Търсене в текстове за 'Джоб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя!
Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам. Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест! Тирани и роби на днешния ден.
към текста >>

2. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация.
Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
към текста >>

3. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира.
- Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават. В събирането и умножението има увеличение. Те са положителни методи. Много хора, каквито са съвременните апаши, си служат с давлението и изваждането. Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира. Питам: естествен ли е. този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н.
Правата линия сочи на равновесие". „Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят". „Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си.
* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО".
към текста >>

6. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии.
Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство.
към текста >>

7. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Разтича се горкият баща и след няколко дена в джоба му останаха няколко медни монети, които отчаяно стискаше и пазеше за лекарства на малкия и хляб на големите.
Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки. Печелеше, колкото да не гладуват. Ала доволен беше Бен Йосеф. Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след вечеря и тефилата сутрин. Но случи се така, че най-малкото, най-любимото в къщи, заболя. Разтича се горкият баща и след няколко дена в джоба му останаха няколко медни монети, които отчаяно стискаше и пазеше за лекарства на малкия и хляб на големите. Скоро обаче и те изчезнаха. Намери се в чудо клетият. Какво ще прави? Нощта преваляше. За утре не ще има хляб.
към текста >>

8. ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо по-високо от сиромашията.
Да в този свят Истината не може да дойде. За Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си не могат да говорят. Вложи Истина в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо по-високо от сиромашията. Това е Истината. Има нещо по-високо от богатството. Това е Истината. Има нещо по-високо от властта. Това е Истината.
към текста >>

9. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - СВЕТЛОТО, ПОЛОЖИТЕЛНО ГЛЕДАНЕ НА НЕЩАТА: ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ НЕЩА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота". „Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек". „Да, радваш се, но и ти трябва да бъдеш като него". Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
към текста >>

10. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

той счита, че е преместил нещо от един свой джоб в друг.
Той дето отиде, носи светлина и живот. Даже и нищо да не говори, неговото присъствие внася красота навсякъде. Освободеният схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране. Той съвсем не схваща, че това е даване в този смисъл, в който хората разбират. Когато дава нещо. той счита, че е преместил нещо от един свой джоб в друг. Нещо повече: Той смята, че самият той не е дал нищо, защото това, което дава, не е негово. Той дава нещо, което не му принадлежи. Този е пътят за разрешение на всички въпроси на днешния живот. Освободеният има съвсем ново отношение към живота. За него всяко същество е картина, която Великият, Безграничният рисува.
към текста >>

11. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите.
И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете.
към текста >>

Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите.
Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете. Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя. Д-р Котик е правел опити с гореспоменатата флуорес¬цираща плоча в тъмна стая.
към текста >>

Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб.
Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете. Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя. Д-р Котик е правел опити с гореспоменатата флуорес¬цираща плоча в тъмна стая. Той е карал лицето да мисли уси¬лено и флуоресциращата плоча светвала.
към текста >>

12. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Заявихте при това, че носите биографичните бележки в джоба си, тъй като сте познавали много добре лицето, на което принадлежи тоя череп.
Един¬ствено активна остава музикалната способност. Същевременно живо¬тинските нагони, като са престанали да бъдат направлявани и регу¬лирани от ума и моралните чувства, започват усилено да се проявяват. В резултат на това, девойката става свадлива, жестока, хитра, свидлива, алчна и клони към безпътен, порочен живот". Помолих след това доктора да предаде своите биографични бележки, ала той се поколеба и каза, че описанието в някои отно¬шения съвпада с истинския характер, но че, според него, туй било гадателска работа. Аз му отвърнах: „Г-н докторе, вие сам донесохте този череп, като искахте да ни подложите на изпит. Заявихте при това, че носите биографичните бележки в джоба си, тъй като сте познавали много добре лицето, на което принадлежи тоя череп. А сега се мъчите да омаловажите нашата преценка и да ни обиждате, подхвърляйки, че и да сме описали донейде характера, това било „гадателска работа". Този начин на постъпване е крайно неучтив и неблагопристоен. Освен това, той не подобава на професията ви като лекар. Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения. Той ги дължи на слушателите, той ги дължи на нас, той ги дължи на докторската си чест и на истината.
към текста >>

13. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе.
Когато наближиха града, той млъкна и се сбогува мълчаливо с поп Грую. Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село. Поп Грую се спре насред пътя между селото и града. Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра!
към текста >>

Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка?
Така той пристигна дома, влезе в стаята и до вечерта не излезе. Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание. Просто и ясно! Такова нещо изпитват в един и същи час много хора на земята, но колко слушат тоя глас и изпълняват повеленията му? Наред с всички и поп Грую чу и разбра на часа, какво трябваше да направи. Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка? Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо село. Отде накъде! Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва.
към текста >>

14. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ония пък, които имат слаба вяра и надежда, като пипнат главата си, веднага стават мрачни и недоволни от себе си, като че ли са пипнали в празен джоб.
В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили. И забелязано е, че когато хората се обезсърчат, обикновено се хващат за главата, като несъзнателно се пипат по известни места от черепа. По главата се пипат, разбира се, и онези, които имат силна вяра, надежда и любов. Но между пипането на едните и на другите има голяма разлика. Ония, които имат вяра, като пипат главата си, на лицето им се явява усмивка - те се радват, че имат нещо в себе си, на което могат да разчитат. Ония пък, които имат слаба вяра и надежда, като пипнат главата си, веднага стават мрачни и недоволни от себе си, като че ли са пипнали в празен джоб. Те чувствуват. че няма на какво да разчитат. Затова казвам: Дружете с хора, които имат силно развита вяра. Те са богати. Tе са и много щедри.
към текста >>

15. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки.
Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите.
към текста >>

16. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци.
Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия. Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха: човек трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее. В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът. Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид. Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци. Това становище трябваше обаче скоро да се изостави. Хората, хранейки се с едностранчива храна и то в повечето случаи в консервиран вид, почнаха да страдат от нови заболявания. Това обърна вниманието на учените, и след дълги изследвания се откриха нови вещества, крайно необходими за организма. Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата кухня. Тези вещества, наречени — витамини, са нужни само с присъствието си при обмяната на веществата за живота на организма.
към текста >>

17. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Раздавай я, пръскай я, изливай я, изпразвай джобовете си, изтръсвай кошницата си пред всекиго, обръщай чашата си с устието надолу и утре ти ще имаш любов много повече, отколкото досега си имал.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Един хубав симптом Човек трябва да умее да чете по-малките симптоми, които тук-там се явяват в живота на обществото, за да долови това, което работи дълбоко в сърцата и душите и което може би утре ще проникне широко в умовете на хората и ще се осъществи в техния живот. Такъв красив симптом е статията „Не икономисвайте любовта" от Гео Чачаров във в. „Мир", от 19 февруари т г. Ето няколко места от тая статия: „Любовта е онова богатство, от което колкото повече се гребе, черпи и раздава — толкова повече расте, прибавя се и се увеличава. Любовта е единственото действие, в което струва си човек да бъде разточителен. Раздавай я, пръскай я, изливай я, изпразвай джобовете си, изтръсвай кошницата си пред всекиго, обръщай чашата си с устието надолу и утре ти ще имаш любов много повече, отколкото досега си имал. Любовта е, както нощвите с брашното и делвата с масло на Зарофатската вдовица — от които колкото повече се изваждаше, толкова повече съдържанието им се увеличаваше. Ден не позволявайте да ви отмине, без да сте раздали любов. Утрешната зора може да не я посрещнете, и ако тази нощ свърши земният ви живот, вашето последно дело на любов ще бъде мил спомен. Обичате ли този човек пред вас или оня, застаналия там ваш приятел? — Идете тогава и сторете нещо за него, нещо, което би стоплило сърцето му, душата му — най-малкото, кажете му една блага дума".
към текста >>

18. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тоя път духът на бащата му казал: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми." Смятайки, че духът на баща му иска да изправи някаква грешка, Джеймс Пинкней Шафен отишъл при майка си да потърси пардесюто, но се оказало, че го няма — майката го дала на най-големия брат Джон, който живеел в графството Йадкин.
На 16.11.1905 г. споменатият Шафен е направил своето завещание, с което оставил целия си имот на третия си син Маршал, като не предвиждал нищо за своята жена и за другите си трима сина, Шестнадесет години по-късно, на 7.9.1921г., завещателят умира вследствие на едно падане, а след 2 седмици неговият трети син приел наследството. Няколко години по-късно, обаче, през 1925 г, се случили странни събития. Вторият син на покойния Шафен, именно Джеймс Пинкней Шафен, започнал да сънува често баща си. Веднъж той го видял облечен в черно пардесю. Тоя път духът на бащата му казал: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми." Смятайки, че духът на баща му иска да изправи някаква грешка, Джеймс Пинкней Шафен отишъл при майка си да потърси пардесюто, но се оказало, че го няма — майката го дала на най-големия брат Джон, който живеел в графството Йадкин. Джеймс Пинкней отишъл там и намерил пардесюто, вътрешният джоб на което бил зашит. Като го разшил, той намерил малък свитък хартия, съдържащ само следните думи: „Четете 27 глава на битието в старата Библия на баща ми." Смятайки, че се касае за истинското завещание на стария Шафен, Джеймс Пинкней искал да има свидетели и затова замолва своя съсед Томас Блякуелдър да го придружи. Двамата, ведно със своите дъщери отиват при майката, за да дирят старата Библия. С доста труд тя е била намерена, но била така разнебитена, че се разпаднала на 3 части, когато я извадили от чекмеджето. Г-н Блякуелдър взел частта, съдържаща книгата на Битието, намерил 27 глава, дето два листа били сгънати един върху друг, за да образуват нещо като плик.
към текста >>

Джеймс Пинкней отишъл там и намерил пардесюто, вътрешният джоб на което бил зашит.
споменатият Шафен е направил своето завещание, с което оставил целия си имот на третия си син Маршал, като не предвиждал нищо за своята жена и за другите си трима сина, Шестнадесет години по-късно, на 7.9.1921г., завещателят умира вследствие на едно падане, а след 2 седмици неговият трети син приел наследството. Няколко години по-късно, обаче, през 1925 г, се случили странни събития. Вторият син на покойния Шафен, именно Джеймс Пинкней Шафен, започнал да сънува често баща си. Веднъж той го видял облечен в черно пардесю. Тоя път духът на бащата му казал: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми." Смятайки, че духът на баща му иска да изправи някаква грешка, Джеймс Пинкней Шафен отишъл при майка си да потърси пардесюто, но се оказало, че го няма — майката го дала на най-големия брат Джон, който живеел в графството Йадкин. Джеймс Пинкней отишъл там и намерил пардесюто, вътрешният джоб на което бил зашит. Като го разшил, той намерил малък свитък хартия, съдържащ само следните думи: „Четете 27 глава на битието в старата Библия на баща ми." Смятайки, че се касае за истинското завещание на стария Шафен, Джеймс Пинкней искал да има свидетели и затова замолва своя съсед Томас Блякуелдър да го придружи. Двамата, ведно със своите дъщери отиват при майката, за да дирят старата Библия. С доста труд тя е била намерена, но била така разнебитена, че се разпаднала на 3 части, когато я извадили от чекмеджето. Г-н Блякуелдър взел частта, съдържаща книгата на Битието, намерил 27 глава, дето два листа били сгънати един върху друг, за да образуват нещо като плик. Там било намерено завещанието от 16.I.1919 г.
към текста >>

19. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука.
При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер.
към текста >>

20. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философствуваш.
Сега, в това разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои -по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъл да направиш някому добро. Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философствуваш. Казваш си: имам пари, но те ми трябват днес. Хайде друг ден ще направя това добро. Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време, и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно, ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си.
към текста >>

21. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си.
- Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием. Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос. И той разполага с богатство - живота, който е вложен в него. Този жи- вот пък се определя от мисълта му.
към текста >>

22. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. 2. Какво ще Бъде поведението спрямо жена ми?
към текста >>

23. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“В една от своите лекции на Младежкия клас Учителят даде задача, всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет пари в джоба си.
Но той преодолява всичко с чистота, и с безпределна вяра в силата на Доброто. След като открива специалния клас през 1922 г. Учителят поставя задачи на младежите от най-различен характер. Петър Камбуров е сред тези, които присъства всякога на лекциите и с най-голямо старание изпълнява дадените задачи. Той описва в спомените си интересна опитност при изпълнението на една такава задача, дадена от Учителя през 1927 година. “В една от своите лекции на Младежкия клас Учителят даде задача, всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет пари в джоба си. Да отиде в града или селото, дето със собствен труд да си изкара прехраната. Тази задача решихме да изпълним групово братята: Борис Николов, Влад Пашов, Георги Радев, Иван Михайлов и аз. Какво да работим? Решихме да правим и продаваме мекици. За тази цел построихме временен навес при работилницата на брат Бертоли, на видно място - откъм ул.
към текста >>

24. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Към бележниците си той така се привързва, че до края на живота си ще ги носи в своя джоб, записвайки по всяко време текущата в Пространството Мисъл.
Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б. Николов бил като в училище. По време на беседите записвал редом със стенографите Живото Слово в своите бележници. Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията. Към бележниците си той така се привързва, че до края на живота си ще ги носи в своя джоб, записвайки по всяко време текущата в Пространството Мисъл. “Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-висш свят. От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б. Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността, Борис Николов се движил незабележимо всред мнозината. Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност.
към текста >>

25. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз знаех, че Борис дава от джоба си пари за делото, но не го казва.
Вижда се, че съм дошъл с известен капитал. Брат Боян на сбогуване ми каза: „На добър час, Георги, твоят път е пътя на красотата. Търси Бога като висшата красота." Няма по-добра раздяла от тези думи. Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат Борис. Това не ми харесваше. Аз знаех, че Борис дава от джоба си пари за делото, но не го казва. Когато се сбогувах с него той ми каза: „На добър час, отвори път, че ще те следваме...“ На излизане от България носех три сандъка приложно изкуство, но поради високото мито, което ми наложи Чехия, не можах да освободя багажа си. Минах през глад. Изложбата не се състоя. Реших да замина за Швеция без пари. Отсега нататък моят живот протече като роман.
към текста >>

В джоба си имах само две крони, по-малко от трамваен билет.
Поканиха ме да остана в Прага, но аз виждах, че приближава революцията. Помогна ми единственият чех, който ми бяха препоръчали. Даде ми работа да реализирам проект за капак на една кутия. Плати ми една месечна заплата. Минавайки през площада „Вацлавски намести“ видях един сляп младеж. В джоба си имах само две крони, по-малко от трамваен билет. Дадох едната на слепия, и след 15 минути най-неочаквано получих 5000 крони. Същият чех, който ми бе препоръчан, ми поиска да му дам пълномощно да произведе три кутии от моите. Той ми предложи пет хиляди. Поисках му да ги обърне в шведски крони. След 14 дни банката ми ги даде.
към текста >>

26. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“?
„По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем. Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно". И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников? Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон?
към текста >>

Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон?
И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников? Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон? Де са излекуваните с моливите на българските попове, за да ги видим? За да даде молитвата резултати, този, който я отправя, трябва да притежава жива вяра, че молитвата ще бъде послушана, а също и душевна чистота. Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите. Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и първоначално училище ... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхното съкровено и най-твърдо убеждение е да запазят себе си, да задоволят амбициите си и да напълнят джобовете си.
Вместо това ние виждаме една безбройна армия от кариеристи, чийто бог е личния интерес и амбиция, които нямат и представа за една истинска служба на народа, които са оплели всяка една партия, без никакво изключение, и чакат само да вземат властта, да се настанят на държавната трапеза, за да се забият като кърлежи в тялото на народа и да смучат неговата кръв. И тия „интелигентни“ паразити не само че се преливат от партия в партия, според това но коя страна натежават везните на властта и къде има повече облаги, но не се свенят и тогава, когато се намират в един лагер, да се хванат за косите, да се скарат кой да вземе по-големия кокал, кой да се качи не по-високо мястo, не се свенят, над всичко отгоре, и да направят от това обществен и държавен въпрос. Тия хора понякога спорят за убеждения, за принципи. В същност, те нямат никакви принципи. Техните „убеждения" по тоя или оня въпрос се определят от посоката на вятъра. Тяхното съкровено и най-твърдо убеждение е да запазят себе си, да задоволят амбициите си и да напълнят джобовете си. Где е тази лопата която ще ги изрине? Где е тази метла, която ще ги измете? Български народе, събуди се! Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и благоденствие за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание. По отношение на истинското знание днешният човек е като едно малко, безпомощно дете, безнадеждно загубено в един безкраен, тайнствен лабиринт.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да видите как мнозина от тях по цели месеци нямат двадесет лева в джоба си, за да купят сол и газ за в къщи, за да купят тетрадки, моливи и учебници за децата си.
Елате да видите тия, които се трудят от ранно утро до късна вечер; тия, които изработват вашите дрехи по няколко костюма за всеки сезон, които произвеждат продуктите за вашата храна, за вашите десетки порции за всеки обяд и вечеря, тия, които чрез труда си, под форма на данъци, плащат вашите големи, по хиляди левове на ден заплати, плащат вашите пътни и дневни за разходките ви из Европа и по скъпите курорти, плащат вашите скъпи автомобили, плащат всичките ви забави и развлечения, плащат всичко, що вашата ръка харчи и прахосва. Елате да ни видите! Елате да видите тия, които всичко дават за вашия живот, за вашия разкош и охолство. Да видите как мнозина от тях са боси през късна есен, когато мраз земята сковава. Да видите как мнозина от тях имат само по една скъсана дреха и риза на гърба си, които им служат за делник и празник, за земен и летен сезон. Да видите как мнозина от тях по цели месеци нямат двадесет лева в джоба си, за да купят сол и газ за в къщи, за да купят тетрадки, моливи и учебници за децата си. Да видите как мнозина минават своите oбеди и вечери с оскъдния царевичен хляб и картофи. Елате да видите нашата мизерия, нашето тегло, машите скърби и неволи. Да видите как живеят тия, чийто труд е обилен източник за вашите блага. Да видите какво става в техните сърца и души. Де видите как мизерията и теглото, причинени им от вашето убийствено равнодушие, от вашия безумен и престъпен егоизъм, будят в тях злоба, ненавист и ги карат да поглеждат към вас със стиснати юмруци.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с напарфюмирана копринена кърпичка в малкото джобче, що тържествено се развява при всяка негова стъпка.
Сладък, укрепителен сън го подновява за другия ден, а сега? . . . Проклина писмото. Защо ли не се е загубило, защо ли го е писал? Но на присъмване страшен кошмар го пригърна в страшните си обятия и засънува, че е облечен с изгладен костюм. с напарфюмирана копринена кърпичка в малкото джобче, що тържествено се развява при всяка негова стъпка. С колосана яка и широка връзка, с карфичка и камъче, избръснат и напудрен. Седнал на масата, събира пари от пасажерите, дава им карти за стаите, развежда ги и важно разговаря с тях: търговци, фабриканти, курортисти — все от висшето общество. Пък има и госпожици, с високи токчета, които му се усмихват и гальовно го поглеждат с големите си очи. Но изведнъж стаята в която стои почва да се свива. Стените изчезват и се превръщат в железни решетки, а той сам стои без въздух и слънце с поглед вкован само в парите и пътниците от хотела.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, когато плати от джоба за несъобразителността си, той се зарече да си отваря очите.
През витрината той можа да познае вече прегърбената фигура на Марчев. Спря се да го погледа. Състарен, побелял, с черен нагръдник. Лицето набръчкано, печално. Да му се обадя ли? Тогава, когато плати от джоба за несъобразителността си, той се зарече да си отваря очите. И не беше задържал е сърцето никаква злоба. Някакво чувство на състрадание го тласна в магазина и той се изправи пред него. — Добър ден, бай Стояне! — О, добър ден, Петков, рече истински зарадван старият вече Марчев. — Че как така попадна чак тука, бе бай Стояне?
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр.
Книжнина Астрономичен календар за 1935 год. 9 годишнина от Д-р Владимир Кир. Христов. Издаваният от Д-р Вл. К. Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното Просвещение с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г. Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България. Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр. с две диаграми в текста, които особено улесняват намирането на планетите по небето. Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при небесните светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер. Той струва 5 лв. вкл. пощ. разноски, в предплата, и се доставя от Цочо Диков.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв.
Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: „Да не би това, да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак! “ Продължавал той да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали. „Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заливани, си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не далеч от него седи Севадин и наблюдава. Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: — Ти без работа ли си? — Да. — Беден човек ли си? — Да.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Търговецът събра пълен джоб банкноти.
Ще писнат с последния си глас толкова млади душици, ще мръкнат толкова хиляди хубави очи ... ще угасне живота, пламъкът на живота в хиляди, хиляди сърца. И защо всичко това? За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство. За да можем да се наядем два - три пъти и да се оригваме след това три-четири дена. „Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета. Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни деца пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“. Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите деца и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека. * * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство?
към текста >>

34. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дъбовете и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени Дъбовите листа.
Некои от Лигата още тая есен, ако им се даде отпуск, ще дойдат в България и прекарат известно време на Изгрева между братята и по-близо до Учителя. Особено много се интересуват за евритмическите упражнения. Когато се събуди в човека свърхсъзнанието, той е готов вече да служи на Бога и на ближния с всичката си душа и сила, за която цел той жертва всичко. Той тогава отдава своя живот в служба на напредничавите идеи, които носят освобождение на човешката душа от вековните вериги, в които е свързана, освобождение от мрака в когото е попаднала. На полски език се превеждат вече беседи от Учителя. N. Дъбовете и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени Дъбовите листа. Дишали пресен въздух пригрявали се на ясно слънце, шушукали си тихичко и често вятъра далеч разнасял хоровите им песни. С малко думи казано — живеели весело, завидно. Но минало се Лятото дошла Есен. И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от дървото, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница. Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата.
Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек. За мен и единия и другия са направени от Бога. Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги.
Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока. У крадците специално ръцете са дълги и пръстите им са дълги. Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги. Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От 2000 души по един лев, това правят 2000 лева, които той прибира а своя джоб.
Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев. От 2000 души по един лев, това правят 2000 лева, които той прибира а своя джоб. Той им казва: като се пооправят работите ми, аз ще ви доплатя. А това оправяне никога не дохожда. Това е човека на самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на едно житно зърно и след това го поставим в джоба си, какво сме постигнали?
От тук именно се раждат изопачените положения. И понеже съвременните хора не могат да виждат проявлението на разумно-то в света мислят. че светът е неразумен. От какво зависи разумността? Ако ние грижливо проучим строежа, състава и пр. на едно житно зърно и след това го поставим в джоба си, какво сме постигнали? Друг е въпроса, ако посеем житното зърно и му създадем условия да поникне; тогава то ще ни покаже своята разумност. Извода е, че и в самите нас има също такава една разумност, каквато в житното зърно, на която трябва да създадем условия до се прояви. Ние мислим, че със закона на безверието всичко ще можем да обясним. Никаква наука не е това. Безверника не вярва в съществуването на Бога.
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неколцина лекари, с цел да контролират опита, си послужили с малки джобни компаси, които поставяли зад експериментатора, без последният да знае това.
Върху масата, на която нямало никакви гвоздеи или металически части, бил поставен компас. Графът движел ръцете си на разстояние около 20 си. над компаса. В скоро време те така почнали да действат върху стрелката, че тя много пъргаво следвала всяко движение на неговата ръка. Преди почването на всеки опит, графът трябвало да се съсредоточи: понякога се случвало да не сполучи, но, след малка почивка, опитът пак сполучвал и могъл да бъде повтарян произволно. Неколцина лекари, с цел да контролират опита, си послужили с малки джобни компаси, които поставяли зад експериментатора, без последният да знае това. Но и техните се движели също така, както стрелката на компаса, който бил на масата. Особено интересен е бил опитът, при който графът вземал в ръката неонова лампа, дълга 10 см. и с диаметър 2 см. Той я държал в лявата си ръка, като движел показалеца на дясната си ръка по нейния край Тогава, при всяко допиране на пръста, лампата светвала. Този опит бил извършван вечер, при намалено осветление, а също и денем, когато лесно би могло да се открие всека мистификация.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила.
Свободата е най-висшето благо на земята. Бъди свободен, не от железните вериги, а от ония, които се сковават от страстите — бъди господар на себе си. Гледай себе си да завладееш, кормилото на сполуката, на обстоятелствата. „Бъди свободен“ (не е достатъчно човек да има висши качества — казва Ларошфуко —но трябва и да знай да ги владее.) Никой не може да нарече себе си възпитан, докато не се научи да подчинява на волята си всеки свой мускул. „Бляскав ум в болно тяло. прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила. „Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си права и сила. който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя. Който посреща с радост новата истина, като ангел небесен, като изслуша съветите на другите, на своя вътрешен оракул, който се ползва от внушенията от страна, не за до потиска, но да събуди собствената си енергия. Само един такъв ум ще нарека свободен, който не позволява, не остава външните обстоятелства пасивни да го огранича-ват, и не се увлича от външните събития, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действа с ония принципи, който той е усвоил след здраво обсъждане. „Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред висшия съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много уважава себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“ „Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта.
към текста >>

41. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А кога се пренасят, хамалите хич не бутват дрехите, макар и портмоне да има в джобовете.
То не ще остане в мрак и невежество, няма да тъне вечно в своя егоизъм, антагонизъм и взаимни борби. Идват нови хора. които ще турят началото на една нова култура, в която човек за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото. Ето какво пише той между другото: „Да видиш тук, каква честност и доверие между хората. Например, по цял ден си оставят велосипедите по улиците, вършат си работата из града и ги прибират вечер или след 3-4 дни. А кога се пренасят, хамалите хич не бутват дрехите, макар и портмоне да има в джобовете. А по ресторантите на гарите никой не контролира дали плащаш.“ гр. Осло, Норвегия 5. X. 1937 г. Ето началото на една нова култура. Ние пожелаваме същите тия качества да развият и българите за да дадат условие в себе си на нещо велико и красиво.
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който дава с любов, като извади от джоба си сто лева, мисли, че малко е дал; извади още сто лева, пак намира, че е дал малко.
Когато говоря за любовта, аз разбирам тази сила в света, с която можем да превъзмогнем всички мъчнотии. Единствената връзка, която може да ни свърже с: идеалния свят и да ни направи силни, това е любовта. Без любов животът е много тежък. Който дава без любов, той дава скъпернически. Даде един лев и мисли че много е дал. Който дава с любов, като извади от джоба си сто лева, мисли, че малко е дал; извади още сто лева, пак намира, че е дал малко. Като извади хиляда лева и тогава намира, че е дал малко, но в този момент няма повече в себе си. Който получава с любов, той пък е доволен на онова, което му се дава и намира, че много му е дадено. Като даваш без любов, онзи, който получава, пита: Още не можеш ли да дадеш? Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино.
Щом не може да го разбере, той не може и да го изучава. Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат. Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена Това нещо ми е определено за придобиване на известна опитност. Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино. Аз знаех, че това щеше да ми се случи, но не можах да го избегна. Ще кажете, че мога да взема назаем от някъде десет лева Не, ако взема на заем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева на заем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка.
към текста >>

Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино.
Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена Това нещо ми е определено за придобиване на известна опитност. Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино. Аз знаех, че това щеше да ми се случи, но не можах да го избегна. Ще кажете, че мога да взема назаем от някъде десет лева Не, ако взема на заем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева на заем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка. Правилно е да дам десетте лева на бедния човек и да се откажа от отиването си на кино. Какво особено ще спечеля, ако отида на кино?
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо.
Но въпреки това, казват, че Господ е създал света все от нули. Значи, Господ е създал света все от малки величини. Мнозина запитват: Как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата. Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си.
Запример някой казва: Аз запалих огъня. Някой отива да види как гори огънят и вижда, че огънят още не е запален. Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща са така естествено наредени, че нито едно от тях не е нито надценено, нито подценено.
към текста >>

46. -

Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях.
Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари! — Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас. Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите. Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света. Любовта трябва без насилие да влезе в света!
към текста >>

47. -

Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева.
Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми да им прави компания. Той сам не пиел, но, за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по-малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави. В това време вижда един човек, че продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм дал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всека вечер го посещавал, а сега престанал да идва.
към текста >>

Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.
Той сам не пиел, но, за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по-малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави. В това време вижда един човек, че продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм дал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всека вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: добър ден, дай ми едно кило вино.
към текста >>

48. -

Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без познати и близки?
когато се обезкуражаваме, ние пак се учим. Но ако не се опомним и не потърсим изход от това положение, ние зле ще изпатим. Когато правим добро, ние се учим, когато правим зло, пак се учим, но тоя урок носи след себе си своите отрицателни последствия. За учението, отчаянието и изхода от него, Учителя превежда следния пример: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най после се домогнете до нещо. Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати без знание на език и след дълго лутане — гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в твоя път.
към текста >>

49. -

Аз и друг път съм казвал, да си носите кърпа в джоба, с която да събирате сълзите, когато плачете.
Жената като заплаче, и нея никой да не я вижда. И детето като заплаче, и него никой да не го вижда. В тайно да плачат, в затворена стая. Сега като плачат хората, сълзите отиват в калната земя. Такива свещени работи не ги ценим и повреждаме само очите си така. Аз и друг път съм казвал, да си носите кърпа в джоба, с която да събирате сълзите, когато плачете. Очите се повреждат, когато сълзите падат на земята, и когато падат на нечисто място. Между сълзите и вас има вътрешна връзка, вие не можете да се освободите. Не само между сълзите, но ти кажеш една дума, има връзка вече между тебе и тази дума. Ти разправяш и казваш: Вятър! Да, но този вятър те държи.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и любовта.
А това може да се обясни, може би, с обстоятелството, че всичките преселници от Европа, били те испанци или английски пуритани, холандци, ирландци, немци, италианци или славяни, били католици, протестанти или евреи, са пренесли всичките си домашни суеверия, които свръх това са се смесили тук с остатъците от индийските и с богатия извор на негърските. Така са се събрали тук суеверия повече от всякъде другаде по света. И това се вижда ясно в описанията на професори Кнорц, в които централно място заема детето от рождението си. И подковата като символи на щастие в Америка е тъй популярни, както всякъде другаде. Като специфичен американски знак на щастие е заешки крак, особено левият. Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и любовта. Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен. а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце.
към текста >>

В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята.
Като специфичен американски знак на щастие е заешки крак, особено левият. Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и любовта. Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен. а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На следния ден, станало му нужда от пари, поради което подирва портфейла, но не го намира в джоба си, Не след много той се сетил, че е оставил портфейла в баджанака си, където го и намира. 2.
Съобщава: Б. Б. , учител (Панагюрище). Сън и действителност. Ст. Ник., софийски жител, ул. „Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се успокоява от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина. На следния ден, станало му нужда от пари, поради което подирва портфейла, но не го намира в джоба си, Не след много той се сетил, че е оставил портфейла в баджанака си, където го и намира. 2. Същият г-н ми разправи за друга своя опитност, когато е бил ученик. Сънувал, че един от неговите преподаватели, по искането на учениците, съобщава бележките по своя предмет на всички ученици. Понеже Ст. Н. бил на- правил добре писменото упражнение, въз основа на което му е било турната бележката по този предмет, обръща вниманието на преподавателя, когато последния му съобщава, че е получил „слабо“, което нещо последния след втора проверка действително констатира. На следния ден същия преподава- тел по реда, както се е явил на съня на Ст.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Никой не е знаел точно в що се състои работата; на всички погледите са били отправени към синдиката на едрите капиталисти, за да съгласуват държането си с неговото; но синдиката изглеждал нехаещ, с пъхнати в джоба ръце и подсвиркващ с уста.
Тайната на Keely Неотдавна светът на минните притежатели бе обхванат от едно необяснимо вълнение: изведнъж цената на златните мини започнала да се повишава. Отдавна изоставени мини, поради несъразмерните капитали, които поглъщали за работни ръце, се събудили от летаргията си, и, дремещи още, почнали наново да взимат номера си на борсата. Указало се, че притежатели, с най-дръзки умове и с най-широки каси между минните капиталисти, са закупували безшумно и на добра цена всички изоставени златни мини, които са познавали. И веднага светът подушил, че тук трябва да има мътна вода. И като следствие от това, спекулантите започнали да закупват на една все повече растяща цена акциите на изоставените мини и след като малките борсови играчи натъпкали добре портфейлите си с тях — почнали да се споглеждат един друг, казвайки си: „а сега какво ще става? “ Никой не е знаел точно в що се състои работата; на всички погледите са били отправени към синдиката на едрите капиталисти, за да съгласуват държането си с неговото; но синдиката изглеждал нехаещ, с пъхнати в джоба ръце и подсвиркващ с уста. А след акцеса на болестта следва упадъка. Новоизлюпените борсоиграчи, като закупували само за да препродадат бързо, почнали да се чувстват недобре, после се обхванали от все по-голям страх, изплашили се и накрай се обзели от страшна паника. И морето на доверието спаднало по-бързо, отколкото се издигнало и в нищо-време оставило на сухо хиляди малки рибки, да се превиват в ноктите на агонията. Законите, които управляват движенията на борсите, обясняват лесно подобна паника. Но това, което те съвсем не обясняват, то е постъпката на синдиката.
към текста >>

Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до Сан-Франциско, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме.
Ето в що бе работата: Няколко седмици преди въпросната катастрофа да стане, 12 души все солидни хора, което ще рече — милионери, имаха среща в една лаборатория във Филаделфия, където присъствали при .един опит за разрушението на кварца по един нов метод. Тия хора били магнатите на минното производство и, като такива, твърде заинтересовани в откриването на един начин за бързо и евтино извличане златото из кварцовите скали. Изнамервачът се задоволил пред тяхните очи да допре няколко кварцови къса до една малка машина, която той държал в ръце, и, всеки къс така докоснат, разпадал се моментално в ситен прах, всред който златните люспи изглеждали като речни камъчета на пясък. Тогава дванадесетте солидни хора, едногласно, казали: „г-н Keely, ако Вие можете да разрушите по същия начин и кварца на неговото естествено място, всеки един от нас Ви даваме по един чек от толкова долари.“' И компанията заминала за Catskill-ските планини, и като дошла там, дванадесетте солидни хора посочили с пръст един, не по- малко солиден от самите тях, кварцов блок: г-н Keely извадил своята малка машина с думите: г-да, благоволете да си отбележите времето, През което ще трае демонстрацията. „ В 18 минути, един тунел от 18 крачки дължина и 41/2 крачки в широчина бил пробит в тоя кварцов блок. Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до Сан-Франциско, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме. Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото. Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра?
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там.
Тогава Д. Момчилов каза: — „Недейте търси жига, дяволът ще ви го донесе“. — Още не издумали 3 минути, в 5 часа и 15 м- придрънка нещо из един ъгъл и падна на земята. Погледнаха и с учудване видяхме, че е жигът. След това почна пак хвърлянето, но с по-малки камъни. Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там. Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля. Тя си тури ръцете на коленете и седеше мирно, но шишето пак падна на сред стаята. Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де. Като се изгуби шишето, Здр.
към текста >>

Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля.
Момчилов каза: — „Недейте търси жига, дяволът ще ви го донесе“. — Още не издумали 3 минути, в 5 часа и 15 м- придрънка нещо из един ъгъл и падна на земята. Погледнаха и с учудване видяхме, че е жигът. След това почна пак хвърлянето, но с по-малки камъни. Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там. Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля. Тя си тури ръцете на коленете и седеше мирно, но шишето пак падна на сред стаята. Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де. Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха.
към текста >>

Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета).
Погледнаха и с учудване видяхме, че е жигът. След това почна пак хвърлянето, но с по-малки камъни. Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там. Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля. Тя си тури ръцете на коленете и седеше мирно, но шишето пак падна на сред стаята. Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де. Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав.
към текста >>

След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де.
След това почна пак хвърлянето, но с по-малки камъни. Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там. Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля. Тя си тури ръцете на коленете и седеше мирно, но шишето пак падна на сред стаята. Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де. Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав. Невестата Звезда казва, че преди да излезе нещо, напр.
към текста >>

Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха.
Тя си тури ръцете на коленете и седеше мирно, но шишето пак падна на сред стаята. Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де. Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав. Невестата Звезда казва, че преди да излезе нещо, напр. броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо безпокойствие и мъка. По едно време тя се силно тресеше, като от студ. Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна.
към текста >>

При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав.
Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де. Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав. Невестата Звезда казва, че преди да излезе нещо, напр. броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо безпокойствие и мъка. По едно време тя се силно тресеше, като от студ. Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна. Действията се прекратиха в 6 ч.
към текста >>

броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо безпокойствие и мъка.
Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав. Невестата Звезда казва, че преди да излезе нещо, напр. броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо безпокойствие и мъка. По едно време тя се силно тресеше, като от студ. Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна. Действията се прекратиха в 6 ч. 15 м. На ковчегът и друго в новата къща нищо не се показа тази вечер.
към текста >>

Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна.
Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав. Невестата Звезда казва, че преди да излезе нещо, напр. броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо безпокойствие и мъка. По едно време тя се силно тресеше, като от студ. Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна. Действията се прекратиха в 6 ч. 15 м. На ковчегът и друго в новата къща нищо не се показа тази вечер. Звезда каза, че през деня (30 ноември), когато тъкала в новата къща при ковчега, видяла, че един празен кошер се движил сам по стаята. Една дъска на вратата на същата стая, преди 4 — 5 деня счупена, и когато се счупила, тя, Звезда, гледала как вратата се тласка и чупи сама — туй било денем.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си). Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял на всякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня. По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по казаната улица може да причини нарушение на тишината, но А е толкоз малко причината за това нарушение, колкото онзи, комуто откраднат часовника от джоба, е причинил кражбата с това, че е носил джоба си часовник. А.
Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А. не може да г.е отнеме правото да се разхожда по улицата High Street, под предлог, че X. заплашвал, че ще го пребие, ако го види, че се разхожда по тая улица. Вярно е, че отиването на А. по казаната улица може да причини нарушение на тишината, но А е толкоз малко причината за това нарушение, колкото онзи, комуто откраднат часовника от джоба, е причинил кражбата с това, че е носил джоба си часовник. А. е жертва, а не автор на закононарушението. Сега както правото на А. да ходи по High Street не зависи от заплашванията на X., така и правото на А., В., С. и Д. да вървят по High Street заедно, не може да се намали от това, че X., У., Z.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия.
Вероятно, за няколко недели. — В такъв случай ще ви помоля да ми дадете четвърт час на разположение, за да се приготвя и съобщя на слугата си, че аз заминавам по работата за наследството ми. — Добре, аз ще ви почакам на стълбата. Ралф за една минута тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм. След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски. Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен.
към текста >>

Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща.
На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител. Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия.
към текста >>

Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми.
Да закусим и пийнем, а после — на път. Аз изядох с удоволствие едно вкусно парче дивеч и изпих една чаша старо вино. После ние тръгнах ме на път. На известно разстояние от пещерата ни чакаха два великолепни коня, който държеше един дребен и гърбав слуга, като този, който ни придружаваше. Ние стигнахме в Александрия. Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми. Същата вечер ние се качихме на един кораб и отплувахме за Европа. Ще замълча подробностите на нашето пътуване; достатъчно е, ако кажа, че моят спътник ме доведе именно тук, на това място. От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време. После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим. Тука също почти нищо не се е изменило.
към текста >>

Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата.
Приятелю мой! Направете ми услуга и, преди да умрете, дайте ми малко от вашата кръв, за да мога да се възползвам от нея за освобождението си. Ралф, с лека усмивка, му подаде ръката си. — Вземете! — прошепна той. Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят!
към текста >>

загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1).
т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли . . . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . . загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1). Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение. Орелът го надминава по зрение, кучето по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт. Загадка . . . Какво загадъчно може да има в човека, Чарли?
към текста >>

____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове.
е възможно, вероятно? . .·. — запита Белингтон с напрегнато лице — нима вие вярвате, че това е възможно? — Драги — каза докторът —струва ми се, че нещастният ми другар бе един нов Христофор Колумб в неизвестното, на когото бъдещето човечество ще изучва живота и споменава смъртта, защото, по моите разбирания, които в никой случай аз още не смея да изнеса пред света — той ни каза истината и само истината, колкото и не вероятна да се струва тя на всички! Превод от англ.: Любомир Лулчев. ____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате.
към текста >>

Когато пристигна в Сан-Франциско само с няколко долара в джоба си.
Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност. Когато едно същество достигне тая точка на развитие, той може да урежда лесно работи те си, да отива навред, дето желае, и да привлече към себе си всичко, което иска и дето и да се намира то. Мнозина от студентите закъсняват през втория етаж на физико-умствения труд. Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос на вяра: „човекът в същност е това, което мисли и чувства по сърце“. Г-жа Елена Уйлманс-Пост, водителят на „Ментал-Сиентистите“, се впусна в самостоятелен живот абсолютно без никакви средства. Когато пристигна в Сан-Франциско само с няколко долара в джоба си. тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера. От журналистка, тя стана писателка, написа много книги и най-сет не прибави и лекуването и преподава нето към другите си занятия. Тя стана причина да се построи цел град в Флорида и сега е притежателка на огромно богатство.
към текста >>

Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора.
Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена. Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите. Не просете никога на бърже.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други.
I — 1925 г.). Г-жа Консулова-Вазова е превеждала от немското издание на Sir Gaiahat. Колкото и да е хубаво стилизиран немският превод, по-добре би било да се преведат тия и останалите студии на бележития окултист от английския им оригинал, за -да може да се предадат точно мислите на автора, този „пионер на новата мисъл“ (New thought pioneer), както го нарича неговата биографка Eva Martin. Цялата сбирка от тях се състои от четири серии под заглавие: Essays of Prentice Mulford. Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“. Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато. Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина. Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема.
На извора е просто невъзможно да се мине от хора, а около него се виждат десетки хора, които лежат от най-различни болести и чакат реда си от 3 — 4 дни. Изворът е заграден и се пази от стражари, над извора има каменея кръст и от всички страни е заобиколен от баирчета, така че той лежи в една малка долчинка. В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил водата, той е на около 40, облечен съвсем скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща. Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере вода, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала водата и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня. Разбрах с какъв човек имам работа, но не възразявах, защото исках да науча по-интересни работи. Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема. Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема. И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на водата! Видях изворчето, то е малко, извира по много мънинко и нужно е след 2— 3 часово раздаване да се чака един час, за да се събере наново. За пиене е доста блудкава и тежка, след пиене има дъх на варени копривни корени и съдържаща много соли. Не е зле и не би коствало много, ако се изпрати един химик и анализира на мястото водата, която може би ще е от голяма полза за хората.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50914692878723