НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
185
резултата в
68
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Англичанинът, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идели, и като разбрал, че идат от изток, веднага задигнал
чантата
си и взел първия параход, да отиде да ги изследва.
В един случай нашите мисли и желания ще минат като кинематограф пред нас, а в друг случай ние ще минем пред тях като пътници и ще гледаме тия фотографии. Следователно в съвременното общество и единият, и другият процес се менят, само че онези пътници, които обикалят земята, са много малко. Разправят една характеристика за англичаните, германците, французите и русите. Четирима от тези народности били някъде из Европа на курорт и заедно яли и пили. По едно време всички забелязали, че в пространството някъде, много високо, се виели две големи птици.
Англичанинът, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идели, и като разбрал, че идат от изток, веднага задигнал
чантата
си и взел първия параход, да отиде да ги изследва.
Французинът веднага си взел шапката и отишъл да провери какво пишат вечерните вестници за тяхното явяване. Германецът отишъл в библиотеката да се справи с литературата на учените преди него, дали не се загатва нещо за идването на тези птици. А русинът легнал на гърба си и като ги погледнал, казал: „Е това са орли“. Свършена работа! Ето как лесно славяните решават всички въпроси.
към беседата >>
2.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе в
чантата
Си и ще слезе в това опасно място на прегрешения, на престъпления, като от време на време ще разквасва устата Си със събраните наши сълзи.
(втори вариант)
Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно загубен. Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си? " Псалмопевецът казва: „Само Господ е в сила да поправи и заличи нашите грехове." Само Господ може да слезе в тези места, гдето сме направили престъпления и да ги заличи със Своята четка. Докато слезе Господ в тези места да заличи нашия грях, ние ще трябва да плачем, да проливаме сълзи. Нашите сълзи са необходими, за да може да напълним с тях цяла бутилка.
Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе в
чантата
Си и ще слезе в това опасно място на прегрешения, на престъпления, като от време на време ще разквасва устата Си със събраните наши сълзи.
Само така ще може да се измени нашият живот. Това е една алегория, но ако вникнете дълбоко в нея, ще разберете, че това е най-великото в характера на Бога. Казвате: „Защо Господ толкова много мълчи и не отговаря на нашите страдания? " Господ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката и като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено престъплението, по кое време и т.н. Като измие греховете ти, ще каже: „Сега си свободен, не греши повече." И Христос плака, докато напълни една бутилка.
към втори вариант >>
3.
Добри ученици
,
ИБ
, В.Търново, 19.9.1920г.,
Всеки ученик си има
чанта
, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в
чантата
, а трябва да се извадят от
чантата
.
Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни.
Всеки ученик си има
чанта
, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в
чантата
, а трябва да се извадят от
чантата
.
Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „сбогом“. Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази.
към беседата >>
4.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
След като си тури месото в
чантата
, тази маска пак се постави, пак дойде благородното лице.
Но в туй нахранване се различават образите, всеки има различен образ. И ако дълго време наблюдавате човешкото лице, онзи, който иска да яде месо, лицето му придобива известна окраска. Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея. Лицето ѝ се измени, очите, както у едно месоядно животно, гледа едно парче просто тъй, както едно животно. Изгуби се съвършено красивото лице.
След като си тури месото в
чантата
, тази маска пак се постави, пак дойде благородното лице.
Казвам: Две лица има тя. Тя се забравя, не може да се самовладее. Вдаде се в туй месце, какво приятно впечатление ѝ произведе вътре, измени се лицето ѝ. Следователно, вътрешните образи, които имаме скрити, при даден случай постоянно изменят лицето. Всяка една мисъл съдържа много образи, може да е сложна мисъл, цял един процес. Напр.
към беседата >>
5.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Той носел със себе си
чанта
, пълна със злато.
– Аз, като се моля, не работя ли? – Казано е, наистина, че молитвата е работа, но аз намирам, че вашата молитва още не е работа. Знаете ли, на какво прилича вашата молитва ? Ще ви приведа един случай из живота, станал още в турско време, някъде във варненско. Един евреин пътувал през една гора.
Той носел със себе си
чанта
, пълна със злато.
Като вървял, постоянно се оглеждал надясно-наляво, да не излезе от гората разбойник да го обере. По едно време, той настигнал един турчин, който си правел молитвата. Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам.
към беседата >>
Аз нося пари в
чантата
си и се боях да не налетя на разбойници в гората.
Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам. Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: Радвам се, че срещнах един набожен човек.
Аз нося пари в
чантата
си и се боях да не налетя на разбойници в гората.
Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората. Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш чантата с парите. Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа. Дай чантата си, дай и револвера и да вървим.
към беседата >>
Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш
чантата
с парите.
Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам. Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: Радвам се, че срещнах един набожен човек. Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората. Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората.
Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш
чантата
с парите.
Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа. Дай чантата си, дай и револвера и да вървим. Като навлезли в гъстата гора, турчинът казал на евреина: Хайде, върви пред мене, и продължи пътя си! – Ами парите ?
към беседата >>
Дай
чантата
си, дай и револвера и да вървим.
Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората. Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората. Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш чантата с парите. Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа.
Дай
чантата
си, дай и револвера и да вървим.
Като навлезли в гъстата гора, турчинът казал на евреина: Хайде, върви пред мене, и продължи пътя си! – Ами парите ? – Върви и и ни дума повече! – Как така? Аз разчитах на тебе като на набожен човек, а ти ме обра.
към беседата >>
Щом им дадеш
чантата
с парите си да я пазят, те изваждат револвер и казват: Хайде, продължавай пътя си.
Аз разчитах на тебе като на набожен човек, а ти ме обра. – Няма защо да се чудиш. Да се моля, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Довиждане! Така постъпват и светски, и религиозни хора. Като се молят в гората, вдъхват доверие, изглеждат светии.
Щом им дадеш
чантата
с парите си да я пазят, те изваждат револвер и казват: Хайде, продължавай пътя си.
Ако говориш много, ще опиташ револвера. Днес всички хора се поздравяват с „Христос възкресе." Един беден руснак казал: „Ест деньги, Христос возкрес! Нег денег, смертию смерть." Бедният българин пък казва: „Щом има козунаци и агънце, Христос възкресе! Щом няма козунаци и агънце, смертию смерты" Една студентка ми разправяше един интересен случай из живота, на който тя била свидетелка.
към беседата >>
6.
Топлината на живота
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Преподавам туй учение, не искате да ме слушате, ще взема
чантата
един ден, имам други ученици, ще ида при тях, ще ме посрещнат.
(втори вариант)
Ще изучавате топлината на живота. За мен е безразлично дали ще изучавате или няма да изучавате, безразлично. Значи няма какво да се спирам аз. Законите са определени. Ако вие се спирате, има други същества, които не се спират.
Преподавам туй учение, не искате да ме слушате, ще взема
чантата
един ден, имам други ученици, ще ида при тях, ще ме посрещнат.
Ученици, който ме разбират. Ще си взема чантата ще ида. Те ме чакат. Вие ще останете с вашите съмнения, с вашата философия, ще дойдат други учители да ви учат. Няма да си губя времето.
към втори вариант >>
Ще си взема
чантата
ще ида.
(втори вариант)
Значи няма какво да се спирам аз. Законите са определени. Ако вие се спирате, има други същества, които не се спират. Преподавам туй учение, не искате да ме слушате, ще взема чантата един ден, имам други ученици, ще ида при тях, ще ме посрещнат. Ученици, който ме разбират.
Ще си взема
чантата
ще ида.
Те ме чакат. Вие ще останете с вашите съмнения, с вашата философия, ще дойдат други учители да ви учат. Няма да си губя времето. А ако вие ме слушате, ще ви взема със себе си, ще ви заведа при другите ученици. Сега каквото и да ви говоря, ще кажете: „Може да е тъй, може и да не е." Като ви заведа, ще ви кажа: Туй вярно ли е?
към втори вариант >>
7.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Единиятъ държи една
чанта
и къмъ една близка станция казва на другия: господине, моля ти се, азъ ще слѣза за малко, имамъ да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази
чанта
, въ която имамъ нѣкои скѫпоцѣнности.
Сега се явяватъ и други пороци. Виждашъ ти единъ добъръ човѣкъ и искашъ да го спънешъ. Има такива хора, който искатъ да спънатъ нѣкого. И мѫже, и жени има такива, и слуги и господари има такива. Въ трена, въ едно купе пѫтуватъ двама души.
Единиятъ държи една
чанта
и къмъ една близка станция казва на другия: господине, моля ти се, азъ ще слѣза за малко, имамъ да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази
чанта
, въ която имамъ нѣкои скѫпоцѣнности.
Но, този господинъ билъ апашъ. Той открадналъ отъ нѣкѫдѣ чантата и като разбралъ, че го прѣслѣдватъ дедективи, слиза на станцията и имъ казва: „Моля ви се, господа, азъ ще ви кажа кой е открадналъ чантата“. Питамъ: какъ ще докажешъ, че не си ти? Тази постѫпка честна ли е? Не е честна.
към беседата >>
Той открадналъ отъ нѣкѫдѣ
чантата
и като разбралъ, че го прѣслѣдватъ дедективи, слиза на станцията и имъ казва: „Моля ви се, господа, азъ ще ви кажа кой е открадналъ
чантата
“.
Има такива хора, който искатъ да спънатъ нѣкого. И мѫже, и жени има такива, и слуги и господари има такива. Въ трена, въ едно купе пѫтуватъ двама души. Единиятъ държи една чанта и къмъ една близка станция казва на другия: господине, моля ти се, азъ ще слѣза за малко, имамъ да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, въ която имамъ нѣкои скѫпоцѣнности. Но, този господинъ билъ апашъ.
Той открадналъ отъ нѣкѫдѣ
чантата
и като разбралъ, че го прѣслѣдватъ дедективи, слиза на станцията и имъ казва: „Моля ви се, господа, азъ ще ви кажа кой е открадналъ
чантата
“.
Питамъ: какъ ще докажешъ, че не си ти? Тази постѫпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставятъ своята чанта на прѣстѫпления да я държатъ нѣкои добри, благородни хора. Туй Божествено ли е?
към беседата >>
Често има такива хора, които оставятъ своята
чанта
на прѣстѫпления да я държатъ нѣкои добри, благородни хора.
Но, този господинъ билъ апашъ. Той открадналъ отъ нѣкѫдѣ чантата и като разбралъ, че го прѣслѣдватъ дедективи, слиза на станцията и имъ казва: „Моля ви се, господа, азъ ще ви кажа кой е открадналъ чантата“. Питамъ: какъ ще докажешъ, че не си ти? Тази постѫпка честна ли е? Не е честна.
Често има такива хора, които оставятъ своята
чанта
на прѣстѫпления да я държатъ нѣкои добри, благородни хора.
Туй Божествено ли е? Не е. Защо въ този господинъ да нѣма доблѣстьта да каже: господа, тази чанта азъ я взехъ. Прѣстѫплението е мое, и споредъ закона приемамъ всичко. Ето ме!
към беседата >>
Защо въ този господинъ да нѣма доблѣстьта да каже: господа, тази
чанта
азъ я взехъ.
Тази постѫпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставятъ своята чанта на прѣстѫпления да я държатъ нѣкои добри, благородни хора. Туй Божествено ли е? Не е.
Защо въ този господинъ да нѣма доблѣстьта да каже: господа, тази
чанта
азъ я взехъ.
Прѣстѫплението е мое, и споредъ закона приемамъ всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другитѣ въ прѣстѫплението? Туй е хитрость. Всичко това, което изнасямъ е лошо, но въ всѣкидневния ви животъ това е една малка язва, азъ я виждамъ.
към беседата >>
Единият държи една
чанта
и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази
чанта
, в която имам някои скъпоценности.
(втори вариант)
Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души.
Единият държи една
чанта
и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази
чанта
, в която имам някои скъпоценности.
Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
към втори вариант >>
Той откраднал от някъде
чантата
и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал
чантата
.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти?
(втори вариант)
Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш.
Той откраднал от някъде
чантата
и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал
чантата
.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти?
Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е.
към втори вариант >>
Често има такива хора, които оставят своята
чанта
на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
(втори вариант)
Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна.
Често има такива хора, които оставят своята
чанта
на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме!
към втори вариант >>
Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази
чанта
аз я взех.
(втори вариант)
Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е.
Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази
чанта
аз я взех.
Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам.
към втори вариант >>
8.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Ще ви дам един пример: представете си, че вие вървите по пътя, носите една
чанта
със скъпоценности, от които зависи материалният ви живот, и се страхувате за нея.
Започне ли ученикът да критикува, от него нищо няма да излезе, защото ще се ангажира само в една посока. Критиката не донася никакво благо за човека, особено за ученика. Да допуснем, че ученикът се съмнява, често има такива примери, и казва: „Нали имам право да се съмнявам? “ – Не, понеже животът ни на Земята е къс, ние нямаме време да разискваме, да разсъждаваме с години, с векове, да се съмняваме дали някой въпрос е прав, или крив. Един въпрос може да се разреши в 2-3-5 минути дали е прав, или крив.
Ще ви дам един пример: представете си, че вие вървите по пътя, носите една
чанта
със скъпоценности, от които зависи материалният ви живот, и се страхувате за нея.
По едно време виждате един познат човек от вашата народност и се зарадвате, че идва да ви помогне. Но той не ви вдъхва доверие – гледате чантата, гледате него: започвате да се съмнявате, казвате: „Ами ако ме обере, като се научи какво нося? “ Вие се съмнявате дали този човек ще ви обере, или няма да ви обере. Този въпрос може да разрешите за две минути. Как? – Щом се съмнявате, дайте му чантата да я носи!
към беседата >>
Но той не ви вдъхва доверие – гледате
чантата
, гледате него: започвате да се съмнявате, казвате: „Ами ако ме обере, като се научи какво нося?
Да допуснем, че ученикът се съмнява, често има такива примери, и казва: „Нали имам право да се съмнявам? “ – Не, понеже животът ни на Земята е къс, ние нямаме време да разискваме, да разсъждаваме с години, с векове, да се съмняваме дали някой въпрос е прав, или крив. Един въпрос може да се разреши в 2-3-5 минути дали е прав, или крив. Ще ви дам един пример: представете си, че вие вървите по пътя, носите една чанта със скъпоценности, от които зависи материалният ви живот, и се страхувате за нея. По едно време виждате един познат човек от вашата народност и се зарадвате, че идва да ви помогне.
Но той не ви вдъхва доверие – гледате
чантата
, гледате него: започвате да се съмнявате, казвате: „Ами ако ме обере, като се научи какво нося?
“ Вие се съмнявате дали този човек ще ви обере, или няма да ви обере. Този въпрос може да разрешите за две минути. Как? – Щом се съмнявате, дайте му чантата да я носи! Ако избяга с нея, прав сте – значи вие сте намерили истината. Ако пък след като ви вземе чантата и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив.
към беседата >>
– Щом се съмнявате, дайте му
чантата
да я носи!
Ще ви дам един пример: представете си, че вие вървите по пътя, носите една чанта със скъпоценности, от които зависи материалният ви живот, и се страхувате за нея. По едно време виждате един познат човек от вашата народност и се зарадвате, че идва да ви помогне. Но той не ви вдъхва доверие – гледате чантата, гледате него: започвате да се съмнявате, казвате: „Ами ако ме обере, като се научи какво нося? “ Вие се съмнявате дали този човек ще ви обере, или няма да ви обере. Този въпрос може да разрешите за две минути. Как?
– Щом се съмнявате, дайте му
чантата
да я носи!
Ако избяга с нея, прав сте – значи вие сте намерили истината. Ако пък след като ви вземе чантата и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив. Този въпрос може да се разреши за две до пет минути: ако не донесе чантата, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо да седите, да разрешавате този въпрос философски. Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не. Човек лесно може да се опита прав ли е, или не.
към беседата >>
Ако пък след като ви вземе
чантата
и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив.
Но той не ви вдъхва доверие – гледате чантата, гледате него: започвате да се съмнявате, казвате: „Ами ако ме обере, като се научи какво нося? “ Вие се съмнявате дали този човек ще ви обере, или няма да ви обере. Този въпрос може да разрешите за две минути. Как? – Щом се съмнявате, дайте му чантата да я носи! Ако избяга с нея, прав сте – значи вие сте намерили истината.
Ако пък след като ви вземе
чантата
и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив.
Този въпрос може да се разреши за две до пет минути: ако не донесе чантата, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо да седите, да разрешавате този въпрос философски. Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не. Човек лесно може да се опита прав ли е, или не. В такъв случай ще му дадете чантата, за да го изпитате. Казвате: „Еди-кой си говори лошо за тебе.“ Щом говори лошо, задигнал е чантата; щом говори добро за тебе, донесъл ти е чантата.
към беседата >>
Този въпрос може да се разреши за две до пет минути: ако не донесе
чантата
, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо да седите, да разрешавате този въпрос философски.
“ Вие се съмнявате дали този човек ще ви обере, или няма да ви обере. Този въпрос може да разрешите за две минути. Как? – Щом се съмнявате, дайте му чантата да я носи! Ако избяга с нея, прав сте – значи вие сте намерили истината. Ако пък след като ви вземе чантата и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив.
Този въпрос може да се разреши за две до пет минути: ако не донесе
чантата
, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо да седите, да разрешавате този въпрос философски.
Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не. Човек лесно може да се опита прав ли е, или не. В такъв случай ще му дадете чантата, за да го изпитате. Казвате: „Еди-кой си говори лошо за тебе.“ Щом говори лошо, задигнал е чантата; щом говори добро за тебе, донесъл ти е чантата. Тогава мисли за него, че е добър човек.
към беседата >>
В такъв случай ще му дадете
чантата
, за да го изпитате.
Ако избяга с нея, прав сте – значи вие сте намерили истината. Ако пък след като ви вземе чантата и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив. Този въпрос може да се разреши за две до пет минути: ако не донесе чантата, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо да седите, да разрешавате този въпрос философски. Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не. Човек лесно може да се опита прав ли е, или не.
В такъв случай ще му дадете
чантата
, за да го изпитате.
Казвате: „Еди-кой си говори лошо за тебе.“ Щом говори лошо, задигнал е чантата; щом говори добро за тебе, донесъл ти е чантата. Тогава мисли за него, че е добър човек. Във всички положения се радвайте! Ако говори лошо, ще знаете истината; ако говори добро, пак ще знаете истината. Не трябва да съжаляваме за нищо.
към беседата >>
Казвате: „Еди-кой си говори лошо за тебе.“ Щом говори лошо, задигнал е
чантата
; щом говори добро за тебе, донесъл ти е
чантата
.
Ако пък след като ви вземе чантата и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив. Този въпрос може да се разреши за две до пет минути: ако не донесе чантата, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо да седите, да разрешавате този въпрос философски. Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не. Човек лесно може да се опита прав ли е, или не. В такъв случай ще му дадете чантата, за да го изпитате.
Казвате: „Еди-кой си говори лошо за тебе.“ Щом говори лошо, задигнал е
чантата
; щом говори добро за тебе, донесъл ти е
чантата
.
Тогава мисли за него, че е добър човек. Във всички положения се радвайте! Ако говори лошо, ще знаете истината; ако говори добро, пак ще знаете истината. Не трябва да съжаляваме за нищо. Защо трябва да съжаляваме?
към беседата >>
9.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Като отворя
чантата
си, всички ще ме слушат с внимание.
Ще обясня тази мисъл на ваш език, за да ме разберете по-добре. Представете си, че аз отивам някъде със скъсани дрехи и с празни джобове. Като ме видят, ще кажат: „Ние не искаме вашата философия, вървете си! “ Но представете си, че аз съм облечен много хубаво, накичен съм със скъпоценности, и вляза в някой дом. Щом ме видят, ще ме поканят на трапезата, ще ми се усмихнат и като им говоря, ще ме слушат.
Като отворя
чантата
си, всички ще ме слушат с внимание.
Каквото им кажа, ще го направят. Това значи да побутнеш едно житно зърно. Понеже ти си богат, с пълна чанта в ръка, облечен си с фрак, имаш мъдрост, знание в главата, като отидеш при твоя приятел, той веднага ще ти отвори, ще те покани и ще каже: „Заповядай, аз те чакам от много години, радвам се, че дойде при мен. Довечера ще те заведа на концерт.“ Преди години в стаята ми дойде един човек и ми остави цял чувал бели паразити. Казва ми: „Ходих тук-там, но никъде не ме приеха.“ Казвам: „Кажете му да събере тези паразити и да ги продаде.“ Човек трябва да посреща хората с отворено сърце, но и те не трябва да злоупотребяват с нашата готовност.
към беседата >>
Понеже ти си богат, с пълна
чанта
в ръка, облечен си с фрак, имаш мъдрост, знание в главата, като отидеш при твоя приятел, той веднага ще ти отвори, ще те покани и ще каже: „Заповядай, аз те чакам от много години, радвам се, че дойде при мен.
“ Но представете си, че аз съм облечен много хубаво, накичен съм със скъпоценности, и вляза в някой дом. Щом ме видят, ще ме поканят на трапезата, ще ми се усмихнат и като им говоря, ще ме слушат. Като отворя чантата си, всички ще ме слушат с внимание. Каквото им кажа, ще го направят. Това значи да побутнеш едно житно зърно.
Понеже ти си богат, с пълна
чанта
в ръка, облечен си с фрак, имаш мъдрост, знание в главата, като отидеш при твоя приятел, той веднага ще ти отвори, ще те покани и ще каже: „Заповядай, аз те чакам от много години, радвам се, че дойде при мен.
Довечера ще те заведа на концерт.“ Преди години в стаята ми дойде един човек и ми остави цял чувал бели паразити. Казва ми: „Ходих тук-там, но никъде не ме приеха.“ Казвам: „Кажете му да събере тези паразити и да ги продаде.“ Човек трябва да посреща хората с отворено сърце, но и те не трябва да злоупотребяват с нашата готовност. Естествено състояние е, когато дойде някой човек, веднага сърцето ми да се отвори, да услужа на този човек. Това е Божествено. Ако за да се моля, трябва да чета Библията, това смятам за насилие върху себе си.
към беседата >>
10.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
Той носил в
чантата
си много злато и се боял да не го срещнат някои разбойници.
Не, тази наука не се лъже. Това още не показва, че този човек може да бъде добър. Ще ви разкажа един анекдот за такъв, привидно набожен турчин. Това станало във варненско някъде, още в турско време. Един евреин отивал за едно село и трябвало да мине през една гора.
Той носил в
чантата
си много злато и се боял да не го срещнат някои разбойници.
По едно време вижда наблизо пред себе си един турчин, който хвърлил на страна от себе си халата си и се молил. Евреинът си помислил: ето този човек ми е спасител, той ще ми помогне, набожен човек е. Като свършва молитвата си, евреинът се приближава при него и му казва: господин ефенди, виждам, че си набожен човек. - Да, набожен съм. Ще ми направиш една услуга: в тази чанта имам много злато, искам да ме придружиш, да минем заедно с тебе през гората, да не ме срещнат разбойници и колкото струва труда ти, ще ти платя.
към беседата >>
Ще ми направиш една услуга: в тази
чанта
имам много злато, искам да ме придружиш, да минем заедно с тебе през гората, да не ме срещнат разбойници и колкото струва труда ти, ще ти платя.
Той носил в чантата си много злато и се боял да не го срещнат някои разбойници. По едно време вижда наблизо пред себе си един турчин, който хвърлил на страна от себе си халата си и се молил. Евреинът си помислил: ето този човек ми е спасител, той ще ми помогне, набожен човек е. Като свършва молитвата си, евреинът се приближава при него и му казва: господин ефенди, виждам, че си набожен човек. - Да, набожен съм.
Ще ми направиш една услуга: в тази
чанта
имам много злато, искам да ме придружиш, да минем заедно с тебе през гората, да не ме срещнат разбойници и колкото струва труда ти, ще ти платя.
Турчинът взима чантата в ръката си, но същевременно насочва пушката си към евреина и му казва: дай парите и веднага си върви! Ако не, ще те убия. Как, ти нали си набожен човек? Нали се молиш на Бога? Да се моля на Бога, това е моя длъжност, а да те обера, това е моя занаят.
към беседата >>
Турчинът взима
чантата
в ръката си, но същевременно насочва пушката си към евреина и му казва: дай парите и веднага си върви!
По едно време вижда наблизо пред себе си един турчин, който хвърлил на страна от себе си халата си и се молил. Евреинът си помислил: ето този човек ми е спасител, той ще ми помогне, набожен човек е. Като свършва молитвата си, евреинът се приближава при него и му казва: господин ефенди, виждам, че си набожен човек. - Да, набожен съм. Ще ми направиш една услуга: в тази чанта имам много злато, искам да ме придружиш, да минем заедно с тебе през гората, да не ме срещнат разбойници и колкото струва труда ти, ще ти платя.
Турчинът взима
чантата
в ръката си, но същевременно насочва пушката си към евреина и му казва: дай парите и веднага си върви!
Ако не, ще те убия. Как, ти нали си набожен човек? Нали се молиш на Бога? Да се моля на Бога, това е моя длъжност, а да те обера, това е моя занаят. Това са схващания, това се разбирания на живота, това е морал.
към беседата >>
Не е достатъчно само да вярвам, но като тръгна на екскурзия, аз ще взема в
чантата
си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха, три ябълки.
Всяко съмнение, всяко разтревожване показва слаба вяра. Всяко безверие пък показва, че имате някаква слабост. Вие казвате: ама може да ме срещне някоя мечка, може някой да ме нападне и да ме убие. Това са само предположения. Вярата изключва всякакви противоположности в живота.
Не е достатъчно само да вярвам, но като тръгна на екскурзия, аз ще взема в
чантата
си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха, три ябълки.
Това ми е достатъчно. После, като стигна на определеното място, сам ще си наклада огън, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си и сам ще я изпера, няма да чакам помощта на никого. Най-добрият майстор съм аз. Най-после ще пия и от еликсира на новия живот - топлата вода. Попитали вълка, защо вратът му е дебел?
към беседата >>
11.
Няма пророк
,
НБ
, София, 14.11.1926г.,
Как мислите, ще бъде ли почитан пророка, ако напълни
чантата
си с чисто злато и тръгне между хората?
И бедният човек не се посреща с почит и уважение. Следователно, щом пророкът не се посреща в отечеството си с почит и уважение, това показва, че той е грозен, сиромах човек. От друга страна хората го считат грозен, защото той изнася всички техни грозотии. Те се оглеждат в него и за това не го харесват. Пророкът е грозен още и за това, че не е богат.
Как мислите, ще бъде ли почитан пророка, ако напълни
чантата
си с чисто злато и тръгне между хората?
- Ще бъде почитан, разбира се. Ако някой пророк плати на вестниците 10’000-20’000 лева, да пишат за него, няма ли да бъде почитан? - Като пишат за него само добри работи, всички ще го почитат. Христос казва: “Никой пророк не е без почести, освен у дома си, между роднините си и в отечеството си.” Такъв пример имаме в Стария Завет с Йосифа, който минаваше пред братята си за пророк, за което именно, и пострада. Той разправил на братята си два от своите сънища, от които те останали недоволни.
към беседата >>
12.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Кой чиновник от пощата, като носи в
чантата
си два-три милиона лева, не е готов да го пребият на пътя с камъни, но да не даде парите?
Ако разгледаме тия положения в обратен ред, ще имаме следното: Начало на смъртта е материализмът; начало на материализма е религията. Значи, материалистите са, най-религиозните хора. По-религиозни хора от материалистите няма. Те се държат здраво за своите убеждения, готови са да умрат за тях, но не отстъпват. Кой богаташ не умира за своята каса?
Кой чиновник от пощата, като носи в
чантата
си два-три милиона лева, не е готов да го пребият на пътя с камъни, но да не даде парите?
Той казва: Само ако ме убиете, можете да вземете парите. Какво показва това? Това е религиозно убеждение, за което той умира. Казвам: Краят на духовния живот е религиозният. Значи, ако мислите, че сте много религиозен, вие сте в края на вашия духовен живот, т. е.
към беседата >>
13.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Англичанинът веднага взима
чантата
, тръгва към мястото, изважда бинокъла си и започва да изследва какво е това, което хвърчи.
В Европа има главно четири типа народи, с четири различни характеристики. Те са: славяни, англосаксонци, латини и тевтони. Ще приведа един пример за характерните прояви на някои от тия народи. Пред една маса, под открито небе седят и се разговарят англичанин, французин, германец и славянин. По едно време и четиримата виждат на небето нещо като птици, но не могат отдалеч добре да различат, какво е.
Англичанинът веднага взима
чантата
, тръгва към мястото, изважда бинокъла си и започва да изследва какво е това, което хвърчи.
Французинът веднага отива в най-близката редакция, да види, дали няма нещо писано във вестниците по появяването на тези птици. Германецът се запътва към някоя библиотека, да прочете, дали някой учен не е писал нещо в миналото по този въпрос. Славянинът, обаче, полегнал на гърба си върху росната зелена трева, погледнал към небето и спокойно казал: орли са това! Той проверил този факт чрез своята интуиция. Там е философията, да може човек направо, без ничия помощ да провери истината.
към беседата >>
14.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Представете си, че ми дават една
чанта
, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги.
Казвам: В света има една особена обстановка на нещата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки. На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод. Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ.
Представете си, че ми дават една
чанта
, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги.
Какво трябва да правя с тези книги? – Да ги раздам. По какъв начин? Трябва ли да дам философските и научните книги на онова дете, което сега влиза в първо отделение? – Не, на това дете аз ще дам буквара.
към беседата >>
15.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Вие я туряте в
чантата
си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от
чантата
и започвате да четете.
Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките ѝ да посадите. Скривате семките ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: Дават ви една хубава книга.
Вие я туряте в
чантата
си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от
чантата
и започвате да четете.
Четете до едно място, усмихвате се. Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно и най-после затваряте книгата, туряте я в чантата си и тръгвате за дома си. Дето и да ходите, книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази книга?
към беседата >>
Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно и най-после затваряте книгата, туряте я в
чантата
си и тръгвате за дома си.
Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките ѝ да посадите. Скривате семките ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: Дават ви една хубава книга. Вие я туряте в чантата си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от чантата и започвате да четете. Четете до едно място, усмихвате се.
Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно и най-после затваряте книгата, туряте я в
чантата
си и тръгвате за дома си.
Дето и да ходите, книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази книга? Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и скрива в чантата си. Какво ли има в тази книга?
към беседата >>
Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и скрива в
чантата
си.
Четете до едно място, усмихвате се. Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно и най-после затваряте книгата, туряте я в чантата си и тръгвате за дома си. Дето и да ходите, книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази книга?
Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и скрива в
чантата
си.
Какво ли има в тази книга? “ Момъкът представлява една свещена книга за момата и тя казва: „Моят Учител ми каза, че без тази книга аз не мога да отида на училището, без нея не мога да уча“. Така е. И в училището се казва: „Никой ученик не може да се запише в училището, ако няма тази свещена книга! “ То значи: Никой ученик не може да отиде на училище без Учителя си!
към беседата >>
16.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Ако този слуга облече най-новите си дрехи, тури на главата си новата си шапка, вземе бастун в ръка и напълни
чантата
си с няколко научни книги, да чете, без да обърне погледа си към неполятите дръвчета, неокопаните картофи и неподреденото лозе, може ли да мине за добър слуга?
Не, това е криво разбиране. Питам: Идвал ли е при вас Христос да ви покаже ръцете и ребрата си? Той казва: „Както ме Отец проводи в света, така и аз ви провождам, да носите Неговото благословение". И наистина, ние не сме изпратени на земята да коригираме света, но да внесем новото, да видим, дали всички дървета са полети. Когато господарят изпраща един от своите слуги на нивата, как ще познае, дали слугата е добър, или не?
Ако този слуга облече най-новите си дрехи, тури на главата си новата си шапка, вземе бастун в ръка и напълни
чантата
си с няколко научни книги, да чете, без да обърне погледа си към неполятите дръвчета, неокопаните картофи и неподреденото лозе, може ли да мине за добър слуга?
Господарят ще бъде ли доволен от него? Обаче, ако слугата облече старите си дрехи и отиде на лозето да копае, да полее всички плодни дръвчета и зеленчуци, и след това отвори книгата да чете, той минава за добър слуга. Господарят винаги остава доволен от такъв слуга. Казвате: Ние сме чули тия неща, знаем всичко това. – Като знаете тия неща, приложили ли сте ги?
към беседата >>
17.
Единство и общност
,
ООК
, Мусала, 18.7.1928г.,
Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си
чанта
, пълна с четки и бои, ходи тук-там, търси нещо.
Като прочете цялата книга, започва да разбира нещата вътрешно. Като четете книгите си едни на други, вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване – някой ви дава хубав скъпоценен камък, в замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва. Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представляват тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка.
Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си
чанта
, пълна с четки и бои, ходи тук-там, търси нещо.
Какъв е този човек, какво иска, какво търси, нищо не знаете – вие го виждате само физически и знаете, че търси нещо, движи се. Обаче този човек има и друга страна – духовна. Той се спира на едно място всред природата, изважда четки и бои и започва да рисува върху платно. За вас вече не е важен човекът, а това, което работи; вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува – вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако започнете да разговаряте с него, той ще мълчи – защо?
към беседата >>
18.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Като идеш да копаеш, парите да намериш, и като се върнеш, да носиш нещо в
чантата
си.
(втори вариант)
Вие ако нямате туй разбиране, вие не може да я изпълните. Защото [се иска] човек не само да иде на Витоша. Тръгнал някой, търси имане. Всеки може да търси. "Копах, казва, нищо." Като идеш да копаеш, не да правиш опит.
Като идеш да копаеш, парите да намериш, и като се върнеш, да носиш нещо в
чантата
си.
Идеш, правиш своите изследвания за скъпоценните камъни, идеш, донесеш. Аз това наричам наука, да има нещо да придобием. Казва: "Не можах да придобия." Вървя по пътя и един земеделец тича подире ми. Казва: "Господине!
към втори вариант >>
Ще я извадя, ще я туря в
чантата
.
(втори вариант)
Голямо богатство, още един знак ми трябва." Казвам: "Аз отивам да изкопая моето и ако го намеря, ще дойда да изкопая и твоето." "Как ти е името? " "Като се върна, ще ти кажа името си." Сега как трябва да ме спира, аз имам важна работа. Право е, за имане отивам. Отивам, някой човек забатачил. Душите са тия скъпоценни камъни.
Ще я извадя, ще я туря в
чантата
.
Трябва ви на вас положително знание. Туй, което сега се преподава, то е предговор на онази, Божествената, наука. Ако вие нямате светско знание, вие и духовно знание не може да имате, понеже светското знание почива на същия закон. Сега ние ще оставим с тази лекция. Втория път ще продължим за опита, който ще ви дам, на някои, не на всинца ви.
към втори вариант >>
19.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Ще вземете
чантата
като един англичанин и ще кажете: "Искам да се кача горе, да видя какво е." Понеже въпросите са много тежки, ще променим малко.
(втори вариант)
Животът не се движи по една равнина, нито пък животът е море. Той има всички тия състояния. В живота има езера, морета, океани, има и празни пространства, има и недосегаеми върхове, непристъпни върхове. Някой път ще бъдете заставени да се качите. Не че някой ще ви застави, но желанието, амбицията ще ви застави.
Ще вземете
чантата
като един англичанин и ще кажете: "Искам да се кача горе, да видя какво е." Понеже въпросите са много тежки, ще променим малко.
Какви са вашите философски въпроси? Философски трябва да бъдат въпросите, защото глупавите въпроси не са философски. Всичките въпроси, които математически може да се разрешат, за тях се отговаря. Но всички ония, които не може да се разрешат математически, те остават без отговор. Вие може да запитате защо човек живее, защо страда, защо се радва, ама какво е небето.
към втори вариант >>
20.
Огън да запаля
,
НБ
, София, 2.6.1929г.,
Един богат евреин минавал през една гора и носил със себе си
чанта
, пълна със злато.
Какво ще кажете тогава за богатия, за набожния, който краде? И богати хора крадат, и набожни крадат. Възможно ли е това? Възможно е разбира се, кражбата е болест. Ще приведа един анекдот, да видите, как набожен човек краде.
Един богат евреин минавал през една гора и носил със себе си
чанта
, пълна със злато.
Щом дошъл до едно място, започнал да се страхува, да не би някой да го нападне, да го обере. Като се озъртал надясно-наляво, видял един турчин, който се молел, правел поклони. Евреинът рекъл: Ето добър случай. Ще помоля този турчин да ме придружи донякъде, да не съм сам. Затова евреинът почакал малко, докато турчинът свърши молитвата си.
към беседата >>
Моля те да ме придружиш да минем заедно гората, защото имам пари в
чантата
си, страх ме е да не ме оберат.
Като се озъртал надясно-наляво, видял един турчин, който се молел, правел поклони. Евреинът рекъл: Ето добър случай. Ще помоля този турчин да ме придружи донякъде, да не съм сам. Затова евреинът почакал малко, докато турчинът свърши молитвата си. Той се приближил до него и му казал: Братко, виждам, че си набожен човек, вдъхваш ми доверие.
Моля те да ме придружиш да минем заедно гората, защото имам пари в
чантата
си, страх ме е да не ме оберат.
Турчинът се съгласил. Като навлезли вътре в гората, турчинът извадил пушката си, насочил я срещу евреина и му казал: Скоро давай чантата с парите! От толкова време се моля на Бога да ми изпрати по някакъв начин пари, имам нужда от тях. Ето, парите идат пред краката ми, няма да изпусна случая да не ги взема. – Слушай, ти си набожен човек, можеш ли да обираш хората?
към беседата >>
Като навлезли вътре в гората, турчинът извадил пушката си, насочил я срещу евреина и му казал: Скоро давай
чантата
с парите!
Ще помоля този турчин да ме придружи донякъде, да не съм сам. Затова евреинът почакал малко, докато турчинът свърши молитвата си. Той се приближил до него и му казал: Братко, виждам, че си набожен човек, вдъхваш ми доверие. Моля те да ме придружиш да минем заедно гората, защото имам пари в чантата си, страх ме е да не ме оберат. Турчинът се съгласил.
Като навлезли вътре в гората, турчинът извадил пушката си, насочил я срещу евреина и му казал: Скоро давай
чантата
с парите!
От толкова време се моля на Бога да ми изпрати по някакъв начин пари, имам нужда от тях. Ето, парите идат пред краката ми, няма да изпусна случая да не ги взема. – Слушай, ти си набожен човек, можеш ли да обираш хората? Турчинът отговорил: Да се моля на Бога, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Както виждате, евреинът има една философия, турчинът – друга философия, и всеки постъпва според своята философия.
към беседата >>
21.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
В
чантата
му не е сложено това писмо, което е специфично за вас.
Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо?
В
чантата
му не е сложено това писмо, което е специфично за вас.
Много писма носи той в чантата си, но нито едно от тях не е за вас. Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл.
към беседата >>
Много писма носи той в
чантата
си, но нито едно от тях не е за вас.
Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е сложено това писмо, което е специфично за вас.
Много писма носи той в
чантата
си, но нито едно от тях не е за вас.
Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл. Следователно, когато се произнасяте за човека, вие трябва да имате знание, разбиране на нещата.
към беседата >>
Ако има писмо в
чантата
си на ваше име, той непременно трябва да ви го даде.
Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл. Следователно, когато се произнасяте за човека, вие трябва да имате знание, разбиране на нещата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой човек трябва да ви даде нещо. Този човек е пощаджия.
Ако има писмо в
чантата
си на ваше име, той непременно трябва да ви го даде.
Няма ли нищо за вас, той ще замине къщата ви, без да чувства някаква отговорност, че не е влязъл вътре и нищо не ви е дал. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да мислите право, да не се отклонявате от законите на истинската мисъл. За да разсъждава правилно, човек трябва да бъде здрав. Здравето може да бъде човешко, ангелско и Божествено. Човек може да бъде физически здрав, да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здрав, да няма разположение да направи някакво добро.
към беседата >>
В
чантата
му не е турено това писмо, което е специфично за вас.
(втори вариант)
Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после той продължава пътя си, а бедният с празни ръце остава на пътя да чака, дано мине друг някой да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо?
В
чантата
му не е турено това писмо, което е специфично за вас.
Много писма носи той в чантата си, но нито едно от тях не е за вас. Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл.
към втори вариант >>
Много писма носи той в
чантата
си, но нито едно от тях не е за вас.
(втори вариант)
Най-после той продължава пътя си, а бедният с празни ръце остава на пътя да чака, дано мине друг някой да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е турено това писмо, което е специфично за вас.
Много писма носи той в
чантата
си, но нито едно от тях не е за вас.
Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл. Следователно, когато се произнасяте за човека, вие трябва да имате знание, разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Ако има писмо в
чантата
си на ваше име, той непременно трябва да ви го даде.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл. Следователно, когато се произнасяте за човека, вие трябва да имате знание, разбиране на нещата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой човек трябва да ви даде нещо. Този човек е пощаджия.
Ако има писмо в
чантата
си на ваше име, той непременно трябва да ви го даде.
Няма ли нищо за вас, той ще замине къщата ви, без да чувства някаква отговорност, че не е влязъл вътре и нищо не ви е дал. Като ученици на Велика школа вие трябва да мислите право, да не се отклонявате от законите на истинската мисъл. За да разсъждава правилно, човек трябва да бъде здрав. Здравето може да бъде човешко, ангелско и Божествено. Човек може да бъде физически здрав, да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здрав, да няма разположение да направи някакво добро.
към втори вариант >>
22.
За храна
,
НБ
, София, 22.6.1930г.,
За да напълнят
чантата
му с писма, платено му е вече.
Нови струни трябва да си турите. Разбира се, ще платите за тях - нищо не се дава даром. Ще цитирате стиха от Евангелието, дето е казано: „Даром сте взели, даром давайте”. Да мислите, че всичко можете да получите даром, това е криво разбиране. Пощаджията, който носи писма, даром ли ги раздава?
За да напълнят
чантата
му с писма, платено му е вече.
След това той раздава писмата даром. Ако предварително не му беше платено, той нямаше да ги раздава. Добри хора са пощаджиите. Те носят писма, чекове, с които поздравяват хората. Като пипне писмото, отвън още познава, какво носи.
към беседата >>
23.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Ако си разположен към някой човек, ще му подариш нещо: книга,
чанта
, цвете или някаква дреха за обличане.
Любовта вижда само доброто, което Бог е вложил в човека. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човешките дарби. Ако някой е музикант, тя го насърчава в музиката; ако е поет, насърчава го в поезията; ако е учен – в науката. Как се изразява разположението ви към известен човек? – В даване на някакво материално благо.
Ако си разположен към някой човек, ще му подариш нещо: книга,
чанта
, цвете или някаква дреха за обличане.
Когато разположението ви дойде до своя най-висок връх, вие се намирате в състоянието на ученик, който е завършил образованието си. Когато давате на някого диплом за завършено образование, това изразява разположението ви към него. Ти си директор на училището. Чрез диплома, който даваш на ученика, ти изразяваш доброто си мнение за него. Който обича, той е директорът на училището, а когото обичат – ученикът.
към беседата >>
24.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Вземам си една
чанта
, която и сега имам.
Ще ви приведа един пример. Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за похвала. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години от Варна пътувам за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по право, казва: "Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мене." Той с колело, аз без колело.
Вземам си една
чанта
, която и сега имам.
Казва: "Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш. Казва: "Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Преди да дойдем до Бургас, този ден валя дъжд, че той трябваше да носи колелото на рамото. От Варна, додето отиваме, стигаме Камчията. Казвам: Много добре вървим.
към беседата >>
Казва: "Аз ще нося
чантата
." Казвам: Но бързо няма да вървиш.
Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за похвала. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години от Варна пътувам за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по право, казва: "Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мене." Той с колело, аз без колело. Вземам си една чанта, която и сега имам.
Казва: "Аз ще нося
чантата
." Казвам: Но бързо няма да вървиш.
Казва: "Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Преди да дойдем до Бургас, този ден валя дъжд, че той трябваше да носи колелото на рамото. От Варна, додето отиваме, стигаме Камчията. Казвам: Много добре вървим. Стигаме Камчията, но тя тъй се наводнила от големия дъжд, до колене вода.
към беседата >>
Вземам си една
чанта
, която и сега имам.
(втори вариант)
В човека има нещо хубаво Ще ви приведа един пример. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години пътувам от Варна за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по-право казва: „Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мен." Той с колело, аз без колело.
Вземам си една
чанта
, която и сега имам.
Казва: „Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш. Казва: „Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Беше завалял проливен дъжд и преди да дойдем до Бургас, река Камчия беше наводнила и пътя, та той се принуди да вземе колелото на рамото си. Вода имаше до колене. Вижда ни един ханджия и казва: „Господа, накъде отивате?
към втори вариант >>
Казва: „Аз ще нося
чантата
." Казвам: Но бързо няма да вървиш.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години пътувам от Варна за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по-право казва: „Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мен." Той с колело, аз без колело. Вземам си една чанта, която и сега имам.
Казва: „Аз ще нося
чантата
." Казвам: Но бързо няма да вървиш.
Казва: „Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Беше завалял проливен дъжд и преди да дойдем до Бургас, река Камчия беше наводнила и пътя, та той се принуди да вземе колелото на рамото си. Вода имаше до колене. Вижда ни един ханджия и казва: „Господа, накъде отивате? " В Бургас.
към втори вариант >>
25.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Като слязъл между хората, веднага се натъкнал на един учен с
чанта
в ръка, който отивал да прави научни изследвания.
Същото се отнася и до числата. Ако знае да пише числата от 1 – 10, но не знае да ги съчетава в по-големи числа, те нищо не го ползват. Човек трябва да знае не само отделни факти и явления, но да разбира отношенията, които съществуват между тях. Сега ще приведа един мит от новите времена, от 20 век. Един ангел слушал да се говори за хората на земята, за тяхната култура и наука и решил да слезе между тях, да види големите им научни постижения.
Като слязъл между хората, веднага се натъкнал на един учен с
чанта
в ръка, който отивал да прави научни изследвания.
Той се приближил до него и тръгнали двамата да правят научни изследвания. – Къде отиваш? – запитал го ангелът. – По научни работи. А ти?
към беседата >>
Какво носиш в
чантата
си?
А ти? – Да се запозная с хората. – Ти знаеш ли, какви постижения имаме в областта на астрономията, математиката и физиката? Знаеш ли, колко придобивки има сегашната наука? – Не зная, сега ще разбера.
Какво носиш в
чантата
си?
– Инструменти и храна. Де е твоята чанта? – Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце. Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна.
към беседата >>
Де е твоята
чанта
?
– Ти знаеш ли, какви постижения имаме в областта на астрономията, математиката и физиката? Знаеш ли, колко придобивки има сегашната наука? – Не зная, сега ще разбера. Какво носиш в чантата си? – Инструменти и храна.
Де е твоята
чанта
?
– Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце. Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна. Ангелът го запитал: Де са инструментите и храната ти? – Взел ги някой.
към беседата >>
– Аз не нося
чанта
, пътувам с празни ръце.
Знаеш ли, колко придобивки има сегашната наука? – Не зная, сега ще разбера. Какво носиш в чантата си? – Инструменти и храна. Де е твоята чанта?
– Аз не нося
чанта
, пътувам с празни ръце.
Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна. Ангелът го запитал: Де са инструментите и храната ти? – Взел ги някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат.
към беседата >>
Ученият отворил
чантата
си, но останал изненадан –
чантата
му се оказала празна.
Какво носиш в чантата си? – Инструменти и храна. Де е твоята чанта? – Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце. Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат.
Ученият отворил
чантата
си, но останал изненадан –
чантата
му се оказала празна.
Ангелът го запитал: Де са инструментите и храната ти? – Взел ги някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат. – Като си заспал, те извадили всичко от чантата. Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца.
към беседата >>
– Като си заспал, те извадили всичко от
чантата
.
Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна. Ангелът го запитал: Де са инструментите и храната ти? – Взел ги някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат.
– Като си заспал, те извадили всичко от
чантата
.
Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца. Двамата отишли в гората. Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне чантата. След малко погледнали в чан гага и видели, че всичко е на мястото си. Като се нахранили и починали, те пак се разходили, разговаряли се върху различни научни изследвания.
към беседата >>
Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне
чантата
.
– Взел ги някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат. – Като си заспал, те извадили всичко от чантата. Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца. Двамата отишли в гората.
Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне
чантата
.
След малко погледнали в чан гага и видели, че всичко е на мястото си. Като се нахранили и починали, те пак се разходили, разговаряли се върху различни научни изследвания. Като се уморили, легнали да си починат. По едно време, ученият се събудил, искал да стане, но не могъл – бил окован във вериги. – Какво стана с тебе?
към беседата >>
Следователно, ако и човек има нужното търпение, след години ще стане като ангела, който вадеше инструментите от
чантата
на учения и ги връщаше отново.
Щом иска да стане голям, ще слезе от дървото. Слезе ли на земята, няма да бъде свободен, но ще стане за посмешище. Вятърът ще го носи от едно място на друго. Листът трябва да стои на дървото и да върши работата си като лист. Ако има търпение, след стотици години, той ще стане голям като дървото.
Следователно, ако и човек има нужното търпение, след години ще стане като ангела, който вадеше инструментите от
чантата
на учения и ги връщаше отново.
Той го окова във вериги, и след малко го освободи. Мнозина очакват да умрат, да отидат на онзи свят, там да благуват. Това е заблуждение. Те приличат на Настрадин Ходжа, на когото казали, че след три дена ще умре. Той напуснал дома си, излязъл на края на селото и седнал под една круша.
към беседата >>
Тя трябва да учи, а не само да се разхожда с
чантата
си.
Молитвата му била чута. Той се върнал отново и живял пак в манастира, но вече много по-добре, отколкото по-рано. Казвам: Ако и вие имате силата на този калугер, да се върнете от смъртта в живота, ще живеете по-добре, отколкото сте живели досега. В човека се крият заложби и способности, които още не са развити. Сегашният човек прилича на мома, която мисли само за женене: тя стои на прозореца, нагиздена и пременена, гледа, дано мине някой да я хареса.
Тя трябва да учи, а не само да се разхожда с
чантата
си.
Знание е нужно на човека. – Какво знание? – Което лекува болни, просвещава невежи. Като придобиеш знание, ще го разработваш. Така ти ще внасяш нещо в хората, и те ще внасят нещо в тебе.
към беседата >>
След като закусили, по едно време ангелът казал: „Искам да видя какво има в твоята
чанта
.“ Отваря
чантата
, няма нищо.
(втори вариант)
Онзи почнал да му говори за постиженията на астрономията, на математиката, за съвременните открития, за градежите. Пита го ангелът: „Какво носиш в торбата си? “ –„Провизии, средства за път. Всичко съм приготвил. А ти нищо не носиш.“ Онзи казва: „Моите инструменти не са дошли още.“ Сядат.
След като закусили, по едно време ангелът казал: „Искам да видя какво има в твоята
чанта
.“ Отваря
чантата
, няма нищо.
Отварят торбата с провизиите, няма нищо. Ангелът пита: „Защо ти е праздна чантата? “ – „Обрали са ме.“ – „Как са те обрали? “ – „У нас има и тази наука, да обират.“ Ангелът попитал: „Че какви са тия хора? “ Ученият казал: „Особена е тази наука.“ Ангелът казал: „Аз зная едно изкуство.
към втори вариант >>
Ангелът пита: „Защо ти е праздна
чантата
?
(втори вариант)
“ –„Провизии, средства за път. Всичко съм приготвил. А ти нищо не носиш.“ Онзи казва: „Моите инструменти не са дошли още.“ Сядат. След като закусили, по едно време ангелът казал: „Искам да видя какво има в твоята чанта.“ Отваря чантата, няма нищо. Отварят торбата с провизиите, няма нищо.
Ангелът пита: „Защо ти е праздна
чантата
?
“ – „Обрали са ме.“ – „Как са те обрали? “ – „У нас има и тази наука, да обират.“ Ангелът попитал: „Че какви са тия хора? “ Ученият казал: „Особена е тази наука.“ Ангелът казал: „Аз зная едно изкуство. Ще отидеш в гората и като произнесеш само една дума, ще дойдат нещата.“ Ученият казал: „Сериозно ли говориш или ме изпитваш? “ Отива в гората и казва думите: „Каквото си взел, да го върнеш.“ Като отваря след това чантата, инструментите са там и хлябът е там.
към втори вариант >>
“ Отива в гората и казва думите: „Каквото си взел, да го върнеш.“ Като отваря след това
чантата
, инструментите са там и хлябът е там.
(втори вариант)
Ангелът пита: „Защо ти е праздна чантата? “ – „Обрали са ме.“ – „Как са те обрали? “ – „У нас има и тази наука, да обират.“ Ангелът попитал: „Че какви са тия хора? “ Ученият казал: „Особена е тази наука.“ Ангелът казал: „Аз зная едно изкуство. Ще отидеш в гората и като произнесеш само една дума, ще дойдат нещата.“ Ученият казал: „Сериозно ли говориш или ме изпитваш?
“ Отива в гората и казва думите: „Каквото си взел, да го върнеш.“ Като отваря след това
чантата
, инструментите са там и хлябът е там.
Ученият му казал: „Пази се и ти.“ – „Аз, както виждаш, торба не нося.“ Тръгват пак и ученият разправя своите научни работи. Сядат и лягат да спят. Като се събуждат от сън, ученият вижда, че е окован в букаи. -”Какво стана“, му казал ангелът. Ученият казал: „Като спях ме оковаха.“ Ангелът му казал: „Ще се обърнеш с лице срещу земята, аз ще отида в гората и ще повикам онзи, който те е вързал, да те развърже.“ Ангелът отива в гората, духва и букаите падат.
към втори вариант >>
Не седи тази мома да преде, да тъче, да се учи, а само се разхожда с
чантата
си.
(втори вариант)
Повърнал се на Земята и пак станал калугер. Живял в монастир. Ако вие имате силата да се повърнете от смъртта в живота, ще живеете живот много по-добър от сегашния. Във вас има известни заложби, способности, които досега не сте ги още разработили. Всички вие приличате на една мома, която се чеши, върти се, стои на прозореца.
Не седи тази мома да преде, да тъче, да се учи, а само се разхожда с
чантата
си.
Тя трябва да учи. Разбирайте какво нещо е учението. Ако аз съм болен, да премахна своята болест. Ако съм невежа, да премахна своето невежество. И като придобия нещо, и като го разработя, да внасям, да се съберем и хората да внасят и аз да внасям.
към втори вариант >>
26.
Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата
,
МОК
, София, 13.1.1933г.,
Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш
чантата
с парите и книгите си и ще си отидеш.
Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега.
Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш
чантата
с парите и книгите си и ще си отидеш.
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? – Човек трябва да служи разумно на господаря си. – Той има много господари. На кого от тях да служи? – На всички.
към беседата >>
27.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Във Варна, един евреин пътувал от Варна за Добрич, носел една
чанта
с крупна сума.
Когато светлината и топлината не са регулирани, това показва, че нашите мисли, нашите чувства, и те не са регулирани. Та трябва една нова школа: да се научат хората да мислят. Те казват, че Господ има в света, закон има. Туй нещо не ме ползва, че има Господ в света. Ти може по три пъти на ден да се молиш на Господа и по десет пъти на ден да се молиш, но трябва да знаеш – туй молене може да постави тебе на едно изкушение.
Във Варна, един евреин пътувал от Варна за Добрич, носел една
чанта
с крупна сума.
Мислел, че може да го оберат. Хваща един турчин гавазин, да го пази. Вижда го той на едно място, че се моли и му казва: „Ти си човекът, който може да ме пази.“ И след като свършва молитвата, той се приближава и му казва: „Можеш ли да ми направищ една услуга, да ме пазиш. Имам в тази чанта пари и трябва да ида до Добрич.“ Турчинът му казва: „Може.“ Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, той обръща пушката и казва: „Давай чантата.“ Онзи му казва: „Че ти се молеше преди половин час.“ „Моя длъжност е да се моля на Бога. А пък моят занаят е да те обирам.“ Ако длъжността е да се молим, а занаятът ни е да обираме, то е неразбиране на работата.
към беседата >>
Имам в тази
чанта
пари и трябва да ида до Добрич.“ Турчинът му казва: „Може.“ Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, той обръща пушката и казва: „Давай
чантата
.“ Онзи му казва: „Че ти се молеше преди половин час.“ „Моя длъжност е да се моля на Бога.
Ти може по три пъти на ден да се молиш на Господа и по десет пъти на ден да се молиш, но трябва да знаеш – туй молене може да постави тебе на едно изкушение. Във Варна, един евреин пътувал от Варна за Добрич, носел една чанта с крупна сума. Мислел, че може да го оберат. Хваща един турчин гавазин, да го пази. Вижда го той на едно място, че се моли и му казва: „Ти си човекът, който може да ме пази.“ И след като свършва молитвата, той се приближава и му казва: „Можеш ли да ми направищ една услуга, да ме пазиш.
Имам в тази
чанта
пари и трябва да ида до Добрич.“ Турчинът му казва: „Може.“ Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, той обръща пушката и казва: „Давай
чантата
.“ Онзи му казва: „Че ти се молеше преди половин час.“ „Моя длъжност е да се моля на Бога.
А пък моят занаят е да те обирам.“ Ако длъжността е да се молим, а занаятът ни е да обираме, то е неразбиране на работата. Между длъжността и занаята има неправилно съотношение. Ние не поставяме жива връзка, ние казваме – човек трябва да мисли, да мисли добре. От мисълта зависи какво ще бъде нашето здраве, а от състоянието на нашите чувства зависи здравето на нашия организъм. И не само това.
към беседата >>
Един евреин пътувал от Варна за Добрич и носел една
чанта
с крупна сума.
(втори вариант)
Когато светлината и топлината не са регулирани, това показва, че нашите мисли и чувства не са регулирани. Нужна е школа да се научат хората да мислят. Казвате: Има Господ в света, има закон. Това, че има Господ в света, не ме ползва. Ти може да се молиш на Господа по три и повече пъти на ден, но трябва да знаеш, че това молене може да те постави на едно изкушение.
Един евреин пътувал от Варна за Добрич и носел една
чанта
с крупна сума.
Понеже се страхувал да не го оберат, решил да наеме някой да го пази. Видял той на едно място, че един турчин се моли и си казал: Този е човекът, който може да ме пази. След като турчинът свършил молитвата си, евреинът се приложил и му казал. Можеш ли да ми направиш една услуга, да ме пазиш. В чантата си имам пари, а трябва да отида до Добрич.
към втори вариант >>
В
чантата
си имам пари, а трябва да отида до Добрич.
(втори вариант)
Един евреин пътувал от Варна за Добрич и носел една чанта с крупна сума. Понеже се страхувал да не го оберат, решил да наеме някой да го пази. Видял той на едно място, че един турчин се моли и си казал: Този е човекът, който може да ме пази. След като турчинът свършил молитвата си, евреинът се приложил и му казал. Можеш ли да ми направиш една услуга, да ме пазиш.
В
чантата
си имам пари, а трябва да отида до Добрич.
Турчинът се съгласил. Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, турчинът насочил пушката към евреина и казал: Давай чантата. Евреинът му казал: Но нали преди половин час ти се молеше? - Моя длъжност е да се моля на Бога, а занаятът ми е да обирам. Ако длъжността ни е да се молим, а занаята ни да обираме, това е неразбиране на нещата.
към втори вариант >>
Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, турчинът насочил пушката към евреина и казал: Давай
чантата
.
(втори вариант)
Видял той на едно място, че един турчин се моли и си казал: Този е човекът, който може да ме пази. След като турчинът свършил молитвата си, евреинът се приложил и му казал. Можеш ли да ми направиш една услуга, да ме пазиш. В чантата си имам пари, а трябва да отида до Добрич. Турчинът се съгласил.
Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, турчинът насочил пушката към евреина и казал: Давай
чантата
.
Евреинът му казал: Но нали преди половин час ти се молеше? - Моя длъжност е да се моля на Бога, а занаятът ми е да обирам. Ако длъжността ни е да се молим, а занаята ни да обираме, това е неразбиране на нещата. Между длъжността и занаята има неправилно съотношение. Ние не поставяме жива връзка между нас и Бога.
към втори вариант >>
28.
Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия
,
УС
, София, 27.5.1934г.,
В дадения случай той си носи една
чанта
с пари и ти проповядва добър да бъдеш, да не го обереш.
Понеже богатият не обича да работи, а сиромахът обича да работи, има отношение вече, създава се връзка. Ученият търси един невежа, да му предаде своето знание и да направи една обмяна с него; и невежият търси учения. Някой ти говори за някоя добродетел. Но ти усещаш, че този човек ти говори, но не че иска да те учи за добродетелта, а защото има някаква задна мисъл. Той казва: „Ти трябва да бъдеш добър човек, добродетелен трябва да бъдеш.“ И още много ти говори за доброто.
В дадения случай той си носи една
чанта
с пари и ти проповядва добър да бъдеш, да не го обереш.
Ако не си добър, можеш да задигнеш чантата му. Той може да ти говори, че има онзи свят, че има Господ, че има наказание, има закон – сплашва те. Той ти говори така, има си тайна, задна мисъл. Дойде друг човек в дома ти и ти казва: „Аз желая твоята дъщеря да расте и да порасне.“ Защо ти желае той това? Той желае това, защото има син и иска да вземе твоята дъщеря, снаха да стане.
към беседата >>
Ако не си добър, можеш да задигнеш
чантата
му.
Ученият търси един невежа, да му предаде своето знание и да направи една обмяна с него; и невежият търси учения. Някой ти говори за някоя добродетел. Но ти усещаш, че този човек ти говори, но не че иска да те учи за добродетелта, а защото има някаква задна мисъл. Той казва: „Ти трябва да бъдеш добър човек, добродетелен трябва да бъдеш.“ И още много ти говори за доброто. В дадения случай той си носи една чанта с пари и ти проповядва добър да бъдеш, да не го обереш.
Ако не си добър, можеш да задигнеш
чантата
му.
Той може да ти говори, че има онзи свят, че има Господ, че има наказание, има закон – сплашва те. Той ти говори така, има си тайна, задна мисъл. Дойде друг човек в дома ти и ти казва: „Аз желая твоята дъщеря да расте и да порасне.“ Защо ти желае той това? Той желае това, защото има син и иска да вземе твоята дъщеря, снаха да стане. Питам: след като порасне твоята дъщеря, какво са спечелили синът и дъщерята, в този порядък на нещата?
към беседата >>
29.
Противоречие и благо
,
УС
, София, 10.6.1934г.,
После, и
чантата
ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава
чанта
.
По-умно ще стане ли? Няма да стане. В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи. „Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така.
После, и
чантата
ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава
чанта
.
Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило. Сега бели мастила не употребяват в училищата.
към беседата >>
Перото е хубаво и
чантата
, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило.
Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне.
Перото е хубаво и
чантата
, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило.
Сега бели мастила не употребяват в училищата. И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите. Казват: бели кахъри. Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели. И българинът още чака да дойдат белите кахъри.
към беседата >>
30.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) -
чанта
за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан.
Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си. В тебе се появи една мисъл. Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма. Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл?
Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) -
чанта
за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан.
От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце. То не се е изгубило. Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше? Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума.
към беседата >>
31.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Отваря пътната
чанта
и намира печената кокошка.
Като всеки богат англичанин, то той обичал да си хапва. Един ден се качвал на Алпите със слугата си и из пътя си взел една печена кокошка. Като стигнал до едно място, той припаднал. Слугата го въртял натук-натам, най-после си казал, свърши моят господар. То се е видяло, че господарят ми няма да оживее, но чакай поне да се наям свободно.
Отваря пътната
чанта
и намира печената кокошка.
Седнал той свободно и изял кокошката. Като седял, затъжил се за господаря си, но вижда, че господарят му се събудил. Като се събудил, господарят му го запитал веднага, защо изяде кокошката? Като чу, че господарят му го пита за кокошката, слугата се много уплашил и умрял от страх. Англичанинът-господар разправял как излязъл от тялото си и като бил някъде в пространството, видял как слугата яде кокошката.
към беседата >>
32.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Казва: „Слушай, дай ми тази
чанта
.“ Какво лошо има в това[?
Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара.
Казва: „Слушай, дай ми тази
чанта
.“ Какво лошо има в това[?
] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно. Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА.
към беседата >>
] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе
чантата
и [да] не ви я върне, то е друг въпрос.
По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[?
] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе
чантата
и [да] не ви я върне, то е друг въпрос.
Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно. Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това.
към беседата >>
Но ако той вземе
чантата
само да я носи и после ви я върне, какво от това?
Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? ] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос.
Но ако той вземе
чантата
само да я носи и после ви я върне, какво от това?
Всички сега трябва да постъпвате умно. Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ.
към беседата >>
33.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Той си опекъл едно пиле и го турил в
чантата
си.
Всички временни неща са опасни. Трябва да бъдете положителни, много умни. Като ядеш и не внимаваш, можеш да се задавиш и да свършиш. А за яденето може да си толкова гладен, че за него може да удавиш един човек, може да го убиеш, за да му вземеш яденето. Както един англичанин тръгва със своя слуга, отиват на разходка в Швейцария.
Той си опекъл едно пиле и го турил в
чантата
си.
Турил си и една бутилка вино, та като се качва горе на планината, да си хапне. Англичаните не са много скромни в яденето. Англичанинът яде по всичките правила – по три пъти яде месо. Сутрин ще има бифтек, значи пържола такава, хубава, на обяд – прасе, а вечерно време – кълцано месо. Така англичаните кълцаното месо вечерно време го ядат, а българинът на обяд ще има кюфтета, а англичаните, като останало месото, че няма какво да го правят, те ще направят кюфтета.
към беседата >>
Слугата, като го поглежда, казва: „Господарят отиде, умря, но нека се наям аз.“ Отваря той
чантата
, изважда месото и почва да яде.
Англичанинът яде по всичките правила – по три пъти яде месо. Сутрин ще има бифтек, значи пържола такава, хубава, на обяд – прасе, а вечерно време – кълцано месо. Така англичаните кълцаното месо вечерно време го ядат, а българинът на обяд ще има кюфтета, а англичаните, като останало месото, че няма какво да го правят, те ще направят кюфтета. И отиват двамата на планината. Но на господаря му припада нещо – слабо сърце и престава да диша.
Слугата, като го поглежда, казва: „Господарят отиде, умря, но нека се наям аз.“ Отваря той
чантата
, изважда месото и почва да яде.
Изважда и бутилката. Като се понапил малко, поразвеселил се малко, казва: „Чакай да побутам малко господаря.“ Почнал да го бута по врата, мачкал го – съживил го. Като станал господарят, казва: „Ти защо изяде пилето и защо изпи виното? “ Той се уплашва от това и умира. Господарят оживява, а слугата умира.
към беседата >>
Слугата се възползвал от това, отворил
чантата
на господаря си, извадил кокошката и виното и си хапнал и пийнал добре.
(втори вариант)
И за парите се вършат големи престъпления. Един англичанин пътувал със слугата си за Швейцария. Той носел в раницата си печено пиле и бутилка вино, а слугата – останалите провизии. Господарят мислел да изяде пилето, когато се качва по планинските върхове. Понеже имал слабо сърце, станало му лошо и той изгубил съзнание.
Слугата се възползвал от това, отворил
чантата
на господаря си, извадил кокошката и виното и си хапнал и пийнал добре.
Като се нахранил, обърнал се към господаря си и почнал да го разтрива. Като дошъл в съзнание, той погледнал към раницата си с желание да си хапне, да подкрепи силите си. В раницата нямало нито пилето, нито виното. Той се обърнал строго към слугата с думите: „Защо изяде пилето? С какво ще възстановя силите си?
към втори вариант >>
34.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Върви и носи
чанта
.
Гледам, някои хора отиват в църква. През другите дни са облечени неглиже, а когато отиват в църква, са облечени добре. Казвам: Ако тия хора и отвътре бяха тъй чисти, както отвън, то нямаше повече какво да се желае – ето царството Божие! Външното разбиране на чистотата прилича на следното. Във Варнеско, в турско време, един богат грък пътува от Варна за Добрич.
Върви и носи
чанта
.
Доста пари носи в нея. Имало тогава разбойници. Върви той и гледа: един турчин, който си оставил пушката и прави намаз – моли се на Бога. И си казал пътникът: "Слава Богу! Намерих един човек, на когото мога да разчитам." Онзи си свършил намаза(молитвата) и гръкът му казал: "Виждам, че си много набожен човек.
към беседата >>
" – и взел
чантата
с парите.
Намерих един човек, на когото мога да разчитам." Онзи си свършил намаза(молитвата) и гръкът му казал: "Виждам, че си много набожен човек. Имам пари. Ще ме заведеш до Добрич и после ще ти дам нещо! Да не ме оберат! " Турчинът казал: "Ще Ви заведа." Но като вървели по пътя, към село Батова, турчинът казал: "Дай торбата!
" – и взел
чантата
с парите.
Онзи му казал: "Ти си много набожен човек и затова мислех, че няма да ме обереш! " Турчинът му отговорил: "Да се моля на Бога е моя длъжност, а пък да обирам, то е моят занаят." Не! Това не е човекът! Един човек, който прави нещата, с оглед на нещо, той не може да бъде духовен човек.
към беседата >>
35.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава
чанта
и омбрела.
Но да дойде туй съзнание във вас, че не ви е страх. Ще ви приведа един пример и ще заключа с него. Някой път Любовта в мен ме кара, една слабост, да ви говоря много. Все съм решавал да не говоря много, защото, като говоря, изсипва се шишето и излиза навънка. И трябва да го събирам.
Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава
чанта
и омбрела.
Отвънка се разхождат, казва на другаря си: „Тъй, както си вървял, не може. Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така. Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде. Той се качва на дървото.
към беседата >>
Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава
чанта
от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така.
Някой път Любовта в мен ме кара, една слабост, да ви говоря много. Все съм решавал да не говоря много, защото, като говоря, изсипва се шишето и излиза навънка. И трябва да го събирам. Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава чанта и омбрела. Отвънка се разхождат, казва на другаря си: „Тъй, както си вървял, не може.
Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава
чанта
от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така.
Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде. Той се качва на дървото. Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото. И той я пита: „Жена, какво ни трябва сега?
към беседата >>
Тази дама оставя чадъра и
чантата
и дрехата, и качва се и тя на дървото.
Отвънка се разхождат, казва на другаря си: „Тъй, както си вървял, не може. Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така. Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде. Той се качва на дървото.
Тази дама оставя чадъра и
чантата
и дрехата, и качва се и тя на дървото.
И той я пита: „Жена, какво ни трябва сега? “ Иде мечката, бута ги с муцуната си тъй. Казвам, да преведа сега: Смъртта не е ли тази мечка? Като дойде смъртта – тази мечка, тя е смъртта, – ти ще оставиш и чантата, и омбрелата, и дрехата. Къде ще ги носиш?
към беседата >>
Като дойде смъртта – тази мечка, тя е смъртта, – ти ще оставиш и
чантата
, и омбрелата, и дрехата.
Той се качва на дървото. Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото. И той я пита: „Жена, какво ни трябва сега? “ Иде мечката, бута ги с муцуната си тъй. Казвам, да преведа сега: Смъртта не е ли тази мечка?
Като дойде смъртта – тази мечка, тя е смъртта, – ти ще оставиш и
чантата
, и омбрелата, и дрехата.
Къде ще ги носиш? Ще идеш горе на крушата. То е друг живот горе. Тия неща са потребни – и чантата, и омбрелата, и дрехата е потребна, но временно е това. Не да се отказваш, но знай, че те са временни работи.
към беседата >>
Тия неща са потребни – и
чантата
, и омбрелата, и дрехата е потребна, но временно е това.
Казвам, да преведа сега: Смъртта не е ли тази мечка? Като дойде смъртта – тази мечка, тя е смъртта, – ти ще оставиш и чантата, и омбрелата, и дрехата. Къде ще ги носиш? Ще идеш горе на крушата. То е друг живот горе.
Тия неща са потребни – и
чантата
, и омбрелата, и дрехата е потребна, но временно е това.
Не да се отказваш, но знай, че те са временни работи. Същността е вътре в тебе. Сега, не да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи. И не разваляйте Любовта с вашите стари дрехи.
към беседата >>
36.
За да бъдете синове
,
НБ
, София, 23.2.1936г.,
Той носел със себе си една
чанта
, в която имало няколко турски лири.
Това се дължи на едно отклонение. Хората са дошли до положение да вярват вече на човешкото, отколкото на Божественото. Щом дойде до Божественото, който ви срещне, все ще ви пита: Ти вярваш ли в Божественото? Вярвам, разбира се. Сега ще ви приведа един пример, който се е случил във варненско с един евреин.
Той носел със себе си една
чанта
, в която имало няколко турски лири.
Той ще отива за Добрич, но ще минава през Батово. Но се е страхувал да мине през тези места. По едно време той видял, че един турчин седи на колене, моли се на Бога, с тояжка в знак на това, че се моли. Като се видял в това положение, той си казал: Слава Богу, намерих един набожен човек, който може да ми помогне в случая. Той седнал с чантата си близо до него и седи, чака турчинът да свърши молитвата си.
към беседата >>
Той седнал с
чантата
си близо до него и седи, чака турчинът да свърши молитвата си.
Той носел със себе си една чанта, в която имало няколко турски лири. Той ще отива за Добрич, но ще минава през Батово. Но се е страхувал да мине през тези места. По едно време той видял, че един турчин седи на колене, моли се на Бога, с тояжка в знак на това, че се моли. Като се видял в това положение, той си казал: Слава Богу, намерих един набожен човек, който може да ми помогне в случая.
Той седнал с
чантата
си близо до него и седи, чака турчинът да свърши молитвата си.
Турчинът го забелязал, но се правел, че не го вижда, не му обръща никакво внимание. Като довършил молитвата си, турчинът се обърнал към него и му казал: „Хожгелдин, ефенди.“ – „Добър ден, казва евреинът. – Видях, казва, че си набожен човек. Страх ме е сам да мина през тези места, а отивам в Добрич, нося в чантата си богатство. Можеш ли да ме придружиш до Добрич, за което ще ти платя.“ Турчинът се съгласил да го придружи и тръгнали двамата.
към беседата >>
Страх ме е сам да мина през тези места, а отивам в Добрич, нося в
чантата
си богатство.
Като се видял в това положение, той си казал: Слава Богу, намерих един набожен човек, който може да ми помогне в случая. Той седнал с чантата си близо до него и седи, чака турчинът да свърши молитвата си. Турчинът го забелязал, но се правел, че не го вижда, не му обръща никакво внимание. Като довършил молитвата си, турчинът се обърнал към него и му казал: „Хожгелдин, ефенди.“ – „Добър ден, казва евреинът. – Видях, казва, че си набожен човек.
Страх ме е сам да мина през тези места, а отивам в Добрич, нося в
чантата
си богатство.
Можеш ли да ме придружиш до Добрич, за което ще ти платя.“ Турчинът се съгласил да го придружи и тръгнали двамата. Като дошли до Батово, турчинът посегнал към чантата на евреина и казал: „Чантата е моя, ще ми я дадеш, иначе ще платиш с живота си.“ – „Че нали си набожен човек? Какво правиш? “ – „Да съм набожен човек, това е моя длъжност, а да обирам хората, това е мой занаят.“ Това е до самосъзнанието на човека. Да се моли на Бога е негова длъжност, а да обира хората, това е негов занаят.
към беседата >>
Като дошли до Батово, турчинът посегнал към
чантата
на евреина и казал: „
Чантата
е моя, ще ми я дадеш, иначе ще платиш с живота си.“ – „Че нали си набожен човек?
Турчинът го забелязал, но се правел, че не го вижда, не му обръща никакво внимание. Като довършил молитвата си, турчинът се обърнал към него и му казал: „Хожгелдин, ефенди.“ – „Добър ден, казва евреинът. – Видях, казва, че си набожен човек. Страх ме е сам да мина през тези места, а отивам в Добрич, нося в чантата си богатство. Можеш ли да ме придружиш до Добрич, за което ще ти платя.“ Турчинът се съгласил да го придружи и тръгнали двамата.
Като дошли до Батово, турчинът посегнал към
чантата
на евреина и казал: „
Чантата
е моя, ще ми я дадеш, иначе ще платиш с живота си.“ – „Че нали си набожен човек?
Какво правиш? “ – „Да съм набожен човек, това е моя длъжност, а да обирам хората, това е мой занаят.“ Това е до самосъзнанието на човека. Да се моли на Бога е негова длъжност, а да обира хората, това е негов занаят. Та сега и вие все на същия закон лежите. Все по старому постъпвате.
към беседата >>
37.
Любов и безлюбие
,
МОК
, София, 23.8.1937г.,
Ще ви дам две практически правила: носете яйцата на дявола в себе си, в
чантата
си, в къщата си, но не ги измътвайте, т. е.
Но аз харесвам поведението на майката – тя е повярвала в туй, което детето казва. Ако се усъмни, тя ще каже: "Това дете не ми харесва! " Изобщо, майките много вярват. Сега, искам да се обхождате добре. Питате какво трябва да правите.
Ще ви дам две практически правила: носете яйцата на дявола в себе си, в
чантата
си, в къщата си, но не ги измътвайте, т. е.
пипайте змийските яйца, дръжте ги, гледайте ги, препоръчвайте ги, но не ги туряйте под никаква квачка, в никакъв инкубатор. Второ правило: измътвайте всичките зародиши на доброто, т. е. точно обратното – видите ли едно добро, не го дръжте, не го показвайте, а веднага го излюпете. Не се бойте, мислете за дявола, без да мислите, че е лош. Щом мислите, че е лош, вие го измътвате.
към беседата >>
38.
Път за освобождение
,
СБ
,
РБ
, София, 24.8.1937г.,
На ден може да получи 500 писма, но той сяда на едно място и започва да чете адресите: своите писма задържа за себе си, тия на своите познати туря в
чантата
и тръгва да раздава, а чуждите оставя настрана, като непотребни.
Дайте път на тия желания, да минат през сърцето ви и да се изявят навън. Има желания в човека, на които не трябва да се дава ход. Те са тъй наречените „неестествени желания", които, вместо да повдигат, спъват човека. Разумният човек прави потбор в желанията си и едни от тях допуща до сърцето си, а други – спира. Той е пощаджия на желанията си.
На ден може да получи 500 писма, но той сяда на едно място и започва да чете адресите: своите писма задържа за себе си, тия на своите познати туря в
чантата
и тръгва да раздава, а чуждите оставя настрана, като непотребни.
Бъдете внимателни към себе си, бъдете внимателни и към хората. Изучавайте се едни други, без да се спирате върху отрицателните си качества. Отрицателното, кривото в човека не представя нещо реално. Изучавайте реалното в човека, т.е. онова, което не се изменя.
към беседата >>
39.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Отряза ѝ едно парче около половин килограм от салама, отвори
чантата
, тури го и изведнъж се измени лицето ѝ, тури маската и излезе навън.
Там имаше една месарница, до един часовник. Минава една млада жена, около 28–29 години, много угледна, красива. Веждите тънки, лицето хубаво, обърна ми внимание, наблюдавам. Тя влиза в месарницата и се обърна към мене, той ѝ отрязва от тия салами. Като отвори очите си като котка, като видя месото, измени се лицето ѝ, изчезна красотата, която имаше, като че виждаш един звяр.
Отряза ѝ едно парче около половин килограм от салама, отвори
чантата
, тури го и изведнъж се измени лицето ѝ, тури маската и излезе навън.
Казвам: Само като помириса месото, се прояви нещо друго в нея и като излезе навън, пак си беше както преди. В живота всякога, когато ние влизаме в саламницата си показваме характера. Тази дама, като влезе при саламите, се показа какъв характер има, тя е от рода на месоядните. Казвам: Тя винаги ще разреши всичките въпроси със зъбите си. Ако е женена и се скара с мъжа си, тя току изведнъж ще захапе.
към беседата >>
40.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от
чантата
, изяда кокошката и изпива виното.
Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят.
Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от
чантата
, изяда кокошката и изпива виното.
Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх. Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира. Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив.
към беседата >>
41.
Качества на силния човек
,
УС
, София, 12.2.1939г.,
Тръгва, а слугата му носи
чантата
.
Не мислете, че човек сега е буден. Душата се намира извън тялото си и не може да влезе – ходи и обикаля около него и не може да влезе. Един англичанин, мисля че беше професор, отива в Швейцария със слугата си и иска да се качи на Алпите. Някой път англичаните обичат удобствата. Той си носел цяла една кокошка сварена.
Тръгва, а слугата му носи
чантата
.
Отива до едно високо място и пада на земята прежълтял. Слугата, като го видял, казал: Отиде той, умря. Той носел и малко винце – шампанско. Изважда слугата шишето, изяжда кокошката, изпива винцето. И като се поразвеселил, почнал да бута господаря си.
към беседата >>
42.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
Единият от вас носеше цигулка и вървеше отпред, а другият носеше
чанта
и пъхтеше.
И почваш да се чувстваш болен. Имаш болки в корема, в ума, в сърцето и прочие. Сестрите казват една на друга: Ти мари, знаеш ли какво говорят за тебе? Представете си, какво говорят за Учителя! – Минават двама млади приятели покрай мене, рекох им: Аз да ви кажа как минахте през града.
Единият от вас носеше цигулка и вървеше отпред, а другият носеше
чанта
и пъхтеше.
Те казват: Че отде ни видя? Казах им: Тук, от стаята си. Та казвам: Ще имате предвид, че невидимият свят се интересува от живота ви. Интересува се от вашия живот тъй, както вие се интересувате от вашите плодни дървета в градината ви, които са родили. Невидимият свят се интересува какъв плод ще принесе едно дърво, както градинарят.
към беседата >>
43.
Радостта
,
УС
, София, 12.3.1939г.,
Като тръгнеш за оня свят, не се позволява никакъв багаж, ни
чанта
.
След като умре, ако отгоре му е твърдо, къде ще иде? Като тръгне да иде в небето, иска отгоре му да няма никакво препятствие. Над главата му трябва да бъде простор. Нито меко, нито твърдо трябва да бъде. Като тръгнете за небето, всичкото, което имате на земята, какво може да пренесеш – когато няма никакви пътни съобщения, тренове, багажи?
Като тръгнеш за оня свят, не се позволява никакъв багаж, ни
чанта
.
Ти сам ще тръгнеш. И обуща – нищо не се позволява, бос ще идеш, без обуща, без ръкавици, добре сресан, никакви дрехи, никаква риза – ни копринена, ни памучна, нищо, нищо, но такъв, какъвто си. Казваш: Как ще се явя при Господа? То и голота няма да носиш. Защото, за да бъде нещо голо, то е твърдо, не е меко.
към беседата >>
44.
Събиране и раздаване, заробване и освобождаване
,
НБ
, София, 16.4.1939г.,
Ако съм слаб и нося на гърба си една
чанта
от десет килограма товар, аз лесно мога да я сваля и да помогна на онези, които се нуждаят от моята услуга.
Светът се нуждае от силни коне. Ако някой човек е по-силен и по-умен от мене, той е на мястото си. И слабите хора са на мястото си. И тия, които носят малък товар, и те са на мястото си. Защото хората с по-малък товар могат по-лесно да услужват.
Ако съм слаб и нося на гърба си една
чанта
от десет килограма товар, аз лесно мога да я сваля и да помогна на онези, които се нуждаят от моята услуга.
Обаче, ако нося един товар от сто килограма, мъчно мога да го сваля от гърба си. Слабите хора са практични, те се занимават с дребна търговия. Тежките търговци, с големите чували, те разполагат с хиляди левове. Обаче и едните и другите са на място. По-слабите вземат на кредит от по-силните, от по-богатите.
към беседата >>
45.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в
чантата
си.
Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него?
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в
чантата
си.
Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него.
към беседата >>
46.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
Англичанинът веднага си взел
чантата
с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един малък анекдот. Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак. Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли. Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това. Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос.
Англичанинът веднага си взел
чантата
с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха.
Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.” Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта. Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги. Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора.
към втори вариант >>
47.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
Носих
чантата
за изследване.
Но ти галил ли си мечка? Аз още не съм галил мечка. Виждал съм мечка. Лоши кучета съм галил. Веднъж направих едно мое изследване в Пловдив.
Носих
чантата
за изследване.
Бях отишъл на гости при един богаташ от Пловдив. Кучетата се хвърлиха върху мене. Едно куче ми нагълта ръката до китката. Кучето ме гледа в очите. Казах: „С тая ръка ще направя изследване.
към беседата >>
Носих
чантата
за изследване.
(втори вариант)
Мнозина цитират, че съм казвал: "Трябва да я погалиш." "Но ти галил ли си мечка? " Аз още не съм галил мечка. Виждал съм мечка. Лоши кучета съм галил. Веднъж направих едно мое изследване в Пловдив.
Носих
чантата
за изследване.
Бях отишъл на гости при един богаташ от Пловдив. Кучетата се хвърлиха върху мене. Едно куче ми нагълта ръката до китката. Кучето ме гледа в очите. Казах: "С тая ръка ще направя изследвания.
към втори вариант >>
48.
Търсене на изгубената дума
,
ООК
, София, 6.12.1939г.,
Тя ми каза: „Учителю, една богаташка ми взе от
чантата
10 лева.
Едно време майка ми плачеше и аз плачех, но сега няма да плача.“ Хвани го за ръцете и му кажи, че не прави добре. Ако видите, че някой е направил нещо, вие какво правите? Наскоро дойде една сестра и ми се оплака. Не е хубаво, но ще ви кажа един пример. Това стана, за да ви го приведа.
Тя ми каза: „Учителю, една богаташка ми взе от
чантата
10 лева.
Стана ми мъчно от това.“ Казах ѝ: „Тя е търсила мене, пък е намерила тебе. Вземи тези 10 лева. По погрешка е взела от тебе. Няма да считаш сега, че тя ти е взела 10-тях лева. Тези пари тя ги е намерила и ги донесе на мене.
към беседата >>
49.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
Минава един господин, който носи една
чанта
на ръката си.
Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света. И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин.
Минава един господин, който носи една
чанта
на ръката си.
Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене.
към беседата >>
Чантата
пада и по едно време гледа само дръжката на
чантата
в ръката.
За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света. И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава.
Чантата
пада и по едно време гледа само дръжката на
чантата
в ръката.
А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша?
към беседата >>
А пък богатство има в
чантата
.
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката.
А пък богатство има в
чантата
.
И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски.
към беседата >>
Той си казва: „Ако
чантата
е моя, тя ще дойде подир мене.
Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа.
Той си казва: „Ако
чантата
е моя, тя ще дойде подир мене.
Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата?
към беседата >>
Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира
чантата
, застига го и му казва: „Господине, тази
чанта
да не е Ваша?
Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде.
Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира
чантата
, застига го и му казва: „Господине, тази
чанта
да не е Ваша?
“ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли?
към беседата >>
Как мислите, ако носите една
чанта
със 100 000 лева и се скъса дръжката, и
чантата
падне, каква е възможността в България да ви донесат
чантата
?
Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие.
Как мислите, ако носите една
чанта
със 100 000 лева и се скъса дръжката, и
чантата
падне, каква е възможността в България да ви донесат
чантата
?
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него.
към беседата >>
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат
чантата
?
Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата?
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат
чантата
?
На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери?
към беседата >>
В тази
чанта
всички ще се влюбят.
Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността.
В тази
чанта
всички ще се влюбят.
Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане.
към беседата >>
Сега кой ще пристане:
чантата
ли или онзи, който я намери?
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него.
Сега кой ще пристане:
чантата
ли или онзи, който я намери?
Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого.
към беседата >>
Онзи, който намери
чантата
, и самата
чанта
: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението?
На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери?
Онзи, който намери
чантата
, и самата
чанта
: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението?
Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
към беседата >>
Чантата
е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението.
Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението?
Чантата
е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението.
И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат. Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ.
към беседата >>
И като не разбират Божия закон, вземат
чантата
, пристане.
В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението.
И като не разбират Божия закон, вземат
чантата
, пристане.
Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат. Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си.
към беседата >>
Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази
чанта
?
Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане.
Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази
чанта
?
“ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат. Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша.
към беседата >>
Ще я вземете тази
чанта
и ще я занесете на онзи, на когото е.
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла.
Ще я вземете тази
чанта
и ще я занесете на онзи, на когото е.
И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор. Някой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име.
към беседата >>
50.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил
чантата
на един стол до него.
Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви. Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече. Горил сине горил, ще плащаш. Ялне ял, три и половина. Човек трябва да бъде умен.
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил
чантата
на един стол до него.
Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва?
към беседата >>
Казват му: „
Чантата
Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво.
Ялне ял, три и половина. Човек трябва да бъде умен. Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща.
Казват му: „
Чантата
Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво.
Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата.
към беседата >>
Отваря
чантата
и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в
чантата
, затваря я.
Човек трябва да бъде умен. Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво.
Отваря
чантата
и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в
чантата
, затваря я.
„Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка.
към беседата >>
“ – туря кокошката в
чантата
и плаща.
Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва?
“ – туря кокошката в
чантата
и плаща.
Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен.
към беседата >>
След туй се спогажда с
чантата
.
Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен.
След туй се спогажда с
чантата
.
Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
към беседата >>
Че, като излиза навън,
чантата
не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка.
Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата.
Че, като излиза навън,
чантата
не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка.
Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре. Човек трябва да знае как да мисли.
към беседата >>
Пак ще намерите кокошката в
чантата
вътре.
След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите.
Пак ще намерите кокошката в
чантата
вътре.
Човек трябва да знае как да мисли. По някой път ние търсим причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек.
към беседата >>
51.
Методи за постижения
,
МОК
, София, 12.4.1940г.,
След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една
чанта
от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара.
Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек. Има една сиромашия, която не трябва да желаем. Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца. Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство. Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош?
След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една
чанта
от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара.
Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега? “ Ще си създадеш друго нещастие. Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър. Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър. Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат.
към беседата >>
52.
Три вида любов
,
ООК
, София, 22.5.1940г.,
Той си носи колелото, а аз нося едно малко куфарче, една
чанта
.
Защото погрешките той си ги носи, той сам може да ги е видял. Най-първо, като срещнеш едного, ако искаш да имаш отношение, намери една добра черта, върху която може да си държиш ума. Като намериш една добра черта, този човек ще се отвори за тебе, ще видиш, че в този човек има нещо хубаво. Ще ви приведа едни действителен пример какво отношение има човек и как трябва да постъпва. Пътувам от Варна за Бургас с един приятел, Бъчваров, издател на „Родина“ – много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив, но разбираше много добре интересите си.
Той си носи колелото, а аз нося едно малко куфарче, една
чанта
.
Пътуваме за Бургас, но валяло дъжд, че целият път покрит с вода. Той взе колелото, ще се качи на него и ще носи и моята чанта – така казваше, като тръгнахме. Но толкоз дъжд валяло, че трябваше да носи колелото си на гърба. Така кално, не може да кара колелото и аз нося чантата си. Стигаме до една кръчма до река Камчия, тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът.
към беседата >>
Той взе колелото, ще се качи на него и ще носи и моята
чанта
– така казваше, като тръгнахме.
Като намериш една добра черта, този човек ще се отвори за тебе, ще видиш, че в този човек има нещо хубаво. Ще ви приведа едни действителен пример какво отношение има човек и как трябва да постъпва. Пътувам от Варна за Бургас с един приятел, Бъчваров, издател на „Родина“ – много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив, но разбираше много добре интересите си. Той си носи колелото, а аз нося едно малко куфарче, една чанта. Пътуваме за Бургас, но валяло дъжд, че целият път покрит с вода.
Той взе колелото, ще се качи на него и ще носи и моята
чанта
– така казваше, като тръгнахме.
Но толкоз дъжд валяло, че трябваше да носи колелото си на гърба. Така кално, не може да кара колелото и аз нося чантата си. Стигаме до една кръчма до река Камчия, тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър водата над пътя, не може да минем, ще се издавим.“ – „Ще минем – рекох – по водата.“ В това време се задава един българин с една хубава каруца, пъстра.
към беседата >>
Така кално, не може да кара колелото и аз нося
чантата
си.
Пътувам от Варна за Бургас с един приятел, Бъчваров, издател на „Родина“ – много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив, но разбираше много добре интересите си. Той си носи колелото, а аз нося едно малко куфарче, една чанта. Пътуваме за Бургас, но валяло дъжд, че целият път покрит с вода. Той взе колелото, ще се качи на него и ще носи и моята чанта – така казваше, като тръгнахме. Но толкоз дъжд валяло, че трябваше да носи колелото си на гърба.
Така кално, не може да кара колелото и аз нося
чантата
си.
Стигаме до една кръчма до река Камчия, тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър водата над пътя, не може да минем, ще се издавим.“ – „Ще минем – рекох – по водата.“ В това време се задава един българин с една хубава каруца, пъстра. Кръчмарят казва: „Този човек може да ви услужи, но той е един налет, в цялата местност не съм виждал да направи добро.“ Казвам на Бъчваров: „Ти толкоз ходи, иди му кажи.“ – „А не – казва – аз не го чутам. Страх ме е.“ Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо?
към беседата >>
53.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Ако всички идат така да берат, нищо няма да остане.“ Той ѝ взима
чантата
и разправя на мене.
Идва една сестра. Да ви приведа какъв е сега моралът. На една млада сестра дояли са ѝ [се] череши. Понеже имаме 2–3 череши, без позволение отива, качва се на черешата и тя иска да бере. Братът, който пази, я хваща и казва: „Не може да се берат.
Ако всички идат така да берат, нищо няма да остане.“ Той ѝ взима
чантата
и разправя на мене.
Мене ме интересува другата страна. Запример да ви го приведа на вас. Сега идва сестрата да се оправдава. Иде при мене, че като ми разправя другите работи, казва: „Ще ме извиниш. Отидох там, исках да си откъсна две череши.
към беседата >>
54.
Реалност на живота
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 4.8.1940г.,
Срещате един вярващ, който носи в ръце красива
чанта
, но празна – няма пет пари в нея.
– Златото. Парите могат да се изгубят, формата им да се измени, но златото като елемент в природата никога не се губи. Богатият е ценен дотолкова, доколкото кесията му е пълна със злато. Щом има злато в кесията си, на този човек може да се разчита. Няма ли злато в себе си, той трябва да работи, да придобие нещо реално.
Срещате един вярващ, който носи в ръце красива
чанта
, но празна – няма пет пари в нея.
Той говори какво чел в книгите за онзи свят, за ангелите, за Христос, а нищо не е видял. Чантата и кесията на този човек са празни. Истински вярващият трябва да има на разположение голямо богатство, да разполага със злато, с чиста монета. Той трябва сам да е проверил това, което казва. На английски език е издадена една книга под заглавие: „Писма от онзи свят“.
към беседата >>
Чантата
и кесията на този човек са празни.
Богатият е ценен дотолкова, доколкото кесията му е пълна със злато. Щом има злато в кесията си, на този човек може да се разчита. Няма ли злато в себе си, той трябва да работи, да придобие нещо реално. Срещате един вярващ, който носи в ръце красива чанта, но празна – няма пет пари в нея. Той говори какво чел в книгите за онзи свят, за ангелите, за Христос, а нищо не е видял.
Чантата
и кесията на този човек са празни.
Истински вярващият трябва да има на разположение голямо богатство, да разполага със злато, с чиста монета. Той трябва сам да е проверил това, което казва. На английски език е издадена една книга под заглавие: „Писма от онзи свят“. Във всяко писмо са описани опитности на заминали души за онзи свят. Повечето опитности са отрицателни.
към беседата >>
55.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
На 120 години като станешъ човѣкъ,
чанта
ще носишъ, тамънъ си за ученикъ съ всичкото усърдие.
Тогава на онзи, който има сухота, ще му дадете отъ вашата вода, ще измѣните отношенията си, които имате. Та казвамъ: Туй статическо положение трѣбва да го измѣните. Казвате: „Остарѣхме вече“. Какво разбирате подъ думата „остарѣване“ ? Ако сте поумнѣли – остарѣли сте.
На 120 години като станешъ човѣкъ,
чанта
ще носишъ, тамънъ си за ученикъ съ всичкото усърдие.
На 120 години като станешъ, нѣма да станешъ стара баба, но ще идешъ съ ученицитѣ да споришъ върху научни въпроси, по музика, ще се състезавашъ по разнитѣ изкуства. На 120 години като си, състезание ще правишъ. Като си на 5, 10, 20 години, ще ходишъ да играешъ. На 120 години си за ученикъ. Сега вие за 20 години искате да свършите учението: отдѣленията, прогимназията, гимназията и университета.
към беседата >>
На 120 години като станеш човек,
чанта
ще носиш, таман си за ученик с всичкото усърдие.
(втори вариант)
Имате повече вода, отколкото ви трябва. Тогава на онзи, който има сухота, ще му дадете от вашата вода, ще измените отношенията си, които имате. Та казвам: туй статично положение трябва да го измените. Казвате: „Остаряхме вече.“ Какво разбирате под думата „остаряване“? Ако сте поумнели – остарели сте.
На 120 години като станеш човек,
чанта
ще носиш, таман си за ученик с всичкото усърдие.
На 120 години като станеш, няма да станеш стара баба, но ще идеш с учениците да спориш върху научни въпроси, по музика, ще се състезаваш по разните изкуства. На 120 години като си, състезание ще правиш. Като си на 5, 10, 20 години, ще ходиш да играеш. На 120 години си за ученик. Сега вие за 20 години искате да свършите учението: отделенията, прогимназията, гимназията и университета.
към втори вариант >>
56.
Обработване
,
МОК
, София, 22.11.1940г.,
След като ѝ отрязаха половин кило и тя го тури в
чантата
си, придоби пак онова благородство.
Тя беше много красива, хубаво облечена. Спрях се да видя какво ще прави. Като стигна до колбасите, като си отвори очите като котарак. Аз имам един начин да рисувам основните черти. Нарисувах ги.
След като ѝ отрязаха половин кило и тя го тури в
чантата
си, придоби пак онова благородство.
По-напред като котарак гледаше. Като ѝ дадоха колбасите, измени се изразът – като котката, като хване мишката. Рекох си, тази дама не е още благородна, както се поставя отвън. Запример вие сега седите и минавате, че имате морален устой. Представете си, че вие сте беден, минавате някъде и една каса отворена, със злато, лъщи.
към беседата >>
57.
Старото и новото
,
НБ
, София, 1.12.1940г.,
Дадох ви сутринта пример, примера с
чантата
.
Вяра без любов, не е вяра. То е вярване. Ти, когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в тебе. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича.
Дадох ви сутринта пример, примера с
чантата
.
Като поискаш чантата и той се поколебае, той няма вяра. Но и любовта е вече определена. Онзи човек, който те обича, той ти вярва 101 на сто. Той е готов всичко да ти направи за твоя услуга. Досега се проповядва едно механическо отношение.
към беседата >>
Като поискаш
чантата
и той се поколебае, той няма вяра.
То е вярване. Ти, когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в тебе. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича. Дадох ви сутринта пример, примера с чантата.
Като поискаш
чантата
и той се поколебае, той няма вяра.
Но и любовта е вече определена. Онзи човек, който те обича, той ти вярва 101 на сто. Той е готов всичко да ти направи за твоя услуга. Досега се проповядва едно механическо отношение. Запример всякога може да направим да бъдеш уважаван.
към беседата >>
58.
Чантата на Любовта
,
УС
, София, 1.12.1940г.,
Та казвам: Единственият съвет, който аз бих ви дал в сегашния век, е да минете подир любовта и да носите
чантата
на любовта.
Всичкото зло в света произтича, че ние искаме да бъдем като Бога. Като Бога да бъдем, но отделени от Него. Искаме да се отделим и мислим, че като се отделим, ще бъдем щастливи. И в Писанието там се казва, че като влиза змията казва на Ева, че като ядат от забранения плод, като Бога ще станат. Ще бъдат свободни, няма да бъдат в туй положение.
Та казвам: Единственият съвет, който аз бих ви дал в сегашния век, е да минете подир любовта и да носите
чантата
на любовта.
Не ви трябва нищо друго. Вземете чантата на любовта и дето влезе, с нея влизайте и така ще научите много повече, отколкото да свършите всичките университети в света. Любовта като дойде ще задоволи всичките хора навсякъде и във всяко отношение и в умствено и духовно ще ги задоволи. Тя няма да се спре някъде да даде на някого, но ще задоволи всичките хора, ще се спре малко, ще ги погледне, ще види, че всички са доволни и тя ще се поусмихне малко. То е щастието.
към беседата >>
Вземете
чантата
на любовта и дето влезе, с нея влизайте и така ще научите много повече, отколкото да свършите всичките университети в света.
Искаме да се отделим и мислим, че като се отделим, ще бъдем щастливи. И в Писанието там се казва, че като влиза змията казва на Ева, че като ядат от забранения плод, като Бога ще станат. Ще бъдат свободни, няма да бъдат в туй положение. Та казвам: Единственият съвет, който аз бих ви дал в сегашния век, е да минете подир любовта и да носите чантата на любовта. Не ви трябва нищо друго.
Вземете
чантата
на любовта и дето влезе, с нея влизайте и така ще научите много повече, отколкото да свършите всичките университети в света.
Любовта като дойде ще задоволи всичките хора навсякъде и във всяко отношение и в умствено и духовно ще ги задоволи. Тя няма да се спре някъде да даде на някого, но ще задоволи всичките хора, ще се спре малко, ще ги погледне, ще види, че всички са доволни и тя ще се поусмихне малко. То е щастието. Да видиш, че любовта се усмихва. Като се усмихне, там е щастието на човека; да видиш, че любовта се усмихва.
към беседата >>
Аз се радвам за едно нещо, че мога да нося
чантата
на любовта.
Тия пророци, както са писали, много пъти техният език не е бил чист, техните умове не са били чисти, нищо повече. Като ви говоря, аз се питам: Защо говориш на тия хора. Защо говориш, за да видят, че си голям човек, че знаеш много, за туй ли говориш? Да мислите сега какво ще ми дадете. Аз се радвам за онова, което съм в себе си.
Аз се радвам за едно нещо, че мога да нося
чантата
на любовта.
Единствената ми радост е да нося чантата на любовта. Сега аз навсякъде чантата ѝ нося. А пък вие искате по-големи работи. Единственото нещо, което мога да ви дам, е да ви дам по една чанта. Ако искате повече, то е от лукаваго.
към беседата >>
Единствената ми радост е да нося
чантата
на любовта.
Като ви говоря, аз се питам: Защо говориш на тия хора. Защо говориш, за да видят, че си голям човек, че знаеш много, за туй ли говориш? Да мислите сега какво ще ми дадете. Аз се радвам за онова, което съм в себе си. Аз се радвам за едно нещо, че мога да нося чантата на любовта.
Единствената ми радост е да нося
чантата
на любовта.
Сега аз навсякъде чантата ѝ нося. А пък вие искате по-големи работи. Единственото нещо, което мога да ви дам, е да ви дам по една чанта. Ако искате повече, то е от лукаваго. Другите работи, други хора може да ви ги дадат.
към беседата >>
Сега аз навсякъде
чантата
ѝ нося.
Защо говориш, за да видят, че си голям човек, че знаеш много, за туй ли говориш? Да мислите сега какво ще ми дадете. Аз се радвам за онова, което съм в себе си. Аз се радвам за едно нещо, че мога да нося чантата на любовта. Единствената ми радост е да нося чантата на любовта.
Сега аз навсякъде
чантата
ѝ нося.
А пък вие искате по-големи работи. Единственото нещо, което мога да ви дам, е да ви дам по една чанта. Ако искате повече, то е от лукаваго. Другите работи, други хора може да ви ги дадат. Казвам тъй, за да разберете.
към беседата >>
Единственото нещо, което мога да ви дам, е да ви дам по една
чанта
.
Аз се радвам за онова, което съм в себе си. Аз се радвам за едно нещо, че мога да нося чантата на любовта. Единствената ми радост е да нося чантата на любовта. Сега аз навсякъде чантата ѝ нося. А пък вие искате по-големи работи.
Единственото нещо, което мога да ви дам, е да ви дам по една
чанта
.
Ако искате повече, то е от лукаваго. Другите работи, други хора може да ви ги дадат. Казвам тъй, за да разберете. Да носиш чантата на любовта, от която идат всичките Божии блага, всичкото щастие. То е смисълът, в най-простата форма.
към беседата >>
Да носиш
чантата
на любовта, от която идат всичките Божии блага, всичкото щастие.
А пък вие искате по-големи работи. Единственото нещо, което мога да ви дам, е да ви дам по една чанта. Ако искате повече, то е от лукаваго. Другите работи, други хора може да ви ги дадат. Казвам тъй, за да разберете.
Да носиш
чантата
на любовта, от която идат всичките Божии блага, всичкото щастие.
То е смисълът, в най-простата форма. Вие сега казвате: Как е тази работа, ние така не разбираме. Какво нещо е слугуването? Любовта, това е най-красивото същество в света. По-красиво от нея няма.
към беседата >>
Допуснете, че аз ви срещна на пътя и вие носите пълна
чанта
със злато.
И двете места са еднакви. Като разменим местата, аз, слугата, ще ида на мястото на господаря, господарят на моето място ще дойде. Тази идея вие сте я чели. Апостол Павел казва: Бог беше в Христа и примиряваше света в себе си. Като не приемаше греховете, примиряваше се с тях и заличаваше всичко.
Допуснете, че аз ви срещна на пътя и вие носите пълна
чанта
със злато.
Аз ви кажа да ви услужа да ви понося чантата. Вие се поспрете, погледнете ме. Аз вече зная какво мислите. Вие нямате доверие в мене. Като ме погледнете, отказвате се да ми дадете чантата.
към беседата >>
Аз ви кажа да ви услужа да ви понося
чантата
.
Като разменим местата, аз, слугата, ще ида на мястото на господаря, господарят на моето място ще дойде. Тази идея вие сте я чели. Апостол Павел казва: Бог беше в Христа и примиряваше света в себе си. Като не приемаше греховете, примиряваше се с тях и заличаваше всичко. Допуснете, че аз ви срещна на пътя и вие носите пълна чанта със злато.
Аз ви кажа да ви услужа да ви понося
чантата
.
Вие се поспрете, погледнете ме. Аз вече зная какво мислите. Вие нямате доверие в мене. Като ме погледнете, отказвате се да ми дадете чантата. Аз вече зная какво се крие в чантата.
към беседата >>
Като ме погледнете, отказвате се да ми дадете
чантата
.
Допуснете, че аз ви срещна на пътя и вие носите пълна чанта със злато. Аз ви кажа да ви услужа да ви понося чантата. Вие се поспрете, погледнете ме. Аз вече зная какво мислите. Вие нямате доверие в мене.
Като ме погледнете, отказвате се да ми дадете
чантата
.
Аз вече зная какво се крие в чантата. Когато имате голяма готовност изведнъж да ми дадете чантата, пак зная какво е състоянието, зная, че няма нищо в чантата. При мене мнозина са идвали и ми казват: Учителю, готов съм да се предам в твоите ръце, каквото искаш да направиш с мене. Мене ме е страх. Като дойдат други, стоят настрана, казват: Ние не искаме да ни станеш господар.
към беседата >>
Аз вече зная какво се крие в
чантата
.
Аз ви кажа да ви услужа да ви понося чантата. Вие се поспрете, погледнете ме. Аз вече зная какво мислите. Вие нямате доверие в мене. Като ме погледнете, отказвате се да ми дадете чантата.
Аз вече зная какво се крие в
чантата
.
Когато имате голяма готовност изведнъж да ми дадете чантата, пак зная какво е състоянието, зная, че няма нищо в чантата. При мене мнозина са идвали и ми казват: Учителю, готов съм да се предам в твоите ръце, каквото искаш да направиш с мене. Мене ме е страх. Като дойдат други, стоят настрана, казват: Ние не искаме да ни станеш господар. Аз нямам нужда нито от богатства, нито от сиромашия.
към беседата >>
Когато имате голяма готовност изведнъж да ми дадете
чантата
, пак зная какво е състоянието, зная, че няма нищо в
чантата
.
Вие се поспрете, погледнете ме. Аз вече зная какво мислите. Вие нямате доверие в мене. Като ме погледнете, отказвате се да ми дадете чантата. Аз вече зная какво се крие в чантата.
Когато имате голяма готовност изведнъж да ми дадете
чантата
, пак зная какво е състоянието, зная, че няма нищо в
чантата
.
При мене мнозина са идвали и ми казват: Учителю, готов съм да се предам в твоите ръце, каквото искаш да направиш с мене. Мене ме е страх. Като дойдат други, стоят настрана, казват: Ние не искаме да ни станеш господар. Аз нямам нужда нито от богатства, нито от сиромашия. Аз не искам да заблуждавам.
към беседата >>
Нося
чантата
в дясната ръка, като отмалее, веднага турям
чантата
в лявата ръка.
Но за мене сиромашията и богатството имат еднаква цена. Ако ги купувам, за богатия ще дам толкова пари, колкото и за сиромаха. И двамата са еднакви по цена. Казвам: Ако аз ви срещна, вие трябва да имате доверие в мене. Вие да имате доверие в мене и аз да имам доверие във вас.
Нося
чантата
в дясната ръка, като отмалее, веднага турям
чантата
в лявата ръка.
Лявата отмалее, пак туря чантата в дясната. Чантата минава ту в дясната, ту в лявата ръка. Никога господарят, човекът не се съмнява, че лявата ръка може да вземе чантата и да я занесе някъде. Той знае, че никъде не може да я занесе и да я открадне. Тази е идеята.
към беседата >>
Лявата отмалее, пак туря
чантата
в дясната.
Ако ги купувам, за богатия ще дам толкова пари, колкото и за сиромаха. И двамата са еднакви по цена. Казвам: Ако аз ви срещна, вие трябва да имате доверие в мене. Вие да имате доверие в мене и аз да имам доверие във вас. Нося чантата в дясната ръка, като отмалее, веднага турям чантата в лявата ръка.
Лявата отмалее, пак туря
чантата
в дясната.
Чантата минава ту в дясната, ту в лявата ръка. Никога господарят, човекът не се съмнява, че лявата ръка може да вземе чантата и да я занесе някъде. Той знае, че никъде не може да я занесе и да я открадне. Тази е идеята. Като срещнеш един подобен на себе си, да знаеш, че той никога няма да злоупотреби.
към беседата >>
Чантата
минава ту в дясната, ту в лявата ръка.
И двамата са еднакви по цена. Казвам: Ако аз ви срещна, вие трябва да имате доверие в мене. Вие да имате доверие в мене и аз да имам доверие във вас. Нося чантата в дясната ръка, като отмалее, веднага турям чантата в лявата ръка. Лявата отмалее, пак туря чантата в дясната.
Чантата
минава ту в дясната, ту в лявата ръка.
Никога господарят, човекът не се съмнява, че лявата ръка може да вземе чантата и да я занесе някъде. Той знае, че никъде не може да я занесе и да я открадне. Тази е идеята. Като срещнеш един подобен на себе си, да знаеш, че той никога няма да злоупотреби. Да имаш пълно доверие.
към беседата >>
Никога господарят, човекът не се съмнява, че лявата ръка може да вземе
чантата
и да я занесе някъде.
Казвам: Ако аз ви срещна, вие трябва да имате доверие в мене. Вие да имате доверие в мене и аз да имам доверие във вас. Нося чантата в дясната ръка, като отмалее, веднага турям чантата в лявата ръка. Лявата отмалее, пак туря чантата в дясната. Чантата минава ту в дясната, ту в лявата ръка.
Никога господарят, човекът не се съмнява, че лявата ръка може да вземе
чантата
и да я занесе някъде.
Той знае, че никъде не може да я занесе и да я открадне. Тази е идеята. Като срещнеш един подобен на себе си, да знаеш, че той никога няма да злоупотреби. Да имаш пълно доверие. Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите чантата.
към беседата >>
Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите
чантата
.
Никога господарят, човекът не се съмнява, че лявата ръка може да вземе чантата и да я занесе някъде. Той знае, че никъде не може да я занесе и да я открадне. Тази е идеята. Като срещнеш един подобен на себе си, да знаеш, че той никога няма да злоупотреби. Да имаш пълно доверие.
Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите
чантата
.
Понеже тя ще посети всички бедни, страдащи, немощни. Малко слуги има да носят чантата на любовта. Доста е тежка тази чанта. Много тежи чантата на любовта. Ако можете да носите чантата на любовта, ще разберете любовта; ако не можете да носите чантата на любовта, не можете да я разберете.
към беседата >>
Малко слуги има да носят
чантата
на любовта.
Тази е идеята. Като срещнеш един подобен на себе си, да знаеш, че той никога няма да злоупотреби. Да имаш пълно доверие. Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите чантата. Понеже тя ще посети всички бедни, страдащи, немощни.
Малко слуги има да носят
чантата
на любовта.
Доста е тежка тази чанта. Много тежи чантата на любовта. Ако можете да носите чантата на любовта, ще разберете любовта; ако не можете да носите чантата на любовта, не можете да я разберете. Или другояче казано: Да имате онова хубавото разположение на сърцето си. Да изчезнат всичките онези кисели чувства в света.
към беседата >>
Доста е тежка тази
чанта
.
Като срещнеш един подобен на себе си, да знаеш, че той никога няма да злоупотреби. Да имаш пълно доверие. Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите чантата. Понеже тя ще посети всички бедни, страдащи, немощни. Малко слуги има да носят чантата на любовта.
Доста е тежка тази
чанта
.
Много тежи чантата на любовта. Ако можете да носите чантата на любовта, ще разберете любовта; ако не можете да носите чантата на любовта, не можете да я разберете. Или другояче казано: Да имате онова хубавото разположение на сърцето си. Да изчезнат всичките онези кисели чувства в света. Киселите чувства, киселите мисли да изчезнат и киселите постъпки да изчезнат.
към беседата >>
Много тежи
чантата
на любовта.
Да имаш пълно доверие. Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите чантата. Понеже тя ще посети всички бедни, страдащи, немощни. Малко слуги има да носят чантата на любовта. Доста е тежка тази чанта.
Много тежи
чантата
на любовта.
Ако можете да носите чантата на любовта, ще разберете любовта; ако не можете да носите чантата на любовта, не можете да я разберете. Или другояче казано: Да имате онова хубавото разположение на сърцето си. Да изчезнат всичките онези кисели чувства в света. Киселите чувства, киселите мисли да изчезнат и киселите постъпки да изчезнат. Няма нищо по-хубаво в света, да имаш красиви мисли и чувства.
към беседата >>
Ако можете да носите
чантата
на любовта, ще разберете любовта; ако не можете да носите
чантата
на любовта, не можете да я разберете.
Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите чантата. Понеже тя ще посети всички бедни, страдащи, немощни. Малко слуги има да носят чантата на любовта. Доста е тежка тази чанта. Много тежи чантата на любовта.
Ако можете да носите
чантата
на любовта, ще разберете любовта; ако не можете да носите
чантата
на любовта, не можете да я разберете.
Или другояче казано: Да имате онова хубавото разположение на сърцето си. Да изчезнат всичките онези кисели чувства в света. Киселите чувства, киселите мисли да изчезнат и киселите постъпки да изчезнат. Няма нищо по-хубаво в света, да имаш красиви мисли и чувства. Каква приятност е да имаш едно същество, на което напълно да разчиташ с пълно доверие.
към беседата >>
Човека, на когото бих говорил за страданието, трябва да носи
чантата
на любовта.
Аз се спирам върху една свещена работа. Не искам да обяснявам, какво нещо е страданието. Аз считам страданието за свещено нещо, за което не обичам да говоря. За същността на страданието и мъчението не говоря. Там е скрита една от великите истини.
Човека, на когото бих говорил за страданието, трябва да носи
чантата
на любовта.
Човек, който не носи чантата на любовта, за страданието и мъчението не говоря. Там е волята Божия. Мене ми стана приятно, когато онзи ден дойде един евреин при мене и ми каза: Учителю, аз осем години съм при тебе и сега разбрах, какво нещо е любовта. Ние страдаме от безлюбие. Сега и Мойсей да дойде, трябва да проповядва любовта.
към беседата >>
Човек, който не носи
чантата
на любовта, за страданието и мъчението не говоря.
Не искам да обяснявам, какво нещо е страданието. Аз считам страданието за свещено нещо, за което не обичам да говоря. За същността на страданието и мъчението не говоря. Там е скрита една от великите истини. Човека, на когото бих говорил за страданието, трябва да носи чантата на любовта.
Човек, който не носи
чантата
на любовта, за страданието и мъчението не говоря.
Там е волята Божия. Мене ми стана приятно, когато онзи ден дойде един евреин при мене и ми каза: Учителю, аз осем години съм при тебе и сега разбрах, какво нещо е любовта. Ние страдаме от безлюбие. Сега и Мойсей да дойде, трябва да проповядва любовта. Сега аз съм готов да слугувам на когото и да е.
към беседата >>
Сега носи
чантата
на любовта.
Сега вече, казва, обичам българите. Всичките обичам. По-преди като евреин се за себе си мислех. Самият евреин ми разказваше това. Казвам му: Сега си на правия път.
Сега носи
чантата
на любовта.
Сега правете разлика дали обичате или не. Аз поставям другояче въпроса. Няма нито един от вас, който не иска да бъде здрав. Няма нито един от вас, който не иска да бъде умът му светъл, да няма никаква тъмнина вътре. Няма нито един от вас, който да не иска сърцето му да е обширно.
към беседата >>
Като идете в небето и ви върнат пак на земята, да ви е приятно, че ще носите
чантата
на любовта.
Сега иде пак същият закон. И в небето да идете пак е същият закон. Като идете в небето, пак ще ви пратят на земята да дойдете. Ако се набръчка лицето ви, кажете: Пак ни пращат да се мъчим. Това е неразбиране.
Като идете в небето и ви върнат пак на земята, да ви е приятно, че ще носите
чантата
на любовта.
Желая ви да носите по една чанта.
към беседата >>
Желая ви да носите по една
чанта
.
И в небето да идете пак е същият закон. Като идете в небето, пак ще ви пратят на земята да дойдете. Ако се набръчка лицето ви, кажете: Пак ни пращат да се мъчим. Това е неразбиране. Като идете в небето и ви върнат пак на земята, да ви е приятно, че ще носите чантата на любовта.
Желая ви да носите по една
чанта
.
към беседата >>
59.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете
чантата
, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ.
Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ. А по-тежкото се стреми къмъ земята. Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси.
Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете
чантата
, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ.
Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция.
към беседата >>
За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете
чантата
, ако сте ученик – вземете книжките.
(втори вариант)
Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас. Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък. А по-тежкото се стреми към земята. Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси.
За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете
чантата
, ако сте ученик – вземете книжките.
Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция.
към втори вариант >>
60.
Който има уши да слуша, нека слуша
,
НБ
, София, 28.9.1941г.,
Един евреин взема
чантата
си и носи две хиляди лева.
Да не мислите, че където са доброто и злото, не се спогаждат? Знаят си интересите. Те са като банда разбойници, разделят се на две групи. Едните, те обират, другите, те защищават. То мяза на онзи турчин във Варненско, за който разправят един анекдот.
Един евреин взема
чантата
си и носи две хиляди лева.
Страх го да не го оберат разбойници. Вижда един турчин се моли, сяда, чака го да си свърши молитвата. Казва: Ти си добър човек, набожен човек, нося пари в тая чанта, ще ти платя да ми помогнеш и да ме вардиш да отида до едно място. Като повървели до някъде турчинът казва: Дай парите, тия пари не са за тебе, за мене са. Аз за парите се молех.
към беседата >>
Казва: Ти си добър човек, набожен човек, нося пари в тая
чанта
, ще ти платя да ми помогнеш и да ме вардиш да отида до едно място.
Едните, те обират, другите, те защищават. То мяза на онзи турчин във Варненско, за който разправят един анекдот. Един евреин взема чантата си и носи две хиляди лева. Страх го да не го оберат разбойници. Вижда един турчин се моли, сяда, чака го да си свърши молитвата.
Казва: Ти си добър човек, набожен човек, нося пари в тая
чанта
, ще ти платя да ми помогнеш и да ме вардиш да отида до едно място.
Като повървели до някъде турчинът казва: Дай парите, тия пари не са за тебе, за мене са. Аз за парите се молех. Ти искаш да ме излъжеш, дай парите! – Ти си религиозен човек. – Да съм религиозен, това е мое задължение, да те обера, това е моят занаят.
към беседата >>
61.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Англичанинът взел
чантата
си и отишъл да види мястото отдето идат.
Тогава в туй мязате на следния пример. Събират се един французин, един германец, един англичанин и един русин. Видели, че се задават два орела. Германецът отишъл да види какво са писали в библиотеките за това. Французинът отишъл да види какво пишат вестниците.
Англичанинът взел
чантата
си и отишъл да види мястото отдето идат.
Славянинът легнал на гърба (си) и казва: „О, това са орли“. Англичанинът е на място, германецът е на място, французинът е на място и русинът е на място. Русинът легнал на гърба си и казва: „Това са орли“. Вие или сте французин, или сте германец, или сте англичанин, или сте руснак. То са четири метода.
към беседата >>
62.
Видове женитби
,
УС
, София, 29.3.1942г.,
Казвам: „Нямам нужда, ти иди и го остави пак в
чантата
на майка си.“ За да ми докаже, че има малка лъжа, носи ми доказателство.
Дойде една много млада сестра, стреми се в новия път. Майка ѝ, и тя върви в новия път. Живеят си много добре, но един ден тя хваща майка си в една малка лъжа. В какво седи малката лъжа, може ли да ми кажете? Тя носи доказателство, иска туй доказателство да го остави при мене.
Казвам: „Нямам нужда, ти иди и го остави пак в
чантата
на майка си.“ За да ми докаже, че има малка лъжа, носи ми доказателство.
Не зная, но хората много мъчно може да се освободят от белите лъжи. Казва някой: „Аз видях Господа в шопски дрехи.“ Само в туй не вярвам, че Господ може да се облече в шопски дрехи. Може да видите много други форми в света, Господ може да ти се представи в една форма и ти, като видиш Господа, формата на Господа, ще забравиш всичко. Ти ще Го видиш в най-простата форма. Тази форма като видиш, ще ти олекне, животът придобива смисъл.
към беседата >>
63.
Трите положения
,
УС
, София, 12.4.1942г.,
„Ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, нищо не се ползвам.“ Да дадеш тялото си на изгаряне значи: тази Библия носиш в една златна
чанта
, даваш всичките почести, прах да не падне на светата книга.
То е приложено, както е написано.“ Третото положение – когато четеш, разбираш, и започваш да прилагаш. Сега искам един от тези методи да приложите. Първия сте приложили, сега кой метод ще приложите? Учителят чете: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал, що дрънка“ – първото положение, носиш Библията под мишницата. „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм“ – то е също първото положение.
„Ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, нищо не се ползвам.“ Да дадеш тялото си на изгаряне значи: тази Библия носиш в една златна
чанта
, даваш всичките почести, прах да не падне на светата книга.
То е все първото положение. Сега второто положение: „Любовта дълго търпи, благосклонна е, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.“ Сега туй е второто положение. Казваш: „Туй Господ да го направи, търпението.“ Туй, което Господ е направил, ако ти не го правиш, не го разбираш. Защото, ако имаш един бонбон направен и ти го носиш в джоба си, не го вкусваш, ти не знаеш съдържанието. Трябва да го вкусиш.
към беседата >>
64.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 17.5.1942г.,
Като свършила взела си
чантата
и изгубило се перото.
Трети път като ме посети казва ми, че ме обича, но виждам нещо от къщи изчезнало, пак от обич. Дойде друг, изсъхналото дърво стои, той ми казва, че ме обича и изсъхналото дърво се раззелени. Дойде и ми каже, че ме обича и изгубената дреха се намери и т. н. Тук има един интересен пример. Преди време тук една наша сестра музикантка свирила на пианото, имала едно златно перо и го турила на пианото.
Като свършила взела си
чантата
и изгубило се перото.
Казва ми: Отиде ми перото. Казвам: Ще се намери. Как ще се намери? Събрахме пари, купихме ѝ, новото перо дойде, но старото отиде. Казвам ѝ: Туй перо не си го изгубила тук, на друго място трябва да си го изгубила.
към беседата >>
65.
Да направим човека
,
УС
, София, 1.11.1942г.,
Много лесно ще носиш в
чантата
тия пилюли, но не зная дали човек с пилюлчета може да живее.
Учените хора сега яйца правят. Имаме яйца, снесени от кокошки, и имаме яйца, направени от учени хора. Имаме мляко, направено от крави, и имаме изкуствено мляко. Едно време говориха, че ще има малки пилюли. Ще вземат едно пилюлче и ще се нахраниш.
Много лесно ще носиш в
чантата
тия пилюли, но не зная дали човек с пилюлчета може да живее.
Във всяка една храна има складирана известна Божествена енергия. Въпросът не е тъй, както учените хора го разглеждат. Много сложен е въпросът. Онази енергия, която се складира в човека, иде от разни области. В цялата храна основните елементи са така, както са в музиката.
към беседата >>
66.
Любовта бе в началото
,
НБ
, София, 13.12.1942г.,
След като взе колбасите, тури ги в
чантата
, лицето ѝ стана пак като икона.
Веднъж един даровит художник рисуваше и в него виждам един крадец: като взема боите, като посяга, като че краде. Не бях виждал такъв крадец. Всичко хубаво нарисува и след туй крадецът се скри вътре и пак излезе обикновеният човек. Преди години, гледам една много красива дама отиваше да купува колбаси, наденици. Като влезе вътре, като погледна, като се отвориха очите ѝ, нещо зверско имаше.
След като взе колбасите, тури ги в
чантата
, лицето ѝ стана пак като икона.
Ако тебе те е страх, че без пари не можеш да живееш, ти не си човек. Като умреш, с какво ще живееш, кажете ми. Като умреш, ще престанеш да дишаш въздуха, но ще дишаш нещо по-съществено – от етера ще започнеш да дишаш. Човек като умре, туй тяло престава да функционира и друго тяло започва да функционира, с етера диша човек. Казва: умрял.
към беседата >>
67.
Път на избавление
,
УС
, София, 30.5.1943г.,
И аз нося една ръчна
чанта
, вървим пеш.
Като почнат да се бият с дини, като се пръсне динята, ще кажат: „Много ти благодарим.“ И ще седнат да ядат динята, да я опитат дали е сладка. Какво ви коства да кажете една сладка дума като диня? Туй, за което ви говоря, аз само веднъж съм го опитал. Когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, минавам с един приятел, Бъчваров. Той пътува с един велосипед, но понеже валял голям дъжд, носи велосипеда си.
И аз нося една ръчна
чанта
, вървим пеш.
Идваме до река Камчия, и тя придошла, заляла на четири–пет километра целия път. Един кръчмар и бакалин едновременно, казва ни: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката.“ А пък ние трябва да вървим, не може да останем. Иде един българин с хубава шарена кола, спретнат човек с дебели вежди. Поглежда така, като харамия. Кръчмарят казва: „Този човек може да ви помогне, но този човек е най-лошият.
към беседата >>
68.
Вечно подмладяване
,
НБ
, София, 10.10.1943г.,
Слугата му носел голяма
чанта
, пълна с провизии за път.
Човек мисли, че като умре, ще влезе в рая, в оня свят. Той се заблуждава. И като умре, пак ще бъде на Земята. Раят е на Земята, и адът е на Земята. Един английски лорд тръгнал със слугата си на екскурзия за Швейцарските Алпи.
Слугата му носел голяма
чанта
, пълна с провизии за път.
Като голям месоядец, лордът се запасил с достатъчно провизии — печена кокошка, салам, бутилка вино. Искал да се качи на връх Мон Блан, там да си хапне — на чист въздух. Понеже се пресилил при изкачването, той изгубил съзнание и се прострял на земята. Слугата се опитал да му помогне да се съвземе, но не успял. Като минало известно време, и господарят му не се съвзел, той си помислил, че е умрял, и си казал: Сега поне мога свободно да си хапна печена кокошка и да си пийна студено винце.
към беседата >>
НАГОРЕ