Търсене в текстове за 'Хапка'

Пих картофена чорбичка, хапнах една хапка хляб и организмът ми напълно се задоволи.
Това се случи още втората или третата година след влизането ми Братството. Бях нещо недоволна от себе си и реших чрез по-дълъг пост да се справя с недоволството си. Предприех шестдневен абсолютен пост през есента. През време на поста ми беше леко, приятно, хубаво, като че заедно с поста изгоря недоволството и причината за него. Дойде денят да отпостя. Пих картофена чорбичка, хапнах една хапка хляб и организмът ми напълно се задоволи. Така успокоена тръгнах в гимназията, дето бях учителка. Погледнах към колегите ми, всички ми се виждат светли, отворени, сърдечни, а за себе си да не казвам - вътрешно хвърча. Доволна и предоволна много естествено, справих се с едно недоволство. Разговарям се с колегите си весело, сърдечно. Свърших си часовете, тръгвам за в къщи.
към текста >>

15. 22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ

Паша Теодорова

От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя.
Какво да правя, питам се. Да изляза от кладенеца - невъзможно. Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много тесен и палещите искри се сипят отгоре безспирно. Всъщност физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути. Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме извадиха. Аз се почувствувах и психически вече свободна, като че нищо не е станало и продължих да се храня. Погледнах към Учителя и към братята и сестрите, които още продължаваха да се хранят. Обаче аз се храня и същевременно си мисля: какво беше това състояние, което изведнъж се прекрати.
към текста >>

16. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

Той даде правилото - „Спирай на най-сладката хапка." Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки с малко сол, горещи.
Учениците на Учителя не употребяват месна храна. Това не е забрана. Това е въпрос на свободно решение. Свободата е основен закон на Братството - разумната свобода. Учителят препоръчва обикновено едно ядене - умерено хранене. Той даде правилото - „Спирай на най-сладката хапка." Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки с малко сол, горещи. Те са лековити, особено при простуда и температура. Учениците на Бялото Братство не употребяват алкохол. Чистата вода е най-хубавото питие. Но не студената, а затоплената, даже гореща, особено зимно време. Най-добре е като чай.
към текста >>

17. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Милка Говедева

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Савка като излизаше от Учителя, а Учителят й даваше най-различни хапки - от това опитала, от онова опитала, и после вика: „Вземи ги тези неща." И вика: „Това е свещено, вземи си, вземи си една хапка от чинията на Учителя." Тя така Го боготвореше.
В.К.: Тереза Керемидчиева. М.Г.: Тереза Керемидчиева, майката на Савка. Тя беше много разположена към Учителя, но сестра Тереза не беше към мене разположена. Не, не знам защо. Но Савка, да. Савка като излизаше от Учителя, а Учителят й даваше най-различни хапки - от това опитала, от онова опитала, и после вика: „Вземи ги тези неща." И вика: „Това е свещено, вземи си, вземи си една хапка от чинията на Учителя." Тя така Го боготвореше. Но имах чувството, че тя понеже някак си е любимка на Учителя, но нито Елена, нито Паша, а Паша беше по-въздържана така де, ама не я харесваха нещо. Тя беше нещо като дете. Така детски характер имаше. В.К.: Да, то е и ревност между другото. М.Г.: Е, едва ли ревност, Паша беше много разумен човек.
към текста >>

18. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Той взе една хапка с дясната си ръка и я тури в устата си.
Символът. 41 Във време на закуска Учителят беше обърнат към юг. Той взе една хапка с дясната си ръка и я тури в устата си. Аз казах: „Разбрах, Учителю." Спомням си от задачата, която ми даде: „Ако съм обърнат към юг, Доброто ще държиш." (Виж N 39). Веднага си го записах в тефтерчето. Днешният ден видях Христа. До обяд издържах изпита си, обаче след обяд паднах в отчаяние. 26.VIII.1926 г.
към текста >>

19. 19. ДИШАНЕ, ПРАНА И ЕТЕРЕН ДВОЙНИК

Николай Дойнов

ТОМ 15

Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците.
Тази жизнена сила, прониква цялото ни физическо тяло и подхранва тъй нареченият Етерен двойник. От количеството на Праната в организма, зависи неговото здравословно състояние. Бедни ли са на Прана някои органи в човешкото тяло, той заболява. Когато се влее допълнително Прана в болният орган, той оздравява. Прана се съдържа не само във въздуха, но и в храната, която приемаме. Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците. Като се дъвче храната повече и по- добре, тези нерви имат повече време и ще могат по-добре да възприемат тази Прана. Стомахът и червата, приемат само по-грубата част от храната. Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа. Да речем, че някой трябва да отиде на нивата да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи. Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на нивата и да работи.
към текста >>

20. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

ТОМ 17

Като дъвчеш една хапка хляб, ще си мислиш за маслин- ки, за това и онова; те са вътре в хляба.
И у детето, и у възрастния Вие не може да се освободите от вашата плът - ако се освободите, ще си заминете. Вие трябва да възпитавате плътта си и да сте господар на нея. Всичко е вътре в хляба. Яденетата по форма се различават, а същината е една и съща. Хлябът съдържа всичко. Като дъвчеш една хапка хляб, ще си мислиш за маслин- ки, за това и онова; те са вътре в хляба. И ако се храните само с хляб, лицето ви ще стане по-хубаво, по-мекичко, отколкото да си пържите. Някой път, когато аз не идвам, от горе ви говоря. Свобода трябва. Не е умно да изнасяте всичко онова, което знаете. Има един ред, по който могат да станат нещата, които трябва да станат.
към текста >>

21. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

Преди сто години, ако някой бе заявил, че ни ограждат милиарди невидими същества, биха го нарекли луд - микроскопът днес ни казва, че в една хапка понякога поглъщаме милиони от тия същества, за които самите ний сме безконечна не- понятна вселена.
2. ЕССЕ HOMO (стр. 73-99) Допреди три столетия человеческото кръвообращение не е било известно на официалната наука, но то си е съществувало от милиони години и хорското невежество не е пречело на тоя процес да върши своята работа. Преди сто години, ако някой бе заявил, че ни ограждат милиарди невидими същества, биха го нарекли луд - микроскопът днес ни казва, че в една хапка понякога поглъщаме милиони от тия същества, за които самите ний сме безконечна не- понятна вселена. Има ли смисъл да се отрича, че в нас се крият още неща, неизвестни на нас самите - тия вечни начала, тънки и ефирни, за които понякога имаме само усет, както проблясъкът на светкавицата - тъй бърз и мигновен? В своята гордост на всезнающи можем всичко да отречем - но от факта, че светът не е знаял допреди столетия закона за гравитацията, не значи, че тоя закон не е действал, или от това, че Птоломей и последователите му са мисли- ли Земята плоска като тепсия - че тя действително е била такава. Вселената е една загадка - такава и ще си остане. Человекът - също. В тая безконечна планина, във всяко кътче са скрити незнайни съкровища и всяко усилие, всяко копване изнася на белия свят неочаквани хубости, блясъци и слава.
към текста >>

22. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

ТОМ 20

- И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене, и аз - като него, тъй че квит сме.
Казах му, че [е] малко вероятно, макар че германците искат да изненадат, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия... Разговорът вървеше безсистемно към края. Често се връщахме на някои теми и ги разяснявахме. Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство. Започна да ме пита какво да прави и с Генчев, който се е заловил да ме спасява. Той е много лошо настроен (разбира се, срещу мен) и прави много работи, от които няма нужда. - И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене, и аз - като него, тъй че квит сме. Но няма защо да бъдем врагове за това. Той трябва да бъде лишен от възможност за известно време да се меси в политиката от Ваше име, докато му станат известни работи ясни. После той и сам ще проумее колко ненавременни са били някои работи. Приказвахме и за Стефан владиката. - Той се надяваше да се облегне на мен, за да победи тия, младите владици - каза царят, - но аз не можах в тоя случай да му бъда много полезен.
към текста >>

23. 86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения, животни и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се живот, защото всичко се изменя, но нищо не загива.
2) „Всяко ваше действие, всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл ще постави малко камъче на вашето здание. Природата е резултат на Божественото. Майсторът на часовника не е вътре в него, но той е, който може да го поправи. Когато човек се подпуши в своите идеали - става лош. Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш - ще имаш.” Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия живот: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища. Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения, животни и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се живот, защото всичко се изменя, но нищо не загива. И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често животните, за да има много по-малко излишни страдания в света. А всяко страдание, което не служи за повдигане на страдащия - е излишно. И ако то се повтаря, без да има благотворни резултати - то е безполезно разсипване на скъпа енергия. Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в живота - от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка такава малка мисъл или чувство са като малки семенца, които тепърва ще цъфтят... И след време тая малка мисъл ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост.
към текста >>

24. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

[Аз] го видях с очите си, а не както каза за една хапка се говореше, че е дадена за постовете, но не достигна до постовете.
Ходих на 14.ІХ. т. г. да получавам мас за нас. Фелдфебелът я дава бруто за нето, така че от 1680 грама нето мас, която трябваше да получим, задържаха 80 грама за размерване, и 200 грама тежест на канчето, чисто получихме 1400 грама. 240 грама е дажбата на един войник за неделя. Същия ден видях в ядрото 1 щайга грозде и поручикът ми каза, че са дали да раздадат грозде на войниците по 100 грама на войник, обаче досега не сме получили нито грам грозде. [Аз] го видях с очите си, а не както каза за една хапка се говореше, че е дадена за постовете, но не достигна до постовете. Поручикът, не само че сам яде и раздава на свои познати жени войнишкото се полагаемо, но взема и полагаемото на ротните коне, взел 2 агнета, които са затворени в обора на конете на ротата и аз лично, пък и други са видели агнетата да ядат от сандъка с чемик. Дошъл полковият командир Данков в Серес, веднага взводният подофицер от 18 пост му занася една кошница грозде подарък. И откъде е набрал това грозде, мислите? Войниците нямат пари, нито толкова го обичат, за да му купят - те са го крали от лозята на пост Тумба; и от другите постове постоянно се бере грозде и праща в ядрото, да яде поручикът и неговите хора. Веднъж идва подофицерът, изпълняващ длъжността фелдфебел, и каза на войника Братан Стойков: “Поручикът иска риби да му хванеш.” Времето беше студено и войникът отказа.
към текста >>

25. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

Поиска хапка хляб, сложи я в устата си, изплю я и си отиде. 92.
По стръмнината в гората му стана лошо и щеше да си замине. Разтрих го, почина малко и се качихме на Мусала. Оттогава духът му се оттегли от него и започна да намалява храната. Започна мъчно да се движи. Накрая престана да яде и си замина сутринта на 22.01.1976 г. Поиска хапка хляб, сложи я в устата си, изплю я и си отиде. 92. Посещение на връх Мусала След казармата посетих за малко езерата и след това работех при баща ми като фигурант. Започнах да посещавам редовно Мусала лете и зиме, когато ми нареждаха. В събота работехме до 13 часа, а в 17 часа тръгваше автобус от Орлов мост за Боровец, където пристигах към 19 часа. Тръгвах нагоре покрай двореца „Царска Бистрица”. Отдясно и отляво до мен заставаха две невидими същества, които ми казваха къде да стъпвам, за да ходя по пътеката, по която са ходили преди мен и да не пропадам в дълбокия сняг.
към текста >>

26. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Ти, за да постиш, иска да имаш тренинг и да се научиш да дъвчеш дълго време - до 100 пъти всяка хапка.
Благодаря за голямото пречистване, което правят с мене. По годишен хороскоп ми се пада мъчноизлечима особена болест - Плутон в съвпад с Хирон) в 6 дом. Почти мина. Ям доста моркови, но иска време за всичко. Аз направих 2 поста житни по 10 дена, което много ми помогна. Ти, за да постиш, иска да имаш тренинг и да се научиш да дъвчеш дълго време - до 100 пъти всяка хапка. Такава сдъвкана храна действа като лекарство. Ти можеш да не ядеш, но пий по 3 ÷ 4 ÷ 5 литра гореща вода, като всяка глътка я дъвчеш по 10-тина пъти. Това е основа на здравето. Йорданка често боледува и търси само лекари. Мария беше добре, но е на възраст.
към текста >>

27. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

И с всяка хапка - животът се вливаше в мене.
” И бръкна в раничката си и ми подаде една ябълка. Казах й да си отреже половината за нея, но тя ми отговори, че имала и други ябълки. И си продължи пътя нагоре по стръмния баир, без да се тревожи за мене. Взех ябълката, и много не вярвах, че тя ще ми помогне. Полека-лека я изядох, като все лежа и не мърдам. И с всяка хапка - животът се вливаше в мене. Изядох я. Надигнах се и полека-лека продължих изкачването си. А то трая 1 или 2 часа. Пооправих се, намести се двойникът ми. По- нагоре мъжът ми, предупреден от туристите, ме чакаше.
към текста >>

28. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

122/ Понеже човек има 32 зъба, той трябва да дъвче всяка хапка поне 32 пъти за всеки зъб по един път и храната да отива в стомаха смляна.
101/ „Многото ядене спъва духовния живот. Човек, колкото повече напредва, толкова по-малко се храни. Малкото ядене действа лечебно. Който бързо яде, бързо умира. За в бъдеще консервирана храна няма да се употребява." /Мисли за всеки ден 1986-1987 г., с. 122/ Понеже човек има 32 зъба, той трябва да дъвче всяка хапка поне 32 пъти за всеки зъб по един път и храната да отива в стомаха смляна. На долната страна на езика има хиляди палили, които приемат праната от храната и колкото по-дълго време се дъвче тя, толкова повече жизнена енергия отива за изграждането и поддържането на мозъка и сърцето. Младите хора са израз на любовта и трябва да ядат най-много 21 хапки. Числото 21 е на проявената Божия Любов на Земята. Възрастните, които са израз на мъдростта, трябва да ядат най-много 12 хапки. Числото 12 е символ на проявената Божия Мъдрост.
към текста >>

Като отчупим първата хапка хляб, да кажем : Благодаря ти, Боже , за хляба , който си ми дал.
Ръжта е хубава за ядене." /В своите си. 33 беседа, държана от Учителя на 27 юни 1926 г. в гр. София. Русе, 1927, с. 16/ Учителят е дал следните формули при хранене . Като отчупим първата хапка хляб, да кажем : Благодаря ти, Боже , за хляба , който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно.(Зпъти) Както водата разхлажда , така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник . (Зпъти) Ако тези формули се казват при всяко хранене в продължение на една година, човек коренно ще промени и подобри дейността на сърцето си. „Най-чистата храна е житото. " /Той създава, с. 252/ „Житото е слънчев плод, който е минал през Венера , плод, който означава любовта , но любовта във форма на жертва .
към текста >>

29. 2. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ЗАДУШАВА ЧОВЕКА

ТОМ 22

Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло.
Нека най-нещастният човек приеме това право, за да се убеди в неговата сила. Животът му ще се подобри, хората ще почнат да го обичат, работите му ще тръгнат напред. Пак повтарям:Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света , да бъдеш най-силен е идея на частната собственост . Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава. Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята.
към текста >>

Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава.
Пак повтарям:Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света , да бъдеш най-силен е идея на частната собственост . Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава. Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост . Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владеене.
към текста >>

30. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Като ви дадат един сомун хляб, гълтате ли го цял или го чупите хапка по хапка?
Искам да събудя във вас будическото тяло на човека, който е храм Божий, в който живее Духът и е направен от една фина есенция. Затова човек трябва да мисли върху Любовта, Мъдростта, и да образува това тяло, да прииждат соковете на Любовта, Мъдростта и Истината. Великите Учители препоръчват на своите ученици безко- ристие и закона на жертвата. Сега, това се отниса до вас, стари и млади, които имате стремеж. Великото в света започва с най-малките усилия. Като ви дадат един сомун хляб, гълтате ли го цял или го чупите хапка по хапка? А искате Истината да я нагълтате. Всеки ден ще вземате по една хапка и ще работите и вземате силите на тази есенция. Христос казва: «Ама ще кажете: С теб нали ядохме и пихме! » Няма [да] се плашите! Ще почнете от най-малкото.
към текста >>

Всеки ден ще вземате по една хапка и ще работите и вземате силите на тази есенция.
Великите Учители препоръчват на своите ученици безко- ристие и закона на жертвата. Сега, това се отниса до вас, стари и млади, които имате стремеж. Великото в света започва с най-малките усилия. Като ви дадат един сомун хляб, гълтате ли го цял или го чупите хапка по хапка? А искате Истината да я нагълтате. Всеки ден ще вземате по една хапка и ще работите и вземате силите на тази есенция. Христос казва: «Ама ще кажете: С теб нали ядохме и пихме! » Няма [да] се плашите! Ще почнете от най-малкото. Истината е еднаква. Вашите души не могат да бъдат стари.
към текста >>

31. 224 а. Първата мисъл, първото чувство, първата любов определя целия ход на живота

Весела Несторова

ТОМ 24

Първата хапка определя цялото ядене.
224 а. Първата мисъл, първото чувство, първата любов определя целия ход на живота Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня. В света едно добро, ако направите както трябва, стига ви. Първата хапка определя цялото ядене. Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на живота. В света иде сега един момент, в който ще се определи нашето бъдеще, не трябва да спите. Ако ума, сърцето, душата не са готови - няма да се ползвате. При Бога да живеем. Искайте едно добро, което всеки може да ви даде -и слънцето и въздуха, и дървета, и камъни, и земята и житото!
към текста >>

32. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

ТОМ 24

Първата хапка определя цялото ядене.
Никога не се спирай да критикуваш някой! Цапаш ума си и губиш енергия. Тялото е човешкото, сърцето е ангелското, а Божествения свят е връзката на всичко - умът. Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня. В света едно добро ако направите както трябва, стига ви. Първата хапка определя цялото ядене. Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на живота. В света иде сега един момент, в който ще се определи вашето бъдеще, не трябва да спите. Ако ума, сърцето и душата ви не са готови - няма да се ползвате. При Бога да живеем. Искайте едно добро, което всеки може да ви даде - и слънцето и въздуха, и дървета и камъни, и земята и житото!
към текста >>

33. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия.
От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция от Европа и още - отплащането на Русия, като ние извоюваме изхода на Русия на Средиземното море. Не се ли говореше от нашите държавници, да ни се позволи да влезем в Цариград и Дарданелите "за да се сложи този въпрос на зелената маса на дипломатите"?
към текста >>

34. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Да се смята, че съюзът като вземе Цариград няма да го даде е абсурдно, защото няма толкова глупав мъж на Балканите да мисли, че балканските народи имат уста за толкова голяма хапка.
Но защо тогава е благословила борбата?!... При неуспех би пострадала само България; Сърбия и Черна-Гора не. Тогава? - Тогава, не е ли била "благословена" войната, па и съюз съставен, само за да бъде опропастена България? Ако съюзът е руска рожба и ако Русия е благославяла войната с вяра на успех, щом като тя не беше предупредила съюзниците да не вземат Тракия, съюзниците сами, без да им се казва, щяха да се стремят, при успех, какъвто имаха из тракийските полета, да превземат Цариград и изпъдят веднъж за винаги турците из Европа. Като протежирани от Русия това беше естествено у тях - да отслужат на освободителката си и тъй се отплатят за подарената им преди свобода. Да се смята, че съюзът като вземе Цариград няма да го даде е абсурдно, защото няма толкова глупав мъж на Балканите да мисли, че балканските народи имат уста за толкова голяма хапка. При това кой не знае, че в съвременните войни двама се бият, а на края всички решават? Цариград взет, въпроса за неговата съдба щеше да се решава на някой конгрес, а в този конгрес Русия щеше да се яви с две големи тежести да тежат на нейна страна: Цариград взет от неин съюз, от славянски страни, отстрани, за които тя е проливала кръв, и, второ, тежестта на нейната запазена неизтощена сила. Знайно е, че по днешната европейска практика - двама да се бият, а всички да решават - печелят не победителите, а запазилите силите си за да тежат при преговорите. Какви, прочее, по-благоприятни условия за Русия? Да беше тя самата се била за Цариград и да го беше взела, тя щеше по-трудно да може да си го осигури на конгреса, бидейки изтощена от войната, отколкото в този случай!
към текста >>

35. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Да, Цариград не беше хапка за нашата уста; той е болно място на руската политика; от там сигурно ще ни върне един „берлински" конгрес, който в 1878 год.
Особено да се спираме веднага след Люле-Бургас, на Еркене, това значеше да станем подир това жертва на фондер Голцевия план. Да, но Кямил паша искал мир. Не беше ли известна хитрината на турците от толкова столетия насам? И за един стратег, който знаеше, че след Люле-Бургаз Турция не бе разбита, не бе ли очевидно, че с искането мир Турция иска да печели време? Трябва да се стигне до морето, да се вземе Цариград, само от стратегически съображения, ако не и от политически. Да, Цариград не беше хапка за нашата уста; той е болно място на руската политика; от там сигурно ще ни върне един „берлински" конгрес, който в 1878 год. върна Русия, а колко повече нас; но ние трябваше да го вземем, както Прусия трябваше да вземе Париж в 1871 година за да осигури Елзас и Лотарингия. Ако бяхме влезли в Цариград още през ноември; втора война нямаше да има. Защото като минахме бреговете ние можехме да ги пазим даже и не с цялата си армия. Тогава сигурно не щеше да има и със съюзниците война, защото остава покрай мините само три дивизии да пазят, а останалите девет прати на север и запад и да видим дали щеше да става въпрос за Македония и Добруджа. Ние трябвашеда гоним влизането в Цариград почисто стратегически съображения - каквото и да кажеше Русия или друга държава.
към текста >>

36. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия.
За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция из Европа и още - отплащането на Русия, като ний извоюваме изхода на Русия на Средиземно море. Не се ли говореше от нашите държавници, да ни се позволи да влезем в Цариград и Дарданелите „за да се сложи този въпрос на зелената маса на дипломатите?
към текста >>

37. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

ТОМ 26

Срещу Бъдни вечер го сънувах, когато момичетата оставят първата хапка под възглавницата и питат кой ще е техния избраник.
Нозете ми трепереха. Стоях за да си почивам. Ридания разтърсваха гърдите ми, но аз ги въздържах със страшни усилия, за да не обърна внимание на минувачите. Над мен се усмихва звездно небе. А знаете ли, че го сънувах отдавна, още у дома! Срещу Бъдни вечер го сънувах, когато момичетата оставят първата хапка под възглавницата и питат кой ще е техния избраник. Сънувах знаменито нещо тогава: Вървя труден и самотен път. Идвам до голяма река или море, не зная, и не мога да го премина. Отсреща се разкри разкошна земя, с много цветя и плодове. Тогава от градината излезе голям и хубав човек, простря ръце над водата, взе ме и ме заведе в своята градина. Този човек беше Allessandro - Гълъбът.
към текста >>

38. 1. Любовта

Глава 3. Принципите на Учението.

Глава 5. Учителят и истината

И Любовта, първият бисер в тази корона, първата хапка от тази небесна мана чакаше да бъде опитана - трапезата чакаше ученикът да се нахрани и добре да се нахрани.
Не оставаше нищо друго, освен да се улови началото на този път, да се тръгне по него, да се разучават особеностите, да се вслушваш в шепота на новото и да живееш с идеята, че имаш идеал към който устремено се движиш. Тогава вечните ценности, които дълго време стояха далеч, недостижими и неуловими и чакаха човека, сега се приближиха и като знатни пратеници застанаха близо до човека, за да го посрещнат, да посрещнат ученика - новата личност в зората на епохата. Вечността сякаш се приближи и времето загуби своята власт, преобрази се - забележителен миг и думата сега кънтеше като победна песен.Сега, не утре, не след година, не и през вечността повече няма да се гладува, нито да се жадува, не, никакво измъчване от пост. Сега те чакаше трапеза, ще седнеш и ще ядеш, сега, веднага, ще уловиш тъкмо този миг днес, не утре. Реалността сияеше и обливаше всичко в светлина. И Любовта, първият бисер в тази корона, първата хапка от тази небесна мана чакаше да бъде опитана - трапезата чакаше ученикът да се нахрани и добре да се нахрани. Думите на Павел звучаха триумфално. Хилядолетията се изнизаха, времето загуби своята власт, а думите стояха непокътнати и чисти, както тогава: "Ако любов нямам, ще съм кимвал що дрънка.” Човек можеше да има всичко, което можеше да се получи чрез труд, усилие, работа, какво не може да постигне човек! Можеше да стане богат, учен, поет, музикант, пророк, можеше да владее езици, можеше да стане дори и цар, можеше да получи венеца на славата, но ето, че всичко, според думите на онзи дръзновен апостол, нищо не струва, нищо, ако нямаш едното. Истината блестеше неотразимо. Сега, обаче, тя изпълваше света, светлината прииждаше от всичките посоки, заля света и думите блестяха като острие на меч.
към текста >>

Тя бе малката хапка квас и малката щипка сол, тя бе искрата, която запалва огъня, тя бе съединителната връзка, която свързваше в едно ученик и Учител, ученикът и Бога.
Можеше да стане богат, учен, поет, музикант, пророк, можеше да владее езици, можеше да стане дори и цар, можеше да получи венеца на славата, но ето, че всичко, според думите на онзи дръзновен апостол, нищо не струва, нищо, ако нямаш едното. Истината блестеше неотразимо. Сега, обаче, тя изпълваше света, светлината прииждаше от всичките посоки, заля света и думите блестяха като острие на меч. Този път те трябваше да се живеят, ако ученикът искаше да мине през този меч и се отзове на път към своя идеал. Любовта, ако нея нямаш нищо не си. Тя бе малката хапка квас и малката щипка сол, тя бе искрата, която запалва огъня, тя бе съединителната връзка, която свързваше в едно ученик и Учител, ученикът и Бога. Любовта бе пропуск, един от важните тонове на идеала, една от брънките на идеала. Любовта беше отличителния белег на ученика - новото, което от древността се изискваше, новото, което и сега чакаше ученика. Аспектите бяха великолепни. Нямаше изгледи те да не бъдат използувани. Тя не беше вече идеал за вечността, тя не беше шеметен връх, който само привличаше погледа на ученика и го караше да бленува.
към текста >>

39. 5. Истината и Той

Свършена бе тя и нека е малка - малка и незначителна е работата на жената, когато слага малката хапка квас в тестото и внимателно го завива в нощвите.
Един ден човечеството щеше да отчете и прецени, Неговото дело и Неговото навременно пребиваване на Земята. Не случайно той каза: “Една малка работа се свърши.” Една малка работа, навремето би казал и Мойсей и тази работа беше известна - идеята за еднобожието с огън и меч бе издълбана в човешкото сърце и тя оцеля. Една малка работа би казал и Христос и тя е известна - “Люби ближния като себе си” - великият закон на Любовта блестеше. Науката за душата доби релефност и яснота и пътя бе начертан. Малката работа на Учителя също така беше известна. Свършена бе тя и нека е малка - малка и незначителна е работата на жената, когато слага малката хапка квас в тестото и внимателно го завива в нощвите. Ние знаем какво значи това. Светът бе заквасен с науката за Любовта - на човека му предстоеше да научи великото изкуство да живее. Истината е плод, завит с много обвивки, едни от които с твърди други корави. Ядката е от Божествен произход. Истината, не е за всички.
към текста >>

40. Послесловие

Глава 2. Образи и идеи

Годината бе привлякла духовния елит на народите, бяха се отзовали на планината, за да получат малката хапка от българската пита, капката квас от Великото, Което беше слязло на земята.
Свещеният огън беше запален, топлината и светлината се разнасяше и кой щеше да се откаже от живителната им сила? Светът копнееше за светлина и топлина. “Не питайте има ли Бог” -казваше Той. И ония, които имаха среща с Него, не питаха, този въпрос вече нямаше място. “Има - казва Той - има, защото знаем положително, защото сме дошли от Божествения свят, били сме в този свят, който е по-реален от този, който гледам сега.” Това бе казано от Него през оная забележителна 1939 година, когато бе събран аромата на най-прекрасното и най-забележителното, което можеше да се поднесе на човека. Годината бе привлякла духовния елит на народите, бяха се отзовали на планината, за да получат малката хапка от българската пита, капката квас от Великото, Което беше слязло на земята. Нямаше вече време и не можеше Той да се съобразява с философията, с науката, с логиката и с морала на съвременността, за да нагоди езика и спази установения стил. Неговият език звучеше меко, ала внушително и ония, които слушаха трябваше да разберат и преживеят, главно преживеят казаното. От свещения огън, който гореше трябваше да запалят факлите си, защото тъмата напираше непрогледна и гъста. “Слънцето ще потъмнее, луната щеше да падне, звездите щяха да загубят блясъка си”. Иносказателни бяха езиковите форми на Писанието, но събитията връхлитаха и Писанията се сбъдваха.
към текста >>

41. 22. “Говори Учителю: есе (2.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Една вдишка, една капка вода, една хапка хляб, един лъч - през това утро се събраха там, за да подарят на ученика Новия завет на онова, което посети земята и озари небето на ученика за вечни времена.
Книгата: “Пътят на ученика” беше факт. Превърнала се на фар и на извор, на всичко ново, жизнеспособно, което щеше да влезе като градивен материал в живота на ученика. “Говори, Учителю! “... Имаше усещането, че сме казали много малко - нещо съвсем малко и скромно, за този изживян миг, за тая среща, която събра съдбата на Учителя, с тая на ученика. Който драсна клечката и запали огъня, който никога вече нямаше да изгасне. Една вдишка, една капка вода, една хапка хляб, един лъч - през това утро се събраха там, за да подарят на ученика Новия завет на онова, което посети земята и озари небето на ученика за вечни времена. Път и небе. Учител и ученик и една песен, която никога нямаше да стихне от страниците на този великолепен съборен дар през лятото на 1927 година.
към текста >>

42. 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Като добрата жена, замеси тестото и тури хапка квас и се зае с гемиджийското въже.
Едно усилие, едно постоянство и едно търпение - Неговите пособия, за да изработи учениците си - гемиджийското въже като задача беше факт и той успя. Целта на специалния клас бе оправдана, защото Той, а не друг - най-великият Практик и Реалист на своето време, предвиди всичко, бъдещето е било разкрито ясно пред очите Му. Упадъка, хаоса в живота на младите, безпътицата, младежта щеше да се лута. Не е било тайна за Него всичко това, както не е тайна вече и за нас след половин век. А Той беше приятел на света и съдбата лежеше близо до Него, страданието, Неговото страдание. Като добрата жена, замеси тестото и тури хапка квас и се зае с гемиджийското въже. Пося семената и застана над тях - да не липсва ни слънце, ни влага. Учениците живееха узрели в основни линии - принципността блестеше, светеше. Една факла всред голямата тъма означаваше и път, и вяра, и надежда, и утеха ако щете. Светът щеше да мине през ужасни страдания и голяма тъма. Новите хора, имаше и други по целия свят и всред тази армада на лично място стояха и Неговите ученици.
към текста >>

43. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ