вестник
писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася.
Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи! “ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои.
Но в някой
вестник
писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася.
Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат? Ще правят следствие. Подведена е работата.
към беседата >>
19.
Добре е
,
ООК
, София, 18.12.1935г.,
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на
вестник
, с книги се занимавал.
Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим? "
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на
вестник
, с книги се занимавал.
Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него.
към беседата >>
Намислил той пак да издава
вестник
.
Сега вие питате: "Къде да го намерим? " Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма.
Намислил той пак да издава
вестник
.
Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват.
към беседата >>
Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна
вестника
." Всички вие мязате на него.
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш!
Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна
вестника
." Всички вие мязате на него.
Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата!
към беседата >>
20.
Разнообразието
,
МОК
, София, 20.12.1935г.,
Издавах
вестник
и написах такава статия, обидил съм някого.
Шангов ми разправяше, казва: „Това е вярно, в нашия род става натрупване в главата на кръв. Че всякога, за да се лекуваме – всеки две години ни хваща лудостта и ще направим някаква пакост – за да не става тази пакост, трябва да си пуснем кръв“. Значи, изобилието на кръв причинява страдание. Пускат кръв, за да не направят някоя лудория. Казва: „Аз две години не бях си пускал кръв.
Издавах
вестник
и написах такава статия, обидил съм някого.
Една вечер ме посрещат на улицата, двама–трима души, с бастуните ме набиха и ми пукнаха главата. Като вървях [към] дома, усещах, кръвта [ми] тече, но аз се усещах радостен, весел. Пращаха ми съчувствени телеграми за станалото, съжаляват [ме], но аз се радвам, че ми пуснаха кръв. Друг път плащах да ми пуснат кръв, сега ми пуснаха кръв даром“. Та по този начин могат да се обяснят всички случайности, които стават.
към беседата >>
21.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
Станал рано сутринта и започнал да чете
вестник
.
(втори вариант)
За да ги види добре, трябва или да ги приближи до очите си, или да ги отдалечи. За да вижда добре, той трябва да носи очила. Правилно е, обаче, и 120-годишният дядо да вижда ясно предметите, без очила. Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрението е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно. Един познат ми разправяше следната своя опитност.
Станал рано сутринта и започнал да чете
вестник
.
Прочел всички новини. По едно време искал да свали очилата си от очите, да ги изчисти. Посегнал да ги свали, но останал учуден: очилата не били на очите му. Значи той чел свободно, без очила. Пожелал по-нататък да чете вестника, но не могъл, не виждал вече без очила.
към втори вариант >>
Пожелал по-нататък да чете
вестника
, но не могъл, не виждал вече без очила.
(втори вариант)
Станал рано сутринта и започнал да чете вестник. Прочел всички новини. По едно време искал да свали очилата си от очите, да ги изчисти. Посегнал да ги свали, но останал учуден: очилата не били на очите му. Значи той чел свободно, без очила.
Пожелал по-нататък да чете
вестника
, но не могъл, не виждал вече без очила.
– Защо не виждал? – Защо се намирал под влиянието на мисълта, че не може да вижда без очила. Докато не мислил за очилата, виждал ясно; щом помислил за тях, не виждал вече. Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва, че има вяра.
към втори вариант >>
22.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Във
вестник
"Мир" пишеше: Хитлер каза, че този герой заслужава да бъде освободен.
Двама души се карат – казвам: Много сладко си говорят. Двама души, които се карат, ще станат, след време, най-добрите приятели. Българите имат поговорка: "Ако искаш, един турчин да ти стане приятел, набий го." Щом го набиеш хубаво, онзи ти става приятел, признава те за герой. Това, което спаси Георги Димитров, беше неговата смелост. Хитлер се възхити от него.
Във
вестник
"Мир" пишеше: Хитлер каза, че този герой заслужава да бъде освободен.
Смел човек, не е страхлив! Георги Димитров казал: "Вие, германците, когато се биехте с римляните за своята свобода, ние бяхме най-културният народ, носехме култура на света. Искате да ме съдите. Аз съм българин. Свободен човек съм, трябва да си изкажа мнението.
към беседата >>
23.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Мисля, че това се случва с един унгарец –
вестникът
съобщава това.
Тя ще се отличава по това, че ако вие подложите тази слънчева мелодия на опит, ако имате анемичен човек, веднага ще се поправи неговото положение. Аз ще ви приведа един пример. Казвате: Някои работи трябва да се докажат. Мисля сега има един съд, който доказва една задача. Ще ви приведа примера.
Мисля, че това се случва с един унгарец –
вестникът
съобщава това.
Купува си той един лотариен билет, записва номера му и понеже не бил богат човек, за по-сигурно го зашил в шапката си. Турил го там и забравил. Дошъл веднъж един просяк и жена му като нямало какво да му даде, взела, че дала шапката на мъжа си. Той я отнесъл. След време вижда, че неговият билет печели десет хиляди унгарски крони, около милион и половина български пари.
към беседата >>
24.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Колко
вестникари
има, които са бити.
Ти можеш да бъдеш щастлив, ако можеш да пееш. Ако не знаеш, ще бъдеш нещастен. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако знаеш как да употребиш топлината. Ако не знаеш как да употребиш топлината ще бъдеш нещастен. Ако вземеш перото и напишеш нещо и знаеш как да го туриш; ако напишеш нещо и не знаеш как да го напишеш, ще те бият за писаното.
Колко
вестникари
има, които са бити.
Колко автори са писали неща, за които са пострадвали. И Толстой беше писал там, но му забранили, мисля Крайцеровата соната беше, не му дадоха достъп да се преведе, понеже била неморална. Та казвам, вие сега искате да бъдете щастливи. Щастието е изкуство. Кои са елементите на щастието?
към беседата >>
25.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Това го дават във
вестник
„Мир“.
Аз направих всичко туй, но забелязах, че при известни портокали сокът излиза по-лесно, а при други по-мъчно. Забелязах, че едни портокали дават повече сок, други по-малко. Тия портокали намерих скържави. Имаше един анекдот за Дан Колов, че той бил победен в Париж. Как ще е победен?
Това го дават във
вестник
„Мир“.
Представят, че той седял в един французки ресторант, дават му един лимон изстискан, той да извади още малко сок. Взема го той, стиска, стиска, нищо не може да извади. Идва друг един обикновен човек, казва: „Дайте на мене лимона.“ Стиска лимона, изважда сок. Дан Колов стиска, не може да извади. Другият стиска – изважда сок.
към беседата >>
26.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
Наскоро имаше един анекдот,
вестникарски
анекдот, за онзи, който спечелил един милион.
Бог е най-възвишената интелигентност, Бог каквото каже, прави го. Бог, като обещае нещо, назад не си взема думата. По някой път задържа за известно време, като вижда, че хората не са готови. Но онова, което Бог е турил в ума Си да даде на хората, ще го даде най-после. И каквото искате от Бога, Той ще ви го даде и понеже не сте готови, ще го изгуляете.
Наскоро имаше един анекдот,
вестникарски
анекдот, за онзи, който спечелил един милион.
Казаха, че милионерът не може да бъде разсилен вече. Аз правя следното сравнение. Един американец говедар получил наследство от шест милиона долара и дал едно угощение в Сан франциско, поканил целия град да пиянства и след шест месеца похарчил шестте милиона и се върнал назад пак като говедар. Ако вие нямате разположение, и да ви дадат шест милиона долара, след шест месеца можете да ги изхарчите. Какво можете направите?
към беседата >>
27.
Защо е позволено някой да прави добро
,
НБ
, София, 3.5.1936г.,
В рая няма още гробища, затвори, одумвания,
вестникари
, като нашите.
Раят е нещо материално, не е нещо, което виси във въздуха. Раят е место, дето душите живеят. Там има училище, там има песни, хор, музика. И в рая на (има) обществен строй, както на земята. Едно нещо само няма в рая: Прах няма там.
В рая няма още гробища, затвори, одумвания,
вестникари
, като нашите.
Там няма още и зурли, и тъпани, там няма никакви обявления, никакво лепене на реклами по улиците, че еди къде си се дава някакъв концерт или представление. Там не се дават обявления, че еди кой си се жени за еди коя си жена. В рая не се съобщава, кой се развел, кой умрял, защото там няма нито женитби, нито разводи. Там не се съобщава, както тук, че с еди каква си заповед еди кой си е назначен на служба. Там всеки се ражда в службата си, няма какво да го назначават и уволняват.
към беседата >>
28.
Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка
,
УС
, София, 13.9.1936г.,
Сега, някой обича да говори, сега, има такива кореспонденти, не
вестникари
, как ги наричат тия?
Той те окъпал. Но почнете друго да мислите: че може да дойде един, който може да ти направи едно добро. То е същият закон. Дойде друг в този низходящ път и човек се насърчава. Дойде друг и направи още по-голямо добро. Тогава?
Сега, някой обича да говори, сега, има такива кореспонденти, не
вестникари
, как ги наричат тия?
(– „Репортьори.“) Той ходи да събира новини и ги изкарва навън. Та, и вие сте един такъв кореспондент – влезнете в едно общество и започнете да търсите отрицателните страни – еди-кой какъв е. Не е лошо това, хубаво е да се знае. Този такъв, онзи такъв. Всичко туй е предисловие на една наука.
към беседата >>
29.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Той беше
вестникар
, беше шишкав.
Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш. Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“.
Той беше
вестникар
, беше шишкав.
Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече!
към беседата >>
Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във
вестника
.
Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав.
Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във
вестника
.
Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии.
към беседата >>
30.
Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!
,
НБ
, София, 24.1.1937г.,
Наскоро четох в един
вестник
за един учен човек, който ходил някъде из дълбините на Африка да търси от тези, скъпоценните цветя, наречени орхидеи.
Сега аз няма да ви разправям тази формула, защото тя няма да ви послужи за нещо. В краен случай може да ви помогне, но ще ви разправя тази формула, когато ви потрябва. Ако ви ухапе змията, тогава ще ви разправя. Все таки една змия ще ви ухапе, не можете да избегнете от нея. Това е неизбежно.
Наскоро четох в един
вестник
за един учен човек, който ходил някъде из дълбините на Африка да търси от тези, скъпоценните цветя, наречени орхидеи.
Много мъчно се пренасяли тези цветя в Европа. Той дава една статистика, че от 27 000 образци от тези образци само два излезли здрави. Един ден, като се взирал към земята да търси тези цветя, той видял, че нещо леко се движи и помислил, че това е една орхидея. Оказало се, че е змия, със същия цвят като орхидеята. Орхидеите са много подвижни цветя, но същевременно много скъпи.
към беседата >>
31.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Един
вестникар
е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се.
„Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той.
Един
вестникар
е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се.
Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат? “ – „200–300 лева!
към беседата >>
32.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
Един религиозен човек, редактор на
вестник
, пожелал да разбере как тоя американец могъл да накара бълхите да маршируват по заповед.
Един американец намерил начин да възпитава бълхите. Той събрал около 40–50 хиляди бълхи, сложил ги под един стъклен капак и започнал да ги командва. Разделил ги на взводове, на дружини, на полкове, на дивизии и започнал да ги учи да маршируват. Това постижение се разчуло из цяла Америка, откъдето започнали да се стичат хора да го видят с очите си. Всички искали да видят военната тактика на бълхите.
Един религиозен човек, редактор на
вестник
, пожелал да разбере как тоя американец могъл да накара бълхите да маршируват по заповед.
Американецът му отговорил: „Единствената мъчнотия, която срещнах в своя опит, беше да отвикна бълхите да скачат. След това всичко вървеше добре“. – „Чудно нещо – казал редакторът, – толкова време се мъча да накарам хората да вървят в правия път, а ти можа да научиш бълхите да маршируват! “ Питам: Вие правили ли сте такъв опит?
към беседата >>
Аз съм доктор Бъкли, редактор на един
вестник
, но и аз се чудя на това постижение.
(втори вариант)
Той така ги възпитал, че ги разделил на взводове, на дружини, на полкове, на дивизии, заповядал им да маршируват, и те го слушали. Като постигнал това, започнали американци от всички краища да се стичат при него, да видят военната тактика на бълхите. Един религиозен човек, доктор Бъкли отишъл да види, как маршируват бълхите. Той си казал: Ние проповядваме на хората толкова много, но те не ни слушат, а този човек е успял да заповяда на бълхите, и те го слушат. Знаеш ли, кой съм аз, казал доктор Бъкли?
Аз съм доктор Бъкли, редактор на един
вестник
, но и аз се чудя на това постижение.
Както виждам, този човек е намерил законите, по които бълхите могат да се подчиняват, и те го слушат. Той казва на бълхите: На място да ходите под ризите на хората, ходете тук и марширувайте. Та като ви гледат хората, да знаят, че и във вас има изкуство. Доктор Бъкли го запита, как е научил бълхите да маршируват? Мъчнотията е само в това да отучиш бълхата да скача.
към втори вариант >>
33.
Да направим човека по образу и подобию Нашему
,
НБ
, София, 14.3.1937г.,
Преди 20 години четох в един
вестник
за тези човекоядци на един остров.
Не, това е една теория. Какво ще спечели човек, ако изяде една кокошка? Сега аз не защищавам нито вегетарианството, нито месоядството. Било е време, когато хората са се пържили много добре. Колко мисионери са пострадали от човекоядците.
Преди 20 години четох в един
вестник
за тези човекоядци на един остров.
Често при тях идвали мисионери да им проповядват, но в края на краищата всички били изядени. Най-после един смел и решителен мисионер посещава този остров и започва да им проповядва. Недоволни от него, те започнали да цъкат със зъбите си, искали да го нападнат и изядат. Обаче при всички случаи той си оставал все тих и спокоен, не се страхувал. В края на краищата той успял да ги обърне и направи християни.
към беседата >>
34.
Лотовата жена
,
НБ
, София, 21.3.1937г.,
Англичанинът изважда от джоба си
вестник
„Таймс“ и започва да го чете.
Ако влезете между тях, ще видите, че навсякъде съществува ред и порядък. Всяка държава си има свои закони, свои снаряжения, свой обществен строй, свои училища, свои църкви и т. н. Въпреки това на всяка държава липсва нещо. Срещат се в една тясна улица в Лондон със своите автомобили един руски княз и един английски лорд и спират движението, не могат да се разминат. Явява се въпрос кой от двамата да отстъпи, да замине единият.
Англичанинът изважда от джоба си
вестник
„Таймс“ и започва да го чете.
Руснакът седи и чака. По едно време той изпраща шофьора си при английския лорд и му казва: „Господине, господарят моли като свършите с вестника, да го дадете на него, и той да го прочете.“ Мислите ли, че тези хора са глупави? Не, те седят, търсят начин как да разрешат въпроса, че нито единият, нито другият да се върне назад. Този пример е изнесен само дотук, с което искат да кажат, че и двамата имат търпение, самостоятелни са и двамата. Четат, мислят, търсят начин за разрешение.
към беседата >>
По едно време той изпраща шофьора си при английския лорд и му казва: „Господине, господарят моли като свършите с
вестника
, да го дадете на него, и той да го прочете.“ Мислите ли, че тези хора са глупави?
Въпреки това на всяка държава липсва нещо. Срещат се в една тясна улица в Лондон със своите автомобили един руски княз и един английски лорд и спират движението, не могат да се разминат. Явява се въпрос кой от двамата да отстъпи, да замине единият. Англичанинът изважда от джоба си вестник „Таймс“ и започва да го чете. Руснакът седи и чака.
По едно време той изпраща шофьора си при английския лорд и му казва: „Господине, господарят моли като свършите с
вестника
, да го дадете на него, и той да го прочете.“ Мислите ли, че тези хора са глупави?
Не, те седят, търсят начин как да разрешат въпроса, че нито единият, нито другият да се върне назад. Този пример е изнесен само дотук, с което искат да кажат, че и двамата имат търпение, самостоятелни са и двамата. Четат, мислят, търсят начин за разрешение. Ако аз бях на тяхно място, ето как бих разрешил въпроса: руският княз трябва да изпрати своя шофьор до английския лорд и да му каже: „Господине, моят господар моли Вие да се качите на неговия автомобил, а той – на Вашия, да размените автомобилите си, и тогава, ако се съгласите да се върнете назад, тогава вече ще се приеме, че не се връща назад Вашият автомобил, но моят.“ Какво лошо има в това, ако разменят автомобилите си? Иначе невъзможно е нито английският лорд да се върне назад, нито руският княз.
към беседата >>
35.
Реалното и идеалното
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 28.7.1937г.,
Виждам, че
вестникарите
50% говорят истината и 50% не я говорят.
(втори вариант)
Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул.
Виждам, че
вестникарите
50% говорят истината и 50% не я говорят.
Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване.
към втори вариант >>
36.
Аристократ и демократ
,
МОК
, София, 17.9.1937г.,
Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи
вестник
''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете".
Например, виждате един набожен човек и виждате друг, който не е набожен, и казвате, че не вярва. Защо единият вярва, а другият не? Как определяте вярата, след като тя не е нещо, което се вижда? Или казвате за някой, че не може да смята добре. Все пак вие намирате нещо –намирате причината, която определя отношението на нещата.
Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи
вестник
''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете".
Облякла се хубаво и взела вестника да покаже, че разбира френски. Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило.
към беседата >>
Облякла се хубаво и взела
вестника
да покаже, че разбира френски.
Защо единият вярва, а другият не? Как определяте вярата, след като тя не е нещо, което се вижда? Или казвате за някой, че не може да смята добре. Все пак вие намирате нещо –намирате причината, която определя отношението на нещата. Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете".
Облякла се хубаво и взела
вестника
да покаже, че разбира френски.
Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае.
към беседата >>
Минава един господин, гледа, че държи
вестника
обратно, и казва: "Госпожо, турили сте
вестника
наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала
вестника
.
Как определяте вярата, след като тя не е нещо, което се вижда? Или казвате за някой, че не може да смята добре. Все пак вие намирате нещо –намирате причината, която определя отношението на нещата. Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете". Облякла се хубаво и взела вестника да покаже, че разбира френски.
Минава един господин, гледа, че държи
вестника
обратно, и казва: "Госпожо, турили сте
вестника
наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала
вестника
.
Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае.
към беседата >>
– Само положението на
вестника
се изменило.
Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете". Облякла се хубаво и взела вестника да покаже, че разбира френски. Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата?
– Само положението на
вестника
се изменило.
В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е. че държите вестника наопаки. Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете вестника?
към беседата >>
След като обърна
вестника
, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае.
Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае.
След като обърна
вестника
, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае.
Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е. че държите вестника наопаки. Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете вестника? Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала вестника наопаки и такова щеше да е общественото мнение. Вие може да измените общественото мнение, като обърнете вестника и така другите ще мислят, че знаете да четете.
към беседата >>
че държите
вестника
наопаки.
Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е.
че държите
вестника
наопаки.
Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете вестника? Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала вестника наопаки и такова щеше да е общественото мнение. Вие може да измените общественото мнение, като обърнете вестника и така другите ще мислят, че знаете да четете. Понякога във вас се заражда желание да се покажете, че знаете нещо. Това не е ли разположението на тази софийска дама?
към беседата >>
Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете
вестника
?
– Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е. че държите вестника наопаки.
Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете
вестника
?
Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала вестника наопаки и такова щеше да е общественото мнение. Вие може да измените общественото мнение, като обърнете вестника и така другите ще мислят, че знаете да четете. Понякога във вас се заражда желание да се покажете, че знаете нещо. Това не е ли разположението на тази софийска дама? Например, искате да се покажете, че знаете нещо по математика, че знаете нещо по пеене или че пишете стихове.
към беседата >>
Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала
вестника
наопаки и такова щеше да е общественото мнение.
В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е. че държите вестника наопаки. Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете вестника?
Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала
вестника
наопаки и такова щеше да е общественото мнение.
Вие може да измените общественото мнение, като обърнете вестника и така другите ще мислят, че знаете да четете. Понякога във вас се заражда желание да се покажете, че знаете нещо. Това не е ли разположението на тази софийска дама? Например, искате да се покажете, че знаете нещо по математика, че знаете нещо по пеене или че пишете стихове. Много пишат стихове и когато ги чета, виждам, че има рими, но на колко места думите не са турени на място, колко много думи не си хармонират.
към беседата >>
Вие може да измените общественото мнение, като обърнете
вестника
и така другите ще мислят, че знаете да четете.
След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е. че държите вестника наопаки. Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете вестника? Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала вестника наопаки и такова щеше да е общественото мнение.
Вие може да измените общественото мнение, като обърнете
вестника
и така другите ще мислят, че знаете да четете.
Понякога във вас се заражда желание да се покажете, че знаете нещо. Това не е ли разположението на тази софийска дама? Например, искате да се покажете, че знаете нещо по математика, че знаете нещо по пеене или че пишете стихове. Много пишат стихове и когато ги чета, виждам, че има рими, но на колко места думите не са турени на място, колко много думи не си хармонират. Веднъж четох един английски поет, при който всяка дума е турена на място така, че ти е приятно да четеш, и си казах: "Това е поет!
към беседата >>
" Аз ти казвам, че твоят
вестник
''Le temps'' е обърнат наопаки и това показва, че предметът, с който се занимаваш, не го разбираш.
Веднъж четох един английски поет, при който всяка дума е турена на място така, че ти е приятно да четеш, и си казах: "Това е поет! " Наричат го Лорет Псалмопевец. Сега, във вас естествено се заражда въпросът: "Ние от кои сме? " Вие сте или от едните, или от другите. Някой пита: "Ама всъщност как ме намират?
" Аз ти казвам, че твоят
вестник
''Le temps'' е обърнат наопаки и това показва, че предметът, с който се занимаваш, не го разбираш.
Ако мина край вас втори път и видя, че сте оправили вестника, казвам: "Сега държите вестника правилно, но не зная дали разбирате." Може, например, да произнасяте думата ''истина'' много добре, което значи, че сте обърнали вестника както трябва, но не е достатъчно само да я произнасяте, а трябва да я разбирате. Допуснете, че напиша ноти върху петолинието и ви казвам да ми ги изпейте; вие познавате нотите, знаете всички технически подробности, т.е. теоретическата страна я знаете, но дойдете ли до практическата, оказвате се в трудно положение. Сега, преведете какво означават тия геометрични фигури, нали сте изучавали геометрия. На първата фигура имаме един остър човек, който мисли само за себе си и има стремеж да се издигне.
към беседата >>
Ако мина край вас втори път и видя, че сте оправили
вестника
, казвам: "Сега държите
вестника
правилно, но не зная дали разбирате." Може, например, да произнасяте думата ''истина'' много добре, което значи, че сте обърнали
вестника
както трябва, но не е достатъчно само да я произнасяте, а трябва да я разбирате.
" Наричат го Лорет Псалмопевец. Сега, във вас естествено се заражда въпросът: "Ние от кои сме? " Вие сте или от едните, или от другите. Някой пита: "Ама всъщност как ме намират? " Аз ти казвам, че твоят вестник ''Le temps'' е обърнат наопаки и това показва, че предметът, с който се занимаваш, не го разбираш.
Ако мина край вас втори път и видя, че сте оправили
вестника
, казвам: "Сега държите
вестника
правилно, но не зная дали разбирате." Може, например, да произнасяте думата ''истина'' много добре, което значи, че сте обърнали
вестника
както трябва, но не е достатъчно само да я произнасяте, а трябва да я разбирате.
Допуснете, че напиша ноти върху петолинието и ви казвам да ми ги изпейте; вие познавате нотите, знаете всички технически подробности, т.е. теоретическата страна я знаете, но дойдете ли до практическата, оказвате се в трудно положение. Сега, преведете какво означават тия геометрични фигури, нали сте изучавали геометрия. На първата фигура имаме един остър човек, който мисли само за себе си и има стремеж да се издигне. Втората фигура представлява човек, който има желание да натрупа богатство, да тръгне на екскурзия по света и да опита хубавите бани.
към беседата >>
37.
Вътрешна светлина
,
МОК
, София, 8.10.1937г.,
Той е
вестникар
, който навсякъде пише лъжливи работи.
Страхливият само краката си може да проточи като заек. И краката му, и ушите му могат да се проточат. Но туй показва, че ти трябва да станеш щедър, а за да станеш щедър, за да въздействуваш на своя страх, непременно в тебе милосърдието трябва да се събуди. Ти ще привлечеш тази енергия напред и ще те освободи от страха. Страхът е голям аристократ, който не знае какво да прави като дойде.
Той е
вестникар
, който навсякъде пише лъжливи работи.
Страхът аз го наричам лъжливият репортьор в човека. И не зная дали ще намериш на десет хиляди неща едно вярно. Не че иска да лъже, но той вижда нещата в преувеличено състояние. Казвам: Събуди в себе си любовта, вярата, надеждата и любов към Бога и страхът веднага ще ти благодари. Казва: „Много ти благодаря, че ме освободи от туй голямо безпокойство, което страхът има.“ То са начини, по които може да освободите себе си от ненужни безпокойствия, които всички сега преминавате.
към беседата >>
38.
Първата песен
,
УС
, София, 14.11.1937г.,
Всяко нещо, което започва да мирише лошо, е
предвестник
на смъртта.
Например, казваш за някого, че е лош. Кажеш ли така, ти му причиняваш пакост. Лошите мисли на човека не са нищо друго, освен гниещо вещество, което разнася миризмата си надалеч. Като учен човек, ти казваш, че неприятната миризма се дължи на процеса на смъртта. Наистина, всички мъртви неща миришат неприятно.
Всяко нещо, което започва да мирише лошо, е
предвестник
на смъртта.
Всяко неразположение и обезсърчение са предвестници на смъртта. Сиромашията, невежеството са също предвестници на смъртта. – Логично ли е това? – Логично е. Това е според логиката на природата.
към беседата >>
39.
Недоизказаното
,
ООК
, София, 8.12.1937г.,
Седи една високо образована дама и чете французки
вестник
, иска да покаже, че знае нещо на френски.
Ще кажете този лук, не този лук. Този лук като го взема в ръката, казва: „Той ще ме издаде“. И хлябът като го взема и той ще ме издаде, ще ме покаже такъв, какъвто съм. По-добре е някой път да нямаш хляб, по-добре е да нямаш лук, защото ако имаш, ще те издадат. Аз ви превеждам един пример.
Седи една високо образована дама и чете французки
вестник
, иска да покаже, че знае нещо на френски.
Обърнала „Льотан“ и чете. Казвам: Ти, ако държиш един вестник така, ще те издаде дали знаеш езика. Някой път вие, набожните, не говорите, защото като речете да говорите, ще се издаде дали знаете или не. Ще обърнете набожността надолу. Някой казва: „ Аз имам много набито ухо, разбирам“.
към беседата >>
Казвам: Ти, ако държиш един
вестник
така, ще те издаде дали знаеш езика.
И хлябът като го взема и той ще ме издаде, ще ме покаже такъв, какъвто съм. По-добре е някой път да нямаш хляб, по-добре е да нямаш лук, защото ако имаш, ще те издадат. Аз ви превеждам един пример. Седи една високо образована дама и чете французки вестник, иска да покаже, че знае нещо на френски. Обърнала „Льотан“ и чете.
Казвам: Ти, ако държиш един
вестник
така, ще те издаде дали знаеш езика.
Някой път вие, набожните, не говорите, защото като речете да говорите, ще се издаде дали знаете или не. Ще обърнете набожността надолу. Някой казва: „ Аз имам много набито ухо, разбирам“. Казвам: Ами вземи „до“. Той вземе „до“ фалшиво.
към беседата >>
40.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Туря на един
вестник
, но и двете мъркат.
Наскоро като дошъл студа, дошла още една котка и седят и двете и мъркат при моята врата. Едната влязла под стола. Чуждата котка е доста разположена. Донесли ми храна и те усещат. Като ми донесат баница, дам им.
Туря на един
вестник
, но и двете мъркат.
Нито едната смее да вземе от яденето, нито другата. Едната, ако рече да посегне, другата си подаде крака. И двете седят. Гледат, седи на весника баницата. Казвам: Яжте де.
към беседата >>
41.
Дишане
,
МОК
, София, 31.12.1937г.,
Вземете живота на Едисона, изобретател, но първоначално бил
вестникар
, ходил от една работа на друга, какви не препятствия минал, докато се издигне.
Да допуснем, че аз съм неразположен. Аз ето какво ще направя. Ако някой ден съм неразположен, ще взема биографията на един велик човек, който се е подигнал и ще чета. Биографиите на великите хора са имали едно възпитателно значение. Не мислете, че великите хора са минали по път послан с цветя.
Вземете живота на Едисона, изобретател, но първоначално бил
вестникар
, ходил от една работа на друга, какви не препятствия минал, докато се издигне.
Казвам: В туй положение, в което ние се намираме, ако погледнем назад в миналото, какъв е бил човек и сега, което е постигнал и за в бъдеще да достигне тия висини на ума, той трябва да се отрече от много работи. Сега вие какво мислите за отричането, как да се отрече? В дадения случай вие под самоотричане мислите човек да се отрече за цял живот. За една секунда аз трябва да се отрека от едно нещо. Да допуснем, че аз бързам, идвам в една гостилница, всичките маси са заети.
към беседата >>
Руският княз изважда
вестник
„Таймс“, 16 страници има, и започва да го чете.
Да допуснем, че аз бързам, идвам в една гостилница, всичките маси са заети. Казваш: „Как да намеря място“. Седни спокойно, хладнокръвно, почакай пет, десет минути, нищо няма да изгубиш. Често аз съм превеждал онзи пример за един руски княз и един англичанин, които се срещат в една тясна улица в Лондон със своите кабриолети. Двамата не може да се разминат.
Руският княз изважда
вестник
„Таймс“, 16 страници има, и започва да го чете.
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, като прочетете вестника дайте и аз да го прочета“. Най-после, след като руският княз прочел вестника и след като англичанинът прочел вестника, англичанинът като по-практичен казва: „Господине, може ли да си разменим кабриолетите, аз на твоя и ти на моя за да може да минем? “ Разрешава се въпроса. Казвам: В живота има много противоречия, по този начин трябва да се разрешават. Ако бързаш, времето се развалило, нямаш време, нямаш пари, всичко това са факти, какво трябва да се прави?
към беседата >>
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, като прочетете
вестника
дайте и аз да го прочета“.
Казваш: „Как да намеря място“. Седни спокойно, хладнокръвно, почакай пет, десет минути, нищо няма да изгубиш. Често аз съм превеждал онзи пример за един руски княз и един англичанин, които се срещат в една тясна улица в Лондон със своите кабриолети. Двамата не може да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс“, 16 страници има, и започва да го чете.
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, като прочетете
вестника
дайте и аз да го прочета“.
Най-после, след като руският княз прочел вестника и след като англичанинът прочел вестника, англичанинът като по-практичен казва: „Господине, може ли да си разменим кабриолетите, аз на твоя и ти на моя за да може да минем? “ Разрешава се въпроса. Казвам: В живота има много противоречия, по този начин трябва да се разрешават. Ако бързаш, времето се развалило, нямаш време, нямаш пари, всичко това са факти, какво трябва да се прави? Изкълчиш си крака, какво трябва да се прави?
към беседата >>
Най-после, след като руският княз прочел
вестника
и след като англичанинът прочел
вестника
, англичанинът като по-практичен казва: „Господине, може ли да си разменим кабриолетите, аз на твоя и ти на моя за да може да минем?
Седни спокойно, хладнокръвно, почакай пет, десет минути, нищо няма да изгубиш. Често аз съм превеждал онзи пример за един руски княз и един англичанин, които се срещат в една тясна улица в Лондон със своите кабриолети. Двамата не може да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс“, 16 страници има, и започва да го чете. Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, като прочетете вестника дайте и аз да го прочета“.
Най-после, след като руският княз прочел
вестника
и след като англичанинът прочел
вестника
, англичанинът като по-практичен казва: „Господине, може ли да си разменим кабриолетите, аз на твоя и ти на моя за да може да минем?
“ Разрешава се въпроса. Казвам: В живота има много противоречия, по този начин трябва да се разрешават. Ако бързаш, времето се развалило, нямаш време, нямаш пари, всичко това са факти, какво трябва да се прави? Изкълчиш си крака, какво трябва да се прави? Не трябваше да се изкълчи.
към беседата >>
42.
Няма нищо ново под слънцето
,
НБ
, София, 23.1.1938г.,
Следователно, всяко страдание в света е
предвестник
на някакво добро, което иде.
Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него. Аз, който предвиждам всичко, нито веднъж не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда. Защото ако се избавя от едно зло, ще ми дойде второ, по-голямо зло. Следователно, приемайте злините, които ви идат. Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво добро.
Следователно, всяко страдание в света е
предвестник
на някакво добро, което иде.
Това е закон. Защо е така, няма защо да се обяснява. Така е. Всички велики хора, всички майки и бащи са минали през големи изпитания, докато им дойдат добрините в света. Когато минете през големи изпитания, вие казвате, че Господ ви е забравил.
към беседата >>
43.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
На земята учението е
вестникарство
– новини, колкото щеш, а във
вестникарските
новини няма нищо сериозно.
– На онзи свят. Всъщност, аз ги виждам седнали на скамейки, на ученически чинове. Дядо ти, баба ти седят с разтворени тетрадки и книги, решават трудни задачи. – Какво правят там? – Учат и то сериозно учат, не си губят времето.
На земята учението е
вестникарство
– новини, колкото щеш, а във
вестникарските
новини няма нищо сериозно.
Това е общо за всички. „Трябва да живеем добре, да се молим.“ – Та вие живеете, какво искате повече? Но искате добър живот да живеете. Това е животът на Любовта. Добрият живот е храна за човека – значи ще се храниш с Любовта.
към беседата >>
44.
Учение
,
МОК
, София, 11.3.1938г.,
Се носи книгите, като онази учена дама в Борисовата градина, която взела един френски
вестник
„Ле тън“, че го обърнала наопаки.
„Лентяй“ съм, но за бъдеще. Може ли да ми изясните думата „лентяй“. Аз искам да зная вашето разбиране. Ако ви кажат на вас „лентяй“ какво ще разберете? Лентяй е човек, който се протака, но нищо не прави.
Се носи книгите, като онази учена дама в Борисовата градина, която взела един френски
вестник
„Ле тън“, че го обърнала наопаки.
Минава един господин и казва: „Госпожо, вестника държите наопаки! “ Казва: „Никак не съм обърнала внимание“. Много хора, задълнали, обръщат вестника. Сега вие може да се смеете с тази дама, но колцина от вас не държите вашите чувства с краката нагоре, колцина от вас не държите в същото положение вашите мисли? Погрешките са в нас.
към беседата >>
Минава един господин и казва: „Госпожо,
вестника
държите наопаки!
Може ли да ми изясните думата „лентяй“. Аз искам да зная вашето разбиране. Ако ви кажат на вас „лентяй“ какво ще разберете? Лентяй е човек, който се протака, но нищо не прави. Се носи книгите, като онази учена дама в Борисовата градина, която взела един френски вестник „Ле тън“, че го обърнала наопаки.
Минава един господин и казва: „Госпожо,
вестника
държите наопаки!
“ Казва: „Никак не съм обърнала внимание“. Много хора, задълнали, обръщат вестника. Сега вие може да се смеете с тази дама, но колцина от вас не държите вашите чувства с краката нагоре, колцина от вас не държите в същото положение вашите мисли? Погрешките са в нас. Запример, вие често казвате: „Трябва да обичаме!
към беседата >>
Много хора, задълнали, обръщат
вестника
.
Ако ви кажат на вас „лентяй“ какво ще разберете? Лентяй е човек, който се протака, но нищо не прави. Се носи книгите, като онази учена дама в Борисовата градина, която взела един френски вестник „Ле тън“, че го обърнала наопаки. Минава един господин и казва: „Госпожо, вестника държите наопаки! “ Казва: „Никак не съм обърнала внимание“.
Много хора, задълнали, обръщат
вестника
.
Сега вие може да се смеете с тази дама, но колцина от вас не държите вашите чувства с краката нагоре, колцина от вас не държите в същото положение вашите мисли? Погрешките са в нас. Запример, вие често казвате: „Трябва да обичаме! “. Как се обича човек? Просто нещо, как се обича един човек?
към беседата >>
45.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
Написал една статия, която за пръв път дава в един
вестник
.
Срещне те една сестра, казваш: „Малко завеяна е.“ И тя е една от тези, които са писани в невидимия свят. Като идете в другия свят, ще питате на каква основа, на какви научни данни отгоре говорите. Това са ваши научни данни, на какво основание говорите. Ще ви приведа един пример. Толстой разправя за една своя опитност.
Написал една статия, която за пръв път дава в един
вестник
.
Редакторът не го знае, че го накълцва, че е много невежа, не знае къде да тури точките. Казва: „Може да стане нещо от тебе, но много невежа работа е. Мога ли да зная името ви? “ Той казва: „Толстой.“ Като казал „Толстой“, редакторът казва: „Извинете“. Вече не е невежа.
към беседата >>
46.
Три фази
,
НБ
, София, 19.6.1938г.,
Предположения,
вестникарски
работи.
Това знание ли е? Туй реално ли е? Трябва да бъдете при златото и при реката, за да разберете реално ли е или не. Отидоха японците да воюват, една цяла катастрофа. Китайците предполагат, че повече от 200 войници са издавени и повече от милион китайци.
Предположения,
вестникарски
работи.
Колко са верни, не са проверени. По-напред казваха, че повече от 2 и половина милиона хора са издавени. Казвам: Какво е сега тяхното положение? Защо става туй наводнение? Японците искаха да подобрят своето положение, китайците се защитават.
към беседата >>
Тия
вестникари
даром за мене писаха.
Ако е верно, казвам, че е верно. Ако не е верно, казвам: Престорено е. Преди години пътувам за Варна и във влака се разговарям с един. Той ми казва: „Знаете ли колко вестници пишат лошо заради вас? “ – Аз се радвам, че пишат много лоши работи, поне ще бъдете уверени, че не съм им давал пари.
Тия
вестникари
даром за мене писаха.
Та казвам: Та и за вас, когато вестниците пишат лошо, зарадвайте се. Аз говорих днес за търпението. Това търпение е качество на гениалните, качество е на търпеливите хора. Търпението е едно качество на силните хора. Не говоря за неволята.
към беседата >>
47.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
Сега имаше във
вестника
за Адолф Хитлер.
Говоря ви самата истина, не абсолютната истина, нея не може да ви я кажа. Ако ви я кажа, ще се опиете. Ако ви кажа самата истина, вие замязате на един турски хамалин, който взема един лотариен билет от един американски параход, че му се паднал един параход. Хамалинът като го вкарали в парахода да го види, забъркала му се главата. Казвам: Природата е внимателна, на един човек не може да му се дава повече.
Сега имаше във
вестника
за Адолф Хитлер.
Той бил прост войник. Запознал се с някой капитан, сегашният негов приятел Едеман. Като подофицер Хитлер бил в неговата рота. Той го представил за възнаграждение на железния кръст и за други такива почтени ордени. Никога не го представил да се повиши в чин.
към беседата >>
48.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
Миналата година бях писал статии по
вестника
и двама души ме срещнаха, те се обидили от статията и ме набиха.
Имаше един знаменит Шангов (Стоян С. Шангов – виден български журналист, 1867–1925 г.) в София, като му разправих, че всичко е за добро, той ми каза: „Споделям го. Ние в нашия род всеки две години ни хваща нещо и за да не направим някоя беля, трябва да си пуснем кръв. Иде ни да направим лудории или ще се напием. Та всеки две години си пускаме кръв.
Миналата година бях писал статии по
вестника
и двама души ме срещнаха, те се обидили от статията и ме набиха.
И пуснаха ми кръв. Светна ми тогава. Та, прави сте вие.“ Та, понякога, като ви пуснат кръв, за добро е. Защото някой път и сами ние си пущаме кръв. Тия са неща посторонни.
към беседата >>
49.
Постоянната връзка и единствената мярка
,
УС
, София, 23.10.1938г.,
И най-богатият американски милиардер, един
вестникар
, почнал да продава, да ликвидира.
Вие искате да имате всички блага на живота и пак да бъдете близо до Бога. Ако искате да бъдете щастливи на земята, вие Божието благо не може да разберете. Ако искате да имате 100 милиона, 200 милиона или един милиард и искате да бъдете щастливи, не е възможно. Ако имате къща, няма да бъдете щастливи. Другите хора ще бъдат щастливи, но на вас ще бъде тягост вашето богатство.
И най-богатият американски милиардер, един
вестникар
, почнал да продава, да ликвидира.
Той е на 75 години. И вижда, че така както е живял, животът е безсмислен. Всички неща ги продава, иска да живее хубаво вече. Дошла нова светлина в ума му. И друг един богат американски милионер, който три пъти пропадал и три пъти се въздигал, казва: „Всичко, каквото имах, ми го взеха.“ Имал една Библия за 5000 долара.
към беседата >>
50.
Неизбежният път
,
НБ
, София, 30.10.1938г.,
Като прочели писаното във
вестника
, те се събрали на уречения ден и час пред къщата му и започнали да разискват върху въпроса.
И ако се обхождат добре, Той им обещава всичкото свое благословение. Много хора не вярват в това. Но каквото и да правят, в края на краищата те ще дойдат до онези резултати, до които е дошъл един английски лорд. Този лорд давал големи суми назаем на свои познати, вследствие на което имал 500 длъжници. Един ден те чели в един от ежедневниците, че лордът, техния кредитор свиква всички свои длъжници в еди-кой си ден и час в дома си, защото иска да ликвидира със сметките си, за което е готов на всички да прости.
Като прочели писаното във
вестника
, те се събрали на уречения ден и час пред къщата му и започнали да разискват върху въпроса.
Понеже му дължали големи суми, те помислили, че той иска да изпита честността им и не се решавали да влязат вътре. Само един от тях, крайно беден, дошъл, спял се пред къщата и запитал: „Тук ли е лордът? Тук ли живее? “ Като разбрал, че тази е къщата на лорда, влязъл при него. „Само ти ли се реши да влезеш?
към беседата >>
51.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
Наскоро четох един пример, даден в един
вестник
.
Аз мога да му помогна. Но в какво седи моята помощ? Един учител никога не може да седне при всеки едного поотделно. Той, като преподава на 30 души ученици, не може да отиде при всеки един да заучава уроците с него заедно. Той преподава и ще остави всеки един ученик да заучи добре уроците си.
Наскоро четох един пример, даден в един
вестник
.
Някой си, мисля, че е англичанин, учен човек, пътува с дъщеря си да изучава дивите зверове – слонове, лъвове и тигри. Баща ѝ го изяжда един лъв. Той умира и тая млада англичанка се заема да изучи характера на животните, да примири животните с хората. Тя после ходила там, дето баща ѝ ходил, и навсякъде влизала между всичките зверове, и те не ѝ правили никаква пакост. И казвала тя: „Зверовете обичат човек да има едно много добро разположение към тях.
към беседата >>
52.
Вътрешният мир
,
УС
, София, 11.12.1938г.,
Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда
вестник
„Таймз“ и започва да чете.
Аз съм ви говорил за търпението, което изгревчани трябва да имат. Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата.
Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда
вестник
„Таймз“ и започва да чете.
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“ И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си. Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите
вестника
, да ми го дадете да го прочета.“ И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел
вестника
, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата. Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете.
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите
вестника
, да ми го дадете да го прочета.“ И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел
вестника
, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите? Отстъпчивост е да размените каруците на вашите възгледи.
към беседата >>
53.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Тук, в Борисовата градина в София седи една дама добре облечена, с капела, с пръстени, взема един френски
вестник
, но го обърнала наопаки и го чете.
Пък може да нямаш възможности, имаш външни условия. От условията създай вътрешните възможности. Пък ако имаш и вътрешни възможности, и външни условия, тогава въпросът върви по-добре. Тогава приложение ви трябва. Не отлагай.
Тук, в Борисовата градина в София седи една дама добре облечена, с капела, с пръстени, взема един френски
вестник
, но го обърнала наопаки и го чете.
Заглавието надолу, опашката нагоре. Минава един господин и тя таман се замислила, той ѝ казва: „Госпожо, вестника не държите право.“ Казва: „Извинете“ и тя обръща вестника. Значи, тя научила как да държи вестника. Всеки един от вас има една специфична добродетел, която трябва да развива в себе си. Всеки един човек има да развива една специфична добродетел.
към беседата >>
Минава един господин и тя таман се замислила, той ѝ казва: „Госпожо,
вестника
не държите право.“ Казва: „Извинете“ и тя обръща
вестника
.
Пък ако имаш и вътрешни възможности, и външни условия, тогава въпросът върви по-добре. Тогава приложение ви трябва. Не отлагай. Тук, в Борисовата градина в София седи една дама добре облечена, с капела, с пръстени, взема един френски вестник, но го обърнала наопаки и го чете. Заглавието надолу, опашката нагоре.
Минава един господин и тя таман се замислила, той ѝ казва: „Госпожо,
вестника
не държите право.“ Казва: „Извинете“ и тя обръща
вестника
.
Значи, тя научила как да държи вестника. Всеки един от вас има една специфична добродетел, която трябва да развива в себе си. Всеки един човек има да развива една специфична добродетел. Нали понякой път вие питате: „Как го търпи Господ? “ Някой човек около вас вие не може да го търпите, чудите се как Господ го търпи.
към беседата >>
Значи, тя научила как да държи
вестника
.
Тогава приложение ви трябва. Не отлагай. Тук, в Борисовата градина в София седи една дама добре облечена, с капела, с пръстени, взема един френски вестник, но го обърнала наопаки и го чете. Заглавието надолу, опашката нагоре. Минава един господин и тя таман се замислила, той ѝ казва: „Госпожо, вестника не държите право.“ Казва: „Извинете“ и тя обръща вестника.
Значи, тя научила как да държи
вестника
.
Всеки един от вас има една специфична добродетел, която трябва да развива в себе си. Всеки един човек има да развива една специфична добродетел. Нали понякой път вие питате: „Как го търпи Господ? “ Някой човек около вас вие не може да го търпите, чудите се как Господ го търпи. Че вие работили ли сте с боите на художника, някои от тия бои са отровни.
към беседата >>
54.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
Лошите желания, лошите постъпки са вече един
предвестник
.
Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате.
Лошите желания, лошите постъпки са вече един
предвестник
.
Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли.
към беседата >>
55.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
Казах му: Похвалявам тези
вестникари
, че са писали за мене.
Затова аз черните проверявах. Всички сме много чувствителни. Да бъде човек чувствителен е едно благословение, но да се тревожи, това е един лош навик. Допуснете сега, че ме срещне един господин и ми казва: Знаете ли какво пишат вестниците за Вас? Много лошо пишат.
Казах му: Похвалявам тези
вестникари
, че са писали за мене.
Той каза: Как така? Казах: Поне няма да ме осъждат хората, че съм ги подкупил. Безкористно пишат тези хора, препоръчват ме без пари. Ако пишеха нещо много хубаво, щяха да кажат: С колко хиляди ги е намазал той? Че аз ги похвалявам.
към беседата >>
56.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Каквото вие придобиете, той ще го използва, за да придобие повече знания.“ В един
вестник
четох за наблюденията, които един естественик правил с паяците.
Чрез тези дребни, микроскопически същества, той изучава законите за проявата на Бога. Той е схванал Божественото и в тях. И в тях се проявява Божествена сила. От хиляди години насам Бог възпитава и направлява и тия малки същества, като им казва: „Аз съм изпратил на земята един голям ваш брат, когото вие трябва да слушате. Вие трябва да се съберете всички на едно място и да му помагате.
Каквото вие придобиете, той ще го използва, за да придобие повече знания.“ В един
вестник
четох за наблюденията, които един естественик правил с паяците.
Като изучавал живота им, той спрял вниманието си върху техните любовни отношения. Когато някои от кавалерите трябвало да изкаже своята любов на някоя дама, той трябвало да прави такива движения, които да се харесат на дамата. Ако едно от движенията му не ѝ се понрави, тя се нахвърляла върху него и го разкъсвала. Затова той трябвало да употреби всичкото си внимание, всичките си способности, защото от това негово поведение зависел живота или смъртта му. С години този естественик правел своите наблюдения, докато дойде до заключението, че паякът трябвало да бъде много внимателен към женската.
към беседата >>
57.
Божествената мярка
,
ООК
, София, 22.3.1939г.,
Отива при банкерина и му казва: „Четох във
вестника
, че сте имали нужда от един касиер, но нямам препоръчителни писма.
И всеки ден мисълта ви трябва да бъде будна, че вие ще бъдете предметно учение за някого и той ще вземе пример от вас. И вие, като срешнете някого, ще вземете пример от него. Една постъпка може да реши благото на живота. Аз съм дал един пример, с който изяснявам тая идея по следующия начин: При един голям банкер в Америка, мисля че в Ню Йорк, се явяват 40–50 души за доста видна служба с големи препоръчителни писма. Той им казва: „Ще имам пред вид.“ Един млад момък влиза, хубаво облечен и вижда на земята едно парче хартия, повдига и я туря на масата.
Отива при банкерина и му казва: „Четох във
вестника
, че сте имали нужда от един касиер, но нямам препоръчителни писма.
Ако може да ми се даде тази работа.“ Банкерина му казал: „Ти имаш най-хубавото препоръчително писмо. Ти дигна хартията. Това е препоръчителното ти писмо.“ Ако ти направиш едно добро в света, ти си онзи, който е вдигнал малката книжка от земята. Та казвам сега: Любовта ни трябва да превъзмогне всички мъчнотии. Една любов, която не превъзмогва всички мъчнотии, тая любов е слаба.
към беседата >>
58.
Пред новата епоха
,
УС
, София, 11.6.1939г.,
Това го има в един
вестник
, ако е вярно.
А пък сега ти казва: Няма какво да ми проповядваш. – Слабите във вярата, в свободата, в Любовта не ходете да проповядвате на хората, не ходете да ги заблуждавате. Ще им кажеш нещо за Господа, но той го знае вече. Тук има един цирк. Един руснак е дошъл, той има една своя възлюблена кокона и като я тури на своята ръка, тя играе танц.
Това го има в един
вестник
, ако е вярно.
Но той, за да се държи тя на неговата ръка, колко се е упражнявал! Този човек се е упражнявал и има мускули. Че ако мъчнотиите не могат да играят на вашата ръка, каква сила имате вие? Че мъчнотиите – това са вашите кокони. Тя ви измъчва, понеже иска да играе на ръката ви.
към беседата >>
59.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете
вестника
, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям
вестник
.
Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете.
Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете
вестника
, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям
вестник
.
След като го прочитат, започват да мислят. Русинът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с твоя [моя] файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат.
към беседата >>
Ако се спреш докато прочетеш
вестник
„Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа.
Трябва да направите една отстъпка. Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво.
Ако се спреш докато прочетеш
вестник
„Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа.
Туктам ще видиш някои работи, които съвременния вестник ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света? Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал.
към беседата >>
Туктам ще видиш някои работи, които съвременния
вестник
ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света?
Аз сега уподобявам този русин и англичанин, те имат тесни възгледи, че не може да се разминат. Русинът ще каже: „Той е англичанин, друг интерес има.“ Англичанинът ще каже: „Той е русин, друг интерес има.“ Значи не може да се разминат. Те имат търпение, може да чакат. Казвам, ако ние, някой път, се спрем, да се спрем да мислим, хубаво. Ако се спреш докато прочетеш вестник „Таймс“, мислите ли, че всичко съдържа.
Туктам ще видиш някои работи, които съвременния
вестник
ще ти даде – един подтик да разбереш кое е правото в света?
Аз наричам човек онзи, който след като говори, слушаш той да ти даде един подарък. Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото може да го обичаш, големи подаръци. Да знаеш да въприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква.
към беседата >>
60.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
Французинът веднага станал, взел
вестник
и започнал да чете, какво пишат по това.
Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят. В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо.
Французинът веднага станал, взел
вестник
и започнал да чете, какво пишат по това.
Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление. Сега ви поздравявам с новия ден на любовта.
към беседата >>
61.
На Него можем да разчитаме
,
УС
, София, 1.10.1939г.,
Вземете кой и да е
вестник
, все едно и също пишат.
Но гледай да я кръстосаш по-рано, че двамата да не минавате едновременно. Някой път кръстосването е неизбежно, тогава ще пътувате с голяма бързина, няма да намалявате бързината. Ако се спираш да слушаш кой какво говори, ти ще се сблъскаш с някого. Ако си пощаджия и се спираш да се разправяш с ежедневните новини, как ще раздадеш писмата? Какви са сегашните новини?
Вземете кой и да е
вестник
, все едно и също пишат.
Вземете вестниците „Утро“, „Зора“, „Заря“, който и да вземете с много малко различия са. Някой път вземаш два вестника, но каквото има в единия, има го и в другия. Често в политическия живот и в религиозния има еднообразие, дошло е еднообразието. Казваш: „Да живеем добре.“ Само с добро живеене не става тази работа. Добрият живот е резултат от нещо.
към беседата >>
Някой път вземаш два
вестника
, но каквото има в единия, има го и в другия.
Ако се спираш да слушаш кой какво говори, ти ще се сблъскаш с някого. Ако си пощаджия и се спираш да се разправяш с ежедневните новини, как ще раздадеш писмата? Какви са сегашните новини? Вземете кой и да е вестник, все едно и също пишат. Вземете вестниците „Утро“, „Зора“, „Заря“, който и да вземете с много малко различия са.
Някой път вземаш два
вестника
, но каквото има в единия, има го и в другия.
Често в политическия живот и в религиозния има еднообразие, дошло е еднообразието. Казваш: „Да живеем добре.“ Само с добро живеене не става тази работа. Добрият живот е резултат от нещо. Ти не можеш да живееш добре, докато не си мислил добре, докато не си чувствувал добре. Добрият живот е резултат на мисълта.
към беседата >>
62.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 6.10.1939г.,
Преди години един наш приятел искаше да издава
вестник
.
Хем той е художник, като ги гледа, приятно му е. Ако аз съм певец, няма да ида да искам пари от банкера заради Господа. Ще ида и ще му изпея една песен. Като му изпея, ще му се отвори сърцето, веднага изважда кесията и помага. Ако не знаеш да пееш, банкерът ще каже: „Нямам кредит за тебе.“
Преди години един наш приятел искаше да издава
вестник
.
Дошло му наум да пише на милиардерите в Америка да му помогнат. Казвам му: „Тия хора са сметкаджии.“ Казва: „Най-малко сто долара ще дадат.“ Рекох: „Ако един долар ти дадат, ще бъде добре.“ Той писа на двама милиардери. Отговорът беше такъв: „Приемаме вашето писмо, но понеже нямаме такъв бюджет, не може да ви изпратим пари.“ И не му изпратиха един долар. Тези хора сметка държат. Той мисли, че те ще кажат: „На този българин да му изпратим стотина долара.“ Те казват: „Господине, нямаме такъв бюджет за издаване вестници.
към беседата >>
63.
Ободрителни мисли, чувства и постъпки
,
УС
, София, 8.10.1939г.,
Един ден чете във
вестника
името на онзи проповедник в Китай и му праща сумата.
Друг един американец отива в Китай и само с вяра издържа цяла една мисия. Не пише писма на никого за помощ. Но като се моли пращат му пари. Той се моли, но парите не идват. Онзи в Австралия, който искал да стане проповедник, и станал търговец, той обещал тази година, че ако спечели ще отдели една сума и ще я прати за Господа.
Един ден чете във
вестника
името на онзи проповедник в Китай и му праща сумата.
Като му пише така: „Аз съм обещал на Господ една сума и сега ви я пращам. Употребете я, както вие намерите за добре.“ Онзи проповедник в Китай бил станал вече знаменит и името му се пишело във вестниците. Ако някой и да иска да ви помогне, като не ви пише името във вестниците, отде ще ви намерят? Трябва една специална школа. Аз не мога да ви разправям, има неща свещени, които се опорочават.
към беседата >>
64.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Обръщам да чета един
вестник
да видя какво е писал за книгата.
За какви философски работи? Мислех да стана голям човек, да напиша голяма книга, че като я четат, всички хора да говорят заради мене. И гледах за в бъдеще как ще израсне моя портрет. Как хората ще ме гледат! И действително, написах една книга, че като ме зачесаха.
Обръщам да чета един
вестник
да видя какво е писал за книгата.
Най-първо ме понамажат и после критикуват. После чета друг вестник. Те са безпощадни, не мога да спя“. Казах му: „Нали искаше всички хора да обръщат внимание на тебе? Ето, всички хора обръщат внимание на тебе“.
към беседата >>
После чета друг
вестник
.
И гледах за в бъдеще как ще израсне моя портрет. Как хората ще ме гледат! И действително, написах една книга, че като ме зачесаха. Обръщам да чета един вестник да видя какво е писал за книгата. Най-първо ме понамажат и после критикуват.
После чета друг
вестник
.
Те са безпощадни, не мога да спя“. Казах му: „Нали искаше всички хора да обръщат внимание на тебе? Ето, всички хора обръщат внимание на тебе“. Казах му: „Как се справихте после с въпроса? “ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя.
към беседата >>
Мислих: Еди кой си
вестник
, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя.
Те са безпощадни, не мога да спя“. Казах му: „Нали искаше всички хора да обръщат внимание на тебе? Ето, всички хора обръщат внимание на тебе“. Казах му: „Как се справихте после с въпроса? “ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя.
Мислих: Еди кой си
вестник
, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя.
Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва. Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място. А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“ Та вие,които сте при мене и ме слушате, сте все от видните писатели.
към беседата >>
65.
Прави и криви линии
,
МОК
, София, 10.11.1939г.,
По някой път ти напишеш една статия във
вестника
и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш?
Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се. По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го. С камъни правят война. В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения. Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда.
По някой път ти напишеш една статия във
вестника
и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш?
Как бихте разрешили въпроса? Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път. „Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това?
към беседата >>
Казва: „Четох във
вестника
, че ви трябва един касиер.
Един пример. Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го.
Казва: „Четох във
вестника
, че ви трябва един касиер.
Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка. Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка. Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение. Другите минават, и не виждат листа. Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи.
към беседата >>
66.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Никой
вестник
не може да пише по-добре или по-лошо от това, което аз съм писал.
Пък ако ти кажат, че лошо са писали вестниците за тебе и после ако се научиш, че не са писали, ще се зарадваш. Но двете величини се самоунищожават. Пет спечелил и пет похарчил. Никаква печалба нямаш. Та щом ме похвали някой, аз казвам: Аз съм първия, който се хваля.Аз като искам да живея, с това се хваля.
Никой
вестник
не може да пише по-добре или по-лошо от това, което аз съм писал.
Например, някой казва: „Аз съм неспособен човек.“ Това не е право. Ще кажеш: „Не. Способен съм, но съм мързелив. Способен съм, но не се занимавам.“ Някои се смеят, че някой много се молил. Че какво лошо има като се моли?
към беседата >>
67.
Път към изгубената дума
,
УС
, София, 26.11.1939г.,
Кажи нещо, което си направил и за което вестниците не са писали.“ Той почнал да си чеше главата и най-после му дошло на ум, че дал на една вдовица един долар, за който никой
вестник
не споменал нищо.
Дошъл при св.Петър, почнал да му разправя: „Направих една църква.“ Св.Петър казал: „Вестниците писаха ли за нея? “ – „Всички писаха.“ – „Това добро тук не минава.“ – „Едно училище направих. Толкова милиона струва.“ – „Вестниците писаха ли? “ – „Писаха.“ – „Не минава и това.“ „Направих и сиропиталище.“ И почнал той да нарежда. Св.Петър казал: „Не минава и това.
Кажи нещо, което си направил и за което вестниците не са писали.“ Той почнал да си чеше главата и най-после му дошло на ум, че дал на една вдовица един долар, за който никой
вестник
не споменал нищо.
Апостол Петър казал: „По това ще видя, ще питам Господа.“ Господ казал: „Дайте му два долара и го пратете пак на земята.“ Сегашните ви възгледи приличат на възгледите на този американец, като казвате, че това сте направили, онова сте направили. Тогава ще ви дадат пак долара и пак на земята ще ви върнат. Чудни са някои като казват: „Умрял, че отишъл на онзи свят.“ Аз го виждам, че върви подир погребението. Отива, подир този, подир онзи, но те не го виждат.
към беседата >>
68.
Без кал
,
УС
, София, 11.2.1940г.,
Вестникарите
инжекции, колкото искаш турят.
Какво ти казаха лекарите? “ – „Туряха ми инжекции, но най-после казах на лекарите, че не мога повече да понасям инжекциите. От младини не съм се лекувал. Казах: Докторе, не искам инжекции.“ Всеки казва: „Да му турим инжекции.“ За пример, всичките съвременни хора знаят майсторски да турят инжекции. Като турят някому някоя инжекция, той да му мисли.
Вестникарите
инжекции, колкото искаш турят.
Без инжекции, понеже има инжекции, които са много скъпи. Тук преди години на едного туриха инжекции по 8 хиляди едната. Той и с инжекциите отиде в оня свят с 16 хиляди лева билет. Не само на другите хора туряте инжекции, но и на себе си туряте инжекции. Вие сега сами си туряте инжекции.
към беседата >>
69.
Нови пътища
,
УС
, София, 3.3.1940г.,
Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както
вестникарите
лансират.
Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората. Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум. Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни.
Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както
вестникарите
лансират.
Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато.
към беседата >>
Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във
вестника
.
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум. Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират.
Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във
вестника
.
Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните.
към беседата >>
70.
Съвършенството
,
ООК
, София, 6.3.1940г.,
Една баба Стана, баба Стана – старата репортьорка на
вестника
във Варна, низко я наричат „главната репортьорка“ в село – като стане нещо в село, иде в някоя къща и казва: „Ще ви кажа едно нещо, никому да не го казвате.
Когато казвате нещо много интимно, от особен характер, говорите съвсем тихо. (Учителят имитира човек, който говори тихо.) Чухте ли го? Аз да ви го протълкувам: „Казаха ми нещо много важно, интересно ми казаха. Случило се нещо чудно, ама никой да не го знае! “
Една баба Стана, баба Стана – старата репортьорка на
вестника
във Варна, низко я наричат „главната репортьорка“ в село – като стане нещо в село, иде в някоя къща и казва: „Ще ви кажа едно нещо, никому да не го казвате.
Само на вас го казвам.“ Оттам във втора къща ще иде и каже: „Само на вас ще го кажа, чудно нещо е станало, никому да не го казвате. Само на вас го казвам.“ Ходи от къща на къща, само на тях го казва и цялото село го казва. И тя пита: „Кой разправи това нещо? Аз само на едно място го казах. Колко лоши са тези хора.
към беседата >>
71.
При къпалнята
,
НБ
, София, 7.4.1940г.,
Ние считаме за обидно да кукуригаш, но да напишеш една статия във
вестника
считаме в реда на нещата.
Някои казват: „Петлите пеят.“ Ако петлите престанат да пеят, целият кокоши свят ще се унищожи. Знаеш колко е вярно? Аз съм съдия. Всеки един от вас, на когото работите му не вървят, да кукурига. Ние считаме за обидно да кукуригаш, а не считаме обидно да убиеш един човек.
Ние считаме за обидно да кукуригаш, но да напишеш една статия във
вестника
считаме в реда на нещата.
Кукуригането е десет пъти по-хубаво отколкото една статия в един вестник. Петелът, като кукурига, казва: „Стани, Слънцето изгря и благо на хората донесе.“ Втори път като изгрее, казва: „Тревите изникнаха, цветята цъфтят.“ Целия ден петелът като кукурига, има различие в кукуригането. Някои мислят, че кукуригането е еднакво. Много се лъжете. Трябва ухо, да слушате.
към беседата >>
Кукуригането е десет пъти по-хубаво отколкото една статия в един
вестник
.
Знаеш колко е вярно? Аз съм съдия. Всеки един от вас, на когото работите му не вървят, да кукурига. Ние считаме за обидно да кукуригаш, а не считаме обидно да убиеш един човек. Ние считаме за обидно да кукуригаш, но да напишеш една статия във вестника считаме в реда на нещата.
Кукуригането е десет пъти по-хубаво отколкото една статия в един
вестник
.
Петелът, като кукурига, казва: „Стани, Слънцето изгря и благо на хората донесе.“ Втори път като изгрее, казва: „Тревите изникнаха, цветята цъфтят.“ Целия ден петелът като кукурига, има различие в кукуригането. Някои мислят, че кукуригането е еднакво. Много се лъжете. Трябва ухо, да слушате. Той е такъв виртуоз в пеенето.
към беседата >>
72.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
Руският княз извадил
вестник
„Таймс“ и започнал да чете.
Един друг пример се е случил в Лондон. Един руски княз и един английски лорд се срещат в една тясна улица със своите файтончета. Такива файтончета, не с два коня, но с по едно конче. Улицата е тясна, не може да се разминат. Князът се спира и англичанинът се спира.
Руският княз извадил
вестник
„Таймс“ и започнал да чете.
Спират се, гледат се. Англичанинът изпраща своя слуга и казва: „Господине, като прочетете вестника, ще бъдете [ли] тъй добър да ми го дадете и аз да го прочета? “ Българин ако е, ще му се пръсне сърцето. Той бърза всякога. Българинът е много разточителен.
към беседата >>
Англичанинът изпраща своя слуга и казва: „Господине, като прочетете
вестника
, ще бъдете [ли] тъй добър да ми го дадете и аз да го прочета?
Такива файтончета, не с два коня, но с по едно конче. Улицата е тясна, не може да се разминат. Князът се спира и англичанинът се спира. Руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете. Спират се, гледат се.
Англичанинът изпраща своя слуга и казва: „Господине, като прочетете
вестника
, ще бъдете [ли] тъй добър да ми го дадете и аз да го прочета?
“ Българин ако е, ще му се пръсне сърцето. Той бърза всякога. Българинът е много разточителен. Цяла зима ще прекара в кръчмата, като дойде лятото, бърза. Изгубеното време иска да го навакса, следствие на това си причинява голяма вреда.
към беседата >>
73.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 10.5.1940г.,
Става кореспондент на някой
вестник
, интересува се за малки новини, които станали някъде, ще ги украси, ще ги опише и ще каже неща, които не са верни.
Нямате литература да четете. На този предмет всеки ще бъде скъсан. Като се изкриви човешкият нос, човек става песимист. Когато се огъне, той става чрезмерно любознателен, най-малките работи го интересуват.
Става кореспондент на някой
вестник
, интересува се за малки новини, които станали някъде, ще ги украси, ще ги опише и ще каже неща, които не са верни.
Това са последствията. Благодарение, че линията се огънала, ние имаме лъжици: другояче не можехме да ядем супа, ако не беше огъната. Благодарение на огънатите линии става изтичане на нещата. Когато една линия е вглъбната, тогаз се образуват лъжици. Правата линия е идея за безконечността на нещата.
към беседата >>
74.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Не е вярно туй, което са писали във
вестника
и ти се възмущаваш.
Ние, съвременните хора, трябва да предвиждаме гнева още отдалече. Има един разумен гняв. Не говоря заради него. Но има един гняв, който ни причинява големи сътресения и от който съвременните хора страдат. Запример, възмущаваш се от някои лъжливи неща.
Не е вярно туй, което са писали във
вестника
и ти се възмущаваш.
Пише вестникът, че двадесет души има убити, пък то никой не е убит. Пишат вестниците, че сто къщи изгорели, пък никаква къща не е изгоряла. Пишат, че двадесет кораба потънали, пък те не са потънали. Ти седиш и се гневиш, как да потънат. Сърдим се в света за нищо и никакво.
към беседата >>
Пише
вестникът
, че двадесет души има убити, пък то никой не е убит.
Има един разумен гняв. Не говоря заради него. Но има един гняв, който ни причинява големи сътресения и от който съвременните хора страдат. Запример, възмущаваш се от някои лъжливи неща. Не е вярно туй, което са писали във вестника и ти се възмущаваш.
Пише
вестникът
, че двадесет души има убити, пък то никой не е убит.
Пишат вестниците, че сто къщи изгорели, пък никаква къща не е изгоряла. Пишат, че двадесет кораба потънали, пък те не са потънали. Ти седиш и се гневиш, как да потънат. Сърдим се в света за нищо и никакво. Казвам на вас: В света има един порядък.
към беседата >>
75.
Бог е истинен
,
НБ
, София, 2.6.1940г.,
Казва на Толстоя, понеже не го познава: „Господине, такава неграмотна статия не можем да печатаме във
вестника
, ще се урони престижът на
вестника
.“ Поусмихнал се Толстой.
Много лесно е. Да облече нейната дреха, да събуе обущата си. Толстой разправя един случай. Той пише една статия и я изпраща анонимно, без да си тури името. Редакторът дал една критика за статията, че който я писал, е бездарник, не знае да пише, критикува го.
Казва на Толстоя, понеже не го познава: „Господине, такава неграмотна статия не можем да печатаме във
вестника
, ще се урони престижът на
вестника
.“ Поусмихнал се Толстой.
Казва: „Извинете, Толстой трябва да се учи отсега още.“ Като разбрал с кого има работа, извинява се редакторът, казва: „Извинете, аз съм бил заблуден, прибързано съм прегледал статията.“ Това е тактика. На какво се дължеше противоречието на Толстоя? В Толстоя имаше един чрезмерно обективен ум. Той едва на стари години започна да се вглъбява в себе си. Опитности, които имаше в живота си, той ги криеше, вярваше само в реалното.
към беседата >>
76.
Становище на живота
,
НБ
, София, 16.6.1940г.,
Като нямало какво да прави, руснакът изважда от джоба си
вестник
„Таймс“, голям шестнадесет страници.
В това отношение хората трябва да мязат на онзи англичанин и руснак, за които се говори в един анекдот. Руснакът казва: „Ничево! “ И англичанинът казва нещо подобно на английски. Тези двама души, англичанин и руснак, се срещат със своите малки кабриолетчета в една тясна улица в Лондон. Те спират с кабриолетите си, търсят начин как да се разминат.
Като нямало какво да прави, руснакът изважда от джоба си
вестник
„Таймс“, голям шестнадесет страници.
Като го прочел, идва слугата на англичанина и казва на руснака: „Господине, ще бъдете тъй добри, като прочетете вестника, да го дадете на господаря ми да го прочете.“ След като руснакът прочел вестника от кора до кора и го дал на англичанина, който със същото самообладание започнал да чете вестника отначало. В това време руснакът, като прочел вестника, започнал да мисли какво да прави и после му дошла в ума идеята. Едновременно и на англичанина дошла в ума идеята какво да правят, как да се разминат. И при размяната човек трябва да бъде много умен. Те не трябва да правят погрешката на онези, които се срещат заедно, но не постъпили право.
към беседата >>
Като го прочел, идва слугата на англичанина и казва на руснака: „Господине, ще бъдете тъй добри, като прочетете
вестника
, да го дадете на господаря ми да го прочете.“ След като руснакът прочел
вестника
от кора до кора и го дал на англичанина, който със същото самообладание започнал да чете
вестника
отначало.
Руснакът казва: „Ничево! “ И англичанинът казва нещо подобно на английски. Тези двама души, англичанин и руснак, се срещат със своите малки кабриолетчета в една тясна улица в Лондон. Те спират с кабриолетите си, търсят начин как да се разминат. Като нямало какво да прави, руснакът изважда от джоба си вестник „Таймс“, голям шестнадесет страници.
Като го прочел, идва слугата на англичанина и казва на руснака: „Господине, ще бъдете тъй добри, като прочетете
вестника
, да го дадете на господаря ми да го прочете.“ След като руснакът прочел
вестника
от кора до кора и го дал на англичанина, който със същото самообладание започнал да чете
вестника
отначало.
В това време руснакът, като прочел вестника, започнал да мисли какво да прави и после му дошла в ума идеята. Едновременно и на англичанина дошла в ума идеята какво да правят, как да се разминат. И при размяната човек трябва да бъде много умен. Те не трябва да правят погрешката на онези, които се срещат заедно, но не постъпили право. Един ден руският казак и румънецът се срещат.
към беседата >>
В това време руснакът, като прочел
вестника
, започнал да мисли какво да прави и после му дошла в ума идеята.
“ И англичанинът казва нещо подобно на английски. Тези двама души, англичанин и руснак, се срещат със своите малки кабриолетчета в една тясна улица в Лондон. Те спират с кабриолетите си, търсят начин как да се разминат. Като нямало какво да прави, руснакът изважда от джоба си вестник „Таймс“, голям шестнадесет страници. Като го прочел, идва слугата на англичанина и казва на руснака: „Господине, ще бъдете тъй добри, като прочетете вестника, да го дадете на господаря ми да го прочете.“ След като руснакът прочел вестника от кора до кора и го дал на англичанина, който със същото самообладание започнал да чете вестника отначало.
В това време руснакът, като прочел
вестника
, започнал да мисли какво да прави и после му дошла в ума идеята.
Едновременно и на англичанина дошла в ума идеята какво да правят, как да се разминат. И при размяната човек трябва да бъде много умен. Те не трябва да правят погрешката на онези, които се срещат заедно, но не постъпили право. Един ден руският казак и румънецът се срещат. Румънецът язди на кон, а руснакът върви пеш.
към беседата >>
77.
Най-добрите условия
,
ООК
, София, 3.7.1940г.,
Четеш във
вестника
, завърти ти се мозъкът.
Каква ще бъде температурата? Веднага сърцето ви ще започне да тупа. Температурата в главата ви, в мозъка, който много мъчно се стопля, веднага ще почувствуваш едно стопляне в мозъка, завие ти се свят. Температура имаш в мозъка. Хубаво, колко пъти могат да кажат, че банка „Гирдап“ фалирала, пък тя никак не е пропаднала.
Четеш във
вестника
, завърти ти се мозъкът.
На другия ден четеш: банка „Гирдап“ не е пропаднала. При сегашните условия вие всеки ден се смущавате за банка „Гирдап“. Коя е вашата банка „Гирдап“? Как ще живеете за бъдеще, кой ще ви зарови, къде ще идете в оня свят. Тоя свят и оня свят, той е един и същ свят.
към беседата >>
78.
Верен и истинен
,
НБ
, София, 14.7.1940г.,
Досега още нито един мравешки
вестник
не е писал за хората нищо, че има такива културни хора, че са напреднали.
Защото във всичките други планети и Слънцето – няма слънце, няма планети, няма част, където да няма живот, навсякъде има живот. Сега може да има учени хора, които да възразяват. Да ме извинят учените хора. Те са учени, които има още милиони години да учат. Те знаят толкоз, колкото мравите знаят заради нас.
Досега още нито един мравешки
вестник
не е писал за хората нищо, че има такива културни хора, че са напреднали.
Мравите мислят, че са най-учените същества, най-умните същества. Те мислят да завладеят Земята. Мравите мислят, че те изкривили оста на Земята. Понеже цялото южно полушарие е [можело] да се завладее от тях и трябвало да се измени оста да стане по-студено, за да не би да дойдат термитите да изядат всичко. Всичко щяха да изядат.
към беседата >>
79.
Волята на Любовта
,
УС
, София, 27.10.1940г.,
Или някой път, някои новини има, някои
вестникарски
новини четеш, но мислите ли, че тия новини всички са верни?
Та в прочетената глава Христос праща своите ученици, даде им власт да церят, бесовете да изпъждат. Ти ако от себе си не изпъдиш една лоша мисъл, де ти е силата? Някои казват, да отидете да говорите на другите хора. Най-първо човек трябва да опита колко сила има. Ако ти в себе си не можеш да обуздаеш една лоша мисъл, едно лошо желание, где ти е силата тогава?
Или някой път, някои новини има, някои
вестникарски
новини четеш, но мислите ли, че тия новини всички са верни?
В съвременния живот, всичко каквото пишат във вестниците и всичко, каквото ви кажат хората, 75 на сто тури настрана, че върху 25 на сто се спри. Вие, като ви кажат нещо, ставате носители. Казвате, вестниците пишат това. Пък то, след два дена, вестниците го опровергават, че не е станало. А вие сте разнесли новината.
към беседата >>
80.
Математически отношения
,
МОК
, София, 13.12.1940г.,
Привеждам сега един малък пример, в един
вестник
го прочетох, един малък
вестникарски
разказ.
Ако ти не възприемаш правилно физическия живот, вие казвате: „Да се освободим от това тяло.“ Като се освободиш от това тяло, знаеш какво ще бъде? Някои казват: „Да се освободим от зрението, да не виждаме.“ Като се освободиш от зрението, какво ще стане от тебе? Като ослепееш, като оглушееш, нищо не възприемаш, какво ще имаш? Какво ще те радва? Кажете ми, ако сте в един свят, дето слухът не ви радва, зрението не ви радва, обонянието не ви радва, вкусът не ви радва, какво ще ви радва?
Привеждам сега един малък пример, в един
вестник
го прочетох, един малък
вестникарски
разказ.
Направи ми впечатление. Едно конче поставят да пасе в една сочна ливада. То пасе, пасе и един ден не му се иска да яде трева. Дотегнало му и кончето казва на майка си: „Дотегна ми тази ливада и тази трева. Нищо не ми допринася и водата.
към беседата >>
81.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Ще ви приведа примера с нашия знаменит
вестникар
Шангов.
Най-първо намери онзи камък, изправи го и седне с чука си и започва да удря, чука, чука – като гледаш, като че си играе този човек. Най-първо като удря, отскачат големи парчета, удря с големия чук, после взема по-малък чук и най-после като дойде да отчертае сенките, вземе най-малките чукчета. Провидението постъпва по същия начин. Провидението ни удря. Има нещо в нас, което работи в света.
Ще ви приведа примера с нашия знаменит
вестникар
Шангов.
Един ден се разговаряме, френологически го бях измервал. Той ми казва: Вярно е това, което проповядваш и аз ще ти кажа една моя опитност, че всичко в света е за добро. В нашия род всяка година нас ни прихваща нещо, пощуряваме, че трябва да ни пущат кръв. Това в рода ни съществува. Аз като написах една статия, обидих някои военни, биха ме по главата, всички ми писаха състрадателни писма.
към беседата >>
82.
Мир вам
,
НБ
, София, 2.3.1941г.,
Всяка вечер иде
вестник
„Мир“, написано е мир на
вестника
.
Ще взема само думите „МИР ВАМ“. Те често се употребяват тия думи. Но туй, което често се употребява, се обезсмисля.
Всяка вечер иде
вестник
„Мир“, написано е мир на
вестника
.
Мир, но в света ни най-малко не съществува мир. Не че в света не съществува мир, но в нашия свят не съществува. В Божествения свят съществува постоянен мир. Когато казвам, на земята мир не съществува, понеже земята не е място за мир. Как ще искате мир от един грънчар, който постоянно се кара с калта.
към беседата >>
83.
Хубавата усмивка
,
УС
, София, 9.3.1941г.,
Едно правило, каквото
вестникарите
пишат, аз не говоря за него.
Идеш на друго място, пак размътиш и пак нищо не може да хванеш. Ако идеш в оня свят, какво ще кажеш? Един човек, който е репортер на този свят, с новини се занимава, какво пишат вестниците, казва на мен: Учителю, знаеш какво пишат вестниците? – Какво пишат вестниците? Каквото пишат вестниците, да се не говори.
Едно правило, каквото
вестникарите
пишат, аз не говоря за него.
Каквото вестникарите не пишат, аз говоря за него. Ако искаш да знаеш кое е вярно, говоря за туй, за което вестниците не са писали, то е вярно. Да кажем, ти си кореспондент, като идеш в другия свят, какво ще разправяш? Там не се нуждаят от такива новини. Като идете на оня свят какво ще разправяте сега?
към беседата >>
Каквото
вестникарите
не пишат, аз говоря за него.
Ако идеш в оня свят, какво ще кажеш? Един човек, който е репортер на този свят, с новини се занимава, какво пишат вестниците, казва на мен: Учителю, знаеш какво пишат вестниците? – Какво пишат вестниците? Каквото пишат вестниците, да се не говори. Едно правило, каквото вестникарите пишат, аз не говоря за него.
Каквото
вестникарите
не пишат, аз говоря за него.
Ако искаш да знаеш кое е вярно, говоря за туй, за което вестниците не са писали, то е вярно. Да кажем, ти си кореспондент, като идеш в другия свят, какво ще разправяш? Там не се нуждаят от такива новини. Като идете на оня свят какво ще разправяте сега? Пък в оня свят, вие мислите, че ще излезете от тоя свят навън.
към беседата >>
84.
Божествената книга
,
УС
, София, 16.3.1941г.,
Дойде една млада сестра, недоволна е, дадох ѝ един разказ от
вестника
, пише за една Айше, живяла при един имамин.
В Господа вярвате, тичате при някой лекар, не питате Господа: Да идем или не. Заболи я някоя сестра кракът, тича, изпоплашила се, какво ли е станало с крака. Казвам: Няма нищо, дошъл е един твой възлюбен, хванал крака, целува го, прегръща го, стиска го. Боли те кракът, то е любовникът в крака, какво ще бягаш. Някого го боли гърбът, друг любовник хванал гърба, целува го, обича те.
Дойде една млада сестра, недоволна е, дадох ѝ един разказ от
вестника
, пише за една Айше, живяла при един имамин.
Тя се оженва за един много красив момък, а после се оплаква от ученика му. Някой си, няма да му кажа името, да не се обиди някой от вас, който бил много красив, пък и тя била много красива, тя се оплаква, че той ходел под нейния прозорец да я смущава. После по някой път се провиквал. Казва: Да му кажеш да не ме смущава, мъжът ми какво ще каже. Пък мъжът заемал важна длъжност, голям началник.
към беседата >>
85.
Съкровището на човека
,
НБ
, София, 25.5.1941г.,
Във
вестника
имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил. Че като погледна небето – и тази малка България. Има си причини. Кракът е щастлив по причина на цялото тяло. Сега българите мислят, че са станали велики.
Във
вестника
имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“
Всеки един човек, който обича Бога, е велик. Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик. Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят.
към беседата >>
86.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Помнете: Гладът е първият
предвестник
, първият пионер, който отваря пътя към живота.
То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
Помнете: Гладът е първият
предвестник
, първият пионер, който отваря пътя към живота.
Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада.
към беседата >>
Гладът е първият
предвестник
на живота.
(втори вариант)
То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата. Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
Гладът е първият
предвестник
на живота.
То е най-великото, което иде. То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят. Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите? За да ви даде най-голямото благо. Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
към втори вариант >>
87.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Среща д-р Бъкли един писател, който издава един
вестник
в Америка, един свой приятел.
Аз виждам една философия. Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат. Аз не мога да ги заставя така мирно да седят. Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя. Сега ще ви приведа друг пример.
Среща д-р Бъкли един писател, който издава един
вестник
в Америка, един свой приятел.
Казва: „Къде си ходил? “ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват.
към беседата >>
88.
Божии блага
,
ООК
, София, 24.12.1941г.,
Гледах едни смешкари на един
вестник
в Америка.
Най-простата работа. Горе-долу сте се научили да говорите – то е втората служба на устата. Сега още не сте се научили да пеете. Колко души от вас има, които могат да пеят? Колко души има от вас, че като изпеете една песен, хората да ви угостят?
Гледах едни смешкари на един
вестник
в Америка.
Седи един негър и със своята физармония свири на един богаташ, прави му серенада. Той легнал човекът да спи, онзи му свири и пее – устата направена отворена. Той изважда отгоре и му хвърля един долар да млъкне. Онзи за един долар не млъква и продължава да пее. Изважда богатият 5 долара, хвърля му и онзи си заминава.
към беседата >>
89.
Разумни, справедливи и добри
,
МОК
, София, 10.4.1942г.,
Твоето неразположение е
предвестник
за благото на хиляди, милиони растения.
Вие искайте да бъдете учени. Нещастие е човек да бъде много учен. Да допуснем ставате сутрин и вие сте неразположен по единствената причина, че времето е облачно. Казвате: „Времето е развалено.“ По цялата земя не е облачно. Лятно време, заоблачило се е, приготовлява се дъжд.
Твоето неразположение е
предвестник
за благото на хиляди, милиони растения.
Зарадвайте се, че дъждът ще дойде. В дадения случай вие сте неразположен, че всичките растения се молят да дойде благото. Казват: „Ожадняхме, много вода ни трябва.“ Ти участвуваш в тяхната нужда, усещаш тяхната нужда. Те казват: „Не бойте се, хубавото време ще дойде.“ Когато ти си неразположен, ти усещаш нуждата на другите. Някои същества имат нужда, то не е неразположение.
към беседата >>
90.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Някой изял една ябълка, какво ще пишете във
вестника
?
Като го види, няма да каже, че палтото гори. Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“ Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи. Сега и те потребяват лъжите дипломатически. Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения.
Някой изял една ябълка, какво ще пишете във
вестника
?
Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има? Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление. Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление. Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде.
към беседата >>
91.
Законът на Любовта
,
ООК
, София, 15.7.1942г.,
Четеш някой
вестник
, казва: толкоз хора убити, пък нито един човек не е убит; казва: толкоз параходи потънали, пък нито един не е потънал.
Аз считам, когато мъж и жена се скарат, бият се, това е реална дума, отколкото една написана драма, че играят в театъра, уж са мъж и жена. Мъжът и жената си казват туй, което е. Мъжът казва това, което той мисли, и жената казва същото. В театъра казват, което е написано. Често дойде в ума ти нещо, недоволен си, започнеш да говориш: „Тъ-тът“.
Четеш някой
вестник
, казва: толкоз хора убити, пък нито един човек не е убит; казва: толкоз параходи потънали, пък нито един не е потънал.
Колцина мене са ми разправяли. Дойде някой, казва голям богаташ бил, милиони имал, „Сега нямам нито пет пари.“ Лъже ме сега. Казвам му: „С какво мога да Ви услужа? Като богат човек, Вие ще се докачите, не може да Ви дам много пари, може да Ви дам 5–10 лева.“ Казва: „Каквото да е, дай.“ Ние вече се отказахме. Богатите хора, казвам, се докачат.
към беседата >>
92.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
Ако напишете някоя статия неверна във
вестника
, това ли е по-ценно?
Вие, като свирите, привличате сили от Божествения свят. Някой казва: „Аз не обичам да пея, не обичам да свиря.“ Много назад си останал. Ако някой от вас иска да свири на пиано, а пък няма пиано, нека вземе една дъска и с пръстите си да свири по нея. Ще кажете: „Това е детинска работа.“ А да се скарате с вашите съседи и да им говорите какво ли не, това е научно. Че такова едно упражнение струва много повече.
Ако напишете някоя статия неверна във
вестника
, това ли е по-ценно?
Такова едно упражнение струва десет такива статии. Такова едно упражнение струва десет ваши караници. Ако правите това упражнение и свирите, вие ще бъдете три пъти по-здрави, отколкото сте сега. За да си купите едно пиано, ви трябват най-малко 20 000 лева, а така със 100 лева ще имате едно пиано. Много музиканти има, които се тревожат по единствената причина, че искат да обърнат вниманието на хората.
към беседата >>
93.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Тези, които много кокошки ядат – има такива стари баби, те са
вестникари
, които ходят да разправят новини.
Сега някой може да се ползува. Това не е опитността на един поп, но на много. Не е лошо да се яде една кокошчица или пиленце. Но туй пиленце ще влезе вътре в тебе и ще започне да рови в тебе. Който много кокошки яде, Истина не може да държи.
Тези, които много кокошки ядат – има такива стари баби, те са
вестникари
, които ходят да разправят новини.
Дойде в къщи, казва: „Ще ви кажа нещо ново: нашият свещеник отишъл на хаджилък. Никому да го не казвате.“ Ще иде на друго място: „Нашият свещеник отишъл на хаджилък, никому да не го казвате.“ Вечерта цялото село знае, че свещеникът отишъл на хаджилък. Хубаво е, ако си направил нещо [добро], да го разказваш, но ако си направил нещо лошо? Трябва да държиш някои неща в тайна, които са чисти, да се не опетнят. Не е лошо да показваш хубавото, но да го не пипат.
към беседата >>
94.
Нов поздрав
,
ООК
, София, 23.12.1942г.,
Вие сте повярвали във
вестникарските
новини.
Туй е, което е вътре. На един лявата ръка е изгоряла от горещината, а на друг дясната е измръзнала от мраз. Чудят се защо. Кой ги кара да носят толкова горещо от лявата и толкова студено от дясната? Кой ги кара да мислят, че животът е лош?
Вие сте повярвали във
вестникарските
новини.
Спомням си в Балканската война, когато българите превзеха Одрин, много сутрини наред пишеше: „Одрин превзет“. На другия ден: „Одрин не е превзет“. И аз четох 60-70 пъти: „Одрин е превзет“ и „Одрин не е превзет“. Проверете – превзет ли е или не е превзет. Ако е превзет, е превзет.
към беседата >>
95.
Търсете, хлопайте, искайте!
,
НБ
, София, 27.12.1942г.,
Тук, в България, преди години имаше един редактор на един
вестник
, той сега е заминал за другия свят.
Като не може да изяви гнева, хвърля палката. Че може да пукне главата на някого, хич не му идва на ум. Някой път и ние хвърляме палката, казваме една обидна дума. Като каже човек една обидна дума, казва: „Да ме помни“. Ти с дума главата на човека не можеш да пукнеш, но с думата можеш да накараш човек да ти пукне главата.
Тук, в България, преди години имаше един редактор на един
вестник
, той сега е заминал за другия свят.
Той ми разказваше следното: „В нашия род на всеки две години трябва да ни пущат кръв, прихваща ни нещо. Аз, като редактор на вестника, написах две статии, нападнах някого. Намериха ме и като ме биха, пукнаха ми главата. Таман беше времето, когато трябваше да ми пускат кръв. Пуснаха ми кръв.
към беседата >>
Аз, като редактор на
вестника
, написах две статии, нападнах някого.
Някой път и ние хвърляме палката, казваме една обидна дума. Като каже човек една обидна дума, казва: „Да ме помни“. Ти с дума главата на човека не можеш да пукнеш, но с думата можеш да накараш човек да ти пукне главата. Тук, в България, преди години имаше един редактор на един вестник, той сега е заминал за другия свят. Той ми разказваше следното: „В нашия род на всеки две години трябва да ни пущат кръв, прихваща ни нещо.
Аз, като редактор на
вестника
, написах две статии, нападнах някого.
Намериха ме и като ме биха, пукнаха ми главата. Таман беше времето, когато трябваше да ми пускат кръв. Пуснаха ми кръв. Приятели от провинцията ми пишат съчувствени писма, съжаляват за станалото. Пък аз поумнях.“ Казвам: „Точно навреме дойде пукването.
към беседата >>
96.
Нова епоха
,
ООК
, София, 6.1.1943г.,
Тогава да се създаде
вестник
– „Утринно слово“ или „Изгревско утринно слово“.
Вие ще спрете някой поп, ще спрете себе си, за да насадите вашата квачка. Казва: „Чакай да ти кажа“. – „Какво ще ми разправя? “ Сега кои са най-важните новини на Изгрева.
Тогава да се създаде
вестник
– „Утринно слово“ или „Изгревско утринно слово“.
Всичките новини, каквито новини има, ще ги направим достояние на вестника. Ще го редактираме за 4-5 месеца, „Утринно изгревско слово“. Каквито новини има, ще ги облечем с нови дрехи. Няма да ги говорим както са, но иносказателни ще ги направим. Някоя погрешка ще я турим в разказ, доста романтичен разказ.
към беседата >>
Всичките новини, каквито новини има, ще ги направим достояние на
вестника
.
Казва: „Чакай да ти кажа“. – „Какво ще ми разправя? “ Сега кои са най-важните новини на Изгрева. Тогава да се създаде вестник – „Утринно слово“ или „Изгревско утринно слово“.
Всичките новини, каквито новини има, ще ги направим достояние на
вестника
.
Ще го редактираме за 4-5 месеца, „Утринно изгревско слово“. Каквито новини има, ще ги облечем с нови дрехи. Няма да ги говорим както са, но иносказателни ще ги направим. Някоя погрешка ще я турим в разказ, доста романтичен разказ. Да кажем, някоя сестра се е окаляла някъде.
към беседата >>
Сега нека да се образува един комитет от най-способните сестри за издаването на
вестника
.
Някоя погрешка ще я турим в разказ, доста романтичен разказ. Да кажем, някоя сестра се е окаляла някъде. Ще направим един хубав образ, че е свършил, няма много хубаво, че се е запознала с калта. Приказвала много Любовно, че писала писма и че калта ѝ е отговорила. Няма да кажем, че е кална, но че се е запознала с високо общество, много благородни, за отличен род, за всичките Божествени неща.
Сега нека да се образува един комитет от най-способните сестри за издаването на
вестника
.
Онези, които знаят – хубаво, ами онези, които не знаят? Тъй да го пишете – хубаво, не да го разправяте – проста работа. Преди години дойде една сестра и ми казва, че намерила банкноти – едната от 600 хиляди марки, а другите – от един милион и половина. Казва: „Отиде сиромашията“. Какво излезе?
към беседата >>
97.
Новото верую
,
ООК
, София, 10.3.1943г.,
То е
вестникарска
работа.
Пишете какво сте казали, ще напишете всичките думи, които сте казали. Няма да разправяте на другите какво сте казали. Всеки за себе си да го направи. Една тайна да остане. Вие ще кажете: “Аз тъй си измих краката, тъй казах”.
То е
вестникарска
работа.
Оставете тия вестникарски работи. Нямате никакъв резултат. Благодарете на Бога, че ви е дал една възможност, да окажете най-малката услуга на вашите крака. Благодарете на Бога, че ви е дал ръцете, на които може да окажете най-малката услуга. Най-после благодарете за лицето си, към него вие сте били по-внимателни.
към беседата >>
Оставете тия
вестникарски
работи.
Няма да разправяте на другите какво сте казали. Всеки за себе си да го направи. Една тайна да остане. Вие ще кажете: “Аз тъй си измих краката, тъй казах”. То е вестникарска работа.
Оставете тия
вестникарски
работи.
Нямате никакъв резултат. Благодарете на Бога, че ви е дал една възможност, да окажете най-малката услуга на вашите крака. Благодарете на Бога, че ви е дал ръцете, на които може да окажете най-малката услуга. Най-после благодарете за лицето си, към него вие сте били по-внимателни. Някой път станете сутрин, бързате, измиете си лицето и с кърпата грубо триете лицето си.
към беседата >>
98.
Доброто училище
,
НБ
, София, 28.3.1943г.,
Аз бях
вестникар
, една година бях редактор на един
вестник
.
Хората се бият, не е лошото да се бият. Научно гледам на работата. Щом се бият, пукне му главата. Защо му пукна главата? Един български редактор – няма да му казвам името – ми казваше, даде ми едно обяснение, казва: „Ние в нашия род всички страдаме от кръвно налягане и на всеки две години имаме нужда да ни се пуска малко кръв.
Аз бях
вестникар
, една година бях редактор на един
вестник
.
Бях написал една статия, не се харесала на някого, намериха ме на едно място и ми пукнаха главата. Изтече малко кръв, аз се освободих от налягането, оздравях от туй налягане, което имах. Пишат ми от провинцията, изказват съжаленията си, пък аз се радвам. Тия хора видяха, че трябваше да ми се пусне кръв. Аз им благодарих, че не ме претрепаха, а само кръв ми пуснаха.“ Вие пишете някоя статия, която не се харесва, пукнат ви главата – зарадвайте се.
към беседата >>
НАГОРЕ