- Право да Ви кажа господин Христов, нищо не разбирам, само дълбоко в мен чувствувам, че така както го казвате, така е и в същото време ми се струва, че не е вярно. Вие откъде сте научили тези неща?
Както винаги и сега, Андрей най-важните неща ги минаваше и отминаваше мимоходом, както тангентата минава по окръжността: - Брат Христов, знаете ли, че брат орангутан ме изпъди? Нали го знаете оня мутрестия брат - един грозен, страшен като горила брат?
- Значи „брат орангутан”? - повтори думите на Андрей Христов, като се смееше с глас. Искаше Андрей да схване, разбере техния смисъл, но Андрей не разбираше, затова му обясни: - Щом казваш „брат”, най-малко баща ви или майка ви са общи - тогава и ти трябва да си орангутан.
Андрей разбра, сети се и почна да се смее.
- Разбрах.
- Нищо не си разбрал! Това което си видял в него - грозното, за да го видиш, непременно трябва и в тебе да го има, инък не би го видял.
- Само в това никога не можете да ме убедите! - възкликна недоволно Андрей. - Аз много добре зная, че не съм красив, но също така зная, че не съм толкова грозен. Знаете ли какви красиви момичета, въпреки многото лоши неща, които имам са ме харесвали? А него сигурен съм, че никое момиче досега не го е харесвало! Коя жена ще целуне такъв маймун? -Христов се усмихна снизходително и каза:
- Не бързай, не бързай, помисли. Той е бил красив, но сгрешил и затова е станал грозен. Всеки който греши погрознява, и щом си поправи грешката - възвръща си красотата. Той сега в светлината на Учителя работи в това направление, за да си поправи грешките и да стане отново красив.
- Гърбицата само в гроба се оправя! Как ще работи да стане красив? - запита раздразнено Андрей.
- Ти пак бързаш - мислиш, че твоето знание е началото и края изобщо на знанието! Ти си мислиш, че ти си мярката на знанието! Човек може да бъде грозен в миналото, настоящето и бъдещето, може да бъде външно грозен, а вътрешно красив и обратно.
- Не, това е и външно и вътрешно и всякак само грозен. Да Ви разкажа как се отнесе с мене, за да се убедите, че съм прав в моите твърдения.
Разказа му за брата, после и за сестра Блатова. Накрая Христов стана сериозен, затвори си очите и почна да се моли. Този път Андрей не се молеше, а продължаваше да разказва и когато Христов се молеше, и когато си отвори очите, заговори много сериозно и загрижено:
- Аз и още по-малко Учителя имаме нужда от това, което ти или който и да било друг ни носите! Ето виж, не съм изял нито една дюля! - И посочи на етажерката, където бяха наредени дюлите. Щеше да каже: „Няма да изям нито една, защото не ям нищо, което е купено с крадени пари.” - Но не каза, защото не искаше сега да поставя на пътя на Андрей отегчаващи работата му елементи. - Както виждаш, казано по човешки, ти си ми само в тяжест, само ми отнемаш скъпото време и за бъдеще само бели ще ми правиш, които ще минават за моя и за Учителева сметка.
- Не разбирам? - запита Андрей.
- Много просто - когато на пътеката сте се карали и биели с твоя брат, ако някой от града или чужд човек ви видеше или чуеше, какво ще си помисли, какво заключение може да си извади? - Този дъновист Андрей и брат му... колко са лоши, какви обидни думи си казаха, как се бият!... Какъвто е Учителят им Дънов, такива са и учениците Му!...
За всички грешки на учениците, държат отговорен Учителя, всичките боклуци, които са направили учениците Му, ги хвърлят на гърба на Учителя им. Това са учениците на Петър Дънов.
Ти много добре знаеш колко си ученик и този, с когото си се карал колко е и той ученик щом се кара и така говори. Разбери веднъж за винаги: ученик е този, който живее и говори както учи Учителя! Какво е виновен Учителя, че вие сте се карали, а това се трупа на гърба Му?
- Но аз не съм от Братството - забеляза Андрей.
- И другия е толкова от Братството, колкото и ти. Ти и всички трябва да разберете, че тук и в природата формите и етикетите и фирмите нямат значение! Имат значение само как са нещата в действителност, защото по Изгрева живеят и плъхове и котки, и кучета... но са животни. Такива животни има и в човешка форма, каквито сте били вие двамата.
