НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
162
резултата в
86
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде
хапка
хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел.
(втори вариант)
Колцина разбират смисъла на този хляб? Въпросът за хляба е социален; той се разрешава от всички общества и народи. Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена.
Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде
хапка
хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел.
Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба.
към втори вариант >>
2.
Влиянието на музиката
,
ИБ
, , 12.4.1917г.,
Всяка една
хапка
, това е едно ново парче.
На първо място в живота стои яденето, а после музиката. Ако ти е развито ухото, ще чуеш каква музика има в яденето. 32-та зъба, като дъвчат, са 32 корди, които свирят по хляба, а езикът - капелмайсторът, който дава такт. Всяко ядене може да се състои от няколко парчета. Вие следите ли от колко парчета се състои вашият концерт при яденето?
Всяка една
хапка
, това е едно ново парче.
Яденето е значи първият концерт в живота. Аз, като следя хората, гледам как много от тях, като се съберат, разяждат се и всички стават песнопойци. Който не знае да свири добре с устата си.т.е. не знае правилно да яде,той се чувствува зле и вътрешният слушател - стомахът - казва: "Не свириш добре." Втори етап на музика е храненето на сърцето, т е.
към беседата >>
3.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили
хапка
в устата си.
Който има уши, нека ги насочи към пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се в себе си, за да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен. Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците. Това е все едно, да четете списък, в който се изброяват имената на стотици видни хора, без да сте свързани с тях.
Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили
хапка
в устата си.
Каква полза имате от този банкет? Всичко сте видели, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, аз ви подготвям за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бъдете поканени на Неговата трапеза и пред вас ще има чиния, пълна с ядене; ако не сте готови, няма да ви поканят. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпъдят навън.
към беседата >>
Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили
хапка
въ устата си.
(втори вариант)
Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ.
Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили
хапка
въ устата си.
Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ.
към втори вариант >>
4.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Тя задавя човека, както всяка
хапка
, която попада в кривото гърло.
Нека най-нещастният човек приеме това право, за да се убеди в неговата сила. Животът му ще се подобри, хората ще почнат да го обичат, работите му ще тръгнат напред. Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба.
Тя задавя човека, както всяка
хапка
, която попада в кривото гърло.
Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава. Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята.
към беседата >>
Извадете
хапката
, която е отишла в кривото гърло и ви задушава.
Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно.
Извадете
хапката
, която е отишла в кривото гърло и ви задушава.
Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост. Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владение.
към беседата >>
5.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Обаче, никъде нищо не ти дават,
хапка
хляб не ти дават.
Необикновените мисли, чувства и постъпки съдържат мощна, велика сила. Обикновените процеси са само упражнения. Влезеш в един дом, кажат ти: „Добре дошъл! " Отидеш в друг дом, пак ти кажат „Добре дошъл! ". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”.
Обаче, никъде нищо не ти дават,
хапка
хляб не ти дават.
Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом! ". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом! " Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом!
към беседата >>
6.
Три процеса
,
ИБ
, Бургас, 23.6.1920г.,
Когато имаш резен хляб, ще хапнеш малка
хапка
, ще я дъвчеш, дъвчеш и тогава ще я глътнеш – това е благословия, а не когато ядеш голяма
хапка
набързо глътната.
Едно малко цветенце го сушите, пазите, защо? Заради любовта към него. Който не оценява малките неща, още не е познал любовта. Господ започва все с малките неща. Затова человек трябва да бъде смел да отхвърли всички ухищрения на лукавия.
Когато имаш резен хляб, ще хапнеш малка
хапка
, ще я дъвчеш, дъвчеш и тогава ще я глътнеш – това е благословия, а не когато ядеш голяма
хапка
набързо глътната.
Сегашните хора приличат на големи мравуняци и като дойде земеделецът със своето рало, разкъртва мравуняците и ние казваме, че зло, нещастие е дошло. Нашите лоши мисли са подобни на мравуняци. Като ни разбъркат, обърнат ни надолу. Това се нарича в окултизма превръщание. В невидимия свят добрите мисли ги преобръщат, а лошите ги кълцат.
към беседата >>
7.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Те казват тъй: „Да грешат хората – това е вложено в човека още с първата
хапка
, която е влязла в устата“.
С един замах – това е то философия, този дявол е виновен за всичко. Философите обаче намират противоречията в самата материя, в силите, в туй механическо устройство на вселената; а практическите хора казват: „Този дявол – това са икономическите условия – „папото“, туй „папо“ да не е, нищо няма, а има ли го туй „папо“, то създава всичките блага“. И според тях това, най-хубавото – „папото“, то създава всички противоречия и – най-големите злини. И аз мисля, че те са много по-близо до истината, отколкото религиозните. Да, „папото“ е, според тяхната философия, причината на злото.
Те казват тъй: „Да грешат хората – това е вложено в човека още с първата
хапка
, която е влязла в устата“.
И прави са, защото Ева, която е била девствена, чиста, когато е взела първата хапка от „папото“, и тя, и всички се опорочили. Това са техните аргументи. Аз не поддържам нито едните, нито другите, но казвам туй, което е. И следователно в нашето съществувание на земята животът е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или всичко това е едно съвпадение, възможност, вероятност. Тия два възгледа съществуват сега.
към беседата >>
И прави са, защото Ева, която е била девствена, чиста, когато е взела първата
хапка
от „папото“, и тя, и всички се опорочили.
Философите обаче намират противоречията в самата материя, в силите, в туй механическо устройство на вселената; а практическите хора казват: „Този дявол – това са икономическите условия – „папото“, туй „папо“ да не е, нищо няма, а има ли го туй „папо“, то създава всичките блага“. И според тях това, най-хубавото – „папото“, то създава всички противоречия и – най-големите злини. И аз мисля, че те са много по-близо до истината, отколкото религиозните. Да, „папото“ е, според тяхната философия, причината на злото. Те казват тъй: „Да грешат хората – това е вложено в човека още с първата хапка, която е влязла в устата“.
И прави са, защото Ева, която е била девствена, чиста, когато е взела първата
хапка
от „папото“, и тя, и всички се опорочили.
Това са техните аргументи. Аз не поддържам нито едните, нито другите, но казвам туй, което е. И следователно в нашето съществувание на земята животът е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или всичко това е едно съвпадение, възможност, вероятност. Тия два възгледа съществуват сега. Едните казват: „Всичко е случайно – хората се раждат случайно, ядат случайно, оженват се случайно, бият се случайно и умират пак случайно; загубил парите или спечелил – все случайно“.
към беседата >>
8.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една
хапка
повече или по-малко.
Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек.
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една
хапка
повече или по-малко.
Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата.
към беседата >>
Спре ли при най-сладката
хапка
, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
Спре ли при най-сладката
хапка
, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени.
към беседата >>
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една
хапка
повече или по-малко.
Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек.
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една
хапка
повече или по-малко.
Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата.
към беседата >>
Спре ли при най-сладката
хапка
, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
Спре ли при най-сладката
хапка
, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени.
към беседата >>
9.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Когато човек изяде първата
хапка
, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му.
Така ще се оформят няколко групи: едни, които прилагат Любовта – те са ученици; други, които се стремят към Любовта – оглашени; трети, които мислят за Любовта и четвърти, които в бъдеще могат да приложат Любовта. Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж.
Когато човек изяде първата
хапка
, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му.
Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден. Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси.
към беседата >>
Тогава той сдъвква втора
хапка
и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден.
Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му.
Тогава той сдъвква втора
хапка
и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден.
Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите.
към беседата >>
10.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Българинът свива трите си пръста и с тях хваща
хапка
хляб, потопява я в солта и я туря в устата.
Ако искаш да си направиш много къщи, ще отидеш в горния свят. Сега е време да си вземете, колкото може повече места. Ще се отклоня малко, да кажа нещо за кръстенето на православните. Като се кръстят, те свиват трите си пръста. Какво означава това?
Българинът свива трите си пръста и с тях хваща
хапка
хляб, потопява я в солта и я туря в устата.
Казвам: Ако си намислил да правиш престъпление, първо отчупи една хапка хляб, хвани я с трите си пръста, потопи я в солта, изяж я и тогава направи престъплението. Следователно, ако правиш престъпление, направи го в името Божие. Сега хората правят благодеяния в името Божие, но светът още не се е оправил. Обърнете процеса! Направете поне едно престъпление в името Божие и вижте, какъв резултат ще има.
към беседата >>
Казвам: Ако си намислил да правиш престъпление, първо отчупи една
хапка
хляб, хвани я с трите си пръста, потопи я в солта, изяж я и тогава направи престъплението.
Сега е време да си вземете, колкото може повече места. Ще се отклоня малко, да кажа нещо за кръстенето на православните. Като се кръстят, те свиват трите си пръста. Какво означава това? Българинът свива трите си пръста и с тях хваща хапка хляб, потопява я в солта и я туря в устата.
Казвам: Ако си намислил да правиш престъпление, първо отчупи една
хапка
хляб, хвани я с трите си пръста, потопи я в солта, изяж я и тогава направи престъплението.
Следователно, ако правиш престъпление, направи го в името Божие. Сега хората правят благодеяния в името Божие, но светът още не се е оправил. Обърнете процеса! Направете поне едно престъпление в името Божие и вижте, какъв резултат ще има. Например, жената казва на мъжа си: Слушай, няма да помагаш на бедните, мисли за децата, за дома си.
към беседата >>
11.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Ако дам на всички по една
хапка
, аз ще остана гладен.
– Дали съм я намерил, или не, това се отнася до мене, то няма да ви ползува. Ако нося един хляб, скрит от другите, аз ще си мълча. Защо ще мълча? – Защото веднага ще кажат: Нали си брат, дай хляба. Достатъчно е да разберат, че нося хляб, ще почнат да се трупат около мене десетки хора.
Ако дам на всички по една
хапка
, аз ще остана гладен.
Значи, за вас, въпросът за хляба е отвлечен. Добре е, всеки да си носи по един хляб. Казваш, че вярваш в Господа Исуса Христа, а мислиш за хляба. Сегашните хора не вярват в Господа, но в хляба и, като го видят, казват: Ето моя Господ. Един казва, че вярва в Господа, но не е готов да услужи на ближния си даже с един лев.
към беседата >>
12.
Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1923г.,
Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една
хапка
вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо!
Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо.
Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една
хапка
вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо!
Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ. Сега, азъ желая вие да си напишете това мото: САМО СВЕТЛИЯТЪ ПѪТЬ НА МѪДРОСТЬТА ВОДИ КЪМЪ ИСТИНАТА! И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ. Такъвъ е законътъ.
към беседата >>
Че как, като вземеш от този хляб, една
хапка
вътре в себе си, той е нещо живо!
(втори вариант)
А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате. А сега ядеш и не мислиш за нищо.
Че как, като вземеш от този хляб, една
хапка
вътре в себе си, той е нещо живо!
Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем. Сега аз желая, вие да си напишете това мото: САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА! И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят. Такъв е законът.
към втори вариант >>
13.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал цели три дена без
хапка
хляб.
Опасно е човек да мисли, че сам може да оправи работите си. Мнозина отричат намесата на Провидението и на съдбата в човешкия живот. Те се питат що е Провидение. Един прогимназиален учител в едно казанлъшко село разказва своя опитност. През световната война, при едно отстъпление на българите, той объркал пътя си и попаднал между гърците.
Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал цели три дена без
хапка
хляб.
Мислел си: „Ако изляза оттук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в този момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него“. И той започнал да се моли: „Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Тебе. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад“.
към беседата >>
14.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Тя е готова да раздели последната
хапка
със своя приятел, с най-бедния човек.
За в бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа. Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост.
Тя е готова да раздели последната
хапка
със своя приятел, с най-бедния човек.
Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: Ето една душа, която ме разбира. Нежността, благостта, които притежава душата това са качествата на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те подигне да растеш. Неговият поглед всякога носи знание, Мъдрост, свобода, живот.
към беседата >>
15.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Последната си
хапка
ще разделиш с него.
А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка.
Последната си
хапка
ще разделиш с него.
Това е законът на Любовта. Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“. Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“. Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки.
към беседата >>
16.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
Важно е, че аз мога да разделя
хапката
си със своя брат.
Като го прилагате правилно, лицата ви ще светят. Всички ще познаят, че ние сме с Христа. – Вярваш ли в това, което проповядваш? Вярваш ли в Господа? – За мене не е важно, в какво вярвам.
Важно е, че аз мога да разделя
хапката
си със своя брат.
– А леглото си? Стаята си? – Всичко мое мога да разделя със своя брат. Важно е, че аз нямам свое легло, нямам своя стая. Ако бих имал нещо мое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуждае.
към беседата >>
17.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
Като обичаш някого, той е готов да даде последната си
хапка
за тебе.
Ако аз кажа това, значи, изнасилвам положението. Свещеникът сам трябва да каже: Братя, аз искам да работя безкористно, по любов, както Бог е определил. Мислите ли, че като работи човек безкористно, ще умре гладен? Направете този опит, да видите, как работи законът. Силата на човека е в прилагане на любовта.
Като обичаш някого, той е готов да даде последната си
хапка
за тебе.
Това се отнася и до животните. И те проявяват любовта си към хората. Ще ви приведа един пример. Когато отиваме на Витоша, минаваме през село Драгалевци. Едно селско куче се привърза към нас толкова много, че през което време минавахме през селото, то всякога ни придружаваше.
към беседата >>
18.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Не, дойде ли някой човек при тебе, ще му дадеш половината от тази
хапка
.
Хората са несправедливи и във философията, и в морала, и в науката – иглата я няма никъде. И всички ние умираме от несправедливост. Любовта при несправедливостта не може да се прояви. Някой път вие проявявате любов към някое същество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовта и е преляла. При обикновено състояние обаче вие, като имате малко хлебец, скривате го за себе си.
Не, дойде ли някой човек при тебе, ще му дадеш половината от тази
хапка
.
Тъкмо щом си отиде той, идва друг някой. Ще му дадеш другата половина. След него ще дойде трети, четвърти – и на всички ще дадеш, докато най-после остане една трошица, която сам ще я глътнеш. „Ами тогава какво ще стане с мен? “ – Чудни сте вие!
към беседата >>
19.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
Например аз мога да живея с една
хапка
хляб на ден. Кога?
И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни.
Например аз мога да живея с една
хапка
хляб на ден. Кога?
– Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек. На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
към беседата >>
– Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази
хапка
хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора.
Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога?
– Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази
хапка
хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора.
Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек. На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко. Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство?
към беседата >>
20.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
Ако ученикът не е честен, бързо ще извади
хапката
от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било.
Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието.
Ако ученикът не е честен, бързо ще извади
хапката
от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било.
Обаче това е лъжа. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът. И тъй, какво разбирате под думата честност? – Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината.
към беседата >>
21.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка
хапка
, на втория ден ще сдъвчеш втора
хапка
, на третия ден – трета
хапка
, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.
Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света.
Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка
хапка
, на втория ден ще сдъвчеш втора
хапка
, на третия ден – трета
хапка
, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.
Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене?
към беседата >>
22.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката
хапка
, повече да не хапва.
Някой казва: не можа ли Господ да направи света по друг начин? — Може, аз не мисля, че не е могъл да го направи по друг начин, но направен е вече така. Какво лошо има в яденето? Ако човек прояде умира, и ако много пости — пак, умира. Това са две. крайности.
Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката
хапка
, повече да не хапва.
Ако хапне повече това ще бъде за него отрова. И в природата трябва да бъде така. Дойдеш ли до най-високия връх, дето добиваш най-голямото задоволство, спри там. Сега, мнозина искат да отидат при ангелите, какво ще научиш? За да отидеш при ангелите, трябва да имаш техните органи.
към беседата >>
23.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Със сиромашията хората се изпитват, доколко те са готови да делят
хапката
си със своя ближен.
Страданията ни са дадени от Бога, а от нас Бог иска да се учим и да бъдем благодарни за всичко. Значи страданията са от Бога, благодарността - от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта - от нас, от нашите души. Щедър е само онзи човек, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат. Богатият човек не е щедър.
Със сиромашията хората се изпитват, доколко те са готови да делят
хапката
си със своя ближен.
Дали ще бъда сиромах или богат, това е пак от Бога. Човек може да знае какво ще му се случи утрешният ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него. В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо за самия него. Бог е всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек. Какво ще придобие той, ако се откаже от тези страдания?
към беседата >>
24.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Вие взимате
хапка
след
хапка
, дъвчете ги и по-после казвате: колко ми е приятно, дойде ми една приятна идея!
Сега, вие като слушате беседата, ще се намерите в едно голямо противоречие, ще кажете, че не сте я разбрали, че не е свързана. Нещата са свързани сами по себе си, аз не ги свързвам. Чудни сте вие, когато искате нещата да са свързани! Аз ще ви направя едно възражение. Когато вие ядете, храната у вас свързана ли е?
Вие взимате
хапка
след
хапка
, дъвчете ги и по-после казвате: колко ми е приятно, дойде ми една приятна идея!
Значи, тази несвързана храна, тази каша, която ядете, внася с вас една нова идея, вие усещате една голяма приятност, а по-рано бихте отпаднали духом. Нещата само по себе си са свързани, това трябва да знаете! Между хиляди неща в света, дето и да са те, щом са хармонични, между тях има една вътрешна връзка, която никое същество в света не е в състояние да развали. Значи, щом един човек в света има живота на възкресението, няма сила в света, която е в състояние да му отнеме този живот. Никой друг, освен той самият, е в състояние да отнеме този живот.
към беседата >>
25.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Той казал: „Ела по-близо до мен и втори път да не опитваш радиусите на този кръг." Отворил устата й и извадил
хапката
.
(втори вариант)
" „Играя на хоро, но не мога да се откача, туй е радиусът на кръга, в който се движа. Искам да опитам, но не ме пуска сега." „Какво има у тебе? " „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? Преждевременно щеше да я изнесе в друг един свят, човешкия свят, и тя щеше да се намери в един тиган печена. Ала този, който се разговарял с нея, бил един мъдрец.
Той казал: „Ела по-близо до мен и втори път да не опитваш радиусите на този кръг." Отворил устата й и извадил
хапката
.
„На всички рибки разкажи да знаят, те не са дошли до туй положение да разглеждат радиусите на кръга." Има известни мисли и желания, на които не им е дошло още времето. „Ама не мога ли да ги опитам? " Ще опиташ, но ще обикаляш наоколо. А щом дойде този рибар, какво ще бъде положението ти?
към втори вариант >>
26.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
Може ли да се нарече човек от правото учение онзи, който взима
хапката
от устата ти?
И тогава учениците започват да се запитват: “Кое учение наистина е право? ” И те вече не знаят, кое е правото учение. Казвам: Всяко учение трябва да се приложи, за да се знае, дали е право, или не. В правото учение има правилно хармонично съчетание на величини както в математиката. То е толкова ясно, че и децата могат да го разберат.
Може ли да се нарече човек от правото учение онзи, който взима
хапката
от устата ти?
Ако е от правото учение, той би трябвало да каже на брата си, когото вижда да яде: “Братко, радвам се, че ядеш. Продължавай работата си! ” Или ако този човек има само една череша, нека я даде на брата си, а той само да гледа отдалеч и да му се радва. Честен и благороден човек е този, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският морал се заключава в жертвата.
към беседата >>
27.
Стремеж към съвършенство
,
ООК
, София, 29.9.1926г.,
Три дена вече как не сме турили
хапка
хляб в устата си.
Отговорен пост е този на светията. Той постоянно трябва да дава от своята енергия, без сам да се ползува от другите. Какво ще научи той от книгите на обикновените минувачи? Нищо няма да научи, но длъжен е да осветява пътя на всички, които минават покрай него. Мине някой млад човек, получил писмо от майка си, отвори го на светлината и чете: „Синко, ние се намираме в голяма беднотия.
Три дена вече как не сме турили
хапка
хляб в устата си.
Ако имаш пари, прати ни малко, защото рискуваме да умрем от глад." Свещта слуша това и мълчи. Мине един млад студент, който следва в странство, и чете: „Синко, баща ти внезапно заболя и умря. Ти знаеш вече в какво положение се намираме. Не можем повече да ти изпращаме пари. Не остава друго освен да напуснеш университета и да се върнеш при нас." Този студент затвори писмото си, тури го в плика, просълзи се малко и продължи пътя си.
към беседата >>
28.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Следователно всяка
хапка
, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път.
Следователно всяка
хапка
, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори.
към беседата >>
29.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
По някакво стечение на обстоятелствата, той прекарал цели три дни гладен,
хапка
хляб не могъл да намери.
Иска ли някой да стане цар, за да измъчва по този начин своите братя, на такова желание Бог не дава ухо. Обаче, ако някой гладен се обърне към Господа с молба да му помогне, той веднага ще чуе молбата му и ще се притече на помощ. Който отправя към Бога молба за хляб, молбата му се чува. Един български студент разправяше една своя опитност за помощта, която Бог му пратил. Това се случило в Пловдив.
По някакво стечение на обстоятелствата, той прекарал цели три дни гладен,
хапка
хляб не могъл да намери.
В това време минавал покрай една турска гостилница, дето готвели в 25 тенджери, и така хубаво му замирисало на ядене, че апетитът му се изострил още повече, гладът започнал да го мъчи усилено и с дълбока въздишка той си рекъл: “На мене ли се падна тази участ да гладувам цели три дни? ” В този момент ясно чува един глас да му говори отвътре: “Наведи се и виж какво има пред тебе.” Той се навежда и вижда пред себе си сребърен половин лев. - Хайде сега вземи този половин лев, иди в гостилницата да се нахраниш и повече не пъшкай”, добавил гласът. Питам: Можем ли ние, съвременните хора, да се оплачем от недоимък? Господ на Любовта ни е дал голямо изобилие.
към беседата >>
30.
Съпротивление, напор и стремеж
,
ООК
, София, 30.3.1927г.,
Когато ядете и дойдете до най-сладката
хапка
, спрете там.
Мразят само ония, които вървят в съгласие с черната ложа, но всички, които следват пътя на Белите Братя, не мразят. Невъзможно е човек, който люби Бога, да мрази хората. Някой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи – това не произлиза от неговата зла воля, но от подхлъзване на езика. Изобщо, човек трябва да се контролира, да владее езика си, да наблюдава движенията си, да не се поддава на външни, на чужди влияния. Яви ли се в човека желание да яде много, той трябва да владее това желание, да не го задоволява.
Когато ядете и дойдете до най-сладката
хапка
, спрете там.
Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И в чинията, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, мляко или чай, винаги трябва да оставате една част от него недоизпита. Когато отивате на пазар, да купувате нещо, винаги оставяйте нещо в джоба си. Никога не изхарчвайте всичките си пари.
към беседата >>
31.
Скрити сили
,
МОК
, София, 3.4.1927г.,
Минава някой беден човек, ти не си разположен да отчупиш и дадеш на този бедняк, а минава котката, поглади се, отваря се сърцето ти, готов си да дадеш половината от
хапката
си.
(втори вариант)
И когато мисълта е слаба, желанията не се реализират – и обратното. Аз забелязвам, има животни, които разбират този закон. Имам две котки, които със своята мисъл ме извикват вън. Седи едната котка, концентрира мисълта си, казва, че е гладна и казва какво ù се яде. Ще дойде – има особен начин, тъй, като мине, ще се поглади, разполага те.
Минава някой беден човек, ти не си разположен да отчупиш и дадеш на този бедняк, а минава котката, поглади се, отваря се сърцето ти, готов си да дадеш половината от
хапката
си.
Как ще си обясните този акт? В котката има непреривност. Хубаво е човек, на когото концентрацията на ума е слаба – тя ще му предаде сила за концентриране. Тя е отличен адепт за концентриране. Седи някой път два часа пред дупката на някоя мишка и гледаш: мишката излиза из своята дупка – измича * я.
към втори вариант >>
32.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Ако някой човек, още като тури първата
хапка
в устата си, каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде.
В дъвкането трябва да взимат участие всички мускули, за да има пълна координация и между тях. Няма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което пък ще се родят ред болезнени състояния. Религиозните учители на миналото, за да възстановят тази координация, са давали на учениците си ред правила и методи, едни от които се отнасят до храненето, други до правилното дишане, трети до правилните отношения, както и до човешките мисли и чувства. Те са препоръчвали на учениците си молитвата, като метод за възстановяване пълна хармония, пълна координация на органите. Преди всичко, когато човек за почне да яде, той трябва да бъде напълно убеден, да приеме ли храната, която му предлагат неговите близки, или не; той трябва да знае, дали тази храна ще му се отрази добре върху организма.
Ако някой човек, още като тури първата
хапка
в устата си, каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде.
Който пък иска да завърши добре храненето си, той трябва да вземе една хапка хляб, да я потопи в сол и да я глътне. Така той ще ликвидира с яденето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него през време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разстройство в мозъка. Недоволството внася лъжливи мисли и чувства в човека. Например, ако някой мъж е недоволен от яденето, което жена му е сготвила, той ще започне да мисли, че тя е нещо недоволна от него, че не е внимателна, не му обръща внимание, не се интересува, не мисли за него и т.н.
към беседата >>
Който пък иска да завърши добре храненето си, той трябва да вземе една
хапка
хляб, да я потопи в сол и да я глътне.
Няма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което пък ще се родят ред болезнени състояния. Религиозните учители на миналото, за да възстановят тази координация, са давали на учениците си ред правила и методи, едни от които се отнасят до храненето, други до правилното дишане, трети до правилните отношения, както и до човешките мисли и чувства. Те са препоръчвали на учениците си молитвата, като метод за възстановяване пълна хармония, пълна координация на органите. Преди всичко, когато човек за почне да яде, той трябва да бъде напълно убеден, да приеме ли храната, която му предлагат неговите близки, или не; той трябва да знае, дали тази храна ще му се отрази добре върху организма. Ако някой човек, още като тури първата хапка в устата си, каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде.
Който пък иска да завърши добре храненето си, той трябва да вземе една
хапка
хляб, да я потопи в сол и да я глътне.
Така той ще ликвидира с яденето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него през време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разстройство в мозъка. Недоволството внася лъжливи мисли и чувства в човека. Например, ако някой мъж е недоволен от яденето, което жена му е сготвила, той ще започне да мисли, че тя е нещо недоволна от него, че не е внимателна, не му обръща внимание, не се интересува, не мисли за него и т.н. Тези лъжливи мисли са вече на път да внесат разногласие и между вътрешните органи на този човек, което пък се отразява върху правилната им служба.
към беседата >>
33.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Не, тя донесе една малка
хапка
, като нафора, колкото може да носи в устата си.
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб.
Не, тя донесе една малка
хапка
, като нафора, колкото може да носи в устата си.
Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица. Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината. Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава!
към беседата >>
Но вие, като старозаветника, взимате тази
хапка
хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха!
Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост. Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост? – Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си.
Но вие, като старозаветника, взимате тази
хапка
хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха!
Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова! На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка.
към беседата >>
Не ми трябва такава малка
хапка
.
Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост. Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост? – Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си. Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха!
Не ми трябва такава малка
хапка
.
За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова! На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. След като погладувате така десет дена, преставате да сте старозаветен, ставате новозаветен.
към беседата >>
На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една
хапка
.
Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова!
На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една
хапка
.
След като погладувате така десет дена, преставате да сте старозаветен, ставате новозаветен. Като получите тази малка хапка, казвате: „Малко ми е този хлебец, но ще направя един опит, все-таки ще уталожа глада си“. Взимаш тази хапка и я изяждаш, но оставаш ненаситен. На другия ден враната донася още една хапка. Докато си недоволен, ти си старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон, да бъдеш доволен на малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш да се ожесточаваш, започваш да разсъждаваш, да оправдаваш враната и казваш: „Наистина, колко може да донесе в устата си тази малка врана?
към беседата >>
Като получите тази малка
хапка
, казвате: „Малко ми е този хлебец, но ще направя един опит, все-таки ще уталожа глада си“.
За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова! На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. След като погладувате така десет дена, преставате да сте старозаветен, ставате новозаветен.
Като получите тази малка
хапка
, казвате: „Малко ми е този хлебец, но ще направя един опит, все-таки ще уталожа глада си“.
Взимаш тази хапка и я изяждаш, но оставаш ненаситен. На другия ден враната донася още една хапка. Докато си недоволен, ти си старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон, да бъдеш доволен на малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш да се ожесточаваш, започваш да разсъждаваш, да оправдаваш враната и казваш: „Наистина, колко може да донесе в устата си тази малка врана? – Колкото тя може да изяде. Виждам, крилцата ѝ са малки, крехки.
към беседата >>
Взимаш тази
хапка
и я изяждаш, но оставаш ненаситен.
“ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова! На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. След като погладувате така десет дена, преставате да сте старозаветен, ставате новозаветен. Като получите тази малка хапка, казвате: „Малко ми е този хлебец, но ще направя един опит, все-таки ще уталожа глада си“.
Взимаш тази
хапка
и я изяждаш, но оставаш ненаситен.
На другия ден враната донася още една хапка. Докато си недоволен, ти си старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон, да бъдеш доволен на малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш да се ожесточаваш, започваш да разсъждаваш, да оправдаваш враната и казваш: „Наистина, колко може да донесе в устата си тази малка врана? – Колкото тя може да изяде. Виждам, крилцата ѝ са малки, крехки. И на толкова съм благодарен“.
към беседата >>
На другия ден враната донася още една
хапка
.
Казвам: Чакайте, не бързайте толкова! На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. След като погладувате така десет дена, преставате да сте старозаветен, ставате новозаветен. Като получите тази малка хапка, казвате: „Малко ми е този хлебец, но ще направя един опит, все-таки ще уталожа глада си“. Взимаш тази хапка и я изяждаш, но оставаш ненаситен.
На другия ден враната донася още една
хапка
.
Докато си недоволен, ти си старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон, да бъдеш доволен на малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш да се ожесточаваш, започваш да разсъждаваш, да оправдаваш враната и казваш: „Наистина, колко може да донесе в устата си тази малка врана? – Колкото тя може да изяде. Виждам, крилцата ѝ са малки, крехки. И на толкова съм благодарен“. Сега вече ти не се ожесточаваш, не се съмняваш и от новозаветен човек започваш да се готвиш да влезеш в живота на праведния.
към беседата >>
34.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга –
хапката
от устата си могат да дадат.
Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда.
Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга –
хапката
от устата си могат да дадат.
Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга. Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той? – Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т.н. Какво ще каже тази овца? – „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?
към беседата >>
35.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Първата
хапка
, която човек взима при яденето, е най-сладка.
Най-малките и най-големите величини са двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великите умове не могат да проникнат в техните предели. Толкова необятни са тия два полюса – великото малко и великото голямо! Следователно, онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота.
Първата
хапка
, която човек взима при яденето, е най-сладка.
Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не са вече толкова сладки. И затова често чувате някой да казва: Първата хапка, която взех, ми даде нещо. Останалите не можаха да ми дадат това, което тя ми даде. Първата дума, която чух от устата на еди-кой си проповедник, или оратор, беше най-важна. Много още думи чух от неговата уста, но първата остана за винаги паметна.
към беседата >>
Всички последващи, втора, трета, четвърта
хапка
, не са вече толкова сладки.
Толкова необятни са тия два полюса – великото малко и великото голямо! Следователно, онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота. Първата хапка, която човек взима при яденето, е най-сладка.
Всички последващи, втора, трета, четвърта
хапка
, не са вече толкова сладки.
И затова често чувате някой да казва: Първата хапка, която взех, ми даде нещо. Останалите не можаха да ми дадат това, което тя ми даде. Първата дума, която чух от устата на еди-кой си проповедник, или оратор, беше най-важна. Много още думи чух от неговата уста, но първата остана за винаги паметна. „Дерзай, дъще!
към беседата >>
И затова често чувате някой да казва: Първата
хапка
, която взех, ми даде нещо.
Следователно, онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота. Първата хапка, която човек взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не са вече толкова сладки.
И затова често чувате някой да казва: Първата
хапка
, която взех, ми даде нещо.
Останалите не можаха да ми дадат това, което тя ми даде. Първата дума, която чух от устата на еди-кой си проповедник, или оратор, беше най-важна. Много още думи чух от неговата уста, но първата остана за винаги паметна. „Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те." С тези думи се обърнал Христос към жената, която страдала цели 12 години от кръвотечение.
към беседата >>
36.
Помаза ме
,
НБ
, София, 18.3.1928г.,
Разумният човек е готов да даде
хапката
от устата си; той е готов на всякакви разумни услуги.
И затова, с право можем да кажем: дето има пулс, там и живот има. Ние сме дошли до пулса на кръвоносната система, който се изразява чрез сърцето, но и сърцето, само по себе си, има свой пулс. Сега, главното качество, което характеризира човека, като мислещо същество, е неговата мисъл, неговата разумност. Разумният човек се отличава пък с любовта си. Любовта на разумния човек е толкова широка, че при каквито условия да го поставят, както и да се изменят тия условия, тя е постоянна и обхваща всичко.
Разумният човек е готов да даде
хапката
от устата си; той е готов на всякакви разумни услуги.
Да услужите на човека, това не значи само да го задоволите, но да му услужите разумно, т.е. на место и на време. Да обичате човека, това значи разумно да отговаряте на някакви негови вътрешни стремежи. Няма по-красиво нещо от това, да отговорите на стремежите на душата на някой човек, или да реализирате някоя негова мисъл, или да способствувате на някое негово чувство. Това може да направи само онзи, в когото Духът работи.
към беседата >>
37.
Методи за хранене
,
МОК
, София, 11.5.1928г.,
Ще ядете дотогава, докато дойдете до най-сладката
хапка
, и там ще спрете.
Не мислете за никаква друга работа, освен за яденето. Когато се храните, по-важна работа от яденето няма. Постигнете ли това, вие ще използвате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щом физическото ви състояние е добро, щом сте физически здрави, и психически ще бъдете добре. При това, не трябва да преяждате.
Ще ядете дотогава, докато дойдете до най-сладката
хапка
, и там ще спрете.
Усетите ли, че можете още да ядете, спрете вече. Ако продължавате още да ядете, стомахът ще погълне всичката енергия и няма да остане нищо за мозъка. Ето защо, който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тяло се развива за сметка на мозъка. Задача: В продължение на 10 дена направете опит да се храните по нов начин, да видите какви резултати ще имате.
към беседата >>
38.
Правилно дъвчене
,
МОК
, София, 25.5.1928г.,
Да сдъвчеш една
хапка
хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа.
Той дъвче храната си и мисли защо Господ е създал света така, сам човек да си търси храната и да я дъвче. При това, защо Бог не е направил разлика между учения и простия? Ученият, който се занимава с важни въпроси, трябва да дъвче, както обикновения и прост работник, който по цял ден вдига и слага чука или мотиката. Дъвченето на храната е маловажна работа, не е за професор. Не е така.
Да сдъвчеш една
хапка
хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа.
Като знаеш това, ще дъвчеш бавно, съзнателно и с любов. Никакво бързане не се позволява при дъвченето, никакво излизане от релсите. Защо си служим със сравнението да не излиза човек от релсите? – Защото живеем в 20-ти век, когато хората си служат с превозни средства, които се движат по релси. В миналото, преди 2,000 години, хората не са познавали релсите и са казвали: „Внимавай да не се отклониш от пътя си“.
към беседата >>
39.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Ония, които са в началото на живота си, те се намират пред пълна чиния с мед и потапят първата си
хапка
.
Пукне ли веднъж главата си, човек трябва да бъде много внимателен, да пази пълно равновесие. Защо понякога човек не може да пази равновесие? – Това се дължи на дисхармония между неговите мисли и чувства. Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях сега започват живота, а други – свършват. Едни са в началото на живота си, а други – на края.
Ония, които са в началото на живота си, те се намират пред пълна чиния с мед и потапят първата си
хапка
.
Ония пък, които са в края на своя живот, потапят последната си хапка в меда. Това не значи, че животът им се свършва, но те отстъпват мястото си на новодошлите и започват да им служат. Който се е нахранил, той трябва да препаше престилка и да започне да слугува на другите, а не да се мъчи още да яде, да преяжда. Пазете се от преяждане. То носи всички нещастия и злини в живота.
към беседата >>
Ония пък, които са в края на своя живот, потапят последната си
хапка
в меда.
Защо понякога човек не може да пази равновесие? – Това се дължи на дисхармония между неговите мисли и чувства. Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях сега започват живота, а други – свършват. Едни са в началото на живота си, а други – на края. Ония, които са в началото на живота си, те се намират пред пълна чиния с мед и потапят първата си хапка.
Ония пък, които са в края на своя живот, потапят последната си
хапка
в меда.
Това не значи, че животът им се свършва, но те отстъпват мястото си на новодошлите и започват да им служат. Който се е нахранил, той трябва да препаше престилка и да започне да слугува на другите, а не да се мъчи още да яде, да преяжда. Пазете се от преяждане. То носи всички нещастия и злини в живота. Като знае това, човек не трябва да преяжда нито на физическия, нито в духовния, нито в умствения свят.
към беседата >>
40.
Без прегради
,
ООК
, София, 3.10.1928г.,
Всеки иска първото място, първия кандидат, първата
хапка
и т.н.
Той започва да увещава по-малката да остъпи, да почака малко и за нея ще дойде също такъв знатен момък. Обаче тя не отстъпва. Голямата дъщеря пък настоява, че момъкът трябва да принадлежи на нея. И тя не отстъпва. Как ще се реши този въпрос?
Всеки иска първото място, първия кандидат, първата
хапка
и т.н.
Съвременните хора се натъкват на ред такива положения и мислят, че са ги разрешили. Видимо те са ги разрешили, но всъщност тези въпроси и досега още не са разрешени. Някой казва, че като отстъпил, разрешил въпроса. Това е привидно отстъпване. Малцина познават и прилагат закона на отстъпването.
към беседата >>
41.
Творческа линия / Творческата линия на битието
,
МОК
, София, 5.10.1928г.,
Затова хората казват: „Първата
хапка
е най-сладка." А пък то е понеже първата
хапка
ти си откъснал умерено голяма и затова е хубава.
(втори вариант)
Но на колко глътки? В природата има един ритмус, вие още не сте определили каква е тежестта на една глътка вода. Вие не сте правили опит върху това. И когато вземеш една глътка вода, усещаш една приятност. Това показва, че тази глътка хармонизира цялото ви тяло.
Затова хората казват: „Първата
хапка
е най-сладка." А пък то е понеже първата
хапка
ти си откъснал умерено голяма и затова е хубава.
А втората хапка ти си я отчупил по-голяма, проявил си лакомия и затова даже можеш да се задавиш. Сега всички вдигнете чашите си и ще пренесете чашите до устните и ще кажете: Л.Б, М.Б, Т.Д. (творчески дела), но няма да гълтате. След това ще вземете една разумна глътка. Това може да правите, когато имате неразположение и се намерите в безизходно психическо състояние.
към втори вариант >>
А втората
хапка
ти си я отчупил по-голяма, проявил си лакомия и затова даже можеш да се задавиш.
(втори вариант)
В природата има един ритмус, вие още не сте определили каква е тежестта на една глътка вода. Вие не сте правили опит върху това. И когато вземеш една глътка вода, усещаш една приятност. Това показва, че тази глътка хармонизира цялото ви тяло. Затова хората казват: „Първата хапка е най-сладка." А пък то е понеже първата хапка ти си откъснал умерено голяма и затова е хубава.
А втората
хапка
ти си я отчупил по-голяма, проявил си лакомия и затова даже можеш да се задавиш.
Сега всички вдигнете чашите си и ще пренесете чашите до устните и ще кажете: Л.Б, М.Б, Т.Д. (творчески дела), но няма да гълтате. След това ще вземете една разумна глътка. Това може да правите, когато имате неразположение и се намерите в безизходно психическо състояние. Всякога трябва образ, формула, начин на движение и мисъл.
към втори вариант >>
42.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една
хапка
.
Старостта е преходна фаза, в която човек не може да остане дълго време. Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път. Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им.
Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една
хапка
.
Двете мравки хванали хапката и я държат, не я пущат. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено от небето за нея. Всяка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И двете държат хапката, спорят за нея и не ядат.
към беседата >>
Двете мравки хванали
хапката
и я държат, не я пущат.
Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път. Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една хапка.
Двете мравки хванали
хапката
и я държат, не я пущат.
Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено от небето за нея. Всяка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И двете държат хапката, спорят за нея и не ядат. Императорът наблюдавал този спор и мислил, как да го разреши.
към беседата >>
Едната казвала, че
хапката
е изпратена за нея.
Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една хапка. Двете мравки хванали хапката и я държат, не я пущат.
Едната казвала, че
хапката
е изпратена за нея.
И другата настоявала, че това благословение е изпратено от небето за нея. Всяка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И двете държат хапката, спорят за нея и не ядат. Императорът наблюдавал този спор и мислил, как да го разреши. Наблизо някъде той видял един овчар.
към беседата >>
Всяка мислила, че има право на
хапката
и не я давала на другата.
Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една хапка. Двете мравки хванали хапката и я държат, не я пущат. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено от небето за нея.
Всяка мислила, че има право на
хапката
и не я давала на другата.
И двете държат хапката, спорят за нея и не ядат. Императорът наблюдавал този спор и мислил, как да го разреши. Наблизо някъде той видял един овчар. Отишъл при него и го попитал: Имаш ли малко трошици хляб? - Имам, торбата ми е пълна с трошици, току що ядох.
към беседата >>
И двете държат
хапката
, спорят за нея и не ядат.
Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една хапка. Двете мравки хванали хапката и я държат, не я пущат. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено от небето за нея. Всяка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата.
И двете държат
хапката
, спорят за нея и не ядат.
Императорът наблюдавал този спор и мислил, как да го разреши. Наблизо някъде той видял един овчар. Отишъл при него и го попитал: Имаш ли малко трошици хляб? - Имам, торбата ми е пълна с трошици, току що ядох. Императорът взел в ръката си трошиците и ги турил пред спорещите мравки.
към беседата >>
Като видели това изобилие на трошици, те пуснали първата спорна
хапка
и се хвърлили върху новото благословение.
Императорът наблюдавал този спор и мислил, как да го разреши. Наблизо някъде той видял един овчар. Отишъл при него и го попитал: Имаш ли малко трошици хляб? - Имам, торбата ми е пълна с трошици, току що ядох. Императорът взел в ръката си трошиците и ги турил пред спорещите мравки.
Като видели това изобилие на трошици, те пуснали първата спорна
хапка
и се хвърлили върху новото благословение.
С това спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си и видял, че две кучета се давят за една кост. - Какво правите? Да не разрешавате някакъв научен въпрос? Едно от кучетата отговорило: „Снощи моят господар даде голямо угощение на гостите си, и след свършване на угощението, хвърли и на мене една кост, да опитам нещо от яденето.
към беседата >>
43.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Той взима
хапка
хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче.
Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси.
Той взима
хапка
хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче.
Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
към беседата >>
Всяка
хапка
, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес.
Всяка
хапка
, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава?
към беседата >>
Всяка
хапка
, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена.
Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
Всяка
хапка
, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена.
Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена.
към беседата >>
44.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
Като започне да яде, първата
хапка
ще вземе за себе си, а втората – за Бога.
Бог е във всяко яйце, във всеки зародиш, във всеки благороден акт, във всяко велико дело и подтиква човека към работа. Като ученици вие трябва да знаете, кой е първият плод, който ще родите. Животът на човека е един кръг, т.е. плод, който се разпуква на две части: едната е Божествена, а другата – човешка. Ето защо, каквато работа свърши човек, едната част трябва да определи за себе си, а другата за Бога.
Като започне да яде, първата
хапка
ще вземе за себе си, а втората – за Бога.
Да отделя човек по няколко хапки от яденето си за Бога, това значи, да държи в ума си мисълта за бедните, страдащите, за нещастните. Само онзи се е научил да яде правилно, който всякога мисли за душите, които Бог е създал, и е готов всеки момент да им се притича на помощ. И тъй, искате ли да се развивате правилно, разделяйте живота си на две части: едната да бъде определена за служене на Бога, а другата за служене на себе си. Човек все трябва да има някого, с когото да разделя живота си. Това значи: човек трябва да споделя с някого радостите и скърбите си, благата и лишенията си.
към беседата >>
45.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Те са готови да делят
хапката
си със сиромасите.
Колкото повече се увеличава количеството на златото, вътре в човека, толкова повече се увеличава и външното злато в него. Да бъде човек милиардер, това значи, да разполага с големи добродетели, да бъде умен човек. Такива са американските милиардери. Чрез своето богатство, те имат желание да помагат на своите ближни, да им дават работа. Много от тия милиардери водят чист, добър живот.
Те са готови да делят
хапката
си със сиромасите.
Те работят за човечеството. Те искат да създадат нов начин на живеене, без, обаче, да целят разрушаване на стария строй на живота. Следователно, преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта.
към беседата >>
Има богати хора в света, които работят за човечеството и които делят
хапката
си със своите работници, но те не искат да разрушават сегашния строй.
(втори вариант)
Не мислете, че американските милиардери са глупави хора. И в тях има добродетели, и те искат да услужат на хиляди хора, да им дадат работа. И много от тях водят един порядъчен живот. Индийците считат също за богати хора. Да, има рентиери в света.
Има богати хора в света, които работят за човечеството и които делят
хапката
си със своите работници, но те не искат да разрушават сегашния строй.
Те искат да създадат нови форми, нов начин на живеене. Та казвам, не разрушавайте стария си живот. И той има своето място. Ти искаш да разрушиш грешния живот, да се освободиш от него, да дойде първичния живот. Ако човек се освободи от плътта, която го измъчва, той, духовният човек в него, не може вече да живее.
към втори вариант >>
46.
Вкисване
,
ООК
, София, 6.11.1929г.,
Без да мисли, човек казва за себе си, че Бог го е забравил, че цели три дена не е турил
хапка
хляб в устата си.
Прозорците ви с наслоени с прах и утайки от миналото, вследствие на което светлината мъчно си пробива път през тях. В живота има два вида оцапвания: външни и вътрешни. Всеки човек отвън може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женят хората: жената може да чисти окото на мъжа отвън, но вътрешно, обаче, човек сам трябва да чисти окото си. Докато едно същество ви помага, трябва да знаете, че то ви обича.
Без да мисли, човек казва за себе си, че Бог го е забравил, че цели три дена не е турил
хапка
хляб в устата си.
Не, Бог не се занимава с последствията и възмездието на хората. С това се занимава кармата му. Чрез житото Господ казва на хората, защо гладуват. Те гладуват, защото още не са готови да приложат закона на жертвата, както житото го прилага. Твърда, корава е черупката на човека.
към беседата >>
47.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата
хапка
в устата си.
Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания. Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад.
Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата
хапка
в устата си.
Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее.
към беседата >>
Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата
хапка
.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си.
Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата
хапка
.
Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята.
към беседата >>
” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо
хапка
може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде.
(втори вариант)
Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли. Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни. Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача?
” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо
хапка
може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде.
Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд.
към втори вариант >>
Някой, като вземе първата
хапка
, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път.
(втори вариант)
Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде.
Някой, като вземе първата
хапка
, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път.
Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно. Направете това, да видим на колко от вас ще им дойде наум да схванат и да изнесат тази особената мисъл, която е била преди десет хиляди години. Вие можете да кажете: “Какво ни интересува нас една мисъл отпреди 10 хиляди години, не ни интересува.” Но питам тогава, онези, които търсят скъпоценни камъни, какво ги интересува, че някой камък преди толкова милиони години е бил заровен в някоя област на земята? И какво го интересува да извади този скъпоценен камък от земята? Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка.
към втори вариант >>
Друг, като вземе първата
хапка
, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
(втори вариант)
Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде. Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път.
Друг, като вземе първата
хапка
, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.
Направете това, да видим на колко от вас ще им дойде наум да схванат и да изнесат тази особената мисъл, която е била преди десет хиляди години. Вие можете да кажете: “Какво ни интересува нас една мисъл отпреди 10 хиляди години, не ни интересува.” Но питам тогава, онези, които търсят скъпоценни камъни, какво ги интересува, че някой камък преди толкова милиони години е бил заровен в някоя област на земята? И какво го интересува да извади този скъпоценен камък от земята? Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка. Ако ги изнесете, може да ги продадете.
към втори вариант >>
48.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
След като сте яли тридесет хапки, да кажем, туриш още една
хапка
, веднага това хубавото състояние се превърне.
(втори вариант)
При дванайсетте ще извадиш, може да извадите ножа, но някой път може да ръждяса кръвта в ножницата. Тогава вие ще понесете резултата. Казвам, при тия малките невнимания много пъти изгубват сражението по единствената причина, че сме невнимателни. Всякога човек трябва да бъде внимателен. Не че може да сте постъпили зле, защото страданието може да дойде и при хубавите работи.
След като сте яли тридесет хапки, да кажем, туриш още една
хапка
, веднага това хубавото състояние се превърне.
Едно приятно чувство се изисква. Мен ми разправяше един господин. Една вечер имал прекрасно състояние, въодушевен в третото небе, един приятел му донесъл една краставица, турил я в млякото, турил и малко вода и вечерял към девет часа вечерта. Изял цялата купа, но вечерта сънува, че отива в едно подземие, пъшка, мъчи се, събужда се, стомахът му тупа, цялата нощ се върти, бъхти. Краставицата не може да се мели.
към втори вариант >>
49.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
Най-първо вие ядете, вземете една
хапка
, после вземете втора, трета, четвърта, пета, шеста - дойдете до върха, когато тия постъпки влияят върху вашата нервна система, но след туй настава едно претръпване.
(втори вариант)
Някой път в психологията на хората настава едно състояние на претръпване. Ако повторите много пъти една постъпка, едно чувство, една мисъл, едно и също действие произвежда отъпяване. Значи има известно добро.
Най-първо вие ядете, вземете една
хапка
, после вземете втора, трета, четвърта, пета, шеста - дойдете до върха, когато тия постъпки влияят върху вашата нервна система, но след туй настава едно претръпване.
Претръпването всякога показва, че вие сте дошли до нормата и сте заминали. Трябва да се спрете, да вземете друго направление. Природата не разбира, че правият път е правата линия. В природата такъв път не съществува. Какво подразбирате под думата „прав път“?
към втори вариант >>
50.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
Следователно, чуете ли някой да казва, че взели единствения му хляб, че отнели
хапката
от устата му, знайте, че този човек си служи с теореми, които трябва да се докажат.
Така е в природата. Ето защо, имаш ли два хляба в торбата си и срещнеш човек, който няма нито един, дай му един от своите. Не чакай той да ти го вземе. Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере. Това е закон.
Следователно, чуете ли някой да казва, че взели единствения му хляб, че отнели
хапката
от устата му, знайте, че този човек си служи с теореми, които трябва да се докажат.
Докато не се докажат, те не могат да се приемат за научни твърдения. Ако, наистина, са взели хапката от устата на някого, това показва, че той е изял вече десет хапки. Значи, взели са единадесетата хапка от устата му, а не първата. Първата хапка е право на човека, и никой не може да му я отнеме. Като слушат да им се говори, някои казват, че знаят тия неща, че няма нови работи за тях.
към беседата >>
Ако, наистина, са взели
хапката
от устата на някого, това показва, че той е изял вече десет хапки.
Не чакай той да ти го вземе. Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере. Това е закон. Следователно, чуете ли някой да казва, че взели единствения му хляб, че отнели хапката от устата му, знайте, че този човек си служи с теореми, които трябва да се докажат. Докато не се докажат, те не могат да се приемат за научни твърдения.
Ако, наистина, са взели
хапката
от устата на някого, това показва, че той е изял вече десет хапки.
Значи, взели са единадесетата хапка от устата му, а не първата. Първата хапка е право на човека, и никой не може да му я отнеме. Като слушат да им се говори, някои казват, че знаят тия неща, че няма нови работи за тях. Наистина, има неща, в които хората са специалисти, могат да държат лекции. Запример, те казват, че знаят, как да живеят, да се хранят, да се обличат, не се нуждаят от никакви лекции.
към беседата >>
Значи, взели са единадесетата
хапка
от устата му, а не първата.
Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере. Това е закон. Следователно, чуете ли някой да казва, че взели единствения му хляб, че отнели хапката от устата му, знайте, че този човек си служи с теореми, които трябва да се докажат. Докато не се докажат, те не могат да се приемат за научни твърдения. Ако, наистина, са взели хапката от устата на някого, това показва, че той е изял вече десет хапки.
Значи, взели са единадесетата
хапка
от устата му, а не първата.
Първата хапка е право на човека, и никой не може да му я отнеме. Като слушат да им се говори, някои казват, че знаят тия неща, че няма нови работи за тях. Наистина, има неща, в които хората са специалисти, могат да държат лекции. Запример, те казват, че знаят, как да живеят, да се хранят, да се обличат, не се нуждаят от никакви лекции. Те знаят да живеят, но въпреки това умират; знаят как и с какво трябва да се хранят, но въпреки това боледуват; знаят да се обличат, но въпреки това са недоволни от облеклото.
към беседата >>
Първата
хапка
е право на човека, и никой не може да му я отнеме.
Това е закон. Следователно, чуете ли някой да казва, че взели единствения му хляб, че отнели хапката от устата му, знайте, че този човек си служи с теореми, които трябва да се докажат. Докато не се докажат, те не могат да се приемат за научни твърдения. Ако, наистина, са взели хапката от устата на някого, това показва, че той е изял вече десет хапки. Значи, взели са единадесетата хапка от устата му, а не първата.
Първата
хапка
е право на човека, и никой не може да му я отнеме.
Като слушат да им се говори, някои казват, че знаят тия неща, че няма нови работи за тях. Наистина, има неща, в които хората са специалисти, могат да държат лекции. Запример, те казват, че знаят, как да живеят, да се хранят, да се обличат, не се нуждаят от никакви лекции. Те знаят да живеят, но въпреки това умират; знаят как и с какво трябва да се хранят, но въпреки това боледуват; знаят да се обличат, но въпреки това са недоволни от облеклото. Птиците научиха изкуството да се обличат сами.
към беседата >>
В стомаха имаш десет хапки, в Божествения свят - една
хапка
.
(втори вариант)
Взеха ми хляба от устата. Ама това не е първият залък. Ти си изял десет залъка. Това е единадесетият, който ти взели. Той има право да вземе единадесетия залък.
В стомаха имаш десет хапки, в Божествения свят - една
хапка
.
Взема, втори път направя опит. Вие колко пъти колко хапки вземате? Всички вие и съвременното човечество дошло до това положение, казвате: „Ние това го знаем.“ Има неща, на които ние сме специалисти, професори сме, проповядваме уроци на другите. Казваме, така трябва да се живее. Хубаво, но нима сега не живеем.
към втори вариант >>
51.
Четирите полета
,
ООК
, София, 5.11.1930г.,
Който ви обича, той е готов да раздели
хапката
си с вас.
Същото се отнася и за останалите три вида любов. Как познавате, че някой човек ви обича? Отличително качество на Любовта е даването. В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване.
Който ви обича, той е готов да раздели
хапката
си с вас.
Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен.
към беседата >>
52.
Единица време
,
ООК
, София, 24.12.1930г.,
Първата
хапка
е най-сладка, защото получавате от нея най-много енергия.
Това дете не дава повод за биене. Ако родителите обичат детето си това показва, че любовта е в него. То само става обично. Дето е любовта, там е животът. Човек обича хляба по същата причина - живот носи той.
Първата
хапка
е най-сладка, защото получавате от нея най-много енергия.
Някои приемат тази енергия и се ползуват от нея, а други не могат да я приемат. Това зависи от съзнанието им, как гледат на този въпрос. Същият закон се отнася и до човешките мисли. Ако човек има съзнателно отношение към дадена мисъл, той се ползува от нея. Няма ли съзнателно отношение към някоя мисъл, тя минава и заминава край него без да му предаде нещо.
към беседата >>
53.
Светлият образ
,
ООК
, София, 3.2.1931г.,
Каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви при първата
хапка
?
когато усеща вътрешен глад. Някои хора ядат много, но без време, вследствие на което нямат резултати. Други ядат малко и на време, когато организмът е разположен, затова имат добри резултати. За такива хора казват, че ядат малко, но яденето им се хваща. Днес малко хора ядат на време и съзнателно.
Каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви при първата
хапка
?
Каква е мисълта ви, с която завършвате яденето си? Повечето хора взимат вилицата или лъжицата си, без да следят, каква е първата мисъл, която влиза в ума им. Като свършат яденето си, те оставят лъжицата и вилицата си настрана, сгъват кърпата за ядене и стават. Каква е последната им мисъл при завършване на яденето, не се интересуват. Сега, като говоря за закона на привличането, имам предвид живите същества.
към беседата >>
54.
Опитности в живота / Знание и опитност
,
МОК
, София, 24.4.1931г.,
(Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една
хапка
хляб струва повече от 10 празни думи!
(втори вариант)
Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля.
(Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една
хапка
хляб струва повече от 10 празни думи!
Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали.
към втори вариант >>
55.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една
хапка
хляб.
При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н.
Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една
хапка
хляб.
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане.
към беседата >>
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора
хапка
!
Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб.
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора
хапка
!
“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“.
към беседата >>
“ Даде ви втора
хапка
и казвате: „Дано дойде трета
хапка
“ и т.н.
Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка!
“ Даде ви втора
хапка
и казвате: „Дано дойде трета
хапка
“ и т.н.
Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!
към беседата >>
Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази
хапка
е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“.
“ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми.
Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази
хапка
е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“.
Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение.
към беседата >>
Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една
хапка
хляб!
“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“.
Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една
хапка
хляб!
“ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето?
към беседата >>
“ Който храни някого, казва: „Дано тази
хапка
бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“.
Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!
“ Който храни някого, казва: „Дано тази
хапка
бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“.
Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва.
към беседата >>
56.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
Добре, може да ти се даде възможност цял ден да гледаш пръста на Бога, но през това време да не хапнеш
хапка
хляб и да не глътнеш капка вода.
Как ще може писарят да пише, ако не движи пръстите си бързо? Как ще може цигуларят да свири, ако не движи пръстите си бързо? Какво можете да направите без пръсти? Някой казва: „Аз не мога да живея без пръста на Бога. Ако не го видя, нищо не мога да направя“.
Добре, може да ти се даде възможност цял ден да гледаш пръста на Бога, но през това време да не хапнеш
хапка
хляб и да не глътнеш капка вода.
– „А, това не може.“ – Значи не е всичко в пръста. Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, той никога не огладнява“. Живият хляб е живият въздух, който човек приема в себе си. Първият пръст на Бога, показалецът, представлява Божия закон.
към беседата >>
57.
Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух
,
ООК
, София, 14.10.1931г.,
Да отделяш от
хапката
си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.
Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи.
Да отделяш от
хапката
си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.
Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири?
към беседата >>
Казват, че някой дели
хапката
си на две със своя ближен.
При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш.
Казват, че някой дели
хапката
си на две със своя ближен.
Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината?
към беседата >>
Казват - човек от
хапката
си дава.
(втори вариант)
Онова, което е написано на бялата книга (рисувателният лист на дъската), право ли е? Половината на доброто зло ли е? Възражение. Ако аз взема една ябълка, че я разрежа наполовина и дам половината на тебе, има ли зло в това? За да изядеш ябълката, ти никога нямаше право да разделяш една ябълка и да даваш половината на някого. Природата никога не позволява да разделяш една ябълка и да даваш половината.
Казват - човек от
хапката
си дава.
Ти нямаш това право. Никой не ти е дал това право. То е едно твое присвоено право. И следователно ние обръщаме и казваме: "Поне половината от хляба си дай." Но това са наши порядки на нещата. Ти като дишаш, аз ли трябва да давам разпореждане кой въздух трябва да възприемеш?
към втори вариант >>
58.
Истинско познаване
,
ООК
, София, 30.12.1931г.,
Започваш да ядеш, взимаш първата
хапка
и казваш, че е най-сладка.
Зад преградата не виждаме човека, но той продължава да се движи. Тези процеси на виждане и невиждане наричаме раждане и смърт. Виждаш някого - родил се е; не го виждаш - умрял е. Това са човешки понятия. Това са впечатления, които постоянно се сменят.
Започваш да ядеш, взимаш първата
хапка
и казваш, че е най-сладка.
Колкото повече ядеш, сладостта намалява. Това е впечатление на вкуса. Всички хапки са еднакво сладки, но вкусът постепенно се губи и сладостта намалява. Обаче, всички хапки заедно внасят сила в човешкия организъм. Какво внася яденето в човека?
към беседата >>
59.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Като ядеш и дойдеш до най-сладката
хапка
, престани да ядеш.
– Това се познава по приятността, с която работиш. Работи, докато ти е приятно. Като работиш така, ти си в съгласие със законите на природата. Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече. Същият закон се отнася и до яденето.
Като ядеш и дойдеш до най-сладката
хапка
, престани да ядеш.
Като мине този момент, ти губиш разположението си, усещаш известна тежест в стомаха си. – Защо? – Преял си, т. е. работил си повече, отколкото трябва. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай.
към беседата >>
Знаеш ли, колко пъти трябва да обърнеш една
хапка
в устата си?
Важно е, че ти си вече в дисхармония с природата. Вследствие на това, ти чувстваш вътрешно разногласие и в себе си. На какво се дължи това? – На бързината, с която си се хранил. Бързо си гълтал хапките.
Знаеш ли, колко пъти трябва да обърнеш една
хапка
в устата си?
Всяка храна, която не е прекарана през устата определено число пъти, не може да принесе никаква полза. Не мислете, че както и да се храните, ще имате полза от храната. И тъй, при храненето се забелязват главно три процеса, които се извършват едновременно. Храната трябва да се дъвче дълго време, за да се използва енергията, която се съдържа в нея. Индусите я наричат прана или животворна сила, живо електричество или жив магнетизъм.
към беседата >>
Значи, ти ядеш правилно дотолкова, доколкото твоят ум присъства в първата
хапка
.
– Скоро ще получа пари, почакай малко! – Щом нямаш пари, ще дадеш, колкото имаш. В гостилницата нищо не дават на вересия. Влезеш ли вътре, ще бръкнеш в джоба си, ще извадиш кесията си, за да разбереш, колко можеш да ядеш. Колкото имаш в кесията, с толкова можеш да разполагаш.
Значи, ти ядеш правилно дотолкова, доколкото твоят ум присъства в първата
хапка
.
Взимаш първата хапка, но виждаш, че яденето е поставено в голяма чиния. В случая, първата хапка е центърът, а другите хапки са точки на окръжността. Всяко ядене е реално дотолкова, доколкото влиза в устата. Докато не влезе в устата, яденето не е реално: или ще го ядеш, или няма да го ядеш. Двама другари, англичани, влезли заедно в една гостилница да се нахранят.
към беседата >>
Взимаш първата
хапка
, но виждаш, че яденето е поставено в голяма чиния.
– Щом нямаш пари, ще дадеш, колкото имаш. В гостилницата нищо не дават на вересия. Влезеш ли вътре, ще бръкнеш в джоба си, ще извадиш кесията си, за да разбереш, колко можеш да ядеш. Колкото имаш в кесията, с толкова можеш да разполагаш. Значи, ти ядеш правилно дотолкова, доколкото твоят ум присъства в първата хапка.
Взимаш първата
хапка
, но виждаш, че яденето е поставено в голяма чиния.
В случая, първата хапка е центърът, а другите хапки са точки на окръжността. Всяко ядене е реално дотолкова, доколкото влиза в устата. Докато не влезе в устата, яденето не е реално: или ще го ядеш, или няма да го ядеш. Двама другари, англичани, влезли заедно в една гостилница да се нахранят. Поръчали си ядене и започнали да ядат.
към беседата >>
В случая, първата
хапка
е центърът, а другите хапки са точки на окръжността.
В гостилницата нищо не дават на вересия. Влезеш ли вътре, ще бръкнеш в джоба си, ще извадиш кесията си, за да разбереш, колко можеш да ядеш. Колкото имаш в кесията, с толкова можеш да разполагаш. Значи, ти ядеш правилно дотолкова, доколкото твоят ум присъства в първата хапка. Взимаш първата хапка, но виждаш, че яденето е поставено в голяма чиния.
В случая, първата
хапка
е центърът, а другите хапки са точки на окръжността.
Всяко ядене е реално дотолкова, доколкото влиза в устата. Докато не влезе в устата, яденето не е реално: или ще го ядеш, или няма да го ядеш. Двама другари, англичани, влезли заедно в една гостилница да се нахранят. Поръчали си ядене и започнали да ядат. Единият от тях едва хапнал, прилошало му нещо и умрял.
към беседата >>
Хапката
, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене.
Както виждаш, половината ядене остана. Казвам: И вие не знаете, доде ще изядете яденето си, може да остане на половината, може още на първата лъжица да спрете. Важно е, колко сте изяли. Не гледай на чинията, но на изядените хапки. Радвай се на тях.
Хапката
, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене.
Тя принася повече полза от яденето, което си приел в себе си, Този закон има приложение и в живота. Онова, което виждаш вън от себе си, това са пълните чинии с ядене. Онова, което чувстваш, това са хапките, които си изял. Човек се нуждае от права философия, да знае, какво му е нужно в даден момент. Той се нуждае от здраве.
към беседата >>
Ако в сегашния момент не можеш да сдъвчеш
хапката
си, както трябва, и ако в сегашния момент не можеш да станеш човек, никакво бъдеще не те очаква.
Той се нуждае от здраве. То определя неговата права мисъл, неговото бъдещо развитие. Казваш: Ще стана в бъдеще голям човек. – Остави тези глупости настрана. Мисли за сегашния момент.
Ако в сегашния момент не можеш да сдъвчеш
хапката
си, както трябва, и ако в сегашния момент не можеш да станеш човек, никакво бъдеще не те очаква.
Твоето бъдеще зависи от настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бъдещето. Като ученици, вие трябва да гледате на физическия свят като на предметно учение. Като изучавате този свят, ще разберете и другите светове. Тогава ще намерите смисъла на живота.
към беседата >>
– Като сдъвчеш първата
хапка
добре.
– Дайте свобода и на тях. Важно е, като се срещнат един ден, да образуват правилен кръг. Между мислите, които се движат бавно, и тия, които се движат бързо, трябва да се създаде тясна връзка. Създаде ли се тази връзка, само тогава човек е доволен от това, което е свършил. – Как ще бъда доволен?
– Като сдъвчеш първата
хапка
добре.
Ако не можеш да я сдъвчеш добре, не можеш да бъдеш доволен. Ето как разрешавам аз въпроса за доволството и недоволството. Недоволен съм. Питам се, защо съм недоволен. Отговарям: Не съм сдъвкал храната си, както трябва – бързал съм.
към беседата >>
Ти си бързал най-първо да глътнеш една
хапка
.
(втори вариант)
Всички трябва да пристигнете на мястото в пет и половина и тридесет секунди, ако ти пристигнеш десет секунди по-рано или десет секунди по-късно, ти не си изпълнил задачата точно. Вие сега не мислите правилно и не чувствате правилно. Кои десет секунди, кои петнадесет, коя една, но една или петнадесет, ти си вече в дисхармония с природата, следствие на това усещаш известно разногласие вътре в себе си. На какво се дължи? Ти си недоволен.
Ти си бързал най-първо да глътнеш една
хапка
.
Знаете ли колко пъти трябва най-малко да я прекарате в устата. Твърда или жидка храна трябва да се прекара по същия начин. Всяка храна, която не е прекарана в устата толкоз колкото трябва, не може да принесе полза. Сега вие имате една илюзия. В една храна или в съдържанието на храната, в яденето на храната има три процеса, които трябва да станат едновременно.
към втори вариант >>
Или в даден случай, да обясня работата; ти дотолкоз си ял правилно, доколкото твоят ум присъствува в първата
хапка
.
(втори вариант)
Argent conte – в брой. – Ама ще получа, ще почакам. Тогава ще ти кажат тъй, щом нямаш, ще ядеш толкоз колкото имаш. Като идеш на гостилницата, нищо не дават на вересия. Ти ще бръкнеш в джоба си, ще ядеш толкоз, колкото имаш в кесията си, само с това имаш право да се разполагаш.
Или в даден случай, да обясня работата; ти дотолкоз си ял правилно, доколкото твоят ум присъствува в първата
хапка
.
Ти ядеш първата хапка, гледаш яденето – голяма паница. В даден случай ти като вземеш първата хапка, ще ядеш, тя трябва да бъде център, а другото ядене е реално толкоз, колкото влиза в устата. Туй ядене, което е до тебе, то не е реално. Ти я го ядеш, я не. Знаете какво става с вас.
към втори вариант >>
Ти ядеш първата
хапка
, гледаш яденето – голяма паница.
(втори вариант)
– Ама ще получа, ще почакам. Тогава ще ти кажат тъй, щом нямаш, ще ядеш толкоз колкото имаш. Като идеш на гостилницата, нищо не дават на вересия. Ти ще бръкнеш в джоба си, ще ядеш толкоз, колкото имаш в кесията си, само с това имаш право да се разполагаш. Или в даден случай, да обясня работата; ти дотолкоз си ял правилно, доколкото твоят ум присъствува в първата хапка.
Ти ядеш първата
хапка
, гледаш яденето – голяма паница.
В даден случай ти като вземеш първата хапка, ще ядеш, тя трябва да бъде център, а другото ядене е реално толкоз, колкото влиза в устата. Туй ядене, което е до тебе, то не е реално. Ти я го ядеш, я не. Знаете какво става с вас. Сядат двама англичани на една богата трапеза.
към втори вариант >>
В даден случай ти като вземеш първата
хапка
, ще ядеш, тя трябва да бъде център, а другото ядене е реално толкоз, колкото влиза в устата.
(втори вариант)
Тогава ще ти кажат тъй, щом нямаш, ще ядеш толкоз колкото имаш. Като идеш на гостилницата, нищо не дават на вересия. Ти ще бръкнеш в джоба си, ще ядеш толкоз, колкото имаш в кесията си, само с това имаш право да се разполагаш. Или в даден случай, да обясня работата; ти дотолкоз си ял правилно, доколкото твоят ум присъствува в първата хапка. Ти ядеш първата хапка, гледаш яденето – голяма паница.
В даден случай ти като вземеш първата
хапка
, ще ядеш, тя трябва да бъде център, а другото ядене е реално толкоз, колкото влиза в устата.
Туй ядене, което е до тебе, то не е реално. Ти я го ядеш, я не. Знаете какво става с вас. Сядат двама англичани на една богата трапеза. Единият, като яде, умира, яденето остава наполовина.
към втори вариант >>
Няма какво да гледаш паницата, ти гледай
хапката
.
(втори вариант)
Другият англичанин продължава яденето, нахранва се и казва на келнера – Дайте ми сметката. – Който прави сметка за двамата. – Не на приятеля наполовина седи яденето. Та казвам: Вие сега не знаете, може наполовина да оставите лъжицата. Набраното е важно.
Няма какво да гледаш паницата, ти гледай
хапката
.
Ти, като ядеш, радвай се на тази хапка. Една хапка, на която се радваш, ще принесе хиляди пъти по-голямо благо, от хиляди паници, те нищо не допринасят. Този закон може да го приложите по-широко. Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота.
към втори вариант >>
Ти, като ядеш, радвай се на тази
хапка
.
(втори вариант)
– Който прави сметка за двамата. – Не на приятеля наполовина седи яденето. Та казвам: Вие сега не знаете, може наполовина да оставите лъжицата. Набраното е важно. Няма какво да гледаш паницата, ти гледай хапката.
Ти, като ядеш, радвай се на тази
хапка
.
Една хапка, на която се радваш, ще принесе хиляди пъти по-голямо благо, от хиляди паници, те нищо не допринасят. Този закон може да го приложите по-широко. Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота. Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи.
към втори вариант >>
Една
хапка
, на която се радваш, ще принесе хиляди пъти по-голямо благо, от хиляди паници, те нищо не допринасят.
(втори вариант)
– Не на приятеля наполовина седи яденето. Та казвам: Вие сега не знаете, може наполовина да оставите лъжицата. Набраното е важно. Няма какво да гледаш паницата, ти гледай хапката. Ти, като ядеш, радвай се на тази хапка.
Една
хапка
, на която се радваш, ще принесе хиляди пъти по-голямо благо, от хиляди паници, те нищо не допринасят.
Този закон може да го приложите по-широко. Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота. Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи. Ти казваш: Ние за бъдеще ще станем нещо.
към втори вариант >>
Ти ако в даден момент човек не може да станеш, ако
хапката
сега не я сдъвчеш, както трябва, всичките ти работи през цялата вечност такива ще бъдат.
(втори вариант)
Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота. Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи. Ти казваш: Ние за бъдеще ще станем нещо. Оставете тия глупави работи.
Ти ако в даден момент човек не може да станеш, ако
хапката
сега не я сдъвчеш, както трябва, всичките ти работи през цялата вечност такива ще бъдат.
Казвам: Физическият свят това е прелестно учение, туй за ученици, които са напреднали. Вие искате да знаете смисъла на живота. В геометрията най-първо какви отношения има? Има отношения към вашите къщи, има отношение към ниви, към физическия живот, геометрия има във вземането на пари, трябва да знаеш какво пространство има. Правиш разчет, за да може разстоянието, което имаш в ума, да го събереш.
към втори вариант >>
Ако първата
хапка
не си сдъвкал.
(втори вариант)
Един има, той яде, яде. Не спъвайте нито единия, нито другия, нека се движат, но като се върнат, като се срещнат на същото място да образуват един правилен кръг. Във всяка една ваша мисъл, вашите медлени мисли на движение и силните движения на мисълта да се образува една връзка. Туй е правилно схващане или го наричам да бъдеш доволен от онова, което си извършил в даден случай. Някой път може да възразите: Как да бъде доволен.
Ако първата
хапка
не си сдъвкал.
Ето аз как разрешавам въпроса за мене. Недоволен съм. Казвам: От какво произтича моето недоволство? Не си сдъвкал втората хапка, започни да дъвчеш. Ние бързаме да дишаме.
към втори вариант >>
Не си сдъвкал втората
хапка
, започни да дъвчеш.
(втори вариант)
Някой път може да възразите: Как да бъде доволен. Ако първата хапка не си сдъвкал. Ето аз как разрешавам въпроса за мене. Недоволен съм. Казвам: От какво произтича моето недоволство?
Не си сдъвкал втората
хапка
, започни да дъвчеш.
Ние бързаме да дишаме. Поемам въздух, концентрирам ума си да изведа из въздуха всичката сила, която е скрита да я складирам. Тя ми е работа дадена. Понеже като изхвърля вън от себе си въздуха... която работи, аз няма да извадя съдържанието, няма да извърша работа. Ще имам обратния процес.
към втори вариант >>
60.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Сега ще се усмихвате; ще кажете една дума, ще вземете вилушката, ще хапнете, пак ще погледнете в чинията, пак ще вземете една
хапка
, ще я сдъвчите.
Но ние нямаме време за спор. Когато ядем, когато сме на обед, няма какво да спорим. Ние ще ядем, понеже имаме един опит в лабораторията. Вие ще ядете и след това ще. правите своите умозаключения, своите спорове дали яденето е било хубаво сготвено или не.
Сега ще се усмихвате; ще кажете една дума, ще вземете вилушката, ще хапнете, пак ще погледнете в чинията, пак ще вземете една
хапка
, ще я сдъвчите.
И философи, и светии все дъвчат. И светията дъвче по същия начин. Един дъвче отляво надясно, друг дъвче отдясно наляво и това го считате за нещо обикновено. Вие не виждате млекопитаещите преживни животни. Когато един вол яде, той преживя, размишлява.
към беседата >>
61.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Той дал последната си
хапка
на мишката и дълбоко се замислил: Господи, разреши ми това противоречие.
После решил да облече новия си костюм, да му се порадва, но друга изненада му се представила. Окъсан, измръзнал старец се приближил при него и му показал вкоченелите си ръце. Без да мисли много, светията му дал новите си дрехи и го изпратил да си върви. Гладен и уморен от работа, светията намерил една коричка хляб в стаята си и решил да си хапне, да подкрепи силите си. В тоя момент отнякъде излязла една мишка и започнала да обикаля стаята, да намери нещо за ядене.
Той дал последната си
хапка
на мишката и дълбоко се замислил: Господи, разреши ми това противоречие.
Помогни ми да си отговоря, защо трябваше в един момент да се лиша от благото, което ти сам ми даде? Христос се явил при него и му казал: Ти издържа изпита си. Свободен си вече. Доволен от отговора и придобивката си, светията напуснал старото си жилище и продължил своя път. Питам: Кой художник би могъл да нарисува лицето на тоя светия?
към беседата >>
Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една
хапка
, едно парче хляб.
(втори вариант)
Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече. Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил. Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм.
Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една
хапка
, едно парче хляб.
Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа.
към втори вариант >>
Това е малката
хапка
.
(втори вариант)
Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла.
Това е малката
хапка
.
И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си. Свободен си сега."
към втори вариант >>
62.
Принуждава ни
,
ИБ
,
БС
, София, 24.3.1932г.,
Когато глътнеш една
хапка
, ще благодариш на Бога, после ще поемеш втора
хапка
, ще я сдъвчеш и ще благодариш и т.н.
Животните, млекопитаещите често умират от препиване на вода – така не се пие вода. Понякога птиците, кокошките по-правилно пият вода – вземат една глътка, вдигат си главата нагоре и пак пият. Това пиене на вода при кокошките го намирам за най-хубаво. Наблюдавам също как някои хора не знаят да ядат. Една свиня, след като си тури муцуната в коритото, повече не я вдига нагоре – това е най-лошото ядене.
Когато глътнеш една
хапка
, ще благодариш на Бога, после ще поемеш втора
хапка
, ще я сдъвчеш и ще благодариш и т.н.
А сега като ядеш, плющят ти ушите. Това търкане създава болести. Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото, когато ти благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба.
към беседата >>
63.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Чупиш хляба с ръцете си, туряш една
хапка
след друга в устата си – и това е упражнение.
Той се подчинява само на търпеливия и свободния човек. Казваш: Детинщина е да правя упражнения. – Не е детска работа това, но ти трябва да знаеш, как да се упражняваш. Ще се упражняваш по различни начини. Като бъркаш в яденето, ще гребнеш и ще поднесеш лъжицата до устата – това е упражнение.
Чупиш хляба с ръцете си, туряш една
хапка
след друга в устата си – и това е упражнение.
Много упражнения ще направиш през деня, но и вечер, като си легнеш, ще се обръщаш на една и на друга страна в леглото – пак се упражняваш. Каквито и да са упражненията, всички имат обща, крайна цел – да се развива Божествената воля в човека. Като отиваш на работа, не бързай. Тръгни бавно, полека и постепенно ускорявай хода си. Така по-добре ще свършиш работата си, отколкото ако тръгнеш бързо.
към беседата >>
Ти вземеш
хапката
с ръката си и я туриш в устата си - това е упражнение.
(втори вариант)
Ще кажеш на този ревматизъм, че си господар. Може да го лекувате, но вие нямате търпение. Гледам, някой казва: "Това е нещо детинско да правим тези упражнения." Трябва да знае човек как да кляка и защо да клекне. Че ако аз взема и бръкна в яденето и после го поднеса до устата си, това е упражнение. Природата ни е заставила по кой начин да се упражняваме.
Ти вземеш
хапката
с ръката си и я туриш в устата си - това е упражнение.
После вечерно време се обърнеш на едната и на другата страна - това е пак упражнение. През деня все ще дойдат някои упражнения. Ще седнеш, ще станеш, ще пишеш. Всичките тия движения имат в основата си волята, за да се развие Божествената воля в човека. Когато тръгнеш на път, не бързай.
към втори вариант >>
64.
Слаби и силни положения
,
ООК
, София, 11.5.1932г.,
В небето, ако ядеш един обяд, с първата
хапка
се свършва обядът.
(втори вариант)
Значи лявата ръка каквото върши, няма какво да го чоплиш. Защото всякога чопленето ражда противоположност. Може да сравняваш горчивината и сладчината. В Божествения свят нещата не могат да бъдат нито по-сладки, нито по-горчиви. Те могат да бъдат сладки, защото, като искаш да бъде нещо по-сладко, има известна част, която е незадоволена.
В небето, ако ядеш един обяд, с първата
хапка
се свършва обядът.
Там вземаш една хапка и си вече сит. На земята яденето на края не е така приятно, както в началото. Горе законът е друг. Там яденето в началото е приятно, така както в края. Ако вие започвате една работа с удоволствие и свършвате с недоволство, вие сте на земята, в закона на контрастите.
към втори вариант >>
Там вземаш една
хапка
и си вече сит.
(втори вариант)
Защото всякога чопленето ражда противоположност. Може да сравняваш горчивината и сладчината. В Божествения свят нещата не могат да бъдат нито по-сладки, нито по-горчиви. Те могат да бъдат сладки, защото, като искаш да бъде нещо по-сладко, има известна част, която е незадоволена. В небето, ако ядеш един обяд, с първата хапка се свършва обядът.
Там вземаш една
хапка
и си вече сит.
На земята яденето на края не е така приятно, както в началото. Горе законът е друг. Там яденето в началото е приятно, така както в края. Ако вие започвате една работа с удоволствие и свършвате с недоволство, вие сте на земята, в закона на контрастите. Запример раждате се млад и после искате да остареете.
към втори вариант >>
65.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Да допуснем, че си на планината без
хапка
хляб.
Какво сте придобили? Ако аз бях на ваше място и майка ми е сготвила, щях да я целуна, да я погаля и да благодаря. След това ще измия чиниите, ще ги прибера. Така, именно, ще дам възможност на майка ми да си почине. Аз правя това често.
Да допуснем, че си на планината без
хапка
хляб.
Срещаш един човек. Той отваря торбата си и ти дава хляб и сол. Ще благодариш на Бога, че си ял хляб и сол, но си се подкрепил. Та сега, като искате заключение на лекцията, това значи да затворя гостилницата. Знанието, което ви давам, е ядене.
към беседата >>
66.
Малкото добро и малкото зло
,
УС
, София, 19.6.1932г.,
Ще ви дам по една
хапка
.
След това, можеш да му дадеш съвет, да му покажеш как трябва да живее. Казвам: Спасението е в изобилието. Когато има много хляб, въпросите лесно се разрешават. Когато хлябът е малко, тогава идат противоречията. Ако имам само един хляб, как ще ви задоволя?
Ще ви дам по една
хапка
.
Но ако имам хиляда хляба, на всеки ще дам по три–четири, всички ще бъдат задоволени. Ще кажа: Яжте, колкото искате! Някога вие искате Господ да ви говори. Имате ли радио, с което да се съобщавате с Господа? Горе на темето имате едно радио.
към беседата >>
67.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Като дете ти си бил готов да разделиш
хапката
си със своите другарчета, бил си щедър, а сега си станал скъперник, затворил си се, чакаш да ти дават.
Той се смее на своето детинство. Не се смей на себе си. Ти и като дете си разсъждавал добре. Като дете ти си бил откровен, искрен, не си лъгал, а сега, като възрастен, послъгваш малко. Кога си бил по-добър?
Като дете ти си бил готов да разделиш
хапката
си със своите другарчета, бил си щедър, а сега си станал скъперник, затворил си се, чакаш да ти дават.
Кога си бил по-добър? Ще кажете, че като възрастни сте по-учени. То е ваше мнение. Съвременните хора имат голямо мнение за себе си и някои от тях приличат на един от младите английски проповедници, който свършил Оксфордския университет по богословие. Той станал проповедник в една от баптистките църкви и решил един ден да посети Спържена, стар, знаменит проповедник в Лондон.
към беседата >>
68.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Познанието на доброто и злото седи в това, да не вземеш
хапката
на човека, да не вземеш ризата, с която е облечен, да не вземеш шапката, която е на главата му, да не вземеш обущата на краката му.
Аз нямам само едно право в света - да взема един плод от устата на един човек, а имам право от всяко дърво да откъсна от плодовете му. Никакъв закон не съществува в природата. Има закон, който съществува, ако взема плода от устата на човека, понеже той вложил своята енергия. Ти нямаш право да вземеш неговите плодове. Тъй седи въпросът, ако искате да имате един морал.
Познанието на доброто и злото седи в това, да не вземеш
хапката
на човека, да не вземеш ризата, с която е облечен, да не вземеш шапката, която е на главата му, да не вземеш обущата на краката му.
Това е познание на добро и зло. А пък животът е онова дърво, от което вие може да се ползвате навсякъде. Следователно вие трябва да се ползвате от знанието. Това знание как ще го придобиете? Да кажем, имаме пръсти.
към беседата >>
69.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Грехът влиза в човека още при първата
хапка
, неправилно приета.
Ако мисълта се раздвоява, това не е мисъл. Както калта се образува на земята, а не на небето, в облаците, така и лошите мисли не идат от Бога, нито от природата. Те се образуват в човека, като резултат на лошите чувствания. – Кога греши човек? – Когато не знае да яде правилно.
Грехът влиза в човека още при първата
хапка
, неправилно приета.
Казва се, че Ева сгрешила, като яла от забранения плод. Казваш: Без храна не може. – Така е, но трябва да знаеш каква храна ти е нужна. Днес ядеш кокошка, на другия ден – агне и ,като се намериш в мъчнотия, ще изядеш и човек. Казвам: Този начин за хранене не е единственият.
към беседата >>
“ Казва се, след първата
хапка
, която приема човек, като не знае онзи закон, влиза грехът.
(втори вариант)
Тя се е образувала тук, на Земята. И лошите мисли не идват от Бога, от природата. Те се образуват вътре в нас. Това е един прост факт. Някой казва: „Защо грешиш?
“ Казва се, след първата
хапка
, която приема човек, като не знае онзи закон, влиза грехът.
Казано е: Ева яла и влязъл грехът в нея. Ти казваш: „Без храна не мога.“ Утре ти ще хванеш една кокошка, ще я изядеш. Друг ден агне ще хванеш. После ще се намериш натясно – ще изядеш един човек. Защо? Не е само този начинът на хранене, който ние имаме.
към втори вариант >>
70.
Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)
,
МОК
, София, 4.11.1932г.,
За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без
хапка
хляб и вода.
Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото.
За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без
хапка
хляб и вода.
Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната.
към беседата >>
71.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без
хапка
хляб.
Ако човек се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека. Много възможности и блага са дадени на човека. По отношение на животинското царство, човек е божество. Трябва ли той да се обезсърчава? За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра.
Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без
хапка
хляб.
Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли: Господи, слушал съм за Тебе, че си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. Помогни ми Ти! Докажи ми Твоето съществуване. Не се минало половин час от молитвата му, когато той съзрял отдалеч една костенурка, с парче хляб между краката си.
към беседата >>
72.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Питам:
Хапката
ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш?
Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата?
Питам:
Хапката
ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш?
От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата.
към беседата >>
Хапката
, сама по себе си, ще влезе в устата.
Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш.
Хапката
, сама по себе си, ще влезе в устата.
Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека.
към беседата >>
Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една
хапка
хляб няма да носиш.
(втори вариант)
Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти.
Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една
хапка
хляб няма да носиш.
Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш.
към втори вариант >>
Хапката
ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори?
(втори вариант)
Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре? Да дойдем по-тънко до мисленето.
Хапката
ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори?
Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете?
към втори вариант >>
Хапката
това е пътник.
(втори вариант)
Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре? Да дойдем по-тънко до мисленето. Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори?
Хапката
това е пътник.
Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е.
към втори вариант >>
Хапката
влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника.
(втори вариант)
Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре? Да дойдем по-тънко до мисленето. Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори? Хапката това е пътник.
Хапката
влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника.
Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене.
към втори вариант >>
73.
Умен и справедлив
,
УС
, София, 12.2.1933г.,
И като ядеш, можеш да се нахраниш изведнъж, а може и в продължение на един–два часа, като взимаш
хапка
по
хапка
.
Ако, като богат, вярваш по един начин, а като сиромах – по друг начин, ти не си човек. Силна е вярата, когато при всички условия на човешкия живот – в богатство и в сиромашия, в знание и невежество – е една и съща. – „Искам да стана учен.“ – Като учиш, ще станеш учен. Важно е кога ще станеш такъв. Това се постига и в десет години, и в хиляди години – от вярата зависи.
И като ядеш, можеш да се нахраниш изведнъж, а може и в продължение на един–два часа, като взимаш
хапка
по
хапка
.
Истинско хранене е, когато изпитваш радост при всяка хапка. Както храната е необходима за физическото тяло, така и знанието – за човешкия ум. Често хората се обезсърчават и казват: „Ние нищо не знаем, нищо не можем да направим“. „Светските хора могат да постигнат всичко.“ – Не е така. Ето, богатият има пари, а нищо не може да направи.
към беседата >>
Истинско хранене е, когато изпитваш радост при всяка
хапка
.
Силна е вярата, когато при всички условия на човешкия живот – в богатство и в сиромашия, в знание и невежество – е една и съща. – „Искам да стана учен.“ – Като учиш, ще станеш учен. Важно е кога ще станеш такъв. Това се постига и в десет години, и в хиляди години – от вярата зависи. И като ядеш, можеш да се нахраниш изведнъж, а може и в продължение на един–два часа, като взимаш хапка по хапка.
Истинско хранене е, когато изпитваш радост при всяка
хапка
.
Както храната е необходима за физическото тяло, така и знанието – за човешкия ум. Често хората се обезсърчават и казват: „Ние нищо не знаем, нищо не можем да направим“. „Светските хора могат да постигнат всичко.“ – Не е така. Ето, богатият има пари, а нищо не може да направи. – Защо?
към беседата >>
74.
Обходата / Обхода
,
ООК
, София, 31.5.1933г.,
Или ще вземеш една
хапка
плод или хляб, така да го държиш до себе си до едно определено време.
(втори вариант)
Вземи една чаша вода и започни да я гледаш. Ако почнеш да се притесняваш, тогава не си издържал изпита. 60 секунди да гледаш водата спокойно. Ако в последната минута [секунда] се появи [без]спокойствие, нетърпелив си. В последната секунда да си спокоен, това е търпение.
Или ще вземеш една
хапка
плод или хляб, така да го държиш до себе си до едно определено време.
Никой от вас не сте правили опити от подобен характер, като седнете на трапезата. Даже не съм намерил хора, които да знаят как да ядат. Мнозина грабват да ядат бързо, бързо. Не, седни спокойно, тури си кърпата спокойно, успокой се добре. После, поразгледай хляба и като се минат 5 минути, преспокойно започни.
към втори вариант >>
75.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Ти бързаш, превърдаляш една
хапка
и хайде, глътнеш я, втора, трета и след туй усещаш една тежест, казваш: „Не зная какво ми стана на корема, уроки ме хванаха.“ Мъжът ще иде да купува месо, и няма пари.
В живота не трябва да има никаква разточителност. Природата никак не обича разточителността. Може да яде човек, но не трябва да бъде разточителен в яденето. Всяка работа, която свърши, тя трябва да бъде добре свършена. Яденето е една недовършена работа.
Ти бързаш, превърдаляш една
хапка
и хайде, глътнеш я, втора, трета и след туй усещаш една тежест, казваш: „Не зная какво ми стана на корема, уроки ме хванаха.“ Мъжът ще иде да купува месо, и няма пари.
Пък иска да купи. Ще намери такова по-евтино, малко развалено, та повече месо да вземе. По-малко месо, но хубаво, сладко да го изядеш. Аз не правя въпрос дали трябва да бъдеш богат, или не. Аз още не съм срещал истински богат в света, понеже условията, при които живеете, е мъчно да бъдем богаташи.
към беседата >>
Ти бързаш, лапнеш една
хапка
, глътнеш я, втора, трета, след това усещаш една тежест и казваш: Не зная какво ми стана на стомаха, уроки ме хванаха.
(втори вариант)
Икономия трябва да има само в разточителността. В живота не трябва да има никаква разточителност. Природата не обича никак разточителността. Всяка работа, която вършиш, трябва да бъде добре свършена. Яденето е една недовършена работа.
Ти бързаш, лапнеш една
хапка
, глътнеш я, втора, трета, след това усещаш една тежест и казваш: Не зная какво ми стана на стомаха, уроки ме хванаха.
Мъжът отива да купи месо, а няма достатъчно пари. Той намира по-евтино месо, но малко развалено. А трябва да купи по-малко, но по-хубаво, сладко да го изяде. Аз не правя въпрос дали трябва да бъдеш богат или не. Не съм срещал още истински богат в света, понеже в условията, при които живееш, е мъчно да бъдеш богат.
към втори вариант >>
76.
Разумно съотношение в природата
,
УС
, София, 9.7.1933г.,
В първо време
хапката
е сладка.
Ако не е така, вие ще станете индиферентни. — Защо става човек индиферентен? — По две причини: или от пресищане, или от недостиг. Гладният се стреми да се нахрани. Ако се пресити, той става индиферентен.
В първо време
хапката
е сладка.
Колкото повече ядеш, ставаш безразличен към яденето. Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищаш, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава.
към беседата >>
77.
Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето
,
УС
, София, 24.9.1933г.,
Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата
хапка
, ще се влоши положението.
Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата
хапка
, ще се влоши положението.
Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала.
към беседата >>
Но като вземеш и другата
хапка
, ще се влоши положението.
(втори вариант)
Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема.
Но като вземеш и другата
хапка
, ще се влоши положението.
Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар.
към втори вариант >>
78.
Търпелив и добър човек
,
ООК
, София, 22.11.1933г.,
Ако ти вземеш една
хапка
хляб и не я намажеш с малко плюнчица, с това, с онова, ще я дъвчеш, ще я дъвчеш, ще я позагладиш малко, ще ѝ говориш малко мекичко и тогава тя влиза вътре.
“ Само така можеш да се освободиш от него, той сам да си ходи. За тия случаи се отнася максимата, която Христос е дал: „Любете враговете си! “ Той е един закон, който съществува в света. Ако ти не обичаш окръжаващите хора, ти не можеш да прогресираш. Този закон съществува в света.
Ако ти вземеш една
хапка
хляб и не я намажеш с малко плюнчица, с това, с онова, ще я дъвчеш, ще я дъвчеш, ще я позагладиш малко, ще ѝ говориш малко мекичко и тогава тя влиза вътре.
Ако речеш тъй, без плюнка, да я туриш вътре, знаеш ли какво ще стане. Тъй щото, както и да постъпвате в живота си, ще постъпвате тъй, както с яденето. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвче, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли.
към беседата >>
79.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
“ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе
хапката
, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин?
Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите?
“ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе
хапката
, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин?
“ – „Не може! Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка. Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“ Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват. Като им се вземе тях, те се спъват.
към беседата >>
80.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
То с първата
хапка
, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието.
Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях. Но след като се направи суча, пак се хвърлят. При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват.
То с първата
хапка
, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието.
Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието.
към беседата >>
81.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
Ако мине покрай тебе един и ти даде една
хапка
мухлясал хляб, мине друг и ти даде една
хапка
мухлясал хляб, мине трети, каква полза ще имаш от мухлясалия хляб?
За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си. Трябва да си дал нещо, от което хората ще се ползуват. Ти нищо не си дал. Ако направим едно добро и ни се плаща за него, тогава доброто не е валидно. Има хора, които идват тук, когато вътрешно са недоволни нещо и няма кой да им каже една сладка дума.
Ако мине покрай тебе един и ти даде една
хапка
мухлясал хляб, мине друг и ти даде една
хапка
мухлясал хляб, мине трети, каква полза ще имаш от мухлясалия хляб?
И сто души да ти дадат, че ти ще усетиш лошите последствия на хапките. Ако мине някой и ти остави от онзи, хубавия хляб, сега опечен, то е друг въпрос. При сегашното развитие на човека, човек трябва да бъде внимателен в говоренето. Много неща може да ти се представят в една светлина, която не ни ползува. Например вземете идеята за Бога.
към беседата >>
82.
Възвишеното в човека
,
ООК
, София, 18.4.1934г.,
Ти ядеш,
хапката
в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва.
Като те срещне светията, ти казваш: „Загазихме! “ Той казва: „Никак не си загазил. По много добър път вървиш.“ Ти му казваш: „Обзел ме е дяволът.“ Светията ще ти каже: „Той, дяволът сам се е оплел.“ В света съществува един закон. Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана.
Ти ядеш,
хапката
в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва.
Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в капана.
към беседата >>
83.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Не, с тази
хапка
ти си подписваш присъдата.
Които съм срещал, статистика нямате. Запример с колко хапки се наядате. Нито един от вас не знае, дали има поне един, който да е броил с колко хапки на обед се нахранвате или по колко минути, по колко секунди е взело да дъвчете и при дадения случай какви мисли са ви минали. Ако дъвчеш една храна в устата си и ти си банкерин и казваш: „Онзи е изедник, не ми е дал парите“ – дъвчеш и така мислиш, мислиш ли, че този хляб ще иде на място? Мислиш ли, че и соковете от тая храна ще идат на място?
Не, с тази
хапка
ти си подписваш присъдата.
В дадения случай, като ядеш, ще мислиш за житеното зърно, което тебе ти носи едно благо. Вие не знаете онзи велик живот, който се крие в хляба, който е внесен в хляба. Ние ядем хляба и не знаем за онзи Божествен елемент, скрит вътре в хляба, за Божествения живот, който е скрит вътре в хляба. Ти с благоговение да ядеш! Като вземеш хляба, да считаш, че този хляб е свещен.
към беседата >>
84.
Великото и малкото
,
СБ
, София, 20.8.1934г.,
Този човек трябва да се приближи до масата, да вземе хляба в ръката си, да си отчупи една
хапка
, да я тури в устата си и да благодари за добрите условия, за възможностите, които са му дадени, и тогава да яде.
Да, има неща, които стават, но има неща, за които, колкото и да се молите, не стават. Представете си, че някой е седнал пред добре наредена трапеза, пълна с хубави, вкусни ястия, и започва да се моли на Бога яденето само да влезе в устата му. Питам: молитвата на този човек ще бъде ли чута? Ще стане ли това, което иска? – Няма да стане.
Този човек трябва да се приближи до масата, да вземе хляба в ръката си, да си отчупи една
хапка
, да я тури в устата си и да благодари за добрите условия, за възможностите, които са му дадени, и тогава да яде.
След това да вземе втора хапка, после трета и да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Кой от вас е ял по този начин? Кой как седне пред трапезата, бърза по-скоро да се нахрани. Кой може да се похвали от резултатите на бързото ядене? Посетете гробищата и ще видите, че във всеки гроб лежи човек, който през целия си живот е бързал – и като е ял, и като е пил, и като е чел, и като е работил.
към беседата >>
След това да вземе втора
хапка
, после трета и да благодари на Бога за всичко, което му е дадено.
Представете си, че някой е седнал пред добре наредена трапеза, пълна с хубави, вкусни ястия, и започва да се моли на Бога яденето само да влезе в устата му. Питам: молитвата на този човек ще бъде ли чута? Ще стане ли това, което иска? – Няма да стане. Този човек трябва да се приближи до масата, да вземе хляба в ръката си, да си отчупи една хапка, да я тури в устата си и да благодари за добрите условия, за възможностите, които са му дадени, и тогава да яде.
След това да вземе втора
хапка
, после трета и да благодари на Бога за всичко, което му е дадено.
Кой от вас е ял по този начин? Кой как седне пред трапезата, бърза по-скоро да се нахрани. Кой може да се похвали от резултатите на бързото ядене? Посетете гробищата и ще видите, че във всеки гроб лежи човек, който през целия си живот е бързал – и като е ял, и като е пил, и като е чел, и като е работил. И на всеки кръст пише: "Тук лежи голям герой!
към беседата >>
85.
Перпендикулярни движения
,
МОК
, София, 31.8.1934г.,
Коя
хапка
е най-сладка – първата или последната?
Да допуснем, едно дете минава покрай една ябълка, погледне ябълката и в него се поражда желание да откъсне ябълката, да я тури в джоба и да избяга. Коя е първата ябълка на едно дърво, според вас? Която първа е цъфнала и първа завързала. На едно дърво да кажем, че има 1000 ябълки. Децата избират най-хубавите ябълки, а най-хубави са тези ябълки, които първи цъфтят или тези, които последни цъфтят?
Коя
хапка
е най-сладка – първата или последната?
Казва се, че първата хапка е най-сладка. По аналогия, първият плод, първият цвят има предимство, понеже първите лъчи на пролетното слънце са го грели. Понеже земята се намира в едно особено състояние, някои цветове възприемат повече енергия. Плодни дървена, които късно цъфтят тук, в умерените пояси, те не могат да узреят и да добият такава сладчина. И самото дърво не е толкова активно.
към беседата >>
Казва се, че първата
хапка
е най-сладка.
Коя е първата ябълка на едно дърво, според вас? Която първа е цъфнала и първа завързала. На едно дърво да кажем, че има 1000 ябълки. Децата избират най-хубавите ябълки, а най-хубави са тези ябълки, които първи цъфтят или тези, които последни цъфтят? Коя хапка е най-сладка – първата или последната?
Казва се, че първата
хапка
е най-сладка.
По аналогия, първият плод, първият цвят има предимство, понеже първите лъчи на пролетното слънце са го грели. Понеже земята се намира в едно особено състояние, някои цветове възприемат повече енергия. Плодни дървена, които късно цъфтят тук, в умерените пояси, те не могат да узреят и да добият такава сладчина. И самото дърво не е толкова активно. Как цъфтят дърветата, как се движите, как поглеждате, това са все резултати на човешката мисъл.
към беседата >>
86.
Дързайте!
,
НБ
, София, 28.10.1934г.,
Ако ви дам една
хапка
от едно хубаво ядене, вие ще бъдете доволни от нея.
Вярата е закон на ограничение. Щом вярваш, това е потребно. Има едно вечно абсолютно, което е ограничено; има едно вечно абсолютно, което е неограничено. Ако седна да ви обяснявам какво нещо е абсолютното, вие ще забравите и това, което знаете. На какво основание ще го забравите?
Ако ви дам една
хапка
от едно хубаво ядене, вие ще бъдете доволни от нея.
Ако ви дам втора, трета, четвърта, пета, вие пак ще бъдете доволни, но ако ви заставя да вземете хиляда хапки от това хубаво ядене, вие ще забравите всичко. След като изядете хиляда хапки, вие ще изгубите съзнанието си и тогава всичката приятност на яденето ще изчезне. Затова е казал Соломон, че многото знание в света е товар. За всеки даден случай човек трябва да има толкова знание, колкото е потребно. Знанието е потребно, за да се постигнат известни цели, които човек има в живота си.
към беседата >>
НАГОРЕ