Алтернативен линк |
9. В. „Живот", год. I, бр. 11, (1.VI.1929), с. 1
Мара Белчева
ИЗЛЕТ
Благоуханна лъхна майската зора.
И черната си мантия нощта прибра.
Открехват се отсреща златни двери.
Призръчна Витоша криле разпери.
Потрепнаха в молитва цвят и дървеса.
И топъл лее се на славея гласа.
Край ручея - във бяло рой дечица -
разцъфнали се трънки. Кукувица
изкука, скрий се, ей изкука пак и пак.
Събудили се теменужки, кукуряк.
Към върха се реди ме стари, млади.
В сърцата рухват всичките прегради.
Зелени клони - благославят ни ръце.
Скалите ни посрещат с сгрено сърдце.
И блика извора струи лъчисти.
Очи, очи поят със мисли чисти.