Търсене в текстове за 'Чанта'

Едната поетеса прибра тетрадката със стихове в своята чанта и тихо запитва: - УЧИТЕЛЮ, напоследък стиховете ми са удивително странни!
Минавах покрай салона. Две сестри показваха своите ръкописи на УЧИТЕЛЯ. Отбелязвам - това бяха две поетеси. Изискано бе перото им. Поезията им бе с богато съдържание. Едната поетеса прибра тетрадката със стихове в своята чанта и тихо запитва: - УЧИТЕЛЮ, напоследък стиховете ми са удивително странни! По форма са много издържани, а по съдържание... чужди на моята психика... От моето сърце не са бликали сладникави чувства! А написаното - чиста любовна лирика!... Сестрата замълча. Мълчеше и УЧИТЕЛЯТ. Той гледаше неопределено, в страни от сестрата.
към текста >>

6. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка.
За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни! " Минават години, десетки години. Савка е забравила това.
към текста >>

7. ІІІ.91. ТОПЛАТА ПИТКА

Летопис Вергилий Кръстев

След няколко минути топлата пита бе в чантата ми и радостно поех обратния път.
Въртя педалите и бързам. А беше мъгливо. На няколко метра пред себе си от мъглата изникна спрял камион, застанал напреки на шосето. Успях да дръпна спирачките, колелото ми се подхлъзна и в следващия миг се видях под камиона. Добре че останах невредим. След няколко минути топлата пита бе в чантата ми и радостно поех обратния път. Учителят ме чакаше пред приемната, облечен със сивия костюм и с лоден. Той беше готов за Витоша. Пристигнахме на полянката. Дойде време за закуска. Разчупих прясната питка, опитахме от сиренцето и налях чай от Неговия термус, приготвен от Савка.
към текста >>

8. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

Заварих го неподготвен, но той бързо облече светлия шлифер, нахлупи светлата си шапка, грабна незатворената си чанта и веднага тръгна след мен.
94. БУРНИЯТ ДЕН След сутрешната беседа Учителят ме извика. „Тръгваме веднага. Повикай и брат Боев! Но не се бавете." Не дочаках друго поръчение. Изприпках до брат Боян. Заварих го неподготвен, но той бързо облече светлия шлифер, нахлупи светлата си шапка, грабна незатворената си чанта и веднага тръгна след мен. Учителят ни чакаше. Нямах никакво време да се отбия при Савка и да подредим нещо за из път. Тръгнахме през гората. Крачехме бързо и енергично. Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата походка на Учителя.
към текста >>

9. 5.10. Ябълка от Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Аз държах в едната си ръка куфарче, а в другата - чанта.
Стигнахме до Цариброд. Там видяхме, че беше разрушен моста на река Нишава, за да се попречи на влаковете да минават и да се движат към Македония. Слязохме от влака. Гледаме - широка река. Бяха сложили камъни, а върху камъните дъски и по тях трябваше да се премине от единия край на реката до другия. Аз държах в едната си ръка куфарче, а в другата - чанта. Седя и се чудя: „Боже, как ще премина сега тази река? Ще се прекатуря и ще падна в реката." Точно в този момент идват двама войници. Единият ме хвана за едната ръка, другият за другата ръка и така, по дъските, преминахме реката. На отсрещния бряг ни натовариха в товарни конски вагони. Затвориха вратите и ни заключиха отвън.
към текста >>

10. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

ТОМ 5

Веднъж една сестра дойде при мен на гости, аз я оставих за малко сама в стаята си, за да си свърша една друга работа, а тя през това време, за да не стои без работа протегнала се, взела чантата ми, отворила я и ми открадна три хиляди лева.
Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва. Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му. Той премина през голямо страдание и огорчение заради нас. Веднъж една сестра дойде при мен на гости, аз я оставих за малко сама в стаята си, за да си свърша една друга работа, а тя през това време, за да не стои без работа протегнала се, взела чантата ми, отворила я и ми открадна три хиляди лева. А тогава това беше сума, с която трябваше да прекарам около три месеца. Аз това забелязах вечерта, когато трябваше да купувам храна и обикновено си правех сметка на парите и точно тогава разбрах за кражбата. Погледнах в чантата - парите ги нямаше. Веднага отидох при Учителя и му разказах всичко. Той ми изгледа и каза: „Това е тя".
към текста >>

Погледнах в чантата - парите ги нямаше.
Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му. Той премина през голямо страдание и огорчение заради нас. Веднъж една сестра дойде при мен на гости, аз я оставих за малко сама в стаята си, за да си свърша една друга работа, а тя през това време, за да не стои без работа протегнала се, взела чантата ми, отворила я и ми открадна три хиляди лева. А тогава това беше сума, с която трябваше да прекарам около три месеца. Аз това забелязах вечерта, когато трябваше да купувам храна и обикновено си правех сметка на парите и точно тогава разбрах за кражбата. Погледнах в чантата - парите ги нямаше. Веднага отидох при Учителя и му разказах всичко. Той ми изгледа и каза: „Това е тя". Значи нямаше съмнение в кражбата, но му казах да вземе мерки и сестрата да ми върне парите, а нея да вразуми. Та нали това бе Школа на Любовта, че каква кражба може да има тук. В света това се наказва, в света при такива случаи щяха да я обадят в полицията, ще я викнат, ще я задържат и ще си признае накрая, а после щеше да иде на съд и я чакаше затвор.
към текста >>

11. 33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК

Цанка Екимова

Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си.
Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши. Но нареждането на Мария мина през четири човека и пропътува три километра да стигне до мен. Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа. На болната ми майка й се даде нещо сготвено с лук, но тя не го опита. Пожела да й направя супа от маслини. Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си. Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето. Помолих Станка да ми даде една главичка. Отговори ми: „То не може така. Аз този лук съм го носила от града на гърбът си". Аз изтръпнах: „За една главичка лук не ми у удобно да слизам на пазаря.
към текста >>

Ако ми дадеш една глава лук, ще ти върна цяла чанта или куфар с лук".
Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето. Помолих Станка да ми даде една главичка. Отговори ми: „То не може така. Аз този лук съм го носила от града на гърбът си". Аз изтръпнах: „За една главичка лук не ми у удобно да слизам на пазаря. Ако ми дадеш една глава лук, ще ти върна цяла чанта или куфар с лук". Тя кимна с глава: „Така може". И ми донесе една главичка лук. Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита. На другият ден трябваше да отпътуваме. На двора сме и чакам брат ми Николай да дойде с такси.
към текста >>

12. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Велик Георгиев Константинов

Станаха любезни, внимателни и ми напълниха една чанта с пари.
не бяха малко пари. И понеже аз бях забравил за билета, с вестника търсеха печелившият билет с щастливия човек, накрая аз проверих и разбрах, че съм печеливш. И отивам там с билета и все пак така предпазливо, есе не ми се вярва. Подавам билета, а на тях им бе омръзнало да чакат и да идват разни хора да ги питат, дали се е явил печелившия. Обаче като се облещиха изведнъж! Станаха любезни, внимателни и ми напълниха една чанта с пари. Аз никога не съм имал мисъл да получа много пари заради нещо. Кой ще ми даде така пари заради нищо? А сега чантата ми е пълна с пари. Значи някой ми ги е дал и съм ги получил за нещо. Изведнъж както вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми.
към текста >>

А сега чантата ми е пълна с пари.
Подавам билета, а на тях им бе омръзнало да чакат и да идват разни хора да ги питат, дали се е явил печелившия. Обаче като се облещиха изведнъж! Станаха любезни, внимателни и ми напълниха една чанта с пари. Аз никога не съм имал мисъл да получа много пари заради нещо. Кой ще ми даде така пари заради нищо? А сега чантата ми е пълна с пари. Значи някой ми ги е дал и съм ги получил за нещо. Изведнъж както вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми. Видях себе си на Изгрева, когато веднъж Учителят бе казал: „Един от вас ще спечели на лотария! " Да, Учителят точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този. Значи, това бях аз.
към текста >>

Изведнъж както вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми.
Станаха любезни, внимателни и ми напълниха една чанта с пари. Аз никога не съм имал мисъл да получа много пари заради нещо. Кой ще ми даде така пари заради нищо? А сега чантата ми е пълна с пари. Значи някой ми ги е дал и съм ги получил за нещо. Изведнъж както вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми. Видях себе си на Изгрева, когато веднъж Учителят бе казал: „Един от вас ще спечели на лотария! " Да, Учителят точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този. Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазаря на Римската стена и от един селянин му закупих цялата кола с дини за събора.
към текста >>

13. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

Седим на скамейката и аз, а на първия чин ми е чантата.
Стопанска история бе това. Бях успял да прочета малко, но не всичко. Като се явявам тегля билетче, трите въпроса и трите ги не зная така се случи. И в това време, когато още не ми е редът, втори съм преди мене имаше друг, явява се прислужника и казва на доцента, който изпитва, че го викат по телефона, А за да отиде в канцеларията при телефона трябва да слезе от три етажа и там да говори. Остави ни на прислужника, него остави да ни наблюдава и тримата. Седим на скамейката и аз, а на първия чин ми е чантата. Станах, това Учителят ми го внушава, станах, отидох, извадих си книгата, прочетох моите три въпроса и ги запомних и отивам и си прибирам в чантата книгата, а оня се прави на ударен, че гледа в другата посока, прислужника. И цялата история бе такава, че никой не ахна. Всичко се спотайва и мълчи. И доцента си дойде. Разбрах, че това всичко е под диктовка на Учителя.
към текста >>

Станах, това Учителят ми го внушава, станах, отидох, извадих си книгата, прочетох моите три въпроса и ги запомних и отивам и си прибирам в чантата книгата, а оня се прави на ударен, че гледа в другата посока, прислужника.
Бях успял да прочета малко, но не всичко. Като се явявам тегля билетче, трите въпроса и трите ги не зная така се случи. И в това време, когато още не ми е редът, втори съм преди мене имаше друг, явява се прислужника и казва на доцента, който изпитва, че го викат по телефона, А за да отиде в канцеларията при телефона трябва да слезе от три етажа и там да говори. Остави ни на прислужника, него остави да ни наблюдава и тримата. Седим на скамейката и аз, а на първия чин ми е чантата. Станах, това Учителят ми го внушава, станах, отидох, извадих си книгата, прочетох моите три въпроса и ги запомних и отивам и си прибирам в чантата книгата, а оня се прави на ударен, че гледа в другата посока, прислужника. И цялата история бе такава, че никой не ахна. Всичко се спотайва и мълчи. И доцента си дойде. Разбрах, че това всичко е под диктовка на Учителя. Като дойде доцента аз си отговорих отлично, но той не ни пуща, щото първия студент закъса с някакъв въпрос и като аз отговорих отлично той каза: „С „да" или „не" да ми отговорите на въпроса, който той не можа да реши".
към текста >>

А преди туй и веднага за мигове ми изпъкна един случай, когато бях в Свободния университет и се явявам при Тодор Стоянов, който беше много строг и при него преди мене се явява един студент, още преди като му идва вече реда вместо да чака да го запита нещо, той си отива, става от скамейката, щото не знае и отива да си вземе чантата и си тръгва.
Каже ли: „Ну колега всичко я казал, вий нищо не казали да знаете, че двойката не мърда, И сега явявам се аз - чат-пат знаех по нещичко така съм запомнил от по-рано, щото бях го чел него, но не всичко. А той, разбира се, се държи повечко да му се каже и ме допълва. На всеки въпрос ме допълва и накрая вика: „Ну колега, всичко я казал, въй нищо не казали" Аз му казвам: „Как не съм казал. Аз казах повечето, г-н професоре! " И го гледам как позеленя. А преди туй и веднага за мигове ми изпъкна един случай, когато бях в Свободния университет и се явявам при Тодор Стоянов, който беше много строг и при него преди мене се явява един студент, още преди като му идва вече реда вместо да чака да го запита нещо, той си отива, става от скамейката, щото не знае и отива да си вземе чантата и си тръгва. И оня Стоянов бъдещия министър на финансите след 9.IX.1944 г. като се развика: „Хулиган, не знам какво вика. Как може така, без да ми се обадиш да си тръгнеш! " И аз сега знаете ли как постъпих? За миг ми изпъкна Учителят от къде ли ги знае тия работи?
към текста >>

14. 14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА

Люба Стойкова

Всичко това сложи в една голяма пазарска чанта и понеже беше много голяма и тежка, пък и минаваше 11 ч.
ценните неща да даде на мен за съхранение. Тогава той ми каза да отида и аз в тях и заедно да свършим тази работа. Отидох заедно с него, разбира се. Той отваряше папки, прегледахме писмата, едни хвърляше в огъня, други запазваше. Имаше и писани ценни неща от него. Всичко това сложи в една голяма пазарска чанта и понеже беше много голяма и тежка, пък и минаваше 11 ч. той ме изпрати до къщи, но не вървяхме по главната улица, защото беше много оживена, а по успоредната на нея. На другия ден, 5.12.1957 г. цял ден валя сняг. Натрупа доста нещо, необичайно за Варна. През нощта излезе буря, която се случваше на няколко години веднъж.
към текста >>

15. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

Събуждам се сутринта и взимам същата книга, слагам я в чантата.
Професор Гълъбов два пъти беше давал „фауст" на февруарска сесия. Никой не можеше да предположи, че ще го даде трети път. Обаче вечерта се помолих: „Учителю, искам да си сънувам изпита". Този съвет ми даде кака Еленка Казанлъклиева. Цяла нощ сънувам стая с книги обърнати към мене Гьоте - „Фауст". Събуждам се сутринта и взимам същата книга, слагам я в чантата. Всички в Университета четат друго, а само аз „Фауст": „0, малката, той два пъти е давал „Фауст". Друго нещо ще даде". Нещо не ми дава мира под лъжичката. Реших да прочета отново „фауст". Професор Гълъбов бе на дъската и каза: „Пишете Гьоте - „Фауст".
към текста >>

Аз набързо я прибрах в чантата да не би да кажат, че съм преписвала.
Друго нещо ще даде". Нещо не ми дава мира под лъжичката. Реших да прочета отново „фауст". Професор Гълъбов бе на дъската и каза: „Пишете Гьоте - „Фауст". Аз подскочих, а книгата .бе с мен и падна на земята. Аз набързо я прибрах в чантата да не би да кажат, че съм преписвала. Написах си темата. Издържах пет-шест човека между които и аз. После казваха: „Я виж това малкото за пръв път се явява и издържа. Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя. Същото бе и на другите изпити.
към текста >>

16. 10. Методът на теменужките

Стефка Няголова

10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“.
10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“. Учителят в отговор му казал: „Не така, брат, не така“. „Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл.
към текста >>

17. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Веднага тича, вади докторската чанта, медикаментите, да превързва коленцата, защото от тях кръв тече.
Там е от цяла България са дошли на Учителя за празника и моята малката дъщеря, певицата за която говоря, че е паднала от високо отиде сама при „Извора на Доброто“. Но сега е по-малко нанадолнището. Знаете ли колко беше тогава стръмно. И тя там, не знам какво се сурна и като падна и като ожули ония коленца, па като потече оная кръв. Па д-р Жеков търчи в мазето на брат Темелко, там му е лабораторията. Веднага тича, вади докторската чанта, медикаментите, да превързва коленцата, защото от тях кръв тече. А Учителят така знаете на тераската застанал и като гледа и вика: „Рекох, сол, сол, сол“. Ха-ха-а. Отидоха лекарствата на д-р Жеков, оставиха ги и всичко със сол бе насолено. Нито от рана нещо остана, то естествено сигурно го е боляло много, ама „Рекох, сол, сол, сол“. И това е. И сега най-интересното е как вече ще си вървим.
към текста >>

А чантата ми е пълна с много пари, другарят ми беше доста заможен и аз пък съм доста широко така скроена, та ми не се жали.
Аз не искам и да се разправям. А и в Подуяне имаме също голем имот и се питам сега в кой дом да вървя? В тоя или в тоя? По-добре в тоя срещу „Плиска“ дето е, по-близко, през гората. Добре, ама тоз шофьор да ви кажа ми каза една сума. А чантата ми е пълна с много пари, другарят ми беше доста заможен и аз пък съм доста широко така скроена, та ми не се жали. Какво стана, та аз каква сума ми е поискал, за да се не съглася аз да дам тази сума, значи то е нещо било голямо. И продължава, а дъждът почва, така вали като из ведро. Нали на филмове как сте гледали как се лее, лее по ония жълти павета. Тръгваме вече ние пеша нагоре, вървим, минаваме. Аз се отказах от колата, защото той ми поиска, дето ви казвам такава голяма сума ми поиска, дето ви казвам, че имам пари и че съм по-широко съм скроена, не съм скържава така да ми е жал.
към текста >>

18. 6. Драма във влака

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Тогава Учителят каза: „Дай чантата“.
Той беше един от редовните посетители на беседите на Учителя. След него в купето на вагона влезна една жена с две деца момиченца. На една гара си купи карначета и кюфтета от месо. Тя се приготви да нахрани с тях децата си, а аз й казах: „Знаеш ли, че са приготвени от умрял бивол? “ Като чу това тя се ужаси и ги хвърли навън през прозореца. Тогава Учителят каза: „Дай чантата“. Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената. „Нахрани с тях децата! “ Тогава тя Му каза, че понякога има усещането, че става много малка, а понякога много голяма, като че ли някой с цев я надува, така че ще се пукне. Тогава Учителят я посъветва да не яде месо, а вечер да си измива краката с топла вода и й каза още някои и други съвети. След този случай в купето във влака тя в София идваше редовно на беседи в салона на Турнферайн и водеше със себе си дори децата.
към текста >>

19. 15. Пътуване по влака

„Да, виждам, но знаете ли, че те са приготвени от умряло животно, че Вие направо тровите децата с тях.“ Жената почнала да се оправдава: „Но аз нямам какво да им дам да ядат.“ Учителят я погледнал: „Свали чантата!
След това влиза една жена с две деца в купето, която също пътувала за София. По пътя децата огладнели. Тя им купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Тя я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега? “ Жената я погледнала изумена: „Това са карначета“. „Да, виждам, но знаете ли, че те са приготвени от умряло животно, че Вие направо тровите децата с тях.“ Жената почнала да се оправдава: „Но аз нямам какво да им дам да ядат.“ Учителят я погледнал: „Свали чантата! “ Тя свалила чантата, извадила кашкавала, отрязала по едно голямо парче кашкавал и хляб и подала на децата. Жената хвърлила купените карначета от прозореца. Децата след като се нахранили сладко заспали и повече не ги безпокоили.
към текста >>

“ Тя свалила чантата, извадила кашкавала, отрязала по едно голямо парче кашкавал и хляб и подала на децата.
По пътя децата огладнели. Тя им купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Тя я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега? “ Жената я погледнала изумена: „Това са карначета“. „Да, виждам, но знаете ли, че те са приготвени от умряло животно, че Вие направо тровите децата с тях.“ Жената почнала да се оправдава: „Но аз нямам какво да им дам да ядат.“ Учителят я погледнал: „Свали чантата! “ Тя свалила чантата, извадила кашкавала, отрязала по едно голямо парче кашкавал и хляб и подала на децата. Жената хвърлила купените карначета от прозореца. Децата след като се нахранили сладко заспали и повече не ги безпокоили.
към текста >>

20. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

Първият път, когато дойде тя носеше една чанта пълна с единични беседи.
4. ВЕСКА КОЗАРЕВА Сестра Веска Козарева я познавах лично. Тя идва при нас в Петрич няколко пъти. Първият път, когато дойде тя носеше една чанта пълна с единични беседи. Тогава се издаваха единични беседи. Учителят държи една беседа и приятелите след това я издадат в отделна книжка. Това бяха тези единични беседи, които тя донесе в Петрич. А защо ги донесе? Учителят я извикал и и наредил като ходи в Петрич да вземе тези единични беседи и както правят пощаджиите, да ги пуска у кутиите по домовете.
към текста >>

21. 18. В СТОМАХЪТ НА ПРИРОДАТА

И детето, с поглед на дете, се почувствува като дете и извади няколко бонбона от чантата и ги подаде, така по детски.
И чувствувайки Неговото бащинско отношение, ние забравяме, че не сме деца и се проявяваме като деца. Неочаквана среща! Бях със сестра си. Целият двор светна. Изобилието от благодат, което излива върху нас и навсякъде изисква, предизвиква у нас чувство на най-висша признателност, и пожелава човек да даде, да поднесе нещо срещу скъпоценния дар. И детето, с поглед на дете, се почувствува като дете и извади няколко бонбона от чантата и ги подаде, така по детски. Но великата Любов се съпровожда от велика Мъдрост! Великият поглед съгрява по-топло. Наоколо става по-светло и благословената Уста изговаря: "Рекох, изяжте ги вие! Все едно. В стомаха на природата ще отидат".
към текста >>

22. 37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ

Куфарче-чанта, 38 см. 4.
Преди това една комисия направи списък на всички вещи на Учителя, а ние ги изкупувахме, за да може със събраните пари да се заплатят онези данъци и глоби, с които финансовата ревизия бе натоварила Братството. Аз също кандидатствах и получих следните вещи: По опис 5, N0 31: 1. Два металически камертона. 2. Переграфирана кутия с разни неща от инвентарен N0 42. По опис 5, N0 280: 3. Куфарче-чанта, 38 см. 4. Куфарче-чанта, 45 см. 5. Инвентарен N0 52, стара настолна лампа. 6. Инв. N0 52, металическо кръгло огледало. 7. Инв.
към текста >>

Куфарче-чанта, 45 см. 5.
Аз също кандидатствах и получих следните вещи: По опис 5, N0 31: 1. Два металически камертона. 2. Переграфирана кутия с разни неща от инвентарен N0 42. По опис 5, N0 280: 3. Куфарче-чанта, 38 см. 4. Куфарче-чанта, 45 см. 5. Инвентарен N0 52, стара настолна лампа. 6. Инв. N0 52, металическо кръгло огледало. 7. Инв. N0 70, целулоиден гребен. 8.
към текста >>

23. 18. КОЛЕДА

Сложих всичко в чиста книжка и после в чантата и тръгнах.
Донася ги и отброява. Може би бяха 9, може би 12. Майка ми беше там. Права при вратата, тя каза засмяна и някак сънливо: "И аз ще дам от моите бисквити на Учителя". Донесе и отброи 9 или 12. Сложих всичко в чиста книжка и после в чантата и тръгнах. Снегът беше дълбок. Запомних това пътуване по шосето. Когато изваждах крака си, за да пристъпя напред, другия крак се забиваше по-дълбоко в снега. Вървя, никой няма по шосето. Вятърът грабваше сняг от едно място и го трупаше на друго. Безкрайност.
към текста >>

24. 68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ

На Рила 17.08., петък

1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА

Затворих си тетрадката, затворих чантата.
В скалите там е храм. О, как ми се стои и как не ми се мърда! А свири ми в ушите вятър и пей. В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда. Някой ден ще дойде тук поет и светлата легенда в скалите спотаена свободно ще открий. Затворих си тетрадката, затворих чантата. Погледнах, вече да тръгна. Изведнъж виждам. На трон седи Великият, а наоколо същества. Виждам много красиво лице. Нос, очи.
към текста >>

25. ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя.
Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един ред и порядък, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева. В една от снимките го виждаме заедно с брат си Данко и Верка Куртева на Диана бад, когато под ръководството на Весела Несторова и Милка Периклиева трябваше да се обучат учителите по физкултура в България на специално определен курс - Паневритмията на Учителя, след което да я пренесат и преподават в училище. В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г. още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя. Той захвърля кокошката след този случай, отива на лозето на събора и оттам води неговата вярна служба като музикант към делото на Учителя. Тук се говори за Веска Козарева, получила задача специално от Учителя да разнася Словото, но това е давано на малцина, които са имали подготовка и са имали в себе си дух на апостоли. За тях най-важното остава послушанието към Учителя и верността към Неговото Дело. За тези лица от фотографиите стоят личности, а над тях - съдби. 19.1Х.1990 г.
към текста >>

26. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията.
Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва. Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация. Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията. Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял. Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия. Остави я. Тук не е църква, а е фронт!
към текста >>

Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар.
Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация. Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията. Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял. Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия. Остави я. Тук не е църква, а е фронт! " - „Господин капитан, моля ви, оставете ми я, тя ми е най-добрият другар.
към текста >>

Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия.
А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация. Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията. Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял. Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия. Остави я. Тук не е църква, а е фронт! " - „Господин капитан, моля ви, оставете ми я, тя ми е най-добрият другар. Аз с нея се разговарям. Без нея не мога.
към текста >>

" Всички го гледали, а той с едната ръка придържал кожената чанта с Библията, а с другата придържал към очите си бинокъла на командира и докладвал местоположението на огневите точки на противника, откъдето те били обстрелвани.
Чудили се на неговата желязна устойчивост. Веднъж, по време на едно сражение, той минал на предна позиция и започнал да наблюдава откъде неприятелят ги обстрелва със снаряди. Командирът му заповядал да залегне, за да не го улучи някой куршум. Тогава Божил отговорил: „Г- н капитан, всеки куршум си има своя задача. И аз си имам своя задача. " Всички го гледали, а той с едната ръка придържал кожената чанта с Библията, а с другата придържал към очите си бинокъла на командира и докладвал местоположението на огневите точки на противника, откъдето те били обстрелвани. Наоколо свистели куршуми, защото всеки куршум си имал своя задача и предназначение. А задачата на брат Божил Иванов е била да носи през гърба си кожената чанта с Библията и да чете псалмите - рожба на Христовия Дух през вековете. Войната завършила и всички, на които било съдено да останат живи, се завърнали, както и брат Божил, защото имал още работа, която го чакала. След построяването на сградата, в което взема дейно участие, брат Божил се поминал след кратко боледуване. Вероятно той беше си свършил своята работа на земята - онази работа, за която бе дошъл.
към текста >>

А задачата на брат Божил Иванов е била да носи през гърба си кожената чанта с Библията и да чете псалмите - рожба на Христовия Дух през вековете.
Командирът му заповядал да залегне, за да не го улучи някой куршум. Тогава Божил отговорил: „Г- н капитан, всеки куршум си има своя задача. И аз си имам своя задача. " Всички го гледали, а той с едната ръка придържал кожената чанта с Библията, а с другата придържал към очите си бинокъла на командира и докладвал местоположението на огневите точки на противника, откъдето те били обстрелвани. Наоколо свистели куршуми, защото всеки куршум си имал своя задача и предназначение. А задачата на брат Божил Иванов е била да носи през гърба си кожената чанта с Библията и да чете псалмите - рожба на Христовия Дух през вековете. Войната завършила и всички, на които било съдено да останат живи, се завърнали, както и брат Божил, защото имал още работа, която го чакала. След построяването на сградата, в което взема дейно участие, брат Божил се поминал след кратко боледуване. Вероятно той беше си свършил своята работа на земята - онази работа, за която бе дошъл. А войниците, с които бяха воювали на фронта, и които бяха негови съселяни, се чудеха, цъкаха с език и казваха: „Божил бе винаги на предна позиция, що куршуми минаха покрай него и никой не го улучи, а сега тук, насред село, да си замине за три дена. Чудо видяно и чудо невиждано.
към текста >>

27. 07 - 44. ИЗПЪЛНЕНО ОБЕЩАНИЕ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Но почакай като се върна", казал господинът, който носел малка чанта в ръка.
44. ИЗПЪЛНЕНО ОБЕЩАНИЕ Бедна жена среща на улицата непознат човек, когото моли за помощ. Застанала смирено и казала на непознатия: „Подарете на мен, бедната жена, някой лев. Вдовица с деца. Нямам близки." - „Сега нямам. Но почакай като се върна", казал господинът, който носел малка чанта в ръка. Вратата на богатия дом се отворила и господинът бил посрещнат с голяма почит. Кой е, какъв е бил той, бедната жена не знаела. Но останала да чака. Когато след един час господинът се върнал, подал на бедната жена сума от 5000 лева, т.е. целия хонорар, който получил за визитата в богатия дом.
към текста >>

28. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

" Като отишла в трапезарията, още като я видели, още отдалече сестра Александра Нейчева от Нейчевия чифлик край Карнобад - сега се казва с някакво ново име - та сестра Нейчева я вижда и рекла: „Хайде, Койне, вземай котлите, донеси вода, че казанът трябва да заври." И тя казва си на ума: Още не съм си оставила чантата, търся къде да я закача, грабнах кобилицата и отидох за вода.
И искала хем да отиде на събор, и същевременно да се отдели малко от къщи, щото свекърва й, като всяка свекърва, не я оставяла за минута спокойна. „Ха, булка, туй направи, ха. булка, онуй направи" и не я оставяла крак да подгъне. И тя си рекла: „Я да отида аз на събор, да отида на градината, хем да се отърва малко от свекървата, пък да се видя с хората и да си почина малко." Вървяла тя из пътя и се радвала, че се отървала от свекървата, ама не си помисляла дори, че и там ще има други свекърви. Като отишла на долния край на градината, на чешмата, измила си лицето, краката, била пътувала боса - нали идва от път, освежила се и рекла: „Господи, благодаря ти, че се отървах от свекървата! " Като отишла в трапезарията, още като я видели, още отдалече сестра Александра Нейчева от Нейчевия чифлик край Карнобад - сега се казва с някакво ново име - та сестра Нейчева я вижда и рекла: „Хайде, Койне, вземай котлите, донеси вода, че казанът трябва да заври." И тя казва си на ума: Още не съм си оставила чантата, търся къде да я закача, грабнах кобилицата и отидох за вода. Отивам, връщам се, занасям водата. Не съм оставила още кобилицата, обажда се друга сестра: „Хайде, Кой не, че огънят изгасва, иди донеси дърва! " Та едва оставила котлите, и трябвало и дърва да донесе. И като тръгнала за дърва да донесе, си рекла: „Господи, аз ли криво се помолих или ти криво ме разбра. Аз се зарадвах, че се отървах от една свекърва, а пък тука налетях на две други свекърви, още по-ербаб.
към текста >>

29. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

По едно време чантата ми се загуби, няма ми студентската чанта.
Да, едва се е върнал от смърт. Имам такава опитност с Христо-Брадата. Бях студент. Живеехме с Неделчо на Изгрева, в една барака, близо до жилището на брат Боев. Който познава обстановката, която беше по-рано. По едно време чантата ми се загуби, няма ми студентската чанта. Чудя се къде е, какво е, какво може да стане с нея. Някой ми каза: „Кажи на Христо-бояджията! " Повиках Христо-бояджията в къщи, той попита: „Къде беше чантата? " - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне. Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място.
към текста >>

" Повиках Христо-бояджията в къщи, той попита: „Къде беше чантата?
Живеехме с Неделчо на Изгрева, в една барака, близо до жилището на брат Боев. Който познава обстановката, която беше по-рано. По едно време чантата ми се загуби, няма ми студентската чанта. Чудя се къде е, какво е, какво може да стане с нея. Някой ми каза: „Кажи на Христо-бояджията! " Повиках Христо-бояджията в къщи, той попита: „Къде беше чантата? " - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне. Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място. Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен.
към текста >>

" - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне.
Който познава обстановката, която беше по-рано. По едно време чантата ми се загуби, няма ми студентската чанта. Чудя се къде е, какво е, какво може да стане с нея. Някой ми каза: „Кажи на Христо-бояджията! " Повиках Христо-бояджията в къщи, той попита: „Къде беше чантата? " - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне. Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място. Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен. Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой?
към текста >>

Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място.
По едно време чантата ми се загуби, няма ми студентската чанта. Чудя се къде е, какво е, какво може да стане с нея. Някой ми каза: „Кажи на Христо-бояджията! " Повиках Христо-бояджията в къщи, той попита: „Къде беше чантата? " - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне. Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място. Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен. Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой? - Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата студенти - взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл.
към текста >>

Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой?
" - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне. Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място. Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен. Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой? - Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата студенти - взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл. Значи Христо ми показа, че чантата ще се върне. Понеже има психически магнетизъм. После друго нещо - взема една крушка от нощна лампа с дебели навивки. Като я взема, без да е включена в контакта, и като правеше паси, и тя взе да светва в ръцете му, дето пипа лампата, Като си приближи пръстите, светва, като ги отдал ечи - угасва.
към текста >>

- Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата студенти - взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл.
Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място. Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен. Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой? - Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата студенти - взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл. Значи Христо ми показа, че чантата ще се върне. Понеже има психически магнетизъм. После друго нещо - взема една крушка от нощна лампа с дебели навивки. Като я взема, без да е включена в контакта, и като правеше паси, и тя взе да светва в ръцете му, дето пипа лампата, Като си приближи пръстите, светва, като ги отдал ечи - угасва. Самите навивки се виждаха, ставаха червени и изчезваха, червени и изчезваха.
към текста >>

Значи Христо ми показа, че чантата ще се върне.
Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен. Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой? - Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата студенти - взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл. Значи Христо ми показа, че чантата ще се върне. Понеже има психически магнетизъм. После друго нещо - взема една крушка от нощна лампа с дебели навивки. Като я взема, без да е включена в контакта, и като правеше паси, и тя взе да светва в ръцете му, дето пипа лампата, Като си приближи пръстите, светва, като ги отдал ечи - угасва. Самите навивки се виждаха, ставаха червени и изчезваха, червени и изчезваха. Значи туй го прави пред мене, значи много силен магнетизъм има.
към текста >>

30. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Още докато си оставя чантата, едната беше Александра от Нейчево. „Веднага.
За нея съм писал един разказ за трите свекърви. Решила да отиде в Айтос да прекара с приятелите на градината - братя и сестри, за да се отърве от свекървата, нали свекървите обичат да командват. Щом спре, трябва веднага на снахата да се намери някаква работа. Разказваше ми: „И аз рекох да си намеря работа, да отида до градината, да се отърва един ден от свекървата. Обаче като отивам там, намирам други две по-ербаб свекърви, от моята. Още докато си оставя чантата, едната беше Александра от Нейчево. „Веднага. Койне, тръгвай на чешмата за вода, защото яденето прегаря." Взех котлите и се връщам. След туй другата свекърва, пък тя е баба Деспа от Бата - Вергиева: „Оставяй котлите, че отивай за дърва, че огънят отслабна, яденето ще закъснее." И тъй избягах от едната свекърва, а налетях надве още по-ербаб свекърви. Значи върнах се от чешмата, тичам за дърва, защото без да си почина, отмаляла. Тук веднага ми намериха работа. И като отивам към дръвника, викам: Господи, дали аз криво се помолих или ти криво ме разбра!
към текста >>

31. 09 - 198. ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Взе си чантата и когато да излиза от стаята си, чак тогава видя, че леглото му е неоправено.
Навикът да чете и да изважда най-важните мисли, е един от най-полезните навици, които той упорито следваше. Едно от правилата, които бай Митре педантично следваше, бе: вечер, преди да си легне, да остави стаята си в пълен порядък, че като стане сутрин, да му е приятно, а сутрин никога да не оставя леглото си и стаята неподредени. Ето, вече двадесет години, откак той следва неотклонно това правило, без нито едно нарушение. Но как се случи една заран, той се увлече в четене и не забеляза, че часовниковата стрелка, отбелязваща часовете, се бе превъртяла няколко пъти. Бе дошло време за тръгване. Взе си чантата и когато да излиза от стаята си, чак тогава видя, че леглото му е неоправено. Ех, малка работа е едно легло, на обед ще го оправи, ще си кажем ние. Но не е така за брат Митре. Той си бе обещал да не допуска изключения, а ето че се налагаше. Да закъснее за работа също не искаше. А минутите се нижеха, стрелката не спираше и той трябваше да бърза.
към текста >>

32. 09 - 355. ХЛЯБ ЗА ТРИ ДНИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам.
Той ми каза да не тръгвам. След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя. Тогава той ми каза: „Вземете си хляб за три дни! " Сбогувах се и си мислех: „Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни." Но ето какво се случи: на 15 километър до Толбухин влакът спря и не тръгва. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам. Вече ми прималяваше от глад, когато дойде при мене млад, интелигентен човек, който носеше куфарче с храна. Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте! " Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Кой знаеше че съм без храна и кой беше този непознат човек, който сподели храната си с мене - ето въпроси за размишление.
към текста >>

33. 12 - 55. С ДВЕ СТОМНИ ЗА ВОДА ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА

Но в това време аз пристигам и като виждам, че няма никой да ме посрещне, пък и нали съм ходила друг път на Изгрева, запътвам се полека-лека с куфара с дрехи и една чанта с един голям хляб.
Не виждаш ли, че тя не е добре? Защо не запиташ Учителя какво да направим за нея, за здравето й? " Тогава тати се съгласи и написа едно писмо до учителя, което да му предам, а брат Борис изпрати телеграма, за да ме посрещнат сутринта сестра Василка Иванова и сестра ми Донка, съпругата на Георги Събев, които бяха по това време в София. Отишла сестра Василка с Донка на гарата да ме посрещнат, но като дошъл някакъв влак им казали, че не е от Бургас. Дошъл друг влак, пак бил от другаде и те решили да почакат на една пейка в близката градинка. Но в това време аз пристигам и като виждам, че няма никой да ме посрещне, пък и нали съм ходила друг път на Изгрева, запътвам се полека-лека с куфара с дрехи и една чанта с един голям хляб. Пристигам на Изгрева, минавам край голямата порта, салона и като стигам до приемната на Учителя, отваря се врата, той излиза от стаята и ме посреща с думите: „Надежда, пристигна ли? Много съжалявам, че имам важни гости, големци, иначе щях да те приема при мене. Сега ще отидеш при баба хаджийка, сестрата на Тодор Стоименов. Там ще почакаш." В това време сестра Василка и сестра ми Донка, като чакали известно време, решили да проверят за влака от Бургас. Казали им, че той отдавна е пристигнал и тогава, като не видели никъде Надка, тръгнали обратно за Изгрева.
към текста >>

34. АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА

ТОМ 12

Тук тя имаше една позната, д-р Димитрова, която беше от Държавна сигурност и винаги носеше пистолет в чантата си, служебен пистолет, с чин полковник.
Тя беше ръководител на Братството в Габрово. Обичаше да разпорежда като генерал и затова я викаха „Генералът". Събираха се нелегално в нейната къща да четат беседи, но новите габровци не можеха да я търпят вече и я изгониха. Не я искаха. Ето защо тя прекарваше по 3-4 месеца в София в апартамента на брат й Стефан Дойнов, връщаше се за 1 месец в Габрово и после отново идваше тук. Тук тя имаше една позната, д-р Димитрова, която беше от Държавна сигурност и винаги носеше пистолет в чантата си, служебен пистолет, с чин полковник. Това лично ми е разказвала Цанка, че тази била прикрепена към нея и отговаряла за братството към милицията. Тя обясняваше, че Учителят й казал, че ще работи в преизподнята и ада, както със служителите на ада, така и с техните поданици. И аз приех това обяснение. Но другите като нея не го приемаха. След заминаването на Учителя тя тръгва по провинцията по нареждане на нейния духовен ръководител и започнала да събира материали за историята на Братството.
към текста >>

35. 23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)

Стефан Тошев

Като пътуваше из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядзаше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат.
По едно време аз тихо му казах, че желая да прекратим, защото е време да отивам на работа. И той почна да чете една кратка молитва, с която обикновено той завършваше. Но още в началото, като беше почнал молитвата, той е прекъсна и проговори: „Хей, дядо Стефане (той нямаше и 65 години, но всички му викахме „дядо" - от уважение и защото имаше брада и мустаци), аз откога си чакам реда! " Оказа се (аз казах: „Дай възможност на този дух да се изкаже"), че е духът на бабата по майка на съпругата ми - хаджи Величка Хинова. Говори ни много любовно и ни поръча да поздравим дъщеря й Радка, майката на другарката ми, когато й пишем. Като пътуваше из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядзаше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат. Той говореше, че на Бога са угодни не формалните християни, а тия, които му служат в „Дух и Истина" и живеят според Учението на Исуса Христа. Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Еванг. Лука 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я!
към текста >>

Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я!
Като пътуваше из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядзаше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат. Той говореше, че на Бога са угодни не формалните християни, а тия, които му служат в „Дух и Истина" и живеят според Учението на Исуса Христа. Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Еванг. Лука 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я! Дано Господ да те просвети чрез това Слово Божие - да се покаеш и да заживееш нов живот, според Учението на Господа Христа." Стефан Цонев попитал присъствуващите: „Има ли и други да желаят да им подаря от Словото Божие? " Обадил се един сериозен човек: „От облеклото ти разбираме, че ти си беден човек, не желаем да ни подариш, а ще си купим от тебе." И Стефан Цонев продължил да прогласява великото Учение на Христа. Наближавала една гара, гдето щял да слезе човекът, на когото подарил Библията. Той се обръща към Стефан Цонев и му казва: „Вземи си обратно Библията, аз се пошегувах с тебе." Но той му отговорил: „Ти може да си се шегувал, но аз не се шегувах; аз ти я подарих искрено и с най-добри намерения." Човекът му казал: „Вземи си обратно Библията, защото аз ще слеза на тази гара. Аз не желая да чета книга като Библията, аз чета други книги." Чак тогава Стефан Цонев си взел обратно Библията.
към текста >>

36. 9. СРЕБЪРНАТА БЮЛЕТИНА

„Чакай ме, може да ида за лекарства." И той чака във файтона и се връщам, вземам една чанта пълна с бюлетини, връщам се и когато стигаме на „Кирил и Методий", тука бяхме агитатори до училището, стигаме.
„Карай бърже! " Гошо ми каза пък от някой-си бай не знам си кой, оттам да взема бюлетини. Викам на файтонджията: „Сестра ми е тежко болна." Иде ми и на ума пък и да лъжа. И тичам. Той кара това. „Чакай ме, може да ида за лекарства." И той чака във файтона и се връщам, вземам една чанта пълна с бюлетини, връщам се и когато стигаме на „Кирил и Методий", тука бяхме агитатори до училището, стигаме. „Стой, стой, стой, стой", хвърлям двайсет стотака, защото за мене това беше нищо, аз печелех много от бакшиши, нали. И тъй слизам, давам бюлетините и успяхме да спасим положението. Даже свещи набавяхме, защото те гасеха и тока, за да не може да се преброят бюлетините. Тогава София спечели - почервеня. Тогава този ми каза: „Егати о детето, с какви работи се занимава" - файтонджията.
към текста >>

37. 14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА

" Той й бе обрал чантата и на много други.
Накрая Паша казва: „Ама Учителю, ние даже, мъчно се ходи при тази Прокопова и успяхме да вземеме бележка за при нея да я изпита, нали, може и пари да не й вземе." - „Рекох, при Мамберг, при Мамберг да отиде." Учителят пак настояваше на своето си. Добре, ама тогава аз уж питам Учителя, пък слушам Паша и взех тая бележка. Беше една сряда и из гората разпявам се, тогава нали няма трамвай, няма автобус, и минавам, и вървя. И точно там, гдето играем гимнастики така, оттам се задава един младеж и Халачева ми беше казала, че я нападал един бранник. А аз казвам: „Че не можа да му удариш два шамара, викам, да беше на мене, аз щях да се разправям с него." - „Как бе, то високо момче, как ще му удариш два шамара? " Той й бе обрал чантата и на много други. На немци и не знам си какви. А се беше чуло, че не само чанти, а и кожени палта обирали и по входове влизали и така. Не щеш ли това момче среща мене. И понеже кална пътеката и то крачи голямо така, високо. Рекох да му направя път да мине - така казва Учителят - правете път на врага.
към текста >>

" - „Искам да те целуна." Таман да кажа „Хлапак" и той ме удари тука и пипна чантата, носех я така под мишницата си и ми заплете крака и ме събори и грабна чантата.
Не щеш ли това момче среща мене. И понеже кална пътеката и то крачи голямо така, високо. Рекох да му направя път да мине - така казва Учителят - правете път на врага. Добре, ама той като се изравни с мене и ме прегърна. „Ха, рекох, какво искаш сега? " - „Искам да те целуна." Таман да кажа „Хлапак" и той ме удари тука и пипна чантата, носех я така под мишницата си и ми заплете крака и ме събори и грабна чантата. Аз таман да кажа „Ти ли си чантаджията", и хукна да бяга по диагонал. А горе имаше пост, накрая на гората - полицай. И аз както пеех А-а-а, колкото ми глас държи - пищя. Писъкът се чува чак там горе от полицая. А той като бяга из гората по диагонал близо до полицая и чантата беше от едната страна червена от другата синя и както я хванал червената, полицаят я вижда и стреля във въздуха и тоя страх го да не го убият.
към текста >>

Аз таман да кажа „Ти ли си чантаджията", и хукна да бяга по диагонал.
И понеже кална пътеката и то крачи голямо така, високо. Рекох да му направя път да мине - така казва Учителят - правете път на врага. Добре, ама той като се изравни с мене и ме прегърна. „Ха, рекох, какво искаш сега? " - „Искам да те целуна." Таман да кажа „Хлапак" и той ме удари тука и пипна чантата, носех я така под мишницата си и ми заплете крака и ме събори и грабна чантата. Аз таман да кажа „Ти ли си чантаджията", и хукна да бяга по диагонал. А горе имаше пост, накрая на гората - полицай. И аз както пеех А-а-а, колкото ми глас държи - пищя. Писъкът се чува чак там горе от полицая. А той като бяга из гората по диагонал близо до полицая и чантата беше от едната страна червена от другата синя и както я хванал червената, полицаят я вижда и стреля във въздуха и тоя страх го да не го убият. „Ама аз само чанта съм взел." - „Твойта кожа, твойта мама" и го завежда в подучастъка там и го били, били, и накрая го завеждат в 4-ти участък.
към текста >>

А той като бяга из гората по диагонал близо до полицая и чантата беше от едната страна червена от другата синя и както я хванал червената, полицаят я вижда и стреля във въздуха и тоя страх го да не го убият.
" - „Искам да те целуна." Таман да кажа „Хлапак" и той ме удари тука и пипна чантата, носех я така под мишницата си и ми заплете крака и ме събори и грабна чантата. Аз таман да кажа „Ти ли си чантаджията", и хукна да бяга по диагонал. А горе имаше пост, накрая на гората - полицай. И аз както пеех А-а-а, колкото ми глас държи - пищя. Писъкът се чува чак там горе от полицая. А той като бяга из гората по диагонал близо до полицая и чантата беше от едната страна червена от другата синя и както я хванал червената, полицаят я вижда и стреля във въздуха и тоя страх го да не го убият. „Ама аз само чанта съм взел." - „Твойта кожа, твойта мама" и го завежда в подучастъка там и го били, били, и накрая го завеждат в 4-ти участък. Но аз не знам. И казвам си: „Да, сега ако кажа, че комунист се крие тука в гората, веднага ще го хванат, ама нали е крадец, никой си не мърда пръста." В това време идва Генчо, един художник от Бургас, много хубави картини рисуваше и Учителят казваше: „Много слънце има в неговите картини." И казва: „Какво стана? " - „Така и така." И се връщам с него. И отивам под прозорците и плача.
към текста >>

„Ама аз само чанта съм взел." - „Твойта кожа, твойта мама" и го завежда в подучастъка там и го били, били, и накрая го завеждат в 4-ти участък.
Аз таман да кажа „Ти ли си чантаджията", и хукна да бяга по диагонал. А горе имаше пост, накрая на гората - полицай. И аз както пеех А-а-а, колкото ми глас държи - пищя. Писъкът се чува чак там горе от полицая. А той като бяга из гората по диагонал близо до полицая и чантата беше от едната страна червена от другата синя и както я хванал червената, полицаят я вижда и стреля във въздуха и тоя страх го да не го убият. „Ама аз само чанта съм взел." - „Твойта кожа, твойта мама" и го завежда в подучастъка там и го били, били, и накрая го завеждат в 4-ти участък. Но аз не знам. И казвам си: „Да, сега ако кажа, че комунист се крие тука в гората, веднага ще го хванат, ама нали е крадец, никой си не мърда пръста." В това време идва Генчо, един художник от Бургас, много хубави картини рисуваше и Учителят казваше: „Много слънце има в неговите картини." И казва: „Какво стана? " - „Така и така." И се връщам с него. И отивам под прозорците и плача. Не, най-напред се качвам горе.
към текста >>

Чантата ми дадоха, обаче откраднали ми там част от ножичките, парите, купоните, нямаше ги, може и полицаят да ги е вземал.
В.К.: Кого удря? М.Г.: Той, дето го е хванал. В.К.: Да. М.Г.: У-у, викам, така жестоко биете. „Такива християни като вас, във вас се навъдили апаши." Ах, аз си отдъхнах, нали не съм християнка, нали съм комунистка. Чантата ми дадоха, обаче откраднали ми там част от ножичките, парите, купоните, нямаше ги, може и полицаят да ги е вземал. Но, колко съм упорита. След тая случка отивам при Прокопова а глас никакъв нямам от преживяната случка. И тя казва: „Какво ще изпееш? " Почва да ме разпява. Както почна, казва: „Ами я ми изпей някаква песен.
към текста >>

38. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

„Елате с мене, вие сте ни непозната личност." А аз носех латински речник голям, тогава имах точно латински, учеше се религия - Библията Паша ми беше дала и тя вътре - чантата издута такава, не помня какво още имаше.
В.К.: На Учителя. М.Г.: Но там изведнъж на будката един от полицията се завъртя около мен. „Елате с мене! " - „Ха сега", рекох. Пуснах писмото. „Елате с мене, вие сте ни непозната личност." А аз носех латински речник голям, тогава имах точно латински, учеше се религия - Библията Паша ми беше дала и тя вътре - чантата издута такава, не помня какво още имаше. Алгебра ли беше, какво беше, не си спомням. „Елате с нас" и ме завежда в управлението и там в управлението се намира майката на тая Беба, която не искаше да ме приеме да спя. И казвам: .Ето, госпожата ме познава." - „Не, не я познавам", каза. Обаче вътре в Библията снимката на Учителя. Това два пъти ми се случи и по немски в университета.
към текста >>

39. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Добре, че бях с учебниците си в чантата.
Там се хранех, там спях, там учех. Чрез един другар на име Харизанов, той ми издава фалшиви удостоверения, че не съм осъждана и била в затвора, тъй като имах за много години лишение от граждански и от политически права лишение, за да мога да се явявам на изпити. Но в Самоков нелегалната работа продължаваше по разните квартири и на другарите като Маджарсви и други, не помня вече имената им, поради което полицията една ранна утрин нахлула в родната ми къща, очаквайки да ме намерят и питат кога съм дошла, къде съм и какво съм донесла, къртили первази и дюшамето, за да търсят нещо. По-късно роднините ме гонеха от къщи заради този случай. Една ранна сутрин, мислейки че полицията не ме познава, поради дългото ми отсъствие от града, слязох до центъра до една будка и един стражар ме арестува. Добре, че бях с учебниците си в чантата. Закара ме в околийското управление, където имаше много арестувани, едни препитани, други чакаха да ги изпитат. Леко минах към изпитаните и да ме няма на първия камион в София. След време на Изгрева дойде Цола през една ограда до мене, а и в моята квартира се настаниха трима партизани, между които и покойният ми другар. И една ранна сутрин осъмнах с полицаи, 4-ма души. Един от тях носеше наверно моя снимка от полицията, но веднага съобразих, че там ни правиха много снимки, но нито една аз нямам засмяна.
към текста >>

40. 5. ЗНАЯ ЦЕНАТА НА ТАЗИ СВОБОДА

Естирка Иванова Димитрова

„Моля те, чичко, почакай, навярно ще тичам за лекарство." След други десетина минути аз вече носех ценния материал в една ученическа чанта.
" Току-що бе отминал наблизо един файтон. Догоних го и завиках: „Чичко, моля те, имам болна сестра, карай ме бързо до ул. Опълченска" Видът ми му вдъхна доверие. „По-бързо, по-бързо, чичко, да я заваря жива." И той заудря с камшика по конете. След около десетина минути ние стигнахме. „Моля те, чичко, почакай, навярно ще тичам за лекарство." След други десетина минути аз вече носех ценния материал в една ученическа чанта. Пред секцията му хвърлих една двадесетолевка и той доволен, но учуден, (разбра, че лекарят бе секцията), заклати глава и извика подир мен: „Гледай го ти детето, с какви работи се занимава! " Наближаваше вече 4 часа и като че ли престанаха да идват хора. Гошо излезе. - Как е? - Добре върви, бай Пенко и аз не пропускаме.
към текста >>

41. 5. ПРЕДСКАЗАНИЕТО СЕ СБЪДВА - Естирка Иванова Димитрова

Оставям си само чантата и бягам до къщата на Ангел, у когото се събираме.
Искам да дойда там, където се събирате." Той отговори: „Заповядайте." А той беше шофьор на автобуса. И тъй, аз се качих от Химкомбината на същия автобус и слязох със същия до тях близо, защото една уличка ги дели. Слязох, отидох и там ме посрещна майката на Запрян, посрещна ме с такава голяма радост, пък тя е много хубава сестра, много духовна. И оттам започнах моята връзка с Братството. Заведоха ме на събранието и с такава жар съм ходила там, че връщам се от работа, краката ми мокри, пълни с вода. Оставям си само чантата и бягам до къщата на Ангел, у когото се събираме. Тичам да сваря, да не би да закъснея, защото го правехме вечер, в 6 часа го правехме вечер в неделен ден, беше забранено. Краката ми са мокри, но аз не усещам това. Събирахме се до 30 души у тях. И казвам: Колко е хубаво тука, не мога да си отида от радост. Много се радвах и непрекъснато ходих у Запрянови.
към текста >>

42. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха.
Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо. Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв. Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи. Цялата рана беше кална, измих я, натрупах я с памук, облякох нощница и лежах, а като станах, той ми направи с кърпи през рамото да стои ръката неподвижна. Едва тогава ме пита какво ми се е случило. Много грижи му създадох.
към текста >>

43. 20. ПОЛУЧАВАНЕ НА КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

След малко Той ме повика в стаята си и след кратък разговор взема от чантата си и ми подаде една книжка „Заветът на цветните лъчи на светлината".
20. ПОЛУЧАВАНЕ НА КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" Учителят продължи гостуването си в Бургас още няколко дни. Една вечер, като привършвахме обичайното си гостуване край Учителя на сбогуване той ми каза: „Може ли утре сутринта да дойдете при мен? " Казах, че мога и запитах към колко часа да стане това, Учителят определи след осем часа и така си отидох много радостен за предстоящата среща. На другата сутрин поисках един час отпуск и се запътих към дома на брат Коста Стойчев да се отзова на поканата на Учителя. Като пристигнах и му съобщиха, че съм дошъл. След малко Той ме повика в стаята си и след кратък разговор взема от чантата си и ми подаде една книжка „Заветът на цветните лъчи на светлината". Неговите думи бяха: „Вземете тази книжка, прочетете я, а по-нататък ще ви дам някои обяснения и упътвания. Ще ви се даде и Пентаграма, но понеже нямам в себе си ще изпратя допълнително от София". Продължихме още малко разговора си и когато пожелах да си отивам, Учителят каза, че и той ще излезе. И така тръгнахме заедно по главната улица на Бургас и я извървяхме докрай, когато стигнахме до пристанището, където беше помещението на банката, сбогувах се с Учителя и Той продължи сам посоката си. Заех се с работата си, счетоводната борба с цифрите си, но умът ми бе в книжката, да придобия това богатство, за което мечтаех години наред.
към текста >>

44. 78. ИНТЕРЕСЕН СЛУЧАЙ С БРАТ-ЗАТВОРНИК[

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Въпреки всичко, тя взела дините, поставя ги в голяма чанта и се качва в един камион, с който пристига.
Поседнали на пейката и започнали да се разговарят. Какво се оказало? Наложило се, от техния град да дойде тук, за да купи някакви специални семена за градината им. На тръгване, у нея се зародила силната мисъл да посети брата и да му донесе две дини от тяхното производство. Домашните я уговарят, че това е излишно, че няма да я пуснат на свиждане, защото не е определен ден и много още съображения, да не си прави този труд. Въпреки всичко, тя взела дините, поставя ги в голяма чанта и се качва в един камион, с който пристига. По пътя тя се тревожи, че камионът спира тук и там, явно, че се губи време. Стоварва я камиона край затвора, тя позапитва тогова-оногова и най-после се озовала тъкмо там, гдето брата работи. Станало нещо необикновено, обратно на това, което „здравият разум" би допуснал. Така те се разговорили свободно доста надълго, тя предала двете големи дини и се запътила да свърши другата работа, за която дошла в този град. Вечерта, братът разрязал едната диня и я раздал на живущите с него още десетина души, а другата запазил да я използува като добавка към всекидневната храна.
към текста >>

45. 47. ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Сумите носехме в себе си с чанта и при възможност ги привеждахме на нашият стопанин.
47. ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА Известно време бях търговски пътник на един ангросист в Габрово. Нашата задача беше да ходим из провинцията, в градовете и по големите селища, да взимаме поръчки от търговците и занаятчиите там и след като се изпрати поръчаната от тях стока, минавахме, обикновено след месец за да инкасираме сумите по тъй изпратената стока. Сумите носехме в себе си с чанта и при възможност ги привеждахме на нашият стопанин. Беше ми се родило първото дете и понеже нямах близки, трябваше да се търси помощник, да го гледа, тъй като и жена ми беше на работа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива, в София имаше такова едно място. Взех едно момиче и го заведох в къщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна.
към текста >>

През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин, чантата бях оставил вкъщи.
Беше ми се родило първото дете и понеже нямах близки, трябваше да се търси помощник, да го гледа, тъй като и жена ми беше на работа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива, в София имаше такова едно място. Взех едно момиче и го заведох в къщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна. През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин, чантата бях оставил вкъщи. На поляната беше и Учителя, заобиколен от приятелите, с които разговаряше. Прилепих се и аз да слушам разговора. По едно време Учителя нещо тревожно почна да ме гледа, поседях още малко мислейки, че е просто така, но когато този тревожен поглед не престана, оставих домашните, с които бях и се затичах вкъщи. Домашната помощница я нямаше, избягала като ме видяла, че идвам. Пот ме изби докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите.
към текста >>

Пот ме изби докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите.
През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин, чантата бях оставил вкъщи. На поляната беше и Учителя, заобиколен от приятелите, с които разговаряше. Прилепих се и аз да слушам разговора. По едно време Учителя нещо тревожно почна да ме гледа, поседях още малко мислейки, че е просто така, но когато този тревожен поглед не престана, оставих домашните, с които бях и се затичах вкъщи. Домашната помощница я нямаше, избягала като ме видяла, че идвам. Пот ме изби докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу тя беше там. Като се съвзех разбрах, че тя е могла да задигне само един дамски часовник и някои дреболии. Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума. Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителят ме спаси от голяма беда.
към текста >>

Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума.
По едно време Учителя нещо тревожно почна да ме гледа, поседях още малко мислейки, че е просто така, но когато този тревожен поглед не престана, оставих домашните, с които бях и се затичах вкъщи. Домашната помощница я нямаше, избягала като ме видяла, че идвам. Пот ме изби докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу тя беше там. Като се съвзех разбрах, че тя е могла да задигне само един дамски часовник и някои дреболии. Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума. Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителят ме спаси от голяма беда.
към текста >>

46. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ

На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан?
На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител? " Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита. Тя била жена на някой си Кирков, който преди един месец бил освободен от затвора, защото вземал рушвет на разни чиновници и ги уволнявал, а после ги назначавали пак с рушвет. Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител. На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан? " Рекох: „Аз съм." А той бил инспекторът на Кърджалийска околия. „Слушай-каза, - да ти кажа. Тук кърджалийските здания и улиците, и дуварите имат особено свойство: каквото се говори на горния край, при погребите на Кърджали, се чува чак долу, на река Арда. Да внимаваш! Снощи си говорил нещо в турското училище, бъди внимателен!
към текста >>

47. 74. ГИМНАЗИСТ

Аз ще отивам да следвам, няма да използвам тези условия." - „Бабо, я дай чантата." Тя я даде и той я отвори, извади 500 лева и ми ги даде.
Рекох: „Чичо, няма да ставам поп. Вие ми обещахте да ми давате пари, рекох, да свърша гимназия, аз ще продължа образованието си," - „А бе, будала, къде ще намериш ти да ти направят къща? " И есенно време ми обещаха, по един шиник жито ще ми дава всяка къща. Значи, условия материални най-хубави. „Не, по никой начин. Аз ще отивам да следвам, няма да използвам тези условия." - „Бабо, я дай чантата." Тя я даде и той я отвори, извади 500 лева и ми ги даде. „Ето ти 500 лева. Аз ще ти давам пари, когато можеш, ще ми ги върнеш." А пък синът му Митю е кръчмар. „Хайде сега да отидем при бати ти Митю, да направим полица и аз да я подпиша, че някога ще ми ги върнеш." И отидохме, бати Митю направи полицата, аз я подписах. „Ха да отидем сега у дома да обядваме"- у чичо ми, на баща ми брат. И богат, заможен човек.
към текста >>

48. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Аз я успокоих и се почна разговор за нейното уволнение и гонитба от Мърчаево, Извади тя от чантата си препис от обвинителното писмо на софийския митрополит и отговорите, които е дала, кога са я анкетирали.
Но аз си поразмислих за това, онова, как ще говоря, какви доводи да приведа и докажа, че вярата е нещо важно и съществено за човешкия живот, че тя е духовната храна и питие за човека. Но се събудих, преди да държа лекцията си. 6.XI.1933 год., понеделник Тази заран дойде Еленка рано в училището и то разтревожена и сърдита, защото нощес плакала и се тревожила от това, че аз снощи у хазяите й съм й бил казал да позанимава Кирила (ученик на хазяите във II клас) по пеене с ноти по стълбицата. Че тя не била длъжна и че не е частна учителка, че да си губела скъпото време по един ленив ученик. И след малко допълни, че за нещо неопределено се тревожи, за просто невидима причина. Аз я успокоих и се почна разговор за нейното уволнение и гонитба от Мърчаево, Извади тя от чантата си препис от обвинителното писмо на софийския митрополит и отговорите, които е дала, кога са я анкетирали. Много ми харесаха нейните отговори, които тя е приготвила навремето си (1926 год.) със съдействието и присъствието на Учителя и друго заявление, писано навремето си от Иван Толев от името на Мърчаевци. След дълъг разговор по гонитбата и преследването ни, започнаха се учебните занятия. Дойде обед и следобедните часове. Изкарахме първия час и тъкмо излизам, ето, подава ми един прогимназиален ученик една бележка от пунктовия учител Васил Каралеев от Годеч, в която ни се съобщава, че ние с Еленка сме уволнени като неудобни за границата. „Гръм от ясно небе"!
към текста >>

49. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво.
Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим. И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата.[/b] [b][b]5.IIV.1934., четвъртък[/b][/b] [b]Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло.
към текста >>

Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда.
И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата.[/b] [b][b]5.IIV.1934., четвъртък[/b][/b] [b]Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът.
към текста >>

50. 1934 година Продължение

Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво.
вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата. 5.IV.1934., четвъртък Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита. Сън. Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо. * Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].
към текста >>

Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда.
5.IV.1934., четвъртък Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита. Сън. Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо. * Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока]. 6.IV.1934., К.-Кафтан Събудих се в 5 ч и станах.
към текста >>

51. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503.
Словото Божие не им е угодно и не могат да слушат. * Тая сутрин всички се стягат, скатават багажи и се готвят за акция. Приготвих се и аз. В 3 ч следобед потеглихме от гр. Пожега по посока към гр. Ужица. Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си.
към текста >>

Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете.
Приготвих се и аз. В 3 ч следобед потеглихме от гр. Пожега по посока към гр. Ужица. Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си. Спряхме да нощуваме на един хълм. Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня.
към текста >>

52. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Веса е облечена с бяла, но кремава рокля и с чанта в ръка, искала да ме види, понеже отдавна не ме е видяла.
Ето, надойдоха да ме посрещнат много братя и сестри. Иде най-после и Еленка. Тъкмо се здрависахме с нея и аз я наблюдавам, за да видя какви промени са станали на лицето й, откак сме се разделили. Забелязах, че във фрезки от черти при края на поникналите й мустаки са се вдълбочили и я правят по-стара в израза на лицето. Докато аз правя своите наблюдения върху нея и тя се радва и мълчаливо ме гледа, ето, извика ме Веса Козарева зад стобора на двора, в двора, където съм си дошел, но дворът е непознат мен - уж е на Изгрева. Веса е облечена с бяла, но кремава рокля и с чанта в ръка, искала да ме види, понеже отдавна не ме е видяла. Като че ли у Еленка забелязах ревност, защо аз говоря с Веса - и се събудих. * На обед отидох на Арда и правих един час слънчеви бани гол и после се изкъпах в Арда. Водата й е приятна за къпане. 17.V.1934 год., четвъртък Днес е Възкресение Господне. Хубав ден.
към текста >>

53. 4.Първи стъпки. Духовна работа със светли мисли

ТОМ 17

Празнично облечена, в най-хубавата дреха, с пълна чанта беседи, целунах ръка на Учителя и потеглих за града, придружена от брата Звездински.
Духовна работа със светли мисли 5.VIII. 1933 г. Събота. Време хубаво, слънце, небе ясно. Отлично състояние: ентусиазъм, готовност и преданост. За първи път като работник на Божията нива, в Духа на Великия Учител. Празнично облечена, в най-хубавата дреха, с пълна чанта беседи, целунах ръка на Учителя и потеглих за града, придружена от брата Звездински. Минахме през красивата алея на боровата гора. Срещнахме много работници и работнички млади, които радостни и с песни вървяха на работа. Ний вървяхме напред, а те - след нас, сякаш намериха своите водачи, които им показват пътя към високия идеал на човешката душа. След като окъпахме душите им в най-светли мисли и чувства, ний приближихме две девици, които се унасяха в своите песни, и им предложихме по една от беседите на Учителя. Усмихнати, те ги приеха с радост и тържествено обещаха, че ще ги прочетат.
към текста >>

54. 104. Отношение между доброто и злото

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Покажи и сиромашията си - че си сиромах в престъпленията си, нямаш крадена пара в чантата си, нямаш и крадена буква от лоша дума.
Което мисли, може да го направи. Вие желаете неща, които са празна работа. Богати сте и искате да сте богати. Покажи богатството си! Покажи силата си! Покажи и сиромашията си - че си сиромах в престъпленията си, нямаш крадена пара в чантата си, нямаш и крадена буква от лоша дума. Праведният като хване вълка, [вълкът] овца става. Грешният като хване овца, [тя] вълк става. Аз бутна вълка, той овца става - първоначалната форма му връщам. Някой каже: „Лош съм станал! " Бутнал те е някой чер адепт.
към текста >>

55. Потребното

ТОМ 20

Потребното - Кажете ни нещо, което Вие мислете, че трябва да знаем, което ни е потребно истински - каза една студентка, като си извади тетрадката от чантата.
Потребното - Кажете ни нещо, което Вие мислете, че трябва да знаем, което ни е потребно истински - каза една студентка, като си извади тетрадката от чантата. - Аз бих искала да си го запиша. Мнозина се засмяха. Учителят я погледна внимателно и каза тихо: - Хубаво правиш. Разумният цени разумното. Запомнете: Истината не зависи от заключенията, които ний правим, но заключенията трябва да излизат от истината, ако искаме да имат стойност.
към текста >>

56. 5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3

I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ

ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ

Сигурна бях, че ме викат относно пръстена, който ми откраднаха в банята, заедно с чантата ми, за което бях подала заявление до полицията.
Председателят: Кажете ни нещо сега за ВАШИТЕ ПРИЗНАНИЯ. - На другия ден след убийството ме повикаха в Дирекцията на полицията и ми поискаха да напиша какво знам за отношенията между убитата и нейния мъж. Написах показанията си и ме освободиха. Бях много разтревожена и още под впечатлението на това, което видях в неделя сутринта в дома на Гела. Като се върнах и казах, че и на другия ден ще бъда на следствие в Дирекцията, майка ми съобщи, че е получено съобщение да отида при следователя в Дирекцията на полицията. Сигурна бях, че ме викат относно пръстена, който ми откраднаха в банята, заедно с чантата ми, за което бях подала заявление до полицията. Този пръстен бе един от ония, които получих от г-жа Гела и който исках да продам на златаря Петко Михайлов. Понеже нямало неговия експерт, той ми каза да отида по-късно и аз отидох на баня, по тук златният пръстен с голям диамант бе ми откраднат заедно с чантата. Аз казах, че пръстенът ми е подарен като годеница. Обискираха всички жени, но той не бе намерен. На другия ден отидох пак при бижутера П. Михайлов.
към текста >>

Понеже нямало неговия експерт, той ми каза да отида по-късно и аз отидох на баня, по тук златният пръстен с голям диамант бе ми откраднат заедно с чантата.
Написах показанията си и ме освободиха. Бях много разтревожена и още под впечатлението на това, което видях в неделя сутринта в дома на Гела. Като се върнах и казах, че и на другия ден ще бъда на следствие в Дирекцията, майка ми съобщи, че е получено съобщение да отида при следователя в Дирекцията на полицията. Сигурна бях, че ме викат относно пръстена, който ми откраднаха в банята, заедно с чантата ми, за което бях подала заявление до полицията. Този пръстен бе един от ония, които получих от г-жа Гела и който исках да продам на златаря Петко Михайлов. Понеже нямало неговия експерт, той ми каза да отида по-късно и аз отидох на баня, по тук златният пръстен с голям диамант бе ми откраднат заедно с чантата. Аз казах, че пръстенът ми е подарен като годеница. Обискираха всички жени, но той не бе намерен. На другия ден отидох пак при бижутера П. Михайлов. Той ме успокояваше, че пръстенът ще се намери на всяка цена, и че полицията имала възможност да направи това. Ето защо, като се върнах от първия ми разпит в Дирекцията на полицията и ми казаха, че имам съобщение пак да се явя там, аз си казах на ума: - Сигурно е за пръстена.
към текста >>

57. 13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2

Руска Аврамова, Елисавета Аврамова и Елена Алексиева разказват, че няколко дена преди убийството Малина Тимева съобщила в банята, че й била открадната чантата с един скъпоценен пръстен.
Казала си на един прост човек да отваря касата. Този човек може да се похвали в кръчмата и може да дойде някой да те убие.” На въпросите на д-р Кръстников - вещо лице, свидетелят обяснява, че неговите предсказания се основават на научни методи, че те не стават в положение на транс или хипноза, и че зависи от обекта дали веднага може да направи предсказанието или трябва да мине известно време. След разпита на Анри Безале и Лозана Тодорова заседанието се вдигна за следобед. ПОСЛЕ ОБЕД заседанието се откри в 3 ч и 10 м. Продължи разпитът на свидетелите. Руска Аврамова, Елисавета Аврамова и Елена Алексиева разказват, че няколко дена преди убийството Малина Тимева съобщила в банята, че й била открадната чантата с един скъпоценен пръстен. Обяснила, че пръстенът й бил подарен от нейния годеник, на който смятала да върне годежа. От управлението на банята било наредено да се направи обиск на лицата, върху които падало съмнение, в присъствието на Малина, но тя не се е интересувала много от това, което се върши. Атанас Трайков: Видял вечерта на убийството, към 10 ч, Малина Тимева и Гела в ресторант „Балкански сокол”. На другия ден той научил рано сутринта за убийството от груповия полицейски началник Ангелов. Пенка Корондашева: На 13 май вечерта се запознала на улицата с Малина.
към текста >>

58. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Имах брезентова стара опърпана чанта, в която носех документите и парите, които събирах.
Някои дължаха за имотите си с лихвите над милион и ги смятаха за несъбиратели. Вътрешно ми казаха и отидох при директора на еврейската банка на площад „Възраждане” и му казах, че много евреи дължат на общината и вероятно имат влогове в банката, с които да си платят поне задълженията. „Ще ви донеса списък на дължимите суми с лихвите до края на месеца, и ако имат спестявания, да си платят.” Той се съгласи и на другия ден му занесох списъка. След десетина дена отидох и се оказа, че всичките евреи имаха влогове и ми дадоха парите с чек и аз изпълних плана си за 10 години. Казах това и на колегите си, които се възползваха от опитността ми. Имах брезентова стара опърпана чанта, в която носех документите и парите, които събирах. Понякога стигаха до 2 милиона. Учителят ме тури на изпит, да мина през парите и да се отвратя от тях. Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите. Заварвах 10 касиера на „здрава храна” с по 20 милиона, които се изброяваха до 24 часа. Някой път ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас.
към текста >>

Чантата не обръщаше внимание и приличаше на ученическа.
Понякога стигаха до 2 милиона. Учителят ме тури на изпит, да мина през парите и да се отвратя от тях. Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите. Заварвах 10 касиера на „здрава храна” с по 20 милиона, които се изброяваха до 24 часа. Някой път ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас. Чантата не обръщаше внимание и приличаше на ученическа. Тогава за 1000 лева убиваха човек. Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха. Понякога с мен идваше въоръжен придружител - Гълъб Ленков, бивш партизанин. Всъщност той ме следеше как работя. Изпратиха ме при жена, минаваща за бедна, която не можела да си плати 100 000 лева данъци.
към текста >>

Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха.
Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите. Заварвах 10 касиера на „здрава храна” с по 20 милиона, които се изброяваха до 24 часа. Някой път ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас. Чантата не обръщаше внимание и приличаше на ученическа. Тогава за 1000 лева убиваха човек. Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха. Понякога с мен идваше въоръжен придружител - Гълъб Ленков, бивш партизанин. Всъщност той ме следеше как работя. Изпратиха ме при жена, минаваща за бедна, която не можела да си плати 100 000 лева данъци. Отидохме с него, прегледахме книжата и намерихме спестовна книжка с над 1 милион лева. На другия ден си плати.
към текста >>

59. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Продължение

Няколко години подред - и то 3 пъти, ходих и носех един голям ролков магнетофон, укрит в голяма чанта, за да записвам спомените.
Бележка на съставителя Вергилий Кръстев От 1970 г. няколко години подред се качвах с Мария Шопова на хижата при 7-те рилски езера около първомайските празници, които бяха почивни дни. Престоявахме 3 дни. Разхождахме се по планината и тя ми разказваше много случки от живота на Школата, разказвани от Влад Пашов. Бяхме се уточнили да ми разкаже тези спомени и аз да ги запиша. Няколко години подред - и то 3 пъти, ходих и носех един голям ролков магнетофон, укрит в голяма чанта, за да записвам спомените. Но тя не пожела. И в трите случая, и в трите поредни години се връщах без да запиша нещо от нея. А причината - не пожела да се подчини на програмата на “Изгревът”, която ръководех.
към текста >>

60. XVI. Величка Няголова Сънища

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

Аз се върнах .и си взех чантата и ги настигнах.
Радвам се, че насън имах това съзнание, да Го следя, за да Му помогна, а и да тичам да Му отключа вратата.. 12. Сън, сънуван от майка ми Стевка на 18.08.1987 г. между 3 и 5 часа сутринта (Тя си замина през 1995 г.) Майка сънува събора и казва: „Ще говори Великият Миров Учител Благ на празника. Виждам Го жив между братя и сестри - непознати. Той тръгва с група към едно здание. Аз се върнах .и си взех чантата и ги настигнах. Те бяха влезли с Учителя в една стая. Изведнъж гледам, че Учителят падна на земята и умря в момента. Ръцете му бяха отстрани на тялото Му. Никой не се приближи до Него - чакаха Го да стане сам. По едно време, Той стана прав сам и влезе отсреща в една стаичка.
към текста >>

Стана тъмно и аз сложих на една полянка голямата ми чанта, вътре с портмонето, паспорт и др.
И всички бяха наредени в няколко кръга - голям и по-малки, и се държаха за ръце. Голяма радост беше. * Този сън е публикуван два пъти (виж сън 1 в началоно ва тази глава), но с малки несъществени разлики - ГСК 25. Сън на 19 декември 1998 г. Бяхме с хора горе на баир. Стана тъмно и аз сложих на една полянка голямата ми чанта, вътре с портмонето, паспорт и др. И изведнъж изчезна. Намерихме я празна - всичко взето. Чухме някъде гласове. По едно време идва Светозар, много по-млад. Аз лежах, той легна до мене и сложи главата си на рамото ми.
към текста >>

61. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Пред мен е чантата ми - оная, с която си ходех на Витоша и в която всичко има - и пликове и книги и картички и марки - всичко, освен... Бебо!
Трена Видин-София, 11.7.1927, 1.30 ÷ 3.30 ч. Сам бях доскоро в целия вагон, а сега сам в купето. Може да се чете и мисли - много, и има за какво. Отивам си в София, Утре е имен ден на Учителя. Ще стигна довечера и не знам какво ще има. Пред мен е чантата ми - оная, с която си ходех на Витоша и в която всичко има - и пликове и книги и картички и марки - всичко, освен... Бебо! Но той е на друго място - това Бебо, това Бебо! Много най-сърдечни поздрави. Пиши и ти за себе си. Чета беседите „Свещеният огън” - тъй нужни ми са те сега. Големи лю-леения има... Здраве да е само.
към текста >>

Сега е дигнато 2 одеала на С-ка [Савка] и чантата с беседи на П-ша [Паша] (Това между нас да си остане само.) Вечерта отидох наново над чешмата и посрещнах Уч. [Учителя].
(Вечерта му поднесох лубеницата - с много здраве мислено и от тебе - и твоята стомничка.) Отначало помислих да отида веднага на Витоша, а после... после си останах, върнах се вкъщи и четох беседите на Събора. Уч. [Учителят] е още много бурен, т. е. духовете развързани атакуват. Преди да тръгне, е бил трима (сестри) - нещо незапомнено! Кражбите продължават. Сега е дигнато 2 одеала на С-ка [Савка] и чантата с беседи на П-ша [Паша] (Това между нас да си остане само.) Вечерта отидох наново над чешмата и посрещнах Уч. [Учителя]. Той беше спокоен. Говорихме. Гледаше доста да ме задържи при себе си! Пак пита: „Кога ще се пренесеш? ” Казах Му: утре - пълнолуние, и ще гледам да се пренеса. Но в душата ми хич не ми се иска!
към текста >>

62. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца).
През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката? » - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я! » Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко, казано от Здравка, е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Кольо, и то именно я пазеше от мухите с флагче. Чували бяхме за прераждане на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше; но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.» Съобщава: Рачо Г.
към текста >>

63. 80. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ...». ЧУДЕСАТА НА НЕБЕТО И ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Слагам пакета в чантата и тръгвам.
И тази хартия на никого не му трябва. И на Марийка вече не трябва. Няма вече хора, които да пишат на пишуща машина. А на мен ми трябва тази хартия, защото аз пиша на ръка на бели листа.» Савата се съгласява, че сега времето е друго, че на никого не му трябва тази хартия, освен на мен. И ми даде един пакет. 22. Слагам пакета в чантата и тръгвам. Савата ме изпраща. И в момента, когато излязох на двора му, онези от охраната на къщата, като побеснели, влязоха в кучетата, та ме подгониха и лаят срещу мене. Вие виждали ли сте 3-4 кучета да вървят след вас и да лаят стотина метра! Ето така лаеха срещу чене 100 метра, докато стигна до спирката срещу Руското посолство, на булеварда. Пресякох булеварда и кучетата се върнаха, защото се уплашиха от преминаващите коли.
към текста >>

64. 2. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата.
2. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Влакът спря на Софийската гара. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час - ето ни при баба. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания.
към текста >>

65. 10. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ

Една вечер, като шляпах из калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни.
- Ще можеш! Спри се на един сюжет и го облечи в приказна форма - спокойно и убедително добави Учителят. И всяка Негова дума като кристална изворна вода се поглъщаше от жадната ми душа. Животът ми продължаваше все така. Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някои герои. Една вечер, като шляпах из калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни. Царицата на куклите всяка вечер с хвърковатата си колесница обикаляла целия град и пред всяка врата поставяла кошничка с плодове... и тъй нататък, и тъй нататък. Докато стигнах у дома, приказката звучеше в съзнанието ми отначало докрай. За първи път се върнах неусетно вкъщи. Преди да си легна, написах първата си приказка: «Кукленият град». На следния ден я разказах на децата в училището.
към текста >>

66. 22. ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС

Сложих бележника си в чантата и тръгнах към града с чувство, че идвам от някакъв друг свят.
Почувствувах, че сам Бог говореше чрез устата на Учителя в този свещен час - за онези, които имат уши да слушат. Когато престана да говори, за миг Учителят затвори очите Си. След това стана и погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах Му ръка и с благоговение излязох. Сложих бележника си в чантата и тръгнах към града с чувство, че идвам от някакъв друг свят.
към текста >>

67. 26. МОЕТО ПИАНО

Почудих се как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в чантата си.
Беше почти тъмно, когато стигнах до училището. Действително, видях капака на пианото захвърлен на двора, а цялата половина на сградата разрушена. На едно от стъпалата на стълбата, водеща към моята стая, видях разтворена книга. Вятърът отваряше и затваряше листата й. Взехя. Беше «Учителят за възпитанието»[1]. Почудих се как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в чантата си. Всички големи сгради около детската градина бяха в развалини. Гледката бе наистина покъртителна. Отидох горе, на Изгрева. Там нямаше никакви развалини, но бе тъмно, тихо, безлюдно. Обиколих и влязох, където видях светлинка-у брат Иван.
към текста >>

68. 30. БЕШЕ МАЙ

Извадих тетрадката си от чантата и започнах да записвам интересни изказвания, които Учителят даваше за музиката.
Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителят и разположен се отправи към групата. Зарадвани от приятната изненада, приятелите Го посрещнаха радушно. Незабелязано се приближих и аз до тях. Извадих тетрадката си от чантата и започнах да записвам интересни изказвания, които Учителят даваше за музиката. - Не спорете за несъществени неща. Музиката трябва да ви служи като средство за самовъзпитание. Тя е метод, чрез който нещата израстват. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. Приемете пеенето за себе си като метод за концентрация и връзка с по-висши същества.
към текста >>

69. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

След като обходи и последния предмет в стаята, Той взе кожената чанта, която беше под масата, седна на леглото Си, разтвори я и внимателно заразглежда съдържанието й.
В стаята Му беше светло, но студено. С широко разтворени очи Учителят огледа всеки неин ъгъл и след това бавно обходи всички предмети, като леко се докосваше с ръка до тях. На първо време помислих, че търси квитанцията за радиото, но след това видях, че Той има нещо друго предвид, което аз не разбирах. Притаена, Го изчаквах до вратата. Следях с внимание всеки Негов жест, като всичко ми напомняше за някакъв странен ритуал. След като обходи и последния предмет в стаята, Той взе кожената чанта, която беше под масата, седна на леглото Си, разтвори я и внимателно заразглежда съдържанието й. Не видях какво съдържаше чантата, но все таки не извади Той никаква квитанция. За да не Му преча, за момент оставих Учителя сам в стаята. Когато влязох, Той беше затворил чантата и ми я подаде. Поставих я на мястото под масата. - Ако Небето би пожелало да ти даде нещо, какво би поискала?
към текста >>

Не видях какво съдържаше чантата, но все таки не извади Той никаква квитанция.
С широко разтворени очи Учителят огледа всеки неин ъгъл и след това бавно обходи всички предмети, като леко се докосваше с ръка до тях. На първо време помислих, че търси квитанцията за радиото, но след това видях, че Той има нещо друго предвид, което аз не разбирах. Притаена, Го изчаквах до вратата. Следях с внимание всеки Негов жест, като всичко ми напомняше за някакъв странен ритуал. След като обходи и последния предмет в стаята, Той взе кожената чанта, която беше под масата, седна на леглото Си, разтвори я и внимателно заразглежда съдържанието й. Не видях какво съдържаше чантата, но все таки не извади Той никаква квитанция. За да не Му преча, за момент оставих Учителя сам в стаята. Когато влязох, Той беше затворил чантата и ми я подаде. Поставих я на мястото под масата. - Ако Небето би пожелало да ти даде нещо, какво би поискала? - ме попита за моя изненада Учителят.
към текста >>

Когато влязох, Той беше затворил чантата и ми я подаде.
Притаена, Го изчаквах до вратата. Следях с внимание всеки Негов жест, като всичко ми напомняше за някакъв странен ритуал. След като обходи и последния предмет в стаята, Той взе кожената чанта, която беше под масата, седна на леглото Си, разтвори я и внимателно заразглежда съдържанието й. Не видях какво съдържаше чантата, но все таки не извади Той никаква квитанция. За да не Му преча, за момент оставих Учителя сам в стаята. Когато влязох, Той беше затворил чантата и ми я подаде. Поставих я на мястото под масата. - Ако Небето би пожелало да ти даде нещо, какво би поискала? - ме попита за моя изненада Учителят. Замислих се и уверена, поверих желанието си. Преди двадесет години, при един разговор с Учителя, Той беше задал същия въпрос.
към текста >>

70. В) Портрет на Петър Василев Иванов

ТОМ 24

Василев тръгвал пеш, с тежка чанта с книги по градове и села.
То има основно и класно училище. Класното училище е с 3 курса: I.- 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; II.- 5 годишен научен и III. - 5 годишен богословски. П. Василев е приет в 5 годишният курс на класното училище по богословие Дава му се възможност да се издържа чрез работа в самото училище - носене на вода, цепене на дърва, палене на печки и т. н. През лятната ваканция П. Василев тръгвал пеш, с тежка чанта с книги по градове и села. С тази работа, да продава Библии и духовни брошури, той се научил как да воюва за Божието дело. На много места той е посрещан с недоверие и студенина. П. Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната църква. Не веднъж той е бил гонен и хулен. След него са дрънкали с тенекии и звънци.
към текста >>

71. 20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца

ТОМ 24

Пред мен една големичка чанта, вътре писма за раздаване и /О, радост за мен/!
Ще извикам Верка Куртева /снощи до късно бе на работа/ ще и прочета писмата, и с радост, ще раздаваме книгите дето трябва. Ще работим! Нали това е целта на живота ни. Вие добре знаете. Преди известно време, като се помолих да ми се открие нещо от Учителя и Бога, сърдечно се помолих и сънувам че съм назначена пощенски раздавач на писма. Пред мен една големичка чанта, вътре писма за раздаване и /О, радост за мен/! Това два бели и хубави хлябове; единият за мен ми се казва, а от другия по парче хляб наедно с писмата ще раздавам. Този сън в тайна голяма Ви поверявам, като на най-близък мой брат. Да не става достояние никъде, моля. И действително, идват хора, сами ме намират, жадни вперили очи и уши с радост поглъщат каквото им се каже. Понякога и аз самата се чудя на чудните Божии дела!
към текста >>

72. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

ТОМ 24

Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери.
Животът трябва да върви с бързината на Любовта. Любовта е плод на Духа, а разумът е плод на плътта - обяснява последствията. Тактът на космоса регулира сърцето 72 удара, 72 ученика имаше Христос. Девата държи връзка между Духа и душата." Весела: пее "Венир Бенир" и свири на пиано. В.К.: Да. Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери. А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им. Злото плод не връзва. На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа. Не пъди скръбта и не задържай радостта. Аз съм го обяснила: скръбта не пъди, тя е един ангел и е по-силна от тебе, също и радостта -тя е по-силна от тебе.
към текста >>

Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата.
А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им. Злото плод не връзва. На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа. Не пъди скръбта и не задържай радостта. Аз съм го обяснила: скръбта не пъди, тя е един ангел и е по-силна от тебе, също и радостта -тя е по-силна от тебе. Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата. "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса. За нещо. В.К.: А-а, вие сте ме разказвали, че сте отишли да набавите хума, да донесете, за да може да си миете, тогава са си миели главите с хума. И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата.
към текста >>

"Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах.
Злото плод не връзва. На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа. Не пъди скръбта и не задържай радостта. Аз съм го обяснила: скръбта не пъди, тя е един ангел и е по-силна от тебе, също и радостта -тя е по-силна от тебе. Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата. "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса. За нещо. В.К.: А-а, вие сте ме разказвали, че сте отишли да набавите хума, да донесете, за да може да си миете, тогава са си миели главите с хума. И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата. (Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата.
към текста >>

И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата.
Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата. "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса. За нещо. В.К.: А-а, вие сте ме разказвали, че сте отишли да набавите хума, да донесете, за да може да си миете, тогава са си миели главите с хума. И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата. (Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата. В.К.: Сега аз си спомням. Затова Учителят свързва хумата именно с това. Весела: Да. Казва: "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото." В.К.: А Божественото, защото вътре в него е перото, с което вие превеждате.
към текста >>

(Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата.
"Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса. За нещо. В.К.: А-а, вие сте ме разказвали, че сте отишли да набавите хума, да донесете, за да може да си миете, тогава са си миели главите с хума. И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата. (Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата. В.К.: Сега аз си спомням. Затова Учителят свързва хумата именно с това. Весела: Да. Казва: "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото." В.К.: А Божественото, защото вътре в него е перото, с което вие превеждате. Весела: Вътре е перото, което ми е подарено от Учителя.
към текста >>

Казва: "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото." В.К.: А Божественото, защото вътре в него е перото, с което вие превеждате.
И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата. (Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата. В.К.: Сега аз си спомням. Затова Учителят свързва хумата именно с това. Весела: Да. Казва: "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото." В.К.: А Божественото, защото вътре в него е перото, с което вие превеждате. Весела: Вътре е перото, което ми е подарено от Учителя. В.К.: Там вече е цялата връзка. Весела: Да. "Като влезе в скръбта, духовния свят, ангелите ти обърнаха скръбта в радост и всичко свърши добре. Слънцето като изгрява, е радост, а като залязва, е утеха.
към текста >>

73. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Дойде преди няколко дена с издута ученическа чанта.
Често ме заглежда с разнежен поглед. Когато ми говори много се приближава. Дъхът му е много неприятен. Той не схваща това, а пък е мъчително да се диша подобна воня. Зъбите ли му, или някои аденоиди, или болен стомах - не зная. Дойде преди няколко дена с издута ученическа чанта. От нея извади 2 цепеници и ги сложи в мойта печка. Стана ми неприятно. А че аз си имам топливо, не бива да ми донася. Сега работя и по други къщи, та поне за хляб и за топливо стига. Иначе вече се окъсах.
към текста >>

74. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Подари ми прекрасна нова ученическа чанта.
От оная американска фланела, донесена ми от рускините - си уших две великолепни рокли. Тъй са семпли и елегантни. Едната е сива, а другата светло гълъбова. Изглеждам чудесно с тях! Colombo много ги харесва. Чудо! Подари ми прекрасна нова ученическа чанта. О, сега мога да събера вътре своите учебници, а не в оная мушамена торбичка. Но още не смея да я нося, срам ме е; нека да свърша поне 7 кп., че тогава ще посмея да взема в ръката си тая скъпоценна вещ. Знаменателно! Един единствен път в толкоз години имам случай да отида тая вечер на кино и не мога - защото имам мислена среща с Добринка! Да съжалявам ли? Може би, да, малко.
към текста >>

75. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

А пък и хубава чанта имам за книгите и си оплетох топли ръкавици.
Нека и неговата душа усети полъха на Асавита. 5 ЯНУАРИ 1928 г. Какъв ужасен студ прекарахме! Когато отивах сутрин на урок клепачите ми се залепваха, дъхът ми сякаш замръзваше. Но сега не усещам вече студа, както преди. А пък и хубава чанта имам за книгите и си оплетох топли ръкавици. А какво ужасно безсъние ме мъчи! Може би затова, че скоро не съм правила излет до Витоша. Пак дойде при мене студента Деревянко, донесе ми за поправка долни дрехи. Тъй хубаво му ги изкърпих, че изглеждаха почти нови. Даже му ги изпрах добре и огладих с гореща ютия.
към текста >>

Взех си чантата и бегом на ул. „Чаталджа”.
Какви прекрасни обноски имаха всички помежду си! Те приличаха на едно голямо божествено семейство, които се занимаваха с моята душа. Събудих се. Точно 5 ч. - време за уроци. Взех си чантата и бегом на ул. „Чаталджа”. Там ме чакаха. Работихме върху аналитична геометрия - много я обичам. После се връщам, чистя, паля печка, варя супа, мета, чистя, шия на машината дрехи за рускините студентки от съседната стая. Стрелките на часовника бягат бързо. А още колко неща трябва да се прегледат днес: химия, математика, етика, естествена, възпитание.
към текста >>

76. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Ела, Colombo, вземи чантата и верижката си и си иди.
- Защото нямах пари, отговарям. - Тогава, дайте на Олга едно Мусаленско камъче, рече Той. - Защо ми са камъни, когато можехте да ме вземете с Вас. И Олга Блажева стисна ръката ми и ми прошепна: „Браво! ” Да, мен, измъчената ме забравиха. Ела, Colombo, вземи чантата и верижката си и си иди. Ела, Асавита, вземи писмата си от етажерката и си иди. Идете си всички. 27 ЮЛИ 1928 г., петък След специалния клас останах на „Изгрев”, за да почета на сянка и почета една хубава книга. Колко е хубаво тук! Въздухът е тъй чист и приятен.
към текста >>

77. 5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

чанта в ръка и съм поздравила отдалече.
Брат Георги Тахчиев казваше колко събрания е провел, колко сказки е държал, колко абонати е записал за „Житно зърно" и в. „Братство". Той даде хубав доклад за своята извънучилищна дейност в духа на Новото. Засрамих се, че нищо такова не съм направила и го казах: „ А пък аз, нищо..." Той се обърна към мене със следните думи: „За тебе стига само да минеш през селото." (бях в с. Петрич, Средна гора) 32. Двама - брат и сестра стояли до Учителя, когато аз съм минала край тях с уч. чанта в ръка и съм поздравила отдалече. Учителят казал: „Ето св. Мина! " Господи, пъказ съм едно нищо и никакво, но Учителятчрез тези хубави думи ме е насърчавал от близо и далеко, за да повдигне самочувствието ми... Затова записвам всичко това, за да се види, докато ударите се сипеха отвън, тези Негови свещени думи са ме водили по светлия, светия, чистия път напред и нагоре. Нека бъде Името Му хиляди и милиарди пъти благословено! Чрез Словото Му, Неговият Свят Дух живее в мене. 33. Веднъж хазайката ми З.К.
към текста >>

78. 12. Последните записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Вземи - вместо грозде дай чанта.
От магазина до тях, исках да купя грозде - нямаше. Имаше чушки. Наредих се и взех 10 кг. Ще й занеса. Стоварих ги две мрежи. Вземи - вместо грозде дай чанта. Хубави са. Вземи за тебе и за мене. Посегна от едната мрежа, казах й: вземи от другата, че тя ми тежи повече. Отказа се мигом и рече: Имам си. Нищо, нека да имаш още.
към текста >>

79. Прераждане

1. Що е окултизъм?

ТОМ 30

- Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца).
един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище? ” Майка й й каза: „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? ” На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. - Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантичката? ” - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я”. Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо ма. аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче. което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка”.
към текста >>

80. 5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

ТОМ 30

- Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца).
един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище? ” Майка й каза: „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? " На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училище. - Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантичката”, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я". Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка". Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежка болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия думи на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество”.
към текста >>

81. 1. Торбата, която трябваше да се напълни. 1.1. Изповедникът.

" Тези записки аз си ги слагах в чантата.
Тя си замина 1976 г., като до май 1976 г. ми разказваше неща, които изпъкваха и изникваха в нейното съзнание. Аз записвах. Всичко, което записвах и след като приключвах, прибирах моите подръчни записки. Тя се усмихваше, и казваше: „Ти пак сложи нещо в торбата! " Тези записки аз си ги слагах в чантата. Тогава аз носех чанта с която тогава се движехме онези, които бяха така наречените интелигентни. И не беше торба, но така тя го казваше образно, и символично. Пак сложих в торбата, но това, което сложих за мен това е много-много малко, отговарях аз. А тя добавяше: „Бъди доволен, че другите не сложиха нищо! Те се разминаха с мен." И продължаваше: „Ако другите знаеха какви опитности, какво богатство имаше в този дом в който живеем, щяха не пътека, а път да направят до нас!
към текста >>

Тогава аз носех чанта с която тогава се движехме онези, които бяха така наречените интелигентни.
ми разказваше неща, които изпъкваха и изникваха в нейното съзнание. Аз записвах. Всичко, което записвах и след като приключвах, прибирах моите подръчни записки. Тя се усмихваше, и казваше: „Ти пак сложи нещо в торбата! " Тези записки аз си ги слагах в чантата. Тогава аз носех чанта с която тогава се движехме онези, които бяха така наречените интелигентни. И не беше торба, но така тя го казваше образно, и символично. Пак сложих в торбата, но това, което сложих за мен това е много-много малко, отговарях аз. А тя добавяше: „Бъди доволен, че другите не сложиха нищо! Те се разминаха с мен." И продължаваше: „Ако другите знаеха какви опитности, какво богатство имаше в този дом в който живеем, щяха не пътека, а път да направят до нас! Но не го направиха." И така, за онези, които идваха при тях на гости, посещаваха ги, „Изгревът" беше затворен за тях.
към текста >>

82. 3.11. Как се записваха спомените на Мария Тодорова

И което беше най-интересното, аз в чантата като лекар носех бланки - рецепти.
3.11. КАК СЕ ЗАПИСВАХА СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И в онова време, когато Борис беше зает, аз започнах да записвам спомените на Мария Тодорова, нейните опитности на различни мои бележки. И което беше най-интересното, аз в чантата като лекар носех бланки - рецепти. И на тези рецепти аз записвах онова, което тя ми разказваше и, което ми диктуваше. Впоследствие, аз го преписвах в едно тефтерче. И така във всеки един разговор с Мария Тодорова, при всяка една среща изникваха в нейното съзнание, и тя ми разказваше по 1-2 опитности, които ми ги разказваше подробно. И за мен тези неща бяха свещени. За нея също бяха свещени.
към текста >>

83. 8.10. Защо пристигнаха двете тетрадки

- Бам, и ги слагам в моята чанта.
Няма ги, няма ги и толкоз! Веднъж отивам при Борис, и гледам тези тетрадки стоят на масата му! Поглеждам ги, вътре виждам нейния почерк. Поглеждам - „Разговорите с Учителя". Взимам двете тетрадки, без да го питам. - Бам, и ги слагам в моята чанта. И мълча. Обаче, като ги видях и като тръгнах, чух гласът на Мария: „Ето ги тези двете тетрадки! Те са приготвени за тебе. Вземи ги." Аз ги взех и ги сложих, и мълча. Борис влезна в стаята, нито погледна тетрадките, нито му направи впечатление за тетрадките, нито ме попита впоследствие за тези тетрадки.
към текста >>

84. 9.11. Оранжевата тетрадка

Прибрах тетрадката в чантата си.
А аз съм този, който идвам и спасявам. Искам да взема тази тетрадка, защото тя ще те спаси, защото ти си пред окончателен провал! " Тя ме гледа, и мълчи. Аз протягам ръка, взех я. Тя също изстена от силно по-силно, като че ли я режех с трион! Прибрах тетрадката в чантата си.
към текста >>

85. 10.6. Как Мария Тодорова разказваше

Понякога записвах нещо, слагах го в чантата си.
Тя в момента разкаже един епизод, аз го запиша. И толкова! След това мине един час - разкаже друг епизод. Или пък някой път, когато отида там не ми разкаже нищо, защото през нейното съзнание не преминават тези спомени. Никой не ги пуска в съзнанието й, и тя няма как да ми ги даде. Понякога записвах нещо, слагах го в чантата си. А тя ме поглежда озадачено, и все казваше: „И този път сложи нещо в торбата! " И поглеждаше чантата ми, и имаше усещането, като че ли аз я ограбвах, като че ли аз взимах нещо от нея и, което никога нямаше да се върне при нея. Това беше верно. Тези опитности беха нейни, те беха излезнали от нея. Тези опитности беха част от нейното време, преживяно през времето на Учителя.
към текста >>

" И поглеждаше чантата ми, и имаше усещането, като че ли аз я ограбвах, като че ли аз взимах нещо от нея и, което никога нямаше да се върне при нея.
След това мине един час - разкаже друг епизод. Или пък някой път, когато отида там не ми разкаже нищо, защото през нейното съзнание не преминават тези спомени. Никой не ги пуска в съзнанието й, и тя няма как да ми ги даде. Понякога записвах нещо, слагах го в чантата си. А тя ме поглежда озадачено, и все казваше: „И този път сложи нещо в торбата! " И поглеждаше чантата ми, и имаше усещането, като че ли аз я ограбвах, като че ли аз взимах нещо от нея и, което никога нямаше да се върне при нея. Това беше верно. Тези опитности беха нейни, те беха излезнали от нея. Тези опитности беха част от нейното време, преживяно през времето на Учителя. Това беше един вътрешен живот, който беше реален. Той беше реален и този живот имаше форма, но в едно друго време по времето на Школата на Учителя.
към текста >>

86. 14.8. Банките с разтвор - хранилка за Борис

Никой не ми проверяваше чантата, а инжекциите ги купувахме.
И нещата за мен бяха ясни. Но още по-ясни станаха, когато Мария разказа тази опитност, която имаше с Учителя. Той беше я освободил и тя можеше да се лекува както със съвременната медицина, така и с билките, с компреси и всичко, което идваше като знание от недрата на българския народ. Така, че Борис в това отношение беше в много критично състояние. Аз ходех в болницата, взимах банки, защото имаше, можех да ги изнасям. Никой не ми проверяваше чантата, а инжекциите ги купувахме. Аз имах спринцовки. Тогава спринцовките се изваряваха един час в тенджера. Слагахме отдолу марля, слагах спринцовките, слагах и иглите, и те се изваряваха един час по часовник. След това се дръпваха, те изстиваха и аз с едни големи спринцовки изваждах иглите, изваждах спринцовките. С тях правех инжекциите, и т.н., и т.н.
към текста >>

87. 15.6. Как съм лекувал Борис Николов

Нося в чантата си различни банки с разтвори, нося системи, купил съм необходимите лекарства от аптеките.
15.6. КАК СЪМ ЛЕКУВАЛ БОРИС НИКОЛОВ Аз отивам в другата стая и сега умувам. Аз сутрин ставам рано в 5 часа. Хващам един автобус, че втори, че трети и отивам чак в Трета Градска болница. То е на 25-30 километра. Отивам на работа, и се връщам към 17 часа следобед. Нося в чантата си различни банки с разтвори, нося системи, купил съм необходимите лекарства от аптеките. Поставям нова банка, поставям система, вкарвам всичко във вените на Борис. Той лежи, ръката му е зафиксирана - дясната ръка. И така, от 18 часа аз стоя до 24 часа през нощта. Наблюдавам системата как тече, меря му кръвното налягане, сърдечната дейност. Изобщо се грижа за него!
към текста >>

88. 15.10. Изкачване на Салоните - Рила, 1973 г.

Аз там бех взел един апарат за кръвно и една слушалка, и една лекарска чанта с лекарства, антибиотици, банки - всичко това с което съм лекувал Борис долу.
Пет-шест коня, натоварени с багаж вървяха след нас и бяхме се качили на Салоните. А аз бях се качил преди това. Бех си разпънал палатката на моето място. И там през цялото време аз лекувах Борис. И какво? Аз там бех взел един апарат за кръвно и една слушалка, и една лекарска чанта с лекарства, антибиотици, банки - всичко това с което съм лекувал Борис долу. Добре че не се наложи да изваждам тези неща, защото беше горе много високо. Те живееха в палатки. Така, че много пъти там аз съм сънувал как Мария си заминава, и как една цяла процесия я сваляха мъртва долу в София. И няколко пъти й разказвах тези мои сънища. Тя ме оглеждаше и казваше: „Да, това е верно, искат да ме ликвидират и искат да ме премахнат, за да се доближат до Борис, и да правят с него каквото си искат!
към текста >>

89. 15.11. Кражбата на чувалите и предателствата

" Да, вие не знаете, че по онова време Милицията и Комунистическата власт наблюдаваше всеки, кой какво носи в чанта!
И по този начин, след това Борис започна да се държи с мене по съвсем друг начин. И аз го видях, че онзи вече, който беше влезнал - мазайкаджийски дух - отърваване няма да има. Така, че тази измама продължаваше. И тези неща, които той взе, които пропиля и запиля, те никога не се върнаха при мене. Ще кажете: „Ами като си сложил и си напълнил чувалите, защо не си ги прибрал веднага? " Да, вие не знаете, че по онова време Милицията и Комунистическата власт наблюдаваше всеки, кой какво носи в чанта! Ако е някоя обемиста, голяма чанта, тя му проверяваше чантата. Ами аз не можех да нарамя на гърба си един цял чувал! Значи аз трябва да докарам кола. А тази кола така лесно не се намира! Аз трябва да отида да взема от Пиацата кола, да натовариме и да я закараме в Своге.
към текста >>

Ако е някоя обемиста, голяма чанта, тя му проверяваше чантата.
И аз го видях, че онзи вече, който беше влезнал - мазайкаджийски дух - отърваване няма да има. Така, че тази измама продължаваше. И тези неща, които той взе, които пропиля и запиля, те никога не се върнаха при мене. Ще кажете: „Ами като си сложил и си напълнил чувалите, защо не си ги прибрал веднага? " Да, вие не знаете, че по онова време Милицията и Комунистическата власт наблюдаваше всеки, кой какво носи в чанта! Ако е някоя обемиста, голяма чанта, тя му проверяваше чантата. Ами аз не можех да нарамя на гърба си един цял чувал! Значи аз трябва да докарам кола. А тази кола така лесно не се намира! Аз трябва да отида да взема от Пиацата кола, да натовариме и да я закараме в Своге. А този човек може веднага да се обади в Милицията, че той кара чували, и ги е накарал на еди кой си адрес в Своге.
към текста >>

90. 16.8. Посрещане на гостите на Салоните

Аз с моята лекарска чанта бдях за тяхното здраве, за всеки случай.
И аз тогава поех тази работа - посрещах ги, слагах масата, вдигах чиниите, и си мълчах. Питат: „Кой е този? " Някой ме познаваха, казваха: „Абе той е тука дошъл един лекар, да се грижи за Борис и за Мария." И те казваха: „А, добре." Аз изобщо не говорех. Те говореха общи неща, общи приказки. Мария не беше добре, Борис едва се възстановяваше. Аз с моята лекарска чанта бдях за тяхното здраве, за всеки случай. Дори тогава ги накарах да ми се подпишат и двамата с декларация, че, ако нещо стане с тях аз да поемам отговорността както за лечение, така и да ги сваля в града. Те приеха и се подписаха.
към текста >>

91. 17.2. Е-е-е, пак нещо сложи в торбата!

И беше най-интересното, аз нали бех лекар, и носех в чантата си винаги бланки от рецепти.
И ще питате, какво толкова сме разказвали, и какво толкова сме разговаряли? А-а-а, вие трябва да прочетете тези 22 тома от „Изгревът", и тогава ще видите всичко онова, което е написано в „Изгревът" е преминало през техните съзнания и през моето съзнание. Само, когато прочетете тези 22 тома, тогава ще разберете какви са били проблемите и какво съм разговарял. Така че, когато аз казвам сега, че аз съм разглеждал проблемите, тези проблеми в момента са доказани с факти, със събития, с хора, с разкази, и със снимки в тези 22 тома на „Изгревът". Така че аз, когато разговарях с нея, аз си водех бележки обикновено на различни листчета. И беше най-интересното, аз нали бех лекар, и носех в чантата си винаги бланки от рецепти. Така, че на обратната страна на рецептата от едната и другата страна аз си записвах, записвах ги, и си ги прибирах. И тя накрая се усмихне, и каже: „Е-е-е, ти пак сложи нещо в торбата! " Защо в торбата? Ами навремето българите, когато отиват на някое место, те си носят торба. Когато тръгват за некъде, пак си носят торба.
към текста >>

Така, че тя още от самото начало прозря, че тази чанта, която аз нося не е чанта, а е торба, и че в тази торба трябва да се сложи нещо.
" Защо в торбата? Ами навремето българите, когато отиват на някое место, те си носят торба. Когато тръгват за некъде, пак си носят торба. В торбата са слагали всичко. Тогава не е имало чанти и разни други неща, а една обикновена торба в която се слага всичко, и се превързва отгоре с шнур. Така, че тя още от самото начало прозря, че тази чанта, която аз нося не е чанта, а е торба, и че в тази торба трябва да се сложи нещо. А това нещо се оказа, че е толкова голямо и огромно, че трудно можеше да се смести в тази торба, трудно можеше да се смести! И това бяха дни на разговори, години на разговори, бележки, бележки - изписани, сложени в торбата. И аз след това така си ги завързвах, и ги пазех. По-късно си ги прехвърлях в едно тефтерче.
към текста >>

92. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Преди него дошъл някой от провинцията и му донесъл щайга с портокали и Борис му казал: „Има нещо и аз да ти дам“ и му дава десетте годишнини от Словото и непознатият посетител от провинцията ги вземал, прибрал ги в чантата си и си отишъл.
Умствените противоречия, заблуждения, изопачения и помрачения ще го спъват много в живота. При най-добри условия роденият ще се бои и безпокои от въображаеми, но несъществуващи опасности. Има силно предразположение да възприема внушенията и на най-престъпните духове и да извърши някакво престъпление, понеже Плутон е само с отрицателни аспекти. Умът му е хаотичен и може да се обръща на 180 градуса, като не мисли за последствията за извършените от него бели и безобразия, особено с опазване на Словото. Вергилий Кръстев уговаря в една неделя да отиде по обед и да вземе 10 годишнини от нередактираното Слово. Преди него дошъл някой от провинцията и му донесъл щайга с портокали и Борис му казал: „Има нещо и аз да ти дам“ и му дава десетте годишнини от Словото и непознатият посетител от провинцията ги вземал, прибрал ги в чантата си и си отишъл. Идва Вергилий в 12 часа, но беседите ги няма и Борис вдига рамене. Миналата година възрастен човек ги донася на Изгрева и ги дава на Андрей Грива. Значи на Борисовия ум не може да се разчита, понеже често е обсебван от низши същества. И така даде на Кралю Кралев много материали, с които той и дъщеря му злоупотребиха. Това беше „майстор Борис“, а не духът на Борис Николов.
към текста >>

93. 13. Вергилий се представи за Занони

Милка Кралева

Уточнение от Вергилий Кръстев

Видях непознат човек, на средна възраст, с голяма кожена чанта в ръка.
13. ВЕРГИЛИЙ СЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ЗАНОНИ... понеделник, 4 април 2016 г. Бях в София за предстоящите изпити в Консерваторията. Обикновено отсядах в Донка Топалова, позната на бр. Георги Томалевски. Един следобед, на вратата се позвъни. Отворих. Видях непознат човек, на средна възраст, с голяма кожена чанта в ръка. Той се изненада като ме видя, и погледът му зашари за момент, след което весело каза: „А-а-а.... ние сме се срещали с тебе, аз съм ти бил баща миналия живот в Германия!....” Поканих го вътре, и Донка Топалова ми каза името му: Вергилий Кръстев. След малко на вратата пак се звънна. Казах си: „Дали сега не идва майка ми от миналия живот- всичко се случва, може и тя да ме посети! ” Отидох да отворя. Не, това бе друг човек на средна възраст.
към текста >>

94. 19.1. Братския салон в Бургас и архива.

Спасихме се, извадих си чантата и гледам как гори!
Какво става по света на семейство Кралеви, и по-точно с дъщеря им - Милка Кралева! А сега ще ми говорят измишльотини! 19.1.12. И най-важното, което се случи, че когато се връщах с автобуса от гр. Бургас за София, то автобуса гръмна и се запали! Щяхме да изгорим живи в него! Спасихме се, извадих си чантата и гледам как гори! Беше ни ударила ракета, и бе ни улучила! Знаех, че това бе направено срещу мене! Бяха изпратили небесна ракета, уличи автобуса, но аз се отървах! Спасих живота си! Ако това не бе станало и не бях спасен, Вие щяхте да видите „Изгревът” на „кукуво лято”!
към текста >>

95. 39. Вергилий взимаше без позволение

Милка Кралева

Отговор на Вергилий Кръстев

Крадецът каза: „Дръжте крадеца!...” Мисля си, че тази папка е била в чантата, спасена от Станка!....
Виждаш ли? Крадци, бе! Това са те!....” За Вергилий аз не бях работник, работникът бе той. Естествено, аз онемях! За кой ли път?... Крадецът каза: „Дръжте крадеца!...” Мисля си, че тази папка е била в чантата, спасена от Станка!.... От този случай, а и много още по време на брака ни, аз си съставих картина за отношенията между Вергилий и брат Борис. В тях се отразяваха два коренно противоположни свята. Виждах пълно несъответствие в принципите им, и диаметрални различия в поведението им! Аристократ и търгаш! Че какво общо може да имат те?
към текста >>

96. 39.1. За наследника, материалите и изнесените лъжи.

И тя реши да приложи към мен същото, с въпросната чанта!
39.1.6. За Станка Янчева, аз съм написал очерк в „Изгревът”, т. 5, с. 199-202. Тя участвуваше в бригадата на Борис Николов, около 10 години. Виж снимка № 57 от „Изгревът”, т. 23. Аз подготвях материали, слагах ги в чували, и тя виждаше как „майстор Борис” ги предаваше на други, за да ме изолира! И тя реши да приложи към мен същото, с въпросната чанта! Заради това си деяние, тя бе изгонена от тази къща! А аз съм публикувал в „Изгревът”, т. 31 снимки с нейна милост, с Борис и Мария! Вижте снимките с № 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63. Някой да го е сторил това?
към текста >>

97. 5. Човешкият глас и Ангелската музикална школа (6.01.1941, понеделник, София - Изгрев)

Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя.
- Той трябва да носи богатството си от миналото, да има хубав глас. - Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков8 и пианиста Петър Ступел9, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева. Учителят се усмихна и каза: - Днес, рекох, коя дата е? Брат Христо отговори: - Днес е шести януари. Учителят каза: - Концертът, ако може, изнесете го на 9 януари [1941]. Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя. Той внимателно го прочете. На листчето беше написано: „Уважаеми братя и сестри, в четвъртък, на 9 януари, в 8 часа вечерта ще изнесе концерт сестра Цветана (Лилиана) Табакова пред Учителя. Ще бъде акомпанирана с флейта от г-н Илия Кръстеняков, на пианото от г-н Петър Ступел. Поканваме ви с любов всички. Програма: 1.
към текста >>

98. 30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев)

Аз извадих от чантата си една школа по пеене - „Вакай” („Vacai“), италианска, и преведох от френски език каквото пишеше в увода на школата.
Също и мускулчетата, които произвеждат движението на гръкляна и езика играят съществена роля при пеенето. - Ти също обърни внимание на мускулите на устните. - Учителю, устните играят важна роля за дикцията и за изнасянето на тона в маската. Учителят поясни: - Колкото по-ясно произнесеш една дума, толкова по-лесно тонът се изкачва от гортана в горните кухини на лицето и главата, черепа. След усилена деятелност мускулите трябва да се поставят и в покой. Аз извадих от чантата си една школа по пеене - „Вакай” („Vacai“), италианска, и преведох от френски език каквото пишеше в увода на школата. Авторът подчертаваше, че от неговата школа са излезли прочути певци. Авторът също наблягаше, че той не поставя гласа с вокали32, но със срички, думи и цели изречения. Например в първия урок преводът на текста беше: „Един ловец отишъл с кучето си в гората...” Учителят ме прекъсна с думите: - Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората да убива животните. Той се обърна към мене и каза: АЗ ЩЕ ТИ ПОКАЖА И ТИ ЩЕ НАПИШЕШ ЕДНА НОВА ОКУЛТНА ШКОЛА ПО ПЕЕНЕ С ВЪЗХОДЯЩИ, ПОЛОЖИТЕЛНИ ИДЕИ И ДУМИ. Ти скицирай главите.
към текста >>

99. 31. Тито Скипа. Песента „Вътрешният глас на Бога”. (21.01.1943, четвъртък, София – Изгрев)

Аз извадих от чантата си портрета на световния тенор Тито Скипа41, който пристигна от Триест.
Учителят се усмихваше. Брат Христо каза: - Преди няколко дена Вие, Учителю, не слязохте в салона на беседа. Тогава един брат цитира мисли на Христа и те звучаха тъй сухо. Не тъй, когато Вие, Учителю, ги произнасяте. Учителят каза: - Те преставляват една ябълка от гипс, а аз давам една жива ябълка. Аз извадих от чантата си портрета на световния тенор Тито Скипа41, който пристигна от Триест. Този портрет ми беше изпратен лично от Тито Скипа. Учителят дълго време разглежда портрета му. Той каза: - Той има добре оформена брада и е твърде общителен. Има също социално чувство с широта. Подписът му показва, че той се движи в строго определена посока, между две релси.
към текста >>

100. 35. Внушение и самовнушение. (25.03.1943, четвъртък, София - Изгрев)