9. В. „Живот", год. I, бр. 11, (1.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ИЗЛЕТ

Благоуханна лъхна майската зора.
И черната си мантия нощта прибра.

Открехват се отсреща златни двери.
Призръчна Витоша криле разпери.

Потрепнаха в молитва цвят и дървеса.
И топъл лее се на славея гласа.

Край ручея - във бяло рой дечица -
разцъфнали се трънки. Кукувица

изкука, скрий се, ей изкука пак и пак.
Събудили се теменужки, кукуряк.

Към върха се реди ме стари, млади.
В сърцата рухват всичките прегради.

Зелени клони - благославят ни ръце.
Скалите ни посрещат с сгрено сърдце.

И блика извора струи лъчисти.
Очи, очи поят със мисли чисти.