66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ

Приятелката на наша позната отива на гости в Швейцария при свои близки. Веднъж в нея се явило желание да посети един връх в Алпите. Намерили й и водач, който да познава пътя, и една сутрин рано тръгнали към желаната цел. След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото съкровище. Кесията съдържала 10-15 златни монети. Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия.

Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането. По пътя гледали и двамата, взирали се, но нищо не намерили. Тревогата на сънародницата ни била голяма. Помрачила се радостта от екскурзията. Кесията с цялото й състояние не се намерила.

„Защо ми трябваше екскурзия, защо ми трябваше да идвам в Швейцария?" Вайкала се тя, но нищо не помагало.

На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя?" - попитал пасторът. След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието, пасторът станал, отишъл при един шкаф, отворил едно чекмедже, извадил същата кесия и я подал на гостенката. Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й. След като се убедила, че нищо от съдържанието не липсва, запитала: „Ами кой я намери?" Казали й, че вечерта един овчар я донесъл. Той я намерил на пътя, отдето те били минали. „Чудна работа! Един прост овчар намерил кесия със златни монети и не я присвоил. Искам да го видя тоя овчар.

И когато вечерта ги срещнали, тя пожелала да го възнагради, но той не приел. „Тогава вземете поне тия две монети, за да купите нещо за децата си", казала тя. „Не, госпожо, нищо няма да взема. Моите деца трябва да се задоволят с това, което аз припечеля с труда си", казал добрият и скромен овчар. „Ама аз искам да ви възнаградя." - „За какво ще ме възнаградите? Аз нищо не съм направил, за да ме възнаградите." - „Как нищо?" - възразила жената. „Вие намерихте кесията с цялото ми състояние." - „Извинете, госпожо, аз през деня съм направил едно малко добро и вие искате да ми платите. Вие искате да ме лишите от него. Не, не съм съгласен."

Този планинец, прост овчар, без да знае, предал един хубав урок на нашата сънародница.

Той й станал учител по честност.

По разказа на брат Нестор.