Първото място

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, човек, може, място, път, казва, аз, себе, живот, казвам, свят, сърце, зло, дойде, христос, сега, добро, казваш ,
Утринни Слова , София, 16 Май 1937г., (Неделя) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Има една трудност в живота, с която човек трябва да се справи. Човек е влюбчиво същество, лесно се влюбва: в себе си, в къщата си, в нивата си, в земята, дето се е родил и живял. И дървото се влюбва като човека. То заема голямо пространство, разширява се и казва: Кой каквото да ми говори, не се мърдам оттук. Един милиметър няма да се поместя. И на хората се говори за култура, за пробуждане на духовното начало в тях, но те не се мърдат от мястото си. Защо ще говориш на дървото за култура? Това е все едно, да му кажеш да се премести. То отговаря: Невъзможно ми е да се мръдна от мястото си.

Това са образи от природата. Аз си служа с тях, за да ви помогна да изучите външния живот. Той ще ви помогне да изучите вътрешния живот. Често говорите за мъчение, труд и работа. Вие трябва да съпоставите тия неща, да ги различавате. Мъчението иде отдолу, от краката. Трудът иде отвън, а работата – отвътре. Съществата, които живеят в долния свят, се мъчат. Те имат особено разбиране за живота. Който има взимане-даване с тях, все трябва да им даде нещо – доброволно, или насилствено. Ако не дадеш доброволно, те сами ще откъснат парченце месо от тебе, но ще вземат нещо. Ако се освободиш от тях, ще излезеш най-малко със стотина рани. В Америка има блатисти места, дето се въдят много комари. Ако попаднеш на такова място, в един - два часа тялото ти ще бъде надупчено. Там всички хора спят с мрежи на леглата си. Който не е опитал жилото на тия комари, мисли, че може и без мрежа. Прекара ли първата нощ без мрежа, втората нощ не се решава да остане без мрежа. И в областта на духовния свят съществуват блатисти места с хапливи комари. Попаднеш ли в такава област, веднага те посещават гостите и казват: Добре дошъл, дай ни ръката си да те поздравим.

Казвате: Какви са тия блатисти места с толкова комари? Де се намират те? – Във вас. Като не разбираш това, ти се излагаш на жилото на тия комари и казваш: Мъчи ме нещо. – Продай ми това, което те мъчи. – Беден съм. – Продай ми беднотията си. – Главата ми побеля от мъка. – Продай мъката си на мене. Аз търся такава мъка. Ще ти дам 45 английски лири за твоята мъка. – Не мога да я продам, тя е вътре някъде, не излиза вън. – Значи, тя е в долния свят. Това са неканени, странствуващи мисли, от които човек трябва да се освободи. Тъкмо започнеш да се молиш, и в ума ти влиза мисълта, че в долапа някъде има гърне с мляко, което може да падне. Спираш молитвата и наместваш гърнето. Продължаваш молитвата, но забелязваш, че долапът е отворен, и трябва да го затвориш. Пак се молиш, но си спомняш, че някой ти дължи хиляда лева, на които днес е падежът. Ще ти дойде на ума някаква любовна мисъл и пак спираш молитвата си. Ти си недоволен от себе си и най-после казваш: Ще отложа молитвата си. Утре, като стана от сън, ще се помоля по-добре. Ставаш сутринта, но не си разположен за молитва. Така минават дните, седмиците и месеците, докато видиш, че не си изминал никакъв път. Времето изтекло, а никаква работа не виждаш пред себе си. Някога религиозният човек прилича на вързан кон. Цял ден се върти, около кола и нищо не може да направи. Не зная как се освобождавате от света на странствуващите мисли. Според мене, мрежи ви трябват. Щом се мръкне, влезте в леглото си и турете мрежите, да не ви хапят комари. Не е лесно да се бориш с маларичните комари. Спасението от комарите е в пресушаването на блатистите места. Велико изкуство е да водиш духовен живот. Той има две страни: външна и вътрешна. И музиката има две страни: външна и вътрешна. Външната страна се отнася до инструмента и свиренето с него. Вътрешната страна има отношение до смисъла на музиката. Ако свириш на цигулка, трябва да знаеш мястото на всеки; тон на грифа. После трябва да управляваш добре лъка. Щом научиш това, ще свириш цели, половини, четвъртини ноти, акорди. Важно е да проникнеш във вътрешната страна на музиката, да разбереш законите на всеки тон. Например, тонът „си" е мощен. Той представя най-високото стъпало, до което човек може да стисна в известна област. Той е врата за преминаване от една гама на живота в друга. За да се изяви силата на този тон, трябва да го вземете чисто. Като изучавате смисъла на тоновете и тяхното съчетание, дохождате до различните добродетели, като музикални пиеси, написани от видни музиканти през вечността. Да бъдеш добър, това значи, да произведеш правилно една музикална пиеса, написана от някой виден музикант с участието на видни философи и художници. Реално нещо е доброто. То е една от великите картини на живота, наречена в Писанието „дървото на живота." Говори се в Писанието и за дървото за познаване на доброто и злото. Доброто има отношение към сърцето.

Според учените, сърцето е орган на кръвообращението. Като се свива и разпуща, то движи кръвта по цялото тяло. Всъщност, движението на кръвта не се дължи на свиването и разпущането на сърцето, но на особен род космично течение, наречено електричество. То е причина за свиването и разпущането на сърцето. Когато това течение спре, човек моментално умира. Сърцето спира движението си. – Коя е причината за прекъсване космичното течение, което движи сърцето? – Прекъсване връзката на човека със закона на доброто. Щом престане да служи на доброто, човек умира – сърцето спира своята деятелност. Достатъчно е да възстановиш връзката си с доброто, за да започне сърцето ти отново да работи.

И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш, доброто, без да засегнеш и злото в себе си. Обаче, ти трябва да разбираш Божиите закони, за да не попаднеш под силите на злото. Външно, злото има величествен вид, особено отдалеч. Гледано на разстояние, то представя красива планинска местност. Приближиш ли се до него, виждаш една оголена, камениста, усойна местност, която с нищо не привлича погледа на човека. Който се е опитвал да влезе във вътрешността на тая местност, здрав не е излязъл. Някои наричат злото „дявол". Какво всъщност е дяволът, и те не знаят. Смущават се от злото, без да знаят, че причина за това са те сами. Злото не може да има отношение към тебе, ако то не те обича, и ако ти не го обичаш. Никой момък не задиря момата, ако тя не го предизвиква. Днес тя хвърли око на едного, утре на другиго, докато запали сърцето на някой момък, и той тръгне подир нея. Няма човек в света, на когото сърцето да не е горяло. И да се пазиш и да не се пазиш, все ще се запали сърцето ти. Има нечисти места в живота, през които човек неизбежно минава – няма друг път. Ще кажете, че можете да избегнете нечистите места с аероплан. И във въздуха има опасни места. Колко авиатори са платили с живота си! Опасни места има и в мисълта, и в чувствата на човека. Който не знае законите на мисълта и на чувствата, лесно може да плати с живота си. Попадне ли в тия опасни места, мъчно може да излезе невредим. Който има любов в себе си, лесно се справя с опасностите и изпитанията в живота си.

Много ви е говорено за любовта, много говорите и вие за любовта, но какво знаете за нея? Ще кажете, че сте чели романи от различни автори, които третират въпроса за любовта. Това е още предисловие на любовта. Нито един автор не е писал за любовта като същина, като сила. Досега аз не съм чел нито една глава за любовта. За предисловието на любовта е писано много, но за любовта нищо не е писано. Достатъчно е да прочетеш само една глава от книгата на любовта, за да се осмисли живота ти и да се освободиш от всички противоречия. Голяма е светлината на любовта. Да носиш любовта в себе си, това значи, да бъдеш господар на положението. Мъчнотиите ще отстъпват пред тебе, както слугите пред господаря си. Ако нямаш любов, казваш: Изкуси ме дяволът. – Отде влезе той? Кой го пусна да влезе в тебе: ти, или твоите слуги? – Сърцето ми е пуснало дявола. – Това е възможно. Щом допуснеш любовни работи в сърцето си, то всичко може да направи. То всякога обърква работите. Сърцето даже не подозира, че е станало причина за някакво недоразумение. То пита: Какво лошо има в това, че съм откъснал една ябълка от дървото?

Един беден човек отишъл при един евангелист да иска някаква помощ, понеже много изпаднал. Евангелистът му дал известна сума да се подкрепи. След това бедният човек отишъл в една голяма дрехарница, дето се препоръчал за евангелски проповедник и пожелал да му дадат един хубав костюм. Облякъл костюма още в дрехарницата, а своите дрехи оставил там, под предлог, че слугата му ще дойде да ги вземе и да плати. Така той си купил нови обувки, нова шапка, без да даде стотинка за тях. Когато дрехарят, обущарят и шапкарят отишли в дома му да искат парите си, той им отговорил: Не ме изнудвайте, аз ви платих. Те разбрали, че не могат да се справят с него и се отказали да го търсят повече. Такива грешки прави и човешкото сърце, без да подозира, че носи отговорност.

Един апаш отишъл в един от големите хотели в Русе, дето прекарал два месеца. При влизането си в хотела, той носел два големи, тежки куфари, които го представили за голям богаташ. Ял, пил в хотела, но нищо не плащал. Един ден той напуснал хотела и не се върнал повече. Хотелиерът влязъл в стаята и, като видял куфарите, казал: Все-таки оставил нещо – два пълни куфара. Като ги отворил, останал изненадан – те били пълни с камъни.

Като работя между хората, и аз се натъквам на особени случаи. Дойде при мене някой, иска веднага да го приема. Казвам му, че съм зает, друг път да дойде. – Отдалеч ида, втори път не ми е възможно да дойда. Приемете ме само за две минути, имам голяма мъчнотия. – Щом е за две минути, ще отделя толкова време. Той влезе в стаята ми и не мисли за двете минути. Седи половин час, един час, два часа. Аз го слушам и си казвам: Не издържа на думата си. Той иска да се жени, показва ми портрета на своята възлюбена. Виждам, че и двамата са добри, но не са един за друг.

Един ден дойде една мома, иска да се жени. Казвам й, че тоя, когото избрала, не е узрял още. – Нищо, ще го чакам да узрее. Важно е, ще живеем ли добре. – Ще живеете. – Докога? – Докато се роди детето. – После? – После ще имате големи мъчнотии, които ще развалят живота ви. Като се роди второто дете, мъчнотиите ви ще бъдат още по-големи То ще бъде момиче, като скъпоценен камък; ще се явят много разбойници да го крадат. – Ти ми говориш алегория, но не те разбирам. Говори ми без алегории, ясно. – Добре, ще ти говоря направо. Ти си млада, не познаваш себе си. Твоят възлюбен е много добър, но ти ще го развалиш. – Как ще го разваля? Аз го обичам. – Обичаш го, но ще го заставиш да служи на друг господ. Така ще объркаш и своя, и неговия път.

Питате: Лошо нещо ли е любовта между хората? – Любовта е най-красивото нещо в живота. Всички хора се влюбват – и светски, и религиозни. Без любов не можеш да влезеш в духовния и в Божествения свят. Любовта ще те въведе в тия светове. Тя ще те въведе и в света на знанието. Тя е сладък сок, с който се справят само мъдреците и светиите. Попадне ли в устата на обикновения човек, тя първо е сладка, а после го опива. Тоя сок ферментира и действува опивателно. Мъдрецът трансформира силите на любовта и работи с нея безопасно. Обикновеният човек, обаче, не може да се справя със силите на любовта.

Една майка казала на сина си, ученик: Синко, както вървиш, никога няма да въртиш къща. – Защо, мамо? Нали уча? Един ден той се събрал с другари да се повеселят. Купили вино и започнали да пият. Пили за здравето на тоя, на оня, докато се напили. Той се върнал у дома си пиян, едва се държал на краката си. – Мамо, виждаш ли, че цялата къща се върти? Целият свят се върти, с него заедно и аз се въртя.

И религиозните не могат да се справят с живота. Те се запитват, защо Бог допусна злото в света; защо съществува смъртта да коси хората; как ще бъдат приети на оня свят? – Това са ненужни въпроси. Това е тежка раница, от която постепенно трябва да се освобождавате. Казваш: Ще хвърля раницата от гърба си! Искам да бъда свободен. – Опитвал ли си да се освободиш от една непотребна мисъл? Знаеш ли, как става освобождаването? Христос казва: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Чашата представя страданието. Ако Христос прие страданието и го понесе с радост, колко повече обикновеният човек трябва да го приеме. Петър мислеше, че с нож може да се бори със страданието. Той извади ножа си и отряза ухото на слугата. Христос взе ухото и го залепи. С това Той показа на Петра, че има друг начин за справяне със страданието. Явява се въпросът: Защо Петър отряза дясното ухо на слугата, а не лявото? Защо му отряза ухото, а не ръката? Това са философски въпроси, върху които трябва да се разсъждава. Обаче, Христос каза на Петра: „Скрий ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож умира."

Сега, ние не се интересуваме от това, което е станало във времето на Христа. За нас е важно това, което днес става. Казвате, че Христос дойде да спаси света, но същевременно Го отричате, нямате нужда Той да ви спасява. Като се намерите в трудно положение, започвате да търсите Христа. Млада, красива мома обича един момък, който иска да се ожени за нея. Той я нарича ангел, божество, и тя вярва на думите му. И за нея той е всичко в живота. Тя гледа на него като на свой спасител. Като се оженят, отваря се нов лист. Тя престава да бъде ангел, и той я нарича говедо, простак, животно. Тя става обикновена слугиня. Той не държи сметка за нейното положение. Като чува думи, които тровят, тя трябва да се чисти от тях с дни и седмици. Не е лесно да се очистиш от отровата на лошите думи, отрицателните мисли и състояния. Като идат при мене хора, всеки оставя по малко от своите лоши състояния. За да помогна на някого, аз се свързвам с него и поемам част от отровата, която го мъчи. След това трябва да се чистя, да се освободя от отровата, която съм поел.

Като говоря за женитбата, аз я сравнявам със сраженията на бойното поле. Войникът влиза в сражение насила. Ако остане на него, той сам да пожелае да се сражава, едва ли ще направи това. В повечето случаи майките и бащите женят синовете и дъщерите си. Войникът влиза в сражение два - три пъти и излиза с пробит шинел оттам. И младоженците влизат в сражение, а окръжаващите гледат, кой от двамата ще победи. Те постоянно се сражават. Някъде жената побеждава. В едно Варненско село мъжът обичал да пие с другарите си. Жената била здрава, юначна българка. Като знаела, че мъжът й пие по кръчмите, тя пращала детето си да го вика, да се върне вкъщи. Той казвал на детето: Кажи на майка си да си гледа работата! Аз съм свободен да пия, колкото си искам. Една вечер той пак върнал детето с думите, че никой няма право да се меси в работата му. Като чула това, жена му се ядосала, сграбчила една цепеница, влязла в кръчмата и ударила мъжа си по ръката. Той веднага станал от стола и тръгнал с жена си, но със счупена ръка. За да се лекува, той отишъл в друго село; срам го било от съселяните, да не разберат, че жена му го била. Като го питали, как си счупил ръката, той отговарял: Паднах от коня си.

Много хора се влюбват, женят се, сражават се, без да са виновни за това. Виновен ли е войникът, че се сражава? Други го пращат, и той е длъжен да се сражава. Ако го питат, желае ли да се сражава, той ще каже, че желанието му е да бъде свободен. Човек трябва да не се опива. Виното е направено от гроздов сок. Като ферментира, гроздената захар се разлага на спирт и въгледвуокис. Спиртът опива, всичката вина е в него. Като извадите спирта от виното, получавате сладко, безалкохолно вино, което не опива.

Казвам: Има мисли и чувства, които са толкова опасни, колкото спиртът и вредните киселини. Вие трябва да знаете свойствата на тия вещества, да разбирате реакциите, които те произвеждат върху организма, за да се предпазвате от тях. Един млад, даровит свещеник разправяше една своя опитност. В черквата, дето служил той, имало един дякон, който му помагал в службата. Един ден дяконът направил една малка грешка, за която свещеникът не могъл да му прости. Той му ударил една плесница, да го научи да не греши. Дяконът бил крайно честолюбив и тайно носел обидата в себе си. След няколко години дяконът станал владика. Сега свещеникът попаднал под неговото ведомство и често си казвал: Ударих една плесница, но сега ще плащам за нея. Едва след 25 – 30 години владиката простия на свещеника за обицата, която преди години му нанесъл.

Казано е в Писанието: „За всяка дума, за всяка крива постъпка ще отговаряш." Казваш, че си търпелив, а като ти дойде едно изпитание, питаш: Защо Бог допусна това изпитание? Защо ми даде тая лоша жена? – Ти не подозираш, че по тоя начин роптаеш против Господа. – Защо Бог ми даде това лошо дете? – Ти обиждаш Господа. Знай, че Бог не бива поругаем. И Йов задаваше такива въпроси, но мина през големи изпитания. Той изпи горчивата чаша на страданието до дъно и, като научи урока си; каза: Господи, прости ме. Разбрах, че съм правил неща, които не трябваше да правя.

И тъй, докато влезе в духовния свят, човек ще мине през големи мъчнотии. Труден е пътят на любовта. Сам никой не може да влезе в тоя път. Трябва да се намери някой да ви води. Привидно Христос остана сам на кръста, но не беше сам. Има Един, Който придружава човека и в най-трудните моменти на живота му. Той сочи пътя на всичките хора към Царството Божие, към Царството на любовта. Това, дето хората се влюбват, се дължи на факта, че търсят някого да ги ръководи. Жената търси мъж да я води в пътя на любовта; мъжът търси жена да го води в същия път. Децата търсят учители да ги водят и поучават. Всеки търси някой да му покаже пътя към Царството Божие.

На какво се дължат страданията на хората? – На неразбирането им. Като не разбират много неща, те ги обезценяват. И петелът обезценява диаманта, който изровил на бунището. Много естествено, той не разбира цената му. Ако можеше да оцени диаманта, петелът щеше да се осигури за цял живот. Не само себе си, но още много петли щеше да осигури.

Оценявайте любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб. И тогава, каквото и да ви се случи, за всичко трябва да благодарите. Не отправяйте нито една лоша дума, нито едно роптание против Бога. Казвайте: Всичко, каквото Бог е направил и прави, е добро. Вълните на лошите мисли могат да бушуват, колкото искат, но ти няма да ги допуснеш да влязат вътре. Влязат ли вътре, те ще те разрушат като живеницата.

Една е вратата на любовта. Който влиза през тая врата, той е добрият пастир; който минава през оградата, той е крадец и разбойник. Той остава вън от любовта. Всяка мисъл и всяко желание, които минават през оградата на кошарата, са крадци и разбойници, нищо не допринасят.

„Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Тая горчива чаша е на любовта. Докато не я изпие, човек не може да разбере смисъла на живота, който носи радости и страдания. Който не може да разбере смисъла на страданието, никога не може да разбере смисъла на радостта. Казваше ми една сестра, че иска вече да живее за Господа. – Това е най-лесната работа. Казвам й: Досега ти не си могла да живееш за Господа, защото от сутрин до вечер мислиш само за себе си. Ти си Господ сама за себе си. Значи, твоят Господ е на земята. Ти обичаш себе си и света. Начинът, по който обичаш света, няма да те въведе в Царството Божие. – Какво да правя? – На своето място ще туриш Господа. На мястото на света ще туриш ближния си; себе си ще туриш на трето място, а света ще туриш на последно място. Ти вървиш по обратен път: себе си туряш на първо място, ближния си на второ място, а Бога – на последно място. Сега не ви остава нищо друго, освен да смените реда на нещата: На първо място в своята душа да поставите Бога, на второ място – своя ближен, на трето място – себе си, а на четвърто – света.

Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил." Христос постави Бога на първо място в себе си, ближния си на второ място. Той казваше, че Син Человечески няма де да подслони глава, но знаеше какво трябва да прави. Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-предпазлив, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл. Не дойдох да живея за себе си. Махни се оттук! Чашата, която ми даде Отец, трябва да изпия."

Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие. Не туряй и света на първо място. – Това е друго нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури ближния си на второ място! Кой е твоят ближен? В притчата за Самарянина Христос показа, кой е твоят ближен. Тури себе си на трето място, а света – на четвърто място. Постъпиш ли така, ти си в правия път, който води в Царството Божие.

– В Божията Любов е благото на човека.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 май, 1937 г. София. – Изгрев.

Първото място

24-то Неделно Утринно Слово 16.05.1937г. 5 ч. с. Небето - ясно чисто, отворено Времето - светло, отлично.

Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.

Ще прочета 18 глава от Евангелието на Йоана, до 21 стих. /слънцето изгря вече вън/

В начало бе Словото.

Размишление.

Има една трудност в живота с която човек трябва да се справи. Човек всякога е склонен, то е едно влюбчиво същество, влюбва се, той може да се влюби в дрехите си, в къщата си, в нивата си и примерно в земята, където е прекарал живота си. Някой път дървото се влюбва като завземе цял кръг, не се мърда от там. И 20 пъти да му кажеш, не се мърда. То казва: От тук не се помръдвам нито една крачка. По някой път ние говорим за духовното, за културата. Много работи се говорят. Но какво можеш да говориш на едно дърво за културата. Да му кажеш: Помръдни се малко. То ще ти каже: Невъзможно е.

Аз сега земам тези образи, които са в Природата. Понеже трябва да изучавате външния свят, за да разбирате вътрешния. Много пъти хората говорят за мъчение, труд и работа. Но трябва да съпоставиш нещата. Трябва да имаш ясна идея какво нещо е мъчение, труд и работа. Идеята е такава. Мъчиш се. Мъчението иде от долу, от краката. Трудът иде отвън, а пък работата - е отвътре. Мъчиш се, то е в долния свят. Всички същества, които живеят в долния свят, имат мъка, имат си особено разбиране. И като имаш взимане-даване с тях, те са толкова майстори, че все ще откъснат парче месце от краката ти и пр. И като излезеш от там, ще имаш стотина рани. В Америка има места, които са блатисти, с много комари. И тогава като отидеш там, най-първо ще ти препоръчат, че трябва да имаш мрежа около леглото си за вечерно време. Някой път идва някой и казва: Ние можем и без мрежи. Но първата вечер като лежи без мрежа, втората вече искат мрежа, защото лицето му е нашарено на всякъде. И после гледаш той вече се е окръжил с мрежи. И религиозните хора в областта в която живеят те имат мрежи. Като си легнеш да спиш и вече идват гостите и всички искат да се запознаят с тебе. Казват: Покажи си ръката да те пипнем, да те зърнем само.

Сега някой път вие казвате, какъв е този свят? Този свят е във вас. Вие някой път казвате: Мъчи ме нещо. Та казвам, това, което те мъчи, продай ми го. Ти казваш мъчи ме. Казвам: Дай ми го. Някой се оплаква, че е сиромах. Казвам му: Я ми продай твоята Добродетел, за която ми говориш, за която казваш, че ти е побелела главата. За 45 английски лири ми го продай. Той казва: Не се продава навън. Е, къде е това мъчение? То е в долния свят. Човек може да се освободи от тези странствующи мисли. Този странствующ свят е особен свят. Като речеш да се молиш, искаш да отидеш при Господа, да се съсредоточиш, ще дойде мисълта, че имаш някое гърне горе в долапа. Щом речеш да се молиш и гърнето влезе в тебе. То трябва да се намести. И тъкмо наместиш гърнето и тъкмо пак се съсредоточиш, дойде ти на ума, че долапът ти е отворен и че може котката да влезне. Ти пак станеш, затвориш долапа, и току речеш да се молиш, ще дойде мисълта, че леглото ти не е оправено. А пък с неоправено легло не можеш да се молиш. И тъкмо седнеш пак на стола и осетиш, че нещо не е на мястото си. Ти пак се подвижиш малко на стола си и току речеш да се молиш, дойде ти на ум, че Иван, Петко, Стоян имат да ти дават 1000 лв и днес е падеж. Или ще ти дойдат в ума любовни работи, обичаш някого, и ти писал някой, че Стоян Драганов ти казал, някакви си думи. И ти се мъчиш и казваш: Не мога да се моля добре. Утре като стане, ще се помоля по-добре. Но като дойде другия ден започне пак същото нещо. И казваш: Днес пак не съм разположен. Нямаш вдъхновение. И все отлагаш, отлагаш и мине се цяла година и гледаш, че никакъв път не си извървял. Религиозния човек някой път прилича на вързан кон. Цял ден се върти около своя кол и нищо не може да постигне. Аз не зная как вие се освобождавате от този свят. Мрежи трябват тогава. Тези комари вечерно време ще влезнат. И хората са намислили да турят такива решетки, такива мрежи около леглата, около прозорците и са почнали един поход да изморяват тези комари. Мислят как да се освободят от маларичните места.

Да живее човек един духовен живот, това е цяло изкуство. Това е още външната страна. Да допустнем, че вие имате един инструмент, една стара цигулка, тукашна или от някой виден човек, Страдивариус или Амати, или от Кремона. Всичкото изкуство на цигулката седи в тази ръчка, която е 30 см. само. Цигулката има четири струни. Трябва да знаеш как да си движиш пръстите. Но първо ще се упражняваш като вземеш гамата до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. После назад: до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до. Ще я изсвириш, после ще дойде учителя, после ще се учиш да свириш чрез прескачане, през един тон. Няма да вземеш „до, ре, ми", но ще вземеш „до, ми", после ще вземеш „ре, фа, ми, сол“. Ще прескачаш; тъкмо се научиш да прескачаш така през един тон, после ще прескачаш през два тона. Ще вземеш „до, фа, ре, сол“ и пр. И после тъкмо мислиш, че си научил това - това се казва кварта, после иде квинта, ще прескача по три тона, четири тона, пет тона, шест тона, седем тона, осем тона, девет тона. Да кажем, че вземеш долно „си" и горно „до", това е един акорд. „Си" в дадения случай е едно състояние. „Си" представлява най-високото състояние, което човек може да има. Когато изучавате вътрешната страна на музиката, „си" е мощен грандиозен тон, ако знаете как да го вземете. „Си" е една врата през която можете да влезнете в следующата октава - в следующата гама на живота. Но трябва да знаете как да го вземете. Трябва да го вземете точно чисто. Добродетелта, това е написана пиеса. Добродетелта за която ние говорим, е едно произведение, написано от самата вечност. От един виден музикант, от един философ е написана. И трябва да учиш как да бъдеш добър. Има известен пейзаж в доброто. Добродетелта е нещо много реално. Писанието казва за онова дърво на живота и за друго дърво на познание доброто и злото.

Онези хора, които изучават кръвообръщението, по-рано мислеха, че сърцето като се свивало изкарвало кръвта. Обаче това не е вярно. Не е сърцето, което кара кръвта. Сърцето е един момък, през който минава едно козмическо течение на живота и наричат го електричество. Външната страна е електричеството, което минава през сърцето. И то е, което кара кръвта да циркулира. И когато хората внезапно умират, то е поради прекъсване на това електрическо течение. И тогава това сърце спира. Като бутнеш някое копче, веднага сърцето спира. Ако не вършиш закона на доброто, веднага това течение спира - спира и сърцето. Спира и кръвообръщението на твоето съзнание. Само остава едно за външния свят - ти можеш да се считаш за мъртъв.

Доброто е една връзка между Бога и човека. Но същевременно доброто е в съприкосновение и със злото. Доброто е във връзка и със злото. Щом се запознаеш с доброто, като се събуди твоето съзнание, ще дойдеш в допир и със злото. И трябва да разбираш много добре Божиите пътища, за да можеш да се избавиш от всичките големи нещастия, които могат да дойдат до главата ти. Не мислете, че злото е такова, каквото си го представлявате. Много привлекателно е злото. Злото има величествен външен изглед. И от далеч злото изглежда величествено, като някое планинско място, но като дойдеш до него, ще видиш, че то е оголено. Там има оръжие. Който е влязъл в тази местност вътре, той здрав не е излизал.

Та казвам сега: Вие имате една представа за злото, че е дяволът. Че какво разбирате за дявола? Той е отвън. Какво ви смущава този дявол. Седнете да се молите и смущава ви дявола. Но той не може да ви смущава, ако не е влюбен във вас и ако и вие не сте влюбени в него; не можеш да имаш връзка със злото, ако то не те обича, и ако и ти не го обичаш. Понеже една мома си върви по пътя, момците няма да я закачат. Но тя хвърля поглед. Днес хвърля поглед, утре хвърля поглед и се запалва чергата на момъка. И той тръгне подир нея. Няма нито един от вас, комуто да не е горяла чергата. И да го знаеш и да не го знаеш, все ще изгориш някой път. Има някои неща през които минавате. Някой път минавате през нечиста местност, през която не сте минавали, ще минете през тая местност; искате не искате, ще минете, няма от къде. Сега се оказва, че онези които пътуват с аероплан из въздуха ще... И във въздуха всякакви опасни места. Колко авиатори, които са платили с живота си. Горе в пространството и там има случаи с опасности. И при човешката мисъл ако не знаеш как да мислиш е опасно; и ако не знаеш как да чувствуваш е опасно. И като влезнеш в чувствения свят, пак могат да дойдат същите изпитания.

На вас е говорено за Любовта. Вие знаете за Любовта, но какво знаете за Любовта. Чели сте някоя книга, някой автори, които са писали своите романи за Любовта. Това е едно предисловие само. Нито един автор, който е писал, не е писал нито една глава от Любовта. Това са предисловия. Ти ако прочетеш първата глава на Любовта, в тебе ще има така, светлина, че живота ти ще се осмисли и никакво противоречие няма да има в тебе. Ти ще бъдеш господар на своето положение. И ще имаш така светлина, че всички мъчнотии които дойдат, те ще бъдат като просяци. ТЕ ще те познаят като господар и ще додеш на този, на онзи и никой няма да те смущава. А сега казваш: Изкуси ме дяволът. От къде влезна дяволът? Как те изкуси? За дяволът говорят, че влиза вътре и изкушава. Казвам: От къде влезне дявола, защо го пуснахте. Може вие да сте го пуснали, а може и вашите слуги да са го пуснали. Нашето сърце го е пуснало. ТЕ са любовни работи. Ако разчиташ на своето сърце, то винаги може да направи скандал. Сърцето никога не може да мисли, че това е скандал. Какъв скандал има в това, че си откъснал една ябълка от някое дърво или, че си изял една ябълка.

Един човек е отишъл и влезнал между евангелистите и казал, че е много закъсал. И му дали пари. Отишъл при един дрехар, и там минава за евангелист и казва: Дайте ми най-хубавите дрехи и се облякал, оставил своите дрехи и казал: Аз ще платя после. Той минавал за евангелийски проповедник; отива при най-добрия обущар за най-хубавите обуща и казва: Аз ще ги платя после. Тези хора от които е взел тези неща, го търсят и го намират. Дохожда дрехара, той му казва: Аз ти платих; дохожда обущара и си иска парите, той също му казва: Аз ти платих. И казва: Ти искаш да ме изнудиш. Намира го шапкаринът, от когото е взел шапката, и на него казва така. Шапкарят казва: Как ще се разправям с този човек? И го оставил. Един отива с големи куфари в Русе, Отишъл в една хотел и седял там два месеца. Големите куфари с в стаята му. Един ден той оставил куфарите и го няма. Идва хотелиерът, той до сега е писал на кредит и не е искал пари, понеже си казва: Куфарите са големи, те са гаранция, че той ще плати. Но сега отваря куфарите и вижда, че те са пълни само с камъни.

Аз по някой път питам себе си в следното: Дойде една човек, иска да му отслужа. Някой път и аз се намирам в трудно положение, как да му отслужа. Казвам му: Какво ти трябва? Той казва: Имам една голяма мъчнотия, много важно нещо е. Казвам му: Не можеш ли да отложиш за друг път да дойдеш? Той казва: Не, не, не мога, далече живея. Дълъг път направих докато дойдох до Изгрева, и не мога да отложа. Казвам му: Много съм занят. Той казва: Моля само една-две минути отделете за мене. Казвам: Щом е за две минути, добре. Гледам часовника си. Минават се 15 минути, половин час, един час, аз седя и си казвам: Той не седи на думата си. Аз почвам да се вълнувам, какво да му кажа? Казвам: Лесно може да се справи човек с това. Този човек има едно мъчение, има една неприятност. Или иска живот. По някой път какво каже човек става. Той казва, че иска да се жени. Аз виждам, че и двамата са добри, но не са един за друг. Друг път дойде някоя жена и пита за някого, че иска да се жени за него. Казвам: Той е много добър човек, но не е още узрял. Тя казва: Аз ще го почакам да узрее. С такива разговори времето отива. Тя ми казва: Кажи ми ясно. По някой път не говоря нищо за него, но й казвам: Намерила си го, много хубаво, съберете се двамата, много хубаво ще си живеете. Тя казва: До кога ще живеем така? Казвам й: Много добре ще живеете докато се роди първото дете. Тя пита: Но от там насетне? След това ще ви дойдат доста мъчения. Като се роди второто дете, то ще бъде момиче и то като порастне, много големи главоболия ще ви дойдат от това дете. Това дете ще прилича на скъпоценен камък, че много разбойници ще искат да го крадат и трябва да го криете да не би да го откраднат. Тя ми казва: Много алегорично говориш. Казвам й тогаз: Да ти говоря по-ясно. Ти си млада, но ти не познаваш себе си. Както го виждам, той е много добър, но ти ще го развалиш. Тя казва: Как ще го разваля, аз го обичам. Казвам й: От обич ще го развалиш. Казвам й: Да, той е един ангел, но като се ожениш за него, ти ще му туриш друг някой господ.

Влюбвания стават не само в обикновените хора, но и в религиозните хора има влюбване. И главата им побелява от Любов. Всичките религиозни хора са все влюбени хора. А пък ти в духовния свят не можеш да влезнеш до като Любовта не те въведе. Любовта ще те въведе и след това Любовта ще те въведе и в знанието.

Любовта не е лоша само по себе си. Защо Любовта е онзи сладкия сок, който вие сте пили, но той може да ферментира и след време може да се превърне в силно вино, което може да опие човека. Това прилича на следното. Една майка казала на сина си: Синко, както живееш, къща няма да въртиш. Той казал: Как няма да въртя, нали се уча. Тя казала: Така къща не се върти. Той ходил с другарите си, пил за здравето на този, на онзи и веднъж се върнал пиян и като се върнал, казал: Виждам, че къщата се върти, и целият свят се върти и аз се въртя.

Като станат религиозни хората, почнат да мислят, като отидат на онзи свят как ще ги приемат, дали ще ги приемат или не? Какъв е онзи свят, какви са светиите и ангелите? После почнеш да мислиш защо Господ допустнал злото? Защо Господ допустнал да умре детето ти? Защо някой те изгонил? С всички тези неща трябва да се справите. ТЕ са непотребни работи. Трябва да се освободите от тях. Ти казваш: Това е една раница, която може да се снеме. Ти опитвал ли си се да се освободиш от една непотребна мисъл.

Христос казва: Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли? Чашата, това е една опитност. Христос разсъждава, той разбира - страданията. Петър мисли, че с ножа ще оправи работите. И дигнал той ножа и отреза ухото на слугата. И Христос взе и залепи ухото на мястото.

Ето един философски въпрос. Някои от вас, които сте много философи; ако някой има някои философи, ако им дадете едно пълно разрешение на този въпрос, има една от няколко хиляди долара - какви са били подбудителните причини? И този Христов ученик, Петър защо той отряза дясното ухо на слугата, а не лявото? И защо не му отряза ръката или пръстите на крака, а дясното ухо? А пък Христос му каза: Тури си ножа в ножницата, защото който вади нож, от нож умира.

Нас не ни интересува това, което едно време е станало, но днес което става. Вие казвате: Защо с Христа стана така? Но и у нас ще стане. Вие имате една красива дъщеря, върху която треперете. Христос е слязал да спаси човечеството. Тези хора казват: Нямаме нужда от спасител. И вашата дъщеря се оженва за някого - за нейния възлюблен. Тя най-първо е един ангел за него, но като се ожени тя става особена слугиня. И после ще й каже: Говедо, невежа, простак, обичаш да се лигавиш, погрознела си, не искам да те видя. Трябва да се махнеш. На този възлюблен от къде му дойдоха всички тези имена, от зоологическата градина?

Някои от тези думи са толкова кисели, такива отровни, че после ми трябва седмица да се лекувам когато ги чуя.

Дойде някой човек при мен и след като ми разправя своята история и като замине аз трябва да влеза в неговото положение. Той ми казва: Ти трябва да ме слушаш. За да го разбера, трябва да влезна в неговото положение. Но да се повърна към тая госпожица, която дойде. Тя ми казва: Какво ще ми кажеш? Казах й: Не му е съдено два пъти да се жени.

Както войникът два пъти може да влезе в сражение. Та кой от вас се е оженил? Ако вие останете сам, никога няма да се ожените. На сила майка ви ви застави да се ожените. И вие се ожените най-после. Вие като излезнете от сражението, всичката шинела е пробита. Аз като говоря така, вие ще кажете: Ние сме женени. Че сте женени, да. Но за женитбата имате криво понятие. Това е едно сражение. Че тези двамата постоянно се сражават. Аз не съм виждал още мъж, във варненско един Иван, обичаше да ходи с другарите си и да пие, а пък жена му беше мъжка Дана. Тя праща детето си да каже на татко си да се върне от кръчмата. Той казал на детето: Тя да си седи в къщи, аз гуляя с другарите си. Тя вземе една цепеница, отива в кръчмата и като го удря, счупва му ръката. Той тогава отива в друго село, че си прави ръката, и казва на онзи, който ще му прави ръката: Аз яздих на кон и паднах от коня и си счупих ръката. Срам го е да каже, че жена му е счупила ръката.

И на Изгрева мога да ви преведа религиозни влюбвания, защото хората могат да се влюбят. И това за мен съставлява една важна област, но това ни най-малко не ме интересува. Аз не считам хората виновни за това. Един човек се влюбил, казвам, турили го в сражение. Иска, не иска, като прост войник ще трябва да се сражава. И той иска да се свърши сражението. Ще дойде един ден, когато ще бъдем свободни. И всички наши постъпки трябва да бъдат свободни. Виното е направено от гроздов сок и вода. Не седи във водата опасността. Опасността във виното седи, само в него, има една отрова. Отровата не седи във всичките елементи на виното. Но отровата седи само в един елемент. Има някои елементи, които образуват каква да е киселина. Ако вие ядете отровният елемент от тая киселина, тя е безопасна.

Та казвам: В духовния път ще се учите. Има известни киселини; но вие не знаете какви реакции могат да произведат те, например не знаете каква реакция ще произведе една мисъл, едно чувство. Даже някой път не си давате отчет. Ще ви преведа един пример. Това става с един от добрите свещеници в България. Млад и даровит. Разбираше добре черковната служба. Та се скарва веднъж на един дякон. Дяконът помагал на свещеника в църковната служба и направил една погрешка. Свещеникът веднага му зашлевил една плесница, че не трябва да прави погрешка. Този дякон бил честолюбив, и един ден станал владика. И този свещеник, който му ударил плесница бил негов подчинен. И свещеникът си казва: Намерих си беля на главата. И едва към края на живота си този владика, и едва след 25-30 г. може да се примири. Ти ще праснеш някого, ще кажеш някоя дума някому, но за тази дума ще платиш. Някой път вие мислите, че сте много добри. Вие нямате търпение. Дойде ти голямо изпитание и ти казваш: Защо, Господи, допусна това? Защо Господ не махне тази проклета жена? Че вие с това вече сте обидили Господ. Роди ти се дете, ти казваш: Защо Господ ми изпрати такова дете? С тези думи ти си вече обидил Господ. Не мислиш, че Господ поругаем не бива. Ти казваш: Защо Господ допустна тези работи? Йов питаше така. И той трябваше да изпие чашата до дъно. И после каза: Правил съм нещо, което не съм разбирал.

Сега мнозина от вас, които сте влезли в духовния свят, пред вас седи велико бъдеще. Докато разберете пътя на духовния живот, ще имате големи мъчнотии. И сега ги имате. Има малки работи с които човек мъчно може да се справи. Сега ще ви наведа на една идея: Този път на Любовта не може да се изходи, ако няма някой да ви води в пътя на Любовта. Никой до сега сам не е могъл да мине този път. Никой сам този път не е минал. Христос казва: Вие всички ще ме оставите, но не съм Сам, има един Голям, Който през целия ви път трябва да ви придружава и да ви покаже по кой път можете да влезете в Царството Божие.

Че и дето се влюбвате, всичките тези работи гдето ги вършите вие все търсите някого. Мъжът търси една жена, да го ръководи; жената търси един мъж да я ръководи, търси едно дете, търсите някой учител да ви ръководи. Все търсите някой да ви ръководи.

Нещата за нас се обезценяват, като не ги разбираме. Петелът който излиза на купището изравя да кажем един скъпоценен камък и го пренебрегва. Ако този петел е разумен, ако може да вземе този скъпоценен камък и да го употреби той през целия си живот щеше да бъде осигурен. И хиляди петли могат да бъдат осигурени с него.

Та казвам, оценявайте Любовта! Ако оцените Любовта, тя ще ви възкреси, нищо повече, а ако я обезцените, тя ще ви направи мъртви. Ако оцените Любовта, тя ще ви направи учени. А пък ако я обезцените, тя ще ви направи глупави. Ако я оцените вие ще бъдете най-силния човек; а ако я обезцените вие ще бъдете най-слабия човек.

И казвам: Ще обичаш Бога каквото и да ти се случи. Каквото и да ти се случи, няма да кажеш нито една лоша дума. Ще кажеш: Каквото прави Бог е добро. Могат да бушуват вълните на лошите мисли отвън, но няма да допустнеш да влезнат вътре. Ако влезне вътре, то може да стане като живеница.

В Любовта има само една врата през която може да се влезне и който влезне през тая врата той е добър; а пък който прелазя през друго място, той е разбойник. Някой искат да прелазят през плетта. Който прелазя през плетта, не може да влезе в Любовта. Всяка мисъл, която минава не през врата, а през друго място, тази мисъл това желание са нечисти. И нищо няма да ви допренесат.

Та казвам: Чашата ми е дал Отец, чашата на Любовта. И тази горчива чаша докато човек не я изпие, той няма да разбере смисъла на живота. Ако човек не разбере смисъла на страданията, то никога няма да разбере и смисъла на радостите.

В какво седи погрешката сега. Вчера ми разправяше една сестра: Аз искам да живея вече за Господа. Казах й: Много лесно може да стане това. Ти не живееш понеже твоят господ е на Земята. Ти сам си Господ на себе си, ти живееш за себе си, от сутрин до вечер мислиш за себе си. Ти обичаш себе си, обичаш света. По този път по който обичаш света ти в Царството Божие не можеш да влезнеш. Тя казва: Какво да правя? Казах й: На мястото на себе си ще туриш Господа, а на мястото на света ще туриш ближния си; а пък себе си ще туриш на трето място, а пък света ще туриш на четвърто място на опашката. А пък ти тургаш на първо място себе си, света тургаш на второ място, а пък Бога на опашката.

Този е законът сега. Ще измените реда. Най-първо, на първо място във вашата душа трябва да бъде Господ. На второ място, вашия ближен, на трето място вие, а пък на четвърто място света.

Направете опит и работите ви тогава ще вървят добре.

Христос себе си съзнаваше и казва: Отец ми е по-голям от мен и казва още: Не дойдох да изпълня своята воля, а Волята на Отца.

На първо място беше Бог в него; на второ място бяха ближните Му.

И Христос някой път се оплакваше, че нямал къща, че няма где глава да подслони Син Человечески. Но той съзнаваше какво трябва да прави. И когато дойде Петър да Му казва, че трябва да бъде малко по-умен и не трябва да излага живота си, Той каза: Въпросът не е заради мен. Аз да не страдам, тази мисъл, която ми казваш, е дяволска. Да си отидеш от мене! Чашата, която ми даде Отец, трябва да я изпия.

Не тургай себе си в живота на първо място! Това е нещастие. Не тургай и света на първо място. Това е нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури вашия ближен на второ място, защото кой е ближният! Христос когато говори за онзи самариянин, каза кой е ближният. Тури себе си на трето място. И на четвърто място света.

И тогава сте в правия път, по който може да влезете в Царството Божие.

Отче наш

В Божията любов е благото на човека /3 пъти/ 6,20 ч.с.

Отлично слънце грее. Времето е ясно.