294. НАМИРАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ НЕ Е ВЪНШЕН, А ВЪТРЕШЕН
ПРОЦЕС. УЧЕНИКЪТ ВОДИ УЧЕНИКА ПРИ УЧИТЕЛЯ
Пътят на ученика не е описан никъде, защото той е новото, което всеки момент живота ни поднася! Учителя само насочва погледа ни към него, да го гледаме и проучаваме.
Пътят на ученика е тъкмо това, което ти днес научи, което го няма никъде писано, това, което стана в душата ти. В това сблъскване ти издържа, през цялото това време ти беше в пътя на ученика.
Ти си търсил Учителя, макар на много пъти да си бил при Него.
Той те е пращал при тези и онези, за да те заведат при Него -Учителя, и понеже те Го нямат в себе си и отвън не Го познават, затова те пращали при други, които познавали - пращали те при своите учители!
Затова най-после Учителя те праща при мене. И понеже аз имам в себе си Учителя, веднага разбрах мисълта Му да те заведа при Него, защото ученик води ученика при Учителя си. Ти самичък не можеш да отидеш при Учителя.
Намирането на Учителя не е външен акт, това е вътрешен процес.
Ти може да стоиш, да клечиш с хиляди години при Учителя, и пак да не Го видиш, и още по-малко да Го намериш! Че това е така, показва твоето познание, мнение, че тези от редакцията на „Житно зърно” стояли по-високо от Учителя. Те самите, понеже не са Го виждали, така си мислили, а отвън били мазни, лъскави, напарфюмирани.
Никой от хората на Земята в този момент, е несъизмерим с Учителя!
Ти в дъното на душата си беше против Учителя, спомни си мислите, които преминаваха през съзнанието ти.
- Така беше, мислите ми бяха страшни и лоши, но най-интересното беше, че нямаше никакви причини за това. Той нищо лошо не беше ми направил! - каза Благовест, като се учудваше на себе си.
- Ти в съзнанието си изживял състоянието на апостол Павел, когато пътувал за град Дамаск, където отивал да преследва християните. Разбира се, това преследване след 2 000 години чувствително избледняло, и днес се изразява вече само като краткотрайно състояние на омраза.
Тогава Павел беше пред първото си посвещение. Ето, вече навлизаме в това, което те интересува - каза Христов. - Когато Савел чу гласа на Христа, Който го запита: „Кой си ти, който Ме гониш?...” Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христа, Когото ти гониш.”
Да се намери Христос, да се намери Учителя, това е вече второто посвещение. Пак ти повтарям, не става дума за приказки и цитати, а за нещо реално, действително. Пред тебе Учителят да застане като най-великото същество в света - да не има нищо по-велико от Него в живота ти! Това е процес, еволюция, дълга и трудна работа над себе си. Затова ти казах, че после ще се чудиш как да се освободиш от всичкото знание, към което са те насочили тези, при които те пращал Учителя. Те само затруднили и усложнили процеса на намиране Учителя.
- А как мога всичко това да проверя?
- Според това, какво можеш да жертвуваш! Човек винаги жертвува по-нисшото, по малко ценното за по-ценното. Какво можеш да жертвуваш, за да познаеш Учителя? Ако жертвуваш един лев, за един лев ще познаеш Учителя, за един лев си от новото Учение - за един лев си окултист.
- Аз във второто посвещение ли съм?
- Не, за тебе още са учители: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей, Зорастър, Орфей, Питагор, Мория, Кришна Мурти, Щайнер, Бо Ин Ра...
