НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
74
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_18 ) Нашите по-малки братя, животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката с
вестник
, та да не може да излезе, и тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние.
Ако има мухи в стаята, отвори прозореца и им говори мислено, че вън има хубави работи за тях; няма да мине и половин час – всички ще са излезли вън. Във варненско видях над главата си, че едно голямо ято птици хвърчи в известно направление и тъй като знаех, че се носят към голяма опасност, с мисълта си им казах да променят посоката и всички извиха в друго направление. Правил съм опити, от които се вижда как животните приемат мислите на хората. Ако им представя нещо умствено и картинно, те се движат в надлежащата посока. Една буболечка влезе в дупката на червея, за да го изкара.
Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката с
вестник
, та да не може да излезе, и тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние.
Докато чакаше, видя, че няма опасност, върна се пак и изкара червея. Веднъж в стаята влезе муха и един паяк я плени. Казах му: „В мое присъствие не искам да извършваш престъпление; ако не ме послушаш, ще се намериш вън.“ Паякът ме послуша, откъсна нишките и пусна мухата. Бях на Витоша и видях, че един копой гони заек. Казах на копоя: „Престани да го гониш.“ Копоят се спря, помисли си малко и след това се обърна назад да си ходи.
към текста >>
2.
59) Писмо от чужбина върху Паневритмията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж наскоро ни посети един редактор, фотографира ни и публикува снимката в своя
вестник
.
Много болни и страдащи хора идват при нас за помощ, привлечени от новите идеи като от магнит. Събираме се да четем беседите и да играем Паневритмия. Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар. Той е 50-годишен, дойде слаб и нервен, но чрез Паневритмията се обнови. За Паневритмията образувахме малък оркестър, в който свирят един музикант, един лекар и един архитект, но понеже и те искат да играят упражненията, по някой път я изпълняваме само с пеене.
Веднъж наскоро ни посети един редактор, фотографира ни и публикува снимката в своя
вестник
.
Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, където да се играе Паневритмия, да се четат лекциите, да се хранят заедно, въобще – да има средище, където да се прилагат новите методи на Учителя.
към текста >>
3.
21) Десет милиона слънца
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което сега е
предвестник
на Царството Божие, е свободата.
“ Аз му отговорих: „Има десет милиона слънца. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години и след като ги изкараш, ела и ще ти кажа какво ще правиш.“ Въпрос: Египетската култура не бе ли по-горе от сегашната? Не, сега има много по-голяма светлина, отколкото в Египет. Тогава е имало светлина само за посветените, а сега има и за посветените, и за широките маси.
Това, което сега е
предвестник
на Царството Божие, е свободата.
На Земята ще има навсякъде свобода. Едно време душите се развращаваха от Астралния свят, понеже там беше робство. Астралният свят е вече освободен от греха, сега борбата е тук, на Земята. След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу. Ако известни души останат назад и станат неспособни да се повдигнат, тогава иде една напреднала душа, която се жертва за тях и те се повдигат.
към текста >>
4.
33) Какво е право
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Кореспондентът на един чуждестранен
вестник
бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква?
КАКВО Е ПРАВО
Кореспондентът на един чуждестранен
вестник
бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква?
“ Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила.
към текста >>
5.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става
предвестник
на Новата култура, която иде.
Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен.
При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става
предвестник
на Новата култура, която иде.
А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>
6.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във
вестникарските
статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм.
Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини.
Във
вестникарските
статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм.
Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител. Трябва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно.
към текста >>
7.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той заявява, че мнозина мислят, че знаят какво съществува и какво не съществува в Природата, и при това отричат някои факти, като дължат своите знания единствено на някоя
вестникарска
статия.
Ханс Дриш създава нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с книгата на проф. Дриш „Парапсихология“, която е публикувана през 1932 г. Според професора парапсихологията е наука за окултните явления и той избира за надслов на книгата си един цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на жизнения магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа“ (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш посочва целта на книгата си: тя да послужи като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията, и то както при събирането на фактите, така и за теоретичното им обяснение.
Той заявява, че мнозина мислят, че знаят какво съществува и какво не съществува в Природата, и при това отричат някои факти, като дължат своите знания единствено на някоя
вестникарска
статия.
Даже и да е добра дадена статия, тя не е достатъчна, защото какво би било положението на един човек, ако той се изказва върху химията само въз основа на вестникарски данни и пренебрегва работата на химиците – същото важи и за парапсихологията. Чрез изграждането на тази нова наука се извършва промяна в мирогледа на човечеството, защото чрез нея се установява научно Невидимия свят. Проф. Дриш изтъква, че парапсихологията е наука, също както всяка друга наука, например химията или геологията, и работи индуктивно, с методите на всички положителни науки. Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации. Главен труд за тяхната дейност е „Рhantasms of he living“.
към текста >>
Даже и да е добра дадена статия, тя не е достатъчна, защото какво би било положението на един човек, ако той се изказва върху химията само въз основа на
вестникарски
данни и пренебрегва работата на химиците – същото важи и за парапсихологията.
Тук ще се занимаем с книгата на проф. Дриш „Парапсихология“, която е публикувана през 1932 г. Според професора парапсихологията е наука за окултните явления и той избира за надслов на книгата си един цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на жизнения магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа“ (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш посочва целта на книгата си: тя да послужи като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията, и то както при събирането на фактите, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява, че мнозина мислят, че знаят какво съществува и какво не съществува в Природата, и при това отричат някои факти, като дължат своите знания единствено на някоя вестникарска статия.
Даже и да е добра дадена статия, тя не е достатъчна, защото какво би било положението на един човек, ако той се изказва върху химията само въз основа на
вестникарски
данни и пренебрегва работата на химиците – същото важи и за парапсихологията.
Чрез изграждането на тази нова наука се извършва промяна в мирогледа на човечеството, защото чрез нея се установява научно Невидимия свят. Проф. Дриш изтъква, че парапсихологията е наука, също както всяка друга наука, например химията или геологията, и работи индуктивно, с методите на всички положителни науки. Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации. Главен труд за тяхната дейност е „Рhantasms of he living“. Особено интересни са научните опити на това общество върху телепатията.
към текста >>
Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с
вестника
може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома.
Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос. Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване.
Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с
вестника
може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома.
При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено. Дриш казва, че монадизмът заслужава сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления. В едно свое писмо до мен проф. Дриш сподели, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо да работи доколкото може за каузата на спиритуализма.
към текста >>
8.
99) Трябва друг мироглед
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя прие редактора на един столичен
вестник
и той попита какви са причините за днешната стопанска криза и какви са средствата за излизане от нея.
ТРЯБВА ДРУГ МИРОГЛЕД
Учителя прие редактора на един столичен
вестник
и той попита какви са причините за днешната стопанска криза и какви са средствата за излизане от нея.
Средствата, които сега се прилагат за лекуване на стопанската криза, са само кръпки. Днес европейските народи само закърпват. Днешният живот прилича на една толкова претоварена кола, че тя повече не може да издържи и при най-малкия опит ще се счупи. Редакторът: Кое е радикалното средство за спиране на кризата и за отиване към нов живот? Трябва друг мироглед.
към текста >>
Идвали са
вестникари
при мен и аз съм се чудел, че са големи майстори да говорят истината наопаки.
Вече доста кибритени кутии се продават и всеки от тях би могъл да си купи такава. Евангелието е кибритена кутия, но ако знаят как да я драскат, ще ги ползва. Редакторът: В България какво бихме направили, за да смекчим това тежко бреме, което тормози народа? Истината трябва да се говори на този народ. Дайте му такава литература, за да дойде до ново разбиране на живота.
Идвали са
вестникари
при мен и аз съм се чудел, че са големи майстори да говорят истината наопаки.
Редакторът: Масата иска макар и малко материални блага, за да може да преживява, за да може да си почива и да има условия за живот. Нека дойде ядката на народа, 10-20-100 души – интелигентни и добри българи, и ще им се кажат методи за работа. Политиците може да имат добри желания, но са невежи и прилагат стари методи. Нашите политици приличат на онзи българин, който работил градинарство десет години подред и после казал, че му дотегнало, та тръгнал да търси работа. Стигнал чак до Солун и се хванал да работи при един абаджия, като си казал: „Това да се боде с тази игличка е лесна работа, не е като с мотиката!
към текста >>
Ако вие,
вестникарите
, искате да допринесете с нещо, то решете се да изнесете Истината; тя трябва да се говори с професионализъм.
Редакторът: Положението е тежко. Положението не е тежко. Положението на този народ в един миг може да се оправи, не се изискват векове. Точно сега могат да се оправят всичките неразбории. Редакторът: Загазили са и не виждат изходен път.
Ако вие,
вестникарите
, искате да допринесете с нещо, то решете се да изнесете Истината; тя трябва да се говори с професионализъм.
Светът, в който живеем, е разумен и трябва да постъпваме съобразно законите му. Изходната позиция е да имаме едни основни закони, по които трябва да се водим. Някои казват, че Господ ще оправи света, и Го чакат да слезе отгоре от облаците, но това е едно механическо схващане. Господ няма да оправи света отвън, а отвътре, чрез нас. Редакторът: Днес чух Вашата беседа и виждам тук доста млади хора.
към текста >>
9.
Другарски час Детски клуб
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен
вестник
, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр.
Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр.
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен
вестник
, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр.
Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час. Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси.
към текста >>
10.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен
вестник
.
Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем.
За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен
вестник
.
Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите. Художествената украса с поставени шевици, винетки, скици, картини говори за технически постижения и вкус. Хроникирането на събития в училището, класовете, извънучилищни прояви на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане. Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист. Поставяше се цветна рисунка - името на вестника.
към текста >>
Поставяше се цветна рисунка - името на
вестника
.
За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник. Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите. Художествената украса с поставени шевици, винетки, скици, картини говори за технически постижения и вкус. Хроникирането на събития в училището, класовете, извънучилищни прояви на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане. Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист.
Поставяше се цветна рисунка - името на
вестника
.
Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото.
към текста >>
11.
46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Винаги малкото е
предвестник
на голямото.
Дойде ти някоя хубава мисъл, а пък ти я отхвърлиш; искаш нещо грамадно, но то няма да дойде. Всичко в природата расте. Когато ти дойде малката мисъл, посади я! От нея зависи твоето щастие. Щом посаждаш малкото, ще получиш и голямото.
Винаги малкото е
предвестник
на голямото.
Дали са ни добри съвети, когато сме слизали на земята, но ние сме забравили това, което са ни казали. – Кой дух трябва да прониква молитвата? – Любовта! При молитвата ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича. Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе.
към текста >>
12.
084 НОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко нещо, което почва да мирише лошо, е
предвестник
на смъртта.
Това е тровене. Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си. Не се занимавайте със злото. Като кажете на някого, че е лош, вие му причинявате пакост. Лошите мисли са като гниещо месо, което разнася надалеч лоша миризма.
Всяко нещо, което почва да мирише лошо, е
предвестник
на смъртта.
Всяка отрицателна мисъл е предвестник на смъртта. Говорете за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Какво значи да говорите, или да мислите лошо за някого? Това значи да сготвите лошо ядене, от което той да заболее. Сутрин, като станете, кажете: "Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри, както Ти мислиш за тях." Да мислите добре за хората, това значи, да бъдете силни.
към текста >>
Всяка отрицателна мисъл е
предвестник
на смъртта.
Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си. Не се занимавайте със злото. Като кажете на някого, че е лош, вие му причинявате пакост. Лошите мисли са като гниещо месо, което разнася надалеч лоша миризма. Всяко нещо, което почва да мирише лошо, е предвестник на смъртта.
Всяка отрицателна мисъл е
предвестник
на смъртта.
Говорете за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Какво значи да говорите, или да мислите лошо за някого? Това значи да сготвите лошо ядене, от което той да заболее. Сутрин, като станете, кажете: "Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри, както Ти мислиш за тях." Да мислите добре за хората, това значи, да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго.
към текста >>
13.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Влиза
вестникарче
и подава
вестник
на учения.
На един стол пред масата стои самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието му, дългогодишния труд, готов вече за печат: „Разрешени спорни въпроси на живота и науката.“ Поглежда листчето и тихо се запитва: „Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли е той? “ В този момент на вратата се почуква.
Влиза
вестникарче
и подава
вестник
на учения.
Той взема вестника, набързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития в областта на науката и към края на колоната следва „Излезли нови книги от печат“. Окото му се спира върху заглавието „Разрешени спорни въпроси на живота и науката“. Авторът - името на един негов студент. Крайно изненадан, но е лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.“ Казвам си: Ето човека, който обича истината, живее и работи за нея.
към текста >>
Той взема
вестника
, набързо го отваря и поглежда към научния отдел.
Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието му, дългогодишния труд, готов вече за печат: „Разрешени спорни въпроси на живота и науката.“ Поглежда листчето и тихо се запитва: „Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли е той? “ В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарче и подава вестник на учения.
Той взема
вестника
, набързо го отваря и поглежда към научния отдел.
Чете съобщения за нови открития в областта на науката и към края на колоната следва „Излезли нови книги от печат“. Окото му се спира върху заглавието „Разрешени спорни въпроси на живота и науката“. Авторът - името на един негов студент. Крайно изненадан, но е лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.“ Казвам си: Ето човека, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета.
към текста >>
14.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От 1892 година до края на живота си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за Балканския полуостров на известния лондонски
вестник
"Таймс".
[[И очите ми видяха Изгрева]] ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
От 1892 година до края на живота си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за Балканския полуостров на известния лондонски
вестник
"Таймс".
Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо. На този именно човек е била притежание разкошна поляна, намираща се в края на младата борова гора, наречена Борисова градина. Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си.
към текста >>
15.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Този
вестник
излизаше и на есперанто.
Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание. Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията.
Този
вестник
излизаше и на есперанто.
Групата около Савата бяха почитатели и пропагандатори на този международен език. Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото. Виждал съм го по време на беседи да сяда отпред, до стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взима бележки от това, което Учителя говори.
към текста >>
16.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Според "Църковен
вестник
", в България има 15 000 дъновисти.
При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен.
Според "Църковен
вестник
", в България има 15 000 дъновисти.
Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша?
към текста >>
17.
69 ФАРХИ И АМЕРИКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От Америка Фархи изпрати най-първо един американски
вестник
със статия за Учителя и Негова снимка.
Ето и други някои събития от по-специален характер. Имахме един брат, на име Фархи. Той си купи място на Изгрева и си направи къщичка от две стаички. Но интересното е, че едва що я довърши (това беше малко преди да започнат гоненията на евреите), създадоха се условия да замине за Съединените американски щати. Предполагам, че Учителя е имал предвид неговото заминаване, за да избегне нещастието, което надвисна над българското еврейство.
От Америка Фархи изпрати най-първо един американски
вестник
със статия за Учителя и Негова снимка.
След това ни писа, че когато бил на конгрес на спиритистите през лятото на 1941 година човек от присъстващите му казал, че е видял по духовен път едно забележително лице да стои до него. Фархи веднага му показал портрета на Учителя, който носел със себе си. Тогава спиритистът потвърдил, че видял именно него и се завързал разговор между тях. Фархи му говорил за Учителя и Неговото дело в България. Дал му беседата „Свещените думи“, която била в превод на английски.
към текста >>
18.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски
вестник
, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност.
Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от тях е Русо, а другият е Айнщайн. Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла".
Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски
вестник
, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност.
Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
към текста >>
19.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
/Преписано от "Църковен
вестник
" 71 г., бр.
А със всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе". (Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив. Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив).
/Преписано от "Църковен
вестник
" 71 г., бр.
11, София, събота, 11 април 1970г./
към текста >>
20.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е
предвестник
, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние.
Затова е казано: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш.“ И още: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Но това още не доизяснява нещата. Например, ако вие не знаете как да цените вашия ум ще понесете последствията. А за състоянието на нашия ум можем да съдим по състоянието на носа си. Носът е един барометър на нашия ум. Промените, които стават във вашия ум, се отразяват върху вашия нос.
Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е
предвестник
, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние.
Това са научни данни, с които се занимават учените адепти и светии. Светиите не се занимават само с молитви, както мислят някои, но се занимават с великото знание в света. Аз зная светии, които са посветили по 20 години да се молят на Бога, за да им даде знание как да устроят носа си. Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си.
към текста >>
21.
МАГ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вестника
ли пише?
все още продължавах да виждам тази красота и съзнанието ми беше светло и хубаво. Това като ехо продължи цели месеци." „Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново - разказва сестра Елена. Той ни съобщи: „ Убиха Стамболов." Ние запитахме - във
вестника
ли пише?
- „Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието." При Учителя отишъл един брат и му разказал, че е намислил да напише книга за Хитлер, когото считал за гениален пълководец. Учителят го изгледал
към текста >>
22.
СКЕПТИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Редакторът на
вестник
,,Юг"също се качи на стол и извика:
Дълбоко съжалявам за думите си и искам прошка! " Човекът слезе от стола и излезе. В салона настана смут, чуваха се думи за и против Учителя.
Редакторът на
вестник
,,Юг"също се качи на стол и извика:
„Господин Дънов, тези теории ги проповядвайте в Патагония, а не между нас! " Друг се обади за друго, подвикнаха трети и четвърти, в салона се вдигна голяма врява. Учителят стоеше на сцената и спокойно слушаше. По едно време си
към текста >>
23.
Бележки на Издателство 'Бяло Братство'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във
вестник
“Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост.
Започнал работа като печатар в София. През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.
Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във
вестник
“Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост.
Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе. Завършил земния си път на 5 февруари 1974 г. Влад Пашов е автор на първия труд по астрология на български език, публикуван през 1943 г. от издателство “Братство”, София. На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна.
към текста >>
24.
ВЛАД ПАШОВ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във
вестник
“Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост.
Започнал работа като печатар в София. През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.
Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във
вестник
“Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост.
Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе. Завършил земния си път на 5 февруари 1974 г. Влад Пашов е автор на първия труд по астрология на български език, публикуван през 1943 г. от издателство “Братство”, София. На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният животна Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна.
към текста >>
25.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Скоро във
вестник
„Нови дни" започнаха да излизат мои приказки.
За първи път се върнах неусетно в къщи. Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град". На следния ден я разказах на децата в училището. Те я харесаха и искаха да я повтарям дни наред. След някой ден, все така по пътя, измислих приказката за „Живота на едно камъче", после „Снежната царица и първото кокиче" и т.н.
Скоро във
вестник
„Нови дни" започнаха да излизат мои приказки.
В дъжд, в сняг, в мраз ... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките. Условията се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. „Всяко изпитание идва за добро" - беше ми казал Учителя.
към текста >>
26.
Вестник “Алфа“ 1924
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Вестник
“Алфа“ 1924 Category: Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Вестник
“Алфа“ 1924 Category: Любомир Лулчев (1886 – 1945)
към текста >>
27.
Вестник “Живот“ 1929
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Вестник
“Живот“ 1929г Category: Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Вестник
“Живот“ 1929г Category: Любомир Лулчев (1886 – 1945)
към текста >>
28.
Статии в Вестник “Братство“ (1936 до 1942)
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Статии в
Вестник
“Братство“ 1936 до 1942 - Лулчев Category: Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Статии в
Вестник
“Братство“ 1936 до 1942 - Лулчев Category: Любомир Лулчев (1886 – 1945)
към текста >>
29.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Предвестник
на тази раса ще бъде това именно Общество на Новото човечество.
Съревнованието и надпреварването в съставките от икономически съюзи на държавите, ще бъде за даване на по-голям материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото ще стане една реалност в това Общество на Новото човечество. Няма да профетизираме как точно ще бъде разрешен този световен проблем, засягащ тотално цялото човечество. При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на Шестата култура на бялата раса, която ще бъде под знака на Водолея. Както казахме преди, тя представлява едно предисловие за идването и създаването на Шестата раса[2], която Учителят нарече „Светещата раса".
Предвестник
на тази раса ще бъде това именно Общество на Новото човечество.
При разрешаването на расовата карма ще се изпълнят думите на Учителя: „В сегашния век настъпваме в една огнена вълна. И скоро ще влезем в една силова магнитна вълна. Това са напрежения от няколко (10, 15, 20) милиона волта. Там става събиране, акумулиране на енергията
към текста >>
30.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Във
вестник
„Братство" тук бяха поместени речите на французите.
дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината. Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил.
Във
вестник
„Братство" тук бяха поместени речите на французите.
В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическият дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес.
към текста >>
31.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Според „Църковен
вестник
" в България има 15 000 дъновисти.
Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета. Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях.
Според „Църковен
вестник
" в България има 15 000 дъновисти.
Според други - от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия синод г-н Дънов брои най-много последователи в България и то е авторитет, какъвто синодът никога не е имал. Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този чуден патриархат и продължава да го владее без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатема и подкупи. Светия или магесник, пророк или манияк, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на XX век.
към текста >>
32.
НА ВРЪХ МУСАЛА
 
- Теофана Савова
Но наскоро се случва следното: Братът чете в един
вестник
, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м.
Беше през лятото на 1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх на Балканския полуостров - 3080 м над морското равнище 1. Беше Петровден, именният ден на Учителя. 1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира.
Но наскоро се случва следното: Братът чете в един
вестник
, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м.
Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя. Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира. Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх. Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша.
към текста >>
33.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ,
ПРЕДВЕСТНИК
НА НОВИЯ ЖИВОТ И ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА - СВЕТЕЩА - РАСА.
Цветана Ганчева............................................................................................ 197 Наталия Чакова ............................................................................................ 201 Петър Пампоров........................................................................................... 203 Стефка Крумова............................................................................................ 203 Ирина Кисьова.............................................................................................. 204
УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ,
ПРЕДВЕСТНИК
НА НОВИЯ ЖИВОТ И ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА - СВЕТЕЩА - РАСА.
Краят - ликвидацията на века....................................................................... 371 Методи за оправяне на човечеството........................................................... 385 Новата епоха и идването на Шестата раса................................................... 392
към текста >>
34.
5.6 Младежки събори
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започва да излиза
вестник
„Братство", а по-късно и неговият превод на есперанто — „Фратецо".
В резултат на тази интензивна духовна дейност започва издаването на „Житно зърно", което, като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя в 1944 г. Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущи въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братята се разширява.
В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започва да излиза
вестник
„Братство", а по-късно и неговият превод на есперанто — „Фратецо".
Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните и редактирани от Паша беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителя държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях, да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите.
към текста >>
35.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той е добър приятел с Джеймс Ваучер, дългогодишен кореспондент на
вестник
„Таймс" за България и Източна Европа.
Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война. Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София. От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесва Учителя.
Той е добър приятел с Джеймс Ваучер, дългогодишен кореспондент на
вестник
„Таймс" за България и Източна Европа.
Последният пък е много близък с американския посланик в София — Мърфи. Учителя моли Ваучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България. Той изпълнява отлично тази задача и войските не тръгват към София. На другия ден Мърфи получава телеграма от Белия дом със същото съдържание, което Учителя му предава чрез Баучер. Учителя казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек.
към текста >>
36.
7.6 Боян Димитров Боев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Неговият баща след Освобождението е редактор на
вестник
„Нова епоха", а майка му по произход е арменка.
Боян Димитров Боев Под влиянието на Учителя и неговата велика любов всички, които живеят и работят в близост с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. Неговото Слово възпитава, омекотява и организира характерите на братята и сестрите и ги прави отлични служители на делото Божие на Земята. Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя — Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година.
Неговият баща след Освобождението е редактор на
вестник
„Нова епоха", а майка му по произход е арменка.
Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски.
към текста >>
37.
7.25 Диньо Господинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
" На Изгрева се абонира за всички издавани беседи и
вестник
„Братство" и сам се подвизава в затънтеното село.
Диньо Господинов В село Каменна река, Хасковско, живее един Диньо Господинов — Железарят. На 19-годишна възраст научава за Учителя и отива при него. Пита го кога да стане вегетарианец — преди казармата или след това. Учителя отговаря: „Веднага!
" На Изгрева се абонира за всички издавани беседи и
вестник
„Братство" и сам се подвизава в затънтеното село.
Отива войник и взима със себе си две торби храна, за да може да се справи с вегетарианството. Условията за хранене са много трудни. Старият набор се уволнява заедно с артелчика. За артелчик избират Диньо и той отлично изкарва военната служба. Това е една невидима помощ от Учителя за него и неговото послушание да стане веднага вегетарианец.
към текста >>
38.
7.26 Олга Славчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния
вестник
.
Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на това списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява.
Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния
вестник
.
Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише в техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" № 66.
към текста >>
Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише в техния черковен
вестник
.
Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на това списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява. Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник.
Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише в техния черковен
вестник
.
На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" № 66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва.
към текста >>
Той се съгласява и започва да сътрудничи на
вестника
.
След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява. Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише в техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума.
Той се съгласява и започва да сътрудничи на
вестника
.
По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" № 66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата.
към текста >>
39.
7.37 Донка Димитрова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи
вестник
, й казва: „Тази работа не е за теб.
Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът й е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи — пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад.
Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи
вестник
, й казва: „Тази работа не е за теб.
Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато.
към текста >>
40.
8. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ, ПРЕДВЕСТНИК НА НОВИЯ ЖИВОТ И ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА - СВЕТЕЩА - РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ,
ПРЕДВЕСТНИК
НА НОВИЯ ЖИВОТ И ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА - СВЕТЕЩА - РАСА.
УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ,
ПРЕДВЕСТНИК
НА НОВИЯ ЖИВОТ И ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА - СВЕТЕЩА - РАСА.
Краят - ликвидацията на века....................................................................... 371 Методи за оправяне на човечеството........................................................... 385 Новата епоха и идването на Шестата раса................................................... 392
към текста >>
41.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Правдата, изявена на Земята е
предвестник
на шестата раса.
„В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа."(3 пъти) При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „Божествената правда и свобода в света". Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си. Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни.
Правдата, изявена на Земята е
предвестник
на шестата раса.
Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време. Насочваме върха на Истината напред. Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на Любовта u казваме: „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа."(3 пъти)
към текста >>
42.
1. Планината - избор на сила
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Болшинството американци страдат от неврастения, понеже избягват да ходят пеш, а дори и да си купят
вестник
, отиват с колата си.
Според мнението на Учителя човек, за да е здрав и да има правилни функции на организма, всеки ден трябва да изминава по 20 км пеш. Така всички излишъци ще се премахнат и организмът постоянно ще се обновява. През предните векове хората са се движили много повече от сега и са били значително поздрави и издръжливи. Хората на сегашния век са свикнали на удобства и използват непрекъснато превозните средства. По този начин се атрофират краката и органите им.
Болшинството американци страдат от неврастения, понеже избягват да ходят пеш, а дори и да си купят
вестник
, отиват с колата си.
Когато органите на човешкото тяло са в застой, те се атрофират и някои дори се парализират. В противовес на американците, в Индия и Тибет има цели народи, които живеят високо по Тибетското плато и всеки ден изминават повече от 20 км и се радват на завидно здраве, голяма подвижност и издръжливост. Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си. В топлите места, по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много. В северните страни, където условията са сурови и трудни, хората са много подвижни и постоянно техните умове и тела са в движение.
към текста >>
43.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
1„Цариградски
вестник
", бр.
Изправен пред военния турски съд, едва не са го обесили. Положението му е било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци. Благодарение застъпничеството обаче на холандския консул във Варна, чиято жена по народност била рускиня, свещеник Константин Дъновски останал жив. С навлизането на руските войски в Добрич, той бива освободен от затвора. Освобождаването на България заварва свещеник Константин Дъновски начело на Епархийския смесен съвет, погълнат от грижи за уредба на народностните работи в епархията.
1„Цариградски
вестник
", бр.
469, 19.12.1852 г., където се казва: „А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България." 2Известия на Варненското археологическо д-во, 1910 г., стр. 5-7. 3 Георги Димитров „Княжество България", първа част, стр. 259. 4 Проф.
към текста >>
44.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и
вестникарски
новинари.
И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отчетливи звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с китарата? Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Така и вие, ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това, което говорите? “ (Първо Коринтяном 14/6-9)
Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и
вестникарски
новинари.
Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването към Божественото учение е било такава жизнена потреба за душата им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода. Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра. Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и към науката. Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като чудо. Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни.
към текста >>
45.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ
вестник
„Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско дело още от турско време.
Стоян Ватралски Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя. Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в Швейцария и дълго време представител на „Българското евангелско благотворително дружество“.
Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ
вестник
„Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско дело още от турско време.
Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка църква в България „Първа евангелска църква“ в София на улица Солунска. Пастор Фурнаджиев познаваше Учителя още от студентските години в Америка. Той добре си спомняше, че още тогава Учителят е имал изработено ясно и определено духовно становище. Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия.
към текста >>
46.
Появата на учителите
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят на Бялото Братство в България - Беинса Дуно, бележи със своето появяване прелюдията на идещата шеста раса и е
предвестник
на културата на любовта.
Учителят на Бялото Братство е един от тези небесни пратеници, който съвсем смело и категорично каза истините за живота в своята съвременност и посочи пътя за излизане от кризата на нашето и бъдните столетия. Между другата работа един такъв учител представя трансформатор, който превръща наслоените отрицателни мисли и чувства, които изпълват атмосферата, в положителни, светли и оптимистични мисли и надежди. Ако той не извършваше този алхимичен процес така мълчаливо и с любов, постепенно от човешките души би изчезнало всичко свято и животът би заприличал на духовна развалина. В озонираната по този начин духовна атмосфера се проявяват положителните, възходящите и творческите сили на един народ. Ето защо с идването на един Учител, колкото и да изглежда невероятно, започва една нова култура.
Учителят на Бялото Братство в България - Беинса Дуно, бележи със своето появяване прелюдията на идещата шеста раса и е
предвестник
на културата на любовта.
По стръмната пътека към Езерото на чистотата
към текста >>
47.
59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Идва
предвестникът
на Новата Епоха да ни разкрие Божия план за следващите две хиляди години.
Но изминалите две хилядолетия се оказаха тежък период на борби, човекоизтребление, инквизиции за нарушаване на църковните кодекси и какви ли не отклонения от великия Принцип на Любовта и опрощението чрез милост, донесени от Христос. Стигна се до крайния предел на разделянето на човеци и народи, които влязоха в борба помежду си. Човек порасна духовно, за да развие съзнанието си, че хората са деца на Единния Баща и трябва да се свържат чрез силата на Любовта към Него и помежду си. Това разделение виждаме днес във всичката му сила. Но свършва Епохата на Рибите и бавно навлизаме в Епохата на Водолея.
Идва
предвестникът
на Новата Епоха да ни разкрие Божия план за следващите две хиляди години.
Планетата Уран е господар на Водолея. Уран е духовният преобразувател на човека. Той разбива стените на старите ограничения в съзнанието на хората и ни въвежда в едно ново, обширно съзнание, което започва постепенно да се внедрява в онези, които вървят с показателите на времената. Огромни човешки маси са изостанали в своята еволюция и се противопоставят на всяка нова идея, която разклаща устоите на старите им позиции. Затова Новото много бавно и трудно се приема.
към текста >>
48.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
След края на тоталитарния период
вестникът
е възстановен през м.
Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г.
След края на тоталитарния период
вестникът
е възстановен през м.
март 1990 г. В по-малък тираж са вестниците "Жива струя", "Алфа" и "Живот", чиято поява е продиктувана от необходимостта да се защити Братството от външните му противници. През разглеждания период продължава и провеждането на събори. До 1925 г. те се организират във В.
към текста >>
Дънов, са поместени, например, в английския
вестник
"The Manchester Guardian".
През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България". Посещава Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехословакия и Швеция. Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П.
Дънов, са поместени, например, в английския
вестник
"The Manchester Guardian".
Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция. През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях.
към текста >>
49.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен
вестник
" и сп.
Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството. Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чувствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя П. Дънов (обратно пропорционално), нейният върховен административен орган - Светият Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в обществената среда процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание бива отделено на издателската дейност на БПЦ като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен
вестник
" и сп.
"Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни относно ББ. Успоредно с това биват отпечатвани поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна факто- логическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Петър Дънов. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност.
към текста >>
Синод и редактор на "Църковен
вестник
".
Проф. архимандрит Евтимий Сапунджиев - ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски". Своя критичен анализ на учението на П. Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са "Писма против дъновизма" (София, 1923) и "Кратък наръчник по християнска апологетика" (София, 1942). Даниил Ласков - завеждащ културно-просветния отдел към Св.
Синод и редактор на "Църковен
вестник
".
Неговите писания намират място в официозите на БПЦ - сп. "Духовна култура" и "Църковен вестник" (ср. сп. "Духовна култура", 1922, кн. XI-XII). Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски - професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение, ерудирани, компетентни, амбициозни.
към текста >>
"Духовна култура" и "Църковен
вестник
" (ср. сп.
Своя критичен анализ на учението на П. Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са "Писма против дъновизма" (София, 1923) и "Кратък наръчник по християнска апологетика" (София, 1942). Даниил Ласков - завеждащ културно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на "Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на БПЦ - сп.
"Духовна култура" и "Църковен
вестник
" (ср. сп.
"Духовна култура", 1922, кн. XI-XII). Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски - професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение, ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите-богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко - "Учебник по мисионерство", София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като "секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя П. Дънов.
към текста >>
В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен
вестник
", бр.19-20, 1922).
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов.
В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен
вестник
", бр.19-20, 1922).
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й.
към текста >>
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен
вестник
" ("Църковен вестник", бр.
Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922). Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен
вестник
" ("Църковен вестник", бр.
22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата". Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922).
към текста >>
"Църковен
вестник
", бр.
те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр. 22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата". Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср.
"Църковен
вестник
", бр.
33, 1922). Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П.
към текста >>
50.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта,
Предвестникът
на Новата Култура на VI раса.
Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от тоталитарната власт за конфискация на имуществото им. В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на отечественофронтовското правителство. Пристигнали са с единствената задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учител Петър Дънов. Запитват някои от наобиколилите ги бели братя и сестри къде е техният водач.
Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта,
Предвестникът
на Новата Култура на VI раса.
Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници.
към текста >>
бе възстановено издаването на
вестник
"Братство" (излизал в периода 1928-1944 г.
чрез изявите на музиканти, компетентни лектори и др.; - по-тесни връзки с чуждестранните структури на ББ. Основен принцип в дейността на ББ: Учението на Учителя Петър Дънов да се излага достъпно за всички! В рамките на издателската дейност на ББ от м. март 1990 г.
бе възстановено издаването на
вестник
"Братство" (излизал в периода 1928-1944 г.
под редакцията на Сава Калименов). Друго възстановено издание - особено важно и представително за ББ у нас - е списание "Житно зърно", излизало по времето на земната изява на Учителя П. Дънов (от 1924 до 1943 г.); тримесечно издание. От 1992 г. нататък бяха издадени и няколко броя на списание "Сила и Живот" от страна на едноименното издателство в Бургас.
към текста >>
В началото на настоящата 2005 година бе решено да бъде възстановено и издаването на
вестник
"Братски живот".
под редакцията на Сава Калименов). Друго възстановено издание - особено важно и представително за ББ у нас - е списание "Житно зърно", излизало по времето на земната изява на Учителя П. Дънов (от 1924 до 1943 г.); тримесечно издание. От 1992 г. нататък бяха издадени и няколко броя на списание "Сила и Живот" от страна на едноименното издателство в Бургас.
В началото на настоящата 2005 година бе решено да бъде възстановено и издаването на
вестник
"Братски живот".
За целия период от съществуването на ББ в България (от 1900 г. насам) са излезли от печат над 500 тома книги, вкл. редица повторни издания. Това са преди всичко беседи и лекции на Учителя П. Дънов, а по-малко - коментари, тематични сборници, разработки и спомени от членове на Братството.
към текста >>
излизащият в Германия
вестник
"Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура".
Дънов, за когото е чула, че е един от великите духовни Учители на човечеството. Тя споделя впоследствие: "Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството! " През 1929 г.
излизащият в Германия
вестник
"Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура".
В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта". И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ. Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия.
към текста >>
Излизащият в Палермо
вестник
"Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П.
В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта". И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ. Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия.
Излизащият в Палермо
вестник
"Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П.
Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие". В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек".
към текста >>
Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския
вестник
"Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П.
Словото на Учителя П. Дънов прониква и в САЩ, Великобритания и Унгария. В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пресата. Обществото на розенкройцерите от гр. Оушънсайд, Калифорния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П.
Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския
вестник
"Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П.
Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден.
към текста >>
Вестник
"The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност.
Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение." Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър.
Вестник
"The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност.
Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение. 1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово.
към текста >>
51.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Българският Учител на Любовта,
предвестник
на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Българският Учител на Любовта,
предвестник
на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
към текста >>
52.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
- Константин Златев
В днешния ден, край второто езеро, Учителят –
Предвестник
на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека.
Научили са се да извличат смисъла от всяка житейска ситуация и нищо, което се случва около тях и в тях самите, не би могло да наруши вътрешния им мир. Мъдростта на Божественото учение се е превърнала за всекиго от тях в култура на общуването и в желязна самодисциплина. Дори и светът да се срути над главите им, те ще съзрат в това изпълнението на Промисъла на Създателя, който неотклонно – и над всяко земно разбиране – води винаги към Добро. Преодолените с чест изпитания винаги ни правят по-силни. Умението да черпиш познание от собствените и чуждите грешки неминуемо ще събуди дремещата в душата ти Божествена Мъдрост.
В днешния ден, край второто езеро, Учителят –
Предвестник
на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека.
Човек трябва да каже: „Бог ме е допуснал да живея и затова няма да хвърлям сянка върху Божието съзнание! “ Призовава своите последователи да бъдат неумолимо точни и справедливи в самооценката. Без нея препъването още на следващата крачка по духовния Път е неизбежно: „Учете се да разглеждате себе си обективно, без да се страхувате. Като се огледате, признайте фактите, както са. Направил си погрешка.
към текста >>
53.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
В качеството си
Предвестник
на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата.
И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях. Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност. Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока.
В качеството си
Предвестник
на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата.
В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет. Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата Божествена енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов.
към текста >>
54.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
На друго място в Словото си Учителят на Любовта –
Предвестник
на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази ръководна концепция за естеството и насочеността на духовната жертва: „Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог.
Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да твърди: „Ученикът, който жертва, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър! “ Следвайки своя духовен Учител, ученикът рано или късно разбира, че „Бог е единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си“ (Учителят П. Дънов).
На друго място в Словото си Учителят на Любовта –
Предвестник
на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази ръководна концепция за естеството и насочеността на духовната жертва: „Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог.
Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.“ И така, без страх и съмнение окултният ученик извървява дългия и нелек път на своето самоосъществяване. В самия му край, в подножието на жадувания връх на съвършенството той отправя духовния си взор нагоре, към незалязващата синева на Божествения свят, и осъзнал дълбоко в себе си какво е сторил Бог, за да му помогне да стигне дотук, от цялото си сърце възжелава да извърши ответен жест на благодарност и синовна признателност. Ученикът е съзрял за великата саможертва пред портите на вечния живот. Учителят П.
към текста >>
55.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
 
- Павел Желязков
Предвестникът
, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога.
Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен замисъл, лишен от разумни мотиви. Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили.
Предвестникът
, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога.
Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му. Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в мисъл и чувство от сферата на влияние на обсебващия ни субект. От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в гората, която той обитава. Защо тъмният шаман, поради това, че е лишен от връзка с Бога и Природата, е сух и безплоден. Заради пълнотата на житейската картина трябва да отделим необходимото внимание и на старата вещица.
към текста >>
56.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Един ден от критична статия във
вестник
научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител.
Тогава те преставаха да ни смущават." Вече младеж с определени интереси, Крум замисля да отиде в Индия, за да намери своя духовен учител. Баща му обаче не го насърчава да предприеме тази „авантюра". Дали пък ако следва в Америка няма да е по-лесно оттам да посети Индия? Той трябва да намери своя учител, колкото и далече да е от родния му край.
Един ден от критична статия във
вестник
научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител.
Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност. Цитатите от неговото слово в критичната статия, вместо да разколебаят Крум, го заинтригуват дотолкова, че той веднага решава да отиде на Изгрева и да срещне Учителя. Вероятно, като предчувствал съдбовността на това събитие, той старателно се подготвял за него. Чувството, с което ни разказа за тази наистина забележителна среща, беше породено от голямата му почит към Учителя. Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите.
към текста >>
57.
Паневритмията
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Учителят е
предвестник
на Новата култура, на Новата епоха на века на Водолея.
Да приемаме най-чиста храна, главно плодове и зеленчуци, да пием най-чиста вода, да дишаме най-чист въздух, да имаме най-чисти чувства, мисли и желания. Като водим по-продължително време такъв живот, нашето тяло става пригодно чрез Паневритмията да приеме космичните творчески сили. В противен случай Паневритмията остава само правене на движения, които нищо не ни ползват. Паневритмията не може да се разглежда и практикува сама за себе си. Паневритмията има смисъл и значение и дава много благоприятни резултати, когато е включена в целия комплекс към учението на Учителя, а не извън него.
Учителят е
предвестник
на Новата култура, на Новата епоха на века на Водолея.
Той дойде да донесе новото разбиране, новите методи за новия човек, за бъдещия човек, човека от епохата на Водолея. Ако Паневритмията не се разбира и практикува така, тя губи своето значение и смисъл. Паневритмията е средство, чрез което ние се свързваме със силите, които носи Новата епоха. И когато се танцува, най-важното е нашето съзнание да бъде будно за тия нови сили, които сега идват от Новата епоха за новия човек. За да станем добри проводници на тия сили, ние трябва да живеем този живот, на който ни учи Учителят на Новата епоха Беинса Дуно.“*
към текста >>
58.
Общи положения
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Чрезмерно дебелата шия е
предвестник
на апоплектичен удар (инсулт).
Сънят е спокоен, освежаващ. Устата са затворени както през деня, така и през нощта. Главата се движи свободно, без каквито и да било изпъквания в областта на шията. Тя трябва да бъде с хармонична дължина. Дългата и тънка шия говори за слаби бели дробове, предразположени към заболяване (слабо дишане).
Чрезмерно дебелата шия е
предвестник
на апоплектичен удар (инсулт).
Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението. Главата и лицето дават най-добрата и пълна представа за човека. Ако главата има формата на куб (квадратно лице), то имаме един активен, лесно възбудим човек. Такъв човек не търпи възражения и не приема каквито и да било директиви. съвети, наставления.
към текста >>
59.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
— Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на
буревестника
! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; — венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето.
Що да ви кажа? Силни бъдете, братя мои: — че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ — и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини! Знамение ви давам — и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат — и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете — ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя.
— Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на
буревестника
! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; — венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето.
Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус — жрецът. А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали.
към текста >>
60.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Едното - „Еделвайс“, Второто - „Песен за сокола“, третото - „Песента на
буревестника
“.
Тия неща се запечатват като на фотографска плака, тъй да се каже, и аз само от едно или няколко прочитания ги запомнях, защото ги четях с удоволствие и радост. С наслаждение ги четях. Но изминали са повече от 70 год. и аз ги помня. Между тях мога да спомена трите стихотворения в проза от Максим Горки.
Едното - „Еделвайс“, Второто - „Песен за сокола“, третото - „Песента на
буревестника
“.
Тия неща останаха в мен като живи същества и аз ги носех в себе си. И не само те. Имаше и от Леонид Андреев, когото запомних. И от редица други руски писатели. Този професор беше подбрал най-хубавото, понеже цялата руска литература за него беше от начало до край позната.
към текста >>
Вестник
„Росица“ е първият социалистически
вестник
.
Той е първият, който е започнал книгопечатането, макар и в друг град. Поп Ненчо, не знам неговото презиме, но е печатал Евангелието в Севлиево. Изглежда не е могъл да се справи с финансовите трудности и след известно време фалира. При ликвидацията вече в България е започнал да се разпространява социализмът. В нашата страна вече е имало много интелигентни и издигнати хора с висше образование, които са знаели и чужди езици, и като братята Мутафови, които са взели тази инициатива в свои ръце и са откупили печатницата от поп Ненчо и започнали да издават първата социалистическа литература в България.
Вестник
„Росица“ е първият социалистически
вестник
.
Кога е спряла печатницата на братя Мутафови не ми е известно, но и те не ще са могли да пуснат много дълбок корен. Съмишлениците им в началото били малко, но така или иначе те са участвали на събора на Бузлуджа и малко по-късно социалистическата партия се е разделила на 2 фракции. Продължили са едните и другите борбата против буржоазията, също и помежду си една с друга. Жестоко е да се нападат и разделят на две, което на мен тогава се виждаше като голяма грешка, защото смятах, че всички революционни сили трябва да се обединят за сваляне на властта, а не да враждуват помежду си с анархисти и с други революционни хора. Да оставим това сега, а да говорим за печатарската дейност.
към текста >>
И не след дълго последва едно съобщение, че
вестникът
се спира.
Ние почнахме тази библиотека за учащи се със „Хамлет“, „Макбет“, „Манфред“ и някои други книги от френски автори. Явиха се и други хора, които ни преведоха някои неща, макар и от руски, въпреки че аз знаех руския. Постепенно започнаха да се появяват много книги, които можехме да издадем. Но дойде Втората световна война и тогава в един от броевете на в. „Братство“, когато Хитлер беше навлязъл в Съветския съюз и надълбоко проникваше към Киев и Москва, аз написах една статия „Славянството“, в която поддържах, че славянството не може да бъде покорено, не може да бъде унищожено или подчинено на друг.
И не след дълго последва едно съобщение, че
вестникът
се спира.
За издаване на книги не ни беше забранено, никой не ни е пречил, защото и в София като издавах „Ново човечество“ и тогава никой не съм питал, никой не ми е пречил, никой нищо не ми е казал. Беше свободно. След 9 септември, искрено казано, аз посрещнах с голяма радост идването на „освободителите“, на които сега кавички ще сложа, защото видях, че не са само освободители, но и като поробители се явиха, въпреки че това не е било желанието на самите участници, а на техните господари, на тези, които са ги пращали. Книгоиздаването продължи до 1947 год., когато стана национализацията. Тогава вече бяха ме напуснали Атанас Николов и Димитър Чернев.
към текста >>
Атанас завеждаше
вестника
и експедицията, Чернев завеждаше печатницата като майстор печатар.
За издаване на книги не ни беше забранено, никой не ни е пречил, защото и в София като издавах „Ново човечество“ и тогава никой не съм питал, никой не ми е пречил, никой нищо не ми е казал. Беше свободно. След 9 септември, искрено казано, аз посрещнах с голяма радост идването на „освободителите“, на които сега кавички ще сложа, защото видях, че не са само освободители, но и като поробители се явиха, въпреки че това не е било желанието на самите участници, а на техните господари, на тези, които са ги пращали. Книгоиздаването продължи до 1947 год., когато стана национализацията. Тогава вече бяха ме напуснали Атанас Николов и Димитър Чернев.
Атанас завеждаше
вестника
и експедицията, Чернев завеждаше печатницата като майстор печатар.
Бях до известна степен облекчен, но аз бях постоянен редактор, независимо от това, че бях сложил името на Атанас за редактор по някои свои съображения на в. „Братство“. Добре, но на нас ни позволиха да издадем само 7 броя след 9 септември. След това получихме нареждане да спрем вестника по липса на хартия, макар че аз имах цял камион, имах предостатъчно да изкарам годината, но така се случи. Същевременно трудова задруга „Братство“ бе национализирана. Всичко се взе.
към текста >>
След това получихме нареждане да спрем
вестника
по липса на хартия, макар че аз имах цял камион, имах предостатъчно да изкарам годината, но така се случи.
Книгоиздаването продължи до 1947 год., когато стана национализацията. Тогава вече бяха ме напуснали Атанас Николов и Димитър Чернев. Атанас завеждаше вестника и експедицията, Чернев завеждаше печатницата като майстор печатар. Бях до известна степен облекчен, но аз бях постоянен редактор, независимо от това, че бях сложил името на Атанас за редактор по някои свои съображения на в. „Братство“. Добре, но на нас ни позволиха да издадем само 7 броя след 9 септември.
След това получихме нареждане да спрем
вестника
по липса на хартия, макар че аз имах цял камион, имах предостатъчно да изкарам годината, но така се случи.
Същевременно трудова задруга „Братство“ бе национализирана. Всичко се взе. Всяка литература, която не отговаряше на материалистическия мироглед беше унищожена. Зная, че на много места бе раздадена за амбалаж и така спря вече моята работа в това направление. От там нататък се спусна една черна, тъмна завеса пред очите ми и аз просто не можех да си представя, че ще може да се работи пак.
към текста >>
- Узаконихте ли Възобновяването на
вестник
„Братство“?
Спусна се така наречената „желязна завеса“. Откъснаха ни от множеството чужденци, които идваха за съборите на Братството и през цялото време може да се каже до 10.11.1989 год. ние сме били откъснати от световното движение. Когато вече се разтвориха вратите да можем да влезем във връзка и да разберем от чуждата преса, че движението на Бялото братство е пуснало своите разклонения по цялата наша земя. Далеч по всички пътища има образувани Братства, които работят свободно.
- Узаконихте ли Възобновяването на
вестник
„Братство“?
- Още не сме, чакаме и обмисляме. Изчакваме да излезе законът за Печата. В Съветския съюз като че ли е излязъл. Моята внучка уреди външната страна, защото аз не мога да ходя. Докато бях в София излязоха две вестничета и третия го очакваме, пратил съм материали за четвъртия.
към текста >>
Вестник
„Братство“ е излизал от 1928 г.
В Съветския съюз като че ли е излязъл. Моята внучка уреди външната страна, защото аз не мога да ходя. Докато бях в София излязоха две вестничета и третия го очакваме, пратил съм материали за четвъртия. Необходимостта ни заставя да започнем от малкото, скромничко, работата още не е организирана. Мисля да изчакам изборите и тогава ще правя постъпки за легализиране.
Вестник
„Братство“ е излизал от 1928 г.
тук, в Севлиево. - Вестник „Братство” ще може ли да изиграе роля за възстановяване на една позабравена нравственост? Ще има ли възможност да запознае читателите с учението на учителя Дънов? - Сега ние нямаме достатъчно материални средства да го издаваме редовно и в по-голям формат. После, внучката е малко неопитна в административната работа.
към текста >>
-
Вестник
„Братство” ще може ли да изиграе роля за възстановяване на една позабравена нравственост?
Докато бях в София излязоха две вестничета и третия го очакваме, пратил съм материали за четвъртия. Необходимостта ни заставя да започнем от малкото, скромничко, работата още не е организирана. Мисля да изчакам изборите и тогава ще правя постъпки за легализиране. Вестник „Братство“ е излизал от 1928 г. тук, в Севлиево.
-
Вестник
„Братство” ще може ли да изиграе роля за възстановяване на една позабравена нравственост?
Ще има ли възможност да запознае читателите с учението на учителя Дънов? - Сега ние нямаме достатъчно материални средства да го издаваме редовно и в по-голям формат. После, внучката е малко неопитна в административната работа. Иначе добре го списва, подрежда, надявам се, че трудностите постепенно ще се преодолеят. Не могат да се съберат много абонати.
към текста >>
От Габрово получих приблизително подобна сума за
вестника
, обаче все пак не стигат.
Питам я кой й я дал, а тя ми каза, че една французойка, която не си казала името и не си дала адреса. Тия неща се направляват отгоре. Когато едно нещо се направлява отгоре, то има начин. Каза ми, че от Петрич й пратили 600 лв. Пет души се събрали и общо ги пратили.
От Габрово получих приблизително подобна сума за
вестника
, обаче все пак не стигат.
Но постепенно ще бъдат засегнати повече хора - когато станат доволни от вестника, той няма да бъде изоставен, ще расте. Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитал нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитие на нещата.
към текста >>
Но постепенно ще бъдат засегнати повече хора - когато станат доволни от
вестника
, той няма да бъде изоставен, ще расте.
Тия неща се направляват отгоре. Когато едно нещо се направлява отгоре, то има начин. Каза ми, че от Петрич й пратили 600 лв. Пет души се събрали и общо ги пратили. От Габрово получих приблизително подобна сума за вестника, обаче все пак не стигат.
Но постепенно ще бъдат засегнати повече хора - когато станат доволни от
вестника
, той няма да бъде изоставен, ще расте.
Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитал нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитие на нещата. Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна, А то фактически в какво се изразява тази мисъл?
към текста >>
Сега
вестникът
е само семенце.
Когато едно нещо се направлява отгоре, то има начин. Каза ми, че от Петрич й пратили 600 лв. Пет души се събрали и общо ги пратили. От Габрово получих приблизително подобна сума за вестника, обаче все пак не стигат. Но постепенно ще бъдат засегнати повече хора - когато станат доволни от вестника, той няма да бъде изоставен, ще расте.
Сега
вестникът
е само семенце.
Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитал нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитие на нещата. Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна, А то фактически в какво се изразява тази мисъл? Постепенно прибавя към него нещо, нещо се прави и то расте.
към текста >>
- Виж какво, не са много, понеже съм писал повече във
вестника
.
Не могла да съобрази, нали е съвсем млада. Сложила на тази полица - тази книжка, на друга - другата, разбива ги по раздели и не мога да ги намеря. - Но не са загубени? - Не може да се намерят най-малкото в Народната библиотека. - На колко книги си автор?
- Виж какво, не са много, понеже съм писал повече във
вестника
.
Аз съм редактирал всичко - от първия до последния ред. Макар че имах съображения, бях сложил Атанаса за редактор, Атанас Николов - не ще го познаваш. С него започнахме работа на есперантски издания. Те бяха в Бургас. Той и още един - Димитър, който беше в Бургас, редактираха и превеждаха, аз печатах тука.
към текста >>
-
Вестникът
имаше друго заглавие, с печатни букви, но беше спрян по време на войната, когато Хитлер навлезе в СССР.
- Трябва да проверя, мисля, че тук ги имам подвързани. 1927 г. се завърнах от София, но дали издадох в есента на 27 година, или в началото на 28 година? Пуснах тогава и есперантската библиотека. - Какво представлява емблемата на в. „Братство“?
-
Вестникът
имаше друго заглавие, с печатни букви, но беше спрян по време на войната, когато Хитлер навлезе в СССР.
Написах една статия под заглавие „Славянството“. Понеже Учителя много категорично се е изказвал, че бъдещето ще е на славянството, чрез него ще се появят тия божествени елементи, ще навлязат в цялото човечество. Изобщо то ще стъпи на световната сцена след залеза на запада. Много силно имаше една книга на Шпенглер - „Залезът на запада“. Той е голям философ.
към текста >>
В миналото не беше така - възобнових го
вестника
, без да питам никого.
В момента ние от тях вземаме, от тях се възвръщаме. Не че тези духовни ценности на са наше притежание, те са били стъпкани. Нали този цял период, за русите 70, за нас - 45 години, е минал в едно отрицателно състояние - да не се вижда. - Коя година излезе нагледният брой на „Братство“? - Ще ти кажа.
В миналото не беше така - възобнових го
вестника
, без да питам никого.
И като напечатах първия брой, викам си: „Айде, ще отида в околийското управление!“. Отивам там, намирам двама мои познати, близки, може да се каже. Единият не толкоз, ама другият ми е съученик - на мястото на Каракунев, тогавашния околийски управител. А той преди беше напуснал, излезе умен човек, иначе главата му щеше да падне. Отивам там, намирам ги в кабинета и двамата.
към текста >>
С писмото ми съобщаваха, че
вестникът
се спира поради липса на хартия.
Към него единствено имах най-голяма привързаност и признателност. Казва се Стефан Касамаков. Когато занесох първия брой 1944, те казаха да го пусна, пък после щели да видят. Може би съм изкарал 7 броя, докато ни изпратиха едно писмо. Министър на пропагандата беше Димо Казасов.
С писмото ми съобщаваха, че
вестникът
се спира поради липса на хартия.
А аз имах два камиона хартия. Единият го взеха те, защото по погрешка отишъл в Габрово. Преди туй беше спрян и „Свободен народ“. Там беше Атанас Москов. Предложи ми да взема хартията им - финландска.
към текста >>
61.
Един общочовешки език
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните народи, е един далечен, твърде рано
предвестник
на бъдещия общочовешки език.
Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език. Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка. . . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците.
Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните народи, е един далечен, твърде рано
предвестник
на бъдещия общочовешки език.
Въпреки некои свои несъвършенства и недостатъчност на изразни средства, той, освен леснотата в изучването, носи в себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи. Поради това Есперанто е наистина предвестник и носител на идеята за бъдещия общочовешки език. Днес, при днешните условия, дълг се налага на всички ранни работници на Новата Култура да възприемат и подкрепят Есперанто. Работейки за Есперанто, работейки за неговата „вътрешна идея“ — общочовешкото Братство, те работят същевременно за идването на далечния идеален общочовешки език. И тъй, Новото Човечество ще има един език, който ще бъде най-висшия продукт от естествената еволюция на езиците, бидейки най-висшата езикова форма, в която ще се въплътят и синтезират най-съвършените елементи от всички дотогавашни национални езици! . .
към текста >>
Поради това Есперанто е наистина
предвестник
и носител на идеята за бъдещия общочовешки език.
. . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците. Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните народи, е един далечен, твърде рано предвестник на бъдещия общочовешки език. Въпреки некои свои несъвършенства и недостатъчност на изразни средства, той, освен леснотата в изучването, носи в себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи.
Поради това Есперанто е наистина
предвестник
и носител на идеята за бъдещия общочовешки език.
Днес, при днешните условия, дълг се налага на всички ранни работници на Новата Култура да възприемат и подкрепят Есперанто. Работейки за Есперанто, работейки за неговата „вътрешна идея“ — общочовешкото Братство, те работят същевременно за идването на далечния идеален общочовешки език. И тъй, Новото Човечество ще има един език, който ще бъде най-висшия продукт от естествената еволюция на езиците, бидейки най-висшата езикова форма, в която ще се въплътят и синтезират най-съвършените елементи от всички дотогавашни национални езици! . .
към текста >>
62.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е
пъровъзвестник
.
То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е
пъровъзвестник
.
към текста >>
63.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
И тук ми се ще, да преразкажа със свои думи една история от моя любим ямболски
вестник
„Неделник.“ Отишъл един при царя и рекъл: „Абе, искам да те възхваля, защото страшно ми харесваш, ама някак не съм баш монархист като твоите царедворци и ми е виновно така.“ А царят рекъл: „Е, и аз не съм монархист.
И това - само защото не е вървял в крак с останалите протестантски проповедници в България. Някои нацисти гледат на него като на американски агент (той помага за спасяването на българските евреи чрез внушения към царя). Някои днешни монархисти предпочитат да гледат на него като на неясен проповедник с нереалистични идеи (той съветва царя да не приема стъпки, които те предлагат, за да се избегне национални катастрофа). А комунистите се стовариха върху него, когато взеха властта, с обвиненията, че е реакционен проповедник на любовта, по времето на свирепата класова борба за установяване на пролетарска диктатура в България и смазването на буржоазната държава. България има нужда от изчерпателна светска биография на Дънов, написана не от комунист, не от фашист, не от православен, не от католик, не от земеделец, не от методист, не от монархист, не от когото и да било, който би искал да ограничи Учителя и да го смали до размера, в който той да служи на неговите групови интереси.
И тук ми се ще, да преразкажа със свои думи една история от моя любим ямболски
вестник
„Неделник.“ Отишъл един при царя и рекъл: „Абе, искам да те възхваля, защото страшно ми харесваш, ама някак не съм баш монархист като твоите царедворци и ми е виновно така.“ А царят рекъл: „Е, и аз не съм монархист.
Аз съм монархът.“ Служителите принадлежат на господарите, не господаря на служителите си. Трето. Става дума за простото, ако щете - механичното, възстановяване на съществени факти от българското историческо съзнание, които са били жестоко изкастрени не само от нашата наука и нашето образование, но и от народната разказваческа традиция. Ако ще трябва да сложа нещо като герб, което да символизира най-пълно националното съзнание на българина, ще туря пролетен чукан на шопска върба - окастрена от всяка издънка до пълно освирепяване; нещо, което не видях другаде по света. Всяка издънка от корена под ножа! И когато слънцето в кръговрата на годината възстанови китната корона - отново под ножа! Накъде са заизбивали тези издънки! Ако имаме наш юнак - щеше да е нане Стоичко с брадвата, и ако го оставеха да си кара по неговото си, щеше да ти каже, че тука десница се иска! Десницата е мъжката ръка! Леващина не ще то! И да отсече лявата ръка на сина си, че е слаба. Силата е в това, че силната ръка работи със слабата.
към текста >>
64.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
В Пловдив през 1869 основава женското дружество „Майчина длъжност“, сътрудничи на
вестник
„Век“, написва и издава „Буквар на франзузкия язик.
По-малкият й брат Атанас Узунов е приятел на Ботев и Левски, и след обесването на Апостола става негов заместник. Получава каторжна присъда от турците, бяга в Русия, става народен представител от Либералната партия в парламента на независима България и накрая инспектор на Цариградската Екзархия. Анастасия е родена в Одрин. Тя учи в гръцко и френско училище в Цариград. Става учителка на 24-годишна възраст в Калофер, а от 1871 до 1876 - в Пловдив.
В Пловдив през 1869 основава женското дружество „Майчина длъжност“, сътрудничи на
вестник
„Век“, написва и издава „Буквар на франзузкия язик.
Нарядила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, Виена, в книгопечатницата на Л. Сомер, 1875 г.“ За живота й през периода 1880-1889 г.
към текста >>
65.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Калименов има елитна книжарница, добре подредена печатница, и започва издаването на седмичният
вестник
„Братство“.
Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания. Разпространява се списание „Нов Живот“ под редакцята на Методи Константинов и Петър Пампоров. На поредния събор се взима решение да се издава списание под заглавието „Житно Зърно“, което да не бъде елитарно, а достъпно за всички братя и сестри. Много голям успех се постига с отварянето на школата на Сава Калименов от Севлиево. Той е високо образован, владее няколко западни езика и е запален пропагандатор на международния език Есперанто.
Калименов има елитна книжарница, добре подредена печатница, и започва издаването на седмичният
вестник
„Братство“.
Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за съжаление, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди. Братството расте, покритият от него терен се разширява, и с това тук там пръкват временни недостатъци в устременото му предвижване напред и нагоре. За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно. На 21 юли 1925 година Учителят е призован на разследване по искова молба на бивш свой последовател. В сградата на Обществена безопасност той написва протокол по направеното дознание.
към текста >>
Според „Църковен
вестник
“ в България има 15 000 дъновисти.
При слънчевият часовник: „Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, щея намериш“. Мръкваше се, и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има беседа с Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен.
Според „Църковен
вестник
“ в България има 15 000 дъновисти.
Според други от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България и то с авторитет какъвто Синода никога не е имал. Още почудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия, или магьосник, това е човек със свръх човешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша?
към текста >>
Божинов печата във
вестник
„Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини.
Ще се спра на историята с един фейлетон от онова време, писан от журналист, който тогава направо е лицето на България. Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик. Става дума за духа на България от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Става дума за Александър Божинов. Той пише за попските заяжданици с дъновистите, докато те самите нарушават всяко от собствените си изискванията към противната страна в този вечен спор.
Божинов печата във
вестник
„Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини.
Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това?
към текста >>
66.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава
вестник
„Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае.
Не са малко: между политиците консерватори, между бизнесмените благодетели, между строителите на българската независима църква. Това е кръгът на баща му и някои от тези хора споменахме. Но има и други. Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия Йов- чев. Йовчев през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870).
И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава
вестник
„Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае.
И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно усещане, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски, немски или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството. Схрускват го, разбира се, и Йовчев пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами. С една дума започваше естрадата на държавния живот под непокаралия мустаци Монтбатън с българския селски калпак, а по чий сценарий и чии постановки, това не е в тази книга. Така или иначе, след два месеца Петър влезе в реалката с тази картина на Варна в съзнанието си. * След две години, завършил вече, дипломиран, той трябваше да напусне Варна на път за Свищов.
към текста >>
67.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
1888 в Ню Йорк
вестник
„Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун.
Хотанца Петър Дънов изпраща на сестра си Мария П. Стамова снимката си „в знак на искрена братска Любов“, и добавя: „Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов.“ 1888 в Медисън библиотеката на университета Дрю достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа. 1888 (11-14 март) вилнее най-парализиращата снежна буря в историята на САЩ. 1888 в централните територии на САЩ индианските методистки мисии вече имат преводи на Библията на езиците на племената чероки и чотау. 1888 в Манхатън Бруклинският мост светва в електрически крушки.
1888 в Ню Йорк
вестник
„Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун.
1888 в Нови пазар се оттегля да изкара последното си десетилетие като свещеник Константин Дъновски, обвинен заради спасяването на поп Димитър от заточение с помощта на ватиканския консул Демяни, че е униатски агент. Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания.
към текста >>
Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и
вестник
„Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало.
пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника.
Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и
вестник
„Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало.
Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена. Вероятно с баща си. Вече имаме негови снимки от онова време. Недопокрито с перушина младо, ячко момче със силен поглед. Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно.
към текста >>
Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския
вестник
„Македония“ Г. С.
Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско училище. Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини. Всъщност вероятно не е той само, който го е „дал“ или не. Толерантен, какъвто е бил цял живот, поп Константин е и достатъчно мъдър да остави сина си - който след завършването на варненската реалка безспорно е по-просветен от него - сам да вземе решението си. Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на църквата за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че душата му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град?
Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския
вестник
„Македония“ Г. С.
Раковски при първото му оттегляне: „Попитах за предишния им църковен предстоятел отца поп Константина, къде е и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърча, празен и отстранен, защото били го удариш... Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквозинещо за този българин, който аз познавах от напред за родолюбив мъж...“ Не, не е чудно, че поп Константин се оттегля, и че ще търси нещо, от което да струи светлина и чистота, а не пушек на свещи само, миризма на тамян и броене на стотинки - нещо, което е било сладостта на първите шестдесет години от живота му. И не е чудно, че е бил достатъчно голям, дори когато вече се е съсухрял около себе си, да пусне сина си сам да търси пътя, от който може да дойде светлината вече за него - по-младия. И може би да намери! И когато се оказва след двадесетина години, че и това ново красиво нещо, протестантизма, и то не върши работа, и сина му отминава - добре.
към текста >>
Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод
вестникът
благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати.
Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои.
Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод
вестникът
благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати.
Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“. И, разбира се, оценено е и участието на православните попове, които в това време усилено работят с кадилниците срещу караконджулите на болестта: „... те правеха секи ден служба, и ся молеха Богу да ни заварди от тая страшна болест.“ (Вероятно не с толкова голяма опасност за живота си като господата Алберт Лонг и Тробридж. Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски занаятчия Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование. Но засегнат ли се личните интереси - моралът изчезва като дим, и настъпва писък за заплати, за престиж, за контрол; започва зъбене срещу това, което се възприема като отнемане на плячката. Издърпвам за ушите един брой пак на в.
към текста >>
Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски
вестник
„Зорница“.
Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън църква, ако не искаме да цитираме дядо Никола и да кажем направо „в кръчмата“. Баща му се заел да изучава току-що преведената на новобългарски Библия от Ригс, Лонг, Сечанов и П. Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно.
Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски
вестник
„Зорница“.
Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото.
към текста >>
И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов
вестник
самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек.
През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън. Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат.
И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов
вестник
самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек.
Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее. Алеко го обича. И тук е цялата работа.
към текста >>
Не са се зачитали във
вестник
„Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“.
* Сега се сетих, че май го казах - две високи точки, две високи места в Свищов по времето на ученето там на Петър, от които може да се съзерцава небето, слънцето и Дунава като път към света. Май сбърках. Защото мислех някак за българите в Свищов. Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България. Турците, разбира се, веднага след Освобождението са го напуснали, продавайки разкошните си къщи, парцели, лозя - криво-ляво там, джаста-праста, колкото да вземат нещо и да се махнат! Изнизали са се.
Не са се зачитали във
вестник
„Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“.
Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло сирене с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци. Заминавали изправени като глътнали бастун англичани. Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава.
към текста >>
68.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски
вестник
“.
Джордж Филис, Джордж Патън и Едмънд Истърбрук са от Англия, Уилям Сиърс е от Бахамските острови, Доан е от Нова Скотия, а Джордж Хартуел от Онтарио, Канада, и дори има един мексиканец - Франциско Кордоба. Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г.
сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски
вестник
“.
И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът.
към текста >>
Сентръл парк доскоро е още тресавища, камънак и по някое блато: „Пустеещо място, грозно и отблъскващо“, както казва собственикът на
вестник
„Ню Йорк Ивнинг Поуст“ Уилям Брайън, населено от самонастанили се гледачи на свине и кози.
Едва през 1995 година гръмна една от централните тръби на сто и десет годишната инсталация, наводни 57-ма улица и за пръв път вестниците излязоха с питанки на първата страница: Нима още ползваме повече от стогодишна инсталация? Така са направени тези работи по него време! Частните фирми изпипват нещата добре, за да нямат прекъсвания в събиране парите на абонатите. Това е време на решителната промяна в облика на Ню Йорк. През осемдесетте години все още тук-там се усещат старите места на индианския остров като забравени петна от миналото. Кварталът Мъри Хил около Лексингтън авеню и 35-а до 40-а улица вече е загубил лозята си на припек, но си е хълм, покрит с градини, дворове и стари плодни дръвчета между декоративните храсти.
Сентръл парк доскоро е още тресавища, камънак и по някое блато: „Пустеещо място, грозно и отблъскващо“, както казва собственикът на
вестник
„Ню Йорк Ивнинг Поуст“ Уилям Брайън, населено от самонастанили се гледачи на свине и кози.
По него време три хиляди работници и четиристотин коня и каруци още се блъскат по благоустрояването му. Петте кьошета, за които стана дума, още издават по улиците и задните си дворове, че и там е било тресавище. Подобно петно има и там, където се подготвя строежът на нова модерна сграда на мястото на повече от петдесетгодишното здание на Нюйоркския университет, сред най-живописната, и то английска по характер част на града. Тук Пето авеню и 7-ма, 8-ма улица доскоро се задънват в заблатените треволяци и не знаят накъде да вървят. Някога поради изворите му това е било любимо място на индианците за временни лагери; сетне става гробище, сетне място за дуели и учения.
към текста >>
Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия!
Вестник
„Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии.
Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия!
Вестник
„Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим.
към текста >>
Георги работеше от осем до четири като словослагател във
вестник
„Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд.
И се сеща за Питър Дойл, с когото живя толкова години, трамвайния кондуктор, приятеля, свенлив, толкова млад - невероятно млад просто! чиста кожа - усмихнат под мустачките и периферията на бомбенцето си, когато ходеха един с друг. Толкова млад! „Душице моя!“ * Чакалов по това време живееше на пет-шест улици от „дупката“ на Уитман, в пансиона на г-жа Бакстър. Беше щастлив, че живее в Кемдън, въпреки че работеше във Филаделфия, защото горещините във Филаделфия през лятото бяха нетърпими. Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд.
Георги работеше от осем до четири като словослагател във
вестник
„Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд.
Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички.
към текста >>
Чакалов измъкна изрязаната страница от
вестника
и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“.
Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива. Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение?
Чакалов измъкна изрязаната страница от
вестника
и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“.
...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла. - Довиждане, Душице моя. ...дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; И ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно) Ако отидем където и да е, ще идем заедно да срещнем каквото стане... Беше уединение, беше сливане с Вселената, с Природата в себе си, на която се е наслаждавал така пълно с истински живот и истинска любов. Беше за Бога. Така поне му се струваше.
към текста >>
69.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския
вестник
„Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк.
В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение. Не можеше да не се зачита в тях, защото теософията бе модна и привлекателна с предлаганото разкриване на мистичните мъдрости на големите източни цивилизации, макар че Петър не беше сигурен, че теософите са прави в това, че отговорите са налице, че трябва само да се приемат такива, каквито ги предлагат те, и нещата „раз-два!“ и ще се променят коренно за добро. Имаше големи студии за древната индийска книжнина: за Ведите, за Упанишадите. Неотдавнашният превод на серията от томове „Свещените книги на Изтока“ на професор Макс Мюлер, които повдигаха интереса към тази област, бе неотшумяло събитие. Още повече че тук, във Ведите, в „Бхагават Гита“ лежаха основите на това, което в момента най-много го привличаше - трансцендентализма на Емерсън и Торо.
В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския
вестник
„Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк.
Излизаха спомени за Емерсън. Преиздадено бе голямото му есе за духа на град Бостън. Блис Пери публикува своето мемоарно-философско есе за така често участвалия в- начинанията на трансценденталистите Натаниел Хоторн - „Хоторн в Норт Адамс“. С Хоторн, разбира се, в интереса на Петър влязоха и първите пропаднали комуни на трансценденталистите в Харвър и Брук Фарм, а с тях и идеите на Фурие и американските утопични социалисти като Белами. Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп.
към текста >>
Къминг Дейвис е събрал по-голямата част от вещите в колекцията, докато - като млад пришълец - работи във
вестникарската
си будка, към която има и магазинче за най-различни дреболии.
Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век. Самоделната му барака на езерото я няма, но все пак посетителят може да види всичко останало, което има значение. Книгите му са прибрани от Елен Емерсън на отделна полица в библиотеката на баща й и специални посетители като студенти от Духовния факултет на Бостънския университет при предварително уговаряне могат да видят тази библиотека. Къщата на Р.У.Емерсън в град Конкорд Малцина безпокоят Елен с подобна молба обаче, тъй като има достатъчно да се види в сбирката на Антикварното дружество на Конкорд на втория етаж на старата сграда на съдилището.
Къминг Дейвис е събрал по-голямата част от вещите в колекцията, докато - като млад пришълец - работи във
вестникарската
си будка, към която има и магазинче за най-различни дреболии.
За няколко години събира над 1500 предмета - главно неща, свързани с историята и литературния живот на града и две десетилетия преди събитията, които описваме, разполага сбирката си в споменатата сграда на съдилището и я предоставя на любопитството на зяпачите и гостите на града. Две години преди смъртта на Олкотови той вече я подарява на Антикварното дружество, и историческия музей на Конкорд е реалност. Тук именно може да се видят лични вещи на Торо, парчета от дъските на злополучната му барака, които негови обожатели са превърнали в реликви: перодръжки, ножове за разрязване на книги с името му, сувенирни кутии с надписи, че дървото е взето от бараката край Уолдън, някои писма, бележки, дреболии. И препис на списъка на книгите му, които се пазят в дома на Емерсън, както и списък на Емерсъновата библиотека, съставен от Елен. Книгите на Емерсън са наистина книги от библиотеката на американски философ от края на миналия век.
към текста >>
Георги Чакалов вече завършваше, набираше
вестника
си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор.
Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук?
Георги Чакалов вече завършваше, набираше
вестника
си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор.
А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България. Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет. За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника. Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал.
към текста >>
70.
Кой е Иван Толев
 
- Георги Христов
Той е дългогодишен главен редактор на
вестник
„България“,
вестник
„Час“ - ежедневници.
просвета; „Списание на Юридическо дружество“ и мн. др. Главен редактор е на сп. „Гражданин“ - обществено-административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф. д-р С. Киров), „Всемирна летопис“ - орган на висша духовна култура и много други).
Той е дългогодишен главен редактор на
вестник
„България“,
вестник
„Час“ - ежедневници.
Също така е автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма“ (пълно изложение на историята, организацията, обредите, степените, клетвите, ордените, знаците и убийствата, извършвани от масоните на държавни глави и пр.). Тази книга е издадена от името на Ив. Ст. Белев, вероятно негов псевдоним, и е рецензирана от ген. Н. Жеков във вестник „Обединение“, 1933 г. Същата година е издадена и неговата книга „През бездните и върховете“ (мистични стихове), с коментар.
към текста >>
Жеков във
вестник
„Обединение“, 1933 г.
Киров), „Всемирна летопис“ - орган на висша духовна култура и много други). Той е дългогодишен главен редактор на вестник „България“, вестник „Час“ - ежедневници. Също така е автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма“ (пълно изложение на историята, организацията, обредите, степените, клетвите, ордените, знаците и убийствата, извършвани от масоните на държавни глави и пр.). Тази книга е издадена от името на Ив. Ст. Белев, вероятно негов псевдоним, и е рецензирана от ген. Н.
Жеков във
вестник
„Обединение“, 1933 г.
Същата година е издадена и неговата книга „През бездните и върховете“ (мистични стихове), с коментар.
към текста >>
71.
Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя
 
- Георги Христов
С изненада пратеникът на русенския
вестник
разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка.
„Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той. Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст.
С изненада пратеникът на русенския
вестник
разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка.
Малко по-късно погледът му се спира на познат русенски търговец. Следващата трета статия на русенския кореспондент в Търново е озаглавена „Какво казва Дънов. Русенска поща при новоучителя“. В нея той информира за по-продължителната беседа, която е водил с Учителя. След кратките обяснения, които дава Учителя за своето окултно учение, посочва: „Владици и духовници ме анатемосват като отлъчен от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи“.
към текста >>
72.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе
 
- Георги Христов
Местните
вестникари
обаче не пропускат случая да се изявят на публицистичното поле с атрактивни коментари по тази проблематика.
Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна“. Поради усложнената вътрешнополитическа обстановка през лятото на 1923 г. и 1924 г. общи събори на „Бялото Братство“ не се провеждат.
Местните
вестникари
обаче не пропускат случая да се изявят на публицистичното поле с атрактивни коментари по тази проблематика.
Така във в. „Русенска поща“ в началото на август 1923 г. се появява редакционна статия под заглавие „Сезонът на Дъновистите. Столицата на белите братя“, в която се посочва, че последователите на Учителя по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат „пространно имение с разкошна вила“, ежегодни събори. Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според вестника той вероятно щял да приеме.
към текста >>
Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според
вестника
той вероятно щял да приеме.
Местните вестникари обаче не пропускат случая да се изявят на публицистичното поле с атрактивни коментари по тази проблематика. Така във в. „Русенска поща“ в началото на август 1923 г. се появява редакционна статия под заглавие „Сезонът на Дъновистите. Столицата на белите братя“, в която се посочва, че последователите на Учителя по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат „пространно имение с разкошна вила“, ежегодни събори.
Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според
вестника
той вероятно щял да приеме.
В един от следващите броеве на вестника се уточнява, че въпреки започналите приготовления за събора от последователите, той е забранен от правителството. Към тази мярка властите прибягнали, защото те не били законово легитимирани, т.е. не се знаело „каква организация са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав“. В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на „Бялото Братство“ на 23 август 1925 г. След приключването на събора, преди заминаването си на 29 август, Учителя е арестуван заедно с Никола Ватев и Ковачев, но са освободени след броени часове.
към текста >>
В един от следващите броеве на
вестника
се уточнява, че въпреки започналите приготовления за събора от последователите, той е забранен от правителството.
Така във в. „Русенска поща“ в началото на август 1923 г. се появява редакционна статия под заглавие „Сезонът на Дъновистите. Столицата на белите братя“, в която се посочва, че последователите на Учителя по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат „пространно имение с разкошна вила“, ежегодни събори. Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според вестника той вероятно щял да приеме.
В един от следващите броеве на
вестника
се уточнява, че въпреки започналите приготовления за събора от последователите, той е забранен от правителството.
Към тази мярка властите прибягнали, защото те не били законово легитимирани, т.е. не се знаело „каква организация са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав“. В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на „Бялото Братство“ на 23 август 1925 г. След приключването на събора, преди заминаването си на 29 август, Учителя е арестуван заедно с Никола Ватев и Ковачев, но са освободени след броени часове. Есента на с.г.
към текста >>
73.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше
предвестник
на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия.
Гаутама Буда изпълнява своята мисия и около 600 г. пр. Хр. дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта". Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира.
Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше
предвестник
на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия.
От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор.
към текста >>
74.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Излизащият в Палермо
вестник
„Alpha", орган на Сдружението за психически експериментални науки, нарича Учителя Петър Дънов мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие.
Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен." Парамаханса Йогананда, посещавайки Гърция и запитан за намеренията му относно основаване на ашрам в България, заявява: „Аз съм дотук, там действа Духът на Истината." Джуди Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г. учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги. В Италия Алдо Лавини публикува в сп. „II Messagero della salute" (1927) обширна биография и проучване за дейността на Учителя Петър Дънов.
Излизащият в Палермо
вестник
„Alpha", орган на Сдружението за психически експериментални науки, нарича Учителя Петър Дънов мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие.
В Локарно издателство „Yoga" подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Луиджи Белоти, директор на Италианската академия за наука, литература и изкуство, в слово при откриването ii (24 октомври 1929) провъзгласява Учителя Петър Дънов за неин духовен ръководител. В Чехословакия сп. „Die Gloke" публикува биография на Учителя Петър Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" го нарича Пророк на бялата раса.
към текста >>
В Германия
вестник
„Reformblatt" отпечатва статия под заглавие „Предвестници на новата култура", в която за Всемирното Бяло Братство се казва: „Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителя Петър Дънов е представен там като „красива фигура, дишаща доброта." Германското движение „Menschheitspartei" (1932) обявява принадлежност към Всемирното Бяло Братство в България и уважение към Учителя Петър Дънов.
В Локарно издателство „Yoga" подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Луиджи Белоти, директор на Италианската академия за наука, литература и изкуство, в слово при откриването ii (24 октомври 1929) провъзгласява Учителя Петър Дънов за неин духовен ръководител. В Чехословакия сп. „Die Gloke" публикува биография на Учителя Петър Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" го нарича Пророк на бялата раса.
В Германия
вестник
„Reformblatt" отпечатва статия под заглавие „Предвестници на новата култура", в която за Всемирното Бяло Братство се казва: „Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителя Петър Дънов е представен там като „красива фигура, дишаща доброта." Германското движение „Menschheitspartei" (1932) обявява принадлежност към Всемирното Бяло Братство в България и уважение към Учителя Петър Дънов.
Агнеса Хофман, деятел на Католическата либерална църква в Холандия, посещава България през 1928 г. и споделя: „Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството." Розенкройцерското общество в Оушънсайд, Калифорния, изказва впечатленията си от беседата „Великият закон" по следния начин: „Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В Канада сп. „The Torch", орган на Канадското астрологическо общество, публикува отзив за беседата „Великият закон": „По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на вселената, показва как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството." В Полша сп.
към текста >>
НАГОРЕ