Търсене в текстове за 'Вестник'

Галилей Величков (1911-1985)

Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение.
Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява.
към текста >>

Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната.
Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални! " А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София. Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя. Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството. Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд.
към текста >>

Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд.
Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството. Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?
към текста >>

" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна.
Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола. Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета! Това е Истина. Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната.
към текста >>

Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!
Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола. Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета! Това е Истина. Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната. И не само на страната, но и целия политически живот на света и на човечеството. Съдбата на света преминава през Мене. Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява Небето и земята!
към текста >>

Затова няма да отговаряш на този вестник.
Това е Истина. Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната. И не само на страната, но и целия политически живот на света и на човечеството. Съдбата на света преминава през Мене. Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява Небето и земята! Затова няма да отговаряш на този вестник. Това е Истината, а тя е свещена за всяка една човешка душа. А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор. Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник!
към текста >>

Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник!
Затова няма да отговаряш на този вестник. Това е Истината, а тя е свещена за всяка една човешка душа. А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор. Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм!
към текста >>

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.
А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор. Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.
към текста >>

Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.
Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
към текста >>

Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?
Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.
към текста >>

2. 2_34 Отклонението от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

Аз се навеждам, вземам книгата, обвивам я във вестник и я скривам в нашето мазе.
Но няма случай в аналите на Бялото Братство, когато тези неща да са останали ненаказани. Тези неща не се позволяват и те ще платят за това. А като платят, ще изгубят блaгоприятните условия, както и времето, което им е определено да бъдат в Школата. Това е отклонение от Школата. За това отклонение се заплаща с живот." Учителят си тръгва недоволен. Аз се навеждам, вземам книгата, обвивам я във вестник и я скривам в нашето мазе. После видях тази книга в много ръце и на всеки повторих думите на Учителя за нея. Някои ме послушаха, а някои - не. Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението. Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си. Този живот предварително бе откупен от Учителя, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това.
към текста >>

3. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41.
19) Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът на Бялото Братство започна в строго определения ден и час. Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си. През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя". През 1926 година освен тази стая няма нищо построено на "Изгрева". За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора.
към текста >>

4. 3_21На балет с брат Ради

А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две научени наизуст изречения от критиката в някой вестник.
И той показа как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия. След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две научени наизуст изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че са изровили едно съкровище на земята. А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори. А една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирахме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета!
към текста >>

5. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията.
Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит.
към текста >>

Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората.
Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството.
към текста >>

6. 3_55 Учителят и толстоистите

Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя.
През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя. Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение. Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата.
към текста >>

7. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Бележка на редактора: На 27 април 1991 година в столичния вестник "Демокрация" излезе съобщение, че на 27 и 28 април, в зала "Възраждане" в Габрово ще се проведе първият национален симпозиум за Учителя.
По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите. В Школата на Учителя като основно правило е човек да се самоопредели. Като се самоопредели, след това той се изпитва и полага изпит чрез живота си. Това е най-важното в живота на Ученика - да се приложи Словото. Бележка на редактора: На 27 април 1991 година в столичния вестник "Демокрация" излезе съобщение, че на 27 и 28 април, в зала "Възраждане" в Габрово ще се проведе първият национален симпозиум за Учителя. Организаторите - Йога-клуб "Свами Шивананда Сарасвати", Бялото Братство в Габрово и националният музей на образованието - имаха за цел да представят Учителя и Неговото.Учение. Така че, дойде време следващите поколения да направят първото отклонение от Школата и да работят с други Окултни Школи, нямащи нищо общо с Школата на Учителя. Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше мисли от учителя Мория, заедно с мисли от Учителя Беинса Дуно. Този рецитал беше съпровождан с музика от песните на Учителя. Беше направено второто отклонение от Школата на Учителя.
към текста >>

8. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци.
Така че никой няма оправдание по времето на Учителя. В България заради Кобургската династия, която управляваше, проникна германското влияние във всички посоки. Онова, което ставаше в Германия, ставаше и в България. В България се създадоха много фашистки организации по подобие на германските. Вестниците започнаха да величаят до небесата Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия. Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци. Учителят казва: "Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име." Методи си отива, запомня думите, но ги споделя само с най-верните си сподвижници. Тези думи след време се сбъдват. На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне.
към текста >>

" Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: "Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на вестник "Братство".
Отива при Учителя на "Изгрева", среща се с Него и Му казва: "Учителю, Вие винаги говорите, че бъдещето принадлежи на славянството и че Русия ще има дял в новата култура, която трябва да дойде чрез Вашето Учение. А сега какво ще стане? Ето - германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: "Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на вестник "Братство". Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редакцията на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя. Получава поредния брой и какво да види - уводната статия е озаглавена "Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време. С едър шрифт е написано следното: "Славянството трябва да осъзнае своята сила!
към текста >>

Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редакцията на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя.
А сега какво ще стане? Ето - германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: "Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на вестник "Братство". Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редакцията на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя. Получава поредния брой и какво да види - уводната статия е озаглавена "Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време. С едър шрифт е написано следното: "Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена.
към текста >>

Следователно, тя не може да се унищожи." Руси Караиванов чете вестника, препрочита го, сълзи се наливат в очите му и съвсем се разридава, когато стига до финала на статията: "Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото в живота на цялото човечество.
Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време. С едър шрифт е написано следното: "Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи." Руси Караиванов чете вестника, препрочита го, сълзи се наливат в очите му и съвсем се разридава, когато стига до финала на статията: "Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13).
към текста >>

Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр.
Тя не е външна, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи." Руси Караиванов чете вестника, препрочита го, сълзи се наливат в очите му и съвсем се разридава, когато стига до финала на статията: "Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия.
към текста >>

Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия.
Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна.
към текста >>

Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти.
Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна. И го разказваше на мнозина.
към текста >>

Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната.
Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек?
към текста >>

9. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство).
Чрез есперанто с идеите на Учителя бяха запознати всички есперантисти, дори пееха песни на Учителя, преведени на есперанто. Така че, есперантистите ни познаваха. Ние дружахме и си сътрудничехме. Нашите приятели използуваха есперантските среди у нас и в чужбина, за да изпращат беседи на Учителя на есперанто. Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство). Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него.
към текста >>

10. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена.
19, Учителят казва следното: "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи." А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила. Сега разбрахте ли защо онзи служител на Кесаря не подписа устава и ние не станахме юридическа личност, не станахме секта? Ако утре някой от вас създаде устав на общество "Бяло Братство", трябва да знаете, че това са сили, които работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата Му. А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за неизпълнение на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух. В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
към текста >>

11. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство".
Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството. Тази група бе представена от Никола Антов. Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение. Представител на тази група беше Елиезер Коен. Той бе евреин и бе много деен в братските среди. Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство". Но накрая той се отказа от Учителя и от Учението. След няколко години си замина скоропостижно. Тази комунистическа група бе разпусната от представител на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими. Това бе направено на 13 септември 1945 година. А дали този служител постъпи правилно?
към текста >>

12. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

" На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Вестник “Фратецо” - Братство 93.
Просветния съвет 88. Младежките събори 89. Печат на резюмета 90. Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93. Вестник “Братство” 94. Списание “Житно зърно” 95. Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96. Пентаграмата 97. Заветът на Цветните лъчи 98.
към текста >>

Вестник “Братство” 94.
Младежките събори 89. Печат на резюмета 90. Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93. Вестник “Братство” 94. Списание “Житно зърно” 95. Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96. Пентаграмата 97. Заветът на Цветните лъчи 98. Знамето на Бялото Братство 99.
към текста >>

Вестникът 110.
Учениците в класа 105. Алхимията 106. Живата алхимия 107. Котката 108. Раздялата 109. Вестникът 110. Брат Боян се учи на търпение 111. Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115.
към текста >>

14. 38. БАБА ДОНКА

" Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро!
В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете. Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят. Приближава се баба Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли? " Той се усмихва: „Ще прослушаш, бабо Донке, ще прослушаш и ще прогледаш!
към текста >>

15. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г.
48. КАК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер. Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо.
към текста >>

16. 92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО

92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО" - БРАТСТВО Вестник „Братство" започва да излиза и да се разпространява по абонаментната система, но абонатите се указват малко на брой и списанието е финансово затруднено.
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО" - БРАТСТВО Вестник „Братство" започва да излиза и да се разпространява по абонаментната система, но абонатите се указват малко на брой и списанието е финансово затруднено. Заплаща се само за хартията, а всичко друго е доброволен труд и доброволни вноски за издържането му. Редактор на списанието е Атанас Николов от Севлиево. Той е есперантист и поддържа връзки с останалите есперантисти в България и в чужбина. Друг, който е деен в тези среди е Петър Пампоров. Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство".
към текста >>

Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство".
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО" - БРАТСТВО Вестник „Братство" започва да излиза и да се разпространява по абонаментната система, но абонатите се указват малко на брой и списанието е финансово затруднено. Заплаща се само за хартията, а всичко друго е доброволен труд и доброволни вноски за издържането му. Редактор на списанието е Атанас Николов от Севлиево. Той е есперантист и поддържа връзки с останалите есперантисти в България и в чужбина. Друг, който е деен в тези среди е Петър Пампоров. Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство". Отначало е замислено да излиза по един брой на месец, но после излиза на два месеца по един брой. Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г.
към текста >>

Вестникът е издаван на хубава бяла хартия.
Друг, който е деен в тези среди е Петър Пампоров. Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство". Отначало е замислено да излиза по един брой на месец, но после излиза на два месеца по един брой. Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя.
към текста >>

Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали.
Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>

Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди.
Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>

- Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци.
до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>

17. 93. Вестник „БРАТСТВО

Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията.
93. В-к „БРАТСТВО" Идеята за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите. Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа.
към текста >>

Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят.
Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация.
към текста >>

Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко.
Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника.
към текста >>

В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация.
Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си.
към текста >>

Най-ценното в него е втората страница на вестника.
Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си. Така че всички беседи във втората страница на в-к „Братство" е оригинално Слово на Учителя. Те трябва след време да се извадят и отпечатат в отделно томче.
към текста >>

18. 104. НАЧАЛОТО

Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.
До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване. През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270. После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп. Днес се намира в много братски къщи.
към текста >>

19. 29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ

На следващият ден й подават вестник, в който подкупени журналисти хулят и пишат лъжи срещу Учителя.
Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване. Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на духовенството насочени към Мене. Небето ти е дало за момент да усетиш онова, което Аз постоянно изпитвам." Паша се прибира у дома. На следващият ден й подават вестник, в който подкупени журналисти хулят и пишат лъжи срещу Учителя. Тя го чете и усеща, че казан с гореща вода се излива върху нея. Едвам си поема дъх, побяг-ва навън и тича към Учителя. Намира Го и задъхано пита: „Учителю, попариха ли Ви с водата от казана? " Той се усмихва и казва: „Опитаха се, но не успяха. Аз се отместих".
към текста >>

20. 65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО

" Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят. Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой! " Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича.
към текста >>

21. 109. ВЕСТНИКЪТ

109. ВЕСТНИКЪТ Всяка вечер, една сестра чиновничка, донасяше на Учителя вестник „МИР".
109. ВЕСТНИКЪТ Всяка вечер, една сестра чиновничка, донасяше на Учителя вестник „МИР". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. След това си отива. Ще размени една-две думи с Него и това я хранеше. Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника.
към текста >>

Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника.
109. ВЕСТНИКЪТ Всяка вечер, една сестра чиновничка, донасяше на Учителя вестник „МИР". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. След това си отива. Ще размени една-две думи с Него и това я хранеше. Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си.
към текста >>

Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир".
109. ВЕСТНИКЪТ Всяка вечер, една сестра чиновничка, донасяше на Учителя вестник „МИР". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. След това си отива. Ще размени една-две думи с Него и това я хранеше. Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си. Да не го види сестрата, да не се огорчи. Тъй внимателен беше Учителят към всички. А тя пристъпва и с жест Му го подава като каза с няколко думи какво пише в него.
към текста >>

След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника.
109. ВЕСТНИКЪТ Всяка вечер, една сестра чиновничка, донасяше на Учителя вестник „МИР". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. След това си отива. Ще размени една-две думи с Него и това я хранеше. Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си. Да не го види сестрата, да не се огорчи. Тъй внимателен беше Учителят към всички. А тя пристъпва и с жест Му го подава като каза с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно.
към текста >>

Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си.
Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. След това си отива. Ще размени една-две думи с Него и това я хранеше. Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си. Да не го види сестрата, да не се огорчи. Тъй внимателен беше Учителят към всички. А тя пристъпва и с жест Му го подава като каза с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно. След това лекичко се отдалечи.
към текста >>

22. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

По едно време баща му издавал вестник.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си. По едно време баща му издавал вестник. А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София. Когато идва време да го вземат войник по време на войната, той не иска да взима пушка. Те му я натикват в ръцете, а той я захвърля: „Аз пушка не вземам". Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел. Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва.
към текста >>

23. 83. ОЛГА СЛАВЧЕВА

От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника.
Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дъ-нов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.
към текста >>

Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края.
Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дъ-нов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдейс-твува на младите поети. Според думите на Олга Славчева Иван Вазов имал положително отношение към Учителя. Нашата добра сестра Олга Славчева си замина на 2 януари 1967 г.
към текста >>

24. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Публикуваше във вестник „Братство" години наред за астрологията ред статии.
Тук бе живата Астрология на Изгрева. Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея. В „Житно зърно" помести много статии по астрология. За мен той беше най-добрия астролог - с големи познания и бе много точен. Влад Пашов издаде книга по астрология. Публикуваше във вестник „Братство" години наред за астрологията ред статии. Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси. Него го интересуваха космическите принципи на астрономията и тяхното влияние върху политическите събития в света. Иван Антонов Изворски също беше астролог. Беше написал книга, но не можа да я издаде. Николай Дойнов - моя рожден брат бе математик и астролог.
към текста >>

25. 108. ГЕОРГИ МАРКОВ

Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот".
108. ГЕОРГИ МАРКОВ Георги Марков беше от гр. Лом. Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха.
към текста >>

От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник.
Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен.
към текста >>

26. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

бе публикуван в Държавен вестник брой 48 закона за вероизповеданията, съгласно който в тримесечен срок трябваше да предадем устав, който да се одобри и да се узакони правното положение на верска общност Бяло Братство.
1950 г. А преди това той го бе заверил още през 1948 г. на 23 януари 1948 г. На 1.111. 1949 г. бе публикуван в Държавен вестник брой 48 закона за вероизповеданията, съгласно който в тримесечен срок трябваше да предадем устав, който да се одобри и да се узакони правното положение на верска общност Бяло Братство. Такъв устав се изработи през април 1949 г. в градината на Айтос от всички ръководители. Бе представен и бе върнат за поправки и допълнения, накрая беше предаден, но той остана неподписан и не бяхме признати за юридическа личност. С писмо N 346-20 от 20.Х. 1956 г.
към текста >>

27. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Севлиево, в които на цели вестникарски страници бяха отпечатани заглавията на художествена и окултна литература, както и на беседи на Учителя.
" „На никого не му трябват и вместо да ги хвърлят ние ги купувахме". Началникът е бесен. Разхожда се насам-нататък, гледа беседите и казва: „Аз ще ви дам да се разберете" - и ме изгонва. След няколко месеца всички печатници в България бяха национализирани. Трябва да спомена, че за затваряне на печатницата ни спомогнаха и няколко каталога отпечатани от издателството на Сава Калименов „Братство" в гр. Севлиево, в които на цели вестникарски страници бяха отпечатани заглавията на художествена и окултна литература, както и на беседи на Учителя. Той ги разпръсна навсякъде. Имаше и каталог на книжарница „Братство" на ул. „Гурко", София на Атанас Николов, който бе редактор на в-к „Братство", но в момента бе станал книжар. Голям каталог за чудо и приказ. И докара белята с колата.
към текста >>

в „Държавен вестник" бе публикувано 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г., с което се отчуждава печатница „Житно зърно" съгласно член 5 от Закона за книгопечата.
Освен това жена му работеше в книговезницата. Бяхме основали книговезница и беседите се подвързваха скромничко, за да не се разпиляват и разкъсват. Така Антов не попречи на печатницата, защото тя бе закрита 1951 г. А събитията, които се случиха те станаха по-късно. В брой 65 от 1950 г. в „Държавен вестник" бе публикувано 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г., с което се отчуждава печатница „Житно зърно" съгласно член 5 от Закона за книгопечата. А на 30.11.1950 г. чрез милицията на Изгрева бяха конфискувани 5 пишещи машини, за да не могат стенографките да работят, да пишат на тях дешифрираните беседи. Комунистите бяха решили да спрат окончателно отпечатването Словото на Учителя.
към текста >>

28. 43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА

Беше забавно да се гледа този грамаден човек с вестник в ръка.
Изобщо не очакваше, че някой би посмял да му направи забележка, а особено на такава тема. Изправи се с високия си ръст, огледа всички и каза: „На никого тук не позволявам да ми прави бележка, а само на майстор Борис! " Тръгна си горд от това, че съм разговарял с него на такава тема и съм му направил бележка за културно отношение между затворниците. Това много му допадна и той се измени постепенно. Започна да чете книги, да държи в ръцете си вестници, показвайки пред другите, че ножа му, който е затъкнат в пояса е за тях, но в душата си носи нещо друго. Беше забавно да се гледа този грамаден човек с вестник в ръка. Другите им се плачеше от умиление, но не смееха дори да се усмихнат, да не би той да помисли, че другарите му се подиграват. И вместо да го унижи моята забележка както сметнаха другите в онзи момент, то стана обратното. Моята забележка за нашия чист и роден език го въздигна пред очите му. Това го промени. Той беше много доволен от тази развръзка на нещата и се отнасяше с разположение към мене.
към текста >>

29. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Ще дойде и моето освобождение, предвестник на освобождението на Братството.
Днес Братството е в затвора. Мога ли да бъда аз свободен? Беседите на Учителя се изземват и унищожават, материалната основа на Братството отнеха, събранията преустановиха, Паневритмията забраниха, нанесоха удар на Братството. Но трябва да знаят тези хора, че Братството ще бъде свободно. Какво искат от нас? Ще дойде и моето освобождение, предвестник на освобождението на Братството. Такова освобождение искаме ние. 105. Безсмъртието е качество на Духа. Защо ще искаме материята да бъде безсмъртна? Божият Дух изпълва Всемира. Божията Мисъл изпълва Всемира.
към текста >>

30. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Идването на Учителя е знамение, предвестник, пророчество на Новото, което идва в света.
Днес всичко в света работи за Братството между човеците. Домът се приготовлява и украсява. Старата омраза се разотива. Днес всички работят за Братството. Никой не може да бъде враг на Братството. Идването на Учителя е знамение, предвестник, пророчество на Новото, което идва в света. То не е отделно явление. То е израз на целокупния живот, образ на светлото бъдеще на човечеството. Всеки човек е призван да служи на Братството. Човеците ще се познаят като братя. Трагедията при жертвата, където Каин уби брата си Авела, която се повтаря от тогава хиляди и хиляди пъти ще се разреши най-после и братята ще се познаят и прегърнат.
към текста >>

31. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

в брой 13 на „Държавен вестник" излиза законът за юридическите лица.
И русенци го проверяват тридесет години след това, като накрая се стига до пълен провал. 7. Учениците от Школата в София знаят мнението на Учителя за уставите. Но едновременно с това русенци имат устав, имат стопанство и продължават да правят своят опит. Всички очакват какво ще излезе накрая от този опит. На 20 април 1933 г. в брой 13 на „Държавен вестник" излиза законът за юридическите лица. Според него всички сдружения и фондации със нестопанска и идеална цел, трябва да си представят устав с молба от управителния съвет и решение на учредителното събрание с подписите на всички, както и да е подписан устава. След това се разглежда в съдебно заседание и се изпраща преписа до Министерството на Вътрешните работи. Това е редът, който трябва да се спазва по глава 2 на чл. 10 и чл. 11. Това е законът за юридическите лица в общи линии.
към текста >>

32. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

и публикуван в Държавен вестник брой 48 за съответна регистрация.
затвори салона на Изгрева и започна гонението срещу Братството, то тогава мнозина бяха принудени от стеклите се обстоятелства да работят по групи в отделни квартири. Там се събираха, четяха беседи, правеха молитви и пееха песни на Учителя, но тихичко, за да не смущават съседите. Така властта накара последователите на Учителя да изпълнят волята Му като работят по отделни групи, които си хармонират. Това трябва да се запомни добре. Братският съвет прави постъпки до Министерството на външните работи, отдел за Вероизповедание, който по-късно бе преименуван като Комитет по въпросите на Българската Православна църква и на религиозните култове след излизането на закона за изповеданията от 1 март 1949 г. и публикуван в Държавен вестник брой 48 за съответна регистрация. С писмо от 3 юни 1948 г. вх. N27526-40 от 5 юни 1948 г. Министерството на външните работи признава Общество Бяло Братство за Верска общност на основание чл. 78 от Конституцията. Писмото е подписано от пълномощен министър Димитър Илиев на 11 юни 1948 г.
към текста >>

в Държавен вестник, бр.
Как се разрешава такова противоречие? Много просто. Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му. Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г. На 1 март 1949 г. в Държавен вестник, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав. В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г. от всички ръководители на Братствата и се връчва в Министерството на външните работи за одобрение. Той се връща за поправки и допълнения. След направената поправка отново се занася в Министерството, но той не се подписва и така не може Братството да се регистрира пред съда като юридическа личност.
към текста >>

на Министерския съвет, публикувано в Държавен вестник от 9.1Х.
със съдебно решение регистрация по гражданско дело N 27712/92 г. Всички се успокояват, че най-после всичко е в ред и са признати за юридическа личност. Но учредителите, които са подписали устава и са се регистрирали пред съда не знаят, че някъде горе на Небето има невидим бутон и някой от време на време го натиска със Сила и Власт и тогава се явяват служителите на Господаря, за да изпълнят Волята на Невидимият Повелител. И така служителите изпълняват Волята Му. Тогава с решение N 301 от 25.УИ.1994 г. на Министерския съвет, публикувано в Държавен вестник от 9.1Х. 1994 г., брой 73 на стр. 5 се отказва да бъде пререгистрирано като юридическо лице с нестопанска цел фондация „Окултен научен приложен и просветен център на Бялото Братство" със седалище София на основание чл. 133а и ал. 1 на параграф 1 от закона за лицата и семействата. Отново Общество „Бяло Братство" няма юридическа регистрация.
към текста >>

Според „Държавен вестник" в брой 65 от 1950 г.
Той ще бъде поместен в този том, за да се види и знае, кои бяха онези, които на 26.V. 1949 г. в гр. Айтос подписаха устава и предизвикаха след това да се протегне Невидимата ръка, да натисне онзи бутон със Сила и Власт и чрез 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г. да се затвори печатницата на Изгрева, заедно с всички печатници в България и да се спре частното книгопечатане. Според „Държавен вестник" в брой 65 от 1950 г. печатница „Житно зърно" се отчуждава в полза на държавата. Ето тук се постарахме да предадем тези етапи, които са важни за поучение на следващите поколения. Има два пътя: или ще се поучиш от опитнос-тите на предишните поколения и ще вървиш по пътя на ученика определен от Словото на Учителя, или ще тръгнеш по втория път, за да проучваш сам колко струва и каква е цената на опитността на предишните поколения ученици. Ние избираме първия път, където гласи законът: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! " Ученик е онзи, който проучава Словото на Учителя и Го изпълнява безпрекословно, като го прилага в живота си според своите възможности и в условията, при които е поставен от своята лична съдба.
към текста >>

33. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ