Търсене в текстове за 'Баница'

29. Баницата 30.
Стопанката на Бивака 25. Опит с три показалеца 26. Пръстът на балерината 27. Лечение за славата Божия 28. Защо на Изгрева не се построи дом за Братството? 29. Баницата 30. Звездински 31. Цеко 32. Симеон Симеонов 33. Ганка Парлапанова 34. Кучето 35.
към текста >>

4. 5.29. Баницата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд. В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още.
към текста >>

В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд. В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева.
към текста >>

На нас ни се паднаха две парчета баница.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд. В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева. Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница.
към текста >>

Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница.
На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева. Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница. А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя.
към текста >>

„Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата!
Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева. Като разбра, че тази баница е от Изгрева, започна да плаче като малко дете и да иска баница. А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя. Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница! " Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим.
към текста >>

Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница!
А тогава той беше болен. Нямаше как, отидохме отново на Изгрева. Срещаме сестра Станка, която бе готвачката. „Станке, дай ни едно парче, ако е останало от баницата! Ето, носиме пари, плащаме си и с тия пари две тави баници може да се направят." „Има три парчета, оставени за Учителя. Не давам нито без пари, нито с пари." „Станке, баща ни е болен и плаче за баница! " Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите.
към текста >>

А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас!
" Станка не скланя. А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите. А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас! " „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва. Както беше дошъл, без някой да Го е викал, без някой да Му казва за нашата молба, така си и тръгва, както си дойде. Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше. След време баща ми оздравя и живя още много, много дълго.
към текста >>

" „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва.
А е привечер. Ние се чудим какво да правим. Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите. А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас! " „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва. Както беше дошъл, без някой да Го е викал, без някой да Му казва за нашата молба, така си и тръгва, както си дойде. Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше. След време баща ми оздравя и живя още много, много дълго.
към текста >>

Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше.
Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите. А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас! " „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва. Както беше дошъл, без някой да Го е викал, без някой да Му казва за нашата молба, така си и тръгва, както си дойде. Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше. След време баща ми оздравя и живя още много, много дълго.
към текста >>

5. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Родителите на учениците ми носеха храна, правеха ми баница.
Аз непрекъснато пеех братски песни. Хората минават и се обръщат. Милиционерите обясняват: „Учителката е подлудяла и затова сме я оставили тук." Учениците бяха съобщили на брат ми Иван. Той бе ми донесъл хартия и я бе постлал, за да седнем на нещо. Беше мръсно и студено. Родителите на учениците ми носеха храна, правеха ми баница. Затвориха ме, защото съм говорила за Бога и за Учителя. Една нощ, към 12 часа, ме извикаха в мазето. Осветиха ме с един прожектор, а около мен 5 - 6 човека. Питат ме: „Ти какви връзки имаш с чужбина? " „Нямам!
към текста >>

6. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Надежда Георгиева Кьосева

Баницата - 339 30.
Стопанката на Бивака - 334 25. Опит с три показалеца - 334 26. Пръстът на балерината - 335 27. Лечение за славата Божия - 335 28. Защо на Изгрева не се построи дом за Братството - 337 29. Баницата - 339 30. Звездински - 339 31. Цеко-340 32. Симеон Симеонов - 340 33. Ганка Парлапанова - 341 34. Кучето - 342 35.
към текста >>

7. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

ТОМ 5

Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък.
По едно време се задават от далечината Катя Зяпкова и Митко Сотиров. Задават се, приближават се полека-лека, вървят заедно и носят някаква бахча завита и обвиваща нещо кръгло. Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки. Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н. Ставаха за чудо и приказ, ядеш, а то ти се топи в устата. Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова. Но с тази бохча и с тази тепсия се канеше някого за нещо. Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш.
към текста >>

Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е.
Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки. Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н. Ставаха за чудо и приказ, ядеш, а то ти се топи в устата. Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова. Но с тази бохча и с тази тепсия се канеше някого за нещо. Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш. Та тия приятели се приближават към нас, т.е. към мен и Учителя, а аз ги гледам и се чудя каква ли ще е тази работа - хем вървят заедно, хем носят тепсия завита с бохча.
към текста >>

Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш.
Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова. Но с тази бохча и с тази тепсия се канеше някого за нещо. Отиваш на бохчалък, носиш тавата с баницата, но носиш с нея някаква молба, някаква прозба за нещо, което трябва да получиш. Та тия приятели се приближават към нас, т.е. към мен и Учителя, а аз ги гледам и се чудя каква ли ще е тази работа - хем вървят заедно, хем носят тепсия завита с бохча. Учителят обръща глава към тях, съзира ги и проточва с един напевен глас: „Рекох, идват да ме питат кога да се впрегнат". Аз мълча. Нямам време нито да реагирам, нито да питам нещо друго Учителя, защото те бяха вече застанали двамата пред нас.
към текста >>

Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея.
Бяха дошли с едно свое решение, предварително взето без да го питат. Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача. Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях. Те предпочетоха чрез човешката съдба да си развържат възела. Излезна опита им несполучлив и те се разделиха. Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея. Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата. Те си го бяха взели, те си го изпълниха, те си го проведоха и те си го провериха, че беше неудачно. А такива случаи имаше много - решават си сами, провеждат си решението и после отиват при Учителя да му съобщят какво са направили. А той в този случаи мълчеше и даваше неопределени за тях философски отговори, които трудно човек можеше да ги разчете и проумее, а тези философски отговори бяха много точни. Спомням си друг случай различен от този, но общ в нещо друго.
към текста >>

Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата.
Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача. Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях. Те предпочетоха чрез човешката съдба да си развържат възела. Излезна опита им несполучлив и те се разделиха. Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея. Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата. Те си го бяха взели, те си го изпълниха, те си го проведоха и те си го провериха, че беше неудачно. А такива случаи имаше много - решават си сами, провеждат си решението и после отиват при Учителя да му съобщят какво са направили. А той в този случаи мълчеше и даваше неопределени за тях философски отговори, които трудно човек можеше да ги разчете и проумее, а тези философски отговори бяха много точни. Спомням си друг случай различен от този, но общ в нещо друго. В Младежкият клас беше станал скандал и побой между двама братя.
към текста >>

8. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

ТОМ 5

Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма търпение да я опече.
Ако Учителят не е наредил и не я сложил и не е поставил по нейно желание на почетно място нямаше да работи. Ето защо Учителят веднъж ни събра трите и ни каза недостатъците на всяка една от нас. Ние си ги записахме. „Савка - ако не е наредено по нейно желание, няма да работи. Паша - чрезмерно развита личност. Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма търпение да я опече. Нетърпелива е." Ние трите слушахме и всеки си записа собствените недостатъци както и тези на другите. Разделихме се и всяка трябваше да работи върху тях. Но едно е да имаш желание, друго бе да работиш върху тях. Мога да кажа, че някакви големи постижения не се получиха, останахме си до края такива каквито си бяхме. Трудно се променя човек дори и в една Школа.
към текста >>

9. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

ТОМ 6

Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово.
Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило.
към текста >>

10. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 6

Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др.
Те бяха огън. Те бяха приказка, която вдъхновяваше десетки художници, които идва ха да ги рисуват. , Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови. 93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др. Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци. Сега той трябва да ги върне към вегетарианството. Това не е лесна и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще. Но за Него тя беше настояща задача.
към текста >>

11. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

ТОМ 6

Много деликатно ядеше Жоро Радев панирани ябълки, защото не можа да яде баница, която беше много на масло и много тлъста и той не можа да я понесе.
Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно. Беше Жорж Радев, брат Борис, Мария Тодорова и още няколко наши приятели, които вече не си спомням. Масата беше много добре сложена. Всичко беше на място. Много деликатно ядеше Жоро Радев панирани ябълки, защото не можа да яде баница, която беше много на масло и много тлъста и той не можа да я понесе. Но на терасата бяха седнали, където имаше 42 саксии: мушкати, туберози и какви ли не красоти. Хубаво беше всичко. После Жоро тръгна на работа и аз го посрещах щастлива, с хубаво сложена маса, обядвахме, смеехме се, танцувахме, слушахме музика и беше чудно хубаво тогава. Така преживяхме една година.
към текста >>

12. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

„Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят.
Ама време е вече - ще заминаваме за София. От Горица вече идват, бяха месили козунаци, направиха там няколко вида курабии. Друга една сестра от Тополица казва:“ Ще спреш на гарата. Ами ще пътуваш кога? “ „Еди кога си“. „Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят. И аз по пътя каквото купувах, всичко занесох в Мърчаево на Учителя. Учителят - радва се, радва се и тогава Му разправям на Учителя. Казвам: „Учителю, сестра Димитра Ти благодари много“. Той се смее. Тогава пак трябваше да отида в Цариброд и вече като се чудя, като се разговарях при Него в стаичката Му и Той ми разправя нещо там.
към текста >>

13. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Така изправи се, заговори, върна се, седна пак до мене, прегърна ме, пи глътка ракия и яде от баницата, която майка ти направи.
„Хванах баща ти и му викам: „Кольо, ти нещо предчувствуваш? Но, казва, това е фронт. Никой не знае нищо. Но ако нещо се случи с тебе, и се прекръстил, аз поемам издръжката на семейството ти“. И казва чичо „на баща ти като, че му падна нещо от плешките. Така изправи се, заговори, върна се, седна пак до мене, прегърна ме, пи глътка ракия и яде от баницата, която майка ти направи. Аз приех, че изпълних една голяма задача. И да знаеш, Наско, първата пушка,която гръмна уби баща ти. Ами сега? Аз съм се заклел“. Разбира се те имат обучение нали и той бил подофицер чичо Драган, докато влязат във фронта.
към текста >>

14. 19. При възрастните приятели

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Първата добрина, която можеш да направиш и може да ти облекчи краката е да ми направиш една баница и готово, ще ти минат краката“.
В една от тия стаички живееше и тя там, около Гита. Веднъж тя ми се оплака, че я болят краката, нещо не е добре с краката и я болят. Аз й викам: „Ами, сестра, в беседите е казано, че краката са свързани с добродетелите. Значи не правиш достатъчно добро. Трябва да правиш добрини. Първата добрина, която можеш да направиш и може да ти облекчи краката е да ми направиш една баница и готово, ще ти минат краката“. „О, брат, ама ти не знаеш, те чак толкова не ме болят“. И така в този случай баница да направи, не. Болките изведнъж преминаха, отказа се от лечението. После допълнително ще се спрем на всички образи, за които си спомням. Имаше и смешни неща, но сериозните бяха повече стигащи до невероятно заплетени случаи от кармични развръзки.
към текста >>

И така в този случай баница да направи, не.
Аз й викам: „Ами, сестра, в беседите е казано, че краката са свързани с добродетелите. Значи не правиш достатъчно добро. Трябва да правиш добрини. Първата добрина, която можеш да направиш и може да ти облекчи краката е да ми направиш една баница и готово, ще ти минат краката“. „О, брат, ама ти не знаеш, те чак толкова не ме болят“. И така в този случай баница да направи, не. Болките изведнъж преминаха, отказа се от лечението. После допълнително ще се спрем на всички образи, за които си спомням. Имаше и смешни неща, но сериозните бяха повече стигащи до невероятно заплетени случаи от кармични развръзки. Тук бе Школа - окултна Школа.
към текста >>

15. 22. Дядо Благо

Някой път дядо Благо правел попара и идва при бай Иван и му викал: „Ти, господине, сега обичаш ли баница?
Ще започна от това как бай Иван е взел призванието, за което бяхме споменали. Това е много интересно. Дядо Благо и брат Иван са били много големи приятели. Общували са като бай Иван е отивал сутрин у дядо Благо или дядо Благо е отивал у бай Иван. Заедно са закусвали. Някой път дядо Благо правел попара и идва при бай Иван и му викал: „Ти, господине, сега обичаш ли баница? “ Бай Иван отговарял: „Ами обичам, как да не обичам“. „Ами тогава щом обичаш, заповядай! Аз имам баница“. И бай Иван тръгва с дядо Благо, отиват у тях, като влизат вътре, гледа бай Иван на масата две големи паници похлупени отгоре. Дядо Благо разкрива едната паница, поднася я и казва: „Ето, заповядай, господине!
към текста >>

Аз имам баница“.
Общували са като бай Иван е отивал сутрин у дядо Благо или дядо Благо е отивал у бай Иван. Заедно са закусвали. Някой път дядо Благо правел попара и идва при бай Иван и му викал: „Ти, господине, сега обичаш ли баница? “ Бай Иван отговарял: „Ами обичам, как да не обичам“. „Ами тогава щом обичаш, заповядай! Аз имам баница“. И бай Иван тръгва с дядо Благо, отиват у тях, като влизат вътре, гледа бай Иван на масата две големи паници похлупени отгоре. Дядо Благо разкрива едната паница, поднася я и казва: „Ето, заповядай, господине! “ Бай Иван гледа: „Ах, ама ти нали баница...“ и дядо Благо гледа изненадано: „Ах, чудна работа, ами тя баницата се обърнала на попареница! “ И така в един хумористичен вид те са общували много сърдечно. Той има много такива скоропоговорки, пословици, гатанки.
към текста >>

“ Бай Иван гледа: „Ах, ама ти нали баница...“ и дядо Благо гледа изненадано: „Ах, чудна работа, ами тя баницата се обърнала на попареница!
“ Бай Иван отговарял: „Ами обичам, как да не обичам“. „Ами тогава щом обичаш, заповядай! Аз имам баница“. И бай Иван тръгва с дядо Благо, отиват у тях, като влизат вътре, гледа бай Иван на масата две големи паници похлупени отгоре. Дядо Благо разкрива едната паница, поднася я и казва: „Ето, заповядай, господине! “ Бай Иван гледа: „Ах, ама ти нали баница...“ и дядо Благо гледа изненадано: „Ах, чудна работа, ами тя баницата се обърнала на попареница! “ И така в един хумористичен вид те са общували много сърдечно. Той има много такива скоропоговорки, пословици, гатанки. При едно такова общуване на дядо Благо му идват гости. Поглеждайки през прозореца той разбрал кои идват и бил недоволен от посещението им и казал на бай Иван: „Ти стой сега в тая стая, аз казал ще изляза да ги посрещна и бързо, бързо ще ги отпратя. Не ми са приятни, сега за какво идват“.
към текста >>

16. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Те ми донасят някогаш така... баница ще направят, едно друго нещо, снахата ме уважава.
В.: Сега можеш да си услужваш. Ех, ще ти сготвят едно ядене, ще ти донесат тука. Т.: Не, не, не искам. Дори и това не искам. Сам си готвя. Те ми донасят някогаш така... баница ще направят, едно друго нещо, снахата ме уважава. Дъщерите ми донесат. Аз пазя строго вегетарианство. Също и Косена едната дъщеря, а другата е Тодорка. Тя кара малко по старому. В.: Е, сега тази Косена като си припомни за ония времена вика: „Е-е-е, какво беше, какво остана“.
към текста >>

Пък когато дойдат и ти донесат една баница, нещо, донесат хлеб, ех, благодари на Бога и това е.
Виж Учителя колко е прав. И наистина, поколение с поколение не си пасва. Сега, не си разбират от приказката, просто не върви, виж как се казва - не си пасват. Пък и новите, някак си не приемат старите, не ги възприемат и те ги гледат като че ли им са в тежест, понеже имат друг живот, други разбирания, нали. И по-хубаво нека си бъдат отделно, да не си пречат. Пък когато дойдат и ти донесат една баница, нещо, донесат хлеб, ех, благодари на Бога и това е. Т.: Това е, най-напред на Бога, после на Учителя. В.: Да, на Бога. Т.: Аз нека ти кажем, доволен съм от дъщерите, доволен съм и от синовете си, внуци и всичко. Уважават ме. Не мога да се оплача.
към текста >>

17. 20. Деца за осиновяване

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Аз направих баница и през това време се разговаряхме.
Сестрите ми думат, да го осиновим? “ А Той ме изгледа строго: „Ако е трябвало да имаш дете, Господ щял да ти даде и да си го родила досега. Твоята мисия сега на земята е не да гледаш малки деца и то чужди“. И така след този разговор ние върнахме детето на родителите му. Един след обед беше дошъл Учителят в нашата къщичка и седна на миндерчето срещу масата. Аз направих баница и през това време се разговаряхме. „Учителю, сега докато сме млади можем да си шетаме. Но като остареем кой ще ни гледа? “ Учителят се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа. А ей тук ще се построи голяма къща“. Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево.
към текста >>

18. 34. Пълната кошница

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше.
Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? “ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята. Тогава толкова трудно се намираше масло. Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше. Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите.
към текста >>

Та едни ядоха баница, после ядоха пердаха, а след това си доядоха с прасковите.
„Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите. Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“. Кога даваш нещо трябва да го дадеш от сърце без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го яде. Та сега тоя бой е на мястото си и тая гюрултия през нощта.“ През нощта не спахме, сутринта живота започна отново, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците и много съжаляваха, че са се трепали да ги носят от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердаха, а след това си доядоха с прасковите. А сестра ви Юрданка не близна нищо от тях, но не яде и пердах, ни праскови. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителят не яде.
към текста >>

19. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

ТОМ 8

Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки.
Слезли от рейса всички се приготовляват за път, като първо се справят със закуската. Малките групички са оцветили прекрасната поляна пред още по-прекрасната гора. Аз минават между тях, за да видя Учителят къде е, каква е обстановката около Него. И виждам. Същите сестри на закуска около Него. Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки. Те ме погледнаха с нежелание да бъда при тях. Аз се разбрах с Учителя вътрешно и се отдалечих. Минах набързо покрай насядалите красиви групички, защото моите там сестри и братя са много любезни, та да отбягна евентуална покана, а аз обичах да вървя по планината с празен стомах - така се чувствах по-леко и се изненадах от красотата на един хубав път, който минаваше през гората. Поех по тази красота. Утрото събуждаше цветя и птички, и дърветата ухаеха на бор.
към текста >>

Снощи дойдоха гости - началникът със свои хора, отбиха се у нас, на село, и ми поръчаха да им направя баница.
От далечината се зададе човек. Една жена ситнеше и приближаваше и в този ранен час ние се срещнахме като приятелки. "Къде сте ходили, сестричко? Къде отивате толкова рано", запитах. "Ходих в горския дом. Снощи дойдоха гости - началникът със свои хора, отбиха се у нас, на село, и ми поръчаха да им направя баница. И аз тази сутрин станах рано, направих я, опекох и я отнесох. Те я вземаха и ето, дадоха и на мен това". И докато говореше, ръцете на сръчната жена отгънаха чиста кърпа, отчупиха и аз получих в тази ранна среща парче баница. Жената отмина, а аз извиках с цялата си душа и сърце: Колко са велики делата ти, Господи!
към текста >>

И докато говореше, ръцете на сръчната жена отгънаха чиста кърпа, отчупиха и аз получих в тази ранна среща парче баница.
Къде отивате толкова рано", запитах. "Ходих в горския дом. Снощи дойдоха гости - началникът със свои хора, отбиха се у нас, на село, и ми поръчаха да им направя баница. И аз тази сутрин станах рано, направих я, опекох и я отнесох. Те я вземаха и ето, дадоха и на мен това". И докато говореше, ръцете на сръчната жена отгънаха чиста кърпа, отчупиха и аз получих в тази ранна среща парче баница. Жената отмина, а аз извиках с цялата си душа и сърце: Колко са велики делата ти, Господи!
към текста >>

20. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

ТОМ 8

За баница той пита.
Моята цел е морето, от което преди векове съм излезъл. Ой, ви вас малки цветя що сте поникнали по моят път, ще ви напоя с моята влага. /Песен изпята от Учителя/ ПЕСЕН ОТ БУКВИТЕ С - Що от месечината слиза. Д - Що от слънчевата светлина тръгва. Е - От дълбок сън се събужда. За баница той пита. С- По градината ходи. Парите им взима и спокойно ги утешава, че всичко загубено ще се повърне. Н - За Бога се държи, за Бога говори. С - Добрият градинар, кой семената си посажда. /Изпята в понеделник, на 12.ХИ934 г., в 1 ч.20 м.
към текста >>

21. 07 - 78. ДВЕТЕ СЕСТРИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Бяха приятно изненадани, когато видяха масата сложена, на която имало голямо парче кашкавал, пет-шест варени яйца, голямо парче баница.
Работят и разговарят коя кога и как се е запознала с Учителя, как се е добрала до тези прекрасни идеи, които разширяват душата, извисяват съзнанието и човек вижда света с други очи, като че ли сега за първи път проглежда. Радва се, че живее. Унесени в разговор, двете сестри не забелязват кога са минали часове и станало обяд. „То вече стана обяд, а ние трябва да си отиваме и да приготвим нещо за обяда", си мислеше сестра Янакиева. „Но какво ще приготвим, когато и дома нищо няма." Оставиха работата и се прибраха в къщи. Бяха приятно изненадани, когато видяха масата сложена, на която имало голямо парче кашкавал, пет-шест варени яйца, голямо парче баница. Храна не за двама, а за пет-шест души. Кой бе донесъл тази храна? И как бе влязъл, когато стаята е била заключена, а ключът - джоба на сестрата. За чудене работа! Нахранили се доволно и половината храна останала.
към текста >>

22. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Г. С.: Има един друг случай, „Тримата юнаци и баницата", Това било през 1902 година, когато са били на събора трима души.
Тогава наредил на дядо Ради да вземе стълбата, да се качи на балкона, минал през балконската врата, която не е била заключена и отключил отвътре вратата на стаята на Учителя, В. К.: Той, вероятно, Учителят нарочно го е направил, за да видят всички, че се слага стълба. Учителят в беседите си казва, че ако човек познава законите на магнетизма, може да пренася тялото си от едно място на друго. Но как става това, ние не знаем. Важното е, че има такива случаи. Г. С.: Има един друг случай, „Тримата юнаци и баницата", Това било през 1902 година, когато са били на събора трима души. Били в Бургас. Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница! " само туй пожелал.
към текста >>

Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница!
Важното е, че има такива случаи. Г. С.: Има един друг случай, „Тримата юнаци и баницата", Това било през 1902 година, когато са били на събора трима души. Били в Бургас. Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница! " само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали. Това нещо не може да бъде. Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг.
към текста >>

Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат.
Били в Бургас. Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница! " само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали. Това нещо не може да бъде. Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг. А той казва, че я носили, през прозореца влязла. Откъде го е взел Влад Пашов това нещо?
към текста >>

Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали.
Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница! " само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали. Това нещо не може да бъде. Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг. А той казва, че я носили, през прозореца влязла. Откъде го е взел Влад Пашов това нещо? В. К.: А според теб как е станало?
към текста >>

Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг.
Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница! " само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали. Това нещо не може да бъде. Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг. А той казва, че я носили, през прозореца влязла. Откъде го е взел Влад Пашов това нещо? В. К.: А според теб как е станало? Г. С.: Веднага, веднага е станало. В. К.: Има два начина.
към текста >>

23. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям.
Сготви ми нещо вегетарианско, каквото направиш." И майка ми взема, че ми направи пражена отвара. Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата. Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия. Така благославят с жито и с жар на софрата. Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа.
към текста >>

Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда.
Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата. Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия. Така благославят с жито и с жар на софрата. Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа. Аз се ужасих.
към текста >>

24. 08 - 10. НЕВИДИМАТА СИЛА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница.
10. НЕВИДИМАТА СИЛА В първите години, било много отдавна, Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се. пък станало към 9-10 часа, огладнели. Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли вънка на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, чакала вънка, парела. Когато свършили разговора, излезли вънка на пруста и видели баницата там и се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли баницата.
към текста >>

След малко, като излезли вънка на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, чакала вънка, парела.
Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се. пък станало към 9-10 часа, огладнели. Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли вънка на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, чакала вънка, парела. Когато свършили разговора, излезли вънка на пруста и видели баницата там и се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли баницата. Тогава Учителят казал: „Е, сега, брат Тодорчо, като най- млад, да отиде да плати баницата. Отишъл при баничаря. Баничярят рекъл: „Абе четири баници извадих - казва - пък едната тава къде изчезна и се загуби?
към текста >>

Когато свършили разговора, излезли вънка на пруста и видели баницата там и се чудели кой я донесъл.
пък станало към 9-10 часа, огладнели. Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли вънка на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, чакала вънка, парела. Когато свършили разговора, излезли вънка на пруста и видели баницата там и се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли баницата. Тогава Учителят казал: „Е, сега, брат Тодорчо, като най- млад, да отиде да плати баницата. Отишъл при баничаря. Баничярят рекъл: „Абе четири баници извадих - казва - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене.
към текста >>

Както и да е, изяли баницата.
Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли вънка на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, чакала вънка, парела. Когато свършили разговора, излезли вънка на пруста и видели баницата там и се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли баницата. Тогава Учителят казал: „Е, сега, брат Тодорчо, като най- млад, да отиде да плати баницата. Отишъл при баничаря. Баничярят рекъл: „Абе четири баници извадих - казва - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и братТодорчо се върнал.
към текста >>

Тогава Учителят казал: „Е, сега, брат Тодорчо, като най- млад, да отиде да плати баницата.
Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли вънка на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, чакала вънка, парела. Когато свършили разговора, излезли вънка на пруста и видели баницата там и се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли баницата. Тогава Учителят казал: „Е, сега, брат Тодорчо, като най- млад, да отиде да плати баницата. Отишъл при баничаря. Баничярят рекъл: „Абе четири баници извадих - казва - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и братТодорчо се върнал. Сега ще разкажа нещо за брат Панталей Карапетров.
към текста >>

25. 08 - 20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Един път - каза - направих баница, занесох на Учителя и той ми върна тавата, а вътре имало укрухи от баницата останали.
Те били напоени с такава духовна енергия, която може да бъде много полезна. Ама аз не знаех, казва сестрата. Измих ги и после като научих, че колко много съм загубила, съжалявах много. Това ми разказа сестра Милева. Тя беше вече 90-годишна, когато ми разказваше това нещо. Един път - каза - направих баница, занесох на Учителя и той ми върна тавата, а вътре имало укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих аз на пиленцата или на другите животни, ама вземах и ги събрах в едно пликче и 10 години давах аз от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго някакво нещастие в семейството, там отидоха. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите 10-20 години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах, ей така, колкото на пиленце да се даде." Значи каква сила има всяко нещо, което е минало през Учителя. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислиме. „Вие мислите, че това е Учителят, с брадата и мустаците. Това е автомобилът ми.
към текста >>

То тази сестра, значи, с тези укрухи от баницата после вече на много хора е помогнала.
Това е автомобилът ми. Аз като изляза от автомобила, няма да имам брада и мустаци. Как ще ме познаете? Сега тук ме познавате по брадата, а инак как ще ме познаете? " Тъй казваше Учителят. То тази сестра, значи, с тези укрухи от баницата после вече на много хора е помогнала. А затова е, да се сети човек навреме, да го запази,
към текста >>

26. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тримата юнаци и баницата.
На дядо си или на баща си? " - „Моята", отговорил новият пенсионер. Случката вече не се повторила. Разказала племенницата му Паша Белева. София, 7 май 1988 година. Тримата юнаци и баницата. Случката е станала в гр. Бургас, вероятно след съборните дни през 1901 или 1902 година. След като тримата предани ученици станали рано и работили заедно с Учителя 4-5 часа, уморили се и изгладнели, брат Пеню Киров, който бил по жилетка, с подпъхнати палци под раменната извивка, казал: „Каквито сме юнаци, да ни има сега една баница, добре ще бъде." Учителят чул, леко се усмихнал, но нищо не казал. Продължили да работят, по всяка вероятност. Учителят нещо им е диктувал и те го записвали.
към текста >>

След като тримата предани ученици станали рано и работили заедно с Учителя 4-5 часа, уморили се и изгладнели, брат Пеню Киров, който бил по жилетка, с подпъхнати палци под раменната извивка, казал: „Каквито сме юнаци, да ни има сега една баница, добре ще бъде." Учителят чул, леко се усмихнал, но нищо не казал.
Разказала племенницата му Паша Белева. София, 7 май 1988 година. Тримата юнаци и баницата. Случката е станала в гр. Бургас, вероятно след съборните дни през 1901 или 1902 година. След като тримата предани ученици станали рано и работили заедно с Учителя 4-5 часа, уморили се и изгладнели, брат Пеню Киров, който бил по жилетка, с подпъхнати палци под раменната извивка, казал: „Каквито сме юнаци, да ни има сега една баница, добре ще бъде." Учителят чул, леко се усмихнал, но нищо не казал. Продължили да работят, по всяка вероятност. Учителят нещо им е диктувал и те го записвали. След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне. Кой бе донесъл баницата, никой не знаел. И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати?
към текста >>

След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне.
Случката е станала в гр. Бургас, вероятно след съборните дни през 1901 или 1902 година. След като тримата предани ученици станали рано и работили заедно с Учителя 4-5 часа, уморили се и изгладнели, брат Пеню Киров, който бил по жилетка, с подпъхнати палци под раменната извивка, казал: „Каквито сме юнаци, да ни има сега една баница, добре ще бъде." Учителят чул, леко се усмихнал, но нищо не казал. Продължили да работят, по всяка вероятност. Учителят нещо им е диктувал и те го записвали. След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне. Кой бе донесъл баницата, никой не знаел. И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати? Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси. Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене. Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам.
към текста >>

Кой бе донесъл баницата, никой не знаел.
Бургас, вероятно след съборните дни през 1901 или 1902 година. След като тримата предани ученици станали рано и работили заедно с Учителя 4-5 часа, уморили се и изгладнели, брат Пеню Киров, който бил по жилетка, с подпъхнати палци под раменната извивка, казал: „Каквито сме юнаци, да ни има сега една баница, добре ще бъде." Учителят чул, леко се усмихнал, но нищо не казал. Продължили да работят, по всяка вероятност. Учителят нещо им е диктувал и те го записвали. След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне. Кой бе донесъл баницата, никой не знаел. И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати? Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси. Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене. Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам. Как стана това, аз не мога да си обясня", казал баничарят и прибрал донесената тава.
към текста >>

И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати?
След като тримата предани ученици станали рано и работили заедно с Учителя 4-5 часа, уморили се и изгладнели, брат Пеню Киров, който бил по жилетка, с подпъхнати палци под раменната извивка, казал: „Каквито сме юнаци, да ни има сега една баница, добре ще бъде." Учителят чул, леко се усмихнал, но нищо не казал. Продължили да работят, по всяка вероятност. Учителят нещо им е диктувал и те го записвали. След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне. Кой бе донесъл баницата, никой не знаел. И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати? Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси. Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене. Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам. Как стана това, аз не мога да си обясня", казал баничарят и прибрал донесената тава. По всяка вероятност, тъй като Учителят владее закона за трансформиране на веществото, баницата бе дошла в безтегловно състояние и бе пренесена без някакъв видим посредник и наново материализирана в пруста.
към текста >>

Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси.
Продължили да работят, по всяка вероятност. Учителят нещо им е диктувал и те го записвали. След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне. Кой бе донесъл баницата, никой не знаел. И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати? Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси. Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене. Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам. Как стана това, аз не мога да си обясня", казал баничарят и прибрал донесената тава. По всяка вероятност, тъй като Учителят владее закона за трансформиране на веществото, баницата бе дошла в безтегловно състояние и бе пренесена без някакъв видим посредник и наново материализирана в пруста. Това е пример за елевация, Не си спомням кой от двамата братя, Пеню или Тодор го разказал на брат Георги Куртев.
към текста >>

Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене.
Учителят нещо им е диктувал и те го записвали. След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне. Кой бе донесъл баницата, никой не знаел. И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати? Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси. Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене. Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам. Как стана това, аз не мога да си обясня", казал баничарят и прибрал донесената тава. По всяка вероятност, тъй като Учителят владее закона за трансформиране на веществото, баницата бе дошла в безтегловно състояние и бе пренесена без някакъв видим посредник и наново материализирана в пруста. Това е пример за елевация, Не си спомням кой от двамата братя, Пеню или Тодор го разказал на брат Георги Куртев. На екскурзия до Цариград /Истамбул/.
към текста >>

Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам.
След малко, когато си привършили работата и отворили вратата, и някой от тях излязъл на пруста, намерили тава с баница още толкова гореща, че не можела да се пипне. Кой бе донесъл баницата, никой не знаел. И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати? Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси. Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене. Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам. Как стана това, аз не мога да си обясня", казал баничарят и прибрал донесената тава. По всяка вероятност, тъй като Учителят владее закона за трансформиране на веществото, баницата бе дошла в безтегловно състояние и бе пренесена без някакъв видим посредник и наново материализирана в пруста. Това е пример за елевация, Не си спомням кой от двамата братя, Пеню или Тодор го разказал на брат Георги Куртев. На екскурзия до Цариград /Истамбул/. Това беше около 1910 година.
към текста >>

По всяка вероятност, тъй като Учителят владее закона за трансформиране на веществото, баницата бе дошла в безтегловно състояние и бе пренесена без някакъв видим посредник и наново материализирана в пруста.
И кой е знаел, че им се яде баница, за да им я изпрати? Никакъв човек не бил идвал, а баницата още вдигала пара, чакала да насити празните им стомаси. Когато баницата била изядена, Учителят казал: „Хайде сега брат Тодорчо, като най-млад, да отиде при баничаря, да му занесе тавата и да му плати баницата," Като влязъл при баничаря, последният му казал: „Чудна работа, извадих от фурната четири тави баница, а едната изчезна, без някой да имаше край мене. Но щом връщаш тавата и плащаш баницата, няма какво повече да питам. Как стана това, аз не мога да си обясня", казал баничарят и прибрал донесената тава. По всяка вероятност, тъй като Учителят владее закона за трансформиране на веществото, баницата бе дошла в безтегловно състояние и бе пренесена без някакъв видим посредник и наново материализирана в пруста. Това е пример за елевация, Не си спомням кой от двамата братя, Пеню или Тодор го разказал на брат Георги Куртев. На екскурзия до Цариград /Истамбул/. Това беше около 1910 година. Уреди се екскурзия до Цариград за десет дни. Пожелах да посетя Цариград.
към текста >>

27. 09 - 355. ХЛЯБ ЗА ТРИ ДНИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте!
Тогава той ми каза: „Вземете си хляб за три дни! " Сбогувах се и си мислех: „Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни." Но ето какво се случи: на 15 километър до Толбухин влакът спря и не тръгва. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам. Вече ми прималяваше от глад, когато дойде при мене млад, интелигентен човек, който носеше куфарче с храна. Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте! " Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Кой знаеше че съм без храна и кой беше този непознат човек, който сподели храната си с мене - ето въпроси за размишление. Разказва: Веса Петрова.
към текста >>

28. 12 - 15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Или: „Ще ми направите една баница", така им казва.
И след туй голяма работа - като го видеха, благодаряха. Друго едно бедно семейство, много бедни - болен беше синът им - имаше някаква рана, не знам каква, на крака, шест месеца го лекува и постепенно, постепенно подобрява. „Бай Георге, как щети се изплатим? " - „Няма нужда. Когато Ганицата женим, ще ми дадете един бухчалък." Шегуваше се. Или: „Ще ми направите една баница", така им казва. Минава колкото минава, мина време, бащата умря, майката умря, братът малко не е в ред, по-малката сестра също, сродната сестра е учителка. Много милосърдни хора, даже котенце да намерят на улицата, кученце, вземат го, хранят го - от милосърдие и ги подиграваха. След като си заминаха, остана Тодоричка, сестричката й пък се излъчваше от тялото, много бяха религиозни. Тя пък всеки ден в черквата свещениците я пъдят вече и тя отива около черквата сутрин рано, за да си прави там молитва. Тези добри хора, тази малката на Йорданка майка й я праща на „Лъжата", дава две стотинки.
към текста >>

29. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Ще седнат всички, приготвила баница, приготвила яденето, всички почват. Грис-халва.
Мама ще вземе, имахме тогава нямахме печки, но огнища. Сложила една такава, пиростия им казваха, един голям тиган, прави халва с орехи, с ориз, с това. Всички чакат. В.К.: Грис-халва. Надка: Грис- халва. Ще седнат всички, приготвила баница, приготвила яденето, всички почват. Грис-халва. Те пък ще донесат една-две такива големи дамаджанки с боза и по цели нощи - песни. В.К.: Моабет. Надка: Не беше моабет, то беше братска среща, нещо извисено, храна за душите. Мама му викаше „баче" на брат Божил, той „како". Такава връзка имаха чиста, духовна.
към текста >>

30. 12 - 43.ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Като отидеш у тях, петъците, тези петъчни срещи, трапези, картофена чорбичка, баницата, кафетата, дето ги правехме и си гледахме и той все ни гледаше на кафе.
Надка: А-а-х, да бе, да. В.К.: Познаваме го, да, ха-ха. Надка: Той беше брат. Готов съм, каза, къщата си да дам за Бога. Той го разправя. Като отидеш у тях, петъците, тези петъчни срещи, трапези, картофена чорбичка, баницата, кафетата, дето ги правехме и си гледахме и той все ни гледаше на кафе. М.М.: Много хубава атмосфера се създаваше. Надка: Много, много. В.К.: Не всеки може да създаде атмосфера. М.М.: Не. не може.
към текста >>

31. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Бях приготвила него ден и баница, и много по-хубав обяд.
Може ли..." - „Заповядайте, влезте. Ето тука." В.К.:Той със свещеническо расо. Надка: Да, с расото, с всичкото, с калимявката, с всичко - свещеник. Аз отивам; „Тате, чичо Панайот. Но тъй ми е радостно и тъкмо по обед. Бях приготвила него ден и баница, и много по-хубав обяд. Тати пита: „Имаш ли за обед? " Казвам: „Всичко имам." Отива тати: „О-о-о, Панайоте." - „Ами таз къща не е ли твоята? "-„Тази е на Надито." - „Ама Наде, ти ли си бе, къзъм" - взе да плаче тъй от радост, че не сме се виждали години. Седяха, приказваха до вечерта. Вечерта не помня отиде ли си или пък остана, забравих.
към текста >>

32. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има.
Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат и хиляди години, но вие няма да избегнете от да влезете в една права посока. Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува. Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената „черна съдба“. Българите казват: „Каквато ме майка залюляла, такава ме от- люляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин. Неговите възгледи за живота трябва да бъдат строго определени, да не се обусловяват на онези глупави тълкувания и вярвания, които имате от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща само по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не.
към текста >>

33. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й.
Той, като ви види, че сте голи, боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, та той и без това няма да се застъпи за вас? Бог е разумно същество и като отидем при Него с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? “ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата. По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова? Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно ще се придобие, но има някои криви разбирания.
към текста >>

Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?
Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, та той и без това няма да се застъпи за вас? Бог е разумно същество и като отидем при Него с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? “ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата. По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова? Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно ще се придобие, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече, не сме ли станали християни?
към текста >>

“ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата.
Бог е разумно същество и като отидем при Него с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? “ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата. По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова? Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно ще се придобие, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече, не сме ли станали християни? “ Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика.
към текста >>

По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова?
Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? “ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата. По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова? Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно ще се придобие, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече, не сме ли станали християни? “ Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате 2-3 синове, 3-4 дъщери, но само едната от тях да ви разбира.
към текста >>

Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро.
Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? “ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата. По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова? Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно ще се придобие, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече, не сме ли станали християни? “ Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате 2-3 синове, 3-4 дъщери, но само едната от тях да ви разбира. Питам ви: Как преминавате с останалите синове и дъщери?
към текста >>

34. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от 10-те баници, кой е спечелил повече?
При всяко събрание органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10 000 част от милиметъра. Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или както е това тука, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач и той е приготвил 10 най-хубави баници, каквито нам се нравят: една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н. и вие ядете от всички тия баници. Какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от 10-те баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия 10 баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та, най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава, при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? Неутрализиране. Придобивката се неутрализира.
към текста >>

“ - „Хайде нека ни направи една баница!
Нека си донесе картините да й ги разгледаме.“ Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: „Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев и хубаво работи. Нека я накараме да ни отвори един курс.“ Лампичката още повече светва. За някоя казват: „Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави? “ - „Хайде нека ни направи една баница! “ Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката си светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека.
към текста >>

“ Тя направи една баница, всички се радват, доволни са.
Лампичката още повече светва. За друга казват: „Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев и хубаво работи. Нека я накараме да ни отвори един курс.“ Лампичката още повече светва. За някоя казват: „Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави? “ - „Хайде нека ни направи една баница! “ Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката си светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към текста >>

35. 36. НЕПОКЛАТИМА КАНАРА

Трети разговор с Учителя:

Там са разточили баница.
Ако отиваш някъде и вратата е отворена, влез, но ако вратата е затворена, не влизай! Т.е., ако душата на човека е отворена, говори му, а пък ако не е отворена и той не приема, не иска, не му говори. Когато влезеш в една къща, ще омесиш питата, ще почистиш къщата, ще изметеш, ако ги няма там, като дойдат, да се изненадат. Т.е., ако намериш една душа готова, работи в нея и той сам да се изненада и да каже: „Какво става с мене? “ Наядеш се хубаво някой път и отиваш някъде. Там са разточили баница. Не хапвай, ти си се наял. Тръгнеш някъде и нещо ти вика: „Не ходи там! “ Ти тогаз не ходи. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 30 юни 1932 г. (четвъртък), 4 часа след обяд Изгрев - София
към текста >>

36. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тя ще изяде баницата неопечена.
(На Паша): Творческият ум може да те лиши от дълбочината на чувствата. Ти не оставяш нещата да узреят, ти ги обираш преждевременно. Тя не дочаква да дозреят плодовете, а ги събира от дърветата, прибира ги да узреят вкъщи. Не да ги яде, тя ги пази. (На М.): У нея няма търпение, не дочаква края. Тя ще изяде баницата неопечена. (На Елена): В Елена има една опасност-тя, като бърза, бърза, няма да си доправи милината. Тя ще се забърка повече, понеже други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази милина? “ (На С.): А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди. (*С: - Колко е вярно!) Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това.
към текста >>

“ (На С.): А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди.
Не да ги яде, тя ги пази. (На М.): У нея няма търпение, не дочаква края. Тя ще изяде баницата неопечена. (На Елена): В Елена има една опасност-тя, като бърза, бърза, няма да си доправи милината. Тя ще се забърка повече, понеже други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази милина? “ (На С.): А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди. (*С: - Колко е вярно!) Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това. - То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се проявява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш.
към текста >>

37. 31. БИБЛИЯТА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

От баницата, от кекса, от това, от онова, какви ли не парчетии.
И тогава понеже Паша ми каза: „Милке, ти виждаш, аз вече не виждам, за какво да седят при мене? Иди от Миката Каишева и си ги вземи." И тогава видях състоянието на книгите на какво положение са стигнали. В.К.: Казахте няколко случая със Савка. М.Г.: И Савка ми дава тая Библия един ден да я чета и почвам да чета между беседите и нея и казва, а носи нещо в ръце. Една продълговата чиния и вътре хапки, хапки, хапки от най-различни. От баницата, от кекса, от това, от онова, какви ли не парчетии. Вика: „Вземи си, Милке, вземи си, това е от Учителя." И викам: „От кое да си взема? " - „От което искаш си вземи." Взимам си от всичките по малко. „Това от Учителя, благословение е" - казва тя. Но Учителят си замина и Савка се разболя. И аз отидох да я видя в къщи заедно с Милка Аламанчева.
към текста >>

38. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично.
Отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси и Учителят отхвърля книгата. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книжка са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези истини, които той й е давал, сега ги отхвърля. Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо? " се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й.
към текста >>

39. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

(Това е хлябът и баницата.) А пък туй движение, което става в света - това е Духът.
Споровете това са естествени. Не бойте се. Страхът е излязъл от изневярването на хората. Лекът на страха, това е Любовта. Той още живота си не е изправил, пък и за небето мисли. (Това е хлябът и баницата.) А пък туй движение, което става в света - това е Духът. И тъй братството това е субстанция. И всеки един от вас, който иска да стане красив като ангел, трябва да има братство и сестринство. В братството няма такива подразделения - „твое", „мое". От светията имаме нужда долу на земята, а от братята - горе на небето. С пост светия не се става.
към текста >>

40. 13. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1914 г. В БУРГАС

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Преди да стане Учителя да си отива, взема едно парче сладкиш и баница, и ми подаде като ми каза да го изям.
Все пак отидох като гост със съответно закъснение, за да не сваря вечерята. Действително бяха се нахранили и без да се раздигне трапезата разговаряха по разни въпроси. Поседнах край другите, мина около половин час и на някой направи впечатление, че аз не съм вкусил от разните лакомства сложени на масата. Някой обаче се досети и обясни, че съм изпълнявал реда на младите. Така преминаха още часове в разговори и песни. Преди да стане Учителя да си отива, взема едно парче сладкиш и баница, и ми подаде като ми каза да го изям. От цялата тази работа разбрах, че нямах намерения да подчертая своята изпълнителност, но схващането ми бе, че при всички условия трябва да изпълня поръчението на Учителя. Не бях запомнил още думите на Христа „Когато младоженикът е тук няма защо сватбарите да постят". Все пак Учителят мълчаливо ми каза, как трябва да се постъпва в случая, не е формата най-важното нещо в живота. Този пост продължаваше в неделя. Но, този ден такива блага сложили на масата, аз не бях виждал никога.
към текста >>

41. 69. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Но, баницата, която Веска бе приготвила и донесла, не ми позволиха да я взема.
Аз разбира се възразих, че не съм съгласен, а напротив трябва да искаме от съда да ни оправдае - да бъдем освободени! /Колко съм бил наивен и тогава! / Адвокатът обаче настояваше, че отлагането е необходимо, че ще имаме полза и че Борис е съгласен. Значи, нямаше какво да правя и аз също дадох съгласие за отлагане; не ми се искаше повече да прекарвам в тия килии на затвора и режима на Държавна сигурност. Позволиха ни за малко да се видим с домашните си и аз размених няколко думи с Веска и Благи, а те се опитаха да ме насърчат. Но, баницата, която Веска бе приготвила и донесла, не ми позволиха да я взема. Отведоха ни пак в килиите на Държавна сигурност, да очакваме ново насрочване на делото. На мен оставаше да обмисля и изложа с разбиране, каква сума следва да ми се одобри за фирата от вестникарска хартия, употребена за печатане беседите в нашата печатница. Във връзка с това, имах две-три срещи с адвоката Цонев. През следващите дни, имайки при мен изчисленията на вещото лице за хартията, работата се сведе до това, да направя сметката колко е била фирата, т.е. унищожената негодна хартия.
към текста >>

42. 12. САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Заклала гъска, купила вино, направила баница и пр.
Още същия ден се разчуло из селото, че съм си дошъл в отпуска. Като се смрачаваше, се зачука на пътната врата. Излизам на портата. Оказа се, че е братовчедът на моята бивша приятелка Тота Колева, дъщеря на Мутаф Христо Колев. Тя го изпратила да ми съобщи, че тази вечер съм поканен на вечеря у тях. Заклала гъска, купила вино, направила баница и пр. Обясних му, че не ям месо, не пия спиртни напитки и че няма да отида на вечеря тази вечер у тях. Братовчедът на Тота настояваше всячески да се съглася да отида, но аз бях непреклонен. Трябва да отбележа, че откакто прочетох брошурата „Смисълът на живота", че има безкраен живот, че има еволюция, аз в себе си строго реших да продължа образованието си и да скъсам връзките си с всички момичета, които ми бяха приятелки преди да постъпя на военна служба. Те бяха взели адреса ми от моите близки и ми бяха писали писма, но аз не отговорих нито на една. Така скъсах връзките с приятелките си.
към текста >>

43. 1925 година

Най-често са носели тава с баница.
26.ХII1925] Станах и си спомних за добър сън. Дочетох след наряда крайната глава на „Числата" и след това отидох на мелницата. ____________________________________________________________________________________________________ *бушча - диал. бохча. Бохчата представлява четвъртит бял плат с дантели покрая. На него се поставя предметът, четирите краища се завързват, като се прекръстосват, и така се носи под мишница. Най-често са носели тава с баница. С нея са ходели да се сгодяват; наричало се „бахчалък". (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

44. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Имаше баница, кисело мляко и др.
14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал. Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място.
към текста >>

Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва.
И това не е лошо, но трябва едно разрешение на съществените въпроси. Това са отношения на интереси. Аз имам един такъв ученик от низшето царство, който е много ревностен. Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва „Учителю, ти си много добър." Той ходи, ходи надалеч с мене, мяка подире ми. много ме обича, но защо? Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко деня и го потупам никакъв не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам.
към текста >>

И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение.
Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта.
към текста >>

Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко.[/b] [b][b]12.III.1934 год., понеделник[/b][/b] [b]Времето шарено - облачно, но топло, тихо.
Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник.[/b] [b]Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме. Времето бе ясно, тихо, слънчево.[/b] [b][b]11.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Спахме до съмнало, понеже не става инспекторът, и аз трябваше буден да стоя под юрганя. До обед ходихме къде Арда и тамо, седнали, говорихме надълго и нашироко. Следобед ходихме в Карлъ и в Емач, за да провери ходжите дали имат разрешително. Върнахме се на смрачаване. Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко.[/b] [b][b]12.III.1934 год., понеделник[/b][/b] [b]Времето шарено - облачно, но топло, тихо. Ревизира ме по четене в III и IV. Състави ми добър ревизионен лист. След като пихме мляко и сърбахме и кисело, се упътихме за Дайранлар. Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар. Там се срещнахме с кмета Ангел ..., кмет на Хаджи махле, и с един аксизин, с когото мереха тютюните.
към текста >>

[/b] [b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония.
Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! [/b] [b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.[/b] [b]И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!! , но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим. Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа.[/b] [b]Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме акордира Тоя майстор.
към текста >>

45. 1934 година

Имаше баница, кисело мляко и др.
14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал. Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място.
към текста >>

Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур.
Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност. 28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама".
към текста >>

Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва.
И това не е лошо, но трябва едно разрешение на съществените въпроси. Това са отношения на интереси. Аз имам един такъв ученик от низшето царство, който е много ревностен. Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва „Учителю, ти си много добър." Той ходи, ходи надалеч с мене, мяка подире ми. много ме обича, но защо? Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко деня и го потупам никакъв не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам.
към текста >>

И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение.
Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта.
към текста >>

46. 1934 година Продължение

Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко.
Времето бе ясно, тихо, слънчево. 11.III.1934 год., неделя Спахме до съмнало, понеже не става инспекторът, и аз трябваше буден да стоя под юрганя. До обед ходихме къде Арда и тамо, седнали, говорихме надълго и нашироко. Следобед ходихме в Карлъ и в Емач, за да провери ходжите дали имат разрешително. Върнахме се на смрачаване. Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко. 12.III.1934 год., понеделник Времето шарено - облачно, но топло, тихо. Ревизира ме по четене в III и IV. Състави ми добър ревизионен лист. След като пихме мляко и сърбахме и кисело, се упътихме за Дайранлар. Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар.
към текста >>

Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония.
" Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха. А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята. Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество. И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!! , но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим.
към текста >>

47. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 ^ 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб.
Бай Георги Виденов, Младен и бай Илко дадоха ямурлуците си и така облечени, ги изпратихме към 9 1/2 ч надолу до над Мулак. Към обед се спря виялицата. Аз, вследствие на това, че редовно 4 ^ 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед. Нещо ми тежко, много тежко. Тая вечер дядо Истатко ме каниха у дома си на вечеря. От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 ^ 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб. Попях им до 9 ч и си дойдох да спя. В 10 ч си легнах. 31.1.1935 год., четвъртък Станах, кога се разсъмнало. Вънка вятърът бучи. Студено. Сън: Сънувам, че съм у дома.
към текста >>

За закуска бях у Младенови на баница.
Намерих в една къща една жена, но забравих точно коя бе жената. Но оставил съм си цигулката там, тоест кутията на цигулката, а цигулката, съм свирил с нея. Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих. Часът е 4 1/2. След наряда прочетох беседата „По-драгоценен". За закуска бях у Младенови на баница. За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница. И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох. Цял ден вали сняг. От време на време се поразясня и пак се свива фортуна силно валяща. Многократно се повтаряше.
към текста >>

За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница.
Но оставил съм си цигулката там, тоест кутията на цигулката, а цигулката, съм свирил с нея. Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих. Часът е 4 1/2. След наряда прочетох беседата „По-драгоценен". За закуска бях у Младенови на баница. За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница. И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох. Цял ден вали сняг. От време на време се поразясня и пак се свива фортуна силно валяща. Многократно се повтаряше. Ни снегът стана дебел.
към текста >>

И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох.
Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих. Часът е 4 1/2. След наряда прочетох беседата „По-драгоценен". За закуска бях у Младенови на баница. За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница. И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох. Цял ден вали сняг. От време на време се поразясня и пак се свива фортуна силно валяща. Многократно се повтаряше. Ни снегът стана дебел. Легнах си в 12 ч. Сън.
към текста >>

48. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

Понякога махаше карето и точеше кори за баница - приготвяше тиквеници или македонски зелници.
Трима внуци и една внучка. Изпълнила своя достоен живот, уморена от трудния път, по който е извървяла, майка си замина от този свят на 2.II.1984 год. на 68 години. 2. МОЯТА МАЙКА Каменка Костова Несторова (Ганева) Очерк от Иванка Пенева Нейкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Спомням си майка още от най-ранната си възраст. Работеше като учителка и беше много угрижена и сериозна, съсредоточена във всичко, което вършеше: често седеше зад една малка кръгла масичка, постлана с каре, ушито от нея с червени конци, да проверява тетрадки, да подготвя учебния си материал. Понякога махаше карето и точеше кори за баница - приготвяше тиквеници или македонски зелници. Много обичаше да пее, докато работи вкъщи. Репертоарът й включваше песни от родния й град Радовиш - Македония, стари градски песни, народни песни. Всяка вечер приспиваше сестра ми, брат ми и мен с голям букет от приспивни песнички, които ни отнасяха в приказните светове на сънищата. Пееше много вярно и точно. Като поотраснах, започнахме да излизаме вечер на разходка, по време на която пеехме и разговаряхме.
към текста >>

49. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Домакинята Когато правиш баница истинска, то сам издой кравата, но и сам си я отглеждай, сам избий маслото от млякото, сам приготви сиренето и сам направи баницата и през всичкото това време благодари на Бога - това е истинска баница.
Учете се всички от Бога. Той търпи всички Свои недоволни деца. Нека любовта да изпъкне като едно благо. Кажи си: „Ще търпим." Бог е търпелив. Какво съзнание са имали апостолите, че като са ги биели, са пеели. Домакинята Когато правиш баница истинска, то сам издой кравата, но и сам си я отглеждай, сам избий маслото от млякото, сам приготви сиренето и сам направи баницата и през всичкото това време благодари на Бога - това е истинска баница. През всичкото време да мислиш добро. Никой автомобил не върви направо, а се криви наляво, надясно. Не съжалявайте, че кривите, въртите. Сега, като се върнете, отворете книгата и четете. Молете [се] във всички посоки, а един ден, като станете свободни, на изток ще се обръщате.
към текста >>

50. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

За мен музиката е брашното, от което можеш и хляб, и баница да направиш.
Музикант, който пее, но е невежа, болен или сиромах, аз не вярвам а него. (19.VII.1942 год., неделя) 266. Музикантът е гений. Аз не говоря за музикалните плочи. Аз не вярвам в един философ, който не знае да пее и да живее. За мен музиката е брашното, от което можеш и хляб, и баница да направиш. Бог е турил музиката в главата на човека, над веждите, на границата. Мекото в терците ще намериш, а в квартата има сила. Тя е по-груба. (19.VII.1942 год., неделя) 267. Тоновете на сърцето се изразяват чрез баса.
към текста >>

51. 7. У попа Христови

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Предложиха ни баница.
А и аз вече с радост пожелах да им разкрия това, което дълго време таях от тях - че съм ученичка на Великия Учител и че живея с Неговите идеи. Нашата радост се преливаше в техните сърца, която ги правеше да се радват като деца. Те ни съчувствуваха и с любов споделяха нашите идеи. Говорихме им за значението и мисията на Бялото братство и за философията на Неговото учение. Те ни слушаха с възхищение и обещаха да дойдат на Изгрева, да видят и се опознаят с нашия живот. Предложиха ни баница. Ние обаче побързахме да си отидем, като им оставихме беседи от Учителя.
към текста >>

52. 127. Човешкият живот

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Прави баница с прясно масло - нови разбирания.
Не ние да мием земята, но Господ; не ние да улесняваме хората, но Господ. Отвън не може да се помогне, но Бог е вътре във вас, Който вижда и задоволява страданията на хората. Живейте в новото вече! Старите дрехи - за работа, новите - за празник. Един ден за никого не мислете и нищо не виждайте, само за Господа мисли и помагай, да имаш един свещен ден. Прави баница с прясно масло - нови разбирания. Мъчнотията в Стоян нека протече, благостта в Стояна да не изтече, че ще изсъхне. Който не е протекъл, да протече; който тече, да не изтича.
към текста >>

53. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право.
към текста >>

54. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Обстановката беше такава, че при най-малко пожелание можеше да се наруши диетата: останалите домашни не бяха включени в диетата и на масата всякога имаше готвено, пържени картофи, мляко (прясно и кисело), баница, мармалад, юфка, масло, сирене - изобщо храни, които ни бяха обичайни и можеха всякога да ни привлекат.
Това допълнение създаде много по-голямо изобилие на възможности и улесни приемането на диетата. Добавихме по вкус малко чесън, кромид, ряпа, твърде малко, за апетит. Забранени бяха и не се поемаха следните обичайни храни: месо, яйца, мляко, сирене, кашкавал, никакви животински или растителни мазнини, никакъв хляб, никаква сол. Картофи и бобови варива не можеха да се консумират поради невъзможността да се ядат сурови. Лешници не можеха да бъдат набавени, намерените на пазара фъстъци бяха печени и не можеха да бъдат консумирани. Обстановката беше такава, че при най-малко пожелание можеше да се наруши диетата: останалите домашни не бяха включени в диетата и на масата всякога имаше готвено, пържени картофи, мляко (прясно и кисело), баница, мармалад, юфка, масло, сирене - изобщо храни, които ни бяха обичайни и можеха всякога да ни привлекат. Решението да следваме диетата автоматично изключи всякакво желание да се консумира от останалата храна - все едно че тя не съществуваше за нас. Ние можахме ясно да наблюдаваме голямата сила на интерорецепторите, които можеха да предизвикат отделяне на слюнка и стомашен сок само за разрешените налични храни. По отношение на тях не липсваше апетит, ако не се смята очевидното предпочитание, което се правеше към някои храни през някои фази на диетата. Правеше впечатление сравнително малкото количество, изразено в грамове, което беше достатъчно за постигане на чувство на насищане. Това изглеждаше доста странно.
към текста >>

55. 49. Свободният и нарочен стол за Олга Славчева

(Вестник«Живот», бр. 3, 5.IV.1929г, стр. 1)

Вечерята трябваше да завърши с баница и с торта и накрая - с истинско кафе.
Докато приготвяха за вечеря, домакинята нито веднъж не беше я поканила да присъствува на вечерята, но Олга не можеше по никой начин да допусне, че се касае до преднамерен отказ да бъде поканена. Като не искаше да бъде чакана, щом се свечери, тя се приготви да присъствува на вечерята. Тя се изми, среса и облече най-новите си дрехи. Така приготвена, тя чакаше времето за вечерята, като се зачете в един том от беседите. Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините: след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско изкуство. Вечерята трябваше да завърши с баница и с торта и накрая - с истинско кафе. Учителят наистина дойде и се поведе разговор. Времето течеше и домакинята започна да принася ястието. Супата и картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието. Не вкусваха и домакините, които чакаха пръв да посегне гостът. А Той не посягаше и все като че чакаше някого.
към текста >>

56. 4. Тича пътник...

ТОМ 20

Добрият хляб днес струва повече от изядената вчера баница.
Той никога не спира. Зад всяка нова форма седи той. Животът не се унищожава. Той се видимо губи, но този, който разбира, винаги може да проследи пътищата му. А този, който не разбира, ще вижда само разрушаване на формите, без да може да схване тяхното вътрешно съдържание. Добрият хляб днес струва повече от изядената вчера баница. Неразумните разправят за своето минало и пропущат сегашното. Някои със скръб говорят за това, което са били и по тоя начин пропущат да станат нещо повече от това, което са. Намирание величие в своето минало е признак на сегашен упадък. Животът носи в себе си радостта на този, който го е разбрал. Не допускайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало в човека, което може да донесе страдания, падения, смърт, изгубвание смисъл на живота.
към текста >>

57. (65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови

ТОМ 20

Понеже снощи идва Багрянов в къщи, той беше ме осведомил за тях и аз му казах, че това е за вътрешно употребление и трябва много да се внимава, защото, казвам му аз, те с първите предложения бяха направили погрешка и сега искат да я поправят, защото на народа се каза, че вярно е, че русите дават баница, но искат да се сбием с комшиите.
След това вече разговорът продължи по тоя повод - за царицата, за идванието на сестра му Надежда, за омразата на царицата към Кока (Евдокия) и прочие семейни работи, за които аз му давах обяснения, че царицата не е лоша, но господарят й е тоя, който иска да разделя. Любовта - Бог съединяват, а другият е, който разделя, че той не трябва освен с любов да подхранва, ако не иска да засилва лошото, и пр. ... Това продължава доста време, защото се свърза с други обяснения и аз го утешавах с подходящи думи, да не се поддава на тия временни работи, като му казах, че за себе си аз мисля, че ако това е последният ми ден от живота, то няма да обръщам внимание на дреболиите. Посъветвах го, понеже е мъчно време вече и моите сили са ограничени, да се срещне с Учителя, който може да му бъде полезен в много работи.439 Каза, че ще си помисли, и започнахме наново пак за царицата. После вече минахме на новите предложения на русите. Понеже снощи идва Багрянов в къщи, той беше ме осведомил за тях и аз му казах, че това е за вътрешно употребление и трябва много да се внимава, защото, казвам му аз, те с първите предложения бяха направили погрешка и сега искат да я поправят, защото на народа се каза, че вярно е, че русите дават баница, но искат да се сбием с комшиите. А народът ще стои и без баница, но да има мир. Та те сега с тия предложения казват, че те не искали да се бием, а само да ни покровителстват, че криво сме ги разбрали и пр. (Вчера по обед Севов ми донесе оригиналния текст, да го прочета изцяло.) Казах на царя да не бързат с отговора. Най-напред да видят дали и него ще издадат на партизаните си тук, в нас, и по тоя начин ще се разбере по-ясно какво искат, защото казаха, че Хитлер възразил на Молотов, че те са влезли в Румъния, но поканени, а те не са поканени в България... Та, да не направим, макар косвена, покана, с която ще се оправдават... После пак ще им се отговори, защото тяхното възражение ни дава нови, по-благоприятни позиции. После това вече му заговорих, че докато стават тия работи, трябва да се обърне внимание и подобри положението на народа, селяните - и му разправих за магариите на разни комисии в Плевенско, Поповско и пр.
към текста >>

А народът ще стои и без баница, но да има мир.
Любовта - Бог съединяват, а другият е, който разделя, че той не трябва освен с любов да подхранва, ако не иска да засилва лошото, и пр. ... Това продължава доста време, защото се свърза с други обяснения и аз го утешавах с подходящи думи, да не се поддава на тия временни работи, като му казах, че за себе си аз мисля, че ако това е последният ми ден от живота, то няма да обръщам внимание на дреболиите. Посъветвах го, понеже е мъчно време вече и моите сили са ограничени, да се срещне с Учителя, който може да му бъде полезен в много работи.439 Каза, че ще си помисли, и започнахме наново пак за царицата. После вече минахме на новите предложения на русите. Понеже снощи идва Багрянов в къщи, той беше ме осведомил за тях и аз му казах, че това е за вътрешно употребление и трябва много да се внимава, защото, казвам му аз, те с първите предложения бяха направили погрешка и сега искат да я поправят, защото на народа се каза, че вярно е, че русите дават баница, но искат да се сбием с комшиите. А народът ще стои и без баница, но да има мир. Та те сега с тия предложения казват, че те не искали да се бием, а само да ни покровителстват, че криво сме ги разбрали и пр. (Вчера по обед Севов ми донесе оригиналния текст, да го прочета изцяло.) Казах на царя да не бързат с отговора. Най-напред да видят дали и него ще издадат на партизаните си тук, в нас, и по тоя начин ще се разбере по-ясно какво искат, защото казаха, че Хитлер възразил на Молотов, че те са влезли в Румъния, но поканени, а те не са поканени в България... Та, да не направим, макар косвена, покана, с която ще се оправдават... После пак ще им се отговори, защото тяхното възражение ни дава нови, по-благоприятни позиции. После това вече му заговорих, че докато стават тия работи, трябва да се обърне внимание и подобри положението на народа, селяните - и му разправих за магариите на разни комисии в Плевенско, Поповско и пр. - Вярно, Лулчев - каза ми той, - и аз го видях, докато бях сега във Варна, и затова повиках военния министър, за да поправи тия работи; на една 70 000 армия турили обоз за 1/2 милион!
към текста >>

58. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Тава с баница за «богоизбраните» Редовно посрещахме новата година в големия салон.
Пред къщата му изкопали трап за канал, но не го покрили и вечерта Косю пада в дупката до инструментите, но слава Богу, не се удари. До нашата барака беше тази на Иван певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г. Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46. Тава с баница за «богоизбраните» Редовно посрещахме новата година в големия салон. В присъствието на Учителя пеехме песни, раздаваха се парченца баница, в които имало пара. Аз не вярвах, но се оказа, че в моето парче баница имаше 50 лева сребърни. Учителят ни казваше да се помолим 10 минути и по-рано - 12 без 10, да изпреварим света и внесем духовното в техния живот. През 1942 г. на две маси пред Учителя бяха сложени в тави повече от 10 баници.
към текста >>

В присъствието на Учителя пеехме песни, раздаваха се парченца баница, в които имало пара.
До нашата барака беше тази на Иван певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г. Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46. Тава с баница за «богоизбраните» Редовно посрещахме новата година в големия салон. В присъствието на Учителя пеехме песни, раздаваха се парченца баница, в които имало пара. Аз не вярвах, но се оказа, че в моето парче баница имаше 50 лева сребърни. Учителят ни казваше да се помолим 10 минути и по-рано - 12 без 10, да изпреварим света и внесем духовното в техния живот. През 1942 г. на две маси пред Учителя бяха сложени в тави повече от 10 баници. Аз пак се изпуснах, като на езерата, и си помислих: „Кога ли ще ги изяде Учителят толкова много баници!
към текста >>

Аз не вярвах, но се оказа, че в моето парче баница имаше 50 лева сребърни.
Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46. Тава с баница за «богоизбраните» Редовно посрещахме новата година в големия салон. В присъствието на Учителя пеехме песни, раздаваха се парченца баница, в които имало пара. Аз не вярвах, но се оказа, че в моето парче баница имаше 50 лева сребърни. Учителят ни казваше да се помолим 10 минути и по-рано - 12 без 10, да изпреварим света и внесем духовното в техния живот. През 1942 г. на две маси пред Учителя бяха сложени в тави повече от 10 баници. Аз пак се изпуснах, като на езерата, и си помислих: „Кога ли ще ги изяде Учителят толкова много баници! ” Веднага хвана мисълта ми и нареди на сестрите да нарежат баниците на парчета и да се раздадат.
към текста >>

59. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Елена взе да й дава от баницата, която й беше занесла.
Обадих се по телефона и питах дъщеря й София може ли да я видим. Каза: “Ела, но тя е неподвижна.” Отидохме с Елена. Лежеше със затворени очи. Поразтрих я малко и милвах лявата страна на главата й. Успокои се и започна да ни разправя случки от живота си. Елена взе да й дава от баницата, която й беше занесла. Стомахът й се оправил и през нощта се освободила. Започнала да се храни, но има болки по тялото. На градината в Айтос се запознах с брат Христо Христов, много близък приятел на Илия Тимев. С него бяхмо на езерата и пожелал да отиде до Рупите, но не го вземали в групата. Научих за желанието му и го поканих да го заведа.
към текста >>

60. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави!
И с такава радост раздава на всички! Също и на съборите в Айтос, на градината. Ще приготви чуден боб, или гювеч, ще изпържи и мекици. И с каква радост раздава на всички! Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб. През 1999 г.
към текста >>

Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво!
На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал. Но има и нещо друго - тази светлина, мир и хармония, които се отделят при тази всеотдайна работа и възраждат аурата.
към текста >>

А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др.
Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов! А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др. Поканиха и една певица - специалистка - Плама се казва. Не я познавах. Пяла е в Италия, Испания. Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”.
към текста >>

Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница.
С нейната дъщеря сме отлични приятелки и колежки. И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”. Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”.
към текста >>

61. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Еленка им направи хубава баница.
Ти още не ме познаваш, но в бъдеще ще се срещнем горе и ще работим общо за Бога. Косю е много добре и идва редовно на Паневритмията и се опозна с почти всички приятели. Хората го обичат и има сега много приятели от Братството. Аз играх с него Паневритмия, по желанието на Учителя, да се стопи всичко от старата омраза, която сме имали. Ходихме на рождения ден на Владко (аз получих обувките - благодаря). Еленка им направи хубава баница. Учителят ги пробужда за новия живот и ще им даде подходяща работа за Братството. Сутрин се вижда най-красивата част от нашето небе. На запад е Юпитер, Сатурн съвпад в Овен, Плеядите, Алдебаран, Арион, Сириус („Господи, да изгрее Сириус на Божествената мъдрост в моят дух и аз да изпълня Твоята воля на земята”). Вляво е Капела, Кастор и Полукс, Процион и Сириус - правят една парабола. На земята най-силно влияе Орион, Козирог и Юпитер.
към текста >>

Елена набързо направи и опече баница.
Изпълнихме наряда отлично, след което раздадохме закуските. Отидохме на мястото на Учителя и направихме кратък наряд. Слънцето изгря, беше хладно - слънчево. Играхме Паневритмията в гората над 400 души в 2 кръга и навлязохме в гората. С Косю и Расимира отидохме в нас, където обядвахме. Елена набързо направи и опече баница. Косю много ги обича. След обеда те си отидоха с колата. Вечерта отидохме в салона на „Опълченска” 66, където имаше отличен братски концерт. Елена занесе от закуските на Мария Шопова и дъщерите й, заедно с Веса Маркова и др. Не даваха на Павел да свири (не бил академик).
към текста >>

Ти скоро си говорила с него, Каня го на баница, но последният път не дойде, понеже имал някаква работа.
Снощи 3 сестри дойдоха да ни видят, затьжили се за нас. Посрещнахме ги добре. Взех от Вергилий от томовете 18 и 19 и продавах в Айтос. Това, което съм написал, ще излезе в 20 том. Обадих се няколко пъти на Косю. Ти скоро си говорила с него, Каня го на баница, но последният път не дойде, понеже имал някаква работа. Казва ми, че си решила да дойдеш през лятото - това Учителят го нарежда. Това, което написах за Учителя, е злато, което духовните хора от земята и небето ще го оценят високо. Горе има велика необятна наука, напълно реална и абсолютно точна, без помен от лъжа. Учителят Беинса Дуно дойде на земята да възстанови загубената истина и така да освободи човечеството от непоправимото и вечно зло, в което то живее. (...) Ученика магии не го хващат, но те атакуват мене, а всичко се стоварва върху Елена и затова главно не ходим на Паневритмия.
към текста >>

62. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 22

" Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" - казва Учителя.
Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и нямало кой да сготви общия обед. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази срещ а но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем? " Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" - казва Учителя. Подир малко през отвореният прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата. Всички учудени гледат това явление и мълчат. Учителят си слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче на всеки. Казват обща молитва и обядът започва. Като се нахранват, завършват с обща молитва.
към текста >>

Подир малко през отвореният прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата.
Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и нямало кой да сготви общия обед. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази срещ а но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем? " Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" - казва Учителя. Подир малко през отвореният прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата. Всички учудени гледат това явление и мълчат. Учителят си слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче на всеки. Казват обща молитва и обядът започва. Като се нахранват, завършват с обща молитва. Обядът преминава в пълно мълчание.
към текста >>

63. Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова

ТОМ 22

Обикновено като и отивахме на гости Елена приготвяше хубава баница, която я изяждахме общо.
Катя както казах взе Стоян в САЩ и баба Мария нямаше вече едно постоянно сериозно задължение да го храни. Тя от възрастта - 90 години, почна да лежи и да си почива. Беше много сензитивна и като я гледаше Надя през лятото на 1997 г., често става посред нощ и готви ядене няколко тенджери с ядене, защото ще и дойдат гости. Действително идваха и гости, но невидими, които не ползваха яденето, а Надка и приятеля и го ядяха цяла седмица. Често вареше по цяла тенджера кафе и няколко пъти изкипява и те по цял ден чистят мястото, което е залято. Обикновено като и отивахме на гости Елена приготвяше хубава баница, която я изяждахме общо. Като отидохме веднъж при Мария, Надежда ни се похвали,че баба Мария се укротила и не готви вече посред нощ, а само почива. Аз я оставих в хола и отидох в стаята на баба Мария, която се беше излъчила и не даваше признаци на живот. Аз я погледнах между очите и изпратих силна мисъл към душата и, тя отвори красивите си сини очи и ми каза: „Ама ти си ми дошъл на гости, ще стана да те нагостя." Скочи и отиде в кухнята и приготви ядене, което с баницата хапнахме. Възстанови се, не беше яла няколко дена. При нея имаше много квартирантки, които я ограбват - крадат лъжици, ножове, чинии и други.
към текста >>

Аз я погледнах между очите и изпратих силна мисъл към душата и, тя отвори красивите си сини очи и ми каза: „Ама ти си ми дошъл на гости, ще стана да те нагостя." Скочи и отиде в кухнята и приготви ядене, което с баницата хапнахме.
Действително идваха и гости, но невидими, които не ползваха яденето, а Надка и приятеля и го ядяха цяла седмица. Често вареше по цяла тенджера кафе и няколко пъти изкипява и те по цял ден чистят мястото, което е залято. Обикновено като и отивахме на гости Елена приготвяше хубава баница, която я изяждахме общо. Като отидохме веднъж при Мария, Надежда ни се похвали,че баба Мария се укротила и не готви вече посред нощ, а само почива. Аз я оставих в хола и отидох в стаята на баба Мария, която се беше излъчила и не даваше признаци на живот. Аз я погледнах между очите и изпратих силна мисъл към душата и, тя отвори красивите си сини очи и ми каза: „Ама ти си ми дошъл на гости, ще стана да те нагостя." Скочи и отиде в кухнята и приготви ядене, което с баницата хапнахме. Възстанови се, не беше яла няколко дена. При нея имаше много квартирантки, които я ограбват - крадат лъжици, ножове, чинии и други. Катя, като беше в София ме попита за сестра Стойка - дъщеря на Златка от Айтос. Аз и казах, че познавам майка и и баща и. Те са много честни и добри хора.
към текста >>

64. 2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

И, недоволна навярно майка ми от този безпорядък, тя преди една седмица пак идва вкъщи наедно с майката на един наш брат, но вече този път влизат не в спалнята, а в кухнята, гдето жена ми е пекла баница в тавата на нашия брат Г., която той наследил от майка си и я донесли у дома на съхранение и за печене на баници.
И затова веднага почнала да нарежда всички портрети, между които на видно място и портрета на Учителя, както и други предмети, като й поръчала занапред все така да ги нарежда, защото така е обичала и желаяла. Казала й още да не гледа мен, защото съм бил пюсюр[1]. Няколко дни със синовна обич и признателност можах да запазя установения ред от майка ми в спалнята, но понеже тя, стаята, е малка и служи ми и за кабинет, гдето държа книжа и писалище, то по необходимост става нужда да слагам за бързо папки от писма и документи, гдето са портретите и редът, желан от майка ми, не може да се запази. Разбира се, че това не харесва на майка ми и на жена ми и сега и двете ме наричат с упрек пюсюр, ако да не съм аз всецяло виновникът на това безредие, а още повече, че аз, може би не по-малко от тях двете, съм за реда вкъщи! Все пак трябва ли да не кажа, че ми е мил тоя майчин упрек, защото тя бе и приживе изобщо за реда и чистотата, на които ме е научила и сега продължава да ме коригира. И, недоволна навярно майка ми от този безпорядък, тя преди една седмица пак идва вкъщи наедно с майката на един наш брат, но вече този път влизат не в спалнята, а в кухнята, гдето жена ми е пекла баница в тавата на нашия брат Г., която той наследил от майка си и я донесли у дома на съхранение и за печене на баници. Те, радостни и засмени, седнали на канапето една до друга и майката на брата Г. почнала да преде. Жена ми запитва майка ми коя е гостенката, а тя, весела, казала й, че е нейна приятелка и много се обичали, а гостенката потвърдила, че е майка на брата Г. Тогава майка ми, весела, поканва приятелката си да ядат наедно от баницата, която жена ми много вкусна е приготвила, за което майка ми я похвалила, а гостенката пък е подчертала това, като е казала, че баницата е вкусна, защото тавата е на нейния син, брата Г. Него ден жена ми е била и в тавана на Учителя, гдето понаредила и почистила нещата.
към текста >>

Тогава майка ми, весела, поканва приятелката си да ядат наедно от баницата, която жена ми много вкусна е приготвила, за което майка ми я похвалила, а гостенката пък е подчертала това, като е казала, че баницата е вкусна, защото тавата е на нейния син, брата Г.
Все пак трябва ли да не кажа, че ми е мил тоя майчин упрек, защото тя бе и приживе изобщо за реда и чистотата, на които ме е научила и сега продължава да ме коригира. И, недоволна навярно майка ми от този безпорядък, тя преди една седмица пак идва вкъщи наедно с майката на един наш брат, но вече този път влизат не в спалнята, а в кухнята, гдето жена ми е пекла баница в тавата на нашия брат Г., която той наследил от майка си и я донесли у дома на съхранение и за печене на баници. Те, радостни и засмени, седнали на канапето една до друга и майката на брата Г. почнала да преде. Жена ми запитва майка ми коя е гостенката, а тя, весела, казала й, че е нейна приятелка и много се обичали, а гостенката потвърдила, че е майка на брата Г. Тогава майка ми, весела, поканва приятелката си да ядат наедно от баницата, която жена ми много вкусна е приготвила, за което майка ми я похвалила, а гостенката пък е подчертала това, като е казала, че баницата е вкусна, защото тавата е на нейния син, брата Г. Него ден жена ми е била и в тавана на Учителя, гдето понаредила и почистила нещата. И този факт много зарадва майка ми, та похвалява жена ми, като й казва, че Учителят е неин кумбара[2], и да го гледа и слуша предано. А и жена ми през нея седмица няколко пъти е била самовнушена от майка ми да отива в тавана и да тури всичко в ред. Снощи майка ми пак е идвала и влиза направо в спалнята ни сърдита и казва на жена ми: «Аз искам всичко да е темис[3] и да не гледаш моя урсуз[4], прилича на баща си, Жекоджук! [5] Както виждате, майка ми се разговаря с жена ми ноще насън, и то на език, който жена ми не знае.
към текста >>

65. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

И мъжът ще прави баница.
Какъв е вашият проект за оправянието на света? Ще кажете: «Господ ще го оправи», нали! Да изправим нашия вътрешен свят. Горе майката и бащата затварят крана и се свърши вашият проект. Мъже и жени, щом сте излезли отвън и имате отделно тяло, и искате права, ще работите и мъжката, и женската работа. И мъжът ще прави баница. Ако искаш да живееш - плащай си дълговете! Ще бъдете последователни в мисълта. Да се образува една вълна - ако проектирате вашата силна мисъл, колкото и малка да е в пространството. Дайте живот на вашите мисли. Трябва раздрусвание на въздуха, да изпратиш мисъл.
към текста >>

66. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

На Богоявление не веднъж той е успявал да извади кръста от морето, за което получавал баница и пари.
В тази борба с живота, още от първите години в училище Драгомир застава до нея и започва да й помага. Там, в училище, прави впечатление на учителите си като добър математик. И до последно, като възрастен, той можеше наум спокойно да умножи трицифрено число на друго трицифрено. Закъсалите заможни ученици от по-долните класове в гимназията, учителят ги изпращал на уроци при Драгомир. Освен това, той се проявявал като отличен спортист. На Богоявление не веднъж той е успявал да извади кръста от морето, за което получавал баница и пари. Участвал е във футболни мачове, но лошо е ритнат, скъсва сухожилие и бавно кракът му започва да изсъхва, свива се и остава безчувствен. Макар само на 16 години, майка му го стяга с ученическата униформа, дава му 5 наполеона, качва го на влака за Букурещ и посред зима го изпраща, за да бъде лекуван. На тази постъпка тя се решава, след като са били обиколили всички видни лекари във Варна. Всички те са предлагали отрязване на крака. Майка му, Йордана, е била силно вярваща в Бога.
към текста >>

67. 195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси

Весела Несторова

ТОМ 24

Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш баницата за днес да е хубава." Учителят ни каза заедно да предаваме Паневритмията на учителите.
195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси Една сутрин Учителят извика сестра Милка Периклиева и мен на горната площадка и ни каза: "Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш баницата за днес да е хубава." Учителят ни каза заедно да предаваме Паневритмията на учителите. За Паневритмията ми каза да им кажа така: "Ние ще ви дадем гимнастики, които дават здраве, здрава нервна система и отношение между хората. Тези гимнастики градят, а досегашните рушат. Запознаваме ви с упражнения, които имат органично, а не механично въздействие, музика, която въздейства на ума." Започнахме курса на младите учители в Борисовата градина на една голяма зелена поляна. Милка и аз влязохме в кръга, но Милка отиде на противоположната страна от мен, вместо двете да играем заедно, тъй като упражненията се изпълняват по двама. След една-две репетиции Милка дойде и ми каза да изляза от кръга, тъй като се образували два центъра.
към текста >>

Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш за баницата да е хубава само за днес.
174 да се опише подробно как е работила за Паневритмията и защо не е станала? Сега, вие описвате малко за този случай, когато нали трябва да се свали и приложи Паневритмията. Как е цялата история с Паневритмията, когато Учителят е настоял да се приложи? Весела: Един ден Учителят извика Милка и мен пред стаята му горе, пред неговата стая. И каза: "Сега вие като две свещи заедно ще светите в едно. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш за баницата да е хубава само за днес. И ще отидете, казва в градината да предадете Паневритмията на учители по физкултура, които ще я разнесат в България и ще я предадат на цяла България Паневритмията." И на другия ден ние отидохме в парка, на една хубава поляна там, над езерцето. Малко по-настрана тъй. Имаше много студенти момчета и момичета, наредиха се в кръг, дойде Данко с флейтата и една китаристка, сестра. Аз имам снимка на кръгът, с Данко и сестрата и ние вътре с Милка. В.К.: Кой е този Данко, как се казваше?
към текста >>

68. 276. Ясното небе и облачното небе

Весела Несторова

ТОМ 24

Аз бях правила тиквеник предишния ден или щрудел нещо, взехме баницата, хляб, сирене и раничка, и термоса на Учителя, и тръгнахме тримата към върха.
Светията е мъж, а чистият човек е жена. Светлината без чистота не може да се прояви." В.К.: Разкажете ми за екскурзията. Весела: Но дойде 9 септември и Учителят извикал Владо и му дал термоса си пълен с вода, гореща. И казал: "Вземи брат Ганчо и сестра Веса и тримата отидете на хижа "Брокс" на връх "Острица". (Забележка: Новото име на хижа "Брокс" е "Острец") Владо идва и казва: Учителят поръча да заминем веднага за връх "Острица". Аз бях правила тиквеник предишния ден или щрудел нещо, взехме баницата, хляб, сирене и раничка, и термоса на Учителя, и тръгнахме тримата към върха. По пътя правихме наряд, спирахме, молитви правехме. И се качихме на хижа "Брокс". Оттам отидохме на върха и почнахме да правим движения, успоредни на ръцете с думите "Мир, мир, мир". Това бяха думите, които изговаряхме, обърнахме се на четирите страни на света, с идеята за мир. И какво стана, около целия хоризонт се напълни с пухкави, красиви като венец бели облаци.
към текста >>

69. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

В: " ... Веднъж поканихме Учителя у нас гости Бяхме ... " Д: Да, при една сестра, моята сестра, много хубава баница, така каза, през листата й можеше да гледаш.
В: Че е получил писмо от Фердинанд. В: И, че му казал, че не послушал на времето Учителя, и го съветвал да слуша. Д: Да, и Лулчев го е казал на моя баща, и той го каза, веднъж го спомена. След 9 септември 1944 г. беше това. В: " ... Веднъж поканихме Учителя у нас гости Бяхме ... " Д: Да, при една сестра, моята сестра, много хубава баница, така каза, през листата й можеше да гледаш. В: Така ... "често молех Учителя да ми даде ключа от пианото.." Д: Да, нямаше пиано, аз взимах уроци по пеене, и нали все не съм квалифициран музикант да го уча без инструмент уроците, които имах, и помолвах Учителя, и нито един път, 5-6 пъти, 10-тина пъти съм го молел, нито един път не ми отказа да ми даде ключа. Винаги ми го даваше и казваше: "Да ми го върнете пак." И след като поработвах на пианото да си позауча туй, което трябваше, връщах Му ключа. Туй го знам също от тате, за събора. Трябвало е да бъдат в София. Отбиват се.
към текста >>

70. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

ТОМ 25

Отначало беше верно е, така, но не мога да отрека, ще направи баница, ще ми донесе.
по договор от един наш приятел, инженер Стайков от Пловдив, пловдивските бараки, където бяха братските бараки и Гита, Гита го купи от мене стаята, две стаи бяха, аз съборих стената, станаха две стаи големи така там. Нейната майка идваше почти всяка вечер. Всяка вечер: "Какво правиш? " Значи тя съжаляваше, че се раздели. Тя съжаляваше, майка й. Отначало беше верно е, така, но не мога да отрека, ще направи баница, ще ми донесе. Значи не е, че до края нейната майка е била против мене. Не почива на истината. Концерти, ние се разделихме 1946-та или 1947-ма година, не помня. До 1954 г. аз редовно два пъти в месеца след Неделна беседа, изнасях концерти в Салона.
към текста >>

71. 34. ОБЯД С ПРИЯТЕЛИ 8/21 май 1916 г., Бургас (за 3-а годишнина на Маттея)

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Супа от гъби с малко ориз Ягне печено пълнено с галети Гъби каша Баница - кисело мляко Крема Салата Репички Чесън кисел и пресен Сирене П.
34. ОБЯД С ПРИЯТЕЛИ 8/21 май 1916 г., Бургас (за 3-а годишнина на Маттея) Обяд, Бургас, неделя 8/21 май за встъпване в 1916 г. 3-а год. възр.на Матея Какъв е обеда? Супа от гъби с малко ориз Ягне печено пълнено с галети Гъби каша Баница - кисело мляко Крема Салата Репички Чесън кисел и пресен Сирене П. Кирови - 2 М. Попови - 2 К, Стойчеви - 2+1 Н. Паскалеви - 2 Н.Яневи -2 М. Сотирови - 4+3 Г-жа Цанева - 1 +2 - 15+6 8/21.V. 1916 г„ неделя
към текста >>

72. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тъй ми е сладко, като че ям баница.
Така през бременността, така и сега... Щом ме види, че пристигам, идва с благата си, изсипва ги на масата и почва да яде. Яде и се хвали, че в къщи има още неща - кашкавал, сирене, масло, мед, че вече й се отщяло, толкоз се е вече преситила. Ние с кака се гледаме само. Да, никому нищо не дава, а само се тъпче за повече мляко. Кака ми дава скришно парче питка, месена от черно брашно, с малко сиренце. Тъй ми е сладко, като че ям баница. Чувам, че синодалните старци преследват Учителя. Тук-таме във вестниците по някоя заядлива статия. Такива глупости пишат, че би трябвало да се срамуват. Как не ги е грях да петнят този чист и свят човек! Колегите ми единодушно поддържат тия гадости.
към текста >>

73. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Сестра Стоянка отнася по цяла тава баница оттатък оградата към една стара болна вдовица.
Някога - красавица, сега огромна маса от мека отпусната плът. Техният Серьожа е в Париж и те ще отидат при него, гдето е цвета на руската аристокрация. Подарява ми бяла забрадка. Милата болна жена, целува ме по бузата и с насълзени очи ми вика: „Милая, милая". А д-р Тригубенко сгъва отпечатаните коли за 20 лв. дневно. Сестра Стоянка отнася по цяла тава баница оттатък оградата към една стара болна вдовица. Пере дрехите й. Носи й хляб. А Петър тъй зле я хука, да не слушаш! Дързев ни образува малък хор. Величка сопран, аз алт, Петър бас и Кузман тенор.
към текста >>

Изяждаме гозбата, баницата, киселото мляко, трапезата се вдига.
Кога надмина културата на своето семейство, че тъй грозно и люто обижда клетата си майка. Даже посяга да я бие. Райко е съвсем, съвсем друг. На екскурзия в Мъглиж. Викат ни на гощавка с „платена”. Изяждаме гозбата, баницата, киселото мляко, трапезата се вдига. - Но где е платената, мисля си? Казаха уж, а то нищо и половина. На връщане внимателно питам Величка: - Защо не донесоха платената? - Но ние вече я изядохме, смее се тя. Тук на баницата казват платена.
към текста >>

Тук на баницата казват платена.
Изяждаме гозбата, баницата, киселото мляко, трапезата се вдига. - Но где е платената, мисля си? Казаха уж, а то нищо и половина. На връщане внимателно питам Величка: - Защо не донесоха платената? - Но ние вече я изядохме, смее се тя. Тук на баницата казват платена. Колко се смяхме! Тя ми разказва за своето учителство. Как по отговорите на учениците тя отгатвала техните скрити наклонности. В час по история пита учениците: - Кой кого си харесва от нашите исторически лица: дали Аспаруха, Крума, Симеона или братята Кирил и Методий? Едно буйно момче вдига ръка: - Харесвам Крума.
към текста >>

Подсолват си ония със сирене, кашкавал и масло, ядат; „пиленцата” взели баница, а моя милост край Писинова - с моите чушки и краставици.
Тъмна дълбока водна бездна. Ето отгде изтичаш, ти моя хубава река Марица. От тук тръгваш бистра като сълза, но докато минеш България и се влееш в Бялото Море, ти ставаш „кървава”. Събираме дърва за вечерния огън. Пием по чашка чай. Подсолват си ония със сирене, кашкавал и масло, ядат; „пиленцата” взели баница, а моя милост край Писинова - с моите чушки и краставици. И тук ме нахокват и за бавното ходене, негли и за незавидния изглед на моята мъничка раница. Отгоре на това се „допиля” и Пампоров, онзи, който владее есперанто като „Отче наш”, вечният апостол, гладен като хрътка. Понесъл си само алуминиево котленце с варено жито - без никаква подслада. Кани да си хапнем - всекиму отгриба по малко, щат не щат и ония му дават кой сиренце, кой масълце, кой хлебец. Смрачи се.
към текста >>

74. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Милева също ми изпрати парче баница.
Смееше се. Той прилича на сив гълъб. Чист е като росата и нежен като девица. Ето вече втори път ми гостува все с пълни ръце. Следобед с. Милева също ми изпрати парче баница. Божичко, този ден щастието и благополучието са си дали среща у дома. Даже ме посетиха и двете й дъщери, Здравка и Соничка. Качих се горе да видя Учителя. Лицето Му е чудно озарено. Взех си ръкоделието и ших при Него.
към текста >>

75. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи.
Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден. Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене. Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак. Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой? - Учителят. В чудна благост се топи сърцето и не знае как да благодари... Поглеждам към Него.
към текста >>

76. 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

- Нека всички добри мисли на тези братя и сестри дойдат върху тебе, казва Той и поема от баницата. „Амин!
Затова тя днес прави Гощавка. Тъй поиска Той, Учителят. Ето, приближава до Него, тихо коленичи с тежкия си товар, открива кърпата и първо Нему поднася. - Учителю, благослови ме! - шъпне тя. - Нека всички добри мисли на тези братя и сестри дойдат върху тебе, казва Той и поема от баницата. „Амин! ” проехтява единодушно от всички. Колко изненада и радост у всички! Хвалят баничарката, поздравяват я. Огънят гори, гори. Запяваме песни.
към текста >>

77. 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва.
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света! Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва. Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра. Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам?
към текста >>

78. 4.8. Катя Манолова Зяпкова (по мъж) за Олга Славчева: спомени

4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА

Глава 1. Откриване на Школата

Тя обичаше баница, хапнете си за нейна памет и за това Божествено проявление към мене. 2.
Мислих да поканя бр. Цочо - не! Мислих да поканя брат Димо - не! И изведнъж застана пред мене твоя образ скръбен - самотен. Ха, тя ще е, и дойдох да те взема." Аз само я погледнах и тихо й казах: Бог ме е поканил на твойта трапеза. Тя обичаше баница, хапнете си за нейна памет и за това Божествено проявление към мене. 2. Веднъж ми дойде на гости и ми разправи следната случка в живота си: „Като отивах в салона, живеех в града, дразнеше ме присъствието на една начервена, накъдрена мома, идеше ми да й кажа, тя пък, какво търси тука. Но какво стана: оказа се, че тя живее близо до нас, през 2-3 улици, та из пътя един ден сама ме заговори. Постепенно се сближи с мене и ми разправи за страданията в своя живот. Известно време не бях я виждала. Една вечер, към 3 часа, лягам си да спа, нещо ми дума: „Недей ляга, иди при Надка непременно." Позамислих се, и си думам: Това са духове, ще ходя, не, няма да ида!
към текста >>

79. 6. Школата на любовта

ТОМ 28

Ученикът в школата не може да прави, каквото иска, не е свободен, както се казва - да изяде баницата, свободен е когато не я изяде.
Никъде теорията и практиката не са така свързани, както при духовното развитие на човека. Присъствието в една окултна школа без спазването на този основен закон е безпредметно, дори и вредно. Всичко там тече непреривно - теория и практика вървят неразделно, думи и дела имат пълно покритие. Който се опитва да обиколи истината например, той си играе с огън, който не прощава на никого. Вън от школата на обикновения човек може да се простят и извинят много неща, но в школата на ученика не се прощава нищо, той опитва плодовете на своята крива мисъл, криво чувство и крива постъпка. Ученикът в школата не може да прави, каквото иска, не е свободен, както се казва - да изяде баницата, свободен е когато не я изяде. Отговорността в една школа е голяма, може да прави, каквото иска, но за всичко ще плаща. На никого не се позволява да нарушава основните правила, нека влизането в школата на Учителя външно да не е придружено от изпитания, законите са същите. В миналото вратата на школата е била затваряна и достъпът е бил крайно ограничен. Дълго са чакали, подложени на всевъзможни изпитания, докато бъдат приети като ученици, ония, които са жадували за окултно познание. Изтокът осторожно е пазел дверите на своите храмове, където се пазели знанията само за избраници.
към текста >>

80. СЪДЪРЖАНИЕ

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Късметчетата от баницата – стр.189 24.1.
Решението на небето – стр.187 23.19. Дойде време да се заплаща за безобразията – стр.187 23.20. Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни!
към текста >>

Късметчетата от баницата – стр.189 25.
Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни! – стр.191 25.3. Остри ревматични пристъпи – стр.192 25.4.
към текста >>

81. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Късметчетата от баницата – стр.189 24.1.
Решението на небето – стр.187 23.19. Дойде време да се заплаща за безобразията – стр.187 23.20. Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни!
към текста >>

Късметчетата от баницата – стр.189 25.
Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни! – стр.191 25.3. Остри ревматични пристъпи – стр.192 25.4.
към текста >>

82. 10.3. Пътници в пътя на отклонението

И освен това, трябваше да се посрещат непрекъснатите посетители, които освен, че трябва да се посрещнат, трябва да се нагостят, че трябва най-малко да се направи едно кафе или чай, пък непременно да им се направи баница, че да им се направи някакъв десерт, някакво лакомство.
Да вървят, никой не им пречи! Така, че накрая Мария Тодорова се съгласи да направи няколко опита да работи по дадени теми. Тези теми седнахме и се уточнихме. Но се оказа, че точно тогава в нейния дом се създаваха съвсем други проблеми, които я откъсваха от този план. А тя беше домакиня, трябваше да се грижи за дома си, да се грижи за Борис, който сам не можеше да се справя с житейския си бит, а чакаше всичко на готово. И освен това, трябваше да се посрещат непрекъснатите посетители, които освен, че трябва да се посрещнат, трябва да се нагостят, че трябва най-малко да се направи едно кафе или чай, пък непременно да им се направи баница, че да им се направи някакъв десерт, някакво лакомство. Така се приемаше навремето, че това трябва да бъде. А пък, че на пазара имаше различни неща като бонбони, като бисквити и други, други неща, смятаха, че те трябва да го подготвят като знак на уважение. Но, за да се подготвят, трябваше хора, трябваше време и това време изяждаше онова другото време, което беше й отпуснато, за да свърши някаква работа с мен. Така, че и този опит пропадна и изобщо тя не можеше да работи по тези теми. Аз не можех да се стърпя, аз възразявах, негодувах, дори правех остри забележки.
към текста >>

83. 13.8. Братските празници, късметчета за Нова година

Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината.
И кое беше най-интересното, когато за пръв път ми се падна един такъв късмет? Първо - то беше увито в нещо като найлон. А това беше една материя тогава, чрез която се продаваше, те бяха едни пликчета, найлонови пликчета, където се слагаше прясното млеко и се продаваше. Разкъсваше се пликчето, изсипваше се млекото в тенджерата и се вареше, а пликчето се използваше за различни практични неща в едно домакинство. Така, че Мария разрязваше от тези найлонови пликчета, преди това тя пишеше на едни листчета някои мисли и изречения от Учителя, завиваше ги по особен начин, увиваше ги с тези найлонови обвивки, и ги завързваше с конец. Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината. Това беше целта. И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги. И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место.
към текста >>

И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги.
А това беше една материя тогава, чрез която се продаваше, те бяха едни пликчета, найлонови пликчета, където се слагаше прясното млеко и се продаваше. Разкъсваше се пликчето, изсипваше се млекото в тенджерата и се вареше, а пликчето се използваше за различни практични неща в едно домакинство. Така, че Мария разрязваше от тези найлонови пликчета, преди това тя пишеше на едни листчета някои мисли и изречения от Учителя, завиваше ги по особен начин, увиваше ги с тези найлонови обвивки, и ги завързваше с конец. Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината. Това беше целта. И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги. И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место. Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница!
към текста >>

И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре!
Разкъсваше се пликчето, изсипваше се млекото в тенджерата и се вареше, а пликчето се използваше за различни практични неща в едно домакинство. Така, че Мария разрязваше от тези найлонови пликчета, преди това тя пишеше на едни листчета някои мисли и изречения от Учителя, завиваше ги по особен начин, увиваше ги с тези найлонови обвивки, и ги завързваше с конец. Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината. Това беше целта. И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги. И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место. Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница! И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница?
към текста >>

И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница!
И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги. И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место. Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница! И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница? А аз съм сам, няма никой! Бях в Своге, няма никой около мене. Обаче, този мирис на баница дойде от времето на Мария. Представяте ли си?!
към текста >>

И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница?
И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место. Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница! И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница? А аз съм сам, няма никой! Бях в Своге, няма никой около мене. Обаче, този мирис на баница дойде от времето на Мария. Представяте ли си?! Да ти дойде мирис от баница, която си ял 30 години преди това?
към текста >>

Обаче, този мирис на баница дойде от времето на Мария.
Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница! И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница? А аз съм сам, няма никой! Бях в Своге, няма никой около мене. Обаче, този мирис на баница дойде от времето на Мария. Представяте ли си?! Да ти дойде мирис от баница, която си ял 30 години преди това? Как ви се струва това нещо? - Чудновато, нали? Не съм го измислил, защото ми се напълниха устата със слюнка, след като този мирис влезна в мене.
към текста >>

Да ти дойде мирис от баница, която си ял 30 години преди това?
И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница? А аз съм сам, няма никой! Бях в Своге, няма никой около мене. Обаче, този мирис на баница дойде от времето на Мария. Представяте ли си?! Да ти дойде мирис от баница, която си ял 30 години преди това? Как ви се струва това нещо? - Чудновато, нали? Не съм го измислил, защото ми се напълниха устата със слюнка, след като този мирис влезна в мене. Така, че тези късметчета си имаха своето предназначение.
към текста >>

84. 24. Късметчетата от баницата. 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария

24. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА 24.1.
24. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА 24.1. ПОДГОТОВКАТА ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР ОТ МАРИЯ Обикновено за Бъдни вечер се приготовляваше баница. Подготовката за този празник се започваше от по-рано - най-малко една седмица. Подготвяха се много неща, купуваха се много неща и най-важното, трябваше да се направят много лакомства, много сладкиши и курабии. И най-големия помощник тука, беше слугинята Станка. Тя бе прислужницата в този дом, тя беше работната ръка в този дом.
към текста >>

ПОДГОТОВКАТА ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР ОТ МАРИЯ Обикновено за Бъдни вечер се приготовляваше баница.
24. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА 24.1. ПОДГОТОВКАТА ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР ОТ МАРИЯ Обикновено за Бъдни вечер се приготовляваше баница. Подготовката за този празник се започваше от по-рано - най-малко една седмица. Подготвяха се много неща, купуваха се много неща и най-важното, трябваше да се направят много лакомства, много сладкиши и курабии. И най-големия помощник тука, беше слугинята Станка. Тя бе прислужницата в този дом, тя беше работната ръка в този дом. Работеше без заплата, без почивен ден - от сутрин до вечер в кухнята и в градината, с мотика в ръка.
към текста >>

Младият човек има нужда от храна, всякаква храна и обилна храна." Така, че знаете и сте чували, че на Бъдни вечер се прави баница с късметчета.
А пък аз бях млад, тялото ми искаше храна и налиташе на храна. И когато Мария сипваше в чинията, тя доливаше с един черпак, аз исках допълнително. И Мария много се радваше, че съм харесал сготвеното от нея! Слагаше ми пълен черпак и едно голямо парче от сладкишите. И след това добавяше: „Като бяхме навремето млади като теб и ние се хранехме така. Младият човек има нужда от храна, всякаква храна и обилна храна." Така, че знаете и сте чували, че на Бъдни вечер се прави баница с късметчета. На всеки се слага парче от баницата, и всеки очаква с нетърпение какво ще му се падне!
към текста >>

На всеки се слага парче от баницата, и всеки очаква с нетърпение какво ще му се падне!
И когато Мария сипваше в чинията, тя доливаше с един черпак, аз исках допълнително. И Мария много се радваше, че съм харесал сготвеното от нея! Слагаше ми пълен черпак и едно голямо парче от сладкишите. И след това добавяше: „Като бяхме навремето млади като теб и ние се хранехме така. Младият човек има нужда от храна, всякаква храна и обилна храна." Така, че знаете и сте чували, че на Бъдни вечер се прави баница с късметчета. На всеки се слага парче от баницата, и всеки очаква с нетърпение какво ще му се падне!
към текста >>

85. 24.2. Късметчетата от баницата

24.2. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА Аз разказах, че Мария слагаше пара в баницата, после слагаше и разни късметчета.
24.2. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА Аз разказах, че Мария слагаше пара в баницата, после слагаше и разни късметчета. Това бяха написани на парче, листче различни формули от Учителя. После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното.
към текста >>

После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата.
24.2. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА Аз разказах, че Мария слагаше пара в баницата, после слагаше и разни късметчета. Това бяха написани на парче, листче различни формули от Учителя. После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното. Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета. Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче. После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало. А му се е паднало онова, което Мария е записала.
към текста >>

Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета.
Това бяха написани на парче, листче различни формули от Учителя. После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното. Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета. Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче. После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало. А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата.
към текста >>

И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата.
Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета. Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче. После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало. А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата. И са пазени досега, които може всеки да прочете. Когато кажа 20 години, ами това, което съм го писал, аз съм ял баницата от 1970 година, а съм го писал това 1988 г. И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата. Ама това са листчета от различни чествувания на Бъдни вечер - и тогава, когато се прави баница за Бъдни вечер, и когато се прави баница за Нова година. Ето първия цитат: „Ще ходиш в свещените стъпки на своя Учител." - Хубаво пожелание!
към текста >>

Когато кажа 20 години, ами това, което съм го писал, аз съм ял баницата от 1970 година, а съм го писал това 1988 г.
После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало. А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата. И са пазени досега, които може всеки да прочете. Когато кажа 20 години, ами това, което съм го писал, аз съм ял баницата от 1970 година, а съм го писал това 1988 г. И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата. Ама това са листчета от различни чествувания на Бъдни вечер - и тогава, когато се прави баница за Бъдни вечер, и когато се прави баница за Нова година. Ето първия цитат: „Ще ходиш в свещените стъпки на своя Учител." - Хубаво пожелание! Дали ходя или не ходя - не знам, но бих желал да ходя, и се старая. Второ листче - „Духовен и материален възход." Сега, духовен възход - не зная, опитвам се.
към текста >>

И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата.
А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата. И са пазени досега, които може всеки да прочете. Когато кажа 20 години, ами това, което съм го писал, аз съм ял баницата от 1970 година, а съм го писал това 1988 г. И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата. Ама това са листчета от различни чествувания на Бъдни вечер - и тогава, когато се прави баница за Бъдни вечер, и когато се прави баница за Нова година. Ето първия цитат: „Ще ходиш в свещените стъпки на своя Учител." - Хубаво пожелание! Дали ходя или не ходя - не знам, но бих желал да ходя, и се старая. Второ листче - „Духовен и материален възход." Сега, духовен възход - не зная, опитвам се. Материален възход също нямам, но пък имам 22 тома отпечатани на „Изгревът".
към текста >>

Ама това са листчета от различни чествувания на Бъдни вечер - и тогава, когато се прави баница за Бъдни вечер, и когато се прави баница за Нова година.
Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата. И са пазени досега, които може всеки да прочете. Когато кажа 20 години, ами това, което съм го писал, аз съм ял баницата от 1970 година, а съм го писал това 1988 г. И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата. Ама това са листчета от различни чествувания на Бъдни вечер - и тогава, когато се прави баница за Бъдни вечер, и когато се прави баница за Нова година. Ето първия цитат: „Ще ходиш в свещените стъпки на своя Учител." - Хубаво пожелание! Дали ходя или не ходя - не знам, но бих желал да ходя, и се старая. Второ листче - „Духовен и материален възход." Сега, духовен възход - не зная, опитвам се. Материален възход също нямам, но пък имам 22 тома отпечатани на „Изгревът". Трето листче: „Ще влезеш в зората на Божествената епоха на Любовта." Е, това нещо не мога да осъществя!
към текста >>

Макар, че имам още 10-15 листчета, останали от баницата на Мария, трябваше да ги включа и тех, но не знам защо не съм ги включил.
Ама аз не намерих и не заварих ученици от Школата на Учителя! Да се уточниме! Ученик означава връзка на онзи, който е на Земята, директна връзка със своя Учител, директна връзка с Неговото Слово, директна връзка с Неговата Школа. И живота си да посвети на тази Школа, и на Неговото дело. Аз това нещо не го намерих! Макар, че имам още 10-15 листчета, останали от баницата на Мария, трябваше да ги включа и тех, но не знам защо не съм ги включил. Та това е въпроса с късметчетата. Не съм ги осъществил, а баницата на Мария Тодорова беше много-много хубава! Тя правеше много хубави баници! Това беше много трудно! -Корите се точеха, след това яйца, сирене.
към текста >>

Не съм ги осъществил, а баницата на Мария Тодорова беше много-много хубава!
Ученик означава връзка на онзи, който е на Земята, директна връзка със своя Учител, директна връзка с Неговото Слово, директна връзка с Неговата Школа. И живота си да посвети на тази Школа, и на Неговото дело. Аз това нещо не го намерих! Макар, че имам още 10-15 листчета, останали от баницата на Мария, трябваше да ги включа и тех, но не знам защо не съм ги включил. Та това е въпроса с късметчетата. Не съм ги осъществил, а баницата на Мария Тодорова беше много-много хубава! Тя правеше много хубави баници! Това беше много трудно! -Корите се точеха, след това яйца, сирене. Правеха се на руло, опъваха се в баницата, слагаше се в тепсията, в печката и се печеше. Трудна работа да се изпече една баница!
към текста >>

Правеха се на руло, опъваха се в баницата, слагаше се в тепсията, в печката и се печеше.
Та това е въпроса с късметчетата. Не съм ги осъществил, а баницата на Мария Тодорова беше много-много хубава! Тя правеше много хубави баници! Това беше много трудно! -Корите се точеха, след това яйца, сирене. Правеха се на руло, опъваха се в баницата, слагаше се в тепсията, в печката и се печеше. Трудна работа да се изпече една баница! А пък колко лесно се ядеше! А пък нейните баници и нейните сладкиши беха много хубави по онези времена! Такова нещо не ми се е случвало да ям, и няма да се случи да ям в този си живот! Но остана спомена за тези баници.
към текста >>

Трудна работа да се изпече една баница!
Не съм ги осъществил, а баницата на Мария Тодорова беше много-много хубава! Тя правеше много хубави баници! Това беше много трудно! -Корите се точеха, след това яйца, сирене. Правеха се на руло, опъваха се в баницата, слагаше се в тепсията, в печката и се печеше. Трудна работа да се изпече една баница! А пък колко лесно се ядеше! А пък нейните баници и нейните сладкиши беха много хубави по онези времена! Такова нещо не ми се е случвало да ям, и няма да се случи да ям в този си живот! Но остана спомена за тези баници. А това не е малко.
към текста >>

Понякога и спомена ще може да те нахрани с баница.
А пък колко лесно се ядеше! А пък нейните баници и нейните сладкиши беха много хубави по онези времена! Такова нещо не ми се е случвало да ям, и няма да се случи да ям в този си живот! Но остана спомена за тези баници. А това не е малко. Понякога и спомена ще може да те нахрани с баница. Стига да го имаш непокътнат.
към текста >>

86. 8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът, том 25

Бяха направили баница.
Но Той му казал така: „Има закони с които не мога да боравя." Чух лично от Любомир Лулчев да разказва, че цар Борис III му казал, че е получил писмо от баща си - цар Фердинанд и в което се пише, че съжалявал, че не е послушал Учителя. И сега съветва сина си Борис III да Го слуша. Но и той не слуша, и го отровиха накрая самите германци. Цяла България знаеше това, но всички мълчаха. 8.38. Веднъж поканихме Учителя на гости у дома. Бяха направили баница. После прочетох в една беседа: „Бяхме поканени от една сестра на гости и ядохме хубава баница." 8.39. В салона имаше пиано. И много от посетителите се опитваха да дрънкат на него. И трябваше често да се акордира. Тогава Учителят нареди да се заключва с ключ и той седеше у Него.
към текста >>

После прочетох в една беседа: „Бяхме поканени от една сестра на гости и ядохме хубава баница." 8.39.
И сега съветва сина си Борис III да Го слуша. Но и той не слуша, и го отровиха накрая самите германци. Цяла България знаеше това, но всички мълчаха. 8.38. Веднъж поканихме Учителя на гости у дома. Бяха направили баница. После прочетох в една беседа: „Бяхме поканени от една сестра на гости и ядохме хубава баница." 8.39. В салона имаше пиано. И много от посетителите се опитваха да дрънкат на него. И трябваше често да се акордира. Тогава Учителят нареди да се заключва с ключ и той седеше у Него. Когато трябваше да репетирам за концерт, отивах и Го помолвах да ми даде ключа от пианото.
към текста >>

87. 10. „Ето човекът - концерт-рецитал на 6 декември 2014 г.

II. В колибата на Христов

Тримата юнаци на събор и баницата на Боговете II част: „Двата архангели на Изгревът" 11.
до 8 юли 1900 г. 6. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? 7. Как Всемировият Учител управлява Вселената 8. Как Се яви Богът - Слънце 9. Те не знаят срещу Кого воюват / разказва Борис Николов 10. Тримата юнаци на събор и баницата на Боговете II част: „Двата архангели на Изгревът" 11. Заминалите са живи. Ще се обаждат по телефона 12. Предателите на България и на Христа пред нозете на Учителя Дънов на съборите на Веригата / разказва Тодор Стоименов 13. 100 години от отпечатването на „Завета на цветните лъчи на светлината" 14. Вселяването на Христовия Дух в Учителя Дънов 15.
към текста >>

88. 223. Било е време, когато съществата са се хранили само със светлина

IV. През очите на Христов. Посвещение

Днес е Нова година, наверно е останала от снощи баница, или тази сутрин е станала рано и е разточила!...” Христов се изправи и почна да се моли.
Само лимон не й стигаше, затова и него сложила! Пак малка чинийчица с някакво ядене с картофи и ориз или нещо подобно, и една прозрачна филийка хлебец. Това е изглежда менюто само на господин Христов! А моето има около 200 грама от същата супица и малко по-дебеличка филийка хляб, и това е всичкото. Пък откъде да зная, после тази Детка може да донесе още нещо! Днес е Нова година, наверно е останала от снощи баница, или тази сутрин е станала рано и е разточила!...” Христов се изправи и почна да се моли. И Андрей за приличие стана, затвори си очите и почна да си повтаря „Отче наш”, като често, често с края на окото си поглеждаше кога Христов ще престане да се моли, за да почнат да ядат. Молитвата на Христов продължи дълго, Андрей прочете 10 пъти „Отче наш” и вече изгуби търпение, а Христов продължаваше да се моли. Христов разряза лимона на две равни половини, и едната даде на Андрей който веднага го изцеди и набърже залапа супичката, и почувства само измиване на устата и стомаха си. Беше още по-гладен и без стеснение запита: - Вие господин Христов, много бавно и по малко ли ядете? - Съвършените машини с малко гориво, много работа свършват.
към текста >>

Колко хубаво ще бъде Детката да донесе сега една тепсия баница!
Христов ядеше бавно, всеки залък отделно сдъвкваше добре, като че не ядеше, а свещенодействуваше. Андрей пък набърже излапа и тази супа, и зачака за още. Той чувстваше нужда от нещо мазничко, соленко, което да го засити. И почна да си мисли: „Чудни хора са това дъновистите! На Нова година ядат картофена супа, и то без масло и застройка! Колко хубаво ще бъде Детката да донесе сега една тепсия баница! Може би чака да си отида, тогава да я донесе! ” И погледна към прозорците, вече се смрачаваше. И продължаваше да си мисли: „Да, така ще направи. Не мога да допусна, че за Нова година да не е направила баница! А пред мене само за демагогия, както поповете през постите скритичко си хапват пържоли!...” Христов му хвърли един поглед, разбра му мислите, но нищо не каза, продължи да яде съсредоточено.
към текста >>

Не мога да допусна, че за Нова година да не е направила баница!
На Нова година ядат картофена супа, и то без масло и застройка! Колко хубаво ще бъде Детката да донесе сега една тепсия баница! Може би чака да си отида, тогава да я донесе! ” И погледна към прозорците, вече се смрачаваше. И продължаваше да си мисли: „Да, така ще направи. Не мога да допусна, че за Нова година да не е направила баница! А пред мене само за демагогия, както поповете през постите скритичко си хапват пържоли!...” Христов му хвърли един поглед, разбра му мислите, но нищо не каза, продължи да яде съсредоточено. После дълго се моли, а Андрей четеше „Отче наш”. После извика момичето. Андрей си помисли, че ще му нареди да донесе баница, защото си мислеше, че дъновистите щом са толкова особени, за тях всичко е възможно, затова може би баницата ядат след молитвата. Но се разочарова!
към текста >>

Андрей си помисли, че ще му нареди да донесе баница, защото си мислеше, че дъновистите щом са толкова особени, за тях всичко е възможно, затова може би баницата ядат след молитвата.
И продължаваше да си мисли: „Да, така ще направи. Не мога да допусна, че за Нова година да не е направила баница! А пред мене само за демагогия, както поповете през постите скритичко си хапват пържоли!...” Христов му хвърли един поглед, разбра му мислите, но нищо не каза, продължи да яде съсредоточено. После дълго се моли, а Андрей четеше „Отче наш”. После извика момичето. Андрей си помисли, че ще му нареди да донесе баница, защото си мислеше, че дъновистите щом са толкова особени, за тях всичко е възможно, затова може би баницата ядат след молитвата. Но се разочарова! Детката влезе с празни ръце, и като видя Хрисюв колко малко беше ял, каза: - Защо не сте изяли маслините и яденето? - Хайде прибирай, нали знаеш, аз не обичам да давам обяснения. -Тя нищо не отговори, прибра подноса и излезе.
към текста >>

89. 291. Какво трябва да притежава ученика в Школата на Учителя Дънов

Това, което досега си учил и чел е било как се прави баница, какви баници има и как се правят от различните баничари.
11, с. 448- на събора в Търново в 1910 г. Учителят Дънов Се обръща към присъствуващите - виж на с. 446 и казва, че те всички са били ония, които по времето на Христа са викали:.,Разпни го! ” Те сега се събуждат, за да изправят грешката си от миналото си.] Да ти стане по-ясно, ще ти дам един пример. Това, което досега си учил и чел е било как се прави баница, какви баници има и как се правят от различните баничари. Сега ти предстои - ти лично да почнеш да правиш баници, най-после и да ядеш баници. Предстои ти да започнеш да подреждаш, после да правиш и собствени изследвания на неизвестното, на световете и най-после и да ядеш - да придобиеш силата и знанието. Ако знаеш всичко в света и какво са казали нейните представители за вегетарианството, знаеш и за вредата от яденето на месо - ядеш месо, питам те, ти вегетарианец ли си? Разбира се, не! Ще бъдеш зегетарианец, ако не ядеш месо, а може и да не знаеш кой какво е казал за вегетарианството.
към текста >>

90. 369. Николина Балтова

VI. Разни срещи

Аз с всичко това, ще направя баница.
- Как да не се записват, точно аз съм, която записвам или по-право съдействувам за записването. Всичките братя и сестри аз съм ги записала в Братството, всичките са преминали през моите ръце. На Изгрева аз съм сестрата, която превежда хората от старото учение и живот в новия живот. Аз съм един вид като духовна акушерка, която превежда децата от ограничителните условия на майчината утроба в широкия и светъл свят... Аз ще ти кажа как лесно ще станеш брат. Донеси едно килце захарница, една торбичка от петте кила брашънце от четирите нули, може и от Бургаското, а може и Търновско, донеси прясно краве масълце, донеси, донеси, донеси... Най-напред трябва да дадеш, за да се благословиш, аз пък ще купя млечице, защото и аз искам да се благословя. Аз с всичко това, ще направя баница. Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията. Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още!
към текста >>

Аз зная точно каква баница обича нашия Учител!
Всичките братя и сестри аз съм ги записала в Братството, всичките са преминали през моите ръце. На Изгрева аз съм сестрата, която превежда хората от старото учение и живот в новия живот. Аз съм един вид като духовна акушерка, която превежда децата от ограничителните условия на майчината утроба в широкия и светъл свят... Аз ще ти кажа как лесно ще станеш брат. Донеси едно килце захарница, една торбичка от петте кила брашънце от четирите нули, може и от Бургаското, а може и Търновско, донеси прясно краве масълце, донеси, донеси, донеси... Най-напред трябва да дадеш, за да се благословиш, аз пък ще купя млечице, защото и аз искам да се благословя. Аз с всичко това, ще направя баница. Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията. Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още! Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш.
към текста >>

Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш.
На Изгрева аз съм сестрата, която превежда хората от старото учение и живот в новия живот. Аз съм един вид като духовна акушерка, която превежда децата от ограничителните условия на майчината утроба в широкия и светъл свят... Аз ще ти кажа как лесно ще станеш брат. Донеси едно килце захарница, една торбичка от петте кила брашънце от четирите нули, може и от Бургаското, а може и Търновско, донеси прясно краве масълце, донеси, донеси, донеси... Най-напред трябва да дадеш, за да се благословиш, аз пък ще купя млечице, защото и аз искам да се благословя. Аз с всичко това, ще направя баница. Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията. Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още! Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш. Той в миналото е бил голям човек - йога, велик адепт, посветен!
към текста >>

Ти знаеш ли Той колко много обича баница?
Донеси едно килце захарница, една торбичка от петте кила брашънце от четирите нули, може и от Бургаското, а може и Търновско, донеси прясно краве масълце, донеси, донеси, донеси... Най-напред трябва да дадеш, за да се благословиш, аз пък ще купя млечице, защото и аз искам да се благословя. Аз с всичко това, ще направя баница. Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията. Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още! Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш. Той в миналото е бил голям човек - йога, велик адепт, посветен! Нашия велик Учител казва: „За да вървят работите добре, трябва да се смазват с масълце.” Това е Божествен закон... Тя говореше, Андрей я слушаше и си мислеше: „Каква наивна гъска, решила да ме дои!... Донеси това, донеси онова... Учителя бил обичал баница!
към текста >>

Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още!
Аз с всичко това, ще направя баница. Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията. Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още! Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш. Той в миналото е бил голям човек - йога, велик адепт, посветен! Нашия велик Учител казва: „За да вървят работите добре, трябва да се смазват с масълце.” Това е Божествен закон... Тя говореше, Андрей я слушаше и си мислеше: „Каква наивна гъска, решила да ме дои!... Донеси това, донеси онова... Учителя бил обичал баница! И тука е като навсякъде във всичките църкви: в едни църкви пущат дискус, в други една особена лопатка, в трети касичка, в четвърти табличка... Всички са измислили някакъв начин да бъркат в джобовете на хората!
към текста >>

Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш.
Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията. Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още! Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш. Той в миналото е бил голям човек - йога, велик адепт, посветен! Нашия велик Учител казва: „За да вървят работите добре, трябва да се смазват с масълце.” Това е Божествен закон... Тя говореше, Андрей я слушаше и си мислеше: „Каква наивна гъска, решила да ме дои!... Донеси това, донеси онова... Учителя бил обичал баница! И тука е като навсякъде във всичките църкви: в едни църкви пущат дискус, в други една особена лопатка, в трети касичка, в четвърти табличка... Всички са измислили някакъв начин да бъркат в джобовете на хората! Навсякъде говорят за Бога, а повече надничат в джобовете им!
към текста >>

Донеси това, донеси онова... Учителя бил обичал баница!
Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още! Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш. Той в миналото е бил голям човек - йога, велик адепт, посветен! Нашия велик Учител казва: „За да вървят работите добре, трябва да се смазват с масълце.” Това е Божествен закон... Тя говореше, Андрей я слушаше и си мислеше: „Каква наивна гъска, решила да ме дои!... Донеси това, донеси онова... Учителя бил обичал баница! И тука е като навсякъде във всичките църкви: в едни църкви пущат дискус, в други една особена лопатка, в трети касичка, в четвърти табличка... Всички са измислили някакъв начин да бъркат в джобовете на хората! Навсякъде говорят за Бога, а повече надничат в джобовете им! ”
към текста >>

91. 370. Белите социалисти

VI. Разни срещи

И като помисли нещо по-интересно за нея, каза: - Или още по-добре е да отидеш веднага да донесеш всичките продукти за баницата и кафето, да си хапне и пийне, за да те благослови.
Андрей я гледаше, слушаше и през главата му минаваха всичките мисли, които беше чувал за дъновистите. - Мило братче, хайде още сега да отидем при Учителя. - Не, друг път, сега съм дошъл при Вас. - Да отидем, да отидем, да Му кажем, че аз съм те въвела в Братството. Ти нали не си виждал Учителя, нали не си посещавал и беседите, тъкмо затова аз трябва да те заведа при Учителя, да ти въздействувам да посещаваш беседите. И като помисли нещо по-интересно за нея, каза: - Или още по-добре е да отидеш веднага да донесеш всичките продукти за баницата и кафето, да си хапне и пийне, за да те благослови. Андрей си мислеше: - Ще доведа някой от приятелите си да чуят какво говори. За тази работа пак най-подходящ е бай Васил, той за всичко го бива. Ако ме върнат на работа, непременно ще й донеса и кафе и брашно..., за да видя каква комедия ще се разиграе. Той се сети дори да отиде в Светия Синод и с някои от светите старци там да обмисли капана, да разкрие тази мистерия в Дъновсткия квартал. - Вие разбирате ли от магия?
към текста >>

Блатова на вратата го потупа по рамото, и на ухото му нежно му каза: - Върни се по-скоро, с нетърпение ще те очаквам, за да имаме време да направим баницата, да опукаме кафето и още днес да отидем с подаръците при Учителя!
Ти знаеш ли колко много момичета и момчета съм оженила? Но за това вече трябват много неща и пари. Непременно донеси ми някой предмет от момиченцето - кърпа, коса или каквото и да е - нещо, което тя е носила на себе си. Но сега е по-важното да ми донесеш брашънцето... и кафето, и тогава всичко останало ще ти се нареди много добре. Андрей излезе, но погълнат от размислите си забрави да си вземе раницата. Блатова на вратата го потупа по рамото, и на ухото му нежно му каза: - Върни се по-скоро, с нетърпение ще те очаквам, за да имаме време да направим баницата, да опукаме кафето и още днес да отидем с подаръците при Учителя! Ти дори, ако довечера закъснееш, може да останеш да преспиш и тука. То е теснотия, но сърцето да е широко - все ще се намери място за един човек. Андрей клатеше глава, с всичко се съгласяваше.
към текста >>

92. 376 Учителят ни търпи такива каквито сме. и има голяма любов да ни носи

VI. Разни срещи

Когато на Учителя някой Му донесе баница, за да не го обиди, хапва един-два залъка.
- Учителя мълчи, търпи, върви напред и всичките ни носи на гърба Си по една стръмна планинска пътека, която води до сияйни върхове!... - И пак се върна на мисълта си: - Ето ти, питам те: - Защо си ми притрябвал? Защо е на Учителя сестра Блатова или който и да е брат от Изгрева? Това, което Учителя и аз правим за тебе и за хилядите като тебе неблагодарници, е жертва! Нито Учителя, нито аз ядем баници! Когато на Учителя някой Му донесе баница, за да не го обиди, хапва един-два залъка. Също нито Той, нито аз пием кафе. Понякога пия, но пия не защото ми се пие, както правя още много неща без на мен лично да ми се правят. Ти нали видя колко ядох? Учителя пък яде още по-малко - Той е човекът, Който яде най-малко! Ти да знаеш само колко лошо вонят тези баници, кексове, сладкиши, наречени лакомства на носа на един чист и свят човек какъвто е Учителя!
към текста >>

93. 8. Вергилий подвежда Мария Златева

Милка Кралева

Беше направила баница, и Вергилий, най-безцеремонно, веднага седна на масата да я опита!
Но нека се върна на посещението ни у нея. Вергилий се канеше, да ми покаже с. Мария в друга светлина. Как? Подвеждайки я умело, и предизвиквайки я да сподели пикантни истории за борбите между музикантите в Братството, по време на Учителя. Тогава тя се беше приготвила за гости. Беше направила баница, и Вергилий, най-безцеремонно, веднага седна на масата да я опита! После нагласи магнетофона, извади листа с въпросите и започна с подвеждащи, тенденциозни подмятания от рода: „Вие с Мария Тодорова не се разбирахте, нали? Мария беше високомерна и ви обиждаше, нали? ” И още: „Защо не ни разкажеш, защо се разведохте с Митко Сотиров?...” „Интервю” като това, ме караше да се изпотявам след всеки въпрос! Разбира се, че с. Мария се поддаде!
към текста >>

94. 63. Два куплета на солото на „Слънчеви лъчи”. „Новото Битие” (15.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)

Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз Му я занесох.
63. ДВА КУПЛЕТА НА СОЛОТО НА „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ”. „НОВОТО БИТИЕ” 15.08.1944 г. [вторник], село Светляево (Мърчаево) На 15 август сама отидох при Учителя в три и половина часа след обед. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз Му я занесох. Като седнах на посочения ми от Него стол, аз казах: - Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец аз живея с мама в една стая. Напоследък артистите й повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа. Аз строго й забраних втори път да спомене такова нещо.
към текста >>

95. 66. Отложеният концерт в радиото. (29.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)

Тази вечер се научих, че Учителят се завръща от екскурзията и аз помолих отрано сестра Рилка да направим заедно една баница.
66. ОТЛОЖЕНИЯТ КОНЦЕРТ В РАДИОТО 29.08.1944 г. [вторник], село Светляево (Мърчаево) От няколко дена Учителят е на екскурзия със сестрите и братята. Много искахме да отидем заедно с брат Христо на тази екскурзия, но месечното ми неразположение дойде и аз не трябваше, докато трае то, да ходя на дълъг път и да се изкачвам по планината. Тази вечер се научих, че Учителят се завръща от екскурзията и аз помолих отрано сестра Рилка да направим заедно една баница. Аз й казах: Сложи повече масло, яйца и сирене. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с гореща вода, за да си измие нозете, аз влязох при Него заедно с брат Христо. Поднесохме Му баницата. Той каза да я поставим на масата до Него.
към текста >>

Баницата стана много хубава.
66. ОТЛОЖЕНИЯТ КОНЦЕРТ В РАДИОТО 29.08.1944 г. [вторник], село Светляево (Мърчаево) От няколко дена Учителят е на екскурзия със сестрите и братята. Много искахме да отидем заедно с брат Христо на тази екскурзия, но месечното ми неразположение дойде и аз не трябваше, докато трае то, да ходя на дълъг път и да се изкачвам по планината. Тази вечер се научих, че Учителят се завръща от екскурзията и аз помолих отрано сестра Рилка да направим заедно една баница. Аз й казах: Сложи повече масло, яйца и сирене. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с гореща вода, за да си измие нозете, аз влязох при Него заедно с брат Христо. Поднесохме Му баницата. Той каза да я поставим на масата до Него. Той Си миеше нозете седнал на края на леглото Си. Лицето на Светлия Учител излъчваше духовна сила и мощ.
към текста >>

Поднесохме Му баницата.
Много искахме да отидем заедно с брат Христо на тази екскурзия, но месечното ми неразположение дойде и аз не трябваше, докато трае то, да ходя на дълъг път и да се изкачвам по планината. Тази вечер се научих, че Учителят се завръща от екскурзията и аз помолих отрано сестра Рилка да направим заедно една баница. Аз й казах: Сложи повече масло, яйца и сирене. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с гореща вода, за да си измие нозете, аз влязох при Него заедно с брат Христо. Поднесохме Му баницата. Той каза да я поставим на масата до Него. Той Си миеше нозете седнал на края на леглото Си. Лицето на Светлия Учител излъчваше духовна сила и мощ. Снопи светлина излизаше от красивата Му глава. Той беше много щедър в благословията Си.
към текста >>

96. 7. Подаръци за Нова година

Като си представя - срещу Нова година - голямата маса постлана, баницата, въобще как в къщи посрещаме, и с всичките му ритуали.
Знаете ли защо? Защото този разказ, който Вие разказвате, ще се документира с Вашите документи. Точно това е важно. Нали точно това желаем. Л.Т.: Намокрих си възглавницата да плача. Като си представя - срещу Нова година - голямата маса постлана, баницата, въобще как в къщи посрещаме, и с всичките му ритуали. А аз съм болничка, с температура и съвсем сама в стаята. А стаята ми нямаше парно, защото беше килерче преди туй. И аз си купувах дърва на килограм и ги държах в гардероба най-долу. Можеш да си представиш какво е било в стаята ми. Студеничко е било.
към текста >>

97. 71. Птичката, която се освободи

И понеже нотите бяха много лепени, накъсани, приличаха на баница, а Учителят пожела да Му ги туря на коленете, да ги прегледа.
71. ПТИЧКАТА, КОЯТО СЕ ОСВОБОДИ В.К.: Сега, на страница четвърта от Вашите „Срещи и разговори с Учителя”116 четем, има едно изречение: „Вместо братът да отговори, аз избързах и казах, че Му нося една виланела117 за птичките.” Л.Т.: Е тъй де, че нося една виланела за птичките. В.К.: Какво означава това? Обяснете. Л.Т.: Ами казах Ви го. В.К.: Да го запишем. Л.Т.: Композиция от Дел Лаква118, пея за лястовичките. И понеже нотите бяха много лепени, накъсани, приличаха на баница, а Учителят пожела да Му ги туря на коленете, да ги прегледа. Той започна да обръща страниците, а те едва се държат. И каза: „Много са работили тия ноти! ” Викам: „Учителю, срам ме е да ги показвам, че са много накъсани, съм ги лепила.” И почнахме с тази виланела, да му покажа. И после ми ги предаде. В.К.: Да.
към текста >>

98. 167. Прекарване на електричество и водопровод в село Мърчаево - Светляево