Андрей остана продължително време замислен върху това и после каза:
- Аз много мислих, за което говорихте - за смъртта. Нали твърдите, че раждането и смъртта са предопределени?
- Така е, те хората си мислят, че току така умират. Казват: „Сгазил го трамвай, паднал от покрива или керемида го ударила в главата.” И си мислят, че е случайно. Не, то е определено строго математически.
- Вие оня ден казахте, че Жорж Радев щял да живее само 45 години. Това фатално ли е, не може ли да се промени? Например, ако се разболее, ако отиде при най-великия лекар и той го излекува, да продължи живота му повече от 45 години? - Христов се усмихна и отговори без желание:
- Жорж е вече при Този най-велик от великите лекари, и тъкмо Той е, Който може да продължи живота му. Разбира се за това е необходимо Жорж да иска, да пожелае това, да слуша и изпълнява, което му каже.
- Вие защо не му кажете да слуша и да изпълнява това, което му каже господин Дънов?
- Това не е моя работа. Ако трябва това, Учителя ще му каже, но както виждаш не му казва и Жорж може да си замине дори по-рано.
- Това не е ли егоистично от Ваша страна?
- Ти механически гледаш на нещата. За да си замине на тази възраст, затова ~ой е подготвял условията дълго време преди това, може би още в миналите си животи. Гърдите му са тесни - той е много нежен и деликатен, което показва, че е работил в областта на духа и изоставил тялото, което отслабнало и се родил със слаби физически импулси и силни духовни. Изгубило се равновесието между физиката и духа. Нищо не е в състояние да възстанови равновесието.* [*Виж „Изгревът”, т. 18. снимки № 7. 8, 27, 28.]
