НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
39
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
При един малък извор израсли едно до друго минзухар – със своята жълта премяна, и
кокиче
– с бялата си, скромно наведена главичка.
Какво трябва да изгуби човек? Навика да краде. Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вътрешния смисъл на думите крадец и крадене, всякога ще живее в противоречия. Не само хората живеят в противоречия, но и растенията.
При един малък извор израсли едно до друго минзухар – със своята жълта премяна, и
кокиче
– с бялата си, скромно наведена главичка.
Бил студен зимен ден, но те се разговаряли помежду си. Минзухарът попитал кокичето: “Защо си излязло толкова рано със своята бяла премяна? Не знаеш ли от учените, че бялата дреха не държи топло? Така заровено в снега, никой не те забелязва. Ти трябва да се индивидуализираш.
към беседата >>
Минзухарът попитал
кокичето
: “Защо си излязло толкова рано със своята бяла премяна?
Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вътрешния смисъл на думите крадец и крадене, всякога ще живее в противоречия. Не само хората живеят в противоречия, но и растенията. При един малък извор израсли едно до друго минзухар – със своята жълта премяна, и кокиче – с бялата си, скромно наведена главичка. Бил студен зимен ден, но те се разговаряли помежду си.
Минзухарът попитал
кокичето
: “Защо си излязло толкова рано със своята бяла премяна?
Не знаеш ли от учените, че бялата дреха не държи топло? Така заровено в снега, никой не те забелязва. Ти трябва да се индивидуализираш. Виж моята жълта, портокалена дреха. Отдалеч ме виждат.” Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило.
към беседата >>
Отдалеч ме виждат.”
Кокичето
си въздъхнало, но нищо не отговорило.
Минзухарът попитал кокичето: “Защо си излязло толкова рано със своята бяла премяна? Не знаеш ли от учените, че бялата дреха не държи топло? Така заровено в снега, никой не те забелязва. Ти трябва да се индивидуализираш. Виж моята жълта, портокалена дреха.
Отдалеч ме виждат.”
Кокичето
си въздъхнало, но нищо не отговорило.
То знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота. Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя. Тя се накичила с тях и весело подскочила. Тук кокичето и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът, с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а кокичето – към Чистота. Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна – за здраве, и чиста кръв, чисти мисли и желания – за сила и бодрост на Духа.
към беседата >>
Тук
кокичето
и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът, с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а
кокичето
– към Чистота.
Виж моята жълта, портокалена дреха. Отдалеч ме виждат.” Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота. Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя. Тя се накичила с тях и весело подскочила.
Тук
кокичето
и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът, с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а
кокичето
– към Чистота.
Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна – за здраве, и чиста кръв, чисти мисли и желания – за сила и бодрост на Духа. Ще кажете, че живеете добър, чист живот и вярвате в Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупват лесно грехове и престъпления. Който е дошъл на земята, той носи греховете си от далечното минало. Колко заблуждения сте внесли в света!
към беседата >>
При единъ малъкъ изворъ израсли едно до друго минзухаръ — съ своята жълта премѣна, и
кокиче
— съ бѣлата си, скромно наведена главичка.
(втори вариант)
— Какво трѣбва да изгуби човѣкъ? — Навика да краде. Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вѫтрешния смисълъ на думитѣ „крадецъ” и „крадене”, всѣкога ще живѣе въ противоречия. Не само хората живѣятъ въ противоречия, но и растенията.
При единъ малъкъ изворъ израсли едно до друго минзухаръ — съ своята жълта премѣна, и
кокиче
— съ бѣлата си, скромно наведена главичка.
Било студенъ зименъ день, но тѣ се разговаряли помежду си. Минзухарътъ попиталъ кокичето: Защо си излѣзло толкова рано съ своята бѣла премѣна? Не знаешъ ли отъ ученитѣ, че бѣлата дреха не държи топло? Така заровено въ снѣга, никой не те забелязва. Ти трѣбва да се индивидуализирашъ.
към втори вариант >>
Минзухарътъ попиталъ
кокичето
: Защо си излѣзло толкова рано съ своята бѣла премѣна?
(втори вариант)
Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вѫтрешния смисълъ на думитѣ „крадецъ” и „крадене”, всѣкога ще живѣе въ противоречия. Не само хората живѣятъ въ противоречия, но и растенията. При единъ малъкъ изворъ израсли едно до друго минзухаръ — съ своята жълта премѣна, и кокиче — съ бѣлата си, скромно наведена главичка. Било студенъ зименъ день, но тѣ се разговаряли помежду си.
Минзухарътъ попиталъ
кокичето
: Защо си излѣзло толкова рано съ своята бѣла премѣна?
Не знаешъ ли отъ ученитѣ, че бѣлата дреха не държи топло? Така заровено въ снѣга, никой не те забелязва. Ти трѣбва да се индивидуализирашъ. Вижъ моята жълта, портокалена дреха. Отдалечъ ме виждатъ.
към втори вариант >>
Кокичето
си въздъхнало, но нищо не отговорило.
(втори вариант)
Не знаешъ ли отъ ученитѣ, че бѣлата дреха не държи топло? Така заровено въ снѣга, никой не те забелязва. Ти трѣбва да се индивидуализирашъ. Вижъ моята жълта, портокалена дреха. Отдалечъ ме виждатъ.
Кокичето
си въздъхнало, но нищо не отговорило.
То знаело, че неговата задача е да буди въ хората стремежъ къмъ чистота. Младъ момъкъ миналъ покрай извора, видѣлъ и дветѣ цвѣтя, откѫсналъ ги и съ радость полетѣлъ къмъ своята възлюбена, да ѝ занесе първитѣ пролѣтни цвѣтя. Тя се накичила съ тѣхъ и весело подскочила. Тукъ кокичето и минзухарътъ се помирили съ положението си: минзухарътъ, съ мисъльта, че подтиква хората къмъ индивидуализиране, а кокичето — къмъ чистота. Чистота е нуждна на съвременнитѣ хора: чиста храна — за здраве, и чиста кръвь, чисти мисли и желания — за сила и бодрость на духа.
към втори вариант >>
Тукъ
кокичето
и минзухарътъ се помирили съ положението си: минзухарътъ, съ мисъльта, че подтиква хората къмъ индивидуализиране, а
кокичето
— къмъ чистота.
(втори вариант)
Отдалечъ ме виждатъ. Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди въ хората стремежъ къмъ чистота. Младъ момъкъ миналъ покрай извора, видѣлъ и дветѣ цвѣтя, откѫсналъ ги и съ радость полетѣлъ къмъ своята възлюбена, да ѝ занесе първитѣ пролѣтни цвѣтя. Тя се накичила съ тѣхъ и весело подскочила.
Тукъ
кокичето
и минзухарътъ се помирили съ положението си: минзухарътъ, съ мисъльта, че подтиква хората къмъ индивидуализиране, а
кокичето
— къмъ чистота.
Чистота е нуждна на съвременнитѣ хора: чиста храна — за здраве, и чиста кръвь, чисти мисли и желания — за сила и бодрость на духа. Ще кажете, че живѣете добъръ, чистъ животъ и вѣрвате въ Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупватъ лесно грѣхове и престѫпления. Който е дошълъ на земята, той носи грѣховетѣ си отъ далечното минало. Колко заблуждения сте внесли въ свѣта!
към втори вариант >>
2.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Остава всеки човек да се развива свободно, макар бил той
кокиче
, трън, роза или каквото и да е.
– „Не, тези, които тълкуват, те знаят.“ – Тогава и ти си раб в Евангелистката църква. По същия начин може да изредим, че всички хора са раби. Като се срещнат някои хора, започват да спорят кой повече знае и казват: „Нашият проповедник тъй казва, нашият свещеник тъй казва и т.н.“ Спорят, спорят, докато се скарат и сбият, че еди-кой си господар знаел повече. Това благо, което Бог ти е дал, както и тази светлина, която излиза от слънцето, трябва да са еднакви за всички. Така и Божественото учение трябва всички да го използуват еднакво.
Остава всеки човек да се развива свободно, макар бил той
кокиче
, трън, роза или каквото и да е.
Защото, ако ти го спъваш, ще приличаш на онзи осел, който, като търсил своята прехрана, стъпкал всички цветя из полето. Всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз раб ли съм, или приятел? “ Аз ви говоря като на приятели, а не като на раби. Аз признавам само една власт на света, тя е Божията власт; аз признавам само една власт, властта на любовта; аз признавам само една власт, властта на мъдростта; аз признавам само една власт, властта на правдата; аз признавам само една власт, властта на добродетелта. Всяко друго учение, което не е обосновано на тези принципи, то е една измама, която светът е изпитал и може да изпита.
към беседата >>
3.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Аз ли, който се радвам на малкото
кокиче
и извора, или ти, който отваряш и затваряш тефтерите си?
– Прави сте, за извора съм смахнат, а какво ще кажа аз за вашите тефтери? Седнеш пред тефтера, отваряш го и казваш: Този има да ми дава 25,000, онзи 50,000 лв. Ще ги туря в затвора. Отваряш и затваряш тефтера – цял ден една и съща история. Кой от двамата е по-умен?
Аз ли, който се радвам на малкото
кокиче
и извора, или ти, който отваряш и затваряш тефтерите си?
Кой е по-умен? Ти ли, който създаваш теория за слънцето, като тяло в разтопено състояние, или аз, който съм ходил на слънцето и се разговарям с малкото кокиче? Вчера бяхме на Мусала, минахме през Маричините извори и опитахме водата им. Отлична вода! Ако болен пие от нея, ще оздравее.
към беседата >>
Ти ли, който създаваш теория за слънцето, като тяло в разтопено състояние, или аз, който съм ходил на слънцето и се разговарям с малкото
кокиче
?
Ще ги туря в затвора. Отваряш и затваряш тефтера – цял ден една и съща история. Кой от двамата е по-умен? Аз ли, който се радвам на малкото кокиче и извора, или ти, който отваряш и затваряш тефтерите си? Кой е по-умен?
Ти ли, който създаваш теория за слънцето, като тяло в разтопено състояние, или аз, който съм ходил на слънцето и се разговарям с малкото
кокиче
?
Вчера бяхме на Мусала, минахме през Маричините извори и опитахме водата им. Отлична вода! Ако болен пие от нея, ще оздравее. Ние трябва да се интересуваме от малките неща. Казвам на младите: Малкото, нищожното в света, в него е скрито великото, благородното.
към беседата >>
4.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
Разберете следующата обстановка: Посадили едно
кокиче
едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне.
И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност.
Разберете следующата обстановка: Посадили едно
кокиче
едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне.
Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна." Израства и опада. Някой път у вас се заражда благородното желание в зимата, когато можете да бъдете попарени. Сега ще имате пред вид, че не сте само вие фактори в света. Има известни души, които са останали назад в своето развитие и те са образували една зона и искат да спрат душите в тяхната област и каквото вие сте спечелили, те искат да го изядат. Такава една разбойническа черна зона има, в която всички млади там залагат живота си, най-много младите.
към беседата >>
5.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Може да е малко като
кокиче
– изнеси го.
Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то.
Може да е малко като
кокиче
– изнеси го.
Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите. Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване. Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е. Това е една фаза. Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас.
към беседата >>
6.
Възможни постижения
,
ООК
, София, 2.3.1927г.,
Вие четете едно стихотворение за
кокичето
или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му.
Вие четете едно стихотворение за
кокичето
или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
към беседата >>
В хубави образи той е описал страданието на
кокичето
, но вие не го разбирате.
Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
В хубави образи той е описал страданието на
кокичето
, но вие не го разбирате.
Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
към беседата >>
Наистина,
кокичето
не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на
кокичето
, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така.
Наистина,
кокичето
не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на
кокичето
, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора. И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“.
към беседата >>
7.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
За единство в работата представете си, че вашият възлюбен се е превърнал в
кокиче
- тогава нека всеки от вас напише своето любовно писмо до
кокичето
.
Днес всички хора говорят за любовта, всички са писали любовни писма, въпреки това любовта не е в тях - защо? Не са писали писмата си както трябва. Задача на всеки човек е да напише поне едно любовно писмо в живота си; ако Невидимият свят одобри това писмо, ще го пуснат в Рая, иначе ще остане пред вратата му, откъдето ще го върнат пак на Земята, за да изучава Любовта. Любовното писмо, което човек напише, представлява матурен изпит, който ще го вкара в Царството на Любовта; не издържи ли изпита си, ще учи още, докато един ден бъде готов за матура. За да видите докъде сте стигнали в Любовта, нека всеки от вас напише по едно любовно писмо.
За единство в работата представете си, че вашият възлюбен се е превърнал в
кокиче
- тогава нека всеки от вас напише своето любовно писмо до
кокичето
.
Вие ще четете писмото си на кокичето, което само ще слуша и ще мълчи - това е правилното отнасяне към писмото. Ако любовното писмо се подлага на критика и на бележки, то не е любовно писмо; щом писмото не е любовно, то не може да постигне своята цел. Получите ли едно любовно писмо, вие ще го приемете без критика, без никакви забележки; любовното писмо се чете като Евангелие - с трепет и разположение. Един млад момък, студент в един от световните университети, се отчаял от живота, заради което решил да се самоубие. Събудил се рано сутринта и започнал да обмисля начина за самоубийството си.
към беседата >>
Вие ще четете писмото си на
кокичето
, което само ще слуша и ще мълчи - това е правилното отнасяне към писмото.
Не са писали писмата си както трябва. Задача на всеки човек е да напише поне едно любовно писмо в живота си; ако Невидимият свят одобри това писмо, ще го пуснат в Рая, иначе ще остане пред вратата му, откъдето ще го върнат пак на Земята, за да изучава Любовта. Любовното писмо, което човек напише, представлява матурен изпит, който ще го вкара в Царството на Любовта; не издържи ли изпита си, ще учи още, докато един ден бъде готов за матура. За да видите докъде сте стигнали в Любовта, нека всеки от вас напише по едно любовно писмо. За единство в работата представете си, че вашият възлюбен се е превърнал в кокиче - тогава нека всеки от вас напише своето любовно писмо до кокичето.
Вие ще четете писмото си на
кокичето
, което само ще слуша и ще мълчи - това е правилното отнасяне към писмото.
Ако любовното писмо се подлага на критика и на бележки, то не е любовно писмо; щом писмото не е любовно, то не може да постигне своята цел. Получите ли едно любовно писмо, вие ще го приемете без критика, без никакви забележки; любовното писмо се чете като Евангелие - с трепет и разположение. Един млад момък, студент в един от световните университети, се отчаял от живота, заради което решил да се самоубие. Събудил се рано сутринта и започнал да обмисля начина за самоубийството си. В това време от съседната стая на къщата дочул няколко думи от една песен: „Където и да ходиш, аз все за тебе мисля"; като чул тия думи, той трепнал, скочил на крака, замислил се дълбоко и казал: „Няма да се убивам".
към беседата >>
Оставят ви само една възможност, дават ви само едно условие: да направите едно описание на
кокичето
, че всички хора да го харесат.
(втори вариант)
По-голям критик от самия човек няма; и ако искате да знаете дали е хубаво, вий го прочетете еднаж и щом сте доволни, тъй, като критик, и като сте доволни, прочетете го и на другите. Ти не си останал доволен от себе си, че чакай дали другите ще го одобрят. Одобриш ли го, напиши го 10-100 пъти. То ще иде с хиляди години, всички хора ще го четат. Допуснете, че направите една голяма погрешка и ви осъдят на смъртно наказание.
Оставят ви само една възможност, дават ви само едно условие: да направите едно описание на
кокичето
, че всички хора да го харесат.
Ако го харесат, ще ви простят прегрешението. Ако не, ще ви обесят. Как ще пишете, знаете ли каква поезия! Най-малко десет пъти на ден ще се молите. И аз казвам: Онзи, който тъй би писал, ще има едно отлично описание.
към втори вариант >>
Представете си, че онзи, когото вий обичате, Провидението го е превърнало на едно
кокиче
.
(втори вариант)
Сега ще се приготвите за матурата. Ще почнете да събирате материал. (- До кого ще се отнася писмото?) Вий сега пригответе писмото, материала. (- Може ли без обект?) Едно любовно писмо сега ще напишете. Сега, представете си следующото в алегоричен смисъл.
Представете си, че онзи, когото вий обичате, Провидението го е превърнало на едно
кокиче
.
Вий ще пратите писмото на кокичето. Пък той не може да стане като вас. Като четете писмото на кокичето, той ще ви слуша, ще въздиша. Вий ще се радвате, а кокичето ще въздиша. Защото може да пишете някому само който може да ви слуша, без да прави никакви забележки.
към втори вариант >>
Вий ще пратите писмото на
кокичето
.
(втори вариант)
Ще почнете да събирате материал. (- До кого ще се отнася писмото?) Вий сега пригответе писмото, материала. (- Може ли без обект?) Едно любовно писмо сега ще напишете. Сега, представете си следующото в алегоричен смисъл. Представете си, че онзи, когото вий обичате, Провидението го е превърнало на едно кокиче.
Вий ще пратите писмото на
кокичето
.
Пък той не може да стане като вас. Като четете писмото на кокичето, той ще ви слуша, ще въздиша. Вий ще се радвате, а кокичето ще въздиша. Защото може да пишете някому само който може да ви слуша, без да прави никакви забележки. Писмото е любовно, като го четете някому, той не трябва да направи никаква забележка, абсолютно никаква критика.
към втори вариант >>
Като четете писмото на
кокичето
, той ще ви слуша, ще въздиша.
(втори вариант)
(- Може ли без обект?) Едно любовно писмо сега ще напишете. Сега, представете си следующото в алегоричен смисъл. Представете си, че онзи, когото вий обичате, Провидението го е превърнало на едно кокиче. Вий ще пратите писмото на кокичето. Пък той не може да стане като вас.
Като четете писмото на
кокичето
, той ще ви слуша, ще въздиша.
Вий ще се радвате, а кокичето ще въздиша. Защото може да пишете някому само който може да ви слуша, без да прави никакви забележки. Писмото е любовно, като го четете някому, той не трябва да направи никаква забележка, абсолютно никаква критика. Като го чете, туй трябва да бъде един авторитет. Върху едно любовно писмо не може да се критикува.
към втори вариант >>
Вий ще се радвате, а
кокичето
ще въздиша.
(втори вариант)
Сега, представете си следующото в алегоричен смисъл. Представете си, че онзи, когото вий обичате, Провидението го е превърнало на едно кокиче. Вий ще пратите писмото на кокичето. Пък той не може да стане като вас. Като четете писмото на кокичето, той ще ви слуша, ще въздиша.
Вий ще се радвате, а
кокичето
ще въздиша.
Защото може да пишете някому само който може да ви слуша, без да прави никакви забележки. Писмото е любовно, като го четете някому, той не трябва да направи никаква забележка, абсолютно никаква критика. Като го чете, туй трябва да бъде един авторитет. Върху едно любовно писмо не може да се критикува. Ще го четете като евангелие.
към втори вариант >>
8.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Минават много хора покрай едно
кокиче
, никой нищо не вижда в него.
В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира. Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца.
Минават много хора покрай едно
кокиче
, никой нищо не вижда в него.
Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче.
към беседата >>
Минава покрай това
кокиче
поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя.
Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира. Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него.
Минава покрай това
кокиче
поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя.
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила.
към беседата >>
Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло
кокиче
?
Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира. Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее.
Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло
кокиче
?
Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние.
към беседата >>
Поетът познава това бяло
кокиче
.
Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“.
Поетът познава това бяло
кокиче
.
Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?
към беседата >>
Господ днес я изпраща като малко бяло
кокиче
, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила.
Господ днес я изпраща като малко бяло
кокиче
, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче?
към беседата >>
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко
кокиче
?
Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“.
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко
кокиче
?
“ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде.
към беседата >>
Има ли смисъл поетът да възпява това малко
кокиче
?
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка.
Има ли смисъл поетът да възпява това малко
кокиче
?
– Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови?
към беседата >>
Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това
кокиче
.
Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се.
Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това
кокиче
.
– „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки. Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
към беседата >>
9.
Живите линии на съзнанието
,
МОК
, София, 19.4.1929г.,
Първото пролетно цвете е
кокичето
.
Той има пред вид първо интересите на своите ближни. Себе си оставя на последно място. Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата.
Първото пролетно цвете е
кокичето
.
То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето?
към беседата >>
Каква е разликата между
кокичето
и минзухара?
Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота.
Каква е разликата между
кокичето
и минзухара?
Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа.
към беседата >>
Кокичето
е бяло, а минзухарът – жълт и лилав.
– Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара?
Кокичето
е бяло, а минзухарът – жълт и лилав.
Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества.
към беседата >>
Кокичето
има луковица, а минзухарът – грудка.
Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав.
Кокичето
има луковица, а минзухарът – грудка.
На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му.
към беседата >>
На какво се дължи белият цвят на
кокичето
?
Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка.
На какво се дължи белият цвят на
кокичето
?
Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват.
към беседата >>
– Белият цвят на
кокичето
се дължи на студа.
Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени?
– Белият цвят на
кокичето
се дължи на студа.
Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели.
към беседата >>
Белият цвят на
кокичето
не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му.
Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества.
Белият цвят на
кокичето
не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му.
Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека.
към беседата >>
Казвате, че
кокичето
е красиво.
В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? – С мързела. Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи.
Казвате, че
кокичето
е красиво.
В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество.
към беседата >>
Освен на чистота,
кокичето
е символ и на мекота.
– С мързела. Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му.
Освен на чистота,
кокичето
е символ и на мекота.
То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава.
към беседата >>
Така, именно,
кокичето
се покланя на минзухара, който съдържа електричество.
Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон.
Така, именно,
кокичето
се покланя на минзухара, който съдържа електричество.
Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер.
към беседата >>
Значи,
кокичето
представя мекота, а минзухарът – твърдост.
– Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична.
Значи,
кокичето
представя мекота, а минзухарът – твърдост.
Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
към беседата >>
Кокичето
е щедро, всичко раздава.
Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост.
Кокичето
е щедро, всичко раздава.
Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
към беседата >>
Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като
кокичето
, а твърд и смел като минзухара.
Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер.
Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като
кокичето
, а твърд и смел като минзухара.
За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът. Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение.
към беседата >>
За да придобиете тези качества, ще отидете при
кокичето
и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара.
За да придобиете тези качества, ще отидете при
кокичето
и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът. Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш.
към беседата >>
После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора –
кокичето
и минзухарът.
Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат.
После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора –
кокичето
и минзухарът.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание.
към беседата >>
10.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Ако види едно малко
кокиченце
, поетът го одухотворява с перото си.
Той се лъже. Досега никой човек не е надхитрил природата. В края на краищата човек си е платил дълговете на общо основание, вследствие на което не е постигнал това, което душата му желае. Следва ли законите на природата, човек постига своите желания. Той се намира в положението на поета, който във всичко вижда красивата страна.
Ако види едно малко
кокиченце
, поетът го одухотворява с перото си.
За него кокиченцето се превръща в жива душа, с която той се разговаря и разбира. Истинският поет вижда живот навсякъде. Какво представя животът? Животът не е нищо друго, освен първата девица, родена от Бога. Който разбира живота, той е девицата, родена от Бога.
към беседата >>
За него
кокиченцето
се превръща в жива душа, с която той се разговаря и разбира.
Досега никой човек не е надхитрил природата. В края на краищата човек си е платил дълговете на общо основание, вследствие на което не е постигнал това, което душата му желае. Следва ли законите на природата, човек постига своите желания. Той се намира в положението на поета, който във всичко вижда красивата страна. Ако види едно малко кокиченце, поетът го одухотворява с перото си.
За него
кокиченцето
се превръща в жива душа, с която той се разговаря и разбира.
Истинският поет вижда живот навсякъде. Какво представя животът? Животът не е нищо друго, освен първата девица, родена от Бога. Който разбира живота, той е девицата, родена от Бога. Който не разбира живота, той е мъж или жена.
към беседата >>
11.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Виждате, за пример,
кокиче
и минзухар.
- Каквото е било началото. - Защо? - Защото линията на поведението се отнася към многократните процеси. Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техния край. Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи.
Виждате, за пример,
кокиче
и минзухар.
Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон.
към беседата >>
И
кокичето
, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща.
- Защото линията на поведението се отнася към многократните процеси. Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техния край. Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи. Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори.
И
кокичето
, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща.
Кокичето е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че, ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност.
към беседата >>
Кокичето
е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре.
Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техния край. Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи. Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща.
Кокичето
е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре.
Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че, ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени.
към беседата >>
Казваме, че светлината е бяла, водата - също,
кокичето
- също, но тия бели цветове се различават един от друг.
Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата - по нейната хигиена. Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия - линията на сливане.
Казваме, че светлината е бяла, водата - също,
кокичето
- също, но тия бели цветове се различават един от друг.
От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището.
към беседата >>
От поетична гледна точка,
кокичето
символизира чистотата.
Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия - линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг.
От поетична гледна точка,
кокичето
символизира чистотата.
То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо.
към беседата >>
Кокичето
е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището.
Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре.
Кокичето
е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището.
То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос.
към беседата >>
Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на
кокичето
.
То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо.
Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на
кокичето
.
Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос. Като изучава символите в Природата, човек ги прилага в живота си. Тази е причината, поради която хората не си служат с оригинали, но с копия.
към беседата >>
Да вземем например бялото
кокиче
.
(втори вариант)
Нищо повече. Но онзи все таки му е дал едно грамадно богатство, а при това битият дава под съд другия за 4-5 месеца затвор за побой. А в природата, както казах онзи ден, ако вие дадете под съд тръна, ако някой човек, на когото в крака е влязъл известен трън и вие дадете този трън под съд, вие ще страдате. Сега това са преводи. Сега ще ви дам да направите един превод.
Да вземем например бялото
кокиче
.
Какво означава бялото кокиче? Или вземете минзухарчето. Това са символи вътре в природата. Кокичето има едни стремежи, минзухарчето има други стремежи. И формата на кокичето и минзухарчето една и съща ли е?
към втори вариант >>
Какво означава бялото
кокиче
?
(втори вариант)
Но онзи все таки му е дал едно грамадно богатство, а при това битият дава под съд другия за 4-5 месеца затвор за побой. А в природата, както казах онзи ден, ако вие дадете под съд тръна, ако някой човек, на когото в крака е влязъл известен трън и вие дадете този трън под съд, вие ще страдате. Сега това са преводи. Сега ще ви дам да направите един превод. Да вземем например бялото кокиче.
Какво означава бялото
кокиче
?
Или вземете минзухарчето. Това са символи вътре в природата. Кокичето има едни стремежи, минзухарчето има други стремежи. И формата на кокичето и минзухарчето една и съща ли е? Кокичето е увиснало надолу, а мунзухарчето гледа направо нагоре. Добре.
към втори вариант >>
Кокичето
има едни стремежи, минзухарчето има други стремежи.
(втори вариант)
Сега ще ви дам да направите един превод. Да вземем например бялото кокиче. Какво означава бялото кокиче? Или вземете минзухарчето. Това са символи вътре в природата.
Кокичето
има едни стремежи, минзухарчето има други стремежи.
И формата на кокичето и минзухарчето една и съща ли е? Кокичето е увиснало надолу, а мунзухарчето гледа направо нагоре. Добре. Кое от тези две цветя приема по-голяма топлина? Когато някой сънува, че го обличат в бяло, това някой път означава, че той заминава за другия свят, щом побелее човек, а червеният цвят, щом яздиш на червен кон, това показва, ако си болен, ще оздравееш, а ако яздиш на бял кон, ще поумнееш, а на червен кон - сто на сто ще оздравееш. Ако си на бял кон, непременно ще придобиеш една опитност.
към втори вариант >>
И формата на
кокичето
и минзухарчето една и съща ли е?
(втори вариант)
Да вземем например бялото кокиче. Какво означава бялото кокиче? Или вземете минзухарчето. Това са символи вътре в природата. Кокичето има едни стремежи, минзухарчето има други стремежи.
И формата на
кокичето
и минзухарчето една и съща ли е?
Кокичето е увиснало надолу, а мунзухарчето гледа направо нагоре. Добре. Кое от тези две цветя приема по-голяма топлина? Когато някой сънува, че го обличат в бяло, това някой път означава, че той заминава за другия свят, щом побелее човек, а червеният цвят, щом яздиш на червен кон, това показва, ако си болен, ще оздравееш, а ако яздиш на бял кон, ще поумнееш, а на червен кон - сто на сто ще оздравееш. Ако си на бял кон, непременно ще придобиеш една опитност. Следователно червеният кон ти е даден да оцениш живота, да оцениш това, което имаш.
към втори вариант >>
Кокичето
е увиснало надолу, а мунзухарчето гледа направо нагоре. Добре.
(втори вариант)
Какво означава бялото кокиче? Или вземете минзухарчето. Това са символи вътре в природата. Кокичето има едни стремежи, минзухарчето има други стремежи. И формата на кокичето и минзухарчето една и съща ли е?
Кокичето
е увиснало надолу, а мунзухарчето гледа направо нагоре. Добре.
Кое от тези две цветя приема по-голяма топлина? Когато някой сънува, че го обличат в бяло, това някой път означава, че той заминава за другия свят, щом побелее човек, а червеният цвят, щом яздиш на червен кон, това показва, ако си болен, ще оздравееш, а ако яздиш на бял кон, ще поумнееш, а на червен кон - сто на сто ще оздравееш. Ако си на бял кон, непременно ще придобиеш една опитност. Следователно червеният кон ти е даден да оцениш живота, да оцениш това, което имаш. А белият кон ти е даден, за да измениш отношенията си, които имаш към окружающата среда.
към втори вариант >>
Тогава към какъв род спада
кокичето
?
(втори вариант)
Какво е подобно на белия цвят? По отношение на светлината е това. А по отношение на течните предмети кое е подобно на белия цвят? („Водата.") Тогава къде ще бъде водата най- прозрачна? На върха ще бъде най-прозрачно чиста.
Тогава към какъв род спада
кокичето
?
Допуснете, че вие сте поет, защото само поетът си позволява това, което обикновеният човек не познава, не може да си позволи. Как ще опишете кокичето? Ще опишете ли по един и същ начин кокичето и минзухарчето? Как ще опишете тези два цвята? Че не знаете, то е така.
към втори вариант >>
Как ще опишете
кокичето
?
(втори вариант)
А по отношение на течните предмети кое е подобно на белия цвят? („Водата.") Тогава къде ще бъде водата най- прозрачна? На върха ще бъде най-прозрачно чиста. Тогава към какъв род спада кокичето? Допуснете, че вие сте поет, защото само поетът си позволява това, което обикновеният човек не познава, не може да си позволи.
Как ще опишете
кокичето
?
Ще опишете ли по един и същ начин кокичето и минзухарчето? Как ще опишете тези два цвята? Че не знаете, то е така. Ще докажеш това, което знаеш. Откъде иде кокичето, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете?
към втори вариант >>
Ще опишете ли по един и същ начин
кокичето
и минзухарчето?
(втори вариант)
(„Водата.") Тогава къде ще бъде водата най- прозрачна? На върха ще бъде най-прозрачно чиста. Тогава към какъв род спада кокичето? Допуснете, че вие сте поет, защото само поетът си позволява това, което обикновеният човек не познава, не може да си позволи. Как ще опишете кокичето?
Ще опишете ли по един и същ начин
кокичето
и минзухарчето?
Как ще опишете тези два цвята? Че не знаете, то е така. Ще докажеш това, което знаеш. Откъде иде кокичето, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете? („Че е първо пролетно цвете, че е бяло, това символизира чистотата.") А минзухарчето?
към втори вариант >>
Откъде иде
кокичето
, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете?
(втори вариант)
Как ще опишете кокичето? Ще опишете ли по един и същ начин кокичето и минзухарчето? Как ще опишете тези два цвята? Че не знаете, то е така. Ще докажеш това, което знаеш.
Откъде иде
кокичето
, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете?
(„Че е първо пролетно цвете, че е бяло, това символизира чистотата.") А минзухарчето? („Това означава мъдростта на природата.") Онзи, който се занимава с философията. От философско гледище какво ще предадете, каква философия ще предадете на кокичето и минзухарчето? Кокичето мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре. Кокичето си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре.
към втори вариант >>
От философско гледище какво ще предадете, каква философия ще предадете на
кокичето
и минзухарчето?
(втори вариант)
Че не знаете, то е така. Ще докажеш това, което знаеш. Откъде иде кокичето, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете? („Че е първо пролетно цвете, че е бяло, това символизира чистотата.") А минзухарчето? („Това означава мъдростта на природата.") Онзи, който се занимава с философията.
От философско гледище какво ще предадете, каква философия ще предадете на
кокичето
и минзухарчето?
Кокичето мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре. Кокичето си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре. То е като едно дете, което очаква отгоре нещо. Нали и малкото дете и то очаква да му дадете нещо отгоре. Отворило се нагоре и чака да падне нещо.
към втори вариант >>
Кокичето
мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре.
(втори вариант)
Ще докажеш това, което знаеш. Откъде иде кокичето, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете? („Че е първо пролетно цвете, че е бяло, това символизира чистотата.") А минзухарчето? („Това означава мъдростта на природата.") Онзи, който се занимава с философията. От философско гледище какво ще предадете, каква философия ще предадете на кокичето и минзухарчето?
Кокичето
мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре.
Кокичето си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре. То е като едно дете, което очаква отгоре нещо. Нали и малкото дете и то очаква да му дадете нещо отгоре. Отворило се нагоре и чака да падне нещо. Значи кокичето е вече завършило почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита кокичето как става тази работа.
към втори вариант >>
Кокичето
си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре.
(втори вариант)
Откъде иде кокичето, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете? („Че е първо пролетно цвете, че е бяло, това символизира чистотата.") А минзухарчето? („Това означава мъдростта на природата.") Онзи, който се занимава с философията. От философско гледище какво ще предадете, каква философия ще предадете на кокичето и минзухарчето? Кокичето мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре.
Кокичето
си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре.
То е като едно дете, което очаква отгоре нещо. Нали и малкото дете и то очаква да му дадете нещо отгоре. Отворило се нагоре и чака да падне нещо. Значи кокичето е вече завършило почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита кокичето как става тази работа. И гледа нагоре.
към втори вариант >>
Значи
кокичето
е вече завършило почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита
кокичето
как става тази работа.
(втори вариант)
Кокичето мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре. Кокичето си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре. То е като едно дете, което очаква отгоре нещо. Нали и малкото дете и то очаква да му дадете нещо отгоре. Отворило се нагоре и чака да падне нещо.
Значи
кокичето
е вече завършило почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита
кокичето
как става тази работа.
И гледа нагоре. И всякога, щом някой се намери в трудно положение, той става кокиче - наведе си главата надолу. И става едно навеждане. Това е много естествено положение в природата. А щом се премахнат тези мъчнотии, веднага ние добиваме едно друго положение.
към втори вариант >>
И всякога, щом някой се намери в трудно положение, той става
кокиче
- наведе си главата надолу.
(втори вариант)
То е като едно дете, което очаква отгоре нещо. Нали и малкото дете и то очаква да му дадете нещо отгоре. Отворило се нагоре и чака да падне нещо. Значи кокичето е вече завършило почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита кокичето как става тази работа. И гледа нагоре.
И всякога, щом някой се намери в трудно положение, той става
кокиче
- наведе си главата надолу.
И става едно навеждане. Това е много естествено положение в природата. А щом се премахнат тези мъчнотии, веднага ние добиваме едно друго положение. Запример вие сте под някоя круша, погледнете нагоре. И минзухарчето вижда, че има нещо в света и отворило се да види какво.
към втори вариант >>
12.
Виждане и съзнаване
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Когато някой ангел помисли нещо хубаво, като резултат на неговата мисъл изниква някакъв хубав цвят: роза, карамфил,
кокиче
, минзухар или друг някакъв цвят.
Който е наблюдателен, той ще забележи, че всяка мисъл или всяко чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му като в огледало. По същия начин и нашият външен и вътрешен живот се отразяват върху съзнанието на по-напредналите от нас същества. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство или всяка наша постъпка се отразяват върху съзнанието на ангелите в различни форми. Например някоя мисъл, някое чувство или някое действие може да се отразят върху съзнанието на някой ангел във формата на карамфил, роза или друго някое цвете, каквито ние отглеждаме в градините си, радваме им се, без да знаем техния произход. Цветята са деца на ангелите.
Когато някой ангел помисли нещо хубаво, като резултат на неговата мисъл изниква някакъв хубав цвят: роза, карамфил,
кокиче
, минзухар или друг някакъв цвят.
Каквото е времето – пролет, лято, есен или зима – такъв ще бъде и цветът. При това колкото по-възвишени са мислите и чувствата на ангелите, толкова по-благоуханни са и цветята, които ги изразяват. Затова именно цветята се наричат деца на ангелите. И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем внимателни с цветята, подразбираме да бъдем внимателни с мислите на ангелите. Настъпите ли едно цвете, вие настъпвате някоя мисъл или някое чувство на едно възвишено същество.
към беседата >>
13.
Път на вътрешно разбиране
,
УС
, София, 21.4.1931г.,
Така постъпва и поетът, като види едно
кокиче
, минзухарче или теменужка.
Животът, сам по себе си, е музика. От очите на добрия човек излиза нещо светло, нещо радостно и весело. Музика има той в себе си. Това не е алегория, но действителност. На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома.
Така постъпва и поетът, като види едно
кокиче
, минзухарче или теменужка.
Той взима перото и го възпява. Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче. И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни. След това, човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят.
към беседата >>
Един от нашите музиканти написа песен на Бялото
кокиче
.
Музика има той в себе си. Това не е алегория, но действителност. На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома. Така постъпва и поетът, като види едно кокиче, минзухарче или теменужка. Той взима перото и го възпява.
Един от нашите музиканти написа песен на Бялото
кокиче
.
И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни. След това, човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят. Всеки от вас може да стане такъв певец. При обикновените дарби не се постига лесно това.
към беседата >>
И добрият живот е като бялото
кокиче
, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни.
Това не е алегория, но действителност. На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома. Така постъпва и поетът, като види едно кокиче, минзухарче или теменужка. Той взима перото и го възпява. Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче.
И добрият живот е като бялото
кокиче
, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни.
След това, човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят. Всеки от вас може да стане такъв певец. При обикновените дарби не се постига лесно това. Само при необикновените дарби се постигат големи резултати – да станеш голям певец.
към беседата >>
Желая и вие да сте такива бели
кокичета
, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят.
Така постъпва и поетът, като види едно кокиче, минзухарче или теменужка. Той взима перото и го възпява. Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче. И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни. След това, човек се чувства радостен и весел.
Желая и вие да сте такива бели
кокичета
, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят.
Всеки от вас може да стане такъв певец. При обикновените дарби не се постига лесно това. Само при необикновените дарби се постигат големи резултати – да станеш голям певец. Който е свободен, той може да живее добре. Няма човек в света, за когото е изключена възможността да живее добре.
към беседата >>
14.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Например,
кокичето
и минзухарът са първите вестители или тръбачи на Любовта.
Казвам: много от съвременните хора имат повърхностни схващания за живота. Тези схващания могат да се уподобят на цветя еднодневки, или на дървета едногодишни, които не дават плод. Положителните схващания за живота са подобни на цветя, или на дървета, които дават плод. Какво ще ви ползват цветята, или дърветата в градината ви, ако те не дават никакви плодове? Тези цветя, които не дават никакъв плод, хората наричат глашатаи.
Например,
кокичето
и минзухарът са първите вестители или тръбачи на Любовта.
Те казват на хората: „Защо дремете още? Какво мислите да правите? Ставайте, Любовта идва вече! “ Тези цветя действат на обонянието, на зрението, на слуха на хората и по този начин ги канят да се събудят. Един ден те ще запитат хората: „Знаете ли защо останахме безплодни?
към беседата >>
15.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
Един поет възпява
кокичето
: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял.
Дето има насилие, лъжа и зло, там моят крак не стъпва – нищо повече. Може ли човек, който прилага старите методи, да бъде избран от Бога? Избраният човек не си служи с насилие, с лъжа и със зло, т.е. той е силен, разумен и добър човек – тази е максимата, по която различаваме избрания от неизбрания човек, по този начин само може да се разплете черното от бялото. Те така са се сплели, че постоянно се вижда ту бяла, ту черна нишка: гледам един нож, едно перо или друг някакъв предмет и в него виждам една тъмна и една светла нишка; слушам един поет да чете произведенията си и виждам един куплет светъл и един тъмен.
Един поет възпява
кокичето
: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял.
Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър.
към беседата >>
Да трепне сърцето на поета от вида на
кокичето
, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър.
Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял. Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея.
Да трепне сърцето на поета от вида на
кокичето
, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър.
Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото. В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо? За да покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.” Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви да трепне.
към беседата >>
В теб,
кокиче
, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това
кокиче
се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на
кокичето
, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо?
Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото.
В теб,
кокиче
, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това
кокиче
се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на
кокичето
, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо?
За да покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.” Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви да трепне. При това трябва да се отворят очите на вашето кокиче, т.е. на вашия Ангел – той да ви погледне и вие да го погледнете.
към беседата >>
Кокичето
отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.”
След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото. В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо? За да покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто.
Кокичето
отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.”
Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви да трепне. При това трябва да се отворят очите на вашето кокиче, т.е. на вашия Ангел – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашият Ангел не трябва да остане със затворени очи пред вас. Кога човек трябва да бъде със затворени очи и кога с отворени?
към беседата >>
Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате
кокичето
, наистина сърцето ви да трепне.
Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото. В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо? За да покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.”
Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате
кокичето
, наистина сърцето ви да трепне.
При това трябва да се отворят очите на вашето кокиче, т.е. на вашия Ангел – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашият Ангел не трябва да остане със затворени очи пред вас. Кога човек трябва да бъде със затворени очи и кога с отворени? Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи; някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи.
към беседата >>
При това трябва да се отворят очите на вашето
кокиче
, т.е.
Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото. В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо? За да покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.” Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви да трепне.
При това трябва да се отворят очите на вашето
кокиче
, т.е.
на вашия Ангел – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашият Ангел не трябва да остане със затворени очи пред вас. Кога човек трябва да бъде със затворени очи и кога с отворени? Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи; някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи. Казвам: понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам да гледам.
към беседата >>
Сега аз говоря на хора, на които очите са отворени, аз говоря за онези
кокичета
, очите на които са отворени и ни виждат – при това положение сърцето ни непременно ще трепне.
изгубва светлината си и тогава някои от Божествените деца, като видят, че Слънцето е загаснало, драснат клечка кибрит, запалят фитила на Слънцето с Божията Любов и то отново се запалва и гори. Същото се отнася и до живота на човека: понякога в живота на всеки човек става загасване, потъмняване на неговото слънце; това нещо съвременните хора наричат загубване или потъмняване на съзнанието – тогава човек се намира в един разрушен свят. След това трябва да дойде едно от тия Божествени деца или един Учител, който да драсне клечица кибрит и да запали загасналото Слънце – това може да стане по магически начин, моментално. Тези Божествени деца са помагачи на човечеството, те се срещат навсякъде в света. Всеки човек може да изпълнява службата на тия Божествени деца, на тези Ангели-служители; съвършените хора на Земята са именно такива въплътени Ангели.
Сега аз говоря на хора, на които очите са отворени, аз говоря за онези
кокичета
, очите на които са отворени и ни виждат – при това положение сърцето ни непременно ще трепне.
На кои майки трепва сърцето? Сърцето трепва само на онази майка, която вижда, че очите на детето, което е родила, са отворени. Когато очите на новороденото дете са затворени или когато детето заспи вечен сън и затвори очите си, скръбта на майката е голяма. Аз желая очите ви да са отворени – казано е в Писанието: „Отвориха се очите им.” Когато Адам и Ева бяха в Рая, денем очите им бяха затворени – те гледаха със затворени очи и нищо не виждаха, обаче нощем очите им се отваряха. Лошото, фаталното беше там, че очите им се отвориха, когато Божественото слънце залезе, но късно беше вече – в Рая настана нощ и те трябваше да излязат вън, да напуснат Рая; значи очите им не се отвориха навреме.
към беседата >>
16.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Отидете ли при едно
кокиче
или при една роза, те отдалеч още разнасят своята миризма.
Лицето на човека, неговото тяло – всичко това трябва да се изправи. От него трябва да лъха онзи Божествен лъх. Той трябва да бъде като някое цвете. Кое ви привлича, да отивате при цветята? Нали тяхното благоухание.
Отидете ли при едно
кокиче
или при една роза, те отдалеч още разнасят своята миризма.
Същевременно и тяхната красива форма ви привлича. Ето, скоро ще цъфнат цветята и ще видите кое ви привлича. Вижте, колко са красиви техните форми. Та казвам: хубавите мисли и хубавите желания и постъпки създават красивите форми у човека. Кривите и правите линии в геометрията имат известно значение.
към беседата >>
17.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Поетът, който възпява едно
кокиче
, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество.
Поетът, който възпява едно
кокиче
, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито. Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят.
към беседата >>
Поетът, който възпява едно
кокиче
, не вижда в него едно просто цвете, но вижда разумното същество, което живее в цветето.
(втори вариант)
Тя се усмихне и аз казвам: Боже мой, дали това е вярно или не? Дали това е заблуждение на моя ум? Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек - поетът вижда в едно дърво живо същество.
Поетът, който възпява едно
кокиче
, не вижда в него едно просто цвете, но вижда разумното същество, което живее в цветето.
Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито. Казвам: Ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат тези богатства около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий българоубиец, който ослепил войска от 15 хиляди войници, като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят.
към втори вариант >>
18.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Ако му кажеш „пиленце“, „гълъбче“, „
кокиченце
“, приятно му става.
Значи човек мисли, животното чувства, а растението расте. Казва се за човека, че трябва да расте. Това подразбира, той да мисли, да чувства и да расте, т.е. да стане истински човек. Кажеш ли на човека, че е животно, той се омъчнява.
Ако му кажеш „пиленце“, „гълъбче“, „
кокиченце
“, приятно му става.
Изучавайте живота, неговите специфични качества и прояви. Живот, който няма специфичните качества, не е истински. – „Лесно се изучава животът. В 1–2 години можем да го изучим.“ – Знание, придобито набързо, води към пресищане. Това не е правилен метод за учене.
към беседата >>
Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце,
кокиченце
, тогава не му става мъчно.
(втори вариант)
Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно.
Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце,
кокиченце
, тогава не му става мъчно.
Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно. Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане.
към втори вариант >>
Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето
кокиче
“, не му става мъчно.
(втори вариант)
Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно.
Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето
кокиче
“, не му става мъчно.
Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение.
към втори вариант >>
19.
Окото
,
ООК
, София, 5.4.1933г.,
Сега пролет иде, виж някое цвете, някое
кокиче
цъфнало, някое изворче, някое същество, колкото и да е малко.
(втори вариант)
Има много завеси, през които човешкото зрение не може да проникне. Има тъмнина, има глъбини, дето трябва специална светлина, за да се проникне. Очите представят един резервоар или едно благо за човека. И най-първо човек трябва да държи очите си в едно здравословно състояние и никога да не гледаш нещо, което не обичаш. Някой път, когато си неразположен духом, виж някой красиви работи.
Сега пролет иде, виж някое цвете, някое
кокиче
цъфнало, някое изворче, някое същество, колкото и да е малко.
Някой щурец, той седи и си пее или някоя картина, хубаво нарисувана; някоя дреха, хубаво ушита; някоя книга хубаво написана прочети. Някой хубави обуща, това което е направил човешкият дух. За упражненията ще ви кажа: С чаена чаша си служете, който не може да намери ибрик. С три чаени чаши ще се умиете. Това упражнение е за 10 деня, за да видите дали можете да различите, дали има разлика от резултатите в миенето.
към втори вариант >>
20.
Разумно разбиране
,
ИБ
, София, 22.3.1934г.,
Вие трябва да постъпвате, както постъпват
кокичето
и дъбът.
Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора.
Вие трябва да постъпвате, както постъпват
кокичето
и дъбът.
Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца.
към беседата >>
Трябва ли
кокичето
да желае да стане дъб?
Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът.
Трябва ли
кокичето
да желае да стане дъб?
Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му.
към беседата >>
Кокичето
никога не може да бъде дъб; то всякога
кокиче
ще си остане.
Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб?
Кокичето
никога не може да бъде дъб; то всякога
кокиче
ще си остане.
На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
към беседата >>
На
кокичето
е определено да живее един-два месеца.
Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане.
На
кокичето
е определено да живее един-два месеца.
През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години. Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба.
към беседата >>
Кокичето
има право да остане на земята най-много два месеца.
Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине.
Кокичето
има право да остане на земята най-много два месеца.
Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години. Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба. Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят.
към беседата >>
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на
кокичето
, а други – положението на дъба.
На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на
кокичето
, а други – положението на дъба.
Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото.
към беседата >>
Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното:
кокичето
може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане
кокиче
.
През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години. Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба.
Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното:
кокичето
може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане
кокиче
.
Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва.
към беседата >>
21.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
После, минзухарът,
кокичето
лекуват трети вид болести.
Този професор е занят, всякога не може. Вашето обоняние Бог ви го е дал във всеки случай да се ползувате. Цветята са лечебно средство за много болести. Запример, карамфилът лекува известни нервни болести. Розата лекува други болести.
После, минзухарът,
кокичето
лекуват трети вид болести.
Гергината, всички цветя лекуват известни болести и същевременно поддържат известни добродетели в човека. Някой път искате да възпитате, да направите децата здрави. Направете градина. Направете един опит и ако детето е нервно, накарайте [го] да полива най-различни цветя. Ще видите как ще се моделира неговият характер.
към беседата >>
22.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
„Поникнало едно малко
кокиче
при един извор.
Планината е разумна, разумни сили я управляват. Какви книги, какви библиотеки има в нея! Какви стихотворения има написани в нея! Какви стихотворения има в нея написани! Седи при мене един ден една млада сестра и аз ѝ разправям една приказка.
„Поникнало едно малко
кокиче
при един извор.
Ето отдолу се задава един млад, левент момък, екскурзиант. С него върви млада красива мома. Като видяла кокичето, тя запитала момъка да откъсне ли това кокиче. – Недей го къса, защото ще извехне, ще се развали. След това момъкът се навел да помирише кокичето.
към беседата >>
Като видяла
кокичето
, тя запитала момъка да откъсне ли това
кокиче
.
Какви стихотворения има в нея написани! Седи при мене един ден една млада сестра и аз ѝ разправям една приказка. „Поникнало едно малко кокиче при един извор. Ето отдолу се задава един млад, левент момък, екскурзиант. С него върви млада красива мома.
Като видяла
кокичето
, тя запитала момъка да откъсне ли това
кокиче
.
– Недей го къса, защото ще извехне, ще се развали. След това момъкът се навел да помирише кокичето. То му благодарило и му казало: Благодаря ти, че възпря младата мома да не ме откъсне и да не се закичи с мене.“ Така ще пише поетът. А вие ще ми възразите: Кокичето може ли да говори? – Говори кокичето, говорят всички цветя.
към беседата >>
След това момъкът се навел да помирише
кокичето
.
„Поникнало едно малко кокиче при един извор. Ето отдолу се задава един млад, левент момък, екскурзиант. С него върви млада красива мома. Като видяла кокичето, тя запитала момъка да откъсне ли това кокиче. – Недей го къса, защото ще извехне, ще се развали.
След това момъкът се навел да помирише
кокичето
.
То му благодарило и му казало: Благодаря ти, че възпря младата мома да не ме откъсне и да не се закичи с мене.“ Така ще пише поетът. А вие ще ми възразите: Кокичето може ли да говори? – Говори кокичето, говорят всички цветя. Аз съм правил опити в това отношение. В стаята си съм внасял цветя.
към беседата >>
А вие ще ми възразите:
Кокичето
може ли да говори?
С него върви млада красива мома. Като видяла кокичето, тя запитала момъка да откъсне ли това кокиче. – Недей го къса, защото ще извехне, ще се развали. След това момъкът се навел да помирише кокичето. То му благодарило и му казало: Благодаря ти, че възпря младата мома да не ме откъсне и да не се закичи с мене.“ Така ще пише поетът.
А вие ще ми възразите:
Кокичето
може ли да говори?
– Говори кокичето, говорят всички цветя. Аз съм правил опити в това отношение. В стаята си съм внасял цветя. И след време като ги изнеса навън, те повяхват от скръб. Когато се радват, цветята издават хубав мирис, хубав аромат.
към беседата >>
– Говори
кокичето
, говорят всички цветя.
Като видяла кокичето, тя запитала момъка да откъсне ли това кокиче. – Недей го къса, защото ще извехне, ще се развали. След това момъкът се навел да помирише кокичето. То му благодарило и му казало: Благодаря ти, че възпря младата мома да не ме откъсне и да не се закичи с мене.“ Така ще пише поетът. А вие ще ми възразите: Кокичето може ли да говори?
– Говори
кокичето
, говорят всички цветя.
Аз съм правил опити в това отношение. В стаята си съм внасял цветя. И след време като ги изнеса навън, те повяхват от скръб. Когато се радват, цветята издават хубав мирис, хубав аромат. Цветята се привързват, те се обичат.
към беседата >>
23.
Ще идеш и ще се възродиш
,
ООК
, София, 2.2.1938г.,
Ще изникнете в едно цвете, едно
кокиче
, ще дойдат ще ви помиришат.
Та казвам: Гледайте сега като ви посадят да бъдете готови, поне да имате плод. Какво ще занесете вие в оня свят? – В оня свят ще ви посадят. Най-първо ще изникнете в едно цвете. Сега да ви разправям съвсем ще се объркате.
Ще изникнете в едно цвете, едно
кокиче
, ще дойдат ще ви помиришат.
Някоя бубулечка ще дойде, някой човек ще ви помирише. Христос казва: „Аз съм Живият хляб слязъл и който Ме яде, има живот.“ Ако разбираме буквално, ще извадим криво заключение. Казвате: „Ние като умрем“. Че ти като умреш, ще се разпростреш във всичките хора. Ще влезеш и ще се простреш във всичките хора.
към беседата >>
24.
Явих ви го!
,
НБ
, София, 6.2.1938г.,
Такъв нискостеблен, че като ти се доплаче, тури сълзите си да плачат и да полееш минзухара,
кокичето
, че един ден ще се освежи и ще каже: „Много ти благодаря, че ме поливаше със своите хубави сълзи.“ Сега ни най-малко не искам да плачете.
Според мене, от научно гледище, защо трябва да плачеш? Всичко онова, което ти си посял, ще плачеш, ще го полееш, за да израстне. Като дойде някой при мене, пролива сълзи. Казва: „Изтекоха ми очите.“ Казвам на сестрата: Господ не те е пратил да ти изтекат очите, ами онова, което си сяла, гледай да не засъхне, ще го полееш, ще имате саксия. Аз бих препоръчал на всинца ви да имате саксия с един миризлив карамфил.
Такъв нискостеблен, че като ти се доплаче, тури сълзите си да плачат и да полееш минзухара,
кокичето
, че един ден ще се освежи и ще каже: „Много ти благодаря, че ме поливаше със своите хубави сълзи.“ Сега ни най-малко не искам да плачете.
Необходимо е, ако не искате да плачете, нищо не сте сяли. Плачът го наричам „благородно поливане“. Влизане в положението на посятите неща. Когато плачеш, плачи на свят, никога не поливай повече нито една капка, да не излезе из саксията. Сега гледам мъже и жени като плачат, падат сълзите на земята.
към беседата >>
25.
Програмата в живота
,
МОК
, София, 18.2.1938г.,
Радвайте се на онзи цвят, на малкото
кокиче
, радвайте се на минзухара, на черешата, на сливата, на всичко, което цъфти се радвайте!
Туй е новото учение. Новото учение е една радост, която трябва да изтича из човешкото сърце, която трябва да изтича из човешкия ум. Всеки да каже: „Има за какво да се живее“. После да се поощрявате. Всеки, каквото направил, да се поощрявате, да оценявате другите.
Радвайте се на онзи цвят, на малкото
кокиче
, радвайте се на минзухара, на черешата, на сливата, на всичко, което цъфти се радвайте!
Радвайте се и на хората, на всичко се радвайте в света! Я ми изпейте сега: „Аз мога да кажа, че днес ще постъпя добре“. Аз да ви дам основния тон. /Учителят изпя на много различни мелодии: „Аз мога да кажа“/. В човека има една спънатост, вие се притеснявате, един страх имате, като пеете да не направите една погрешка.
към беседата >>
26.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 11.1.1939г.,
Най-първо ще излезе
кокичето
, минзухарят.
Понякой път облечете новите дрехи, походите в стаята и после ако не ви прилегнат, пак сложите старите. На другия ден пак турите новите. Приспособявате се, правите малък опит. Новото така няма да дойде. В природата пролетта не иде изведнъж.
Най-първо ще излезе
кокичето
, минзухарят.
После идват другите цветя, докато дойде цялата пролет и после ще дойде лятото. Хубавото, Божественото в нас няма да дойде изведнъж. Ние чакаме изведнъж да дойде. Казвам, трябва работа, за да дойде. Още веднъж изпейте „Иде, иде“.
към беседата >>
27.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 13.1.1939г.,
Поетът ще описва едно малко минзухарче, едно
кокиче
, ще тури качества, които ние не виждаме.
Личните чувства показват правата, които природата дала на човека. Тия права са много, то не е само в едно направление. Един поет, в какво седи неговата поезия? Поезията се дължи на месечината. Той трябва да има грамадно въображение.
Поетът ще описва едно малко минзухарче, едно
кокиче
, ще тури качества, които ние не виждаме.
Че се усмихвало, че било облечено като царска дъщеря, че какво ли не вижда, говори му. Че говори, говори, но за кого? – За поета говори. Ако видите едно съвременно радио, радиото ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио.
към беседата >>
Поетът види едно
кокиче
, то е радио.
Поетът ще описва едно малко минзухарче, едно кокиче, ще тури качества, които ние не виждаме. Че се усмихвало, че било облечено като царска дъщеря, че какво ли не вижда, говори му. Че говори, говори, но за кого? – За поета говори. Ако видите едно съвременно радио, радиото ли говори?
Поетът види едно
кокиче
, то е радио.
Разумното съзнание не е в самото кокиче, което израства. Туй кокиче говори, зад този говор виждаме разумната станция, която предава тия вълни. Кокичето говори. Като срещна едно кокиче, първата песен, която то ми казва, е това: „Без чистота в света животът не може да съществува.“ Нищо повече. Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим.
към беседата >>
Разумното съзнание не е в самото
кокиче
, което израства.
Че се усмихвало, че било облечено като царска дъщеря, че какво ли не вижда, говори му. Че говори, говори, но за кого? – За поета говори. Ако видите едно съвременно радио, радиото ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио.
Разумното съзнание не е в самото
кокиче
, което израства.
Туй кокиче говори, зад този говор виждаме разумната станция, която предава тия вълни. Кокичето говори. Като срещна едно кокиче, първата песен, която то ми казва, е това: „Без чистота в света животът не може да съществува.“ Нищо повече. Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим. Що е чистотата?
към беседата >>
Туй
кокиче
говори, зад този говор виждаме разумната станция, която предава тия вълни.
Че говори, говори, но за кого? – За поета говори. Ако видите едно съвременно радио, радиото ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио. Разумното съзнание не е в самото кокиче, което израства.
Туй
кокиче
говори, зад този говор виждаме разумната станция, която предава тия вълни.
Кокичето говори. Като срещна едно кокиче, първата песен, която то ми казва, е това: „Без чистота в света животът не може да съществува.“ Нищо повече. Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим. Що е чистотата? Най-добрите условия, при които човек най-добре може да се развива, това е чистота.
към беседата >>
Кокичето
говори.
– За поета говори. Ако видите едно съвременно радио, радиото ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио. Разумното съзнание не е в самото кокиче, което израства. Туй кокиче говори, зад този говор виждаме разумната станция, която предава тия вълни.
Кокичето
говори.
Като срещна едно кокиче, първата песен, която то ми казва, е това: „Без чистота в света животът не може да съществува.“ Нищо повече. Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим. Що е чистотата? Най-добрите условия, при които човек най-добре може да се развива, това е чистота. Вън от това чистотата като понятие е безпредметна.
към беседата >>
Като срещна едно
кокиче
, първата песен, която то ми казва, е това: „Без чистота в света животът не може да съществува.“ Нищо повече.
Ако видите едно съвременно радио, радиото ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио. Разумното съзнание не е в самото кокиче, което израства. Туй кокиче говори, зад този говор виждаме разумната станция, която предава тия вълни. Кокичето говори.
Като срещна едно
кокиче
, първата песен, която то ми казва, е това: „Без чистота в света животът не може да съществува.“ Нищо повече.
Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим. Що е чистотата? Най-добрите условия, при които човек най-добре може да се развива, това е чистота. Вън от това чистотата като понятие е безпредметна. Като едно условие, за да се добие нещо, тогава чистотата е на място.
към беседата >>
28.
Двете слугини
,
НБ
, София, 29.1.1939г.,
По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от
кокичета
, след което последваха още две-три.
За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си. На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа. Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“ Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно.
По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от
кокичета
, след което последваха още две-три.
Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха.
към беседата >>
29.
Психологически синтез
,
МОК
, София, 24.11.1939г.,
(Учителят пее: „Когато бях в планината, моето име беше
кокиче
.
Знаете колко мъчно се свирят тези класически песни. Обикновените песни лесно се пеят, но са много сухи. Обикновените песни са много сухи. Какви са класическите песни? Какво искате сега?
(Учителят пее: „Когато бях в планината, моето име беше
кокиче
.
Ходих при реката да слушам гласа на водата.“ Учителят свири много тихо и нежно.) Това е една класическа песен, може ли да я изпеете? Изпейте „Тъги, скърби“. Учителят изсвири и ние изпяхме „Тъги, скърби“. Учителят изсвири и ние изпяхме няколко пъти „Време е да вървим“.
към беседата >>
Аз съм малкото
кокиче
.“
(Учителят пее: ) „Аз живях горе в планината, в планината, в планината. Самотен бях аз горе в планината. При мене дойде един стар дядо и започна да ми разказва своята сладка приказка. Аз го слушах, понеже бях самотен. Казвай, дядо, твоите сладки приказки, аз ще те слушам.
Аз съм малкото
кокиче
.“
към беседата >>
30.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече
кокиче
.
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина.
Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече
кокиче
.
Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало.
към беседата >>
Но единъ день бѣлото
кокиче
забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето.
Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало.
Но единъ день бѣлото
кокиче
забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето.
Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето? Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“.
към беседата >>
Първия ден, когато се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече
кокиче
.
(втори вариант)
Аз бях малко бяло цвете в планината. Там растях. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Аз пълнех планината с моето ухание. Един ден мина красиво ангелче, взе ме от планината и ме посади в своята градина.
Първия ден, когато се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече
кокиче
.
Втория ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече бяла роза. Третия ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртия ден, като се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвете разправя как това ангелче идвало всяка сутрин, че го поливало с водица и се усмихвало.
към втори вариант >>
Но един ден бялото
кокиче
забелязало, че сълзи текат от очите на ангелчето.
(втори вариант)
Втория ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече бяла роза. Третия ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртия ден, като се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвете разправя как това ангелче идвало всяка сутрин, че го поливало с водица и се усмихвало.
Но един ден бялото
кокиче
забелязало, че сълзи текат от очите на ангелчето.
Питам: защо са текли сълзи от очите на ангелчето? Едно време едно ангелче като чуло, че Бог създал света, заинтересувало се от новия свят, отишло при един голям ангел и му се помолил: „Моля ти се да ме заведеш в новия свят при хората – при тия, хубавите същества, които Бог създал.“ Треперило сърцето на ангелчето да види хората. Големият ангел го турил на крилата си, донесъл го на земята. То казало: „Казах ти да ме заведеш при хората, ти ме заведе в ада.“ – „Това са още хората.“ При сегашните условия мъчно е човек да се прояви такъв, какъвто е. Всеки го е страх и трепери.
към втори вариант >>
31.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
Вие виждате едно
кокиче
, но не знаете предназначението на
кокичето
какво е.
Де е мястото, да мислиш за Бога? Има си място, значи има си храм. На кое място е храмът? Казвате, че вие сте храм Божи. Вие всички говорите за неща, но не им знаете местата.
Вие виждате едно
кокиче
, но не знаете предназначението на
кокичето
какво е.
Вие виждате едно минзухарче, но не знаете историята: къде се е родило, защо е облечено с портокалова дрешка. Не знаете също защо и кокичето е облечено с бяла дрешка. Дойдете до розата, тя има повече листа, по-културна е. Тя има розов цвят. Има и бели рози.
към беседата >>
Не знаете също защо и
кокичето
е облечено с бяла дрешка.
На кое място е храмът? Казвате, че вие сте храм Божи. Вие всички говорите за неща, но не им знаете местата. Вие виждате едно кокиче, но не знаете предназначението на кокичето какво е. Вие виждате едно минзухарче, но не знаете историята: къде се е родило, защо е облечено с портокалова дрешка.
Не знаете също защо и
кокичето
е облечено с бяла дрешка.
Дойдете до розата, тя има повече листа, по-културна е. Тя има розов цвят. Има и бели рози. И в живота ние започваме с онзи, предметния, свят. Запример, защо са създадени краката?
към беседата >>
32.
Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве
,
ООК
, София, 4.12.1940г.,
Пѣе „О,малко цвѣте, бѣло
кокиче
, откакъ те тебе зърнахъ въ пролѣтьта, въ сърдцето ми нѣщо трепна.Азъ почнахъ вече като тебе да живѣя и съ бѣла дрешка да се обличамъ“/.
Това е билъ животътъ въ миналото. /Пакъ показа музикално какъвъ е билъ животътъ на миналото/. Сега животътъ е изопаченъ. Сега вие много се притѣснявате. Следъ като дойдете, (трѣбва)/Учительтъ пѣе „Животъ, сила, здраве“ въ нови вариации .
Пѣе „О,малко цвѣте, бѣло
кокиче
, откакъ те тебе зърнахъ въ пролѣтьта, въ сърдцето ми нѣщо трепна.Азъ почнахъ вече като тебе да живѣя и съ бѣла дрешка да се обличамъ“/.
Това е пѣене въ отмѣрени тактове. Какъ ще я изпѣете въ една класическа форма? Я изпѣйте пѣсеньта „Сила, животъ, здраве“. /Всички изпѣхме пѣсеньта/. Тази пѣсень да я научите.
към беседата >>
Пее „О, малко цвете, бяло
кокиче
, откак те тебе зърнах в пролетта, в сърцето ми нещо трепна.
(втори вариант)
Тогава пеенето става правилно. Казвате: „Вече остаряхме.“ Под думата „остаряване“ разбирам поумняване – значи поумнял си, повече светлина имаш. Щом имате повече светлина, трябва да имате и повече топлина. Щом сте се развили, трябва да бъдете и силни. (Учителя пее „Живот, сила, здраве“ в нови вариации .
Пее „О, малко цвете, бяло
кокиче
, откак те тебе зърнах в пролетта, в сърцето ми нещо трепна.
Аз почнах вече като тебе да живея и с бяла дрешка да се обличам.“) Това е пеене в отмерени тактове. Как ще я изпеете в една класическа форма? Я изпейте песента „Сила, живот, здраве“. (Всички изпяхме песента.) Тази песен да я научите. (Пее: „Живот, ти носиш за мене доброто на моето сърце.
към втори вариант >>
33.
Да ценим живота
,
ООК
, София, 5.11.1941г.,
Та, може да кажем, че всеки човек мяза на едно цветенце, на някое минзухарче, на някое
кокиче
; може да мяза на някой карамфил, може да мяза на някое плодно дърво.
Цветята държат в изправно положение не само носа ви, но и очите ви, защото всичките тия краски лекуват очите, лекуват носа, лекуват и устата. Цветята, които ние ги имаме, те са предпазителна мярка за ония болести, които ги имаме. Затуй ония, добрите градинари, не боледуват. Който е градинар, той е здрав. Затуй трябва да имате любов към цветята.
Та, може да кажем, че всеки човек мяза на едно цветенце, на някое минзухарче, на някое
кокиче
; може да мяза на някой карамфил, може да мяза на някое плодно дърво.
Та, онова, което Бог е създал, ние трябва да се интересуваме, защото и бъдещият живот Бог го е създал. От всичко онова, и от малкото, което е създал, да се интересуваме. Да се интересуваме от въздуха, да се интересуваме от водата. Водата чудесии върши. Въздухът чудесии върши.
към беседата >>
34.
Гордост и смирение
,
МОК
, София, 13.2.1942г.,
– /
Кокичето
./
Тщеславните колкото мазилки има, турят. Ако търсиш мазилки, в тщеславните хора всичките мазилки ще ги намериш. В природата всички ония вещества, които са тщеславни, отлични мазилки имат. Запример розата е много тщеславна, туберозата, лимонът и той е тщеславен. Кой цвят е най-скромен?
– /
Кокичето
./
Недоволството на човека е движение. Той трябва да съзнава посоката на движението. Когато в човека неговите чувства вземат посока надолу, слизат в гъстата материя, тогава се заражда недоволството. Човек е обърнал движението на сърцето си надолу, обърнал и движението на ума си надолу. Тогава се намира в противоречие, не съзнава, че взел движение надолу.
към беседата >>
35.
Припомняне
,
МОК
, София, 20.3.1942г.,
Израстнало едно бяло
кокиче
до една канара, дето текло изворче.
В природата първичните причини, които заставили човека да мисли, се са били груби. Много груба е била природата. Сега не гледайте онова, което сега става. Сега е цвете. Представете си една тема ви дават за поезия.
Израстнало едно бяло
кокиче
до една канара, дето текло изворче.
Как бихте го описали? Туй кокиче израстнало, няма нито канара, нито изворче там на мястото. Сега кое кокиче седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето? – Онова, което е при изворчето седи по-горе, то е по-културно. Онова, което е вън от извора, е малокултурно.
към беседата >>
Туй
кокиче
израстнало, няма нито канара, нито изворче там на мястото.
Сега не гледайте онова, което сега става. Сега е цвете. Представете си една тема ви дават за поезия. Израстнало едно бяло кокиче до една канара, дето текло изворче. Как бихте го описали?
Туй
кокиче
израстнало, няма нито канара, нито изворче там на мястото.
Сега кое кокиче седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето? – Онова, което е при изворчето седи по-горе, то е по-културно. Онова, което е вън от извора, е малокултурно. Същият закон е, когато човек мисли добре, той е по-културен. Той е кокиче до извора на някоя канара.
към беседата >>
Сега кое
кокиче
седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето?
Сега е цвете. Представете си една тема ви дават за поезия. Израстнало едно бяло кокиче до една канара, дето текло изворче. Как бихте го описали? Туй кокиче израстнало, няма нито канара, нито изворче там на мястото.
Сега кое
кокиче
седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето?
– Онова, което е при изворчето седи по-горе, то е по-културно. Онова, което е вън от извора, е малокултурно. Същият закон е, когато човек мисли добре, той е по-културен. Той е кокиче до извора на някоя канара. Едно кокиче вън от извора, значи не мисли добре.
към беседата >>
Той е
кокиче
до извора на някоя канара.
Туй кокиче израстнало, няма нито канара, нито изворче там на мястото. Сега кое кокиче седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето? – Онова, което е при изворчето седи по-горе, то е по-културно. Онова, което е вън от извора, е малокултурно. Същият закон е, когато човек мисли добре, той е по-културен.
Той е
кокиче
до извора на някоя канара.
Едно кокиче вън от извора, значи не мисли добре. Обикновен живот. Мнозина се оплакват в света. Помнете: На даровития ученик ще му дадат една цигулка, първокласна, той ще я употреби. Но един, който не даровит, каква цигулка ще му дадат, на онзи, недаровития защо не му дадоха?
към беседата >>
Едно
кокиче
вън от извора, значи не мисли добре.
Сега кое кокиче седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето? – Онова, което е при изворчето седи по-горе, то е по-културно. Онова, което е вън от извора, е малокултурно. Същият закон е, когато човек мисли добре, той е по-културен. Той е кокиче до извора на някоя канара.
Едно
кокиче
вън от извора, значи не мисли добре.
Обикновен живот. Мнозина се оплакват в света. Помнете: На даровития ученик ще му дадат една цигулка, първокласна, той ще я употреби. Но един, който не даровит, каква цигулка ще му дадат, на онзи, недаровития защо не му дадоха? Защото даровитият може да свири.
към беседата >>
36.
Добрият път
,
УС
, София, 7.6.1942г.,
Оплаква се, че не го приела канарата добре и то като се блъснало в канарата, подскочило, казва: „Канарата е по-твърда.“ Като слезна туй малко изворче при едно цветенце,
кокиче
, отгоре премина, натисна цветето и то казва: „Сестра, счупи ми гърба, така не се натиска.“ Първо, изворчето се блъсна в канарата, отскочи.
Ако не знаеш как да оглаждаш веждите, ще съкратиш живота си. Ти някой път с известни движения създаваш цяло нещастие на себе си. Знаете, че ако вие погладите вашите вежди, туй е отражение на милиони хора да създадете една форма; образува се едно течение, което, ако е хармонично, ще се повърне към вас и ще принесе благословение, но ако вие сте отворени. Ако вие сте турили един бент, то ще се върне към вас, ще ви заглади. Вчера седя аз на пианото и импровизирам една песничка: малко изворче, което слиза от планината и се блъска в една канара.
Оплаква се, че не го приела канарата добре и то като се блъснало в канарата, подскочило, казва: „Канарата е по-твърда.“ Като слезна туй малко изворче при едно цветенце,
кокиче
, отгоре премина, натисна цветето и то казва: „Сестра, счупи ми гърба, така не се натиска.“ Първо, изворчето се блъсна в канарата, отскочи.
Като дойде при кокичето, натисна го. Ние в канарата се блъскаме, кокичето натискаме. Питам: „Де е нашият разумен живот? “ Туй изворче трябва да заобиколи канарата и като дойде до цветето, да му не натиска гърба. Ние всеки ден обременяваме ненужно ума си с непотребни мисли, обременяваме сърцето си с непотребни чувства и тялото си обременяваме.
към беседата >>
Като дойде при
кокичето
, натисна го.
Ти някой път с известни движения създаваш цяло нещастие на себе си. Знаете, че ако вие погладите вашите вежди, туй е отражение на милиони хора да създадете една форма; образува се едно течение, което, ако е хармонично, ще се повърне към вас и ще принесе благословение, но ако вие сте отворени. Ако вие сте турили един бент, то ще се върне към вас, ще ви заглади. Вчера седя аз на пианото и импровизирам една песничка: малко изворче, което слиза от планината и се блъска в една канара. Оплаква се, че не го приела канарата добре и то като се блъснало в канарата, подскочило, казва: „Канарата е по-твърда.“ Като слезна туй малко изворче при едно цветенце, кокиче, отгоре премина, натисна цветето и то казва: „Сестра, счупи ми гърба, така не се натиска.“ Първо, изворчето се блъсна в канарата, отскочи.
Като дойде при
кокичето
, натисна го.
Ние в канарата се блъскаме, кокичето натискаме. Питам: „Де е нашият разумен живот? “ Туй изворче трябва да заобиколи канарата и като дойде до цветето, да му не натиска гърба. Ние всеки ден обременяваме ненужно ума си с непотребни мисли, обременяваме сърцето си с непотребни чувства и тялото си обременяваме. Туй не е волята Божия.
към беседата >>
Ние в канарата се блъскаме,
кокичето
натискаме.
Знаете, че ако вие погладите вашите вежди, туй е отражение на милиони хора да създадете една форма; образува се едно течение, което, ако е хармонично, ще се повърне към вас и ще принесе благословение, но ако вие сте отворени. Ако вие сте турили един бент, то ще се върне към вас, ще ви заглади. Вчера седя аз на пианото и импровизирам една песничка: малко изворче, което слиза от планината и се блъска в една канара. Оплаква се, че не го приела канарата добре и то като се блъснало в канарата, подскочило, казва: „Канарата е по-твърда.“ Като слезна туй малко изворче при едно цветенце, кокиче, отгоре премина, натисна цветето и то казва: „Сестра, счупи ми гърба, така не се натиска.“ Първо, изворчето се блъсна в канарата, отскочи. Като дойде при кокичето, натисна го.
Ние в канарата се блъскаме,
кокичето
натискаме.
Питам: „Де е нашият разумен живот? “ Туй изворче трябва да заобиколи канарата и като дойде до цветето, да му не натиска гърба. Ние всеки ден обременяваме ненужно ума си с непотребни мисли, обременяваме сърцето си с непотребни чувства и тялото си обременяваме. Туй не е волята Божия. Има нещо хубаво, с което ние трябва да се занимаваме.
към беседата >>
37.
Новата идея
,
УС
, София, 7.3.1943г.,
Някои
кокичета
възкръсват по-рано, други – по-късно.
Срещаш един човек, погледнеш лицето му, но туй лице е на десет поколения, не е негово. Гледаш главата му, и тя е стара, тялото е старо, всичко е старо. Лицето трябва да бъде да носи сегашните идеи. Ние сега казваме: „За в бъдеще, когато хората възкръснат.“ Туряме нещата за в бъдеще, че това ще бъде така. Но възкресението няма да стане в един ден.
Някои
кокичета
възкръсват по-рано, други – по-късно.
Най-първо, се появяват кокичетата, минзухарите и колкото напредва пролетта, започват другите цветя да се явяват. Някои от най-деликатните остават последни. Кокичето и минзухарът се появяват първи в снега, поздравляват пролетта. Казвам, вложете една нова идея. Още ние живеем с идеята да уредим нашия живот, да станем добри.
към беседата >>
Най-първо, се появяват
кокичетата
, минзухарите и колкото напредва пролетта, започват другите цветя да се явяват.
Гледаш главата му, и тя е стара, тялото е старо, всичко е старо. Лицето трябва да бъде да носи сегашните идеи. Ние сега казваме: „За в бъдеще, когато хората възкръснат.“ Туряме нещата за в бъдеще, че това ще бъде така. Но възкресението няма да стане в един ден. Някои кокичета възкръсват по-рано, други – по-късно.
Най-първо, се появяват
кокичетата
, минзухарите и колкото напредва пролетта, започват другите цветя да се явяват.
Някои от най-деликатните остават последни. Кокичето и минзухарът се появяват първи в снега, поздравляват пролетта. Казвам, вложете една нова идея. Още ние живеем с идеята да уредим нашия живот, да станем добри. Да се уреди животът е хубаво.
към беседата >>
Кокичето
и минзухарът се появяват първи в снега, поздравляват пролетта.
Ние сега казваме: „За в бъдеще, когато хората възкръснат.“ Туряме нещата за в бъдеще, че това ще бъде така. Но възкресението няма да стане в един ден. Някои кокичета възкръсват по-рано, други – по-късно. Най-първо, се появяват кокичетата, минзухарите и колкото напредва пролетта, започват другите цветя да се явяват. Някои от най-деликатните остават последни.
Кокичето
и минзухарът се появяват първи в снега, поздравляват пролетта.
Казвам, вложете една нова идея. Още ние живеем с идеята да уредим нашия живот, да станем добри. Да се уреди животът е хубаво. Казваме: „Да си уредим живота и в края на живота си да служим на Бога.“ То е едно заблуждение. Още от началото, като се родиш, да служиш на Господа, най-после, ако ти остане, да служиш на себе си, тогава – обратния процес: най-първо, служи на Господа.
към беседата >>
38.
Два метода
,
УС
, София, 23.5.1943г.,
В зимата няма листа по дърветата, напролет ще видите
кокичето
, минзухарът излезли из снега.
В целия свят съществува едно напрегнато състояние. Виждате, зимно време земята е гола, всичко е черно. Най-първо, като дойде пролетта, има известни принципи. Тук-там ще чуете някоя птичка: „Чирик! “ Пеят пойните птици, увеличават се.
В зимата няма листа по дърветата, напролет ще видите
кокичето
, минзухарът излезли из снега.
Като се стопи, като изневиделe из земята изникне тревата, цветя от невидело дойдат. Сега всичко онова, което е скрито кармически в нашите умове, е добре, защото онези заложени навици, всичко туй ще израсте. Някои от тези неща ще останат за полза, от някои той трябва да се освободи. Да кажем, имаш навик, като не е според навика ти, както искаш, вземаш чашата – чашата не е хубаво измита, веднага я блъснеш в земята, казваш: „Дай друга чаша.“ Хубаво. Другия ден пак чашата не е измита, казваш: „Дай друга чаша.“ Два пъти като удариш чашата на земята, ако има отвън други чаши, добре, но ако е война, няма откъде да купиш, какво ще правиш?
към беседата >>
39.
Неделими неща
,
ИБ
,
ПС
, София, 15.12.1944г.,
Трябва да се образува една школа певци, които да започват от
кокичето
, от минзухара, други трябва да започнат от теменужката, трети трябва да започнат от розата, от карамфила.
Представете си, че вие сте ученичка, даровита сте, знаете да пеете хубаво, знаете да рисувате хубаво, знаете да шиете хубаво, но липсва ви нещо. Дето и да си, ако ти пееш хубаво, ще бъдеш добре дошъл между хората. Първото нещо: Пей хубаво, за да бъде отворен пътят ти. Като идете да пеете, не мислете, че не сте даровит. Заблуждение е, че не сте даровити.
Трябва да се образува една школа певци, които да започват от
кокичето
, от минзухара, други трябва да започнат от теменужката, трети трябва да започнат от розата, от карамфила.
Да кажем, ако вашата горна джука взема навсякъде повече участие, отколкото долната, какъв ще бъде вашият характер. Някои от вас издигнете горната устна, давате заповеди. Или някои от вас правите маневри с долната устна. При тази маневра съвсем се изменя вашият характер. Или, запример, слушате една лекция на някой професор, вие направите една гримаса.
към беседата >>
Трябва да се образува школа за певци, в която един да пее за
кокичето
, втори – за минзухара, трети – за теменужката, четвърти – за розата, пети – за карамфила.
(втори вариант)
Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсякъде добре приета. Достатъчно е да пееш хубаво, за да бъде пътят ти отворен. Пейте и не мислете, дали сте даровити, или не. Заблуждение е да мисли човек, че не е даровит.
Трябва да се образува школа за певци, в която един да пее за
кокичето
, втори – за минзухара, трети – за теменужката, четвърти – за розата, пети – за карамфила.
Всеки ще научи първата песен добре и след това ще върви към втората, третата и т. н. От пеенето се познава човешкия характер. Всяко движение, всеки тон, който излиза от човека, говори за самия него. Какъв е характерът на човека, ако горната му устна е по-развита от долната? Някой работи повече с горната устна, друг работи повече с долната устна.
към втори вариант >>
НАГОРЕ