Търсене в текстове за 'Кокиче'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм малкото кокиче.
За разработка на песента „Аин фаси“ от Кирил Икономов е съдействал брат Дързев. Специални са моментите, когато може да се разработи известно нещо. Трябва да се стремите да пеете високите ноти. Ще се научите да ги пеете, когато се освободите от разни притеснения. Учителя даде една нова песен със следните думи: Аз съм малкото кокиче. Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината да се уча. Учителя изпя тези думи, но мелодията не се нотира. Той продължи да говори: Така, както свирят днес механически на пиано, в бъдеще ще престанат и ще свирят според идеята.
към текста >>

2. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм малкото кокиче.
Какво ще се прави? Малко родиха нивите през тази година и малко жито в хамбара туриха. Сватби няма да има. След това Учителя изсвири на цигулка и изпя следните думи: Аз съм малкото кокиче. Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината да се уча. Мелодията пак не се нотира. След това Учителя изсвири и изпя друга песен: Ясно бе небето.
към текста >>

3. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр.
Трябва да има песни за засяване, за поливане, за поникване на първия стрък, за разцъфтяване на цветята и дърветата, за узряване на плодовете, за беритба на гроздето, плодовете, зеленчуците и пр. Освен с детския труд, музиката може да се свърже и с всички учебни предмети. Всеки час може да почва и свършва с песен. Чуждите езици ще се учат много по-лесно, ако се заучат много песни на тия езици. Музиката може да се съчетае и с обучението по геометрия, история, география, природознание и пр. При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр. Музиката трябва да се издигне от своята роля на второстепенен предмет и да й се даде първостепенно място в целия образователен процес. Трябва да се създаде музикална атмосфера на цялата образователна дейност. Изгуби ли се тая атмосфера, няма условия за плодотворна работа. Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр. Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души.
към текста >>

4. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/ и пр.
В голямо количество го има по търновските скали. Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването се извиват в противна посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/ и пр. дават всяка година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/ Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми.
към текста >>

5. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на лятото и пр.
Навременност В природата наблюдаваме навсякъде закона за навремеността. Например, всяко растение има време за посяване, поникване, цъфтеж и пр. Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на лятото и пр. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието. Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време. Трябва да знаем, в кое време какво трябва да учим. Сега учим безразборно, и вследствие на това всички резултати са неверни.”
към текста >>

6. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който се радва на малкото кокиче и на извора и се разговаря с тях, или онзи, който отваря и затваря тефтерите си?
Бог обича онези, които работят, които учат. Като видя един извор, аз сядам и се разговарям с него. Казвате: "Ето един чуден човек, с извора ще се разговаря." А какво ще кажете за вашите тефтери? Сядаш при тефтера, отваряш го и казваш: "Този има да ми дава 25 000 лева, онзи - 50 000 лева. Ще ги туря в затвора." Кой е по-умен? Този, който се радва на малкото кокиче и на извора и се разговаря с тях, или онзи, който отваря и затваря тефтерите си?
към текста >>

7. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

После изпя друга песен с нови думи: ,Аз съм малкото кокиче, Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината, да се уча.“
Сега да изкараме от Изгрева добри, даровити певци, свирци. Песента „Там далече“ може да се разшири и да стане цяла опера. Учителя изсвири на пианото и изпя следните думи: „Малко цветенце, знаеш ли колко си ценно за моята душа? Аз те посадих и те отгледах с моята любов! “ После изпя друга песен с нови думи: ,Аз съм малкото кокиче, Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината, да се уча.“ Нашата музика един ден ще бъде достъпна, ще бъде разширена и ще бъде разпространена в света. Тя носи такива нови елементи, които засега не може да се асимилират. Но в последствие те ще бъдат основните мотиви, върху които ще се гради бъдещата музика. Нашите песни са съгласни с Божествените закони. От камъните, от цветята, от тревите, дърветата излиза музика.
към текста >>

8. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести.
Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот.
към текста >>

9. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След някой ден, все така по пътя, измислих приказката за „Живота на едно камъче", после „Снежната царица и първото кокиче" и т.н.
Докато стигнах у дома, приказката звучеше в съзнанието ми отначало докрай. За първи път се върнах неусетно в къщи. Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град". На следния ден я разказах на децата в училището. Те я харесаха и искаха да я повтарям дни наред. След някой ден, все така по пътя, измислих приказката за „Живота на едно камъче", после „Снежната царица и първото кокиче" и т.н. Скоро във вестник „Нови дни" започнаха да излизат мои приказки. В дъжд, в сняг, в мраз ... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките. Условията се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. „Всяко изпитание идва за добро" - беше ми казал Учителя.
към текста >>

10. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

12. Първо кокиче.
7. Игра на пазар. 8. Един тягостен ден. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни. 10. Около Коледа. 11. Игра на театър. 12. Първо кокиче. 13. Пътуване преди Великден. 14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава.
към текста >>

Снежната царица и първото кокиче.
Капчица. Защо ябълките имат звезди в сърцето си Бялото петленце. Чудните камбани. Плачът на елхичките. Снежната царица и първото кокиче. Най-хубавото място в света. Трите пеперудки. Елен и сърна. Препирня между кокошка и овца. Старите хора не могат но знаят.
към текста >>

11. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От него може да се направи гевречета халкички, бастунчета, топчета, черешки, човечета, къщички, кокиченца - (на стъбълца от клечки за зъби със зелен пластелин за венче и три половинки от фасулени зрънца за чашка).
За нанизване — глинени топчета, продупчени още при правене, нарязани макарони, фиде на звездички,, охлювчета, пуканки, сламки от ръж, слез, желъдчета, фасулчета, топчета от кипарис, памучета, книжни триъгълници, навити като на мъниста, листенца, изрезки (камбанки, птички халкички, цветя, знамена, фенерчета и др.) и още "редица подобни материали, естествени или боядисани, комбинирани или поотделно, бихме могли много приятно да приложим в ръчните ни занимания при низане— гривнички, коланчета, абажури и др. (подобна работа развива сетивността, търпението и вкуса у децата). Пясък — поставен в пясъчник в двора или в стаята (при специални рдзмери), влажен, за да не се вдига прах, пясъкът е много приятно забавление за всички деца От него се правят: фурни, къщи, градини, декорирани с цветя, горички от истински клоцки, линии с влак, направен от кибритени кутии, реки, планини и всичко каквото може да измисли детската фантазия (Това занимание улеснява развитието на детската творческа мисъл). Пластелин — мек, еластичен и цветен, пластелинът е материал, с който можем да почнем твърде от рано. Една дъсчица и две три парченца пластелин са добра възможност за творческата дейност на всяко дете. От него може да се направи гевречета халкички, бастунчета, топчета, черешки, човечета, къщички, кокиченца - (на стъбълца от клечки за зъби със зелен пластелин за венче и три половинки от фасулени зрънца за чашка). От пластелин и клечки може да имаме най-различни комбинации. Глина — Естествено е след пластелина да започнем работа с глина. Тя е евтина и всяко дете може да разполага с голямо количество и при това изработените предмети могат да се запазят, боядисат и лакират. Ще имаме пред вид, че всяко дете трябва да моделира върху специална дъсчица или мушама, да си служи с дървено ножче и клечки за зъби. След като добре изсъхнат моделираните предмети, боядисваме гй с постна боя, разтворена в туткалена вода.
към текста >>

С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари, теменужки, парички, рози и др.
— Това са видове материали, с които можем да разнообразим богато ръчните си занимания с децата. От тях може да се изрязват покривчици, салфетки, зеленчуци, плодове, ленти и фигури за украса. С дадените материали може да се приложи сгъване и преплитане, като отбягваме ситна и нервна работа. От драпираната хартия можем да си плетем коса, -вместо от лико, и да си нашиваме салфетки и подложки (като режем хартията на пряко, на тънки ленти, усукани добре). От същата хартия и от тънката цветна ще приложим в цветарството. С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари, теменужки, парички, рози и др. С приготвените цветя, ще си украсим стаята с градински кътчета, саксийни и вазички. (Всичко това развива вкуса, сръчността и разширява познанията на малките). Блокчета, рисувателна хартия, моливи и бои. — Това са материали, необходими наред с всички други. На първо време децата имат нужда да свикнат към свободен замах.
към текста >>

12. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голяма радост се изрязва златното наметало, ушите на заю баю, опашката на лисана, чашката на кокиченцето, минзухарче-братко- и др.
2. Приложение и успех при ръчните занимания Най-често децата обичат да изживяват всяка своя идея и сетивно. Като харесат някоя приказка, естествено е да я изиграят. При драматизирането са нужни костюми, декори и реквизити. Всичко това могат да приготвят малките ръчички. С голяма радост се изрязва златното наметало, ушите на заю баю, опашката на лисана, чашката на кокиченцето, минзухарче-братко- и др. Всяка приказка и всеки сезон бихме могли да илюстрираме с ръчна работа. Така например, на етажерката ще си наредим горичка от картонени дървета, къщички от глина или картон, снежни пътеки, шейнички, а там в далечината ето че пристъпва гладния кумчо вълчо, отивайки в града да си търси храна. В другия ъгъл — до прозореца се е Свило малко селце с къщички, дървета край пътя, двор и кошара, мегдан, кладенец и др. През есента ще си уредим пазар, през зимата пързалки, а през пролетта градинки. Всеки сезон сам ни предлага богато разнообразие от творчески приложни възможности.
към текста >>

13. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ?
Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще. представим пред децата най-характерното за различните случаи и сезони. А ето че пристига и царица Пролет с цветя, слънце и весели игри. Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ? За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета. От друга детска градина, поканване на някои детски писатели, музиканти и др. Приятни събития за децата са празниците. А как ще отпразнуваме Нова година, Коледа, и 14 януари — Васильовден? Няма да забравим, разбира се, и 3 март, Освобождението на България.
към текста >>

14. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава местността „Бачииде", Церова поляна, Бранкова бачия - кариерата, и Голината са покрити с пъстроцветен килим от различни планински цветя: синя тинтява, омайниче, теменужки, кокичета, минзухари, незабравки, синчец, иглики, лютичета, жълтурчета, здравец и др.
Учителя прави последния братски събор, на вр. Острец, х. „Еделвайс и завършва с беседа на Марина поляна. Това са много красиви местности, особено през пролетта по пътя от с. Мърчаево до вр. Острец. Тогава местността „Бачииде", Церова поляна, Бранкова бачия - кариерата, и Голината са покрити с пъстроцветен килим от различни планински цветя: синя тинтява, омайниче, теменужки, кокичета, минзухари, незабравки, синчец, иглики, лютичета, жълтурчета, здравец и др. Това е през месец май, когато природата е рай. Чистият въздух и водата носят здраве и сили на всички, които посещават тези красиви места. След завършването на събора на 28 август 1944 г. Учителя нарежда на приятелите да слязат в с. Мърчаево, а той остава последен с брат Борис и го кара да легне и напише под една пейка на Марина поляна: „1.
към текста >>

15. Аромата на акордите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи?
– ЛА бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейният аромат. Карамфилчето има ЛА минорен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд. Чрез аромата на цветята, Ангелите ни предпазват от негативните влияния. – Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи? – С МИ минорен акорд. – Ами лилавата теменужка? – СИ минорен акорд. – Минзухарчето? – РЕ мажорен акорд.
към текста >>

16. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

Месец след месец те бележеха с цъфтежа си годишния календар – като се почне от кокичето и божиката, че до клашнѝка – есенния минзухар, който посреща зимата.
Народните предания разказват за него. В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян. По дряна бяха навързани цветни парцалчета и конци. Онези, които се бяха излекували, оставяха тук болестта – защото водата беше лековита. На Самодивските поляни си бяха дали среща цветята от целия Балкан. Месец след месец те бележеха с цъфтежа си годишния календар – като се почне от кокичето и божиката, че до клашнѝка – есенния минзухар, който посреща зимата. Този път Скитника излезе на поляните по обед. Слънцето беше затоплило гората. От влажната земя се издигаше ухание, сложно и деликатно. Какви ли аромати нямаше в него! Ако се разложи това общо чувство, може да се знае каква ще бъде зимата, какво има да се случи.
към текста >>

17. От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Свежа струя на живо;г ни спомня за бързотечното поточе и за първите кокиченца.
Не е зле да спрем вниманието си и на народния обичай — новогодишната баница с късметчета. Ако има домове, където не е направено това, мило ще бъде да си омесим на училище макар и питка и да си сложим късметчета за послушание, ударна работа, чистота и др. Точно сега удобно време е да запознаем децата и с други големи хора, борци за народна свобода. Казаното трябва да бъде близко до детския мир, просто, ясно и живо.. През този месец ще довършим зимните си радости, ще си илюстрираме зимни приказки и дейности. През февруари Слънчо ни се усмихва по-често. Свежа струя на живо;г ни спомня за бързотечното поточе и за първите кокиченца. Пролетта ни носи нови радости и идеи. Земята се пробужда. Закипява и в детската градина нов живот. Пламват запалени свещици, минзухарчета. Посяваме си луковички в саксии и в лехите на градината.
към текста >>

18. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари, леща, фасул, дръжки от моркови и др.
От 1 март до 30 април Пролет и Великден На първи март всички деца получават мартенки за здраве и радост, семена за градината, арпаджик, чесън, салати и пролетни цветя. Запяваме за пристигащата пролет, за връщащите се птички, за поточето, за трудещия се работник и неуморния земеделец. Започваме работа в градината. Ако случайно училището не разполага с двор, то ще бъдем принудени да се обърнем към някои от съседните другарчета, с молба да ни оставят временно на разположение една две лехи от тяхната градина. Ако групата ни е голяма, а мястото малко, то опита ни учи да се работи на части от по няколко деца. Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари, леща, фасул, дръжки от моркови и др. Децата обичат да наблюдават растящите растения, проучвайки ги. С всичко това, свежата обстановка вдъхновява групата. Трепва гората, връщат се птичките, а животни и животинки се пробуждат за нов живот. Не стои без работа и човекът — един копае, друг оре и сее. Картината на реалния живот трябва да ни бъде ясна и като съзнателно просветни работници ще намерим случай и начин, по който да я предадем на малките.
към текста >>

Довършваме пролетните си албумчета с мозаично или обикновено рисувани къщи, с двор, дървета и градинка, с кокичета, минзухар и теменуги.
Слънчо отново заиграва и изпарява морските води. Изпарените капчици литват високо и стават на облаци. Завалява дъжд. Заструява планинското бистро изворче. Това са линии само, по които можем да си изработим най-различни теми. Довършваме пролетните си албумчета с мозаично или обикновено рисувани къщи, с двор, дървета и градинка, с кокичета, минзухар и теменуги. В стаята трябва да се чувствува живота на новата пролет. Точно сега, ще разнообразим работата и с изкуствени цветя, приготвени от глина —релефи, фасулени зърна с целофан, пластилин или най-ефектни стават от крепирана хартия с телче или даже клечица. От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр. На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления. Наближава Великден.
към текста >>

От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр.
Заструява планинското бистро изворче. Това са линии само, по които можем да си изработим най-различни теми. Довършваме пролетните си албумчета с мозаично или обикновено рисувани къщи, с двор, дървета и градинка, с кокичета, минзухар и теменуги. В стаята трябва да се чувствува живота на новата пролет. Точно сега, ще разнообразим работата и с изкуствени цветя, приготвени от глина —релефи, фасулени зърна с целофан, пластилин или най-ефектни стават от крепирана хартия с телче или даже клечица. От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр. На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления. Наближава Великден. Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета. Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр. Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др.
към текста >>

19. 12. Първо кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

12. Първо кокиче Малък Сечко бързо търкаляше дните пред себе си.
12. Първо кокиче Малък Сечко бързо търкаляше дните пред себе си. Едно другарче, днес ни донесе кокиченца. Това беше нов случай и редно беше да спрем вниманието си на тези първи предвестници на пролетта. При все че нямах предвидена работа за случая, ние — детските учителки, сме длъжни да имаме репертуар за всеки случай. Ето как постъпих. След като взехме обикновената си работа — свободни игри, молитва, преглед на чистотата и определяне дежурни, редно беше да обърнем внимание към двете нови гостенчета — дошли с някои от децата.
към текста >>

Едно другарче, днес ни донесе кокиченца.
12. Първо кокиче Малък Сечко бързо търкаляше дните пред себе си. Едно другарче, днес ни донесе кокиченца. Това беше нов случай и редно беше да спрем вниманието си на тези първи предвестници на пролетта. При все че нямах предвидена работа за случая, ние — детските учителки, сме длъжни да имаме репертуар за всеки случай. Ето как постъпих. След като взехме обикновената си работа — свободни игри, молитва, преглед на чистотата и определяне дежурни, редно беше да обърнем внимание към двете нови гостенчета — дошли с някои от децата. Запознахме последните с нашата обстановка и работа, попяхме две-три песни и преминах по-нататък.
към текста >>

— А ето, ето кокиченцата! — извикаха изненадани децата.
Ето ги, наредени едно до друго, чисти и красиви I — Куклите! — извика Цецка. — Не. Куклите са всеки ден при нас и те не са ни гости. Тук, при нас са дошли за първи път няколко хубави гостенчета с бели роклички, като звънчета и с зелени крачета. Вижте ги как са се качили на масата и са влезли в чашата да пият вода. — А ето, ето кокиченцата! — извикаха изненадани децата. — Да. Дошли са ни на гости първите кокиченца. Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници.
към текста >>

Дошли са ни на гости първите кокиченца.
Куклите са всеки ден при нас и те не са ни гости. Тук, при нас са дошли за първи път няколко хубави гостенчета с бели роклички, като звънчета и с зелени крачета. Вижте ги как са се качили на масата и са влезли в чашата да пият вода. — А ето, ето кокиченцата! — извикаха изненадани децата. — Да. Дошли са ни на гости първите кокиченца. Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него.
към текста >>

— взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце".
Вижте ги как са се качили на масата и са влезли в чашата да пият вода. — А ето, ето кокиченцата! — извикаха изненадани децата. — Да. Дошли са ни на гости първите кокиченца. Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1).
към текста >>

Между донесените кокиченца едно беше с луковичка.
— Да. Дошли са ни на гости първите кокиченца. Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си.
към текста >>

През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен.
Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета.
към текста >>

Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1).
— взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето.
към текста >>

Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си.
Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета.
Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета.
През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

Така научихме много нови песни за кокичето.
Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия.
След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

20. 14. Първият ден след великденската ваканция - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Други хора, които са като нас работливи, знаят да правят цветя и от хартия, както нашите кокиченца.
Прибрахме торбите си обратно и се приготвихме за приказка. „Имало едно време... И от тогава всички хора знаят, че цветята имат очи и сърце." — Защо ги късаме тогава? — запита Беби. — Късат ги, за да им се радват по-отблизо. Но има много хора, които не обичат да късат цветя, а само ги отглеждат в градини или в саксии. Други хора, които са като нас работливи, знаят да правят цветя и от хартия, както нашите кокиченца. Сега цъфтят ли кокиченца? — Не! — А какви цветя цъфтят сега ? ' — Има рози, маргарити, парички. . . — отговориха няколко гласчета.
към текста >>

Сега цъфтят ли кокиченца?
„Имало едно време... И от тогава всички хора знаят, че цветята имат очи и сърце." — Защо ги късаме тогава? — запита Беби. — Късат ги, за да им се радват по-отблизо. Но има много хора, които не обичат да късат цветя, а само ги отглеждат в градини или в саксии. Други хора, които са като нас работливи, знаят да правят цветя и от хартия, както нашите кокиченца. Сега цъфтят ли кокиченца? — Не! — А какви цветя цъфтят сега ? ' — Има рози, маргарити, парички. . . — отговориха няколко гласчета. — Можем ли да направим рози от книга?
към текста >>

Ето така, вземаме едно телче, извиваме го като за кокиченце, увиваме го с памук, памука обвиваме с жълта книжка за оченце на розичката, след това вземаме едно конче и така го завързваме здраво.
При почване изпяхме няколко песнички,. докато се съберат всички деца. Дежурните наредиха масичките за работа. Сложиха на всяка маса по няколко чифта ножички и пред всяко дете от всичките приготвени дреболии. — Сега — внимавайте, деца! Аз ще направя една розичка, а после вие. Ето така, вземаме едно телче, извиваме го като за кокиченце, увиваме го с памук, памука обвиваме с жълта книжка за оченце на розичката, след това вземаме едно конче и така го завързваме здраво. Вземаме едно по едно листенца, внимателно ги нареждаме и пак завързваме едно конче около тях, за да не падат; завиваме около телчето зелената лентичка, прегъваме края и цветето е готово. Хайде сега, вземете всички телчетата си! Завийте ги като 6acrj нче и почнете . . . първо памучето, после жълтата книжка . . .
към текста >>

21. Снежната царица и първото кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

СНЕЖНАТА ЦАРИЦА И ПЪРВОТО КОКИЧЕ Далеч, всред непроходими снежни планини, се издигал кристален дворец.
СНЕЖНАТА ЦАРИЦА И ПЪРВОТО КОКИЧЕ Далеч, всред непроходими снежни планини, се издигал кристален дворец. В този дворец живеела Снежната царица със своите многобройни снежинки. Цял ден Снежната царица се разхождала по високите планински върхове, а снежинките тичали из горите, полетата, селата и градовете. Често, когато лежели в своите ледени креватчета, малките снежинки обичали да се разговарят за палавите деца, за снежните човеци и за веселите пързалки. Една вечер Снежната царица казала: — И аз искам да се порадвам с децата! Кои снежинки ще дойдат с мене на земята? — Аз, аз, аз! — заскачали зарадвани всички снежинки.
към текста >>

Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала: — Бели кокиченца бъдете! Ранна пролет вий вестете! Щастливо звънтели в гората белите звънчета на първите кокиченца- А вечерта, когато луната изгряла отново, лъчистата колесница понесла Снежната царица и снежинките към планината в кристалния дворец.
— отговорили луковичните под земята. Като чули шум и глъчка, снежинките наскачали. Съжалили те луковичните и се замислили, как да им помогнат. Трепнала радостно най- малката снежинка и извикала: — Сестрички, да им дадем от нашата бяла премяна! — Да, да, да им дадем от нашия бял цвят! — завикали дружно всичките снежинки. Тогава Снежната царица взела по една бяла прашинка от всяка снежинка и направила снежнобели коронки. Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала: — Бели кокиченца бъдете! Ранна пролет вий вестете! Щастливо звънтели в гората белите звънчета на първите кокиченца- А вечерта, когато луната изгряла отново, лъчистата колесница понесла Снежната царица и снежинките към планината в кристалния дворец.
към текста >>

22. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>

23. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри! Какво време е дошло! Като пролетни минзухари избиват комуните из стоплената пръст, къпят се за пръв път в усещането за възторга на пролетното слънце; като кокичета, като макове... Какво ли надига неудържимо бучиците на чернозема на всемирната любов, на красотата, на пробуждането след зимния парализиращ сън?
Време е и за Куш Бунар. „Чешмата“ на птиците, дето няма чешма, а всеки 20 минути гьолчетата на изворите изригват ледено студена кристално чиста вода под непрогледния покров на шумата на стогодишните буки на Сините Камъни. Над Сливен. Отдето толкова години се е спускал вечерния горняк над къщите на Миркович, на Узунови... Тук от първи до четвърти юни се разгръща най-стария планински лагер на Бялото братство. Пристрастие, което след седем десетилетия ще се увенчае в световно известното лагеруване на Седемте Рилски езера. Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри! Какво време е дошло! Като пролетни минзухари избиват комуните из стоплената пръст, къпят се за пръв път в усещането за възторга на пролетното слънце; като кокичета, като макове... Какво ли надига неудържимо бучиците на чернозема на всемирната любов, на красотата, на пробуждането след зимния парализиращ сън? Няма спиране! Множат се братствата... А кога ще се свият в зимен сън не зная и не ме интересува. Защото пак ще избуят като експлозия на радост и любов. На другата година идва посрещането на Новата година в дома на Никола Ватев в Русе. Издадени са за пръв път братските песни, които звучат по изгрев слънце от пролетното до лятното равноденствия из цяла България... Няма значение! Нямат значение подробностите... Пътят на всемирната любов е пробил. Широко отворен е! * * * Снимки към глава четвърта: Неделни беседи
към текста >>

24. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари, извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види.
Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер. И се запознаха с братския живот. Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари, извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види. Спре се, погледне ги, приседне при тях и ги наблюдава. Обичаше да им се порадва. От баща ми остана тази любов към цветята. За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка.
към текста >>

0.43844509124756