10. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ТИХАТА ПЪТЕКА

Води ме тихичка пътеко,
през твойто царство ме води!
Прецеждаш светлината мека
през изумрудени греди.

И пада тя на капки златни
по оживелия ти стан.
Под твойте сенки благодатни
минава който е избран.

И всички други бяха глухи
към воплите на стръмни ден...
Ти само мойте устни сухи,
води към извора свещен.