67. УРОК ПО ЧЕСТНОСТ

Един българин - инженер /Щ./ разказва следната своя опитност:

По време на моето следване в Швейцария, един неделен ден излязох с файтон извън града, за да се поразведря, както и за да поразгледам местността.

За тази цел наех файтон и след около час и половина бях сред полето, заобиколен от хубави овощни градини. По пътя, отгдето минавахме, имаше дръвчета, обсипани с плодове, голяма част от които бяха нападали на земята. Колите минаваха през тях и ги мачкаха. Да ти е жал за тия хубави плодове. Ето защо, аз спрях файтона, слязох и събрах десетина круши в една кърпичка от тия, които колите прегазваха и пак се качих на файтона, за да продължа разходката си. Но за голяма моя изненада файтонджията отказа да ме вози. „Слезте от файтона ми!" - „Защо? Нали ви наех за цял ден?" - възразих в недоумение аз. - „Тази овощна градина ваша ли е?" - „Не, не не е моя." - „Тогава защо събирате плодове от дървета, които не са ваши? Значи вие не сте честен човек. Ето защо, аз не мога да ви возя повече."

И файтонджията не тръгна, докато аз не слязох и не оставих плодовете, които бях събрал.

Завърших следването си и се върнах в България. Започнах работа като инженер. Срещах се с много хора, но този файтонджия никога няма да забравя, защото от него аз научих какво значи честност. Това бе урок по честност.