8. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ПЪТ

Нагоре криволи все сам.
Рой вият - жерави - години.
И лута се и тук, и там,
край пътища, дворци, градини.

Където мина се не спря.
На Мусала очите блесват;
Край тях наголе се провря...
Над пропасти, скали безсвестни,

Зоват го златните звезди,
зоват го вечерните бури,
дъгата нещо му вести,
през озарените лазури.

Все нов нагоре криволи,
стеснява се и разширява.
Над превъзмогнати скали,
зората с кръв го причастява.