НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
9
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СТИХОВЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ти изпи първата чаша, изяде първата
хапка
, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание?
Слънцето поздрави земята. Тя му се усмихна днеска с нова усмивка и многобройните пътници на земния кораб нагласяват струните на своя живот според първия акорд, вслушани в писъка на вълните. На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата.
Ти изпи първата чаша, изяде първата
хапка
, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание?
След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини.
към текста >>
2.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Завършвай яденето си на най-сладката си
хапка
, защото иначе ще имаш по малко полза. 11.
Например, лютото — стимулира мисълта, киселото увеличава активността и т. н. 7. Яж само когато си спокоен, отморен и при добро разположение, защото иначе от тази същата храна вместо полза ще имаш вреда. 8. Яж бавно, като че броиш хапките си. 9. Сдъвквай добре храната, защото само така ще можеш да извлечеш по-пълно хранителните елементи от нея. 10.
Завършвай яденето си на най-сладката си
хапка
, защото иначе ще имаш по малко полза. 11.
Най-доброто меню за днес е едно ядене, за утре друго, като избягвате комбинациите, защото иначе създаваме условия да се образуват отрови от самите храни в организма, с което го обременяваме вместо облекчаваме. 12. Хубаво е да не се комбинират плодове и млечни продукти. 13. Отбягвай всяко пиене през време на ядене. 14. Четвърт час преди всяко ядене, да се пие чаша преварена гореща вода е полезно (против стомашни киселини и др.) и 30—40 минути след ядене може да се пие. 15. Отбягвай да пиеш студена вода, защото тя е прекрасно освежително средство отвън, но никога не утолява жаждата, докато горещата вода е незаменима както лете, така и зимно време (особено при екскурзии в студени дни). 16.
към текста >>
3.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С всяка нова
хапка
ние засилваме позициите й в нашия собствен организъм.
За да можеш да вървиш неотклонно напред в пътя на разумния, чистия и смисления живот, ти трябва да си направил първата стъпка, преставайки да тровиш душата си и тялото си с отровите, които месната храна съдържа. Има мнозина, които си мислят, че водят духовен, разумен и здрав живот, като продължават да се хранят с труповете на убитите животни. Това е голяма самоизмама! Колкото и силни духом и телом да сме, ние не можем да се отървем от оня елемент на нравствено и физическо разложение, който се съдържа в месната храна. С месото на животните, ние внасяме в себе си самата смърт.
С всяка нова
хапка
ние засилваме позициите й в нашия собствен организъм.
Как можем тогава да бъдем здрави, разумни, щастливи? Нека се не лъжем: отровата си е отрова и за силния и за слабия, тя си остава една и съща, взета в малко или в голямо количество. Ако ние всеки ден по малко разрушаваме това, което животът в нас гради, то какви могат да бъдат резултатите освен израждане и смърт? Влизането ни в пътя на новия живот непременно трябва да бъде предшествано и съпроводено с възприемането на нова, чиста и здравословна храна, както духовна, така и физическа. Какъв ще бъде този нов живот, каква ще бъде тази нова култура, която се подържа с убийството на животните и с трупояденето?
към текста >>
4.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез всека
хапка
майката влага и една положителна мисъл и същевременно отвращение от всяко убийство, престъпление и дори от всека отрицателна проява.
Комуто е много дадено и много се изисква. Тъй и делото на майката е голямо. От нея се изисква също много. Чрез млякото майката кърмачка трябва да внесе от най-хубавото, което има в себе си. Идеята за мир и братство между всички народи, да бъде основния камък в оградата на бъдещето.
Чрез всека
хапка
майката влага и една положителна мисъл и същевременно отвращение от всяко убийство, престъпление и дори от всека отрицателна проява.
Само така ще израсте едно здраво поколение, със здрави разбирания. Поколение с доминиращи добродетели. Поколение, което ще е готово да служи на великия общо-човешки идеал на правда, мир, братство и любов между всички живи същества. Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието.
към текста >>
5.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този човек е в състояние да раздай
хапката
си с всички живи същества по лицето на земята.
О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества.
Този човек е в състояние да раздай
хапката
си с всички живи същества по лицето на земята.
Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща.
към текста >>
6.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С всека
хапка
, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества.
Сега хората като се хранят, бързат и се притесняват. С бързането човек ще развали работата си. И каквото спечели, всичко ще загуби. Който бързо яде той бързо ще изгуби всичко. Като седнете да ядете, трябва да имате Божествено разположение, като че всичките ви работи са уредени и нищо да няма да ви стяга и притеснява.
С всека
хапка
, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества.
Също така важно е, човек да знае какво да яде. И вегетарианци да сте, трябва да знаете каква храна да ядете, защото има растения, които са близки на човека, а има растения, които са далечни на човека. Когато човек иска да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в него възвишеното. хубавото, разумното.
към текста >>
7.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всека
хапка
, която ние поднасяме към устните си, е кондензиран, материализиран продукт на слънчевата любов.
И все пак, нека се опитаме да хвърлим поне един ма-лък поглед върху това, което завинаги ще остане за нас далечно, непостижимо, непонятно, — ще си остане само един идеал, към който ний мажем да се стремим, към който ний можем да се приближаваме крачка след крачка, но който ний никога не ще достигнем, до тогава, докато си оставаме хора — ограничени, обикновени, слаби човешки същества. . . Любовта на слънцето! С всяко наше дихание ний вдишваме живота — любовта на слънцето. Всека наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше движение с възможни само благодарение на живота-любов, който ни идва от слънцето.
Всека
хапка
, която ние поднасяме към устните си, е кондензиран, материализиран продукт на слънчевата любов.
Нито миг ние не бихме могли да съществуваме без любовта на слънцето. Ако само за един миг то прекъснеше потока от живот, който непрестанно се струи от него, то цялата земя би се превърнала незабавно в една мъртва, бездушна, замръзнала маса. Ако то прекъснеше потока на своята любов, как бихме могли ний да любим, как бихме могли ний да мислим, да се движим — да съществуваме? От най-малката тревица, до прекрасния полски цветец, от най-малката буболечица, до човека — „венеца на творението“,—всичко живее, движи се и съществува във и със живота-любов на Слънцето. Толкова любов, толкова живот,—такава безгранична, неизчерпаема, мощна сила, отгде могат да дойдат?
към текста >>
8.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека
хапка
зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела.
Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека
хапка
зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю.
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя няма да вземе една, честно оценена
хапка
от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст.
Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете. Вижте, от друга страна, как плъхът е оприличен на жена, по формата и постъпките си. Тя се обръща на тази и онази страна, без да знае какво я вълнува, също като че ли се старае да избегне неприятеля си. Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята. Наблюдавайте я когато яде.
Тя няма да вземе една, честно оценена
хапка
от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст.
Ние сме сигурни, че тя се увърта около полицата в къщи дебнейки тук-таме, като казва, че няма добър апетит за ядене. А в отговор на въпроса: „как може да се помогне в такива случаи? “ - ние трябва да установим, че нашите тела, мозъци и лица взимат формата си вследствие на културата, която приемаме и в онова състояние на умственото ни развитие, в което се намираме. Ето защо ние можем да вземем до някъде характера на гъската, лисицата, лъва, мечката, свинята или магарето, или пък да обърнем внимание на човешките качества, според това, с кого дружим — с хилавото, хитрото, силното, нечистото или упоритото или пък с разни други зверове, птици и влечуги. (Превод от английски).
към текста >>
НАГОРЕ