Търсене в текстове за 'Кокиче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>

2. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето.
Georg Nordmnn ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение) Псалом единадесети: ЛЮБОВ Любов е Твоето име. Векове трябваше да мълчи сфинксът в пустинята; векове дълги трябваше жестокият самум да хвърля пек върху него и слънцето трябваше милиони пъти да преброди небесната шир, догдето се роди пророкът, който каза, че името Ти е Любов! Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете. От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод! Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката.
към текста >>

3. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения.
Хората от този натюрел имат овално фино лице, с тънък и изящен врат, тяло и крайници. Челото бива високо и често също широко. Това са хора с фина глава, лице и дух. Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности. Изобщо, хората от този натюрел имат най-дълбокия, най-високия и най-широкия душевен живот. Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения. Всички цветя от този тип са с нежни части, листа и биват многоцветни. Те се стремят да развият цвят, краска и красота. Малко от тия растения развиват дървесна система. Животни от този натюрел се считат: славеят, пеперудата, катеричката, козата, сърната и др. Животните попадащи под този натюрел водят един много по-фино чувствен живот, отколкото тези от хранителния и двигателния натюрел.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта!
И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот. — Пролет вечна ! Е.
към текста >>

5. СТИХОВЕ - С. ИЛИЕВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч.
Ябълков ли цвят ще бъдеш, ароматен и красив, Или вишнев, нежно китен, белоснежен и светлив. Ти ще цъфнеш и ща пееш на усмихнатия клон. Със лъчите светлоткани и със вятъра игрив. Прасковен ли цвят ухаещ, плод разкошен обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове. Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента. КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч. Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените девици – За нов живот след сън ги възкресил. Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести. Събудени, зарадвани, след тебе Цветеца цвят преварва и цъфти.
към текста >>

Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести.
Със лъчите светлоткани и със вятъра игрив. Прасковен ли цвят ухаещ, плод разкошен обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове. Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента. КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч. Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените девици – За нов живот след сън ги възкресил. Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести. Събудени, зарадвани, след тебе Цветеца цвят преварва и цъфти.
към текста >>

6. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега.
Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна. в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив. Това бе нов вълшебен свят за нас. Животът е светещ кристал през зимата! И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега. И пак идваха нови зимни дни – до истинска пролет. Не бе ли зимата за нас, малките деца, един символ на събуждащия се героизъм в нашите души, в нашите сърца. Ние днес те познаваме в твоята красота и в твоята страхотност. Познаваме те като принцип, като условие на прибирането навътре, на вътрешната работа. Познаваме те като причина, която събужда сили и импулси в нашите души, в нашия живот.
към текста >>

7. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ЗАЩО КОКИЧЕТО Е БЯЛО Учудено в снега надникна Със бузи алени дете, Наведе се и в миг с усмивка Повдигна беличко звънче. Кокиче!
Какво съм аз без теб, любов, без тебе огън неугасващ, когато зима е отвън? Какво съм аз, и моя дом, и мойте песни и надежди, без теб, божествений огън! МОЛИТВАТА НА МАЛКОТО ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ Прати ми, Господи, росица, прати ми топлина, за да се радва сърчице ми на Твоите блага. За Тебе аз ще се обличам, за Твойта светлина, със багри, взети от китежа на светлата дъга. И който мине покрай мене, във този чуден миг, ще го приветствам в Твое име, О, Господи велик! ЗАЩО КОКИЧЕТО Е БЯЛО Учудено в снега надникна Със бузи алени дете, Наведе се и в миг с усмивка Повдигна беличко звънче. Кокиче! викна в буйна радост, Кокиче! Иде пролетта! Защо ли пък в одежда бяла То се облякло във студа? Разтвори се звънчето нежно И думи тихи прозвъни, В душата на детето трепна От друго царство светлина. „Ще идват после в изпревара Цветя след мене не едно, Ще ти разказват за сърцето, За чудните му дарове.
към текста >>

викна в буйна радост, Кокиче!
Какво съм аз, и моя дом, и мойте песни и надежди, без теб, божествений огън! МОЛИТВАТА НА МАЛКОТО ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ Прати ми, Господи, росица, прати ми топлина, за да се радва сърчице ми на Твоите блага. За Тебе аз ще се обличам, за Твойта светлина, със багри, взети от китежа на светлата дъга. И който мине покрай мене, във този чуден миг, ще го приветствам в Твое име, О, Господи велик! ЗАЩО КОКИЧЕТО Е БЯЛО Учудено в снега надникна Със бузи алени дете, Наведе се и в миг с усмивка Повдигна беличко звънче. Кокиче! викна в буйна радост, Кокиче! Иде пролетта! Защо ли пък в одежда бяла То се облякло във студа? Разтвори се звънчето нежно И думи тихи прозвъни, В душата на детето трепна От друго царство светлина. „Ще идват после в изпревара Цветя след мене не едно, Ще ти разказват за сърцето, За чудните му дарове. Едничко само аз избързах Да кажа рано в пролетта, Че дверите на обич светла Градят се само с чистота.
към текста >>

8. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А-ва КОКИЧЕ Над снега се бяло знаме весело люлей.
Олга Славчева ДУХЪТ Живей духът и никоя несгода не го ломи; ни огън, нито меч, ни бурите в любещата природа, ни на война безмилостната сеч. Духът лети и никога не спира, не свежда се пред никоя беда, не пада той и нивга не умира, оставя път – светкавична бразда. Той следва и повелите безгласни на свръхчовешка воля и закон, кален е във страдания ужасни, в сълзи и във ридален стон. Духът е, който прави най-накрая на хоризонта – чакан от пред век, като от чук на майстор там изваян да гръмне светъл новия човек. Д. А-ва КОКИЧЕ Над снега се бяло знаме весело люлей. Знаменосец над земята радостно го вей. Бяло знаме – бяло цвете, първороден блян на живота безграничен, светло увенчан. Бяло знаме – пролетниче, казва с тиха реч, че пристига ново царство, че е близко веч. * * * Една усмивка тая нощ зове в далечината – с неземни красоти трепти на Сириус душата. Една усмивка – светъл взор – изпращат небесата: на всички скръбни – мир и радост – за сърцата.
към текста >>

9. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна молитва.
Неделчо Попов ПРОЛЕТ Пролет лекокрила, с тихи стъпки идваш ти! Планинските потоци разплитат сребърните си коси. Те нарушават тишината на замръзналия свят. Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги. Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна молитва. Минзухари очакват сутрин да изгрее на небето този, който им дава живот. Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар. Слънцето излива щедро своята любов над всичко. Невидима, пролетта шествува от царство в царство. До нас достига само нейната следа, която ни напомня за вечното, за безсмъртното в света.
към текста >>

10. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За кокичета!
Величие вееше от този мъдър Учител. Величие пълнеше нощта. С т е л л а ... Не късайте цветята! Хайде за цветя! Да отидем за цветя! За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги!
към текста >>

Кокичета ... минзухари ... теменуги!
За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи. отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и долините, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена.
към текста >>

Кокичета ... минзухари ... теменуги!
За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи. отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и долините, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена. Природата е живата книга на Твореца. Всяка нейна форма е символ.
към текста >>

11. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя.
Изгревът на Годината — това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден -Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва до следното встъпване на слънцето в Овена. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната до тогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у дъбовете запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>

12. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат.
ТЪРЖЕСТВО Рано утро през месец март. Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат. Зората се усмихва на изток, а мрака на нощта бледнее и отстъпва на запад. Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение. Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести.
Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот.
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато наближава пролет много кокичета цъфтят.
Днес истинското християнство, неистина, можем да намерим само в окултните общества. То е далеч от неговите официални представители, които с гордост се кичат с това име. Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него. Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане.
към текста >>

Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета.
То е далеч от неговите официални представители, които с гордост се кичат с това име. Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него. Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България.
към текста >>

Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде.
Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично.
към текста >>

Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане.
Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След него говори брат Д-р Кантаров, председател на ложата „Яков-Кларк“, който между другото изтъкна, че както кокичето под снега намира условия да расте и цъфти, тъй и въздържателното дело ще се разраства и цъфти, в България, въпреки трудните условия.
След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел. При настъпването на Новата година, брата Слав Пушкаров от „Ведри небеса“ изказа пожелание през настоящата 1936 год. да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни. Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души. След него говори брат Д-р Кантаров, председател на ложата „Яков-Кларк“, който между другото изтъкна, че както кокичето под снега намира условия да расте и цъфти, тъй и въздържателното дело ще се разраства и цъфти, в България, въпреки трудните условия. Говориха и други, хубавите мисли на които по липса на място в един вестник няма възможност да се предадат. Най после и сестра Анна зъболекар Стоицева прочете долните редове на присъстващите. „Драги братя и сестри и драги гости, Настъпилата 1936 год. със своите последни цифри 3 и 6 = 9, плюс цифрата 9, това са символи за придобиване на висшите добродетели, и човешкото щастие. Но за кои?
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1936 г.) Минзухарче и кокиче (стихове от Auroro) Слънцепоклонението на практика (Ст.) Песен на Слънцето Белият лотос (продължение от брой 152 - Мейбъл Колинз) КЪМ СЛЪНЦЕТО!
Севлиево, 22 март, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Към слънцето! (К.) Да бъде пролет (стихове – Радиозо) Прана или жизнена сила (N.) Словото на Учителя. Умът като основа на света (Из неделната беседа „Не съдете по лице„ - 12. I. 1936 г.) Минзухарче и кокиче (стихове от Auroro) Слънцепоклонението на практика (Ст.) Песен на Слънцето Белият лотос (продължение от брой 152 - Мейбъл Колинз) КЪМ СЛЪНЦЕТО! Ние се лутаме и дирим напразно, по всички посоки на света, цяр за болката си, мехлем за раната си — изплуване, възраждане, подмладяване на съвременното физически и душевно болно човечество. Ние проучваме какви ли не системи, слушаме, изпълняваме какви ли не съвети, предписания на всякакви учени — лекари. педагози, социолози, богослови. Ние даваме мило и драго за да за пазим най-ценното — здравето си, и все пак рядко може де се срещне напълно здрав човек на земята. Това е защото ние сме прекъснали, или най малко, разхлабили сме физическата и духовна връзка със слънцето — извора на нашия живот.
към текста >>

Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима.
Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята. Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна! И даже полския бодлив и зъл трън, цял се е прикрил с бодлите си във бял воал! Слънцето Прегърнах те — леда със пламъци изпих и ти във мил погледна с поглед плах и тих. Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго!
към текста >>

Минзухарче и кокиче (На малките) Минзухарче O, здравей, сестричке нежна, дай ръчица белоснежна; ние първи на снега възвестихме пролетта.
Той иде сега между хората да ги научи да мислят. Всички хора трябва да мислят, в това е спасението на света. Това е, което носи бъдещето. Из неделната беседа „ Не съдете по лице" - 12. I. 1936 г. Минзухарче и кокиче (На малките) Минзухарче O, здравей, сестричке нежна, дай ръчица белоснежна; ние първи на снега възвестихме пролетта. Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато! Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи.
към текста >>

Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато!
Всички хора трябва да мислят, в това е спасението на света. Това е, което носи бъдещето. Из неделната беседа „ Не съдете по лице" - 12. I. 1936 г. Минзухарче и кокиче (На малките) Минзухарче O, здравей, сестричке нежна, дай ръчица белоснежна; ние първи на снега възвестихме пролетта. Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато! Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам.
към текста >>

Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл.
1936 г. Минзухарче и кокиче (На малките) Минзухарче O, здравей, сестричке нежна, дай ръчица белоснежна; ние първи на снега възвестихме пролетта. Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато! Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше? Кой премяна ти дари и събуди пред зори?
към текста >>

Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят.
Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше? Кой премяна ти дари и събуди пред зори? Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече!
към текста >>

Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше?
Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше? Кой премяна ти дари и събуди пред зори? Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече! Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам.
към текста >>

Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих.
Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше? Кой премяна ти дари и събуди пред зори? Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече! Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам. Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви! Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси.
към текста >>

Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси.
Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече! Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам. Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви! Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси. — О, иди, ми каза сладко, разкажи за наший - Татко във небесни висини, че е пълен с добрини. Дете Виждам как дъхът Му трепка и през твойта бяла дрешка; но кажи сестрица, брат имаш ли на тоя свят? кокиче Мойте братя и сестрички: ручей, цвят, свирци и птички, пролет води отдалеч, ето дружно идат веч. Поздрав праща им гората, пей, шуми за тях реката, Иде с тях красив живот, тръпне цял небесен свод. Дете Я тогава, мило цвете, да се хванем за ръцете и отидем още днес да ги срещнем в ближний лес.
към текста >>

кокиче Мойте братя и сестрички: ручей, цвят, свирци и птички, пролет води отдалеч, ето дружно идат веч.
Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам. Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви! Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси. — О, иди, ми каза сладко, разкажи за наший - Татко във небесни висини, че е пълен с добрини. Дете Виждам как дъхът Му трепка и през твойта бяла дрешка; но кажи сестрица, брат имаш ли на тоя свят? кокиче Мойте братя и сестрички: ручей, цвят, свирци и птички, пролет води отдалеч, ето дружно идат веч. Поздрав праща им гората, пей, шуми за тях реката, Иде с тях красив живот, тръпне цял небесен свод. Дете Я тогава, мило цвете, да се хванем за ръцете и отидем още днес да ги срещнем в ближний лес. Auroro Слънцепоклонението на практика Считаха го отначало за луд. — Ама наистина ли посреща слънцето? — Посреща го!
към текста >>

Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар.
Те го забравиха. Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна. А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота!
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот.
Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В.
към текста >>

18. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т.
(следва) Слав Камбуров КНИЖНИНА Хей горице! — стихотворения за деца от Дим. Антонова. Това е една сбирка от 43 стихотворения. написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата. Авторката, която е добре позната на нашите читатели със стихотворенията си във в. „Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т. н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно стихотворение. От тази стихосбирка за деца лъха нещо ново и хубаво. Това е. от една страна, опита да се проникне до вътрешната страна на природата, да се съзре и разкрие, по един достъпен за детето начин. символа, вечното, идеята, която стои зад известни форми и явления в природата и, от друга страна — нежното чувство на състрадание, братство, милосърдие, потика към доброто, с които са проникнати някой стихотворения, като например „Съживената птичка“, „Вълчо“ и др.
към текста >>

19. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта.
не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия.
към текста >>

20. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Бялото кокиче подигна главичка, дочуло чудна песен.
Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета, те ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод. плод на нов живот. Г. Р а д е в _______________________ *) Вж. статията „Влиянието на слънчевата енергия“ в книгата: „Из Царството на Живата Природа“. ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Бялото кокиче подигна главичка, дочуло чудна песен. След него стона и се вслуша жълтият минзухар. Топлият ветрец и шума на реката я придружават. Песента звучи в топлите лъчи на слънцето. Тя ехти и там къде ледът пращи. Ранобудни птички я подемат и повтарят всяко утро.
към текста >>

Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче.
— Това е тревицата, която живее в брестовия храст със своите две приятелки. Тя е много срамежлива и не смее да се приближи. — рече врабеца. Ала когато пролетта я повика, тревицата със сините крила дойде по-близо. — Отсега нататък ще се наричаш теменужка, — кръсти я пролетта. Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче. Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени. Най-после, когато добре си почина в тази гора пролетта стана да си иде. Птиците се вдигнаха във въздуха над нейната глава и запяха всички заедно някакъв познат пролетен химн. Пчелите. осите, калинките отидоха да я изпратят бръмчейки тихо. И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега.
към текста >>

И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега.
Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче. Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени. Най-после, когато добре си почина в тази гора пролетта стана да си иде. Птиците се вдигнаха във въздуха над нейната глава и запяха всички заедно някакъв познат пролетен химн. Пчелите. осите, калинките отидоха да я изпратят бръмчейки тихо. И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега. Превод от сръбски: Десанка Максимович ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Кеплер, Нютон и Тихо де Брахе за астрологията Преди известно време два софийски вестника дадоха място на една статия, която със смелост, присъща на неосведомеността, характеризираше астрологията като суеверие или измама. Впрочем, в подкрепа на своето твърдение авторът привеждаше и мненията на двама американски астрономи. И в най-голямата лъжа има малко истина — бе казал някога Айнщайн. Вярното в случая е, че с името на астрологията сее шарлатанствало твърде много, както това се прави и с други науки. И едва ли някой съжалява за това повече от ония, които желаят да се разграничи истината от заблудата в тая спорна област.
към текста >>

21. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад!
— Знанието, светлината на Христа, осияли на душите белий път! . . * Дълга зима, студ и мраз! . . Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага.
към текста >>

22. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не!
Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност. Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето место. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими. Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта. Не „моралът“ може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа. Любовта стои над всичко. Тя е най-висшата, абсолютна. неизменна, Божествена ценност, която не може и не трябва да се подчинява на никакви относителни, ограничени, променливи човешки схващания и норми.
към текста >>

23. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка.
За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение! * А зимата в човека? В сърцата леденее и чезнат във невяра в световний друм тълпите посърнали, жадуват те слънце да огрее — на обич братска за лъчите. * Но идва пролет и чакат я душите —пъпки, които още твърдо се надяват, изпълнени с предчувствени потръпки, красивото във себе да прославят. * Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка. * Навън борба! Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят! Ще бъде Вечна Слава на Вечний Господар!
към текста >>

24. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

но отминеш ли, веднага повдигам челце“ „Честита пролет“, говори кокичето: „дойдох с нова радост да те поздравя.
Сега очаквам пъргави ръце и здрави зъбки . . . Малката трвица казва: „Ветре, ветре, не съм толкова послушна. Аз ти се подчинявам, . . . но отминеш ли, веднага повдигам челце“ „Честита пролет“, говори кокичето: „дойдох с нова радост да те поздравя. С празника на пролетта”. Устичката говори: Искаш ли да имаш хубава устичка? Първо на ме криви! Аз обичам да съм права. . .
към текста >>

25. -

Това са разцъфналите души, които, както кокичето пробива снежната покривка, пробиват тъмните наслоения на човешките заблуди, на омразата й лъжата, и се къпят в светлината на свободния дух.
Неспокойно питат смели герои на свободната мисъл. Ала те вървят с отворени очи и с жаден взор търсят да открият знаците на новото време. И в своето творческо напрежение те долавят гласа на истината в своите души. В мистичните глъбини на душите им някакъв магичен жезъл разчупва гранитни скали и от там протича живата вода на вечен живот. И около този свещен извор се разцъфтяват дивните цветя на вярата, надеждата и любовта. Това са разцъфналите души, които, както кокичето пробива снежната покривка, пробиват тъмните наслоения на човешките заблуди, на омразата й лъжата, и се къпят в светлината на свободния дух. Те са вестителите на новия ден, които ни насърчават и вдъхновяват в нашите усилия към добро и красота. От къде черпят те тези неугасваща вяра, това смело упование? Те вярват, защото са свидетели на разцъфтяването на собствените си души и на хиляди, подобни тям, които се познават и сплотяват в една диамантна верига. Те вярват в слънцето на великата Божествена Любов, което е изгряло и озарява щедро всички, които са счупили своите затвори. Иначе възможно ли бе да цъфнат?
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура.
Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота. Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили. Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо. Окултното движение не съществува сега само в България или. само в Англия или Германия, но в целия свят.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но Ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете — докат укрепне, порасте.
Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят. Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички. * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . . Но Ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете — докат укрепне, порасте. . . В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!.. НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . . И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже!
. . IV. Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във мисли рой бди моята душа. * Душа ми, странница е тя, пътува по света, като предвестница звезда за нови небеса. Из „На прага стъпки“: I. В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта! * Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо.
към текста >>

II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта!
Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във мисли рой бди моята душа. * Душа ми, странница е тя, пътува по света, като предвестница звезда за нови небеса. Из „На прага стъпки“: I. В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта! * Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхът.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, кокичето, вранското око (Петров кръст, Paris quadrifolia) и пр.
фиг. 2). Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването те се извива в противната посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете. Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче, кокичето, вранското око (Петров кръст, Paris quadrifolia) и пр. дават всека година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбарката (Dentaria bulbifera)? Тя расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3024001121521