Търсене в текстове за 'Джоб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 94 резултата в 74 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Оттам ти отиде в една млекарница, извади нещо от джоба си и яде.
Чак тогава той каза: „Ако знаех, нивга не щях да тръгна.“ Веднъж дойде при мен един хиромант, който обикаляше България. Аз не обичам да говоря на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казах: „Тази сутрин ти потърси един лекар, но не беше у дома си. Посрещна те жена му да ти каже, че е излязъл ей сегичка. Оттам ти отиде в една млекарница, извади нещо от джоба си и яде. След това дойде при мен.“ После този човек казал на едно лице, че вече признава Учителя. Преди войната една госпожа от Пловдив, запозната с духовната наука, дойде при мен за съвет. Тя каза, че е събрала един-два милиона и ще построи едно здание. Казах ѝ: „Ако питате мен, не го градете сега, но ако искате, градете.“ Тя прецени: „Ще градя, защото по-късно ще имам голяма загуба.“ Това беше през 1913 г. и тя подхвана градежа.
към текста >>

Ако беше направила новата къща, и тя щеше да се събори и сестрата щеше да остане без пет пари в джоба.
започна войната и строежът спря на никъде. Тя имаше загуби и ми каза: „Защо не ми казахте!? “ Друг пример: идва една сестра, търновка, и ми казва: „Разполагам с пари и искам да направя още една къща до тази, която имам, за да я давам под наем, та да си улесня работата.“ Казах ѝ: „Ако питаш мен, не гради сега, а нека се минат две-три години; след това може. Ако вземеш да градиш, ще изгубиш всичко.“ Тя пак каза: „Сега знам, че е евтин материала, и че ако ще строим, по скоро ще вземем наем от новото здание, но ще гледам да Ви послушам.“ Стана земетресението в Търново, събори се къщата на сестрата и с парите, които имаше, тя я поправи. Ако беше направила новата къща, и тя щеше да се събори и сестрата щеше да остане без пет пари в джоба. Една сестра дойде при мен да ми каже, че няма никакво писмо от дъщеря си, и със свито сърце ме питаше да не би да е станало нещо с нея. Съсредоточих се и ѝ казах: „Дъщеря Ви ще си дойде в неделя. Малко не е добре, но не се безпокойте, ще ѝ мине.“ И така стана. Веднъж пътувах с един човек за гарата. На човека, който караше колата, казах да спре и да се върнем десет крачки назад; там намерихме частта, която бе изпаднала от колата.
към текста >>

2. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода.
А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове.
към текста >>

3. 24) Духовно лекуване на болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я!
След всяка болест идват чисти и възвишени мисли. Един човек разправял, че има жаба в корема. Околните го убеждавали, че няма, но той пак продължавал: „Как да нямам!? Аз чувствам как се движи там в корема ми и чувам как кряка“. Един лекар напълно го излекувал. Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я! “. Онзи казал: „Сега усещам вече облекчение“. Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш! “ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти.
към текста >>

4. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

А аз все ги показвам: ту ги турям в джоба си, ту ги вадя, само за да ги зърнат, и си отминавам.
Работете по този начин, по който никой досега не е работил. Във всеки човек има нещо специфично и той трябва да го прояви със своята дейност. Ще ви дам сега един практически пример. Да допуснем, че имам сто семенца от плодни дървета: нося ги със себе си и като срещна едного, показвам му ги. Показвам ги на този и на онзи, но те не знаят много нещо за семенцата, не могат и да ги опитат. А аз все ги показвам: ту ги турям в джоба си, ту ги вадя, само за да ги зърнат, и си отминавам. Това е сегашното проповядване. Но има и друг начин – да се посеят тези семенца в една градина и от плода да раздавам на другите да опитат. О, тогава непременно ще завържем приятелство помежду си! Сега Вие приложете онова, което знаете, и това, което е във Вас, разбира се: непременно приложете своя метод. Сестрата сподели: Аз не мога да се концентрирам.
към текста >>

5. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако е градинар, при тези думи ще каже: „Дай ми една портокалена семка“, ще я тури в едно джобурче и за двадесет минути ще излезе голямо дърво, ще завърже и ще даде плод, който градинарят веднага ще откъсне и ще разреже, за да ти го даде.
Разговорът се подхвана, като една сестра изтъкна думите на Учителя от сутрешната лекция, където бе споменато, че човек е развил много малък брой от мозъчните си центрове. Сега е така, но един ден ще бъде съвсем друго и няма да казваме: „Познай Господа! “, тъй като Господ ще бъде познат. Тогава всеки ще има един велик талант и като помолим някого да се изяви с нещо, той или ще изпее нещо много хубаво, или ще нарисува нещо много величествено. Ако е химик, ще направи някой велик опит. Ако е градинар, при тези думи ще каже: „Дай ми една портокалена семка“, ще я тури в едно джобурче и за двадесет минути ще излезе голямо дърво, ще завърже и ще даде плод, който градинарят веднага ще откъсне и ще разреже, за да ти го даде. След това пак ще махне с ръце и цялото това дърво ще се прибере, ще изчезне. Това ще бъде в бъдеще, а днес това се прави много рядко. Господ ще бъде познат! Всинца сте кандидати за щастие и има какво да очаквате в бъдеще! А сега се нуждаете от насърчение, тъй като носите на гърба си тежки раници.
към текста >>

6. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял.
Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час. След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак часовника с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната. Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност. В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял. Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята. Д-р Котик също прави опити с вече споменатата флуоресцираща плоча. Намирайки се в тъмна стая, той изисква усилено мислене у изследвания – тогава плочата светва и когато силната концентрирана мисъл бива преустановена, плочата изгубва светлината си. За да контролира опита, той изисква от изследвания да не съобщава в кои моменти съсредоточава мисълта си и в кои я отпуща – така установява синхрон между концентрирането и светлинния ефект.
към текста >>

Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб.
Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час. След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак часовника с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната. Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност. В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял. Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята. Д-р Котик също прави опити с вече споменатата флуоресцираща плоча. Намирайки се в тъмна стая, той изисква усилено мислене у изследвания – тогава плочата светва и когато силната концентрирана мисъл бива преустановена, плочата изгубва светлината си. За да контролира опита, той изисква от изследвания да не съобщава в кои моменти съсредоточава мисълта си и в кои я отпуща – така установява синхрон между концентрирането и светлинния ефект. Някои привърженици на психоаналитичната теория на Фройд предполагат, че такива видения се обясняват с халюцинации, с подсъзнателни желания и самовнушения.
към текста >>

7. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри
Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека Електроскоп (гр.) – уред за визуализиране на електрически товари и напрежения Ентелехия (гр.) – нематериално дейно начало, което формира материята и я довежда до съвършенство
към текста >>

8. 99) Трябва друг мироглед - Боян Боев (1883 – 1963)

Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб.
Господ няма да оправи света отвън, а отвътре, чрез нас. Редакторът: Днес чух Вашата беседа и виждам тук доста млади хора. А това показва, че човечеството търси цяр, но лошите материални условия спъват човека. Това е вярно, но чуйте този разказ. Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих! “ Князът извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
към текста >>

Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих!
Това е вярно, но чуйте този разказ. Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих! “ Князът извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
към текста >>

9. Закон за постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Отивате на екскурзия, бръкнете в джоба, извадите кибрит - можете да накладете огън - има на какво да уповавате.
Силата се добива чрез Любовта. Единственото нещо, което ни дава сила, е Любовта. Любовта е най-силното оръжие, на което може да разчитате. Новото учение тепърва има да го изучавате. Старото сте го изучили вече. Отивате на екскурзия, бръкнете в джоба, извадите кибрит - можете да накладете огън - има на какво да уповавате. Но ако нямате кибрит, няма на какво да уповавате. Любовта и вярата ви трябва да имат приложение. Любовта изгражда правилните отношения между хората, тя е, която създава истинските връзки. Няма друг закон, който да сближава хората. Ако искаш да имаш правилни отношения с тях, трябва да приложиш Любов и Мъдрост.
към текста >>

10. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Да кажем, че джобът ви е пълен със звонкови монети.
Така ще стане смяна на енергиите. – Ако някой е нетърпелив, да пътува по планинска местност, нагоре срещу течението на бистра река. – Когато слушаш някои хора да се карат, тази сцена оставя своя отпечатък във вас, филмира се. Вие си отминавате, но филмът остава във вас и се върти от време на време, бръмчи. Затова е по-добре да не се вслушвате, да не давате ухо на лошите думи и сцени на другите, за да не се филмират във вашето съзнание. – Да кажем, че джобът ви е пълен със звонкови монети. Обаче, бръквате след време и не намирате нищо. Да не трепне сърцето ви, да останете тих и спокоен! Така ни възпитават Съществата отгоре. Едни Същества казват на някого, да тури пари в джоба ви. След време казват на друг, да ги вземе.
към текста >>

Едни Същества казват на някого, да тури пари в джоба ви.
Затова е по-добре да не се вслушвате, да не давате ухо на лошите думи и сцени на другите, за да не се филмират във вашето съзнание. – Да кажем, че джобът ви е пълен със звонкови монети. Обаче, бръквате след време и не намирате нищо. Да не трепне сърцето ви, да останете тих и спокоен! Така ни възпитават Съществата отгоре. Едни Същества казват на някого, да тури пари в джоба ви. След време казват на друг, да ги вземе. Или, дадат ви здраве, после ви го вземат. Това са все опити, за да ни калят. – Минаваш покрай хубава мебелирана къща и казваш: "Да имах такава къща! " Ти си на крив път.
към текста >>

11. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

Показвам ги и пак ги турям в джоба си.
Ще ви дам сега един практически пример. Да допуснем, че аз имам сто семенца от плодни дървета. Аз ги нося. Срещам едного и му показвам семенцата. Показвам ги на този, на онзи, но те не знаят за семенцата много нещо, не могат да ги опитат. Показвам ги и пак ги турям в джоба си. Това е сегашното проповядване. А пък другият начин е: да се посеят тези семенца в една градина и от плода даваме на другите хора да ги опитат. И тогава ще завържем приятелство с тях. Сега вие приложете това, което знаете и което е във вас. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила.
към текста >>

12. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

А като отидеш на екскурзия, бъркаш в джоба си и нямаш кибрит, няма на какво да се уповаваш.
Тя е най-силното оръжие, на което ще разчитате. Тепърва има да учите новото учение. Старото учение сте научили вече. Отивате на екскурзия и носите кибритена кутия. Има на какво да се уповаваш. А като отидеш на екскурзия, бъркаш в джоба си и нямаш кибрит, няма на какво да се уповаваш. Любовта ни, вярата ни, трябва да имат практическо приложение. Любовта поставя правилни отношения между хората. Няма друг закон, който да сближи хората. Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне. Не любиш ли, ще изчезне.
към текста >>

13. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети.
След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен. Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Обикновено след като си изпълнехме задълженията, ние, приклекнали около някой от страничните огньове, обгърнати от дим, тихо разговаряхме помежду си. В една от последните вечери някой даде идеята като си тръгнем, двама от нас да избързат напред, да отидат до Чам Кория, да закупят зарзават и всичко необходимо за голям и хубав гювеч. Да дадат продуктите на фурнаджията да направи гювеч и като пристигнем да можем да се нахраним до насита. По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория. За съжаление тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план. В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд.
към текста >>

Терзаех се от мъка, че не взех под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да спестя едно не малко разочарование, а заедно с това, и не на последно място, монетите от един студентски джоб.
Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана. "Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме. Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък не можах да хапна. Терзаех се от мъка, че не взех под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да спестя едно не малко разочарование, а заедно с това, и не на последно място, монетите от един студентски джоб. Върху нашия живот, върху всичко, което ни се случваше и щеше да ни се случи, Учителя имаше поглед. Върху всичко, което ни вълнуваше, върху всичко, което мислехме и мечтаехме и то, не само когато сме около Него, но и далече нейде, не само когато сме в група, но и сами, Учителя всякога и за всичко знаеше. Той бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за най-дребни наглед неща от ежедневието, без за това да сме давали гласност някому. Нашият живот за Него беше напълно открит и всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и да ни избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчения и страдания. Бдеше върху нас, повече от най-прилежната майка, която бди над своите деца.
към текста >>

14. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но този тревожен диалог продължи и престана чак, когато извадих от джоба си турлото с банкноти.
Стигнахме в Княжево и в голямото оживление, което кипеше там, тревожно се заозъртах да видя някаква кола. Погледът ми се спря върху симпатичен човек, облечен във военна униформа, застанал до лека кола. Щом се запътих към него, останах приятно изненадан, когато той любезно си предложи услугите и чевръсто отвори вратите на колата, за да влезем в нея и да се настаним. Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка. Из пътя чувствам как Учителя с мисълта си ме пита дали имам пари да платя, отговорих Му по същия начин, че имам и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог продължи и престана чак, когато извадих от джоба си турлото с банкноти. Разбрах, че Учителя знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя две хиляди и петстотин лева, които шофьорът поиска за услугата. Не знам кой беше измислил думата "турло" - връзка банкноти свити на мамул, но тя беше придобила популярност всред стопанските среди по онова време и влезе в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева през сгромолясаните сгради. Бях предоволен от благополучното разрешение на въпроса, който тъй много ме беше измъчвал. С каква лекота Боговете разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
към текста >>

15. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите липсва от джоба на сакото.
Слънцето се скри, мръкна се, светнаха електрическите крушки и влакът забави ход, като даде знак за пристигането. Прекъснахме разговорите и се разшавахме да се готвим за слизане. Аз си взех куфара и поех сакото от сестрата, още не беше спряло напълно движението на влака и скочих от него на земята. Облякох се на бързо и с нетърпение тръгнах към града. По едно време се спрях да си проверя багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите липсва от джоба на сакото. Сърцето ми се разтуптя силно. Претърсих отново. Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата добродетелка. Да не би тя да го е прибрала?
към текста >>

Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона.
За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат отново в салона, за да чуят словото на Архимандрит Евтимий, което ще бъде критика и отговор на Г-н Дънов." На това апел Учителя отговори: "Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезне. Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: "А-а, чувате ли?! Значи се заканва! " И пак повтори апела си, като набърбори ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат, да останем тук да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох, пробивайки си път през навалицата. Небето беше ясно и синьо, чудесно време.
към текста >>

16. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Погледнах – казва братът – хубавите и добре узрели круши, наредени в щайгите, извадих си джобното ножче и започнах, без стеснение да режа и''' не се чете''' от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им.
Да се натори добре и обработи мястото, навреме да се положат необходимите грижи по прекопаване, напояване, почистване от плевели и ред други, от този род, грижи за засетите култури – това е най-важното за успеха на всяка земеделска работа. А Ради, в това отношение, беше образцов. Когато в есенните дни се прибираха подовете от засетите култури, рафтовете в мазето тежаха от тях. За неговата честност и безкористност говори един случай, който ми разправи един наш брат, много близък на Ради, който често го е посещавал на приказки. Един ден, през есента, братът намира Ради в мазето да подрежда събраните продукти и плодове. "Погледнах – казва братът – хубавите и добре узрели круши, наредени в щайгите, извадих си джобното ножче и започнах, без стеснение да режа и''' не се чете''' от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им. ''' не се чете'''се, отрязах парче от една особено качествена круша и подадох на Ради. Моята изненада беше голяма, когато той отказа да вземе парчето. Повторих и потретих поканата си към него с нови парчета, но той упорито отказваше да приеме най-малкото. Това позасили моята изненада, още повече, че не се бе случвало от негова страна, така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо. Освен това, денят не беше ден, през който почивахме откъм храна.
към текста >>

17. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

от джоба си, поставил ги в тавата, тя се вдигнала и излязла през прозореца,
Учителят разрязал баницата на толкова парчета, колкото били хората и раздал на всеки. След като изяли баницата, Учителят се усмихнал: „Сега трябва да я платим. " Извадил пари от джоба си, поставил ги в тавата, тя се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла. Брат от провинцията решил да поиска една книга от Учителя. Мислено той изразил това желание. Един ден дошъл в София и отишъл при него. Още като го посрещнал, Учителят му подал книгата и му казал: „Ти търсеше тази книга
към текста >>

18. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

писмото в джоба си, та сутринта да го прати препоръчано, за да замине бързо.
рода насилие. Затова трябва да почукаш, за да ти отворя." Жената на един брат от провинцията, пощенски служител, заболяла тежко. Връщайки се вечерта от работа, той видял това и веднага написал писмо на Учителя, в което разказал за болестта и искал съвет за лекуването. Сложил писмото в джоба си, та сутринта да го прати препоръчано, за да замине бързо. На другия ден като отишъл в пощата на работа, преди още да е пуснал писмото, пристигнала телеграма за него. С голяма изненада видял, че телеграмата е от Учителя и в нея той му дава съвет какво да правят с болестта. Депешата била
към текста >>

отговор на писмото, което още лежало в джоба му.
На другия ден като отишъл в пощата на работа, преди още да е пуснал писмото, пристигнала телеграма за него. С голяма изненада видял, че телеграмата е от Учителя и в нея той му дава съвет какво да правят с болестта. Депешата била отговор на писмото, което още лежало в джоба му. Братът благодарил мислено на Учителя, веднага отишъл у дома си, приложил лечението, което той му дал, и в скоро време жена му се подобрила. На събора през 1921 г. през месец август сестра Тереза Керемедчиева
към текста >>

19. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

" Учителят извадил от джоба си една неупотребявана носна
Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, Учителю, помогни ми! " Учителят извадил от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подал я на разтревожения баща и му наредил: „Като си отидеш сложи кърпата на лицето на детето." Той я взел, благодарил му, бързо си отишъл у дома и я сложил на лицето на детето. То веднага заспало. Когато на другия ден
към текста >>

20. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

евангелие в джоба си, от лявата страна, до сърцето.
Не, това не е вярно. Това е едно заблуждение! УЧИТЕЛЯТ Една сестра си спомня от детството: „Когато баща ми тръгваше за фронта, отиде при Учителя да си вземе сбогом и той му казал да сложи едно евангелие в джоба си, от лявата страна, до сърцето. На фронта куршум попаднал точно срещу сърцето му, но се ударил в евангелието и не проникнал в тялото. Така баща ми беше спасен от смърт." Брат Г. Овчаров е записал своите спомени от войната през 1917 г.:
към текста >>

Но когато бръкнал в джоба си разбрал, че
случайност, може би се срещнали на улицата, където живеел лекарят. Той дойде и даде рецепта. Тате я взе и тръгна към аптеката да купува лекарството, което струвало един лев и двайсет стотинки. Но когато бръкнал в джоба си разбрал, че е забравил парите си. Излязъл от аптеката, без да купи лекарството. Като вървял по улицата, намерил една кесия, отворил я и видял в нея точно един лев и двайсет стотинки.
към текста >>

21. Приложение на метода “размишление за Бога” - Влад Пашов (1902- 1974)

Едно малко тефтерче ще си носите в джоба и ще си отбелязвате в него.
Ще го правите три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. След две седмици ще видим какъв резултат има. И тъй, всеки да си вземе едно тефтерче. Ще кажете: “Не може ли без тефтерче? ” Не може. Едно малко тефтерче ще си носите в джоба и ще си отбелязвате в него. Ако пропуснете да направите някой път упражнението, ще бъдете толкова искрени, ще отбележите, че сте пропуснали. Няма да избегнете това. Някой пропуснал и после не отбелязал, това е опасно. Ако пропуснете, ще отбележите, вашата погрешка нищо не значи. Във всичките си упражнения ще бъдете искрени, ако искате да имате резултат.
към текста >>

22. Математиката като метод за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

После, направете друг опит: страх ви е от сиромашия; за да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десен милиона лева, замък, къщи, градини, но започвате постепенно да губите това-онова, докато останете последен голтак без пет пари в джоба.
Вие може да турите вместо нея друг символ, но като количество, като сила вие в дадения случай не можете да я замените с нищо друго. Освен с математиката вие трябва да се занимавате и с геометрия, да превръщате математическите величини в най-красиви форми. Без това вашата воля ще остане завинаги слаба. Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит: страх ви е от сиромашия; за да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десен милиона лева, замък, къщи, градини, но започвате постепенно да губите това-онова, докато останете последен голтак без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесието си. Ако не можете да правите тези опити, тези маневри мислено, когато се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Вие трябва да правите ред маневри като войници, за да калите волята си. Правете такива умствени маневри против това, от което най-много ви е страх. Трети опит: да кажем, че вие много се гневите; как ще въздействате върху този гняв?
към текста >>

23. Метод за развиване на милосърдието - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал.
Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. За-белязано е, че когато петлите престанат да пеят, случва се някое нещастие. Когато кокошките се качват нависоко да пеят, за добро е; когато пеят на ниско, не е за добро. Всичките тези неща са символи, с които Природата си служи като пътища на съобщение. Това показва, че животните имат известна разумност, която се намира в по-висок свят от физическия.
към текста >>

24. Работата на ученика с мисълта – размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

После представете си, че искате да помогнете на тази вдовица, бъркате в джоба си, но не намирате нищо.
Ако искате да придобиете израз на милосърден човек, трябва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате в дома на някоя бедна вдовица с няколко малки деца. Майката цял ден тича, работи, за да изкара хляб за децата си. Като си представяте тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се зараждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После представете си, че искате да помогнете на тази вдовица, бъркате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото, за да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин можете да развиете милосърдието си.
към текста >>

25. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Някой път се намираш в парична криза, нямаш нито пет пари в джоба си.
29. Първото нещо, чрез което можем да успяваме в Пътя на Ученика, е онзи вътрешен процес на освобождаване, който става у нас. И всички трябва да се освободим. А това ще стане като се слушаме и като си помагаме. Мъчно е когато дойде някое голямо оскърбление за душата. Трябва да се помогне на такъв човек, било с блага дума, било с мил поглед. Някой път се намираш в парична криза, нямаш нито пет пари в джоба си. Все трябва да дойде някой богат човек да ти помогне. Трябва да се даде нещо на света. Когато Бог говори, Той винаги дава. 30. Само в Пътя на Ученика, ние можем да разрешим правилно живота. В другите три живота, методите и начините са други.
към текста >>

26. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си и му плати.
Разбира се, туй залагане не е тъй, както в света залагат. 7. Ученикът никога не трябва да използува своите дарби и способности да разкрива престъпленията на хората. Грешката на всички окултни ученици е дето се ровят в малките погрешки на другите. С погрешките на хората ние не се занимаваме. В една Окултна Школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите. И ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си и му плати. От Учениците на тази Школа искам: Всички да изправите по този начин погрешките на другите. Това значи никога да не допущате отрицателни качества в себе си. Никога не мисли за погрешките на другите ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за погрешките на хората. Сега туй е за Учениците в Школата, то не е за външния свят.
към текста >>

27. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философстваш.
Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да минете по-благополучно. Сега в това разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои - по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъл, да направиш някому добро, минаваш по пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философстваш. Казваш си: Имам пари, но те ми трябват днес. Хайде друг ден ще направя това добро. Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време и ти ще платиш десеторна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно, ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си.
към текста >>

28. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това.
* Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас. * Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява - ти пак можеш да се удавиш някъде. * Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас. * Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното - ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш. * Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт.
към текста >>

29. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Една вечер, като шляпах в калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни.
- Ще можеш! Спри се на един сюжет и го облечи в приказна форма - спокойно и убедително добави Учителя. И всяка негова дума като кристална изворна вода се поглъщаше от жадната ми душа. Животът ми продължаваше все така. Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някой герой. Една вечер, като шляпах в калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни. Царицата на куклите всяка вечер с хвърковатата си колесница обикаляла целия град и пред всяка врата поставяла кошничка с плодове ... и тъй нататък, и тъй нататък. Докато стигнах у дома, приказката звучеше в съзнанието ми отначало докрай. За първи път се върнах неусетно в къщи. Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град". На следния ден я разказах на децата в училището.
към текста >>

30. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така:
Харно ли сте? “ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър.
към текста >>

31. Истина - Георги Радев (1900–1940)

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че
за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия – това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство – това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт – това е Истината. Тази Истина ще отвори пред теб велик простор и ти ще прогледнеш.
към текста >>

32. 22. Разказ от дневника на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете.
Разбирали се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? ". А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците, без да се пазари. Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с джобове, пълни с пари, и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им."
към текста >>

Така вечер той се връщал с джобове, пълни с пари, и изкарвали месеца с тях.
Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? ". А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците, без да се пазари. Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с джобове, пълни с пари, и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им." Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка.
към текста >>

При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари.
Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? ". А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците, без да се пазари. Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с джобове, пълни с пари, и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им." Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като се разходили из града, Петър Дънов го повел из едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро.
към текста >>

33. 40. Псалом 91 - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя му казал да препише псалом 91 и да го сложи в джоба на куртката си.
ПСАЛОМ 91 Едно младо войниче било пуснато в отпуска за кратко време и отива при Учителя да го благослови, за да му е по-лека службата. Поздравило Учителя, целунало му ръка, казало, че е дошъл за малко и довечера си заминава за Беломорието, където е мобилизиран. Учителя му казал да препише псалом 91 и да го сложи в джоба на куртката си. „Но аз го знам наизуст! " - възкликнал войникът. - „Рекох, препиши го и го постави, както ти казах! " - „Добре, Учителю! " Целунал му ръката пак и си тръгнал.
към текста >>

34. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Каза им: „Препишете си 91 псалом и го сложете в джоба на куртките си - той ще ви пази от куршумите." Пожела им „добър път" и те заминаха.
Когато свърши опасността от бомбите и стана спокойно, братята дойдоха и прибраха Учителя. Така завърши гостуването на Учителя и на всички братя и сестри, с които пристигна той при нас. Докато беше у нас Учителя, мобилизираха големия ми син. Той дойде с един приятел и каза: „Тате, заминавам за фронта." Отвърнах му: „Велине, влез при Учителя - да му целунеш ръка и да те благослови. Ние много се тревожим с майка ти, убиха брат ти и ако с тебе нещо се случи, няма да го преживеем." Велин почука на вратата му, Учителя излезе, здрависа се с тях и те му целунаха ръка. Каза им: „Препишете си 91 псалом и го сложете в джоба на куртките си - той ще ви пази от куршумите." Пожела им „добър път" и те заминаха. Руснаците подгониха германците и някъде в Австрия ги бяха обградили. Ротата на сина ми беше от картечари, избили всички, останал жив само той. Било вече привечер, синът ми, пълзейки, се местел от картечница на картечница, за да заблуди врага, че са много. Като се стъмнило, избягал по-навътре в някакво прикритие и така оцелял. На сутринта дошла помощ и го намират сам.
към текста >>

35. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще останеш на мястото." Богатият веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен.
Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: „И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал". Намира тогава оттук-оттам 500 - 600 лева, купува си един револвер и 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера и му казва: „Чакай, сега ще ме разбереш кой съм. Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще останеш на мястото." Богатият веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават. Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене на добро. Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към свобода.
към текста >>

В първо време, като този търговец, тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушка ни малко и туря 20 лева в джоба ни.
" Просякът си излизал тъжен, наскърбен. Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10 - 15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица. Най-после го настигал в някоя затънтена улица, посмушквал го малко и му казвал: „На, вземи тия пари! " След това се връщал в дюкяна си доволен. По същия начин и съдбата постъпава с нас. В първо време, като този търговец, тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушка ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне е лаврови венци, лъжете се. Да, в началото може да има лаврови венци, но в края, бъдете уверени, че ще има развенчаване. Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на сцената с венци и ръкопляскания, утре, като изгуби гласа си, ще има същия прием? - Не, друга някоя ще дойде на мястото й, а първата ще се гърчи от мъка, че мястото й е заето. Всичко това е привидно така.
към текста >>

36. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Учителя извади това смачкано листче от джоба си, оправи го и ми го даде.
9 октомври Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота. 1933 г. март Подарък: Учителя извади това смачкано листче от джоба си, оправи го и ми го даде. „Напиши - каза - една поема на него." 1 Листът и текстът на него са запазени от издателя (б. p.). 8 август Песен, дадена от Учителя на Витоша: „Запали се огънят"
към текста >>

37. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителя прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри.
25) Скоро след събора тези двама архимандрити си заминават от този свят. Учителя завършва беседата си. Един от поповете става и казва: „Господа, всички да заповядат в 2 часа следобед да чуят словото на архимандрит Евтимий, което ще е критика и отговор на господин Дънов." На това Учителя отговаря: „Не. Това не може да стане. В 2 часа следобед никой не може да дойде тук, нито пък този, който е тук, да излезе навън. Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителя прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри. Един от владиците се провиква: „А-а-а-а... Чувате ли, значи се заканва! " — и пак повтаря апела си да дойдат всички в 2 часа следобед в читалището, като започва да говори нелепости срещу Учителя. Небето е синьо и ясно, времето чудесно. Народът не напуска двора на читалището и продължава да коментира последните думи на Учителя. Едни започват да предричат земетресения, други — бури, трети — наводнения.
към текста >>

38. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя.
Всичката философия на Земята е такава... Това е старото учение на света." (58, с. 127) Учителя изнася 4 беседи. Съборът завършва на 28 август 1944 г. — Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и реалност", която държи на Марина поляна, край хижа „Еделвайс". Там прекарват деня, обядват и следобед си тръгват за Мърчаево. Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя. Второ — България неутрална. Трето — Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи.
към текста >>

39. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

" Тя отговаря: „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" — и влиза в стаята, в която е Учителя.
Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе, обаче да стреляш, не се позволява - на крив път си." (27, с. 142) Един следобед Учителя отива на гости на Йорданка Жекова, пият кафе и разговарят по разни въпроси с мъжа й - д-р Жеков. На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов? " Тя отговаря: „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" — и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният го поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета! " Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора? " Той обещава и Учителя го освобождава от парезата.
към текста >>

40. 7.53 Димитрина Антонова - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам." Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителя слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде.
Мария Христова — Захарната, е една от най-бедните сестри в Братството. Един ден отива на Изгрева, носи 50 лева и по интуиция ги подава на младата Димитрина Антонова. В този момент тя има належаща нужда от 50 лева. Мария й предлага да си услужи с тези пари. Димитрина от голяма гордост категорично отказва да ги вземе. Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам." Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителя слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде. Димитрина се приближава към него, но Учителя застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителя постъпва така с мене? " Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария. Смирява се, отива при Мария Захарната и взима парите.
към текста >>

41. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи.
Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
към текста >>

Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално.
Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет й Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно.
към текста >>

42. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни.
Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва. Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва. Работи като журналист.
към текста >>

43. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Не приемах никакви пари за обедите, но приятелите започнаха да оставят в палатката в джобовете ми и по този начин пак се събра сума, двойна от закупените продукти.
Следващата година отидох с 2 палатки, едната за спане, а другата за продуктите, които бях закупил. Вътрешно ми се каза да тръгна на 8 август и да се върна на 21 август. До тази дата на Рила валял непрекъснато дъжд, Йоанна Стратева казала: Кога ще дойде Светозар, за да се оправи времето. На 8 август, когато се качвахме на езерата, имаше облаци, но до вечерта те се пръснаха и времето стана слънчево и топло. Започнахме пак да готвим в кухнята. Не приемах никакви пари за обедите, но приятелите започнаха да оставят в палатката в джобовете ми и по този начин пак се събра сума, двойна от закупените продукти. Аз се отчетох на касиера и внесох всичките пари в Братството. Молитвеният връх е място, където човек може да се хар- монира със съществата от невидимия свят, да ги помоли да оправят времето, особено за съборните дни. По време на лагеруването ни в 1994 г. времето на 19 август се промени. Сутринта в 2 часа заваля дъжд.
към текста >>

44. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

-Ив морето можете да срещнете такива, които могат да ти бръкнат в джоба.
- Защо, кирио Леонис? - запита Тодор Хаджимавродиев. - Все по-добре е така. Човек не знае къде кого ще срещне, когато е на път. - Та ние не сме на друм, а в морето. -Ив морето можете да срещнете такива, които могат да ти бръкнат в джоба. Позасмяха се младежите, но все пак един малък страх пропълзя у тях, защото този човек ги подсети, че в морето се срещат разбойници, не по-малко опасни от пладнешките харамии, които живеят из покрайнините на турските села. Константин, който вярваше, че отива да служи на Бога и на народа свой, не се уплаши. Той седна малко по-напред върху един сандък, зави се с дебелия япанджак, който му бе дал вуйко му Йоргаки като дар от неговата жена и, като се загледа в далечината, където вече се очертаваше резедавата ивица на идещия ден, зашепна тихо: - Отче наш, Който Си на небето... Когато след два часа слънцето изгря едро, оранжево и сякаш окъпано във водата, когато се проточи трептящият огнен път в морската далечина, едно радостно вълнение премина през душите на пътниците и дори Леонис, който дотогава мълчеше, запя гръцка мелодична песен, която милваше слуха заедно с равния шум на водата пред носа на гемията, а вятърът тайнствено подсвирваше, като се плъзгаше по голямото платно.
към текста >>

45. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка.
През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир. След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството. Едно морско пътешествие обаче е невъзможно да мине без трудности и изпитания. Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад към Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър.
към текста >>

46. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Помислиш, помислиш и хайде в твоя джоб.
Кажи го. - Не си лош човек. Имаш добри намерения, но като дойде да ги изпълниш, променяш решението си. Решил си да върнеш на човека това, което си взел, но парата сякаш се залепва за дланта. Не можеш да я отделиш от ръката си. Помислиш, помислиш и хайде в твоя джоб. По лицето на човека минава нещо като смут и недоволство. Не може да отрече той тези неща, но се засилва и малко по-троснато подвиква: - Та саде аз ли правя така? Ти не знаеш какви ги има в нашето село. Мангър не ти дава, а влакното цепи не на две, а на четири.
към текста >>

47. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Като каза това, ученикът се изправи, извади от джоба написаните листове и зачака.
„Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо. Който няма търпение, ще изгуби и това, което има. Разумният свят има свой план, който за нищо и за никого няма да измени. Казано е в Писанието: Който търпи, спасен ще бъде.“ Нека кажа предварително, че колкото и да се съобразявах с темите на братята, моето резюме е построено предимно върху тези Ваши думи. Като каза това, ученикът се изправи, извади от джоба написаните листове и зачака. Учителят: Четете! Ученикът (чете): Много знаменателно е това, че и през целия си живот мнозина от хората не успяват да разкрият същинското съдържание на някои думи и често употребявани понятия. Така е често и с понятието „търпение“, за което толкова много слушаме и толкова често произнасяме. Имало е дни и минути в живота ни, когато думата търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство. За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение.
към текста >>

48. Аромата на акордите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Аз ще ти дам злато в джоба!
Сега аз ще предам само разговора ни за музиката. – В бъдеще – каза Учителят – певците от шестата раса ще имат регистър от 5 до 7 октави. Аз възкликнах от учудване. – Тембъра на гласа е в зависимост, дали двойника на човека е в гърлото му и дали всичките обертонове на дадения тон, звучат напълно. Добрият човек има много злато. Аз ще ти дам злато в джоба! От време - на време ти ще вадиш от това злато и ще броиш златните монети, като ги дрънкаш. Те, обертоновете, като чуят звъна на златото, повече ще работят върху себе си. Всеки звук от тези монети е един съвършен музикален тон. Учителят много вдъхновено продължи: – Човешкият глас е женски елемент.
към текста >>

49. Новото Битие — Шести Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Извади от джоба си един жълт ключ, подаде го на брат Христо, като му обясни нещо и го изпрати да отключи стаята, в която ще живея на Изгрева.
Новото Битие — Шести Божествен ден 20 и 21.07.1943 година – Изгрева – София. Днес след обяд, брат Христо ме доведе на "Изгрева", с едно малко куфарче багаж. Застанахме пред салона. Учителят слезе отгоре със засмяно лице. Извади от джоба си един жълт ключ, подаде го на брат Христо, като му обясни нещо и го изпрати да отключи стаята, в която ще живея на Изгрева. Брат Христо се отдалечи към посока на чешмата, а аз останах права пред вратата на салона. Пред мен, на стълбата, която води за стаята на Учителя, бързо се струпаха много сестри. Учителят се изкачи 4-5 стъпала нагоре, а те му задаваха различни въпроси. Една го попита нещо за беседата, друга за времето, трета за здравето си и т.н. Учителят усмихнат, спокойно им отговаряше.
към текста >>

50. 'Господи, колко те обичам' и 'Серенада' от Шуберт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителят бръкна в джоба си.
С брата си пеем: Дните на "Битието". Учителю, ако ги запиша, още по-лесно бихме ги заучили... Брат Христо каза: – Учителю, братя Янкови се завърнаха от Рила. Те искат да посещават сутрешните беседи, а далеко им е, да идват сутрин рано, от града. Учителят бръкна в джоба си. Извади един ключ, даде го на брат Христо и каза: – Братята Янкови и сестрата – като посочи мен – да спят вечерно време в тази стая. Той поясни подробно на брат Христо, къде да спим. Извикаха ни за обяд.
към текста >>

51. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде.
"Отче наш" 17.08.1944 година — село Светляево Сутринта към 9 часа с брат Христо намерихме Учителя при дерето, където заедно със сестри и братя прокарваше вода от едно изворче за чешмичка. Целунахме му ръка. Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде. Чудя се откъде я извади, тъй като джобовете му бяха добре прилепнали. Учителят тихичко каза да го почакаме. Наведе се над още калната вода, която беше се събрала в едно малко коритце и каза: — Ето, параходите плуват по океаните. Върху калната вода плуваха листенца от някакво цвете.
към текста >>

Чудя се откъде я извади, тъй като джобовете му бяха добре прилепнали.
"Отче наш" 17.08.1944 година — село Светляево Сутринта към 9 часа с брат Христо намерихме Учителя при дерето, където заедно със сестри и братя прокарваше вода от едно изворче за чешмичка. Целунахме му ръка. Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде. Чудя се откъде я извади, тъй като джобовете му бяха добре прилепнали. Учителят тихичко каза да го почакаме. Наведе се над още калната вода, която беше се събрала в едно малко коритце и каза: — Ето, параходите плуват по океаните. Върху калната вода плуваха листенца от някакво цвете. — Сега — продължи Учителят, — нови граници се чертаят в Европа.
към текста >>

52. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор.
Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението. Напоследък забелязах, че крие нещо от мен, но не му казвах нищо. От своя страна, аз бях заробена с репетиции в операта около новата премиера и не можех да отида на Изгрева. Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат Христо му каза да не се оперира.
към текста >>

53. ЗЛАТНАТА ГРИВНА - Борис Николов

Той я тури в джоба си, слезе бързо и я подаде на Скитника.
Внимавай, че там клоните са тънки, разпределяй тежестта на няколко клона. Отидоха до дървото. Като стъпи на раменете на Скитника и се хвана за долните клони, братът лесно се изкатери до гнездото. – Махни покрива и виж какво има вътре. Братът махна клечките, които покриваха гнездото и като погледна, едва не извика от почуда – вътре беше … златната гривна ! Той я тури в джоба си, слезе бързо и я подаде на Скитника. Пространството пак се усмихна. Скитника се приближи до сестрата, която още обливаше камъка със сълзи, и тихичко сложи гривната пред лицето ѝ. Сестрата извика с голям глас, сграбчи гривната и прихлупи лице върху нея. Какви жалби изказа сега, каква благодарност! Тя не вярваше на очите си, гледаше и целуваше гривната, плачеше и се смееше – като че се върна при нея онзи, който ѝ я беше дал.
към текста >>

54. ЙОСИФ - Борис Николов

Извади от патрондаша три патрона – с един зареди пушката, а другите два тури в джоба на расото.
Над нея – мартинката, тежка пушка с дълги куршуми, бие далеч и точно, никога не прави засечки. Над нея – манлихерова, отлична бойна пушка с бронирани куршуми, бие далеч и точно. Над нея – маузерова пушка, турска, със заострени бронирани куршуми. По другите страни бяха накичени пищови, револвери, ками, ножове всевъзможни – бойни трофеи от всичките времена и народи. Йосиф посегна към манлихеровата, но се поколеба, присегна и откачи мартинката. Извади от патрондаша три патрона – с един зареди пушката, а другите два тури в джоба на расото. Дядо Стоил още стоеше навън. – Къде? – попита Йосиф. – На Папратливата поляна. Йосиф тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него.
към текста >>

55. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма.
Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата.
към текста >>

56. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си.
Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемете, приложете ги. Не да се натрупват само камъни и тухли, а трябва да има градеж. Каквото получите, градете с него. Трябва ви една школа." И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към използването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения. Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр.
към текста >>

57. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия.
От своя страна съдържанието на Истината представлява абсолютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината.
към текста >>

58. Силата на доброто - Павел Желязков

Джобовете му са празни, но, дето мине, той оставя нещо.
ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ Силата на доброто „Добрият човек е проводник на живота. Той, като влезе, нищо не дава. Джобовете му са празни, но, дето мине, той оставя нещо. Той е като слънцето. Като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде." Учителя Който изучава природата и сътрудничи в нейните лаборатории, много по-лесно разбира смисъла на отрицателните явления в обществото и съдейства за трансформирането и осмислянето на силите в тях за полезна дейност. Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек.
към текста >>

59. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг.
И чудото става. Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него. Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум. Той се изправя и в кортежа на новите си приятели спокойно се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си. „Универсалният език на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание. Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града. Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек.
към текста >>

От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове.
Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа. Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото.
към текста >>

60. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навикът да се държат едната или двете ръце в джобовете говори за прикритост, стига да не е студено.
В това отношение е характерен жестът на много търговци от Ориента, които затулват палеца си и крият дланите си при разговор с клиента. Известно е, че когато Ленин е държал реч, размахвал дясната си ръка, свита в юмрук, което показва решителност и възбуда. Всички Велики Учители, които са посветили безкористно своята дейност и своя живот за благото на човечеството, са придружавали учението си с меки жестове и открити длани. Човек, който има навик да държи ръцете си зад гърба, обикновено е зает с мисли и планове, които укрива и е дълбоко вглъбен в тях. Този жест е бил характерен за Наполеон. Навикът да се държат едната или двете ръце в джобовете говори за прикритост, стига да не е студено. Ако при говорене енергично се жестикулира, това говори за човек с бурен темперамент и една по-емоционална натура. Когато един човек при посещение докосва с ръка ухото си, чертае линии с пръстите на краката си по земята или пък държи двете си ръце скрити зад гърба си, това показва, че целта на неговото посещение има скрит характер - говори за едно, а иска да подразбере нещо друго. Ако пък се стреми да държи ръцете си затворени и да ги крие, то това е признак за желание да ни измами. Ако ръцете са отворени и се клатушкат свободно, това показва нерешителност, изобщо колебливи движения. Нормалното затваряне на ръцете показва решителност.
към текста >>

61. 6. Есен - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всички деца напълниха джобовете си с листенца и отново се върнаха в стаята, където дежурните бяха сервирали закуските.
" — Да, дечица, вие всичките виждате есенните листенца всеки ден, как хвърчат из въздуха. През междучасието ще отидем всички в училищната градина, за да си набереме от падналите листа. — И да си украсим стаята — прекъсна ме Лилия. Моята мисъл не беше точно тази, но и това не беше казано лошо. След малко градината се изпълни с весел глъч и смях. Всички деца напълниха джобовете си с листенца и отново се върнаха в стаята, където дежурните бяха сервирали закуските. Естествено беше да декорираме масичките със събраните листенца и да закусим при по-специална обстановка. През време на закуската, сложих тиха мелодия на грамофона и запитах: — Знаете ли каква приказка ни разказва музиката на грамофона? — Не. — Ще ви я разкажа: „Сложих плочата отначало и започнах" Задухал вятърчо през полята и градините, чуйте 'как се прегъват клонете на дърветата и фучат . . .
към текста >>

62. Новата шапка на Дабка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Мушнал ръце в джобове.
Майка му я оплела. Целичката червена. С пискюлченце отгоре. — Като тая шапчица няма друга на света! Мама ми я оплела! Тъй си Дабко повтарял и се радвал от сърце. И ето го един ден кривнал шапка на глава. Мушнал ръце в джобове. Тръгнал да се разходи. Насреща му Чудомир, съседското момченце. Дяла клечки с ножченце. — Спри се, Дабко, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи това ножченце ! Ножчето е чудесно! — Не си давам шапката! — С това ножче, момченце, девет шапки ще взема! — Може и сто да вземеш, но моята не давам! Мама ми я оплела! Тръгнал Дабко нататък. Насреща му циганин.
към текста >>

63. Благословените орехи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Най-малкият тогава бръкнал в джоба си и извадил трите ореха.
— С добри, — рекъл най-малкият. — Дай да ги видим! Най-напред вижте аз какво спечелих. Ето — показал парите си. Средния брат извадил от пазвата си стоте жълтици. — Добре си — казал му старият. Най-малкият тогава бръкнал в джоба си и извадил трите ореха. — Туй ли ти е печалбата за три години? — Туй е — три ореха, но те са благословени! — рекъл малкият. — Даде ми ги един турчин. Другите двама избухнали: — Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха — три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от турчина, инак да не си посмял да се върнеш в бащината къща — развикал се най-старият брат.
към текста >>

64. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Последният изискваше джобовете от всякакъв вид да не зеят.
Явно и в този период Мони безотказно проявява склонност към бурните си ментални уравнения, защото Учителят с усмивка казва: „Две черни овци си имаме на Изгрева - Гради и Симеон.“ ... Намира време да завърши консерваторията в класа на Събчо Събев, отказва назначение в Старозагорската опера и остава с семейството си на Изгрева... Слави се със съвършеното готвене на печен лук и коприва с ориз и следва фанатично три принципа: Според първия, краката на масите и столовете трябва да се режат, за да може стойката на седящия да е в пълна изправеност. Бедата беше в това, че веднаж резнати, краката никога не можеха да добият равност, килваха се, така че се налагаше ново рязване, и пак, и пак. Накрая се стигаше до полулягане в полуяпонски интериор. Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани. Анулирането беше спонтанно и с каквото падне под ръка - нож, тесличка - каквото и да е. Последният изискваше джобовете от всякакъв вид да не зеят. Ръцете трябваше да се движат спокойно, да не се разконцентрират в търсене на това и онова. Решението просто. Игла, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников. Един от роднините му пада в четата на Хаджи Димитър в битката при Дълги Дол и се споменава от Захари Стоянов. Друг - Тодор Арнаудов - заедно с Паница и Ризов гони през зимната нощ на 12 януари по софийските улици Стамболов „с гол в ръката нож“.
към текста >>

Игла, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников.
Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани. Анулирането беше спонтанно и с каквото падне под ръка - нож, тесличка - каквото и да е. Последният изискваше джобовете от всякакъв вид да не зеят. Ръцете трябваше да се движат спокойно, да не се разконцентрират в търсене на това и онова. Решението просто. Игла, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников. Един от роднините му пада в четата на Хаджи Димитър в битката при Дълги Дол и се споменава от Захари Стоянов. Друг - Тодор Арнаудов - заедно с Паница и Ризов гони през зимната нощ на 12 януари по софийските улици Стамболов „с гол в ръката нож“. Симеон Арнаудов завърши творческия си живот като солист на военния ансамбъл на Филип Кутев. Следващата и последна колиба по посока на парка беше колибата близнак на прочутите изгревски астролози Иван Антонов и Влад Пашов. Тя беше построена на една три-четиридекарова братска зеленчукова градина опираща южния край на Поляната.
към текста >>

Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на немския му джобен часовник.
Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки. Ами доктор Жеков! Обожаван лекар във Варна. Черноморската ни столица. Градът дето винаги е бил по-шик от Пловдив! Елегантен, строен мъж. Всички го знаят. Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на немския му джобен часовник. Панталон също на раета като жилетката. Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество. Ходенето бос за него, по онова време, беше абсолютно необходимо, защото човек така се зареждал с целебния земен магнетизъм. Питайте някой доктор! А пропо, - както вече казах, - от началото Паневритмията на „Изгрева“ се играеше на бос крак. Това е! Хората викаха д-р Жеков и му плащаха двойно, защото беше най-добрия лекар.
към текста >>

65. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В малкото ляво горно джобче на лятната куртка.
Коя е ръката, опънала тетивата, и накъде е насочила лъка, и къде е целта, към която отпраща стрелата. Това го няма в теория на литературата, не е урок по жанрове. С истинското животоописание се сблъсках по житейски на един гол баир край Търново. Лозята. Бях там на някакъв запас, на едномесечен сбор на студенти в школата за запасни офицери и бяха ни дръннали в някакви окопи, изчоплени от нас самите, и лежахме с часове - май чакахме някой да се учи да подава храна на позиция - пек неистов и вкретенясващо търкаляне в пръста. И всичко надолу от мен и нагоре хърка, а аз си носех едно евангелие на цигарена хартия (от библейското общество трябва да беше). В малкото ляво горно джобче на лятната куртка. И си го вадех в такива случаи и четях. Да не полудея от идиотизма на запаса. И попаднах на евангелието на Йоан, което няколко пъти бях чел и много ми харесваше, и за пръв път видях къде му е особеното. „В началото бе Словото и Словото бе у Бог и нищо без него не бе.“ И Йоан не бе? И това евангелие не бе?
към текста >>

Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново училище или нова църква.
Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия. С търговци на жито, на говеждо и на овче месо. Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново училище или нова църква. Оттам иде самочувствието му след години да се сприятели с всички варненски първенци - били те гърци, турци, погърчени гагаузи във високата православна йерархия на града; оттам иде мъжественият му жест със свои пари да се пресели в Цариград при Иларион Макариополски и на своя глава и със свои средства да се бори за духов- ното издигане на българите от Варненско до края на живота си. Телескопичен блик А железницата? Железницата Русе-Варна? Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат. Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите.
към текста >>

66. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки.
към текста >>

67. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло сирене с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци.
Май сбърках. Защото мислех някак за българите в Свищов. Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България. Турците, разбира се, веднага след Освобождението са го напуснали, продавайки разкошните си къщи, парцели, лозя - криво-ляво там, джаста-праста, колкото да вземат нещо и да се махнат! Изнизали са се. Не са се зачитали във вестник „Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“. Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло сирене с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци. Заминавали изправени като глътнали бастун англичани. Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа.
към текста >>

68. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Свищовските училища, сиропиталища, пансионът за бедни момичета на женското настоятелство - всичкото това нали бе дълбоко бъркане в джоба от страна на имащите свищовлии от милосърдие именно! Да не говорим за свищовските турци, които както бяха по-богати, така бяха и по-щедри от заможните щедри българи към градските просяци.
Щеше да е фалшиво. Работата беше, че колкото повече научаваше, толкова по-бездънна ставаше за него картината на света, толкова повече провиждаше неща - не мистични, а прости и очевидни неща, които всички ей така отхвърляха, за да не отежняват радостния си и пълнокръвен живот на добри християни. Какво лошо има в това? Нищо лошо! Но какво можеше да им каже той от амвона, когато всичко беше толкова необятно, непровидяно, недоразбрано, недопроникнато... Да им разкаже за добрия самарянин? Та в Свищов всеки ден можеше да срещнеш по пет заможни хора, милосърдни като самото Милосърдие; какво да им го казва? Свищовските училища, сиропиталища, пансионът за бедни момичета на женското настоятелство - всичкото това нали бе дълбоко бъркане в джоба от страна на имащите свищовлии от милосърдие именно! Да не говорим за свищовските турци, които както бяха по-богати, така бяха и по-щедри от заможните щедри българи към градските просяци. Без да са християни и без дори да са чували притчата за добрия самарянин. От друга страна, това, че имаше милостиви хора със и без християнска проповед, съвсем не значеше, че няма какво да се каже и на най-добрите хора от града, такива каквито си бяха. И това беше просто едно смътно чувство, едно недоизразено с думи чувство, което си оставаше в него, и растеше, и той просто не можеше да направи първата крачка. Нямаше да е искрен. Щеше да повтаря заученото, колкото и да е хубаво и правилно.
към текста >>

И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб.
Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни.
към текста >>

На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал.
* Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“. „...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г. Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае. Понякога взима молива и стои и гледа през прозореца. И задрямва над белия лист. Буди се и дреме. Спи. И в купа хартия, решен, че ще рови, докато се сети какво търси, се показва някакво стихотворение.
към текста >>

69. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с пътниците до себе си.
Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено. Не се траеше до нея и можеше да видиш как топлият въздух трепери между теб и каквото и да погледнеш. Във вагона за жени имаше самотни пътнички и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха). Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички. Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с пътниците до себе си. Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде пътуваш и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния път и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали. За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии.
към текста >>

70. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба.
Следователно, в индивидуално, обществено и народностно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: „Апаш е той“. Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: „Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш?
към текста >>

Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си?
Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: „Апаш е той“. Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: „Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш? “ И той ще ми каже: „Може, братко, заповядай!“ Като ида при някой приятел, ще кажа: „Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам? “ - „Може“. Това трябва да бъде новото учение.
към текста >>

71. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

Поп да не те обича - той ще те тури в джоба си.
11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София Всички трябва да се поздравяват в Школата - при влизане на Учителя, той казва: „Без страх!“ Учениците отговарят: „Без тъмнина!“ При излизане, Учителя: „Без страх в Любовта безгранична!“ Учениците: „Без тъмнина!“ С духовенството най-после ще се разберем. Поп да не те обича - той ще те тури в джоба си. Те са фалирали търговци. Против тях може да се излезе в печата - може да се разправяме с тях. С външните хора може да се разбираме. Добрата молитва В тоя път материалните работи понякога пречат, затова трябва да се намери друг път. В нашето съзнание ние трябва да преодолеем страха.
към текста >>

72. Асен Кантарджиев - Георги Христов

Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи.
Кой знае защо, но движенията му по едно време взеха да стават от ден на ден все по-бавни и по-бавни, докато заприличаха на ония движения в киното, когато лентата се пуска в бавен, разточен темп, за да се види някой скок на кон или движение на спортист, с което той спечелва победата. Асен никога не отсъства от работа, макар че винаги ни изглеждаше много уморен и изтощен. Той отхвърли предложението от наша страна да остане вкъщи. Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад. И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута библиотека, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги. Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи. С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по трънливия път да разнасят новото благовестие. Асен също чете астрология. Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения. Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения. Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения.
към текста >>

73. Поява на първите дървени бараки на Изгрева - Георги Христов

Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем.
Поява на първите дървени бараки на Изгрева На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителя препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по- практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата.
към текста >>

74. Братските празници на Изгрева - Георги Христов

Имаше такива отделни мънички отпечатани беседи по формат, големи колкото джобно календарче.
Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират тези условия. Новогодишната беседа бе винаги много важна. Всички я очакваха с голям интерес. Обикновено тя се отпечатваше веднага и се разпространяваше между приятелите. Имаше такива отделни мънички отпечатани беседи по формат, големи колкото джобно календарче.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31690216064453