НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
110
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
[36] Той е
предвестник
(предтеча) на Христос.
Религията им е консервативна – приемат като постоянно валидни само писаните в Петокнижието закони. Отхвърлят възкресението, ангелите и демоните. [35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (народи)). На Израил се гледа като на „Авраамово потомство”, а на много места в Библията Бог е наречен „Бог на Авраам”. Авраам е праотец на Исус.
[36] Той е
предвестник
(предтеча) на Христос.
Става известен като проповедник, призоваващ към всеобщо покаяние на народа. Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в река Йордан, изповядвайки греховете си. Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж.
към текста >>
2.
Биографични бележки
Минков основава
вестник
“Българско знаме”.
се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н. Планински и д-р Добри П.
Минков основава
вестник
“Българско знаме”.
От 1891 до 1896 г. издава сп. “Нова светлина или тълкувание тайните явления в природата”, от 1893 до 1896 г. редактира и издава сп. “Виделина”, а от 1902-1905 г.
към текста >>
3.
1898_Пеню Киров - №1
Основава в Сливен първия български
вестник
след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).
започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Основава в Сливен първия български
вестник
след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).
Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия.
към текста >>
4.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Основава в Сливен първия български
вестник
след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).
започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Основава в Сливен първия български
вестник
след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).
Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия.
към текста >>
5.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Относително за
вестника
, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява Архангел Божий:
Той ми съобщава да взема каквито отпечатъци има в печатницата, което и направих, и да се разхвърлят всичките букви на Призванието, понеже така било заповядано от горе. А вместо това Призвание ще се даде друго към Нова година - подпълнено и разяснено и по-хубаво от сегашното. Затова ще моля да пишете на братя Велчеви да разхвърлят буквите и да не изпущат нищо навън. Защото те казаха, „че ний можем и до неделя [да] ги разхвърли[м], защото сега имаме работа". Но аз се боя да не отпечатат от тях, защото някои подигравки от разни чиновници се отправят към нас, от което се разбира, че има нещо съобщено от тях.
Относително за
вестника
, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява Архангел Божий:
„Д-рът голяма отговорност има. Съдържанието на списанието ще е религиозно. Пишете на Д-ра, списанието има доволно материал от Бога Живаго. Дерзайте, рабчета, Небесните сили са с вас. Списанието ще носи название „Утро".
към текста >>
Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за
вестника
е в лозята съобщено.
Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър. А Бог на Силите нека ти отплати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение.
Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за
вестника
е в лозята съобщено.
Защото стаята, която знаеш, що има Теодош, не е свободна и за двама ни. Такива наставления имаме от горе, а при това и тъй се споразумя Теодош с хазяите. Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга стая или пък заминем за Варна. Приеми сърдечните ни поздрави, от Теодош и мен, твой в Христа Господа: П. Киров. №2
към текста >>
6.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях
вестник
„България" и списание „Български книжици".
От 1859 г. заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки.
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях
вестник
„България" и списание „Български книжици".
Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия.
към текста >>
д-р Миркович сътрудничи на
вестник
„Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г.
д-р Миркович сътрудничи на
вестник
„Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
към текста >>
Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски
вестник
след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г.
През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.).
Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски
вестник
след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г.
Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив.
към текста >>
7.
№52 /Пеню Киров/
на Варненски общински
вестник
(1892-1895); автор и преводач.
от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор
на Варненски общински
вестник
(1892-1895); автор и преводач.
Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П.
към текста >>
8.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки
вестник
в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра.
Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки
вестник
в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария.
към текста >>
9.
№60 (Пеню Киров)
65 По това време има
вестник
„Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година.
Твой верен в Господа: Пеню Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того. Същий _________________________ Обяснителни бележки:
65 По това време има
вестник
„Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година.
Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.).
към текста >>
Подзаглавието на
вестника
е „
Вестник
политически, научно-литературен и духовен“.
Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година.
Подзаглавието на
вестника
е „
Вестник
политически, научно-литературен и духовен“.
Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните.
към текста >>
Вестникът
е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“.
Вестникът
е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия.
Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г.
към текста >>
Не е ясно дали става дума за този или за друг
вестник
.
_________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия.
Не е ясно дали става дума за този или за друг
вестник
.
66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя.
към текста >>
10.
№75 (Петър Дънов)
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински
вестник
(1892-1895); автор и преводач.
Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------------- 79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г.
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински
вестник
(1892-1895); автор и преводач.
Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>
11.
№91 (Петър Дънов)
Кажи му, че съм приел неговите 9
вестника
.
А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
Кажи му, че съм приел неговите 9
вестника
.
Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година120. С искрен поздрав: П. К. Дънов Адресът ми е: №244, III участ., ул. „Дунавска", Варна.
към текста >>
12.
№93 (Пеню Киров)
Като студент редактира „Български търговски
вестник
“.
196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г.
Като студент редактира „Български търговски
вестник
“.
Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г.
към текста >>
Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен
вестник
“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926).
Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен
вестник
“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>
13.
№101 (Пеню Киров)
227
Вестник
„Вечерна поща“ е основан през 1900 г.
_________________________ Обяснителни бележки: 226 П. Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си.
227
Вестник
„Вечерна поща“ е основан през 1900 г.
(излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински
вестник
(1892-1895); автор и преводач.
от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г.
Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински
вестник
(1892-1895); автор и преводач.
Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов. 36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П.
към текста >>
15.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки
вестник
в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.
Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра.
Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки
вестник
в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.
получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада.
към текста >>
16.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
65 По това време има
вестник
„Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври
63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август. 64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г.
65 По това време има
вестник
„Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври
1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник.
към текста >>
Подзаглавието на
вестника
е „
Вестник
политически, научно-литературен и духовен“.
писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г. 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година.
Подзаглавието на
вестника
е „
Вестник
политически, научно-литературен и духовен“.
Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от
към текста >>
Вестникът
е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за
Киров от 2.03.1902 г. 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“.
Вестникът
е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за
поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.).
към текста >>
Не е ясно дали става дума за този или за друг
вестник
.
65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия.
Не е ясно дали става дума за този или за друг
вестник
.
66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г.
към текста >>
17.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
редактира „Български търговски
вестник
“.
в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент
редактира „Български търговски
вестник
“.
Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров.
към текста >>
18.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен
вестник
“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16 През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926).
Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен
вестник
“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,
„Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание
към текста >>
19.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
227
Вестник
„Вечерна поща“ е основан през 1900 г.
225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907 г. 226 П. Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си.
227
Вестник
„Вечерна поща“ е основан през 1900 г.
(излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация.
към текста >>
20.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
8.
Вестник
„Воля“ (Пловдив), Г.
София, 1996. 7. „Изгревът“ на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Състав. Вергилий Кръстев. т. 1-24. София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008.
8.
Вестник
„Воля“ (Пловдив), Г.
І, бр. 27 от 9 ян. 1927, с. 1. 9. Учителят във Варна. ІІ доп. изд.
към текста >>
21.
69 ПИСМО
Кажи му, че съм приел неговите 9
вестника
.
А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемете пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
Кажи му, че съм приел неговите 9
вестника
.
Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година. С искрен поздрав П. К. Дънов
към текста >>
22.
121 ПИСМО
Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на
вестник
„Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде.
На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите. Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили.
Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на
вестник
„Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде.
Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето. За другите работи, кога се уредят, ще ви съобщя.
към текста >>
23.
230 ПИСМА до д-р Дуков
Вие може да му пишете в общ вид във
вестника
.
Имайте и двама светла вяра и жива надежда. Господ ще преобърне всичко за добро. Пентаграмът не съответствува за печат. За писмото на фелдшера аз ще ви пиша малко по-после. Бях занят вътрешно и не съм имал време да го разгледам обстойно.
Вие може да му пишете в общ вид във
вестника
.
Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
24.
256 ПИСМО
Да ви не смущават
вестникарските
празнословия.
Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините. По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях. За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство.
Да ви не смущават
вестникарските
празнословия.
Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време. Не се съмнявайте, сега сме много добре. Ний избрахме най-малкото зло. И благодарим, че Господ ни изведе в безопасност, сега вече да му мислят нашите врагове. Светло е бъдещето, което иде.
към текста >>
25.
267 ПИСМО
Вестникарите
говорят това, което те знаят.
София, 6. II. 1914 г. Люб. Хр. Тончев, Получих писмото ви. Засега не остава нищо друго освен да живеем с вяра.
Вестникарите
говорят това, което те знаят.
Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.
към текста >>
26.
БЕЛЕЖКИ
22 и 23 на „Църковен
вестник
" от 30 септември 1922 година.
Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа. Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр.
22 и 23 на „Църковен
вестник
" от 30 септември 1922 година.
„Погрешаващите във вярата" са разделени на две категории - едните са се увлекли в пътя на безверието, а другите са се отдали на лъжеучения. Те са: „римското католичество, англо-американското и немско протестанство, сектата на адвентистите, на петдесетниците, на душевно болните и отчасти шарлатанствуващи „ясновидци", съновидци и прорицатели, най-зловредните сектанти - теософите и окултистите". „Днес Светият синод взима мерки против мене, ще ме гонят. Какви мерки ще вземат? Чудни са те, с мене да се борят!
към текста >>
27.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
И сега борбата, която става, е
предвестник
за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е.
Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
И сега борбата, която става, е
предвестник
за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е.
чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>
28.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Й ако обичати, можити нящу си да отбирети, да вместити въ Вашият
Вестник
„ Гайда "
Забравих, х. Стамат, кату ми каза „кой ти речи да угудиш дюлгери да работят", рекох му: „Вашият подпис й на всичките Братия Българи, според съгласителното писмо, дету стана на 9-го". Гръкогагаузките архиреи й фарисеи гледат ма криву-криву, да намерят леснина - с една капка вода ша ма удавят. Й казвали, чи всичката причина ази съм бил, ази сам, дето деиствувам на всичкото; и не е лъжа. Чи не зная сига оттам Патрика да не направи нещо си, да воспре; та-мо вищи внимавайте, научетиса добре, чи ни явети треботаите.
Й ако обичати, можити нящу си да отбирети, да вместити въ Вашият
Вестник
„ Гайда "
Поздравявам Ви й оставам Ваш искрения Р. х. П. Мавридов (P.S) Г-не, Ви явявам - днес в училищния Дом Божий служи са редовна светия литургия, да е на помощ на всичките Българи Братия христиани. Кату стовях й кату зачна светая литургия, й кату чух по язикат ни, от радост заплаках й рекох „ Слава тебе, Боже, удостоихми са да чуими в град Варна да служат по Български".
към текста >>
И същевременно моли Славейкова да изучи намеренията на Патриаршията по въпроса и да съобщи, като публикува нещо и в своя
вестник
„Гайда".
От това писмо се вижда, че между българските първенци Р. х.Мавридов и х.Стамат Сидерев е имало съревнование по народните работи и както К. Дъновски, така тук и Р. х.Мавридов се старае да се похвали пред П. Р. Славейкова, като очернява Сидерева и приписва на себе си заслуги по изкарване на работата.
И същевременно моли Славейкова да изучи намеренията на Патриаршията по въпроса и да съобщи, като публикува нещо и в своя
вестник
„Гайда".
Всичко това навява на мисълта за вероятни внушения на Славейкова по въпроса за църквата във Варна, в битието му на учител там. И така, на 30 ноемврий 1864 г. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си.
към текста >>
29.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде
вестник
„Теософска мисъл", брой единствен.
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г.
Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде
вестник
„Теософска мисъл", брой единствен.
В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
30.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Вътрешните възмущения в душата ти са
предвестник
, че времето на твоето обновление е близо.
Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му.
Вътрешните възмущения в душата ти са
предвестник
, че времето на твоето обновление е близо.
Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-бла-городно и по-добро. Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия.
към текста >>
31.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Кажи му, че съм приел неговите девет
вестника
.
А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пишете ми Д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
Кажи му, че съм приел неговите девет
вестника
.
Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година. С искрен поздрав: Дънов Адресът ми е: Варна, III участък, ул."Дунавска" 244. Варна, 21 юли 1904 г. Любезни брат Киров,
към текста >>
32.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
сътрудничи на
вестник
„Век" и публикува в Пловдив „Буквар на француския язик.
до 1876 г. - в Пловдив. През 1869 г. основава в Пловдив женско дружество, наречено „Майчина грижа". През 1879 г.
сътрудничи на
вестник
„Век" и публикува в Пловдив „Буквар на француския язик.
Наря-дила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, Виена, у книгопечат-ницата Л. Сомер, 1875".
към текста >>
33.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях
вестник
„България" и списание „Български книжици".
От 1859 г. заживял в Цариград. Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки.
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях
вестник
„България" и списание „Български книжици".
Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо обучение на българчетата, а второто и издание било през 1883 г. От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включил в униатското движение, което се противопоставяло на гръцката Патриаршия. Последната всячески пречела на българското национално църковно движение в стремежа му за обособяване на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква.
към текста >>
д-р Миркович сътрудничил на
вестник
„Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г.
д-р Миркович сътрудничил на
вестник
„Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
към текста >>
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на
вестник
„Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот.
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на
вестник
„Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>
34.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервю, взето от пастор Марков за
вестник
„Български бранител":
се преместил да живее в Бургас и работил като секретар в Бургаския окръжен съд. За Учителя Тодор Стоименов научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 г. Това станало на Първия събор на Веригата във Варна, за който той получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до Пеньо Киров Учителя предава поздрави и за Тодор Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помагал по неведоми пътища.
Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервю, взето от пастор Марков за
вестник
„Български бранител":
„Като дете потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896-97 г., когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас да се запозная с приятеля В.Козлов, който чел книги по спиритизъм; и с последния Козлов ме запозна.
към текста >>
35.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
Идват вчера двама журналисти от
вестник
„Варненска поща" и ме питат: „Станал един инцидент на Ташла-тепе с един ваш офицер, да го опишем ли?
— Здраве желая, г-н полковник! — Ех, че не можаха да те арестуват тези стражари - извика той, -че какво щяхме да правим! — Още не са се родили такива стражари, които да ме арестуват! -отговорих му аз. — Аз мислех, че Гръблев е дошъл да види свят, дошъл да се повесели, а то било, защото Дънов бил тук!
Идват вчера двама журналисти от
вестник
„Варненска поща" и ме питат: „Станал един инцидент на Ташла-тепе с един ваш офицер, да го опишем ли?
" - „Няма нищо да пишете! " Хайде, махай се! - продължи той. - Веднага да си вървиш в Делиормана! Направи скандал, вмес-то да отидеш да се веселиш.
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на
вестник
Балканска трибуна.
15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София.
Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на
вестник
Балканска трибуна.
Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо. 18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското й издание от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно. Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията от
към текста >>
37.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Вътрешните възмущения в душата ти са
предвестник
, че времето на твоето обновление е близо.
Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му.
Вътрешните възмущения в душата ти са
предвестник
, че времето на твоето обновление е близо.
Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.
към текста >>
38.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал
вестник
Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал
вестник
Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия.
към текста >>
39.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на
вестник
Балканска трибуна.
15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София.
Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на
вестник
Балканска трибуна.
Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо. 18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското ¢ издание от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно. Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията от 1871 г.
към текста >>
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал
вестник
Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал
вестник
Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент.
към текста >>
40.
Писма до Мария Казакова - 1905
Няма нужда да пишете на
вестник
„Мир”.
На Кръстникова много добре са отговорили. ЛАО, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете откъде идат и какво говорят. Небето вижда нещата много по- отдалеч, отколкото мислят някои.
Няма нужда да пишете на
вестник
„Мир”.
Не му е времето. Що казва пророкът, разумните ще разберат. На света трябва остен и той иде. Поздравете Всички. Поздравете г-жа Недялкова и и кажете да не оскудява вярата и.
към текста >>
41.
1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен
вестник
" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П.
5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта.
Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен
вестник
" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П.
Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие".
към текста >>
42.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен
вестник
" и сп.
Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен
вестник
" и сп.
„Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност.
към текста >>
Синод и редактор на „Църковен
вестник
".
Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св.
Синод и редактор на „Църковен
вестник
".
Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).
към текста >>
„Духовна култура" и „Църковен
вестник
" (ср.сп.„Духовна култура", 1922.
Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп.
„Духовна култура" и „Църковен
вестник
" (ср.сп.„Духовна култура", 1922.
кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина.
към текста >>
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен
вестник
" („Църковен
вестник
", бр.
От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен
вестник
" („Църковен
вестник
", бр.
22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ.
към текста >>
„Църковен
вестник
", бр.33/1922г.)
те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср.
„Църковен
вестник
", бр.33/1922г.)
Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
към текста >>
43.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно",
вестник
"Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса.
Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади.
Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно",
вестник
"Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса.
Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство: желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там.
към текста >>
44.
1925_8 Забрана на съборите на Бялото Братство в Търново
Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на
вестник
„Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим."
ЗАБРАНА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОРГАНИЗИРАНО ОТ ВЛАДИКАТА ФИЛИП И ГРАДСКАТА УПРАВА По времето на управлението на тричленната кметска комисия се организира изгонването на Учителя от Търново. Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града.
Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на
вестник
„Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим."
Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г. до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние.
към текста >>
Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на
вестник
„Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г.
По времето на управлението на тричленната кметска комисия се организира изгонването на Учителя от Търново. Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града. Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим." Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически.
Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на
вестник
„Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г.
до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние. Няколкото стотин подписа обосновават изгонването юридически, но те са и отговор на думите на Учителя, казани през 1922 г. в читалище „Надежда": „Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не?
към текста >>
до 1926 г.), дава подкрепата на своя
вестник
.
Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града. Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим." Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г.
до 1926 г.), дава подкрепата на своя
вестник
.
Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние. Няколкото стотин подписа обосновават изгонването юридически, но те са и отговор на думите на Учителя, казани през 1922 г. в читалище „Надежда": „Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече.
към текста >>
45.
1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г
НОВИТЕ БОГОМИЛИ - СТАТИЯ ОТ
ВЕСТНИК
„БОРБА", 12.09.1925 г.
НОВИТЕ БОГОМИЛИ - СТАТИЯ ОТ
ВЕСТНИК
„БОРБА", 12.09.1925 г.
От няколко дни булевард „Мария Луиза" в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти?
към текста >>
По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във
вестника
се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените.
Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася до Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите.
По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във
вестника
се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените.
Вероятно, обаче, сестрите, учили в странство, и тези, от по-големите градове, да са се носили съобразно последните повеи на европейската мода. А въобще, на работещите жени не се е гледало с добро око: в статия срещу жените - чиновнички се казва: „Вън жените от държавната трапеза! ")
към текста >>
46.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен
вестник
“Будилник”.
Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20 Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание. Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис.
Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен
вестник
“Будилник”.
Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка. Писмото до Мария Казакова по горния повод носи дата 6 септември 1906 г. След откриването на параклиса по настояване пак на Рачински митрополит Порфирий дава съгласието си църковнослуженето в манастира “Св. Димитрий” в Евксиноград, недалеч от Варна, да се извършва на старобългарски език.
към текста >>
47.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
на
вестник
“Македония”, излизащ в Цариград, е писано: “Един пътник, който се намирал през първите дни на януари 1868 г.
Въпреки че тази незаслужена с нищо смяна засегнала честолюбието на отец Константин, той не престанал да се интересува и да се грижи за българските християни от Варненската епархия като за свои чада. Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк кръг помощни и патриотични инициативи. Не е безинтересно да видим преценката на Георги Сава Раковски за дейността на отец Константина. В една дописка, отпечатана в бр. 9 от 27 януари 1868 г.
на
вестник
“Македония”, излизащ в Цариград, е писано: “Един пътник, който се намирал през първите дни на януари 1868 г.
във Варна, съобщава впечатленията си и някои подробности за българите във Варна.” Като описва подроб-но тържес-твеното празнуване на Богоявление и похвалва родолюбивите българи, в дописката се казва: “Попитах за предишния им църковен предстоятел, отца Константина, къде и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърджа, отстранен, защото били го удирили (обвинили), че бил уж в споразумение с униатската (католическата) цариградска църква и се стараел да вмъкне в униатство Варненската епархия. Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, който аз познавах отнапред за родолюбив мъж...” Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с.
към текста >>
Явно е, че пишещият дописката за
вестник
“Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина.
Казаха ми, че бил в с. Хадърджа, отстранен, защото били го удирили (обвинили), че бил уж в споразумение с униатската (католическата) цариградска църква и се стараел да вмъкне в униатство Варненската епархия. Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, който аз познавах отнапред за родолюбив мъж...” Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с. Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе.
Явно е, че пишещият дописката за
вестник
“Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина.
Никой честен българин от Варна и Варненско не би могъл да допусне да падне и най-малка сянка на вероотстъпничество от страна на отец Константин. Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник. Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина. Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския вестник изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”. Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20
към текста >>
Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския
вестник
изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”.
Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе. Явно е, че пишещият дописката за вестник “Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина. Никой честен българин от Варна и Варненско не би могъл да допусне да падне и най-малка сянка на вероотстъпничество от страна на отец Константин. Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник. Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина.
Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския
вестник
изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”.
Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20 Отец Константин Дъновски прекарва в с. Хадърджа две години и няколко месеца и бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост като ръководител на Варненската българска църковна община. Оказало се е, че и архимандрит Панарет се е сблъскал със същите трудности от финансов характер и не е могъл да направи нещо повече от онова, което се е вършило дотогава от отец Константина. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г.
към текста >>
48.
033. П Р И Л О Ж Е Н И Я
VIII В Цариградския
вестник
№ 469/19.ХІІ.1959 г.
208, където се казва: “... Ежегодно ставал избор на един “временен чорбаджия”, един негов заместник, на който било възлагано дори събирането на данъци.” IV Тази война по време съвпада с нашествието на Наполеон в Русия и разгрома на французите пред Москва. V За ролята на солуняни при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на Солун, казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7). VI На славянски език цифрите се изписват със съответни букви от азбуката. VII Антиминсът в Николаевската църква има съвършено друг текст, носи дата на издаването месец септември 1920 г.
VIII В Цариградския
вестник
№ 469/19.ХІІ.1959 г.
се казва: “А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България.” IX Това е третото дете на свещ. Константин Дъновски. Преди не-го той има дъщеря Мария, а първородният му син се казва Атанас.
към текста >>
49.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
Обул сандали, захвърлил работническите дрехи настрани, но си завил гумените цървули във
вестник
и ги взел под мишница, за да не му ги вземе някой.
След 9 септември Методи Константинов е работил в бригадата на Борис Николов. Получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно пожелал да види своя бивш кабинет, в който е работил някога като началник. Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и бяла риза.
Обул сандали, захвърлил работническите дрехи настрани, но си завил гумените цървули във
вестник
и ги взел под мишница, за да не му ги вземе някой.
А мозайкаджиите работят с гумени цървули, защото газят много често във вода. Методи минава покрай портиера, който го познава вече, полека-лека се изкачва по стълбите и си припомня за предишното време, когато е бил тук директор. Качва се на третия етаж и с голямо вълнение се запътва към своя бивш кабинет. От същия този кабинет излиза един невзрачен човек. Тогава комунистите назначават свои верни хора на големи постове, макар че нямаха образование.
към текста >>
50.
РАДИ ТАНЧЕВ
А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой
вестник
.
И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост.
А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой
вестник
.
Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък? " А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му?
към текста >>
51.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния
вестник
, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м.
" Лулчев обяснява всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра". Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра". Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства.
Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния
вестник
, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м.
Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказа: "Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса". Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома.
към текста >>
Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от
вестника
.
Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказа: "Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса".
Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от
вестника
.
Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
към текста >>
52.
ЯСНОВИДСТВО
Седнал там и пише нещо за
вестника
.
Атанас Минчев Иван Антонов бил журналист и си пишел статиите в бараката. Било е един летен ден, топъл, но дъждовен. Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си.
Седнал там и пише нещо за
вестника
.
Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек? " Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя. Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата.
към текста >>
Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във
вестника
ли пише?
Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново.
Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във
вестника
ли пише?
- "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието. Елена Иларионова
към текста >>
53.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
И понеже аз бях забравил за билета, с
вестника
търсеха печелившия билет с щастливия човек.
Но купих само четвъртинка. Направих си такъв подарък. И с тази четвъртинка спечелих четвърт милион. Ако бях взел цял билет, щях да спечеля 1 000 000. Но все пак 250 000 лева не бяха малко пари.
И понеже аз бях забравил за билета, с
вестника
търсеха печелившия билет с щастливия човек.
Накрая аз проверих и разбрах, че съм печеливш. Отивам там с билета все пак така предпазливо, все не ми се вярва. Подавам билета, а на тях им бе омръзнало да чакат и да идват разни хора да ги питат, дали се е явил печелившият. Обаче като се облещиха изведнъж! Станаха любезни, внимателни и ми напълниха една чанта с пари.
към текста >>
54.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Той взима и разгръща отново онзи
вестник
"Братство", от който бе научил какъв ще бъде изходът на войната.
Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Брат Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости, сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски.
Той взима и разгръща отново онзи
вестник
"Братство", от който бе научил какъв ще бъде изходът на войната.
Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек?
към текста >>
55.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Аз седях до прозореца и четях
вестник
.
Той се усмихнал: "Когато се намирате в затруднение, търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава". Борис Николов Беше през първите дни на декември 1945 година. Аз бях си махнала дантелените пердета от прозорците, защото исках да си почистя жилището за празниците и Новата година. Когато нямаше пердета, отвън се виждаше всичко в стаята.
Аз седях до прозореца и четях
вестник
.
Изведнъж някой се приближи до прозореца и заговори. Погледнах - руски войник, питаше ме зная ли къде е Руският дом. Отговорих, че не зная. Той ми огледа хубаво стаята, това ми направи впечатление и се отдалечи. След малко някой отвори външната врата, влезе в антрето и отвори без да потропа на вратата в стаята ми.
към текста >>
56.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
" На бегом аз пристигнах в бараката на Лулчев и го намерих там да чете някакъв
вестник
.
Узнах, че в Полша гер- манците избиват евреите в концлагери. Значи аз трябваше да заведа всички български евреи да бъдат избити там! Целият разтреперан пристигнах на Изгрева и предадох заповедта на Учителя, с която съм назначен да придружавам евакуацията на българските евреи в Полша. Учителят ме попита: "Какъв е въпросът? " - "Учителю, вече няколко години всички евреи от окупираните територии от Германия се изпращат в концлагерите в Полша, където ги избиват." Учителят хвърли на земята моята заповед, стана изключително строг и ми нареди: "Веднага иди и извикай Лулчев!
" На бегом аз пристигнах в бараката на Лулчев и го намерих там да чете някакъв
вестник
.
Предадох поръката на Учителя и по пътя му разправих какво се е случило с мен. Заста- нахме двамата с Лулчев пред Учителя. Учителят бе ядосан и се движеше наляво-надясно в стаята си. Спря се, огледа ни и изрече към Лулчев: "Иди и намери царя и му кажи, че ако изпрати дори един евреин в концлагерите, от него и династията му и помен няма да остане! " Лулчев каза само: "Слушам!
към текста >>
57.
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Всяка вечер една сестра-чиновничка донасяше на Учителя
вестник
"Мир".
Той всеки изслушваше с внимание. Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление. Той сам е казвал, че понякога е трябвало да изслуша някого един час, два часа, а някога и повече. Ние виждахме Неговото търпение, сдържаност и благородство. Елена Андреева
Всяка вечер една сестра-чиновничка донасяше на Учителя
вестник
"Мир".
Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. Ще размени една-две думи с Него и след това си отиваше. Това я хранеше. Една вечер, докато седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник "Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника.
към текста >>
Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде
вестника
.
Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление. Той сам е казвал, че понякога е трябвало да изслуша някого един час, два часа, а някога и повече. Ние виждахме Неговото търпение, сдържаност и благородство. Елена Андреева Всяка вечер една сестра-чиновничка донасяше на Учителя вестник "Мир".
Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде
вестника
.
Ще размени една-две думи с Него и след това си отиваше. Това я хранеше. Една вечер, докато седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник "Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя отдалеч, сгъна вестника и го тури в джоба си да не го види сестрата, да не се огорчи.
към текста >>
Една вечер, докато седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава
вестник
"Мир".
Елена Андреева Всяка вечер една сестра-чиновничка донасяше на Учителя вестник "Мир". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. Ще размени една-две думи с Него и след това си отиваше. Това я хранеше.
Една вечер, докато седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава
вестник
"Мир".
След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя отдалеч, сгъна вестника и го тури в джоба си да не го види сестрата, да не се огорчи. А тя пристъпва и с жест Му го подава като казва с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно. Брат Боян Боев отива при Учителя по важна и неотложна работа.
към текста >>
След това се задава сестрата, която редовно Му носи
вестника
.
Всяка вечер една сестра-чиновничка донасяше на Учителя вестник "Мир". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. Ще размени една-две думи с Него и след това си отиваше. Това я хранеше. Една вечер, докато седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник "Мир".
След това се задава сестрата, която редовно Му носи
вестника
.
Учителят я видя отдалеч, сгъна вестника и го тури в джоба си да не го види сестрата, да не се огорчи. А тя пристъпва и с жест Му го подава като казва с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно. Брат Боян Боев отива при Учителя по важна и неотложна работа. В това време идва една сестра и разказва някакъв вълнуващ епизод на Учителя.
към текста >>
Учителят я видя отдалеч, сгъна
вестника
и го тури в джоба си да не го види сестрата, да не се огорчи.
Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. Ще размени една-две думи с Него и след това си отиваше. Това я хранеше. Една вечер, докато седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник "Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника.
Учителят я видя отдалеч, сгъна
вестника
и го тури в джоба си да не го види сестрата, да не се огорчи.
А тя пристъпва и с жест Му го подава като казва с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно. Брат Боян Боев отива при Учителя по важна и неотложна работа. В това време идва една сестра и разказва някакъв вълнуващ епизод на Учителя. Разправя Му го тя дълго време и брат Боян чака.
към текста >>
58.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Единият - някакъв певец, познат с Учителя, а другият - редактор на столичен
вестник
.
Все още не се решавах да отида при Него. След малко иде Катя Грива и казва: Учителят каза веднага да отидеш при Него! " Заупорствах, но Катя настойчиво ме задърпа, като дете ме завлече при Учителя. Като ни видя от прозореца, Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току- що започна и към Него пристъпиха двама важни господа.
Единият - някакъв певец, познат с Учителя, а другият - редактор на столичен
вестник
.
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на вестник X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная.
към текста >>
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на
вестник
X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох.
След малко иде Катя Грива и казва: Учителят каза веднага да отидеш при Него! " Заупорствах, но Катя настойчиво ме задърпа, като дете ме завлече при Учителя. Като ни видя от прозореца, Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току- що започна и към Него пристъпиха двама важни господа. Единият - някакъв певец, познат с Учителя, а другият - редактор на столичен вестник.
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на
вестник
X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох.
Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная. Може би ги прие, но им даде добър урок, ако въобще имаха предпоставки да го разберат.
към текста >>
59.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Обикновено донасяха на Учителя от града някой
вестник
.
Борис Николов В България настъпи правителствена криза. Поредното правителство падна от власт, а докато се създаде ново, мина доста време. Тръбят във вестниците, предлагат различни кандидати, коментират се техните качества, после се отхвърлят. Цяла олелия.
Обикновено донасяха на Учителя от града някой
вестник
.
Един го донася и пита: "Учителю, та няма ли кого да изберат за пръв министър при толкова много кандидати, че да мирясат вестниците с тези писания? " Учителят оглежда приятелите, които са Го заобиколили: "Трябва някой министър да побие кол и по него да се подредят другите." А брат Гради Минчев, който е висок два метра и е най-висок от всичките на Изгрева, със своя баритонов глас рече: "Ами то е много лесно да се побие кол. Аз като бях в казармата, фелдфебелът най-много мене гонеше. Трябвало да бъда най-бърз, да застана пръв там, където се нареждат войниците в строя, "да побия кола", както се казваше в казармата, та по мене другите да се наредят по височина. Та аз бях колът на ротата и много наказания имах.
към текста >>
На следващия ден един брат тича от града, размахва
вестник
и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет.
" Дойде ред да забием третия кол: "Това е третият министър! " Учителят стоя до нас, докато забием всички колове на оградата и с коловете обозначаваше всички министри под ред. Той стоя до нас през цялото време. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права, по конец и рече: "Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета и други животни."
На следващия ден един брат тича от града, размахва
вестник
и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет.
Имаме нов министър-председател! " Учителят поглежда към вестника и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата! " Учителят се смее, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се. Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във вестника и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата.
към текста >>
" Учителят поглежда към
вестника
и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата!
Той стоя до нас през цялото време. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права, по конец и рече: "Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета и други животни." На следващия ден един брат тича от града, размахва вестник и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет. Имаме нов министър-председател!
" Учителят поглежда към
вестника
и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата!
" Учителят се смее, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се. Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във вестника и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата. Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: "Ето, това е първият кол - за първия министър. Ето, това е вторият кол - за втория министър." Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във вестника - дали всичко е точно и дали всичко съвпада.
към текста >>
Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във
вестника
и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата.
На следващия ден един брат тича от града, размахва вестник и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет. Имаме нов министър-председател! " Учителят поглежда към вестника и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата! " Учителят се смее, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се.
Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във
вестника
и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата.
Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: "Ето, това е първият кол - за първия министър. Ето, това е вторият кол - за втория министър." Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във вестника - дали всичко е точно и дали всичко съвпада. Ето как се разреши правителствената криза в България! Ангел Вълков През 1930 г.
към текста >>
Ето, това е вторият кол - за втория министър." Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във
вестника
- дали всичко е точно и дали всичко съвпада.
" Учителят поглежда към вестника и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата! " Учителят се смее, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се. Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във вестника и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата. Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: "Ето, това е първият кол - за първия министър.
Ето, това е вторият кол - за втория министър." Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във
вестника
- дали всичко е точно и дали всичко съвпада.
Ето как се разреши правителствената криза в България! Ангел Вълков През 1930 г. бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала.
към текста >>
60.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Вестникарите
искат да противодействат, създават една реакция от една страна; от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение - туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат.
С пари ли, с власт ли разполагам? От какво имат да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад гърба ми стои Великата Божия Любов, зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всички живи добродетели са зад гърба ми. В сегашното общество, както тук, в България, се заражда една реакция.
Вестникарите
искат да противодействат, създават една реакция от една страна; от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение - туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат.
Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат това. Те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това! Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
към текста >>
Ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело, всички
вестникари
в България ще скачат из въздуха нагоре и ние ще научим
вестникарите
какво да пишат в бъдеще.
Ние не говорим в тъмно - елате и опитайте. Ние не казваме: "Вярвайте! ", но "Елате и опитайте! " Ние не искаме такива заблуждения. Добре, ще бъдете смели и решителни.
Ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело, всички
вестникари
в България ще скачат из въздуха нагоре и ние ще научим
вестникарите
какво да пишат в бъдеще.
Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им. Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога! Те трябва да употребят своето перо за Истината!
към текста >>
Тия
вестникари
ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им.
Ние не казваме: "Вярвайте! ", но "Елате и опитайте! " Ние не искаме такива заблуждения. Добре, ще бъдете смели и решителни. Ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело, всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре и ние ще научим вестникарите какво да пишат в бъдеще.
Тия
вестникари
ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им.
Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога! Те трябва да употребят своето перо за Истината! Нямам нищо против, когато някой вестник пише Истината.
към текста >>
Нямам нищо против, когато някой
вестник
пише Истината.
Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им. Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога! Те трябва да употребят своето перо за Истината!
Нямам нищо против, когато някой
вестник
пише Истината.
Но един вестникар да пише лъжа - това не му се прощава. Ни един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа - това не им е простено. Някой ме пита: "Защо побеляха косите ти? " - От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях.
към текста >>
Но един
вестникар
да пише лъжа - това не му се прощава.
Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога! Те трябва да употребят своето перо за Истината! Нямам нищо против, когато някой вестник пише Истината.
Но един
вестникар
да пише лъжа - това не му се прощава.
Ни един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа - това не им е простено. Някой ме пита: "Защо побеляха косите ти? " - От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина.
към текста >>
61.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
А на следващия ден вестниците бяха писали: "Вчера на Изгрева божеството Дънов бе бито." Та какъвто бе побойникът, такива бяха неговите началници, такива бяха и писачите, и
вестникарите
, такива бяха и всички ония, които хулеха Учителя и Братството.
Именно заради това, Учителят е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се намесят, да попречат на изпълнението на този акт. Така че, никой не можа да защити Учителя. А какви яки братя имахме и какви смелчаги бяха те! Но Учителят така бе направил, че тези братя - яки и смели, ги нямаше в този момент. Те надойдоха по-късно и след като разбраха за побоя, само стискаха юмруци.
А на следващия ден вестниците бяха писали: "Вчера на Изгрева божеството Дънов бе бито." Та какъвто бе побойникът, такива бяха неговите началници, такива бяха и писачите, и
вестникарите
, такива бяха и всички ония, които хулеха Учителя и Братството.
Но Писанието казва: "Бог поругаем не бива! " Учителят е знаел, очаквал е събитието, допускал го е, за да може да го разреши по такъв начин, че да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализирана ръка на Рила написва: "Бог е Любов." Тодор Ковачев - внук
към текста >>
62.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Като прочела статията, Олга с
вестника
отива при Учителя и Му разказва всичко.
Тогава е било прието, когато стаята е голяма, да се прегражда с дълга, кадифена завеса. Ненадейният посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод, като носел на Михайловски известна сума пари, за да пише против Него. Олга разбрала, че онзи е оставил голяма сума на масата - заплатил е, за да пише Михайловски срещу Учителя. В следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя.
Като прочела статията, Олга с
вестника
отива при Учителя и Му разказва всичко.
Учителят се усмихнал и казал: "Няма нищо скрито и покрито на този свят и то, когато Истината го управлява." Ето защо така се случи, че Олга отива да взема уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя, Олга Славчева разбрала, че той търси домашна помощница, която навремето се наричаше с хубавата българска дума "слугиня". В София тогава имаше един специален пазар, където младите девойки от софийските села идваха в града, придружавани от своите майки или бащи, а градските госпожи ги избираха за слугини.
към текста >>
Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за тези
вестникарски
нападки.
И както има въздух, който дишаме, тъй има Бог, когато се любим." - Учителю, казват, че Вам в други страни са предлагали много по-добри условия за работа, отколкото в нашия злополучен край, но къде повече има нужда от Вас? Той не ми отвърна, но в мълчанието Му имаше повече, отколкото в най- силната човешка дума. Мара Белчева Нападките във вестниците срещу Учителя след известно време са се насочили към един факт - изнасят данни, че онези, които са започнали да воюват срещу Петър Дънов, не минавало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща.
Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за тези
вестникарски
нападки.
Те проследявали какво ще се случи на всеки, който воювал срещу Учителя - след известно време той си заминавал от този свят. И тогава приятелите разправят: "Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа." Нашите не злорадстваха, но искаха да покажат, че който наруши окултния закон, след това си носи последствията. Хората не разбираха тези неща и предизвикваха вестниците да пишат за тях като сензация. Тогава Учителят отново е извикан в Обществена безопасност. Този път
към текста >>
63.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА
Сава Калименов издаваше
вестник
"Братство" и взе дейно участие в братския живот в провинцията.
Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят, ще трябва да си платят за разрушението." Борис Николов Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция. Те, комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Галилей Величков
Сава Калименов издаваше
вестник
"Братство" и взе дейно участие в братския живот в провинцията.
Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закичва като китки върху дулата на пушките.
към текста >>
Неговите статии във
вестник
"Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция. Те, комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Галилей Величков Сава Калименов издаваше вестник "Братство" и взе дейно участие в братския живот в провинцията. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората.
Неговите статии във
вестник
"Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората.
Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закичва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житено зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата.
към текста >>
64.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Той е началото,
предвестникът
на Мощния и Силния, Който иде – Божият Дух.
Това е златният век в неговата история. Тогава той се намира под закрилата на Великия Разумен свят и през каквито изпитания и опасности да мине, излиза невредим. Ала и голяма е отговорността му, ако не го приеме и послуша. Тази книга говори за онези следи, които Учителя остави в света на формите, ала тя говори и за онези велики идеи, за онези мощни сили, които Той внесе в живота и които вече работят и преобразяват света. Божественото започва с най-малкото, с най-слабия разумен подтик, който действа отвътре и отвън.
Той е началото,
предвестникът
на Мощния и Силния, Който иде – Божият Дух.
Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действа като една нова сила на Живота. Той е Високият идеал, към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее. Всички, които Го очакват, ще станат за работа.
към текста >>
65.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Той е
предвестник
на една нова, възвишена култура, която иде.
Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът. Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми.
Той е
предвестник
на една нова, възвишена култура, която иде.
Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш.
към текста >>
66.
ПЪТУВАНЕТО
Това беше новият импулс,
предвестник
на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.
Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода.
Това беше новият импулс,
предвестник
на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.
Пътуването се организираше от неколцина братя. Работата се разпределяше естествено и тогава в ранните зори голяма кола ни отнасяше до подножието на планините, откъдето почват горите. Там на поляните вече чакат нашите добри приятели власите – овчарите от планината. Със своите дребни, яки коне те вземат грижата за изнасяне на товарите. Нагоре по стръмните, едва проходими пътеки тия коне са незаменими.
към текста >>
67.
ОЦЕНЯВАЙТЕ МАЛКИТЕ БЛАГА
Той се безпокои, че шапката му не била хубава, че хълбокът го боли, че изгубил един милион, че
вестникът
зле писал за него, че жена му не била такава, каквато искал, че приятелите му не били такива, каквито той искал, че днес има кал, дъжд.
Господ за това те е пратил. Ти кажи: „Ще бъде така, както е казал Господ.“ Камилата трябва да мине през иглени уши, т. е. да се разтвори. И човек трябва да се разтвори от какви ли не безпокойства.
Той се безпокои, че шапката му не била хубава, че хълбокът го боли, че изгубил един милион, че
вестникът
зле писал за него, че жена му не била такава, каквато искал, че приятелите му не били такива, каквито той искал, че днес има кал, дъжд.
От всичко това човек трябва да се освободи. Ако ти носиш плодове на един приятел, за да му ги дадеш и си изпълнен с тревоги, все едно, че туряш кал върху тия плодове. Тогава подаръкът, който ще дадеш, нищо не струва, ти го покваряваш. Някой път човек се обезсърчава. Това са негови мисли.
към текста >>
68.
ВРАТАТА
Като
предвестник
на новата култура ще дойде страданието.
Лицата на хората се менят през целия ден според мислите и желанията, които имат. Бъдещето е на онези народи, които са за новото. По този въпрос няма две мнения. Иде една от най-добрите епохи. Сега сме в последната фаза на старата култура.
Като
предвестник
на новата култура ще дойде страданието.
Наистина страдания ще има, но детето ще се роди, то няма да умре! Хората ще минат съзнателно от смърт в живот. Защото иде нещо ново в тяхното съзнание. Спасението на света няма да дойде отвън, а отвътре, в съзнанието. Божиите пътища не се отменят.
към текста >>
69.
18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта
Вътрешните смущения в душата ви са
предвестник
, че времето на обновлението ви е близо.
Вие не сте длъжни никому, освен на Бога. Всичко, което сте придобили и което притежавате, е Негов Дар. Следователно, гледайте да го употребявате за добро, както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее във вас, ще ви научи на всичко, което е най-добро и най-правилно. Той ще ви покаже Своя Път и начина, по който да проумявате Делата Му.
Вътрешните смущения в душата ви са
предвестник
, че времето на обновлението ви е близо.
Когато малкото дете в утробата на майка си започне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, това вече е признак, че е дошло времето за неговото освобождение още малко и ще се чуе радостният му глас вън, в широкия свят. Така и вашата душа вече не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Но, за да се предаде реалност на живота ви, трябва да влезете в съюз с Бога и всецяло да му се отдадете. И тогава Вечната Любов може да роди нещо ново за вас. Ето в това предверие на Божия дом ви очаква това, което желаете.
към текста >>
70.
Девета част
Който и
вестник
да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има.
/ Ев. Матея 20:22/ Във всеки живот се явяват желания, които не са естествени, не са Божествени. Те внасят дисхармония вътре в света. За това няма нужда от аргументи.
Който и
вестник
да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има.
Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се пораждат, които не са за добро. Тук ще дам пример за учениците на Христа. Когато майката с двамата сина поискала те да бъдат почетени от Божия син, като Той постави "единия отляво, а другия отдясно" на себе си, останалите десет ученици, виждайки това, се възмутили и запитали Христа: "Как може да има предпочитания? " Той се обърнал и им отговорил: "Не знаете какво искате." И добавил: "Можете ли да пиете от "чашата", която аз пия, и да се кръстите с "кръщението", с което аз се кръщавам?
към текста >>
НАГОРЕ
