НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
246
резултата в
86
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца,
баница
, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни.
(втори вариант)
Разбирате ли тази дълбока философия на живота? Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ.
Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца,
баница
, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни.
Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ.
към втори вариант >>
2.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената
баница
?
Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност. На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност. На всеки човек са дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия живот на човека.
Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената
баница
?
За онова, което има здрав стомах. Следователно когато търсим Христа, за да придобием Неговата Любов, трябва да бъдем здрави. Любовта е за здрави, а не за болни хора. И болният чувства и възприема Любовта, но външно само, а здравият я възприема и външно, и вътрешно. Когато страдаш, Любовта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе.
към беседата >>
Ако имате две деца, едното съ здравъ стомахъ, а другото съ боленъ стомахъ, за кое отъ дветѣ деца е приготвената
баница
?
(втори вариант)
Кой обикновенъ човѣкъ е достоенъ да заеме едното или другото мѣсто? Подъ думата „достоенъ”, Христосъ разбира онзи човѣкъ, който е въ състояние да възприеме нѣщата въ тѣхната сѫщность. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да схване нѣщата така, както сѫ въ действителность. На всѣки човѣкъ сѫ дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия животъ на човѣка.
Ако имате две деца, едното съ здравъ стомахъ, а другото съ боленъ стомахъ, за кое отъ дветѣ деца е приготвената
баница
?
— За онова, което има здравъ стомахъ. Следователно, когато търсимъ Христа, за да придобиемъ Неговата любовь, трѣбва да бѫдемъ здрави. Любовьта е за здрави, а не за болни хора. И болниятъ чувствува и възприема любовьта, но външно само, а здравиятъ я възприема и външно, И вѫтрешно. Когато страдашъ, любовьта е вънъ отъ тебе; когато се радвашъ, тя е въ тебе.
към втори вариант >>
3.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи
баница
, да го нагости.
Караниците не трябва да стават съзнателно, но когато дойдат естествено. Това не значи, че трябва да се оставяте на течението на гнева. Приложете каквито методи знаете, за да се справите с него и, ако не успеете, ще го оставите да се прояви. Като се разгневиш, вземи трион, да нарежеш малко дръвца, или мотика, да покопаеш малко. Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в джоба си и излез на разходка.
Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи
баница
, да го нагости.
Чрез храната енергиите се трансформират, и човек става тих и спокоен. Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си.
към беседата >>
Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи
баница
, да го нагости.
(втори вариант)
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка.
Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи
баница
, да го нагости.
Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ. Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си.
към втори вариант >>
4.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Жената му направи
баница
, задоволи го.
Много платих, малко получих.” Обаче, майката го взема в ръцете си, окъпва го, нахранва го и, като задоволи нуждите му, то се успокоява и казва: “Сега съм доволен, има смисъл животът.” Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не й се живее. Мъжът й купи нещо, залъже я. Утре мъжът е недоволен.
Жената му направи
баница
, задоволи го.
Обаче, това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита. Това се постига чрез прилагане на Любовта. Ние трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако сърцето не работи, и душата няма да работи; ако умът не работи, и волята няма да работи.
към беседата >>
Жената му направи
баница
, задоволи го.
(втори вариант)
Обаче, майката го взима въ рѫцетѣ си, окѫпва го, нахранва го и, като задоволи нуждитѣ му, то се успокоява и казва: Сега съмъ доволенъ, има смисълъ животътъ. Човѣкъ има наематели и вѫтре въ себе си, които го правятъ недоволенъ. Днесъ жената е недоволна, не ѝ се живѣе. Мѫжътъ ѝ купи нѣщо, залъже я. Утре мѫжътъ е недоволенъ.
Жената му направи
баница
, задоволи го.
Обаче, това сѫ залъгалки, съ които хората временно се успокояватъ. Недоволството не трѣбва да се залъгва, а трѣбва да се възпита. Това се постига чрезъ прилагане на любовьта. Ние трѣбва да възлюбимъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Ако сърдцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи.
към втори вариант >>
5.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Но турят ли му юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито
баница
, нито кокошка му дават.
Може да минат хиляда години, но вие няма да избегнете от влизането в една права посока. Сега, тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Светото Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата.
Но турят ли му юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито
баница
, нито кокошка му дават.
Тогава започва т. нар. черна съдба. Българите казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла". Обаче, ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото.
към беседата >>
6.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Ще сложа пред вас трапеза с печена кокошка,
баница
, винце и ще кажа: Заповядайте!
Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, от които най-много ви интересува третичния. Сега, като говоря за трите свята, малцина ме разбирате. Обаче, в един момент мога да ви накарам да ме разберете. Това е най-лесното нещо.
Ще сложа пред вас трапеза с печена кокошка,
баница
, винце и ще кажа: Заповядайте!
Всички ще се наредите около трапезата и ще кажете: Този човек е много добър, разбираме го. Ще ме запитате: Ще ни дадеш ли втори и трети път такъв обяд? Това значи съществен, реален свят. Вън от яденето и пиенето няма живот. Човек живее, докато яде и пие; щом престане да яде и пие, той умира.
към беседата >>
7.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Представете си, че майката прави
баница
, а детето върви и вряка подире й.
Той, като ви види, че сте голи и боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, той няма да се застъпи за вас? Бог е разумно Същество и когато отидем при Бога с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си.
Представете си, че майката прави
баница
, а детето върви и вряка подире й.
Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? ” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата. По-бързо ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова. Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания.
към беседата >>
Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече
баницата
?
Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, той няма да се застъпи за вас? Бог е разумно Същество и когато отидем при Бога с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й.
Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече
баницата
?
” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата. По-бързо ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова. Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече не сме ли станали християни?
към беседата >>
” Нека детето почака, докато майката омеси и опече
баницата
.
Бог е разумно Същество и когато отидем при Бога с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?
” Нека детето почака, докато майката омеси и опече
баницата
.
По-бързо ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова. Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече не сме ли станали християни? ” Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика.
към беседата >>
По-бързо ли ще стане
баницата
, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова.
Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? ” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата.
По-бързо ли ще стане
баницата
, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова.
Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече не сме ли станали християни? ” Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едно от децата да ви разбира.
към беседата >>
Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и
баницата
ще стане по-скоро.
Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? ” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата. По-бързо ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова.
Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и
баницата
ще стане по-скоро.
Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече не сме ли станали християни? ” Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едно от децата да ви разбира. Питам ви как преминувате с останалите синове и дъщери?
към беседата >>
8.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична
баница
, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки.
Ако разбирате буквално тази мисъл, трябва да извадите едното си око и да останете само с едно. И като ви попитат защо сторихте това, ще отговорите: „Христос казва да извадим едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.“ Питам ви сега: след като сте извадили едното си око и съблазънта пак остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъл не е добре разбрана. Христос казва: „Извади окото си и съблазънта ще изчезне.“ Щом извадиш окото си и съблазънта не изчезне, значи че този метод, който Христос подразбира и предлага, не е употребен правилно. Аз поставям тази Христова мисъл в следната форма, превеждам я в трета степен.
Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична
баница
, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки.
Казвам: извадете навън тази храна, която ви е съблазнила. Как става това? Чрез очистителни средства. Изхвърляте храната навън и казвате: „Слава Богу, олекна ми! “ И друг път, като ви дадат да ядете такава баница, казвате: „Тази баница е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен.
към беседата >>
“ И друг път, като ви дадат да ядете такава
баница
, казвате: „Тази
баница
е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен.
Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки. Казвам: извадете навън тази храна, която ви е съблазнила. Как става това? Чрез очистителни средства. Изхвърляте храната навън и казвате: „Слава Богу, олекна ми!
“ И друг път, като ви дадат да ядете такава
баница
, казвате: „Тази
баница
е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен.
Да допуснем, че сте поканени да слушате в църква или в салон някой знаменит оратор, проповедник или учен. Той е сготвил баница и ви я предлага, а вие си отваряте очите и ушите, възприемате, слушате, но като се върнете у дома си, умът и сърцето ви са смутени. Този човек със своята беседа е обърнал с главата надолу целия ви живот и казва, че това, в което вярвате, е празна работа. После си казвате: „Защо ли отидох да го слушам! “ Не е там въпросът, че си отишъл да го слушаш.
към беседата >>
Той е сготвил
баница
и ви я предлага, а вие си отваряте очите и ушите, възприемате, слушате, но като се върнете у дома си, умът и сърцето ви са смутени.
Как става това? Чрез очистителни средства. Изхвърляте храната навън и казвате: „Слава Богу, олекна ми! “ И друг път, като ви дадат да ядете такава баница, казвате: „Тази баница е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен. Да допуснем, че сте поканени да слушате в църква или в салон някой знаменит оратор, проповедник или учен.
Той е сготвил
баница
и ви я предлага, а вие си отваряте очите и ушите, възприемате, слушате, но като се върнете у дома си, умът и сърцето ви са смутени.
Този човек със своята беседа е обърнал с главата надолу целия ви живот и казва, че това, в което вярвате, е празна работа. После си казвате: „Защо ли отидох да го слушам! “ Не е там въпросът, че си отишъл да го слушаш. Христос казва: „Извади окото си! “ Как?
към беседата >>
9.
Първоначален език
,
ИБ
, В.Търново, 30.8.1920г.,
Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава
баница
и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах.
Докато имате любов, „не мога“ значи „не съм способен да върша зло“. То е като страж, който варди и казва: „Не можеш излезе през вратата, през която аз съм те пуснал.“ А когато речеш „мога“, значи „мога да се жертвувам за своите братя и сестри“. „Мога“ и „не мога“ – това са два велики ангела пазители на две порти. „Мога“ е отпред и казва на грешните: „Мога да ви отключа да влезете“, а „не мога“ – „Не се излиза през вратата, през която си влязъл.“ Сега ще ви кажа как може да се развият хубавите неща.
Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава
баница
и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах.
Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата.
към беседата >>
Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата
баница
, ще мислите само за Божията Любов.
То е като страж, който варди и казва: „Не можеш излезе през вратата, през която аз съм те пуснал.“ А когато речеш „мога“, значи „мога да се жертвувам за своите братя и сестри“. „Мога“ и „не мога“ – това са два велики ангела пазители на две порти. „Мога“ е отпред и казва на грешните: „Мога да ви отключа да влезете“, а „не мога“ – „Не се излиза през вратата, през която си влязъл.“ Сега ще ви кажа как може да се развият хубавите неща. Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах.
Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата
баница
, ще мислите само за Божията Любов.
А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница.
към беседата >>
А знаете ли как се прави
баница
?
„Мога“ и „не мога“ – това са два велики ангела пазители на две порти. „Мога“ е отпред и казва на грешните: „Мога да ви отключа да влезете“, а „не мога“ – „Не се излиза през вратата, през която си влязъл.“ Сега ще ви кажа как може да се развият хубавите неща. Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах. Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов.
А знаете ли как се прави
баница
?
Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил.
към беседата >>
Преди всичко
баница
не могат да направят стари хора.
„Мога“ е отпред и казва на грешните: „Мога да ви отключа да влезете“, а „не мога“ – „Не се излиза през вратата, през която си влязъл.“ Сега ще ви кажа как може да се развият хубавите неща. Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах. Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница?
Преди всичко
баница
не могат да направят стари хора.
Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете.
към беседата >>
Хубава
баница
ще направи пъргава млада невеста.
Сега ще ви кажа как може да се развият хубавите неща. Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах. Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора.
Хубава
баница
ще направи пъргава млада невеста.
Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ.
към беседата >>
Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (
баница
, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси
баницата
.
Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах. Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста.
Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (
баница
, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси
баницата
.
Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта.
към беседата >>
Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава
баница
.
Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата.
Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава
баница
.
Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта. Днес е понеделник, днес на Луната е денят.
към беседата >>
Когато говоря за
баница
, това е образ.
Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете.
Когато говоря за
баница
, това е образ.
Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта. Днес е понеделник, днес на Луната е денят. Това показва, че преди да захванете баницата, ще трябва хубаво да си изчистите нощвите. Все, що е старо и изхабено, да се изхвърли навън. Днес не можете меси баница, а само ще сторите приготовление.
към беседата >>
Това показва, че преди да захванете
баницата
, ще трябва хубаво да си изчистите нощвите.
Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта. Днес е понеделник, днес на Луната е денят.
Това показва, че преди да захванете
баницата
, ще трябва хубаво да си изчистите нощвите.
Все, що е старо и изхабено, да се изхвърли навън. Днес не можете меси баница, а само ще сторите приготовление. Утре е вторник, ден на Марса, значи можете Да месите. Марс означава воювание, ала не така, както днес людете се бият. Самото мачкание на тестото – месенето – е война.
към беседата >>
Днес не можете меси
баница
, а само ще сторите приготовление.
Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта. Днес е понеделник, днес на Луната е денят. Това показва, че преди да захванете баницата, ще трябва хубаво да си изчистите нощвите. Все, що е старо и изхабено, да се изхвърли навън.
Днес не можете меси
баница
, а само ще сторите приготовление.
Утре е вторник, ден на Марса, значи можете Да месите. Марс означава воювание, ала не така, както днес людете се бият. Самото мачкание на тестото – месенето – е война. Така ще направи всеки от вас своята хубава баница.
към беседата >>
Така ще направи всеки от вас своята хубава
баница
.
Все, що е старо и изхабено, да се изхвърли навън. Днес не можете меси баница, а само ще сторите приготовление. Утре е вторник, ден на Марса, значи можете Да месите. Марс означава воювание, ала не така, както днес людете се бият. Самото мачкание на тестото – месенето – е война.
Така ще направи всеки от вас своята хубава
баница
.
към беседата >>
10.
Когато дойде Духът
,
ИБ
, В.Търново, 14.9.1920г.,
Повикват ви на гости и ви угощават с
баница
, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр.
Това, което ние градим, вие го събаряте. Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото.
Повикват ви на гости и ви угощават с
баница
, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр.
са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение. Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост. Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана.
към беседата >>
11.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене
баница
?
– Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов. Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“.
Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене
баница
?
“ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли! “ Някой говори за култура, за баница. – Той не става за хляб, а иска да стане на баница. Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето.
към беседата >>
“ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за
баница
не мисли!
Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница?
“ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за
баница
не мисли!
“ Някой говори за култура, за баница. – Той не става за хляб, а иска да стане на баница. Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето. Христос казва: „Не бойте се!
към беседата >>
“ Някой говори за култура, за
баница
.
Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница? “ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли!
“ Някой говори за култура, за
баница
.
– Той не става за хляб, а иска да стане на баница. Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето. Христос казва: „Не бойте се! “ – Защо да не се страхуват?
към беседата >>
– Той не става за хляб, а иска да стане на
баница
.
Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница? “ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли! “ Някой говори за култура, за баница.
– Той не става за хляб, а иска да стане на
баница
.
Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето. Христос казва: „Не бойте се! “ – Защо да не се страхуват? – Защото Той носи новия елемент на Любовта.
към беседата >>
Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква
баница
ще има там.
Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница? “ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли! “ Някой говори за култура, за баница. – Той не става за хляб, а иска да стане на баница.
Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква
баница
ще има там.
Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето. Христос казва: „Не бойте се! “ – Защо да не се страхуват? – Защото Той носи новия елемент на Любовта. – За кого?
към беседата >>
Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене
баница
?
(втори вариант)
Тогава лѣкътъ за страха е любовьта. Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ. Той е една уловка, една слабость за човѣшкия характеръ и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ. Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или просо.
Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене
баница
?
“ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за баница.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено. Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си. Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои?
към втори вариант >>
“ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за
баница
.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено.
(втори вариант)
Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ. Той е една уловка, една слабость за човѣшкия характеръ и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ. Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или просо. Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница?
“ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за
баница
.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено.
Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си. Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои? – На моитѣ братя, а не на външнитѣ.
към втори вариант >>
12.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Аз съм забелязал, като дойде някой новобранец, започват да го гощават с най-хубава храна, с хубава
баница
, свирят му музика, а накрая го турят на работа.
Така например евреите оставят нивата след всеки шест години да си почине една година. Почвата трябва да се остави да се грее на Слънце, за да придобие енергия. Енергия трябва да придобиете и вие. Мнозина от вас имат желание да направят Добро, но за това се иска енергия, а вие я нямате. Трябва да има какво да дадеш.
Аз съм забелязал, като дойде някой новобранец, започват да го гощават с най-хубава храна, с хубава
баница
, свирят му музика, а накрая го турят на работа.
Духовните хора постъпват другояче. Когато при тях дойде някой ученик, те веднага го сплашват. Той си взима шапката и бяга. Светските хора добре започват, но зле свършват, а духовните, обратно, зле започват, а добре завършват. А по-добре е да започнем добре и да свършим добре.
към беседата >>
13.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Но един желае само хляб, друг желае месце, печена кокошка, някой желае
баница
.
Природата, когато някой дойде при нея, тя иска да го пречисти. Сега, да кажем, някой път вървите по пътя, гледате някой човек, искате да знаете какво мисли той, във вас се заражда едно желание. Когато хората са гладни, какво мислят. – Всички мислят. – Има една обща черта, която е у всички – всички искат храната.
Но един желае само хляб, друг желае месце, печена кокошка, някой желае
баница
.
Различни са мислите, всеки иска нещо специално, всеки иска да се нахрани. Но в туй нахранване се различават образите, всеки има различен образ. И ако дълго време наблюдавате човешкото лице, онзи, който иска да яде месо, лицето му придобива известна окраска. Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея. Лицето ѝ се измени, очите, както у едно месоядно животно, гледа едно парче просто тъй, както едно животно.
към беседата >>
14.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят
баница
, тъй хубава
баница
със сирене, та после полята с преварено мляко, та турена малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце?
Сега те са отвлечени въпроси за философите, а хората на обикновената философия ги разрешават малко по-другояче. Те казват тъй: „Да видим защо Господ е създал живота сега; туй каквото съм аз, туй тяло, което имам, този ум, ще останат хиляди и милиони години; годините, които са минали, ние не знаем, но туй, което сега носим; ние не се интересуваме за бъдещето, понеже и него не знаем, то е за малцината, за поетите, мистиците, ясновидците, които виждат напред работите, ние колкото виждаме, толкова и разсъждаваме; ние седим и разглеждаме как Господ е създал света, и знаем как го е създал“. Цели теории има, какъв ще бъде животът в бъдеще, поетите го описват какъв трябва да бъде. Поетите знаят как Господ създаде живота и какъв ще бъде, но при все това нашият живот е анормален. Тогава защо да не изучим сегашния наш живот какъв трябва да бъде?
Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят
баница
, тъй хубава
баница
със сирене, та после полята с преварено мляко, та турена малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце?
От тази баница след като си похапнеш едно късче, второ, трето, четвърто, хапнеш си и стане ти тежко на корема, казваш: „Преядох“. Питам, защо си преял? Преял си от обич към хазяина на къщата, за неговия хатър си преял. Е, разбира се, ако аз бих ви дал едно угощение от такива баници, след като свърша своята беседа, всички ще бъдете весели, устите ви ще почнат да мляскат с вашата арфа, със струните ѝ, и от всичко туй ще се чува една музика в яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомахът му е развален, като гледа, поправя му се стомаха – при хора, които ядат. Сегашните лекари, за пример, казват: „Туй да не яде, онова да не яде“.
към беседата >>
От тази
баница
след като си похапнеш едно късче, второ, трето, четвърто, хапнеш си и стане ти тежко на корема, казваш: „Преядох“.
Те казват тъй: „Да видим защо Господ е създал живота сега; туй каквото съм аз, туй тяло, което имам, този ум, ще останат хиляди и милиони години; годините, които са минали, ние не знаем, но туй, което сега носим; ние не се интересуваме за бъдещето, понеже и него не знаем, то е за малцината, за поетите, мистиците, ясновидците, които виждат напред работите, ние колкото виждаме, толкова и разсъждаваме; ние седим и разглеждаме как Господ е създал света, и знаем как го е създал“. Цели теории има, какъв ще бъде животът в бъдеще, поетите го описват какъв трябва да бъде. Поетите знаят как Господ създаде живота и какъв ще бъде, но при все това нашият живот е анормален. Тогава защо да не изучим сегашния наш живот какъв трябва да бъде? Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят баница, тъй хубава баница със сирене, та после полята с преварено мляко, та турена малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце?
От тази
баница
след като си похапнеш едно късче, второ, трето, четвърто, хапнеш си и стане ти тежко на корема, казваш: „Преядох“.
Питам, защо си преял? Преял си от обич към хазяина на къщата, за неговия хатър си преял. Е, разбира се, ако аз бих ви дал едно угощение от такива баници, след като свърша своята беседа, всички ще бъдете весели, устите ви ще почнат да мляскат с вашата арфа, със струните ѝ, и от всичко туй ще се чува една музика в яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомахът му е развален, като гледа, поправя му се стомаха – при хора, които ядат. Сегашните лекари, за пример, казват: „Туй да не яде, онова да не яде“. Казвам: Всеки, който има развален стомах, прати го при 10 души със здрави стомаси, и той като слуша тази музика, ще оздравее.
към беседата >>
15.
Мечешкият капан! / Мечешкият капан
,
ООК
, София, 29.6.1922г.,
Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия,
баница
, плодове.
В това се заключава величието на Бога. Мислете върху този въпрос, да дойдете до вътрешно разбиране на живота. Като се говори за отличителната черта на Любовта, казват, че Любовта се жертва. Обаче само онзи разбира жертвата, който се е жертвал. Да се жертва човек, това значи да се откаже от известно благо в полза на ближния си.
Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия,
баница
, плодове.
Вие сте очаквали този обяд от няколко деня и тъкмо се готвите да ядете, когато вратата се отваря и влиза един беден, изнемощял пътник, който не е ял три дена. Ако в момента можете да се откажете от своя дял и дадете яденето си на пътника, вие сте направили една жертва. Ще го поканите да седне, ще му прислужите и ще гледате с радост как яде. Ако не можете да направите това, вие не сте готови още да се жертвате. Само онзи може да се жертва, който е дошъл до правата мисъл.
към беседата >>
Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия,
баница
, плодове.
В това се заключава величието на Бога. Мислете върху този въпрос, да дойдете до вътрешно разбиране на живота. Като се говори за отличителната черта на Любовта, казват, че Любовта се жертва. Обаче само онзи разбира жертвата, който се е жертвал. Да се жертва човек, това значи да се откаже от известно благо в полза на ближния си.
Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия,
баница
, плодове.
Вие сте очаквали този обяд от няколко деня и тъкмо се готвите да ядете, когато вратата се отваря и влиза един беден, изнемощял пътник, който не е ял три дена. Ако в момента можете да се откажете от своя дял и дадете яденето си на пътника, вие сте направили една жертва. Ще го поканите да седне, ще му прислужите и ще гледате с радост как яде. Ако не можете да направите това, вие не сте готови още да се жертвате. Само онзи може да се жертва, който е дошъл до правата мисъл.
към беседата >>
16.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
Идеш при лекар, и той ти казва: „Боб не трябва да ядеш, леща, кисело зеле няма да ядеш,
баница
– също“.
Ние подразбираме ония тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Сега в света все отрицателната страна се проповядва. И Петър взел Христа настрана и започва да Му говори какво не трябва да прави. И ние започваме с това, което не трябва да правим. Казваме в обществото: „Не трябва да правим това, не трябва да крадеш, не трябва да лъжеш, да убиваш“.
Идеш при лекар, и той ти казва: „Боб не трябва да ядеш, леща, кисело зеле няма да ядеш,
баница
– също“.
И най-после, накрая ти казва: „Само препечен сух хляб ще ядеш“. Питам сега: Защо само сух препечен хляб ще ядеш? Ама тъй казал лекарят! Вие правили ли сте опит, да видите дали този сух хляб дава всички елементи, необходими за здравето? А пък аз, като дойде при мене някой, ще му кажа изведнъж: „Не яж 4 дни нищо!
към беседата >>
Защото след като лекарят му нареди всички тези форми – боб, леща,
баница
и други, болният като седне, започва да ги преповтаря в ума си, и те произвеждат отрицателни резултати.
Ама тъй казал лекарят! Вие правили ли сте опит, да видите дали този сух хляб дава всички елементи, необходими за здравето? А пък аз, като дойде при мене някой, ще му кажа изведнъж: „Не яж 4 дни нищо! “ Нищо повече! 4 дни глад, на общо основание!
Защото след като лекарят му нареди всички тези форми – боб, леща,
баница
и други, болният като седне, започва да ги преповтаря в ума си, и те произвеждат отрицателни резултати.
На детето, което лъже майка си, тя му казва: „Ти няма да лъжеш, няма да крадеш“. Тогава детето казва: „Я чакай да опитам, да видя какво нещо е кражбата“. А по-рано то може да не е крало и да не е лъгало. Майката казва: „Да не лъжеш“. Тогава детето казва: „Да опитам какво нещо е лъжата“.
към беседата >>
17.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Идва един българин, изважда си торбата с
баница
и почва да яде.
Той като пости, казва на другите. "Ти защо не постиш? Не знаеш ли, че е голям грях ? Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии турци. Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си краката, ще вземе абдес*.
Идва един българин, изважда си торбата с
баница
и почва да яде.
Като скача този турчин: "А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанин? " Че бой! Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление!
към беседата >>
18.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Нито
баница
ни точиха, нито кокошка заклаха, нито винце наточиха.“
Вие постоянно се сърдите. Питам: кой разбира по-добре, вие или майка ви? Ако сте отишли някъде на гости и тия хора не са ви нахранили хубаво, то е, защото те разбират, че тази твърда храна не е за вас. Казвате си: „Представете си, сложиха ни печен лук и варени картошки, това ядене ли е? После ни дадоха топла вода.
Нито
баница
ни точиха, нито кокошка заклаха, нито винце наточиха.“
Сега всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва да се различавате с нещо. Със своите вярвания – не: с вярвания светът се различава. Толкова вярвания има, че и суеверие има в света – и светът страда от много вяра, но от вяра не в Истината, а от вяра в лъжата. Има даже учени хора в България и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, във врачувания вярват, в кафе вярват. Има мнозина, на които, ако им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафе, обърни чашата и виж дали ще сполуча.“ – Вярва!
към беседата >>
19.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Идва един българин, отваря си торбата с
баница
и започва да яде.
Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил“. Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест.
Идва един българин, отваря си торбата с
баница
и започва да яде.
Изведнъж турчинът скача: „А бе гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия? “ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение.
към беседата >>
20.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
— Печена кокошка, прасе, пуйка,
баница
, сладкиши!
Това е невъзможно! Като постиш, ти ще научиш великия закон, според който, малкото се благославя при известни условия. Закон е: С малко енергия, но разумно използвана, можем да придобием повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана. Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане. Като погледнеш трапезата на един богат човек, какво ли няма да видиш?
— Печена кокошка, прасе, пуйка,
баница
, сладкиши!
Как ще се справи стомахът с този товар? Казваш, че човек яде, за да бъде здрав. Ако е така, богатите, които ядат най-много, трябваше да бъдат най-здрави. Така ли е, всъщност? Лекарите твърдят, че човек трябва да се храни добре.
към беседата >>
21.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Ако си месоядец, ще си вземеш няколко кюфтета, яйца,
баница
и плод.
То е състояние на умерена, разумна активност. Ти имаш мускули и мазнини, колкото ти трябват. Здрав си, отиваш на нивата да работиш. Колко храна ти е нужна? Ако си вегетарианец, ще си вземеш хляб, малко сирене, едно-две яйца и една - две ябълки.
Ако си месоядец, ще си вземеш няколко кюфтета, яйца,
баница
и плод.
Значи, ако си вегетарианец, ще ядеш лук, праз, ябълки, круши. Ако си месоядец, ще ядеш месо, кокошка, прасе и др. Колко храна е нужно на човека за един ден? Даже и за една седмица не му е нужно много. Смешно е: тръгнеш на път за една седмица, а вземеш стотина хляба, кокошки, пуйки, масло, сирене и др.
към беседата >>
22.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Другия ден пак
шибаница
има.
Ти ще плачеш, той ще мълчи. Ти ще го заплашиш, че: „Аз ще се самоубия“, той пак се усмихне. Ти таман идеш да се самоубиеш, той като те шибне, ти кажеш: „Няма да се самоубивам“. После пак казваш: „Ще се самоубия“. Той те шибне, измени се настроението ти, казваш: „Аз ще се самоубия, ама днес няма да се самоубия, утре“.
Другия ден пак
шибаница
има.
После някой път кажеш: „Няма да плащам дълга си“. Той те шибне. Ще го платиш. „Няма да уча.“ Шибне те. Ще учиш.
към беседата >>
„Не ми трябва.“ –
Баница
.
Ти и с виното ще умреш. Защо ти трябва на стари години да си пийнеш. По-добре да умреш като един честен човек, отколкото като безчестен. Ще ти дадат винце, кажи: „Не ми трябва винце“. Дадат ти кокошка.
„Не ми трябва.“ –
Баница
.
„И без баница може.“ Те няма да те спасят. Всичките тия неща по обратен път ще се явят. И този, старият човек, като му дадат това, най-после казва: „Слава Богу, наядох се, с отворени очи няма да замина в онзи свят“. Ял и пил, това е един крив път. Ние трябва да започнем от ранната възраст и да благодарим на Бога.
към беседата >>
„И без
баница
може.“ Те няма да те спасят.
Защо ти трябва на стари години да си пийнеш. По-добре да умреш като един честен човек, отколкото като безчестен. Ще ти дадат винце, кажи: „Не ми трябва винце“. Дадат ти кокошка. „Не ми трябва.“ – Баница.
„И без
баница
може.“ Те няма да те спасят.
Всичките тия неща по обратен път ще се явят. И този, старият човек, като му дадат това, най-после казва: „Слава Богу, наядох се, с отворени очи няма да замина в онзи свят“. Ял и пил, това е един крив път. Ние трябва да започнем от ранната възраст и да благодарим на Бога. А това, че ядем много, това е атавизъм.
към беседата >>
23.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Ще дойде в ума ви мисълта колко добре ще бъде, ако имате една хубава
баница
пред себе си или някакво сладко, или изведнъж да ви дойдат отнякъде пари, да забогатеете.
Те представляват малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикат да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас по време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва. Като свършите упражнението, желал бих някои от вас да разкажат какви опитности са придобили в това време. Не само щипания ще имате, но ще ви дойдат най-различни мисли и желания.
Ще дойде в ума ви мисълта колко добре ще бъде, ако имате една хубава
баница
пред себе си или някакво сладко, или изведнъж да ви дойдат отнякъде пари, да забогатеете.
После пък ще си въобразите, че можете да напишете някакво произведение, с което да учудите света. Какви ли мисли няма да минат през ума ви в тия десет минути. Тези мисли ще тропат на вратата ви, но вие няма да им обръщате внимание, ще знаете, че сте назначени на голяма служба, не можете да напуснете работата си нито за секунда. Те ще ви задават ту един, ту друг въпрос, но вие няма да им отговаряте. Ще ви кажат: Нямате ли човещина към нас?
към беседата >>
Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една
баница
.
(втори вариант)
И то е добър признак. Ако имате хапаници, бодване, някой път толкоз силно, че може да подскочите, туй са малки електрически експлозии. Ще бъдете тихи, спокойни, ще концентрирате ума си, ще кажете: „Всичко върви намясто, всичко ще се уреди." Сега, аз бих желал някои от вас да ми кажат как е излязъл опитът, хапаници имали ли са. Някои мислят нещо друго.
Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една
баница
.
Таман се отървеш от баницата: малко сладко да имаше. Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди, докторат да имаш и какво не. В тия десет минути - от най-малките детински работи, докато станете някой цар някъде. Няма да се сърдите, кажете: „Ние сме на длъжност поставени, на голяма длъжност сме дежурни.
към втори вариант >>
Таман се отървеш от
баницата
: малко сладко да имаше.
(втори вариант)
Ако имате хапаници, бодване, някой път толкоз силно, че може да подскочите, туй са малки електрически експлозии. Ще бъдете тихи, спокойни, ще концентрирате ума си, ще кажете: „Всичко върви намясто, всичко ще се уреди." Сега, аз бих желал някои от вас да ми кажат как е излязъл опитът, хапаници имали ли са. Някои мислят нещо друго. Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една баница.
Таман се отървеш от
баницата
: малко сладко да имаше.
Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди, докторат да имаш и какво не. В тия десет минути - от най-малките детински работи, докато станете някой цар някъде. Няма да се сърдите, кажете: „Ние сме на длъжност поставени, на голяма длъжност сме дежурни. След десет минути, като свършим упражнението, добре дошли.
към втори вариант >>
24.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка,
баница
ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош.
И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане.
Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка,
баница
ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош.
И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат!
към беседата >>
25.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
— Мамо, яде ми се сладка
баница
.
Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама.
— Мамо, яде ми се сладка
баница
.
— Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела.
към беседата >>
26.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите
баница
?
Туй показва, че разумниятъ законъ дѣйствува въ реалния, въ видимия свѣтъ. Да допуснемъ сега, че въ нѣкой домъ идватъ нещастия едно слѣдъ друго. Едно дѣте се роди – умира; второ дѣте се роди – умира; твоето дѣте се роди – умира. Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ.
Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите
баница
?
Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
към беседата >>
Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи
баница
?
Да допуснемъ сега, че въ нѣкой домъ идватъ нещастия едно слѣдъ друго. Едно дѣте се роди – умира; второ дѣте се роди – умира; твоето дѣте се роди – умира. Казватъ: „Такава е сѫдбата му, късметътъ му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“. Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница?
Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи
баница
?
За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница!
към беседата >>
Просото ги запитало:
Баница
да ставамъ ли?
Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“.
Просото ги запитало:
Баница
да ставамъ ли?
„Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си.
към беседата >>
„Ти хлѣбъ стани, че за
баница
не мисли!
Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли?
„Ти хлѣбъ стани, че за
баница
не мисли!
“ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница! Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва да си играемъ.
към беседата >>
“ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и
баница
!
Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
“ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и
баница
!
Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква баница не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става. Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва да си играемъ. Той е, че свѣта има абсолютенъ редъ и порѣдъкъ.
към беседата >>
Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква
баница
не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става.
За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“. Просото ги запитало: Баница да ставамъ ли? „Ти хлѣбъ стани, че за баница не мисли! “ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ да направишъ, та и баница!
Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето си отъ просено брашно, никаква
баница
не може да стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става.
Боза отъ него може да става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава. И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва да си играемъ. Той е, че свѣта има абсолютенъ редъ и порѣдъкъ. Това е първото нещо.
към беседата >>
Питам: От просено брашно можете ли да направите
баница
?
(втори вариант)
Отивате в един дом, дето нещастията се трупат едно след друго. Имат три деца, и всички умират. Защо умират? Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. Не, причината за това е друга.
Питам: От просено брашно можете ли да направите
баница
?
В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли?
към втори вариант >>
То ги запитало: На
баница
да ставам ли?
(втори вариант)
Питам: От просено брашно можете ли да направите баница? В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели.
То ги запитало: На
баница
да ставам ли?
– Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави.
към втори вариант >>
– Ти стани на хляб, че за
баница
не мисли.
(втори вариант)
В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли?
– Ти стани на хляб, че за
баница
не мисли.
Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе.
към втори вариант >>
За
баница
то съвсем не е годно.
(втори вариант)
Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб.
За
баница
то съвсем не е годно.
Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе. От просото става хубава боза. Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто?
към втори вариант >>
Остане ли
баница
да се прави, нищо не може да излезе.
(втори вариант)
– Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно. Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави.
Остане ли
баница
да се прави, нищо не може да излезе.
От просото става хубава боза. Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто? Той ще бъде с големи изисквания; ще казва, че това не е право, онова не е право и така ще мине живота си. Да, но има един основен закон в живота, с който не може да си играете. В света съществува абсолютен ред и порядък.
към втори вариант >>
27.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Сутринта, като станат, ще намерят готова
баница
.
Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“.
Сутринта, като станат, ще намерят готова
баница
.
Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това.
към беседата >>
И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш
баницата
.
Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично.
И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш
баницата
.
Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това. И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа?
към беседата >>
Приготовлението на
баницата
, това са великите мисли, идеи, които човек има.
Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата.
Приготовлението на
баницата
, това са великите мисли, идеи, които човек има.
Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това. И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още.
към беседата >>
28.
Здравият ум / Черни връх
,
НБ
,
ИБ
, Витоша, 26.8.1923г.,
Вие приготовлявате много неща,
баница
, това-онова... Много пъти, когато аз дойда, трябва да взема приятели, които аз обичам, че да изядем всичко.
(втори вариант)
Те са делегати. В небето недостатъците ги схващат още щом са в нас, но след като се кажат, по-лесно е да се изправят. Когато Бог е щедър, ти употреби това, което ти е дал, а изобилието, и то си има мястото. Всинца имате добро желание, но ви липсват начини и методи. Например, че имате добро желание, когато аз отида у някого от вас.
Вие приготовлявате много неща,
баница
, това-онова... Много пъти, когато аз дойда, трябва да взема приятели, които аз обичам, че да изядем всичко.
Ако остане, да остане само за благословение, 10 ореха, няколко ябълки за децата ви. А трябва да знаете, че някой път аз съм ял по-рано, тогава? Аз бих казал тъй: Туй, което правите за мене, правете и за другите същото. Това ме радва. После, трябва да знаете и законите, че не всякога може да се събирате.
към втори вариант >>
29.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава
баница
.
Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им?
Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава
баница
.
„Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли?
към беседата >>
„Защо ми правиш тази
баница
?
Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница.
„Защо ми правиш тази
баница
?
“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“.
към беседата >>
Не, наточи му една първокачествена
баница
!
“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“.
Не, наточи му една първокачествена
баница
!
Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
към беседата >>
Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една
баница
и го гости.
– Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница!
Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една
баница
и го гости.
Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение. Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем?
към беседата >>
Казва: „
Баница
му направих“.
Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди.
Казва: „
Баница
му направих“.
Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение. Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем? “ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце.
към беседата >>
Жената нека направи една
баница
, да тури повече масълце, да наточи малко винце.
Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение. Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем? “ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи.
Жената нека направи една
баница
, да тури повече масълце, да наточи малко винце.
Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели?
към беседата >>
30.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Хазяйката направила една хубава млечна
баница
, каквато турците обичат, наляла хардалия вино, гостила ги добре.
Не, не, това не е живот! Аз мога да накарам всинца ви да скачате. Ако ви дам едно голямо угощение, ще скачате. Отишли 10 ханъмки при един българин чорбаджия на гости. Той имал вино хардалия, но не могъл хубаво да го пресече, та станало много силно.
Хазяйката направила една хубава млечна
баница
, каквато турците обичат, наляла хардалия вино, гостила ги добре.
Обаче всички се напили. Като се изпонапили, почнали да играят, фереджетата им взели да се мятат на една, на друга страна, всички скачат. Какво става? Хардалия вино е това! Кой не е весел, като му паднат 100–200,000 лева?
към беседата >>
31.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
При тебе са оставени
баница
, сирене, ябълки.
Мога да отида при един свой брат и да му кажа: Братко, Баща ми каза, че при тебе е оставил един хляб. Бъди тъй добър, в името на нашия Баща, да ми дадеш парче от този хляб. – Може. И този мой брат ме поканва и угощава добре. Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: Братко, можеш ли да ме нагостиш ?
При тебе са оставени
баница
, сирене, ябълки.
Той не казва нищо за хляба. Казвам му: Братко, за тебе имам и хляб, и баница, и ябълки. Ето, заповядай, вземи си, каквото искаш. Като го нахраня, ще го целуна и ще го изпратя с думите: Когато искаш, пак ела. Такова трябва да бъде отношението между хората.
към беседата >>
Казвам му: Братко, за тебе имам и хляб, и
баница
, и ябълки.
– Може. И този мой брат ме поканва и угощава добре. Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: Братко, можеш ли да ме нагостиш ? При тебе са оставени баница, сирене, ябълки. Той не казва нищо за хляба.
Казвам му: Братко, за тебе имам и хляб, и
баница
, и ябълки.
Ето, заповядай, вземи си, каквото искаш. Като го нахраня, ще го целуна и ще го изпратя с думите: Когато искаш, пак ела. Такова трябва да бъде отношението между хората. Това е великата истина. Казвам: Всички наши братя, които са завършили своето развитие, всеки ден слизат на земята и виждат, как живеем ние.
към беседата >>
32.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Имаш ли брашно, масло – направиш
баница
на гостите, радостен си.
Щом се реализира мисълта, умът отслабва, енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне на нова енергия. Много пъти човек не може да мисли, понеже няма енергия. Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние.
Имаш ли брашно, масло – направиш
баница
на гостите, радостен си.
Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа.
към беседата >>
Да кажем, че аз зная много добре как се прави
баница
.
Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си. Сега какво е приложението на закона?
Да кажем, че аз зная много добре как се прави
баница
.
Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа. Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една баница – ти трябва да му направиш тази баница, колкото време и да ти коства.
към беседата >>
Баницата
е един символ.
Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние. Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен си. Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница.
Баницата
е един символ.
Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа. Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една баница – ти трябва да му направиш тази баница, колкото време и да ти коства. Изпълниш ли това свое желание, в теб ще се развие едно благородно качество.
към беседата >>
Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една
баница
– ти трябва да му направиш тази
баница
, колкото време и да ти коства.
Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа. Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието.
Дойде ти някой приятел и имаш желание да му направиш една
баница
– ти трябва да му направиш тази
баница
, колкото време и да ти коства.
Изпълниш ли това свое желание, в теб ще се развие едно благородно качество. Някой ти поиска някаква малка услуга – направи я! Ама може да се явят във вас противоречия: нямам условия, нямам време и т. н. Не, ние говорим само за възможностите. Когато няма абсолютно никаква възможност, това вече е изключение.
към беседата >>
33.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Слушал съм светски хора да казват: На много места съм ял вкусни работи, но като тази
баница
, която ядох днес, никога не съм ял – през целия си живот няма да я забравя!
Четеш една философска или математическа книга, но главата ти не я проумява. Обаче, щом Бог присъствува в душата ти, всичко разбираш. Много пъти може да си гледал небето и нищо да не си виждал, но когато Бог присъствува в душата ти, пред тебе се разкриват чудни неща, като че ли цялото небе се разтваря. Това не си ти, но Бог присъствува в тебе. Когато Бог е в тебе, ти преживяваш особени моменти.
Слушал съм светски хора да казват: На много места съм ял вкусни работи, но като тази
баница
, която ядох днес, никога не съм ял – през целия си живот няма да я забравя!
– Защо? – В този дом е бил Господ. Всички места, дето е минал Господ, остават епохални в нашата душа. Това са красиви и възвишени моменти, които трябва да се повтарят много пъти. Много години минават, много въздишки се изтръгват от човека, но Господ Го няма.
към беседата >>
34.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Такъв човек ще изяде
баницата
недопечена.
Някой път творческият ум (овалната линия на челото) може да лиши човека от дълбочината на чувствата. Такъв човек не оставя нещата да узреят, той ги обира предварително. Този човек не дочаква плодовете да дозреят, а ги прибира да дозряват вкъщи. Не да ги яде, но да ги пази. Хора, които нямат търпение, не дочакват края.
Такъв човек ще изяде
баницата
недопечена.
Опасността у някои хора е, че като бързат, бързат, няма да си доправят баницата. Ще се забъркат повече, понеже са прибързани. Други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази баница? “ А третият ще приготви баницата и всичко, но накрая, като угасне огънят, ще се разсърди. Систематичността и външният ред, всичко това идва от силните наблюдателни способности и от разсъдъка - те турят нещата в ред и порядък и после чакат, търсят вътрешното отношение между нещата.
към беседата >>
Опасността у някои хора е, че като бързат, бързат, няма да си доправят
баницата
.
Такъв човек не оставя нещата да узреят, той ги обира предварително. Този човек не дочаква плодовете да дозреят, а ги прибира да дозряват вкъщи. Не да ги яде, но да ги пази. Хора, които нямат търпение, не дочакват края. Такъв човек ще изяде баницата недопечена.
Опасността у някои хора е, че като бързат, бързат, няма да си доправят
баницата
.
Ще се забъркат повече, понеже са прибързани. Други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази баница? “ А третият ще приготви баницата и всичко, но накрая, като угасне огънят, ще се разсърди. Систематичността и външният ред, всичко това идва от силните наблюдателни способности и от разсъдъка - те турят нещата в ред и порядък и после чакат, търсят вътрешното отношение между нещата. При тях умът се проявява в своята първична дейност.
към беседата >>
Други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази
баница
?
Не да ги яде, но да ги пази. Хора, които нямат търпение, не дочакват края. Такъв човек ще изяде баницата недопечена. Опасността у някои хора е, че като бързат, бързат, няма да си доправят баницата. Ще се забъркат повече, понеже са прибързани.
Други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази
баница
?
“ А третият ще приготви баницата и всичко, но накрая, като угасне огънят, ще се разсърди. Систематичността и външният ред, всичко това идва от силните наблюдателни способности и от разсъдъка - те турят нещата в ред и порядък и после чакат, търсят вътрешното отношение между нещата. При тях умът се проявява в своята първична дейност. Те си нареждат нещата по един ред и ако някой им ги разтури, може да отнеме всичкото им въодушевление и импулса им за работа (фиг. 3). Индивидуалните чувства имат нещо общо с тези от умствен характер.
към беседата >>
“ А третият ще приготви
баницата
и всичко, но накрая, като угасне огънят, ще се разсърди.
Хора, които нямат търпение, не дочакват края. Такъв човек ще изяде баницата недопечена. Опасността у някои хора е, че като бързат, бързат, няма да си доправят баницата. Ще се забъркат повече, понеже са прибързани. Други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази баница?
“ А третият ще приготви
баницата
и всичко, но накрая, като угасне огънят, ще се разсърди.
Систематичността и външният ред, всичко това идва от силните наблюдателни способности и от разсъдъка - те турят нещата в ред и порядък и после чакат, търсят вътрешното отношение между нещата. При тях умът се проявява в своята първична дейност. Те си нареждат нещата по един ред и ако някой им ги разтури, може да отнеме всичкото им въодушевление и импулса им за работа (фиг. 3). Индивидуалните чувства имат нещо общо с тези от умствен характер. Някой по сърце е бърз, припрян, а по ум не е.
към беседата >>
35.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Днес е определено за тебе картофи, утре –
баница
, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго.
“ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се. Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си. Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон. Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде. За всеки ден има определено меню кой какво ще яде.
Днес е определено за тебе картофи, утре –
баница
, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго.
А сега ние сами си нареждаме менюто. Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота.
към беседата >>
36.
Условия лежащи в триъгълника
,
МОК
, София, 9.11.1924г.,
Например да ядеш една хубава, топла
баница
, туй кой не го желае?
И ако спазвате тази редовност, вие ще забележите, че ще настане една промяна в живота ви. Аз бих желал всички да решите в себе си да бъдете редовни и изправни. Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това, човек да мисли каквото иска. Не, свободата на човека седи в това да мислиш това, за което не искаш. А кое нещо човек не иска?
Например да ядеш една хубава, топла
баница
, туй кой не го желае?
В този случай в какво седи волята? - Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само да гледаш. Това е воля – да направиш това, което не искаш. В това седи свободата.
към беседата >>
- Да не ядеш
баницата
.
Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това, човек да мисли каквото иска. Не, свободата на човека седи в това да мислиш това, за което не искаш. А кое нещо човек не иска? Например да ядеш една хубава, топла баница, туй кой не го желае? В този случай в какво седи волята?
- Да не ядеш
баницата
.
Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само да гледаш. Това е воля – да направиш това, което не искаш. В това седи свободата. А има и други такива случаи, когато баницата е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален. Ти ще мислиш с мисълта на онзи, който яде, и ще се радваш, че той яде.
към беседата >>
Повикай друг някой от улицата и го покани да яде
баницата
пред тебе, а ти само да гледаш.
Не, свободата на човека седи в това да мислиш това, за което не искаш. А кое нещо човек не иска? Например да ядеш една хубава, топла баница, туй кой не го желае? В този случай в какво седи волята? - Да не ядеш баницата.
Повикай друг някой от улицата и го покани да яде
баницата
пред тебе, а ти само да гледаш.
Това е воля – да направиш това, което не искаш. В това седи свободата. А има и други такива случаи, когато баницата е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален. Ти ще мислиш с мисълта на онзи, който яде, и ще се радваш, че той яде. Сега в науката има известни положения, които трябва да изучавате.
към беседата >>
А има и други такива случаи, когато
баницата
е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален.
В този случай в какво седи волята? - Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само да гледаш. Това е воля – да направиш това, което не искаш. В това седи свободата.
А има и други такива случаи, когато
баницата
е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален.
Ти ще мислиш с мисълта на онзи, който яде, и ще се радваш, че той яде. Сега в науката има известни положения, които трябва да изучавате. Например вие още не сте се спрели като гръцките философи да се запитате вие като индивид какво представлявате. Вие казвате: „Аз съм.“ Но кой си ти? Казвате: „Ама аз мога да мисля.“ Като можеш да мислиш, кажи какви задачи можеш да решаваш?
към беседата >>
Например като гледаш една топла, хубава
баница
, да не я пожелаеш.
(втори вариант)
Ако спазвате тази редовност, вие ще забележите, че ще настане една промяна в живота ви. Аз бих желал всички да решите в себе си да бъдете редовни и изправни. Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това – да мисли, каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй – да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска?
Например като гледаш една топла, хубава
баница
, да не я пожелаеш.
В какво седи волята? – Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш.
към втори вариант >>
– Да не ядеш
баницата
.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това – да мисли, каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй – да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска? Например като гледаш една топла, хубава баница, да не я пожелаеш. В какво седи волята?
– Да не ядеш
баницата
.
Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш. В това седи и свободата на човека. Има случаи пък, когато баницата е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален.
към втори вариант >>
Повикай друг някой от улицата и го покани да яде
баницата
пред тебе, а ти само гледай.
(втори вариант)
Не, свободата на човека седи в туй – да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска? Например като гледаш една топла, хубава баница, да не я пожелаеш. В какво седи волята? – Да не ядеш баницата.
Повикай друг някой от улицата и го покани да яде
баницата
пред тебе, а ти само гледай.
Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш. В това седи и свободата на човека. Има случаи пък, когато баницата е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален. В този случай ти ще живееш с мисълта на онзи, който яде.
към втори вариант >>
Има случаи пък, когато
баницата
е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален.
(втори вариант)
– Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш. В това седи и свободата на човека.
Има случаи пък, когато
баницата
е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален.
В този случай ти ще живееш с мисълта на онзи, който яде. Ти само ще го гледаш и ще се радваш, че той яде. В науката има известни положения, които трябва да изучавате. Например вие още не сте се спрели като гръцките философи – да се запитате какво представлявате като индивид. Вие казвате: „Аз съм.“ – Кой си ти?
към втори вариант >>
37.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“
Баница
става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват. Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали.
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“
Баница
става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница!
към беседата >>
Аз вземам думата
баница
в широк смисъл.
Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват. Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Аз вземам думата
баница
в широк смисъл.
Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви.
към беседата >>
Опитвали ли сте се вие сами да си направите
баница
?
Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват. Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл.
Опитвали ли сте се вие сами да си направите
баница
?
Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така.
към беседата >>
Я се опретни ти да наточиш една
баница
!
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена?
Я се опретни ти да наточиш една
баница
!
Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш.
към беседата >>
38.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава
баница
.
– Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта.
Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава
баница
.
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ.
към беседата >>
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ
баницата
.
Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ
баницата
.
Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ?
към беседата >>
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и
баницата
написахме това стихотворение.
Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога.
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и
баницата
написахме това стихотворение.
Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ.
към беседата >>
Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава
баница
.
(втори вариант)
– Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света.
Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава
баница
.
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите.
към втори вариант >>
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без
баницата
.
(втори вариант)
Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без
баницата
.
- Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен?
към втори вариант >>
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и
баницата
написахме това стихотворение.
(втори вариант)
Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога.
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и
баницата
написахме това стихотворение.
Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш.
към втори вариант >>
39.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една
баница
.
Иглата на фонографа е малка и остра, а отъ човѣшкия езикъ може да се направятъ нѣколко стотинъ хиляди игли, подобни на тия отъ фонографа. Тъй щото и по съдържание, и по количество, иглата на съврѣменния фонографъ не може да се сравнява съ човѣшкия езикъ; и рѣчьта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява съ рѣчьта която излиза отъ плочитѣ на човѣшкия мозъкъ. Питамъ: ако е чудно изкуството на онзи, който накаралъ една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентность, която отпечатила човѣшката мисъль върху плочитѣ на мозъчнитѣ клѣтки? Вие още не сте се замислили върху това, какъ се произвежда човѣшката мисъль, какъ минава прѣзъ мозъчнитѣ нервни влакна и какъ най-послѣ се прѣдава прѣзъ гортана въ видъ на гласъ. Върху колко работи вие не сте се спирали!
Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една
баница
.
Казвате: баница е това! При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него.
към беседата >>
Казвате:
баница
е това!
Тъй щото и по съдържание, и по количество, иглата на съврѣменния фонографъ не може да се сравнява съ човѣшкия езикъ; и рѣчьта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява съ рѣчьта която излиза отъ плочитѣ на човѣшкия мозъкъ. Питамъ: ако е чудно изкуството на онзи, който накаралъ една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентность, която отпечатила човѣшката мисъль върху плочитѣ на мозъчнитѣ клѣтки? Вие още не сте се замислили върху това, какъ се произвежда човѣшката мисъль, какъ минава прѣзъ мозъчнитѣ нервни влакна и какъ най-послѣ се прѣдава прѣзъ гортана въ видъ на гласъ. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една баница.
Казвате:
баница
е това!
При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога!
към беседата >>
При това, я да те накарамъ да наточишъ една
баница
, тогава ще видишъ!
Питамъ: ако е чудно изкуството на онзи, който накаралъ една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентность, която отпечатила човѣшката мисъль върху плочитѣ на мозъчнитѣ клѣтки? Вие още не сте се замислили върху това, какъ се произвежда човѣшката мисъль, какъ минава прѣзъ мозъчнитѣ нервни влакна и какъ най-послѣ се прѣдава прѣзъ гортана въ видъ на гласъ. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една баница. Казвате: баница е това!
При това, я да те накарамъ да наточишъ една
баница
, тогава ще видишъ!
Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача.
към беседата >>
– Мисля, какъ може да се направи
баница
отъ просо.
Върху колко работи вие не сте се спирали! Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една баница. Казвате: баница е това! При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ?
– Мисля, какъ може да се направи
баница
отъ просо.
Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте?
към беседата >>
Мисъльта на нѣкой хора е такава, че
баница
не можешъ да направишъ отъ него.
Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една баница. Казвате: баница е това! При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо.
Мисъльта на нѣкой хора е такава, че
баница
не можешъ да направишъ отъ него.
Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта.
към беседата >>
Боза отъ него става, но
баница
– никога!
Казвате: баница е това! При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него.
Боза отъ него става, но
баница
– никога!
Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ?
към беседата >>
На
баница
мога ли да ставамъ?
Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта.
На
баница
мога ли да ставамъ?
– Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Значи, въ всѣко растение има едно качество, че то расте постоянно къмъ слънцето, има стремежъ нагорѣ. Сѫщеврѣменно въ това растение има и стремежъ къмъ центъра на земята, двояко се развива.
към беседата >>
– Ти на хлѣбъ стани, че за
баница
не мисли!
Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ?
– Ти на хлѣбъ стани, че за
баница
не мисли!
Просото не може да става на баница. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Значи, въ всѣко растение има едно качество, че то расте постоянно къмъ слънцето, има стремежъ нагорѣ. Сѫщеврѣменно въ това растение има и стремежъ къмъ центъра на земята, двояко се развива. То разбира законитѣ на слънцето, разбира и законитѣ на земята.
към беседата >>
Просото не може да става на
баница
.
Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ? – Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
Просото не може да става на
баница
.
„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Значи, въ всѣко растение има едно качество, че то расте постоянно къмъ слънцето, има стремежъ нагорѣ. Сѫщеврѣменно въ това растение има и стремежъ къмъ центъра на земята, двояко се развива. То разбира законитѣ на слънцето, разбира и законитѣ на земята. Азъ нѣма да се спирамъ да ви говоря за това.
към беседата >>
Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една
баница
.
(втори вариант)
Иглата на фонографа е малка и остра, а от човешкия език може да се направят няколко стотин хиляди игли, подобни на тези от фонографа. Така че и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може да се сравнява с човешкия език; и речта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява с речта, която излиза от плочите на човешкия мозък. Питам: Ако е чудно изкуството на онзи, който накарал една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентност, която отпечатила човешката мисъл върху плочите на мозъчните клетки? Вие още не сте се замислили върху това, как се произвежда човешката мисъл, как минава през мозъчните нервни влакна и как най-после се предава през гортана във вид на глас. Върху колко работи вие не сте се спирали!
Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една
баница
.
Казвате: Баница е това! При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него.
към втори вариант >>
Казвате:
Баница
е това!
(втори вариант)
Така че и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може да се сравнява с човешкия език; и речта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява с речта, която излиза от плочите на човешкия мозък. Питам: Ако е чудно изкуството на онзи, който накарал една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентност, която отпечатила човешката мисъл върху плочите на мозъчните клетки? Вие още не сте се замислили върху това, как се произвежда човешката мисъл, как минава през мозъчните нервни влакна и как най-после се предава през гортана във вид на глас. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница.
Казвате:
Баница
е това!
При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога!
към втори вариант >>
При това, я да те накарам да наточиш една
баница
, тогава ще видиш!
(втори вариант)
Питам: Ако е чудно изкуството на онзи, който накарал една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентност, която отпечатила човешката мисъл върху плочите на мозъчните клетки? Вие още не сте се замислили върху това, как се произвежда човешката мисъл, как минава през мозъчните нервни влакна и как най-после се предава през гортана във вид на глас. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница. Казвате: Баница е това!
При това, я да те накарам да наточиш една
баница
, тогава ще видиш!
Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача.
към втори вариант >>
– Мисля, как може да се направи
баница
от просо.
(втори вариант)
Върху колко работи вие не сте се спирали! Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница. Казвате: Баница е това! При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш?
– Мисля, как може да се направи
баница
от просо.
Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте?
към втори вариант >>
Мисълта на някой хора е такава, че
баница
не можеш да направиш от него.
(втори вариант)
Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница. Казвате: Баница е това! При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо.
Мисълта на някой хора е такава, че
баница
не можеш да направиш от него.
Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света.
към втори вариант >>
Боза от него става, но
баница
– никога!
(втори вариант)
Казвате: Баница е това! При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него.
Боза от него става, но
баница
– никога!
Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам?
към втори вариант >>
На
баница
мога ли да ставам?
(втори вариант)
Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света.
На
баница
мога ли да ставам?
– Ти на хляб стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница. "Всяко дърво се познава от плода си". Значи, във всяко растение има едно качество, че то расте постоянно към слънцето, има стремеж нагоре. Същевременно в това растение има и стремеж към центъра на земята, двояко се развива.
към втори вариант >>
– Ти на хляб стани, че за
баница
не мисли!
(втори вариант)
Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам?
– Ти на хляб стани, че за
баница
не мисли!
Просото не може да става на баница. "Всяко дърво се познава от плода си". Значи, във всяко растение има едно качество, че то расте постоянно към слънцето, има стремеж нагоре. Същевременно в това растение има и стремеж към центъра на земята, двояко се развива. То разбира законите на слънцето, разбира и законите на земята.
към втори вариант >>
Просото не може да става на
баница
.
(втори вариант)
Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хляб стани, че за баница не мисли!
Просото не може да става на
баница
.
"Всяко дърво се познава от плода си". Значи, във всяко растение има едно качество, че то расте постоянно към слънцето, има стремеж нагоре. Същевременно в това растение има и стремеж към центъра на земята, двояко се развива. То разбира законите на слънцето, разбира и законите на земята. Аз няма да се спирам да ви говоря за това.
към втори вариант >>
40.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
“ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава
баница
да се нахрани, виждам, че не е сломен.
Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си?
“ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава
баница
да се нахрани, виждам, че не е сломен.
Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето.
към беседата >>
41.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава
баница
, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина.
Да допуснем, че ти си юнак – силен, мощен човек. Отиваш някъде на гости, но не те приемат хубаво. Ти оставаш недоволен от това и набиваш хазяина на дома, като му казваш: „Защо не ме нагости добре? “ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен.
Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава
баница
, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина.
Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом. Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле.
към беседата >>
Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава
баница
.
“ Това е злото, с което ти започна. Хазяинът те нагости добре, но ти не остана доволен. Ти очакваше този човек да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина. Недоволството в тебе беше причина да се прояви злото. Няма да се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом.
Все ще се намери някой човек, по-голям юнак от тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава
баница
.
Като те набият, ще си кажеш: „Не е добре да се бият хората. Човек трябва да бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек да постъпва добре, отколкото зле. Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота. Тъй както ние ги разбираме, те за нас представляват две абсолютно положителни величини. За вас обаче доброто не е абсолютна величина.
към беседата >>
42.
Дето и да идеш!
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Като останат без работа, все искат да им се направи
баница
или нещо печенко.
Тези чувства са замрели в него. Какво го интересува на тази възраст? Той се интересува от духовни работи, от неща, които засягат неговото сърце. Или този дядо обича да има около него деца, да му прислужват, да му носят чорбицата, яденето. Старите хора много обичат да ядат.
Като останат без работа, все искат да им се направи
баница
или нещо печенко.
И всеки, който изпълнява техните прищевки, той е много добър човек. Не ги ли изпълнява, те казват, че обкръжаващите са много лоши. Във всяко религиозно движение, във всяко духовно учение има една голяма опасност – критическият ум се развива много. Човек, у когото критическият ум е силно развит, той търси само погрешките на другите и казва: „Този човек не е толкова чист, онзи пък не живее според Христа, не живее морално.“ Кое е правилото за чистия, за моралния живот? Това правило е: да се живее според закона на Любов¬та.
към беседата >>
43.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
И аз някой път искам да бъда опечен, но не като песмет, не като
баница
, не като кокошка, не като прасе, по никой начин така не искам да бъда опечен.
И когато аз стана мирен човек, аз ще нося благото на всички хора. Някои хора ги наричат мирни. Мирен е онзи тихият, чистият извор, който минава навсякъде през градове и села и ги пои. Този мирен извор дава живот на хората. Някои хора казват: опекоха ме вече.
И аз някой път искам да бъда опечен, но не като песмет, не като
баница
, не като кокошка, не като прасе, по никой начин така не искам да бъда опечен.
Да ме пази Господ от такова опичане! Искам да бъда опечен, както е опечено житното зърно. Има едно приятно опичане в света. То съдържа живот в себе си. Аз не говоря за това опичане, че да се огънеш.
към беседата >>
44.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка
баница
, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка
баница
, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите?
към беседата >>
Хайде, нека ни направи една
баница
!
За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави!
Хайде, нека ни направи една
баница
!
" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека.
към беседата >>
" Тя направи една
баница
, всички се радват, доволни са.
И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница!
" Тя направи една
баница
, всички се радват, доволни са.
А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към беседата >>
45.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Друг път ще приготовляват
баница
.
И ще видите между съвременните хора, някоя видна господарка се учи от готвачката си, как да готви. Готварството е една възвишена наука, едно велико изкуство, което трябва да се учи от природата. Вижте как природата готви, как майсторски е сготвила своите плодове! Това готвене на съвременните хора аз наричам буламач, една забъркана каша – да ме извините за тия мои думи, но така е. Като вземат да кълцат месото, че като турят в него лук, червен пипер, черен пипер, разни миризми, че картофи варени и ред други приправки – кюфтенца ще правят.
Друг път ще приготовляват
баница
.
Ще вземат орехи, че после и ябълки, ще ги смесят и след това казват: вкусни кюфтенца, вкусна баница! Казвам: да, забъркана каша! Така е, но когато дойдем до положение да говорим Истината, някои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкото сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли.
към беседата >>
Ще вземат орехи, че после и ябълки, ще ги смесят и след това казват: вкусни кюфтенца, вкусна
баница
!
Готварството е една възвишена наука, едно велико изкуство, което трябва да се учи от природата. Вижте как природата готви, как майсторски е сготвила своите плодове! Това готвене на съвременните хора аз наричам буламач, една забъркана каша – да ме извините за тия мои думи, но така е. Като вземат да кълцат месото, че като турят в него лук, червен пипер, черен пипер, разни миризми, че картофи варени и ред други приправки – кюфтенца ще правят. Друг път ще приготовляват баница.
Ще вземат орехи, че после и ябълки, ще ги смесят и след това казват: вкусни кюфтенца, вкусна
баница
!
Казвам: да, забъркана каша! Така е, но когато дойдем до положение да говорим Истината, някои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкото сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли. Той се обръща и ти казва: господине, трябва да знаеш, как се пипа.
към беседата >>
46.
Външни влияния
,
ООК
, София, 27.1.1926г.,
Когато някоя домакиня прави
баница
, най-първо тя замесва брашното, после го точи на тънки листа и след това го навива така, че между листата да се образуват гънки, празни места.
Как ще отговорите на въпросите: Защо и за кого Бог създаде сушата? Защо и за кого създаде моретата? Защо и за кого създаде въздуха? И най-после защо и за, кого създаде светлината?
Когато някоя домакиня прави
баница
, най-първо тя замесва брашното, после го точи на тънки листа и след това го навива така, че между листата да се образуват гънки, празни места.
Защо листата на баницата се нагъват? Онзи, който е дал идеята за правене на баници, той все ще е имал предвид някакъв закон. Той е нагъвал листата по този начин именно, за да се опече баницата добре. Ако листата й са плътно прилепнали един до друг, тя ще остане сурова. Ще ви задам още един въпрос: Коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, сливата и другите плодни дървета да създават своите плодове по особен начин едно от друго и да вложат нещо особено в тях?
към беседата >>
Защо листата на
баницата
се нагъват?
Как ще отговорите на въпросите: Защо и за кого Бог създаде сушата? Защо и за кого създаде моретата? Защо и за кого създаде въздуха? И най-после защо и за, кого създаде светлината? Когато някоя домакиня прави баница, най-първо тя замесва брашното, после го точи на тънки листа и след това го навива така, че между листата да се образуват гънки, празни места.
Защо листата на
баницата
се нагъват?
Онзи, който е дал идеята за правене на баници, той все ще е имал предвид някакъв закон. Той е нагъвал листата по този начин именно, за да се опече баницата добре. Ако листата й са плътно прилепнали един до друг, тя ще остане сурова. Ще ви задам още един въпрос: Коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, сливата и другите плодни дървета да създават своите плодове по особен начин едно от друго и да вложат нещо особено в тях? Сега ще направим едно малко отклонение от зададените по-горе въпроси.
към беседата >>
Той е нагъвал листата по този начин именно, за да се опече
баницата
добре.
Защо и за кого създаде въздуха? И най-после защо и за, кого създаде светлината? Когато някоя домакиня прави баница, най-първо тя замесва брашното, после го точи на тънки листа и след това го навива така, че между листата да се образуват гънки, празни места. Защо листата на баницата се нагъват? Онзи, който е дал идеята за правене на баници, той все ще е имал предвид някакъв закон.
Той е нагъвал листата по този начин именно, за да се опече
баницата
добре.
Ако листата й са плътно прилепнали един до друг, тя ще остане сурова. Ще ви задам още един въпрос: Коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, сливата и другите плодни дървета да създават своите плодове по особен начин едно от друго и да вложат нещо особено в тях? Сега ще направим едно малко отклонение от зададените по-горе въпроси. Тук имате окръжност с център А. Ако вън от окръжността действат силите b, c, d, f, мислите ли, че ще можете да запазите своето равновесие и да се движите по окръжността, без да се отклоните?
към беседата >>
От едно житно зрънце той ще направи цяла
баница
.
Това е въпрос на разбиране. Постигне ли се това, икономическият въпрос е разрешен. А сега някой казва: „Трябват ми 700-800 лева за ядене, и то при най-скромна храна." Гледаш някой беден студент ходи тук-там, чука камъни, дано изкара 50 лева на ден да се прехрани. Казвам: Нека този студент купи с тия 50 лева няколко килограма житни зрънца и ги посади в почвата. Няма да мине дълго време и от плодовете на тези житни зрънца той ще прекара цяла година.
От едно житно зрънце той ще направи цяла
баница
.
Това ви се вижда смешно и казвате: „Всичко може да повярваме, но не и това." Имайте малко търпение и ще проверите казаното, ще ядете баници. Това е въпрос на време само. И тъй великата наука на живота седи в изучаване на законите, по които се проявяват основните сили. Човешката душа има ред красиви и възвишени стремежи, но докато ги постигне, тя ще се натъква на съмнения, на противоречиви мисли и чувства. Който знае законите, ще разбере защо става всичко това и няма да се самоосъжда, но ще употреби всички разумни мерки, за да ги предотврати или да ги разреши правилно.
към беседата >>
47.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
И ако някой ме запита: ти помириса ли хубавото в живата природа, аз ще му кажа: я ми опечи една хубава
баница
!
А когато човек слуша, той трябва да пее. И когато някой ме пита: ти чу ли еди кого си? Като отговор аз ще му запея най-хубавата ария. И когато някой ме запита: ти видял ли си еди кого си, като отговор аз ще му цитирам един от най-хубавите стихове от философията на някой виден философ от древността. Това значи, че съм видял или че съм чул.
И ако някой ме запита: ти помириса ли хубавото в живата природа, аз ще му кажа: я ми опечи една хубава
баница
!
Следователно, помирисването в живота може да се изяви чрез яденето, значи по обратен път. И тъй, знанието се изразява чрез говора, слушането чрез музиката, а процеса на помирисването чрез яденето. Ние сега изучаваме първия закон, съвършенството на яденето. И ако ме питат, защо хората ядат, аз ще им кажа: хората ядат, защото изучават великата наука на обонянието. В стомаха при този случай се държат отлични речи.
към беседата >>
48.
Специалният закон
,
ООК
, София, 7.7.1926г.,
Обаче, ако в дадения случай дойде човекът, който носи загубените 20 000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава
баница
.
Казвам: От всички хора днес се изисква работа, усилия, да намерят специалния закон и начин за проявление на този закон. Домогнат ли се до начина, по който може да се приложи специалният закон, те ще могат да предизвикат в себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човек да прояви в себе си тъкмо това красиво чувство, което храни към някого. Представете си, че вие обичате едного, но той иде в дома ви в момента, когато сте изгубили 20 000 лева. Тогава вие сте разтревожен, нищо не виждате пред себе си и никакво любовно чувство не трепва у вас.
Обаче, ако в дадения случай дойде човекът, който носи загубените 20 000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава
баница
.
Едно трябва да знаете: всеки човек, който иде в дома ви, той носи щастие. Някога той може да дойде във форма на чужденец, когото вие не познавате, но и в тази форма той пак ви носи щастие. За да не изгубите щастието, което той ви носи, вие трябва да знаете как да го посрещнете. Ще ви приведа един пример, да видите какви са резултатите на добрите отношения. Един млад българин, свършил по музика в Берлин, дохожда в България да се назначи на служба.
към беседата >>
49.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
Тя знае за пример, че детето й обича
баница
.
Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си. Питам: Майката как изпитва детето си?
Тя знае за пример, че детето й обича
баница
.
Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов.
към беседата >>
Направи хубава
баница
и му слага да яде.
По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си. Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница.
Направи хубава
баница
и му слага да яде.
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората.
към беседата >>
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с
баницата
и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си. Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде.
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с
баницата
и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му.
към беседата >>
Майката няма да лиши детето си от
баница
, но изпитва ума, сърцето му.
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората.
Майката няма да лиши детето си от
баница
, но изпитва ума, сърцето му.
Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него.
към беседата >>
Тя ще му даде по-хубава
баница
, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните.
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му.
Тя ще му даде по-хубава
баница
, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните.
Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд.
към беседата >>
Може би това парче
баница
не е приготвено за него.
Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно.
Може би това парче
баница
не е приготвено за него.
Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място.
към беседата >>
50.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
Има едно коте на Изгрев, много бяга; един ден влиза в стаята, оставила някоя сестра
баница
, задига я, влиза и [на] другия ден задига кашкавал.
(втори вариант)
Казвам: «Ще предеш хубаво.» Сега, те са заключения, но има нещо красиво в котката. После, има много самостоятелни черти – ти ще я нахраниш, но ако минеш правилата, на които тя се е подчинявала, показва ноктите си. «Господине, аз съм влезнала в дома ти, но ако ме лишиш от свободата, аз имам и нокти.» Кучето не е така. После, много помнят.
Има едно коте на Изгрев, много бяга; един ден влиза в стаята, оставила някоя сестра
баница
, задига я, влиза и [на] другия ден задига кашкавал.
Казвам: «Хубаво, ти или аз – все едно. Сега седи до вратата, казвам, няма баница, няма и кашкавал.» Седи и не бяга. Казва: «Отвори вратата, да видя дали няма нещо в стаята» – много помни. Целия ден седи и пази, казва: «Баница няма ли? Кашкавал няма ли?
към втори вариант >>
Сега седи до вратата, казвам, няма
баница
, няма и кашкавал.» Седи и не бяга.
(втори вариант)
После, има много самостоятелни черти – ти ще я нахраниш, но ако минеш правилата, на които тя се е подчинявала, показва ноктите си. «Господине, аз съм влезнала в дома ти, но ако ме лишиш от свободата, аз имам и нокти.» Кучето не е така. После, много помнят. Има едно коте на Изгрев, много бяга; един ден влиза в стаята, оставила някоя сестра баница, задига я, влиза и [на] другия ден задига кашкавал. Казвам: «Хубаво, ти или аз – все едно.
Сега седи до вратата, казвам, няма
баница
, няма и кашкавал.» Седи и не бяга.
Казва: «Отвори вратата, да видя дали няма нещо в стаята» – много помни. Целия ден седи и пази, казва: «Баница няма ли? Кашкавал няма ли? » Друг път не се спира. Щом аз влезна, то седи при вратата, помни баницата.
към втори вариант >>
Целия ден седи и пази, казва: «
Баница
няма ли?
(втори вариант)
После, много помнят. Има едно коте на Изгрев, много бяга; един ден влиза в стаята, оставила някоя сестра баница, задига я, влиза и [на] другия ден задига кашкавал. Казвам: «Хубаво, ти или аз – все едно. Сега седи до вратата, казвам, няма баница, няма и кашкавал.» Седи и не бяга. Казва: «Отвори вратата, да видя дали няма нещо в стаята» – много помни.
Целия ден седи и пази, казва: «
Баница
няма ли?
Кашкавал няма ли? » Друг път не се спира. Щом аз влезна, то седи при вратата, помни баницата. «Отлична беше баницата.» Помни. Как се възпитава.
към втори вариант >>
Щом аз влезна, то седи при вратата, помни
баницата
.
(втори вариант)
Сега седи до вратата, казвам, няма баница, няма и кашкавал.» Седи и не бяга. Казва: «Отвори вратата, да видя дали няма нещо в стаята» – много помни. Целия ден седи и пази, казва: «Баница няма ли? Кашкавал няма ли? » Друг път не се спира.
Щом аз влезна, то седи при вратата, помни
баницата
.
«Отлична беше баницата.» Помни. Как се възпитава. По-напред я викам, говоря ù сладко, медено, – не идва, но щом вкуси от баницата, от кашкавала, чудо [се] произведе в нея. Ние можем да философствуваме, но ако една баница и малко кашкавал могат да преобразят навика на една котка – малко. Трябва да внесем нещо реално в нашия живот.
към втори вариант >>
«Отлична беше
баницата
.» Помни.
(втори вариант)
Казва: «Отвори вратата, да видя дали няма нещо в стаята» – много помни. Целия ден седи и пази, казва: «Баница няма ли? Кашкавал няма ли? » Друг път не се спира. Щом аз влезна, то седи при вратата, помни баницата.
«Отлична беше
баницата
.» Помни.
Как се възпитава. По-напред я викам, говоря ù сладко, медено, – не идва, но щом вкуси от баницата, от кашкавала, чудо [се] произведе в нея. Ние можем да философствуваме, но ако една баница и малко кашкавал могат да преобразят навика на една котка – малко. Трябва да внесем нещо реално в нашия живот. Внесете нещо съществено в ума си, не само отвлечени неща, но реално нещо.
към втори вариант >>
По-напред я викам, говоря ù сладко, медено, – не идва, но щом вкуси от
баницата
, от кашкавала, чудо [се] произведе в нея.
(втори вариант)
Кашкавал няма ли? » Друг път не се спира. Щом аз влезна, то седи при вратата, помни баницата. «Отлична беше баницата.» Помни. Как се възпитава.
По-напред я викам, говоря ù сладко, медено, – не идва, но щом вкуси от
баницата
, от кашкавала, чудо [се] произведе в нея.
Ние можем да философствуваме, но ако една баница и малко кашкавал могат да преобразят навика на една котка – малко. Трябва да внесем нещо реално в нашия живот. Внесете нещо съществено в ума си, не само отвлечени неща, но реално нещо. Изучавайте другите, изучавайте човешките типове. Хубаво е човек да се срещне с добри поети, писатели, художници.
към втори вариант >>
Ние можем да философствуваме, но ако една
баница
и малко кашкавал могат да преобразят навика на една котка – малко.
(втори вариант)
» Друг път не се спира. Щом аз влезна, то седи при вратата, помни баницата. «Отлична беше баницата.» Помни. Как се възпитава. По-напред я викам, говоря ù сладко, медено, – не идва, но щом вкуси от баницата, от кашкавала, чудо [се] произведе в нея.
Ние можем да философствуваме, но ако една
баница
и малко кашкавал могат да преобразят навика на една котка – малко.
Трябва да внесем нещо реално в нашия живот. Внесете нещо съществено в ума си, не само отвлечени неща, но реално нещо. Изучавайте другите, изучавайте човешките типове. Хубаво е човек да се срещне с добри поети, писатели, художници. Четете техните биографии.
към втори вариант >>
51.
Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!
,
МОК
, София, 5.3.1927г.,
Представете си, че у вас се яви силно жела¬ние да си купите парче
баница
.
Когато духовното естество в човека се проявява, той развива своята интелигентност, своята умствена деятелност. Прояви ли се животното в човека, на първо място виждаме неговите низши желания и чувства. Задачата на човека е да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Както възпитава другите, така трябва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити да се откажете от някое свое желание, да не го задоволите?
Представете си, че у вас се яви силно жела¬ние да си купите парче
баница
.
Понякога в човека се явява толкова силно желание за баница, че и да няма пари, той ще задоволи желанието си. Той ще вземе пари на заем и пак ще си хапне баница. Изкуство е сега, като е купил баницата, да я даде на друг някой да я изяде, а той да гледа как другият яде баница вместо него и да е доволен. Това значи самовъзпитание. Има известни чувства и желания в човека, които трябва да се ограничават.
към беседата >>
Понякога в човека се явява толкова силно желание за
баница
, че и да няма пари, той ще задоволи желанието си.
Прояви ли се животното в човека, на първо място виждаме неговите низши желания и чувства. Задачата на човека е да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Както възпитава другите, така трябва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити да се откажете от някое свое желание, да не го задоволите? Представете си, че у вас се яви силно жела¬ние да си купите парче баница.
Понякога в човека се явява толкова силно желание за
баница
, че и да няма пари, той ще задоволи желанието си.
Той ще вземе пари на заем и пак ще си хапне баница. Изкуство е сега, като е купил баницата, да я даде на друг някой да я изяде, а той да гледа как другият яде баница вместо него и да е доволен. Това значи самовъзпитание. Има известни чувства и желания в човека, които трябва да се ограничават. Такива чувства и желания трябва да се възпитават.
към беседата >>
Той ще вземе пари на заем и пак ще си хапне
баница
.
Задачата на човека е да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Както възпитава другите, така трябва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити да се откажете от някое свое желание, да не го задоволите? Представете си, че у вас се яви силно жела¬ние да си купите парче баница. Понякога в човека се явява толкова силно желание за баница, че и да няма пари, той ще задоволи желанието си.
Той ще вземе пари на заем и пак ще си хапне
баница
.
Изкуство е сега, като е купил баницата, да я даде на друг някой да я изяде, а той да гледа как другият яде баница вместо него и да е доволен. Това значи самовъзпитание. Има известни чувства и желания в човека, които трябва да се ограничават. Такива чувства и желания трябва да се възпитават. Обаче има чувства и желания в човека, които трябва да се задоволяват.
към беседата >>
Изкуство е сега, като е купил
баницата
, да я даде на друг някой да я изяде, а той да гледа как другият яде
баница
вместо него и да е доволен.
Както възпитава другите, така трябва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити да се откажете от някое свое желание, да не го задоволите? Представете си, че у вас се яви силно жела¬ние да си купите парче баница. Понякога в човека се явява толкова силно желание за баница, че и да няма пари, той ще задоволи желанието си. Той ще вземе пари на заем и пак ще си хапне баница.
Изкуство е сега, като е купил
баницата
, да я даде на друг някой да я изяде, а той да гледа как другият яде
баница
вместо него и да е доволен.
Това значи самовъзпитание. Има известни чувства и желания в човека, които трябва да се ограничават. Такива чувства и желания трябва да се възпитават. Обаче има чувства и желания в човека, които трябва да се задоволяват. Всяко естествено желание трябва да се задоволи.
към беседата >>
да кажем, яде ви се бюрек, тъй, трепери ви коремът, треперите за
баница
– вземете назаем отнякъде 5-10 лв., наядете се.
(втори вариант)
В туй отношение, при възпитанието вий трябва да започнете със самовъзпитанието, като нещо отделно от вас. Човек може да възпитава себе си. Възпитание на своето естество Значи, той е господар и може да възпита естеството си. В него се намират всички възможности. Направете един малък опит.
да кажем, яде ви се бюрек, тъй, трепери ви коремът, треперите за
баница
– вземете назаем отнякъде 5-10 лв., наядете се.
Нищо не сте свършили. То е слабост. Но хубаво е, като вземете баницата, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате. Когато у вас се зароди туй да треперите, за да се самовъзпитате. В природата има една естествена норма, тя е доволна, радва се, когато ние ядем.
към втори вариант >>
Но хубаво е, като вземете
баницата
, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате.
(втори вариант)
В него се намират всички възможности. Направете един малък опит. да кажем, яде ви се бюрек, тъй, трепери ви коремът, треперите за баница – вземете назаем отнякъде 5-10 лв., наядете се. Нищо не сте свършили. То е слабост.
Но хубаво е, като вземете
баницата
, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате.
Когато у вас се зароди туй да треперите, за да се самовъзпитате. В природата има една естествена норма, тя е доволна, радва се, когато ние ядем. Когато яденето става по любов, туй треперене го няма. Не се образува лакомия. По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш.
към втори вариант >>
Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде
баницата
и благодари, че се е намерил някой да изяде
баницата
.
(втори вариант)
Когато яденето става по любов, туй треперене го няма. Не се образува лакомия. По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност.
Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде
баницата
и благодари, че се е намерил някой да изяде
баницата
.
То е един малък опит – да гледаш баницата. Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда баницата. Някой път имате силно желание, трепери ви сърцето за хубави лачени обуща, от камилска кожа, лъскави – вий ще работите, 4-500 лв ви трябват. Треперите да ги турите, да се похвалите някъде Хубаво е, отлично е, но не е по любов Следователно купете обущата, повикайте другиго и му дайте той да ги носи! Разграничение има на чувствата.
към втори вариант >>
То е един малък опит – да гледаш
баницата
.
(втори вариант)
Не се образува лакомия. По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност. Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде баницата и благодари, че се е намерил някой да изяде баницата.
То е един малък опит – да гледаш
баницата
.
Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда баницата. Някой път имате силно желание, трепери ви сърцето за хубави лачени обуща, от камилска кожа, лъскави – вий ще работите, 4-500 лв ви трябват. Треперите да ги турите, да се похвалите някъде Хубаво е, отлично е, но не е по любов Следователно купете обущата, повикайте другиго и му дайте той да ги носи! Разграничение има на чувствата. Има известни чувства в човека, които трябва да се възпитават, а има известни чувства, които трябва да се задоволят.
към втори вариант >>
Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда
баницата
.
(втори вариант)
По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност. Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде баницата и благодари, че се е намерил някой да изяде баницата. То е един малък опит – да гледаш баницата.
Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда
баницата
.
Някой път имате силно желание, трепери ви сърцето за хубави лачени обуща, от камилска кожа, лъскави – вий ще работите, 4-500 лв ви трябват. Треперите да ги турите, да се похвалите някъде Хубаво е, отлично е, но не е по любов Следователно купете обущата, повикайте другиго и му дайте той да ги носи! Разграничение има на чувствата. Има известни чувства в човека, които трябва да се възпитават, а има известни чувства, които трябва да се задоволят. Да знаем кога трябва да задоволим себе си.
към втори вариант >>
52.
Една стъпка
,
ООК
, София, 13.4.1927г.,
За пример, давате някому парче сладка
баница
, да я опита.
Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив.
За пример, давате някому парче сладка
баница
, да я опита.
Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница! “ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му. И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам.
към беседата >>
Той хапва
баницата
, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази
баница
!
Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита.
Той хапва
баницата
, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази
баница
!
“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му. И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени.
към беседата >>
Брашното на тази
баница
било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница! “ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо?
Брашното на тази
баница
било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си.
към беседата >>
53.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне
баница
, полята с прясно мляко и каймак.
Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има място за всякакъв вид работници. Съвременните хора страдат по причина на това, че с години носят в себе си известни желания и заминават за онзи свят, без да ги реализират.
Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне
баница
, полята с прясно мляко и каймак.
Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е преживял до днес, той отговарял: всичко, каквото пожелах в живота си, опитах, но не можах да опитам само баница, полята с прясно мляко и каймак. Всеки човек има по едно нереализирано желание в живота си. В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна баница. Тази баница се среща и в живота. Който намери млечната баница и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира.
към беседата >>
Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е преживял до днес, той отговарял: всичко, каквото пожелах в живота си, опитах, но не можах да опитам само
баница
, полята с прясно мляко и каймак.
За човек с будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има място за всякакъв вид работници. Съвременните хора страдат по причина на това, че с години носят в себе си известни желания и заминават за онзи свят, без да ги реализират. Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне баница, полята с прясно мляко и каймак.
Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е преживял до днес, той отговарял: всичко, каквото пожелах в живота си, опитах, но не можах да опитам само
баница
, полята с прясно мляко и каймак.
Всеки човек има по едно нереализирано желание в живота си. В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна баница. Тази баница се среща и в живота. Който намери млечната баница и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира. „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад".
към беседата >>
В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна
баница
.
Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има място за всякакъв вид работници. Съвременните хора страдат по причина на това, че с години носят в себе си известни желания и заминават за онзи свят, без да ги реализират. Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне баница, полята с прясно мляко и каймак. Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е преживял до днес, той отговарял: всичко, каквото пожелах в живота си, опитах, но не можах да опитам само баница, полята с прясно мляко и каймак. Всеки човек има по едно нереализирано желание в живота си.
В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна
баница
.
Тази баница се среща и в живота. Който намери млечната баница и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира. „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад". Питам: коя е причината, че много от съвременните хора са болни и сиромаси? Нима у Бога няма достатъчно сила да излекува болните хора?
към беседата >>
Тази
баница
се среща и в живота.
Съвременните хора страдат по причина на това, че с години носят в себе си известни желания и заминават за онзи свят, без да ги реализират. Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне баница, полята с прясно мляко и каймак. Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е преживял до днес, той отговарял: всичко, каквото пожелах в живота си, опитах, но не можах да опитам само баница, полята с прясно мляко и каймак. Всеки човек има по едно нереализирано желание в живота си. В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна баница.
Тази
баница
се среща и в живота.
Който намери млечната баница и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира. „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад". Питам: коя е причината, че много от съвременните хора са болни и сиромаси? Нима у Бога няма достатъчно сила да излекува болните хора? Нима на земята няма достатъчно богатства, за да задоволят нуждите на всички хора?
към беседата >>
Който намери млечната
баница
и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира.
Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне баница, полята с прясно мляко и каймак. Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е преживял до днес, той отговарял: всичко, каквото пожелах в живота си, опитах, но не можах да опитам само баница, полята с прясно мляко и каймак. Всеки човек има по едно нереализирано желание в живота си. В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна баница. Тази баница се среща и в живота.
Който намери млечната
баница
и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира.
„На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад". Питам: коя е причината, че много от съвременните хора са болни и сиромаси? Нима у Бога няма достатъчно сила да излекува болните хора? Нима на земята няма достатъчно богатства, за да задоволят нуждите на всички хора? Бог е в състояние и болните да излекува, и на сиромасите да даде всичко в изобилие, но Той седи тих и спокоен, наблюдава какво ще направят хората при тези анормални прояви в живота.
към беседата >>
54.
Три посоки
,
МОК
, София, 19.6.1927г.,
Например стомахът ти е разстроен, ядеш
баница
, заспиваш.
(втори вариант)
Но дойде едно нещастие: умре майка ви, баща ви, приятелите ви и ви изхвърли, че всички почнат да ви хукат. Има една реална страна. Някой път ви липсва памет или вниманието ви е разсеяно. Вий, младите, все сте студенти, от какво произтича разсеяността? (Тази вечер има едно успиване.) (- От горещината.) Не е от горещината, горещината е една второстепенна причина.
Например стомахът ти е разстроен, ядеш
баница
, заспиваш.
Баницата е второстепенна причина. Когато имаш стомашно разстройство, трябва ли да ядеш баница? Сега, аз вземам точката А и линията А1 и квадрата А2, и куба А3 (фиг. 37.1). Какво тълкувание сега може да дадете? Разбира се, ако вий боравите с една малка точка от злато или линия, или квадрат, или куб – златото по какво ще се отличава?
към втори вариант >>
Баницата
е второстепенна причина.
(втори вариант)
Има една реална страна. Някой път ви липсва памет или вниманието ви е разсеяно. Вий, младите, все сте студенти, от какво произтича разсеяността? (Тази вечер има едно успиване.) (- От горещината.) Не е от горещината, горещината е една второстепенна причина. Например стомахът ти е разстроен, ядеш баница, заспиваш.
Баницата
е второстепенна причина.
Когато имаш стомашно разстройство, трябва ли да ядеш баница? Сега, аз вземам точката А и линията А1 и квадрата А2, и куба А3 (фиг. 37.1). Какво тълкувание сега може да дадете? Разбира се, ако вий боравите с една малка точка от злато или линия, или квадрат, или куб – златото по какво ще се отличава? По своята тяжест.
към втори вариант >>
Когато имаш стомашно разстройство, трябва ли да ядеш
баница
?
(втори вариант)
Някой път ви липсва памет или вниманието ви е разсеяно. Вий, младите, все сте студенти, от какво произтича разсеяността? (Тази вечер има едно успиване.) (- От горещината.) Не е от горещината, горещината е една второстепенна причина. Например стомахът ти е разстроен, ядеш баница, заспиваш. Баницата е второстепенна причина.
Когато имаш стомашно разстройство, трябва ли да ядеш
баница
?
Сега, аз вземам точката А и линията А1 и квадрата А2, и куба А3 (фиг. 37.1). Какво тълкувание сега може да дадете? Разбира се, ако вий боравите с една малка точка от злато или линия, или квадрат, или куб – златото по какво ще се отличава? По своята тяжест. Допуснете, че едно същество – точката А, представя същество в зачатие, непроявено, туй същество живее в себе си, не заема никакво пространство, няма никаква форма, но съдържа в себе си известна енергия.
към втори вариант >>
55.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Тя ще приготви хубава
баница
, ще купи винце и ще го покани да яде и да пие.
Така поне физически ще се развие. Трябва ли брат брата да убива за нищо и никакво? Мушкането с нож е изкуство, което мъжете прилагат. Жените пък си служат с вързване с въже. Какво прави жената, когато иска да постигне нещо, за което мъжът не е съгласен?
Тя ще приготви хубава
баница
, ще купи винце и ще го покани да яде и да пие.
Той ще си хапне добре, ще си пийне и от действието на виното ще заспи. Като заспи, тя ще го завърже с едно здраво въже за краката и за ръцете и като са събуди, ще му се засмее и ще каже: сега, ще се съгласиш ли да изпълниш това, което искам? Ако не се съгласи, тя ще започне да го налага по всички правила. Тогава, ще не ще, той ще се съгласи да направи това, което тя иска. Казвате: никакъв морал не е това.
към беседата >>
Обаче, млечната
баница
ме чака.
Казвам: дядо попе, и аз имам епитрахил. Изваждам от джоба си едно малко шишенце, пълно с една особена течност и казвам: този е моят епитрахил. Достатъчно е, като отида някъде, да сипя само три капки от тази течност, и всички изпитват нейното благотворно действие. От тази течност болни оздравяват; страдащи се просветяват; недоволни се задоволяват. При това, никакво възнаграждение не искам от никого.
Обаче, млечната
баница
ме чака.
Свещеникът ме запитва: можеш ли да ми кажеш, каква е тази течност? Казвам: няма защо да я знаеш. Ти имаш епитрахил, с който си служиш. Ако искаш да придобиеш тази течност, ела с мене, да ме придружаваш. Сега, да се върнем към основната мисъл.
към беседата >>
56.
Отличителни черти
,
ООК
, София, 22.6.1927г.,
По този случай той ви приготвя хубава
баница
, с мляко, с чисто масло, и ви предлага да я раздалите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване.
Щом се отдели от тялото, тя веднага се изчиства. Единствената грешка на хората седи в мисълта им, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни в чувствата на човека, дето, докосне ли се нещо отвън, може да създаде ред нещастия за него, но това още не е човешката душа. Представете си, че вие посещавате един свой приятел, когото не сте виждали цели десет години.
По този случай той ви приготвя хубава
баница
, с мляко, с чисто масло, и ви предлага да я раздалите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване.
Вие поглеждате към баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на някое парче от средата на баницата, като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия. От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: Какво да правя тогава?
към беседата >>
Вие поглеждате към
баницата
, вижда ви се приятна, съблазнителна.
Единствената грешка на хората седи в мисълта им, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни в чувствата на човека, дето, докосне ли се нещо отвън, може да създаде ред нещастия за него, но това още не е човешката душа. Представете си, че вие посещавате един свой приятел, когото не сте виждали цели десет години. По този случай той ви приготвя хубава баница, с мляко, с чисто масло, и ви предлага да я раздалите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване.
Вие поглеждате към
баницата
, вижда ви се приятна, съблазнителна.
Ако хвърлите око на някое парче от средата на баницата, като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия. От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: Какво да правя тогава? — Трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче.
към беседата >>
Ако хвърлите око на някое парче от средата на
баницата
, като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия.
Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни в чувствата на човека, дето, докосне ли се нещо отвън, може да създаде ред нещастия за него, но това още не е човешката душа. Представете си, че вие посещавате един свой приятел, когото не сте виждали цели десет години. По този случай той ви приготвя хубава баница, с мляко, с чисто масло, и ви предлага да я раздалите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване. Вие поглеждате към баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна.
Ако хвърлите око на някое парче от средата на
баницата
, като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия.
От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: Какво да правя тогава? — Трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва.
към беседата >>
— Трябваше да вземете за себе си крайчето на
баницата
, а не най-хубавото парче.
Вие поглеждате към баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на някое парче от средата на баницата, като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия. От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: Какво да правя тогава?
— Трябваше да вземете за себе си крайчето на
баницата
, а не най-хубавото парче.
Ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва. Всичките парчета на баницата са от едно и също качество. Казвате: Еди-кой си човек е по-добър от мене, а еди-кой си е по-лош. В това, именно, седи вашата погрешка. Вие трябва да знаете, че всички парчета от баницата са от едно и също качество и са еднакво опечени.
към беседата >>
Всичките парчета на
баницата
са от едно и също качество.
От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: Какво да правя тогава? — Трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва.
Всичките парчета на
баницата
са от едно и също качество.
Казвате: Еди-кой си човек е по-добър от мене, а еди-кой си е по-лош. В това, именно, седи вашата погрешка. Вие трябва да знаете, че всички парчета от баницата са от едно и също качество и са еднакво опечени. Следователно, от Божествено гледище, към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други — по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че всички парчета от
баницата
са от едно и също качество и са еднакво опечени.
— Трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва. Всичките парчета на баницата са от едно и също качество. Казвате: Еди-кой си човек е по-добър от мене, а еди-кой си е по-лош. В това, именно, седи вашата погрешка.
Вие трябва да знаете, че всички парчета от
баницата
са от едно и също качество и са еднакво опечени.
Следователно, от Божествено гледище, към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други — по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно. От този ден нещастието няма да напусне дома ви. Питам: Кой е събрал хората в обществата?
към беседата >>
Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите
баницата
правилно.
Казвате: Еди-кой си човек е по-добър от мене, а еди-кой си е по-лош. В това, именно, седи вашата погрешка. Вие трябва да знаете, че всички парчета от баницата са от едно и също качество и са еднакво опечени. Следователно, от Божествено гледище, към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други — по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни.
Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите
баницата
правилно.
От този ден нещастието няма да напусне дома ви. Питам: Кой е събрал хората в обществата? Ако мислите, че те сами са се събрали, лъжете се. Бог, Любовта е събрала хората в обществата. За да се съберат хората на едно място, между тях непременно трябва да има любов.
към беседата >>
За да се поддържат обществата, всеки трябва да внимава на своя живот, правилно да дели
баницата
.
Питам: Кой е събрал хората в обществата? Ако мислите, че те сами са се събрали, лъжете се. Бог, Любовта е събрала хората в обществата. За да се съберат хората на едно място, между тях непременно трябва да има любов. Докато между хората няма никакъв идеал, докато любовта не влезе между тях, те не могат да образу- ват общества.
За да се поддържат обществата, всеки трябва да внимава на своя живот, правилно да дели
баницата
.
В това седи истинският морал. Въпросите се разрешават с правилно деление, а не със закачване или със заплашване. Последните са палеативни средства. Затова казвам: Виждайте доброто във всеки човек! Виждайте добрата страна на всичко!
към беседата >>
57.
Благото на човека
,
ООК
, София, 21.12.1927г.,
Ученият мяза на човек, който прави
баница
.
От слабите, или от силните? – От силните. Кой лъже: простият или ученият? – Ученият. Въпреки това всички искат да бъдат богати, учени, силни.
Ученият мяза на човек, който прави
баница
.
Като вземе точилката в ръката си, прави от тестото каквото иска. Като наблюдавам съвременните хора, виждам какви психологически състояния преживяват. Вземете, запример, числото десет. Това число показва, че вие имате едновременно десет състояния, пет от които се отнасят към вашия ум и петь– към вашето сърце. Можете ли да определите в даден момент колко от тия състояния работят за вашето повдигане и колко от тях ще ви спънат?
към беседата >>
58.
Разумно ограничение
,
МОК
, София, 8.1.1928г.,
Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава
баница
.
Когато главата натежнее, това показва, че човек се движи в гъста материя. Направлението на човешката мисъл към центъра на земята или към центъра на слънцето дава свобода на човешките действия, или ги ограничава. Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма.
Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава
баница
.
Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница. Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото.
към беседата >>
Очите, стомахът му силно желаят
баницата
.
Направлението на човешката мисъл към центъра на земята или към центъра на слънцето дава свобода на човешките действия, или ги ограничава. Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница.
Очите, стомахът му силно желаят
баницата
.
Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница. Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди какво влияние може да окаже тя върху човешкия живот.
към беседата >>
Ако си хапне
баница
, част от парите за учебника ще отиде.
Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата.
Ако си хапне
баница
, част от парите за учебника ще отиде.
Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница. Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди какво влияние може да окаже тя върху човешкия живот. Преди всичко, човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък.
към беседата >>
Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде
баница
.
Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде.
Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде
баница
.
Закон е: Първо посей житото, а после яж баница. Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди какво влияние може да окаже тя върху човешкия живот. Преди всичко, човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно слънце, около което се движат всички планети.
към беседата >>
Закон е: Първо посей житото, а после яж
баница
.
Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница.
Закон е: Първо посей житото, а после яж
баница
.
Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди какво влияние може да окаже тя върху човешкия живот. Преди всичко, човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно слънце, около което се движат всички планети. Значи, каквото виждаме на небето, същото го има и в мозъка.
към беседата >>
59.
Първата причина
,
ООК
, София, 29.2.1928г.,
С думи всеки може да направи най-хубава
баница
от първокачествено брашно, масло, сирене, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте!
Например какво особено разрешава философията? И философията разрешава нещо, но тя не разрешава съществените въпроси в живота, които поставят човека на здрава, солидна основа. Философите поддържат, че един Бог съществува в света, че една Първична Причина управлява света, но с какво ще докажат това? С думи само? Тия въпроси с думи не се доказват.
С думи всеки може да направи най-хубава
баница
от първокачествено брашно, масло, сирене, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте!
” Обаче баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нещо от нея? По този начин въпросите не се разрешават. След всичко това ще разправяте на хората какви възгледи имате за живота. Вашите възгледи представят баница, която на думи само е направена.
към беседата >>
” Обаче
баница
ли е това?
И философията разрешава нещо, но тя не разрешава съществените въпроси в живота, които поставят човека на здрава, солидна основа. Философите поддържат, че един Бог съществува в света, че една Първична Причина управлява света, но с какво ще докажат това? С думи само? Тия въпроси с думи не се доказват. С думи всеки може да направи най-хубава баница от първокачествено брашно, масло, сирене, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте!
” Обаче
баница
ли е това?
Вкусихте ли я, разбрахте ли нещо от нея? По този начин въпросите не се разрешават. След всичко това ще разправяте на хората какви възгледи имате за живота. Вашите възгледи представят баница, която на думи само е направена. Тази баница не е реална, с нея никой не може да се нахрани.
към беседата >>
Вашите възгледи представят
баница
, която на думи само е направена.
С думи всеки може да направи най-хубава баница от първокачествено брашно, масло, сирене, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте! ” Обаче баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нещо от нея? По този начин въпросите не се разрешават. След всичко това ще разправяте на хората какви възгледи имате за живота.
Вашите възгледи представят
баница
, която на думи само е направена.
Тази баница не е реална, с нея никой не може да се нахрани. Реално е само онова, което може да се опита и приложи. Като разсъждавате върху един или друг въпрос, вие често се запитвате защо сте влезли в Школата. Не можем ли да живеем, без да влизаме в Школата? – Можете.
към беседата >>
Тази
баница
не е реална, с нея никой не може да се нахрани.
” Обаче баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нещо от нея? По този начин въпросите не се разрешават. След всичко това ще разправяте на хората какви възгледи имате за живота. Вашите възгледи представят баница, която на думи само е направена.
Тази
баница
не е реална, с нея никой не може да се нахрани.
Реално е само онова, което може да се опита и приложи. Като разсъждавате върху един или друг въпрос, вие често се запитвате защо сте влезли в Школата. Не можем ли да живеем, без да влизаме в Школата? – Можете. Човек може да живее и с философия, и без философия; той може да живее и с музика, и без музика; и без да става баща или майка, човек пак може да живее; и без вяра човек може да живее, и с вяра може да живее.
към беседата >>
60.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Че жената щяла да му направи
баница
, или нещо друго – това не хваща място, ако тя не го уважава.
Любовта идва на второ място. И затова, в който момент тя почувствува, че той е несправедлив към нея, всичко е свършено. След това той може да се докарва пред нея, да й купува разни неща, но въпросът е свършен вече. Мъжът пък, от своя страна, изисква от жена си уважение. На първо място седи уважението, а после любовта.
Че жената щяла да му направи
баница
, или нещо друго – това не хваща място, ако тя не го уважава.
Следователно, ако хората искат да живеят добре, те първо трябва да поставят за основа на своя живот закона „почитай майка си и баща си! " Този закон има значение и в социалния, и в семейния, и в индивидуалния живот на хората. От прилагането, или неприлагането на този закон зависи щастието или нещастието на хората. Затова казваме, че хората сами градят своето щастие и сами го разрушават. Ако някоя жена ме пита, защо не може да живее с мъжа си добре, ще й кажа: Ти не живееш добре с мъжа си, защото не почиташ баща си и майка си.
към беседата >>
61.
По-драгоценен
,
НБ
, София, 15.4.1928г.,
На вълка няма да направите нито
баница
, нито овца ще заколите, но първото нещо, което ще изисквате от него, е да изоре нивата ви.
Според новото учение, само онзи може да ви обича, който, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъв човек, той няма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой брат. Колкото време прекарате при него, всякога ще му бъдете приятен. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде в дома ви да краде и лъже. Ако вълк влезе в дома ви, ще го приемете ли като свой брат?
На вълка няма да направите нито
баница
, нито овца ще заколите, но първото нещо, което ще изисквате от него, е да изоре нивата ви.
После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповяда, колко овце е изял, да се разкае, да се самоотрече от лошите си навици и т.н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой брат, отдавна желан и очакван. Значи, всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се повдигне. Същият закон виждаме и в растенията.
към беседата >>
62.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
Някой няма пари, но му се яде
баница
.
Другият пък го упреква в отсъствие на приятелски чувства. Според мене това не са приятелски отношения. Това не са отношения, които почиват на Любов. Любовта изключва всякакво съмнение. Който живее в Любовта, той дава на всички еднакво.
Някой няма пари, но му се яде
баница
.
Да отиде в гостилница, не се решава – гостилничарят няма да му даде без пари. При това желанието му да яде баница е голямо. Добре е този човек да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трябва да се въздържа, още повече когато няма пари. Ако днес задоволи желанието си, утре пак ще се яви същото желание.
към беседата >>
При това желанието му да яде
баница
е голямо.
Това не са отношения, които почиват на Любов. Любовта изключва всякакво съмнение. Който живее в Любовта, той дава на всички еднакво. Някой няма пари, но му се яде баница. Да отиде в гостилница, не се решава – гостилничарят няма да му даде без пари.
При това желанието му да яде
баница
е голямо.
Добре е този човек да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трябва да се въздържа, още повече когато няма пари. Ако днес задоволи желанието си, утре пак ще се яви същото желание. Има начин, по който човек може да задоволи желанието си да яде баница. – Как?
към беседата >>
Има начин, по който човек може да задоволи желанието си да яде
баница
.
Да отиде в гостилница, не се решава – гостилничарят няма да му даде без пари. При това желанието му да яде баница е голямо. Добре е този човек да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трябва да се въздържа, още повече когато няма пари. Ако днес задоволи желанието си, утре пак ще се яви същото желание.
Има начин, по който човек може да задоволи желанието си да яде
баница
.
– Как? – Ще вземе малко хляб и сирене, ще сложи сиренето в хляба и ще мисли, че баница яде. Не е въпрос човек да се измъчва. Той трябва да се въздържа от излишества, но не и от необходимото в живота. Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста.
към беседата >>
– Ще вземе малко хляб и сирене, ще сложи сиренето в хляба и ще мисли, че
баница
яде.
Добре е този човек да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трябва да се въздържа, още повече когато няма пари. Ако днес задоволи желанието си, утре пак ще се яви същото желание. Има начин, по който човек може да задоволи желанието си да яде баница. – Как?
– Ще вземе малко хляб и сирене, ще сложи сиренето в хляба и ще мисли, че
баница
яде.
Не е въпрос човек да се измъчва. Той трябва да се въздържа от излишества, но не и от необходимото в живота. Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости 2 или 3 дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си.
към беседата >>
63.
Смяна на енергиите / Смяна на енергията
,
МОК
, София, 25.1.1929г.,
То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или
баница
?
Като направите задачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама. В един мит се говори за просото и за неговата служба. След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било определено да храни човечеството.
То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или
баница
?
Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Просото, като дребно, се взима за символ на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини. В Евангелието е казано: „Ако имате вяра, колкото синаповото зърно...“ Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между вярата на човека и синаповото зърно.
към беседата >>
Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за
баница
не мисли.
Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама. В един мит се говори за просото и за неговата служба. След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било определено да храни човечеството. То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или баница?
Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за
баница
не мисли.
Просото, като дребно, се взима за символ на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини. В Евангелието е казано: „Ако имате вяра, колкото синаповото зърно...“ Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между вярата на човека и синаповото зърно. Външно тези неща изглеждат разхвърляни, но само за онези, които не ги разбират.
към беседата >>
64.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Баницата
за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене.
Числата взимат участие в мислите и чувствата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачествени материали.
Баницата
за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене.
За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и не успяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това действие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев.
към беседата >>
Когато го обичаш, седнеш, ще му направиш
баница
.
(втори вариант)
И онзи, който разбира живота, трябва да изучава процесите на числата. Запример една добра мисъл трябва да знаете от колко числа е съставена. От какво е съставена добрата мисъл? Искаш да бъдеш добър. Когато обичаш някого, много добър си.
Когато го обичаш, седнеш, ще му направиш
баница
.
Ще си измиеш много добре ръцете, чисто, ще вземеш най-хубавото брашно, вода, сол. Ще направиш първокласна баница, с първокласно масло и сирене. Когато правиш баница за слугите си, ще направиш отгоре-отгоре баницата. Тия двете баници се различават и по количество, и по качество. Маслото не е тъй първокачествено.
към втори вариант >>
Ще направиш първокласна
баница
, с първокласно масло и сирене.
(втори вариант)
От какво е съставена добрата мисъл? Искаш да бъдеш добър. Когато обичаш някого, много добър си. Когато го обичаш, седнеш, ще му направиш баница. Ще си измиеш много добре ръцете, чисто, ще вземеш най-хубавото брашно, вода, сол.
Ще направиш първокласна
баница
, с първокласно масло и сирене.
Когато правиш баница за слугите си, ще направиш отгоре-отгоре баницата. Тия двете баници се различават и по количество, и по качество. Маслото не е тъй първокачествено. Много учители в света са направили такива баници като за слугите си и затуй куцаме. Някои учители са направили за своите ученици отлични баници, масло, брашно, всичко е намясто.
към втори вариант >>
Когато правиш
баница
за слугите си, ще направиш отгоре-отгоре
баницата
.
(втори вариант)
Искаш да бъдеш добър. Когато обичаш някого, много добър си. Когато го обичаш, седнеш, ще му направиш баница. Ще си измиеш много добре ръцете, чисто, ще вземеш най-хубавото брашно, вода, сол. Ще направиш първокласна баница, с първокласно масло и сирене.
Когато правиш
баница
за слугите си, ще направиш отгоре-отгоре
баницата
.
Тия двете баници се различават и по количество, и по качество. Маслото не е тъй първокачествено. Много учители в света са направили такива баници като за слугите си и затуй куцаме. Някои учители са направили за своите ученици отлични баници, масло, брашно, всичко е намясто. Но казвам, този е един прост процес.
към втори вариант >>
65.
Втръсване
,
ООК
, София, 27.3.1929г.,
Много рядко ще се случи да ядеш една
баница
и да си доволен.
(втори вариант)
Добрия човек никой не може да го победи, хилавия - всеки. Добрия човек - вземам добротата като едно качество Божествено, никой не може да победи. Да те победят, значи твоята доброта да се измени. Като влезе някой в гостилницата, той казва, че точеното не било така, както той искал. Че сиренето не било доброкачествено, че брашното не било доброкачествено.
Много рядко ще се случи да ядеш една
баница
и да си доволен.
Все ще има някакъв дефект - или прегорена, или твърда и прочее. Във всички веруя и в знанието, и в науката все ще има някакъв дефект. Че липсва нещо, липсва. Това, което липсва, ние ще го допълним. Когато завършим своята еволюция, ние ще видим, че всички тези празни места ще се запълнят.
към втори вариант >>
66.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Ела, защото имам да ви дам хубава
баница
, ябълки.
(втори вариант)
Казвам: бягай. Нищо повече. Ама че така били въоръжени, че топове, че голяма армия, че туй, че онуй. Бягай! Нищо повече. Ела. Ама защо?
Ела, защото имам да ви дам хубава
баница
, ябълки.
Не, ела на гости. Мислено другото да стане. Защото, ако имахме време, бихме говорили. Та казвам, в многото говорене работите не се обясняват. Казва: "Мен работите ми не са оправени." На ученика работите не са оправени, ще се учиш.
към втори вариант >>
67.
Външни и вътрешни методи
,
МОК
, София, 3.5.1929г.,
Някой говори за безсмъртие, а същевременно прави хляб от трици, или
баница
от развалено брашно.
Говорим за безсмъртна майка и за безсмъртен баща. На какво се дължи безсмъртието? – На добродетелите и способностите на човека. – Защо? – Защото само те го следват във вечността.
Някой говори за безсмъртие, а същевременно прави хляб от трици, или
баница
от развалено брашно.
Хлябът от триците не може да нахрани човека. От каквото брашно да са триците, той все гладен ще бъде. Нито разваленото брашно ще задоволи човека. Ако искате да направите хубава баница, нужно ви е прясно брашно и чисто масло. Който се храни физически, духовно и умствено с чиста и доброкачествена храна, в него има условия за безсмъртие.
към беседата >>
Ако искате да направите хубава
баница
, нужно ви е прясно брашно и чисто масло.
– Защото само те го следват във вечността. Някой говори за безсмъртие, а същевременно прави хляб от трици, или баница от развалено брашно. Хлябът от триците не може да нахрани човека. От каквото брашно да са триците, той все гладен ще бъде. Нито разваленото брашно ще задоволи човека.
Ако искате да направите хубава
баница
, нужно ви е прясно брашно и чисто масло.
Който се храни физически, духовно и умствено с чиста и доброкачествена храна, в него има условия за безсмъртие. Ще кажете, че ако не сте безсмъртни, поне първи да бъдете в живота. Това е възможно само при условие, всеки да работи в своята област и на своето място. – Да бъдем богати. – Можете да бъдете богати, ако сте готови да носите големи мъчнотии.
към беседата >>
68.
Достоен
,
НБ
, София, 9.6.1929г.,
Днес виждате, как домакинята прави свои научни изследвания върху качеството на брашното, върху направата и опитването на
баницата
и т.н.
Той се специализирал по въпроса за членовете в гръцки език, но после съжалявал за погълнатото време. Такива специализации, за изучаване трите члена в гръцки език, има навсъкъде. Значи, след като иждивил цели 20 години, за изучаване на трите члена в гръцки език, този учен заявява, че не трябвало да се занимава само с трите члена в гръцки език, но трябвало да се занимава и с нещо по-сериозно. Кой човек не е иждивил по 20 години от живота си за изучаване на нещо обикновено, дребно, което не заслужава голямо внимание? Коя домакиня не е иждивила поне 20 години от живота си, за изучаване начина на готвене, на правени баници и т.н.?
Днес виждате, как домакинята прави свои научни изследвания върху качеството на брашното, върху направата и опитването на
баницата
и т.н.
И, след като 20 години наред изучава правене на баници, след като ги яде, най-после казва: Животът не се оправя само с правене и ядене на баници. С баници работите не се уреждат. Те се уреждат, с правилно разбиране на живота. Съвременните хора се намират в крайни противоречия. Учени и невежи, богати и бедни, вярващи и невярващи, любещи и които живеят в безлюбие – всички се намират в големи противоречия.
към беседата >>
69.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна
баница
?
Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа?
Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна
баница
?
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира.
към беседата >>
70.
Вън и вътре в тялото
,
ООК
, София, 11.9.1929г.,
Желанието на човека да си хапне
баница
или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях.
Желанието на човека да си хапне
баница
или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият.
към беседата >>
71.
Духовното в човека
,
НБ
,
СБ
, София, 22.9.1929г.,
Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена
баница
с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея.
Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна.
Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена
баница
с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея.
Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи.
към беседата >>
Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази
баница
.
Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея.
Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази
баница
.
Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.
към беседата >>
Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите
баницата
навън, никакво спокойствие не настава у вас.
Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница.
Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите
баницата
навън, никакво спокойствие не настава у вас.
Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие. Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага.
към беседата >>
Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата
баница
на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат.
Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас.
Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата
баница
на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат.
Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие. Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали.
към беседата >>
72.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Пък
баницата
!
(втори вариант)
Ти, след като се ожениш, ще кажеш: „Слушай, Драганке, миличка, ти ще ми сготвиш паприкаш, после пълнени пиперки. После, Драганке, миличка, направи ми точено със сиренце и малко масълце ще туриш." И т.н. И Драганка започва, изважда от книгите си, чете. И после той почва да се хвали: „Жена ми днес направи един паприкаш. Не съм ял подобен.
Пък
баницата
!
Чудо просто! " Добре. Така е до известно време. После се народят деца. Драганка вече не може да точи.
към втори вариант >>
Започва тя да точи, но нито паприкашът става, нито
баницата
.
(втори вариант)
" Добре. Така е до известно време. После се народят деца. Драганка вече не може да точи. Вземат слугиня.
Започва тя да точи, но нито паприкашът става, нито
баницата
.
Те не са учили хармонията. Бащата заповядва. Досега беше диригент. Като дойде някое детенце, майка му казва: „Я вземи този млад музикант, че го понеси малко на ръцете си, предай му първата лекция по музика." Та като дойде, баща му се вижда в чудо, казва: „Не разбира това дете. Голям простак е то." То плаче, не слуша майката казва: „Да го пратим в Европа." „С такива работи не искам да се занимавам."
към втори вариант >>
73.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
– Мамо, искам малко
баница
.
Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад. Детето на една циганка се разболяло сериозно. През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя.
– Мамо, искам малко
баница
.
– Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад.
към беседата >>
– Да, мама, ще ти направя и
баница
.
Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад. Детето на една циганка се разболяло сериозно. През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница.
– Да, мама, ще ти направя и
баница
.
– Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време.
към беседата >>
Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и
баницата
да не е излязла нещо добре.
(втори вариант)
Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно.
Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и
баницата
да не е излязла нещо добре.
Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере.
към втори вариант >>
И млечице ще ти купя." „Ама искам
баница
." „Да, мамо, и
баница
ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад.
(втори вариант)
Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш.
И млечице ще ти купя." „Ама искам
баница
." „Да, мамо, и
баница
ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад.
Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет. Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора. Умрелите нямат нужда от тези неща. Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд.
към втори вариант >>
74.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
От това излезе айрана, а маслото ще извадим, от него ще направим
баница
, точено, полято с мляко.
(втори вариант)
Ако имаш десет скърби, като ги поносиш един километър на гърба си по Божественому, с това друскане всичките скърби изчезват, и ти пак ще станеш радостен. И затова Христос казва: “Аз пак ще ви видя и вашата скръб ще се превърне на радост.” Досега нищо още не сте научили. Работите съвсем се объркаха. Но моята цел е да объркам работите. Аз да ви кажа сега.
От това излезе айрана, а маслото ще извадим, от него ще направим
баница
, точено, полято с мляко.
И втория път ще дадем един банкет. Станете сега. Често вашите идеали мязат на моята цигулка. Аз я донесох да свиря, но не свирих. Но и цигулката ми, и тя помага за лекцията.
към втори вариант >>
75.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Донесла
баница
-разрешавам въпроса.
(втори вариант)
Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя.
Донесла
баница
-разрешавам въпроса.
Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата. Тъй разглеждам философски работата.
към втори вариант >>
Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от
баницата
.
(втори вариант)
Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш?
Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от
баницата
.
Тъй разглеждам философски работата. Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече вкус. Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус. Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг.
към втори вариант >>
Някой седне, казва: „Не направи добре
баницата
." То е вече вкус.
(втори вариант)
Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата. Тъй разглеждам философски работата.
Някой седне, казва: „Не направи добре
баницата
." То е вече вкус.
Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус. Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг. Аз отнасям въпроса до вътрешния живот. Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства.
към втори вариант >>
Ако кажа, че
баницата
не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него
баницата
, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус.
(втори вариант)
Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата. Тъй разглеждам философски работата. Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече вкус.
Ако кажа, че
баницата
не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него
баницата
, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус.
Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг. Аз отнасям въпроса до вътрешния живот. Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства. Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.
към втори вариант >>
76.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Гладен сте, яде ви се някоя печена кокошка или патица, или
баница
, но нямате нищо.
(втори вариант)
Колкото кривите линии се скъсяват, толкова предметът става по-корав, втвърдява се. И колкото правите линии се продължават, толкова предметът става по-малък. Сега приложението на закона. Можете да направите един опит. Да допуснем, че вие сте гладен, вие оставяте вашите чувства, може да направите един опит, да видите как иде се смени състоянието ви.
Гладен сте, яде ви се някоя печена кокошка или патица, или
баница
, но нямате нищо.
Връщате се вкъщи, но сте недоволен, казвате: „Дотегна ми този живот, тази сиромашия." Вие сте много недоволен в това си положение. И при това си състояние все ще се яви едно желание, по който и да е начин да задоволите своя глад. Но за да се смени състоянието ви, направете този опит. Седнете на едно място и си представете, че един ваш приятел, много богат, се е завърнал от Америка, познат ви е той от детинство, той е придобил едно богатство от 50 милиона и ще ви даде един банкет на вас. Представете си, че и вие сте канени там измежду гостите.
към втори вариант >>
77.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят
баница
, да заблудят съботата или неделята.
Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на съботата. Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка. Те правят точно обратното на закона.
Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят
баница
, да заблудят съботата или неделята.
Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата?
към беседата >>
78.
Да се възвеселим
,
НБ
, София, 18.5.1930г.,
— Искам малко
баница
.
Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене. — Мамо, искам да ми купиш геврече. — Ще ти купя, мама, ще ти купя. — Искам малко млечице. — Ще ти купя, мама.
— Искам малко
баница
.
— Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала. Тя само залъгвала детето, че ще му купи, каквото иска, ще задоволи желанията му, докато детето умряло. Циганката започнала да го оплаква и да нарежда: Е, мама, поне си хапна от всичко, което сърцето ти искаше. — Хапнало си е детето от всичко, но във въображението си, а не в действителност.
към беседата >>
79.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
Нека ми сготви някоя патица или гъска, хубаво да ми я представи, или да направи
баница
.
(втори вариант)
Казваме, така трябва да се живее. Хубаво, но нима сега не живеем. Я, нека да ми даде ядене, да му покажа не живея ли. Как трябва да се яде? Аз това изкуство го зная.
Нека ми сготви някоя патица или гъска, хубаво да ми я представи, или да направи
баница
.
Мога да му предам уроци как се яде. Само да ми ги представи, ще види, че аз съм професор. Или да се облича човек. Кой от вас не знае да се облича? Туй изкуство трябва да се учим, да се обличаме.
към втори вариант >>
80.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Да ми дадеш малко сирене, отвори долапа.“ Казвам: „Ти хвани една мишка, разтърси я, изнеси я навънка, кажи й: ха, да си вървиш.“ Хване някой плъх, разтърси го, хвърли го, каже: „Да не седиш в стаята на господаря ми.“ Казвам: „Така като правиш, за всяка мишка ще ти давам
баница
.“ В съзнанието на това същество говоря не по човешки.
(втори вариант)
Какво ще правя? С какво ще се храня? Остави че се отказах да ловя мишки, но по-рано от време на време хващах птички. Твоето учение не позволява. Гладен ще умра.
Да ми дадеш малко сирене, отвори долапа.“ Казвам: „Ти хвани една мишка, разтърси я, изнеси я навънка, кажи й: ха, да си вървиш.“ Хване някой плъх, разтърси го, хвърли го, каже: „Да не седиш в стаята на господаря ми.“ Казвам: „Така като правиш, за всяка мишка ще ти давам
баница
.“ В съзнанието на това същество говоря не по човешки.
На котарака така може ли да говоря. Той като котарак, аз като човек се разговаряме. И той даже никак не знае, че аз ще го изнеса пред вас. Тази идея е ваша. Казвате: „Едно време бях смел човек.
към втори вариант >>
81.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Като посрещне някого, казва: „Много се радвам, че дойде.“ Че извади вино да черпи, направи
баница
, заколи пиле, ще нагости.
(втори вариант)
Ако някой се казва Злата, да извини. Наричаше се варненската баба Злата. Много учтива, дипломатка. Щом някой дойде вкъщи, приема го любезно. Тя била красива, оженила се за чорбаджийски син, много угледна.
Като посрещне някого, казва: „Много се радвам, че дойде.“ Че извади вино да черпи, направи
баница
, заколи пиле, ще нагости.
След като си отиде, казва: „Сега ли се намери да дойде. Толкоз труд, като че съм го калесвала с бъклица.“ Дойде друг, по същия начин го приеме. Като си замине, съжалява, че му е слугувала. Питам, какви са причините на баба Злата? Сега туй е извинително за баба Злата, аз я извинявам.
към втори вариант >>
Щом попадна на вашите ръце, вие ще ми наточите хубава
баница
, една кокошка ще ми заколите, ще ми направите едно угощение, ще ми наточите от петгодишно вино, ще започнем да ядем, да пием, да се веселим.
(втори вариант)
Няма да се обърнеш да кажеш: според мене ти не постъпваш правилно. Кажи: по-добри хора от вас няма. Именно вие ще се скарате сега и от вашето гледище аз ще дойда да ме повикате като арбитър, другояче аз няма да дойда. Ако не бяхте се скарали, нямаше да ме викате. След като им дам моя съвет, как ще позная, че моят съвет е добър?
Щом попадна на вашите ръце, вие ще ми наточите хубава
баница
, една кокошка ще ми заколите, ще ми направите едно угощение, ще ми наточите от петгодишно вино, ще започнем да ядем, да пием, да се веселим.
Казвам, този гост е отличен. Аз взимам нещата в естественото им положение. Петгодишното вино по-рано не е било упивателно. При сегашното положение е упивателно. Едно време ядяха кокошки хората и след като я изядат, тя пак излезе.
към втори вариант >>
Направят една
баница
, но това брашно не е тяхно.
(втори вариант)
Сега, моралът, който искам да остане. Кога двама души се примиряват от вашето гледище? Че работата е толкоз смешна. Когато от невидимия свят един ангел слиза и стане кокошка, като го изядем, тази храна е най-хубавата. Хората хванат тази кокошка, но тя не е тяхна.
Направят една
баница
, но това брашно не е тяхно.
Казват, много сладко ядохме. Брашното беше отгоре, кокошката беше отгоре, всичко беше отгоре и хората разправят за винцето, за кокошката, че беше много сладко, всичко е хубаво. Пък когато нещата не стават по Бога, тогава то е неморално, вие сте ги разрешили за себе си. То е морал, с който трябва да се ръководите. Моят съвет, който го давам на всички ви.
към втори вариант >>
82.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Дойде някой човек, каже: „Слушай, имаш един лотариен билет, печелиш 200 хиляди лева.“ Човек направи
баница
, едно угощение.
(втори вариант)
Къде е вашето дълготърпение? Забележете вие, които имате навик да разнасяте непроверени работи. Хубаво е човек да е вестникар, отлична работа. Приятно е. Дойде някой, каже нещо - един навик е да изнасяш непроверени работи.
Дойде някой човек, каже: „Слушай, имаш един лотариен билет, печелиш 200 хиляди лева.“ Човек направи
баница
, едно угощение.
След два деня се оказва, че този човек нищо не е спечелил. Казва, отиде баницата напразно. Провери веднъж, дваж, че като срещнеш човека, кажи, че е спечелил. Онези, които изучават човешкия характер, те по някой път имат същата слабост. Казват, че туй имат, онова имат, изкарат, че човек е гениален.
към втори вариант >>
Казва, отиде
баницата
напразно.
(втори вариант)
Хубаво е човек да е вестникар, отлична работа. Приятно е. Дойде някой, каже нещо - един навик е да изнасяш непроверени работи. Дойде някой човек, каже: „Слушай, имаш един лотариен билет, печелиш 200 хиляди лева.“ Човек направи баница, едно угощение. След два деня се оказва, че този човек нищо не е спечелил.
Казва, отиде
баницата
напразно.
Провери веднъж, дваж, че като срещнеш човека, кажи, че е спечелил. Онези, които изучават човешкия характер, те по някой път имат същата слабост. Казват, че туй имат, онова имат, изкарат, че човек е гениален. Някои казват за някого, че е гениален, но нищо не излиза. Криво разбрал гениалния човек той.
към втори вариант >>
83.
Чрез Него стана
,
МС
, София, 14.7.1930г.,
Казвам: направете една хубава
баница
, нагответе най-хубавото и вкусно ядене, изпратете й един автомобил и я поканете, да видите, няма ли да ви посети.
Щом някой човек е студен към вас, придайте му малко топлина. Как? – Като накладете под него малко огън. Еди-кой си нямал добри обръщения към вас. Дайте му една кесия със златни звонкови монети, и ще видите, какви хубави отношения ще има той към вас. Оплаквате се още, че еди-коя си сестра не ви посещавала.
Казвам: направете една хубава
баница
, нагответе най-хубавото и вкусно ядене, изпратете й един автомобил и я поканете, да видите, няма ли да ви посети.
Аз забелязвам, че някои от новите хора мязат на царски синове, имат високо мнение за себе си. Срещам една сутрин едно куче, което върви с увиснала надолу опашка и си казва: не знам, какво да правя. Тази работа няма да я бъде! Като ме видя, то погледна към мене, възприе мисълта ми, вирна опашка нагоре, тръгна напред и си каза: ех, и аз мога да мисля като тебе. В това време срещу кучето излязоха 4–5 деца, взеха камъни от улицата и започнаха да го замерват.
към беседата >>
84.
На езерата
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 1.8.1930г.,
Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка,
баница
, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: Заповядай, ефенди.
Ако не знаят как да се справят със своите мисли и желания от рода на хищниците, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях. Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дери-бейове?
Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка,
баница
, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: Заповядай, ефенди.
Като прекарвал по два-три дена при българина, дери-беят си отивал доволен от гостоприемството. Умен е българинът, знаел как да постъпи с дери-бея, да не го настрои против себе си. Какво ще правите, ако ви посети някоя лоша мисъл или лошо желание? Можете ли да ги изпъдите? Те са силни като дери-бея.
към беседата >>
Като отивал някой дерибей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която турял чорба от агне или кокошка, печена кокошка,
баница
, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: „Заповядай, ефенди/' Като прекарвал по два-три деня при българина, дерибеят си отивал доволен от гостоприемството.
(втори вариант)
Ако не знаят как да се справят със своите мисли и желания от рода на хищниците, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях. Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дерибейове?
Като отивал някой дерибей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която турял чорба от агне или кокошка, печена кокошка,
баница
, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: „Заповядай, ефенди/' Като прекарвал по два-три деня при българина, дерибеят си отивал доволен от гостоприемството.
Учен е българинът, знаел как да постъпи с дерибея, да не го настрои против себе си. Какво ще правите, ако ви посети някоя лоша мисъл или лошо желание? Можете ли да ги изпъдите? Те са силни като дерибея. Дойде ли ти такава мисъл на гости, ще я посрещнеш добре, ще я угостиш според естеството й и след това ще я поканиш пак да те посети.
към втори вариант >>
" Като дойдат тези турци при един българин, българинът им направи
баница
, вземе една кокошка или агънце и направи чорба, после извади ракийца и този турчин, като седи един ден, каже: „Чорбаджи, много съм благодарен на тебе" и си отива.
(втори вариант)
Казва някой: „Изпъди тази мисъл от себе си." Ти знаеш ли как да изпъдиш една мисъл? Знаеш ли как се изпъждат мислите? Знаете ли как са изпъждали турските деребеевци? Като дойдат няколко души при вас, как ще ги изпъдите? Казвате: „Изпъди го!
" Като дойдат тези турци при един българин, българинът им направи
баница
, вземе една кокошка или агънце и направи чорба, после извади ракийца и този турчин, като седи един ден, каже: „Чорбаджи, много съм благодарен на тебе" и си отива.
Та вие имате едно ваше желание или мисъл, но тя е много силна, как ще я изпъдите? Вие мислите, че лесно ще я изпъдите. Деребей е тя, сила има в себе си. Ти ще постъпиш според естеството й - ще я нагостиш и ще кажеш: „Пак заповядайте." Няма да й кажеш: „Да си идеш вече", но ще кажеш: „Пак заповядайте, много сме благодарни, че вие ни посетихте. Във вашето присъствие се усещам отлично.
към втори вариант >>
85.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 14.9.1930г.,
Като дохождали турските юзбашии в селото, тя ги посрещала много добре: правела им
баница
, черпела ги, разговаряла с тях и на тръгване се ръкувала любезно с всички.
Като се говори, че трябва да се живее чист и свят живот, разбираме да имаш чисти, светли мисли. Казваш: Имам една светла мисъл. – Не само една светла мисъл да имаш. Който влезе в двора ти, отдалеч да вижда твоите мисли. В турско време, някъде във варненско, живяла една баба, на име Стана, която се отличавала със своя светъл ум.
Като дохождали турските юзбашии в селото, тя ги посрещала много добре: правела им
баница
, черпела ги, разговаряла с тях и на тръгване се ръкувала любезно с всички.
Те й благодарили и си отивали доволни. Всеки от тях познавал баба Стана. Които не знаели това изкуство, юзбашиите ги биели. Старите турци изчезнаха, но останаха още юзбашии в България, в самите българи. Спасението на света ще дойде по вътрешен път, чрез новия живот.
към беседата >>
86.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна,
баница
и др.
Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.
Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна,
баница
и др.
Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти.
към беседата >>
НАГОРЕ