Търсене в текстове за 'Джоб'

Галилей Величков (1911-1985)

Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си".
Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>

2. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече. Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността.
към текста >>

Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.
Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира. Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята. Ние стоим и гледаме. Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва. А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.
към текста >>

Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.
Ние стоим и гледаме. Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва. А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си.
към текста >>

Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.
А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си. Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка. В Школата на Учителя нямаше половинчати неща.
към текста >>

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.
До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си. Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка. В Школата на Учителя нямаше половинчати неща. След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал. Тук не трябваше да има изключения.
към текста >>

3. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.
Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание?
към текста >>

4. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си.
Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели.
към текста >>

5. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета!
"На оперета с брат Боян Боев" Някой от приятелите беше взел билети за оперета. Отделят два билета с най-хубавите места и ги връчват на Учителя. Но Той извиква брат Боян Боев и му казва: "Вземи тези два билета, отиди с някой брат на оперета и после ще ми разкажеш какво си видял и чул". Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета! Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг. А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя". Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща.
към текста >>

6. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него.
Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея - та горе. Така решава и пак не знае защо така решава, и тръгва. Постепенно свиква с тъмнината. Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата.
към текста >>

7. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите.
С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят. Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите. Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно.
към текста >>

8. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

" Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас.
Той имаше хубав глас. Веднъж той пееше една народна песен. Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки. Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега.
към текста >>

9. 5_15 Първият закон

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна.
Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена.
към текста >>

10. 5_57 Кой спаси българските евреи?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Лулчев се навежда, взема от пода парче от скъсаната хартия на указа и го слага в джоба си.
Лулчев веднага запрашва с леката кола за Кричим, пристига там и намира царя. "Кой ти каза, че съм тук? " Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за София. Пристигат в министерството, извиква министър Габровски, изисква указа и лично пред министър Габровски и пред Лулчев го скъсва. Така българските евреи бяха спасени, за да не бъдат изпратени в полските лагери, да не бъдат избити и след това претопени за сапун. Лулчев се навежда, взема от пода парче от скъсаната хартия на указа и го слага в джоба си. Отива на "Изгрева", намира Методи Константинов и му го показва за доказателство, че царят е скъсал указа. Лулчев обичаше, когато свърши някаква работа, да се похвали на другите. Методи вижда парчето и казва: "Да отидем и да го покажем на Учителя! " Тръгват и ето - двамата се намират в стаята пред Учителя. Лулчев разказва целия случай, а Методи държи парчето от скъсания указ.
към текста >>

11. 9_05 Кой бе Учителят?

Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му.
В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя.
към текста >>

12. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Събличам сакото си, изтърбушвам джобовете на панталона си и вътре няма никакви други пари.
Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми ръст и накрая идва при мен и казва: „Този е! " Полицаите ме арестуват. Казват ми: „Ти си взел на тази жена 400 динара." Правят ми обиск. „Как съм взел 400 динара? " Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми. Събличам сакото си, изтърбушвам джобовете на панталона си и вътре няма никакви други пари. А шапката ми през това време стои във влака на поставката. А жената вика: „Той ми взе парите! " Полицаите вярват на нея, а не на мене. А пък тя ме обвинява, за да си отмъсти, защото през войната българите убили сина й. Бе озлобена на българите.
към текста >>

13. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото.
Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото. Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете. Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща. След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна. Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите.
към текста >>

Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете.
И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото. Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете. Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща. След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна. Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите. Имаше и трамваи, беше удобно и близко.
към текста >>

На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си.
И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше.
към текста >>

14. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха.
„Евлоги Георгиев" и ул. „Гурко" през 1923-1924 г. Беше нает от едно спортно немско дружество „Турн-фе-райн". Той беше доста удобен, специално построен за събрания, заплащаха наем и когато беше свободен ние се събирахме там. Там почнаха да се правят братски вечери, братски събрания и Учителят почна там да държи беседи за Младежкия и Общия Окултен Клас от 18 до 19 часа, както и неделните беседи сутрин от 10 часа. Посетителите се увеличаваха, но приятелите видяха, че тук не е удобно за джоба ни, защото доста скъпо взимаха. Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон.
към текста >>

15. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по-практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата.
към текста >>

16. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

Имаше такива отделни мънички отпечатани беседи по формат големи колкото джобно календарче.
Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират в тези условия. Новогодишната беседа бе винаги много важна. Всички я очакваха с голям интерес. Обикновено тя се отпечатваше веднага и се разпространяваше между приятелите. Имаше такива отделни мънички отпечатани беседи по формат големи колкото джобно календарче.
към текста >>

17. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец.
Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Гръблашев. Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци. Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше. Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него.
към текста >>

18. 134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при нозете на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба.
Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира. За другите това бяха три негови желания. Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност. А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при нозете на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба. Да, три желания сложени в един джоб. И какво направи с тях? Ние видяхме, а вие след нас ще проверите, дали е вълшебен джоба на Димитър Костов.
към текста >>

Да, три желания сложени в един джоб.
За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира. За другите това бяха три негови желания. Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност. А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при нозете на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба. Да, три желания сложени в един джоб. И какво направи с тях? Ние видяхме, а вие след нас ще проверите, дали е вълшебен джоба на Димитър Костов.
към текста >>

Ние видяхме, а вие след нас ще проверите, дали е вълшебен джоба на Димитър Костов.
За другите това бяха три негови желания. Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност. А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при нозете на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба. Да, три желания сложени в един джоб. И какво направи с тях? Ние видяхме, а вие след нас ще проверите, дали е вълшебен джоба на Димитър Костов.
към текста >>

19. 155. ЗАЩИТАТА

Учителят влиза в салона, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: „Когато човек отива при Бога не ходи с пистолет в джоба".
Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения. Те се различаваха от обикновените граждани по всичко. Като се облича в цивилния костюм Бошков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Бошков на Изгрева, влиза в салона и застава най-накрая. Учителят влиза в салона, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: „Когато човек отива при Бога не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя и какво търси този пистолет в това изречение. А Бошков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. Това не беше изречение на Учителя, а това беше мисъл на Учителя. Когато човек отива при Бога отива с чисто сърце, със светъл ум и с праведност. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му.
към текста >>

А Бошков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото.
Като се облича в цивилния костюм Бошков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Бошков на Изгрева, влиза в салона и застава най-накрая. Учителят влиза в салона, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: „Когато човек отива при Бога не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя и какво търси този пистолет в това изречение. А Бошков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. Това не беше изречение на Учителя, а това беше мисъл на Учителя. Когато човек отива при Бога отива с чисто сърце, със светъл ум и с праведност. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите.
към текста >>

20. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание.
Жена му също идваше с него и се числяха, че са от Братството. Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа.
към текста >>

21. 191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО

" Славянски изважда от джоба си цяла пачка с банкноти и ми ги показва.
Пристигнахме в Мърчаево и Учителят с облекчение излезна от колата. Питам Славянски: „Защо ти обикаля толкова много и ходи от склад на склад та забави Учителя? " А той наведе глава и каза: „Човешка слабост. Реших да купя бензин от онзи склад, където най-евтино струва". „Защо не ми каза да ти дам пари за бензин? " Славянски изважда от джоба си цяла пачка с банкноти и ми ги показва. „И аз имах пари, но защо се подведох да търся евтин бензин, не знам. Добре, че се измъкнахме навреме! " Той погледна към колата и заплака. „Като си спомням, че заради тоя бензин се забавихме и можеше някой от самолетите да улучат Учителя, не мога да се примиря с това." Аз го тупам по рамото и го успокоявам. „Днес всички човеци са виновни пред Великия Учител".
към текста >>

22. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
към текста >>

23. 33. ХИРОМАНТЪТ

От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него.
Учителят ни разправяше после. „Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите.
към текста >>

24. 109. ВЕСТНИКЪТ

Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си.
Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. След това си отива. Ще размени една-две думи с Него и това я хранеше. Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си. Да не го види сестрата, да не се огорчи. Тъй внимателен беше Учителят към всички. А тя пристъпва и с жест Му го подава като каза с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно. След това лекичко се отдалечи.
към текста >>

25. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Боян Боев имаше един джобен часовник, който винаги носеше.
Без да гледа седна на главата й. Тя извика и всички се засмяха. Мария стана, а Боян седна на стола й. Боян Боев я погледна невъзмутимо и продължи да записва също невъзмутим говора на Учителя. Беше верен и предан на Словото на Учителя. Боян Боев имаше един джобен часовник, който винаги носеше. Този часовник дойде в мене и аз го нося сега. Работи точно. Изваждам го и като го поглеждам си спомням за него. Служи ми добре както е служил на времето на брат Боян. Сега младите ми поглеждат часовника и ми се усмихват понеже е старомоден.
към текста >>

26. 32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Бръкна в джоба си, извади стотинки и ги набута в ръцете на Попова.
Протегна за миг ръката си, сграби тетрадката на Попова и в следващия миг вече записваше. Попова продължаваше да си прави нейните движения, а Боян Боев записваше в нейната тетрадка. Всички около тях се усмихнаха, а други се засмяха, но Боян Боев беше вече спокоен. Той записваше Словото на Учителя. След като свърши беседата Боян вижда, че тетрадката е нова, новиничка и никой не е записал нито дума в нея. Бръкна в джоба си, извади стотинки и ги набута в ръцете на Попова. Тя ги прибра и не попита нито за какво са, нито пък попита за тетрадката, която бе оставила на стола до нея. После някои говореха, че с тези движения тя била сложила началото на Паневритмията. Това не е вярно. Който познава Панев-ритмията и е чел за нея знае, че Паневритмията това е общение на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова.
към текста >>

27. 51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко.
Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството.
към текста >>

Другият му джоб беше пълен също.
Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър.
към текста >>

28. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

" И изваждат джобни ножчета и искат да се бият с тях.
Говорите против нас, а искате да влизате." Те ме огледаха, видяха, че съм сам и ми крещят: „Кой те пита тебе! " И налитат да влизат. А жените им вместо да ги вразумят крещят: „Набийте го! " Аз им казвам: „Вървете си, тук няма да влизате, няма да ви пуснем! " А те: „Че ти кой си? " И изваждат джобни ножчета и искат да се бият с тях. Аз тогава бях много як, повдигах тежести гдето четирима човека не могат да вдигнат. А ръката ми е дълга и юмрукът ми е голям колкото детска глава. А съм и висок и по-висок от тях. Първият налита да се бие с мен, отворил ножче и иска да ме изтърбуши с него. Беше набит на ръст, но като го ударих с юмрука си, превъртя се и се търколи на земята.
към текста >>

29. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

А там са наредени магазинчета и се продават какви ли не щеш неща, но за такива, които имат пари в джоба.
Нямаше такива неща при нас. Той се ядеше често пъти със сол, чубрика и лук. Гладни години бяха тогава. Една привечер Генчо минава на връщане за Изгрева през града до реката на ул. „Граф Игнатиев". А там са наредени магазинчета и се продават какви ли не щеш неща, но за такива, които имат пари в джоба. А Генчо има парички само за хляб. Вижда той, че на една сергия се продават череши, едри, черни, големи, лъскави, дори тумбести. Очите му се ококорват и по черешите остават. Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши? " „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците.
към текста >>

30. 107. ПЕТЪР МАНЕВ

Изважда си джобния часовник и ми го показва.
Когато в моят хороскоп има някой зловещ аспект, ще дойде при мен, ще ми подаде листчето и ще каже няколко думи във връзка с аспекта. И най-интересното е, че той беше изключително точен. Пример: един път на езерата с един дълъг нож режа една дъска, за да направя от нея една дълга лъжица за бъркане казаните за храна, за да не загори храната в казана. Изведнъж ножа ми изхвръква от дланите ми и се заби в ръката ми. С едната ръка аз държа раната, от която тече кръв, а той ми тика листчето пред очите, на което е написано, че днес в еди колко си часа имам някаква квадратура и че има днес условия и опасност да се порежа. Изважда си джобния часовник и ми го показва. Аспекта бе точен до пет минути. Аз гледам и не вярвам на очите си. „Абе, Петре, защо не ми каза една минута преди да се порежа? " Той мълчи. Но беше много кротък и бяха първи приятели с Георги Радев.
към текста >>

31. С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК

Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на окото и внимателно изважда клечи-цата навън.
И тъкмо синът стяга оня и приготовлява всичко, а Учителят минава покрай него и го пита къде ще отива. Той Му разказва случая: тъй и тъй - клечица е попаднала в окото на баща му и трябва да го води на лекар чак в Пловдив. Учителят казва: „Няма защо да го водиш. Я го доведи тука". Синът довежда бащата, а окото му превързано. Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на окото и внимателно изважда клечи-цата навън. Учителят дава съвет какво да се сложи на окото, болката му преминава и окото му оздравява за два дни. Не станало нужда да слизат в града и да загубят сума дни. От тогава бащата се разполага към Учителя и оказва всичкото си съдействие на приятелите докато са там. Те са прекарали повече от 25 дни на Циговският Чарк. Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои.
към текста >>

32. 36. СТЪПАЛАТА

А вечерно време Той слизаше по стъпалата осветявайки ги с джобно фенерче, за да дойде на лагерния огън.
Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко Искренов, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща. Тази снимка днес показва Савка с раница на гърба, с шапка и със свитък листове слиза от палатката на Учителя към лагера. Тя е била на посещение при Учителя и е записала поредният разговор с Него. Тези 72 стъпала извеждат от палатките на Второто езеро до мястото на Учителя. По нея се качваха вече приятелите, за да Го посетят. А вечерно време Той слизаше по стъпалата осветявайки ги с джобно фенерче, за да дойде на лагерния огън. Веднъж приятелите се бяха изкачили при Него, слушаха беседа и след това един Го запита: „Учителю, какво означават тези 72-ма стъпала? " Учителят се усмихна: „Това е броят на учениците, които са били около Христа и вашия брой днес на тази беседа е същия както преди 2000 години. Времената са различни, но Духът е Истият, защото за Христовият Дух времето е едно и също." След беседата се преброихме. Бяхме точно 72 на беседата. А на лагера имаше още толкова.
към текста >>

33. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Имаше и златен часовник, който носеше в джоба на сакото или в жилетката Си.
Труден е пътят на Великия Учител. Имаше няколко сестри, които Учителят беше допуснал да се грижат за бита Му -неща, без които не може човешкия живот на земята. Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка и нея може да видите на някоя от снимките Му. Имаше още един златен ланец около врата, който го носеше. Това беше средно по големина златно синджирче, което висеше на врата Му. Имаше и златен часовник, който носеше в джоба на сакото или в жилетката Си. Това бяха Неговите лични вещи, които ние виждахме на Учителя и които Той ги носеше около 30-40 години. Когато Си замина братята изкъпаха тялото Му, такова бе правилото, облякоха Го с нови дрехи, които бяха лични Негови. Стенографката Савка Керемидчиева бе взела брошката, златния ланец и часовника и ги беше прибрала при себе си както му беше редът, защото тя бе най-близко до Учителя. Той я беше допуснал до себе Си за онази работа, която трябваше да извършва. По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща.
към текста >>

34. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев. Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка.
към текста >>

35. 35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА

Платих им го, а ние си имахме джобни пари.
А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата. Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите.
към текста >>

36. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Излез от тука, но внимавай какво говориш." Дядо Влайчо излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува.
И тогава началника ще послуша теб и няма да изпрати стотици хора в рудника да бъдат затрупани." Така и сторил и неговите думи хванали декиш. Онзи му повярвал. На следващият ден не изпратил никого в рудника, а към обед наистина станало свличане и затрупване в галериите. Всички стояли като втрещени. Началникът извикал дядо Влайчо и му казал: „Такъв човек като тебе не може и не трябва да седи в затвора. Излез от тука, но внимавай какво говориш." Дядо Влайчо излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува. Чува глас: „Наведи се надолу! " Поглежда, вижда едно портмоне в краката си, отваря го и вътре толкова лева, колкото му трябват за път. След това започна неговото велико разпъване на кръст. Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, а през деня се укриваше в домовете на приятелите. Там го намираха онези, които имаха нужда от него.
към текста >>

37. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха.
Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
към текста >>

38. ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

Отворил съм джобното си евангелие и чета редовно всеки ден от него по няколко причини - хем се обучавам, размишлявам, хем се старая да се охранявам чрез Евангелието, като го чета съсредоточено и внимателно, защото зная, че Христовият Дух на времето и сега е един и същ.
49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА Намираме се в едно село в Сърбия. Войниците са разквартирувани по къщите. Аз съм в една къщичка със скромни хорица. Стопанката шета по двора. Аз съм седнал и чета. Отворил съм джобното си евангелие и чета редовно всеки ден от него по няколко причини - хем се обучавам, размишлявам, хем се старая да се охранявам чрез Евангелието, като го чета съсредоточено и внимателно, защото зная, че Христовият Дух на времето и сега е един и същ. И той е, който охранява и пази. Стопанката ме вижда, че чета задълбочено, вижда ме, че понякога се моля и ме наблюдава скришом. Вижда също, че не пуша, не пия, вегетарианец съм. Клати глава и се чуди, какъв съм такъв и откъде съм дошъл, баш такъв, в нейната къща. Накрая решава да погледне какво чета.
към текста >>

39. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда часовника си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при часовникар, че не работи от известно време." Николай туря часовника в джоба си и си тръгва.
Човек не може да прескочи родовата си карма така лесно и да скочи направо в шестата раса. Многократно наблюдавахме различни случаи с децата на нашите приятели. Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето становище. Тези случаи трябваше да се съберат и подредят. Те трябваше да станат обект на едно изследване на следващото поколение, за да се знае, че в Школата ученика идва по дух, а не се ражда плътски, за да бъде потомствен участник в тази Школа. След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда часовника си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при часовникар, че не работи от известно време." Николай туря часовника в джоба си и си тръгва. Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар. Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула. Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка.
към текста >>

През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му.
Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар. Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула. Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка. През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му. Когато се влиза в затвор, обикновено всички лични вещи се прибират на съхранение. Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва. Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил.
към текста >>

Така през цялото време часовникът, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му.
Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил. Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен. Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой. Така през цялото време часовникът, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му. Връзката между Учителя и него е била осъществена и така той бе спасен. Как, по какъв начин стана това, ние можем само да гадаем. А как става това, вие ще го намерите в Словото на Учителя. Защото човешките съдби се управляват от духовни закони, които са рожба на живота в нас и извън нас.
към текста >>

40. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Обикновено Учителят поемаше вестника, сгъваше го и го туряше в джоба си.
80. АНГЕЛИТЕ Много често търсихме повод да посетим Учителя. Приличахме на малките деца, които умело подбират начин да се доближат до онзи, който ги обича, защото знаят, че именно от него ЩЕ получат нещо, с което ще задоволят детското си лакомство, или пък ще чуят някоя хубава приказка. Такъв повод за мен беше вечерното издание на някои вестници. Купувах вестник от града и на един дъх пресичах боровата гора, пристъпвах на Изгрева, очаквайки да срещна Учителя и да Му връча вестника. Не че Той поръчваше да Му бъде купен, но това беше една моя детска хитрина, с цел да се доближа до Него и да разговарям. Обикновено Учителят поемаше вестника, сгъваше го и го туряше в джоба си. Понякога го разгръщаше пред мен, прочиташе бегло големите заглавия и тогава казваше някои неща, които бяха Негова преценка за политическите събития, които аз запомнях, а след това си ги записвах. Този ден Учителят бе приключил срещите си с приятелите и разговаряха пред входа на приемната стая. Когато поднесох вестника, Той потърси ключа от вратата. За моя изненада, както и за учудване на приятелите, Учителят отключи вратата и покани само мен в приемната, в която ме посрещна аромата на големите дюли, наредени на един от белите шкафове. На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език.
към текста >>

41. ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ

Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде.
„Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите. Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата скала. Може да отидеш там и да провериш това, което ти казвам". Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде. „Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници. И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет. Събирам ги, както са презимували под камъните, после ги отнасям надалеко. Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял.
към текста >>

42. 3.42. Мария - Захарната

НЕСТОР ИЛИЕВ

Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума.
Тя присъствала при този случай. Идва тя от града и Учителят слизал по стълбата, и тя го поздравява, а Катя Грива стои встрани. Мария поздравява Учителя, целува Му ръка. С едната ръка Му подава геврек и Му казва: „Това, Учителю, е за Вас". А с другата ръка вади пет лева и Му казва: „Учителю, това е за Господа". Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума. Дала за Господа, колкото е имала. Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде. Но съм я посещавал, когато беше в дълбока старост. Тя живееше в една схлупена къщичка, там, към захарната фабрика и съм разговарял с нея. Беше скромен, беден човек, но бе вярна по дух на Учителя.
към текста >>

43. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

Учителят прибира часовника в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа.
Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе. Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона. А на Изгрева всичко спи. Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал часовника си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите. Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа. Учителят прибира часовника в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа. Да мине два часа." Учителят продължава да се движи с него под ръка. Станало два часа и тридесет минути и тогава му казал: „Време е да си тръгнеш. Ще отидеш и ще кажеш много здраве на баща си." -"Но, Учителю, той е в агония! " „Той сега те чака на вратата и се ядосва, че още те няма." Брат ми си тръгва и с таксито пристига у дома. По това време баща ми бе в агония.
към текста >>

44. 5.10. Ябълка от Учителя

А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка.
Точно под часовника гледам братя и сестри, които ни чакат. В Скопие имаше братска група от Бялото Братство. Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят. Всички ме гледат изненадано, вторачват се в ябълката и мълчат. „Много здраве ви изпраща Учителя и по мен провожда тази ябълка, за да си я поделите!
към текста >>

45. 5.14. Лепта за Господа

" „Ти си ми толкова помагал без пари с твоите адвокатски съвети." Натикал парите в джоба му.
Ето ти 3000 лв. Не искам да ми ги връщаш. Давам ти ги така, за Слава Божия, че останахме живи и здрави от бомбардировките." Брат ми прибира парите и след това тръгва към бакалницата. Онзи го пита, какво се е умислил толкова много. Казва му: „Баща ми е болен, трябва да се връщам в София, а пари нямам." „Иване, ето ти 5000 лв." „Ама Гошо, защо ми ги даваш? " „Ти си ми толкова помагал без пари с твоите адвокатски съвети." Натикал парите в джоба му. И така, за един час, брат ми се сдоби с 8000 лв. И така се сбъднаха думите на Учителя, който ни пожела да намерим пари в заем. Но те не дойдоха в заем, бяха дадени като лепта за Слава Божия. Така натоварихме багажа в две големи каруци и полека, полека воловете докараха багажа в нашата къща. Къщата бе оставена цяла непокътната.
към текста >>

46. 5.42. На разпятие заради Христа

Извади пари и му даде, а свещеникът го възпира: „Не, аз ще им дам пари." Изважда от джоба си и ни дава пари.
" „Отче, ние сме затворнички, но учителки." Разправяме му всичко. „Вие не сте затворнички, а светици. Искате ли да ви чета от Евенгелието? " „Ние нямаме пари." „Аз без пари ще ви чета." Започна да ни чете. Брат ми по това време дойде. Извади пари и му даде, а свещеникът го възпира: „Не, аз ще им дам пари." Изважда от джоба си и ни дава пари. Подаде ни една голяма банкнота. „Те служат на Бога! Дори когато са в затвора! " И така започнахме да се срещаме в черквата Св. Петка с брат ми.
към текста >>

47. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Лулчев се навежда, взема едно крайче от скъсания указ и го слага в джоба си.
Излизат навън, качват се в автомобила на царя, запрашват по прашния път за София и пристигат в кабинета на министър Габровски. Царят нарежда на Габровски: „Дай указа за евреите! " Габровски го изважда от желязната каса и го подава на царя. Царят с разтреперани ръце взема указа и го скъсва на парчета. После се обръща към Лулчев и казва: „Ти видя, че вече няма указ за евреите". Лулчев се навежда, взема едно крайче от скъсания указ и го слага в джоба си. Пристига на Изгрева, намери ме и разказа всичко какво е свършил. И за доказателство ми показа парченцето от скъсания указ. Казах му: „Да отидем и да го покажем на Учителя." Двамата сме пред Учителя и Лулчев разправя всичко подробно. Накрая Учителят казва: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление! " После ни отпрати.
към текста >>

48. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче.
Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен. А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб. А това няма нищо общо с Учението на Учителя.
към текста >>

49. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за ймето на Димитър Грива.
А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за ймето на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива? След това му съберете неговите разработки За хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете. След това платете на студио, за да направи запис на неговите разработки. А ние ще си закупим касетките.
към текста >>

50. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива.
А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива? След това му съберете неговите разработки за хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете. След това платете на студио, за да направи запис на неговите разработки. А ние ще си закупим касетките.
към текста >>

51. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място".
Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране. Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване. Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място". Всички го гледали, стояли като изумени и не посмели нито да мръднат, нито да шавнат, нито да продумат. Той си отишъл, а те стояли и не знаели какво да правят. Накрая решили да чакат, за да видят какво ще да става. Чакали ден, чакали два, седмица и месец с неразопакования багаж. Не смеели да се радват и не посмели с никого да споделят.
към текста >>

52. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го.
„Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят". „Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо страдание. Ето един пример. Един граф иска да помогне на една изпаднала аристократка, но иска по най-деликатен начин да помогне щото тя да не забележи. Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост.
към текста >>

Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева.
Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят". „Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо страдание. Ето един пример. Един граф иска да помогне на една изпаднала аристократка, но иска по най-деликатен начин да помогне щото тя да не забележи. Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа.
към текста >>

Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа.
Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8 Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си. По-рано християните са се подвизавали заради една идея и са страдали всички заедно за нея. Нямало е време да си виждат недостатъците.
към текста >>

53. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

При него професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов".
И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами си идват, седят, стоят и чакат. При него професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре. Такъв бил, така го приемали и така го тачели. И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: „Не мога да ви приема. Занят съм сега".
към текста >>

54. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах.
Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах. Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание. Той дете ли е та да го утешавам с геврече. Това правеха в София родителите на разплаканите си деца. Не да го утешиш, но да си хапне се опитваше да ме убеждава един глас в мене. Обаче аз му отговорих, че в такова състояние на Учителя едва ли му се яде.
към текста >>

55. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Всички са цивилни, но един от тези цивилни като тръгнал на Изгрева по тъмно за беседа и понеже е висш офицер, полковник взима и слага пистолета в джоба си за всеки случай, защото минава през гората.
Той отговаря и разрешава въпроса му. Спомням си, че веднъж започна беседата така: „С пистолет не се ходи при Господ". Хайде сега обяснете какво иска да каже Учителя, каква символика има тук и каква тайна иска да открие. За страничния наблюдател това е чудно, а за нас е любопитно и знаем, че тук има нещо друго. Оглеждаме се и виждаме, че няма посетители с военна униформа. Всички са цивилни, но един от тези цивилни като тръгнал на Изгрева по тъмно за беседа и понеже е висш офицер, полковник взима и слага пистолета в джоба си за всеки случай, защото минава през гората. Този офицер бе брат Божков. За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав.
към текста >>

След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
За страничния наблюдател това е чудно, а за нас е любопитно и знаем, че тук има нещо друго. Оглеждаме се и виждаме, че няма посетители с военна униформа. Всички са цивилни, но един от тези цивилни като тръгнал на Изгрева по тъмно за беседа и понеже е висш офицер, полковник взима и слага пистолета в джоба си за всеки случай, защото минава през гората. Този офицер бе брат Божков. За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи.
към текста >>

А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав.
Всички са цивилни, но един от тези цивилни като тръгнал на Изгрева по тъмно за беседа и понеже е висш офицер, полковник взима и слага пистолета в джоба си за всеки случай, защото минава през гората. Този офицер бе брат Божков. За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина.
към текста >>

Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче.
В един момент се обръща към сестрата, поглежда я и казва: „Някой има противоречие в живота си, той не търси къде е причината на това, което му е дошло на главата, а търси да изкара виновни други около себе си. Човек се движм с такава светлина, която има в себе си. Ако имате едно нощно фенерче, то осветява само онова, което тя може да освети. Тя не може да освети цялата нощна тъма. Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче. Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух. Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата.
към текста >>

Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух.
Ако имате едно нощно фенерче, то осветява само онова, което тя може да освети. Тя не може да освети цялата нощна тъма. Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче. Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух. Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път.
към текста >>

Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека.
Тя не може да освети цялата нощна тъма. Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче. Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух. Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница.
към текста >>

56. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка.
Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна". Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй. Тя се приближавала и пъхала в ръцете им по някой комат хляб. Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените рускини. А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така.
към текста >>

57. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

А такива джобни часовници със синджирчета висяха на жилетките на богатите приятели.
По-страшен егоизъм от егоизма на духовните хора няма. Това го проверихме през цялата Школа. Един ден се бяха натъпкали много възрастни братя и сестри в трапезарията долу и ние младежите като пристигнахме, за нас нямаше място. Вече не бяхме изненадани, а огорчени останахме вън на двора и се чудехме дали сме закъснели или сме изпреварени. Ние тогава нямахме часовници, защото бяхме бедни. А такива джобни часовници със синджирчета висяха на жилетките на богатите приятели. Ние сме застанали като изгонени на двора и някой казва: „Брех, ние закъсняхме! " Друг посочва с ръка слънцето и казва: „Не сме закъснели, а ни изпревариха! " Трети допълва: „Нито сме закъснели, нито сме преварени, но сме изместени. Ето тия са дошли от сутринта и чакат за чиния леща". Седнали сме на пейката и чакаме.
към текста >>

58. 173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

Учителят извади от джоба си си една банкнота от хиляда лева и ми я подаде.
Пъстрота за показ и развлечение на духовете. И всичко това се води на развален руски език. Това се разчу нагоре-надолу по колоната. След като се качихме на лагера, аз веднага отидох при Учителя и му разказах всичко, което бях чула и видяла, като изказах опасението си, че ще стане скандал обществен и съдебен. А това ще попречи да дойдат други латвийци, защото ще разберат, че като им станат любовници българите им ядат парите. Учителят извади от джоба си си една банкнота от хиляда лева и ми я подаде. А тогава това бяха много пари. И с тях можеше човек да изкара една година. Учителят ми нареди: „Иди, дай ги, но да даде разписка, че е получила парите и е изплатен дългът на Симеон". След като се бяха разположили в палатките, аз отидох при нея, говорих й, че в Братството не е позволена кражбата и изнудването с пари и не е позволено и заплахи за съдилища. Защото по този начин ще компрометира Учителя заради слабостите на учениците му.
към текста >>

59. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

А вашата идея да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте.
Накрая и двамата запяха и така завърши този вековен спор в Школата, защото братството и единството трябваше да движат Школата на Учителя както от вътре, така и от вън. Доктор Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар. Знаеше италиански и беше направил опит да преведе от Словото на Учителя на италиански. Сега ще приложа едно кратко писъмце на Учителя до доктор Жеков. „Любезни Иване, Може да преведете първата беседа от първата серия на италиански, да направите проба. А вашата идея да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте. Когато дойдите в София ще поговорим по-нашироко върху някои висящи въпроси. Мира Господен да бъде с вас и домашните ви. И на Юрданка. Само Божията Любов." (Подпис: Беинса Дуно) 1.01.1925 г., София През 1927 г. Иван Жеков преведе една брошура „Учителят Петър Дънов" от италиански език написана от Алдо Лаванини и поместена в едно месечно списание в Италия, N 92, 1927 г., „II Меззаддего йе11а за1и1е".
към текста >>

60. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си.
При мен вреше, кипеше и всичко чрез огън се изпитваше. Непотребното, излишното изгаряше и оставаше онова, което се превръщаше в стомана. Те бяха добри приятели с Борис Николов, идваше ни често на гости и това запознанство продължи към 20 години. В първите години на Школата мнозинството от Младежкия Окултен клас бяха студенти. Те работеха тежка физическа работа по строежите, за да се издържат и заплащат следването си. Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си. Но тогава се случи точно обратното. Захвърлиха си дипломите. Жорж не пожела да отиде и да си я получи. А беше завършил с отличие. С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост.
към текста >>

61. 229. КАТЯ ГРИВА

Катя си взима бележка и започва да държи парите си под ключ и да не загуби ключа върза го на една връв, а връвта завърза за коланчето на роклята си и от там го мушкаше в джоба си.
А нейните парички са скромни и са от спестяванията на нейните родители, които са в Пловдив. Отива при Учителя да му се оплаква. Казва му: „Учителю, ето този брат во Христе пак ми открадна пари. Учителят е сърдит: „Ти си виновна, че оставяш пари и го съблазняваш с тези пари". Ако оставиш и себе си така като парите и върху тебе ще посегне". Катя си взима бележка и започва да държи парите си под ключ и да не загуби ключа върза го на една връв, а връвта завърза за коланчето на роклята си и от там го мушкаше в джоба си. Веднъж една сестра от града си определила една сума пари за Господа и като се помолила намерила, че само Катя Грива е лицето, на което трябва да даде тази сума. Качва се на Изгрева и казва: „Сестра, определила съм една сума за Господа. Искам да ти я дам". Катя се дърпа и строго я кастри: „Сестра, аз си имам пари, дайте ги на друг, който няма". Сестрата е огорчена, но Катя настоява: „Парите дайте на друг".
към текста >>

Учителят взима от геврека, отчуп-ва и почва да яде, а монетата я слага в джоба си.
Беше нисичка, с една много голяма гуша на врата, беше уродлива и едвам можехме да я гледаме. В едната си ръка носи един смачкан геврек, а в другата пет лева - точно колкото струваше един трамваен билет. Обръща се към Учителя: „Учителю, това е за Господа". Учителят така я погледнал хубаво, с такова внимание, че дава нещо за Господа, а Катя стои на два. метра от тях и гледа и разбира погрешката си. Учителят взима от геврека, отчуп-ва и почва да яде, а монетата я слага в джоба си. Катя отива при сестрата: „Сестра, направих голяма грешка", разказва какво й се случило и какво видяла току-що на поляната. Сестрата изважда и отново й връчва парите, а Катя ги прибира. На другия ден Учителят посреща Катя усмихнат и весел. Катя знае, че Учителят е приел нейното извинение. Веднъж Катя Грива беше болна от дизентерия и Любомир Лулчев изпраща Невена Неделчева при нея със свой съвет и да може Невена да й помогне каквото трябва.
към текста >>

62. 231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

Когато свършил събора той не споделил с никого, че няма пукната пара в джоба си, но останал да помогне да се събере багажа и да се прибере лагера.
На един от съборите в град Търново като млад присъства и Методи. Той едвам събрал пари, за да си плати билета до Търново. През цялото време той е на събора и помага в организацията на събора, а да се нахранят и подслонят стотици хора, а това не беше лесна работа. Трябваше десетки хора, които да работят от сутрин до вечер, за да може да се обслужат толкова много хора. Трябваше да има чай, казаните да са пълни с гозби, да има завивки и подслон за стотици хора. Когато свършил събора той не споделил с никого, че няма пукната пара в джоба си, но останал да помогне да се събере багажа и да се прибере лагера. Това отнело на останалите около една седмица. Когато отишъл да се сбогува с Учителя той го запитал: „Методи, ами ти как ще си отидеш? " Методи вдигнал рамене и нищо не казал. Учителят бърка в джоба си и му дава пари за билет. А през цялото време Методи е мислел как ще се наредят нещата, че той трябва отново да се върне у дома жив и здрав.
към текста >>

Учителят бърка в джоба си и му дава пари за билет.
Трябваше да има чай, казаните да са пълни с гозби, да има завивки и подслон за стотици хора. Когато свършил събора той не споделил с никого, че няма пукната пара в джоба си, но останал да помогне да се събере багажа и да се прибере лагера. Това отнело на останалите около една седмица. Когато отишъл да се сбогува с Учителя той го запитал: „Методи, ами ти как ще си отидеш? " Методи вдигнал рамене и нищо не казал. Учителят бърка в джоба си и му дава пари за билет. А през цялото време Методи е мислел как ще се наредят нещата, че той трябва отново да се върне у дома жив и здрав. По младите си години когато Учителят е препоръчвал на първите приятели да посещават църквите Методи е ръководел църковен хор и много пъти е пял в църквите. Знаел е много църковни песни и е бил в добри отношения със свещениците. Пътувал е много по цяла България. Веднъж споделил с Учителя за своето увлечение, че пее много църковни песнопения.
към текста >>

63. 291. НИКОЛА АНТОВ

По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си.
Но за Борис беше чудно, че аз мога така да мисля. Но аз бях минала една Школа тука на земята при Учителя, за която той изобщо нямаше представа. Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по-късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа".
към текста >>

64. 291. НИКОЛА АНТОВ

По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си.
Но за Борис беше чудно, че аз мога така да мисля. Но аз бях минала една Школа тука на земята при Учителя, за която той изобщо нямаше представа. Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по- късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа".
към текста >>

65. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Преписвах стихотворения и пълнех джобовете си с тях, които в междучасията заучавах.
Обърнах се към книгите, към хубавите книги. Дано да запълнят тази празнота, която почувствувах в живота си. Обърнах се към поезията, към природата. Ходех си всяка седмица в града. Връщах се с пълно куфарче с книги и литературни списания, с които брат ми ме снабдяваше. Преписвах стихотворения и пълнех джобовете си с тях, които в междучасията заучавах. Опитвах се да пиша и сама. Търсех хубавото, красивото, поетичното, което обичаше душата ми! Надвечер излизах на разходка. Опивах се от нежните краски на хоризонта при залез и след залез слънце. Вечер до късно се разхождах на двора и разговарях с луната и звездите.
към текста >>

66. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Те много често казват, че „слагат учителите си в джоба си" От тези два случая изводът ми е, че за в бъдеще ако помогне Бог да има класове (школи) всеки нов брат и сестра, които искат да влязат в класовете, трябва да питат ръководителя на класа или на Братството и учениците.
" „Ами щом като Вие разрешавате, има ли нужда да питаме и него? " „Има, има", каза Той и бащински мило и наставнически каза: „Сега като си отидете в Стара Загора ще идете при брат Ковачев и ще му кажете: „Брат 22 Ковачев, искаме да влезем в общия клас, ще ни приемете ли? " А ние отдавна бяхме влезли и бяхме повечето време в село сами и по-голямата част от ваканцията прекарвахме в София и съвсем малко време бивахме в Стара Загора и съвсем малко посещавахме /Класовете там и ни се струваше съвсем излишно, но понеже Той каза, като се върнахме, направихме както каза Той. Брат Ковачев се зарадва много, прие ни много мило, но ни държа една дълга проповед, по човешки, разбира се, и ние - палавници такива, не закъсняхме като излязохме да я разкритикуваме и да се пошегуваме даже. По-късно аз разбрах, че Учителят ни е пратил при ръководителя за смирение, защото младите хора са доста самонадеяни и горди. Те много често казват, че „слагат учителите си в джоба си" От тези два случая изводът ми е, че за в бъдеще ако помогне Бог да има класове (школи) всеки нов брат и сестра, които искат да влязат в класовете, трябва да питат ръководителя на класа или на Братството и учениците. И ако всички единодушно го приемат да бъде приет. Сам Учителят не приемаше всички. Има хора, които дълго време не ги е приемал, а някои и съвсем не. Такъв един случай зная. Един човек през всичкото време докато е бил Учителят тук е искал да влезе в Общия клас и Той не го е приел.
към текста >>

67. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш?
„Ще го направим, г-н капитан", отговарят те. „В петък - продължавам аз, - ще излезете при дебелите дървета, които са между селата ви, ще си направите молебена заедно двете села без да колите никакви кочове, никакъв курбан, защото Господ кръв 142 не ще, а иска добри дела. И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище). След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят. Коленичих и почнах да се моля.
към текста >>

68. 26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ

Петър Камбуров

Той нямаше 5 стотинки в джоба си, не си- бе взел и достатъчно дрехи.
26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ Ние двамата с Мари пропътувахме познатото разстояние до София пак за 6 дни. Когато от Ловеч минахме през село Микря, едно момче - Бончо, на около 14 години ни помоли да го вземем с нас. Да ни бъде помощник на първо време, а после той се надяваше да си намери някаква работа в София. Приехме го и продължихме пътя. Разбира се, Бончо' бе изцяло на наша издръжка. Той нямаше 5 стотинки в джоба си, не си- бе взел и достатъчно дрехи. Пристигнахме в София. Настанихме се в един хан в Подуяне, дето имаше обор за конете и една сутеренна стая за нас. Но за голяма наша изненада, започнаха проливни'дъждове, които продължиха почти без прекъсване 40 денонощия. Спряха почти всички строежи, фалираха тухлопроизводителите. Пясъчните кариери станаха безпредметни.
към текста >>

69. 28. МЕКИЧАРНИЦАТА

Петър Камбуров

В една от своите лекции на Младежкия клас, Учителят даде задача всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет пари в джоба си.
28. МЕКИЧАРНИЦАТА 1927 година. В една от своите лекции на Младежкия клас, Учителят даде задача всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет пари в джоба си. Да отиде в града или селото, дето със собствен труд да си изкара прехраната. Тази задача решиха да изпълнят групово братята Борис Николов, Влад Пашов, Георги Радев, Иван Михайлов и аз. Какво да работим? Решихме да печем и продаваме мекици. За тази цел построихме'един временен навес при работилницата на брат Бертоли на видно място - откъм ул.
към текста >>

70. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

По онова време жените на фабрикантите в Габрово имаха джоб-пари, за да поддържат своето самочувствие, реномето и авторитета на преуспяващите си мъже-фабриканти.
Аз непрекъснато бях в молитва и призовавах Небето за помощ. Тогава бурите се разнасяха, но гърмежите и светкавиците отекваха дълго у мен, но накрая се измисляше нещо от ордата, с което аз трябваше да заплатя за своето отиване на Изгрева при Учителя. И това нещо беше различно във всеки отделен случай. Но при всички случаи не ми даваха пари и ако аз ги нямах, то аз не можех да пътувам. А мъжът ми бе богат фабрикант. По онова време жените на фабрикантите в Габрово имаха джоб-пари, за да поддържат своето самочувствие, реномето и авторитета на преуспяващите си мъже-фабриканти. Само аз правех изключение. Оправдаваха ме всички заради моите убеждения, които не криех и които свободно изнасях пред тях. Обикновено жените на фабрикантите ми даваха своите поръчки за шев на рокли, за бродерия, за приготовляване на различни подаръци за техни семейни празници. Тогава беше така. Ако не си изработиш подаръка, не можеш да го връчиш.
към текста >>

71. 22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ

Цанка Екимова

" Аз се качих на подиума, Учителят извади от джоба си ключа и ми го подаде и с него отключих пианото.
Със Словото си тази сутрин Той озари и осветли всички неразрешени въпроси в моя живот. Изваждаше примерите от моя живот и от там извеждаше и даваше законите на живота. Тази беседа бе определена за мен! Жалко, че нямаше стенографи и никой не я записа, но всичко бе запечатано в съзнанието ми и бе предназначено за душата ми. След като свърши, Учителят ме погледна и моят вътрешен глас ми каза: „Излез на пианото и свири! " Аз се качих на подиума, Учителят извади от джоба си ключа и ми го подаде и с него отключих пианото. След това Учителят ми каза коя песен да изсвиря и под пръстите ми излизаше песен от Учителя. За пръв път в живота ми аз седях на този стол и на това пиано и свирех пред Учителя след Негова беседа. Обикновено на това място седеше Мария Тодорова и тя никому не отстъпваше този стол и това място пред Учителя. Няколкото сестри, които бяха в салона и чуха тази беседа пееха заедно с Учителя песента, която аз акомпанирах. След малко и аз запях.
към текста >>

72. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Велик Георгиев Константинов

" „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града.
Зададох и третия въпрос: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ? " „Ако отидете в САЩ ще страдате много". Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват? " „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро".
към текста >>

73. 3. МАЛАРИЯТА

Учителят казал: „От този момент той е здрав" и баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа.
Получава се пресичане на болестта". Баща ми отива при Учителя. Като се връща пита какво става с Велик? И майка ми казва. Баща ми като се явил при Учителя и Му казал какво ми е тежко положението и колко години съм боледувал така и особено през есента много ми тежеше, защото през време на гроздето не мога да вкуся грозде. Учителят казал: „От този момент той е здрав" и баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. И пита майка ми за това и тя вика: „Точно преди десет оздравя". И му разправя как е, що е и с това се ликвидира болестта.
към текста >>

74. 9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Симеон Арнаудов

Всички се оглеждаме, а някои от приятелите затършуваха в джобовете си и намериха една голяма монета от 100 лв.
След 10 ^ 15 минути и офицерите с двата коня полека лека си тръгват за София. Той често идваше през седмица с два коня, за да посещава семейството си. Вече имаше отношение към Учителя. Когато разказаха на Учителя случката, Учителят се усмихна и каза: „Нали на монетата пише Бог да пази България! Щом Бог трябва да пази България, значи служителите на България трябва да пазят Бога! Всички се оглеждаме, а някои от приятелите затършуваха в джобовете си и намериха една голяма монета от 100 лв. изсечена от сребро, на която бе отсечен този надпис. Това беше доста показателно и символично. Този инцидент се размина и когато ми го разказваха аз разбрах, че това беше втората част на моят случай, който разказах. Наистина в тези времена Бог трябваше да пази България и служителите на тази страна и държава трябваше да пазят и охраняват Онзи, в чието тяло пребиваваше „Чистият Дух на Истината". А това бе Учителят Бейнса Дуно.
към текста >>

75. 2. БОЛНОТО ДЕТЕ И КЪРПИЧКАТА

Паню Балдъров

Марийка Великова Марашлиева

Учителят го изслушал, посегнал в малкото джобче на сакото си и извадил една кърпичка.
Те прегледали детето и пак нищо не могли да направят. Майката останала при детето, а бащата излязъл да изпрати лекарите, които на излизане казали на гръка, че състоянието на детето е такова, че трябва да подготви жена си, щото детето може скоро да умре. В това време у брат Стоименов бил дошъл Учителят на гости. Гръкът знаел за Учителя, че е завършил медицина в Америка и като всеки баща, който търси гдето казват „на сламка да се хване", казал на брат Стоименов да каже на Учителя за детето. Брат Стоименов разказал всичко на Учителя. Учителят го изслушал, посегнал в малкото джобче на сакото си и извадил една кърпичка. Подал я на брат Стоименов и казал, да разтворят кърпичката и да покрият с нея главата и лицето на детето. Родителите на детето направили това и стояли край болното цяла нощ. На сутринта детето само вдигнало кърпата от лицето си и станало. Било оздравяло. Паню Балдъров е от Димитровград, а по-късно се бе преместил в Пловдив.
към текста >>

76. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

След като направихме молитвата и ни почерпиха нещо този брат, много скромен, извади от джоба си една тетрадка и пожела да ни прочета негови спомени с Учителя.
У брат Петър идваха разни приятели от София и провинцията, имаше интересни разговори. От време на време идваше и брат Тодор Бошков и разговаря с брат Петър и другите. Тук ще отворя една скоба. Още докато бях в моята къща на Изгрева бяха ме поканили у сестра Радка Симеонова, която живееше срещу Мирчеви на ъгъла в една спретната къщичка с хубава градина на молитва. Между поканените бе и брат Тодор Бошков. След като направихме молитвата и ни почерпиха нещо този брат, много скромен, извади от джоба си една тетрадка и пожела да ни прочета негови спомени с Учителя. Като ни прочете няколко страници той сгъва тетрадката и я сложи в джоба си. Аз не се познавах до този момент с него, но прочетеното ми направи много силно впечатление и аз му казах, че много небрежно прибира тетрадката си в джоба, че това са много ценни неща, които би трябвало той да опише подробно, всичко, каквото знае трябва за запише, защото са тъй хубави. По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи. Поканихме го на обед, но той хапна много малко. Не можеше да се храни.
към текста >>

Като ни прочете няколко страници той сгъва тетрадката и я сложи в джоба си.
От време на време идваше и брат Тодор Бошков и разговаря с брат Петър и другите. Тук ще отворя една скоба. Още докато бях в моята къща на Изгрева бяха ме поканили у сестра Радка Симеонова, която живееше срещу Мирчеви на ъгъла в една спретната къщичка с хубава градина на молитва. Между поканените бе и брат Тодор Бошков. След като направихме молитвата и ни почерпиха нещо този брат, много скромен, извади от джоба си една тетрадка и пожела да ни прочета негови спомени с Учителя. Като ни прочете няколко страници той сгъва тетрадката и я сложи в джоба си. Аз не се познавах до този момент с него, но прочетеното ми направи много силно впечатление и аз му казах, че много небрежно прибира тетрадката си в джоба, че това са много ценни неща, които би трябвало той да опише подробно, всичко, каквото знае трябва за запише, защото са тъй хубави. По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи. Поканихме го на обед, но той хапна много малко. Не можеше да се храни. Нищо не го болеше, но отпадаше и слабееше, а не беше пълен.
към текста >>

Аз не се познавах до този момент с него, но прочетеното ми направи много силно впечатление и аз му казах, че много небрежно прибира тетрадката си в джоба, че това са много ценни неща, които би трябвало той да опише подробно, всичко, каквото знае трябва за запише, защото са тъй хубави.
Тук ще отворя една скоба. Още докато бях в моята къща на Изгрева бяха ме поканили у сестра Радка Симеонова, която живееше срещу Мирчеви на ъгъла в една спретната къщичка с хубава градина на молитва. Между поканените бе и брат Тодор Бошков. След като направихме молитвата и ни почерпиха нещо този брат, много скромен, извади от джоба си една тетрадка и пожела да ни прочета негови спомени с Учителя. Като ни прочете няколко страници той сгъва тетрадката и я сложи в джоба си. Аз не се познавах до този момент с него, но прочетеното ми направи много силно впечатление и аз му казах, че много небрежно прибира тетрадката си в джоба, че това са много ценни неща, които би трябвало той да опише подробно, всичко, каквото знае трябва за запише, защото са тъй хубави. По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи. Поканихме го на обед, но той хапна много малко. Не можеше да се храни. Нищо не го болеше, но отпадаше и слабееше, а не беше пълен. Беше отишъл в болница, за да му правят пълно изследване и му казали, че е напълно здрав.
към текста >>

77. 5. Уважението

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Той вади ножче джобно и бързо ме кара да го дорежа.
Изтръпнах от болка и уплаха, мислех, че ще го видя смачкан. Мисля бързо: „Мариьо, самообладание“. В този момент гледам, тича към мене, но загубил самообладание, не е в себе си. Искал да подпре канарата с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст. Показалецът висеше на една кожичка. Той вади ножче джобно и бързо ме кара да го дорежа. Не е на себе си. През езерото на отсрещния бряг беше брат Георги Тахчиев, викам го тревожно. Той пристига тичешком, поверявам му Илия. Братът го хвана за ръката и го поведе послушен като малко дете. Аз и детето, което беше едва три години, тръгнахме след тях.
към текста >>

78. 7. Полковият командир и мисията от небето

Той вади кутия с цигари веднага, търси кибрит по джобовете си да запали, но уж не намира, чака да види, как ще се отзоват войниците.
Втори случай с друг фелдфебел. Той наказва войниците да скачат със сгънати колене 20 метра. Но това е невъзможно. И пак същата церемония била повторена от Илия с фелдфебела пред всички войници. Има такива случаи още няколко, но ще стане дълго да ги разказвам. Той вади кутия с цигари веднага, търси кибрит по джобовете си да запали, но уж не намира, чака да види, как ще се отзоват войниците. Спущат се трима-четирима души със запалки, с кибрит, да запалят цигарата му. Тогава Илия вади двете кутии цигари и черпи пушачите. Те се срамуват да вземат, но той казва: „Ние сме другари, ще работим заедно, трябва да се опознаем“. След къс разговор иска да пуснат затворените офицери: „Как ще отивате на война без тях? Пък после има време да ги съдите ако имат нарушения“.
към текста >>

79. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

Разговарят се тъй и по едно време аз все тъй го поглеждам, имах един джобен хубав часовник, откраднаха ми го на работата шопите, един хубав часовник швейцарски и поглеждам тъй има време, поглеждам пак, поглеждам има време.
Г.Д.: Думите на Учителя, че на разходка отивам. И отивам при Учителя, целувам Му ръка и смее се и канят Учителя вече да влизаме в хижата - голяма маса сложена и ще обядваме. И тъй стана, че аз седнах, масата както е, Учителя тука, аз до Него. Аз тука седя, Учителя и другите така наредени. А масата тъй беше сложена, тъй беше сложена в хижата, тъй както си я представях и обядваме. Разговарят се тъй и по едно време аз все тъй го поглеждам, имах един джобен хубав часовник, откраднаха ми го на работата шопите, един хубав часовник швейцарски и поглеждам тъй има време, поглеждам пак, поглеждам има време. Учителят се смее. И „Хайде, рекох“. Образът на Учителя като изпъкне в каквото и да е положение да съм, аз заставам мирно. Разбираш? и „хайде, казва сега“, целунах Му ръка и сбогувах се с всички и тръгнах. Като че ли хвърчах, не усетих кога стигнах на Изгрева.
към текста >>

80. 29. Опашката на дявола

Георги Йорданов Добрев

Георги Йорданов Добрев (от Станка Йорданова)

А Учителят в това време бръква в джоба си и вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите, от Учителевите цигари.
29. ОПАШКАТА НА ДЯВОЛА Учителят е посещавал провинцията - села и градове. Отива при една сестра на гости в провинцията. Там като гост пристига нейният син. Сяда при нея и слуша разговора и сестрата се смутила. И този неин син вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си и вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите, от Учителевите цигари. Той разбира се уважил госта и взел от Учителевите цигари, запалил я, изпушва я и оттогава той престанал вече да пуши. И Учителят от къде я извадил, когато Учителят не пуши! Хайде де? В.К.: Кой ти го разправя този случай? Г.Д.: Туй ми го разказа онзи гдето вече не пуши цигари.
към текста >>

81. 32. Все едно

Уж е болен, не слиза, а така изправил се с ръцете в джобовете на панталона и гледа как хората идват за беседа, а той не слезе. В.К.
32. ВСЕ ЕДНО Станка Йорданова. В.К.: Значи два пъти сте го виждали Учителя? Ст. Виждала съм го на беседа, даже преди да си замине, две седмици преди да си замине на балкона го видях по костюм и си казвам каква е тая болест. Уж е болен, не слиза, а така изправил се с ръцете в джобовете на панталона и гледа как хората идват за беседа, а той не слезе. В.К. Той не слезе. Това е втория път когато сте го видели. А първият? Ст.: Това втория път беше. А първия път отидох при Учителя да го питам при кой професор да се запиша за следването си по музика.
към текста >>

82. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

Бях гладен, нямах грош в джоба си, а трябваше да отида на работа.
аз минах границата. Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева. Аз останах при него, помагах му това-онова. Един ден намериха ни някаква работа. Обаче аз не знаех, че тази работа ще бъде постоянна. Бях гладен, нямах грош в джоба си, а трябваше да отида на работа. Отидох при един наш приятел, познат на баща ми и му разказах всичко. Той ме заведе в една гостилница и гарантира за мен да мога да се храня там на кредит известно време. Такива неща тогава не бяха рядкост. Могат да те хранят на кредит известно време, след което ти трябва да си платиш храната. Веднага като отидох на Изгрева приех вегетарианството.
към текста >>

83. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Даже веднъж играехме с две-три момченца и скачаме по стъпалата пред сладкарницата и от джоба на едното момченце Стоил паднаха два лева.
Майка ни, Бог да я прости, ни изгледа най-напред край бай Пею, да му поим коня, да му метем кръчмата и т.н. Когато постъпих в първи прогимназиален клас живеех у сестра Христина в с. Бата. Втората година бях при един дядо Михаил. В църковния двор имаше една къщичка и дядо Михаил служеше в църквата и живееше в тази къщичка в една малка стаичка. Понеже нямаше къде да бъда мама ме нареди да спя при дядо Михаил. Даже веднъж играехме с две-три момченца и скачаме по стъпалата пред сладкарницата и от джоба на едното момченце Стоил паднаха два лева. Аз видях от кого паднаха парите и кой ги е загубил, но си казах: „Аз си ги намерих“. Църквата и сладкарницата бяха една до друга. После като отвориха сладкарницата бачо Гради си купи локумче, халвица, както и да е. Минаха години от тогава, аз дойдох в София и правя каквото правя и тия два лева ми изпъкваха често пред очите. А имахме една сестра Деспа Вергиева, тя беше сестра на нашия училищен директор Стоян Попов.
към текста >>

84. 18. Крадецът

Аз направих същото, но като го наближих, той започна да се пипа така по джобовете, задния джоб така.
“ Тогава точно под къщата на брат Борис живееше брат Мариус. Долу-горе където е мястото на Учителя, само че по-горе имаше права улица, която отиваше в гората. Отдалече вижда се, че човек отива в гората и сестра Надя ми вика: „Ето, този е крадеца“. Аз хукнах веднага след него и като повървяхме по алеята вече навътре в гората, алеята правеше един завой, а този завой беше ограден с телена мрежа, два-три реда. Той прескочи телта и мина направо. Аз направих същото, но като го наближих, той започна да се пипа така по джобовете, задния джоб така. Мисля си, тоя човек сигурно носи оръжие, но как да го хвана, че да не ми напакости нещо. А пък нали съм войник, на учение правехме кръгом, на ляво, на дясно. И тъй като вървя мисля да мина няколко крачки пред него и той ще помисли, че го отминавам и в тоя момент ще се обърна и ще го хвана за ръцете. Вече почва борба, трябва да го хвана. И точно така направих, хванах го.
към текста >>

85. 28. Чичо Драган - дезертьора

Понеже в Габрово квартирата ми беше на втория или третия етаж, като слязох долу на улицата и бръкнах в джоба си, забелязах, че не съм я взел.
По едно време стигнах едно друго село, но му забравих името вече. Стигнах жп линията за Трявна и двама полицаи ме спряха, викат: „От къде идваш? “ „Идвам от Габрово и отивам в Трявна“, отговорих. Те ме заведоха в полицията и ми казват: „Дай си личната карта! “ Аз пък за сведение бях я забравил. Понеже в Габрово квартирата ми беше на втория или третия етаж, като слязох долу на улицата и бръкнах в джоба си, забелязах, че не съм я взел. Добре, но досега вече двадесет и няколко годишен съм, бяУ на село, в София, тук, там, в Габрово, никой не ми потърси лична карта. Казах си: Сега в Трявна ли ще ми търсят лична карта. И така тръгнах без лична карта. Те ме гледаха, правиха, струваха и викат: „Свали си раницата тука“. И седят те няколко души и почнаха да си приказват: „Добре, че го нямаше еди кой си, досега щеше да го опердаши като мех“.
към текста >>

86. 31. Годеница

Моя си е мой, после в джобовете може да се загуби.
Така мисля, че бях чувал, мисля от Учителя, че пръстена е най-важен. Тя ме гледа така и си вади пръстена и вместо да ми го подаде така с ръка, тя го хвърли на земята. Той се търкулна някъде и тогава аз й казах: „Аз за сведение ти вземах ръката и ти сложих пръстена на пръста, а ти сега ще ми го хвърляш! “ „Ами, свали твоя“, казва тя. „Няма какво да го свалям. Моя си е мой, после в джобовете може да се загуби. Той ще си стои на пръста ми и аз като отида в София ще си го сваля“, отговорих. В същото време станах, казах „Довиждане“ и си излязох. Но нещо съществено щях да забравя. След като се сгодихме, тя много добре знаеше, че аз едва съм завършил трети прогимназиален клас, нямах средства, след това започнах да уча занаят и т.н. Обаче, с когото ме запознаваше, било с жени или мъже, казваше: „Това е моят годеник Гради Минчев, инженер“.
към текста >>

87. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си!
Но ето сега идва друга развръзка на моят път. И тази развръзка не е случайна и тя се направлява от невидима ръка. Един ден разсилни- ят на църквата ми казва, че Цанко Цанков и жена му като свирят и пеят получават по 30 000 лв. на човек, което прави 60 000 лв. месечно. А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата. Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си! “ На онзи скръндза аз му подхвърлих, но той се направи, че не ме чува. И аз говорих със Сашо Околийски - концерт-майстора и той прие моята идея на другия ден да не свирим в църквата. Ние не отиваме на работа. Цанко Цанков се възмути много от мен и понеже беше професор в консерваторията и шеф, каза на секретарката си Стефка Трифонова: „Атанас, ако не се запише за редовен студент в най-кратко време“, а то беше срокът до края на август“, „да се изключи от консерваторията“. А моят настойник проф.
към текста >>

Той ме обичаше, защото аз го подпомагах материално като му правех подаръци и му давах за джоб пари.
Цанко Цанков се възмути много от мен и понеже беше професор в консерваторията и шеф, каза на секретарката си Стефка Трифонова: „Атанас, ако не се запише за редовен студент в най-кратко време“, а то беше срокът до края на август“, „да се изключи от консерваторията“. А моят настойник проф. Цанко Цанков е директор на консерваторията. Има власт. На следващият ден идва разсилният вкъщи, аз живеех тогава в бараката на Изгрева и беше много разтревожен. Той ме обичаше, защото аз го подпомагах материално като му правех подаръци и му давах за джоб пари. Казва ми, че директорът е наредил на Славка Трифонова да бъда изключен от консерваторията, ако не се запиша до няколко дни. Аз приех това нещо много отговорно, станах веднага и се приготвих да търся пари, защото нямах в момента. А през мене минаха толкова много пари, но аз ги пилеех за разни чудновати неща и работи. Дори не мога да си спомня кому и за какво съм дал пари. Спомням си, че преди десетина дена имах голяма сума, с която можех да си платя не една, а десет такси като студент.
към текста >>

88. 10. Общият таван на дома и трите пътя на идеала

Атанас Минчев

В джоба на палтото е имало тефтерче на Василка, в което си е правила и водила бележки от Словото на Учителя.
След време сестрата на Георги Димитров, която се казваше Елена също бе заплашена от арест и от смъртна присъда. Тя също се прекачва през същия таван, слиза при Учителя и Го моли за защита. Учителят пак нарежда на Василка Иванова, дават й бели дрехи, слагат й бяла кърпа и заедно с още една сестра я извеждат от дома. В онези години сестрите, които са посещавали Учителят обикновено са се обличали с бели рокли и на главите са си слагали бели кърпи или бели шапки. Понеже сезонът е бил такъв, че било студено, Василка си дава палтото, Елена го облича и така я измъкват от вратичката, в която влизат и излизат само последователи на Учителя. В джоба на палтото е имало тефтерче на Василка, в което си е правила и водила бележки от Словото на Учителя. Страхувала се не за палтото, а за бележника, че може да изчезне. Накрая й връщат обратно палтото заедно с бележника, а Елена емигрира за Русия по нелегални пътища. След 9.IX.1944 г. когато комунистите идват на власт, Никола Антов, който бе също комунист и който бе в братския съвет без да пита останалите самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров. Когато стана процеса срещу братството 1957/58 г.
към текста >>

89. 6. Задачата с боровите дъски

Имаше джобен часовник, от времето когато са били построявани железниците в България.
Имаше цигулка. И тия материални ценности, които останаха в него, освен интелектуалните, които аз можах да взема, като материални ценности, взех цигулката и таблиците му. Други материални неща аз не съм взел. А той и нямаше. Трябва да кажа, че и часовника си беше ми завещал. Имаше джобен часовник, от времето когато са били построявани железниците в България. Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници. Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник. Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви. Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих. Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна.
към текста >>

Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници.
И тия материални ценности, които останаха в него, освен интелектуалните, които аз можах да взема, като материални ценности, взех цигулката и таблиците му. Други материални неща аз не съм взел. А той и нямаше. Трябва да кажа, че и часовника си беше ми завещал. Имаше джобен часовник, от времето когато са били построявани железниците в България. Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници. Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник. Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви. Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих. Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна. В Трявна той имаше двама приятели - Цаню и Славко, за които по-нататък ще говоря.
към текста >>

90. 7. Гуляйджии и войници

А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас!
Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас! “ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“. И се ядосвал на себе си, защо е направил така и сега ще има неприятности, от една страна с тях, а от друга, че не е спазил порядките, които изисква Учителят, да ги осъществи на практика. „Стоя и чакам, а ония отдолу ми се подиграват: „Е, хубаво де, ами като мине половин час какво ще направиш?
към текста >>

91. 11. Пророк Илия и брадвата

Извадил от джоба си банкноти от 1000, 2000 и 3000 лева са били, дава ги на бай Иван и му вика: „Тичай бързо до магазина да вземеш пирони.
Той чака отвънка. И ето след четири часа на вратата се показва Учителят. Учителят се показва, сложил си ръката така и видял бай Иван и го извикал с ръка: „Ела, рекох, бързо“. И бай Иван тича при Учителя. Отива бай Иван при Учителя, Учителят е на вънка, вратата е затворена. Извадил от джоба си банкноти от 1000, 2000 и 3000 лева са били, дава ги на бай Иван и му вика: „Тичай бързо до магазина да вземеш пирони. Три килограма пирони ми трябват.“ Бай Иван като войник нищо не отказва, всичко изпълнява точно. Грабва парите и с най- голяма скорост тича някъде към Цариградското шосе, където имало магазин и купува три кг пирони. А брадвата? Брадвата у него, той не я изпуща нея. Три кг пирони.
към текста >>

92. 14. Ти всичко знаеш

И тогава тя става, бръква в джоб ли, в торба ли, изважда една монета, но каква не знам и я сложила пред краката на Учителя.
“ Тогава Учителят й казва: „Ами той сега пак ти пее“. А тя така зарадвана вика: „Ама той ли е? “ „Ама той е, той пак идва при тебе и пак ти пее“. „Пак аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха, всякаква ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе“. И тогава тя става, бръква в джоб ли, в торба ли, изважда една монета, но каква не знам и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. И тогава Учителят показал монетата и казал на другите приятели: „Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща“. Така е приключил тоя случай между тази жена и Учителят.
към текста >>

93. 22. Дядо Благо

Взема го и го слага в джоба си.
И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му. Така, така беседите подредени, които са издадени, които са подвързани и бай Иван казал: „Абе я чакай да видя аз това старче какво чете толкова много“. Започнал и дръпнал една беседа и отваря. И когато отваря гледа вътре в беседата едно тесте с хартия - нещо написано. Изважда го и започва да чете „Призвание към народа ми“ и така, така... Ах, тоя старец има нещо от Учителя, а на мене нищо не ми е казал до тоя момент. Взема го и го слага в джоба си. Затваря беседата и пак я връща на мястото й. Дядо Благо се връща, изпратил гостите по живо, по здраво, продължават си разговора. Бай Иван ни лук ял, ни лук мирисал, нищо не споменава на дядо Благо. И сега вече бай Иван търси начин пък той да се измъкне. Измъква се и отива и първата му работа е да го прочете.
към текста >>

94. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

“ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба.
Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона. Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба. Т.: Извадих парите: „Ето я кравата. Дръж кравата.“ „Ама защо така направи? “ „Иди питай Димитър. Той знае. Карах го днеска да я пасе.
към текста >>

95. 4. Гостът на дъщеря ми Косена

Темелко Стефанов Гьорев

И портрета беше в джоба ми.
“ Точно така както си беше. Но детето ме не слуша. Вечер отнася столчето и сутрин си го донася пак горе. И продължаваше така. И ние като намерихме вече Учителя, почнахме да идеме на беседи, и една сестра ми даде един портрет от Учителя. И портрета беше в джоба ми. Като се върнех от София събличах по-официалните дрехи и обличах работните. И донесох тоя портрет и го оставих на масата, а детето беше навънка. Като влезна Косена отвънка, а тя беше тогава 10-11-годишна, уплаши се. Казвам й: „Защо се плашиш, ма? “ „Ами“, казва „от къде намери този портрет?
към текста >>

96. 11. Неполученото писмо

Стефка Няголова

Това било отговор на писмото му, което било още в джоба му не пуснато.
Моят баща Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й. Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа в пощата. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. Той прочел телеграмата. В нея Учителят му давал съвети и начини как да излекува майка ми. Това било отговор на писмото му, което било още в джоба му не пуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той му казвал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: „Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ независимо къде се намирам Аз“. Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, който е свързан с Бога, с космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва когато някой ще придобие някаква опитност.
към текста >>

97. 7. Истинският хляб

Йотка Василева Младенова

И Учителят: „О-о, Паша“, радвам се вече, радва се и Учителят вади от джоба си един ключ и й го дава: „Рекох, там в стаята ми има на масата един хляб, донеси го!
Решавам да ида в Русе. Обаче така както решавам, заставам и най-сериозно се питам: Пашо, я кажи най-честно, ти заради беседата ли искаш да идеш в Русе или искаш да отидеш заради Учителя, че е там? Отговорих си най-честно и точно, че искам да ида само заради беседата, а не за да видя Учителя. Качвам се на влака и се озовавам в Русе. И като отивам, заварвам ги там, то около Учителя имаше винаги много хора, то беше празници, какво ставаше, голема работа беше, то радост, то на земята не стъпваше човек тогава. И Учителят: „О-о, Паша“, радвам се вече, радва се и Учителят вади от джоба си един ключ и й го дава: „Рекох, там в стаята ми има на масата един хляб, донеси го! И когато отивам, какво мислиш, хлябът, който аз съм го изпратила по пощата на Учителя. И го ядохме всички заедно“. Ех, тая Паша, тая Паша. Тая мила Паша. Тя е първата, която ме е завела на Бивака.
към текста >>

98. 13. Юрданка Жекова

Йотка Василева Младенова

Ама в джоб ни слагаше.
А те я заварват още 1922 г. Ама тя е от дете при Учителя. Знам, но характерно е 20 години тя чете, чете, непрекъснато и се образова. Но представете си, вие на 24-25 години сте завършили висше образование както онези Савка, Паша и др. и я заварвате, тя която е по-голяма от тях, но едвам срича. Ама в джоб ни слагаше. Че тя може да ни слага в джоб, да ни слага, но за тях на времето тя е неграмотна. Там е цялата работа.Е, може и така да се вземе. В разстояние на 22 години тя вече се образова. Но беше такава антена, така хващаше и така тя бе до Учителя. Ядеше ли Учителя захар?
към текста >>

Че тя може да ни слага в джоб, да ни слага, но за тях на времето тя е неграмотна.
Ама тя е от дете при Учителя. Знам, но характерно е 20 години тя чете, чете, непрекъснато и се образова. Но представете си, вие на 24-25 години сте завършили висше образование както онези Савка, Паша и др. и я заварвате, тя която е по-голяма от тях, но едвам срича. Ама в джоб ни слагаше. Че тя може да ни слага в джоб, да ни слага, но за тях на времето тя е неграмотна. Там е цялата работа.Е, може и така да се вземе. В разстояние на 22 години тя вече се образова. Но беше такава антена, така хващаше и така тя бе до Учителя. Ядеше ли Учителя захар? Но може би захарта по друг начин се е приготовлявала де, никога да е било друго.
към текста >>

99. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов.
И: По негативен път. В: Как разбирате този негативен път? Какво значи? И: Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето, на първата страница нарисувано нещо като стена, един сатана вдига завесата до някъде и зад завесата се вижда един благороден образ с брада, пише отдолу П. Дънов. А най-долу изречение: „Ако той не се опомни, сега вдигаме само крайчеца на завесата, но ако той не се опомни, ще вдигнем цялата завеса“. Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов. В: Как се казваше тоя съгражданин? И: В момента не мога да се сетя. Отидох на лозето, видях че брошурката е клевета, чиста клевета, ясно като много глупаво написана, като започнах да чета беседата, скочих от стола и извиках: „Намерих моя Гуро! “ Защото аз познавах цялата окултна литература. Имах случай на връзка, че като пътувах от гара „Де Брони Сизелон“, качих се във влака и седнах до един човек с брада, магнетична натура, завързахме разговор и той се оказа председател на българското теософско общество, идва в Лом, в моя град.
към текста >>

И той извади един плик от джоба си и ми го подаде.
Направих си една барака на Изгрева, обаче след една година Софийска банка фалира и аз трябваше отново да напусна София. Тъкмо в тия дни, когато се вече готвех да пътувам идва при мен Учителят и ми казва: „Вие трябва да си отидете в Лом! Рекох, бараката ще я оставите тука. Какво струва, искаме да я вземем за братството? “ Викам: „Учителю, не мога да определя нищо“. И той извади един плик от джоба си и ми го подаде. Вътре бяха 6000 лв. С тия пари аз започнах отново работа в Лом. Никога не съм отишъл при Учителя да се оплаквам, да искам нещо, да казвам от какво имам нужда. Задал съм само два въпроса: първия въпрос зададох веднъж когато имахме прием на всеки събор и исках: „Учителю, аз не знам какво мога да поискам, мога да поискам нещо, което за мен би било много хубаво, а пък всъщност да е вредно за мен. А пък вие знаете всичко, вашият съвет може да ме предпази да не извърша погрешки, които биха се направили“.
към текста >>

100. 23. Алхимията

Ангел Вълков