5,30 часа вечерта
Най-трудно е да даваш банкет на сити хора.
Най-мъчно е да говориш на уморени хора.
Някои искаха да говоря върху възпитанието, но аз отлагам тази тема по няколко съображения. Аз я считам още ненавременна. Докато човек не е изплатил старите си дългове, не му давай пари на заем. На болния не давай съвет как трябва да оре нивата си. Като напусне леглото си, като си плати дълговете, той сам ще се научи как да оре нивата си. Но аз ще ви дам една основна идея, която трябва да носите винаги със себе си и да я подкрепяте. Тя е, че природата обича простотата. Колкото повече обичате простотата, толкова по-близо сте до нея. Не говоря за тази простота, която вие знаете, но всяка една истина трябва да се освободи от всички онези прибавки, които хората са й турили. Истината не се нуждае от никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Истината позволява само на двама души в света да й говорят, никого другиго не приема да й говори. Тя е позволила само на Любовта и на Божията Мъдрост да й говорят. Никому другиму не е позволила, даже и на Правдата не позволява. Следователно онзи, който иска да постигне Истината, нему трябва най-първо да проговори Любовта. След туй трябва да му проговори Мъдростта и най-после да се занимава с Истината.
Съвременните хора мислят, че човек може да се възпитава. В туй няма никаква философия. Да възпитаваш, тъй както е поставена тази дума в български език, това значи да храниш човека. Че кой не се храни? Всеки се занимава с хранене. Тъй както са обяснили гърците думата възпитание, то значи да ръководиш деца, т.е. да играеш на хорото. Че кой не води хорото? И това било педагогия! И действително, онзи, който се занимава с възпитанието на малките деца, започва с хорото. Той трябва да играе, но играта няма никакво възпитателно значение. Че кого възпитават? Здравите, младите хора. Значи трябва да играеш. Препоръчва се игра на хората. Няма по-голяма опасност в съвременните хора, както на запад, така и на изток, у които е влязла идеята, че като влязат в религиозния, в духовния живот не трябва да играят, вследствие на което заспиват, т.е. според тях, влизат в Нирвана. Не, Нирвана не е състояние на спане. Под „игра-не" аз разбирам, че духът на детето трябва да бъде пъргав, жив и схватлив, да използува всички условия, които му са дадени. Човек не трябва да се срамува от условията, които Бог му е дал.
Съвременните хора имат известни морални правила, като как трябва да се възпитават децата. За да можеш да възпиташ детето, ти най-първо трябва да го любиш - нищо повече. Ще ви дам едно правило. Божествената педагогия казва, че между своята душа и Бога не трябва да допущаш да влезе никой, като клин, па който и да е той - никакъв учител, никаква майка, никакъв баща. Ти за Бога само се дръж! Който дойде отвън, нека те възпитава, но да влезе като клин, между Бога и тебе, не позволявай! Не се оставяй той да те ръководи. Влезе ли той, всичко отиде, та се не виде. Когато майката изпраща детето си на училището, не трябва да оставя учителят да влезе, като клин между нея и детето. Ако спазите това правило, то е основа на възпитанието.
После, не бързайте да възприемете новите методи, новите идеи, докато не ги изпитате. Не всякога сладките думи, тия поетически форми на живота изразяват истината. Новото възпитание носи в себе си подмладяване на човешкия дух. Под думата „подмладяване" разбирам освобождаване от онази стара инертна материя, която носи недъзите на милионите векове. Човешкият дух трябва да се отърси от това. Туй наричат възкръсение или новораждане.
И всеки един от вас, когато пристъпи към възпитанието на своята душа, той трябва да има един малък, микроскопически опит. Запример някои препоръчват молитвата. Този именно метод, с който ти храниш душата си, е валиден в дадения случай за душата ти. Направете един опит. Когато ти е много тежко на душата, направи си една молитва, и виж дали тази молитва ще снеме тяжестта от твоя стомах, от твоя ум или от твоето сърце. Някой казва: „Е, помолих се, но молитвата не ми помогна." Може би си се помолил тогава, когато не ти е било тежко. Ако тази молитва снеме тяжестта от сърцето ти, ти вече имаш един метод за възпитание. Изобщо, употребете този метод тогава, когато вашите материални работи са най-забъркани, когато никой не може да ви помогне и вижте дали работите ви ще се разплетат. После, имате някакво недоразумение с някой ваш приятел. Употребете този метод и вижте дали ще можете да се примирите. Има ли най-малкото микроскопическо подобрение, този метод е прав.
Онези майки, които разправят за своите деца, че са ангелчета, имат много криви схващания. Децата, които са дошли тук, не са ангели, това трябва да го знаете. Те са ангели без крила, ангели на греха са те. Между 400-500 милиона деца, Бог понякой път изпраща един ангел като дете, но Той го изпраща само, за да ги ръководи. Някога казваме: Хубаво е това дете, с розова брадичка, с малка устичка, с тънки вежди, но това дете е неправилно в характера си. У някое дете виждаш голяма уста, казваш: „Красноречиво е това дете." Но после туй дете се научава тъй майсторски да лъже, че те побеждава. Според мене, според новото учение, дали вие ще можете да приложите новите педагогически методи върху едно дете, се познава само по следующето правило: дали това дете влиза в положението на майка си и баща си.
Следете това дете, което родителите пращат на училище, да видите, дали то ги обича и дали цени жертвите, които те правят заради него. Ако в това дете има едно малко, микроскопическо признание за всичко, което се прави за него, в туй дете има заложено нещо Божествено. Няма ли това нещо, туй дете може само да се дресира, но не и възпита. И природата праща туй дете на Земята само да копае камъни. Друго дете е направила земледелец, трето - въглищар в някоя рудокопачница, четвърто е направила рибар, изобщо дала им е всевъзможни занятия, за да изпитат горчивините на живота. На по-напредналите деца природата е дала по-благородни занятия.
Знаете ли, природата възпитава своите деца с хиляди години. Някой път тя се намира в чудо с упоритостта на човешкия дух и затова тя е създала хиляди методи, за да се справи с всички свои създания. Не мислете, че тя може да стрие един човек. Един човек можеш да го стриеш, да го направиш на прах и той пак да си остане същия, пак е пипер. Пиперът и на ситен прах да го стриеш, пак е пипер. Някой казва: „Аз мога да го счукам, да го смеля." Да, можеш, но пак е пипер, още по-лош става. Ти можеш да го хвърлиш тогава и в очите на хората.
Някой казва: „Е, тази жена!" Да, на тази жена можеш да й дръпнеш едно дърво. Ти, синко майчин, ял ли си попарата на жената? Сега аз говоря за големите деца. Каквито са големите деца, такива са и малките. Един мъж натупва жена си много хубаво и тя си мълчи. Взима тоягата, набива я хубаво и казва: „Да помниш, виждаш ли този закон? Още един път на пестил ще те направя." Обаче вечерта, като заспива той, тя взима едно дебело въже, вързва го за краката и ръцете и му дръпва един бой, налага го хубаво. Налага го, но знаеш ли как? Счупила му и двата крака и му казва: „Ти разбираш ли този закон сега? Ще ми даваш ли друг път туй правило на дървото? Ако не беше ме бил ти и аз нямаше да те бия. Да знаеш, че и слабият, като върже силния, може да бие." Затуй казва Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери."
Няма по-добра система на възпитание от закона на Любовта. Та, всички приложете по възможност този закон. Аз зная, всички сте герои. Мене всички са ми давали съвети. Казват: „Кажи им на тия хора!" Мислите, че с казване ще стане една работа? Не, с казване не става. „Е, изпъди ги." - И с изпъждане не става. Господ, като направи човека, разкая се и каза: „Защо направих този човек? Досега го държах в рая, хайде сега да излезе вън, да се научи да сее и да копае." Но и така не можа да се възпита. Сега стана толкова лош, че Господ каза: „Не трябваше да го изпъждам от рая." Най-после Господ употреби един от най-силните методи. Той тури в действие своята Любов и намери, че няма сила в света, която да й противодействува.
И тъй за възпитанието на човека Бог тури най-мощното средство в действие. И най-упоритите духове се стопяват на този Божествен огън. Господ е турил Любовта в краен случай. Затуй казваме: Любовта е най-великата сила. Обаче не тази любов, която сега прилагаме, туй мекото говорене. Не, Любовта е такова разположение на духа, че когато човек люби, той се усеща силен, мощен, крайно отстъпчив. Това не е слабост в него, но той е готов на всички да отстъпи, той може всичко да направи и поправи. Той не е претенциозен човек, той е последен човек - и пръв става и последен става. Дето и да го турите, той не се нуждае от никаква слава. Онзи, който люби, той има славата и величието вътре в себе си.
Сега, ако искате да бъдете педагози, възпитатели, трябва да приложите Любовта. Методите аз сега не засягам, друг път специално ще ви ги дам. Тъй, както сте уморени, ако ви ги дам сега, ще има лоши последствия. Вие ще мязате на тази жена, на която мъжът приложи тоягата. Утре вие ще кажете: „Учителю, какво ни показа с тази тояга? Дай ни пример!" Двама царе дали конкурс на 10 животни от тяхното царство, да видят кое от тях ще се отличи със своята бързина, затова ги поканили на събор, дето трябвало в определения ден и час да се явят. Поканени били охлюва, рака, заяка, лисицата, вълка, мечката, лъва, тигъра, орела и маймуната от двете царства. Маймуните на едното царство се различавали от маймуните на другото, охлювът на едното царство се различавал от охлюва на другото царство. Всички обаче не могли да присътствуват точно навреме. Охлювът, като пътувал, случило се по това време суша и прах, та трябвало постоянно да ремонтира из пътя си автомобила си и казал: „Аз пътувам много бързо, но влага трябва да има." Всички животни, които не могли да пристигнат навреме, все намерили по нещо, с което да се извинят.
Аз употребявам този символ, като пример за всички наши съвременни методи, чрез които ние възпитаваме децата. Имаме методи на охлюва и др. Турците казват: „Не бързай в тази работа, тя е както дойде." Тъй казва охлювът. Ракът е емблем на правдата. Той казва: „Трябва да се научиш да изпълняваш известни закони." Вътре в самото естество да детето има известни недъзи. Вие още не сте изучавали главите на някои деца, да видите как са сглобени. Вие още не се познавате, и по-добре, че не се познавате. В мозъчното вещество се крият всичките недъзи на човешката душа. Някой път ние имаме желание да говорим истината, но не можем. Някои задават въпроса, защо не можем. Рекох, последния закон. Ако строшите някому и двата крака и искате да ходи добре, като герой ще може ли? - Не може. Следователно ако някой орган на човешката душа е атрофиран или покварен, тя не ще може да прояви напълно своите способности.
Най-ценното нещо, което има един човек, то е мозъкът му, затова той трябва да добие абсолютно изправно състояние. При възпитанието на човека мозъкът му трябва да минава от едно състояние в друго, но ритмично трябва да минава, постепенно. Майката трябва да възпитава детето си, но да не му дава най-мекия говор. Понякога за детето трябва да се създадат известни мъчнотии, защото само чрез тях ще се развият известни органи у детето. Майките обаче, искат децата им да нямат мъчнотии, да не са болни, да са охолни. Природата не обича това нещо.
Запример в животните, които са нейни деца, тя е турила страха, като един метод. Защо е направила заяка толкова страхлив? От най-малкото мръдване сърцето му тупа. Защо? - Има причини. Природата е турила страха и у децата. Онези деца, които са склонни към престъпление, у които разсъдъкът е слабо развит, у тях страхът се увеличава. Не премахвайте този страх у тия деца. Той у тях е една предпазителна клапа, понеже волята, съвестта им не е силно развита. Тия деца някой път се страхуват да излезат вън сами. Нека имат страх Божий, в сърцата си. Майките викат разни баби да ги лекуват от страха и след като ги излекуват, те стават разбойници. Тия страхливи деца, може да се научат да крадат, но като им притупаш, те бягат. Този, който изгуби страха си, той е престъпник, убийца и т.н. Писанието казва: „Страхът е начало на Мъдростта." Страхът е начало, основа за възпитанието на децата. Ако във вашата душа се зароди страхът, той е една предпазителна мярка.
Имайте пред вид, че туй, което преживявате, то не е само вашия живот. Сутрин като станете, вие можете да преживеете живота най-малко на 100 души. Някой път имате желание да се биете, а по натура сте мек и отстъпчив. Това не е ваше състояние. Вие сте влезли във връзка, в течение на вълната, по която вървят тия хора и вие вършите тия глупости. Понякой път сте много добри, но и това състояние не е ваше. Трябва да изучавате кои са вашите състояния. Аз съм виждал някой път някои сестри са като някои ангели, като че на небето се качили. Не се минават и 2-3 часа, погрознеят, очите им потъмнеят. Рекох, къде остана този ангел? Може ли един ангел тъй скоро да се промени, от диамант да стане въглен? Турете добрия човек и при най-тежките състояния, той пак ще си остане тих и спокоен, в съзнанието си ще остане такъв. Казвате: „Но човек може някой път да греши." То е друг въпрос, ние за погрешките не говорим. Погрешкитс това са излишъци в развитието на човека. Те ще дойдат и ако някой човек каже, че няма погрешки, за такъв човек ние имаме лошо понятие. От него човек не може да стане. Ние 10 наричаме задънен човек.
Онова дете, което още в ранната си възраст прави престъпления, върши зло и добро, то е по-благонадеждно, отколкото онова дете, което не върши престъпления, което не проявява никаква деятелност. То е психически задънено. Злото в хората е излишек на онази енергия, която не трябва да се асимилира. Не трябва да ме разбирате като апостол Павла и да кажете: „Ако е така, да грешим!" Не, като се стремите към Божествения живот, ще правите и погрешки, но всичко това показва, че сте работили повече. В коя къща, като се готви, няма да има нечисти паници и тигани? Може ли вашите тигани да бъдат бели? Ако един тиган е черен, виновен ли е? - Не, в него са много готвили. Той казва: „Изтрийте ме, ще видите, че моето естество не е такова." Които от вас не са черни, то е защото във вас не са готвили още.
Та всички ще бъдете благоразумни, няма да се само-осъждате. Други може да ви осъждат, и вие се осъждайте, но не се самоосъждайте! Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате! Гневете се, без да се гневите! Лъжете, без да лъжете! Лицемерствувайте, без да лицемерите! Всичко да е привидно, като на театър, без да е от сърце. Като дойде да правите добро, правете го от цялото си сърце и после кажете: „Не съм направил много голямо добро. Трябваше да направя нещо повече, а аз направих много малко." Някой дигнал 50 килограма на гърба си, казват: „Силен човек е този." - „Не, нищо не е това, дядо ми дигаше 100 килограма, а аз 50 килограма. Аз съм останал малко по-назад, но благодаря и за това, което имам." Това е смирение. Така и за гениалността. Казват: „А, гениален човек е той. Написал е такова нещо." - „Не, другите са по-гениални." Всеки поет на Земята е отглас на друг някой поет от друго место. Няма поети на Земята. Казвате: „Как да няма, ами еди-кой си?" - Не, това е къщата на еди кой си поет. Там поетът го няма. Той дойде, напише нещо и си заминава. Туй сме ние при сегашното си състояние, а не сме от тия, великите духове.
Понякога казваме: „Велика е човешката душа!" Да, то е друго нещо. Велика е колективната човешка душа, но тя още не се е проявила. Тя чака своите условия, приготовлява своето бъдеще, за да се съединим с нея. Ако би се проявила сега великата душа, тя би разкъсала тялото, но тя чака, като малката пъпка, която не бърза да цъфне, докато не дойдат нейните условия, докато не дойде Божественото.
Та, тия от вас, които искат да станат учители, да възпитават децата, трябва да ги възпитават насън, когато те спят и когато вие спите. Направете един малък опит. Имате 10 деца, които искате да възпитавате. Извикайте ги насън и вижте, колко от тях ще дойдат при вас. Този опит е само за вас. Да не отивате да го разправяте на другите, докато не сте го опитали вие сами. Колкото деца дойдат вечерно време на училище като ги повикаш, бъди уверен, че тия деца ще възприемат учението ти и с тях ще можеш да завършиш нещо. Не идват ли тия деца насън, с тях нищо не можеш да направиш. Такива ще бъдат бъдещите учители, а като дойдат тук, те само ще проверяват работите на обикновените училища. Това е истинският метод за възпитание, който може да приложите за себе си. Имате един приятел, искате да знаете можете ли да работите с него. Ако той дойде при вас, бъдете уверени, че работите ще вървят добре, не дойде ли, нищо няма да излезе.
Психически закон е, че ние трябва да имаме три будни точки: нашето съзнание на физическото поле, нашето съзнание в духовния свят и нашето съзнание в Божествения свят. В Божествения свят можем да се качим много мъчно, но щом съзнанието е будно в духовния свят, то и в Божествения свят работите ще вървят добре. Щом съзнанието не е будно на физическия свят, от такъв човек нищо не може да излезе. Такива деца са преходни деца, деца на условията, които при един добър случай могат да бъдат добри, а при един лош случай - лоши. И сега ние виждаме, че всички ония хора, които говорят за възпитание, взеха пушките и отидоха да се бият. Свещеници, учители, философи, всички отидоха да се бият. В тия хора няма морален устой. Та и за в бъдеще колкото и да се възпитават хората, ако дойде един подобен изпит, пак ще направят същото.
И тъй, приложете сега опита върху себе си. Знайте, че Любовта е най-силния фактор, най-великата сила, чрез която може да се възпитавате. Когато искате да действувате, да възпитавате някого, трябва да го любите е всичкото си сърце. Той трябва във вашето лице да вижда един човек, в когото има абсолютно доверие, в когото да вижда човек, без никакви задни цели, за да може да го приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките му съвети.
Повече няма да продължавам да ви говоря, понеже на уморени хора не трябва да се говори. Сега ни остава да отидем към Мусала, да придобием изгубената енергия, да си отпочинем малко, да подишаме чист въздух и да благодарим на Бога за всички добрини, които ни е дал и следующата година да започнем една по-интенсивна деятелност. Аз желая всинца вие да работите с любов - и млади, и стари. Всички да бъдете обновени, да бъдете без мустаци и брада. Какво подразбирам под мустаци и брада? Нали казват, че трябва да бъдете като малките деца. Според мене единственият, който има право да носи мустаци и брада, това е сам Господ, по-стар от Него няма. Всички млади са без мустаци и без бради, а понеже дяволът казва на хората, че те са като Господа, то те са си оставили мустаци и бради. И у малкото момче, като почнат да никнат мустаци, то почва да ги човърка, да ги дърпа. Добродетелите на хората се развиват по-добре без мустаци и без бради. Брадите и мустаците подразбират лошите навици.
Но, сега да оставим това. Аз вярвам в едно, че у всинца ви има едно добро желание. Туй нещо от хиляди години чака своето време. Бъдете верни на великия закон на Любовта, бъдете верни на Бога, Който ви е призовал и не оставяйте да влезе някой като клин между Бога и вашата душа.
Бъдете уверени, че всичко, което желаете ще бъде, ще стане!
Отче наш
II ден на Събора Беседа от Учителя вторник, 08 юли 1924г.
