Христов се върна в стаята, разтърка си челото, помисли и после погледна Андрей, който това чакаше и веднага заговори:
- Господин Христов, аз познавам този шофьор, той е приятел на помощника ми Цонко, за когото вече Ви разказах. Те и още няколко души анархисти подготвят атентат, за който бях Ви загатнал. Те го пазят в абсолютна тайна, но аз всичко зная. Те ме мразят, само заради разправията ми с Цонко. И аз ги мразя, и затова ще ги предам. Но този шофьор е глупав и прост! Той само ги вози с колата, която може да използват да избягат, но аз съм предвидил това и съм й взел номера.
- Ти си едно глупаво момче, което не знае какво говори! Ти знаеш ли какво е прозвището на предателя? Само като помислиш да предадеш, ти вече си паднал много ниско, сам си се наредил до Юда и всички предатели в света. Нито анархистите, нито ти ще извършите това пъкленото, което сте намислили. Ако направите това, ще забъркате такава каша, за каквато нямате представа!
- А по-добре ли е да избият толкова хора, да унищожат толкова много материални блага?
- Ти се запитай какво те кара да ги предадеш за да спасиш живота на хората, или да им отмъстиш? Имаме начин да ги възпрепятствуваме да извършат измисления атентат, без да ги предаваме. Ако ти се ръководиш от желанието да отмъстиш, тогава ти си един паднал човек.
На Андрей му стана неприятно, затова веднага отговори:
- Защо идва този шофьор при Вас? - Като че Христов беше длъжен да му дава обяснения за идващите при него! Той обикновено на никого и за нищо не даваше обяснение и всеки, който посмееше да му поиска за нещо обяснение, той го изругаваше и изпъждаше. Но сега заради живота и съдбата на анархистите, отговори:
- Това, за което си дошъл и ти - объркали си живота!
- Освен на мене и на тях, при Вас идват ли и други, за да им оправяте живота?
- Ти не беше ли свидетел оня ден на Нова година? - И Андрей почувствува ревност.
- И на всичките, все живота оправяте? - повторно запита още по-недоволно.
- Нали чу, оправям живота на всеки, на когото ми каже Бог да го оправя! - Андрей помисли, и после запита малко стеснително:
- И на другите ли казвате, че „велико бъдеще ги чака”?
- Правя и казвам, каквото Бог ми нареди! - Ревността заговори още по-силно, той беше недоволен и настроението му се промени.
- Бог ли Ви каза да ме държите 12 часа и да направите това, което направихте на мене?
- Разбира се! Аз правя това, което Бог ми каже.
- Как става това?
- И на тебе ще ти проговори, и тогава ще знаеш. Но сега кажи ми, какво стана с кооперацията?
Андрей това чакаше. Разказа му всичко с най-големи подробности. Христов беше доволен, което подчерта дебело като чудо със световно значение. Андрей се радваше, но радостта му беше засенчена от мисълта, че Христов преувеличава, който, за да го освободи от тази сянка му заговори:
- Бог затова е Бог, защото еднакво гледа и на мравката и на слона. Те са еднакво ценни за Него. Дори ако искаш да знаеш, Той гледа на една цяла Слънчева система, както гледа на една мравка. В Него няма абсолютно никакво лицеприятие... Цялото небе се радва, когато види, че едно същество колкото и малко да е то направи една крачка в пътя на Истината.
Разбира се, Андрей не закъсня да помисли нещо лошо: „Какво ли пък толкова съм направил, че така ме превъзнася? Такива са и широканците.”
Христов виждаше мислите му, виждаше мътилката, която живота беше утаил в душата и съзнанието му. Докато се освободи от тази мътилка, той трябваше да го търпи. Нарочно създаваше му условия да каже всичко каквото имаше в него, затова всичките му глупости слушаше, защото инък Андрей щеше да се затвори и не би казал нито дума, и нечистотата щеше да остане в него.
След като Андрей му изказа всичко, което можеше да каже днес, Христов тогава почна да му разказва интересни случки из своя живот, каквито Андрей не само че не беше чел и чувал, но не можеше и да си помисли, че са възможни! Той не ги запомни, но в него остана впечатлението, че бяха особени. И той на свой ред му разказа, че и той е ходил на Изгрева, че се опитал да влезе в Салона, но той бил заключен.
Христов се усмихна и каза:
- Това е един символ - още не ти е дошло времето да влезеш в Салона, но вече ти е даден ключа, защото не си свършил работата си... Ти забележи, че живота ти се нарежда по една особена последователност. Ти отначало само си мисли за Изгрева, после мина само край оградата му, после го разгледа отвътре, но още не те пущат в Салона. Когато ти дойде времето, и това ще бъде.
- Не разбирам каква работа имам да върша, и как ми се нареждат работите? - запита с интерес Андрей.
- Още имаш закачки в света, от които трябва да се освободиш.
- Например?
- Те са много. Когато си обикалял Изгрева с онова момиче и ти си пожелал да заговориш онзи брат, който си печал на слънце гърба, момичето те дръпнало и ти не си заговорил брата. Това момиче е една закачка, която ти пречи да проникнеш в Изгрева.
- Но Вие сте слушали внимателно и запомнили?! - каза с учудване и удивление, и приятно чувство Андрей. - Това момиче аз повече не го видях, т.е. според Вас - откачих се.
- Така е, но ти имаш още такива и други закачки. Като се откачиш и от тях, тогава ще влезеш в Салона...
