НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
47
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек прилича на пощальон, който отваря
чантата
си, изважда писмо и го дава.
Понеже Любовта е неделима, когато някой иска да дели Любовта, ражда се страдание. Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него трябва да работи Бог. Допусне ли мисълта, че сам върши всичко, той е на крив път. Някой направи нещо и си въобразява, че той е авторът. От привидно, от външно благочестие обаче казва: „Бог направи тази работа.” Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да признава, че Бог работи в него.
Човек прилича на пощальон, който отваря
чантата
си, изважда писмо и го дава.
Като отиде на друго място, пак вади от чантата си и дава писмо. С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш - не, ти забогатяваш. Напълнил си чантата с писма – богат си. Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата.
към текста >>
Като отиде на друго място, пак вади от
чантата
си и дава писмо.
Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него трябва да работи Бог. Допусне ли мисълта, че сам върши всичко, той е на крив път. Някой направи нещо и си въобразява, че той е авторът. От привидно, от външно благочестие обаче казва: „Бог направи тази работа.” Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да признава, че Бог работи в него. Човек прилича на пощальон, който отваря чантата си, изважда писмо и го дава.
Като отиде на друго място, пак вади от
чантата
си и дава писмо.
С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш - не, ти забогатяваш. Напълнил си чантата с писма – богат си. Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата. Като даваш на хората, които обичаш по едно писмо, ти се запознаваш с тях.
към текста >>
Напълнил си
чантата
с писма – богат си.
От привидно, от външно благочестие обаче казва: „Бог направи тази работа.” Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да признава, че Бог работи в него. Човек прилича на пощальон, който отваря чантата си, изважда писмо и го дава. Като отиде на друго място, пак вади от чантата си и дава писмо. С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш - не, ти забогатяваш.
Напълнил си
чантата
с писма – богат си.
Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата. Като даваш на хората, които обичаш по едно писмо, ти се запознаваш с тях. Ти не си писал писмата, ти само ги раздаваш. Ние казваме: „Моята любов”. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е.
към текста >>
Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак
чантата
.
Човек прилича на пощальон, който отваря чантата си, изважда писмо и го дава. Като отиде на друго място, пак вади от чантата си и дава писмо. С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш - не, ти забогатяваш. Напълнил си чантата с писма – богат си.
Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак
чантата
.
Като даваш на хората, които обичаш по едно писмо, ти се запознаваш с тях. Ти не си писал писмата, ти само ги раздаваш. Ние казваме: „Моята любов”. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е. в Любовта на Бога.
към текста >>
2.
37 ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Парите носехме в себе си, в
чанта
и при възможност ги привеждахме на нашите стопани.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА Известно време бях търговски пътник на един ангросист в Габрово. Задачата ни беше да ходим из провинцията, да вземаме поръчки от търговци и занаятчии. И след като се изпрати поръчаната от тях стока, минавахме обикновено след месец да инкасираме сумите.
Парите носехме в себе си, в
чанта
и при възможност ги привеждахме на нашите стопани.
Беше ми се родило първото дете и понеже нямахме близки, а и жена ми ходеше в операта на работа, потърсихме домашна помощничка да го гледа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива. Взех едно момиче и го заведох вкъщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна, като вкъщи остана домашната помощница.
към текста >>
През този ден имах в
чантата
си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин и тя си седеше, оставена вкъщи.
Беше ми се родило първото дете и понеже нямахме близки, а и жена ми ходеше в операта на работа, потърсихме домашна помощничка да го гледа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива. Взех едно момиче и го заведох вкъщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна, като вкъщи остана домашната помощница.
През този ден имах в
чантата
си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин и тя си седеше, оставена вкъщи.
На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите.
към текста >>
Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил
чантата
с парите.
През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин и тя си седеше, оставена вкъщи. На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам.
Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил
чантата
с парите.
Слава Богу, тя беше там. Като се съвзех, разбрах, че домашната помощничка задигнала само един дамски часовник и някои дреболии. Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума! Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителя ме спаси от голяма беда.
към текста >>
Какво щях да правя, ако беше задигнала
чантата
, в която имаше значителна сума!
По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу, тя беше там. Като се съвзех, разбрах, че домашната помощничка задигнала само един дамски часовник и някои дреболии.
Какво щях да правя, ако беше задигнала
чантата
, в която имаше значителна сума!
Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителя ме спаси от голяма беда.
към текста >>
3.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Баща ми тръгна с куфара и
чантата
, а аз вървях след него с кошницата.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Влакът спря на софийската гара. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя.
Баща ми тръгна с куфара и
чантата
, а аз вървях след него с кошницата.
Взехме трамвая и след половин час - ето ни при баба. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания.
към текста >>
4.
БЕШЕ МАЙ!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Извадих тетрадката си от
чантата
и започнах да записвам интересни изказвания, които Учителя даваше за музиката.
Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителя, и разположен, се отправи към групата. Зарадвани от приятната изненада, приятелите го посрещнаха радушно. Незабелязано се приближих и аз до тях.
Извадих тетрадката си от
чантата
и започнах да записвам интересни изказвания, които Учителя даваше за музиката.
- Не спорете за несъществени неща. Музиката трябва да ви служи като средство за самовъзпитание. Тя е метод, чрез който нещата израстват. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. Приемете пеенето за себе си като метод за концентриране и връзка с по-висши същества.
към текста >>
5.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Една вечер, като шляпах в калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в
чантата
и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни.
- Ще можеш! Спри се на един сюжет и го облечи в приказна форма - спокойно и убедително добави Учителя. И всяка негова дума като кристална изворна вода се поглъщаше от жадната ми душа. Животът ми продължаваше все така. Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някой герой.
Една вечер, като шляпах в калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в
чантата
и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни.
Царицата на куклите всяка вечер с хвърковатата си колесница обикаляла целия град и пред всяка врата поставяла кошничка с плодове ... и тъй нататък, и тъй нататък. Докато стигнах у дома, приказката звучеше в съзнанието ми отначало докрай. За първи път се върнах неусетно в къщи. Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град". На следния ден я разказах на децата в училището.
към текста >>
6.
ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Сложих бележника си в
чантата
и тръгнах към града с чувството, че идвам от някакъв друг свят.
Почувствах, че сам Бог говореше през устата на Учителя в този свещен час за онези, които имат уши да слушат. Когато престана да говори, за миг Учителя затвори очите си. След това стана и погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах му ръка и с благоговение излязох.
Сложих бележника си в
чантата
и тръгнах към града с чувството, че идвам от някакъв друг свят.
към текста >>
7.
МОЕТО ПИАНО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Почудих се, как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в
чантата
си.
Действително, видях капака на пианото, захвърлен на двора, а цялата половина на сградата - разрушена. На едно от стъпалата на стълбата, водеща към моята стая, видях разтворена книга. Вятърът отваряше и затваряше листата и. Взех я. Беше „Учителят за възпитанието".
Почудих се, как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в
чантата
си.
Всички големи сгради около детската градина бяха в развалини. Гледката беше наистина покъртителна. Отидох горе, на Изгрева. Там нямаше никакви развалини, но бе тъмно, тихо, безлюдно. Обиколих и влязох, където видях светлинка - у брат Иван.
към текста >>
8.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Един човек върви по улиците и в ръката си носи
чанта
, в която има пари и важни документи.
Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява?
Един човек върви по улиците и в ръката си носи
чанта
, в която има пари и важни документи.
Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си.
към текста >>
Той не забелязъл, че
чантата
не е здрава и спокойно продължава пътя си.
Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи.
Той не забелязъл, че
чантата
не е здрава и спокойно продължава пътя си.
Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си. Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й.
към текста >>
Чантата
се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й.
Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си.
Чантата
се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й.
След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си. Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й. В божествения свят кражби и престъпления не стават.
към текста >>
След него върви друг човек, вижда
чантата
на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи
чантата
и му я подав.
Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й.
След него върви друг човек, вижда
чантата
на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи
чантата
и му я подав.
Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си. Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й. В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират.
към текста >>
Той не се съблазни от съдържанието на
чантата
, но веднага я даде на притежателя й.
Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си.
Той не се съблазни от съдържанието на
чантата
, но веднага я даде на притежателя й.
В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява.
към текста >>
Намери ли такава
чанта
, едва ли би я предал на нейния притежател.
В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява.
Намери ли такава
чанта
, едва ли би я предал на нейния притежател.
Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе чантата. В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение. Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие.
към текста >>
Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе
чантата
.
Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател.
Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе
чантата
.
В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение. Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си.
към текста >>
В дадения случай
чантата
упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение.
Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател. Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе чантата.
В дадения случай
чантата
упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение.
Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая.
към текста >>
9.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в
чантата
, но не ми се наложи да ги използвам.
“. Аз развълнувано ѝ отвърнах: „Сега намерих истинската черква, истинското Слово, така разяснено, че направо влиза в мене! Ще ходя в петък и неделя, всяка седмица.“ Разказах и на съпруга ми какво съм решила, той ми отговори: „Аз съм ходил на беседите на Учителя, имах щастието да го видя. Нямам нищо против да ходиш при тези хора, но бъди предпазлива, не говори пред никого другиго, защото още работим, а и децата са студенти. Ако никой не узнае, няма опасност. Нашите роднини са повечето комунисти, както не знаят, че ходим на черква, така и за това не трябва да разберат, защото злото не търпи доброто.“
В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в
чантата
, но не ми се наложи да ги използвам.
Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите. По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо. Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари.
към текста >>
Наближи и нашият ред, Давидова си отвори
чантата
и приготви пари, попита ме дали имам дребни пари, едно левче за пастора, имах и му дадох.
Вътре беше пълно, но имаше няколко свободни места и ние седнахме. Оставаха 10 минути до идването на пастора, но присъстващите започнаха без него да четат дълги молитви. Като дойде пасторът, изпяха няколко песни, след това той чете молитви сам, а имаше и общи молитви. Последваха молитви за болни, при които всички застанаха на колене заедно с пастора, и тези молитви бяха много дълги. След продължителните молитви едва се изправихме с Давидова, на излизане пасторът застана на вратата и всички се ръкуваха с него, а той ги благославяше.
Наближи и нашият ред, Давидова си отвори
чантата
и приготви пари, попита ме дали имам дребни пари, едно левче за пастора, имах и му дадох.
Отидохме после у тях, къщата им беше срещу салона на евангелистите. Попитах я дали често ходи в тази църква, тя отговори, че ходи там само когато трябва да се срещне с близък пациент. Попита ме дали ми харесва този начин на служене, казах откровено: „Не, предпочи-там православната църква пред евангелистката, сега се влюбих в учението на Учителя и мисля, че си избрах къде да бъда – тук има точно това, което търся: Христа, Бога и Учителя.“ Давидова ми отговори: „Радвам се за тебе, ти веднага се ориентира, това е много хубаво. Майка ми беше евангелистка, с нея съм ходила там и сама съм ходила, но като млада се запознах с учението на Учителя, разбрах го от самото начало. Когато заминавах за Франция, Учителя ми каза: „Учи пеене!
към текста >>
Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една
чанта
буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа.
Щастието ми беше три месеца, той се върна при старата си приятелка и така всичко свърши. Аз се върнах в България и повече не се омъжих.“ Моята дружба с Давидова продължи, тя ме заведе и в Михайлови, представи ме пред Братството, там имаше сестри, които идваха при Симеонов и вече ме познаваха. Д-р Давидова замина на почивка и известно време не се виждахме. През това време аз ходех на беседи в неделя при Симеонови, а в петък при Михайлови, там се пееха половин час песни и после се започваше беседата. Аз работех и малкото свободно време, което имах, го отделях за беседите.
Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една
чанта
буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа.
Сестра Симеонова ме попита как съм ги донесла, отговорих: „С трамвая, не е трудно, пак ще ви донеса, аз съм направила много.“ Когато отидох след няколко дни, тя каза, че съпругът ѝ много харесал туршийките, и ми предложи да си взема празните буркани, но аз отказах, защото трябваше да отида на друго място след това. Покани ме, защото в момента нямаше хора у тях – можехме спокойно да поговорим. Седнахме в салончето с лице към градината, от прозореца им се вижда-ше оградата на гроба на Учителя. Аз казах: „О, сестра Цвета, ти оттука виждаш цялата градина! “ – „Да, вярно е.
към текста >>
10.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Преобух си обувките, взех си
чантата
, също и кутийката, в която си бях сложила храна да закуся.
Пристигнахме много бързо до моста, той ми каза: „Довиждане и сама не ходете, винаги гледайте да сте с някого, а сега бързайте да се приготвите, за да хванете рейса за селото.“ Сбогувах се и му благодарих за компанията. Като тръгнах, пак се сетих да го попитам кой е и как се казва, обърнах се, него го няма, погледнах към моста – няма жива душа, погледнах към улицата – и там няма никого. Кой беше той? Боже мой! Постоях малко и наистина се забързах за вкъщи.
Преобух си обувките, взех си
чантата
, също и кутийката, в която си бях сложила храна да закуся.
Тръгнах за рейса и точно като пристигнах на спирката, рейсът дойде. Качих се и все за това си мислех, докато пътувах: кой беше този човек, не мога да си спомня откъде ме познава. Следващия път, пак отивам на сутрешна беседа, но този път с брат ми. Като вървяхме към гората, брат ми ме попита: „Ти сама ли мина през гората миналия път? “. – „Не, бях с кавалер“ – отговорих аз.
към текста >>
11.
14 Разходката до Алеко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Това, което оставих в
чантата
, то е за децата.
“ Хората тръгнаха по моста. Йорданка стана и започна да чупи и помазва парчетата и да ги раздава на всички, които минаваха, а те се наредиха като на опашка. Тя чупеше, ние само гледахме какво прави Йорданка. Свършиха се питките, свършиха се и хората. „Сега ще отидем при децата.
Това, което оставих в
чантата
, то е за децата.
Отидохме на полянката, децата играеха в средата ѝ, там беше заградено и направено нещо като площадка за по-малките деца. Начупихме питките на по-малки парченца, загънахме ги в малки салфетки и Йорданка ги занесе при децата. Раздаде на всички дечица. Поседяхме на една пейка и наблюдавахме децата. Всички дечица, които бяха при майките си, се събраха в този кръг, който им бяха направили, носеха си играчките и ги подаваха на другите деца.
към текста >>
12.
39. Пътуване във влака
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Жената почнала да се оправдава: „Но аз нямам какво да им дам да ядат." Учителя погледнал към жената и казал: „Свали
чантата
!
След това в купето влиза една жена с две деца, която също пътува за София. По пътя децата огладнели, майката купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Йорданка я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега? ". Жената я погледнала изумена и казала: „Това са карначета." - „Да, виждам, но знаете ли, че те са приготвени от умряло животно и вие направо тровите децата с тях! "
Жената почнала да се оправдава: „Но аз нямам какво да им дам да ядат." Учителя погледнал към жената и казал: „Свали
чантата
!
" Тя свалила чантата, извадила кашкавал, отрязала по едно голямо парче от него, след това извадила хляб, отрязала и от него и дала на децата. Жената изхвърлила през прозореца купените карначета. След като се нахранили, децата сладко заспали и повече не ги безпокоили.
към текста >>
" Тя свалила
чантата
, извадила кашкавал, отрязала по едно голямо парче от него, след това извадила хляб, отрязала и от него и дала на децата.
По пътя децата огладнели, майката купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Йорданка я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега? ". Жената я погледнала изумена и казала: „Това са карначета." - „Да, виждам, но знаете ли, че те са приготвени от умряло животно и вие направо тровите децата с тях! " Жената почнала да се оправдава: „Но аз нямам какво да им дам да ядат." Учителя погледнал към жената и казал: „Свали чантата!
" Тя свалила
чантата
, извадила кашкавал, отрязала по едно голямо парче от него, след това извадила хляб, отрязала и от него и дала на децата.
Жената изхвърлила през прозореца купените карначета. След като се нахранили, децата сладко заспали и повече не ги безпокоили.
към текста >>
13.
69. Спомени на писателя Георги Томалевски
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Когато пристигнахме в Симеоново и тръгнахме към планината, аз му взех
чантата
и палтото, за да не му тежи нищо.
". Отговорих му, че съм тръгнала за Витоша и по-точно на Бивака. Той ме попита дали искам да си правим компания дотам. Отговорих, че за мене ще бъде голямо удоволствие да вървим заедно, само трябва да изчакам една сестра, с която имам уговорка да ходим двете. Почакахме я на спирката, откъдето тръгват автобусите за Симеоново, минаха два автобуса, но тя не дойде. Тръгнахме с брат Томалевски двамата.
Когато пристигнахме в Симеоново и тръгнахме към планината, аз му взех
чантата
и палтото, за да не му тежи нищо.
Тогава Томалевски беше на над 80 години, вървяхме много бавно, на всяка пейка си почивахме. Когато стигнахме до Сребърната чешма, седнахме на една полянка, закусихме и пихме водичка от чешмата. Учителя е препоръчвал да се пие от тази вода, да си носим и вкъщи - много е полезна, защото минава през сребърен пласт руда. Брат Томалевски си отпочина добре, а след това ми каза, ако искам да отида на беседа, да тръгна, защото той няма да може да стигне догоре. Аз му отговорих: „Днес беседата сте ми вие, щастлива съм, че мога да бъда с Вас!
към текста >>
14.
78. Годишният отчет
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни
чантата
с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе?
Градината беше чудна - бели, жълти и розови рози посадихме в средния лъч, във вид на слънчеви лъчи, а крайните тъмночервени рози, много ароматни, бяха засадени от общината. Получихме поздравления от много хора, най-вече от съседите в Руското посолство. Вечер, като си отидат нашите хора от градината, пристигали много руски семейства и седели там до късно. Някои от сестрите, които са разговаряли с тях, им казали, че за каквото и да се помолиш на Учителя, ако е от сърце, ще го получиш. Един ден аз поседнах около половин час на пейка в градината да си отпочина, една възрастна сестра дойде при мен и ми каза: „Сестра, искам да ти кажа нещо, една млада, много хубава рускиня ме попита: „Вярно ли е, че като се помолиш на вашия Учител за нещо, което много желаеш, ще ти се сбъдне?
". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни
чантата
с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе?
". - попита младата жена. Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и душа, миличко! " След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе!
към текста >>
15.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка
чанта
, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност.
Домът се намираше край млада борова гора. Пред него имаше широка поляна, заобиколена от кокетни дървени къщички. Навсякъде из градините и около домовете се виждаха наскоро посадени овощни дръвчета. Един млад момък бе спрял пред бялата слънчева сграда. Той имаше вид на услужлив и делови човек.
Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка
чанта
, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност.
По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек.
към текста >>
Той извади въпросната брава от
чантата
си и, като я подаде, запита:
Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом. - Учителю, донесох бравата за вашата врата.
Той извади въпросната брава от
чантата
си и, като я подаде, запита:
- Ето, одобрявате ли я? - Хубава е - отговори възрастният мъж. - Харесвате ли я? - запита отново с делови тон младият посетител. - Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото деловият посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител".
към текста >>
Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от
чантата
си чукче, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата.
- Ето, одобрявате ли я? - Хубава е - отговори възрастният мъж. - Харесвате ли я? - запита отново с делови тон младият посетител. - Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото деловият посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител".
Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от
чантата
си чукче, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата.
Учителя го наблюдаваше с интерес и с много любов като баща, който се радва на прилежния си син. Така в този ден бравата прие своята длъжност -да отваря и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди. Късно през нощта Учителя се разхождаше бавно в стаята си. - „Защо не спи - се питаше една звезда над „Изгрева" - вече минава полунощ! "
към текста >>
16.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
„Когато тръгна на екскурзия, аз ще взема в
чантата
си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха и три ябълки.
Скоро дойде и Учителя - с раница и термос, който даде на една сестра. - Всички тука ли са? - запита той. След като получи положителен отговор, Учителя прегледа състоянието на облеклото ни и явно остана доволен. Веднаж той каза:
„Когато тръгна на екскурзия, аз ще взема в
чантата
си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха и три ябълки.
Това ми е достатъчно. После, като стигнем на определеното място, сам ще си накладя огъня, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си и сам ще я изпера, няма да чакам помощ от никого. Най-добрият майстор съм аз. Най-после ще пия и от елексира на новия живот -топлата вода." Едни, след като го поздравиха, изчакаха, за да го последват.Някои обаче побързаха да тръгнат напред.
към текста >>
17.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В ръце той имаше малка ръчна
чанта
, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис.
Заминаване и следване в Америка През един августовски ден на 1888 г. един млад човек стоеше на палубата на океанския параход и гледаше в далечината, където океанът докосваше неясните очертания на хоризонта. Той беше с хубави замислени очи и с необикновена чистота в погледа. Облечен беше скромно и багажът му се състоеше само от един доста износен, но спретнато обвит с калъф куфар, който се намираше в помещението за багажа.
В ръце той имаше малка ръчна
чанта
, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис.
Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби. Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски. Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива.
към текста >>
18.
Все пей и няма да излезеш из Рая
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз веднага извадих едно малко листче от
чантата
си и като написах на него датата, подадох го на Учителя.
— Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева. Учителят се усмихна: — Днес, рекох, коя дата е? — Шести януари — отговори брат Христо. — Концерта, ако може, изнесете на девети януари!
Аз веднага извадих едно малко листче от
чантата
си и като написах на него датата, подадох го на Учителя.
Той внимателно го прочете. На листчето беше написано: "Уважаеми сестри и братя, в четвъртък на 9.01.1941 г. 8 часа вечерта, ще изнесе концерт сестра Цветана-Лиляна Табакова. Ще бъде акомпанирана с флейта от г-н Илия Кръстеняков и на пианото от г-н Петър Ступел.
към текста >>
19.
Ягодите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
За да ги купя, бях изпразнила последните левчета от
чантата
си.
"...Друга една сестра също почука на вратата му. Учителят отвори и много строго ѝ се скара. Тъкмо се канех да прекъсна разговора на брат Христо с госпожа Кършовска и видях, че Учителят слиза по стълбата. Погледна ме и любезно и усмихнато ни покани с брат Христо в приемната стая. Сложих кошницата с ягодите пред нозете му.
За да ги купя, бях изпразнила последните левчета от
чантата
си.
На другия ден щях да получа заплата. Той се усмихна и ме попита: — Те пели ли са като са расли? — Да, Учителю — отговорих му, — тези точици по повърхността им са написани нотички (говорех за семенцата им). Учителю, защо в света съществуват различни школи по пеене?
към текста >>
20.
Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз извадих от
чантата
си една италианска школа по пеене – „Vacai".
– Ти също обърни внимание на мускулите на устните! – Учителю, устните играят важна роля за дикцията и за изнасянето на тона в маската. Учителят поясни: – Колкото по-ясно произнесеш една дума, толкова по-лесно тонът се изкачва от гортана, в горните кухини на лицето и главата. След усилена деятелност, мускулите трябва да се оставят и в покой!
Аз извадих от
чантата
си една италианска школа по пеене – „Vacai".
Преведох от френски език, каквото пишеше в увода на школата. Авторът подчертаваше, че от неговата школа са излезли певци със световна известност. По-нататък той подчертаваше, че не поставя гласа с вокали, но със срички, думи и цели изречения. Например в първия урок превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна: – Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората, да убива животните!
към текста >>
21.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз извадих от
чантата
си портрета на световния тенор Тито Скипа, който пристигна от Триест.
Брат Христо каза: — Преди няколко дена, Вие Учителю, не слязохте в салона на беседа. Тогава един брат цитира думи на Христа и те звучаха тъй сухо, не тъй както, Вие Учителю, ги произнасяте! Учителят каза: — Те представляват една ябълка от гипс, а аз давам една жива ябълка.
Аз извадих от
чантата
си портрета на световния тенор Тито Скипа, който пристигна от Триест.
Този портрет ми беше изпратен лично от него. Учителят дълго време разглежда портрета и каза: — Той има добре оформена брада и е твърде общителен. Има също социално чувство с широта. Подписът му показва, че той се движи в много определена посока, между две релси.
към текста >>
22.
Внушението
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз носех в
чантата
си беседите от томчето "Отворени форми".
То ще се пее и с движение. Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено! Завърши много тихо. Ние и тримата мълчахме известно време.
Аз носех в
чантата
си беседите от томчето "Отворени форми".
Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза: — Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично. Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми".
към текста >>
Аз носех в
чантата
си беседите от томчето "Отворени форми".
То ще се пее и с движение. Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено! Завърши много тихо. Ние и тримата мълчахме известно време.
Аз носех в
чантата
си беседите от томчето "Отворени форми".
Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза: — Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично. Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми".
към текста >>
23.
Новото Битие — Пети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Извадих от
чантата
си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих.
— Да, Учителю — казах аз. — Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея. — Добре, Учителю, ще прочета книжката. Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта.
Извадих от
чантата
си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих.
Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото. Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различни пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка... Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, гдето ме срещнаха с великото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Христо, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свещения му глас. Преди да напуснем приемната, Учителят ме попита:
към текста >>
24.
Бъдещата Окултна школа по пеене
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз извадих от
чантата
си един лист хартия, на който лист бяхме скицирали с брат Христо главите на бъдещата окултна школа по пеене.
Той свали показалеца си, около 25 сантиметра надолу и го спря там. – Ах – извиках тихичко аз. Той каза след това, като издигна показалеца си по-горе от първото място, после пак го свали около 10 сантиметра, после пак го покачи по-високо от второто място и тъй, направи няколко спирали, все по-нагоре и по-нагоре. По движението на китката на ръката му и на показалеца му разбрах, че ме очаква ново издигане, по-горе от това, което бях достигнала в операта! Но това издигане ще стане не в света, а на духовната сцена.
Аз извадих от
чантата
си един лист хартия, на който лист бяхме скицирали с брат Христо главите на бъдещата окултна школа по пеене.
Той пое листа и четеше, после и аз му прочетох главите на новата школа: 1. Предговор; 2. Въведение; 3. История на вокалното изкуство; 4. Съвършеното, ангелско пеене; 5.
към текста >>
25.
Трите съня
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз се приближих до Вас двамата и тази сестра пое от ръцете ми
чантата
; тази, която и сега нося със себе си.
Изражението му беше такова, каквото би било на човек, на когото току-що са съобщили, че са му намерили една богата рудница, с диаманти и злато. – Учителю, снощи сънувах един сън, да Ви го разкажа ли? – Разправи го! – Сънувах, Учителю, че Вие бяхте седнали пред салона, на една от пейките за хранене. До Вас беше седнала една сестра.
Аз се приближих до Вас двамата и тази сестра пое от ръцете ми
чантата
; тази, която и сега нося със себе си.
Тя извади отвътре написани от мен ноти и ми ги показа. Вие, Учителю, след като прегледахте нотите, побутнахте ме, първо с рамото си един път, и втори път ме побутнахте с ръката си. И стана чудо с мен. Изведнъж, аз станах по-висока, много красива и светла, с прекрасни сини очи, облечена бях с прозрачна рокля, също като оная картина, която е закачена в салона. Запях с вълшебен глас.
към текста >>
26.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
— Действително, покойното ми момче имаше
чанта
, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца) „Ами можеш ли си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „ето я".
един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище? “ Майка й й каза: „ех, и тая добра, кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих“. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището.
— Действително, покойното ми момче имаше
чанта
, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца) „Ами можеш ли си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „ето я".
Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов“.
към текста >>
27.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
Чу царят зова на Девор и тръгна по направление към градината, гдето бе се захласнал в голямото разнообразие и тъмнота, облечен в черен сюртук и наметнат с черно наметало, под сюртука препасан с кожен пояс, върху който висеха различни оръжия; шпага, съд с упоително питие, кожена
чанта
в лявата ръка, в устата му запалена цигара.
Там ще чуеш сладката и тъжна песен на светлата Дева. Явление трето. Царицата на нощта отлетя. Буйнитe ветрове разнесоха по всички краища на царството огненото желание на Девор. Царят на ненаситнитe желания се бешe пробудил от дневния сън и се приготовляваше да тържествува в оргийните нощи, които му устройваха неговите чародейки - музите на сладострастието, под звуковете на омайните мелодии на царицата на нощта.
Чу царят зова на Девор и тръгна по направление към градината, гдето бе се захласнал в голямото разнообразие и тъмнота, облечен в черен сюртук и наметнат с черно наметало, под сюртука препасан с кожен пояс, върху който висеха различни оръжия; шпага, съд с упоително питие, кожена
чанта
в лявата ръка, в устата му запалена цигара.
На главата си носи черна шапка с голяма периферия, накичена с пера от различни птици. Мургаво лице, черни, гол4ми, сключени вежди и големи, обърнати надолу устни. Той пита Девора: 3 е м о н. Какво е желанието ти и кой си ти? От кое царство си дошъл тук?
към текста >>
Ето тук, в тази
чанта
, има много тефтери, където е записано, кой кога трябва да бъде прободен, защото моите поданици са всички подсъдими.
Тогава той изважда шпагата от ножницата и започва смело да се дуелира. Така той се провъзгласява за герой, рицар. Д е в о р . Но... това е много жестоко! 3 е м о н . Не, драги Девор, аз ги пренасям в жертва на своя Бог.
Ето тук, в тази
чанта
, има много тефтери, където е записано, кой кога трябва да бъде прободен, защото моите поданици са всички подсъдими.
Тук, по моята земя, живеят, така наречени, комисари, агенти, адвокати, съдии и носят все такива чанти; те издават много интересни присъди „безследно отсътствува“. Не е порядъчно тук в моето царство да не се жертваш, когато славния 3емон си устройва пиршества и забавления. Това тук се казва „съдба“. Д е в о р . Как създаваш интерес на своите поданици към това жестоко забавление, брат с брат да се избиват?
към текста >>
НАГОРЕ