НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
196
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в
джобното
джузданче на г-н Дънов).
Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш50, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си. Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на Живота. След прочитането на Десетте закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем. Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие.
Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в
джобното
джузданче на г-н Дънов).
Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да ¢ се даде. Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание: Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца.
към беседата >>
По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г н Дънов ни прочете от
джобното
си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен характер пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна.
В това, което ще чуеш, и в това, което ще прочетеш, стои Животът. Блаженството обаче ще придобиеш в това, което ще видиш. Като прочете горното Слово от едно тефтерче, г н Дънов ни каза: Това е най-ценното нещо, което аз съм спазил, но което сега не мога ви дам, а ще ви го дам, след като се подобрят вибрациите ви. Добрата молитва е дадена преди повече от десет години.
По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г н Дънов ни прочете от
джобното
си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен характер пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна.
Никакви бележки от съдържанието на тия пасажи не се позволи да се вземат. В 7 ч. вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата. Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава 10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой
джоб
, а като царе, ще наложите данък.
А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят?
Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой
джоб
, а като царе, ще наложите данък.
Да, има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а то трябва да я имаме. Съвременните хора са обезсолени, защото те са изгубили истината у себе си, а знаем, че които се обезсоляват, изхвърлят се навън, за да се тъпчат. Сега, истината е киселината, която трябва да реагира в човека, за да причини осоляването. Щом ние изгубим истината и останем без Бога, такива по Божие повеление се изнасят навън, за да се не засмърдяват. Следователно, причината за падането на човешката душа е защото е изгубила истината в небето.
към беседата >>
3.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в
джоба
пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн.
Дяволът се опушва с тютюн и всички, които пушат, кадят дявола и той се укротява; затова, ако жена ти е сърдита, покади я с тютюн. Една нощ един свещеник останал без тютюн и станал много сърдит; всички започнали да се питат: „Какво стана с попа? “, но щом го накадили с тютюн, той се укротил. По същия начин и младият син, който знаеше алчността на брат си, му даде малко „тютюн“. Да речем, че някой ти се сърди – поопуши го малко.
Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в
джоба
пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн.
Някои казват, че не искат да дават пари; дай, за да се отървеш! Така е и с големия син: баща му го утешава и му казва: „Всичко, каквото имам, то е твое“, т.е. той го кади. И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи: стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другите ти братя; и колкото си по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб. Съвременните хора проповядват култура; аз не се боя от думата култура, но забелязвам, че духовенството не е доволно от нея, защото твърди, че културата развращавала хората.
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от
джоба
.
Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен, залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми.
Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от
джоба
.
По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме". Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма.
към беседата >>
Направете си и вие един скрит
джоб
, да не бъркат хората да ви вземат богатството.
И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме". Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове.
Направете си и вие един скрит
джоб
, да не бъркат хората да ви вземат богатството.
То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма. Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е.
към беседата >>
". Но хора, които отиват да крадат из
джобовете
, аз не ги ща.
Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните!
". Но хора, които отиват да крадат из
джобовете
, аз не ги ща.
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е наука. Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: "Да направим човека по наш образ и подобие"?
към беседата >>
5.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Ще ги видите ли в
джоба
на някое дете?
(втори вариант)
Ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш. Религиозните хора се готвят, като заминат от този свят, да отидат в друг, по-организиран и съвършен. Ако от плодните дървета падат незрeли плодове, къде ще отидат? Ще ги изнесат ли на пазара? Ще ги сложат ли на трапезата на някой богат човек?
Ще ги видите ли в
джоба
на някое дете?
Незрeлите плодове ще останат при дънера на стъблото, докато изгният. За тях другият свят е затворен. Незрeлите плодове ще останат дълго време на дървото – тукашният свят, докато узреят. Следователно, за неподготвените хора, този и онзи свят е един и същ. Дълго време човек ще живее на земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си.
към втори вариант >>
6.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Англичанинът извадил една голяма сума от
джоба
си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това.
Англичанинът извадил една голяма сума от
джоба
си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина. Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие.
към беседата >>
7.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от
джоба
си пробния камък и я изпитва.
На същото основание, и нашите мисли и чувства трябва да бъдат насновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина. Кой може да излъже един сарафин?
Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от
джоба
си пробния камък и я изпитва.
Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено място, за отличие от другите монети, които не са златни. Човек трябва да има пробен камък в себе си, с който да опитва нещата. За да не го излъжат, той трябва да прилага пробния си камък и да опитва, златна ли е монетата, която му представят, или фалшива. Какво е нужно на съвременните хора, за да не се лъжат? – Вяра, опит и виждане.
към беседата >>
8.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Те ще бъркат в
джобовете
на родителите си, без да мислят за тях.
Заради Господа жената може да възпита и мъжа, и децата си. Същото може да направи и мъжът. Жена, която очаква на мъжа си да я храни и поддържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си с мисълта, те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Такива синове и дъщери ще вървят по стария път.
Те ще бъркат в
джобовете
на родителите си, без да мислят за тях.
Понеже родителите са тясно свързани с децата си, първи те могат да им дадат пример от Новия живот. Първо те трябва да ги запознаят с великите принципи на Живота. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им.
към беседата >>
Тѣ ще бъркатъ въ
джобоветѣ
на родителитѣ си, безъ да мислятъ за тѣхъ.
(втори вариант)
Заради Господа жената може да възпита и мѫжа, и децата си. Сѫщото може да направи и мѫжътъ. Жена, която очаква на мѫжа си да я храни и подържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си съ мисъльта, тѣ да я гледатъ на старини, нищо добро не може да внесе въ тѣхъ. Такива синове и дъщери ще вървятъ по стария пѫть.
Тѣ ще бъркатъ въ
джобоветѣ
на родителитѣ си, безъ да мислятъ за тѣхъ.
Понеже родителитѣ сѫ тѣсно свързани съ децата си, първи тѣ могатъ да имъ дадатъ примѣръ отъ новия животъ. Първо тѣ трѣбва да ги запознаятъ съ великитѣ принципи на живота. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Децата сѫ здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живѣятъ въ хармония и въ съгласие помежду си. Нѣма ли хармония и съгласие между тѣхъ, никакъвъ лѣкарь, никакъвъ педагогъ не може да помогне на децата имъ.
към втори вариант >>
9.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Продала ги, турила парите в
джоба
си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й.
– "Кой е донесъл това гърне с трици? – си казала тя. – Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам! " Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях.
Продала ги, турила парите в
джоба
си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й.
Обаче, търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици. Съвременните хора, като недоволната баба, мислят, че Бог им изпраща само трици и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното. Светът е направен от трици, но това е външната страна. Вгледайте се във вътрешността му, там ще намерите скритото богатство. И червеят, като прояжда дървото, превръща го в трици, но той изкарва ценното, скрито в триците.
към беседата >>
Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в
джоба
си и излез на разходка.
Животът се поддържа, благодарение на гръмотевиците и светкавиците в домовете. Караниците не трябва да стават съзнателно, но когато дойдат естествено. Това не значи, че трябва да се оставяте на течението на гнева. Приложете каквито методи знаете, за да се справите с него и, ако не успеете, ще го оставите да се прояви. Като се разгневиш, вземи трион, да нарежеш малко дръвца, или мотика, да покопаеш малко.
Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в
джоба
си и излез на разходка.
Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрез храната енергиите се трансформират, и човек става тих и спокоен. Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици.
към беседата >>
Продала ги, турила паритѣ въ
джоба
си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ.
(втори вариант)
— си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ.
Продала ги, турила паритѣ въ
джоба
си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ.
Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици. Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното. Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ.
към втори вариант >>
Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ
джоба
си и излѣзъ на разходка.
(втори вариант)
Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко.
Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ
джоба
си и излѣзъ на разходка.
Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ. Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици.
към втори вариант >>
10.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от
джоба
си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване.
В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от
джоба
си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му. Всички българи искат да знаят какво ще стане с България.
към беседата >>
Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ
джоба
си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много.
(втори вариант)
Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване.
Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ
джоба
си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много.
Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
към втори вариант >>
11.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Кое предпочитате: сто килограма товар на гърба си, или един грам диамант в
джоба
си?
Те стават гневни, раздразнителни, неспокойни. Всички хора се страхуват за живота си. Всички се питат какво ще стане с тях, и въпреки това всички знаят какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е. от нечистата материя.
Кое предпочитате: сто килограма товар на гърба си, или един грам диамант в
джоба
си?
Диамантът. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в джоба. Със злато в кръвта, което прави човека добър и благороден, можете да вършите подвизи и добри дела, а с парите ще създадете нещастия и на себе си, и на своите близки. Затова Христос казва на болния: "Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече". Който има пари, лежи върху тях, не иска да стане и си казва: "Пари имам." Имаш пари, но и с тях си болен. Един господин казваше: "Имам шейсет хиляди лева, осигурен съм вече.
към беседата >>
Диамантът. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в
джоба
.
Всички хора се страхуват за живота си. Всички се питат какво ще стане с тях, и въпреки това всички знаят какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е. от нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товар на гърба си, или един грам диамант в джоба си?
Диамантът. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в
джоба
.
Със злато в кръвта, което прави човека добър и благороден, можете да вършите подвизи и добри дела, а с парите ще създадете нещастия и на себе си, и на своите близки. Затова Христос казва на болния: "Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече". Който има пари, лежи върху тях, не иска да стане и си казва: "Пари имам." Имаш пари, но и с тях си болен. Един господин казваше: "Имам шейсет хиляди лева, осигурен съм вече. Колкото време и да продължава войната, за нищо няма да мисля." Какво се случва с него?
към беседата >>
Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ
джоба
си?
(втори вариант)
Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни. Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя.
Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ
джоба
си?
— Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ.
към втори вариант >>
За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ
джоба
.
(втори вариант)
се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ.
За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ
джоба
.
Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. — Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ. Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече.
към втори вариант >>
12.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в
джоба
си, като продължил да вика: “Салеп, салеп!
Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп. Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева.
Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в
джоба
си, като продължил да вика: “Салеп, салеп!
” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин?
към беседата >>
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в
джоба
.
Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят.
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в
джоба
.
Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ
джоба
си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ!
(втори вариант)
Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ. Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева.
Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ
джоба
си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ!
Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ.
към втори вариант >>
Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се влошило пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ
джоба
.
(втори вариант)
Взелъ паритѣ и си казалъ: Ето, нареди се въпросътъ съ кръщението на детето. Нѣколко деня следъ това го назначили на по-добра служба. Отъ день на день положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нѣщо, то заболѣло и не могли да го спасятъ.
Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се влошило пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ
джоба
.
Какво показва този примѣръ? — Когато Духътъ посети нѣкой домъ, всичко тръгва добре; щомъ Духътъ си замине, работитѣ на този домъ се объркватъ. Следователно, когато придобиете нѣкакво благо, ще знаете, че Духътъ ви е посетилъ. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замѣсти.
към втори вариант >>
13.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Съгласен съм, че парите са необходими, но човек трябва да има три кесии, пълни с пари: една в
джоба
, друга в сърцето и трета в ума.
Силният кон носи сто килограма на гърба си, а слабият едва носи петдесет килограма. Трябва ли слабият кон да се сили да подражава на силния? Същото се отнася и до човека. Не се насилвайте, да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че парите разрешават въпросите.
Съгласен съм, че парите са необходими, но човек трябва да има три кесии, пълни с пари: една в
джоба
, друга в сърцето и трета в ума.
И тогава ако отиваш да продаваш или да купуваш нещо, ще отвориш последователно и трите кесии. Който продава развалено масло за прясно, той не е отворил и трите си кесии. Много търговци дават малко, а много вземат; те търсят лесния път за забогатяване. Няма лесен път в Живота. Всичко се постига с работа и с труд, а това е най-приятното нещо в Живота.
към беседата >>
Съгласенъ съмъ, че паритѣ сѫ необходими, но човѣкъ трѣбва да има три кесии, пълни съ пари: една въ
джоба
, друга въ сърдцето и трета въ ума.
(втори вариант)
Силниятъ конь носи сто килограма на гърба си, а слабиятъ — едва носи 50 кгр. Трѣбва ли слабиятъ конь да се сили да подражава на силния? Сѫщото се отнася и до човѣка. Не се насилвайте, да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че паритѣ разрешаватъ въпроситѣ.
Съгласенъ съмъ, че паритѣ сѫ необходими, но човѣкъ трѣбва да има три кесии, пълни съ пари: една въ
джоба
, друга въ сърдцето и трета въ ума.
И тогава, ако отивашъ да продавашъ, или да купувашъ нѣщо, ще отворишъ последователно и тритѣ кесии. Който продава развалено масло за прѣсно, той не е отворилъ и тритѣ си кесии. Много търговци даватъ малко, а много взематъ. Тѣ търсятъ лесния пѫть за забогатяване. Нѣма лесенъ пѫть въ живота.
към втори вариант >>
14.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Войната се свършва,
джобовете
им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват, като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе!
Дали е Божията воля, или човешка воля, това е друг въпрос. От стотици години българите викаха към Бога, да ги освободи от турското иго. Освободиха се от турците, попаднаха под друго робство. Едни отиват на фронта, други остават в тила, да помагат на първите. Тия, които са в тила, говорят за ужасите на войната, апелират към народа да подкрепят положението на войниците и с това мислят, че са изпълнили своя дълг.
Войната се свършва,
джобовете
им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват, като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе!
Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорчения, обеднелият, като руския селянин, казва: „Есть деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть.” Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой досега не я изнасял. На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината.
към беседата >>
Дойде ден, какъвто е днешният, всички, които са с пълни
джобове
, мислят, че са изпълнили както трябва своя дълг и казват с радост: „Христос възкресе!
(втори вариант)
Българите ред години все казваха: „Да се освободим от игото на турците, да влезем в съюз със сърбите и гърците." После обаче искаха да се освободят от съ- юзничеството на гърците и сърбите. Освободиха се и от него. Докато едни се освобождаваха на тила от своите неприятели, други действаха зад тила и там се освобождаваха. Тези, които работиха зад тила, все за ужасите на войната говориха, апелираха към всички да подарят кой какво може за войниците, да се облекчи положението им и т.н. Всички все за народа работят.
Дойде ден, какъвто е днешният, всички, които са с пълни
джобове
, мислят, че са изпълнили както трябва своя дълг и казват с радост: „Христос възкресе!
" Другите им отговарят: „Наистина възкресе." И с това се свършва всичко. Но бедният, огорченият в душата си казва, както руският селянин: „Есть деньги - Христос восскресе, нету денег - смертью смерть." Христос не принадлежи само на руснака. Той е общ принцип, Който прониква целия човешкия живот. Не мислете, че искам да ви подиграя, но ви казвам истината тъй, както никой не ви я казвал. Съвременните учени хора правят разни опити със слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
15.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Гледам, че си попипва кесията в
джоба
и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия
джоб
, или ние - в неговия.
Сега вие гледате критически и си казвате: "Този човек, като се е явил тук да ни говори, има нещо - може да ни омотае. Опасна е тази работа, да бъдем нащрек! " Имате право. И аз да бях на ваше място, така щях да мисля. Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного.
Гледам, че си попипва кесията в
джоба
и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия
джоб
, или ние - в неговия.
Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие.
към беседата >>
Не съм аз от онези, които бъркат в
джобовете
.
Опасна е тази работа, да бъдем нащрек! " Имате право. И аз да бях на ваше място, така щях да мисля. Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия.
Не съм аз от онези, които бъркат в
джобовете
.
Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие. То и така ще си умре, нему никой не може да помогне при тия мисли.
към беседата >>
Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя
джоб
, да вземете каквото можете.
" Имате право. И аз да бях на ваше място, така щях да мисля. Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете.
Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя
джоб
, да вземете каквото можете.
Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие. То и така ще си умре, нему никой не може да помогне при тия мисли. Може, но как?
към беседата >>
16.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и излизайки от банята поглежда, че няма пет пари в
джоба
си да плати.
"Хан ери, баба ери" - казват турците. Хотелджиите са добри хорица, те стоят по-високо от обикновените хора. Започват много добре, само че като си излезеш, веднага те улавят и ти казват: "Трябва да платиш". Знаете ли в какво положение се намираме ние, съвременните хора? Ще ви представя това пак с пример.
Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и излизайки от банята поглежда, че няма пет пари в
джоба
си да плати.
Тогава той се обърнал към баняджията, казал му "благодаря" и си заминал. - Чакай, ами пари? - го пита баняджията. - Нямам. - Тогава защо си дошъл?
към беседата >>
17.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Взел ги, турил ги в
джоба
си и спокойно продължил да вика: Салеп!
Казват за някого: Той е от високо произхождение. Питам: Добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв, това значи благороден човек, от високо произхождение. Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея. Желая да бъдете като оня салепджия, който намерил един вързоп банкноти.
Взел ги, турил ги в
джоба
си и спокойно продължил да вика: Салеп!
По едно време го настигнал един търговец, уморен, запъхтян и го попитал: Не намери ли един вързоп книжни пари? Изгубих ги, десет хиляди лева бяха. Салепджията извадил вързопа от джоба си, дал го на търговеца и продължил да вика: Салеп! Днес бях решил да не говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най-големите до най-малките.
към беседата >>
Салепджията извадил вързопа от
джоба
си, дал го на търговеца и продължил да вика: Салеп!
Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея. Желая да бъдете като оня салепджия, който намерил един вързоп банкноти. Взел ги, турил ги в джоба си и спокойно продължил да вика: Салеп! По едно време го настигнал един търговец, уморен, запъхтян и го попитал: Не намери ли един вързоп книжни пари? Изгубих ги, десет хиляди лева бяха.
Салепджията извадил вързопа от
джоба
си, дал го на търговеца и продължил да вика: Салеп!
Днес бях решил да не говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най-големите до най-малките. Кога ще направя масажа? Може още докато съм на земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача: Да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага; да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура.
към беседата >>
Взел ги, турил ги в
джоба
си и спокойно продължил да вика: „Салеп!
(втори вариант)
Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: „Той е от високо произхождение." Питам: добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв, това значи благороден човек от високо произхождение. Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея. Желая да бъдете като оня салепджия, който намерил един вързоп банкноти.
Взел ги, турил ги в
джоба
си и спокойно продължил да вика: „Салеп!
" По едно време го настигнал един търговец - уморен, запъхтян, и го попитал: „Не намери ли един вързоп книжни пари? Изгубих ги, десет хиляди лева бяха." Салепджията извадил вързопа от джоба си, дал го на търговеца и продължил да вика: „Салеп! " Днес бях решил да не говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най- големите до най-малките.
към втори вариант >>
Изгубих ги, десет хиляди лева бяха." Салепджията извадил вързопа от
джоба
си, дал го на търговеца и продължил да вика: „Салеп!
(втори вариант)
Ако е такъв, това значи благороден човек от високо произхождение. Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея. Желая да бъдете като оня салепджия, който намерил един вързоп банкноти. Взел ги, турил ги в джоба си и спокойно продължил да вика: „Салеп! " По едно време го настигнал един търговец - уморен, запъхтян, и го попитал: „Не намери ли един вързоп книжни пари?
Изгубих ги, десет хиляди лева бяха." Салепджията извадил вързопа от
джоба
си, дал го на търговеца и продължил да вика: „Салеп!
" Днес бях решил да не говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най- големите до най-малките. Кога ще направя масажа? Може още докато съм на земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога.
към втори вариант >>
18.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Който краде, бърка в
джобовете
на човека – пак отзад.
Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни крака. И сегашните хора често водят дела все за счупените си зъби. – Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото. Когато искаш да се запознаеш с един човек, застани срещу лицето му, а не зад гърба му.
Който краде, бърка в
джобовете
на човека – пак отзад.
Друг крадец влиза в къщата на човека, когато спи – и това е заставане зад гърба му. Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните? ” Следователно, като живеете на земята, не питайте, защо иде злото, но разберете, какво представя то. Злото е резултат на еднообразието, а доброто – на разнообразието. Когато в ума ви се роди една мисъл, и вие постоянно мислите за нея, това е престъпление.
към беседата >>
Онзи, който ще те обере, ще дойде да бръкне отзад в
джобовете
ти, ще влезе в къщата ти, когато спиш, а това е все посрещане отзад.
(втори вариант)
Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме. Понеже вълкът наруши този начин на опознаване, аз го научих как да поздравлява, тоест да спазва закона, който Бог е поставил." Ние съвременните хора постоянно завеждаме дела за избитите си зъби. Защо? Защото не сме спазили етикециите на коня, да посрещнем един човек отпред, откъм лицето му, а не отзад.
Онзи, който ще те обере, ще дойде да бръкне отзад в
джобовете
ти, ще влезе в къщата ти, когато спиш, а това е все посрещане отзад.
Христос казва на Никодима: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните? " Защо идва злото в света и що е зло? Аз определям злото в света като едно еднообразие, а доброто - като разнообразие. Когато у вас се зароди една мисъл, която постоянно занимава ума ви, вие сте направили едно престъпление. Вие може да ми възразите: „Как е възможно една мисъл, която постоянно занимава ума ни, да е престъпление - ако аз например мисля постоянно за Бога." Да, но Бог е една величина, която съществува във всички величини, която обхваща всичко.
към втори вариант >>
19.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Докато мине през този път, той ще напълни десет
джобура
* със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?
Живата Природа се противи на своите горделиви деца, като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно! " Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти.
Докато мине през този път, той ще напълни десет
джобура
* със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?
", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи? " Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение.
към беседата >>
", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си
джобури
със сълзи?
Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно! " Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?
", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си
джобури
със сълзи?
" Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, тя е опасна!
към беседата >>
Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят
джобурите
си със сълзи.
Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече? ", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи? "
Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят
джобурите
си със сълзи.
Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, тя е опасна! И когато в Православната църква се кръстят с три пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, да не те бутне с тях. Особеното значение на кръстенето в окултен смисъл е следното: помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си!
към беседата >>
Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил десет
джобура
със сълзи.
". Тогава ти казваш: "Нямам разположение да говоря" и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." В това мълчание ти си чул гласа на твоята Майка, който иде от дълбочините на душата. Този глас е спокоен и той ще ти проговори така тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас?
Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил десет
джобура
със сълзи.
Проговарянето на този глас ние наричаме тук на земята любов, обич и т. н. Този глас предизвиква в човека моментално магическа промяна. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, у теб се явява едно съживяване. Вие търсите тайната, Истината на Живота някъде вън и ми казвате: "Научи ни как да я намерим! " Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си.
към беседата >>
20.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в
джоба
, да я направи щастлива.
Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни! Момата, която е намислила да се жени, седне някъде, върти пръстите си надясно - наляво и си фантазира. – Защо си върти пръстите? –- Има причина за това. Тя не мисли да отиде на нивата или на лозето да копае, или да преде, да сее, или да напише нещо.
Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в
джоба
, да я направи щастлива.
И това се сбъдва. Дойде отнякъде един граф и започнат да се разговарят: Как сте? – Добре съм. – А вие? – И аз съм добре.
към беседата >>
21.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде вкъщи, изважда от
джоба
си едно бонбонче, държи го горе в ръката си и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето.
Добротата се цени според усилията, които правиш, за да си добър. Когато Господ види, че правиш усилия, Той казва: „Този човек е добър.“ Ако си цар и подписваш смъртна присъда на едного, на другиго, без да се замислиш, това показва, че не си добър. Тогава Господ казва: „Това дете е своенравно, не мисли правилно – от него човек няма да стане.“ И тъй, за всички нас има условия да бъдем добри, умни, честни и справедливи. Като погледнем вечер нагоре, ние виждаме Божието лице, осеяно с множество звезди.
Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде вкъщи, изважда от
джоба
си едно бонбонче, държи го горе в ръката си и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето.
Тези многобройни звезди по небето аз ги наричам бонбончета. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди.“ Но вие казвате: „Нека тук, на Земята ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път.“ Земята е само една работилница, на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е едно велико училище и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти – нищо няма да вземеш със себе си.
към беседата >>
22.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в
джоба
си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от
джоба
си и питал има ли в него от тази трева.
Каква полза ще има за самия тебе, ти сам не се ли стоплиш и нахраниш? Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази вяра е светлина. В обикновената вяра всякой казва, че я има, защото вие вярвате, че бащата има това или онова, но тя не ти помага. Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати.
Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в
джоба
си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от
джоба
си и питал има ли в него от тази трева.
И ако има, той не отивал да работи. А Христос казва: „Вярата на виделината не пита има ли троскот или не, а все ще се отива напред.“ И сегашните християни са като светските хора, които, като се женят, питат богат ли е, има ли стока – и тогава се женят, а не питат дали е умен и честен и прочие. Съвременните християни като страдат, насищат се на страдания и тогава всяко нещо с недоверие го приемат. Един овчар в Котел като разговарял с хората и като го питали где е Господ, той извадил револвера си, почнал да Го търси, стреляйки, като казвал: „Где е вашият Господ, аз ще Го убия“, но на другия ден почнали да му мрат овцете и така измрели всичките. След 11 години той се срещнал със същите хора и те го попитали: „Е, удари ли, умери ли Господа?
към беседата >>
23.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Всякога, когото посрещате, той дава, а който посреща, той взема, затова, когато ви посрещат,
джобовете
, торбата ви трябва да бъдат пълни, иначе хората неохотно ще ви посрещат.
И когато ние дойдем в това положение да разбираме дълбокия смисъл на онова състояние на нещата и да различаваме разните ухания на материята, сиреч приятни и дисхармонични, носът ми казва: „По-далече стой от усмърделия вол.“ И Божественото чувство, което е в нас и което се възмущава от греха, ни казва: „По-далеч стойте от греха.“ И това, което опетнява душата, е все от тия малки на вид, без значение и търпими пороци. Думата ми е за посрещането на Исуса. Туй посрещане трябва да бъде вътрешно. Когато посрещате вие слънцето, вие ли давате, или то ви дава?
Всякога, когото посрещате, той дава, а който посреща, той взема, затова, когато ви посрещат,
джобовете
, торбата ви трябва да бъдат пълни, иначе хората неохотно ще ви посрещат.
Слънцето, храната и водата, когато ги посрещате, те ви дават. Пример: обявяваме, че давам някому един милион лева пари за раздавание на бедните. Такъв биха го посрещнали на гарата със знамена заради милиона, който носи. Същото е и със свещениците. Ако свещениците по този закон искат да ги посрещат, трябва, когато четат на някоя бедна вдовица, вместо да ѝ искат пари, да ѝ дадат, като видят, че тя се нуждае от подкрепа.
към беседата >>
24.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Който носи пари въ
джобоветѣ
си, ние го арестуваме.
(втори вариант)
И тъй: „Всичко изпитайте, доброто дръжте“. Приложете Любовьта въ сърцата си, Мѫдростьта въ умоветѣ си, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новитѣ си добродѣтели. Бѫдете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия. Не искамъ да казвате, че рѣшихте да бѫдете искрени, добри и т.н., а дѣйствувайте. И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите.
Който носи пари въ
джобоветѣ
си, ние го арестуваме.
Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро.
към втори вариант >>
25.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в
джоба
си?
“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора.
Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в
джоба
си?
Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи.
към беседата >>
26.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
“ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в
джоба
си, трябвало до претърпи голям бой.
Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате!
“ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в
джоба
си, трябвало до претърпи голям бой.
Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път. Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си? “ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви.
към беседата >>
За да не го оберат, той изпразнил
джобовете
още у дома си и така тръгнал на път.
Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате! “ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой. Той пътувал от Търново за Севлиево.
За да не го оберат, той изпразнил
джобовете
още у дома си и така тръгнал на път.
Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си? “ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“. Сега налагат българите на общо основание.
към беседата >>
Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в
джобовете
му.
Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате! “ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой. Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път.
Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в
джобовете
му.
Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си? “ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“. Сега налагат българите на общо основание. Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“.
към беседата >>
27.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в
джоба
му.
Това не е било, и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той няма да напусне мястото си. Често вие играете роля на примирител, с цел да капне нещо в кесията ви. Адвокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му. Свещеникът примирява хората пак със същата цел — да капне нещо.
И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в
джоба
му.
След това всички се питат, защо светът върви по крив път. — Много естествено, докато има такива примирители, които се водят от мисълта, да им капне нещо, дълго време още светът ще върви в крив път. И вие, като ме слушате, казвате: Дали ще капне нещо? — Нищо няма да капне, нито от моя страна, нито от ваша страна. Вие искате да научите нещо от мене.
към беседата >>
28.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в
джоба
.
Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си.
А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в
джоба
.
Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш?
към беседата >>
Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в
джоба
на баща си?
Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши.
Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в
джоба
на баща си?
Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш? " И той ще ми каже: "Може, братко, заповядай! " Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам? " - "Може".
към беседата >>
29.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Аз искам да опитате в себе си Новото учение като една жива вода, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме личен опит.“ Да не казвате: „Той ни е заблудил, той ни е хипнотизирал.“ При хипнотизирането няма обръщане – аз ще те убедя, че ти давам нещо, че имаш нещо; утре ще те убедя в друго, но ти нямаш в
джоба
си нито едното, нито другото.
И десният, и левият път са свързани с Любовта. Върви по този път и не се бой! Ще кажеш: „Братко, този въпрос аз тъй съм разрешил за себе си, ще ти кажа и на тебе как да го разрешиш. Тази вода аз съм опитал.“ „Ама каква е тя? “ Няма за какво да я описвам, ще кажа: Елате с мене, пийте и я опитайте!
Аз искам да опитате в себе си Новото учение като една жива вода, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме личен опит.“ Да не казвате: „Той ни е заблудил, той ни е хипнотизирал.“ При хипнотизирането няма обръщане – аз ще те убедя, че ти давам нещо, че имаш нещо; утре ще те убедя в друго, но ти нямаш в
джоба
си нито едното, нито другото.
Това е хипнотизиране, а при хипнотизирането има изтощаване, докато в истината има растене и душата расте в благодат. И тъй, когато пием от Божествения чучур, няма никаква хипнотизация. Но ние и хипнотизираме – аз не отричам това. Но кое – когато срещна някого от черните братя, още преди той да ме види, аз изтеглям ръцете си надолу, той заспива и аз си заминавам. Като отмина, пак тегля подире му ръцете си, за да го събудя.
към беседата >>
30.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
“ – тегли му куршума, но адвокатът бръква в
джоба
си, изважда един куршум – хвърля му го назад в леглото.
Лекарят казва на приятеля си: „Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля“. Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът, като по-хитър изважда всичките му куршумчета от патроните, а револверите слага под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през нощта, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква „Стой, кой там!
“ – тегли му куршума, но адвокатът бръква в
джоба
си, изважда един куршум – хвърля му го назад в леглото.
И пак пристъпя, извиква: „Стой! “ – стреля втори куршум също и т.н., докато свършил всичките изстрели, а другарят му върнал всичките куршуми, и от страх докторът умрял. Отива неговият приятел, какво да види – от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. Нас куршум не хваща!
към беседата >>
31.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Ако аз ти сложа хлороформ под носа и ти заспиш, а после направя операция на
джоба
ти – на касата ти, ти, като се събудиш и видиш, ще се хванеш за главата – дойдоха страданията!
Нали слагат хлороформ под носа, и след като стане, болният усеща болките. Не е усещал никаква болка, а всичкият му въпрос е: Защо са тия страдания? – Операция са ви направили. И вие ме питате сега за причината на страданията. Приспал ви е и операция ви е направил някой.
Ако аз ти сложа хлороформ под носа и ти заспиш, а после направя операция на
джоба
ти – на касата ти, ти, като се събудиш и видиш, ще се хванеш за главата – дойдоха страданията!
Нали това е една майсторска операция? Ами когато ви поставят хлороформ под носа и ви упоят и вземат вашата чест?... в широк смисъл вземам думата. Днес в целия свят надали може да се намерят честни хора. Не казвам, че хората са безчестни.
към беседата >>
Бръквам в
джоба
си, нямах дребни пари, бръквам в другия
джоб
, изваждам 5 лева, давам ги: „Нямам да ти повърна“.
Ще ви приведа един пример за едно малко момиченце. Като факт фактът е верен по съдържание и смисъл, но не и по форма. Минавам един ден към Свети Крал, там се продават вестници. Надвечер отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: „Господине, няма ли да си купиш „Мир“? “ Гледам го босичко: „На драго сърце ще си купя“.
Бръквам в
джоба
си, нямах дребни пари, бръквам в другия
джоб
, изваждам 5 лева, давам ги: „Нямам да ти повърна“.
– „Вземи ги всичките.“ – „А, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром.“ Рекох: „Аз съм добър човек“. „Макар че си добър, ама зная такива „добри“ хора, като тебе.“ Питам я: „Какво ще правиш? Колко ти не достигат? “ – „Един лев.“ Казвам да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя.
към беседата >>
Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито 5 пари в
джоба
си, на тезгяха имало кошница с череши!
– „Съдбата е такава.“ Не, Стоян там е определил своята съдба. Той накара Иван да пише. И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал“. Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение.
Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито 5 пари в
джоба
си, на тезгяха имало кошница с череши!
Прострял той ръката си да вземе една череша: „Чакай, как смееш ти без позволение да вземеш череши? “, му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша! Сбогом, разбрах сега“, излезнал и си казал: „Oтсега нататък капка вино няма да влезе в стомаха ми, ще се впрегна да работя и всичко, което съм изгубил, ще го върна“. На следния ден минава той покрай кръчмата, кръчмарят му казал: „Иване, ела“.
към беседата >>
Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в
джоба
писмото, без тя да усети нещо.
Това се е случило във Франция, изваждам го от един неиздаден роман, писал го някой автор, без да го издаде. Някой си граф Морели имал млада дъщеря на име Елисавета, била е на около 21–22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно. Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той вървял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея, но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“.
Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в
джоба
писмото, без тя да усети нещо.
Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“.
към беседата >>
“ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в
джоба
, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави?
По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал?
“ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в
джоба
, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави?
“ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя.
към беседата >>
“ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в
джоба
: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“.
Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави?
“ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в
джоба
: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“.
Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха.
към беседата >>
Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в
джоба
си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха.
“ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват?
Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в
джоба
си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха.
Поставил той петото писмо, вътре писал тъй: „Няма сила като Любовта“. Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородната мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да го предаде и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го хваща, обръща се тази мома и казва: „Господине, вие сте роден за нещо по-благородно, вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате“. И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. „Госпожице, какво казвате?
към беседата >>
Досега много писма сте сложили в
джоба
на Христа, сега остава да хвърлите вашите дрехи и обувки и да работите боси в градината на граф Морели.
Не очаквай да бъдеш нито професор, нито видно лице – те са второстепенни работи. Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да го обичаш, да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертваш за тях. Вие ще кажете: „Ние в това отношение сме герои“. Аз се радвам, не казвам, че не сте – отлични герои сте. Остава второто нещо.
Досега много писма сте сложили в
джоба
на Христа, сега остава да хвърлите вашите дрехи и обувки и да работите боси в градината на граф Морели.
Тази градина е бъдещият свят, бъдещата култура, в която с боси крака и с абсолютна чистота трябва да работите за новата култура и да съградите света върху новите основи. Не да говорите: „братство и равенство“, а затвори да има; „да се любим“, а да се убивате. Говоря за всички хора. Върху това ще почива бъдещото щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон.
към беседата >>
32.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в
джоба
си и казва: „Колко го обичам!
Целувките, стисканията са едно предаване. Когато обичаме някого, ние повече взимаме, отколкото даваме. Постиснем някого: „А, аз те обичам“. Но чрез това ние взимаме. Виждал съм някога, вземат едно мехурче, пълно с въздух, вдигат го, постиснат го, то се изпразва.
Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в
джоба
си и казва: „Колко го обичам!
“ Щом се изпразни шишенцето, вече не се обича. Това са лъжливи понятия за Любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, това подразбирам аз. И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила и не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък Млечния път.
към беседата >>
33.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в
джобовете
на здравите?
Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се.
Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в
джобовете
на здравите?
Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна!
към беседата >>
34.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
“ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия
джоб
, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена.
Избира си стая, 10 години той работил над своята восъчна фигура, и вече е достигнал сам да се любува на нея, но всичко държал под ключ. Понеже бил женен наскоро, заинтригувала се неговата възлюблена и си казала: „Какво прави този човек? “ – искала да се домогне до неговите тайни, какво върши той в тая стая. За нещастие, един ден тя взима ключа от неговото палто и като отворила вратата на стаята, казва: „А-а, видиш ли какво си правил? Под ключ се държиш, а!
“ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия
джоб
, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена.
Сега и ние в този свят имаме такива спорове, които мязат на този случай, и тъй ги разрешаваме. Учените хора разрешават въпросите като жената на Гарио, която казала на восъчната мумия: „Ти си причина за моето нещастие“. И често ние си въобразяваме такива неща, които не съществуват. Сега, яденето не е един такъв процес. Не е въпросът само тъй да се отнесем към тази храна.
към беседата >>
35.
Четирите правила / Важни правила
,
ООК
, София, 9.3.1922г.,
Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от
джоба
си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек.
Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец. Напротив, когато уловиха Жан Валжан и го доведоха в къщата на епископа с откраднатите вещи, епископът погледна спокойно към Жан Валжан и каза: „Свещниците бяха мои, но аз му ги подарих“. В постъпката на епископа виждаме високото благородство на човешката душа. Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си.
Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от
джоба
си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек.
Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите. Това е правило за учениците, а не и за хората от света.
към беседата >>
Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от
джоба
си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек.
Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец. Напротив, когато уловиха Жан Валжан и го доведоха в къщата на епископа с откраднатите вещи, епископът погледна спокойно към Жан Валжан и каза: „Свещниците бяха мои, но аз му ги подарих“. В постъпката на епископа виждаме високото благородство на човешката душа. Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си.
Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от
джоба
си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек.
Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите. Това е правило за учениците, а не и за хората от света.
към беседата >>
36.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в
джоба
на попа.
Не. „Ама да станеш професор.“ Хубаво. Ти като професор ще останеш ли да живееш? „Министър да бъдеш.“ Ще останеш ли? – Не. Е, тогава?
Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в
джоба
на попа.
Това не е разрешение. Никога не влизам в попски джоб!. Веднъж излязъл из джоба на попа, втори път не влизам вътре! Чудна работа! Какво спасение може да има в един попски джоб?
към беседата >>
Никога не влизам в попски
джоб
!.
„Министър да бъдеш.“ Ще останеш ли? – Не. Е, тогава? Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа. Това не е разрешение.
Никога не влизам в попски
джоб
!.
Веднъж излязъл из джоба на попа, втори път не влизам вътре! Чудна работа! Какво спасение може да има в един попски джоб? Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки.
към беседата >>
Веднъж излязъл из
джоба
на попа, втори път не влизам вътре!
– Не. Е, тогава? Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа. Това не е разрешение. Никога не влизам в попски джоб!.
Веднъж излязъл из
джоба
на попа, втори път не влизам вътре!
Чудна работа! Какво спасение може да има в един попски джоб? Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“.
към беседата >>
Какво спасение може да има в един попски
джоб
?
Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа. Това не е разрешение. Никога не влизам в попски джоб!. Веднъж излязъл из джоба на попа, втори път не влизам вътре! Чудна работа!
Какво спасение може да има в един попски
джоб
?
Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб.
към беседата >>
Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския
джоб
“.
Веднъж излязъл из джоба на попа, втори път не влизам вътре! Чудна работа! Какво спасение може да има в един попски джоб? Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки.
Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския
джоб
“.
Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе.
към беседата >>
Защо ще влязат хората в този
джоб
?
Чудна работа! Какво спасение може да има в един попски джоб? Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“.
Защо ще влязат хората в този
джоб
?
Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави?
към беседата >>
Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския
джоб
.
Какво спасение може да има в един попски джоб? Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб?
Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския
джоб
.
И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш?
към беседата >>
И този
джоб
е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният
джоб
.
Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб.
И този
джоб
е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният
джоб
.
Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш? “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“.
към беседата >>
Няма по-опасен
джоб
от попския
джоб
!
Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб.
Няма по-опасен
джоб
от попския
джоб
!
Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш? “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“. Някои казват: „Като умрем, ще се свърши всичко“.
към беседата >>
Този
джоб
е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе.
Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб!
Този
джоб
е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе.
„Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш? “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“. Някои казват: „Като умрем, ще се свърши всичко“. Е, питам аз хората: Ти умирал ли си, да знаеш какво нещо е смъртта?
към беседата >>
“ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския
джоб
си, не те откопавам“.
И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш?
“ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския
джоб
си, не те откопавам“.
Някои казват: „Като умрем, ще се свърши всичко“. Е, питам аз хората: Ти умирал ли си, да знаеш какво нещо е смъртта? Съвременните хора казват: „Нито един не е проверил що е смърт! “ Аз оспорвам смъртта! Не говорете за неща, които не знаете!
към беседата >>
Като влезеш в попския
джоб
, ти ще влезеш в най-тежкото робство.
Умирал ли си, за да знаеш? И сега всички казват: „Ще умрем“. Смъртта подразбира ограничение на живота. Смъртта – това е най-тежкото ограничение, което животът може да представи, един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива. Така определям аз смъртта.
Като влезеш в попския
джоб
, ти ще влезеш в най-тежкото робство.
И тогава ние казваме: За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. И тогава Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“. Значи Бог, като Истина, ще ни привлече към себе си, а Христос ще ни покаже истинския път на туй вътрешно движение. И каква е емблемата на Истината? В Истината всеки един човек какво ще почувства?
към беседата >>
Но Бог е много строг към ония мързеливци, които казват: „Той е наш Баща, ще бъркаме в
джоба
Му“.
“ – „Е, синко, дойдох от онзи свят тука да си поживея.“ – „Знаеш ли да четеш? “ – „Не зная.“ – „Тогава тук само вода ще носиш.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите – вода ще носите. А знаете ли какво нещо е вода да носите? И сега казвате: „Господ е благ“. Благ е към трудолюбивите, които мислят, чувстват и изпълняват волята Му.
Но Бог е много строг към ония мързеливци, които казват: „Той е наш Баща, ще бъркаме в
джоба
Му“.
Никакъв джоб няма Той! И тъй, аз ви говоря като на мои братя и сестри. В мене няма никаква критическа мисъл. Истината и Любовта – вложете ги в живота си и положението ви, каквото и да е, ще се измени само чрез тази Истина и чрез тази Любов!
към беседата >>
Никакъв
джоб
няма Той!
“ – „Не зная.“ – „Тогава тук само вода ще носиш.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите – вода ще носите. А знаете ли какво нещо е вода да носите? И сега казвате: „Господ е благ“. Благ е към трудолюбивите, които мислят, чувстват и изпълняват волята Му. Но Бог е много строг към ония мързеливци, които казват: „Той е наш Баща, ще бъркаме в джоба Му“.
Никакъв
джоб
няма Той!
И тъй, аз ви говоря като на мои братя и сестри. В мене няма никаква критическа мисъл. Истината и Любовта – вложете ги в живота си и положението ви, каквото и да е, ще се измени само чрез тази Истина и чрез тази Любов!
към беседата >>
37.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
– „Дадоха ни я, трябва да я прокараме.“ Сега религиозните хора са напълнили
джобовете
си с фалшиви монети и казват: „Дадоха ни ги, ще ги прокараме някак“.
Невярващият, като го обидиш, и той ще те нахука най-добре, а ако му удариш една плесница, той ще ви удари две. Вярващият ще ти удари една плесница и ще ти каже: „Благодари, че не ти ударих две“. Разликата е, че не ти ударил две плесници, но „око за око, зъб за зъб“. Ако дойдем да говорим за истината, светските хора обичат малко да поизвъртват истината, религиозните и те я извъртват, а при това те казват: „Ние нямаме намерение да лъжем“. Да, вярвам, че нямате намерение да лъжете, но при това употребявате тази лъжлива монета. Защо?
– „Дадоха ни я, трябва да я прокараме.“ Сега религиозните хора са напълнили
джобовете
си с фалшиви монети и казват: „Дадоха ни ги, ще ги прокараме някак“.
И застават сега хората, искат да намерят Истината. Истината по този начин не може да се намери. За да можем да намерим Истината, трябва да знаем най-първо какви качества тя ще ни придаде, какви качества ще вземем от нея и какво ще ѝ предадем. Когато приемаме Истината, има една обмяна между нас и Истината. Когато приемем Любовта, пак има обмяна.
към беседата >>
38.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до
джоба
му, той веднага изменя мнението си - казва, че злото съществува.
(втори вариант)
Честолюбието на този ученик не му позволява да каже истината пред съучениците си, за да не се изложи пред тях, да не изгуби тяхното уважение. Той няма да изгуби пред съучениците си, но ще изгуби пред Истината. Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете - това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с Живота теорията му пропада - значи между теорията и практиката има голяма разлика.
Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до
джоба
му, той веднага изменя мнението си - казва, че злото съществува.
Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в джоба му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуска; дали парите са в неговия или в друг някой джоб, това не трябва да го смущава. Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго - разногласие се явява. Казвате: „Как тъй да ми вземат парите! Не знаят ли, че парите ми трябват? "; какво от това, те са ги взели, защото и на тях са им трябвали.
към втори вариант >>
Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в
джоба
му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуска; дали парите са в неговия или в друг някой
джоб
, това не трябва да го смущава.
(втори вариант)
Той няма да изгуби пред съучениците си, но ще изгуби пред Истината. Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете - това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с Живота теорията му пропада - значи между теорията и практиката има голяма разлика. Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той веднага изменя мнението си - казва, че злото съществува.
Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в
джоба
му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуска; дали парите са в неговия или в друг някой
джоб
, това не трябва да го смущава.
Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго - разногласие се явява. Казвате: „Как тъй да ми вземат парите! Не знаят ли, че парите ми трябват? "; какво от това, те са ги взели, защото и на тях са им трябвали. - Ама това не е право!
към втори вариант >>
39.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в
джоба
си красиво, запушено.
Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения.
Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в
джоба
си красиво, запушено.
Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните.
към беседата >>
Представете си, че слагате в
джоба
си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате.
(втори вариант)
Но умът се пречиства главно чрез изпаряване, затова хората казват: „Тия мисли трябва да се изпарят от главата на човека, да излязат навън, за да се образува между чувствата и ума му един непреривен кръг на движение". Когато се подложи на един от тия два метода, човек започва вече да проглежда. Опасно е обаче, когато той дойде в застой, където не става нито филтриране, нито изпаряване - в обществото този процес се нарича индиферентност. Някой казва, че е индиферентен, че не иска да знае какво ще му се случи; не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него, той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи. Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава.
Представете си, че слагате в
джоба
си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате.
Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. Друг пример за кармата: вземате една голяма кошница и слагате в нея седемдесет-осемдесет килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг четиридесет- петдесет километра.
към втори вариант >>
40.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него; вие носите огледалото в
джоба
си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа си по-добре, отколкото ако мислено си го представяте.
(втори вариант)
Например ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете; като четете книгите му, той ви обича, а ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат - защо? Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат съставя два полюса на Живота: който обича, той създава субективния свят на Живота; когото обичат, той създава обективния свят на Живота. Затова който обича, той иска да види своя образ в онзи, когото обича.
Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него; вие носите огледалото в
джоба
си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа си по-добре, отколкото ако мислено си го представяте.
Следователно онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич, затова именно вие го обичате. Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо. Казано е в Писанието: Да възлюбиш Господа Бога тво- его с всичкото си сърце8 - това значи да отразиш Божественото в себе си; и когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек е работил. Когато Бог се весели, човек се радва; когато човек загуби радостта си, това показва, че Бог е недоволен от него.
към втори вариант >>
41.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Взема ги, туря ги в
джоба
си – Христос имал
джоб
– и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша.
Но Петър не го взел, а си казал: „Защо ми е, опитва ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога“. Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: „Дай ми за петалото череши“.
Взема ги, туря ги в
джоба
си – Христос имал
джоб
– и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша.
Всички вървели след Него и се навеждали. Той дълго време пущал череши и те все се навеждали. И Петър, който не искал един път да се наведе за петалото, навел се 10 пъти за черешите. Сега и нам, на съвременните хора, ни се казва, че трябва да се наведем, да разберем и изпълним Божия закон, но ние отговаряме: „Как, може ли да се изпълни? Какъв е този закон, какво е вечен живот?
към беседата >>
42.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Като се унесат те, аз ще изпразня
джобовете
им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене.
Като се унесат те, аз ще изпразня
джобовете
им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента.
към беседата >>
Като се унесат те, аз ще изпразня
джобовете
им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене.
Като се унесат те, аз ще изпразня
джобовете
им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента.
към беседата >>
43.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
При все това с пари работите, казвате: „Не искам“, а пари носите в
джоба
си.
Нима само едно средство има за живеене? Че средствата не са само парите. Средства има: земята, нивите, градините, плодовете, зърната, слънцето, всичко туй може да служи. Но един ли е начинът, по който може да се повдигнем? Сега вие, религиозните хора, казвате: „Светските хора живеят по един начин, а ние по друг, нас пари не ни трябват“.
При все това с пари работите, казвате: „Не искам“, а пари носите в
джоба
си.
Той не носи пари, а ще кара други да носят пари, хляб, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засягам този въпрос. Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти. Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът.
към беседата >>
44.
Мисъл, чувство и действие
,
МОК
, София, 7.6.1922г.,
Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в
джоба
си, това значи окултен ученик.
(втори вариант)
Засега парите са резултат на онази човешка мисъл, която някога ги е създала; тия мисли, минали през вековете, днес са така опорочени, че оказват отрицателно влияние върху човешкия живот. Въпреки всичко това в ума на всеки човек днес седи парата. Питам: защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората, едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот.
Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в
джоба
си, това значи окултен ученик.
Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари. И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари. Окултните ученици на разните школи са правили ред опити да живеят известно време без пари. Сега вие сте още оглашени, не сте ученици; първо трябва да станете вярващи, а после ще станете ученици.
към втори вариант >>
Джобът
ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари.
(втори вариант)
Въпреки всичко това в ума на всеки човек днес седи парата. Питам: защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората, едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот. Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в джоба си, това значи окултен ученик.
Джобът
ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари.
И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари. Окултните ученици на разните школи са правили ред опити да живеят известно време без пари. Сега вие сте още оглашени, не сте ученици; първо трябва да станете вярващи, а после ще станете ученици. За да станете вярващи, направете и вие един такъв опит, за да видите колко ще издържите, но нека направят опита само ония от вас, които са готови съзнателно да го изпълнят.
към втори вариант >>
И обратното е вярно: може да нямате пет пари в
джоба
си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари.
(втори вариант)
Питам: защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората, едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот. Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в джоба си, това значи окултен ученик. Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари.
И обратното е вярно: може да нямате пет пари в
джоба
си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари.
Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари. Окултните ученици на разните школи са правили ред опити да живеят известно време без пари. Сега вие сте още оглашени, не сте ученици; първо трябва да станете вярващи, а после ще станете ученици. За да станете вярващи, направете и вие един такъв опит, за да видите колко ще издържите, но нека направят опита само ония от вас, които са готови съзнателно да го изпълнят. Опитът се състои в следното: цял месец да прекарате без пари.
към втори вариант >>
Не, това не е разрешение на задачата; за да разрешите правилно задачата, вие трябва да се поставите в положението на човек, който няма пет пари в
джоба
си и се намира в чужд, съвсем непознат за него град, каквито са Ню Йорк, Лондон, и не знае език, не познава никого.
(втори вариант)
Чрез този опит ще видите как Духът работи. Които са съгласни да направят опита, ще знаят, че срокът е дванадесет месеца, през това време те трябва да го направят; след една година вече няма смисъл да се прави. През време на опита ще си представите, че сте последен бедняк, от никъде нищо нямате. Сега, онези от вас, които се наемат да направят този опит, ще го държат в тайна, няма да го изнасят навън; докато не са получили никакъв резултат, не трябва да се говори за него. Някои мислят, че опитът е лесен, защото ще се хранят у дома си и няма да имат нужда от пари.
Не, това не е разрешение на задачата; за да разрешите правилно задачата, вие трябва да се поставите в положението на човек, който няма пет пари в
джоба
си и се намира в чужд, съвсем непознат за него град, каквито са Ню Йорк, Лондон, и не знае език, не познава никого.
Какво ще прави в това положение - не му остава друго, освен да отиде на някое пристанище или другаде някъде и да работи като хамалин, за да изкарва прехраната си. Ако сте студент и се храните в гостилница, тогава, щом искате да направите опита, ето как можете да постъпите: колкото пари имате, ще ги раздадете; като дойде време за обяд, ще отидете в същата или в друга някоя гостилница и ще помолите съдържателя на гостилницата да ви остави да прислужвате на клиентите му, като срещу труда си искате само един обяд. Нахраните ли се, за вечеря не мислете, един обяд ви е достатъчен. Не мислете и за другия ден - всеки ден ще ви даде своето, но вие трябва да разчитате изключително на труда си, трудът ви трябва да осигури един обяд. Ако не можете да прислужвате в гостилница, тогава идете при някой майстор предприемач и го помолете да ви приеме на работа в някоя постройка - било тухли да пренасяте, било вар да забърквате и т.н.
към втори вариант >>
45.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
А пък задачата е тъй, ако си чиновник, да кажем, парите, които ще имаш за едната седмица ще ги раздадеш на бедните, ще останеш без пари, като бръкнеш в
джоба
, няма пари.
За пример аз дадох такъв един опит на един клас. Ако ви дам на вас всинца ви следующия опит – една седмица да прекарате без пари. Т.е. в тази смисъл – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо няма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на ръцете си, да уповавате, да свикнете, и мъже и жени, които са ученици, през деня вие сами да изкарате прехраната си през цялата седмица. Няма да постите, а непременно ще спечелиш за един обяд пари.
А пък задачата е тъй, ако си чиновник, да кажем, парите, които ще имаш за едната седмица ще ги раздадеш на бедните, ще останеш без пари, като бръкнеш в
джоба
, няма пари.
На приятели няма да уповаваш, няма да кажеш, ще взема пари на заем. Ще останеш като че ли си сам на света. Представете си, че се намирате в един многолюден град като Ню-Йорк или Лондон, излизате в града, гладен сте, питам как ще решите вашата задача? Все ще се яви една мисъл. Ако е за един месец, като приемеш заплатата и я раздадеш и кажеш: сега с труд ще изкарам прехраната си, със собствените си ръце.
към беседата >>
А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ
джоба
, нѣма пари.
(втори вариант)
За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари.
А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ
джоба
, нѣма пари.
На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ.
към втори вариант >>
46.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в
джоба
си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи.
(втори вариант)
Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си. Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т.н.
Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в
джоба
си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи.
Сега аз минавам-заминавам и не мога да вляза вътре, да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна; всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: „Твоето нещастие сега е щастие за мен. Ако аз попадна в тази гостилница, ще се чувствам нещастен". Защо този учител изгуби философията си пред едно кебапче?
към втори вариант >>
47.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
По едно време свещеникът отделя петолевките и двулевките, поглежда и ги туря в
джоба
си, а грошчетата и еднолевчетата ги оставя и ги занася на своя другар, туй стана в една от софийските църкви“.
Дойде при мен една госпожа и ми казва: „Аз съм възмутена! “ – „От какво? “ – „Искам да ти кажа, изнеси го някой път. Отивам на църква с всичкото желание да се моля на Бога. Разбира се, свещеникът ми поднася дискоса, изваждам една златна монета, турям я, но се отдалечавам и се моля; гледам пред свещеника, натрупали се много пари – туй бе преди войната, при започването на войната.
По едно време свещеникът отделя петолевките и двулевките, поглежда и ги туря в
джоба
си, а грошчетата и еднолевчетата ги оставя и ги занася на своя другар, туй стана в една от софийските църкви“.
Е, питам: Как ще служи този свещеник на Бога? Не го обвинявам: той за пари служи на Бога. Ама в това време ако тоя свещеник промъмри една молитва, той не мисли за Бога, а колко пари ще му дадат. Утре един свещеник погребва, той мисли само колко пари ще му дадат. Всичко е за пари, и свещениците говорят, че имали морал.
към беседата >>
48.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в
джоба
си.
В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята.
Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в
джоба
си.
Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете.
към беседата >>
Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в
джоба
си.
В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята.
Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в
джоба
си.
Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете.
към беседата >>
49.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
В краен случай ще бръкнеш в
джоба
си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой.
Ние ходихме по този път, нищо няма! " При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя! " И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път. Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни.
В краен случай ще бръкнеш в
джоба
си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой.
Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. В пътя като вървите, ще мълчите.
към беседата >>
Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в
джоба
си,
джобът
ми е пълен, давам му.
И учениците като тръгнат по пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да си турнат восък на ушите, да не слушат. Като вземеш трен, онзи, който седи при трена, нека тогава да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате. Спор - какво ще спориш с мен на пътя?
Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в
джоба
си,
джобът
ми е пълен, давам му.
Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш. Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш.
към беседата >>
Щом има в
джоба
ти нещо, значи имаш да даваш.
Спор - какво ще спориш с мен на пътя? Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му. Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече!
Щом има в
джоба
ти нещо, значи имаш да даваш.
Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат.
към беседата >>
Щом нямаш нищо в
джоба
си, значи нямаш да даваш.
Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му. Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш.
Щом нямаш нищо в
джоба
си, значи нямаш да даваш.
Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат. Всякога ще мислиш, че си богат!
към беседата >>
Щом бръкнеш в
джоба
си и нямаш нищо, ще мълчиш.
Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш. Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш.
Щом бръкнеш в
джоба
си и нямаш нищо, ще мълчиш.
Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат. Всякога ще мислиш, че си богат! Ученикът трябва да бъде всякога положителен.
към беседата >>
50.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Защото ти, като имаш пари, попипаш
джоба
си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога.
Само по един час на ден ще употребите за тази работа. На по-младите, на класа от петдесет души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му изпраща пари, но той сам ще си изкара прехраната: хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо?
Защото ти, като имаш пари, попипаш
джоба
си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога.
Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“ Един от младите ученици, който има достатъчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия път.“ И да имаш приятели – да си, като че не познаваш никого. Туй е изкуство.
към беседата >>
Да усетиш
джоба
си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“
Баща му изпраща пари, но той сам ще си изкара прехраната: хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите.
Да усетиш
джоба
си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“
Един от младите ученици, който има достатъчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия път.“ И да имаш приятели – да си, като че не познаваш никого. Туй е изкуство. Тези са изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоретически, а на опит. Ако искате, аз ще ви държа първия изпит.
към беседата >>
Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в
джоба
си и като дадете някому, той ще оздравее.
Сега ще ви улесним. Най-първо ще ви прекараме през най-мъчните изпити, после ще ви улесним в пътя. Как? Аз ще ви улесня по следния начин. След като минете изпита, ще отидете някъде, ще ви дам начин как да лекувате. Остàнете гладен: ще идете да питате някъде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите и те ще ви нахранят.
Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в
джоба
си и като дадете някому, той ще оздравее.
Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате има ли някой парализиран, например от две до пет години, или неврастеник, и ако се окаже такъв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бъдете уверени, че най-малкото един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мъчните опити, защото първо ще трябва да се калите. На всинца ви трябва воля. Например между вас има много сръдня.
към беседата >>
51.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Я вижте онзи баща, който няма петаче в
джоба
си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е.
Имаш Любовта – подмладяваш се; губиш Любовта – остаряваш. Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни?
Я вижте онзи баща, който няма петаче в
джоба
си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е.
Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“.
към беседата >>
Но я му турете в
джоба
няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали?
Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е.
Но я му турете в
джоба
няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали?
Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше съзнание на Земята.
към беседата >>
52.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в
джоба
си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте.
Сега, всички слабости се дължат все на такива „прави пътища“. Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма“. При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя“.
И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в
джоба
си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте.
Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си“. Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности. Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите.
към беседата >>
Бъркам в
джоба
си, който е пълен, давам ти и минавам към друг.
Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева.
Бъркам в
джоба
си, който е пълен, давам ти и минавам към друг.
– „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат.
към беседата >>
Щом имаш в
джоба
си нещо, следователно имаш да даваш.
Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. – „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече.
Щом имаш в
джоба
си нещо, следователно имаш да даваш.
Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати. Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига.
към беседата >>
Щом бръкнеш в
джоба
си и нямаш нищо, ще мълчиш.
Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. – „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш.
Щом бръкнеш в
джоба
си и нямаш нищо, ще мълчиш.
Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати. Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат.
към беседата >>
53.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Щом мине бурята, всичко остава в
джобовете
им.
Никола, няма да ти дам нито едно косерче. Аз се изложих на опасност, аз си скъсах дрехите, а не ти. При това, ти си светия, не ти трябват косерчета. Днес, повечето християни постъпват като този циганин, на тополата. Докато бурята бушува, всичко обещават.
Щом мине бурята, всичко остава в
джобовете
им.
Те не знаят, че Бог ще си вземе това, което е Негово. Такъв е Божественият закон. В Бялото Братство се държи точна сметка за всичко. Строги са законите. Ти си лекар, учител, свещеник.
към беседата >>
Най-после, дойде малкото дете, прегърне баща си, каже му нещо на ухото, целуне го, и той започва да търси в
джобовете
си, дано намери нещо да му даде.
Бащата се върне от работа уморен, загрижен за утрешния ден. Жената иска пари за дрехи, за обувки. Бащата казва: Нямам пари. Дъщерята дойде при бащата горда, недоволна, иска пари. – Нямам.
Най-после, дойде малкото дете, прегърне баща си, каже му нещо на ухото, целуне го, и той започва да търси в
джобовете
си, дано намери нещо да му даде.
Майката гледа недоволно и казва: За него има, а за мене няма. – Да, за детето има, защото знае езика на любовта. То разбира езика и на баща си. И дъщерята роптае, че за малкото дете има пари. – То разбира езика на баща си.
към беседата >>
Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като циганина на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните
джобове
.
(втори вариант)
Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, то този печеливш билет аз щях да го взема и щях да му дам сто хиляди лева. Сега всички съвременни хора са все от този род - първо искат да спечелят, че после да правят добро. Те са подобни на циганина, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно". Бурята продължава и циганинът казва: "Давам всичките косерчета на тебе".
Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като циганина на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните
джобове
.
Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. В Бялото Братство се държи строга статистика. Ти си тьрговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някой, за да му услужиш в Негово име. Например, лекар си, идва при тебе болен, който не може да си плати, и ти отказваш да го лекуваш. Тогава ще дойде една криза, в която ще изгубиш десет пъти повече, отколкото в друго време.
към втори вариант >>
Често англичаните и французите поставяха взривни устройства във форма на часовник или
джобно
ножче; когато някой българин ги улавяше, те експлоадирваха в ръцете му.
(втори вариант)
Божественото Учение притежава положителен смисъл. Всякога мислете положително! Когато дойде Духът, ти питаш защо са всички тези страдания. Той ти отговаря, че страданията са най-великите благословения, които Господ изпраща на грешните хора, за да се свестят. Така по време на войната много българи платиха с живота си.
Често англичаните и французите поставяха взривни устройства във форма на часовник или
джобно
ножче; когато някой българин ги улавяше, те експлоадирваха в ръцете му.
По- късно вече се научиха, когато видят часовник или ножче, да не го вземат. И сега в света дяволът е поставил много такива ножчета и часовници. Знаеш ли с какво са свързани и какво има в тях? Духът казва: "Не пипай този часовник, не ти трябва! "
към втори вариант >>
54.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Днес, утре, тя обръща
джобовете
на мъжа си, осигурява се.
Двама млади се обичат. Те казват, че с любовта могат да постигнат всичко. Един ден те срещат една баба, която им казва: Ех, синко, едно време и аз бях като вас; гледах идеално на живота. Не мислех за утрешния ден, но после разбрах, че трябва да се осигуря, да помисля за бъдещето си. Момата се замисля и, щом се ожени, започва да се осигурява.
Днес, утре, тя обръща
джобовете
на мъжа си, осигурява се.
Като забележи това, мъжът става недоволен, и любовта между тях изчезва. Бащата и синът също гледат да се осигурят, майката и дъщерята – също. Така изчезват у нас всички благородни чувства и благородни желания. Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно, любящо сърце и диамантена воля.
към беседата >>
55.
Отличителни качества на волята
,
МОК
, София, 11.10.1922г.,
Пипате
джоба
си, но се оказва, че нямате пари.
Тези впечатления се предават в мозъка и цели два-три часа след това се преповтарят. Трябва да мине известно време, докато тия впечатления в мозъка се изгладят и той се върне в нормалното си състояние. Друг случай. Минавате покрай някоя гостилница точно в 12 ч., време за обяд. Искате да влезете вътре, да се нахраните.
Пипате
джоба
си, но се оказва, че нямате пари.
Тръгвате из улиците недоволен, неразположен, като носите във въображението си образа на всички ония хора, които ядат. Минавате покрай втора, покрай трета гостилница и виждате, че всички хора ядат. Настроението ви се влошава още повече и вие се чудите защо днес трябва да постите. — Чрез този пост разумните същества са ви поставили на изпит, да опитат волята ви. Този ден именно не трябва да минавате покрай гостилниците.
към беседата >>
56.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
А онзи глупавият ще напълни
джобовете
си с пари, със злато.
(втори вариант)
Всички съвременни хора са недоволни от яденето и се самоизмамват. Който готви, все през пръсти готви, и който яде, все през пръсти яде. Всички бързат, защо? „Нямаме време." Времето било пари - като англичаните. Англичаните казват: „Времето е злато", а туй на съвременен език значи: времето носи пари, защото придобива знание.
А онзи глупавият ще напълни
джобовете
си с пари, със злато.
Умният носи знание, глупавият - пари. Е, хубаво, тръгнем двама на парахода - аз нося знанието, а той носи двайсет-четирийсет килограма злато в раницата си. Пътуваме за Америка. Той казва: „Като отидем в Америка, аз, като имам пари, ще се разправям натук-натам, а ти ще работиш." Аз пък нося изкуството да плувам, зная да управлявам лодка. Параходът започва да потъва.
към втори вариант >>
57.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Ако не носи нещо в
джобовете
си, гладен ще ходи.
Затова, именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на небето, там да живеят. Така правят някои българи. Като не им вървят работите в България, отидат в Америка, там да подобрят живота си. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее.
Ако не носи нещо в
джобовете
си, гладен ще ходи.
И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося.
към беседата >>
За да бъде по-сигурен, той туря парите в
джобовете
си и държи торбата с останалото злато в ръката си.
Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато.
За да бъде по-сигурен, той туря парите в
джобовете
си и държи торбата с останалото злато в ръката си.
Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си.
към беседата >>
Той си казва: Поне
джобовете
ми са пълни.
Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха.
Той си казва: Поне
джобовете
ми са пълни.
Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят. Те му казват: Щом си гладен, кажи си, ние ще те нахраним. Като кажеш, че идеш от земята, ние знаем, от какво имаш нужда и ще те задоволим.
към беседата >>
Бръква в тях и остава изненадан –
джобовете
празни.
Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни.
Бръква в тях и остава изненадан –
джобовете
празни.
Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят. Те му казват: Щом си гладен, кажи си, ние ще те нахраним. Като кажеш, че идеш от земята, ние знаем, от какво имаш нужда и ще те задоволим. Сега вие ще кажете, че това са измислици.
към беседата >>
58.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
– но житцето в
джоба
.
Щом то проникне в света, ще има място за всички – и за социалисти, н за комунисти. – Кога ще стане това? – Само при закона на любовта. От любовта излиза всичко. В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй!
– но житцето в
джоба
.
Това не е служене на Бога. Истината трябва да се говори! Какво ще кажете за мене, ако сега, като говоря за Питагоровата теорема, искам от вас да платите по нещо. От човешко гледище, имам право. Дадох ви знание, и вие трябва да си платите.
към беседата >>
59.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в
джоба
си и забелязва, че портмонето му изчезнало.
Чиновникът искал да му услужи и казва: Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си. – Няма място. – Ето, тук, при краката ми има място, тури си долу вързопа. Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го.
Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в
джоба
си и забелязва, че портмонето му изчезнало.
В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата.
към беседата >>
Да кажем сега, че крадецът бръква в
джоба
на момъка и му задига пръстена и гривната.
Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка.
Да кажем сега, че крадецът бръква в
джоба
на момъка и му задига пръстена и гривната.
А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги!
към беседата >>
Той бръква в
джоба
си: А - а!
Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар.
Той бръква в
джоба
си: А - а!
– казва учудено. Няма ги! Смути се момъкът. Изчезва светлината. Отива си той вкъщи много смутен, но и светлината изчезнала.
към беседата >>
Тръгваме двама души на път, без пет пари в
джоба
си.
Ще цитираш следния стих: „Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси." Значи, праведният никога не изпада в положение да проси. – Защо? – Защото той е умен човек. Той разполага с изкуства, занаяти, които му помагат при всички условия на живота. Праведният може да бъде художник, музикант, лекар, железар, колар и др.
Тръгваме двама души на път, без пет пари в
джоба
си.
Аз вървя тихо, спокойно, не се страхувам от нищо. Другият казва: Какво ще се прави без пари? Трябва да се проси. – Няма да просим. – Ами какво ще ядем?
към беседата >>
60.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
– Всичко турят в своя
джоб
.
Ние не признаваме тези работи. – Защо? – Слушаш учения и поета да казват: Ние сме идеалисти, служим на една велика, свещена идея, работим за своя народ. Каквото и да говорят те, ние не ги признаваме. – Защо?
– Всичко турят в своя
джоб
.
Те приличат на онази булка, която, като напусне бащиния си дом, започва да плаче и нарежда, да покаже пред хората, че скърби за баща си и майка си. Такъв обичай имат селяните в северна България. Като напуща дома си, булката викне да плаче, цяло село да я чуе. От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче. Деверът казва на младоженика: Братко, да я върнем назад.
към беседата >>
61.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Изваждам от
джоба
си няколко зрънца и ги хвърлям в мравуняка.
Знаете ли, колко велики са те? Като правя екскурзии в природата, всичко, каквото срещна, изучавам най внимателно; Ако ме наблюдава някой, ще каже, че се занимавам с дребни работи. Например, спирам се пред един мравуняк. Гледам — една мравка излиза от мравуняка и се спира тук-там, търси нещо, но се връща празна. Казвам си: Сега ще направя един опит.
Изваждам от
джоба
си няколко зрънца и ги хвърлям в мравуняка.
Изведнъж от мравуняка излизат няколко мравки и се отправят към житните зрънца. Всяка си взима по едно зрънце и се връща в мравуняка. Мравките казват: Голяма благодат се изля върху нас! Те пишат веднага във вестниците, че в този ден и час върху тях се изляло голямо благословение. Питам ги: Знаете ли, кой е причина за това?
към беседата >>
Като минават между хората, които се бият като мравките за малки неща, те изваждат по няколко житни зърна от
джобовете
си и ги подхвърлят.
Те пишат веднага във вестниците, че в този ден и час върху тях се изляло голямо благословение. Питам ги: Знаете ли, кой е причина за това? — Не, знаем само, че стана нещо особено. Казвам: Аз имам милост към вас и ви подхвърлих няколко зрънца. Така постъпват и тези велики същества.
Като минават между хората, които се бият като мравките за малки неща, те изваждат по няколко житни зърна от
джобовете
си и ги подхвърлят.
Хората се трупат върху тях, събират ги и казват: Голяма благодат е дошла! Ще пишат във вестниците, ще обясняват причината за тази благодат. Великите същества ги наблюдават, смеят се, както аз се смея на мравките и казват: Утре, като минем покрай вас, пак ще ви подхвърлим нещо. А хората казват: В нашия свят става някакво чудо, някаква особена манна пада периодически от небето. Причината за това чудо съм аз.
към беседата >>
Всеки ще вади от
джобовете
си и ще дава.
Съгласен съм и с вас, но казвам, че конете карат колата, а коларят подкарва тях, с камшик в ръка. Това са символи, но има нещо по-велико — Великата Разумност, която управлява всичко в света. Тя осмисля живота. Дето се прояви тя, всичко придобива друг израз, нова светлина. Когато Великите, Светли Братя дойдат на земята, отвсякъде ще потече благословение.
Всеки ще вади от
джобовете
си и ще дава.
Те ще кажат: Ние идем на земята да изпълним волята на Бога, на нашия Велик Баща. Ние сме вашите големи Братя, и вие трябва да ни слушате. Питам: Ще бъдете ли доволни от тях? Ще им благодарите ли? "Защо ние не можахме да го изпъдим?
към беседата >>
62.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
След шест месеца той останал без пет пари в
джоба
си и се принудил да продължи стария си занаят – говедарство.
То е все едно, да повериш богатството си на своя разпуснат син. Вместо да го използува разумно, той ще злоупотреби с него. Той ще постъпи, както онзи млад американец, който прахосал наследството си за шест месеца. Като единствен наследник на дядо си, той получил 30 милиона лева. Веднага съобщил във вестниците, че дава възможност на всички свои съграждани, в продължение на три деня, да ядат и пият на негова сметка, колкото искат.
След шест месеца той останал без пет пари в
джоба
си и се принудил да продължи стария си занаят – говедарство.
Ако сега и на вас дадат такова богатство, няма да направите повече от това, което направил младият американец. – Как? Аз ли няма да направя нещо? Дай ми това богатство, да видиш, какво мога да направя. Казвам: Като забогатее, човек има две възможности – да падне, или да се повдигне.
към беседата >>
63.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам, да го пипна, да го имам като вързана пара в
джоба
“.
Туй преувеличаване произтича от месечината. И когато се разглежда астрологически или хиромантически, когато линията на ума у някой човек отива към възвишението на Луната, тя упражнява туй преувеличаване, т.е. тя туря лупа, та преувеличава нещата и ни ги показва не в естествена величина, не в естествен ред. Някои хора пък имат обратен път. Те са скептици и тогава тяхната линия на ума не отива към месечината, а отива към Меркурий.
Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам, да го пипна, да го имам като вързана пара в
джоба
“.
Но тогава, щом имаш парите в джоба, няма защо да вярваш. То е един факт. Сега тия са състоянията. Някои хора повече вярват – месечината упражнява повече влияние върху тях, а на други Меркурий упражнява повече влияние – вярата у тях е по-слаба. Не че вярата им изобщо е по-слаба, но то е временно влияние, което отклонява ума да разсъждаваш правилно.
към беседата >>
Но тогава, щом имаш парите в
джоба
, няма защо да вярваш.
И когато се разглежда астрологически или хиромантически, когато линията на ума у някой човек отива към възвишението на Луната, тя упражнява туй преувеличаване, т.е. тя туря лупа, та преувеличава нещата и ни ги показва не в естествена величина, не в естествен ред. Някои хора пък имат обратен път. Те са скептици и тогава тяхната линия на ума не отива към месечината, а отива към Меркурий. Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам, да го пипна, да го имам като вързана пара в джоба“.
Но тогава, щом имаш парите в
джоба
, няма защо да вярваш.
То е един факт. Сега тия са състоянията. Някои хора повече вярват – месечината упражнява повече влияние върху тях, а на други Меркурий упражнява повече влияние – вярата у тях е по-слаба. Не че вярата им изобщо е по-слаба, но то е временно влияние, което отклонява ума да разсъждаваш правилно. За пример, ако за една задача не ви дам всичките елементи за разрешението, вие ще имате едно криво разрешение.
към беседата >>
Вие може пред тях да напълните цял един
джобур
със сълзи, те ще минат философски покрай вас.
То е много естествено. Те, като възлагат на Бога, престават да работят. Докато не разчиташ на никого, ти сам си вършиш работите, а щом разчиташ на някого, има опасност да станеш ленив. Но в окултната наука ония братя, които ръководят вашите съдбини, са много строги. Те са минали по вашия път и никога не може да ги заставите да извършат това, което те знаят, че е криво.
Вие може пред тях да напълните цял един
джобур
със сълзи, те ще минат философски покрай вас.
Той е тих и спокоен, той мълчи; някой път ще усмихне. Ти ще плачеш, той ще мълчи. Ти ще го заплашиш, че: „Аз ще се самоубия“, той пак се усмихне. Ти таман идеш да се самоубиеш, той като те шибне, ти кажеш: „Няма да се самоубивам“. После пак казваш: „Ще се самоубия“.
към беседата >>
64.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд
джоб
, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове.
При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт?
Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд
джоб
, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове.
Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си. Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите.
към беседата >>
65.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
– Не да напълни своитѣ
джобове
, а да ги изпразни.
Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель?
– Не да напълни своитѣ
джобове
, а да ги изпразни.
100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи?
към беседата >>
Кълнатъ се, но никой не вади отъ
джобоветѣ
си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо.
За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна.
Кълнатъ се, но никой не вади отъ
джобоветѣ
си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо.
И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ. Господь не се кълне. Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ.
към беседата >>
Азъ давамъ едно правило:
Джобоветѣ
на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ.
Азъ давамъ едно правило:
Джобоветѣ
на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
към беседата >>
Нека го закълне, но не да пълни
джобовете
си, а да ги изпразва.
(втори вариант)
Защо да не си служат с израза „ей-ей; не-не”? Повече от това, е от лукавия. Днес и православни, и евангелисти се кълнат в името Божие. Божествено ли е това? Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят.
Нека го закълне, но не да пълни
джобовете
си, а да ги изпразва.
Защо свещеникът не каже на съдията: Господин съдия, колко дължи обвиняемият? – Хиляда лева. – Ето, аз плащам шесто него, но да се прекрати делото. Съдията ще прекрати делото и ще каже: Ето един благороден човек. На друго дело свещеникът пак ще пита: Колко дължи обвиняемият?
към втори вариант >>
Но всеки иска да вземе нещо, а нищо не вади от
джобовете
си.
(втори вариант)
И на християните, Бог е обещал, но и те не изпълняват Неговия закон. И те се кълнат; и те дават полици и се подписват. За колко лева се кълнат? За хиляда, за две хиляди, за десет, за сто хиляди лева. Така всички хора се кълнат.
Но всеки иска да вземе нещо, а нищо не вади от
джобовете
си.
И двете страни – и която има да дава, и която има да взима, искат да вземат нещо. Да бъде речта ви: „Ей-ей; не-не.” След това ще ми цитират стихове от стария завет, че и Бог се заклел. Не, Бог не се кълне. Няма случай, дето Бог да се е заклел. Той е казал много неща, и каквото е казал, така е станало.
към втори вариант >>
Казвам:
Джобовете
на свещениците трябва да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов.
(втори вариант)
Коя е причината, че на много места се явяват изобилно мухи? – Нечистотата. В чистата къща няма мухи. Коя е причината, че в съвременната църква се навъдили много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, да очисти църквата, а не да преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик.
Казвам:
Джобовете
на свещениците трябва да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов.
Не е въпрос имат ли пари, или не, но дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: Господи, каквото имаме, всичко е на твое разположение. Свещениците се чудят, как да се оправдаят. Дохождат външни хора при мене и ме питат: Защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? – Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака.
към втори вариант >>
66.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Ако скриеш револвера в
джоба
си, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря си.
(втори вариант)
– И ние воюваме. Представете си, че пред мене вървят двама души, които се разговарят енергично върху известен въпрос. Разговорът взима вид на скарване. Крайно раздразнен, единият вади револвера си, иска да убие другия. Веднага се спущам към него, хващам ръката му и казвам: Нямаш право да убиваш!
Ако скриеш револвера в
джоба
си, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря си.
Питам: Кой от двамата е по-голям герой? Аз, който излизам срещу него без никакво оръжие, или той, който държи револвер в ръка? Герои трябва да бъдете! Не да отстъпвате пред мъчнотиите, но да ги посрещате с радост, да се справяте с тях. Светът се нуждае от герои.
към втори вариант >>
Изважда от
джоба
си едно шишенце, с особена течност, и сипва на раната му.
(втори вариант)
– Как те обидил, по какъв начин? – Ето, причини ми една голяма рана на ръката. – Да, но сега този човек е готов да си изправи погрешката. – Как ще я поправи? – Той е учен човек, има знания.
Изважда от
джоба
си едно шишенце, с особена течност, и сипва на раната му.
След 20 минути раната изчезва. – Сега доволен ли си? Както виждаш, той се извинява, целува ръката ти, и така погрешката се изправя. Имаш ли друга обида? – Нямам.
към втори вариант >>
67.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Ще му кажа: „Моя лев в себе си ще държа за друг, на когото никой не е турил в
джоба
, понеже на такива деветдесет и девет са турили." Там, дето има деветдесет и девет, числото е завършено.
(втори вариант)
Не мислете, че онзи, който постоянно държи кесията си отворена, е някой велик човек. Тия просяци са търговци. Някой срещне, моли: „За Господа дай." Сто души е спрял на деня, сто лева има спечелени. Следователно той има един приход от три хиляди лева на месец. Защо аз ще му дам един лев?
Ще му кажа: „Моя лев в себе си ще държа за друг, на когото никой не е турил в
джоба
, понеже на такива деветдесет и девет са турили." Там, дето има деветдесет и девет, числото е завършено.
Аз ще туря първо там, дето джобът е празен. Следователно ние ще правим своята услуга на слабите. Вие всички сте кавалери. Изобщо там, дето другите турят, и вие туряте. Но окултният ученик трябва да образува един навик - той трябва да бъде особен.
към втори вариант >>
Аз ще туря първо там, дето
джобът
е празен.
(втори вариант)
Тия просяци са търговци. Някой срещне, моли: „За Господа дай." Сто души е спрял на деня, сто лева има спечелени. Следователно той има един приход от три хиляди лева на месец. Защо аз ще му дам един лев? Ще му кажа: „Моя лев в себе си ще държа за друг, на когото никой не е турил в джоба, понеже на такива деветдесет и девет са турили." Там, дето има деветдесет и девет, числото е завършено.
Аз ще туря първо там, дето
джобът
е празен.
Следователно ние ще правим своята услуга на слабите. Вие всички сте кавалери. Изобщо там, дето другите турят, и вие туряте. Но окултният ученик трябва да образува един навик - той трябва да бъде особен. После, в навика не мислете за своята добродетел и за своите недостатъци. Защо?
към втори вариант >>
68.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Ще я туришъ въ
джоба
си, за да ти послужи за нѣкое прѣстѫпление.
Не говоря за тази свѣтлина на нашия огънь и на нашитѣ свѣщи. По нѣкой пѫть свѣтлината е тъмна, тя ражда лоши пороци. Запримѣръ, знаешъ ли какво ще породи у тебе свѣтлината на единъ огънь. Като я глѣдашъ, тя веднага ще породи у тебе едно желание, да има едно агне или единъ пуякъ печенъ. Ако пъкъ имашъ запалена една малка свещица, като глѣдашъ тази нейна свѣтлина, ще си кажешъ: „Съ тази малка свещица азъ мога да обера една каса“.
Ще я туришъ въ
джоба
си, за да ти послужи за нѣкое прѣстѫпление.
Не, вложете слънчевата свѣтлина навсѣкѫдѣ, и никой не ще може да краде. Какво правятъ сега въ Америка? Слѣдъ като сѫ употребили всички системи, за да попречатъ на апашитѣ да крадатъ, днесъ навсѣкѫдѣ употребяватъ, като най-сигуренъ методъ свѣтлината. Апашитѣ отваряли въ първо врѣме каситѣ съ особени пружини, и затова, тѣхнитѣ брави така ги приспособявали, че при всѣко отваряне на касата, да свѣтне отвѫтрѣ магнезиевата свѣтлина. Това заставило апашитѣ да изхитряватъ, да отиватъ вече да крадатъ съ маски на лицата си, тази свѣтлина да не ги издава.
към беседата >>
Не, не, ще носимъ големи ками въ
джобовете
си, само че като забия моята кама, нѣма да убия противника си.
Казвамъ: та ти сега си страхливъ, я, едно врѣме безъ револверъ ходеше. Сега вие си прѣдавате мислите единъ на другъ, плашите се. Ще носимъ орѫжия, но такива, които сѫ много по-силни отъ револвера. Има такива. Азъ не казвамъ да хвърлите револверитѣ си.
Не, не, ще носимъ големи ками въ
джобовете
си, само че като забия моята кама, нѣма да убия противника си.
Ами че какъ? Нали имаме Словото Божие, ще му отговоримъ разумно. Тамъ е силата, разумно, тамъ е силата. Вие идвате до една фаза, дѣто съмненията ще дойдатъ, не можете да ги избѣгнете. Азъ зная това.
към беседата >>
69.
Свещено правило
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Не казвам да хвърлите револверите си; носете големи ками в
джобовете
си, та като ги забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си.
Продължавам пътя си и срещам един мъж - войнствен, сърдит, заканва се на някого да му тегли куршума. Човек трябва да бъде смел и решителен. Отговарям: ти именно сега си страхлив; едно време ходеше без револвер, никого не искаше да убиваш - тогава беше смел и решителен. Сега вие един-друг се плашите. Носете оръжие, но по-силно от револвера.
Не казвам да хвърлите револверите си; носете големи ками в
джобовете
си, та като ги забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си.
Какъв неприятел? Който убива злото в него и вместо да го повали мъртъв на земята, го освобождава от всички ограничения. Какво е камата - Словото Божие. Ще говориш на противника си разумно - това е твоята сила. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете.
към беседата >>
70.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за
джоба
си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо?
Колко важни въпроси се развиха в миналата лекция? – Разгледа се главно въпросът за силната воля и използване на малките случаи. Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка.
Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за
джоба
си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо?
В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо.
към беседата >>
Той ще ти напълни
джобовете
; пък когато не те обича, пак може да ти напълни
джобовете
, но той ще избира нещо, което е червиво.
Аз както го виждам, от Божествено гледище, идеалът ви не е еднакъв. Някои от вас са влезли в класа от съвсем други съображения. И следователно всеки ще получи според своите съображения. Този закон, Природата, е тъй. Когато някой човек те обича, той ще ти даде най-хубавото.
Той ще ти напълни
джобовете
; пък когато не те обича, пак може да ти напълни
джобовете
, но той ще избира нещо, което е червиво.
И Природата, и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислиш, тъй ще бъде. Ако ние се приближим при Бога като към едно разумно същество, като най-велик и най-разумен и зачитаме Неговите велики закони, зачитаме тази йерархия на тия разумни същества между нас, които са завършили пътя на еволюцията си и са в други планове на битието, ние ще постигнем своя идеал. Ако ние не зачитаме техните велики мисли, техните внушения, които всеки ден ни изпращат, ние не ще постигнем нищо.
към беседата >>
Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един
джобур
със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един
джобур
със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“.
Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон. „Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате. Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие.
Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един
джобур
със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един
джобур
със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“.
Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят.
към беседата >>
71.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Бръкне въ
джоба
си, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него.
Азъ правя опити, и се чудя на това крайно подозрѣние въ съврѣменнитѣ хора. Ще влѣзе нѣкой въ трамвая, другъ го побутне, той се поглежда „Извинете“, казва, „бутнахъ ви“. Като виждамъ, че нѣкой се съмнѣва, казвамъ му: „Братко, ако имашъ нещо изгубѣно, азъ ще го платя“. Той се извинѣва. Ама наистина, какъ ще ми се довѣри той, та ще покажа своята честностъ?
Бръкне въ
джоба
си, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него.
Какъ ще му докажа, че не съмъ я взѣлъ. Потърси, потърси казвамъ му: „Приятелю, извинете ме, тука е“. Да се не плаши този човѣкъ. Навсѣкѫдѣ страхъ! Азъ съмъ опитвалъ другъ единъ въпросъ.
към беседата >>
Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в
джоба
си, да не би да е взел нещо.
(втори вариант)
Дай път на благородното и възвишеното в себе си. Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе, да израсте и да се развие. Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора. Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други.
Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в
джоба
си, да не би да е взел нещо.
Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи.
към втори вариант >>
Бръкне в
джоба
си, кесията му не е там.
(втори вариант)
Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе, да израсте и да се развие. Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора. Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо.
Бръкне в
джоба
си, кесията му не е там.
Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват.
към втори вариант >>
Като потърси в
джобовете
си, намира кесията.
(втори вариант)
Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо. Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес.
Като потърси в
джобовете
си, намира кесията.
После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват. Едно ще знаете: Който мисли право, и съзнанието му е будно, нищо не може да го изненада в живота. – Мъчно се прилага доброто. – Мъчно се прилага, защото хората излъчват противодействуващи сили, които ви спъват.
към втори вариант >>
72.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Английски не знаете, познати нямате, но в
джоба
си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате.
Какво трябва да правите, за да не се обезсърчавате? — Слушайте само онзи музикант, който дава подтик и насърчение. Четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към истински живот. Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас.
Английски не знаете, познати нямате, но в
джоба
си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате.
По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват. Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание.
към беседата >>
По едно време бръквате в
джоба
си, но виждате, че парите ви липсват.
— Слушайте само онзи музикант, който дава подтик и насърчение. Четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към истински живот. Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас. Английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате.
По едно време бръквате в
джоба
си, но виждате, че парите ви липсват.
Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание. Те трябва да бъдат духовни хора, с високо съзнание и да кажат: Бог дал, Бог взел.
към беседата >>
73.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Третият пътник изважда от
джоба
си един наполеон, показва го на коларя и го пита: Можеш ли да ни качиш на колата си?
За да си обясните причините на това явление, ще ви приведа следния пример. Трима души пътуват и настигат една празна кола. Първият пътник се обръща към коларя с думите: Слушай, аз съм беден човек, мога ли да се кача в колата ти да си почина малко? — Не може. Вторият моли коларя за същото нещо, но и той получава отказ.
Третият пътник изважда от
джоба
си един наполеон, показва го на коларя и го пита: Можеш ли да ни качиш на колата си?
— Мога, качете се. Кое е накарало коларя да вземе пътниците на колата си? — Златната монета. Такова нещо се е съдържало в гласа и хлопането на третия пътник, за да се съгласят селяните да му отворят и да го приемат в дома си. Следователно има разлика в хлопането, има разлика в говора и думите на хората.
към беседата >>
74.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама
джобътъ
му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари.
Хубаво, тѣ турили единъ законъ – „пость да има, а за владиката, пость нѣма за него“. И нѣкой пѫть на мене хвърлятъ упрѣкъ, казватъ: „Да не мислитѣ, че той е много благочестивъ“. Азъ ни най-малко не казвамъ, че съмъ благочестивъ, азъ не говоря за благочестие. За благочестие въпросъ не става. Този същия свещеникъ, посещавамъ го една година въ единъ български градецъ, прие ме у дома си.
Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама
джобътъ
му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари.
Дошълъ, иска пари за пѫть. Той казва: „Нѣмамъ толкова пари, колкото искашъ.“ Слушамъ двамата разговарятъ се: „Може да тѣ нахраня, може да ти дамъ 5–10 лева, ама много искашъ“. И нагости го той. Седятъ двамата и благославятъ. Той си замина къмъ трена.
към беседата >>
75.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Един доста голям
джобур
(бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар.
(втори вариант)
Една задача ще ви се даде да работите цяла една седмица. Представете си, че ви задам следущата задача, да разрешите следущия опит за цяла една седмица. Казвам: „Ти си един първокласен невежа." Ще вземете [това] присърце, ще работите цяла една седмица вечерно време. Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите.
Един доста голям
джобур
(бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар.
Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав
джобур
", който ще ви струва двеста лева.
(втори вариант)
Представете си, че ви задам следущата задача, да разрешите следущия опит за цяла една седмица. Казвам: „Ти си един първокласен невежа." Ще вземете [това] присърце, ще работите цяла една седмица вечерно време. Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар.
Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав
джобур
", който ще ви струва двеста лева.
Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви.
към втори вариант >>
Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав
джобур
направен, ще го занесете после вкъщи.
(втори вариант)
Казвам: „Ти си един първокласен невежа." Ще вземете [това] присърце, ще работите цяла една седмица вечерно време. Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева.
Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав
джобур
направен, ще го занесете после вкъщи.
Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява.
към втори вариант >>
Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в
джобура
.
(втори вариант)
Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи.
Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в
джобура
.
После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее.
към втори вариант >>
После една семка от портокал ще посеете в
джобура
.
(втори вариант)
Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура.
После една семка от портокал ще посеете в
джобура
.
Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее. Първият плод, вторият - докато тази мисъл стане ясна в ума ви.
към втори вариант >>
Ти с него ще слезеш в
джобура
долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви.
(втори вариант)
Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш.
Ти с него ще слезеш в
джобура
долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви.
След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее. Първият плод, вторият - докато тази мисъл стане ясна в ума ви. За една седмица ще накарате един портокал да израсне. Този плод ще го вземете мислено и ще го изядете.
към втори вариант >>
По същия начин може, когато имате друга мъчнотия, [да] вземете този
джобур
.
(втори вариант)
Това е само мислен опит. Но действително след време може вие да концентрирате силата си да накарате едно портокалово семе да израсне. Сега, туй е в менталното поле. Работете, то е хубаво упражнение. Ще разрешите думата „вие сте един първокласен невежа".
По същия начин може, когато имате друга мъчнотия, [да] вземете този
джобур
.
Този джобур ще ви бъде правило. Щом имате мъчнотия, ще вземете джобура, ще го поливаш. Ще вземеш мисълта си да контролираш, да започне мисълта ти да работи. Ти ще се свържеш с природата, тя ще започне като майка да те учи да се трансформират енергиите на мозъка. Най-светлите мисли ще проникнат.
към втори вариант >>
Този
джобур
ще ви бъде правило.
(втори вариант)
Но действително след време може вие да концентрирате силата си да накарате едно портокалово семе да израсне. Сега, туй е в менталното поле. Работете, то е хубаво упражнение. Ще разрешите думата „вие сте един първокласен невежа". По същия начин може, когато имате друга мъчнотия, [да] вземете този джобур.
Този
джобур
ще ви бъде правило.
Щом имате мъчнотия, ще вземете джобура, ще го поливаш. Ще вземеш мисълта си да контролираш, да започне мисълта ти да работи. Ти ще се свържеш с природата, тя ще започне като майка да те учи да се трансформират енергиите на мозъка. Най-светлите мисли ще проникнат. То е един опит.
към втори вариант >>
Щом имате мъчнотия, ще вземете
джобура
, ще го поливаш.
(втори вариант)
Сега, туй е в менталното поле. Работете, то е хубаво упражнение. Ще разрешите думата „вие сте един първокласен невежа". По същия начин може, когато имате друга мъчнотия, [да] вземете този джобур. Този джобур ще ви бъде правило.
Щом имате мъчнотия, ще вземете
джобура
, ще го поливаш.
Ще вземеш мисълта си да контролираш, да започне мисълта ти да работи. Ти ще се свържеш с природата, тя ще започне като майка да те учи да се трансформират енергиите на мозъка. Най-светлите мисли ще проникнат. То е един опит. Най-малкото, ще видите, че то израства.
към втори вариант >>
Тя ще дойде след
джобура
.
(втори вариант)
Най-светлите мисли ще проникнат. То е един опит. Най-малкото, ще видите, че то израства. Вече сте ученици. А другата задача - всички да ви обиждат, е по-трудна.
Тя ще дойде след
джобура
.
Тези опити са хубави. Между другите неща ще калите волята, ще калите ума, ще калите сърцето с тях, защото главното е в упражнението. Защото не може да лекувате каквато и да е болест. Да кажем известни чужди вещества има в тялото ви. Ще се даде едно лекарство, което лекарство и болестта трябва да имат афинитет.
към втори вариант >>
Упражнението за
джобура
- петнайсет минути, а това упражнение - пет минути.
(втори вариант)
Допрете палците и малките пръсти. Когато върховете на пръстите са допрени, лактите на ръцете са успоредни на раменете, а после се спущат отпред, като че ще се преодолява някаква мъчнотия, и пръстите на дясната се плъзгат по лявата. После пак се издигат ръцете, пръстите са съединени, пак се допират с върховете, свалят се надолу. Пръстите на лявата ръка се плъзгат по десните, но всякога малките пръсти и палците са здраво допрени. По пет минути на всяка вечер ще си правите това упражнение, за десет деня наред.
Упражнението за
джобура
- петнайсет минути, а това упражнение - пет минути.
Най-напред може това упражнение да нравите преди лягане, а после с джобура. Когато на някой човек се обърка мисълта, обръща палците надолу, а когато се оправят работите, туря палците [нагоре] или в джобовете. Турците пък турят ръцете отзад на гърба. То е трансформиране на енергията. Туй упражнение има сила, като контролирате ума си, защото по някой път до известна степен оглажда.
към втори вариант >>
Най-напред може това упражнение да нравите преди лягане, а после с
джобура
.
(втори вариант)
Когато върховете на пръстите са допрени, лактите на ръцете са успоредни на раменете, а после се спущат отпред, като че ще се преодолява някаква мъчнотия, и пръстите на дясната се плъзгат по лявата. После пак се издигат ръцете, пръстите са съединени, пак се допират с върховете, свалят се надолу. Пръстите на лявата ръка се плъзгат по десните, но всякога малките пръсти и палците са здраво допрени. По пет минути на всяка вечер ще си правите това упражнение, за десет деня наред. Упражнението за джобура - петнайсет минути, а това упражнение - пет минути.
Най-напред може това упражнение да нравите преди лягане, а после с
джобура
.
Когато на някой човек се обърка мисълта, обръща палците надолу, а когато се оправят работите, туря палците [нагоре] или в джобовете. Турците пък турят ръцете отзад на гърба. То е трансформиране на енергията. Туй упражнение има сила, като контролирате ума си, защото по някой път до известна степен оглажда. Те са ред упражнения, които после ще свържем.
към втори вариант >>
Когато на някой човек се обърка мисълта, обръща палците надолу, а когато се оправят работите, туря палците [нагоре] или в
джобовете
.
(втори вариант)
После пак се издигат ръцете, пръстите са съединени, пак се допират с върховете, свалят се надолу. Пръстите на лявата ръка се плъзгат по десните, но всякога малките пръсти и палците са здраво допрени. По пет минути на всяка вечер ще си правите това упражнение, за десет деня наред. Упражнението за джобура - петнайсет минути, а това упражнение - пет минути. Най-напред може това упражнение да нравите преди лягане, а после с джобура.
Когато на някой човек се обърка мисълта, обръща палците надолу, а когато се оправят работите, туря палците [нагоре] или в
джобовете
.
Турците пък турят ръцете отзад на гърба. То е трансформиране на енергията. Туй упражнение има сила, като контролирате ума си, защото по някой път до известна степен оглажда. Те са ред упражнения, които после ще свържем. Едно размишление сега.
към втори вариант >>
76.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ
джоба
си.
„Чий е този образъ? “… И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ. Единиятъ образъ е на хора духовни. Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка.
А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ
джоба
си.
Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ.
към беседата >>
И той носи в
джоба
си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая.
(втори вариант)
Неговите мисли, чувства и действия са строго определени. Той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки, според случая. Той казва: Ще приложа една от мерките, че както дойде. Някога и религиозният постъпва като светския.
И той носи в
джоба
си много мерки и, когато никой не го вижда, той прилага една от многото мерки, според случая.
Като види, че го следят, той изважда правата мярка и с нея си служи. Христос пита: "Чий е този образ? " Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот.
към втори вариант >>
77.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
Да нямате пет пари в
джоба
си и да сте радостни и весели.
Корените си дръжте, не ги изтегляйте, дръжте ги дълбоко в земята. Божественото подразбира човек да бъде вечно млад. Постоянно да се подмладявате, това е Божественото, а постоянно да остарявате, това е да бъдете в светското. Да нямате нито пет пари, но да считате, че имате всичкото богатство. Обезсърчили сте се, веднага да отмахнете туй състояние.
Да нямате пет пари в
джоба
си и да сте радостни и весели.
(Олга: Ами които са родени в събота?) - Вашата събота може да се измени. Има човешка събота, има и Божествена събота. Ще се подмладявате. Представете си как живеят децата, момиченцата и момченцата, как си играят те, как се забавляват. Това ще внесе обнова у вас.
към беседата >>
78.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
В
джоба
си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това.
Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите.
В
джоба
си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това.
По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина.
към беседата >>
По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в
джоба
си.
В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това.
По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в
джоба
си.
Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина. И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност.
към беседата >>
79.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
– Има пари в
джоба
си.
Значи вярвал си в банката, в парите, а не вярваш в Бога. Ти си разчитал на парите повече от всичко друго. Някога изучавам хората като ясновидец и разбирам на какво разчитат те. Някой върви по улиците смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава. – Защо?
– Има пари в
джоба
си.
От време на време напипва чека си и казва: „Докато нося чека в себе си, добре ми е. Мога да си хапна и пийна колкото искам“. Щом изхарчи парите, главата му увисва надолу и той започва да философства; мисли отде ще дойдат други пари. Като получи нов чек, пак вдигне главата си. После пак клюмва.
към беседата >>
Когато нямаш нищо в
джоба
си, да считаш, че си богат.
Сега вие чакате да ви назначат официално и тогава да влезете в клас да преподавате. Това са идеалните условия. Какво ще правят онези деца, на които никой не може да им помогне? И религиозните очакват да дойде Христос, да прояви своето благоволение към тях. Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в сиромашията си да бъдат благородни.
Когато нямаш нищо в
джоба
си, да считаш, че си богат.
Ще кажете, че това е изкушение. – Не е изкушение. Какво по-голямо богатство от това да знаеш, че никой не те преследва, никой не ти завижда. Павел казва: „Нашето богатство не е на земята. То е във вечния живот“.
към беседата >>
80.
Работа на окултните сили
,
ООК
, София, 29.4.1923г.,
Не, не си чисти зъбите пред хората, дръж клечката в
джоба
си и после, като си излезеш, тогава си чисти зъбите.
“ – „Ами аз нали те видях? “ – „Това е един навик, с този навик аз от толкова време се боря.“ Ще кажете: Проповедникът не трябва да намигва. Това е един недъг, от който трябва да се освободи. После, други недъзи има между вас. Седне някой да се разговаря с тебе, извади клечката за зъбите си и почва да си чисти зъбите.
Не, не си чисти зъбите пред хората, дръж клечката в
джоба
си и после, като си излезеш, тогава си чисти зъбите.
После, в нашата Природа има ред дисхармонични състояния, които са във връзка с известни течения и които ви заблуждават. Всички тия неща, като ученици, трябва да ги знаете. Вие седнете да се разговаряте с някого, дигнете си единия крак върху другия, после ги променяте, не седите спокойно. Не, седнете така, че половин час или един час като седите, да запазите една поза. Това е самовладеене, поне за един час самовладеене.
към беседата >>
81.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в
джоба
; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие!
Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието.
Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в
джоба
; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие!
Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си! “ Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря на съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо.
към беседата >>
Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в
джоба
си!
Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира.
Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в
джоба
си!
“ Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря на съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо. В каква посока е насочен техният стремеж – не е важно. Човек трябва да се стреми; той трябва да мисли, да чувства и да действа. В какво направление е неговата мисъл – не е важно.
към беседата >>
Ти ги туряш в
джоба
си и казваш: „Аз съм гладен, имам право да взема тези пари, да се осигуря за няколко дни“.
В това се крие съвременната нова философия. Тя трябва да се приложи в живота. Сега и майките говорят за новите идеи, за новата наука. Но те пуснали ли са корени в живота ни? Да кажем, че си гладувал три–четири дена, влизаш в една стая и на масата виждаш двеста лева.
Ти ги туряш в
джоба
си и казваш: „Аз съм гладен, имам право да взема тези пари, да се осигуря за няколко дни“.
– Нямаш право да взимаш чуждите пари. – „Аз откраднах парите, защото се съмнявам в добротата на домакините. Не вярвам, че те биха ми помогнали. Иначе нямаше защо да крада. Щях да им кажа, че съм гладен.
към беседата >>
82.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Представете си, че имате в
джоба
си един хубав скъпоценен камък.
Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?
Представете си, че имате в
джоба
си един хубав скъпоценен камък.
След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък.
към беседата >>
Те не знаят, че в
джоба
ви има такъв хубав скъпоценен камък.
Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита.
Те не знаят, че в
джоба
ви има такъв хубав скъпоценен камък.
Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои.
към беседата >>
Вие се обръщате към тях, изваждате от
джоба
скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой.
Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък.
Вие се обръщате към тях, изваждате от
джоба
скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой.
От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него.
към беседата >>
Скъпоценният камък трябваше да остане в
джоба
ви и никой да не знае за него.
Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои.
Скъпоценният камък трябваше да остане в
джоба
ви и никой да не знае за него.
По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях. Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е.
към беседата >>
НАГОРЕ