< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >
Хронология на Братството
✓ Беседи и събития в хронологична подредба
✓ Събития в хронологична подредба
Слово
✓ Хронологична подредба
✓ Азбучна подредба
✓ Беседи по месеци
✓ Беседи по дни
✓ Беседи по часове
✓ Беседи по градове
Книги
✓ Текстове и документи от Учителя
✓ Последователи на Учителя
✓ Списания и вестници
✓ Писма от Учителя
✓ Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓ Тематични извадки от словото на Учителя
✓ Окултни упражнения
✓ Томчета с беседи
Примерни понятия
✓ Азбучен списък
✓ Тематичен списък
Библия
✓ Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓ Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓ Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓ Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓ Библия 1914г.
Домашни
✓ Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓ Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓ Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓ Беседи, подредени в календар за целия период.
✓ Беседи, подредени в календар за една година.
✓ Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓ Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓ Беседи в стар правопис
✓ Непечатани беседи
✓ Дати стар - нов стил
✓ Беседи в два варианта
✓ Беседи в два варианта за сравнение
✓ Преводи
✓ Преводи - Неделни беседи
✓ Добродетели
✓ Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓ Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓ Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓ Абонамент за събития
Които гладуват
СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС
Които гладуватъ
Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, хора, всички, живот, сега, един, дойде, аз, правда, всичко, сила, природа, книга, блажен, човек, състояние ,
Неделни беседи , София, 28 Декември 1924г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА
„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. (Матея 5:6)
Каква е била интимната мисъль, която занимавала ума на Христа, когато е произнесалъ тази своя рѣчь на планината? Кои сѫ били подбудителнитѣ причини, които сѫ Го заставили да я произнесе? Има много прѣдположения, но това сѫ само вѣроятности, това сѫ само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни. Има само единъ, който знае, какво е мислилъ Христосъ, той е самиятъ Христосъ. Само Той знае, каква е била интимната мисъль у Него, а ние можемъ само да прѣдполагаме. По нѣкой пѫть ние идваме до убѣждението, че знаемъ нѣщо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно. И дѣйствително, туй наше състояние е вѣрно. Денемъ всичко виждашъ, пѫтьтъ ти е отворенъ, накѫдѣто погледнешъ – сигуренъ си, смѣлъ, рѣшителенъ си, смѣло водишъ. Щомъ се свечери, обаче, щомъ стане тъмно като въ рогъ, ти веднага се спирашъ, не си тъй смѣлъ вече, почвашъ да се спъвашъ, знанието ти се ограничава.
И тъй, нѣкой запитватъ: защо азъ нѣкой пѫть мисля, че зная, а нѣкой пѫть ми се струва, че нищо не зная? Психологически азъ обяснявамъ този фактъ така: знаешъ, защото день има у тебе; не знаешъ, защото вечерь има у тебе. Други запитватъ: защо нѣкой пѫть азъ се чувствувамъ тъй смѣлъ, рѣшителенъ, всичко мога да направя, а нѣкой пѫть ми се струва, че нищо не мога да направя? Казвамъ: като изядешъ по 2–3 кокошки, силенъ си, а като ядешъ само сухъ хлѣбецъ, нищо не си. Онзи конь, който яде зобчица, той е силенъ, подскача, подскача; а онзи който яде само сухата слама той си прави своитѣ разсѫждения, защо не може да подскача. Тия двата коня се събератъ, и първиятъ казва на втория: какво си се свилъ, подскочи като мене. – Е, азъ не ямъ като тебе зобъ, ами слама ямъ.
Питамъ сега: когато тълкователитѣ създаватъ своитѣ теории, кои сѫ подбудителнитѣ причини за това? Когато извѣстни писатели, извѣстни моралисти, извѣстни философи пишатъ върху нѣкой въпросъ, кои сѫ подбудителнитѣ причини, които ги заставятъ? Интимната им мисъль дава директива, направление на цѣлата имъ работа. Но коя е интимната имъ мисъль? Сега, започватъ философскитѣ разсъждения. Влиза ученикътъ въ училището, да кажемъ въ първи гимназиаленъ класъ, и учительтъ започва да обяснява, що е точка. Учительтъ казва, че точката нѣма никакво измѣрение, не заема никаква часть отъ пространството, но при това сѫществува въ ума ни. Значи, туй, което не заема никакво мѣсто и пространство, сѫществува като нѣкаква идея. Тогава, споредъ нашитѣ схващания, само туй е реално, което заема нѣкакво мѣсто. При всичко това, учительтъ започва да разправя на ученицитѣ си за точката, която не заема никакво пространство. И тогава запитватъ: какво нѣщо е точката? Казвамъ: точката е първото проявление на единъ разуменъ животъ. Е, какво иска тази точка? Послѣ запитватъ: ами какво означава правата линия? Казвамъ: правата линия, това сѫ възможноститѣ на точката. Послѣ учительтъ разправя за плоскостьта, за квадрата. Какво означава квадрата? Той казва: квадратътъ е пространство, затворено отъ четири линии. Азъ казвамъ: квадратътъ, това сѫ възможноститѣ на правата линия. Най-послѣ идваме до 3-то измѣрение, до куба. Какво нѣщо е кубътъ? Кубътъ, това сѫ възможноститѣ на квадрата – нищо повече. Питамъ: сега разбрахте ли всичко това? Въ разбирането трѣбва да има вѫтрѣшни отношения. Да разясня мисъльта си. Учительтъ разправя на ученицитѣ си за числата, говори имъ за 1, 2, 3, 4, 5–10. Пита ги: разбрахте ли? – Разбрахме. Какво? – Разбрахме за числата отъ 1–10. Добрѣ. Отиде си малкиятъ Драганчо въ кѫщи, пише числата отъ 1–10, майката се радва. Да, но тѣзи числа сѫ живи, тѣ не сѫ само символи, тѣ иматъ свои отношения. Когато ние казваме 1+2, какво означава това? – Значи да ги съберемъ. Е, може ли 1+2 да се събератъ? Въ математиката казватъ, че по-голѣмо число отъ единицата нѣма, а учительтъ те учи да събирашъ 1+2, туй малкото число да го сѫберешъ съ голѣмото. Не е ли смѣшно да ви дамъ едно бакърче да съберете морето въ него? Ако тълкувате буквално, какво прѣдставлява събирането на числата 1+2? Това сѫ само отношенията на нѣщата. Има извѣстни условни знаци въ математиката, съ които изразяватъ дѣйствията. Тѣ могатъ да бѫдатъ плюсъ или минусъ, могатъ да бѫдатъ знакътъ за умножение или дѣление. Питамъ: тия числа, 1,2,3, и т.н., тъй както ги пишете, сѫществуватъ ли въ природата? Не, природата си има съвсѣмъ други числа, съвсѣмъ друга азбука. Тя не признава нашитѣ числа. Символитѣ, съ които ние си служимъ, никѫдѣ въ природата ги нѣма. Азбуката, съ която ние си служимъ, нѣма я въ природата. Послѣ, гдѣ срѣщаме въ природата геологията тъй, както ние я знаемъ? Да, писали сѫ ученитѣ, че еди-кой си пластъ билъ тъй прѣчупенъ, еди-кой си иначе, но това доказано ли е? Ние казваме: еди-кой си геологъ го е доказалъ. Може да го е доказалъ, може и да не го е доказалъ. Не, има единъ вѫтрѣшенъ законъ, има извѣстни вѣроятности, които опрѣдѣлятъ нѣщата. Математиката има своя външна страна – това е геометрията. Всички геометрически фигури сѫществуватъ въ природата. Слѣдователно, геометрията е езикътъ на математиката. Ако единъ математикъ не може да прѣвърне своитѣ математически величини въ геометрически форми, той нищо не разбира отъ математиката. Да прѣвърнемъ това нѣщо въ ума си. Какво означава тази мисъль? – Че всѣка една сила, която дѣйствува, трѣбва да и се даде направление.
Сега, вие ще ми зададете въпроса: какво отношение иматъ всички тия разсѫждения съ закона: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ?“ Ами че това е единъ философски въпросъ! Питамъ азъ: защо гладуватъ и жадуватъ хората? Днесъ цѣлиятъ икономически свѣтъ разрѣшава този важенъ въпросъ за глада. И азъ казвамъ: ние имаме цѣль единъ социаленъ въпросъ за глада. Казватъ: трѣбва да се хранимъ. Питамъ: въ коя епоха на човѣчеството гладнитѣ не сѫ хранени? Тѣ всѣкога сѫ били хранени, но въпросътъ пакъ не е билъ разрѣшенъ. Не мислете, че тъй лесно можемъ да разрѣшимъ този въпросъ на глада. Защо? – Гладътъ е една сила въ свѣта, която продължава живота. Азъ не говоря за мѫчението, но казвамъ, че гладътъ е сила въ природата която продължава живота, прави го по-интенсивенъ, а тази интенсивность именно го продължава. Гладътъ внася едно разширение въ живота. Ако схванемъ така въпроса, че гладътъ е едно условие, за да може животътъ да се развива добрѣ, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладътъ е мѫчение, ние сме на крива посока. И тогава ние ще се намираме въ единъ условенъ свѣтъ, въ който нѣма никаква разумность. Нима онази първична разумна сила, която е създала цѣлия козмосъ, която е допуснала да се прояви туй чувство на гладъ, нѣма свой дълбокъ замисъль? Ще умра отъ гладъ, казва нѣкой. Е, то е наше прѣдположение. Умирането въ природата подразбира минаване отъ едно състояние въ друго. Споредъ насъ, това е смърть. При тази смърть нѣкой пѫть става разредяване, нѣкой пѫть сгѫстяване на материята. И при това се явява извѣстна интенсивность на силитѣ, които дѣйствуватъ на всички процеси, които сѫществуватъ въ природата. Трѣбва да дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съврѣменниятъ животъ ни налага. Напримѣръ, всички хора искатъ да иматъ удоволствия въ живота. Насищане въ природата сѫществува, но удоволствия не сѫществуватъ. Що е удоволствието? – Удоволствието е сѣнка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша слѣдъ чаша, се удоволствува. Влѣзе нѣкой пияница въ кръчмата, дойде подиръ малко другъ, опасно е да имъ се турятъ имена, ще ги наречемъ номеръ едно и номеръ двѣ, ще си кажатъ: хайде сега приятелю, да се чукнемъ за наше здраве! Чукнатъ се, дигнатъ високо чашитѣ си, изпразнятъ ги, това е удоволствие! Една чаша, двѣ, три, четири, че до десеть. Хубаво, какво придобиха, слѣдъ като изпразниха тия чаши? Е, казватъ, да позабравимъ нашитѣ тѫги, нашитѣ скърби. Забравятъ ли ги? – Да, врѣменно ги позабравятъ, но на другия день ги заболява главата, туй-онуй, тѫгата пакъ дойде, пакъ отиде при кръчмаря, дойде номеръ двѣ, номеръ три, наредятъ се: хайде да се чукнемъ! Чукатъ се тѣ, изпразватъ се чашитѣ една слѣдъ друга, но кръчмарьтъ си пише, нищо не пропуща. Погледнешъ, слѣдъ 2–3 години, тия, които се чукали, останали послѣдни голтаци. Събератъ се слѣдъ това номеръ едно и номеръ двѣ и си говорятъ: е, какво ще кажешъ? Какво да кажа? На какъвъ халъ ни докара Господь! А, Господь ви докара на този халь! Кръчмаринътъ ли? Не, номеръ едно и номеръ двѣ сами се докараха на този халъ. Господь никѫдѣ и никога не е създавалъ кръчми. Ние сами си създадохме кръчмитѣ, ние сами създадохме чашитѣ. Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно отъ грубитѣ удоволствия. Въ свѣта сѫществуватъ хиляди удоволствия, които разрушаватъ живота. Удоволствието, като единъ малъкъ масажъ, е необходимо, даже въ нѣкои случаи е приятно, но всѣкога човѣкъ трѣбва да бѫде наситенъ. Насищането е смисълътъ въ живота. Слѣдователно, въ човѣка, въ всѣко едно направление трѣбва да има една жажда, единъ гладъ. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата гладътъ сѫ единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Ако вие нѣмате този гладъ за знание, бихте ли се учили? Ако вие нѣмате този гладъ за духовенъ животъ, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободимъ отъ глада. Азъ бихъ казал: не трѣбва да се освобождаваме отъ глада, а трѣбва да го разберемъ. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладътъ, който сѫществува не е въ недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хлѣбъ за всички хора. Хората още не сѫ разбрали смисъла на живота. Кога ще го разбератъ? Когато всички ние съзнаемъ, че сме дошли на земята да изпълнимъ волята на Онзи, който ни е далъ животъ. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казватъ: ние нѣмаме ли право да се удоволствуваме въ живота си, както искаме? Не, нѣмате право да се удоволствувате: тъй е писано въ Божията книга. Ти може да гладувашъ и да жадувашъ, но за какво? – За правдата. Та казвамъ: Правдата е единъ вѫтрѣшенъ процесъ за разпрѣдѣляне на всички Божествени блага по всички части на тѣлото. Това е кръвообращението въ човѣка, това е неговата артериална и венозна кръвь, която отива къмъ крайнинитѣ, за да може всѣка клѣтка да приеме и да изпълни задълженията си, които има. Туй е единъ законъ, който сѫществува и за цѣлото човѣчество, и за отдѣлния народъ, и за обществото, и за индивида – да може въ човѣка да става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвьта, за да не стане нѣкакво подпушване. Това виждаме и въ самия животъ. Нѣкой взиматъ Правдата въ абстрактенъ смисълъ и казватъ: Правдата има ли смисълъ въ живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човѣка. Че нѣкой пѫть, твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Слѣдователно, и онѣзи най-малкитѣ частици, които сѫ на крайнинитѣ, вслѣдствие на това кръвообращение се хранятъ. Ти трѣбва дълбоко да почувствувашъ глада и жаждата, защото тѣ сѫ езикътъ на Бога. Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда, Божественото съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ. Богъ разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бѣдниятъ човѣкъ, който е гладувалъ три дни, гладенъ е той, но Богъ разбира този езикъ и взима нужнитѣ мѣрки, за да му достави храна – хлѣбъ. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този езикъ не е понятенъ за Бога, и тогава Богъ казва: „На този богатия ще наложитѣ глоба“. Сегашнитѣ хора казватъ: е, блазе на богатитѣ! На кои богати? Които се удоволствуватъ? Глоба на тѣхъ! Знаете ли каква глоба имъ се пада? Голѣма глоба ще се наложи на богатитѣ. За тѣхъ ще има чл. 4. Този членъ е отмѣненъ вече отъ законитѣ на земята, но на небето не е отмѣненъ, той тамъ сѫществува. За жаднитѣ, и за гладнитѣ Богъ казва: „На тия хора да се помогне, отъ кѫдѣто и да е, да се задоволятъ тѣхнитѣ нужди, да се наситятъ и да благодарятъ“. Насищането не седи въ онова прѣизобилие, което може да имъ се даде, но то седи въ онази чиста храна, която може да приематъ. Въ какво се състои тази чиста храна? Въ онова добрѣ сварено жито, въ онзи чистъ, хубавъ оризецъ. А какво правятъ хората? Като взематъ малко печено брашанце, че малко захарчица, малко орѣхи, та нашарятъ отгорѣ онова жито. Че взематъ послѣ малко млѣко и съ него сваряватъ ориза. И безъ млѣко може ориза, и безъ захарчица и орѣхи може житото. Ако човѣкъ яде въ такъвъ простъ видъ житото и ориза, ще има ли диабетисъ? – Нѣма да има никакъвъ диабетисъ. Азъ не зная, дали животнитѣ по горитѣ страдатъ отъ диабетисъ. – Не, само културнитѣ хора. Какво значи диабетисъ? – Диабетисътъ е признакъ на това, че хората не изпълняватъ Божия законъ. Всички болести, отъ които ние, съврѣменнитѣ хора, страдаме, не зная на какво би трѣбвало да ги уподобя. Тѣ прѣдставляватъ единъ обвинителень актъ противъ насъ. Небесниятъ прокуроръ казва: „Диабетисътъ, тифусътъ, чумата, хремата и редъ други болести, които лѣкаритѣ познаватъ, сѫ единъ обвинителенъ актъ противъ васъ“. Ние искаме да се освободимъ отъ страданията, отъ болеститѣ, но това сѫ грѣховетѣ на миналитѣ поколения. Ние, съврѣменитѣ хора, изкупваме грѣховетѣ на нашитѣ дѣди и прадѣди. Нашата кръвь не е чиста, както е била едно врѣме. При такава една кръвь, какво може да очакватѣ, какъвъ животъ може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледамъ, дойде нѣкой при мене, страда отъ нѣщо. Виждамъ, че кръвьта му е нечиста и пише за него, че слѣдъ нѣколко мѣсеца ще го повикатъ на онзи свѣтъ. Казватъ за нѣкого: какъ се поправи, надебелѣ въ лицето си този човѣкъ! Казвамъ: за това задебеляване глоба ще му се наложи.
Съврѣменнитѣ хора днесъ, като имъ се каже Истината, докачатъ се. Казва нѣкой: ама защо ме плашишъ? Не, азъ ти казвамъ истината. Ти вървишъ по една изгнила греда, която се клати и ти казвамъ като на приятель: не минавай прѣзъ тази греда, не прави опити! Тази греда е гнила, ще се счупи, ти лесно ще се подхлъзнешъ и ще паднешъ долу. Ами какво да правя? Почакай, ще туря здрава греда, и тогава и ти, и дѣцата ти ще минатъ по нея. Ние, съврѣменнитѣ хора, искаме да минемъ прѣзъ тази греда, и не се стремимъ да изправимъ живота си. Казватъ: ама чакай, лѣкаритѣ ще дойдатъ! Нѣмамъ нищо противъ лѣкаритѣ, но и лѣкаритѣ трѣбва да покажатъ на хората, какъ да се живѣе. Всички хора трѣбва да застанатъ на кракъ и да проповѣдватъ поне тази Истина, че всѣки човѣкъ трѣбва да гладува и жадува за Правдата. Правдата, това е едно качество, единъ методъ на милосърдие, на миротворство. За да има миръ, въ която и да е държава, трѣбва да има Правда. Има ли безправие въ една държава, всѣкога въ нея ще сѫществува анархия. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора разискватъ, че еди-кой си билъ причина за анархията въ държавата. Не, отворете страницитѣ на историята въ миналото, въ настоящето, проникнете и въ бѫдащето и ще видите, че безправието, въ която и да е държава, е било причина за тази анархия. Навсѣкѫдѣ закона е единъ и сѫщъ. Щомъ има безправие, веднага ще се яви и анархията.
И тъй, когато Христосъ е проповѣдвалъ тази бѣседа, Той далъ 9-тѣ правила, 9-тѣ метода за живота. Първото блаженство е слѣдното: „Блажени натѫженитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ“. Азъ ще ви дамъ само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искашъ да се утѣшишъ, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утѣшишъ. Нѣкой казва: искамъ да ме утѣшатъ. Христосъ казва: „Ако искашъ да тѣ утѣшатъ, стани нажаленъ, поплачи си малко“. Е, казва той, нѣма да ставамъ баба, жена, та да плача! Хубаво, щомъ не искашъ да бѫдешъ баба, тогава нѣма да се утѣшишъ. Кого утѣшаватъ? – Онова малкото дѣтенце въ люлката, като поплаче, като покрѣка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, прѣстава да плаче. Майката казва: хубаво, че си поплака. Ти се понатѫжи малко, изпълни първото Христово правило.
„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“, казва Христосъ. А, втасахме я сега, кроткитѣ щѣли да наслѣдятъ земята! Не, да дигнешъ пушката си, че да извадишъ онѣзи два парабела съ ония ми ти десетина патрона, че кой какъ мине покрай тебе, да се чуди, гдѣ да се дѣне! Тъй казватъ съврѣменнитѣ хора, но Христосъ казва: ако имашъ единъ дѣдо, отъ когото очаквашъ наслѣдство, и отидешъ при него съ пушката си, съ своитѣ патронташи, този твой дѣдо наслѣдникъ ще те направи ли? – Не, наслѣдникъ нѣма да тѣ направи. Той ще си каже: този синковецъ ще изяде всичкото имане. Като отидешъ при дѣдо си, безъ пушка, безъ патронташи, безъ всѣкакви парабели ще му се явишъ. Ще седишъ при него кротъкъ, нажаленъ, ще го пригърнешъ, ще го целунешъ и ще го питашъ: какво искашъ дѣдо? Слѣдователно, за да наслѣдимъ ние земята, която е Божествена, трѣбва да бѫдемъ кротки. Кротостьта е едно велико качество, една велика сила. Кроткиятъ човѣкъ не е слабъ, той е стихия, но се въздържа, знае да влада сърдцето си, знае да влада ума си но не тъй съ юзди. Българитѣ иматъ една пословица, казватъ: „Навий му юларя, че го пусни!“ Азъ не съмъ съгласенъ съ философията на тази пословица. Ако ти искашъ да пуснешъ нѣкого, разрѣжи юларя му и така го пусни, безъ юларь. Ако ти го пуснешъ съ юларь, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи нѣкѫдѣ. Въ такъвъ случай, защо ще го излагашъ на опасность? Онѣзи хора, които иматъ навитъ юларь, всѣкога сѫ изложени на опасность. Тия, кроткитѣ хора, които подразбира Христосъ, сѫ много по-силни съ своитѣ орѫжия, отколкото съврѣменнитѣ хора съ своитѣ пушки и парабели. Примѣри за такива силни хора имаме въ Индия между йогитѣ. Между англичанитѣ, много отъ тия които се мислятъ силни, прѣдприематъ експедиции по Хималаитѣ, искатъ да се качатъ на върха Евересъ, но слѣдъ като сѫ прѣдприели до сега три експедиции, казватъ най-послѣ: невъзможно е! Тия англичани, които сѫ толкова материалисти, започватъ да разправятъ, че имъ се явявали старци съ бѣли дрехи. Индуситѣ, които ги придружавали, имъ казвали: „Не се качвайте по-нагорѣ, не минавайте надъ тази зона, тия мѣста сѫ свещени“ . Индуситѣ, като дойдатъ до тази зона, умиратъ, но англичанитѣ минаватъ задъ тази зона, явяватъ имъ се тия старци, които имъ казватъ, че слѣдъ 15 дни ще умратъ.
Съврѣменната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсѣкѫдѣ. Наистина, съврѣменнитѣ учени навсѣкѫдѣ сѫ бъркали – и въ човѣшкия стомахъ, и въ сърдцето, и въ мозъка; не е останало мѣсто, кѫдѣто да не сѫ пипали. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, говорятъ за честь! Не може да се говори за честь, тѣлото ви е опозорено. Най-първо се излѣкувайтѣ, бѫдете здрави и тогава говорете за моралъ! Има ли болести, нѣма моралъ. Чудно нещо! Нѣкоя жена е разгърдена и, като види нѣкой мѫжъ, скоро бърза да се закрие. Защо? – Безнравствено било! А послѣ, сѫщата тази жена ще я видите на операционната маса, прѣдъ лѣкари и студенти, разглеждатъ я, проучватъ я. Това, че е разгърдена, ние считаме за неморално, а прѣдъ лѣкаритѣ е морално! Не, казватъ, тѣ сѫ лѣкари, това е за опити. Ние не трѣбва да бѫдемъ голи, всички трѣбва да бѫдемъ облѣчени. Ако единъ юнакъ седне на масата за операция, за да го спасятъ лѣкаритѣ, азъ не го считамъ юнакъ, той е най-голѣмиятъ страхливѣцъ. Гдѣ останаха неговата пушка, неговитѣ парабели, неговитѣ патронташи? Нека сега извади парабелитѣ на тия циреи, нека сега имъ свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи смѣтка, че може да се нарани, а за другитѣ не мисли. Азъ не го считамъ герой. За себе си има една философия, а за другитѣ – друга.
Та казвамъ: когато дойдемъ до истинското учение, голотата трѣбва да изчезне отъ насъ. Да обсебвашъ едно чуждо тѣло за себе си, да се удоволствувашъ съ него, това е прѣстѫпление! Да целунешъ единъ човѣкъ, когато е изстиналъ, да го вземешъ въ кѫщи и да го стоплишъ като майка, това разбирамъ, но да се удоволствувашъ съ нѣговото тѣло, това не го разбирамъ, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е мораленъ, еди-кой си не е мораленъ. Що е моралностьта въ човѣка? – Тя се опрѣдѣля отъ единъ вѫтрѣшенъ законъ. Мораленъ е този човѣкъ, който държи твоето сърдце, твоя умъ, твоята душа и твоя духъ тъй свещено въ себе си, както своитѣ. Защо спрямо себе си да имаме единъ законъ и да бѫдемъ снизходителни, а спрѣмо другитѣ не? Еднакъвъ моралъ, еднакви правила трѣбва да имаме и спрѣмо себе си, и спрѣмо другитѣ. Като срещнешъ единъ богатъ и единъ сиромахъ, каква разлика има между тѣхъ? И единиятъ мисли, и другиятъ мисли; и единиятъ чувствува, и другиятъ чувствува. И двамата, обаче, иматъ различно прѣдназначение въ свѣта. И сиромаситѣ сѫ хора благородни, и богатитѣ сѫ хора благородни. Това е служба! Нѣкой пѫть осѫдятъ богатитѣ хора. Азъ не ги осѫждамъ, но ги съжалявамъ. Когато ми говорятъ за нѣкой богатъ човѣкъ, азъ го виждамъ като единъ конь, впрегнатъ въ една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 кѫщи натоварили, изпотилъ се, горкиятъ! Гледамъ слѣдъ него бѣдниятъ: той погладувалъ, пожадувалъ, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трѣбва сами да се разправятъ. Какъ? Азъ разсѫждавамъ: сиромахътъ трѣбва да вземе малко отъ товара на богатия. Дойде богатия до единъ рѫтъ, не може да кара повече, погледа, че следъ него идва сиромаха, нека му каже: братко можешъ ли да вземешъ малко отъ моя товаръ? – Мога, мога. Като стигнатъ до върха на планината, сиромахътъ трѣбва да каже: ако обичашъ да си вземешъ пакъ своитѣ работи, заповѣдай! – Искамъ. Добрѣ ето ги! Тръгва си пакъ сиромахътъ съ своята празна каруца. Питамъ: кое състояние е по-хубаво? философски разгледано, послѣдното състояние е по-хубаво но споредъ васъ не е тъй. Вие казвате: какво се е раздрънкала тази празна каруца? Не си струва тя. И жената като види, че мѫжътъ ѝ се връща съ празна каруца, казва: не съмъ доволна отъ тебе, не си мѫжъ! Прави сте, богатиятъ има здравъ гръбнакъ, може да носи, а сиромахътъ има слабъ гръбнакъ, не може много да носи. Когато гръбнакътъ на сиромаха стане здравъ, и него Богъ ще може да натовари. Господь има толкова материалъ, че всѣкиго може да натовари. Нѣкой казва: е, тъй, да съмъ богатъ! Ученитѣ изчисляватъ, че въ океана има около 10 милиона тона злато. Всѣки човѣкъ по колко килограма злато може да носи? Ако може да носи по 100 кгр., тогава 200 милиона хора трѣбва да се впрѣгнатъ, за да прѣнесатъ всичкото това злато. Щомъ сте жадни за това злато, единъ день, когато ви дойде врѣмето, ще си извадите отъ него.
Христосъ казва: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“. Щомъ наслѣдятъ земята, тя е една реторта, отъ която може да извадите туй богатство. Слѣдователно, само кроткиятъ човѣкъ може да забогатѣва. Само кроткиятъ човѣкъ може да има туй велико търпѣние. Това е вѣрно. Всички учени хора, които сѫ били кротки, сѫ имали този резултатъ.
„Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“, казва Христосъ.
Въ български езикъ думата „помилвани“ се употрѣбява въ различни случаи. Нѣкой осѫденъ може да бѫде помилванъ; и дѣтето може да бѫде помилвано отъ своята майка. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде помилванъ, трѣбва да бѫде милостивъ. Нѣкой казва: азъ не искамъ да бѫда милостивъ. Слушай, ако искашъ да бѫдешъ помилванъ, непрѣменно трѣбва да имашъ милостиво сърдце. Ами че това е едно велико качество у човѣка, това е единъ благороденъ импулсъ! Ние, съврѣменнитѣ хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното отъ себе си и казваме: да бѫдемъ смѣли и рѣшителни! Да, но въ това нѣма никаква философия. Въ какво седи тази смѣлость?
Казва Христосъ: „Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Когато у насъ се зароди тази жажда, да придобиемъ всичко онова възвишено и благородно, за което копнѣе душата ни, тогава Богъ ще дойде: Този е пѫтьтъ. Когато нашитѣ сърдца сѫ така приготвени, само тогава Господь ще дойде да живѣе въ насъ, и когато Той дойде, ще приготви онѣзи велики блага, които очакваме. Ние, съврѣменнитѣ, хора, не сме щастливи, и прѣди насъ не сѫ били щастливи, и когато дойдатъ слѣдъ насъ сѫщо нѣма да бѫдатъ щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа въ живота и говоримъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Има нѣща вѣрни но не всички. И тогава ние се намираме въ положението на онзи староврѣмененъ герой, който си направилъ една крѣпость срѣщу неприятеля отъ соль и отъ захарь, твърди като камъкъ – това намѣрилъ наоколо си. Но, като дошълъ дъжда, сольта и захарьта се стопили и отворили мѣсто за неприятеля. Въ нашия животъ има слаби мѣста, които всѣкога могатъ да се отворятъ. Тия мѣста сѫ вратитѣ за вашия неприятель. Тѣ сѫ сольта и захарьта. Колкото и да си силенъ, колкото и да си герой, като дойде водата, тя ще ги подмие, ще ги разтвори. Господь е оставилъ за свѣта една врата за сладкия животъ, и една врата за соления животъ, и ако ти си ги заключилъ, а не бѫдешъ кротъкъ, Господь единъ день ще изпрати водата и тѣзи врати ще се отворятъ за неприятеля. Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвънъ свободно ще влѣзатъ въ дома ти. Водата, това е Божествениятъ животъ, който иде сега въ свѣта.
„Блажени праведнитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ царството Божие“.
„Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“.
Сега, ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, изъ онова митическо състояние на човѣчеството. На нѣкой си царь – Бенамъ Саватъ било прѣдсказано, че въ дома му ще се роди дъщеря, която ще бѫде една отъ най-знатнитѣ и виднитѣ членове въ царството. Тя ще бѫде най-умна, най-благородна, но ще бѫде особена въ своитѣ проявления. Името ѝ ще бѫде Иурания. Българинътъ, като чуе това име, ще каже: е оране трѣбва! Гъркътъ пъкъ ще разбере небето – Урания. Не, името на тази царска дъщеря било Иурания. Слѣдъ като се родила, събрали се най-умнитѣ мѫдреци въ царството да я възпитаватъ. Когато завършила 21 година, своето пълнолѣтие, споредъ тогавашнитѣ обичаи, трѣбвало да се явятъ 10 души кандидати, царски синове, които да направятъ прѣдложение за рѫката ѝ. Единъ отъ учителитѣ ѝ казалъ, че нейниятъ избраникъ трѣбва да има едно качество, а то слѣдующето: той трѣбва да носи въ себе си свещения огънь. Тѣлото му трѣбва да се отваря, и сърдцето му да става олтарь на този свещенъ огънь, който да гори тамъ, а на свѣтлината му тя да чете свещената книга Исаваатъ. Започнали да се изреждатъ кандидатитѣ единъ слѣдъ другъ. Първиятъ дошълъ, донесълъ всичкитѣ си подаръци, и тя го приела въ една своя стая, направена само отъ кристалъ, херметически затворена, и му казала: ти можешъ ли да отворишъ тѣлото си и въ сърдцето ти да се породи онзи свещениятъ огънь? Не, това го нѣма въ мене. Е, тогава ще дойдешъ идущата година. Изпратила този кандидатъ. Дошълъ вториятъ, третиятъ, изреждали се единъ слѣдъ другъ, и тя изпращала всички по сѫщия начинъ – никой не могълъ да направи това, което тя искала. Най-послѣ дошълъ десетиятъ, нейниятъ избраникъ. Той легналъ – ще помислите, че умрѣлъ – не, той отворилъ тѣлото си, отворилъ сърдцето си, и въ него се явява този, свещениятъ огънь, отваря се и тази свещена книга Исаваатъ, и тя вече могла да чете. Уводнитѣ думи били слѣднитѣ: „Възможноститѣ на Любовьта сѫ възможности на живота. Възможноститѣ на живота сѫ възможности на сърдцето. Възможноститѣ на сърдцето сѫ възможности на ума. Възможноститѣ на ума сѫ възможности на душата. Възможноститѣ на душата сѫ възможности на Духа. Възможноститѣ на Духа сѫ възможности на Бога“.
И тъй, любовьта въ живота трѣбва да бѫде възможна. Азъ не говоря за тази любовь, която вие разбирате, въ която се зараждатъ подозрения, ограничения, плътски състезания. Това не е любовь, това сѫ примѣси, това е окисляване. Азъ говоря за онази Божествената Любовь, която прониква въ човѣшката душа. Тя носи едно отъ най-великитѣ блага, които човѣкъ до сега не е опиталъ. Любовьта прави човѣка господарь на себе си. Тя не заробва човѣка. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те вързва, той те възпитава. Майката може да бѫде емблема на Любовьта. Учительтъ може да бѫде емблема на Мѫдростьта. Кой може да бѫде емблема на Истината? Любовьта може да дойде чрѣзъ майката, само тя може да даде животъ. Мѫдростьта и знанието може да дойдатъ чрѣзъ Учителя, а свободата и Истината чрѣзъ кого ще дойдатъ? Свободата и Истината ще дойдатъ чрѣзъ твоя възлюбенъ, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и отъ тази книга ти ще можешъ да четешъ. Онзи, който отвори тази книга и може да чете отъ нея, веднага ще бѫде свободенъ. Като са пукне онова житно зърно и сѣменцето се разрасне нагорѣ, то е свободно вече отъ този затворъ. Щомъ се пукне туй сѣменце, този разуменъ духъ, който е билъ затворенъ въ него, веднага отива нагорѣ въ невидимия свѣтъ и започва да работи. Въ херметическитѣ, затворенитѣ, станции на всички сѣменца седятъ затворени разумни сѫщества, изучаватъ нѣщо. Вие ще кажете: какъ е възможно въ това сѣменце да е затворенъ единъ духъ? Той е като една точка, безпространственъ, който сѫществува като идея вѫтрѣ въ насъ. Тази идея е извънъ всѣко врѣме и пространство, а влада врѣмето и пространството. Тя е извънъ живота, а влада живота. Тя е извънъ разумностьта, а влада разумностьта.
Сега съврѣменнитѣ учени хора разискватъ по въпроса, що е сила? Всѣка една сила е сглобена отъ нѣколко способности. У човѣка, запримѣръ, като се сглобятъ 4–5 способности, правятъ го силенъ, енергиченъ. Силитѣ, енергиитѣ, това сѫ способности. Слѣдователно, елементитѣ на нѣкоя сила може да бѫдатъ отъ умственъ характеръ; елементитѣ на нѣкоя сила може да бѫдатъ отъ сърдеченъ характеръ. Нѣколко морални чувства, събрани заедно, може да образуватъ една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намѣрите вашитѣ способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърдцето, може да намѣрите вашитѣ чувства. Сега вие разглеждате силитѣ като чувства, а трѣбва да поставитѣ чувствата като сили. Ако разглеждате умственитѣ сили, трѣбва да ги поставитѣ като способности. Прилагане на силитѣ трѣбва. Та, казвамъ: тази свещена книга трѣбва да се изучава. За това нѣщо и старитѣ гърци сѫ казвали: „Човѣкъ трѣбва да се познае“. Тази написана книга е самиятъ човѣкъ. Колко велики нѣща има написани въ вашия мозъкъ, на вашитѣ очи, на вашитѣ вѣжди, на вашия носъ, на вашето лице, на вашето чело! Това е единъ цѣлъ животъ, който се отразява. Е, казватъ, това е лице! Да но колцина отъ васъ сѫ чели тѣзи свещени писма написани на човѣшкото лице? Колцина отъ васъ сѫ могли да прочетатъ онази дълбока скърбь, написана въ душата на нѣкой човѣкъ? Този човѣкъ може да е царь, може да е богатъ, може да има всичко на земята, но той е незадоволенъ, вѫтрѣ въ душата си усѣща една празнина, усѣща гладъ и жажда. Този гладъ, тази жажда въ него, това е Божественото. Благодарение на този гладъ и тази жажда, Богъ ни показва Истината, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Туй ние наричаме Богъ, природа и т.н. Когато ние така схванемъ този живия Господь и го разберемъ, Той ще вземе участие въ всичкитѣ наши дѣла. Кога ще вземе Богъ участие въ нашия животъ? – Когато възлюбимъ Бога, когато отворимъ сърдцата си и ги направимъ олтарь, на който да гори този свещенъ огънь на Любовьта и на нейната свѣтлина да четемъ свещената книга. Само тогава Богъ ще ни посѣти. Защо сега Богъ не може да ни посѣти? Защото този огънь никѫдѣ не гори а щомъ не гори той, на какво ще четемъ свещената книга? Ти убеждавашъ единъ човѣкъ, че има Любовь, че има Мѫдрость, че има Истина, а той ти казва, че човѣкътъ трѣбва да яде и да пие. Не, въ яденето нѣма никакъвъ смисълъ, то е само единъ механически процесъ. Какъвъ смисълъ има въ яденето? Гледашъ, нѣкоя красива дама и нѣкой младъ момъкъ седнали да ядатъ и току си кривятъ устата на една на друга страна, изпълняватъ нѣкакво си тайнство. Ние сме смѣшни карикатури прѣдъ небето съ своитѣ разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служишъ на Любовьта. Служишъ ли на Любовьта, можешъ да кривишъ устата си. Запримѣръ, азъ дигамъ и слагамъ мотиката на лозето си цѣлъ день, огъвамъ се. Вижъ, туй огъване вече е на мѣстото си. Когато азъ ямъ и съзнавамъ, че трѣбва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходимъ материалъ, за да съградишъ нѣщо въ мене. А сега, нѣкой яде, огъва се, криви си устата, радва се и казва: а, кокошката е сладка! Да, за тебе е сладко, но за нея е горчиво. Ти ядешъ, но на нея не е сладко. Казва: ехъ, сладъкъ е хлѣбецътъ! Да, сладъкъ е, но я да те туримъ на воденичния камъкъ, че ще видишъ! Вие заколите агнето, опечете го и казвате: агнето вече не чувствува болка. Вие се лъжете. Когато нѣщата въ природата не ставатъ съ любовь, има една вѫтрѣшна скърбь, която съ нищо не може да се уталожи. Когато агнето се пече, винаги отъ него оставатъ живи клѣтки, които не могатъ да умиратъ даже и при 300–400 градуса. Тия клѣтки, като влѣзатъ въ тебе, ще те пекатъ, тѣ сѫ живи. Вие казвате: науката е доказала това-онова. Чакайте! Какво е доказала науката? Науката едва е започнала да доказва нѣщата. Азъ бихъ желалъ всички учени хора да иматъ туй смирение, да признаятъ, че има болести въ свѣта и искрено да кажатъ, на какво се дължатъ тѣ. Ще кажете: ама може ли безъ болести? – Може. Ние можемъ да прѣчистимъ своята кръвь и тогава нѣма да боледуваме. Но кога ще бѫде това? – Когато имаме тази свещена Любовь на правдата. Правда трѣбва да има въ всинца ни, справедливи трѣбва да бѫдемъ!
Като седя нѣкой пѫть въ стаята си, гледамъ, имамъ на разположение дрехи, ковьори, 10 души да облека. Размишлявамъ си: кой-какъ дойде ще каже, че стаята ми е много добрѣ мобилирана, че би желалъ и той да живѣе тукъ. Казвамъ си: да, това за мене е единъ мобилиранъ затворъ. Ще ме залъгватъ съ една кирлива черга! Смисълътъ не е въ това. Пъкъ нѣкой пѫть гледамъ, отъ печката ми излиза толкова димъ, че пердетата ми ставатъ черни. Казватъ: отлична е стаята му! Не е отлична тази стая, толкова димъ гълтамъ въ нея. Казвамъ си: не ме гледайте въ тази стая. Елате да ме видите въ онази херметическа стая, която е направена отъ стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата“! Когато дойде нѣкой, който ме обича и когото обичамъ, ще го въведа въ тази свещена стая. Нѣкой казва: азъ го обичамъ, така мисля за него. Питамъ: съ коя любовь обичашъ, съ тази въ която има промѣни? Не, въ Божията Любовь нѣма никакви промѣни но има отваряне на сърдца, има веченъ стремежъ за помагане.
Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Божията правда, защото тѣ ще се наситятъ“. Гладътъ, жаждата, това сѫ едни велики сили, на които трѣбва да дадемъ ходъ, не трѣбва да се плашимъ отъ тѣхъ. Това сѫ качества, свойства вѫтрѣ въ живота. И сега всички трѣбва да жадувате и гладувате не за хлѣбъ, но за онази велика Божествена Любовь, да дойде по-скоро тя въ свѣта. Само тогава ще се разрѣшатъ въпроситѣ въ свѣта. Трѣбва да има абсолютна правда спрѣмо всички хора безразлично. Правдата е отношения на души. Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трѣбва да иматъ всички хора единъ къмъ другъ. Тогава нѣма да гледаме единъ на другъ съ прѣзрѣние, но ще бѫдемъ свещени единъ за другъ. Това не значи, че трѣбва да забравимъ себе си, но да туримъ всѣко нѣщо на мѣсто и да познаемъ, кога ще дойде онзи нашъ възлюбленъ. Трѣбва да знаемъ, че всичко, което сега вършимъ на земята, е приготовление за онзи великъ Божественъ животъ, който иде. Трѣбва да знаете, че прѣди повече отъ 20 милиона години човѣкъ е билъ въ едно животинско състояние, не е билъ тъй интелигентенъ, както сега, не е ималъ тия условия да се прояви, миналъ е прѣзъ много форми, докато стигне сегашното си състояние. И отъ сега нататъкъ пакъ ще минава прѣзъ много форми, докато дойде до по-високо положение. Но всички тия форми, прѣзъ които е миналъ, не трѣбва да бѫдатъ едно унижение за него. Като види единъ волъ, трѣбва да отиде при него, да му каже: братко, азъ живѣхъ едно врѣме при васъ, изпълнявахъ сѫщата служба. Баба ми, дѣдо ми сѫщо сѫ минали прѣзъ този пѫть. Много съмъ ви благодаренъ. Послѣ нека го помилва, нека го погали малко. Този волъ много ще се зарадва. Това е философия! А вие ще кажете: а, това говедо! Послѣ, като види единъ конь, нека отиде при него, да го погали, да му поговори сѫщото нѣщо, да му благодари. Като отиде на лозето, нека помилва гроздето, нека му каже, че едно врѣме и той е билъ въ това състояние, затова го разбира. Сѫщо да постѫпи и съ плоднитѣ дървета – ябълки, круши и др. Прѣди много милиони години човѣкътъ е билъ едно плодно растение. Чудни сѫ хората! Казватъ: какъ, азъ да съмъ билъ дърво, азъ да съмъ билъ лоза или нѣкакво животно! Ами тогава, запитвате ли се, отъ гдѣ се породила у насъ тази любовь, това чувство къмъ тия ябълки, круши, грозде и другитѣ плодове? Връзки имаме ние съ тѣхъ, живѣли сме заедно съ тѣхъ, били сме въ тѣхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка пръчка, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за да даде повече плодъ“. Не е унижение да бѫдешъ ябълка! Азъ прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося единъ патрондашъ.
Чрѣзъ тази правда Богъ сега ни учи, какъ да разпрѣдѣляме тѣзи енергии, какъ да служимъ на човѣчеството. Правдата е, която опрѣдѣля отношенията между хората. За въ бѫдаще прѣдъ насъ седи едно велико благо. Тѣзи отъ васъ, които сѫ готови, ще разбератъ тази велика истина, а нѣкои може да кажатъ: не, ти ни кажи сега нѣщо реално, какво трѣбва да направимъ, за да излѣземъ отъ туй безизходно положение. Казватъ: добрѣ, твоето безизходно положение е за 1,000 лв. Ела при менъ, ще ти дамъ 1,000 лв., и ти ще бѫдешъ въ изходно положение. Гостилничарь си, нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Ела при менъ, азъ ще ти дамъ 1,000 лв. Слѣдъ като му дамъ 1,000 лв., той ще ми каже: добрѣ, ти ми даде сега 1,000 лв., но за другия мѣсецъ какво ще правя? Пакъ човѣшкото иде. Ти си осигуренъ за единъ мѣсецъ, нѣма какво повече да се безпокоишъ. Богъ ще промисли по-нататъкъ. Въ насъ трѣбва да има вѣра, че Богъ, който ни е създалъ, ще се погрижи за насъ, ще осигури нашето бѫдеще. Кой е онзи баща, който не се грижи за своя добъръ синъ? Кой е онзи учитель, който не се грижи за своя добъръ ученикъ? Кой е онзи господарь, който не се грижи за своя добъръ слуга? Вие казвате: забравилъ ме е Господь. Не, ще учите! Ако искамъ учительтъ ми да ме люби, ще уча. Ако искамъ майка ми да ми даде животъ, да ме люби, ще я обичамъ, ще я почитамъ отъ всичкото си сърдце, тъй както Бога почитамъ и обичамъ. И тогава, онзи, който ще ни донесе тази свобода, който ще ни отвори онази велика свещена книга да разберемъ тѣзи велики истини, да разберемъ възможноститѣ на живота, върху които трѣбва да размишляваме, това ще бѫде нашиятъ възлюбенъ. Нѣма по-хубаво състояние отъ това, да чувствувашъ Божието присѫствие въ дълбочината на душата си! Ти си боленъ, и Богъ отвѫтрѣ ти казва: „Не бой се, слѣдъ една седмица ще оздравѣешъ“! Ти оздравѣешъ, но пакъ се усъмнишъ. Оплетатъ се твоитѣ материални работи, и Той ти казва: „Не бой се, ще се оправятъ“. И дѣйствително, не мине много врѣме, дѣдо ти умре, остави ти наслѣдство, и твоитѣ работи се оправятъ. Искашъ да се учишъ, да слѣдвашъ нѣкѫдѣ, но срѣдства нѣмашъ. Той ти казва: „Не бой се, ще ти се отвори пѫтя“. Отваря ти се пѫтьтъ. Музикантъ си, обезсърчишъ се. Туй Божественото вѫтрѣ ти казва: „Не бой се, не се обезсърдчавай“! Писатель си, обезсърдчишъ се. Учитель си, обезсърдчишъ се. Майка си, обезсърдчишъ се. Не бой се! Туй Божественото у насъ всѣкога говори. Богъ е, който говори въ насъ, но трѣбва да имаме тазъ беззавѣтна Любовь!
Вие казвате: този човѣкъ, тамъ на масата, вѣрва ли въ всичко това, което говори? Този въпросъ, дали вѣрвамъ, или не, се отнася до мене. Азъ не се спирамъ на това, дали вие ще вѣрвате, но казвамъ: опитайте и ще видите! Вземете тази сѣмка, посѣйте я така и така, и ще видите! Има Единъ въ свѣта, който може да взима участие въ вашия животъ! Той е този живиятъ Господь, за когото ви говоря. Той ще бѫде съ васъ въ всичкитѣ положения на живота ви, и при сърдцето ви, и при ума ви. Въ най-мѫчнитѣ моменти на живота ви, Той ви казва: „Не бойте се, работата ви ще се уреди!“ И урежда се работата ви. Сжщото е и съ всѣки единъ народъ. Народитѣ не трѣбва да се самоизтрѣбяватъ съ орѫжия. Господь живѣе въ всички народи, но каквото имъ каже, трѣбва да го слушатъ.
Всичко това, което ви говоря, това сѫ думи на великия разуменъ животъ, който всички сте опитали. Азъ проектирамъ извѣстни лѫчи, но тази свѣтлина иде отъ друго мѣсто. Не мислете, че азъ искамъ да играя роля на единъ грамофонъ, но говоря отъ изобилието, въ което живѣя. Азъ оставямъ това изобилие да мине прѣзъ васъ, пъкъ вие ще дадете на другитѣ. Божественото не търпи спънки! Всички ще дадете мѣсто на Бога и ще го обикнете! Само тогава лицата ви ще бѫдатъ млади, хубави, свѣтящи; само тогава погледътъ ви ще бѫде благороденъ, милъ; само тогава всичкитѣ ви работи бързо ще се разрѣшатъ!
Та, ако дойде обезсърдчение, радвайте се, не малодушествувайте! Даже и най-голѣми противорѣчия да се родятъ въ живота ви, нека се родятъ! Туй сѫ възможности за проявление на Бога. Даже и въ дъното на ада да отидете, ще познаете, колко е великъ Богъ, ще познаете Неговата Любовь. И когато дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия въ живота ви, вложете надеждата, да видите, колко велика е Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина! Не мислете, че извънъ Бога ще добиете великото. Не, великото се добива само въ Бога. Всички трѣбва да бѫдемъ въ връзка съ Него! Това е смисълътъ на нашия животъ!
„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“, казва Христосъ. Да гладуваме и жадуваме за кого? – За Този, който ни е далъ живота.
Да гладуваме и жадуваме за какво? – За благородни чувства.
Да гладуваме и жадуваме за какво? – За благородни мисли, за онова възвишеното, великото въ свѣта! Само то ще вложи своята Свѣтлина и Духъ въ насъ, за да разтърси всѣка една клѣтка отъ нашия организъмъ.
И като стана сутринъ рано, никаква мисъль за работата си, а първо да отправя душата си къмъ Онзи свещенъ трепетъ на живота! Тогава ще взема мотиката и ще отида да работя на лозето.
Любовь къмъ Бога, Любовь къмъ тази абсолютна велика Правда, която е еднаква къмъ всички! – Това е смисълътъ на живота. Това е къмъ което Богъ ни призовава сега всинца – да дойде да живѣе въ насъ и да направлява работитѣ ни. Само така ще разберемъ смисълъ на този животъ, въ който сме потопени. Нѣма по-красиво състояние отъ това!
„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ съ Божествената Любовь“!
Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 28 декемврий, 1924 г. въ гр. София.
Които гладуват
Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, хора, всички, живот, сега, един, дойде, аз, правда, всичко, сила, природа, книга, блажен, човек, състояние ,
Неделни беседи , София, 28 Декември 1924г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА
''Беседа, държана от Учителя на 28 декември, 1924 г. в гр. София.''
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“. *)
Каква е била интимната мисъл, която занимавала ума на Христа, когато е произнесъл тази своя реч на планината? Кои са били подбудителните причини, които са Го заставили да я произнесе? Има много предположения, но това са само вероятности, това са само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни. Има само един, който знае, какво е мислил Христос, той е самият Христос. Само Той знае, каква е била интимната мисъл у Него, а ние можем само да предполагаме. По някой път ние идваме до убеждението, че знаем нещо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно. И действително, туй наше състояние е вярно. Денем всичко виждаш, пътят ти е отворен, накъдето погледнеш – сигурен си, смел, решителен си, смело водиш. Щом се свечери, обаче, щом стане тъмно като в рог, ти веднага се спираш, не си тъй смел вече, почваш да се спъваш, знанието ти се ограничава.
И тъй, някои запитват: Защо аз някой път мисля, че зная, а някой път ми се струва, че нищо не зная? Психологически аз обяснявам този факт така: Знаеш, защото ден има у тебе; не знаеш, защото вечер има у тебе. Други запитват: Защо някой път аз се чувствам тъй смел, решителен, всичко мога да направя, а някой път ми се струва, че нищо не мога да направя? Казвам: Като изядеш по 2–3 кокошки, силен си, а като ядеш само сух хлебец, нищо не си. Онзи кон, който яде зобчица, той е силен, подскача, подскача; а онзи, който яде само сухата слама, той си прави своите разсъждения, защо не може да подскача. Тия двата коня се съберат и първият казва на втория: Какво си се свил, подскочи като мене. – Е, аз не ям като тебе зоб, ами слама ям.
Питам сега: Когато тълкувателите създават своите теории, кои са подбудителните причини за това? Когато известни писатели, известни моралисти, известни философи пишат върху някой въпрос, кои са подбудителните причини, които ги заставят? Интимната им мисъл дава директива, направление на цялата им работа. Но коя е интимната им мисъл? Сега, започват философските разсъждения. Влиза ученикът в училището, да кажем, в първи гимназиален клас и учителят започва да обяснява що е точка. Учителят казва, че точката няма никакво измерение, не заема никаква част от пространството, но при това съществува в ума ни. Значи, туй, което не заема никакво място и пространство, съществува като някаква идея. Тогава, според нашите схващания, само туй е реално, което заема някакво място. При всичко това, учителят започва да разправя на учениците си за точката, която не заема никакво пространство. И тогава запитват: Какво нещо е точката? Казвам: Точката е първото проявление на един разумен живот. Е, какво иска тази точка? После запитват: Ами какво означава правата линия? Казвам: Правата линия, това са възможностите на точката. После учителят разправя за плоскостта, за квадрата. Какво означава квадратът? Той казва: Квадратът е пространство, затворено от четири линии. Аз казвам: Квадратът, това са възможностите на правата линия. Най-после идваме до 3-то измерение, до куба. Какво нещо е кубът? Кубът, това са възможностите на квадрата – нищо повече. Питам: Сега разбрахте ли всичко това? В разбирането трябва да има вътрешни отношения. Да разясня мисълта си. Учителят разправя на учениците си за числата, говори им за 1, 2, 3, 4, 5–10. Пита ги: Разбрахте ли? – Разбрахме. Какво? – Разбрахме за числата от 1–10. Добре. Отиде си малкият Драганчо в къщи, пише числата от 1–10, майката се радва. Да, но тези числа са живи, те не са само символи, те имат свои отношения. Когато ние казваме 1 + 2, какво означава това? – Значи да ги съберем. Е, може ли 1 + 2 да се съберат? В математиката казват, че по-голямо число от единицата няма, а учителят те учи да събираш 1 + 2, туй малкото число да го събереш с голямото. Не е ли смешно да ви дам едно бакърче да съберете морето в него? Ако тълкувате буквално, какво представлява събирането на числата 1+2? Това са само отношенията на нещата. Има известни условни знаци в математиката, с които изразяват действията. Те могат да бъдат плюс или минус, могат да бъдат знакът за умножение или деление. Питам: Тия числа, 1, 2, 3, и т.н., тъй както ги пишете, съществуват ли в природата? Не, природата си има съвсем други числа, съвсем друга азбука. Тя не признава нашите числа. Символите, с които ние си служим, никъде в природата ги няма. Азбуката, с която ние си служим, няма я в природата. После, где срещаме в природата геологията тъй, както ние я знаем? Да, писали са учените, че еди-кой си пласт бил тъй пречупен, еди-кой си иначе, но това доказано ли е? Ние казваме: Еди-кой си геолог го е доказал. Може да го е доказал, може и да не го е доказал. Не, има един вътрешен закон, има известни вероятности, които определят нещата. Математиката има своя външна страна – това е геометрията. Всички геометрически фигури съществуват в природата. Следователно, геометрията е езикът на математиката. Ако един математик не може да превърне своите математически величини в геометрически форми, той нищо не разбира от математиката. Да превърнем това нещо в ума си. Какво означава тази мисъл? – Че всяка една сила, която действа, трябва да ѝ се даде направление.
Сега, вие ще ми зададете въпроса: Какво отношение имат всички тия разсъждения със закона: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят?“ Ами че това е един философски въпрос! Питам аз: Защо гладуват и жадуват хората? Днес целият икономически свят разрешава този важен въпрос за глада. И аз казвам: Ние имаме цял един социален въпрос за глада. Казват: Трябва да се храним. Питам: В коя епоха на човечеството гладните не са хранени? Те всякога са били хранени, но въпросът пак не е бил разрешен. Не мислете, че тъй лесно можем да разрешим този въпрос на глада. Защо? – Гладът е една сила в света, която продължава живота. Аз не говоря за мъчението, но казвам, че гладът е сила в природата която продължава живота, прави го по-интензивен, а тази интензивност именно го продължава. Гладът внася едно разширение в живота. Ако схванем така въпроса, че гладът е едно условие, за да може животът да се развива добре, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладът е мъчение, ние сме на крива посока. И тогава ние ще се намираме в един условен свят, в който няма никаква разумност. Нима онази първична разумна сила, която е създала целия космос, която е допуснала да се прояви туй чувство на глад, няма свой дълбок замисъл? Ще умра от глад, казва някой. Е, то е наше предположение. Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго. Според нас, това е смърт. При тази смърт някой път става разредяване, някой път сгъстяване на материята. И при това се явява известна интензивност на силите, които действат на всички процеси, които съществуват в природата. Трябва да дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съвременният живот ни налага. Например, всички хора искат да имат удоволствия в живота. Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Що е удоволствието? – Удоволствието е сянка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства. Влезе някой пияница в кръчмата, дойде подир малко друг, опасно е да им се турят имена, ще ги наречем номер едно и номер две, ще си кажат: Хайде сега, приятелю, да се чукнем за наше здраве! Чукнат се, дигнат високо чашите си, изпразнят ги, това е удоволствие! Една чаша, две, три, четири, че до десет. Хубаво, какво придобиха, след като изпразниха тия чаши? Е, казват, да позабравим нашите тъги, нашите скърби. Забравят ли ги? – Да, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй, тъгата пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: Хайде да се чукнем! Чукат се те, изпразват се чашите една след друга, но кръчмарят си пише, нищо не пропуща. Погледнеш, след 2–3 години, тия, които се чукали, останали последни голтаци. Съберат се след това номер едно и номер две и си говорят: Е, какво ще кажеш? Какво да кажа? На какъв хал ни докара Господ! А, Господ ви докара на този хал! Кръчмарят ли? Не, номер едно и номер две сами се докараха на този хал. Господ никъде и никога не е създавал кръчми. Ние сами си създадохме кръчмите, ние сами създадохме чашите. Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно от грубите удоволствия. В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободим от глада. Аз бих казал: Не трябва да се освобождаваме от глада, а трябва да го разберем. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладът, който съществува, не е в недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хляб за всички хора. Хората още не са разбрали смисъла на живота. Кога ще го разберат? Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? Не, нямате право да се удоволствате: тъй е писано в Божията книга. Ти може да гладуваш и да жадуваш, но за какво? – За правдата. Та казвам: Правдата е един вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на тялото. Това е кръвообращението в човека, това е неговата артериална и венозна кръв, която отива към крайнините, за да може всяка клетка да приеме и да изпълни задълженията си, които има. Туй е един закон, който съществува и за цялото човечество, и за отделния народ, и за обществото, и за индивида – да може в човека да става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвта, за да не стане някакво подпушване. Това виждаме и в самия живот. Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват? Глоба на тях! Знаете ли каква глоба им се пада? Голяма глоба ще се наложи на богатите. За тях ще има чл. 4. Този член е отменен вече от законите на земята, но на небето не е отменен, той там съществува. За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора да се помогне, от където и да е, да се задоволят техните нужди, да се наситят и да благодарят“. Насищането не седи в онова преизобилие, което може да им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може да приемат. В какво се състои тази чиста храна? В онова добре сварено жито, в онзи чист, хубав оризец. А какво правят хората? Като вземат малко печено брашънце, че малко захарчица, малко орехи, та нашарят отгоре онова жито. Че вземат после малко мляко и с него сваряват ориза. И без мляко може ориза, и без захарчица и орехи може житото. Ако човек яде в такъв прост вид житото и ориза, ще има ли диабет? – Няма да има никакъв диабет. Аз не зная, дали животните по горите страдат от диабет. – Не, само културните хора. Какво значи диабет? – Диабетът е признак на това, че хората не изпълняват Божия закон. Всички болести, от които ние, съвременните хора, страдаме, не зная на какво би трябвало да ги уподобя. Те представляват един обвинителен акт против нас. Небесният прокурор казва: „Диабетът, тифът, чумата, хремата и ред други болести, които лекарите познават, са един обвинителен акт против вас“. Ние искаме да се освободим от страданията, от болестите, но това са греховете на миналите поколения. Ние, съвременните хора, изкупуваме греховете на нашите деди и прадеди. Нашата кръв не е чиста, както е била едно време. При такава една кръв, какво може да очаквате, какъв живот може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледам, дойде някой при мене, страда от нещо. Виждам, че кръвта му е нечиста и пише за него, че след няколко месеца ще го повикат на онзи свят. Казват за някого: Как се поправи, надебеля в лицето си този човек! Казвам: За това надебеляване глоба ще му се наложи.
Съвременните хора днес, като им се каже Истината, докачат се. Казва някой: Ама защо ме плашиш? Не, аз ти казвам истината. Ти вървиш по една изгнила греда, която се клати и ти казвам като на приятел: Не минавай през тази греда, не прави опити! Тази греда е гнила, ще се счупи, ти лесно ще се подхлъзнеш и ще паднеш долу. Ами какво да правя? Почакай, ще туря здрава греда и тогава и ти, и децата ти ще минат по нея. Ние, съвременните хора, искаме да минем през тази греда и не се стремим да изправим живота си. Казват: Ама чакай, лекарите ще дойдат! Нямам нищо против лекарите, но и лекарите трябва да покажат на хората как да се живее. Всички хора трябва да застанат на крак и да проповядват поне тази Истина, че всеки човек трябва да гладува и жадува за Правдата. Правдата, това е едно качество, един метод на милосърдие, на миротворство. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие в една държава, всякога в нея ще съществува анархия. И след всичко това съвременните хора разискват, че еди-кой си бил причина за анархията в държавата. Не, отворете страниците на историята в миналото, в настоящето, проникнете и в бъдещето и ще видите, че безправието, в която и да е държава, е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ. Щом има безправие, веднага ще се яви и анархията.
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: Хубаво, че си поплака. Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: Ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? – Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: Този синковец ще изяде всичкото имане. Като отидеш при дядо си без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш. Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: Какво искаш дядо? Следователно, за да наследим ние земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да владее сърцето си, знае да владее ума си, но не тъй, с юзди. Българите имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни!“ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. Ако ти искаш да пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар. Ако ти го пуснеш с юлар, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи някъде. В такъв случай, защо ще го излагаш на опасност? Онези хора, които имат навит юлар, всякога са изложени на опасност. Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели. Примери за такива силни хора имаме в Индия между йогите. Между англичаните, много от тия, които се мислят силни, предприемат експедиции по Хималаите, искат да се качат на върха Еверест, но след като са предприели до сега три експедиции, казват най-после: Невъзможно е! Тия англичани, които са толкова материалисти, започват да разправят, че им се явявали старци с бели дрехи. Индусите, които ги придружавали, им казвали: „Не се качвайте по-нагоре, не минавайте над тази зона, тия места са свещени“. Индусите, като дойдат до тази зона, умират, но англичаните минават зад тази зона, явяват им се тия старци, които им казват, че след 15 дни ще умрат.
Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде. Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където да не са пипали. И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. Най-първо се излекувайте, бъдете здрави и тогава говорете за морал! Има ли болести, няма морал. Чудно нещо! Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза да се закрие. Защо? – Безнравствено било! А после, същата тази жена ще я видите на операционната маса, пред лекари и студенти, разглеждат я, проучват я. Това, че е разгърдена, ние считаме за неморално, а пред лекарите е морално! Не, казват, те са лекари, това е за опити. Ние не трябва да бъдем голи, всички трябва да бъдем облечени. Ако един юнак седне на масата за операция, за да го спасят лекарите, аз не го считам юнак, той е най-големият страхливец. Где останаха неговата пушка, неговите парабели, неговите патрондаши? Нека сега извади парабелите на тия циреи, нека сега им свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи сметка, че може да се нарани, а за другите не мисли. Аз не го считам герой. За себе си има една философия, а за другите – друга.
Та казвам: Когато дойдем до истинското учение, голотата трябва да изчезне от нас. Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: Eди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека? – Тя се определя от един вътрешен закон. Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в себе си, както своите. Защо спрямо себе си да имаме един закон и да бъдем снизходителни, а спрямо другите не? Еднакъв морал, еднакви правила трябва да имаме и спрямо себе си, и спрямо другите. Като срещнеш един богат и един сиромах, каква разлика има между тях? И единият мисли, и другият мисли; и единият чувства, и другият чувства. И двамата, обаче, имат различно предназначение в света. И сиромасите са хора благородни, и богатите са хора благородни. Това е служба! Някой път осъдят богатите хора. Аз не ги осъждам, но ги съжалявам. Когато ми говорят за някой богат човек, аз го виждам като един кон, впрегнат в една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 къщи натоварили, изпотил се, горкият! Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трябва сами да се разправят. Как? Аз разсъждавам: сиромахът трябва да вземе малко от товара на богатия. Дойде богатият до един рът, не може да кара повече, поглежда, че след него идва сиромахът, нека му каже: Братко, можеш ли да вземеш малко от моя товар? – Мога, мога. Като стигнат до върха на планината, сиромахът трябва да каже: Ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповядай! – Искам. Добре, ето ги! Тръгне си пак сиромахът със своята празна каруца. Питам: Кое състояние е по-хубаво? Философски разгледано, последното състояние е по-хубаво, но според вас не е тъй. Вие казвате: Какво се е раздрънкала тази празна каруца? Не си струва тя. И жената като види, че мъжът ѝ се връща с празна каруца, казва: Не съм доволна от тебе, не си мъж! Прави сте, богатият има здрав гръбнак, може да носи, а сиромахът има слаб гръбнак, не може много да носи. Когато гръбнакът на сиромаха стане здрав и него Бог ще може да натовари. Господ има толкова материал, че всекиго може да натовари. Някой казва: Е, тъй, да съм богат! Учените изчисляват, че в океана има около 10 милиона тона злато. Всеки човек по колко килограма злато може да носи? Ако може да носи по 100 кг, тогава 200 милиона хора трябва да се впрегнат, за да пренесат всичкото това злато. Щом сте жадни за това злато, един ден, когато ви дойде времето, ще си извадите от него.
Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може да извадите туй богатство. Следователно, само кроткият човек може да забогатява. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е вярно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.
„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат“, казва Христос.
В български език думата „помилвани“ се употребява в различни случаи. Някой осъден може да бъде помилван; и детето може да бъде помилвано от своята майка. Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде милостив. Някой казва: Аз не искам да бъда милостив. Слушай, ако искаш да бъдеш помилван, непременно трябва да имаш милостиво сърце. Ами че това е едно велико качество у човека, това е един благороден импулс! Ние, съвременните хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното от себе си и казваме: Да бъдем смели и решителни! Да, но в това няма никаква философия. В какво седи тази смелост?
Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят. Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде да живее в нас и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме. Ние, съвременните, хора, не сме щастливи и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма да бъдат щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа в живота и говорим неща, които не са верни. Има неща верни, но не всички. И тогава ние се намираме в положението на онзи старовременен герой, който си направил една крепост срещу неприятеля от сол и от захар, твърди като камък – това намерил наоколо си. Но, като дошъл дъждът, солта и захарта се стопили и отворили място за неприятеля. В нашия живот има слаби места, които всякога могат да се отворят. Тия места са вратите за вашия неприятел. Те са солта и захарта. Колкото и да си силен, колкото и да си герой, като дойде водата, тя ще ги подмие, ще ги разтвори. Господ е оставил за света една врата за сладкия живот и една врата за соления живот и ако ти си ги заключил, а не бъдеш кротък, Господ един ден ще изпрати водата и тези врати ще се отворят за неприятеля. Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвън свободно ще влязат в дома ти. Водата, това е Божественият живот, който иде сега в света.
„Блажени праведните, защото те ще наследят царството Божие“.
„Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“.
Сега, ще ви приведа един малък разказ из онова митическо състояние на човечеството. На някой си цар – Бенам Сават било предсказано, че в дома му ще се роди дъщеря, която ще бъде една от най-знатните и видните членове в царството. Тя ще бъде най-умна, най-благородна, но ще бъде особена в своите проявления. Името ѝ ще бъде Иурания. Българинът, като чуе това име, ще каже: Е оране трябва! Гъркът пък ще разбере небето – Урания. Не, името на тази царска дъщеря било Иурания. След като се родила, събрали се най-умните мъдреци в царството да я възпитават. Когато завършила 21[-та] година, своето пълнолетие, според тогавашните обичаи, трябвало да се явят 10 души кандидати, царски синове, които да направят предложение за ръката ѝ. Един от учителите ѝ казал, че нейният избраник трябва да има едно качество, а то е следното: той трябва да носи в себе си свещения огън. Тялото му трябва да се отваря и сърцето му да става олтар на този свещен огън, който да гори там, а на светлината му тя да чете свещената книга Исаваат. Започнали да се изреждат кандидатите един след друг. Първият дошъл, донесъл всичките си подаръци и тя го приела в една своя стая, направена само от кристал, херметически затворена и му казала: Ти можеш ли да отвориш тялото си и в сърцето ти да се породи онзи свещеният огън? Не, това го няма в мене. Е, тогава ще дойдеш идущата година. Изпратила този кандидат. Дошъл вторият, третият, изреждали се един след друг и тя изпращала всички по същия начин – никой не могъл да направи това, което тя искала. Най-после дошъл десетият, нейният избраник. Той легнал – ще помислите, че умрял – не, той отворил тялото си, отворил сърцето си и в него се явява този, свещеният огън, отваря се и тази свещена книга Исаваат, и тя вече могла да чете. Уводните думи били следните: „Възможностите на Любовта са възможности на живота. Възможностите на живота са възможности на сърцето. Възможностите на сърцето са възможности на ума. Възможностите на ума са възможности на душата. Възможностите на душата са възможности на Духа. Възможностите на Духа са възможности на Бога“.
И тъй, любовта в живота трябва да бъде възможна. Аз не говоря за тази любов, която вие разбирате, в която се зараждат подозрения, ограничения, плътски състезания. Това не е любов, това са примеси, това е окисляване. Аз говоря за онази Божествената Любов, която прониква в човешката душа. Тя носи едно от най-великите блага, които човек досега не е опитал. Любовта прави човека господар на себе си. Тя не заробва човека. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те връзва, той те възпитава. Майката може да бъде емблема на Любовта. Учителят може да бъде емблема на Мъдростта. Кой може да бъде емблема на Истината? Любовта може да дойде чрез майката, само тя може да даде живот. Мъдростта и знанието може да дойдат чрез Учителя, а свободата и Истината чрез кого ще дойдат? Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя възлюбен, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и от тази книга ти ще можеш да четеш. Онзи, който отвори тази книга и може да чете от нея, веднага ще бъде свободен. Като са пукне онова житно зърно и семенцето се разрасне нагоре, то е свободно вече от този затвор. Щом се пукне туй семенце, този разумен дух, който е бил затворен в него, веднага отива нагоре в невидимия свят и започва да работи. В херметическите, затворените станции на всички семенца седят затворени разумни същества, изучават нещо. Вие ще кажете: Как е възможно в това семенце да е затворен един дух? Той е като една точка, безпространствен, който съществува като идея вътре в нас. Тази идея е извън всяко време и пространство, а владее времето и пространството. Тя е извън живота, а владее живота. Тя е извън разумността, а владее разумността.
Сега съвременните учени хора разискват по въпроса, що е сила? Всяка една сила е сглобена от няколко способности. У човека, например, като се сглобят 4–5 способности, правят го силен, енергичен. Силите, енергиите, това са способности. Следователно, елементите на някоя сила може да бъдат от умствен характер; елементите на някоя сила може да бъдат от сърдечен характер. Няколко морални чувства, събрани заедно, може да образуват една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намерите вашите способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърцето, може да намерите вашите чувства. Сега вие разглеждате силите като чувства, а трябва да поставите чувствата като сили. Ако разглеждате умствените сили, трябва да ги поставите като способности. Прилагане на силите трябва. Та, казвам: Тази свещена книга трябва да се изучава. За това нещо и старите гърци са казвали: „Човек трябва да се познае“. Тази написана книга е самият човек. Колко велики неща има написани във вашия мозък, на вашите очи, на вашите вежди, на вашия нос, на вашето лице, на вашето чело! Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга. Само тогава Бог ще ни посети. Защо сега Бог не може да ни посети? Защото този огън никъде не гори, а щом не гори той, на какво ще четем свещената книга? Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие. Не, в яденето няма никакъв смисъл, то е само един механически процес. Какъв смисъл има в яденето? Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство. Ние сме смешни карикатури пред небето със своите разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служиш на Любовта. Служиш ли на Любовта, можеш да кривиш устата си. Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето си цял ден, огъвам се. Виж, туй огъване вече е на мястото си. Когато аз ям и съзнавам, че трябва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходим материал, за да съградиш нещо в мене. А сега, някой яде, огъва се, криви си устата, радва се и казва: А, кокошката е сладка! Да, за тебе е сладко, но за нея е горчиво. Ти ядеш, но на нея не е сладко. Казва: Ех, сладък е хлебецът! Да, сладък е, но я да те турим на воденичния камък, че ще видиш! Вие заколите агнето, опечете го и казвате: Агнето вече не чувства болка. Вие се лъжете. Когато нещата в природата не стават с любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може да се уталожи. Когато агнето се пече, винаги от него остават живи клетки, които не могат да умират даже и при 300–400°. Тия клетки, като влязат в тебе, ще те пекат, те са живи. Вие казвате: Науката е доказала това-онова. Чакайте! Какво е доказала науката? Науката едва е започнала да доказва нещата. Аз бих желал всички учени хора да имат туй смирение, да признаят, че има болести в света и искрено да кажат на какво се дължат те. Ще кажете: Ама може ли без болести? – Може. Ние можем да пречистим своята кръв и тогава няма да боледуваме. Но кога ще бъде това? – Когато имаме тази свещена Любов на правдата. Правда трябва да има във всинца ни, справедливи трябва да бъдем!
Като седя някой път в стаята си, гледам, имам на разположение дрехи, ковьори, 10 души да облека. Размишлявам си: кой-как дойде ще каже, че стаята ми е много добре мебелирана, че би желал и той да живее тук. Казвам си: Да, това за мене е един мебелиран затвор. Ще ме залъжат с една кирлива черга! Смисълът не е в това. Пък някой път гледам, от печката ми излиза толкова дим, че пердетата ми стават черни. Казват: Отлична е стаята му! Не е отлична тази стая, толкова дим гълтам в нея. Казвам си: Не ме гледайте в тази стая. Елате да ме видите в онази херметическа стая, която е направена от стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата!“ Когато дойде някой, който ме обича и когото обичам, ще го въведа в тази свещена стая. Някой казва: Аз го обичам, така мисля за него. Питам: С коя любов обичаш, с тази в която има промени? Не, в Божията Любов няма никакви промени, но има отваряне на сърца, има вечен стремеж за помагане.
Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за Божията правда, защото те ще се наситят“. Гладът, жаждата, това са едни велики сили, на които трябва да дадем ход, не трябва да се плашим от тях. Това са качества, свойства вътре в живота. И сега всички трябва да жадувате и гладувате не за хляб, но за онази велика Божествена Любов, да дойде по-скоро тя в света. Само тогава ще се разрешат въпросите в света. Трябва да има абсолютна правда спрямо всички хора безразлично. Правдата е отношения на души. Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички хора един към друг. Тогава няма да гледаме един на друг с презрение, но ще бъдем свещени един за друг. Това не значи, че трябва да забравим себе си, но да турим всяко нещо на място и да познаем кога ще дойде онзи наш възлюблен. Трябва да знаем, че всичко, което сега вършим на земята, е приготовление за онзи велик Божествен живот, който иде. Трябва да знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И отсега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до по-високо положение. Но всички тия форми, през които е минал, не трябва да бъдат едно унижение за него. Като види един вол, трябва да отиде при него, да му каже: Братко, аз живях едно време при вас, изпълнявах същата служба. Баба ми, дядо ми също са минали през този път. Много съм ви благодарен. После нека го помилва, нека го погали малко. Този вол много ще се зарадва. Това е философия! А вие ще кажете: А, това говедо! После, като види един кон, нека отиде при него, да го погали, да му поговори същото нещо, да му благодари. Като отиде на лозето, нека помилва гроздето, нека му каже, че едно време и той е бил в това състояние, затова го разбира. Също да постъпи и с плодните дървета – ябълки, круши и др. Преди много милиони години човекът е бил едно плодно растение. Чудни са хората! Казват: Как, аз да съм бил дърво, аз да съм бил лоза или някакво животно! Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? Връзки имаме ние с тях, живели сме заедно с тях, били сме в тяхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“. Не е унижение да бъдеш ябълка! Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося един патрондаш.
Чрез тази правда Бог сега ни учи как да разпределяме тези енергии, как да служим на човечеството. Правдата е, която определя отношенията между хората. За в бъдеще пред нас седи едно велико благо. Тези от вас, които са готови, ще разберат тази велика истина, а някои може да кажат: Не, ти ни кажи сега нещо реално, какво трябва да направим, за да излезем от туй безизходно положение. Казват: Добре, твоето безизходно положение е за 1000 лв. Ела при мен, ще ти дам 1000 лв. и ти ще бъдеш в изходно положение. Гостилничар си, нямаш нито пет пари в джоба си. Ела при мен, аз ще ти дам 1000 лв. След като му дам 1000 лв., той ще ми каже: Добре, ти ми даде сега 1000 лв., но за другия месец какво ще правя? Пак човешкото иде. Ти си осигурен за един месец, няма какво повече да се безпокоиш. Бог ще промисли по-нататък. В нас трябва да има вяра, че Бог, който ни е създал, ще се погрижи за нас, ще осигури нашето бъдеще. Кой е онзи баща, който не се грижи за своя добър син? Кой е онзи учител, който не се грижи за своя добър ученик? Кой е онзи господар, който не се грижи за своя добър слуга? Вие казвате: Забравил ме е Господ. Не, ще учите! Ако искам учителят ми да ме люби, ще уча. Ако искам майка ми да ми даде живот, да ме люби, ще я обичам, ще я почитам от всичкото си сърце, тъй както Бога почитам и обичам. И тогава онзи, който ще ни донесе тази свобода, който ще ни отвори онази велика свещена книга да разберем тези велики истини, да разберем възможностите на живота, върху които трябва да размишляваме, това ще бъде нашият възлюбен. Няма по-хубаво състояние от това, да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си! Ти си болен и Бог отвътре ти казва: „Не бой се, след една седмица ще оздравееш!“ Ти оздравееш, но пак се усъмниш. Оплетат се твоите материални работи и Той ти казва: „Не бой се, ще се оправят“. И действително, не мине много време, дядо ти умре, остави ти наследство и твоите работи се оправят. Искаш да се учиш, да следваш някъде, но средства нямаш. Той ти казва: „Не бой се, ще ти се отвори пътят“. Отваря ти се път. Музикант си, обезсърчиш се. Туй Божественото вътре ти казва: „Не бой се, не се обезсърчавай!“ Писател си, обезсърчиш се. Учител си, обезсърчиш се. Майка си, обезсърчиш се. Не бой се! Туй Божественото у нас всякога говори. Бог е, който говори в нас, но трябва да имаме тази беззаветна Любов!
Вие казвате: Този човек, там на масата, вярва ли във всичко това, което говори? Този въпрос, дали вярвам или не, се отнася до мене. Аз не се спирам на това, дали вие ще вярвате, но казвам: Опитайте и ще видите! Вземете тази семка, посейте я така и така и ще видите! Има Един в света, който може да взима участие във вашия живот! Той е този живият Господ, за когото ви говоря. Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви, и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: „Не бойте се, работата ви ще се уреди!“ И урежда се работата ви. Същото е и с всеки един народ. Народите не трябва да се самоизтребват с оръжия. Господ живее във всички народи, но каквото им каже, трябва да го слушат.
Всичко това, което ви говоря, това са думи на великия разумен живот, който всички сте опитали. Аз проектирам известни лъчи, но тази светлина иде от друго място. Не мислете, че аз искам да играя роля на един грамофон, но говоря от изобилието, в което живея. Аз оставям това изобилие да мине през вас, пък вие ще дадете на другите. Божественото не търпи спънки! Всички ще дадете място на Бога и ще го обикнете! Само тогава лицата ви ще бъдат млади, хубави, светещи; само тогава погледът ви ще бъде благороден, мил; само тогава всичките ви работи бързо ще се разрешат!
Та, ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога. Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е велик Бог, ще познаете Неговата Любов. И когато дойдат най-големите нещастия в живота ви, вложете надеждата, да видите колко велика е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина! Не мислете, че извън Бога ще добиете великото. Не, великото се добива само в Бога. Всички трябва да бъдем във връзка с Него! Това е смисълът на нашия живот!
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“, казва Христос. Да гладуваме и жадуваме за кого? – За Този, който ни е дал живота.
Да гладуваме и жадуваме за какво? – За благородни чувства.
Да гладуваме и жадуваме за какво? – За благородни мисли, за онова възвишеното, великото в света! Само то ще вложи своята Светлина и Дух в нас, за да разтърси всяка една клетка от нашия организъм.
И като стана сутрин рано, никаква мисъл за работата си, а първо да отправя душата си към Онзи свещен трепет на живота! Тогава ще взема мотиката и ще отида да работя на лозето.
Любов към Бога, Любов към тази абсолютна велика Правда, която е еднаква към всички! – Това е смисълът на живота. Това е, към което Бог ни призовава сега всинца – да дойде да живее в нас и да направлява работите ни. Само така ще разберем смисъла на този живот, в който сме потопени. Няма по-красиво състояние от това!
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят с Божествената Любов!“
''Беседа, държана от Учителя на 28 декември, [[1924]] г. в гр. София.''
----
*) Матея 5:6.
НАГОРЕ