Топлината на живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, топлина, живот, хора, бъде, любов, сега, себе, работи, материя, бъдете, съмнение, начин, сам ,
Младежки събори , София, 7 Юли 1924г., (Понеделник) 6:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Съвременните хора говорят за мъчение, труд и работа и мислят, че ги разбират. Това са три състояния, през които минава човешкият дух. Това са три велики науки, до които всеки човек трябва да се домогне. Мъчението започва от физическия или материалния свят и се дължи на инертността на материята. Като не разбира свойствата на материята, запример сцеплението, гъстотата й, човек се натъква на мъчнотии и противодействия. Достатъчно е един неорганизиран, инертен атом да падне върху човешкия ум, за да произведе голяма пертурбация. Това показва, че страданията на човека се предизвикват от микроскопически причини. Докато материята е инертна, човек неизбежно ще бъде изложен на мъчение. Като се мъчи, той постоянно се движи и по този начин размърдва материята, прави я активна.

Когато дойдем до труда, материята се проявява в едно по-високо състояние — нейната разумност. Като се труди, човек произвежда топлина. Дето има топлина, там се явява живот. Топлината разрежда малко материята, прави я по-рядка. Работата пък произвежда светлина, която разрежда материята още повече. Следователно, като минава през мъчение, труд и работа, човешкият дух произвежда движение, топлина и светлина.

И тъй, човек не може да разбере живота, ако не познава законите на движението, на топлината и на светлината. Движението е свързано с физическия свят, топлината — с астралния, т.е. със света на чувствата, а светлината — с умствения, т.е. със света на мислите. Когато изучава чувствата, човек дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човек нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трябва да търпи.

Първата задача на човека е да изучава законите на топлината. Каже ли някой, че сърцето му е студено, трябва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щом кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щом се увеличи топлината, и състоянието на човека се подобрява.

Като ученици, вие трябва да работите с малките величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките величини, човек постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по някакъв начин, какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Казвате: Колко време трябва човек да се моли? Молитвата може да трае от една минута до 24 часа. Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За някои е невъзможно да се молят 24 часа, но за някои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли няколко минути, но пак ще бъде съсредоточен. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисълта.

За да познаете живота в неговите проявления, ще започнете първо от движението, после ще отидете към топлината и най-после към светлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на светлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човек трябва да бъде доволен. Доволството дава подтик, импулс за работа. Недоволството пречи на човека да работи, да учи. Той е ветропоказател: днес мисли едно, утре — друго. Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещен идеал, той е съсредоточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиите и злините в живота. Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение.

Как може човек да се насърчи? Като се обезсърчат, някои търсят хора да ги насърчават, да им помагат. Колкото и да ви насърчават хората, това е външна помощ. Ако днес ви насърчат, на другия ден пак ще се обезсърчите. Следователно, истинското насърчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края, човек намира насърчение само при Бога. Как се изявява Бог? Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всеки човек е важен дотолкова, доколкото е свързан с Божествения организъм. Щом напусне мястото си, той губи своето значение. Всяка нишка от платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче. Значи, докато е свързан с Божествения организъм, човек има цена. Откъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се осъжда на смърт.

Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щом е ял и пил с господарите на света, той трябва да плаща. Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вътрешно познаване, за което видният гръцки философ е казал някога: "Познай себе си!"

Мнозина бягат от погрешките си, от своите отрицателни прояви, без да взимат под внимание положението, че колкото повече бягат, толкова повече се натъкват на тях. Натъкнете ли се на някоя погрешка, не бягайте, но гледайте на нея положително, като на проява, от която ще се учите. Това не значи, да бъде човек безразличен към погрешките си, но трябва да се отнася съзнателно към тях. Докато се усъвършенства, човек неизбежно ще греши. Не са страшни погрешките; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една от причините за погрешките на хората е отсъствието на топлина в техните чувства. По това, именно, хората се делят на добри и лоши. За да бъде добър, човек трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Няма ли нужната топлина, той не е добър. Както силата на богатия човек зависи от количеството на златото в неговата каса, така и добротата на човека се определя от количеството на топлината, която чувствата му произвеждат. Който може да използва топлината на сърцето си за облагородяване на своите чувства, той минава за сърдечен човек. С други думи казано: колкото по-голямо количество калории от топлината на сърцето си можете да използвате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава.

И тъй, искате ли да бъдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трябва да изучавате законите на топлината. Ако не познава законите на топлината и не ги прилага, човек сам ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто морал да му се проповядва, ако няма това знание, човек ще бъде кимвал, що дрънка. Христос казва: "Аз съм виделината на света". Следователно, който може да превръща топлината в светлина, той може да каже като Христа: "Аз съм виделина". Така може да каже всеки ученик на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината в светлина. Нямате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много от знанията на съвременните хора са посредствени, но и резултатите на тия знания са посредствени. Необикновените резултати изискват необикновени знания. Съвременното човечество се нуждае от нови знания в областта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения живот.

Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тяхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т.н. Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Той е свещен въпрос, върху него не се говори. Лесно е да каже земеделецът, че е посадил семена в земята, и след известно време те израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. От своя страна, земята казва: Аз не приех доброволно тия семена в себе си, отвън ми ги натрапиха. Къде седи истината по този въпрос? Като разсъждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълват от нея.

Следователно, един от важните въпроси, до които човек трябва да дойде, е следният: Може ли човек да се роди сам? Самораждането е велика наука. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере, какво нещо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждат. вашата работа няма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родят, вие ще бъдете в положението на дърво, което всеки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизат в строежа на човешките къщи. Тъй щото, докато сам не се роди, човек не може да говори за раждането. Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за любовта. Общението между две души, между двама млади, не е още любов. Любовта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Физическата близост между двама души не е Божествен акт, но търговска сделка. В търговската сделка, наречена от хората любов, стават големи промени, в които мнозина падат и стават, разочароват се и отново се очароват. Съвременните хора, млади и стари, трябва да изменят своите възгледи и разбирания за любовта. Дойдат ли до истинското понятие за любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят със свещен трепет към всичко живо.

Сега, като се говори за любовта, хората я свързват със самоотричането. Наистина, Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се откаже от себе си, от баща си и майка си, от живота си и да ме последва". Значи, ученикът, който люби Учителя си, трябва да се самопожертва. Ако е женен, той трябва да напусне жена си и децата си; ако не е женен, ще напусне майка си и баща си и т.н. В очите на разумните хора това самоотричане минава за безумие. Оттук излиза, че великите работи се вършат от безумни, извеяни хора. А обикновените работи се вършат от обикновени, трезви хора. Какъв по-велик акт познавате от самопожертването като вътрешен процес в човека?

Като говорим за любовта, като велик космически процес, имаме пред вид онази любов, която ражда живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази любов. Новораждането е процес на новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на шестата раса ще разбират и прилагат любовта. Хората на шестата раса са хора на свободата, на безсмъртието, те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна.

И тъй, стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека. Докато дойде до тази любов, човек ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на любовта подразбират развитие. Дето любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей, това е механически процес, в който няма никакво развитие. Със забиване на гвоздеи нищо не се постига.

Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започват да вярват в Него, или съвършено се провалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината.

Основната мисъл, която трябва да държите в ума си, е следната: Изучавайте законите на топлината. Без топлина животът не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползва. За това е казано: Каквото правите с другите, това ще правят и с вас. Ако обичате, ще ви обичат; ако бъдете добри,честни и справедливи към другите, и те ще се проявяват към вас по същия начин.

Като млади, прилагайте горните правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се проявява чрез вас. Отличителните качества на ученика са: да обича и да има готовност към възприемане на новото. Това го прави вечно млад. Каже ли някой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар е само мъдрецът, който сам разрешава въпросите си. Кой от вас разрешава въпросите си сам?

Желая ви да бъдете вечно млади, да възприемате и прилагате великата истина в живота и да сте готови на всички жертви за нея.

4. Беседа от Учителя, държана на 7 юли 1924 г. — София.

Топлината на живота

6 часа сутринта

Ние сме говорили върху мъчението, труда и работата и разбираме три състояния на духа. Мнозина от вас, като се говори за мъчението, не се спират, бързат и мислят, че са разбрали мъчението. Мъчението, това е една велика наука. Трудът, това е друга велика наука, работата и тя. Значи мъчението започва с физическия свят, дето материята е инертна. Човек като не разбира законите на инертната материя по отношение на нас, със своето сцепление, със своята гъстота и със своята твърдост представлява голяма спънка в развитието. Достатъчно е един такъв атом да падне, за да произведе цяла пертурбация във вашия ум. Не мислете, че причините, от които страдат хората, са много големи, те са микроскопически. На тази инертна материя на мъчението съответства движението. Към труда материята е малко по-фина. Започва да се проявява разумното. Там се проявява топлина, има вече зачатък на живот, има напредък на живота. Влизаме в една материя, която е още по-разредена, съществува движение и се проявява светлина. В тия три области човешкия дух сега се проявява.

И тъй, вие не може да подобрите вашия живот, ако не разберете законите на топлината. Ако не знаете да внесете светлината в коя и да е работа, вие не ще имате резултат. На себе си трябва да знаем каква топлина трябва да внесем. Сега с топлината ние свързваме проявяването на човешкия характер.

(Чува се шум отвън.) Това е физическият свят, света на движението. Има ли смисъл движението на тази кола?

Този човек, ако го запитате защо е трябвало да мине през тази улица, има ли философия? Че вие сте се събрали да разсъждавате за философски работи, той пет пари не дава, кара колата, вдига шум. Когато вие казвате, че пет пари не давате за мнението на другите хора то е ...(такъв шум).

Следователно щом проучите закона на чувствата, вие ще имате условия за проявяване на първите етапи на числото две. Ще знаете как да съединявате и разединявате материята. Когато не знаете да съединявате и разединявате добре, тогава нищо не може да направите. Ще размножавате. Вие не сте изучили изкуството да разединявате, да платиш и да разплатиш. Щом не си отбелязал, както търговците, ще го изплатиш. То е същия закон. Ако не знаеш как да го изплатиш, ще го късаш. Късай и хвърляй! Хубаво, онзи, който не знае да плати, коя дума ще турите? - Онзи, който не знае да плати, той пък търпи нещата. Натрупване нишките една върху друга не е платно. Платно е да свържеш една плитка с друга, да ги наредиш по Божествения закон. Тия нишки образуват цели кръгове.

Значи най-първо трябва да проучвате топлината. Някой път казвате: „Студено е сърцето ми. Топлина трябва". Щом е студено сърцето, най-първо направете гимнастика, да размърдате краката. Вземете и раздвижете всичките членчета, да влезе кръвта между тях. Ще измените топлината, изведнъж ще се промени състоянието. Вие сте хора с високи идеали и за тия, малките неща казвате: „Тия са малки работи." Но вашият живот зависи от тези малките, не зависи от планетите, те вървят по своята орбита. Но какво е състоянието на вашите пръсти - може да ви попречи. След това, ако не мине, ще пиете една две чаши топла вода. Ако и това не помогне, ще отворите книгата на вашия живот, ще видите колко погрешки сте направили и ще ги изправите, ще видите колко борчове имате, ще плащате, ще изплатите всичките полици, колкото имате да давате. Някои не плащат на физическото поле - плащат в духовния свят, те са щедри, понеже тук не ги захваща. Ако и това не помогне, ще седнете и ще се молите. Ако и на молитвата не се отговори, то ще намерите беден, страдащ човек, ще му направите едно малко добро. Ако искате в един ден, ако вървите по този начин, чудо може да направите с живота си.

Разбира се, туй, върху което говоря е несвързано, понеже не знаете как да го направите. Сега ще ми кажете: „Как да се молим?" Колко минути седи една молитва? - От една минута до 24 часа на ден. От 24 часа повече не може да се молите. От една минута, две, три, до 24 часа и тогава голям молитвеник сте. Но седели ли сте 24 часа без да се движите, да бъдете като една статуя, никакво мърдане на устата. Мърдането на устата е окуражаване, окуражава се човек, казва: Отче наш, и слуша. А онзи, който се моли, той ще си затвори очите и устата, ще забрави света и 24 часа ще бъде една статуя. Кой как дойде, може да го бута, той ще бъде като статуя, невъзмутим.

И тъй на всинца ви трябва топлина. Сега на някои трябва топлина, а на някои трябва светлина, а на някои трябва движение. Някои трябва да се упражнявате, някои трябва да проучвате топлината в нейните проявления, някои трябва да проучвате [светлината] в нейните проявления. По този начин ще имате ония правилни схващания за самия живот, чрез които искате да работите. Най-първо човек трябва да бъде доволен, да има един вътрешен импулс да работи. Той не трябва да бъде като един ветропоказател, днес да мисли едно, утре друго. Човек трябва да има характер. Когато има убеждения, да го нарежат на парчета, да издържи. Днес да мислиш едно, утре друго, идеал не може да имаш. Трябва да имате свещени убеждения за себе си. Ако имате за себе си този свещен идеал, той ще ви избави народа от хиляди злини. Умът ви ще бъде съсредоточен, вие ще бъдете богат и лесно ще изплатите дълговете тук на Земята.

Сега аз забелязвам, когато на някой му стане мъчно, когато някой падне в униние, търси хората да го окуражат. Никой не може да те окуражи. Ще кажете: „Тогава?" - При Бога ще идете тогава. И в началото при Бога ще идете и в края при Бога ще идете. Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като платното, това са като нишките на Божественото проявление. Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на Божественото проявление. Аз го уважавам дотолкоз, доколкото е важно местото, което той завзема вътре в Божествения свят. Една нишка, изтъкана в платното, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея. Хората за вас ще мислят докато сте в Божествения свят свързани. Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от Божественото, губите.

И тъй, сега трябва да поставите съотношенията. Ще дойдете да проучавате светлината, всяко едно ваше разположение на гняв, на съмнение. Не се плашете. Гневът дошъл, поразчоплете как дошъл, разгледайте неговото естество как се е образувал. Дошъл веднъж, ял и пил, нека плати дълга. У вас живял десетина деня, нека си плати. Съмнението дошло, и то нека си плати. Лицемерието дошло, и то нека плати. Всичките отрицателни недъзи на хората все са внесли нещо добро. Трябва да проучавате тяхното естество. Мнозина от вас бягате от греха. Човек колкото повече бяга от греха, толкоз повече върши. Спрямо вашите погрешки дръжте едно положение: да ви бъде безразлично дали ще дойдат или не. Не да бъдете индиферентни, не да правите погрешки, да се образува нахалство, но да ви не е страх. Като искате да живеете идеалния живот, погрешките са в реда на нещата.

Аз намирам различие между хората, съществува разлика между чувствата по количеството на топлината. Човек, за да бъде добър, трябва да има известно количество топлина. Няма ли тази топлина, не може да бъде добър. Както силата на богатия човек зависи от степента на неговото богатство - всякога може да си достави инструменти, може да обиколи цялата Земя, има условия. Следователно количеството на топлината, която сърцето изпраща, ако може да намерите подходяща за вашите чувства, вие сте богати сърдечно. Цял ден да се печеш на слънцето и ако можеш да намериш една десетомилионна част от килограма, да внесеш такива калории в организъма е голямо богатство.

Та първото нещо, ако искате да бъдете здрави, ако искате чувствата ви да бъдат нормални, непременно трябва да проучавате законите на топлината. Без туй вие всякога ще куцате. Може да проучавате всичкия морал в света, какво е казал Христос, пророците, апостолите. Тия хора казваха, но Христос разбираше. Какво е казал Христос на едно место: „Аз съм светлината на света." Значи, който може топлината да я превръща на светлина, той ще разбира тия закони.

Сега вие учениците на тази школа имате широк простор за бъдаще. Със сегашните ви знания никъде не може да идете. С тия знания, които сега имате, вие ще постигнете всички посредствени работи, както всичките хора постигат. За да създадете необикновените работи, да създадете новата педагогика или новото ръководство на децата, трябват знания.

Вие вчера засегнахте ред въпроси. Да се ражда човек и да се възпитава човек са две неща различни. Майката каква трябва да бъде? Вие този въпрос учихте ли? Тя трябва да носи детето в утробата. Вие в утробата носихте ли дете? Този въпрос, който не знаете, за него не говорете. Този въпрос за раждането на децата не го засягайте, то е един свещен въпрос. Не говорете за онова, което не знаете, не го засягайте. Всичките искат да се раждат. Държавата иска да се раждат войници, бащата иска да роди син, за да му работи. Това не е решаване. Вие ще проучавате този въпрос. Едно семе ще го поставите в разните почви, да видите какво влияние упражнява почвата на семенцата. От там започнете да проучавате въпроса. С раждането на хората нищо няма да научите. Майката нищо не ви е длъжна. Ами какво мен ми дължи почвата? Турил те някой в почвата, казваш: „Тя ме застави да израсна, роди ме." Тя казва: „Какво те родих? Туриха те, аз не те исках, ти си натрапник."

Когато проучавате този въпрос, ще дойдете до въпроса: може ли човек сам да се роди? То е велика наука. Когато сам започнеш да се раждаш, тогава ще говорите какво нещо е раждане. Сам да се родиш. Щом искаш баща ти и майка ти да те родят, вятър е. Докато вас ви раждат по този начин, други да ви раждат, ще дойдат други, ще ви изтръгнат, ще ви отсечат, греди ще ви направят, животът няма смисъл. Когато сами започнете да се раждате, ще подобрите живота. Ще се научите на благоприличие.

Не засягайте известни въпроси, които носят лоша форма. За любовта не говорете. Щом говорите за любовта, имате половата деятелност. Това ще разберат. Общение между двама души, това не е любов. Когато говорим за Любовта, подразбираме когато Битието, безграничното минава от едно състояние в друго. Минаването на тази енергия наричаме Любов, минаването на тая съзнателна енергия от едно състояние в друго, не близостта на две същества, които може да се приближат и мислят, че вършат един божествен акт. Те вършат един търговски акт. За Любовта ще имате един от най-високите идеали. Когато произнесете думата Любов, трябва вашето сърце, вашият ум да затрептят, да знаете една от най-великите истини: „Да се любим".

„Чакай да видя очите й какви са." Това е разврат. Очите са черни, светят. Щом светят, показва егоизъм, иска да яде. На онзи, гладния очите светят. Не му светят очите - развален стомах има. Младите и старите няма да говорите по този начин. Така се е внесло сегашния разврат. Аз не говоря за тази любов. Това не е любов. Когато дойде любовта, вие ще изпитате един свещен акт. Ония, най-възвишените същества, които съществуват във Вселената, които се проявяват, минават от едно състояние в друго. Ние наричаме туй минаване „любовен акт". И като те минават, то носи радост и веселие на всички ония същества, които са свързани. Това наричаме любов.

Сега казват: „Обичаш ли ме?" Не се питайте: обичаш ли ме? Ако искам да те опитам, ще кажа: „Я, си продай къщата и ми дай парите, напусни жена си, децата си и ела ме последвай." Туй значи любов. Какво ще каже жена му? - „Той е извеян човек, понеже продал къщата, понеже напусна обществото, жена си." И аз, като продам къщата и като напусна обществото и аз съм извеян. Двама извеяни, като се съберат, какво ще направят? Значи хубавите работи наричат извеяни, а глупавите работи наричат умни. И сега всички говорят, че майката трябва да ражда деца. Нека обикновените майки раждат деца, нека раждат. Който има пари, нека строи къщи, а пък за вас за бъдаще на Новата култура се изисква новораждане. Да знаете закона как вие сами да се самородите и да добиете Любовта, която ще внесе безсмъртие на живота, ще ви направи свободни. По този начин ние ще имаме правилни отношения.

Сега забелязал съм, има някои дойдат при мене, показват като че ме обичат, интересуват се. Аз виждам, той се интересува от мене, но щом придобие това, от което има нужда, обръща гръб, не те познава. Та той никога не те е познавал. (Изисква се високо съзнание, да влезе да живее в Божествения живот.) За да познаеш първият акт на Любовта, то не е имало милване. Сега туй е новото положение на любовта, с която искате да се занимаете. Ако искате да измените тази мъдрост, която имате, трябва да мислите. Ако мислите по обикновеному, тогава гласът ви ще бъде груб, сърцето грубо, умът ви разстроен. Станем най-първо, говорим за знание и ще останем прости; говорим за воля, пък ще имаме безволие. Ние ще се приближим да изучаваме Божествения свят, от неговата реална страна. Ти искаш да дадеш някому ръката, да го поздравиш. Питам, защо искаш? Дойда в къщи, посрещнете ме, давате ръка. Защо трябва да се поздравяваме? Един обичай. Защо? Онези, които го създадоха туй поздравление, трябваше да го изтълкуват.

Аз ще изтълкувам поздравяването. В поздравяването всякога има един акт, в който влизат пет течения. Ако тия пет енергии се предават, има поздравяване, ако няма течения, не се образува никакво поздравяване. Не само едно течение, пет вида течения трябва да влезат от едната страна на другата.

Сега вие като ме слушате, ще кажете: „Той, Учителят иска някои неща да забие в ума ни." Това не е механически. Аз не искам със страх. Ако с гвоздеи можеше да се поправи човек, аз бих ги забил. Това е насилие. Гвоздеите не правят хората културни. В говоренето за любовта, това още не е култура. Но да проверяваме Божественото вътре в себе си, то е близо до културата.

Сега от ред години аз забелязвам в учениците едно съмнение. Нямам нищо против съмнението, но изследвайте го. Щом се съмнявате, питайте защо се съмнявате. Съмнението показва, че имате живот. Щом някой се съмнява в мене, той е жив. Ако не се съмнява, той е мъртъв. Разсъждавайте, защото аз се съмнявам, за да минете към реалното на съмнението. Вие се съмнявате, че моите работи, отношения не са такива, каквито аз ги показвам външно. Аз ви срещна, каня ви в къщи, казвате: „Той така върши привидно, вътре в душата си има друго убеждение, друга цел." Вие считате, че между мойто външно проявление и онова дълбоко проявление, има едно различие. Може да сте прави, може да сте криви. Ако сте прави вие печелите; ако сте криви, вие губите. В света животът всякога се изразява в печалба. В живота сме печелили, но загубата ще дойде, преходна е. Вие всички трябва да се стремите към припечелване. Ако съмнението дойде, туй съмнение изразява един психологически акт, да се научите де е истината.

Аз се радвам като се съмнявате. Често усещам, казвам: големи будали сте, защото криво съдите и нямате истината в себе си. Някой казва: „Този човек - умен е." Право е. Аз имам за нещата строго определено разбиране. Аз не съм сляп, вие няма да ме изненадате, преди хиляди години зная своите погрешки. Ако имам погрешка, аз я зная отлично. Човек и в себе си се съмнява. Кога? - Когато види погрешка. Аз се съмнявам в своите погрешки. Някой път се колебая, тази мисъл да му дам или не. Извадя друга мисъл, премеря, с тази мисъл той може да извърши каквото му трябва. Някои мислят защо се колебая. Не се колебая за вас. Аз мисля туй, което давам, ще причини ли този ефект, който Божественото изисква. Желая и вие да разсъждавате по същия начин. Ние в окултната школа от будали не се нуждаем. В школата съмнявайте се, гневете се, лицемерствайте, но мислете, всичко правете, но мислете защо го правите. Философия се изисква.

И аз, като се приближавам до някой, при вас, не мислете, че аз съм сляп. Аз, като се приближавам при онзи, който носи дрехата на лицемерието, и аз имам своето изкуство, тогава взема, че заключа онази светлина на лицемерие, той не може да види и мине през една затворена врата, аз се скрия на друго место. Наблюдавам го, той се мъчи да излъже моята сянка. Може да излъже онзи в огледалото. Той се смее и аз се смея, но гледам в огледалото. Вие не може да изненадате Бога. Аз вземам себе си, не искам да опетня онова великото начало. Ние не може да изненадаме Бога в неговите проявления. Да не мислите, че със своите постъпки, каквото и да направите, ще може да Го оплетете. Той всякога ще остане зад стената, да ни гледа. Той остава да извършим, каквито и да са нашите мисли, каквито и да са действия, каквито и да са желания, свободни ни остава. Казва само: „Не правете това!" И воля дава, и сила дава, и средства дава. Като го направиш, започнеш да плачеш. Той казва: „Разсъждавай!"

И тъй да се повърнем към предмета. Ще изучавате топлината на живота. За мен е безразлично дали ще изучавате или няма да изучавате, безразлично. Значи няма какво да се спирам аз. Законите са определени. Ако вие се спирате, има други същества, които не се спират. Преподавам туй учение, не искате да ме слушате, ще взема чантата един ден, имам други ученици, ще ида при тях, ще ме посрещнат. Ученици, който ме разбират. Ще си взема чантата ще ида. Те ме чакат. Вие ще останете с вашите съмнения, с вашата философия, ще дойдат други учители да ви учат. Няма да си губя времето. А ако вие ме слушате, ще ви взема със себе си, ще ви заведа при другите ученици. Сега каквото и да ви говоря, ще кажете: „Може да е тъй, може и да не е." Като ви заведа, ще ви кажа: Туй вярно ли е? - Вярно! Няма да направя като онзи циганин.

Аз ще ви заведа и ще ви кажа: Доволни ли сте в реалността на нещата? Искам от вас да бъдете искрени, честни, справедливи. Искам да бъдете към мен такива, какъвто съм аз спрямо вас. В моята душа няма ни сянка да ви излъжа или да взема нещо от вас. Някои от вас ще кажете: „Ние уважение имаме." Вие не знаете какво нещо е уважение. Вие не знаете какво нещо е почитание. Когато идеш на гости в някоя къща, децата със страхопочитание се приближават, дадат ръце. Погледнеш по едно време, току дойдат, хванат те за брадата, ако имаш брада, след два, три деня карат те да ги носиш. Често ученици, качили се на гърба на учителя, казват: „Я, ни носи!" Казвам: И вие ще бъдете учители и вашите ученици ще се качат отгоре ви по същия закон. Каквото правите, ще ви направят. Правете добро, обичайте, за да имате обичта. Бъдете честни, спрямо другите, за да бъдат и те спрямо вас.

Ето основните правила, с които трябва да започнете: Обичайте, за да ви обичат или обичайте, за да се прояви Бог във вас. Сега нека младите - вие всички сте млади, някои от вас се мислят стари, защото стар човек наричам мъдреца, а между вас такива ги няма. Срамота е да се казвате стари, защото който от вас е стар, трябва да разрешава всичките въпроси. Щом това не можете, ще кажете: „Аз съм млад." А млади хора ние наричаме хората на онова велико възприятие - готовност да възприемат новото и да го приложат в живота, да вземат посока. Младият е готов на всички рискове, на всички жертви. Младият е готов да жертва всичко за великата Истина.

7.30 часа сутринта

Беседа, държана на II-ри Младежки събор вторник 08. VII. 1924 год.