65. КАК БРАТ ПЕНЮ ПОЛУЧИЛ ПОМОЩ

Бях ученик в последния клас на гимназията. По всички останали предмети бях добре, но тази пуста математика, тя ме измъчваше, тя ми бе страшилището. По нея само тройки получавах. Ето че изтече и последният месец на годината. Дойде време за матура. Учехме по конспект. Конспектът по математика съдържаше 123 въпроса. Всички въпроси преговорих много пъти, но в съзнанието ми бе тъмно.

По всички други предмети бях добре, но математиката ме мореше. Утре почва матурата. Вечерта, като щях да си лягам, се помолих на Учителя да ми помогне. Легнах си. Събудих се с мисълта в главата за цифра 82, станах и си я записах. Обърнах конспекта и заучих добре материала по този въпрос.

Отивам на изпит, но като че нищо не виждам и нищо не мога да мисля. Тъмно е в съзнанието ми. Ето, пристигнах в гимназията. Изпитът бе почнал. Изтеглих си билетче и го подадох, за да го запишат в протокола, но без да го погледна. Седнах на чина, но мрак, пълен мрак в съзнанието ми. Хванах главата си с двете ръце, но без да съм в състояние да мисля. Ужас ме обземаше, като си знаех силата. Нито виждах, нито чувах какво става около мене. Когато по едно време си отворих очите, чак тогава забелязах билетчето при себе си. Прочетох и едва сега разбрах, че съм изтеглил номер 82. Като забелязах това, като че ми съмна. Веднага ми се проясни съзнанието. Погледнах преподавателя и му казах, че съм готов.

На изпита по математика изкарах петица - бележка, по-добра от тези на най-силните ученици.

Разказал: Пеню Ганев.

Ето как Учителят бе помогнал на брат Пеню, като на сън му бе посочил въпроса, който щеше да му се падне. Брат Пеню бе поискал своевременно помощ и бе я получил.